На 16 март 2023 стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑339/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) в рамките на производство по дела
Colt Technology Services и др.
Wind Tre SpA,
Telecom Italia SpA,
Vodafone Italia SpA
срещу
Ministero della Giustizia и др.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, на членове 3 и 13 от Директива (ЕС) 2018/1972 за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36) и на членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Запитването е отправено във връзка със спорове, първо, между далекосъобщителни оператори и Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия), Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) и Ministero dell’Economia delle Finanze (Министерство на икономиката и финансите, Италия) и др. по повод на национална правна уредба, която срещу годишна фиксирана такса задължава всички далекосъобщителни оператори, действащи на територията на страната, да предоставят по искане на съдебните органи услуги по прихващане на далекосъобщения.
Consiglio di Stato (Държавен съвет) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:
„Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им в задължение дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите спрямо предходните критерии за изчисляване на компенсацията?“.
Отговорът на Съда: Да, допуска.
Член 13, във връзка с член 3 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения, и част А, точка 4 от приложение I към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не изисква пълно възстановяване на разходите, които доставчиците на електронни съобщителни услуги действително са направили, за да осигурят възможност за законно прихващане от компетентните национални органи на електронни съобщения, стига тази уредба да е недискриминационна, пропорционална и прозрачна.