Author Archives: nellyo

ЗИД ЗРТ за въвеждане на Съобщението за държавната помощ. Безобразието със спортните права

Във вторник, денят преди сряда – в сряда се провежда редовното заседание на Министерския съвет – в Народното събрание е внесен законопроект на Министерския съвет за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Според чл.46 (2) от Устройствения правилник на МС,  приетите неприсъствено от Министерския съвет актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание. Утре ще видим*.

 Какво налага такава спешност, че да не може да се изчака до сряда? Вероятният отговор е, че изтичат последните часове на това Народно събрание и управляващите не биха желали да оставят тази задача за следващия парламент.

Тук вече е ставало дума за двата паралелни закона, които се изготвяха от две работни групи, създадени със заповед на министъра на културата.

Първият закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията трябваше да въведе в българското право ревизията на медийната директива – Директива 2018/1808. Така и стана. Тук особен медиен интерес нямаше, ако нещо имаше – това беше шум, свързан с въпроса как СЕМ досега не регулирал интернет, а пък отсега щял да го регулира. Нито досега не го е регулирал, нито отсега ще го регулира целия, но този разговор си върви.

За отбелязване е, че при въвеждането отпадна важна разпоредба, въвеждаща ново задължение в  директивата за финансово, кадрово и ресурсно осигуряване на Съвета за електронни медии. 

Вторият закон трябваше да въведе в българското право Съобщението на ЕК за държавната помощ за обществените радио и телевизия от 2009 г. и да приведе в съответствие Закона за радиото и телевизията със Закона за публичните финанси. Съобщението за държавната помощ  изисква финансирането на обществените радио и телевизия да става в съответствие с тяхната обществена мисия. Този  законопроект минава  през различни перипетии, на моменти  изглежда, че законопроектът е напълно и безвъзвратно загубен – но така или иначе днес, половин година по-късно, и този законопроект влиза в Народното събрание, ето това е той:  

Законопроект за изменение и допълнение на ЗРТ 

Този законопроект съдържа разпоредби,  отговарящи на шестте изисквания на Съобщението за държавната помощ:

  1. Изискване „мисия” . ЕС изисква от държавите ясно определяне на обществената мисия на обществените електронни медии. Обществената мисия трябва да даде отговор на въпроса  какво оправдава съществуването на българските обществени  медии. 
  2. Изискване „възлагане”. Обществената мисия трябва да бъде   записана в обвързващ правен акт. 
  3. Изискване „оценка ex ante с оглед мисията” („тест Амстердам”). Услугите, които обществените радио и телевизия ще въвеждат в бъдеще, трябва да се оценяват за тяхната добавена стойност от гледна точка на обществената мисия – демократичните, социални  и културни потребности на обществото.
  4. Изискване „оценка ex post с оглед мисията”. Всяка държава има задължение да въведе надежден механизъм за надзор върху изпълнението на обществената мисия. Механизмът има две нива – вътрешен (система за управление на качеството) и външен – мерки за надзор от страна на регулатора, независим одит и др. 
  5. Изискване „принцип на нетните разходи” (финансов„тест за пропорционалност”). Компенсацията чрез обществeното финансиране трябва да вземе предвид    нетните разходи за изпълнение на обществената мисия. Не се допуска свръхкомпенсация и кроссубсидиране.
  6. Изискване „финансов контрол“. Изисква се ефективен външен финансов контрол дали финансирането е разходвано законосъобразно и за изпълнение на мисията, както и с оглед прилагане на  принципа на нетните разходи.

Извън това се закрива фонд Радио и телевизия, внасят се някои изменения в управлението (включително предлага се удължаване на мандатите от 3 на 5 години и тяхното съгласуване), а също се въвежда пропуснатата разпоредба на чл.30 параграф 4 от Директива 2018/1808 за кадрово, технологично и финансово осигуряване на СЕМ.

И сега – внимание:  след завършване на работата на групата в текста се е появила следната разпоредба – чл.6 ал. 3 т. 15:  Българското национално радио и Българската национална телевизия:

15. предоставят медийни услуги и дейности, свързани само с международни спортни прояви, в които участват български спортни отбори и спортисти, представляващи Република България, и които не са изчерпателно разпространени или отразени по програмите на търговски доставчици на медийни услуги.

Обществена мисия на остатъчен принцип.

