Category Archives: Art

Mark Rothko №17

 

Rothko №17 Greens and Blue on Blue, 1957

Kurt Schwitters

 

Kurt Hermann Eduard Karl Julius Schwitters (1887 – 1948)

 

in the mirror, dimly/ като в тъмно огледало

 

 

 

#inthemirrordimly

#катовтъмноогледало

Авторски проект на Теодор Ушев в СГХГ до 11 март 2018 г.

https://www.facebook.com/theodore.ushev/

Коринтяни 1:13. Част от текстовете са използвани в инсталацията “Като в тъмно огледало”.

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
/…/ 4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.”

Wool | The Show Is Over

 

Christopher Wool, The Show  is Over, 1993

Klee | Арогантност

Paul Klee 1926 Arrogance

Три билборда извън града – по Маклуън

 

.

Последният засега филм на Мартин Макдона Три билборда извън града  (оригинално заглавие  Three Billboards Outside Ebbing, Missouri)  беше показан и в София. Филмът вече е взел наградата на публиката в Сан Себастиан и Торонто, наградата за най-добър сценарий във Венеция и две награди BIFA.

Главната героиня е Милдред Хейс. Живее в малък град  в Мисури, разведена, майка на син и дъщеря,  преживяла преди месеци огромна лична трагедия. Дъщеря й Анжела, в трудната гимназиална възраст, една вечер е изнасилена и убита. Месеци наред убиецът остава неизвестен, мъката не отстъпва, но се засилва гневът от липсата на справедливост и правосъдие.  На входа на града, покрай магистралата, има три изоставени билборда – и филмът започва с  решението на  Милдред да ги наеме, за да постави директно и видимо въпросите си  към хората, от които очаква действие – и лично към шефа на полицията : какво правиш, за да разкриеш престъплението? Въпросите  от билбордовете  – както и се очаква – привличат вниманието  на местната полиция, на телевизията,  на хората от града.

Какво казва законът, пита Милдред Хейс в началото, какво можеш и какво не можеш да напишеш на билборд?  Билбордовете са самостоятелен герой във филма: те движат действието, агресията към майката прелива в агресия  към билбордовете, подкрепата за майката се изразява в подкрепа за нейните въпроси на билбордовете, медията е съобщението*.  Ако в Ани Хол Маклуън се появява на екрана лично,   Три билборда извън града  е филмова реализация на идеите на Маклуън:  “Всяка медия застава между нас и реалността и въздейства върху начина ни на възприемане на света.”

Ролята на майката е поверена на Франсис Масдорманд, носителка на Оскар за ролята си във Фарго  на братята Джоел и Итън Коен. Макдорманд е съпруга на Джоел Коен от 1984 г.  и това като че ли по особен начин има отношение и към играта й в този филм на Макдона.  Може би не – но така или иначе вече писаха, че съсредоточената отдаденост, съчетана с пълна липса на актьорска суета, правят  Франсис Масдорманд  претендент за втори Оскар.

Както и наградите показват, в основата на успеха е текстът на Макдона.  Историята е пълна с обрати   и в края на филма трудно можем да се посочи  отрицателен герой – напълно отрицателен герой липсва,  героите показват различни страни от характера си в неочаквани развития. Конфликтът, разгърнат чрез билбордовете, е с местния полицейски шеф – който  на практика е престанал да търси убиеца, но пък го  е търсил добросъвестно – според собствените си разбирания, просто засега няма резултат  – и, за съжаление, е на път да си отиде от тежка болест. Какво може да направи? – Ако аз бях на твое място, бих направила база с ДНК за всеки мъж  в тази страна още от раждането му, и като стане нещо – установява се със сигурност – и смърт, казва майката.  – Това със сигурност не се позволява  от законите за правата на човека, обяснява полицаят, и точно в този момент той изглежда прав. Милдред Хейс също има грешки – може би и вини   – в трудните отношения майка – дъщеря, може би Анжела е щяла да остане  жива, ако майката с  търпение беше намирала път към нея: става ясно, че отношенията им са били обтегнати и скоро преди убийството дъщерята е искала да се премести да живее при баща си. Обтегнати отношения не заради липса на любов, а заради моментна небрежност или липса на внимание, никой не е съвършен – но само някои плащат толкова висока цена.

