Category Archives: BG Law Making

ВАС, тричленен състав: Отнемането на лицензията на БиБиТи незаконно

Както вече е известно, през септември 2016 г. Съветът за електронни медии отне лицензиите за телевизионна дейност  на две търговски дружества  – ТВ Седем и Балкан Българска Телевизия.

На 7 август 2017 г.  петчленен състав на ВАС потвърди отнемането на лицензиите на ТВ Седем за две програми. Решението е окончателно.

На 14 август 2017 г. тричленен състав на ВАС с Решение 10470 се произнася и по решението на СЕМ за лицензията на БиБиТи  ЕАД  –  търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование  News 7.

За правното основание, възприето от СЕМ –  неверни декларации  – съдът пише следното:

В конкретния случай повече от очевидно е, че процесният казус не третира отказ за издаване на лицензия,а за прекратяването на вече издадена такава.Прекратяване и отнемането на лицензията, като отделни регулаторни правомощия на СЕМ са обект на регламентация в разпоредбите на чл. 121 и 122 ЗРТ, и в този смисъл е налице ясна и конкретна нормативна регулация на двете хипотези и те не следва да се извличат по тълкувателен път. Нито една от двете разпоредби не предвижда откриване на производство по несъстоятелност като основание за отнемане или прекратяване на вече издадена лицензия за доставяне на аудио-визуална услуга.

 
Съвсем логично

Настъпилите в последствие обстоятелства в правната сфера на лицензианта,не могат да бъдат приравнени на невярно деклариране към момента на кандидатстването за лицензията. Декларацията представлява документ с официален характер, който удостоверява факти и обстоятелства за предходен или настоящият момент. Чл.111, ал. 1, т.6 ЗРТ изрично предвижда кандидатите да декларират, ”че не са налице” а не, че няма да настъпят определени обстоятелства. Декларацията за наличие на конкретни обстоятелства няма характер на обещание занапред.

Съдът

ОТМЕНЯ Решение № РД-05-143 от 13.09.2016г. на Съвета за електронни медии с което се отнема и прекратява индивидуална лицензия № ЛЛР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование News 7, издадена на Балкан Българска Телевизия ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните по делото, че е изготвено.

От същата дата (14 август 2017) е решението на петчленен състав на ВАС:   оставя в сила решението на тричленния състав на ВАС  за регистрацията.

В някои медии неточно са приели, че решението за индивидуалните лицензии  на ТВ Седем, което наистина е окончателно, се отнася и до индивидуалната лицензия  на  БиБиТи.

ВАС: отнемането на лицензиите на ТВ Седем незаконно

Преди почти година СЕМ с две решения отне лицензиите за телевизионна дейност на две телевизииТВ Седем и Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Тези телевизии имат славна история, в частност – в последните години – според обвинителния акт на Прокуратурата на Република България   те имат общо с модела КТБ.

Но в правовата държава отнемането на лицензия става на базата на закон.

Лицензиите са отнети на основание  “установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.” Това са декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че кандидатите за лицензия не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Според СЕМ тъй като  през 2016 г. са открити производства за несъстоятелност на двете търговски дружества, се отнемат лицензиите за неверни декларации – нищо че  данните са били верни към момента на подаване на декларацията.  СЕМ намира, че възникването на правните пречки за доставчик, който вече притежава лицензия,

е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

 ВАС (тричл. състав)    отменя решението на СЕМ за ТВ Седем ЕАД:

СЕМ, в противоречие с лимитативните посочени в закона предпоставки, е отнел индивидуалните лицензии на [фирма] за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименование „ТV7” и „СУПЕР7” и е заличил от Публичния регистър на СЕМ програми „ТV7” и „СУПЕР7”. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон и следва да бъде отменен.

Решението на петчленния състав на ВАС от 7 август 2017 оставя в сила решението на тричленния състав:

[…] проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен.

