В решение на ЕСПЧ по делото Axel Springer SE срещу Германия (жалба № 8964/18) Европейският съд по правата на човека постановява единодушно, че няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до съдебно решение, с което се дава указание на компанията Axel Springer да публикува корекция (право на отговор) на вестникарска статия от октомври 2013 г.
Както добре се знае, съдилищата в САЩ поддържат, че правото на отговор е намеса в свободата на изразяване. Ето – европейската практика е в обратен смисъл.
Жалбоподателят Axel Springer SE, е издателство, регистрирано в Берлин. Това е издателят на ежедневник Die Welt. Там е публикувана статия, в която се посочва, че К. е била агент на службите. К иска право на отговор, но не получава. Съдът, позовавайки се на Закона за пресата, нарежда на компанията Axel Springer да публикува отговор. В последна сметка такъв е публикуван, но издателството се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.
Съдът прилага теста за пропорционалност.
Намесата в свободата на изразяване на компанията Axel Springer е имала е имало правно основание, произтичащо от раздел 10 от Берлинския закон за печата, то е необходимо – служи за защита на доброто име на лицето.
Остава да се анализира дали намесата е „необходима в една демократична общество”, т.е. дали отговаря на належаща социална нужда, при това пропорционално, уместно и оправдано.
Съдът посочва, че основната цел на правото на отговор е да се даде възможност на лицата да оспорят невярна информация, публикувана за тях в пресата. В случаи като този, които изискват правото на зачитане на личния живот да бъде балансирано спрямо правото на свобода на изразяване, член 8 от Конвенцията и член 10 заслужават еднакво уважение и еднаква свобода на действие. При оценката на съдържанието на статията Апелативният съд е дал дълга и добре обоснована оценка на съдържанието на статията и няма признаци на произвол в нейното тълкуване.
Съдът отбелязва, че медиите са длъжни да докладват добросъвестно, за да предоставят надеждна и точна информация в съответствие с етиката на журналистиката, и трябва да дадат на засегнатото лице възможност да се защити.
Като се имат предвид всички обстоятелства, Съдът установява, че германският съд е отчел надлежно принципите и критериите, установени от практиката на ЕСПЧ за балансиране на правото на зачитане на личния живот живота и правото на свобода на изразяване и не вижда причина да оспорва или не се съгласява с оценката на германския съд. Съответно не е имало нарушение на член 10 от Конвенцията.
Медийно право 