Author Archives: nellyo

ЦИК, предизборната кампания, Пеевските т.нар. материали

И в тази предизборна кампания има неозначена реклама – напр. за РБ по Канал 3 –

  1. решение 4547-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : сигнал за нарушение на разпоредбата на чл. 179 от ИК в програмата на „Канал 3“ на доставчика на медийни услуги „Елит Медия България“ ЕООД. и
  2. или агитация на Марешки в аптечната мрежа -решение 4546-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на правилата за водене на предизборна агитация от партия „ВОЛЯ“, представлявана от Веселин Найденов Марешки

Има и сигнал за голия Волен Сидеров в предаване, излъчено по бТВ – решение 4503-НС / 14.03.2017 ОТНОСНО : сигнал на СЕМ за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК в предаването „Мармалад“, излъчено по БТВ на 11.03.2017 г.

За съжаление в рекламна форма се вижда посланикът на Турция Гьокче  – в случая нарушението е квалифицирано като нарушение на добрите нрави.

Но първенството по активност се пада на Пеевските  – не са точно медии,  но по смисъла на Изборния кодекс §1 т.19 все пак са  – медии, печатни издания – Телеграф и Монитор. Всички посочени по-долу жалби са от Да, България и Христо Иванов в лично качество.

  1. № 4553-НС / 20.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г.
  2. 4548-НС / 19.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за водене на предизборна агитация
  3. 4545-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  4. 4544-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  5. 4518-НС / 15.03.2017ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания

Иновация са масовите безплатни притурки, разпространявани с Телеграф. Решението на ЦИК от днес:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК се забранява използването на материали (не само агитационни материали), които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Нарушаването на тези принципи и ценности се има предвид по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК в частта относно понятието „добрите нрави“. В притурката със заглавие „Маската на задкулисието“ се нарушават правата на коалицията с неправилното й изписване като „Дай България“, тъй като по този начин се правят негативни внушения относно коалицията, което е недопустимо в условията на предизборна кампания.

Видно от съдържанието на книгата е, че в отделни нейни части се коментират лица, регистрирани като кандидати за народни представители в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. С коментарите се цели да се направят внушения във вреда на тези кандидати по начин, който е недопустим в условията на предизборна кампания. На стр. 67 под снимката на Трайчо Трайков – кандидат за народен представител, е записано, че същият може да отнесе до 12 г. затвор за аферата с EVN, на стр. 210 под снимката на Антоанета Цонева е описано, че тя е „сивият кардинал“ в „Дай България“, на стр. 211 под снимката на Тома Велев е записано, че същият е „зеленият октопод“, който прави опит за политическа кариера, а Христо Иванов е наречен „грантовият барон“. В притурката са коментирани и кандидатите за депутати, като напр. Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Асен Агов и други, като коментарите са в смисъла и духа на заглавието на предговора на книгата, а именно „Партии на мафията“, и целят да се направят внушения в този смисъл. На корицата на книгата са публикувани снимки на някои от кандидатите за народни представители под формата на фотоколажи – изобразени са като маски, чрез които кандидатите са представени в негативна светлина. Именно с тези фотоколажи и коментари във вреда на определени кандидати за народни представители от партии и коалиции се засяга доброто име, честта и достойнството им по начин, несъвместим с моралните норми.

Предвид изложеното Централната избирателна комисия приема, че в. „Телеграф“ с разпространението на притурката със заглавие „Маските на задкулисието“ пряко се засягат доброто име, честта и достойнството на кандидати за народни представители, както и че с изписването на наименованието на коалиция „Движение Да България“ като „Дай България“ се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от ИК.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ИК доставчикът на медийната услуга носи редакционната отговорност за избора на съдържание на медийната услуга, както и за определяне на начина, по който тя е организирана. Редакционната отговорност се изразява чрез упражняването на ефективен контрол върху съдържанието на предоставените медийни услуги по време на предизборната кампания.

Централната избирателна комисия приема, че нарушението е извършено от управителя на „Телеграф“ ЕООД, доколкото носи редакционната отговорност за съдържанието на публикувания материал.

Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 и 45 във връзка с чл. 183, ал. 4, чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс и § 1, т. 16 от ДР на ИК Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от ИК от управителя на „Телеграф“ ЕООД, ЕИК 130446187, със седалище: гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 119, Александър Кирилов Георгиев, за разпространението, извършено на 20 март 2017 г., на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ по отношение на кандидатите за народни представители Христо Любомиров Иванов, Радан Миленов Кънев, Антоанета Димитрова Цонева, Тома Георгиев Велев и Трайчо Георгиев Трайков и коалиция „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“.