  • а. Отнемането на лицензия по същността си е мярка от категорията на принудителните административни. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва да са изрично уредени със закон – арг. чл. 23 ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност – прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона.
  • б. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа за законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна.
  • в. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогия на закона (с основанията по чл. 125д ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми, на която се позовава касатора. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 ЗРТ, ограничаващ обема на правомощията на СЕМ с упражнения предмет.


ВАС посочва още, че

Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 ЗРТ за прекратяването й – вж. т. 2 на текста. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията – чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т.е. според обективното право разрешаването на колизията между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е поставено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект – носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим.

Моделът КТБ, колко е ощетен ощетеният Пеевски

На 20.07.2017 г. Специализираната прокуратура внесе обвинителен акт по досъдебното производство  за КТБ. По делото са привлечени като обвиняеми 18 лица, на първо място Цветан Василев. На сайта на прокуратурата текстът е публикуван под заглавие  Общ поглед върху  “Моделът КТБ” .

Прокуратурата е изготвила   инструмент за влияние върху общественото мнение:

  • първо,   текстът съдържа не само обективна информация, но на читателя се предлага  интерпретация за същността на т.нар. модел КТБ и
  • второ,   картината не е пълна, липсват герои, събития, причинно-следствени връзки – за които ще ни се внушава, че нямат общо с модела КТБ. В тази посока вече работят и прокуратурата, и водещи фигури на ГЕРБ като Менда Стоянова, която е успяла да обяви Пеевски за ощетен,  виновните трябвало да се търсят в управлението на КТБ и в осъществяващите контрола.

От въпросния Общ поглед на прокуратурата научаваме, че обв. Цветан Василев се е самоидентифицирал с банката и  е използвал средствата на КТБ като свои еднолично за финансиране на хора и предприятия, условно разглеждани като лични инвестиционни проекти, като са вземани мерки да не се проследява произхода на финансирането (до КТБ).

Но няма и дума за технологиите на контрол.

Няма дума за ролята на правителствата, благодарение на които КТБ става банката на властта и акумулира огромен публичен ресурс.  Вежди Рашидов е участник, говори от първо лице:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

Няма дума за конкретните представители на политическата класа, обрекли дългосрочно на провал важни сектори – вярно ли е това, което казва  Цветан Василев

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Споменатият Росен Карадимов –  очевидно като представител на Сергей Станишев: ролята на Станишев за развитието на медийната среда  е много съществена, включително назначаването на Веселин Божков  – шеф на КРС от 2007 г. до днес, с все решенията за мултиплексите  – и днешната му изненада от тези решения.

Нито дума за ролята на Българския медиен съюз,  по една случайност обединил проекта Бареков и медиите на Пеевски    и – както се полага на Цветан Василев добре да знае – финансирани  косвено с привидни договори за кредит от КТБ. Трудно се доказваше връзката  – но сега вече дори самата прокуратура е решила да освети проекта Бареков. Избирателно. Но има още какво да се осветява.

Цветан Василев в интервю:

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

“Пеевски взе пари от банката.”

Както Менда Стоянова би казала  – ощетеният Пеевски взе  пари от КТБ.  Защо? – защото може  – виж по-горе Рашидов: защото ГЕРБ остави всички мангизи да минават през банката.  Иначе Цветан Василев нямаше да се самоидентифицира с  четвъртата по значимост банка – а с много по-маргинална – и нямаше да може да финансира така  щедро медийните обръчи на властта  – а в това време Борисов да твърди, че няма свои медии. 

Бартерът  публичен ресурс срещу комфорт изглежда е извън вниманието на прокуратурата.

Update.  Ексшефът на кредитирането в КТБ обв. Зяпков:

никой по време на разследването  не ме е питал дали Пеевски е получавал кредити. Получавал е – е, не като физическо лице, но свързаните с него дружества…

Тук ще трябва да се припомни Ахмед Доган: Който си мисли, че мога по-малко от един банкер, той няма реална представа за възможностите на един политик.

Закон за радиото и телевизията: поредното изменение

Вчера е внесен  поредният проект за  изменение на Закона за радиото и телевизията.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, 07/07/2017

Той съдържа една разпоредба (да се измени чл.39.1 ЗРТ) и засяга отчитането на медийния регулатор пред Народното събрание.  Сега е предвидено отчетите да се изготвят на шестмесечия. В бъдеще се предлага да се внася отчет един път годишно, до 31 март следващата година.

Мотиви: срокът от шест месеца е недостатъчен,  за да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ.

Вносители: народни представители, но с обща  воля – и както се прави за бързина  – групата е разнопартийна: Рашидов за ГЕРБ, Стефан Данаилов за БСП, Станилов за патриотите, Велислава Кръстева за ДПС, дори депутатка от групата на Марешки е вносителка.

Не че не могат да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ, напротив, дори в сравнение с предходните години съвсем отчетливи и обективни изводи могат да се направят.

Законопроектът казва:  “но защо това усилие,  излишно е”.

 

 

 

Отворено писмо до Министъра на правосъдието: обезкуражаването на съдиите да изразяват мнение за съдебната реформа е нарушение на ЕКПЧ

Съдиите имат права на граждани, имат конституционно право на свободно изразяване на мнение – особено по въпроси на съдебната реформа, имат право и компетентност да участват в обществени дебати, както е потвърдено  и от практиката на Съда за правата на човека на Съвета на Европа. Това не трябва да е спорно – или да се представя като проблем – или съдиите да се обезкуражават да правят изявления по значими обществени въпроси,  особено по въпроси на съдебната реформа и независимостта на съда.

Изглежда самоочевидно, но не  е – Министърът на правосъдието поставя ред условия, за да се упражни свободата на изразяване, например (гостуване в бТВ):

“Прокуратурата е там, където българската конституция и законите са й отредили мястото. Ако някой желае тези правила да бъдат променени – нека се заяви като кандидат или присъстващ в законодателната власт, но в момента съдебната система, съдебната власт, съдебната система, тримата големи са призвани да организират прилагането на законите – всеки в неговата сфера. Добре е и е полезно всеки да има поглед и в другата структура, но преди всичко трябва да бъдем самокритични в звената, които ние ръководим. Ако г-н Панов счита, че в касационния съд, в съдилищата всичко е наред, едва тогава би могъл да дава мнение по отношение на други структури…”

Напомня казуса Обершлик – “ако искаш да говориш, трябва да си участвал във войната…”

Ето и Откритото писмо, с което се  иска  оставката на Министъра на правосъдието:

До г-жа Цецка Цачева

Министър на правосъдието

и Председателстващ Висшия съдебен съвет

ОТВОРЕНО ПИСМО  

Уважаема госпожо Цачева,

Всеки от подписалите настоящото искане е юрист с професионални познания, продължителен опит и определено мнение по необходимостта от реформа на българското правосъдие. Каква следва да е тази реформа, за да се осигури справедлив съдебен процес за гражданите в съответствие с приетата от Народното събрание концепция, е експертна тема. От публичните Ви изказвания за състоянието и бъдещето на реформата на съдебната система и коментарите Ви за опитите на председателя на Върховния касационен съд да предизвика сериозното им обсъждане на най-високо равнище, оставаме с впечатлението, че възгледите Ви за разделението на властите и тяхното взаимно възпиране, за върховенството на закона и независимостта на съда изглежда не съответстват в пълна степен на смисъла, който съвременното демократично общество придава на тези понятия.

Изненадани сме от факта, че изразените от Вас позиции по необходимостта от съдебна реформа са противоположни на застъпваните в чужбина мнения на г-жа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи относно стремежа на страната да извърши препоръчаните в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка от ЕК на ЕС промени. Считаме, че реформата на съдебната система е преди всичко вътрешен обществен въпрос, който засяга всички български граждани. Осигуряването на справедлив съдебен процес и върховенство на закона в Република България е процес, който не следва и не може да бъде политизиран или ограничен до мандата на определени лица, или управлението на една, или друга партия, защото гражданите на демократичните общества следва всякога да имат достъп до независим съд и закони, пред които всички са равни. Справедливостта, от която всички се нуждаем, няма политически цвят и не може да бъде осигурена само от законодателя в рамките на мандата на една или друга партия.

Припомняме Ви, че според българския Закон за нормативните актове, законопроектите подлежат на задължително обществено обсъждане. Независимо от това дали споделяме конкретните предложения за промени, ние не виждаме кой друг, ако не съдиите, са компетентни да формират мнение и предлагат промени в тази област, както и да участват активно в обсъждането им. Намираме за крайно неуместно изказването Ви, че „ако иска промени, г-н Панов следва да се кандидатира за депутат”. По този повод Ви припомняме, че през 2016 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди Унгария за нарушение на свободата на изразяване на бившия председател на унгарския Върховен съд – г-н Андраш Бака, поради реакцията на властите по изразени от него критики към предприетите законодателни реформи. В това решение ЕСПЧ подчерта, че „темата за функционирането на съдебната система е от обществен интерес и че дебатът по нея е защитен от чл. 10 от ЕКПЧ. Дори даден проблем да има политическа окраска, това само по себе си не е достатъчно, за да бъде обезкуражен съдия да прави изявления по въпроса. Нещо повече, предсрочното прекратяване на мандата на г-н Бака е имало безспорен „смразяващ ефект“ и е можело да обезкуражи съдиите да участват в общественото обсъждане на законопроекти и да изразяват становище по въпроси, свързани с независимостта на съда”. В резолюцията си от 17 май 2017 г. Европейският парламент се позова на това решение и изрази опасение за системна заплаха за принципите на правовата държава в Унгария, като призова Съвета да задейства чл. 7 от Договора за ЕС. Със съжаление констатираме, че тези обстоятелства като че ли не са били напълно осмислени.

По наше убеждение, ролята на министър на правосъдието е да свързва изпълнителната и съдебната власт, а не да ги противопоставя, или да злепоставя представители на коя да е от тях, а ролята на Висшия съдебен съвет, който Вие председателствате, е да осигурява и брани независимостта на съдебната власт, а не да пренебрегва мнението и достойнството на нейните представители.

Като считаме, че публичните Ви изявления са несъвместими с тези функции,

                         НАСТОЯВАМЕ ЗА НЕЗАБАВНАТА ВИ ОСТАВКА.   

 

Отвореното писмо е подписано от авторитетни юристи – адвокати и преподаватели по право, вж  тук

За поредното изменение на ЗРТ от 2017 г.

Законът за радиото и телевизията е приет преди 19 години (1998 г.). С него се въведе директивата Телевизия без граници – едно условие за откриване на преговори за присъединяване към ЕС и, по-късно, за приемане на България в програма МЕДИА още тогава, а не – подобно Румъния – след присъединяването през 2007 г.

Законът е изменян 46 пъти (към началото на юни 2017), от които близо половината са технически необходимите закони за поредното обвързване със Закона за държавния бюджет. Немалка част обслужват конюнктурни интереси – ето само два примера, които са изисквали по два изменителни закона, защото конюнктурната цел не е обслужена добре само с един – и се налага поправка или допълване на поправката:

  • успешно да се продаде ТВ2  (защото друго е, ако има цифрово must carry по закон) или
  • как да не се променя ръководството на БНТ въпреки принципа на мандатността.

Конюнктурните изменения са проблем, а не броят на измененията.  Смятам  – обратно на разпространени възгледи – че броят на измененията на един закон сам по себе си не е симптом за качество на законодателството:  много изменения може да са сигнал, че законът е лош или, тъкмо напротив,  че законът е добър. Или просто че предметът е високотехнологичен и се променя бързо.

Едва няколко изменения  на ЗРТ – от 2000 г., 2006 г., 2010 г. – имат интеграционно естество и съществена връзка с динамиката на медийното законодателство в Европейския съюз. Последният ЗИД на ЗРТ, приет през януари 2017 г. и обнародван в ДВ, бр.8/2017  принадлежи към тази малка група.

Какво обаче се е случило със законопроекта на МС   на парламентарната фазаАко  се сравни  законопроектът на МС с обнародвания ЗИД ЗРТ, става ясно, че

  • предложенията на вносителя, отразяващи  Решение 376/13 на Съда на ЕС за мултиплексите –  а именно отменяне на  разпоредби от Закона за електронните съобщения (чл. 47а и чл.48, ал. 3) и от Закона за радиото и телевизията (чл. 116и) –  са гласувани и  обнародвани отделно в ДВ, бр.103/2016 г.
  • в ЗИД ЗРТ 2017 остават само разпоредбите, въвеждащи  чл.3 ДАВМУ в чл.5 ЗРТ – но и в тях са внесени  промени:  лексиката на директивата (открито, сериозно и тежко нарушение), както е в проекта на МС – се заменя с произволна (съществено и грубо нарушение)  – защо? Бони Петрунова – заместник-министър на Министерството на културата – не е реагирала  (вж стенограмата от второ четене в комисията). Според Славчо Атанасов, който предлага промените:

Правим това, защото Законът за радиото и телевизията ползва точно тези понятия.

Всъщност не – а дори и да беше вярно, това за какво е аргумент? Директивите имат за цел да сближават националните закони – което няма да стане, ако държавите използват домашни термини. Ако всички държави в ЕС ограничават препредаване на тв програми при открито, сериозно и тежко нарушение, само България – при съществено и грубо.

Тук всичко не е кой знае какво и може всякак, но спомнете си за директивата за задържане на данни, която предвиждаше задържане на данни при тежки престъпления –  имаше протести заради опитите при въвеждането на директивата в ЗЕС   думата тежки да се замени с друга.

Tagged

Избор на генерален директор на БНТ: топката в публиката

На сайта на Съвета за електронни медии е публикуван   протокол №53 от  заседанието от 25 ноември 2016 г., на което е взето решение за поредно отлагане на избора на генерален директор на Българската национална телевизия.

Преди месец, когато беше взето решението, мотивите не станаха ясни – или поне не стана ясно какво общо имат със Закона за радиото и телевизията. Все пак в закона мандатността за управлението на обществените медии не е отменена – и да напомним отново мотивите на  изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

Сега разполагаме с протокола. Членовете на СЕМ водят  сезонен разговор кога например ще е подходящо да се побяви процедура за избор на генерален директор на БНТ. Гласуването – пет въздържал се:

Според Розита Еленова:  първо, прибързаност да не бъде допускана, и второ: “ние попадаме в най-семейния и най-ваканционния месец, декември. Хората си планират тези дни месеци напред. Всички ние го знаем по себе си. Поставяме кандидатите в ситуация да набавят своите документи от различни институции в почивни дни, в отпусни дни, което ще създаде едно изключително напрежение, като че ли ние работим под някакъв натиск.” Това е основанието, посочено и от София Владимирова.

Според Бетина Жотева “започнали са политически спекулации откакто се разбра, че СЕМ ще обявява конкурса,   периодът е предизборен и е ясно, че СЕМ ще бъде използван в предизборната кампания  грозно  и недостойно от всички политически сили”. За нас остава да съобразим защо предизборната кампания, която  е завършила, е аргумент за отлагане на обявяването на процедурата.

Иво Атанасов казва, че след 1 август 2016 г. той не може да е нито за, нито против – защото когато и да се обяви процедура, все ще е късно: “след първи август когато и да обявим конкурса, все ще събуждаме подозрения, че го правим или под политическо влияние, или, ако такова въздействие няма, че сами се съобразяваме с политическия контекст.”

Председателката обобщава:

Ситуацията и контекстът, в който бяхме вкарани ни принуждава да преосмислим собствените си планове. На мен не ми остава нищо друго освен да ви предложа в един по-устойчив и по-стабилен, обърнете внимание, обществен момент да бъдем така внимателни към него, че да го разпознаем, да го оценим и да го използваме, за да стартираме тази важна процедура и да изпълним нашите правомощия така, както изисква ЗРТ.

Не мисля, че някой може да вкара регулатора в ситуация и контекст – регулаторът сам се вкара, като доброволно се нае да участва в сагата с отлагането и рано сложи точка на очакванията за наистина независим орган в обновения си състав.

Вярно е, че парламентът отвори една неизвестно колко широка врата в ЗРТ – но за реализация на безкрайния мандат се изисква и съучастник-регулатор. Налице е.  Защото правилата за избор  можеха да се актуализират най-спокойно на обикновено заседание,   най-семейният месец декември за много процедури е нормален месец,  а само като екстравагантен може да се окачестви предлаганият мотив, че регулаторът ще разпознава устойчиви и стабилни обществени моменти,  за да изпълни свое правомощие по закон.

Екставагантен и иновативен: ще се чака устойчив и стабилен обществен момент. Председателката просто изчиства топката в публиката.

СЕМ: мармалад утре

— Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога — мармалад днес.

— Все пак някой път ще дойде и „мармалад днес“ — забеляза Алиса.

— Никога! — каза Царицата. — Аз ти казах: мармаладът се дава утре. Днес никога не е утре. Можеш ли да се събудиш и да си речеш:„Е, днес най-после е утре!”, нали разбираш.

— Напротив, не разбирам— отвърна Алиса.— Ужасно е объркано.

*

Луис Карол е гениален, живеем ситуацията с “мармалад утре” в различни изпълнения,  този път говорим за избора на генерален директор на БНТ.

В проекта за дневен ред на Съвета за електронни медии за 25 ноември 2016 присъства точка 2. Обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

Макар мандатът на сегашния генерален директор Вяра Анкова да изтече, Съветът за електронни медии отложи избора с мотива, че ще приема нови правила за избор на основата на сравнителен анализ и обществена консултация. Повод, а не причина – и развитието на процедурата  го доказа. Резултатът от обществената консултация е нула (трима души с бележки, които не били съществени), но никой не е и очаквал друго.

Сега вече – въоръжени с нови правила за избор – членовете на СЕМ като че ли нямаха причина да отлагат повече избора на генерален директор на БНТ, още повече че президентските избори – заради които се смята, че се задържа избора – вече отминаха. И точката в дневния ред като че ли показва точно това.

Но на заседанието в петък, 18 ноември 2016, членовете на СЕМ решават отново да не открият процедура за избор.

Както и преди ,  регулаторът дължи мотиви. Както и преди, официално обявени мотиви (в нарушение на закона) няма. Протоколите от заседания на сайта на СЕМ са отпреди месец и половина (при тридневен срок), няма дори официално съобщение в рубриката Новини. От съобщението на БТА научаваме кой как е аргументирал решението за ново отлагане.

“Декември е ваканционен месец и това би затруднило кандидатите да подготвят своите документи от различни институции в почивни и отпусни дни.”

 

“Започнали са много тежки политически спекулации, откакто се е разбрало за обявяването на конкурса, нелепа и грозна манипулация.”

 

“Процедурата да бъде стартирана в един по-устойчив и по-стабилен обществен момент.”

 

Мотиви няма – има приказки за метеорология, ваканционен месец, политика и някакви безадресни врагове, които нелепо и грозно очакват все пак някаква мандатност, все пак някак предвидена в закона.

