ОССЕ: Парламентарни избори 2021

На сайта на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са публикувани Предварителни заключения на Международната служба за наблюдение на изборите.

За кампанията:

Предизборната кампания бе приглушена и засенчена от дискусии за справянето с пандемията от КОВИД-19 и до голяма степен бе фокусирана повече върху личности, отколкото върху партийните платформи. На моменти тонът по време на кампанията бе конфликтен, което включваше и случаи на изказвания подклаждащи омраза срещу ЛГБТИ, и ромските общности. Редица извънредни разпределения на бюджетни средства, свързани с пандемията от КОВИД-19, както и с инфраструктурни проекти, започнали по време на предизборната кампания,дадоха на управляващата партия несправедливо предимство.Освен това, президентът се възползва от позицията си да призове гражданите да гласуват за ново управление на страната. Събеседниците отбелязаха, че опитите за купуване на гласове, за „контролиран“ вот и за сплашване на гласоподаватели, продължават и са особено разпространени сред икономически и социално уязвимите общности.

Медии

Медиите са силно концентрирани в ръцете на няколко собственици и са податливи на политическо влияние, което накърнява разнообразието в отразяването. Телевизията остава основният източник на информация за политическите партии, следвана от онлайн медиите. Два телевизионни оператора, bTV и Nova, заедно обхващат над 64% от зрителите и в периода януари – октомври 2020 са получили около 87% от приходите за телевизионна реклама. Нова Груп включва и най-голямата цифрова медийна компания, която управлява над десет от основните новинарски сайтове.

Обществената Българска национална телевизия (БНТ) е третият по популярност телевизионен оператор.

Поне четири телевизионни канала са притежавани от партийни лидери или фондации свързани с политически партии. Много от събеседниците на ОМНИ СДИПЧ бяха на мнение, че скорошните промени в крайните собственици на bTVи Nova, както и назначаването на бивш политик за нов директор на БНТ, компрометират редакторската независимост и на трите оператора.

Малко след това редица старши редактори и журналисти са били уволнени или са напуснали и в трите телевизионни оператора като някои от тях се позовават на натиск от страна на новите ръководства.Много от събеседниците на ОМНИ СДИПЧ изразиха опасения относно концентрация на медийната собственост, оказване на политическо влияние върху медиите и съдебен натиск върху разследващи журналисти, включително евентуално осъждане за клевета.

Представителят на ОССЕ за свобода на медиите изрази притесненията си във връзка с няколко случая на сплашване и нападения срещу журналисти, включително и от страна на полицейски служители, които не са разследвани в достатъчна степен от властите, което допринася за атмосферата на безнаказаност.

Повечето събеседниците на ОМНИ СДИПЧ смятат, че по-голямата част от медиите съобразяват своите редакторски политики в съответствие с интересите на своите частни и публични рекламодатели, в резултат на което се наблюдава широко прилагане на автоцензура. Изборният кодекс задължава БНТи Българското национално радио (БНР) да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията и да съгласуват всички формати на представянето с кандидатите. Тъй като отразяването в новините не беше сред форматите съгласувани с кандидатите, БНТ и БНР се въздържаха от редакторско отразяване на предизборната кампания в новините. Въпреки това, според мониторинг на БНТ проведен от ОМНИ СДИПЧ, парламентарно представените партии получиха около 7 минути отразяване в новините, по време на последната сесия на парламента от 25 март.

Вместо това, БНТ1 създаде ежедневното предаване за актуални събития „Гласовете на България“, което предложи на кандидатите платено отразяване, подготвено от журналисти на БНТ1. В съответствие със закона, БНТ осигури по 40 секунди безплатно директно време в началото и в края на предизборната кампания и организира 15 дебата, като покани всички кандидати за народни представители. Въпреки това, някои политически партии критикуваха тези дебати, порадиизлъчването им извън времето на праймтайма, в 16:00 часа, което значително намали тяхната гледаемост. БНТ организира 8 дебата в праймтайма, като ограничи участието в тези програми само до 12 кандидати: шест парламентарно представени партии и шест най-популярни непарламентарно представени партии на базата на социологически проучвания. Частните телевизии, които бяха мониторирани, организираха редица дебати само с участието на десетте най-популярни партии.

Заключенията са продължение на междинния доклад, според който

Предизборната кампания стартира на 5 март. В нея е включен и 48-часов период заразмисъл. Всички материали, свързани с кампанията следва да съдържат текст, че купуването и продаването на гласове е престъпление. По закон предизборната кампания се провежда единствено на български език, а използването на материали, които „противоречат на добрите нрави“ е забранено. Законът не съдържа разпоредби за предотвратяване на злоупотребата с административни ресурси или със служебно положение по време на кампанията.

Кампанията е видима най-вече в медиите и онлайн, като много партии ограничиха преките срещи и дейности лице в лице поради тревогата от разпространение на КОВИД-19.28Кампанията се развива около няколко централни теми: отговора на пандемията от КОВИД-19 и общественото здраве, борбата с корупцията, съдебната система и икономиката. След насрочването на изборите правителството обяви няколко извънредни мерки за насочване на бюджетни средства,които според някои от събеседниците на ОМНИ /СДИПЧ могат да бъдат възприети като финансови стимули за електората.

