Category Archives: BG Content

Обществената телевизия

Регулаторът в областта на медиите и електронните съобщения Ofcom в Обединеното кралство дефинира пет ключови характеристики   на обществената телевизия:

•  високо качество (добре   финансирано и добре произведено съдържание);
•  оригиналност (ново съдържание в Обединеното кралство, а не повторение или  закупено   съдържание);
•  иновативност (нови идеи, нови подходи и приложенията им);
•  източник на предизвикателства (кара хората да мислят) и
•  широко достъпна (хората имат достъп).

Трите обещания на ръководството на обществените радио и телевизия в Швейцария, след  като спечелиха референдума за финансирането си преди дни:
•  50 на сто от финансирането ще бъде предназначено за новини;
•  ще предложат съдържание, съществено отличаващо се по качество и по начин на предоставяне (ще спрат рекламата) – от търговските медии;
•  ще използват пълноценно възможностите на цифровите технологии и платформите, ще отворят архивите си безплатно.
 .
Два цитата, колкото да поставят немощната немощност на духа в контекст.

Стани богат – подходяща игра за БНТ, нека БиБиСи си проучва

Защо Стани богат ще се излъчва по БНТ?

Официална версия: защото интелектуалната игра Стани богат е подходяща за обществената телевизия и защото интересът към играта расте по света.
Това са две твърдения на генералния директор на БНТ, с които мотивира  включване на играта Стани богат в програмата на БНТ. Четем в 24 часа. Известно е, че в официоза 24 часа се обявява правилната линия, дори предварително, нещо като  сценариите на властта  – както беше с  отлагането на конкурса за генерален директор на БНТ. Обяснението  на Владимира Янева за Венелина Гочева също помага да разберем характера на публикациите (“тя ме търсила сто пъти и накрая ми пратила смс – имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам“).

Накратко, съобщават ни като факт, че  Стани богат е подходяща за БНТ  – а Нико Тупарев е подходящ за Стани богат.

Има и друг разказ с други аргументи: БНТ работи с публичен ресурс, привлекателна е за независимите продуценти, генералният директор е избран срещу определени ангажименти – и вече ги изпълнява. Такъв е ангажиментът към ГЕРБ за Нико Тупарев, който е тясно свързан с кампаниите на ГЕРБ и има подкрепата на управляващите.

Кой от двата разказа е верен?

Никой няма да може да промени убеждението, че БНТ отваря врати  (и държавна субсидия) за обръчите на една или друга партия – възможно е едновременно и на властта, и на опозицията, и наляво – и надясно, има такива примери – ако не се следват ясни процедури, основани на знание, обосноваващи решенията на мениджмънта. Дали расте интересът към играта по света няма пряко отношение към решението на българската обществена телевизия  да плаща за нея.

Ясни процедури, основани на знание. Ето пример от вчера с БиБиСи.  Медийните услуги на БиБиСи се създават и променят на базата на знание, проучват се аудиториите, спецификата и потребностите им – и в медийните услуги се включва съдържанието, което в най-висока степен  изпълнява целите на обществената медия спрямо тези аудитории. Вчера медийният регулатор обяви преглед на степента, в която различните общности са представени в услугите на обществената медия – друг аспект на обществената мисия, за който у нас не е известно да има данни.  Този пример  демонстрира същото:  аудиторията разбира защо едно или друго съдържание намира място в услугите на БиБиСи.

В случая със Стани богат не е така.

В случая с БНТ не е така.

 

ВАС: Бисквити, тенис, заблуждаваща реклама

Години е отнело производството от КЗК до произнасяне на петчленен състав на ВАС относно поместването на лого върху снимки на Григор Димитров и Цветана Пиронкова без тяхно знание и съгласие.

