Kой в БНТ хули, злепоставя, дискредитира

На 24 юни в Съвета за електронни медии се е провела среща на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков с членовете на регулатора с единствена тема предаването Вяра и обществоСрещата  е предавана пряко по БНТ 2  и може да се гледа.

Предисторията е свързана с усложнени отношения между ръководството и Горан Благоев, чието име от години се свързва с предаването  – като автор на концепцията му и водещ. Напоследък в страницата на предаването във ФБ Благоев е изнесъл информация за тези отношения, по-късно  публикацията е свалена, а страницата вече се управлява от Дирекция “Мултимедия” на БНТ.

От Горан Благоев са искани обяснения по два въпроса: 1) за липса на плурализъм в предаването, 2)  за неспазване на работното време, “тъй като съм бил извън сградата на медията, когато ме е търсил Кошлуков”.

Пред СЕМ критиката  на генералния директор към предаването е в две посоки:

1) сключил договор с жена си;  сключил договор с гости на предаването като консултанти, а не е обявил в ефир, че им плаща;

2) хули, злепоставя, дискредитира Българската православна църква, БПЦ  – и по тази причина БПЦ не участва в предаването. Тъй като фундаменталните национални интереси в тълкуването на Кошлуков включват традиционното вероизповедание – източноправославната религия (това е важно за разказа),  БНТ не може да изпълнява мисията си поради този отказ на БПЦ.

Пред скоби, беше изтъкнат аргумент за зрителски писма и засегната чувствителност на вярващи. Тук СЕМ посочи, че странно защо писмата започват да пристигат едва десетина дни след предаването. И също така, че позицията на СЕМ се формира по убеждение, а не под влияние на писма. Същото казва и Съдът за правата на човека – “субективните усещания не са достатъчно основание да се обоснове нарушение на Конвенцията” (Lautsi and Others v. Italy, 66)

Относно 1),  вътрешноорганизационните въпроси – счетоводна дисциплина, работно време и пр. –  информацията е в БНТ и преценката е по съответните правила. Когато има данни от проверката,   ще разберем.

Относно 2), свободата на изразяване:

Според СЕМ нарушение на закона няма.

Генералният директор Кошлуков изложи многократно, с едни и същи думи дори, едно основно обвинение:  предаването “хули, злепоставя, дискредитира”. Според него има “серия от нарушения на вътрешните правилници, мисията, етичните стандарти и професионалната журналистика”И някои конкретни твърдения:

БПЦ няма да участва в едно предаване, което хули, злепоставя, дискредитира. Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов, вие ще стъпите ли там? Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти.

Предаването коментира закони, корупция, разглежда решения на държавата, обвинява БПЦ и Борисов в престъпен заговор, изпълнителната власт е злепоставена като власт, която си купува църквата. Това е образователно и религиозно предаване, а не е публицистично, за да обсъжда постановления на МС.

От друга страна:

Чл.6 ЗРТ  повелява да гледаме националните  интереси, не да гледаме часовници на владици. Не пише да се гледат часовници, пише да се защитават националните интереси.

Човек, който е основал църква, регистрирана преди 15 години, да коментира църква, основана преди 2000 години от самия господ, е нелепо.

Ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен. Ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.

Ние имаме нужда от повече религиозна просвета. И аз ще направя всичко за това.

Изложението на генералния директор  пред СЕМ повдига въпроси: какво той смята, че пише в Конституцията и Закона за радиото и телевизията, и  какво той смята, че е мисия на обществената телевизия.

Макар че г-н Кошлуков изрази специфични идеи кой, какво и как има право да коментира (църквата – само с расо и калимявка), обществената телевизия несъмнено  може все още да бъде коментирана свободно.

1

СЕМ не реагира  на пледоарията за  нуждата от повече религиозна просвета по обществената телевизия и че директорът щял да направи всичко възможно по въпроса.  Къде точно в ЗРТ има възложено задължение на БНТ да осъществява религиозна просвета?  И къде точно пише, че фундаменталните национални интереси включват религиозна просвета – каквато интерпретация се чу?

Договорите на ЕС, към които България се присъедини, не включват твърдяната от генералния директор  идея  за   християнството като фундаментален  национален  интерес  или част от европейските ценности. Наистина, в  Полша нарекоха отказа да се спомене Бог в текста на договорите  най-голямата историческа несправедливост. Но мнозинството държави заявиха, че  общите ни  ценности са човешките права, свободата и толерантността.  И да, много хора у нас ползват т.нар.  отрицателна свобода – свобода от религия – и ЕСПЧ признава тази свобода.

Много важно е това да не остане незабелязано сега, когато се говори за необходимост да се формулира обществената мисия  на БНР и БНТ.

2

Относно ЕСПЧ – генералният директор  се позова на мнозинствено  право, което било одобрено от ЕСПЧ  и обосновавало предимство на  БПЦ.