Не знам кой  е формулирал това  безобразие, но се надявам то да няма бъдеще в закона.

 

*24 февруари 2021 

В дневния ред на МС за 24 февруари отсъства такава точка, няма информация   за извънредно заседание.

В качения файл на сайта на НС  отсъства номер и дата на решението, с което е приет законопроектът.

№……….………………….

 

…………………. 2021 г.

ДО

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

г-жа ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАЯНЧЕВА,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България изпращам Ви одобрения с Решение ¹………………. на Министерския съвет от 2021 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. 

Приложения:

  1. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
  2. Частична предварителна оценка на въздействието.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                              (Бойко Борисов)

    

**26 февруари  След двукратно отлагане на заседанието на парламентарната комисия за култура и медии, което трябваше да разгледа проекта на първо четене,  Тома Биков обяви в предаването Пресечна точка на Нова Нюз, че законопроектът остава за следващия парламент.

Одобрена е тарифата за заплащане на БНР и БНТ по време на предизборната кампания

Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.

Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс. Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.

Постановление 52 от 17 февруари 2021 за одобряване на Тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Пост-Брекзит аудиовизия в Европа

Европейската аудиовизуална обдерватория публикува доклад, който анализира ефектите от Брекзит за аудиовизуалната индустрия в Европа.

Докладът  обяснява, че търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС сега се управляват от така нареченото Споразумение за търговия и сътрудничество (Trade and Cooperation Agreement, TCA).

Обсъждат се правилата за   сътрудничеството между Обединеното кралство и ЕС: движението на хора и стоки.

Обединеното кралство е загубило директен достъп до програмата „Творческа Европа“, но много международни форми на обучение   ще останат отворени за участниците  от Обединеното кралство.

Аудиовизуалните медийни услуги в Обединеното кралство вече не се ползват от свободата на приемане и препредаване, съдържаща се в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС. От това следва, че страните от ЕС имат теоретично право въз основа на собственото си национално законодателство и, където е приложимо, на правилата на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, да ограничават приемането и препредаването на аудиовизуални медийни услуги с произход от Обединеното кралство. Докладът обяснява новите правила относно лицензирането и юрисдикцията за услугите в Обединеното кралство и ЕС.

Завършвайки с друга основна тема, интелектуалната собственост, докладът очертава новата рамка, отнасяща се до   аудиовизуалния пейзаж след Брекзит.

Както вече е ставало дума по друг повод, след Брекзит произведенията от Обединеното кралство – страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа – остават европейски за целите на определяне на квотата, която е изискване в Директивата за аудиовизуални медийни услуги,  макар Обединеното кралство да губи статуса си на държава от ЕС.

Покана за участие в търг в подкрепа на медийния плурализъм и културното многообразие

 

Европейската комисия публикува покана за участие в търг със задача да се очертаят съществуващите правила и подходи в подкрепа на медийния плурализъм и културното многообразие, по-специално във връзка с популяризирането на съдържанието от обществен интерес. Проучването ще предостави на Комисията, държавите членки и националните регулаторни органи цялостен анализ, който би могъл да подкрепи общите подходи за популяризиране на съдържанието от общ интерес, както беше обявено през декември в Плана за действие за медиите и аудио-визуалния сектор и Плана за действие за европейската демокрация.

Проучването ще предостави също така подробен преглед на разпределението на приходите от реклама, свързани с медийно съдържание, както онлайн, така и офлайн, между различните участници във веригата за създаване на стойност. То ще предложи възможни методологии за оценка и измерване на медийния плурализъм и ще предложи мерки за преодоляване на недостатъците.

Тази инициатива е част от по-широките усилия за подкрепа на свободата и плурализма на медиите в целия ЕС. Тя се основава на констатациите от Мониторинга на медийния плурализъм (ММП), съфинансиран от ЕС, и на неотдавнашно проучване относно преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ), в което се разглеждат по-специално правилата за собствеността върху медиите. Успоредно с това Комисията ще осигури устойчиво финансиране за проекти за медиен плурализъм в рамките на новата програма „Творческа Европа“.

Крайният срок за подаване на оферти е 23 март 2021г.

Повече информация за поканите за представяне на оферти можете да намерите тук.

Списъкът на текущите проекти, финансирани от ЕС в тази област, е достъпен тук.