Окончателно съдът приема че:

Поставянето на логото „[наименование]“ върху снимката на тенисистите Григор Димитров и Цветана Пиронкова  може да повлияе на икономическо поведение на потребителите, като по този начин да нанесе вреди на конкурентите. Предвид факта, че световноизвестните тенисисти  водят здравословен начин на живот, притежават и показват при състезания изключителна сила и енергия, а бисквити „[марка]“ се промотират като „балансирана закуска“, даваща „енергия за цялата сутрин“, рекламното послание създавайки асоциативна връзка между световноизвестните тенисистите и бисквити „[марка]” е в състояние да повлияе върху съзнанието на потребителите по начин, който да ги подтикне към покупка на бисквити „[марка]“, като средство даващо изключителна енергия и поддържане на здравословен начин на живот. По този начин потребителите ще предпочетат този продукт, пред останалите конкурентни продукти именно заради обвързаността му със световноизвестните тенисисти.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че изхождайки от текста под снимките следва да се приеме за установено единствено наличие на подкрепа към популярните български тенисисти, но не и рекламно послание. Това би било така, ако върху снимките на известните тенисисти не беше поставено логото на бисквити „[марка]“. С поставянето на логото на продукта върху снимките на известните тенисисти, правилно е прието, че същите се „брандират“ и се превръщат в рекламен материал на бисквити „[марка]”.

Нормата на чл.33, ал.1 от ЗЗК, регламентираща заблуждаваща реклама използва израз относно начина на въздействие на рекламата, даващ възможност за максимално широко тълкуване – „какъвто и да е начин, включително и начина на нейното представяне“, поради което настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е приел, че независимо от посланието под снимките на известните тенисисти, то с поставянето на логото на бисквити „[марка]” върху снимките им се създава асоциативна връзка между спортистите и продукта, каквато в действителност не съществува, поради което според начина на представянето е налице заблуждаваща реклама.

Решенията на тричленния и петчленния състав на ВАС

Денят започва с култура: позиции

Сюжетът с предаването Денят започва с култура се развива. Слуховете отстъпват място на информация от самите участници. Към думите се прибавят действия. Пред сградата на БНТ е  имало протест, според медиите при протеста са слезли днешният екип, продуцентката на предаването, журналисти от БНТ. Телевизията е отразила протеста в новините.

Незапомнено е  продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – но се е случило точно това:  тези, които по начало говорят само с предаванията си, са проговорили за натиск, принципи и стандарти.

По съображения за пълнота – фактите: позиции  на ръководството, продуцентите и журналистите, а също и на Омбудсмана на БНТ:

Генералният директор Константин Каменаров пред Би Ай Телевизия:

Аз не мога да имам позиция относно протест, хората са големи и си решават сами. Аз имам позиция спрямо предаването „Денят започва с култура“, което харесвам, ценя и го намирам за истински ценна наша придобивка.Тук няма нещо, което да е въпрос на заседания, това е въпрос на програмни решения. Първото решение,че имаме това предаване, харесваме го и искаме да го имаме. Няма нито застрашени хора, нито забранени теми, нито забранени гости. Екипът на предаването са нормални хора, които работят в телевизия много отдавна и знаят много добре за какво става дума, когато се каже телевизия. Единственото, което сме говорили с тях е да не превръщаме това предаване в още една говорилня. Искаме да сме вкусни за гледане, шарени, интересни. Шарени в най- приятни смисъл го разбирайте. Никой не очаква от това предаване да изкъртва рейтингите. Това е специфично предаване в специален сегмент. Няма никакъв натиск кои гости да се канят. Това не е вярно – ние сме най-свободната телевизия- това ви го гарантирам.

Позицията  на Емил Кошлуков, директор на Програма БНТ1 и водещ на Още от деня е в развитие. Първо в социалната мрежа, а оттам и в медиите бяха огласени  14-те точки на Кошлуков. Изрично се заявява, че не се дължи обяснение на издания на един или друг кръг на медийни босове. ПИК със сигурност не е между тях, защото е получил интервю.

Понеже гледам, че някои хора силно се вълнуват от обществена телевизия, нейните цели и задачи:

1. Обществената телевизия е именно това, телевизия на обществото. Не е на ръководството, нито на водещите, нито на служителите. Още по-малко на една партия. Тя защитава обществения интерес.

2. Нейните задачи, цели и функции са описани ясно в закона, особено в чл. 6. Ако някой смята, че може да ги определи по-добре, да влезе в парламента, да напише нов закон и да го приеме. Засега действа този.

