ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно: добре е да има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, има богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки. Нямам впечатление, че и в САЩ практиката е еднообразна.

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s