Обещаха правила, получихме пак същото

Практиките за контрол върху медиите се развиват и обогатяват, някои се възпроизвеждат.   В този контекст Народното събрание прие на второ четене Закона за обществените поръчки с вносител Министерския съвет. Законът въвежда новата Директива 2014/24 за обществените поръчки.

Не става дума за медийно право, а за мерки в други отрасли, които се отразяват върху свободата и безпристрастността на медиите, а оттам – и върху правото на информация.

1

Историята с изключението

В определени случаи режимът  на обществените поръчки не се прилага за електронни медии. Изключението не се въвежда сега, а още в предходни директиви – в Директива 92/50/ЕИО, след това в Директива 2004/18/ЕО:

Директивата не се прилага за обществени поръчки за придобиване, създаване, продуциране или копродуциране на програмен материал от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време

Защо? Каква е целта? Според  рецитал 25 на Директива 2004/18:

Възлагането на обществени поръчки за някои аудиовизуални услуги в областта на радио и телевизионните предавания трябва да допуска аспекти с културно-социална значимост да бъдат вземани под внимание, което прави правилата за възлагане на обществените поръчки неприложими. По тези причини от обществените поръчки за услуги трябва да се изключи придобиването, създаването, продуцирането или копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и други подготвителни услуги, свързани със сценарии или художествени дейности, необходими за създаването на програмата, както и предоставянето на програмно време. Горното не се отнася за доставките на техническо оборудване, необходимо за създаване, копродуциране и излъчване на такива програми.

Новата Директива 2014/24    (член 10 б) възпроизвежда правилото, като го разширява и към нелинейните услуги. Отново в рецитал (рецитал 23) са възпроизведени изложените по-горе мотиви ( за аспектите с културна или социална значимост,  като например свързаните със сценарии или художествени дейности, които правят неподходящо прилагането на правилата за обществените поръчки).

2

Практиката на Съда на ЕС

по делото C – 337/06 Bayerischer Rundfunk and Others  дава още малко яснота за смисъла на изключението:

62      Директивата не се прилага за обществени поръчки с предмет услугите, свързани с присъщата на радио- и телевизионните оператори функции, а именно със създаването и реализирането на програми, поради съображенията от културно и социално естество, посочени в единадесето съображение от Директива 92/50 и още по-недвусмислено в съображение 25 от Директива 2004/18, които правят неподходящо едно такова прилагане.

63      Тази разпоредба, както се подразбира от точка 80 от заключението на Генералния адвокат, отразява същата загриженост като изразената в германската конституция, а именно да се гарантира изпълнението на задачата за предоставяне на обществени услуги от обществените радио- и телевизионни оператори при условията на пълна независимост и безпристрастност.

64      Разглежданата разпоредба […] трябва да бъде тълкувана ограничително […] обществените поръчки за услуги, които нямат връзка с дейността по изпълнение на задачите на обществените радио- и телевизионни оператори за предоставяне на обществени услуги в тесен смисъл, са изцяло подчинени на правилата на Общността.

66      Следва да се уточни все пак, че тези съображения се прилагат само ако конкретният случай се отнася за поръчка, възлагана от доставчик –  „възлагащ орган“ по смисъла на Директивата.

 

Това изглежда толкова ясно на Генералния адвокат по делото, че той пише в заключението си, цитирано впрочем и от Съда в решението:

75.      Текстът на тази разпоредба [изключението]  е толкова ясен, че би било достатъчно да се използва поговорката „in claris non fit interpretatio“. Той освобождава от задължението за подчиняване на процедурите за възлагане на обществени поръчки договорите, тясно свързани със съдържанието на радио- и телевизионните програми (придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програмен материал и договорите, които се отнасят до предоставянето на програмно време).

76.      Тъй като става въпрос за изключение от общото правило, посочената разпоредба трябва да се тълкува стеснително и следователно всяка дейност, различна от тези, които са изрично посочени в нея, трябва да получи формален израз в рамките на правна процедура, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.

