Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 4 април и 11 юли 2021

На 21 юли 2021 г.  Съветът за електронни медии представи социологическо изследване на тема “Медийни предпочитания на българската аудитория в предизборните кампании за парламентарните избори на 04 април и 11 юли 2021 г.”.

  • Презентация
  • Доклад  – включително от него се виждат зададените въпроси за изясняване откъде се информират хората по време на двете кампании през 2021 г.
Данните бяха представени от Лидия Йорданова, Екзакта. Данните от двете национални проучвания на  Екзакта, проведени в последните седмици на двете кампании, дават възможност да се коментират както по-трайните , така и по-динамичните нагласи, се казва в началото на доклада.
 
Моето мнение, което по технически причини не успях да представя на самото обсъждане, макар да чух представянето почти до края:
 
1. Подобни изследвания се очаква да станат обичайна рутинна дейност и регулаторът да ни информира за потреблението на новини не само по време на предизборна кампания. За сравнение – ако отворим сайта на британския регулатор Офком, ще видим, че той по закон взема evidence based / основани на данни решения.  С поредица от доклади Офком информира за   потреблението на новини в Обединеното кралство и  за отношението на хората към различни видове съдържание на различни платформи.  И нещо повече – Офком съобразява регулирането с констатираните потребителски модели. Дано и българският регулатор се ориентира към evidence based  решения.
 
2. Имам и някои въпроси:
 
  • Каква е била концепцията за качествена журналистика при изготвяне на картата. Проучвано е дали респондентите се интересуват от следните четири характеристики на информацията – обективност, изчерпателност, достоверност и актуалност. Установено е, че три четвърти от респондентите  се интересуват от тези характеристики, а за останалите (които не се интересуват) социолозите установяват, че са с ниско образование и от малцинствата. Качествената журналистика  заслужава специална защита – ето защо по мое мнение подготовката на картата в тази част заслужава специално внимание. Концепцията за качествена журналистика следва да има много по-широко приложение, дори за процеса на финансиране на медиите. 
  • Прави ли се разлика между медийни предпочитания и доверие. Темата на изследването  е “Медийните предпочитания”, а въпросите в изследването са – имате ли доверие, на кого имате по-голямо доверие и пр.  Аз лично смятам, че  няма съвпадение между “източник” (или “медийни предпочитания”)  и “медия, в която имам доверие”. В самото изследване се установява например, че   част от гражданите се информират от няколко медии. Аз  самата ползвам/следвам повече медии, между тях  и медии, в които нямам никакво доверие – но бих отговорила, ако ме попитат, че ги чета.

3. Възможно ли е да се разшири и задълбочи интерпретацията на резултатите.

Числата са важни, но истинската задача на тези изследвания е да позволят анализ отвъд числата. Истинската задача е да се следи дали медиите (тези, които са в обхвата на дейност на СЕМ) осигуряват информиран избор. Особено по време на предизборна кампания. Не просто откъде се информират хората – важно е  да се направи извод дали медийният сектор гарантира информирания избор на гражданите.
 
Като пример вземам въпроса за БНТ като източник на информация (или като медия, на която се доверяват). В доклада се сравнява делът на хората, които се информират от БНТ през април и юли,  с дела на хората, които се информират (или имат доверие) от частните телевизии през април и юли, и се прави  извод:
  1. През юли намалява с 3 пункта делът на вярващите повече на обществената телевизия БНТ, отколкото на частните телевизии. В същото време с 6 пункта, в сравнение с март, расте делът на имащите повече доверие на частните телевизии, отколкото на БНТ.

Освен резервите ми по линията довериепотребление, смятам, че интерпретацията би могла да даде много повече – а не просто да прочете числата. Според мен съотношение 41:24 в полза на частните телевизии означава, че – ако се запази тенденцията – скоро частните тв ще бъдат два пъти по-предпочитани от БНТ за ориентация в предизборно време – а БНТ по закон трябва да прави това, финансирана с публичен ресурс, за да прави именно това (“демократичните потребности на гражданите” според правото на ЕС), и в допълнение е получила тъкмо сега 20 милиона извън предвиденото в Закона за държавния бюджет. Според мен има смисъл да се продължи съдържателният анализ отвъд числата и цитираната т.7 от доклада по-горе.

4. И последното, което бих споделила в обсъждането, е да вземем предвид изводите на OSCEспоред доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа:

  • В разрез с въведените през декември 2020 г. законови изисквания, СЕМ не  проведе систематичен мониторинг на онлайн аудио-визуално съдържание;
  • Въпреки активния медиен мониторинг на СЕМ, ЦИК не предприе ефективни правни мерки в случаите на установени нарушения в медиите.

Ще завърша с пожелание СЕМ да взема все повече evidence based / основани на данни решения. 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s