Дерогация на ЕКПЧ. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение. Не е моментът да говорим за демокрация.

Ситуацията е динамична, пандемията COVID 19 е обявена от СЗО и се разпространява, мерки са необходими.  Идентифицирани са уязвимите групи, основно средство – изолирането по домовете. Дотук има пълно съгласие.

  • Дерогацията на ЕКПЧ – предвидена в чл.15 ЕКПЧ

Според lex.bg министърът на правосъдието смята, че:

 Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани

Здравка Калайджиева за Дневник:

Затварянето на съдилищата изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел – опазването на здравето на нацията.

Министърът твърди, че всякакви оплаквания до Съда в Страсбург биха били недопустими след такова уведомление. Всъщност министрите на външните работи на държавите страни по Конвенцията имат такова задължение пред Генералния секретар на Съвета на Европа и предоставената от тях информация следва да обхваща не само факта на обявяването на извънредно положение, но и конкретните предприети мерки и тяхната продължителност, за да е възможна преценката за тяхната необходимост и пропорционалността им спрямо преследваната цел.

Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи.  Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.

Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били “съответно недопустими”, крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.

Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.

По мнение на експертите трябва да   се види нотификационното писмо  – и дори да бъде допусната нотификацията, това още не значи, че цялата Конвенция няма да се прилага.

  • Законът за мерките по време  на извънредното положение

Засега няма стенограма от приемането на този закон, има текст за второ четене в комисия– който е само индикативен.

Но на сайта на президента вече има съобщение за вето (частично вето) и мотивите за ветото. Първата атакувана разпоредба е изменението на 326.1 НК – този текст и досега е използван от прокуратурата срещу критични медийни публикации:

Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.

Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).

В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки – Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.

Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект” за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани  под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.

Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.

Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест” и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Не е ясно останал ли е в закона текстът за задължение на мобилните оператори да проследяват съобщенията, за да има информация за разпространението на вируса, както съобщиха медиите. Във ветото присъства само още проблемът за спекулата и пределните цени.

 

Не е моментът да си говорим за демокрация.

Какво му е на момента – извънредното положение е в една  – по дефиниция – държава от демократичния свят. Демокрацията дава рамката и пределите на мерките, които могат да бъдат предприети – включително по време на кризи.  Здравка Калайджиева започва тъкмо така коментара си – има безспорно легитимна  цел – опазването на здравето на нацията,  но  мерките, които се вземат  за тази цел,  трябва да отговарят на определени демократични изисквания – да  са необходими и пропорционални. Не всякакви.

И не трябва да се внушава, че който е срещу конкретни мерки и  ги намира необосновани, неадекватни  и непропорционални, е срещу защитата на хората в пандемия.

Нито трябва да се  допуска тези мерки да заглушат критични гласове от лекарското съсловие или от  медиите – което ще бъде възможно с широкото и неясно дефиниране на някои разпоредби.

За финал – една публикация, която беше преведена на български и многократно публикувана – Светът след коронавируса, Харари

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s