Обединено кралство: разграничаване на мнение от твърдение за факт

В края на април стана известно решение на Апелативен съд в Лондон по делото  Corbyn v Millet [2020] EWHC 1848. Искът е срещу бившия лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин за участие в шоуто на Andrew Marr през септември 2018 г. По време на интервю за БиБиСи водещият  пита Корбин дали е антисемит по повод негово изказване за „ционисти“, които „не разбират английската ирония“. Корбин отговаря, че има предвид конкретни нападки срещу  палестинския посланик в Обединеното кралство. Той не посочва имена, но един от разпозналите се “ционисти” подава иск за клевета.  

Установява се несъмнено, че подобни твърдения биха имали съществен неблагоприятен ефект върху начина, по който хората ще се отнасят към т.нар. ционисти.

В такъв контекст основен въпрос за съда е дали казаното от Корбин е твърдение за факт или лично мнение. Съдът подчертава, че на този въпрос трябва да се отговори от гледната точка на „обикновения разумен читател или – както в случая – зрител“. Въпросът, който винаги трябва да привлече вниманието на съда,  е дали изречените думи биха се сторили на обикновения зрител  констатация за факт или мнение

Възприемайки тази гледна точка, съдът приема, че става дума за твърдение за факт,  фактически разказ на Корбин, като се позовава и на   Koutsogiannis v The Random House Group Ltd [2019] EWHC 48 (QB) и Joseph v Spiller [2011] AC 852, според които  при разграничаването на твърдения за факти от мнение, съдът ще се ръководи от следните правила: (i) Мнението трябва да бъде разпознаваемо като коментар,   (ii) Мнението може разумно да се изведе като дедукция, извод, заключение, критика, забележка, наблюдение и т.н., (iii) Крайният въпрос е как твърдението се възприема от обикновения разумен читател., (iv) Особено прецизно следва да се анализират оценки за действия, когато не се посочва в  какво се състоят действията (bare comment)., (v) Дали става дума за твърдение за факт или изразяване на мнение зависи и от контекста.  

Решението е принос към  разграничаването на твърдение за факт от лично мнение. 

В практиката на ЕСПЧ това също е централен въпрос, доколкото една от класическите защити при обвинение в клевета е, че става въпрос за лично мнение, което е защитено слово, ако съществува фактическа основа на мнението.

В  практиката на българските съдилища също се провежда разграничението между твърдение за факт и лично мнение. На този фон се откроява решението на Петя Крънчева по  Мавродиев срещу Росен Босев, по което се очаква произнасяне на ЕСПЧ.

И Конституционният съд се е занимавал с въпросните граници. 

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s