ЕСПЧ: право да бъдеш забравен и свобода на изразяване

Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany

На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с  правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията.  Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и   ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.

Фактите по делото

Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени   за убийството на популярен актьор. ML и WW  подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.

След освобождаването им  ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че  правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW  твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.

Решението на ЕСПЧ

Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за  минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до  информация за миналото, съхранявана в архивите им.

По отношение на евентуалното анонимизиране  (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.

Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s