Category Archives: BG Law Making

Публикуван е законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия

Министерството на културата публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Срокът за обществено обсъждане е 30 дни – от 4 август до 4 септември 2020 г.

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия (Срок за обществено обсъждане от 04.08. 2020 г. до 04.09. 2020 г. Имейл за изпращане на становища: m.kacarova@mc.government.bg)
Мотиви към проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия
Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”
Частична предварителна оценка на въздействието

В съобщението на МК се казва:

Динамичното развитие на процесите в областта на филмовата индустрия в световен мащаб през последните 15 години, както и множеството промени, наложени от законодателството на Европейския съюз, наложиха преразглеждане и преоценка на основни положения, заложени в Закона за филмовата индустрия, засягащи обхвата и процедурите, свързани с държавното подпомагане на производството, разпространението, промоцията, фестивалите и показа на филми. Законът е приет през 2003г. и от тогава е претърпял няколко незначителни изменения. В същото време на глобално ниво промените са драстични и се относят до цялостна дигитализация на процесите и съвършено нови бизнес и културни модели. На национално ниво тези процеси доведоха до бурното развитие на частния сектор в производството на филмово съдържание и създаване на многобройни обслужващи компании по веригата на производство, е посочено в част от мотивите към законопроекта.
За адаптирането на българската филмова индустрия към съвременните модели, в предложението са направени промени в чл.17 в посока на увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделянето на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, като и създаване на нова схема възстановяване на разходи, която има като ефект за стимулиране на инвестиции в сектора. Промените предвиждат увеличение на бюджета за тази част от сектора в период от три години, в размер на 10 000 000 лв. годишно.
Практиката от последните 10 години потвърди необходимостта от въвеждане и успешното функциониране на схемите за стимулиране на филмопроизводството каквито има в страни от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и др. Цитирани са данни на една от водещите консултантски компании в областта на творческите индустрии – Olsberg SPI (Великобритания), според които, през миналата година 97 държави са въвели механизми на стимулиране на производството на аудиовизуални произведения, като превес се дава на механизма Cash Rеbate – възстановяване на част от допустимите за производство на филми разходи.
Глобалните стимули за филмопроизводство и финансови параметри на схемите за възстановяване са също подробно описани в документите. Към тях са отбелязани и ефектите от въвеждането на стимулите, сред които ръст във филмопроизводството, принос към националната икономика чрез повишаване на заетостта и производителността на труда, имидж на страната и популяризирането й като туристическа дестинация, и други.
Разработена е и нова концепция, свързана с начина на сформиране на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“.

ЗИД ЗРТ – в Държавен вестник

Законът за радиото и телевизията е в ремонт. Два законопроекта са на път към Министерския съвет и оттам – към парламента.

Но и народните представители не бездействат. Вежди Рашидов внесе проект, след ден го изнесе – но не съвсем, а почти.  От този персонален проект е останала разпоредба, която днес вече е обнародвана в Държавен вестник.

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (ДВ, БР. 138 ОТ 1998 Г.)

Обн. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 г.

Параграф единствен. В чл. 52 се създава ал. 5:
“(5) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.”
————————-
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 юли 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Ето как изглежда вече чл. 52, институционални ангажименти:
Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.
(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.
(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.
(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.
(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Мотиви:
С цел осигуряване на публичност и прозрачност правилниците на НС от известно време регламентират излъчване на откритите заседания онлайн чрез интернет страницата на Народното събрание. ” Чл.52 ЗРТ регламентира предоставяне на безплатно програмно време,  но не и отношенията им относно  сигнала за интернет излъчването им.”  “Внесеният проект отстранява пропуските в уредбата.”
Предварителна оценка на въздействието:
Практически няма нищо в оценката на въздействието. Казва се – “До момента този въпрос се разглежда само в правилниците на НС, но не е уреден със специалния закон” –  но това не  е предварителна оценка на въздействието.
Правилник на НС
Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието ѝ се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 41. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 51. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Tagged

ЗИД ЗРТ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg  и на сайта на Министерството на културата –  тук може да се види и целият пакет документи:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Срок за обществено обсъждане от 31.07.2020 г. до 31.08.2020 г. Имейл за изпращане на становища – AVMSD2020@mc.government.bg)
Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз
Доклад ЗИД на ЗРТ
Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията
Частична предварителна оценка на въздействие
Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”

Очаква се и вторият законопроект за изменение и  допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК  – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.

