Category Archives: BG Law Making

Правната сила на квалифицирания електронен подпис: решението на Старозагорския административен съд за регистрацията на листата на ДБ

РИК Стара Загора отказа вписването на листата с кандидати на Демократична България за предстоящите парламентарни избори. Отказът беше обжалван пред съда. Политическият контекст може да се види в медиите.

Старозагорският административен съд в Решение 369/19 октомври 2021  по доклад на съдия Райна Тодорова взема предвид, че: 

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). По дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ е регламентирано, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ по своята същност представлява правна фикция, че когато действащ нормативен акт поставя като изискване за валидност или доказване на правно релевантни изявления /волеизявления/, то тази форма се счита за спазена и всички правни последици, установени в нормативната разпоредба, настъпват ако е съставен електронен документ. Съответно съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. т.е квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи /удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги/. В чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. е определено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като в Регламента изрично е предвидено, че правната сила на електронните подписи се определя от националното право, с изключение на включените в настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата правна сила като саморъчния подпис. В тази връзка разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ /на която се позовава ЦИК в потвърждаващото Решение № 742-НС от 14.10.2021г./, предвиждаща необходимост от уговорка между страните за признаване правната сила на електронния подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис, е приложима в хипотезата на подписване на електронното изявление  с електронен подпис или с усъвършенстван електронен подпис, но при прилагането на чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 нормата не е относима за случаите на подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис.

Въз основа на посочената, приложима и относима правна регламентация, следва извода, че при съставени електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани с КЕП, писмената форма на документа са счита за спазена, при равностойна правна сила на квалифицирания електронен подпис с тази на саморъчния. Съотнесено към конкретния случай това означава, че с представените в РИК – Стара Загора на технически носител електронни документи по см. на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ – съставени в електронна форма Предложение по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение №73-НС) и пълномощно по чл.255, ал.1, т.6 от ИК, съдържащи електронни изявления по см. на чл.2 от ЗЕДЕУУ, подписани с валидни квалифицирани подписи на представляващите Коалиция  „Демократична България – Обединение“ лица – А.П.А.и Х.Л.И., е изпълнено /спазено/ законовото изискване за писмена форма на документите по чл.255, ал.1 от ИК /чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ/, при задължение на изборната администрация при прилагането на чл. 25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. във вр. с чл.288, ал.2 от ДФЕС, да зачете правната сила на квалифицирания електронен подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис.

[…] Съдът не намира за необходимо да обсъжда вписаната в Регистъра на кандидатските листи за участие в изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. към вх. № 27/ 12.10.2021г. забележка за дадени указания на приносителя А. С. да завери „хартиените носители на електронните документи“, както и указанията за повторно представяне на РИК по електронна поща на електронните документи, които вече са били представени в РИК на технически носител. Очевидно тези указания са дадени при несъобразяване на съдържащата се в ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. правна регламентация; на правната същност на съдържащия електронно изявление електронен документ и съотв. на правната сила на КЕП.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че фактически, правно и доказателствено необоснован е направеният от РИК – Стара Загора извод, че „липсват валидно подписани“ [съответните документи]. […]

ОТМЕНЯ по жалба на Коалиция „Демократична България – Обединение“, представлявана от А.П.А.и Х.Л.И., Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на Районна избирателна комисия – Стара Загора, с което е отказано регистрирането на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г., като незаконосъобразно.

 ИЗПРАЩА преписката на Районна избирателна комисия – Стара Загора, за разглеждане и ново произнасяне по подаденото с рег. № 27/ 12.10.2021г. Предложение по чл.255, ал.1 от ИК от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция „Демократична България – Обединение“, за регистрация на листа с кандидати за народни представители от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за двадесети и седми изборен район – Старозагорски, за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г., при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

Решение 369/2021  на Старозагорския АС

ЕСПЧ: Мирослава Тодорова срещу България

Вчера стана известно решението  на Европейския съд за правата на човека по делото Мирослава Тодорова срещу България.

