Category Archives: BG Content

Медиите – може ли да им се помогне

Доц. Георги Лозанов  – след края на мандата си като член на Съвета за електронни медии и многократен негов председател – отново в екипа на вестник Култура.

С него проведохме доста обстоен разговор за състоянието на медиите през лятото на 2016,  разговорът е публикуван под заглавие, избрано от  редакцията –  Медиите –  може ли да им се помогне?  

Да им се помогне, да им бъде помогнато – този залог е избран, вероятно  за да се избегне отговора на въпроса Кой да им помогне?  Законодателят във всички случаи – говорим за законодателя, но не само.

 

За Лили Маринкова : така ли се разделя с водещ журналист една обществена медия

Колко са характерите в ефира като Лили Маринкова? Колко са журналистите с подобна острота и критичност, понякога до липса на самосъхранение?

Лили Маринкова е уволнена*. Тя няма ангажимент към Българското национално радио – нито  на ръководна позиция в Хоризонт, нито като водещ на Неделя 150.

Генералният директор е коментирал причините за 24 часа. На сайта на общественото радио  не виждам  мотиви за освобождаването, не са сметнали за нужно да обясняват.  Но ние, тяхната вярна аудитория, не сме длъжни да четем вестник, финансиран от КТБ/Пеевски, за да разберем защо се разделяме с емблематичен водещ от БНР. Смятам, че обществените медии   дължат публичност на мотивите на толкова сериозни решения.

Самата Лили Маринкова е казала, че новите директори имат право да си подбират екипите си. Тя не оспорва назначаването на новия директор на програма Хоризонт.

Последното ръководство успя да постигне небивало противопоставяне и разделение на хората в радиото, главно като подчертаваше различия в доходите. Лили е била за известен период също част от ръководството.  Сигурно това обяснява липсата на реакция (засега) от журналистите в БНР.

Но има реакция на уважавани журналисти и мои колеги преподаватели –  споделям позицията им:  една  обществена медия не се разделя така с хората си, дали толкова много за утвърждаване на независимата журналистика.

*

Уточнение на Лили Маринкова за Клуб Z:   не е пенсионирана, а уволнена –   основанието е 328.2 КТ – служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени  и пр.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Изменителен закон на Закона за радиото и телевизията

На сайта на Народното събрание е публикуван Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Той има  мотиви в едно изречение:

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

и единствена разпоредба:

В случай, че при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, изборът по ал. 1 не е осъществен, те (кои те?) продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори.

Вносителите – ДПС, Атака, БСП, България без цензура (БДЦ), РБ/СДС, АБВ, ГЕРБ, ПФ. Мотивите настояват, че разпоредбата е сервизна, нищо лично. Бърза се – законопроектът е внесен на 20 май и ще се гледа веднага след 24 май. Тъй като конкурсът за генерален директор на БНР приключи с успешен избор,   бързането е свързано с конкурса за БНТ.  В тази посока бяха  подгряващите публикации, които съветваха СЕМ  да удължал мандатите с 6 или 12 месеца – защото регулаторът нямал опит, защото преди избори щяло да настъпи търгуване за управленски постове в обществените медии, и  защото през това време можело да се подготви нормативно конфигурацията с творческите синергии (обединяването).

Разбира се, това не може да се напише официално в мотиви.  В мотивите е записано, че основната  – това  се  е видяло малко на вносителите  – и са добавили  единствена  – цел е сервизна.

Развитието на конкурсната процедура ще покаже има ли неосновна цел на този законопроект. СЕМ е на ход.

Същите разсъждения – с малко повече думи в този разговор в Култура в броя от 1 юли 2016.

 

 

КТБ, която не финансирала медии

 

Синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) публикуваха на интернет страницата на банката – http://www.corpbank.bg, документ, представляващ превод на български език от доклад, изготвен от AlixPartners Services UK LLP.  Документът може да бъде намерен ТУК.