По подобен начин се развива и образът на полицая Диксън, класически расист и насилник, власт, облечена в сила. Още ли мъчиш негри, Диксън, пита майката в началото на филма. – Не негри, а цветнокожи, отговаря Диксън (известна фраза и от Ръкомахане в Спокан) –  и след известна пауза добавя – и не ги мъча.  Мъчи ги, филмът показва сцени на насилие, но ето, Диксън случайно чува непознат мъж да споделя, че е участвал в изнасилване – и от този момент се променя,  проявява изобретателност, рискува, за да получи ДНК от заподозрения – и  започва да се държи наистина като полицай, все пак повелята  е  да служи и да защитава.

Филмът не дава отговори, не знаем дали в далечината се вижда правосъдие за убитото момиче, но на финала камерата  проследява удивителна двойка – Милдред Хейс и Диксън, заели се с установяване на истината   – ако не за дъщерята на Милдред, то може би за друго насилие. Как ще продължи историята? Ще видим, ще решим по пътя.

Звучи и като отворен финал за Америка, за американската действителност. Ще решим по пътя.

Прекрасен филм, а най-хубавото е, че със сигурност за другите зрители важни ще се окажат други послания, те ще открият друго там. Отново време за Маклуън: “Как е възможно един поет като Елиът да заяви: Никога не съм мислил така, но това съм искал да кажа, след като вие сте го открили там. Ето това е моят начин на мислене по повод реакциите на критиката.”

*

Маршал Маклуън – исках да сложа връзка към статията за Маклуън в  българската Уикипедия – с удивление виждам, че няма статия, но поне има два реда за Медията е съобщението.

Иван Милев (1897 – 1927)

европеец от Казанлък, приятел на Гео Милев

избраникът да възроди нашето родно изкуство, приобщавайки го към универсалния дух на Запада

СГХГ  – Посоки – изложбата е открита до 6 август 2017

Gursky | Amazon

gursky

Andreas Gursky
Amazon, 2016
The Broad, LA

Европейското кино на Иглика Трифонова

*Един текст, който написах за Под моста.

В деня на премиерата на новия филм на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”в Амстердам светът узнава за смъртта на футболната легенда Йохан Кройф и за присъдата на Радован Караджич, водачът на босненските сърби от 90-те. Удивително е как изкуството  и  историческите факти съжителстват и се допълват:  филмът е част от  паметта за великия Кройф и същевременно е част от паметта за търсенето на справедливост.

В центъра на филма е един съдебен процес. Засяга събития в Босна от края на миналия век. Като свидетел е призован  младеж, от чиито показания зависи и изходът на процеса.  Но кой е той, на чия страна е   и казва ли истината? Филмовият разказ се разгръща и ни води към отговорите на тези въпроси, но заедно с това – и извън конкретните сюжетни линии – засяга важните теми на съвременното общество.

Три от тях ми се струват първостепенни – темата за Европа, темата за цената на справедливостта и темата за отговорността на малкия човек.

Ние, европейците

Свидетелят К 109 е от Босна. Увлечен е по футбола –  това е важно за разказа, увлечението по футбола движи по особен начин цялото филмово  действие. Заедно с цял футболен отбор К109 попада в паравоенна част на босненските сърби. По време на военните действия работи  в кухнята. Какъв е:  християнин или мюсюлманин? Не знаем и не научаваме: зададеният въпрос  по време на процеса остава без отговор. Бащата на К109 е християнин, майката е мюсюлманка. Във филма има прекрасна сцена, в която майката се моли синът й да е жив, след което се обръща към бащата – помоли се и ти – и, хванала ръката му, го прекръства.  Така си живеят.

Младежът се оказва със сърбите не защото споделя  убежденията им – а заради футбола. Постепенно става ясно, че  любовта към футбола се е предала на К109 от баща му – голям почитател на  футболистите на  Аякс от 70-те, дванайсетте апостола на тоталния футбол   (обичайните титуляри и първата резерва – Неeскенс,  Кройф, Кайзер и останалите). Филмът показва как  имената на апостолите са универсален език, а да бъдеш на стадиона  на Аякс е мечта за всеки почитател  на звездния отбор – без значение е вероизповеданието и националността. Кройф е един от онези апостоли, които не разделят, а обединяват – и не случайно стадионът  на Аякс скоро ще се казва Арена Кройф.

