ЕСПЧ: доброто име на кандидат за главен прокурор

Стана известно едно решение, което акумулира в себе си много от важните принципи на Европейския съд за правата на човека – Drousiotis v. Cyprus.

Фактите

Делото се отнася до съдебно решение, постановено срещу журналист в гражданско дело в Кипър. Жалбоподателят пише статии за Политис – национален ежедневник – и има собствена колона,   “ΕΝ-ΣΤΑΣΕΙΣ”, в която коментира актуални политически въпроси. Там е написал критичен материал за СП, който е кандидат за позицията главен прокурор, но междувременно работи на друга държавна позиция в следпенсионна възраст. Вестникът дава място и на позицията на СП.

СП завежда гражданско дело срещу журналиста и издателя.  Окръжният съд на Никозия приема, че публикацията е клеветническа и разпорежда на жалбоподателя и на издателството да изплатят вреди, солидарно, в размер на 25 000 евро (EUR), плюс законоустановени лихви. Съдът се съгласява, че въпросът е от обществен интерес, но приема, че “тонът е  агресивен, подигравателен и ироничен”, а публикацията  “надхвърля разумно уместното при дадените обстоятелства”. Върховният съд потвърждава решението.

ЕСПЧ констатира, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в закона и има законна цел – защита на доброто име на юриста. Това, което остава да бъде решено, следователно, е дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”.

За целта е необходимо Съдът да провери дали националните съдилища  са достигнали до справедлив баланс при защитата на две ценности, гарантирани от Конвенцията, които могат да влязат в конфликт помежду си в определени случаи,  а именно, от една страна, свободата на изразяване, защитена с член 10, а от друга — правото на зачитане на личния живот, залегнало в член 8.  Съдът е дефинирал редица релевантни критерии, които трябва да ръководят преценката му при балансиране на член 8 и член 10, от които следните са особено уместни за настоящото дело: дали казусът има принос към разискване от обществен интерес; статут  на заинтересованото лице; съдържанието, формата и последиците от въпросната публикация;   тежестта на наложеното   наказание (вж. Фон Хановер с/у. Германия (no. 2) [GC], no 40660/08 и 60641/08, §§ 109-13, ЕКПЧ 2012 и Axel Springer AG  §§ 90-95).

 Съдът напомня, че

  • Пресата играе съществена роля в едно демократично общество. Пресата не само има за задача да разпространи  информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес; но и обществеността също има право да ги получи. В противен случай пресата не би била в състояние да играе жизненоважната си роля на “публичен пазач” (вж. Решение по дело Axel Springer AG, посочено по-горе, § 79).
  • Журналистическа свобода обхваща също така  преувеличение или дори провокация (пак там, § 81).
  • Трябва да се прави разграничение между фактически изявления и оценки. Наличието на факти може да се докаже, докато истината за личните оценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение  е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10. Когато обаче дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса може да зависи от това дали съществува достатъчно “фактическо основание” за   изявлението: ако няма, това оценъчно твърдение може да се окаже прекомерно.
  • Държавите   имат известна свобода  при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване, защитена от член 10 от Конвенцията. Когато националните органи са претеглили заложените интереси при спазването на критериите, предвидени в съдебната практика на Съда, се изискват сериозни мотиви за ЕСПЧ, за  да не вземе предвид становището   на вътрешните съдилища (вж. Решение по дело Bédat с/у Швейцария [GC], no. 56925/08, § 54, 29 март 2016 г., с допълнителни позовавания).

Прилагане на принципите към настоящия случай

(α) Дали наложената статия е допринесла за дебат от общ интерес;

(β) Статутът на СП – към момента на публикацията кандидатурата на СП  се е разглеждала за позицията на главен прокурор – висок и важен пост, пораждащ особена обществена ангажираност;

(γ) Естеството на оценките в публикацията и тяхната фактическа основа;

(δ) Тежестта на наложената санкция.

Съдът установява, че мотивите, предоставени за обосноваване на разглежданата намеса, макар и релевантни, не са били достатъчни. Националните съдилища се концентрират в голяма степен върху прекомерността на използваните изрази, без да се предоставя адекватно значение на други релевантни фактори, които следва да се разглеждат при предприемането на тяхното балансиращо упражнение. Освен това сумата, присъдена при обезщетение за вреди, е непропорционална на преследваните цели. Следователно разглежданата намеса не била “необходима в едно демократично общество”.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: