Category Archives: BG Law Making

Контракоментар за медийното законодателство и цифровите права по време на пандемия

С Асен Генов говорихме онлайн по медийни теми и за медийното законодателство, доста дълъг контракоментар се получи за законопроектите срещу дезинформацията, за извънредното положение, за отговорността онлайн, накрая до подслушването, проследяването  – и ще има ли край. Това беше през март, след президентското вето – оттогава ситуацията се променя бързо.

Асен е приготвил текста  за Medium   в четири части – ето ги:

Проф. Нели Огнянова за медийното законодателство и свободата на словото у нас (първа част) – medium.com :  Защо пропадането на България във всички рейтинги по свобода съвпада с периода на членство в Европейския съюз?

Проф. Нели Огнянова — извънредните медийни законодателни мерки (част 2) –  medium.com: За репресивните законодателни идеи на политиците в условията на извънредно положение и корените на тези идеи

Проф. Нели Огнянова за опитите да се ограничи свободата на словото в България (част 3) – medium.com:  За идеите на българските политици да ограничат свободата на словото и влияние върху медийната свобода

Проф. Нели Огнянова за свободата на словото: трябва да внимаваме и да сме будни (част 4) – medium.com: Без да влизаме в лексиката на политици и висши държавни служители, които използват момента за да поддържат култура на страха с апокалиптични прогнози –  трябва да внимаваме какви мерки се въвеждат и да сме будни

Tagged ,

Разпоредбата, върху която е наложено вето

Със закона за мерките поради извънредното положение (§41)  е извършено  изменение на Закона за електронните съобщения (в болд):
Чл. 251б. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за:
1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2018 г., доп. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни.

Чл. 251в, ал. 2  – “право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

Чл. 251г – „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“

Президентът наложи вето върху тази и върху още една разпоредба, която се отнася до цените.
Парламентът прие ветото – както стана ясно, само за да влезе законът по-бързо в сила.
Tagged

Правата на човека и пандемията

Докато тук министърът на финансите Горанов ни обяснява, че не е време за демокрация, в Обединеното кралство парламентарната комисия за правата на човека открива проучване дали мерките, предприети срещу пандемията,  са в  съответствие с изискванията/ демократичните стандарти за правата на човека:

„Времената на национална криза изискват силно и решително лидерство. Въпреки това  е жизненоважно да се  гарантира, че правата на човека   се спазват и хората остават изцяло защитени съгласно закона.

Комисията внимателно ще разгледа предприетите мерки и всяко предложено законодателство. Правителството трябва да защити правото на живот и в същото време да има предвид въздействието върху правата на човека, тъй като стремежът е да се защити страната в  безпрецедентно време. “

Тоав за лидерството е категорично вярно.

 

Дерогация на ЕКПЧ – няма нотификация. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение – прието.

В продължение на темата от последните дни – развитията от днес:

Министър  Екатерина Захариева обясни пред  бТВ, че е получила писмо от министъра на правосъдието, но ще подпише нотификационно писмо след направен анализ – какъвто още няма. Голяма част от държавите са заявили, че наложените от тях мерки не изискват дерогация, вкл Италия, Испания и най-засегнатите държави. Докато не излезе окончателно Закона за мерките по време на извънредното положение, няма да се вземе решение  – ако се вземе, ще е за срока на извънредното положение.

В някакъв смисъл това е отговор на казаното от министър Горанов, че не било   момент да се говори за демокрация: момент е, част от анализа налага ли се да се подаде нотификация

И второто развитие – парламентът прие ветото на президента. Оспорваните текстове отпадат от закона за извънредното положение, препратката е към новините на бТВ и много хубавата снимка е от бТВ на Ладислав Цветков

Правната_комисия_в_парламента_подкрепи_ветото_на_президента_-_bTV_Новините_-_2020-03-23_21.07.05

update:

Петиция, изчерпателно аргументираща  позицията срещу дерогация на чл.15

 

 

АЕЖ: ЗИД ЗРТ на ВМРО е напълно противоконституционен

Асоциацията на европейските журналисти е публикувала становище по законопроекта на ВМРО за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Според АЕЖ проектът е напълно противоконституционен.

Мотивите са в унисон с мотивите във ветото  на президента върху разпоредба от Закона за мерките по време на извънредното положение, предвиждаща наказателна отговорност за невярна информация за разпространението на заразна болест.

Tagged ,

Дерогация на ЕКПЧ. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение. Не е моментът да говорим за демокрация.

Ситуацията е динамична, пандемията COVID 19 е обявена от СЗО и се разпространява, мерки са необходими.  Идентифицирани са уязвимите групи, основно средство – изолирането по домовете. Дотук има пълно съгласие.

  • Дерогацията на ЕКПЧ – предвидена в чл.15 ЕКПЧ

Според lex.bg министърът на правосъдието смята, че:

 Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани

Здравка Калайджиева за Дневник:

Затварянето на съдилищата изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел – опазването на здравето на нацията.

Министърът твърди, че всякакви оплаквания до Съда в Страсбург биха били недопустими след такова уведомление. Всъщност министрите на външните работи на държавите страни по Конвенцията имат такова задължение пред Генералния секретар на Съвета на Европа и предоставената от тях информация следва да обхваща не само факта на обявяването на извънредно положение, но и конкретните предприети мерки и тяхната продължителност, за да е възможна преценката за тяхната необходимост и пропорционалността им спрямо преследваната цел.

Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи.  Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.

Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били “съответно недопустими”, крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.

Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.

По мнение на експертите трябва да   се види нотификационното писмо  – и дори да бъде допусната нотификацията, това още не значи, че цялата Конвенция няма да се прилага.

  • Законът за мерките по време  на извънредното положение

Засега няма стенограма от приемането на този закон, има текст за второ четене в комисия– който е само индикативен.

Но на сайта на президента вече има съобщение за вето (частично вето) и мотивите за ветото. Първата атакувана разпоредба е изменението на 326.1 НК – този текст и досега е използван от прокуратурата срещу критични медийни публикации:

Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.

Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).

В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки – Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.

Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект” за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани  под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.

Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.

Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест” и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Не е ясно останал ли е в закона текстът за задължение на мобилните оператори да проследяват съобщенията, за да има информация за разпространението на вируса, както съобщиха медиите. Във ветото присъства само още проблемът за спекулата и пределните цени.

 

Не е моментът да си говорим за демокрация.

Какво му е на момента – извънредното положение е в една  – по дефиниция – държава от демократичния свят. Демокрацията дава рамката и пределите на мерките, които могат да бъдат предприети – включително по време на кризи.  Здравка Калайджиева започва тъкмо така коментара си – има безспорно легитимна  цел – опазването на здравето на нацията,  но  мерките, които се вземат  за тази цел,  трябва да отговарят на определени демократични изисквания – да  са необходими и пропорционални. Не всякакви.

И не трябва да се внушава, че който е срещу конкретни мерки и  ги намира необосновани, неадекватни  и непропорционални, е срещу защитата на хората в пандемия.

Нито трябва да се  допуска тези мерки да заглушат критични гласове от лекарското съсловие или от  медиите – което ще бъде възможно с широкото и неясно дефиниране на някои разпоредби.

За финал – една публикация, която беше преведена на български и многократно публикувана – Светът след коронавируса, Харари

Tagged

Българска квота

В отделни законопроекти устойчиво  присъства предложение за българска квота в излъчваната музика.  Предложението е с вариации. Но смисълът му е по законов път да се въведе задължение  за резервирана част от програмите за българска музика в подкрепа на българските автори и изпълнители.

В местни условия интересите са ясни: автори и изпълнители искат квота, доставчиците предпочитат да запазят контрола върху пропорциите в съдържанието – и без това по директива имат задължения за две квоти,  а по лицензия (за лицензираните доставчици) имат още количествено определени изисквания към съдържанието. Така се обяснява позицията на АБРО,  така се обяснява позицията на членовете на АБРО – бТВ и Нова телевизия.

В реакцията на Музикаутор се срещат оценки и  квалификации, които не е ясно на какви факти се основават:  Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси и че АБРО  отрича квотния принцип като утвърден европейски модел.

В същия дух и стил вече неколкократно различни групи народни представители внасят законопроекти с предложения за българска квота.

Съществува изискване за европейската квота, въведено от наднационалното законодателство. Европейската квота защитава европейските производители на съдържание, като работи за единен вътрешен пазар. Националната квота – например българската квота – напротив, не работи за единен вътрешен пазар и в известен смисъл е с протекционистична цел за разлика от целите на  европейската квота. Българските произведения са част от произведенията в европейската квота и  се зачитат при измерването й.

Във всеки случай не може да се слага знак за равенство, когато говорим за ролята на двете мерки (европейска и българска квота).    Ако европейският законодател искаше, щеше да предвиди за тези 30 години (първата версия на медийната директива е от 1989) национални квоти. Но  не го е направил.

Защитата на национални интереси в рамките на ЕС е валидна,  възможна,  но се изискват известни усилия, за да се реализира правомерно,   в съответствие с правото на ЕС.