Tagged

Прилагане на правото на ЕС – 2019

България е между държавите с най-голям брой открити  производства за забавяне на транспониране на директиви през 2019 г.

Публикуваният днес годишен доклад относно мониторинга върху прилагането на правото на ЕС съдържа информация за това как Комисията е осъществявала мониторинг върху прилагането на правото на ЕС и как е осигурявала неговото спазване през 2019 г., както и за постигнатите от държавите   резултати.

Новите производства са увеличени с 20 % в сравнение с 2018 г. През 2019 г. най-малък брой нови производства за неправилно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС има  срещу Люксембург, Естония и Литва, а най-голям брой — срещу Испания, Италия и Гърция.

Половината от всички производства са в областите  околна  среда, вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП, транспорт.

Повече от половината производства за установяване на неизпълнение на задължения през 2019 г. са за  ненавременно транспониране на директиви, въпреки че броят им леко намаля. Най-голям брой нови производства за ненавременно транспониране имаше срещу България, Белгия, Гърция и Кипър, а най-малък — срещу Дания, Италия и Литва.

Доклад и данните по държави

Данните за България

2019-national-factsheet-bulgaria_en.pdf_-_2020-07-31

Конституционният съд: тълкувателното решение по искане на Главния прокурор относно държавна измяна

Днес, 30.07.2020 г., Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение №12/2020 по конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България  за  даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията. Приетият диспозитив на решението гласи:

  1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна”, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа “Престъпления против Републиката”, Раздел I “Измяна” от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна” по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна” по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна” следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

  1. По втори въпрос от тълкувателното питанеКаква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна” и „нарушение на Конституцията” като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна” винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията” обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

  1. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна” и „нарушение на Конституцията”, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа “Престъпления против Републиката ” от Наказателния кодекс ?

Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

  1. По четвърти въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване”, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

  1. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване”, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

  1. По шести въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване”, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

Решението е прието единодушно.

Докладчик Мариана Карагьозова – Финкова,  решението

Съдът потвърди решението на СЕМ за отстраняване на Св. Костов като генерален директор на БНР

Административен съд София  – състав с председател Вергиния Димитрова – е постановил Решение №749 от 22 юли 2020 по адм. дело 1390/2019, което бившият генерален директор на Българското национално радио Светослав Костов води срещу СЕМ поради предсрочното му отстраняване от длъжност.
 Костов поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не са изслушани неговите обяснения, не са налице доказателства, че е знаел за спирането на излъчването на програма Хоризонт.
От фактическа страна –  помним ситуацията:  преди година Костов спря излъчването в реакция, която говореше за дизориентация. Не стана ясно какво точно си е представял, че прави. Положението изглеждаше драчатично – аргументът на Костов беше, че радиото може да изпълнява функцията си и чрез сайта си и чрез другите си програми, а освен това имаше опит да се прехвърли отговорността на техническия директор.
Важно за разказа е, че решението за предсрочното прекратяване на мандата на Костов в тази безспорна хипотеза на най-грубо възможно нарушение СЕМ е взето  с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се”   – Бетина Жотева и Галина Георгиева.  Парламентарната квота с изключение на председателката София Владимирова подкрепиха оставането в длъжност на Светослав Костов.
Една година по-късно София Владимирова не е избрана за председател, избрана е Бетина Жотева, на Галина Георгиева все така не сме чули гласа, но по гласуванията й можем да съдим за мненията и становищата й.
Административен съд – София не се е колебал, установил е спирането на сигнала, съответно нарушението на закона и лицензията и едноличната отговорност на генералния директор.
Съдът потвърждава оценката на мнозинството, че става дума за грубо нарушение.
Според съда с  решението си СЕМ е гарантирал обществения интерес.

 

Tagged

Протест в защита на свободата на изразяване на министъра на правосъдието Данаил Кирилов

Днес е десети ден на протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор Гешев. Не е без внимание и генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, протестът минава и край БНТ.

Особеността на протеста днес е, че е обявен  в защита на свободата на изразяване на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. Има елемент на ирония, но факт е, че в суматохата от изказвания след появата на Христо Иванов и Ивайло Мирчев в охраняваната за Доган зона в Росенец  министърът на правосъдието съвсем е загубил ориентация за събитията и е произвел следния текст във Фейсбук:

 

Danail_Kirilov_-_СпонджБоб_Квадратните_гащи_(SpongeBob..._-_2020-07-18_20.13.32

На заседанието на МС след този текст Борисов се е обърнал към министър по следния начин:

И ви забранявам да пишете във фейсбук, Дани Кирилов. Забранявам.

Борисов посочва три причини:

Защото не само че не е смешно, не само че ги възпалявате, но ние с Христо Иванов сме работили.

Свободата на изразяване на министрите изглежда доста условна, дори Томислав Дончев (дори – защото от него най-малко се очаква) по едно време убедено твърдеше в Панорама, че достъпът до трафични данни бил след съдебен контрол – което е въвеждане в заблуждение.  Никога няма да разберем защо го каза – защото е вярвал, че е така, или ако мине.  Останалите министри свободно ползват внушения и манипулации. Например   Деница Сачева пред Нова посочи три фактора, които довели до протестите – пандемията, работата на прокуратурата срещу олигарси  и, на трето място,  влизането в ERM II! Тези три неща!  Това трябва да се внуши. Някакъв друг свят обитават.

 

ЗИД ЗРТ: Рашидов оттегля, почти

1

На 14 юли 2020 Вежди Рашидов еднолично внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (054-01-68). Законопроектът засягаше въпроси, свързани основно с конституирането и функционирането на ръководствата на обществените медии и Съвета за електронни медии. Част от тях (мандатност) са предмет и назаконопроекта, изготвян от работна група, създадена със заповед на Министъра на културата, за поставяне на ЗРТ в съответствие със Съобщението на ЕК за държавната помощ.

Какво е наложило Вежди Рашидов да внесе самостоятелно проект, частично съвпадащ с готвения проект, който ще бъде внесен от МС, е открит въпрос. Възможен отговор е за ускорено приемане на част от промените, свързани с БНР и БНТ. Още повече, че  веднага – в средата на следващата седмица – беше насрочено заседание на парламентарната медийна  комисия.

2

Прилича на достоверно, ако в законопроекта нямаше и промени, свързани със СЕМ – ново основание за предсрочно прекратяване на правомощията на член на СЕМ при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения – чл.30, ал.1, нова т.5. То се извършва от “органа по избора, съответно назначаването”.

Важно за разказа е, че в следващата алинея 2  са изброени хипотезите на продсрочно прекратяване на мандат, при които основанията се обявяват от председателя на Народното събрание:  новата т.5 не е между тях.  Това оставя неяснота как точно се установява нарушението и неизпълнението по т.5.  Съответно  какъв би бил евентуалният контрол върху актовете, с които “органът по  избора, съответно назначаването” предсрочно прекратява мандата.