Всъщност конкретното решение Lautsi and Others v. Italy не се отнася до медии, а до  училищно образование и засяга въпроса за  кръста в класната стая. В решението изрично се казва, че то не е относимо до дидактическата реч  –

72.  разпятието на стената е по същество пасивен символ и този въпрос е важен, особено като се вземе предвид принципът на неутралност. Не може да се счита, че има влияние върху учениците, сравнимо с това на дидактическата реч […]

Така че да се базира теза за религиозна просвета по обществената телевизия  върху  посоченото решение на ЕСПЧ за допускане на кръст в класна стая не е убедително.  Едно религиозно предаване никак не е пасивен символ.

3

За критиката.

Да гледаме националния интерес, а не да гледаме часовници на владици.” Оправдано е да се гледат часовниците на владиците.  В гражданското общество е така. Предполагам, че става дума за Ролекса и автомобилите на дядо Николай (според публикации  – “няколко скъпи автомобила, за които твърди, че са му подарък от бизнесмени”). И понеже често по време на изказването си Кошлуков питаше чули ли сме  да хулят Кентърберийския епископ и др. под. – да, чули сме да се критикуват представители на църквата –  и папата го прави, и медиите, и гражданите  – това не се нарича хулене обаче – а  публикации и дебати за евентуални нарушения и престъпления,  от как се разходват приходите от свещи до педофилия.

За богохулство   трябва да се говори особено внимателно. Какво е хулене, какво  е директно богохулство, какво са компромати за светци   – и дали има такива – е въпрос на установяване, за което към момента няма данни.   С  цялото ми уважение към факта, че генералният директор е бил в затвора по политически причини –  защото той реши включи този факт и антикомунизма си в пледоарията си срещу богохулството  –  има практика на Съда за правата на човека, нека само да спомена решението Пуси Райът.

Генералният директор се е подразнил и от “семпли и неспазващи норми властимащи“. Тук има семпли и неспазващи норми властимащи, казвам и аз. Лично мнение.   Има ли пречка това да се каже по обществената телевизия?

Също така е доста особено да се твърди, че “ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен и ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.” В  демократичния свят не се налага хората да слагат расо,  за да критикуват.

4

“Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов,  вие ще стъпите ли там. Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти. ”

Има напоследък такава тема:  властта отказва да участва в определени медии и определени предавания. Разбирам от журналисти, че падат теми – по-специално в обществените  медии – защото за публицистиката има изискване за плурализъм на гледните точки във всяко предаване, а официалните  представители  отказват да участват. Министър-председателят/председател на ГЕРБ Борисов   казва, че не ходи в БНР. Следва ли от това, че в БНР няма да се засягат теми, свързани с правителството, премиера, партия ГЕРБ?

Горан Благоев е обвинен, че БПЦ не участва в предаването. Кошлуков зае позиция: “Конфликтът не мога да го стоваря на главата на църквата”. Дали БПЦ не  представена в предаването предстои да се установява – нека напомня, че СЕМ не е установил нарушение.

Какво обаче става с редакционната независимост на БНТ, ако чрез бойкот може да се предизвика падане на тема в предаване, или смяна на водещ, или поне наказанието му? В медиите се споменава и за разговори на Кошлуков   със Синода по кадрови въпроси. Това как се съотнася с независимостта?

5

Вяра и общество  не е публицистика, казва генералният директор, за да се занимава с постановления на МС за финансиране на БПЦ, да се интересува  как се отчитат средствата на БПЦ, да оспорва избори на митрополит.  То е религиозно образователно предаване, казва той.

Тогава изискването за плурализъм във всяко едно предаване не се отнася за Вяра и общество. Няма как едновременно да се твърди и че трябва да спазва изискванията за публицистични и новинарски предавания, и че не е публицистика.

Макар че според мен БНТ е в правото си да обсъжда и финансирането на БПЦ, и изборите за митрополит.

СЕМ зададе важни въпроси, но и остави съществени тези на Кошлуков без реакция. Не отварям темата налага ли се религията и заедно с това шаманизмът / или интересът към окултното едновременно да се качват нагоре в приоритетите на БНТ точно сега, когато има световен консенсус, че в науката е спасението.

И накрая, не знам доколко  е уместно в официални  срещи  да се взема  инцидентно отношение към “вероучението като важно и полезно”, защото въпросът за вероучението не влиза в правомощията на СЕМ и членовете на СЕМ не могат да изкажат друго, освен частно мнение, а вероучението е въпрос, който разделя нацията. Генералният директор спомена в изложението си  дело  на Норвегия пред ЕСПЧ, без да уточни кое дело има предвид.  Ако това е    Folgerø and Others v.   Norwаy по жалба на родители – нехристияни, в решението ясно се обяснява, че вероучението може да създаде проблеми, например

информацията за личното религиозно и философско убеждение се отнася до някои от най-интимните аспекти на личния живот. Налагането на задължение на родителите да разкриват подробна информация на училищните власти относно техните религиозни и философски убеждения може да представлява нарушение на член 8 от Конвенцията и вероятно също на член 9 (пак там). […] условието да се дават разумни основания [за освобождаване на децата от обучение] представлява риск родителите да се почувстват принудени да разкрият на училищните власти интимни аспекти на собствените си религиозни и философски убеждения.

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s