Съд на ЕС: право да бъдеш забравен – делото Google/ CNIL

През септември 2020 стана известно още едно решение на Съда на ЕС – по дело C‑507/17 с предмет преюдициално запитване в рамките на производство по дело Google LLC, правоприемник на Google Inc., срещу Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Тук – за разлика от решението по дело 136/17, където акцентът е върху защитата по отношение на чувствителни данни – става дума за географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.  CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице. CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро. Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Въпросите

1)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“, изведено от [Съда] в неговото решение от 13 май 2014 г., [Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317),] на основание на разпоредбите на член 12, буква б) и член 14, [първа алинея,] буква а) от Директива [95/46], да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да извърши това премахване за всички имена на домейни на своята интернет търсачка, така че спорните хипервръзки да не се показват повече, независимо откъде се извършва търсенето по името на подалото искането лице, дори ако търсенето се извършва извън териториалния обхват на Директива [95/46]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“  да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи единствено спорните хипервръзки от показаните резултати при търсене, извършено по името на подалото искането лице, в името на домейна, съответстващ на държавата, в която се счита, че е направено искането, или по-общо, в имената на домейни на интернет търсачката, съответстващи на националните ѝ разширения за всички държави членки […]?

3)      Трябва ли „правото на премахване от резултатите при търсене“ да се тълкува в смисъл, че когато изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно, чрез така наречената техника „геоблокиране“, да заличи спорните резултати от търсенията, извършени по името на лицето с „право на премахване от резултатите при търсене“ от IP адрес, за който се смята, че се намира в държавата, в която пребивава това правоимащо лице, или дори по-общо, от IP адрес, за който се счита, че се намира в една от държавите членки, за които се прилага Директива [95/46], при това независимо от името на домейна, използван от извършващия търсенето интернет потребител?“.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar  по дело С-507/17 Google / CNIL

Генералният адвокат Szpunar  приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.

 
 Главното производство е образувано по спор между Google и CNIL по въпроса как търсачката да приложи правото на премахване от резултатите при търсене, когато установи, че субектът на данните има право връзки към уебстраници, които съдържат отнасящи се до него лични данни, да бъдат изтрити от списъка на резултатите, който се показва при търсене въз основа на неговото име.
 

 В рамките на Регламент 2016/679 това право на субекта на данни на премахване от резултатите при търсене вече намира своето основание в член 17 от него, специално уреждащ „правото на изтриване“, което в заглавието на този член е наречено още „право „да бъдеш забравен“. Съгласно член 17, параграф 1  субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от изброените в тази разпоредба основания. От  член 3, параграф 1 следва, че   субектите на данни могат да предявят правото си на премахване от резултатите при търсене пред управляващото интернет търсачка лице, което разполага с едно или повече места на установяване на територията на Съюза и което в контекста на дейностите на тези места обработва лични данни на тези субекти, при това независимо дали обработването се извършва в Съюза или не.    

 Обстоятелството, че  търсачката се управлява от предприятие на трета държава, не може да изключи обработването на лични данни за нуждите на функционирането на посочената търсачка в държава от ЕС,  обект на администратора, от обхвата на предвидените в   Регламент 2016/679 задължения и гаранции (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 58).

Достъпът на интернет потребителите, и особено тези извън Съюза, до включена в резултатите при търсене хипервръзка, която препраща към информация за лице от ЕС може да има незабавни и съществени последици за него.   Подобни съображения могат да обосноват наличието на компетентност на законодателя на Съюза да предвиди, че когато управляващият интернет търсачка изпълнява подадено от такова лице искане за премахване от резултатите при търсене, той е длъжен да извърши това премахване във всички версии на своята търсачка.

Следва обаче да се подчертае, че редица трети държави не познават правото на премахване от резултатите при търсене или възприемат различен подход по отношение на това право.    Към това се добавя и фактът, че балансът между правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, от една страна, и свободата на интернет потребителите на информация, от друга, може да варира значително по света.  По силата на член 17, параграф 1 търсачката не може да бъде задължена да извърши премахване от резултатите при търсене във всички версии.

 Що се отнася до въпроса дали такова премахване от резултатите при търсене трябва да се извършва във версиите на интернет търсачката, съответстващи на държавите от ЕС, или само във версията ѝ, съответстваща на държавата членка по пребиваване на лицето с право на такова премахване – регламентът действа за всички държави членки, но резултатът от претеглянето  не е непременно един и същ  – още повече като се има предвид член 85 от Регламент 2016/679  за журналистическото изключение.

Накрая е важно да се подчертае, че макар в настоящия си етап на развитие правото на Съюза да не изисква допуснатото премахване от резултатите при търсене да се отнася до всички версии на съответната интернет търсачка, то  и не забранява това. Следователно, надзорен орган или съдебен орган на държава членка запазва компетентността си да извърши съгласно националните стандарти за защита на основните права  претегляне между, от една страна, правото на субекта на данни на зачитане на личния му живот и на защита на личните му данни и от друга, правото на свобода на информация и след това да изиска евентуално от управляващото интернет търсачката лице да извърши премахване от резултатите при търсене във всички нейни версии.

С оглед на всичко изложено по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46, както и член 17, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: