ЕСПЧ: Отговорност за коментари под статус във фейсбук

Стана известно решението на Съда за правата на човека, Голяма камара, по делото Sanchez v. France ( 45581/15).

Кмет на френски град има публично достъпен профил във фейсбук и пише на различни теми. Под един от неговите статуси се появява несъмнено враждебна реч. Кметът не се намесва и скоро получава призовка за  подбуждане към омраза и  насилие, след което е осъден да плати глоба 4000 евро, защото не се е намесил незабавно, за да спре разпространението на враждебната реч онлайн. Кметът обжалва и губи делото. Обръща се към ЕСПЧ.

Съдът установява, че   коментарите са били  видими около шест седмици след публикуването им, без да предприемат бързи действия, за да бъдат спрени от разпространение. Апелативният съд в Ним, потвърждаващ първоинстанционното решение, посочва, че с публичните профили се поема отговорност  съдържанието на публикуваните от трети лица изявления. Жалбоподателят не е действал незабавно, за да спре разпространението на коментарите, но също така   е обосновал позицията си, като е казал, че според него  такива коментари са съвместими със свободата на изразяване и затова преднамерено ги е оставил в профила си.

Засегнатите хора са тези с мюсюлманска вяра,  те са приравнени   с „наркодилъри и проститутки“,  „измет, който продава наркотици през целия ден“  – и това предизвиква   враждебност към  тях.

Съдът посочва  особената отговорност на политиците в борбата с враждебната реч и констатира, че заключенията, направени от националните съдилища, са напълно оправдани. Използваният език има за цел да провокира омраза и насилие. Според Съда личните атаки чрез обиди, подигравки или клевета, насочена към определени групи, или подбуждане към омраза и насилие срещу лице поради принадлежност към определена религия, са   безотговорно използване на свобода на изразяване, която подкопава достойнството или дори безопасността на групи хора.

По отношение на отговорността на жалбоподателя за изявления, публикувани от трети страни, Съдът отбелязва, че коментарите трябва да се разглеждат по -специално в контекста на местните политически дебати във връзка с предизборната кампания за парламент. Въпреки високата степен на защита на свободата на изразяване в контекста на политически дебати,  и че са  необходими много сериозни причини, за да се оправдаят ограниченията на политическата реч, и и че  трябва да се позволи свободно разпространение на  мнения и информация от всякакъв вид  – въпреки всичко това  коментарите, направени в настоящия случай, са очевидно незаконосъобразни.  

Жалбоподателят съзнателно е направил стената си във Facebook обществено достъпна, като по този начин позволява  да се публикуват коментари  – поради което е задължен да следи съдържанието на публикуваните изявления. Той  не би могъл да не знае, че е вероятно да има коментари от политическо естество, които по дефиниция са полемични и следователно трябва са  наблюдавани още по -внимателно.

Като политическа фигура  той дължи  още по -голяма бдителност – а коментарите   в настоящия случай са очевидно незаконни и в нарушение на условията за използване на Facebook.

Намесата в  правото на свобода на изразяване не е непропорционална.  Съдът установи, че решението на националните съдилища да   осъдят жалбоподателя поради това, че не е предприел бързи действия за заличаване на незаконните коментари, публикувани от други лица на стената на профила му във Facebook, който е бил използван във връзка с предизборната му кампания,  се основава на подходящи и достатъчни причини. Намесата е  „необходима в едно демократично общество“.

Няма нарушение на Член 10 от Конвенцията. 

Накратко:

  1. носи се отговорност за коментари на трети лица в социалните мрежи, в частност когато режимът на споделяне е за всички, публичен;
  2. публичните фигури имат висока степен на защита по отношение на собствените си особено политически изказвания, но и съответно към тях има високи изисквания за бдителност по отношение на враждебната реч.

Има едно особено мнение – с тезата  за смразяващ ефект: Съдът налага много тежки задължения на титуляра на профила, тъй като рискът е от  наказателно производство срещу него.    Когато се сблъска със съмнение относно спорния характер на изявление, на което той не е автор, титулярът   очевидно ще бъде склонен да изтрие коментара от  предпазливост. Сдържащият ефект е налице и свободата на изразяване е силно застрашена. 

Tagged

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s