Разбира се, до решение Мирослава Тодорова срещу България можеше и да не се стигне, ако в България имаше върховенство на правото. Всъщност не става дума за противопоставяне на съдия Мирослава Тодорова и България, тъкмо напротив. Делото би трябвало да се казва Мирослава Тодорова за България.  С надеждата, че противопоставянето на принципи срещу безпринципност – за което имаме примера на  съдия Мирослава Тодорова –  един ден, дано скоро, стане стандарт.

Жалбата на съдия Тодорова пред ЕСПЧ е подадена на 18 юни 2013.Изнесените във фактическата част обстоятелства показват интензивна поредица от (процедури за налагане на) мерки по отношение на съдия Тодорова – понижение, намаление на заплатата, уволнение –  и интензивни опити от нейна страна  да защити правата си по съдебен ред. Изморително и  плашещо е простото проследяване на мерките, проверките, дисциплинарните производства  и санкциите, обект на които е била съдия Тодорова.

Отделен сюжет е публичната атака на човек от политическите върхове тогава – вицепремиера Цветанов – обвинил съдия Тодорова в покровителстване на престъпността. И тогава, и днес буди съжаление решението, което защитава атаката като упражняване на свободата на изразяване на гражданина Цветанов – по това време той  е силов вицепремиер, един от най-силните хора в държавата.

Осем дълги години са изминали до произнасянето на Съда, като през това време  за съжаление обстоятелствата не са се променили особено, българската съдебна система и българското правосъдие  са все така  област, очакваща радикална реформа. Толкова по-важни са изводите на ЕСПЧ:

По чл. 10 ЕКПЧ

Правителството поддържа, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателя не е имало за последица ограничаването на свободата ѝ на изразяване и че в нито един момент не е била възпрепятствана да  прави публични изявления.Съдът прилага теста за пропорционалност (дали е налице намеса, предвидена от закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целта).

173. Съдът припомня, че по-горе е стигнал до заключението, че дисциплинарното производство, образувано срещу жалбоподателя, и санкциите, наложени ѝ в този контекст, са достатъчно свързани с публично изразените ѝ позиции, за да се разглеждат като намеса на публичните органи при упражняването от страна на жалбоподателя на правото ѝ на свобода на изразяване.

176. [Дисциплинарните производства и санкциите] безспорно са имали възпиращ ефект както за жалбоподателя, така и за останалите съдии, възпирайки ги да изразят критични мнения […] по въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт

178. [ …] Съдът счита, че националните органи не са посочили в решенията си релевантни и достатъчни причини, за да обосноват, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени на жалбоподателя, са необходими и пропорционални на законните цели, преследвани в настоящия случай.

179. С оглед на гореизложеното И като има предвид първостепенното значение на свободата на изразяване по въпроси от общ интерес като функционирането на правосъдието или необходимостта от запазване на неговата независимост, Съдът счита, че дисциплинарното производство срещу молителя и наложените ѝ санкции представлява намеса в упражняването от нейна страна на правото ѝ на свобода на изразяване, което не е “необходимо в едно демократичното общество” в преследване на законните цели, посочени в член 10 от Конвенцията.

180. Тази констатация обаче не трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността за наказателно преследване на съдия за нарушения на професионалните му задължения в резултат на упражняването на свободата му на изразяване, при условие че подобен иск е свободен от всякакво подозрение, че е бил извършен в ответни мерки за упражняването на това основно право. За да разсеят всяко подозрение в това отношение, националните органи трябва да могат да установят, че въпросното производство е насочено изключително към една или повече от законните цели, изложени в член 10, втора алинея.

Нарушение на чл.10 от Конвенцията.

  • По чл. 18 във връзка с чл.10

Жалбоподателят поддържа, че дисциплинарното производство срещу нея преследва цел, различна от посочената, в нарушение на член 18 от Конвенцията: “Ограниченията, които съгласно условията на настоящата конвенция се налагат на споменатите права и свободи, могат да се прилагат само за целта, за която са били предназначени.” Съдът отбелязва, че разглежда оплакването на жалбоподателя по чл.18 от Конвенцията като основен аспект на настоящото дело.

205. Относно това дали дисциплинарното производство срещу жалбоподателя и наложените ѝ санкции също са имали за цел, както поддържа жалбоподателят, да я накаже за позициите и критиките, които е изразила по отношение на  политиката на правителството в областта на правосъдието. Съдът вече отбеляза по-горе,  в контекста на член 10 от Конвенцията, че дисциплинарните мерки, предприети срещу жалбоподателя, са пряко свързани с публичните ѝ позиции

206-207. По-специално министърът на вътрешните работи прави изявления пред пресата, които са насочени лично към жалбоподателя, и критикува работата ѝ като съдия (вж. точка 26 по-горе).  Съдът счита това доказателство за достатъчно, за да заключи, че дисциплинарното производство и санкциите, наложени  на жалбоподателя, преследват и цел, която не е предвидена от Конвенцията, а именно тази да я накаже за позициите й като председател на Съюза на съдиите в България.

211. Съдът отбелязва, че дейността на жалбоподателя в рамките на Съюза на съдиите в България  представлява упражняване на свободата на сдружаване и изразяване, и че нищо не показва, че тези дейности противоречат на закона или на правилата за професионално поведение на съдиите. По-специално, критичните позиции, изразени от организацията, председателствана от  жалбоподателя, са насочени към осигуряване на по-голяма прозрачност и ограничаване на намесата на изпълнителната власт при насърчаването на съдиите с цел укрепване на независимостта на съдебната власт, чието значение Съдът често е подчертавал в своята съдебна практика. С оглед на тези фактори намерението да се използва дисциплинарната процедура като ответни мерки за позициите на жалбоподателя  поражда особена загриженост.

213. В заключение, като има предвид всички обстоятелства по настоящото дело, Съдът счита, че […] преобладаващата цел на дисциплинарното производство, образувано срещу жалбоподателя, и санкциите, наложени ѝ от ВСС, не е била да се гарантира спазването на сроковете за приключване на делата, а да се накаже и сплаши молителя  поради критичните му позиции спрямо ВСС и изпълнителната власт.

Нарушение на чл.18 във връзка с чл.10 ЕКПЧ.

И за финал:

216. Жалбоподателят не е предявил искане за имуществена или неимуществена вреда и посочва, че констатация за нарушение на Конвенцията би ѝ осигурила достатъчно  удовлетворение. В този смисъл Съдът счита, че не е необходимо да   се присъжда никаква сума на това основание.

*

Решението на ЕСПЧ е обстоятелствено и обемно, развити са арументи и по други разпоредби на Конвенцията, поради което със сигурност ще има множество задълбочени и пълни реакции и коментари. За юристите е интересно особеното мнение на  съдиите Салкова/Харутюнян по чл. 6 ЕКПЧ. Преводът на части от решението по-горе е автоматичен и приблизителен.

Историята е за роман, но  някой друг ще го пише.

Judgment Miroslava Todorova v. Bulgaria – Disciplinary proceedings against and sanctions imposed on the applicant, a judge, violated her right to freedom of expression (резюме)

Решение Мирослава Тодорова срещу България

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост

Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува влезли в сила и действащи актове на главния прокурор, които самата прокуратура не е огласила на сайта на институцията.

В списъка на актовете са и заповеди, свързани с интелектуалната собственост, като тези методически насоки (консолидиран текст), в които има множество препратки към дефиниции и текстове, даващи по-голяма яснота каксе изисква да се прилагат ЗАПСП, ЗРТ, НК, ЗАНН и др.

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост, утвърдени със Заповед № РД-02-12 от 18.05.2018 г., изм. и доп. със Заповед № РД-02-23 от 25.09.2019 г. на главния прокурор (Получена с решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 299 от 09.06.2021 г. на заместник главен прокурор)

ИТН внася законопроект за отговорността и финансирането на медиите

Днес в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, допълван в периода 2010- 2018 г. с правила за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. Като вносители са подписани сценаристите на Станислав Трифонов – сега депутати от ИТН.

Тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само до електронни медии, ГЕРБ през 2010 г. започна да дописва правилата за медиите в един закон, по начало създаден за съвсем друго – да уреди задължителното депозиране на печатни издания.

Един технически въпрос в скоби: използвам повода да повторя отново мнението си, че законопроектите трябва да са в машинночитаем формат, иначе медиите се налага да ги преписват, вместо да копират текста – все пак проектът не е защитено от авторското право произведение, което да се защитава и технически – трябва да може да се копира за целите на медиите и за ползване от гражданите. Очаквах това да се запише в Правилника на Народното събрание – изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим, допускащ редактиране –

update: има такъв текст в Правилника:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от: 1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; 2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.

Втори въпрос е, че при тази редакция сякаш електронният подпис трябва да позволява последващо редактиране.

Но – уважаема администрация, защо приемате проекти в нарушение на Правилника?)

Предложенията:

46-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.1646-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.54

Две са новите идеи на сценаристите:

първо, изрично да се предвиди отговорност за главния редактор, като медиите се задължат да имат главен редактор – български гражданин или лице с постоянен или настоящ адрес на територията на РБ.

второ, изрично да се предвиди, че финансиране от лица с държавно или общинско участие в капитала, ЕС или други международни финансови институции или донори не може да надхвърля пет на сто от годишния оборот за предходната година.

С първото предложение сценаристите се включват в регламентиране на въпроса за отговорността, като искат да се въведе отговорност на физическо лице, различна от отговорността на автора и различна от редакционната отговорност на самия доставчик. ИТН не личи да се интересуват особено от свободата на бизнеса да определя организационна структура и управление (да има или да няма главен и заместник главен редактор), както и от свободата на услуги и свободата на установяване. В допълнение, в мотивите пише, че ЗРТ транспонира Директива 1808/2018 по отношение на редакционната отговорност, а този закон разширява кръга на лицата, които я носят – оставам с впечатление от редакцията на текста, че задължението за главен редактор се предвижда и за радио и телевизия (“всяко периодично издание или доставчик на медийни услуги”). Ако е така, предложението е съвсем проблематично.

С второто предложение ИТН иска да ограничи размера на финансиране от определени източници – като се цели изключване на възможността медиите да получават публичен ресурс, европейски средства или друго външно финансиране над пет на сто от оборота. Не става ясно къде според проекта са обществените медии и за тях отнася ли се предвиденото ограничение. Вносителите представят мярката като загриженост за независимостта на изданията. Това вече е обяснявано от Пеевски- Цонев – Хамид. Идеята за пазарно и непазарно финансиране е жива. След ДПС сега я поема ИТН.

Не говоря за Орбан, Русия, Полша, “чуждите агенти” – но то е ясно с какво се родеят тези предложения.

В обществен интерес е да се изработят критерии за качествена журналистика и към нея да се насочват средства от различни източници. Няма логика да се ограничават източниците на финансиране на качествената журналистика, от която има толкова голяма нужда, а в същото време европейски средства, облекчения и пр. да се насочват към издания, известни с неспазване на Етичния кодекс , черни кампании и пр.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги

Пътна карта за изпълнението на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, постановени срещу България

Правосъдният министър информира, че на 4 август 2021 правителството е приело да се изработи Пътна карта за осъдителните решение на ЕСПЧ, постановени срещу България, като една от основните цели е да се набележат стъпки за превенция от повтарящи се нарушения.

Той допълни, че е предложено в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост да се предвиди всяка една от институциите да плаща от бюджета си обезщетенията по тези дела.

Правилник за организацията и дейността на НС, обн. ДВ 6 август 2021

Обнародван е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, приет вчера – днес е вече в Държавен вестник и на сайта на Народното събрание.

Законът за нормативните актове не урежда широк кръг въпроси, чиято нормативна основа остава този правилник.

Затова заслужава анализ и внимание.  Ето тук приятелски поздрав с Глава Осма.

Глава осма
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНE НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието;
2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.
Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“.
(2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:
1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз – при хармонизация;
2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;
3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
(3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието e съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
(4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/1535“. При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, в мотивите се описва конкретното нарушение, както и полученият отговор при запитване, изпратено до Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз за правото на ЕС (EU Pilot).
(6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността.
(7) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече.
(8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.

Continue reading

Eвропейската комисия откри процедури за нарушение относно авторското право в цифровия единен пазар на ЕС

През изминалата седмица стана ясно, че Европейската комисия  иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Словения и Словакия да съобщят как въвеждат в националното им законодателство правилата, включени в Директивата относно авторското право в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790).

Комисията също така иска от Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия да съобщят информация за начина, по който е транспонирана Директива (ЕС2019/789) относно онлайн телевизионните и радиопрограмите.

Тъй като горепосочените държави членки не са съобщили за национални мерки за транспониране или са го направили само частично,  Комисията реши да открие производства за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма. Двете директиви имат за цел да модернизират правилата на ЕС в областта на авторското право и да дадат възможност на потребителите и творците да се възползват максимално от цифровия свят. Те укрепват позицията на творческите индустрии, дават възможност за повече цифрово използване в основни области на обществото и улесняват разпространението на радио- и телевизионни програми в целия ЕС.

Крайният срок за транспониране на тези директиви в националното законодателство беше 7 юни 2021 г. Тези държави членки разполагат със срок от два месеца, за да отговорят на писмата и да предприемат необходимите мерки. При липса на задоволителен отговор Комисията може да премине към следващ етап от процедурата, като издаде мотивирани становища.

Това се казва в официалното съобщение на ЕК,  но трябва да се знае, че едва на 4 юни, практически при изтекъл срок за въвеждане на директивата, Европейската комисия  публикува   Насоки относно член 17 от   Директива за авторското право, в които се предвиждат нови правила относно онлайн платформите за споделяне на съдържание.

Няма как държавите и да спазят срока, и да прочетат и съобразят Насоките.

Не е фатално, ще се забави малко националната транспозиция, важното е да е качествена и адекватна.

СРС по дело с паралегална цел

От седмици се обсъжда въпросът има ли незаконно подслушване на участници в протестите през 2020 г.

Атанас Атанасов и Бойко Рашков, служебен вътрешен министър, казват, че има.

Прокуратурата казва, че няма.

Сайтът BIRD публикува прокурорско искане за прилагане на СРС и обосновка за продължаване на прилагането.

Днес в парламента по време на изслушването на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи беше потвърдено следното:

Прилагане на СРС по отношение на участници в протестите има.

Прокуратурата смята, че прилагането е законно, защото има разрешение от председателя на спецсъда.

Но важното за разказа  е по какво дело са искани СРС – та:  по дело по Особената част на НК, чл.95 – преврат – във вр. с чл.321 НК организирана престъпна група, ОПГ:

с организирането на протестите лицата целят да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, което съставлява нарушение на чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 95 от НК.

Както днес народни представители изтъкнаха, чл.95 НК не е прилаган от 50-те години на миналия век.

Каква свобода на изразяване, каква свобода на политическото слово. Свободна Европа цитира адв. Екимджиев, според когото

за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.

Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.

Тук не става дума за свобода на медиите, а за нещо базисно – свобода на изразяване. Индексите за 2020 за свобода на изразяване вече са изготвени, късно идва тази информация, за да бъде взета предвид.

Но по отношение на Гешев не е късно да бъде взета предвид.

ВАС за Каракачанов: неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство

„Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва“.

Това е казал бившият вицепремиер и председател на ВМРО Красимир Каракачанов.

Комисията за защита от дисриминация е отнесла това изказване към допустимите.  КЗД е приела, че то не осъществява състав на нежелано поведение „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като, на първо място, не е насочено към конкретен субект – лице, още по-малко това да е самият жалбоподател, на следващо място, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото в конкретния случай предвид контекста, в който е направено изказването, както и не обективира омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на автора към стореното и участниците в него. КЗД се е позовала на свободата на изразяване на мнение в демократичното общество, от която, подчертава, че следва да се ползва не само благоприятната или с неутрален характер информация, а и тази, която може да предизвика неодобрение, да изненада и дори да шокира част от обществото. При тези обстоятелства, решаващият състав на КЗД е посочил, че личните, субективни усещания и емоции на едно лице, отразяващи вътрешния му светоглед при възприемането на подобна информация с неоспоримо негативно съдържание, не могат да имат значението на общовалиден критерий при оценката на дадено изказване като враждебно или дискриминационно.

Гражданска позиция на неодобрение, казва КЗД за вицепремиера.

Първоинстанционният състав е възприел становището, че

  • претендираната пред КЗД дискриминация не се доказва поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства за създаването на унизителна или застрашителна среда за членовете на Сдружението-  за да може едно нежелано поведение да доведе до визираната в нормата неблагоприятна среда, то трябва да е проявявано системно, да не се касае за еднократно действие, тъй като само системно проявявано негативно отношение спрямо дадено лице, на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., е от естество да предизвика чувство на тревожност, несигурност, отхвърляне и враждебност у потърпевшия.
  • липсва и друг съществен елемент от фактическия състав на нарушението „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр., а именно – целта на сочения като дискриминатор с изявлението си да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
  • процесното изказване на Красимир Каракачанов по повод нападението и побоя над военнослужещ в с. Войводино не сочи на насърчаване и подтикване към дискриминационно поведение, не съдържа указание и не оказва натиск към извършване на дискриминация.

Върховният административен съд с Решение 6976 от 9 юни 2021

ОТМЕНЯ решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение „Единство“ в тази част.
ВРЪЩА делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение „Единство“, ЕИК [ЕИК] при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело № 1334/2020 на Административен съд – София-град в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.

Мотивите са обстойни, с анализ на фактите, които не са спорни, и с позоваване на практика на ЕСПЧ, Съда на ЕС и практика на ВАС.  В частност:

“Особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в словесна форма и представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните изявления и фактът, че същите биват широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване. Макар последният факт да не може да бъде вменен пряко във вина на автора на изявлението, доколкото не той е отговорното лице за избора на съдържание на излъчваните в национален ефир репортажи и предавания, то несъмнено заместник министър-председателят и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов следва да може да държи сметка за повишения интерес на обществеността към неговите изказвания по актуалните теми на деня, поради което да съзнава и високата степен на вероятност коментарите му, изразяващи било лично мнение по даден обществено значим въпрос или позицията на институцията и властта, които представлява, да бъдат разпространени и публично разгласени чрез средствата за масова информация.

По своето естество, процесното изказване на Красимир Каракачанов, цитирано дословно по-горе, в което се съдържат негативни коментари спрямо ромите като цяло, надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по повод на който е направено изявлението на министъра от с. Войводино. Оспореното като дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор единствено по отношение на извършителите на въпросните тежки престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено послание, че негативните характеристики, относими към точно определени лица, за които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на цялата ромска общност посредством използвания похват на обобщаването. Без съмнение изрази като: „… циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен… търпимостта на българското общество се изчерпва“ не могат да бъдат тълкувани по друг начин освен като стигматизиращи и представящи цялото ромско население в страната под знака на негативната, осъдителна оценка, дадена по повод извършването на конкретно престъпно деяние от едно или повече лица, представители на ромския етнос. Независимо какви са били намеренията и подбудите, мотивирали изказването на касационния ответник, дали същият е искал да насочи критиката и неодобрението си единствено и само към извършителите на конкретните престъпления или не, факт е, че използваните от него изрази (словесно изразено нежелано поведение по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.) говорят за ромското етническо малцинство в неговата цялост, назовано с общото наименование „циганите в България“.

По този начин се създава внушението и се отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос. Това неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство на хората, които се определят етнически като роми, защото ги представя с колективния, стигматизиращ образ на правонарушители.”

Конституционен съд: несъстоятелност на КТБ и правните й последици

Конституционният съд се произнесе по дело №9/2020 г. и прие Решение №8/2021 г. Делото е образувано на 14.05.2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на  разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Те се отнасят до съдебното производство по несъстоятелност на една конкретна банка– КТБ, и неговите правни последици. Въпросното производство за несъстоятелност на банка е единственото открито при тяхното действие. Дори и разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б, формулирани като общи правила за производството по банкова несъстоятелност изобщо, са приети включително, ако не и преимуществено с цел да обслужат конкретно производството по несъстоятелност на КТБ.

Практически цялото извънредно законотворчество по несъстоятелността на КТБ беше обявено за противоречащо на Конституцията. Текстовете, писани от светила като Пеевски, Цонев и Хамид, скромната следа в законотворчеството на дългогодишния, но рядко появяващ се в Народното събрание депутат Делян Пеевски

казва Николай Стоянов, журналист от Капитал, който стигна до същите изводи доста по-рано от КС.

За отбелязване е особеното мнение относно липсата на процесуална легитимация на Висшия адвокатски съвет.

Тезата за противоконституционност на продукта на Пеевски- Цонев – Хамид, със съкращения:

оспорените разпоредби на ЗБН разкриват признаците на закон със същинско обратно действие, тъй като преуреждат определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица– техни частни правоприемници. Несъвместимо с правната сигурност е: заличаването с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон, за чиято установеност като правило за поведение е достатъчно да се посочи, че в тази му част (чл. 103- 105 ЗЗД) не е търпял изменения от приемането му през 1950 г. до настоящия момент; обременяване по силата на закона с тежести, противопоставими на трети лица, на имущества, придобити от тях свободни от обезпечения преди влизане на този закон в сила; неограничената от гледна точка на времеви период и брой прехвърляния възможност да се водят искове срещу трети лица, които нямат и не са имали правоотношения с банката, с цел връщане в масата на несъстоятелността на придобито от тях имущество. В не по-малка степен накърнява правната сигурност въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство, което тогава не е предвиждало такива правни последици. Във връзка с това Съдът не намира основания да отстъпи от разбирането си, че „принципът на правната сигурност, изискващ стабилност на правните сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти“, налага „още при сключване на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни“.

Липсва каквото и да е оправдание от конституционен ранг кредиторите и длъжниците на една определена търговска банка да бъдат третирани по-различно спрямо всички останали правни субекти в идентично правно положение. Във връзка с това Съдът намира за необходимо да отбележи, че вложителите в една банка имат легитимното очакване да получат пълния размер на вложенията си, но адресат на тези очаквания е самата банка, тъй като тя управлява вложенията и извършва кредитиране за собствена сметка и на собствен риск (чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции) и при добро управление би следвало да разполага с имущество, достатъчно за удовлетворяване на всички вземания. В случай, че банката бъде обявена в несъстоятелност, вложителите имат към държавата легитимното очакване да получат гарантирания от закона лимитиран размер, определен в чл. 4, ал. 1 ЗГВБ, при което няма конституционно оправдание държавата със закон да се домогва да осигури по-голям размер в полза на вложителите на една определена банка, и то накърнявайки по недопустим начин правата на останалите кредитори и други трети лица. В този смисъл оспорената законова уредба е насочена да защити не значим „обществен интерес“, а по-скоро частен.

По изложените съображения Съдът намира, че оспорените разпоредби от ЗБН (с изключение на чл. 60а и чл. 60б, чиято формулировка не позволява да бъдат отнесени конкретно до производството по несъстоятелност на КТБ) нарушават конституционната повеля на чл. 6, ал. 2 от Основния закон за равнопоставеност пред закона като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата (Решение № 14 от 10.11.1992 г. по к.д.№ 14 от 1992 г.). Както е имал възможност вече да отбележи Съдът, принципът вменява в задължение на държавата да третира равно всички, които биват засегнати от нейни действия или решения. Нарушаването на този конституционен императив се квалифицира като произвол, представляващ нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост (Решение № 1 от 27.01.2005 г. по к.д.№ 8 от 2004 г.)

В обобщение на изложеното, Конституционният съд намира, че оспорените разпоредби на ЗБН са противоконституционни като нарушаващи принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), принципа на равнопоставеност пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), принципа на гарантиране и неприкосновеност на частната собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).