Освен другото, вижда се за какво става дума  по отношение на ТВ7ctb rodinaИма абзац за Петьо Блъсков, за придобиването на бизнеса му, вероятно  се вижда повече и за необезпечените кредити към издателите от Българския медиен съюз.

Но:

ето  какво е отговарял премиерът Борисов, като са го питали защо КТБ финансира медии – не бъди малодушен, ипотекирай си апартамента, направи си медия.

152а от Закона за кредитните институции

През януари 2016 УС на БНБ взе решение да предложи промени на нормативни актове във финансовата сфера, включително

Отпадане на чл. 152а от Закона за кредитните институции, според който централната банка може да налага глоби и имуществени санкции за разпространяване на невярна информация, чието приложение е в противоречие с мандата на централната банка и основните принципи за упражняване на ефективен банков надзор.

Предложените промени ще бъдат изпратени на министъра на финансите.

 

Става въпрос за не-медийните закони,  които се прилагат така, че създават много проблеми на медиите.

  • Друг пример е законът, прилаган от КФН на Стоян Мавродиев Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.
  • А чл. 326 от Наказателния кодекс –  до две години затвор за този, който предава неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога – с идея  да се прилага по отношение на медиите, които всявали паника?
  • А чл. 339а от Наказателния кодекс – за използване на специални технически средства – повече от десет години отлежава идеята да се отдели в отделна разпоредба използването, когато има  преобладаващ обществен интерес.

 

Но първо:  защо не се внася законопроект за чл. 152а ЗКИ?

Европейското кино на Иглика Трифонова

*Един текст, който написах за Под моста.

В деня на премиерата на новия филм на Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”в Амстердам светът узнава за смъртта на футболната легенда Йохан Кройф и за присъдата на Радован Караджич, водачът на босненските сърби от 90-те. Удивително е как изкуството  и  историческите факти съжителстват и се допълват:  филмът е част от  паметта за великия Кройф и същевременно е част от паметта за търсенето на справедливост.

В центъра на филма е един съдебен процес. Засяга събития в Босна от края на миналия век. Като свидетел е призован  младеж, от чиито показания зависи и изходът на процеса.  Но кой е той, на чия страна е   и казва ли истината? Филмовият разказ се разгръща и ни води към отговорите на тези въпроси, но заедно с това – и извън конкретните сюжетни линии – засяга важните теми на съвременното общество.

Три от тях ми се струват първостепенни – темата за Европа, темата за цената на справедливостта и темата за отговорността на малкия човек.

Ние, европейците

Свидетелят К 109 е от Босна. Увлечен е по футбола –  това е важно за разказа, увлечението по футбола движи по особен начин цялото филмово  действие. Заедно с цял футболен отбор К109 попада в паравоенна част на босненските сърби. По време на военните действия работи  в кухнята. Какъв е:  християнин или мюсюлманин? Не знаем и не научаваме: зададеният въпрос  по време на процеса остава без отговор. Бащата на К109 е християнин, майката е мюсюлманка. Във филма има прекрасна сцена, в която майката се моли синът й да е жив, след което се обръща към бащата – помоли се и ти – и, хванала ръката му, го прекръства.  Така си живеят.

Младежът се оказва със сърбите не защото споделя  убежденията им – а заради футбола. Постепенно става ясно, че  любовта към футбола се е предала на К109 от баща му – голям почитател на  футболистите на  Аякс от 70-те, дванайсетте апостола на тоталния футбол   (обичайните титуляри и първата резерва – Неeскенс,  Кройф, Кайзер и останалите). Филмът показва как  имената на апостолите са универсален език, а да бъдеш на стадиона  на Аякс е мечта за всеки почитател  на звездния отбор – без значение е вероизповеданието и националността. Кройф е един от онези апостоли, които не разделят, а обединяват – и не случайно стадионът  на Аякс скоро ще се казва Арена Кройф.

Разбира се,  животът за европейците е различен – и филмът показва това с голяма убедителност. Докато в някои точки на Европа хората са се научили да живеят заедно и живеят добре, другаде различията продължават да са източник на напрежение.  Преводачката в процеса е дъщеря на босненци, родена е в Германия,  устроила е живота си в Холандия, обича родината си, но може да се адаптира и навън, представител на новото поколение европейци. Дали това е тенденцията? Или нетърпимостта неусетно превзема толерантните някога общества и различният е чужденец дори в родината си?

Филмът разказва за смисъла на Европа на ценностите и на споделените шансове за развитие – и това го прави особено актуален в турбулентни за Европа времена.

Като говорим за Европа, заслужава отбелязване  фактът, че  филмът е европейски проект – успешно е реализирана сложна българско-шведско-холандска продукция , за което не само Иглика като сценарист и режисьор, но и продуцентката Росица Вълканова, и  екипът заслужава поздравления и най-висока оценка.

Цената на справедливостта

Аз съм жена с мисия, казва Катрин Лагранж, водещият прокурор в процеса. Нейна мисия е справедливостта. Върховната справедливост. Филмът много отблизо, с похвати на документалното кино, следва работата на Международния наказателен трибунал –това потвърждава и адвокатът на Радован Караджич. Впрочем не следва да сме изненадани, заглавията на филмите на Трифонова (Разследване, Разкази за убийства) показват, че справедливостта е нейна тема от дълго време.

Вярваме, че престъпленията трябва да бъдат наказани. Но правораздаването не се основава на вяра, обвиненията трябва да бъдат доказани.  Защитата на обвинените установява, че  К109 свидетелства за събития, на които не е присъствал лично. Защо го прави?  Такава беше сделката, казва К109 : в Босна свидетелят е получил присъда десет години затвор, подразбираме, че ако в Хага свидетелства в полза на обвинението, има шанс да бъде помилван.

Ето как се получава: твърдените факти са истина, босненските сърби наистина са извършвали изтезания и убийства в тези села –  но не бива да се компрометира съдебен процес чрез лъжесвидетелстване. Не може една присъда да се основава на лъжа, казва Лагранж. Така К109, когото любовта към футбола отвежда до десетгодишна присъда в родната му Босна, се оказва екстрадиран от Холандия на Аякс и Кройф като лъжесвидетел.  И по-нататък пътят му се губи.

Филмът разказва за необходимостта да  не  се допускат компромиси с интересите на правосъдието. Като общество имаме огромна нужда от  разговор за справедливостта и върховенството на правото. Независимо споделяме ли решението на Лагранж  или бихме предпочели да видим К109 обратно в семейството му –  важното е, че филмът ни кара да се замислим: готови ли  сме   да плащаме цената за върховенството на правото. Героите, посочени  в заглавието на филма, с обединени от това, че я плащат.

Малките хора, елитите и личния избор

Освен големите теми за Европа и цената на  справедливостта, филмът засяга и една трета тема, за която има смисъл да говорим: подобно на филмите от италианския неореализъм, камерата показва личните избори на малките хора.

Какво мотивира К109 да лъже? Младежът иска да избегне затвора: Такава беше сделката.

Филмът проследява развитието на една манипулация и ни кара да се замислим за собствените си избори.  Впрочем за съжаление  има и цели индустрии за манипулация – и затова е специално важно темата за подмяната, за фалшификацията, за произвеждането на измислена реалност да остава във фокуса на вниманието на творците.

*

Филмът ни дава повод за размисъл и в много други посоки. Засяга се темата за поколенията, за семейството в отворения и мобилен свят, за  връзката родители – деца: научаваме и за родителите  на К109, и за родителите  на холандския адвокат, и за родителите на преводачката, и за бащата на прокурор Лагранж – известен и авторитетен юрист.  Няма да остане незабелязан и въпросът към Лагранж Тя помни ли, че е жена? Темата за жените в обвинението  присъства в литературата,  но в киното не се среща често. И със сигурност много още теми са останали неспоменати. Но това е част от личната среща на всеки зрител с филма.