3. За да изпълни своята мисия, обществената телевизия трябва да е отново именно това, телевизия. Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си?

4. Обществените телевизии имат висок рейтинг в цяла Европа. Достатъчно е да видите френската, италианската, британската, сръбската и т. н. Просто когато имаш добри предавания, имаш и зрители.

5. БНТ има добри предавания, качествени журналисти и производство, постига и добри резултати. Не винаги, но постига. Нашата цел е да станат още по-добри.

6. Обсъжданията на продукциите, тяхната промяна и подобрение, структурно, съдържателно и програмно, е наша задача. Ние го правим в телевизията, всекидневно. Анализираме данните, следим конкуренцията, проучваме опита на другите по света.

7. Оценката ни я дават отново зрителите, не партийните централи, нито медиите на олигарси. Ние сме обществена телевизия, не сме длъжни да се съобразяваме с политически и други интереси, единствено с обществения.

8. Ако някой смята, че свободата на словото е застрашена, или е нарушен законът по някакъв начин, моля да покаже веднага кога, къде и как е станало това. Незабавно ще сезирам СЕМ лично аз, в качеството си на директор.

9. БНТ е длъжна да осигурява плурализъм на мненията, както и на гледните точки. Именно затова е важно хората да знаят кой какъв е, когато говори от ефира на БНТ. Не е редно да поканиш Лукарски, да речем, като адвокат по темата за Истанбулската конвенция и да не кажеш на зрителя, че той е висш партиен кадър. Добре дошъл е, но той не е просто адвокат, а партиен лидер, неговата позиция не трябва да се крие.

10. Ако имаме проблеми в БНТ, аз вярвам, че трябва да ги решаваме, не да се оправдаваме, че не можем. Нито пък смятам, че дължим обяснение на издания от един, или друг кръг на медийни босове.

11. Твърдо убеден съм, че продукциите на БНТ1 могат да станат още по-популярни и обичани от много хора. Това е моя цел и задача.

12. Знам, че карам някои хора да работят повече, отколкото са свикнали. Именно затова аз самият работя и в предаване, не съм само началник. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване. За да искам повече от колегите, аз лично трябва да давам повече.

13. Видях призива на едни политици, които зоват да си върнат БНТ. Не знаех, че е била тяхна. Но знам, че вече няма да е на нито една партийна централа, колкото и да не им се вярва. БНТ ще бъде обществена телевизия.

14. Надявам се и да бъде гледаема и качествена, каквато тя е била почти винаги. Ще се опитваме да я направим още по-добра, с помощта на нашите зрители.

По-късно Кошлуков е дал интервю  – САМО в ПИК! Емил Кошлуков след скандалната декларация на водещи в БНТ. 

Новото: той съобщава, че след въпросното издание на предаването е получил искане за право на отговор от зрители, а това е вид санкция,  недобре свършена работа на екипа. Отново се развива тезата, че ако видиш някого като експерт, и друг гост като експерт, а се окаже, че те са от една партия –  има проблем за плурализма.

 

Продуцентски съвет на Dирекция „Информация” на БНТ:

Знаем какво означава „обществена телевизия”. Правим я отдавна – и твърдим, че БНТ има много предавания, които хората харесват и гледат. За повече от 10 години БНТ не е ставала обект на голям публичен скандал. Свързали сме живота си с тази телевизия не защото сме нямали други предложения. А защото вярваме, че обществената медиа е основана на стандарти и принципи.
Тези принципи често се цитират, но припомняме, че те имат конкретно съдържание. Например, „редакционна независимост” означава решенията да се вземат след обсъждане, а не по прищевки. „Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им. „Отговорност” означава да чуеш какво мисли за работата ти обществото – и то цялото, а не онази част, която ти отърва.

Защитавали сме тези принципи досега, ще ги защитаваме и в бъдеще. И това е лесно проверимо. Всеки мониторинг ще докаже, че всекидневните битки са ни научили що е то редакционна независимост, плурализъм и отговорност. Затова не приемаме нашия труд и дългогодишни усилия да бъдат подценявани или обиждани.

