ЕСПЧ: Критика срещу съда в медиите

Решението на ЕСПЧ по делото Benitez Moriana and Iñigo Fernandez v. Spain ( 9 март 2021) се отнася до двама  испански граждани, публикували  отворено писмо в регионален вестник, в което те  критикуват решение  на административния съд и твърдят, че съдията е показал „пристрастност и липса на компетентност“, липса на интерес към техническите въпроси и  непознаване на съдебната практика.

В отговор срещу тях започва наказателно производство и те са осъдени  за „тежка обида, извършена публично“.  При обжалване решението е потвърдено,   като съдът се позовава на ограничението, породено от необходимостта от защита на честта на другите. Жалбоподателите подават жалба до ЕСПЧ, твърдейки, че тези решения в испанските съдилища представляват неоправдана намеса в правото им на свобода на изразяване съгласно член 10 от Конвенцията за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност и установява, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в  закона и има цел в обществен интерес. Но необходима ли е намесата в едно демократично общество? Съдът намира, че намесата е непропорционална по следните причини:

  • Обхватът на приемливата критика на съда е   по-широк за официалните действия. Тъй като жалбоподателите са коментирали текущи съдебни производства относно екологичен интерес на местното население, коментарите се ползват от по-висока степен на защита. Неправителствените организации, които са водени от такива обществени интереси, получават защита, подобна на тази, дадена на медиите. [50]
  • Съдиите трябва да бъдат защитени от неоснователни  атаки, тъй като за обществото са важни авторитетът и   доверието  в съдебната власт. Но  не би трябвало да се забранява на хората да изразяват  мнения и ценностни преценки по въпроси от обществен интерес, когато имат достатъчно фактически основания.  [57]
  • Съдът отбелязва необходимостта да се разграничат   твърдения за факт от оценки.  Отвореното писмо съдържа ценностни оценки.   Пропорционалността на ограничението на такива ценностни преценки зависи от съществуването на „фактическа” основа за твърдението. Съдът установява, че  съществува достатъчна фактическа основа, тъй като писмото има „достатъчно тясна връзка с фактите по делото“ и  не е подвеждащо. Освен това  свободата на изразяване също защитава информация и идеи, които са склонни да „обиждат, шокират или смущават“. [55]
  • Съдът   отбелязва, че естеството и тежестта на наказанията са от значение за преценката за пропорционалност. Санкциите  имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване. Наложеното наказание    е непропорционално и ненужно.

Нарушение на чл.10.


Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s