 

 

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

*Един текст, който написах за Капитал:  за озадачаващия опит на един френски мениджър да обясни наложена цензура с факта, че е французин:

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

 

Поводът:   заличаване и частично възстановяване на масив от карикатури и други публикации, свързани с карикатуриста Чавдар Николов и Нова броудкастинг груп. Главният изпълнителен директор Дидие Щосел  пое цялата отговорност със следното обяснение –

за  начина, по който управлявах случая с договора за неговите карикатури. Като чужденец, и съм напълно наясно, че това не е извинение, аз прецених грешно начина, по който моето решение ще бъде разбрано, както и за интерпретациите, които ще провокира. Техническите грешки, които се случиха междувременно, само засилиха създаденото впечатление. Още веднъж поднасям извиненията си и поемам цялата отговорност.

 

 

За някои – срещу ипотеки, за други – срещу друго

Вестник Банкер е публикувал материал за ГМ Прес – 57 милиона за медии.  Още един фрагмент от най-новата история на българските медии –  към темата как властта си купува медиен комфорт.

 

Какво ни говореха: 

Цветан Василев  и премиерът  Борисов по времето на мощното финансиране на проправителствените медии от КТБ:

2011 – благодарение на  портрета, който Валерия Велева публикува  в Труд, знаем  какво изрично подчертава Цветан Василев:

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

В онези години премиерът  Борисов твърди, че причината за състоянието на медиите е в малодушието на журналистите, които се съгласяват да пишат за пари:   да напуснат, да си ипотекират апартаментите, да  вземат кредит от банката – и да си направят медии:

Ако напуснат, образно казано, 50 журналисти, те могат да си направят едно сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник.

 

Какво се оказа: че не било точно така:

Имало е щедро кредитиране   не срещу ипотекирани апартаменти –  а срещу  поръчкови  публикации и предавания  –  и нещо повече: тези кредити  – след развитието с КТБ –  са на нашата сметка. 

2015 – в интервю за бТВ Цветан Василев вече лично очертава кръга на така-наречените-медии-финансирани-от-КТБ :

След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.

Изброените по-горе вестници не са вземали пари директно от КТБ, а  индиректно – от търговски дружества, финансирани от КТБ. Такова е Булит 2007.  Фактът, който изнася Банкер е, че

ГМ Прес дължи на финансираното от КТБ дружество  Булит 2007 сумата   56 482 703 лева. Това е потвърдено с определение  на Софийския градски съд  № 1122  от 29 март 2016, което не подлежи на обжалване.

Стандарт, Блиц, Шоу, Марица, Струма и пр. –  и едни 57 милиона подарък  – още през 2012 г. дружеството  ГМ Прес  спира да обслужва кредитите, но въпреки това са  му отпускани нови.

 

Какво предстои

В последните дни  Блиц и Пик размениха шефовете си, досегашни автори на Блиц преминават в Пик. 

Като начало Пик се отрече от Пеевски, квалифицира го като ислямист и твърди – каквото и да значи това – че

Пеевски посяга на различни медии през последните дни, тъй като е поел ангажимент пред Местан да му осигури медиен комфорт. Вероятно част от трафиците са пренасочени към новите медийни попълнения на Пеевски, обещани да работят в полза на ислямистката каузи на партията на Местан.

 

Дали разместванията са по производствени съображения или има и различия в ориентацията на собствениците (кои?) – предстои да видим.

Репортери без граници : 113 място, медиите са контролирани

Седем места по-надолу слиза България в класацията за свобода на медиите на организацията Репортери без граници.

Водят скандинавските страни. В Европа има неблагоприятна тенденция. Полша е специално посочена, защото пада с близо 30 места в индекса, пада Обединеното Кралство заради тенденции за проследяване на журналисти, а също Франция заради концентрациите, Италия – отбелязана като държава с мафия и др.

За България оценката е кратка: последно място в ЕС, защото голямата част от медиите са контролирани от политици или корпоративни интереси.

Критериите – правна рамка, инфраструктура, независимост, плурализъм, прозрачност, автоцензура, наличие на насилие и инциденти.

