ЕСПЧ: ново решение за коментари във форум онлайн

На 2 февруари 2016 г. стана известно ново решение на Съда за правата на човека, което се отнася до отговорността на сайтовете за коментарите онлайн – делото е Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary .

Решението е второ след  Delfi AS v. Estoniaв което ЕСПЧ се произнесе, че се носи отговорност за враждебна реч в коментари онлайн и наложената от естонските съдилища санкция на собственика на сайта не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

В новото решение ЕСПЧ заема обратна позиция и констатира нарушение на свободата на изразяване.

Делото се води от компанията Index.hu, която има новинарски портали в Унгария, и МТЕ, Асоциацията на доставчиците на онлайн съдържание.  Порталите имат политика за форумите:  вулгарни, агресивни и незаконни коментари се заличават. Форумите са немодерирани.

В коментари  е засегната агенция за недвижими имоти. Веднага щом научава, собственикът на сайта премахва коментарите. Въпреки това засегнатата агенция се обръща към съда. Апелативният съд приема, че актът, въвеждащ Директивата за електронната търговия,  не се прилага, защото условната неотговорност се отнася само за електронни търговци. Въпросът стига дори до Конституционния съд, но не се установява противоконституционност.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че санкцията има смразяващ ефект, че модерирането би било неопрадвана икономическа тежест за интернет изданията, че премахването при уведомяване   е адекватна система за защита на правата на другите. Правителството твърди, че националните съдилища са действали по начин, отговарящ на принципите, установени в член 10 от Конвенцията, коментарите са безспорно незаконни  и прилаганите санкции не са   несъразмерни.

Съдът приема, че намеса в свободата на изразяване  е налице.   Също така приема, че намесата има законово основание в унгарското законодателство, както  и  легитимни цели в светлината на  член 10.2 ЕКПЧ. Основният обсъждан въпрос е дали намесата е   необходима в едно демократично общество.

Като напомня значението на интернет, от една страна, и важността на защитата на доброто име, от друга, ЕСПЧ потвърждава, че правата заслужават еднакво уважение (т.59). По-нататък Съдът приема, че не става дума за отговорност на издател – но въпреки това собствениците на сайтовете трябва да имат своите задължения и отговорности – като обаче поради особения характер на интернет  тези задължения и отговорности могат да се различават в известна степен от тези на традиционния издател, по-специално относно съдържанието, генерирано от трети лица (т.62).

Съдът обсъжда значението на засягането на доброто име на юридическо лице и приема, че има разлика между  интересите на една компания и доброто име на физическо лице.  Търговските интереси нямат същото морално измерение, казва Съдът, поради което  държавите имат по-широка зона на преценка по отношение на механизмите, които предоставят,  за защита на юридическите лица от твърдения, които има опасност да навредят на доброто им име (т.66).

Прилагат се  критериите за баланс между правата по чл.8 и чл.10, изведени в решенията Von Hannover  2012 г.  и Axel Springer, но заедно с това и специфични критерии, изведени за   интернет в решението Delfi, като:  характер и контекст на коментарите,  дали коментарите веднага са премахнати и какви са ефектите от тях (т.69).

  • За конкретните коментари се установява, че са негативни и дори някои от тях – вулгарни, но според Съда  “макар и принадлежащи към стил от   нисък регистър, такива изрази са често срещани онлайн”.
  • Съдът напомня и известното решение Jersild, според което наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друг човек в интервю,  би ограничило сериозно ролята на медиите за обсъждане на въпроси от обществен интерес (т.79).
  • Взема се предвид, че коментарите са незабавно отстранени – макар че самата агенция дори не е поискала отстраняването им, а се е обърнала направо към съда.
  • Унгарските съдилища не са обсъдили баланса между ограничаването на свободата на изразяване в интернет и интереса на засегнатото търговско дружество. Само този факт според ЕСПЧ поставя под въпрос адекватността на защитата на свободата на изразяване  на жалбоподателите  на национално ниво (т.88).
  • В допълнение Съдът не вижда защо да не се прилага системата на уведомяването, която дава ефективна защита на доброто име – наистина не винаги, например по-бърза реакция е необходима при враждебна реч и  директни заплахи за физическата неприкосновеност на физически лица,  но в конкретния случай няма такива (т.91).

Посочените по-горе съображения са достатъчни за Съда да заключи, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Дали свободата на изразяване онлайн е в контранастъпление след решението Delfi, питат коментатори. Съдия  Egidijus Kūris изрично  съобщава, че тази стъпка назад не трябва да се разглежда като отклонение от принципите, приети от съда в решението Delfi

След решението Delfi  знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които се носи отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите.

След решението  Index.hu знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които не се носи отговорност от сайтовете, но сме предупредени да не свикваме с тази мисъл.

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s