Разбира се,  животът за европейците е различен – и филмът показва това с голяма убедителност. Докато в някои точки на Европа хората са се научили да живеят заедно и живеят добре, другаде различията продължават да са източник на напрежение.  Преводачката в процеса е дъщеря на босненци, родена е в Германия,  устроила е живота си в Холандия, обича родината си, но може да се адаптира и навън, представител на новото поколение европейци. Дали това е тенденцията? Или нетърпимостта неусетно превзема толерантните някога общества и различният е чужденец дори в родината си?

Филмът разказва за смисъла на Европа на ценностите и на споделените шансове за развитие – и това го прави особено актуален в турбулентни за Европа времена.

Като говорим за Европа, заслужава отбелязване  фактът, че  филмът е европейски проект – успешно е реализирана сложна българско-шведско-холандска продукция , за което не само Иглика като сценарист и режисьор, но и продуцентката Росица Вълканова, и  екипът заслужава поздравления и най-висока оценка.

Цената на справедливостта

Аз съм жена с мисия, казва Катрин Лагранж, водещият прокурор в процеса. Нейна мисия е справедливостта. Върховната справедливост. Филмът много отблизо, с похвати на документалното кино, следва работата на Международния наказателен трибунал –това потвърждава и адвокатът на Радован Караджич. Впрочем не следва да сме изненадани, заглавията на филмите на Трифонова (Разследване, Разкази за убийства) показват, че справедливостта е нейна тема от дълго време.

Вярваме, че престъпленията трябва да бъдат наказани. Но правораздаването не се основава на вяра, обвиненията трябва да бъдат доказани.  Защитата на обвинените установява, че  К109 свидетелства за събития, на които не е присъствал лично. Защо го прави?  Такава беше сделката, казва К109 : в Босна свидетелят е получил присъда десет години затвор, подразбираме, че ако в Хага свидетелства в полза на обвинението, има шанс да бъде помилван.

Ето как се получава: твърдените факти са истина, босненските сърби наистина са извършвали изтезания и убийства в тези села –  но не бива да се компрометира съдебен процес чрез лъжесвидетелстване. Не може една присъда да се основава на лъжа, казва Лагранж. Така К109, когото любовта към футбола отвежда до десетгодишна присъда в родната му Босна, се оказва екстрадиран от Холандия на Аякс и Кройф като лъжесвидетел.  И по-нататък пътят му се губи.

Филмът разказва за необходимостта да  не  се допускат компромиси с интересите на правосъдието. Като общество имаме огромна нужда от  разговор за справедливостта и върховенството на правото. Независимо споделяме ли решението на Лагранж  или бихме предпочели да видим К109 обратно в семейството му –  важното е, че филмът ни кара да се замислим: готови ли  сме   да плащаме цената за върховенството на правото. Героите, посочени  в заглавието на филма, са обединени от това, че я плащат.

Малките хора, елитите и личния избор

Освен големите теми за Европа и цената на  справедливостта, филмът засяга и една трета тема, за която има смисъл да говорим: подобно на филмите от италианския неореализъм, камерата показва личните избори на малките хора.

Какво мотивира К109 да лъже? Младежът иска да избегне затвора: Такава беше сделката.

Филмът проследява развитието на една манипулация и ни кара да се замислим за собствените си избори.  Впрочем за съжаление  има и цели индустрии за манипулация – и затова е специално важно темата за подмяната, за фалшификацията, за произвеждането на измислена реалност да остава във фокуса на вниманието на творците.

*

Филмът ни дава повод за размисъл и в много други посоки. Засяга се темата за поколенията, за семейството в отворения и мобилен свят, за  връзката родители – деца: научаваме и за родителите  на К109, и за родителите  на холандския адвокат, и за родителите на преводачката, и за бащата на прокурор Лагранж – известен и авторитетен юрист.  Няма да остане незабелязан и въпросът към Лагранж Тя помни ли, че е жена? Темата за жените в обвинението  присъства в литературата,  но в киното не се среща често. И със сигурност много още теми са останали неспоменати. Но това е част от личната среща на всеки зрител с филма.