Отхвърляме внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медиа. Освен него, значение има и доверието. Тук досега БНТ водеше. Знаем как се прави рейтинг на всяка цена, но не искаме. Вярваме, че телевизията може да бъде достатъчно интересна, но и сериозна, задълбочена, насочена към всички обществени позиции, групи и възрасти. Това не е просто избор; това е дълг на БНТ към обществото.

Нямаме нужда да ни напомнят какво става другаде в Европа. БНТ не е най-малко гледаната европейска обществена телевизия, даже напротив. Със сигурност обаче е най-недофинансираната.

Ние не смятаме, че сме съвършени. Нито се съпротивляваме на промяната. Вярваме, че обществената телевизия е процес; тя е непрекъсната промяна. Тя изключва самодоволството и съпротивата срещу новото. Променяли сме се и ще продължим да се променяме. Но не смятаме да отстъпваме от принципите. Защото без тях обществена телевизия няма.

Искаме ясни гаранции от ръководството на БНТ, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите – защитени. Готови сме на диалог по всеки дискусионен въпрос. Настояваме нашата позиция да бъде обявена публично.

Екип  на „Денят започва с култура“:

Във връзка със случващото се през последните дни в Българската национална телевизия и по-конкретно с възникналите принципни различия между екипа на „Денят започва с култура“ и програмния директор на БНТ1, сме длъжни да изразим и нашата позиция:

Обществената телевизия изпълнява функциите си не като се стреми всяко предаване да бъде за всеки, а като създава и поддържа специализирани предавания, които покриват разнообразните ценности и вкусове на своите зрители. Това е и причината тези предавания да не се въдворяват в рейтинги, а да се оценяват като образоващи, доближаващи се до общочовешки културни ценности и съдействащи за разбирателството и толерантността в отношенията между хората. Такова е и предаването „Денят започва с култура“, което през последната седмица е обект на натиск от страна на програмния директор на БНТ1 – Емил Кошлуков. Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани. Крайно неприемливи са и намеците, че някой ни кара да работим повече и това е проблемът на предаването. Това показва пълно неразбиране на спецификата на работата ни, създавайки ежедневно над 100 минути профилирано предаване.

Ето защо заявяваме: • Не защитаваме интересите на нито една партия – каним гостите си не заради партийното им членство, а в качеството им на експерти. • Изискването за повишаване на рейтинга също показва неразбиране на функциите, които обществената телевизия трябва да изпълнява. Критериите за култура, стил и образователна мисия не могат и не трябва да бъдат измервани в числа. • Оценяваме декларираната пълна свобода на теми и събеседници от страна на генералния директор на БНТ – Константин Каменаров. Това са основните журналистически критерии в свободния свят и ние ще се съобразяваме единствено с тях. От този момент оставяме разрешаването на този незаобиколим проблем в ръцете на ръководството на националната телевизия и Съвета за електронни медии. • Уверяваме всички хора на духа, които през последните дни изказват своята подкрепа за това, което правим, че “Денят започва с култура” ще продължи да бъде запазена територия за смислен дебат и свобода на словото.

Омбудсманът на БНТ  Иван Такев отговаря на писмото на проф. Кьосев до него.

Уважаеми господин Кьосев.
Драги Сашо.
След като разменихме позиции в социалните мрежи,и както ти обещах, още днес да ти върна официален отговор по повод на изразените от теб тревоги за съдбата на предаването “Денят започва с култура”! Ще повторя позицията си, че мнението ми за предаването “Денят започва с култура” по нищо не се различава от твоето и на редица други зрители, които ми писаха. Пак ще повторя,че аз високо ценя качествата и усилията на моите уважавани колеги в мисията им на просветители. Странното за мен беше, когато прочетох писмото ти във ФБ, че липсва тяхната позиция и аз, уверявам те, не знаех никакви подробности за срещите им с програмния и генералния директор и за съдържанието на разговорите им. Днес нещата се изясниха. Има декларация на колегите, изявления на Програмния и Генералния Директор на БНТ, с проблема е запознат и СЕМ! Аз вярвам на изявленията на Ген. директор К. Каменаров, цитирам “Няма никакъв вариант това предаване да бъде убивано,потъпквано и мачкано”, защото от практиката си знае,че грубото администриране и намесата в редакционната независимост водят до катастрофа. Това е и моето разбиране, не само защото съм Омбудсман на БНТ, но и защото в моята практика на журналист в БНТ съм ставал жертва на такъв административен произвол. Но случилото се с “Денят започва с култура” поставя отново на дневен ред един основополагащ въпрос – за ролята и принципите на Обществената национална телевизия, каквато е БНТ! Тя продължава да съществува и да се гърчи в “прокрустовото ложе” на остарял и неадекватен на времето закон/ЗТР/, най-вече, в частта за финансирането й! И мисля, че твоята и другата обществена енергия трябва да бъдат насочени натам, да се отвори широк обществен дебат каква БНТ ни е нужна и как тя отговаря на характеристиките на национален обществен оператор!

Докато това не се случи и проблемът с финансирането не се реши, така както е в редица други европейски страни, ще има рецидиви на командно администриране! Готов съм да се включа и активно да участвам в подобен дебат.Отварям една скоба, за да ти кажа, че в редицата писма, които получих има и доста разумни предложения към колегите ми от предаването за неговото обогатяване чрез разтварянето на ветрилото и обогатяването на палитрата от творци на изкуството и културата!Принципите на една обществена телевизия са да информира, образова и забавлява! БНТ ще продължава да произвежда и разпространява формати , утвърждаващи постиженията на българската и световната култура. Надявам се, че отговорът ми е дал отговор на твоите тревоги. Ако смяташ, че той е недостатъчен, готов съм да продължим нашата кореспонденция. С най-добри чувства и пожелания.

В същата публикация на Клуб Зет, в която намираме писмото на Омбудсмана, се цитира и изказване на председателката на СЕМ София Владимирова: СЕМ ще разгледа получения сигнал.

 

По-късно през деня стана известна Позиция на СЕМ.

Тя е по най-разнообразни въпроси:   става ясно, че генералният директор на БНТ  е представил тригодишна стратегия, че неговата оценка   е  за наличие на комуникационен проблем, че СЕМ го подкрепя, че СЕМ вижда две основания в закона, по които да анализира случващото се в БНТ – разпоредбите за свобода на изразяване и за плурализъм,  че за нарушения в свободата на изразяване сега не се говори (има или няма нарушения от декларацията не става ясно, става ясно само какво е казал генералният директор: че няма, няма и да има), а по отношение на плурализма се назначава мониторинг.

Днес, 23 януари 2018 г., на заседание на Съвета за електронни медии (СЕМ) генералният директор на обществената телевизия и членове на екипа му представиха Тригодишна програмна стратегия на Българската национална телевизия.
Съветът обсъди с г-н Каменаров и добилата обществен отзвук декларация на журналистите от предаването „Денят започва с култура”. Генералният директор увери, че става въпрос за „комуникационен проблем” и че след проведен разговор с екипа са изяснени спорните моменти. Той подчерта, че „Денят започва с култура” е уникално предаване, което има своето място в програма БНТ1 и занапред ще бъде част от нея. Генералният директор декларира, че на журналистите в националната медия досега не са поставяни ограничения, свързани с темите и гостите, и в бъдеще това няма да се промени, което е в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и чл. 11 от Закона за радиото и телевизията.
СЕМ подкрепя намеренията на генералния директор да развие БНТ като модерна съвременна обществена медия в изпълнение на неговите правомощия.
Съветът за електронни медии заявява категорична позиция в защита на свободата на словото и забрана на всякаква цензура в съдържанието на доставените медийни услуги.
Регулаторът ще продължи да следи за отразяване на различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки в предаванията на двата национални доставчика – Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Tagged

Денят започва с култура

Появиха се публикации за натиск върху предаването Денят започва с култура  по БНТ. Почеркът (да намалим говоренето) е познат. Информацията за натиск както винаги е трудно достъпна, но въпросът е принципен. Заради обществената мисия на БНТ и по примера на колеги написах до адреса, който е предоставен за зрители.
Аудиторията в нужда се познава.
*
gledam@bnt.bg

Според правото на Европейския съюз обществените радио и телевизия в държавите от ЕС са пряко свързани с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите.

