Category Archives: BG Law Making

Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

На сайта за обществени обсъждания се е появил  проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Дата на откриване:05.3.2019 г.
Целева група:Всички заинтересовани
Сфера на действие:Култура
Дата на приключване:05.4.2019 г.

Мотивите: 

Разработването на общ рамков документ за развитието на българската култура (Стратегия) е свързано с нуждата от стратегическо планиране и управление във всички области на културата за определен период от време. По този начин, създаването на подобен тип стратегически документ позволява да се:

  • Формулират дългосрочни програмни и управленски цели, както и цели на конкретни политики, заедно с желаните резултати;
  • Определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени;
  • Определят планови показатели, чрез които ще се измерва напредъкът по постигане на общите и конкретни цели за определен период от време;
  • Даде възможност за прилагане принципите за широко участие в управлението на културните процеси, което ще обедини вижданията и усилията на правителството, гражданското общество и всички заинтересованите страни в съвместна работа за постигане на обща визия на основата на споделени ценности.

Настоящият документ, който се базира на направен анализ на средата за предходните десет години, си поставя за цел да посочи пътищата за развитието на българската култура и отстояването на националната културна идентичност. Това може да бъде осъществено посредством:

  • реализирането на конкретни политики и програми, които насърчават всички културни процеси и субектите, свързани с тях;
  • подкрепа на творчеството и създаване на условия за иновации;
  • прилагане на авторско-правните норми;
  • осигуряване на възможно най-широк достъп до съвременните и наследени от миналото културни постижения и в тази връзка условия за развитие на хората и извеждане на преден план на общи ценности.

Кратка оценка:

Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата:

“Министерска лакърдия. В рамките на тригодишната прогноза до 2020 г. бюджетът за култура пада на 0.4 процента.”

Текстът  заслужава  пространнна рецензия другаде.

Сега целта е да се привлече вниманието към проекта за национална културна стратегия – текстът има проблематични характеристики, които наистина трябва да бъдат обсъдени.

Обхват. Културна стратегия би трябвало да означава стратегия за културата,  за отделните елементи, които в системно единство съставляват културата на едно общество. Проектът предлага идея за култура, обхващаща следните десет области:

  1. Културно наследство
  2. Визуални изкуства и архитектура
  3. Изпълнителски /сценични/ изкуства
  4. Книга, четене, библиотеки
  5. Читалища и любителско изкуство
  6. Аудиовизия и медии
  7. Авторско-правна политика
  8. Международно културно сътрудничество. Популяризиране на българската култура извън страната
  9. Култура и образование
  10. Национален фонд „Култура“

Културата по обхват е сведена до това, с което се занимава Министерството на културата.  За сравнение – алтернативен възглед за обхвата на стратегията. Културните и творчески индустрии  присъстват в настоящия проект  в една точка (3.11), в която няма нещо стратегическо за тях, а има трудно достъпен текст с влияние на Валтер Бенямин, уверете се:

форми на изразяване, доколкото те са резултат от определена творческа активност (респ. дейност) и имат отношение не само към творчеството и иновациите, но и към начина на (въз)производство на културните и творческите индустрии. В тази връзка техническата възпроизводимост на резултата (респ. формата на изразяване) е критерий за класификация на творческата дейност като творческа индустрия или субсидирана култура и т.н.

Финансово осигуряване. Смисълът на една стратегия е да очертае посоки на развитие, за които има финансово осигуряване – или, при най-минималистичен подход – да очертае откъде ще дойде финансирането зад предвидените мерки. Какво от това, че е предвидено популяризиране на българската култура зад страната или цифровизация на архиви и фондове – ако няма финансиране? Без сериозно разработена и защитена финансова част така наречената стратегия е  множество от думи, зад които не стои никаква воля

Така си обяснявам защо Диана Андреева е коментирала този проект накратко с едно число –  0.4.

Цели и приоритети. Културната стратегия е оставена без цел Достъп до култура. Има различни цели и приоритети,  но достъп до култура при целите няма. При положение, че според НСИ това е основен проблем.