ПОСТАНОВЯВА спиране на разпространението на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ от всички доставчици на медийни услуги.

*

И в допълнение – предходното решение от 19 март 2017 не допуска известното от практиката в други страни предварително ограничение (injunction, задължение за въздържане – в случая от разпространение на притурката):

Не може обаче непосредствено да се направи изводът, без да се познава съдържанието на още неразпространената книга, че слоганът „Партии на мафията напират към властта“ е адресиран към конкретна партия или коалиция. Извън правомощията на Централната избирателна комисия е да налага санкции по чл. 186, ал. 2 от ИК, без да са налице ясни и недвусмислени доказателства за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК във вече разпространени агитационни материали, със съдържанието на които членовете на ЦИК да могат да се запознаят. Член 186, ал. 2 от ИК изобщо не допуска такава възможност.

Би било интересно в контекста на притурките да се види реализация на чл.131 ИК – право на отговор – 250 страници (в решенията на американския ВС това е един от аргументите срещу право на отговор – ако трябва да е в същия обем…)

Чл. 131. (1) Доставчик на медийна услуга, с изключение на електронните медии, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията от партии или инициативния комитет, е длъжен незабавно след получаването на отговор да го публикува. Публикуването на отговора става на същото място, със същия размер, вид и формат шрифт и без коментар.
(2) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.

ЕСПЧ: право на справедлив процес при трансгранично тв излъчване

Интересно решение, въпросът точно по този начин не е третиран още в съдебната практика на ЕСПЧ – Arlewin v. Sweden (application no. 22302/10).

Шведски бизнесмен е обсъждан като фигура от сенчестия бизнес в  телевизионно предаване изключително за аудиторията в Швеция,  на шведски и  с шведски водещ. Оказва се обаче, че редакционната отговорност (с езика на директивата, но за яснота)  е на доставчик на медийна услуга в Обединеното кралство.

Бизнесменът подава иск в Швеция, но от него се изисква да обжалва в съд  в Обединеното кралство.

Според ЕСПЧ, Швеция е имала задължението по член 6 от ЕКПЧ за осигуряване на   ефективен достъп до справедлив процес.  Не може да се каже, че насочването към съд в ОК е  била разумна  практическа алтернатива за лицето. По мнение на Съда, налице е ограничение на  правото на справедлив съдебен процес, нарушение на чл.6 ЕКПЧ.

Tagged

ЕСПЧ: след решението Делфи

Делфи срещу Естония беше и ключово, и шоково решение на ЕСПЧ, впрочем решения – като се вземе предвид и решението на Голямата камара.

Както и се очакваше, по ред причини (като правото на ЕС по темата) ЕСПЧ ще има шлейф от доизясняващи решения, миналата година излезе първото – Index.Hu:  носи сe отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите, но решението Index.Hu показва, че не винаги.

Ето и нова практика – Pihl v. Sweden (application no. 74742/14)

В блог се появява коментар, според който шведски гражданин – Mr Rolf Anders Daniel Pihl – има нацистки прояви. В блога е отбелязано, че авторите на коментарите носят отговорност за твърденията си, че това не са позиции на блога и коментаторите се призовават да спазват определени правила. Скоро след това засегнатото лице също в коментар оспорва казаното и иска заличаване на твърдението. Така и става – коментарът е заличен с бележка, че твърдението е невярно, и извинение.

Въпреки това засегнатото лице настоява да получи обезщетение за вреди по силата на – както лицето смята – позитивното задължение на държавата да гарантира прилагането на чл.8 ЕКПЧ и да привлече към отговорност издателя – малка неправителствена организация – към отговорност. След като получава отказ в Швеция, лицето се обръща към ЕСПЧ.

Съдът в [27] се позовава на известния вече баланс на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, включително на известните вече критерии от решението Фон Хановер, и накрая достига до решението Делфи:

27. В това отношение, що се отнася до конкуриращи се интереси по член 8 и член 10 от Конвенцията, Съдът е установил следното, както е обобщено в Делфи AS [139]: Съдът е установил, че, както е въпрос на принципи, правата, гарантирани в съответствие с членове 8 и 10 заслужават еднакво уважение, и резултатът не трябва, по принцип, да варира в зависимост от това дали жалбата е била подадена в Съда на основание член 10 от Конвенцията от издателя или по силата на член 8 от Конвенцията от лицето, което е било предмет на тази статия.