15 години блог Медийно право

4610 публикации. Средно по 300 годишно.
Блог на годината 2008.

Може да се констатира известна спокойна упоритост, ако не друго.
С благодарност към вас.

123E3553-D886-4ADB-9444-AFD2C18A7CA5

Facebook: не участвам в споразумения с издатели

Това е The Onion, това е шега. „Трябваше да предприемем смели действия, за да спрем дезинформацията за това напълно измислено място, едновременно континент и държава – Австралия”.

Но събитията от последните дни не са шега.  В отговор на политиката на Австралия чрез закон да задължи глобалните платформи да преговарят с производителите на съдържание, реакциите на платформите – или поне първите прояви – са различни:

Google участва в преговори с доставчиците н медийно съдържание, има първи съобщения за споразумения, включително с медиите на Мърдок.

Facebook e отказал да преговаря, както се вижда от съобщение на компанията от 17 февруари.  „В отговор на предложения от Австралия нов закон за медийното договаряне, Facebook ще ограничи издателите и хората в Австралия да споделят или гледат австралийски и международни новинарски материали.“  Вече не могат да се споделят публикации на австралийски издатели – ето какво вижда всеки, който се опита да чете австралийска медия във FB (от Niemanlab) –

AU FB ban

Историята не е само австралийска, просто Австралия е крачка напред с изготвянето на законодателство. Но не е тайна, че подобни намерения се изразяват навсякъде, в Канада и ЕС дори има повече от намерения – правят се реални стъпки за въвеждане на заплащане за съдържание.Както подчертава сър Тим Бърнърс – Лий, атакува се основен принцип на отворената мрежа – че хипервръзките могат да бъдат свободно показвани на всеки сайт.

Започна зле и все по-зле ще става”, по Хамлет – но все пак да видим как ще се развият събитията. Има и очаквания, че това блокиране на медийно съдържание няма да трае дълго, но не е ясно в каква посока ще бъде намерено решение. NiemanLab показва и какво става с трафика:

australia-facebook-inside-traffic-2-700x375

Джеф Джарвис, професор по Журналистика в Ню Йорк, е цитиран да казва пред медиите:

Регулацията, която се опитва да отнеме властта от платформите, неизбежно им дава повече.

Мърдок и Google: от война до глобално сътрудничество

News_Corp_and_Google_Agree_To_Global_Partnership_On_News_News_Corp_-_2021-02-18_19.42.00

Войната между Мърдок и News Corporation, от една страна, и Google, клептоманите и паразитите, от друга, е продължителна и изтощителна.

Е, нещо се случва.”Global Partnership On News”. Събитието на вчерашния новинарски ден е подписаното споразумение между Мърдок и Google. News Corp означава The Wall Street Journal, Barron’s, MarketWatch и New York Post; във Великобритания: The Times и The Sunday Times и The Sun; в Австралия – редица новинарски платформи, включително The Australian, news.com.au, Sky News и множество столични и местни заглавия.

Тригодишното споразумение включва разработването на абонаментна платформа, споделянето на приходи от реклами, развитието на аудиожурналистика и значими инвестиции в иновативна видеожурналистика в YouTube.

ec8763b83dec8a74158e91d7dfa4367b  :  “Бих искал да благодаря на Сундар Пичай и неговия екип в Google, които показаха осъзнат ангажимент към журналистиката. Това е  кауза за нашата компания от повече от десетилетие и съм доволен, че условията   се променят не само за News Corp, но и за всеки издател.  Сделката просто нямаше да бъде възможна без пламенната, неумолима подкрепа на Рупърт и Лаклан Мърдок и борда на News Corp. Това, което беше самотна кампания, донкихотско търсене…   се превърна в движение….  Особени благодарности със сигурност се дължат на  австралийската комисия за конкуренция и защита на потребителите и н австралийския министър-председател Скот Морисън…

Малко се знае по същество,  но Мърдок като Дон Кихот  е нова стилистика… 

Споразумението идва в контекста на политиката  на Австралия да накара глобалните платформи да плащат за съдържание. Според идеолозите на тези мерки журналистиката в обществен интерес има цена, която платформите трябва да бъдат принудени да плащат.

