Манипулация чрез фотография

Lena CoM 22

Фактите

Вчера Българската национална телевизия публикува снимка, направена след пресконференцията за последното заседание на МС и създаваща впечатление, че министър-председателят и началничката на политическия му кабинет се качват по стълбите в МС, хванати за ръка. Снимката е на фотографката на БНТ Десислава Кулелиева.

Много хора не подлагат на съмнение това, което им се предоставя да видят на снимка – още повече от обществената телевизия. Докато не дойде опровержението от човек на снимката – Лена Бориславова – и докато Десислава Кулелиева не обясни за 24 часа, че “това е зрителна измама” и че е “прегледала внимателно всичките си кадри и има само един, на който изглежда така. На нито един друг от серията снимки, които е направила не се вижда подобно нещо.”

Евгени Димитров от Булфото обяснява в публичен статус ангажимента на фотографията да не си и помисля да предоставя зрителни измами за целите на новините: “Репортерите ни правят неопровержими кадри. Защо те не подлежат на съмнение? Защото отразяват истината. Кадри, които само изглеждат някак и подлежат на извратен коментар, изобщо не стигат до редакторите. Всяка снимка от Булфото показва нещата каквито са. Съвет към младите фоторепортери – без колебание трийте снимките, с които може са се спекулира и лъже в коментара. Не знаете кой идиот ще ги гледа след вас по веригата на публикуването, и в какви глупости ще ви вкара като автор на снимката.”

“Снимките, с които може да се лъже” – това е казусът, който обсъждаме. Манипулацията чрез фотография. Дори когато фотографията не е манипулирана, а се е получила “да изглежда така”.

От вчера мнозина са обвинили БНТ, че се държи като жълта медия. Жълтото е да надничаш в частния живот на хората. Точно на снимката няма частен живот, нито по място (МС), нито по предмет (пресконференция след заседание). Тук няма надничане в личния живот, има нещо по-лошо: манипулация, внушаване чрез изображение – според самия му автор това е изображение, съдържащо зрителна измама – че се е случило нещо, което засяга доброто име на участниците. Подвеждане на аудиторията за поведението на публични фигури. Не е като авторката и редакторите на сайта в БНТ да не са забелязали зрителната измама, преди да качат снимката. И от двете позиции са можели да предотвратят подвеждането на аудиторията – Кулелиева да не предложи кадъра, а ако го е предложила – редакторите да не го качат на сайта на обществената телевизия. Те кумулативно, всички, са били в състояние да предвидят политическите (скандал) и икономическите (повече трафик) ефекти на тази публикация.

Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията

Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията, в частта на принципите на журналистиката, член 10 ЗРТ – по отношение на правото на информация? Доколкото това е територия на СЕМ, в днешния ден има две институционални реакции оттам:

Председателката Соня Момчилова е заявила в интервю на Волгин за БНР, че ” Подобни кадри са се случвали нееднократно и в световните медии. Шанс или малшанс за фотографа е да улови подобен момент? И дали публиката няма право да тълкува подобни сюжети? Това е тема за осмисляне и след това за тълкуване. Не бих искала националният регулатор да оправдава прозвището “бухалка”, а също “Старите практики на СЕМ не са на дневен ред.”, без да уточнява какви стари практики има предвид.

Малко след това обаче СЕМ приема следното становище:

“По повод реакциите и медийния отзвук, свързани със снимка, публикувана от БНТ, Съветът за електронни медии призовава Българската национална телевизия да отстоява високите професионални стандарти при изпълнение на обществената мисия и да не допуска подвеждаща информация в редакционното си съдържание.
Съветът ще следи за обективността и коректното отразяване на събитията от страна на обществения доставчик.”

Не се знае дали председателката променя мнението си в рамките на часове или гласуването в Съвета с обикновено мнозинство е довело до това решение. Така или иначе засега няма данни СЕМ да иска да ангажира отговорността на БНТ по чл.10 ЗРТ.

