С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на Съюза в интерес на гражданите и предприятията.
През изминалата седмица, освен другото, беше обявено откриване на процедура по повод прилагането на Регламента за терористичното съдържание онлайн:
Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на Белгия (INFR(2022)2112), България (INFR(2022)2113), Чехия (INFR(2022)2115), Дания (INFR(2022)2116), Естония (INFR(2022)2117), Ирландия (INFR(2022)2121), Гърция (INFR(2022)2118), Испания (INFR(2022)2119), Италия (INFR(2022)2122), Кипър (INFR(2022)2114), Латвия (INFR(2022)2125), Литва (INFR(2022)2123), Люксембург (INFR(2022)2124), Малта (INFR(2022)2126), Нидерландия (INFR(2022)2127), Австрия (INFR(2022)2111), Полша (INFR(2022)2128), Португалия (INFR(2022)2129), Румъния (INFR(2022)2130), Словения (INFR(2022)2132), Финландия (INFR(2022)2120) и Швеция (INFR(2022)2131) за неправилно прилагане на Регламента на ЕС относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784).
Гарантирането на пълното прилагане на регламента е от основно значение, за да се предотврати злоупотребата на терористите с интернет с цел разпространение на тяхната идеология, сплашване, радикализиране и вербуване на граждани онлайн. С регламента се предоставя правна рамка за гарантиране на премахването на терористично съдържание онлайн в рамките на един час след получаването на заповед за премахване, издадена от национален компетентен орган, и се задължават дружествата да предприемат специални мерки, когато техните платформи са изложени на такова съдържание.
След влизането в сила на регламента на 7 юни 2022 г. не всички държави членки са приели в националното си законодателство всички мерки, както са посочени в регламента. Комисията счита, че държави, между които България, не са изпълнили изцяло задълженията си съгласно регламента и сега те разполагат с два месеца, за да отговорят на Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.
Няма по-конкретна информация за неправилното прилагане от страна на България, в публикуваното онлайн по темата съобщение за медиите се пояснява по принцип, че Регламентът изисква от държавите членки да определят отговорен орган, на който са предоставени подходящи правомощия и ресурси, включително точка за контакт. Държавите членки трябва да гарантират, че са въведени санкции за нарушения от страна на доставчиците на хостинг услуги на техните задължения съгласно Регламента. Финансовите санкции могат да достигнат до 4 % от глобалния оборот на доставчика на хостинг услуги. Държавите членки трябва да съобщят на Комисията приетите мерки за изпълнение на тези задължения за определяне на отговорни органи и за предвиждане на правила относно санкциите. При липсата на стабилна рамка за правоприлагане би била подкопана целта на Регламента. Днешното решение има за цел да гарантира, че съответните държави членки възможно най-бързо ще адаптират националните си правила към законодателството на ЕС.
Според чл.21 държавите събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги под тяхна юрисдикция информация за действията, които те са предприели в съответствие с настоящия регламент през предходната календарна година, и я изпращат на Комисията до 31 март всяка година. А до 7 юни 2023 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на регламента. Докладът включва информацията относно мониторинга съгласно член 21 и информацията, произтичаща от задълженията за прозрачност съгласно член 8. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.
По повод съобщението на ЕК изводи могат да се правят и за ситуацията с прилагането на други регламенти – например по отношение на ограничителните мерки към прокремълската пропаганда, приети с третия, шестия и деветия санкционни пакети на ЕС – съответно с Регламент 2022/350, Регламент 2022/879 и Регламент 2022/2474.
Общото е, че става въпрос за прилагане на право на ЕС, изискващо координирани усилия на национални компетентни органи с точно определени функции.
Същевременно Регламент 2021/784 е само за съдържание онлайн, докато санкционните пакети (вж член 2е Регламент 2022/350) важат за “каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет”.
В условията на липса на национален закон за прилагането на санкциите на ЕС по повод дестабилизацията на положението в Украйна, прилагането на санкционните пакети на ЕС не е в дневния ред на СЕМ, защото според регулатора – и това се повтаря в различни формати – “въпросът не е в компетенциите на СЕМ и не предполага дискреция от страна на СЕМ по него” (вж протокол 16 на СЕМ от 8 юни 2022, стр.2).
Медийно право 