Тезата повдига много въпроси, включително за дефинирането на журналистиката в обществен интерес – преди изобщо да се говори за нейната цена.  Друг аргумент е свързан с функционирането на интернет – ето мнението на  сър Тим Бърнърс-Лий,  цитиран  в Дневник

австралийските планове дигиталните гиганти да бъдат накарани да плащат за журналистически материали  може да създадат прецедент. Прецедент, който прави неработещ интернет, такъв какъвто го познаваме.”По-конкретно съм загрижен, че има риск този кодекс да наруши фундаменталния принцип на мрежата като се изисква заплащане за онлайн свързване между определени видове съдържание”, каза Бърнърс-Лий пред сенатска комисия, която проучва подробно законопроекта, който би създал Кодекс за договаряне в новите медии.

ЕК: не гарантирате ефективно наказателно преследване на престъпленията от омраза

Преди десет години съм писала  за това рамково решение, въведено в НК –  може да се види и разликата между проекта и приетия текст –  162, ал. 1 НК: Който чрез слово проповядва или подбужда

Е, с известно закъснение от десет години днес Европейската комисия е решила да изпрати официални уведомителни писма на България и още четири държави членки, тъй като

“националното им законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС за борба с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (Рамково решение 2008/913/ПВР).

Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза.

България не е транспонирала правилно инкриминирането на конкретни форми на изказвания, които подбуждат към насилие или омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста. Освен това България не е инкриминирала конкретни форми на изказвания, подбуждащи към омраза, а именно публичното оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на международните престъпления и на Холокоста.”

Няма как човек да не свърже тази информация с Волен Сидеров и делата срещу него.

Законът за филмовата индустрия – приет на второ четене

Законопроектът за изменение на Закона за филмовата индустрия се придвижи до приемане  с противоречиви реакции – благодарности към Вежди Рашидов, благодарности към министър-председателя от депутатите от ГЕРБ – и  доста самотните гласове на хората – на част от хората – занимаващи се с кино. Като Иглика Трифонова с нейното  Писмо до политиците, които управляват културата. 

По този доклад е гласуван окончателният текст.

Отразяването на този факт – приемането на изменението на ЗФИ –   може да се използва като тест за българските медии, читателите сами могат да сравнят публикациите и да си направят заключение.

24 часа:    щастие, радост и благодарност -в две публикации –  40 милиона получава българското кино  и   3 милиона на година за български сериали. Има впрочем и трета публикация с голяма снимка на Вежди Рашидов –  Рашидов: Не свиваме бюджета за кино, никога досега не е имало толкова пари.

Труд: Вежди Рашидов: НС прие безпрецедентите 41 млн. за българското кино и Приеха промените в Закона за филмовата индустрия, които предвиждат повече пари за българското кино

Дневник: С благодарности към премиера Борисов, парламентът прие нова схема за финансиране на българското кино

Сега: В новият закон за киното филм = сериал. Рашидов и Будинов ce опияниха от собственaтa си щедрост към изкуството, Валери Симеонов ги порица

 

ЕСПЧ: Навални v Русия

 

След завръщането си от лечение в Германия Алексей Навални беше задържан.

Според прессъобщение на Съда за правата на човека от 17 февруари 2021 г.,   през януари  Навални е отправил   искане до Съда за правата на човека   за освобождаването му. На 21 януари 2021 г. Съдът изисква информация от правителството на Русия дали   съществува   риск  за живота на жалбоподателя и  какви мерки се предприемат от руските власти за опазване на неговия живот, а също дали   условията на задържане и лечението на жалбоподателя са били обект на редовен независим мониторинг в съответствие с европейските стандарти. На 26 януари 2021 г. правителството отговаря, че има достатъчно гаранции,  на 3 февруари 2021 г. жалбоподателят  оспорва отговора.

На 16 февруари 2021 г. Съдът решава да посочи на правителството на Русия, съгласно правило 39 от Правилника на Съда, да освободи жалбоподателя. Тази мярка се прилага с незабавно действие. Мерките по тази разпоредба се вземат във връзка с производства пред Съда – в случая има подадена жалба от август 2020 г.

навални 1

Министерството на правосъдието смята, че освобождаването на Навални е невъзможно.

Навални 2

По информация от руски правозащитни сайтове Русия нееднократно не се е съобразявала с наложените от ЕСПЧ обезпечителни мерки и по този начин е била в нарушение на чл.34 от Конвенцията.

Tagged