Върховенството, чие върховенство

Две новини от вчерашния ден, засягащи независимостта на медиите, заслужават отбелязване.

1

На  заседание на Европейската комисия на 13 януари 2016 г. беше активиран механизмът за защита на върховенството на закона по отношение на Полша. Поводът е светкавичната процедура за промяна на закона и поставянето  на обществените медии под директен контрол на правителството.

Европейският съюз за радио и телевизия вече реагира,

защото перспективата правителствата да назначават управлението на обществените медии е твърде нерадостна, за да бъдат подминати събитията в Полша с безразличие:

Това е атака към организация, която ще престане да бъде независима след влизането в действие на приетите законови изменения. Според нас това е твърде сериозна крачка назад, която дълбоко ще засегне обществените медии.

Има официална реакция и на групата на регулаторите.

Процедурата, на която вчера ЕК даде ход,  има за цел  да се изяснят фактите, да се получи информация за ситуацията в по-голяма дълбочина и да се започне диалог с полските власти – с оглед “да се предотврати ситуация, в която върховенството на закона може да бъде поставено под въпрос”, според изявлението на заместник-председателя Тимерманс.

Комисията смята, че  “върховенството на закона изисква зачитане на свободата на изразяване и основните права и обратно,  не може да има такива без върховенство на закона”.

За пореден път и до нас достига предупреждението на ЕК, че

основните права са ефективни само ако се гарантират от съда:  свободата на изразяване изисква уважение към правилата.

Писмото на г-н Тимерманс – трето поред – с което се слага формално начало на диалога по новата рамка за защита на върховенството на закона, също подчертава, че демокрацията е ефективна, ако съдът може да гарантира свободата на изразяване.

Как по-ясно да бъде казано: ако изготвянето на правилата се контролира от частни интереси, а не от принципи и ценности, ако съдът – трети в спора между двама – е под контрола или влиянието на страна по спора или по други причини не е безпристрастен – това означава липса на ясни и еднакви за всички правила на играта, а какви свободни медии може да има в такива условия?

От Полша се очаква да отговори на поставените въпроси до средата на март (2 месеца) – начало на  известната тристъпкова процедура на механизма, преди да се обсъжда прилагането на чл.7 ДЕС. В медиите се обсъждат и вероятността, и възможността за прилагане на различните хипотези на чл.7 ДЕС – а заглавията почти задължително включват оценката “безпрецедентно”.

2

И състоянието на българските медии е доказателство за връзката, подчертана от г-н Тимерманс, между свободата и върховенството на закона: блокираната съдебна реформа; непрозрачните решения – включително за цифровия преход – и тишината относно прилагането на решението на Съда на ЕС 376/13; необезпокояваната концентрация на медийна и комуникационна мощ у този-чието-име-управляващите-не-споменават, включително върху наследството на КТБ; слуховете за  мистериозни медийни законопроекти – които понякога се оказват верни – като този за закриването на Фонд Радио и телевизия; тъжните поръчкови топ-имена, които  направиха пореден пирует покрай сюжета Доган – Местан; интересите на Малофеев, православието и пропагандата от изток – и това описание може да продължава.

В такъв контекст – и когато Европа се вълнува от защитата на ценностите на европейската демокрация –  вчера премиерът Борисов коментира свободата на медиите:

  В България медиите са зависими, но не от правителството.

Медиите зависят от олигарсите, големия бизнес, е казал премиерът.

Много повече.  ПР-те на олигарсите пишеха и заданията на обществените поръчки –  нямаме гаранции, че тази практика не продължава. От олигарсите идват ключови законопроекти.  Делата в съдилищата с уж системата на случайното разпределение се разпределяха неслучайно в интерес на олигарсите.  Ако олигарсите имат футболно хоби – може държавата да им помогне, а и те да помогнат – като  станат членове на Обществения съвет на някоя обществена медия. А ако нямат футболно хоби, но са придобили БТК – още по-добре – могат да станат спонсори и на два футболни клуба, няма емоционални ограничения (Левски и Лудогорец).

Така настояването на Европа за върховенство на закона тихо угасва в територията на върховенството на олигарсите. 

А както казва Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд:

 Като председател на върховна институция видях как бяха бламирани ключови промени в конституцията и беше мой дълг да говоря. Мълчанието те прави съучастник в това, с което не си съгласен.

One thought on “Върховенството, чие върховенство

  1. Явор Цветанов says:

    Дали ще се стигне по-далеч с действията на ЕК спрямо Полша в сравнение с тези, предприети срещу Унгария?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s