Author Archives: nellyo

LUMIERE VOD

LUMIERE VOD е база данни с европейски филми (след 1996 г.), предлагани по заявка (VOD).

Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти,  регулатори.

LUMIERE VOD се управлява   от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.

 

2019 Репортери без граници

Репортери без граници публикуваха годишната си оценка за свободата на медиите

2019 World Press Freedom Index | RSF

Внесеният от Пеевски закон за прозрачността на медийната собственост не е убедил никого, че сега вече – с приемането на закона –  положението рязко се е подобрило. Според този индекс България остава на 111 място. Убийството на Виктория Маринова е споменато, без да се конкретизира причината според разследващите органи.

Оценката за България:

Ако сте очаквали повече свобода на медиите във връзка с председателството на Съвета на ЕС през 2018 г.,  очакването не се оправдава.

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени в България – и най-известното въплъщение на този факт е Делян Пеевски.

 

Tagged

#SatCab директива

Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование   Директива  за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.

ЕК съобщава, че това е част от  модернизирането на правилата на ЕС за авторските права  с цел  един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.

Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.

 оценка анализ обществена консултация /   кoнтекст  / доклад за обществената консултация

текстът на директивата от сайта на Съвета

изявление на ЕК относно правното основание

Съветът гласува Директивата за авторското право в цифровия единен пазар

 

(2)_Twitter_-_2019-04-15_15.22.36Текстът на новата директива от сайта на Съвета

Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.

Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без  Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че  Германия е направила изявление  по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението  завършва така:

Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.

Като слуша германската министърка, човек се чуди как след толкова критика Германия все пак гласува за  (изявлението на бг език). И  обратно – какъв е смисълът да слушаме германската министърка, когато Германия – както и Обединеното кралство – могат да блокират приемането на директивата, но не го правят.

Отново за проекта на Национална стратегия за развитие на българската култура

5 април 2019

Парламентарен контрол (стенограма)

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с изработване на Национална стратегия за развитие на българската култура, която е публикувана вече в рамките на месец.
Уважаеми господин Министър, през годините нееднократно е повдигана темата за изработване на един основен стратегически документ, насочен към начертаване на визията за развитие на българската култура. Важна е необходимостта, осезателна е, видима е, от формулиране на дългосрочна програма и управленски цели, които да водят до конкретни политики, които да донесат резултатите, които всички ние очакваме. В същото време е важно да се определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени за изпълнението на тези стратегически задачи.
Във връзка с това е и моят въпрос: на какъв етап е Проектът за Национална стратегия за развитие на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Заповядайте, господин Министър, да вземете отношение по този въпрос – за финализиране на Националната стратегия за развитието на българската култура. Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, изработването на Стратегия за развитие на българската култура е сложен и продължителен процес. Той включва в себе си както анализ на съществуващата среда, така и набелязване на конкретни цели и приоритети за постигане на крайната цел, която е свързана с разработването на дългосрочна политика за подкрепа на културата като национален приоритет.
През годините многократно са правени опити за изготвяне на такъв стратегически документ. В началото на мандата бе обявено, че изработването на Стратегия за развитие на българската култура с хоризонт от десет години занапред, ще бъде един от основните ни приоритети. Бе създадена широка работна група, в която бяха включени повече от 150 представители на различни организации и гилдии в сферата на културата. Със свои предложения се включиха и различни културни дейци и изследователи на културни процеси. Бяха проучени и чужди практики. Проведоха се дискусии и в сформираните по-малки работни групи по отделните области.
В резултат от това, на базата и на изготвен ситуационен анализ, се изработи проект на стратегия, в който са заложени основните приоритети и стратегически цели, по които да се работи в период от следващите 10 години. Този подход предполага изработване впоследствие на конкретни стратегически документи с визия за всеки един сектор поотделно. Посочена е и визията за развитие на културата в периода 2019 – 2029 г.
Приоритетно се поставя виждането за развитие на нови форми и политики. Това е свързано с осъществяването на непрекъснат анализ на културните процеси и актуализация на заложените цели. Постигането на подобно състояние на културата изисква подкрепа на стратегически значими инициативи, като опазване и насърчаване на културното многообразие, творческа мобилност и защита на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на опазването на културното наследство, съвременните форми на културно изразяване, културните и творчески индустрии и качествено образование в областта на изкуството и културата.
Към настоящия момент Проектът за Стратегия за развитие на българската култура е в етап на обществено обсъждане. С цел това обсъждане да бъде максимално ефективно Министерството на културата планира поредица от обществени дискусии по сектори, които целят прецизиране на документа и неговото финализиране. Първата дискусия ще бъде проведена на 17 април, зала 3 на НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Милкова, заповядайте, имате възможност за реплика.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Банов, уважаеми колеги! Искам да изразя моята удовлетвореност от отговора, който дадохте, и смятам, че е изключително важно, че Министерството на културата във Ваше лице успя най-накрая да създаде този стратегически документ, което е изключително важно за развитието на целия културен сектор.
Това, че предприемате стъпки за широко обсъждане, е изключително ценно, тъй като колегите от различните гилдии, от целия спектър на културния ни живот, както и представители на обществени, държавни и, разбира се, неправителствения сектор, който участва в създаването на българската култура, ще има възможност още един път да изкаже своето мнение и становище, защото всички сме наясно, че такъв сложен документ не може да се осъществи единствено и само с усилията на една от страните – говорим за разбиране от страна на всички и партньорство между различните представители в културния сектор.
Благодаря още веднъж и с удоволствие ще бъдем на 17 април в зала 3 на НДК, за да участваме в този дебат.

*

Въпросът идва от ГЕРБ,  отговорът  на министъра е приет с  въодушевление,  накратко: изглежда, че на този текст ще се даде ход. Въпросът е в това,  че никакво обществено обсъждане не може да изправи самия подход, който е възприет – стратегия за министерството, а не стратегия за културата – при това без адекватна финансова рамка.

 

Обществените медии: Радиоасамблeя на EBU в София

В София се провежда Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Това е значимо събитие в живота на европейските обществени медии. Домакин е Българското национално радио. В София  са първите фигури на организацията на обществените медии в Европа – президентът на Европейския съюз за радио и телевизия и генерален директор на Би Би Си лорд Тони Хол и   генералният директор на EBU Ноел Къран.

Двамата са посетили Народното събрание и са били приети от председателката на НС. Според прессъобщението на НС  тя е казала следното:

ние като законодатели сме поели ангажимента да ги подкрепяме, за да останат независими – такива, каквито трябва да бъдат.

Това изказване рязко контрастира с вчерашните разговори в парламента за бъдещето на медиите, отразени широко  – и разнообразно  – в днешните медии. След одобряването на отчета на СЕМ в парламентарната комисия за култура и медии, отчетът е гледан вчера в пленарна зала и там – противно на казаното от председателката на НС – депутатите от управляващото мнозинство са говорили, че   медиите осъществяват линч  върху политиците  и за необходимост от реален контрол.

Специално по повод уверенията на председателката как независимостта на медиите била важна за законодателя – априлската реч на комисаря Тимерманс:

Между основните ценности, които споделяме, е  независимостта на медиите и свободната преса. Обикновено когато виждате проблеми с върховенството на правото в държавите-членки, ще видите и проблеми с независимостта на медиите и свободната преса.

Факт.

 

Нито ден без идеи за контрол върху медиите

Законопроект, внесен в Джорджия, САЩ,  тази седмица, предлага Съвет по журналистическа етика  да наблюдава новините в щата.  Законопроектът предвижда  съвет, който да създава и прилага  правила, задължителни за медиите. Съветът ще се помещава в училището по журналистика и комуникации на Университета в Атланта, Джорджия,  ще разследва жалби за нарушения на етиката и ще разработи “доброволен процес на акредитация” на новинарските медии и отделните журналисти.

CBS публикува мнението на професор по медийно право от Атланта:

 

Австралия: нов закон урежда задължения и санкции за съдържание онлайн

Австралия е приела изменение на Наказателния кодекс ( “Sharing of Violent Abhorrent Material”), предвиждащо санкции за платформите и лицата, които ги представляват,  ако не контролират материали с насилие.

Специалният докладчик по въпросите на борбата с тероризма и правата на човека и специалният докладчик по свободата на изразяване предоставят критичен коментар за новия закон.

Global Network Initiative (GNI) също публикуват позиция, в която изразяват загриженост по повод ефектите от новоприетия закон.

На 8 април 2019 г. се очаква британската Бяла книга за мерките към причиняващото вреда съдържание онлайн, изготвена от правителството. По информация на медиите, които са виждали проекта, мерките са сходни с австралийските – вкл. създаване на нов регулатор   (първоначално може  Ofcom да изпълнява съответните правомощия).   Обхватът на препоръките е широк. В съвместен предговор  министърът на вътрешните работи  и държавният секретар по въпросите на културата, медиите и спорта  казват, че е време да се премине от саморегулиране към ясни законови стандарти, подкрепени справомощия за прилагането им. От компаниите ще бъде поискано да приемат и собствени етични кодекси и да се отчитат публично – по модела, приложен от ЕК.

Опозицията приема така описаните идеи и се съгласява, че “трябва да се направи нещо, за да принудят шефовете на интернет компаниите да поемат отговорност за вредите, речта на омразата и фалшивите новини, които се провеждат на техните платформи”.

Критиките   започнаха в аванс, Index on Censorship. Но самата Бяла книга ще видим на 8 април.

 

Укрепване на върховенството на правото в ЕС

Според съобщение до медиите от 3 април 2019 г. Европейската комисия започва широка дискусия на европейско равнище относно начините за по-нататъшно укрепване на върховенството на правото. По-нататък се  съобщава, че

Комисията вече използва множество инструменти за внимателно наблюдение, оценка и ответни действия във връзка с проблеми в областта на върховенството на правото в държавите членки, в това число уредбата за принципите на правовата държава, процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС, производствата за установяване на нарушения, а също и европейския семестър, информационното табло на ЕС в областта на правосъдието или механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Въз основа на натрупания досега опит чрез всички тези инструменти Комисията очертава днес три области на действие, които биха допринесли за постигането на по-ефективно прилагане на принципите на правовата държава в Съюза:

· По-добро популяризиране: стандартите и съдебната практика, отнасящи се до върховенството на закона, невинаги са достатъчно добре познати на национално равнище. За да се промени това, следва да се положат повече усилия за популяризирането на тези стандарти и съдебна практика на национално равнище. Това може да бъде постигнато например чрез осведомителни кампании за обществеността, общи за ЕС подходи, които спомагат за насърчаването на по-солидна култура на зачитане на върховенството на закона сред институциите и професионалистите, трайна ангажираност съвместно със Съвета на Европа и участие на гражданското общество на регионално и местно равнище.

· Ранно предотвратяване: въпреки че държавите членки носят основната отговорност за това върховенството на закона да се зачита на национално равнище, ЕС може да предостави значителна подкрепа за изграждането на устойчивост на ключовите системи и институции. Редовното сътрудничество и диалог биха могли да допринесат за по-задълбочено разбиране на ситуацията и промените в сферата на върховенството на правото в държавите членки, а също и за решаването на ранен етап на проблемите, свързани с върховенството на правото.

· Ответни действия, съобразени с нуждите: разнообразните предизвикателства във връзка с върховенството на правото изискват разнообразни ефективни ответни действия. Комисията ще продължи да следи за правилното прилагане на правото на ЕС посредством производствата за установяване на нарушения. В специфични области на политиката също може да е подходящо да се възприемат различни подходи, какъвто е например случаят с предложението на Комисията относно защитата на финансовите интереси на ЕС. Освен това може да се помисли за подобрения на действащата уредба за принципите на правовата държава, включително възможността за ранно информиране на Европейския парламент и Съвета и подкрепа от тяхна страна, както и ясни графици за продължителността на диалозите.

Съобщение: По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза – актуално състояние и възможни следващи действия

Информационен документ: Инструментариумът на ЕС в областта на върховенството на закона

Съобщение за медиите – Европейска гражданска инициатива: Комисията регистрира инициатива под надслов „Зачитане на върховенството на правото”.

Съобщение за медиите – Върховенство на правото: Европейската комисия започва производство за установяване на нарушение в защита на съдиите в Полша от политически контрол

Защитени наименования от България

Осми хранителен продукт от България  е включен   в списъка със защитени наименования за произход на Европейския съюз – това е Странджанският манов мед. Продуктът „Странджански манов мед“ , наричан още „Maнов мед от Странджа“, е с тъмнокафяв цвят и се добива в района на Странджа, който е част от мрежата от защитени зони в ЕС „Натура 2000“.

Странджанският манов мед ще се присъедини към повече от 1445 други продукти, които вече са защитени –  данни за тях са достъпни в базата данни на защитени наименования:

BG/TSG/0007/01255 България    Пастърма говежда
Pastarma Govezhda
BG/PDO/0005/02306 България    „Странджански манов мед“/ “Maнов мед от Странджа” (“Strand (…)
BG/TSG/0007/01018 България    Кайсерован врат Тракия
Kayserovan vrat Trakiya
BG/PGI/0005/01050 България    Българско розово масло
Bulgarsko rozovo maslo
BG/TSG/0007/01020 България    Роле Трапезица
Role Trapezitsa
BG/TSG/0007/01017 България    Филе Елена
File Elena
BG/TSG/0007/01099 България    Луканка Панагюрска
LUKANKA PANAGYURSKA
BG/PGI/0005/0732 България    Горнооряховски суджук
Gornooryahovski sudzhuk