Основанията за предсрочно прекратяване на мандата на член на СЕМ според ЗРТ се прилагат още в две хипотези:

а) по чл.67 – за предсрочно прекратяване на мандата на генералните директори на БНР и БНТ:

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:
1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;
2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.
б) по чл.61 – за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на УС на БНР и БНТ:
Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Съвета за електронни медии по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии.
Посочената каскада от нови опции за предсрочно прекратяване на мандати  е проблематична – или поне крайно противоречива –  от гледна точка на принципа на мандатността и на независимостта на СЕМ и ръководствата на БНР и БНТ.  Досега подобно основание винаги е било отхвърляно в хода на дискусиите, защото се е смятало, че запазва прекалено  силна връзка между органа, който избира/назначава, и  избрания/назначения.
3
На преден план – като спорно – журналистите изведоха друго изменение –   позволяващо генералните директори да имат два пълни мандата, а действащите – и да довършат мандата си.
Не е непозната практика ръководствата на обществените медии да се задържат по-дълго на постовете си, отколкото  2 по 3 години, което позволява ЗРТ сега.  Но предложението за удължаване  получава специфични интерпретации  поради факта, че  на едната от позициите (ГД на БНТ) е Емил Кошлуков – политик, бивш депутат, бивш директор на ТВ7, бивш програмен директор на партийната телевизия Алфа.
Законопроектът създава правна възможност  Кошлуков да остане начело на обществената телевизия до 2032   в момент, когато тече подписка за оставката му. Кошлуков казва за 24 часа, че няма да позволи на политическа сила да диктува програмната политика на БНТ.  Това може само да се приветства – но  въпросната подписка, както и протестите пред БНТ, не са работа на партии,  а на граждани – които имат всички основания, право и задължение, да се произнасят по програмната политика, управлението и финансирането на обществената телевизия.
4
Два дни след внасянето на проекта – на 16 юли – Вежди Рашидов оттегли проекта – тъй внезапно, както и го внесе.  Има слухове какво е довело до оттеглянето, но няма потвърждение за нито един от тях.

1. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на публичните средства и дейността на Българската национална телевизия, като първостепенен разпоредител с бюджет и одит за ефективността на надзорната дейност, осъществявана от Съвета за електронни медии върху националните обществени доставчици на медийни услуги, № 054-02-34, внесен от Мария Илиева и група народни представители на 15.07.2020 г.

2. Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14.07.2020 г.

Какво налага ГЕРБ да иска одит на БНТ и СЕМ не е ясно, проектът на решение не е публичен, мотиви не са оповестени, и резултатите от гласуването не са оповестени  – нито дори дали заседанието е проведено.
По втора точка е внесен нов ЗИД ЗРТ – този път с единствен член
Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страниците на Народното събрание.
5
Законопроектите, които са качени на сайта на НС, са във формат пдф, който не подлежи на копиране – ако човек реши да препише текст от законопроекта, трябва да го набере на ръка. Не мисля, че това има каквото и да е общо с принципите на отвореното управление.
Tagged

Посланик Айххорн: Върховенството на закона – условие за парите от Брюксел

Интервю на Кристина Баксанова с посланика на ФРГ в началото на Германското председателство на Съвета на ЕС.

Гражданите имат особено важна роля: да проявяват бдителност и да изискват запазване на високи стандарти в журналистиката.

Посланик Айххорн продължава традицията посланиците на Германия да застават категорично на страната на свободата на изразяване. Посланик Матиас Хьопфнер беше този, който реагира на опита на Монитор да го цензурира: “Не толерирам опити за подтискане на критика”.

Посланик Айххорн и посланик Мустафа са провели среща с парламентарната комисия за култура и медии.

ЗИД ЗРТ, Рашидов внася

Днес е внесен пореден законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Особеното е, че е с единствен вносител – физическото лице Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия за култура и медии.

Какво предлага г-н Рашидов –    някои от съществените идеи:

за СЕМ:

  • ново основание за предсрочно прекратяване на мандата – 5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;

за БНР и БНТ:

  • Мандатите на ръководството на БНР и БНТ стават петгодишни;
  • Придобива  се право на два пълни последователни мандата;
  • Мандатите на генералните директори се синхронизират  с мандатите на управителните съвети.
  • Избраните генерални директори се запазват.  Избират се нови членове на управителните съвети.

 

 

Tagged