Какво предвижда  стратегията за областта Аудиовизия и медии:  

Аудиовизия и медии
Основен приоритет

Подпомагане на културния и творческия сектор да се възползват от възможностите, свързани с глобализацията и цифровата ера

 

Стратегически цели
1. Подпомагане на културните и медийните индустрии с цел допринасяне за устойчивия растеж, заетостта и социалното сближаване;
2. Повишаване нивото на медийна грамотност;
3. Подкрепа на цифровото разпространение на аудиовизуални произведения;
4. Осигуряване на достъп до нови възможности, в т.ч. и международни, пазари и публика;
5. Активно участие в диалога свързан с развитието на аудиовизията и медийния пазар.

Дейности:
– Разработване на нови модели за цифрово разпространение и дигитализация ва създадения културен продукт.
– Прилагане на възможностите, предлагани от цифровите технологии, особено за разпространение на аудиовизуални произведения.
– Разработването на политики, научните изследвания и отчитането на медийната грамотност и дигиталното разпространение.

За сравнение – проект  за същата област,  изготвен в рамките на подготовката на стратегия за културните и творчески индустрии  преди години с активното участие на Обсерваторията по икономика на културата.

Прочетете какво се предвижда за областите, които ви интересуват, в
проекта на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г. и дайте мнението си до 5 април 2019.

Съд на ЕС: Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС?

Съдилищата в Германия се занимават с този въпрос, има решение за съвместимост , има и преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

Преюдициално запитване — Помощи, предоставени от държавите — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Обществени радио- и телевизионни оператори — Финансиране — Законодателство на държава членка, съгласно което всички пълнолетни лица с жилище на територията на страната са длъжни да плащат вноска на обществените радио- и телевизионни оператори

I

Германският казус

Член 13 („Финансиране“) от Държавния договор за радио- и телевизионното разпространение предвижда:

„Обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се финансира от вноски за радио- и телевизионно разпространение, от приходи от реклама и от разни приходи; основният източник на финансиране е вноската за радио- и телевизионно разпространение. В рамките на осъществяването на функцията за обществено радио- и телевизионно разпространение не се допуска предлагането на платени програми или предложения; […]“.

Член 14 („Необходимост от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение“) :

„(1)      Необходимостта от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се проверява и установява на редовни интервали в съответствие с принципите на икономия и ефективност, отчитайки и съответните възможности за рационализация, въз основа на обявените нужди от регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, [Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF)] и публичноправното обединение „Deutschlandradio“, от unabhängige Kommission zur Überprüfung und Ermittlung des Finanzbedarfs der Rundfunkanstalten (независима комисия за контрол и оценка на необходимостта от финансиране на радио- и телевизионните оператори).

(2)      При проверката и оценката на необходимостта от финансиране се изхожда по-конкретно от следното:

1.      запазването на конкурентоспособността на съществуващите радиопрограми и на разрешените с Държавния договор телевизионни програми на всички провинции (необходимост, свързана със запазването),

2.      новите радиопрограми, разрешени в съответствие с правото на провинциите, участието в новите технически възможности за радио- и телевизионно разпространение при създаването и за целите на разпространението на радио- и телевизионни програми, както и възможността за организиране на нови форми на радио- и телевизионно разпространение (необходимост, свързана с развитието),

3.      развитието на разходите като цяло и развитието на разходите конкретно в медийната сфера,

4.      развитието на приходите от вноската, на приходите от реклама и разни приходи,

5.      инвестирането, олихвяването и целесъобразното използване на остатъка, който се получава, когато съвкупните годишни приходи на регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, ZDF или Deutschlandradio, надхвърлят съвкупните разходи, направени с оглед на изпълнението на функцията им.

Законът на Баден-Вюртемберг за прилагане на Държавния договор за вноската гласи, че в частния сектор  за всяко жилище се събира вноска, която се дължи от лицето — държател на жилището. Съществувалата до момента такса се заменя от тази вноска.

Според запитващата юрисдикция тази вноска не е съвместима с правото на ЕС, защото:

1 вноската представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на тези радио- и телевизионни оператори, за която Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Освен това според нея произтичащата оттук държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС.