Публикувано е становище на АЕЖ, в което Асоциацията настоява БНТ да обясни избора на публикувания кадър:

“Тъй като снимката, публикувана от БНТ, бе използвана за дезинформация в навечерието на предизборна кампания, би било логично обществената телевизия да даде подробно обяснение и да обясни по какъв начин е бил избран точно този кадър, след като по думите на авторката, той е различен от всички останали. Важно е БНТ да разсее съмненията, че вместо да информира обективно, може да бъде използвана за манипулиране на общественото мнение в полза на определени политически кръгове”, заявяват от АЕЖ.

Според мен БНТ не е спазила основен принцип, формулиран в чл.10 ЗРТ – да работи добросъвестно за правото на информация на гражданите, като преднамерено публикува заблуждаващо изображение и манипулира общественото мнение.

De lege ferenda. Засега съдържанието на сайта на БНТ не е предмет на лицензиите, които са само за наземни програми. Ето един случай от практиката в подкрепа на предложението във внесения в парламента законопроект за изменение на ЗРТ: БНТ и БНР да имат интегрална лицензия за цялото им съдържание, а не само за съдържанието, което се разпространява наземно. Така обществените медии ще могат да носят отговорност по лицензиите си и за съдържанието на сайта, приложенията и сега нелицензираните програми.

Има ли нарушение на Етичния кодекс на българските медии

Комисията за журналистическа етика (КЖЕ) прие Становище за манипулирането чрез фотографии. Чрез становищата си КЖЕ се произнася не по конкретен казус, а по принцип.

Точка.1.1. Точност на Етичния кодекс съдържа изрично изискване обществото да не бъде подвеждано. Реакцията на аудиторията недвусмислено показа, че обществото е подведено чрез фотография, съдържаща зрителна/оптична измама, преднамерено. В медиите, още по-малко в обществените медии, нямат място не само манипулирани изображения, но и изображения, които не са технически манипулирани, но съдържат зрителни измами или на друго основание могат да подведат обществото. Становището е посветено на контролите в медиите срещу подобни снимки:

първо, самите фоторепортери не следва да предоставят на редакциите подобни снимки, които противоречат на изискването на Етичния кодекс, за целите на новините (за художествени изложби, автобиографични книги и др.под. може, но не и за новини и актуални предавания);

второ, ако все пак такива снимки бъдат предложени и редакциите са информирани, че става дума за зрителна измама, както в случая, те не следва да допускат разпространението им;

трето, поставяне в контекст, съпровождаща информация;

четвърто: последващи мерки при установяване на подобни публикации – “управление на риска” от манипулиране и подвеждане.

Ето становището от 4 август 2022*:

Фотографиите лъжат,  медиите –  не

Становище на Комисията за журналистическа етика за манипулирането чрез фотографии

Силата на образите в медиите налага спазване на правилата на професионалната етика при подготовката на фотографии и видео, предлагането им за публикуване, както и при тяхното представяне, ако се налага – в контекст и чрез съответна придружаваща информация.

Етичният кодекс на българските медии изисква точност при информирането на аудиторията с цел гарантиране на правото й на информация. Забраняват се практики, чрез които обществото може да бъде подведено. Публикуването на подвеждащи изображения е визуалният еквивалент на изфабрикувани  сюжети в новинарството.

Медиите носят отговорност зрителите да получават достоверна информация, включително  от фотографиите в новините и актуалната публицистика. Това е отговорност на всички заети в новинарството на всички етапи от процеса.  Фоторепортерите не следва да предлагат фотографии, които са манипулирани или, дори при липса на манипулация, съдържат оптични илюзии или по друг начин създават възможност за подвеждане. Редакциите не следва да публикуват фотографии, за които им е известно, че транслират съобщения, неотговарящи на истината. При съмнение редакциите са длъжни да извършат обстоятелствена проверка на фактите, а ако вземат решение за публикуване на подобна фотография, следва да я поставят в подходящ контекст. Съобразяване с изискванията на професионалната етика трябва да е основен ориентир за редакциите.

С особена сила изискванията за етична журналистика се отнасят за обществените медии.” 

Както става ясно, КЖЕ се произнася по приложимите стандарти, а не по конкретния случай и фотографиите на сайта на БНТ, но Становището е достатъчно ясен ориентир.

*допълнение от 4 август

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: