Category Archives: BG Law Making

Новото законодателство за изпиране на пари: разкриване на действителните собственици

Разкриването на действителните собственици в медийния сектор у нас е нерешен въпрос в годините на прехода. Предвидени мерки има, водят се и регистри:  от МК  – на действителните собственици на печатни издания и от СЕМ – на доставчиците на радио и телевизия. Но мерките не водят до задоволителен резултат.

В допълнение: не само  собствеността,  но и механизмите за влияние върху решенията следва да се идентифицират и да бъдат прозрачни –

като   необезпечените кредити от КТБ за 24 часа и Труд  и

като  фигурата на консултантите – Красимир Гергов, Ирена Кръстева и пр. –  т.нар. консултант може да се окаже собственик с права на контрол върху важни решения (вж напр.  т.4.4 в този договор).

 

Ето защо   установяването на действителните собственици и изясняването на произхода на средствата, предвидени в приетия на първо четене законопроект за мерките против изпиране на пари – въвеждащ съответната директива на ЕС – имат връзка с евентуалната прозрачност на собствеността и влиянията в медийния сектор.

Дали това е добър инструмент – да не се забравя, става дума за много сериозно навлизане в личната сфера, така че трябва да бъдат осигурени пропорционалност и баланс –  и дали в България е възможно властта да приема мерки, които ефективно могат да се насочват и срещу нейни представители и спонсори – остава да видим.

*

702-01-14 законопроект с мотиви

Из мотивите към законопроекта:

В раздели V и VІ са регламентирани съответно условията и редът за идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, както и идентифицирането на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация.

Отчетена е необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления с оглед на възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура.

Сред основните промени в сега действащия режим по идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт, както и всички физически и юридически лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените в закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Друго съществено задължение за тези лица и правни образувания е да предоставят на задължените по закона субекти при извършване на идентификация и нейната проверка информация относно действителните собственици. Предвидено е и задължение такава информацията да се предоставя при поискване и на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Така формулираните задължения кореспондират с изискванията на чл. 30 и 31 от Директивата и на Препоръки 24 и 25 на FATF и имат за цел въвеждане на гаранции за възможността на задължените по закона субекти да извършват идентификация на действителните собственици и нейната проверка.

Изискването за наличието на лицe за контакт, което да отговаря за изпълнението на изискването за прозрачност на действителния собственик, съответства на международните стандарти (Тълкувателни бележки по Препоръка 24, буква „Б”, т. 9 на FATF).

В § 2 от Допълнителните разпоредби към законопроекта е формулирана подробна дефиниция на понятието „действителен собственик”, която съответства напълно на дефиницията в чл. 3 т. 6 от Директивата. С цел внасяне на яснота при тълкуването и улесняване прилагането на разпоредбите относно идентифицирането на действителните собственици и проверката на тяхната идентификация в дефиницията прекият и непрекият контрол са разграничени. Дефиницията не се прилага за публичните дружества, но в законопроекта е предвидено задължение за задължените по закона субекти по отношение на техни клиенти – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, да събират информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Предвидено е информацията и данните за действителните собственици да се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ, а на физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост – в регистър БУЛСТАТ.

С цел транспониране на разпоредбите на чл. 30 и 31 от Директивата в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени промени и в Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и др. При регламентиране на реда и условията за идентификация и проверка на идентификацията на действителните собственици са взети предвид и препоръките, отправени към България от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В раздел VІІ са регламентирани редът и условията за изясняване на произхода на средствата.

Предвиждат се следните допустими способи за прилагане на тази мярка – събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и за очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници  – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и др.; информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или на други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

Разговорите за обществените медии не  престават и  през август, по волята на Съвета за електронни медии, който  направи конкурс  за генерален директор на БНТ през отпускарския за Европа месец.

Капитал публикува Кой ще контролира БНТ, анализира какъв е смисълът от обществената телевизия и в заключение предлага три мерки – “минимумът от задължителни условия, за да може отговорът на въпроса кой ще контролира БНТ да бъде: ние, гражданите”. Една от мерките е “Да се промени начинът, по който се финансира БНТ, и това да става през потребителски такси, а не през субсидия, която се отпуска от правителството и позволява директна намеса на политици в независимостта на медиата.”

Обществените медии трябва да са независими, всички мислими мерки е добре да се предвидят в законодателството. Смятам обаче, че  в днешно време въвеждане на финансиране чрез такси от аудиторията не е реалистична мярка, най-малко защото

  1. Таксата е цена за услуга, плаща само който получава услугата и контролът за това е конкретен във времето. Това е причината, заради която президентът Петър Стоянов наложи вето на тези текстове.
  2. Броят на гледащите БНТ е динамичен, трябва да се следи конкретно, но във всеки случай е такъв,  че ако трябва с таксите на зрителите да се финансира телевизията, размерът на таксите би бил нереалистично голям дори само да се достигне сегашната държавна субсидия.
  3. Доколкото събираемостта е неизвестна величина,  не може да има устойчиво, ефективно и предсказуемо финансиране чрез такси. В някои държави събираемостта е много ниска, другаде постъпленията намаляват – например за 2016 в Полша   събраните такси   са 43 милиона злоти по-малко от 2015 г.
  4. Телевизия се приема чрез различни крайни устройства и принципът такса на приемник (каквато е била въведена у нас при социализма и  се е плащала всеки месец в пощата) не може ефективно да се прилага. Остава принципът такса на домакинство (вариант на този принцип беше  българското решение в закона от 1998 г.), но тогава остава да се реши въпросът кой гледа, съответно дължи такса.
  5. Контролът кой гледа изисква техническо решение.  Системата за мониторинг, както и системата за събиране на таксите  имат цена, която трябва да се взема предвид при определяне на размера на таксите.
  6. Изключенията са много (пенсионери, хора с увреждания и пр.), което намалява обема на финансирането – за България съществено –  и оскъпява контрола за плащането на таксите.
  7. В цифровото време обществените медии произвеждат и предоставят за разпространение не само програми, но и съдържание онлайн. Такси трябва да се дължат и в случай (дори само) при достъп до съдържанието на сайта на БНТ.
  8. Същото упражнение трябва да се повтори за радио, аудиториите са различни.

По данни на EBU за 40 държави:  в 21 основен източник на финансиране са таксите (от 50 до 90 на сто от финансирането), в 18 – държавната субсидия, в 1 – рекламата.

Ако идеята е  да плаща аудиторията, но да се прекъсне връзката услуга – цена за услуга, зрителите  трябва да плащат  данък – не такса:  данъкът   се  дължи без оглед дали се гледа БНТ.  Но публичното финансиране чрез бюджета също има предимства, особено ако е устойчиво и предсказуемо и позволява средносрочно планиране.

Източникът на финансиране е само един от въпросите, който трябва да се решава.  Друг ключов въпрос е от какво финансиране се нуждаят обществените медии. Отговорът , който се чу тези дни, е много пари:  телевизия се прави с много пари. Всъщност не. Парите не трябва да са много или малко – и не трябва повече да е критерий  обемът произведена тв продукция (принцип на час програма), който сега бил по-голям, отколкото преди години.  Парите трябва да са толкова, колкото да се изпълни обществената мисия, без да се нарушават принципите на конкуренцията. Но това е отделна тема.

БНТ и българското председателство на Съвета 2018

На 14 август 2017 за обществено обсъждане е публикуван проект за Постановление на МС за създаване на Координационен борд по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Обсъждането е с 14-дневен срок.

Според придружаващия доклад на Лиляна Павлова, министър, освен другото

в   заключителните разпоредби на проекта на акт се предвиждат промени в Постановление № 114 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., отчитащи създаването на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 и поемането на функциите по подготовката и провеждането на Председателството от Националния център за Българското председателство.

Изрично са разписани задълженията на Българската национална телевизия, определена като домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. с Решение № 165 на Министерския съвет от 2017 г.

Научаваме, следователно, че по-рано през 2017 г. БНТ е определена с решение на МС за домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

А в обсъжданото Постановление на Министерския съвет за създаване на Координационен борд  се предвижда да се внесат следните изменения, засягащи функциите на БНТ (досега според ПМС 114/2016 се създава юридическо лице –  Национален център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. към Министерския съвет, предвиден в чл.1, ал.7 на Постановлението – според проекта тази разпоредба се отменя):

“Заключителни разпоредби

§ 2. В Постановление № 114 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2016 г.; изм., бр. 12 и 39 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

4. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Българската национална телевизия (БНТ), определена за домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. с Решение № 165 на Министерския съвет от 2017 г.:

1. участва в изграждането на международния пресцентър, като:
а) разработва изискванията за техническата инфраструктура на пресцентъра в НДК, свързани с осигуряване на аудиовизуален сигнал;
б) изгражда кабелната инфраструктура за аудиовизуален сигнал на територията на пресцентъра и паркинга за автомобилите за излъчване на живо;
в) осигурява и монтира оборудването за необходимите апаратни (MCR), 5 телевизионни и 8 радиокабини (с потенциална възможност телевизионните кабини да бъдат удвоени), 6 стационарни позиции на територията на Националния дворец на културата съгласно изискванията на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз;
г) изгражда интранет връзка на територията на пресцентъра;
д) създава и поддържа информационен канал за журналисти чрез мониторите в пресцентъра
е) осигурява необходимите технически екипи за поддръжка на оборудването.

2. отговаря за аудиовизуалното отразяване на Председателството, като :
а) осигурява аудиовизуално покритие на събитията от календара на Председателството категория А и С и други официални събития, заявени от Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, и излъчва сигнала в реално време на територията на пресцентъра;
б) изработва видеоматериали от събитията в минимум две резолюции за портала на Председателството;
в) изработва документален филм за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз;
г) създава седмична рубрика за Председателството;
д) резервира и заплаща сателитните канали за живо предаване към ЕbS и реализира излъчванията;
е) участва в координационни срещи с представители на институциите във връзка с Председателството.

3. управлява услугите за телевизионни и радиожурналисти, предлагани от пресцентъра, като:
а) изработва и публикува ценоразпис на услугите;
б) осъществява комуникацията с телевизиите и радиата преди събитието, приема и координира заявките за ползване на телевизионни, радиокабини, стенд-ъпи с оператор и други услуги;
в) оказва съдействие при формирането на пуловете от оператори и фоторепортери;
г) осигурява необходимите екипи за управление на услугите.

4. има право да получи от Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 информация за: календара на събитията от категории А и С и други официални събития, които е длъжна да отрази; местата за всяко събитие (точките в Националния дворец на културата), от които трябва да има телевизионен сигнал; броя и разположението на телевизионните и радиокабините, стенд-ъпите и паркинга за SNG; броя и местоположението на мониторите на територията на пресцентъра, по които ще се подава картина; списъка и времетраенето на събитията, които ще се излъчват на живо чрез Europe by Satellite; времевия график и резолюцията, в които видеоматериалите, трябва да бъдат качвани на портала на Председателството;

5. има право да ползва посочени от нея помещения с работни места на територията на пресцентъра за изпълнение на задълженията си;
6. има право да получава съдействие от екипа на пресцентъра и техническите екипи на “НДК – Конгресен център София” – ЕАД при възникнала необходимост;
7. има право да получава оперативна информация от екипа на пресцентъра за промените в програмата на всяко събитие.

(2) БНТ предоставя със споразумение безвъзмездно на Министерския съвет изключителните права за използване на аудио-визуалните произведения, създадени от БНТ в качеството й на домакин-разпространител на картина и звук, и филма за Председателството по всички, предвидени в Закона за авторското право и сродните му права начини за максимално допустимия срок, включително и правото за преотстъпване при последващо излъчване.”

*

Както е видно, БНТ ще има право да получава информация  – и задължение да изработва, осигурява, изгражда, създава, управлява и пр., както и  да предоставя безвъзмездно на МС изключителни права за (каталог) произведения.

Поне в обнародваните сега документи няма индикации каква е връзката на тези  задачи с бюджетната субсидия, която БНТ получава според Закона за държавния бюджет.

С изменение на   ПМС 67/2017   от 14 юни 2017 г. за БНТ са предвидени 5.6 млн лв за 2017 и 2 млн лв за 2018 г.

В доклада на министър Павлова се казва, че

Предложеният проект на акт не оказва пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (това е приложението в случаи, когато   проектът  няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет).

Щом казват.

И за правата  – в проекта  има и  чл.13, ал.2  за предоставяне  на права върху аудиовизуални произведения на МС.

Очевидно разпоредбата ще се прилага във връзка със ЗАПСП, ЗРТ (кратки репортажи) и Решение на МС № 165 от    23 март    2017 година за  определяне на Българската национална телевизия за домакин – разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., според което Министерският съвет е решил: 

  1. Определя Българската национална телевизия за домакин – разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

  2. Българската национална телевизия да предоставя безплатни кадри за всички акредитирани български и чуждестранни медии от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Срв. стандартите на Съвета – според  официалния сайт на Съвета на ЕС   до един час от завършването  “The website https://tvnewsroom.consilium.europa.eu offers free of charge and free of copyright broadcast-quality videos (MPEG4) and photos (JPEG) of all important activities of the Council.”

Обществена функция все пак.

 

ВАС, тричленен състав: Отнемането на лицензията на БиБиТи незаконно

Както вече е известно, през септември 2016 г. Съветът за електронни медии отне лицензиите за телевизионна дейност  на две търговски дружества  – ТВ Седем и Балкан Българска Телевизия.

На 7 август 2017 г.  петчленен състав на ВАС потвърди отнемането на лицензиите на ТВ Седем за две програми. Решението е окончателно.

На 14 август 2017 г. тричленен състав на ВАС с Решение 10470 се произнася и по решението на СЕМ за лицензията на БиБиТи  ЕАД  –  търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование  News 7.

За правното основание, възприето от СЕМ –  неверни декларации  – съдът пише следното:

В конкретния случай повече от очевидно е, че процесният казус не третира отказ за издаване на лицензия,а за прекратяването на вече издадена такава.Прекратяване и отнемането на лицензията, като отделни регулаторни правомощия на СЕМ са обект на регламентация в разпоредбите на чл. 121 и 122 ЗРТ, и в този смисъл е налице ясна и конкретна нормативна регулация на двете хипотези и те не следва да се извличат по тълкувателен път. Нито една от двете разпоредби не предвижда откриване на производство по несъстоятелност като основание за отнемане или прекратяване на вече издадена лицензия за доставяне на аудио-визуална услуга.

 
Съвсем логично

Настъпилите в последствие обстоятелства в правната сфера на лицензианта,не могат да бъдат приравнени на невярно деклариране към момента на кандидатстването за лицензията. Декларацията представлява документ с официален характер, който удостоверява факти и обстоятелства за предходен или настоящият момент. Чл.111, ал. 1, т.6 ЗРТ изрично предвижда кандидатите да декларират, ”че не са налице” а не, че няма да настъпят определени обстоятелства. Декларацията за наличие на конкретни обстоятелства няма характер на обещание занапред.

Съдът

ОТМЕНЯ Решение № РД-05-143 от 13.09.2016г. на Съвета за електронни медии с което се отнема и прекратява индивидуална лицензия № ЛЛР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование News 7, издадена на Балкан Българска Телевизия ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните по делото, че е изготвено.

От същата дата (14 август 2017) е решението на петчленен състав на ВАС:   оставя в сила решението на тричленния състав на ВАС  за регистрацията.

В някои медии неточно са приели, че решението за индивидуалните лицензии  на ТВ Седем, което наистина е окончателно, се отнася и до индивидуалната лицензия  на  БиБиТи.

ВАС: отнемането на лицензиите на ТВ Седем незаконно

Преди почти година СЕМ с две решения отне лицензиите за телевизионна дейност на две телевизииТВ Седем и Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Тези телевизии имат славна история, в частност – в последните години – според обвинителния акт на Прокуратурата на Република България   те имат общо с модела КТБ.

Но в правовата държава отнемането на лицензия става на базата на закон.

Лицензиите са отнети на основание  “установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.” Това са декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че кандидатите за лицензия не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Според СЕМ тъй като  през 2016 г. са открити производства за несъстоятелност на двете търговски дружества, се отнемат лицензиите за неверни декларации – нищо че  данните са били верни към момента на подаване на декларацията.  СЕМ намира, че възникването на правните пречки за доставчик, който вече притежава лицензия,

е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

 ВАС (тричл. състав)    отменя решението на СЕМ за ТВ Седем ЕАД:

СЕМ, в противоречие с лимитативните посочени в закона предпоставки, е отнел индивидуалните лицензии на [фирма] за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименование „ТV7” и „СУПЕР7” и е заличил от Публичния регистър на СЕМ програми „ТV7” и „СУПЕР7”. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон и следва да бъде отменен.

Решението на петчленния състав на ВАС от 7 август 2017 оставя в сила решението на тричленния състав:

[…] проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен.

  • а. Отнемането на лицензия по същността си е мярка от категорията на принудителните административни. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва да са изрично уредени със закон – арг. чл. 23 ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност – прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона.
  • б. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа за законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна.
  • в. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогия на закона (с основанията по чл. 125д ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми, на която се позовава касатора. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 ЗРТ, ограничаващ обема на правомощията на СЕМ с упражнения предмет.


ВАС посочва още, че

Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 ЗРТ за прекратяването й – вж. т. 2 на текста. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията – чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т.е. според обективното право разрешаването на колизията между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е поставено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект – носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим.

Моделът КТБ, колко е ощетен ощетеният Пеевски

На 20.07.2017 г. Специализираната прокуратура внесе обвинителен акт по досъдебното производство  за КТБ. По делото са привлечени като обвиняеми 18 лица, на първо място Цветан Василев. На сайта на прокуратурата текстът е публикуван под заглавие  Общ поглед върху  “Моделът КТБ” .

Прокуратурата е изготвила   инструмент за влияние върху общественото мнение:

  • първо,   текстът съдържа не само обективна информация, но на читателя се предлага  интерпретация за същността на т.нар. модел КТБ и
  • второ,   картината не е пълна, липсват герои, събития, причинно-следствени връзки – за които ще ни се внушава, че нямат общо с модела КТБ. В тази посока вече работят и прокуратурата, и водещи фигури на ГЕРБ като Менда Стоянова, която е успяла да обяви Пеевски за ощетен,  виновните трябвало да се търсят в управлението на КТБ и в осъществяващите контрола.

От въпросния Общ поглед на прокуратурата научаваме, че обв. Цветан Василев се е самоидентифицирал с банката и  е използвал средствата на КТБ като свои еднолично за финансиране на хора и предприятия, условно разглеждани като лични инвестиционни проекти, като са вземани мерки да не се проследява произхода на финансирането (до КТБ).

Но няма и дума за технологиите на контрол.

Няма дума за ролята на правителствата, благодарение на които КТБ става банката на властта и акумулира огромен публичен ресурс.  Вежди Рашидов е участник, говори от първо лице:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

Няма дума за конкретните представители на политическата класа, обрекли дългосрочно на провал важни сектори – вярно ли е това, което казва  Цветан Василев

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Споменатият Росен Карадимов –  очевидно като представител на Сергей Станишев: ролята на Станишев за развитието на медийната среда  е много съществена, включително назначаването на Веселин Божков  – шеф на КРС от 2007 г. до днес, с все решенията за мултиплексите  – и днешната му изненада от тези решения.

Нито дума за ролята на Българския медиен съюз,  по една случайност обединил проекта Бареков и медиите на Пеевски    и – както се полага на Цветан Василев добре да знае – финансирани  косвено с привидни договори за кредит от КТБ. Трудно се доказваше връзката  – но сега вече дори самата прокуратура е решила да освети проекта Бареков. Избирателно. Но има още какво да се осветява.

Цветан Василев в интервю:

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

“Пеевски взе пари от банката.”

Както Менда Стоянова би казала  – ощетеният Пеевски взе  пари от КТБ.  Защо? – защото може  – виж по-горе Рашидов: защото ГЕРБ остави всички мангизи да минават през банката.  Иначе Цветан Василев нямаше да се самоидентифицира с  четвъртата по значимост банка – а с много по-маргинална – и нямаше да може да финансира така  щедро медийните обръчи на властта  – а в това време Борисов да твърди, че няма свои медии. 

Бартерът  публичен ресурс срещу комфорт изглежда е извън вниманието на прокуратурата.

Update.  Ексшефът на кредитирането в КТБ обв. Зяпков:

никой по време на разследването  не ме е питал дали Пеевски е получавал кредити. Получавал е – е, не като физическо лице, но свързаните с него дружества…

Тук ще трябва да се припомни Ахмед Доган: Който си мисли, че мога по-малко от един банкер, той няма реална представа за възможностите на един политик.

Закон за радиото и телевизията: поредното изменение

Вчера е внесен  поредният проект за  изменение на Закона за радиото и телевизията.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, 07/07/2017

Той съдържа една разпоредба (да се измени чл.39.1 ЗРТ) и засяга отчитането на медийния регулатор пред Народното събрание.  Сега е предвидено отчетите да се изготвят на шестмесечия. В бъдеще се предлага да се внася отчет един път годишно, до 31 март следващата година.

Мотиви: срокът от шест месеца е недостатъчен,  за да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ.

Вносители: народни представители, но с обща  воля – и както се прави за бързина  – групата е разнопартийна: Рашидов за ГЕРБ, Стефан Данаилов за БСП, Станилов за патриотите, Велислава Кръстева за ДПС, дори депутатка от групата на Марешки е вносителка.

Не че не могат да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ, напротив, дори в сравнение с предходните години съвсем отчетливи и обективни изводи могат да се направят.

Законопроектът казва:  “но защо това усилие,  излишно е”.

 

 

 

Отворено писмо до Министъра на правосъдието: обезкуражаването на съдиите да изразяват мнение за съдебната реформа е нарушение на ЕКПЧ

Съдиите имат права на граждани, имат конституционно право на свободно изразяване на мнение – особено по въпроси на съдебната реформа, имат право и компетентност да участват в обществени дебати, както е потвърдено  и от практиката на Съда за правата на човека на Съвета на Европа. Това не трябва да е спорно – или да се представя като проблем – или съдиите да се обезкуражават да правят изявления по значими обществени въпроси,  особено по въпроси на съдебната реформа и независимостта на съда.

Изглежда самоочевидно, но не  е – Министърът на правосъдието поставя ред условия, за да се упражни свободата на изразяване, например (гостуване в бТВ):

“Прокуратурата е там, където българската конституция и законите са й отредили мястото. Ако някой желае тези правила да бъдат променени – нека се заяви като кандидат или присъстващ в законодателната власт, но в момента съдебната система, съдебната власт, съдебната система, тримата големи са призвани да организират прилагането на законите – всеки в неговата сфера. Добре е и е полезно всеки да има поглед и в другата структура, но преди всичко трябва да бъдем самокритични в звената, които ние ръководим. Ако г-н Панов счита, че в касационния съд, в съдилищата всичко е наред, едва тогава би могъл да дава мнение по отношение на други структури…”

Напомня казуса Обершлик – “ако искаш да говориш, трябва да си участвал във войната…”

Ето и Откритото писмо, с което се  иска  оставката на Министъра на правосъдието:

До г-жа Цецка Цачева

Министър на правосъдието

и Председателстващ Висшия съдебен съвет

ОТВОРЕНО ПИСМО  

Уважаема госпожо Цачева,

Всеки от подписалите настоящото искане е юрист с професионални познания, продължителен опит и определено мнение по необходимостта от реформа на българското правосъдие. Каква следва да е тази реформа, за да се осигури справедлив съдебен процес за гражданите в съответствие с приетата от Народното събрание концепция, е експертна тема. От публичните Ви изказвания за състоянието и бъдещето на реформата на съдебната система и коментарите Ви за опитите на председателя на Върховния касационен съд да предизвика сериозното им обсъждане на най-високо равнище, оставаме с впечатлението, че възгледите Ви за разделението на властите и тяхното взаимно възпиране, за върховенството на закона и независимостта на съда изглежда не съответстват в пълна степен на смисъла, който съвременното демократично общество придава на тези понятия.

Изненадани сме от факта, че изразените от Вас позиции по необходимостта от съдебна реформа са противоположни на застъпваните в чужбина мнения на г-жа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи относно стремежа на страната да извърши препоръчаните в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка от ЕК на ЕС промени. Считаме, че реформата на съдебната система е преди всичко вътрешен обществен въпрос, който засяга всички български граждани. Осигуряването на справедлив съдебен процес и върховенство на закона в Република България е процес, който не следва и не може да бъде политизиран или ограничен до мандата на определени лица, или управлението на една, или друга партия, защото гражданите на демократичните общества следва всякога да имат достъп до независим съд и закони, пред които всички са равни. Справедливостта, от която всички се нуждаем, няма политически цвят и не може да бъде осигурена само от законодателя в рамките на мандата на една или друга партия.