28. …за конкретната оценка на въпросната намеса се вземат предвид: контекст  на коментарите; мерките, прилагани от дружеството, за да се предотврати или премахне клеветнически коментар; отговорността на авторите на коментарите и др.

и след обсъждане Съдът заключава, че

  • с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът,
  • и че националните съдилища са действали в рамките на своята свобода на преценка и при справедлив баланс между правата на жалбоподателя по силата на член 8, и  свобода на изразяване по член 10 ЕКПЧ.

Жалбата на Mr Rolf Anders Daniel Pihl е недопустима.

Tagged

ЕСПЧ: балансиране на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, отговорност на редактор на сайт

На 16 март 2017 Съдът за правата на човека постановява решение по делото Olafsson v. Iceland (Application no. 58493/13).

Исландски сайт Pressan  публикува статии и интервюта, в които авторите твърдят, че кандидат за парламента, участник в предстоящите избори,   преди време е злоупотребил сексуално с деца. Авторите са информирали също полицията и органите за защита на децата.

Според закона към отговорност може да се привлече издателят или редакторът, ако авторите не са идентифицирани. Въпреки че в случая авторите са известни, те не са привлечени към отговорност. И въпреки че съдът признава необходимостта от дискусия и съществуващия обществен интерес, в последна сметка е осъден Олафсон, редактор, доколкото засегнатото в публикацията лице (кандидатът за депутат) не е осъдено с влязла в сила присъда.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и установява, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона;
  • по въпроса дали намесата е необходима в едно демократично общество ЕСПЧ има практика  – [48] за да се приложи член 8 ЕКПЧ, атаката срещу репутацията на едно лице трябва да достигне определено ниво на сериозност и  да уврежда правото на неприкосновеност на личния живот. Критериите, които са от значение  при балансиране на правото на свобода на изразяване срещу правото на неприкосновеност на личния живот са: приносът  към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъждания казус; методът за получаване на информация и достоверността; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

В случая Съдът подчертава, че е спазено общото изискване   журналистите систематично и официално да се дистанцират от съдържанието на твърдение, който може да обиди или провокира другите или да навреди на репутацията им, както и че [56]  наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю,  би затруднило сериозно приноса на пресата за обсъждане на въпроси от обществен интерес и подобно наказание не следва да се предвижда , освен ако не са налице особено силни основания за това. Освен това  [57] Съдът счита, че жалбоподателят е действал добросъвестно и се е убедил, че статията е написана в съответствие с възприетите журналистически правила за проверка на фактическото твърдение.

Следователно намесата не е необходима в едно демократично общество. Не е извършен прецизен баланс между правата по чл.8 и чл.10, така както изисква ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Tagged

КЗК и разпространението на програмите на бТВ Груп

Какво от това, че имаш вестник – ако нямаш канали за разпространение.

ПрасПрес – или поне първият брой –  показа какво значи в български условия коалицията Лафка плюс услужливи общини. Така е в София, така е в Стара Загора,  така е масово при кметовете (и мнозинствата в съветите) на ГЕРБ –  колкото и Борисов да отрича общи интереси с Пеевски.

Какво от това, че имаш телевизия – ако нямаш разпространение. Докато наземното цифрово разпространение стоеше запазено за олигарсите, кабелните мрежи достигнаха сериозно покритие. Преди няколко години БТВ се постара да продава пакдетираните си програми на кабелните мрежи. – но те не одобриха нито пакета, нито цената. Регулаторите казаха, че не им е работа да се намесват в търговски отношения. И стана ясно, че това ще продължава да бъде проблем, който трябва да намери решение.

Към картината се добавя и преценката на държавата за обществен интерес – съответно правните фигури must carry rule  (задължение за разпространение на програми) u must offer rule (задължение за предоставяне на програми за разпространение). В аналоговото време ЗРТ уреждаше само задължения за предоставяне, съответно за разпространение на програмата на БНТ, но в цифровото време се появи т.нар. цифрово  must carry rule, където общественият интерес нито беше обоснован (законът го предвиди например заради корпоративен интерес – казусът с ТВ2), нито беше защитен с must offer rule.

И ето, години по-късно, по искане на кабелни оператори е образувано производство в КЗК срещу „БТВ Медиа Груп” EАД и „Нова Броудкастинг Груп“ АД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 37а от ЗЗК.

Твърди се, че предприятията „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) и „Нова Броудкастинг Груп“ АД (Нова) безспорно имат по-силна позиция при договаряне на правата за разпространението на притежаваните от тях телевизионни програми, тъй като се явяват единствени доставчици на това медийно съдържание. Това обективно положение ги поставя в по-благоприятна позиция при договаряне, от която ответните дружества се възползват в противоречие с изискванията за добросъвестна търговска практика, което довежда до увреждане на по-слабите страни – в случая молителите. Предмет на договорите е неизключителното право, което БТВ и Нова предоставят на кабелните оператори да препредават техните програми в мрежите си.

Досега компетентният орган КЗК не е сезиран, тъй като е липсвала правна база за подобно искане. Процесният период е от 24.07.2015 г. (когато е приета Глава VIIА от ЗЗК) до настоящия момент. Недобросъвестното поведение се обективира – според кабелните оператори – чрез следните действия на БТВ и Нова при сключване на договори за разпространение на съответните телевизионни програми: налице е поставяне от страна на БТВ и Нова на ултимативно изискване кабелните оператори задължително да включат по-нискорейтинговите програми bTV Action, bTV Lady, Кино Нова, Диема Фемили и др. в основните си програмни пакети, като условие за сключване на договор. Евентуален отказ на оператор да приеме този ултиматум е въздиган в основание за прекратяване на всякакви делови отношения с него. В същото време на сателитните оператори „Булсатком“, БТК (Виваком) и М-тел, както и на кабелните Нет 1 и Близу, е позволявано да включват тези програми в допълнителните (второстепенните) си програмни пакети, което е доказателство за прилагане на различни условия от страна на БТВ и Нова към отделните оператори. Поемането на предварително задължение от страна на кабелните оператори при бъдещо стартиране на нови програми, автоматично да се стартират търговски преговори, включително за цена и същите да бъдат включени в основния им програмен пакет, като предпоставка за продължаване на договорните отношения, е индикация за оказван натиск. Задължително „пакетиране“ на всички програми на БТВ и Нова и невъзможност правата за отделни програми да се закупуват самостоятелно от кабелните оператори, включително за националните ефирни телевизии BTV и Nova, които са със статут от КРС must carry и се разпространяват задължително е prima facie доказателство за оказван натиск и т.н.

Според КЗК – АКТ-220-28.02.2017:

Двете ответни предприятия – доставчици на телевизионно съдържание – разпространяват следните програми:
– „БТВ Медия Груп“ ЕАД – bTV, bTV International – с политематичен профил, bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady, bTV Novella и Ring.BG
със специализиран (филмов, спортен, развлекателен и др.) профил;
– „Нова Броудкастинг Груп“ АД – „Нова ТВ“ – с политематичен профил, „Кино Нова“, Диема Фемили“, Нова спорт“, Диема спорт“ и „Диема спорт 2“ със
специализиран (спортен и филмов) профил.

Наличните данни сочат, че двете ответни предприятия се ползват с най-високи рейтинги на по-голямата част от телевизионните си програми, което е един от
основните индикатори за наличие на пазарна мощ на съответния пазар и предполага наличие у тези предприятия на възможности да влияят върху този пазар, включително върху условията за продажба и цените.

Според КЗК „Нова Броудкастинг Груп“ АД не е допуснала злоупотреба с по-силна позиция на договаряне.

Комисията счита, че поведението на bTV в конкретното му правоотношение с кабелния оператор „Вайтъл- И“ ЕООД във връзка с начина на определяне на реалния брой абонати на оператора, заявените предложени цени на база увеличения брой и отказа да се извърши одит от страна на медията, представлява злоупотреба с по-силната позиция, изразяваща се в налагане на необосновано тежки условия на платформения оператор, което уврежда неговите интереси като по-слаба страна в правоотношението, а така също и интересите на крайните потребители, клиенти на предоставяната от платформения оператор услуга. Подобни нарушения се установяват и по отношение на “Цифрова кабелна телевизия” ООД и  “Кабел Сат-Запад” ООД.

Налагат се имушествени санкции на bTV, решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Състоянието на правата на човека у нас 2016 | US State Department

Поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека по държави 2016, публикуван март 2017

България -все така култура на натиск, несвободна журналистика, корпоративна и политическа пропаганда

ЕСПЧ блокира смяната на собствеността на грузинската телевизия Rustavi 2

На 3 март Европейският съд по правата на човека блокира решението на Върховния съд на Грузия по отношение на собствеността на телевизията Rustavi 2 до 8 март 2017 г.

На 7 март ЕСПЧ  удължи действието на това решение до окончателното решение на ЕСПЧ. Без засега да има много подробности, вероятно ще трябва да се балансира правото на свободно изразяване на мнение и правото на собственост.

Телевизията   е най-гледаната в Грузия и също така единственият силен опозиционен глас в страната. Спорът за собствеността започва малко след парламентарните избори през 2012 г., които партията на бившия президент Михаил Саакашвили губи.  Според ВС на Грузия собствеността трябваше да премине у един от бившите акционери Kibar Khalvashi – 60 на сто директно и 40 на сто – у Панорама ООД,  притежавана от него. Khalvashi  е силен поддръжник на спечелилата партия, която се стреми да осъществява интензивена проруска  пропагандна кампания с фалшиви новини и дезинформация.

Под заплаха е и обществената медия –  новото управление на грузинските обществени  радио и телевизия обяви, че планира да спре повече от 100 телевизионни и радио предавания от юли – и така създава опасения  за контрол върху обществените радио и телевизия в навечерието на президентските избори през следващата година.

Съд на ЕС: отново TV2/Danmark: финансиране на обществена телевизия

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑660/15 P с предмет жалба на Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство), като другите участници са Европейска комисия,  ответник в първоинстанционното производство, Кралство Дания и TV2/Danmark A/S.

В състава на Съда (първи състав) участва и Aл. Арабаджиев.

Viasat иска отмяната на решението на Общия съд на Европейския съюз от 24 септември 2015 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (T‑125/12), с което този съд отхвърля жалбата срещу Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark. Според ЕК  мерките, приведени в действие от Кралство Дания в полза на TV2/Danmark  имат характер на държавна помощ, но са съвместими с вътрешния пазар на основание член 106, параграф 2 ДФЕС. Мерките – освобождаването от корпоративен данък, държавната гаранция за оперативните заеми,  благоприятните условия за плащане на таксата за използване на честота с национално покритие и др.

Предисторията е проследена тук.

Viasat счита, че в рамките на преценката си по член 106, параграф 2 ДФЕС Комисията е била длъжна да провери дали спазването на второто и четвъртото от условията Altmark би възпрепятствало TV2 да изпълнява възложената му задача.

Съдът посочва, че [35] условията, установени с решение Altmark,  не следва повече да се прилагат, когато, след като е констатирала, че дадена мярка трябва да бъде квалифицирана като помощ — Комисията проверява дали тази помощ може да бъде обоснована предвид член 106, параграф 2 ДФЕС.  Тоест условията Алтмарк се прилагат при установяване дали е налице помощ, а не дали помощта е обоснована и съвместима с общия пазар. За обосноваността Съдът се позовава в [37]  на Протокола от Амстердам.

На тези основания Съдът отхвърля поредната жалба  на Viasat.

Медиен клиентелизъм (Югоизточна Европа): индекс 2016

Шест държави от Югоизточна Европа са изработили методология за измерване на медийния клиентелизъм на основата на данни за 2016 г.
Вземат се предвид:

  • правна рамка на медиите;
  • институционална рамка;
  • собственост на медиите, включително прозрачност;
  • пазар;
  • комуникационни права.

Индексът взема предвид и други параметри на медиите в съответната държава.

Докладът

Класацията на университетите в САЩ за специалност Право 2017

Класацията на американските университети – за специалност Право 2017:

U.S. News rankings of the top law schools 2017

#1 Yale University New Haven, CT $59,865 per year (full-time)
#2 Stanford University Stanford, CA $58,236 per year (full-time)
#3 Harvard University  Cambridge, MA $60,638 per year (full-time)
#4 University of Chicago Chicago, IL $59,541 per year (full-time)
#5 Columbia University New York, NY $65,260 per year (full-time)
#6 New York University New York, NY $61,622 per year (full-time)
#7 University of Pennsylvania Philadelphia, PA $60,988 per year (full-time)
#8Tie University of Michigan—​Ann Arbor MI $58,012 per year (out-of-state, full-time)
#8Tie University of Virginia  Charlottesville, VA $59,300 per year (out-of-state, full-time)
#10Tie Duke University Durham, NC $59,912 per year (full-time)
#10Tie Northwestern University (Pritzker) Chicago, IL $59,850 per year (full-time)
#12 University of California—​Berkeley Berkeley, CA $$52,654 per year (out-of-state, full-time)
#13 Cornell University Ithaca, NY $61,485 per year (full-time)
#14 University of Texas—​Austin Austin, TX $50,480 per year (out-of-state, full-time)
#15Tie Georgetown University Washington, DC $57,576 per year (full-time)
#15Tie University of California—​Los Angeles  $51,832 per year (out-of-state, full-time)

Политически науки – Харвард, Станфорд, Принстън