77.      Общностното законодателно развитие изглежда потвърждава това заключение, както се установява от сравнението на съображенията от Директива 92/50 и от Директива 2004/18. Така съображение 25 от Директива 2004/18 нюансира краткото единадесето съображение от Директива 92/50, като изключва „други подготвителни услуги, като свързаните със сценарии или художествени изпълнения, необходими за създаването на програмата“. Обратно, то не изключва „доставката на необходимото техническо оборудване“ за изготвянето на тези програми. […]

80.      Ще си позволя да направя една последна бележка, тъй като спазването на конституционната гаранция за безпристрастност на германските радио- и телевизионни оператори се съдържа по-скоро в контекста на посочената разпоредба, отколкото в рамките на техния начин на финансиране; ето защо общностният законодател е предвидил изключението относно програмите, за да бъдат взети предвид аспектите с културно-социална значимост, както посочва съображение 25 от Директива 2004/18.

 

Научаваме в каква светлина Съдът вижда това изключение –

  • когато медията е възлагащ орган,
  • само  в специфични полета със социално-културна значимост,
  • целта е медията да действа в условията на пълна независимост и безпристрастност от властта,
  • нормата се прилага стеснително в националните мерки.

3

Що се отнася до предоставянето на програмно време,

в ръководствата на СИГМА (проект на ОИСР и ЕС)   се споменава, че  предоставянето на програмно време   принципно е в обхвата на директивата, но   може да възникне необходимост  от   излъчване за нуждите например  на обществената сигурност или защитата на здравето. За целите на превенцията и разкриването на престъпносттапри граждански извънредни ситуации, епидемии и други подобни се налага  най-широко и   възможно най-бързо информиране – тогава точно може да се предостави програмно време извън реда на директивата.

Реалността у нас: предоставянето на програмно време извън процедура е масова практика – не само в посочените хипотези – и ефектът е поставяне на медиите в зависимост.

И двете страни (даващите и вземащите) знаят за какво става дума –  и участват – както и в обръчите около КТБ – това е важно за българския случай.  Защото научаваме се, че после някои медии и журналисти се смятат за жертви.

 

 

4

В България

този текст (досега чл.4 ЗОП) се превърна в правно основание не за гаранция за безпристрастност на медиите, а  обратно:  за извеждането на трафика на публичен ресурс от властта към обслужващите медии без процедурите по ЗОП.

Медиапул (2013):  Становището на държавата е,  че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове.

Вестник Сега (2013)  писа, че  е получил от експерти в ЕК следния отговор по темата:    “Това е нечувано извращение на европейското законодателство”. Европейската комисия никога не е препоръчвала и не може да си представи, че е възможно да се препоръча на правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод – включително и за разясняване на европейските програми.

Тъй като ЕК не може да си представи много от практиките у нас,  българските граждани настояваха за изричен ангажимент от страна на българските политици. Когато ги избираха.

 

5

 

Правителството, което дойде на власт след протестите през 2013 – 2014, обеща

нещо много просто: правила.  

В правителствената програма беше записан приоритет:  разпределяне на публичен ресурс за медии при ясни правила.

Обществените поръчки имат своите правила, но свободата и независимостта на медиите са ценност от по-висок порядък. Неслучайно при изготвянето на правителствената програма ставаше дума за въвеждането на оценка за медийна свобода и медиен плурализъм.

Правителството обеща да спре да си плаща  директно за любовта на медиите.

Нищо подобно.  Текстовете в новия ЗОП:

Чл. 13. (1) Възложителите не прилагат закона:
[…] 5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

Чл. 14. (1) Публичните възложители не прилагат закона:
[…] 3. при придобиване, разработка, продуциране или съвместно продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, които се възлагат от доставчици на радиоуслуги или аудио-визуални медийни услуги;

6

Някой би казал – не е пак същото, а е по-лошо.

Така е. Предметното поле се разширява и към нелинейните услуги. Публичен ресурс и за тях.

Втора причина – практиката да се излива публичен ресурс към медии и не-медии се стабилизира и нормализира.  Искат това край нас да се нормализира.

Налага ли се да се причинява  това на избирателите, които са те довели на власт след Орешарски/Пеевски?   В такива случаи човек се сеща за  графитите из София:

Изборите не променят нищо, ако променяха, щяха да ги забранят.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s