Припомняме Ви, че според българския Закон за нормативните актове, законопроектите подлежат на задължително обществено обсъждане. Независимо от това дали споделяме конкретните предложения за промени, ние не виждаме кой друг, ако не съдиите, са компетентни да формират мнение и предлагат промени в тази област, както и да участват активно в обсъждането им. Намираме за крайно неуместно изказването Ви, че „ако иска промени, г-н Панов следва да се кандидатира за депутат”. По този повод Ви припомняме, че през 2016 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди Унгария за нарушение на свободата на изразяване на бившия председател на унгарския Върховен съд – г-н Андраш Бака, поради реакцията на властите по изразени от него критики към предприетите законодателни реформи. В това решение ЕСПЧ подчерта, че „темата за функционирането на съдебната система е от обществен интерес и че дебатът по нея е защитен от чл. 10 от ЕКПЧ. Дори даден проблем да има политическа окраска, това само по себе си не е достатъчно, за да бъде обезкуражен съдия да прави изявления по въпроса. Нещо повече, предсрочното прекратяване на мандата на г-н Бака е имало безспорен „смразяващ ефект“ и е можело да обезкуражи съдиите да участват в общественото обсъждане на законопроекти и да изразяват становище по въпроси, свързани с независимостта на съда”. В резолюцията си от 17 май 2017 г. Европейският парламент се позова на това решение и изрази опасение за системна заплаха за принципите на правовата държава в Унгария, като призова Съвета да задейства чл. 7 от Договора за ЕС. Със съжаление констатираме, че тези обстоятелства като че ли не са били напълно осмислени.

По наше убеждение, ролята на министър на правосъдието е да свързва изпълнителната и съдебната власт, а не да ги противопоставя, или да злепоставя представители на коя да е от тях, а ролята на Висшия съдебен съвет, който Вие председателствате, е да осигурява и брани независимостта на съдебната власт, а не да пренебрегва мнението и достойнството на нейните представители.

Като считаме, че публичните Ви изявления са несъвместими с тези функции,

                         НАСТОЯВАМЕ ЗА НЕЗАБАВНАТА ВИ ОСТАВКА.   

 

Отвореното писмо е подписано от авторитетни юристи – адвокати и преподаватели по право, вж  тук

За поредното изменение на ЗРТ от 2017 г.

Законът за радиото и телевизията е приет преди 19 години (1998 г.). С него се въведе директивата Телевизия без граници – едно условие за откриване на преговори за присъединяване към ЕС и, по-късно, за приемане на България в програма МЕДИА още тогава, а не – подобно Румъния – след присъединяването през 2007 г.

Законът е изменян 46 пъти (към началото на юни 2017), от които близо половината са технически необходимите закони за поредното обвързване със Закона за държавния бюджет. Немалка част обслужват конюнктурни интереси – ето само два примера, които са изисквали по два изменителни закона, защото конюнктурната цел не е обслужена добре само с един – и се налага поправка или допълване на поправката:

  • успешно да се продаде ТВ2  (защото друго е, ако има цифрово must carry по закон) или
  • как да не се променя ръководството на БНТ въпреки принципа на мандатността.

Конюнктурните изменения са проблем, а не броят на измененията.  Смятам  – обратно на разпространени възгледи – че броят на измененията на един закон сам по себе си не е симптом за качество на законодателството:  много изменения може да са сигнал, че законът е лош или, тъкмо напротив,  че законът е добър. Или просто че предметът е високотехнологичен и се променя бързо.

Едва няколко изменения  на ЗРТ – от 2000 г., 2006 г., 2010 г. – имат интеграционно естество и съществена връзка с динамиката на медийното законодателство в Европейския съюз. Последният ЗИД на ЗРТ, приет през януари 2017 г. и обнародван в ДВ, бр.8/2017  принадлежи към тази малка група.

Какво обаче се е случило със законопроекта на МС   на парламентарната фазаАко  се сравни  законопроектът на МС с обнародвания ЗИД ЗРТ, става ясно, че

  • предложенията на вносителя, отразяващи  Решение 376/13 на Съда на ЕС за мултиплексите –  а именно отменяне на  разпоредби от Закона за електронните съобщения (чл. 47а и чл.48, ал. 3) и от Закона за радиото и телевизията (чл. 116и) –  са гласувани и  обнародвани отделно в ДВ, бр.103/2016 г.
  • в ЗИД ЗРТ 2017 остават само разпоредбите, въвеждащи  чл.3 ДАВМУ в чл.5 ЗРТ – но и в тях са внесени  промени:  лексиката на директивата (открито, сериозно и тежко нарушение), както е в проекта на МС – се заменя с произволна (съществено и грубо нарушение)  – защо? Бони Петрунова – заместник-министър на Министерството на културата – не е реагирала  (вж стенограмата от второ четене в комисията). Според Славчо Атанасов, който предлага промените:

Правим това, защото Законът за радиото и телевизията ползва точно тези понятия.