Борбата за европейското ни бъдеще е борба за култура. Предаването “Денят започва с култура” е предаване в Българската национална телевизия за култура, културни събития и културна политика – в изпълнение на мисията, определена в правото на ЕС.

Идеи за олекотяване, разчупване, по-малко говорене, отпадане на дискусионните форми и поставяне на изисквания за рейтинг като условие за съществуване на утвърдено предаване като “Денят започва с култура” не могат да се обяснят иначе, освен с неразбиране на същността на обществената телевизия и смисъла й или – по-лошо – с намерение да отпадне едно утвърдено пространство за културни дебати.

Надявам се и членовете на Обществения съвет на БНТ   да защитят обществената мисия на БНТ и предаванията, чрез които тя се реализира.

*

 

 

 

Господари на ефира – творци или пирати? Съдът се произнесе

Върховният касационен съд   оставя в сила решението на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение №2065/15г. и решение №1316/13г. по т.д. № 557/07г. на СГС, по същество са отхвърлени като неоснователни предявените искове  за неправомерно използване на части от предаването „Ш на С.”   в издания на предаването на „ Г на е”  и  части от предаването „В на д” в издание на „Г на е” –   пълен текст на решението. 

Според ВКС (подборка от цитати от решението):

Ищец в производството е продуцент на предаването „ Ш на С.”, като именно в това свое качество е предявил и разглежданите искове с правно основание чл.94,чл.94а, чл.95, ал.1, т.1,т.2 и т.6 ЗАПСП -за неправомерно използване на части от предаването.

Процесните откъси са били излъчени в предаването „ Г на е”, без да бъде поискано разрешение от продуцента – ищец в производството и без заплащане. Ответниците са се позовали на правото си по чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, като правилно  въззивният съд е обсъждал предпоставките на нормата и тяхното доказване в процеса, с оглед възможността аудиовизуалните произведения да могат да бъдат използвани свободно и без заплащане на възнаграждение.

Не е било спорно, че „Ш на С.” и др. са били разгласени произведения, тъй като са излъчвани в ефир. Спорило се е между страните, дали използваните части от тези предавания и от песента са съставлявали цитати, с оглед изискването на обсъжданата норма,  т.е. дали тяхното включване в предаването „ Г на е” е отговаряло на изискването за цитиране.

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане. Или, след като експертизата е обосновала разбирането си, че „ Г на е” е аудиовизуално произведение, което има за цел коментар на телевизионни гафове, анализ и представяне на собствена позиция по теми с обществен интерес, разследващи репортажи и значими обществени проблеми, то и използваните художествени похвати като пародия, гротеска, фарс, бурлеска е допустимо, т.е. тези похвати служат за да се осъществява именно критика. Доколкото в експертизата е обосновано и професионалното мнение на експертите, че излъчените части от спорните предавания са разпознаваеми, независимо от използваните похвати, то и следва да се приеме, че цитирането на тези части от аудиовизуалното произведение е съобразно обичайната практика т.е. достатъчно за предотвратяване на объркване в съзнанието на зрителя относно това, че се касае за чуждо аудиовизуално произведение и подчинено на целта на предаването.

С оглед времетраенето на излъчените откъси, очевидно се касае за обем, съответстващ на целите на предаването.

Става дума за правно регламентирано изключение, обхващащо използване на части от чужди произведения, свободно и без заплащане.

Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е окончателно.

ЕСПЧ: Кържев срещу България или за мафията в прокуратурата

На 7 септември 2017 Съдът за правата на човека в Страсбург постанови решение по делото на Славчо Кържев, известна фигура от близкото минало, бивш прокурор и бивш ръководител на  Софийската районна прокуратура Кържев срещу България  (60607/08).

Делото е по повод  конфликт между Кържев и прокурори, които са били негови подчинени, но по-късно участват в комисия, която проверява дейността му.  На 12 октомври 2006 г. във вестник Труд е поместено интервю на Кържев, в което той коментира случая:

  През целия си живот се борих с престъпността. Нещо повече,  опитах се да победя мафията в прокуратурата. Признавам, че съм се провалил и сега нося последствията от това. Разследващата комисия включва точно тези прокурори, които по това време възразиха срещу работните методи, които въведох. Целта на тези методи бе да  премахнат всички основания за корупция, свързана с делата.  […] Обществена тайна е, че един от прокурорите, които споменах, е известен сред адвокатите и “клиентитe” на прокуратурата    като “прокурор Рушветчийски”.

Засегнатите прокурори съдят Кържев за обида и втората инстанция налага на Кържев санкция глоба. Той подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Според него  оспорваните му изявления представляват ценностни преценки и   критиките му не са насочени срещу лица, а срещу “институцията  прокуратура”. Макар да признава, че думите му може да са били “агресивни” и “неприятни”, той твърди, че те са  част от важни обществени дебати, които не могат да бъдат ограничавани, още по-малко с мерки, водещи до наказателна отговорност.

Правителственият агент признава намеса в свободата на словото на жалбоподателя, но смята, че жалбоподателят не е представил никакви факти или доказателства в подкрепа на твърденията си, което означава, че изявленията му са “далеч извън приемливия праг на конструктивна критика”. Посочва още , че Труд е водещ  ежедневник в България и  интервюто на жалбоподателя е достигнало до “особено голяма аудитория”. Определени лица са наречени “боклук”, което не е принос към обществени дебати.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Намесата не се оспорва, въпросът е дали тя е необходима и пропорционална на целта. Съдът напомня известната теза, че защитата на свободата на изразяване се отнася не само до информация и идеи, към които съществува благоприятно или индиферентно отношение, но и които  причиняват шок или безпокойство.  Що се отнася до границите на приемливите критики, те са по-широки по отношение на държавните служители, отколкото по отношение на частноправни субекти. Длъжностно лице със сигурност има право да защитава репутацията си, но тази защита трябва да бъде претеглена/съобразена с обществения интерес  от открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват стеснително [33].

В случая става дума за фрази като мафия в прокуратурата, рушветчия и боклук.

Съдът намира, че като цяло интервюто на Кържев е част от дебати по въпроси от значителен обществен интерес и не е представлявало безсмислена обида.  Съответно изявленията на жалбоподателя по принцип изискват висока степен на защита. Органите са имали задължението да представят особено уместни и достатъчни причини, за да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните легитимни цели, което съдът не е убеден, че   са направили [35].

В частност, според ЕСПЧ

  • българският съд не е претеглил правилно  твърдяната тежест на казаното срещу  свободата на изразяване и не е посочил  конкретни основания за необходимостта от налагане на санкция;
  • не е направил  опит да се съобрази с факта, че оспорваните твърдения са били главно насочени към  дебати със значителен обществен интерес;
  • не е взел предвид, че по отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните граждани;
  • не е преценил  дали обжалваните твърдения са  ценностни преценки и дали са налице достатъчно “фактически основания” за такива преценки;
  • не  е взел предвид и факта, че няколко дни след публикуването на обжалваното интервю   същият вестник публикува позицията на засегнатите прокурори, които упражняват правото си на отговор;
  • наложена е непропорционална санкция   без достатъчна обосновка или подходящ анализ на различните интереси, за които става въпрос.

Намесата не е необходима в едно демократично общество и заедно с това не е пропорционална на преследваната цел.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

 

И до това решение няма съмнение, че  прокуратурата е област, дебатите по отношение на която са със значителен обществен интерес.   Решението на ЕСПЧ почива на идеята за необходимостта от защита на словото, което е принос към значими дебати – наистина, мафия в прокуратурата е такова твърдение, което заслужава обсъждане и многостранна аргументация.

Дали   методите на Кържев са били с потенциал да победят  мафията в прокуратурата е друг въпрос, който не е в обхвата на работа на ЕСПЧ.

 

Tagged

Всички гледни точки и парадоксът на толерантността

Какво значи  всички гледни точки да са представени в медиите?

Означава ли медийният плурализъм равностойно представяне на страните с различни позиции в едно събитие? Съвсем неотдавна медиите отразяваха равностойно протести и контрапротести, все едно за каква кауза и с чия подкрепа – и винаги се аргументираха с плурализма на гледните точки. Така е и досега: Динко и Перата щяха да си останат малко познати, ако не беше телевизията.

Но конкретен  повод за размисъл са събитията в Шарлотсвил, САЩ, и реакцията на президента Тръмп.

Според Тръмп:

отговорността за случилото се е и на двете страни.  Имаше група от едната страна и група от другата и те се нападнаха с бухалки – едната от страните, можете да ги наречете “лявото”, нападна другата група.

Различната оценка изрази Тереза Мей:

Не виждам знак за равенство между онези, които изповядват фашистки възгледи, и онези, които им се противопоставят. Мисля, че е важно всички, които заемат отговорни позиции, да осъдят крайно десните възгледи

Това различие прави впечатление и на американски, и на български медии.

С думите на  известен актьор и телевизионен водещ в САЩ,

Ние сме разделени. ОК. Винаги сме били разделени по някои от  големите политически въпроси. Всичко е наред. Докато се отнасяме един към друг с уважение и не забравяме, че в крайна сметка сме всички американци, ще се оправим.

Но проблемът е … говоря за тези хора, които  – щом спечели Тръмп – смятат така: “Не е нужно да се преструваме, че вече не сме расисти! Ние вече не трябва да се преструваме! Можем отново да бъдем расисти! ”

Не, не! Ако сте един от тези хора, моля, трябва отново да започнете да се преструвате. Трябва отново да започнете да се преструвате.

Ако говорим за България – винаги сме били разделени по някои от големите въпроси. Но кои са двете страни? Равностойни ли са    – и равностойни ли трябва да бъдат за медиите?

Дори не става дума само за плурализъм, а за свободата на изразяване: дали  екстремните версии на белия национализъм и явния расизъм и фашизъм са защитено слово? Свободно слово – или реална заплаха за свободното слово под прикритието на свободата на изразяване?

Коментирайки Alt-Right в САЩ,  медиите напомнят за парадокса на толерантността на Попър: ако има неограничена  толерантност, дори към нетолерантните, няма да може да се защити обществото на толерантните – и то ще си отиде, заедно с толерантността.

paradox of tolerance

ВАС: отнемането на лицензиите на ТВ Седем незаконно

Преди почти година СЕМ с две решения отне лицензиите за телевизионна дейност на две телевизииТВ Седем и Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Тези телевизии имат славна история, в частност – в последните години – според обвинителния акт на Прокуратурата на Република България   те имат общо с модела КТБ.

Но в правовата държава отнемането на лицензия става на базата на закон.

Лицензиите са отнети на основание  “установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.” Това са декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че кандидатите за лицензия не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Според СЕМ тъй като  през 2016 г. са открити производства за несъстоятелност на двете търговски дружества, се отнемат лицензиите за неверни декларации – нищо че  данните са били верни към момента на подаване на декларацията.  СЕМ намира, че възникването на правните пречки за доставчик, който вече притежава лицензия,

е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

 ВАС (тричл. състав)    отменя решението на СЕМ за ТВ Седем ЕАД:

СЕМ, в противоречие с лимитативните посочени в закона предпоставки, е отнел индивидуалните лицензии на [фирма] за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименование „ТV7” и „СУПЕР7” и е заличил от Публичния регистър на СЕМ програми „ТV7” и „СУПЕР7”. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон и следва да бъде отменен.

Решението на петчленния състав на ВАС от 7 август 2017 оставя в сила решението на тричленния състав:

[…] проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен.

  • а. Отнемането на лицензия по същността си е мярка от категорията на принудителните административни. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва да са изрично уредени със закон – арг. чл. 23 ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност – прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона.
  • б. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа за законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна.
  • в. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогия на закона (с основанията по чл. 125д ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми, на която се позовава касатора. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 ЗРТ, ограничаващ обема на правомощията на СЕМ с упражнения предмет.


ВАС посочва още, че

Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 ЗРТ за прекратяването й – вж. т. 2 на текста. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията – чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т.е. според обективното право разрешаването на колизията между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е поставено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект – носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим.

Радио България: какво всъщност се обсъжда

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

 

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

  • Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

  • Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

  • СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

  • Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

 

  • Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

 

 

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.