 

 

ЗИД ЗРТ на ВМРО срещу фалшивите новини

На сайта на Народното събрание  е публикуван поредният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Сезон му е на този закон, богата реколта от ЗИД-ове.

Законопроект 054-01-25 с вносители Александър Сиди и др. народни представители от ПГ  Обединени патриоти.

Това трябва  да е законопроектът на ВМРО срещу фалшивите новини, за който преди време от партията казаха, че създават работна група.

Трябва да се прочетат мотивите задължително.  Защита на гражданите, юридическите лица и държавата от шарлатаните и мародерите в интернет средата.

Както е модно да се прави, с този ЗИД се променя  и друг закон – а именно Наказателния кодекс:  иска се изменение на  чл. 326.1 НК – да предвиди санкция до три години лишаване от свобода за невярна информация.

Знаем го този чл. 326.  

Tagged

Главният прокурор иска увеличаване на санкциите за фалшиви новини

Според Дневник:

Главният прокурор заяви, че е нужна спешна промяна в законодателството и на още текстове в Наказателния кодекс, като даде пример с разпространението на фалшиви новини, за които сега законът предвижда до 2 години затвор. По думите му тези текстове са морално остарели и е трябвало да бъдат осъвременени отдавна.

Да не пишем всички ограничения, отдавна обмисляни, на сметката на коронавируса:

По време на извънредно положение лесно могат да се ограничават права, дори законодателно. Обсъждане на  баланси, всички гледни точки  и обществени дискусии тук няма. С течение на времето извънредното положение ще бъде отменено, но  ограниченията – не. И колко далече може да стигне ескалацията на санкциите?

Медиапул по темата.

 

Tagged

Бъдещето на бТВ, Марко Рубио и 5G

Сенатор Марко Рубио (R-Fla)  иска правителствен преглед на предстоящата продажба на СМЕ  – от AT&T  на PPF  – в писмо от 26 февруари 2020, адресирано до министъра на финансите   и генералния прокурор.

Писмото  демонстрира нарастваща загриженост заради свързани с Китай сливания и придобивания, включващи американски активи. Рубио настоява за преразглеждане от комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) на предстоящата продажба на AT&T на нейния дял от 1,1 милиарда долара в  CME Group  на чешката компания PPF Group.  Продажбата е обявена през октомври 2019 г. и очаква решение на ЕК.

Медиите съобщават още, че президентът на Чешката република Милош Земан е известен като много дружелюбен към Пекин,   настояващ Чехия да приеме Huawei за свой 5G доставчик.  Според  Рубио продажбата ще повлияе на националната сигурност на САЩ, тъй като приоритетите на Вашингтон включват  запазване  на  свободна и открита медийна среда по  света, както и да попречат на Комунистическата партия на Китай да подрива свободните медии в усилията си да подкопае демократичните стандарти в световен мащаб.

Ако PPF купи CME,  ще поеме контрола върху популярни  телевизионни канали в няколко централноевропейски страни –  Чехия, Румъния, България, Словакия и Словения. Каналите, включително лидерите на рейтинговия пазар ProTV в Румъния и bTV в България, достигат аудитория от 97 милиона души, според писмото на Рубио.

Рубио изнася факта, че дъщерното дружество на PPF Home Credit  е наело фирма за връзки с обществеността за  манипулиране на чешкото обществено мнение спрямо Китай чрез  „шпиониране на чешки политици, притискане на медиите да оттеглят новинарски статии, критични за Китай, и създаване на нов мозъчен тръст – Sinoskop – с предубедени анализатори, които да  влияят върху обществените дебати“.

В  Европейския парламент е постъпил въпрос от чешки депутат до чешката комисарка Йоурова, в чийто ресор е тъкмо плурализмът на медиите.  Как ще приложите  Merger Regulation, пита депутатът, за да предотвратите негативния ефект на сделката. Добър въпрос. Чакаме отговора на Йоурова и решението на ЕК.

Келнер вече идва у нас  за Нова телевизия, но чрез КЗК точно преди година държавата предпочете Домусчиев. За тази година Нова телевизия се превърна в каквото Домусчиев е обещал да я превърне,  но затова пък КЗК разреши и концентрация Нова телевизия/Нетинфо.

Междувременно имаме PPF/ Telenor.

Сега Келнер е дошъл и за бТВ. Не е докрай ясно как ще се развие процедурата, да видим първо решението на ЕК.

Ако изборът е  дали да бъде Китай зад планове за 5G, риск за националната сигурност, манипулиране на обществеността, износ на идеология от Китай за Европа и пр. –  или Делян Пеевски и пр. зад местен прилежащ бизнес  –  ще се продава  телевизор.

Tagged