Съд на ЕС: музика в заведение

Съдът на ЕС се е произнесъл с определение по дело   C-151/15, образувано по преюдициално запитване в рамките на производство между  Sociedade Portuguesa de Autores (португалското дружество за колективно управление на авторски права) и публичната администрация относно  понятието   “публично разгласяване” по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество.

В заведение   радио е свързано с осем тонколони, чрез които радиопрограмата достига до клиентите. Според дружеството за колективно управление налице е публично разгласяване. В рамките на производство в Португалия съдът отправя въпроси относно приложимостта на понятието публично разгласяване към слушане на музика с помощта на тонколони в търговски обекти като барове, кафенета и ресторанти.

Съгласно член 99 от  правилника, когато отговорът на въпрос за преюдициално заключение се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може да реши да се произнесе с мотивирано определение. Именно тази разпоредба е приложена в случая.

Съдът вече се е произнасял, че констатирането на публично разгласяване  не зависи от използваното средство или техническия процес, че е налице разпространение до нова публика, както и че има икономически интерес: постига се увеличаване на посещаемостта   (Дело  C-403/08 и C-429/08).

Понятието за публично разгласяване  трябва да се тълкува в смисъл, че то обхваща предаването в  кафене-ресторант на музикални и литературно-музикални произведения, излъчвани по радиостанция чрез радиоапарат, към който са свързани високоговорители и/или усилватели – до  клиентите, намиращи се в заведението.

____________

1 ОВ C 205, 22.6.2015 г.

 

Tagged

One thought on “Съд на ЕС: музика в заведение

  1. Майло says:

    Решението на Съда не изненадва. По-интересно е как ще се въведе в българското законодателство Директивата на ЕП и на Съвета за колективното управление…, във връзка с новия субект при отстъпването на права – независимите дружества за управление на права, които би следвало да имат право да уреждат ползването на репертоар с ползвателите извън схемите на ОКУП. Върху това следва да се съсредоточат ХоРеКа, а не да измислят схеми за неплащане…
    Интерес предизвиква моделът, заложен в проекта на Министерство на културата, който убива тези дружества в зародиш.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s