Финансиране на медиите: средства от европейски програми

В края на март 2016 правителството обяви, че е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизия и радио. Всъщност според медийния закон няма такава фигура купуване на ефирно време, става дума за заплащане на разполагането на информация в програмите на електронните медии срещу заплащане със средства от европейски програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ.

Защо това е проблем: защото има директно договаряне, селекцията на медия е оставена извън състезателност и публично оповестени критерии и насочването на средствата, както помним от записите на бившия министър Мирослав Найденов, зависи от отношението между правителството и събствениците, съответно от линията на съответната медия.  Тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиите комфорт, казва вицепремиерът Томислав Дончев, това не е вярно.

В отговор на това убеждение правителството е приело и публикува Методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ, като Приложение 3 към Комуникационната стратегия 2014 – 2020.  Изисква се:

  • дялово разпределение на финансирането  

Директното договаряне остава, но за част от средствата  – максимален праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио: до 30 на сто от средствата на годишна база.

Пропорция национални : регионални медии – 80 : 20.

  • отчитане на ефективността по общи индикатори
 Определят се  обективни индикатори, които да бъда използвани както при планирането и остойностяването на медийните дейности, така и при оценката на постигнатите резултати. Ще се прилага ясен механизъм за измерване ефективността на комуникационните дейности чрез стандартизирани индикатори.
Методологията се отнася и до медийни кампании в печатни и интернет медии, като ще се взема предвид съдържание, специфика и покритие / съответно посещаемост на съответните медии.
.
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) има позиция по въпроса. Частният сектор  е  против  “с непазарни средства да се пренарежда пазарната среда”.
.
Съюзът на издателите в България дава положителна оценка на Методологията. Този абзац заслужава внимание наистина – по повод на ЗОП:
Въведеният механизъм компенсира до известна степен и очевидни деформации на законодателството, като изключването от обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на закупуването на програмно време в Радио и Телевизия. Запазването на това правило при последната промяна в закона през м. януари 2016 г. поднови критиките към начина на разпределяне на публичния ресурс. Напълно непонятно за медийните професионалисти е наличието на подобна дерогация, която въвежда диспропорции и облагодетелства каналите на традиционните електронни медии без връзка с развитието на медийната среда, в която онлайн платформите се радват на огромна популярност и предлагат все по-интегрирани подходи, в т.ч. влагане на аудио-визуално съдържание. Пряко отражение на тази нова действителност представляват и планираните промени в Директива 2010/13/ЕС за аудио-визуалните медийни услуги, в която понятието ‘broadcaster’ се заменя с технологично неутралното ‘media service provider’.
.
Последното изречение  да не се добавя към аргументите, терминологията е променена от години, от 2007 със сигурност влезе в предната ревизия на директивата – и оттам в ЗРТ.

8 thoughts on “Финансиране на медиите: средства от европейски програми

  1. Майло says:

    АБРО очаквано атакува Методологията. СИБ я подкрепи, като спомена и няколко думи за ЗОП: http://sib.bg/сиб-с-подкрепа-за-методологията-за-инф/

  2. nellyo says:

    Отразих.

  3. Майло says:

    Очаквам активност от страна на СИБ по казуса “Обещаха правила, получихме пак същото”…
    Мисля, че в подходящия момент е добре да се инициират промените, без да се чака отваряне на закона по други съображения…
    Дали ЕК не може да го изиска? Нещо като търсене на отговорност за неправилно въвеждане на Директивата?

  4. nellyo says:

    Оптимистът казал: обещаха правила – вече има рамка.
    Песимистът казал: обещаха правила – има само рамка.

    Коя точно директива? Обществените поръчки?

  5. Майло says:

    По-скоро чл. 10 на Директива 2014/24/ЕС, който указва специалните изключения. При нас текстовете са въведени чрез директен превод. Само дето директиата може да се тълкува във връзка с рециталите, докато правилото в закона се тълкува от главната буква в началото до точката в края…
    Струва ми се, че Google Translate в хармонизирането крие капана на липсващите рецитали. Това ще да е некоректно въвеждане на директивата, според мен…

  6. Майло says:

    По повод готвените промени в ДАВМУ – съгласен за съществуването на термина ‘media service provider’ в предходната редакция. Оставам с впечатление, обаче, че в проекта е налице широко заместване на ‘broadcaster’, с което определени норми покриват по-широкия спектър на предоставяне на аудио-визуални медийни услуги. Понятието за ‘TV likeness’ май също пада от дефиницията на “програма”. Това като че ли е ясна тенденция, ако че да не е казано съвсем коректно в становището на издателите.🙂

  7. nellyo says:

    Има си ред, има си логика. Не е произволно заместване – тогава по-тясно, сега по-широко.

    В ЗРТ има и оператор – когато разпоредбата е за линейни услуги – има си контекст, в който broadcaster е съвсем валидно и ще бъде.

    Че сегашната ревизия се е сетила за provider – и цялото последно цитирано изречение на СИБ – просто фактически не е вярно.

  8. Майло says:

    Съгласих се!🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s