Става дума за мерки като надбавки за 2,1 млн. пенсионери; средства за изграждане и ремонт на православни църкви и джамии, официално откриване на инфраструктурни проекти в цялата страна, нещо, което обикновено се случва в края на годината; и суми за подпомагане.

В последствие, основната опозиционна партия БСПвнесе оплакване с твърдения за злоупотреба с държавни средства от страна на ГЕРБ. Някои от събеседниците на ОМНИ смятат , че все още има опити за прилагане на дългогодишните практики за купуване на гласове и „организирано“ гласуване в някои икономически и социално уязвими общности, по-конкретно с отражение върху ромското население.

Медии

Разнообразната медийна среда е доминирана от 2 основни телевизионни оператора – bTV и Nova, които заедно обхващат над 60% от телевизионната аудитория. Държавната телевизия, БНТ,е по популярност телевизионен оператор. Промяната в крайните собственици на bTV и Nova през 2019 г., както и назначаването на нов директор на БНТ , по мнението на някои от събеседниците на ОМНИ/ СДИПЧ, е довело до негативна промяна в редакционната политика и на трите телевизии. Има случаи на напуснали старши редактори и журналисти и в трите телевизионни оператора, като се позовават на натиск от страна на новите ръководства.

Някои събеседници на ОМНИ/СДИПЧ изразиха тревога относно концентрацията на медийна собственост, оказване на политическо влияние върху медиите и съдебен натиск върху разследващи журналисти, включително евентуалноосъждане за клевета. Представителят на ОССЕ за свобода на медиите изрази тревога във връзка с няколко случая на сплашване и нападения срещу журналисти, включително и от страна на полицейски служители, които не са разследвани в достатъчна степен от властите.

Избирателният кодекс задължава БНТи Българското национално радио (БНР) да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията и да разпределят равномерно между всички кандидати безплатното ефирно време. Отразяването от страна на другите обществени и частни медии е до голяма степен нерегулирано. В съответствие със закона БНТ реши да организира19 диспута, по 45 мин. всеки и покани всички партии, коалиции и независими кандидати. Общото ефирно време, отделено за тези диспути значително надвишава минималната продължителност, определена от закона, предаванията обаче се излъчват в 16 ч., което е извън най-гледаното време (праймтайма) и съответно беше разкритикувано от няколко политически партии.

БНТ ще организира осем едночасови диспута в праймтайма, катоограничава участието само до 12 партии и коалиции, шестте най-популярни извънпарламентарни партии съгласносоцилогическите изследвания и шест тепарламентарно-представени партии. Частните и общественитемедии могат да излъчват платени политически реклами при равни условия и цени, които се публикуват не по-късно от 40 днипреди изборния ден. В допълнение към възможностите за платена политическа реклама, големите медийни компании предлагат и платено участие в развлекателни програми и интервюта, както и платено отразяване предизборната активност на съответната партия. Обаче, в противовес на законовите изисквания, подобни предавания не винаги са ясно обозначени като „платени“ в някои от водещите медии, като някои от тези не добре обозначени реклами дорибиват излъчвани в новинарските емисии. Партии, които не получават държавно финансиране, имат пра во на сума в размер на 40 000 лв., която да ползват единствено за платена реклама в медиите. ЦИК разпредели тези средства на 8 март, четири дни след началото на кампанията, като по този начин лиши партиите от това финансиране в началото на кампанията.

Съветът за електронни медии (СЕМ) е регулаторният орган за електронните медии. Законът за радиото и телевизията бе изменен през декември 2020 г., за да бъдат дадени правомощия на СЕМ да упражнява контрол върху излъчваното онлайн аудиовизуално съдържание, съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2018/1808 за аудиовизуалните медийни услуги. По време на кампанията СЕМ систематично извършва мониторинг на 16 телевизии и 19 радиостанции; преглед на която и да е електронна медия или аудио-визуално онлайн съдържание се прави само в случай на оплакване. СЕМ обаче не притежава правомощия за налагане на санкции на медиите в случай на нарушения, отнасящи се до изборите. СЕМ е длъжен да препрати информацията за нарушения към ЦИК, където се преценява дали въпросът да бъде разгледан и дали да бъдат наложени санкции и наказание. На 8 март ОМНИ/СДИПЧ започна количествено и качествено медийно наблюдение (мониторинг) на пет телевизии (БНТ1, bTV, Nova, NovaNews и BulgariaOnAir) и шест онлайн медии (24 часа , Blitz .bg, dir.bg, Дневник, OffNews, Vesti.bg).

Предварителните заключения на ОССЕ в медиите:

Капитал/ Международни наблюдатели: предизборната информация в медиите беше основно платена

Дневник/ Йонкер: Препоръките ни за изборното законодателство никога не се вземаха предвид

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s