Всъщност не – а дори и да беше вярно, това за какво е аргумент? Директивите имат за цел да сближават националните закони – което няма да стане, ако държавите използват домашни термини. Ако всички държави в ЕС ограничават препредаване на тв програми при открито, сериозно и тежко нарушение, само България – при съществено и грубо.

Тук всичко не е кой знае какво и може всякак, но спомнете си за директивата за задържане на данни, която предвиждаше задържане на данни при тежки престъпления –  имаше протести заради опитите при въвеждането на директивата в ЗЕС   думата тежки да се замени с друга.

Tagged

Избор на генерален директор на БНТ: топката в публиката

На сайта на Съвета за електронни медии е публикуван   протокол №53 от  заседанието от 25 ноември 2016 г., на което е взето решение за поредно отлагане на избора на генерален директор на Българската национална телевизия.

Преди месец, когато беше взето решението, мотивите не станаха ясни – или поне не стана ясно какво общо имат със Закона за радиото и телевизията. Все пак в закона мандатността за управлението на обществените медии не е отменена – и да напомним отново мотивите на  изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

Сега разполагаме с протокола. Членовете на СЕМ водят  сезонен разговор кога например ще е подходящо да се побяви процедура за избор на генерален директор на БНТ. Гласуването – пет въздържал се:

Според Розита Еленова:  първо, прибързаност да не бъде допускана, и второ: “ние попадаме в най-семейния и най-ваканционния месец, декември. Хората си планират тези дни месеци напред. Всички ние го знаем по себе си. Поставяме кандидатите в ситуация да набавят своите документи от различни институции в почивни дни, в отпусни дни, което ще създаде едно изключително напрежение, като че ли ние работим под някакъв натиск.” Това е основанието, посочено и от София Владимирова.

Според Бетина Жотева “започнали са политически спекулации откакто се разбра, че СЕМ ще обявява конкурса,   периодът е предизборен и е ясно, че СЕМ ще бъде използван в предизборната кампания  грозно  и недостойно от всички политически сили”. За нас остава да съобразим защо предизборната кампания, която  е завършила, е аргумент за отлагане на обявяването на процедурата.

Иво Атанасов казва, че след 1 август 2016 г. той не може да е нито за, нито против – защото когато и да се обяви процедура, все ще е късно: “след първи август когато и да обявим конкурса, все ще събуждаме подозрения, че го правим или под политическо влияние, или, ако такова въздействие няма, че сами се съобразяваме с политическия контекст.”

Председателката обобщава:

Ситуацията и контекстът, в който бяхме вкарани ни принуждава да преосмислим собствените си планове. На мен не ми остава нищо друго освен да ви предложа в един по-устойчив и по-стабилен, обърнете внимание, обществен момент да бъдем така внимателни към него, че да го разпознаем, да го оценим и да го използваме, за да стартираме тази важна процедура и да изпълним нашите правомощия така, както изисква ЗРТ.

Не мисля, че някой може да вкара регулатора в ситуация и контекст – регулаторът сам се вкара, като доброволно се нае да участва в сагата с отлагането и рано сложи точка на очакванията за наистина независим орган в обновения си състав.

Вярно е, че парламентът отвори една неизвестно колко широка врата в ЗРТ – но за реализация на безкрайния мандат се изисква и съучастник-регулатор. Налице е.  Защото правилата за избор  можеха да се актуализират най-спокойно на обикновено заседание,   най-семейният месец декември за много процедури е нормален месец,  а само като екстравагантен може да се окачестви предлаганият мотив, че регулаторът ще разпознава устойчиви и стабилни обществени моменти,  за да изпълни свое правомощие по закон.

Екставагантен и иновативен: ще се чака устойчив и стабилен обществен момент. Председателката просто изчиства топката в публиката.