Европейската комисия  изрично е казвала, че ваканции  не са основание да не се спазват срокове.

Но –  според това, което имаме като СЕМ – правовата държава действа в малък брой подходящи моменти.

Мармалад утре.

 

 

Законопроект за изменение на ЗРТ

Министерският съвет е внесъл в Народното събрание  Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

1

Със  законопроекта се въвеждат разпоредбите на член 3, параграф 2, букви „а-г” и параграф 3 от Директива 2010/13/ЕС –  дерогация на принципа на свободата на препредаване по отношение на програма от друга държава от Европейския съюз при условия, определени в Директивата.

2

Законопроектът има и втора цел. Премахват се правни пречки пред вертикалната интеграция:

  • в ЗРТ  – предприятие, на което е издадено разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, да не може да бъде радио- и телевизионен оператор. С отпадането на разпоредбата наложеното ограничение няма да се прилага и по отношение на свързвани с предприятието лица по смисъла на Търговския закон.
  • в ЗЕС – радио- и телевизионен оператор под юрисдикцията на Република България и свързани с него лица по смисъла на Търговския закон да могат да получават от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване.

Вероятно това се прави, защото вече има идеи как точно ще се изпълнява решението на Съда на ЕС по дело 376/13 –  едно решение, което само потвърди известното:  издаването на разрешенията за индивидуален ресурс РЧС за цифрово разпространение на програми не се прави според правилата, а според #КОЙ.

3

В мотивите се споменава и отмяна  на чл.116а ЗРТ, но в тялото на законопроекта отмяната   липсва – така че най-вероятно това е техническа грешка.

 

 

 

 

 

 

 

 

ЗРТ: начин на употреба

Парламентът многократно е изменял Закона за радиото и телевизията ситуационно. 

  • Да се променят изискванията за генерален директор на БНТ – за да се отстрани генерален директор, дори изменението се приложи с обратна сила.
  • Да се лицензира само след приемането на стратегия – за да се блокира дейността на регулатора, главно лицензирането, докогато парламентът реши.
  • Да се разреши използване на честоти без лицензии, а след това и да се удължи срока за искане на временни разрешения вместо лицензии, два пъти.
  • Да се заличат изисквания за членове на регулатора- за да се назначи член, който не отговаря на заличените изисквания.
  • Да се добавят изисквания за членове на регулатора – за да се препречи възможността определени лица да кандидатстват.
  • Да се предвиди задължително цифрово разпространение по точно определени критерии, два пъти – за да се сдобие ТВ2 с must carry преди предстоящата си продажба – и т.н

Трудностите на ситуационните законови изменения са известни  –  понякога се оказва, че в бързината са приети текстове, които не водят до целения резултат, затова има поправителни ситуационни закони, както за ТВ2, а други изменения са по начало негодни – като изменението, целящо   отстраняването на Лили Попова от поста й    – СЕМ най-старателно го приложи, но съдът го отмени.

Повод са тези размисли са последните изменения в Закона за радиото и телевизията. Както вече се знае,  незабавно след  приемането на измененията и позовавайки се на тях    СЕМ отложи за неопределено време  избора на нов генерален директор на БНТ. 

В публикувания тези дни  протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016  регулаторът  пост фактум обсъжда въпроса възниква ли по силата на измененията в ЗРТ такова право на отлагане:

Иво Атанасов: И на нас кой ни е дал това право да отлагаме конкурса?
Мария Стоянова: Законотворецът.

Дал ли е?  Волята на законодателя е в  писани мотиви,  според които правомощията се изпълняват до новия избор  само в една хипотеза:   ако мандатът  изтича по време на процедурата.   Ето пълният текст на мотивите на изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

В мотивите е написано “основна и единствена цел”, но ето:  мандатът е изтекъл, а процедура няма – регулаторът бил имал право на отлагане, законотворецът му го бил дал:  къде точно е записано това?

 

Пълният текст на протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016