Няма съмнение, не трябва да се участва в създаването на неновини.  Особено голяма е отговорността на обществените медии, особено големи са очакванията, които свързваме с тях.

Но през седмицата Комарницки каза и друга много важна причина защо сме в това положение (за БиАй Телевизия):

Публиката е причина за състоянието на медиите, а не жертва. Ако хората пожелаят да имат  една хубава качествена медия, те ще я получат. Сега медиите и публиката взаимно се провалят,   медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към   неновини.

 

 

 

Mossack Fonseca и ролята на островите в българския преход

Изтичането на данни от компанията Mossack Fonseca държи в центъра на вниманието една тема, която много хора с радост биха заличили от дневния ред на медиите – кой кой е.

Ето тази карта от  публикация, свързана с Панамските документи,  подсеща, че има червени  точки,   доста свързани с българския преход.

British Overseas Territories

Само за илюстрация –  Британските Вирджински острови и Каймановите острови, само за последните десетина години и без особено търсене

  • 2005 – БТК – появяват се връзки на БТК с  Британските Вирджински острови – вж  Решение на КЗК  № 308/2005 г. – решението е докладвано от заместник-председателя на КЗК Веселин Божков.
  • 2007 – Кейбълтел – Дневник пише за  британци, придобиващи български предприятия – британци или не, става дума за Британските Вирджински острови, вж Решение на КЗК  № 242/2008 г.
  • 2008 Винпром Пещера – собственост на офшорни фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови
  • 2008 –TOP TONE MEDIA HOLDINGS LIMITED, Британски  вирджински острови.  Както се вижда от този договор –  т.4 и други –  развити са  различни инструменти за контрол върху съдържанието на една телевизия. Красимир Гергов използва офшорна собственост за избягване на ограниченията на закона и контрол върху съдържанието.   Първото управление на ГЕРБ с отскок премахна и законовите ограничения, свързани с хоризонталната концентрация реклама – медии, след като парламентарното мнозинство по времето на  Станишев осигури must carry – съответно  добра цена за ТВ2.
  • 2009 – 2011  мултиплексите: c  Решение No 1262/2009 г. КЗК дава съгласие БТК да се придобие от две холандски компании  – под непряк контрол на PineBridge Capital Partners LLC  – под едноличния контрол на Бридж Партнърс Л.П., Кайманови острови. Отделно цифровият преход в България се основава на баланс на интереси в офшорни фирми – със съдействието на правителството, КРС, КЗК и това, което имаме като държава.  Сега шефът на КРС – който наричаше реакциите пушилка някаква – ни казва, че  бил казвал, че работите вървят  зле. Собствениците? “Знам, че едната компания е английска, другата нямам и представа каква е” – министър Московски, 2012.  Колко е английска  – и  как ще се изпълни решението на Съда на ЕС – и кой ще плати сметката – още предстои да видим. Министър Московски пак е министър, Веселин Божков по това време   е шеф на КРС, както и сега.
  • 2010 – Пернишки  университет – основен инвеститор Инвестек – собственост на Спидиа Интернешънъл, Кайманови острови.
  • 2011 – Кремиковци – Бессиън мениджмънт лимитид, Британски  Вирджински острови

Тези дни и Манджуков го е казал директно:  направих офшорна фирма, защото законодателството ми забраняваше да работя тоя бизнес. Не е първият, който го казва.

Приносът към офшорната тема  на министър Лукарски (вж Терминал 3):

luk2-681x383

Ахмед Башев обаче е по-уверен по въпроса  – хората плачат, Пеевски държи   Булгартабак  и с ликвидирането на този му бизнес не е ясно какво става нататък.

Не изглежда реалистично правителството да знае по-малко от Ахмед Башев, особено след изказването на г-жа Бъчварова, че един премиер ако не знае нещо, значи не е истински премиер.

Просто не  ни е дадено да знаем много за прилежащия на властта бизнес, поне докато не спре да бъде прилежащ.