 2.  с приходите от вноската се финансира въвеждането на нова система за наземно цифрово предаване — DVB-T2, за която не е предвидена възможност за използване от чуждестранните радио- и телевизионни оператори.  Заместването на  такса   с   вноска води до това, че цялото пълнолетно население с жилище в Германия участва във финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение, по подобие на предвиденото в данъчното право – и е неправомерна помощ, предназначена за въвеждането на системата DVB-T2, финансирана с данъка.

3. обществените радио- и телевизионни оператори се ползват от редица предимства, които частните радио- и телевизионни оператори нямат и които представляват икономическо предимство.

4. ограничава свободата на информация, залегнала в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ и съзнателно е замислена като препятствие за достъпа до всякаква форма на информация, разпространявана по сателит, по кабел или по мрежа за мобилна телефония. Вноската за радио- и телевизионно разпространение се дължи от съответното лице независимо дали то реално ползва програми на обществените радио- и телевизионни оператори.

5. вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на свободата на установяване, нарушава принципа на равно третиране и дискриминира жените, защото самотните родители, предимно жени, са поставени в по-неблагоприятно положение от пълнолетните лица, съжителстващи в едно жилище.

И при това положение се задават седем въпроса за съвместимостта на вноската с правото на ЕС. Почти пет от тях Съдът обявява за недопустими и отговаря на останалите.

II

Заключението на Генералния адвокат

Законът на федерална провинция Баден-Вюртемберг от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., с който се променя правопораждащият факт за възникване на задължението за вноската за радио- и телевизионно разпространение, като притежаването на приемник се замества с държането на жилище:

–        не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС];

–        следователно не създава нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС или която е трябвало да бъде одобрена от посочената институция.

2)      Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС допускат национална правна уредба като съдържащата се в Закона на федерална провинция Баден-Вюртемберг, която дава право на обществените радио- и телевизионни оператори, които се финансират от вноска за радио- и телевизионно разпространение, да издават собствени изпълнителни основания за събирането на тази вноска и да ги привеждат в изпълнение в случай на неплащане, без да е необходимо да прибягват до редовните съдебни способи“.

III

Решението на Съда на ЕС по дело C‑492/17 

Заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение се свежда до изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., което не може да бъде квалифицирано като съществено.

Целта на  изменението по същество е да се опростят условията за събиране на вноската   в обстановка на технологично развитие, свързано с приемането на програмите на обществените радио- и телевизионни оператори.

Изменението на закона не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

Допуска се общественият доставчик сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски.

IV

Коментар: решението и България

По предмет спорът има връзка с българското законодателно решение за принципа на таксата – на домакинство/индикирано чрез електромер, въведено преди 20 години със Закона за радиото и телевизията.

Преди всичко, за термина:  Германия е напуснала системата на таксите.   В българската версия на решението на Съда на ЕС  се говори за вноска  за радио- и телевизионно разпространение, broadcasting contributions в английската версия, Beitrags an die öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten в немската,  redevance aux radiodiffuseurs publics във френската. Не е такса, която е цена  за  услуга.

Така постъпи и Швейцария през 2015.

Използваният от българския законодател термин такса  – а не вноска – блокира едно законодателно решение, предвиждащо по същество задължение “на домакинство”, както днес е в Германия.

По повод превода на решението  – ако трябва да сме точни – вноската не е за разпространение (разпространението не е работа на обществените доставчици), а за създаване и предоставяне за разпространение на аудио- и аудиовизуални медийни услуги. 

Моделите на финансиране на обществените медии са постоянна тема в този блог, например тук

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще

 

 

Вето върху разпоредба от изменението на ЗЗЛД – обработване на лични данни за журналистически цели

Президентът наложи вето върху установените (с § 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни) критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Очакваме Народното събрание да се отнесе с внимание и според цялата сериозност на евентуалните последици към въпроса за балансите  – “помиряването” – на права и важността на свободата на изразяване.

 

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни,  приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям основната цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД ЗЗЛД) – осигуряване на ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Без съмнение, същото включва и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламентът) в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да предприеме действия за реализирането на заложените в тези разпоредби цели. Така чл. 85, пар. 1 от Регламента предвижда държавите членки да помиряват (от англ. reconcile – помирявам, съгласувам, сдобрявам) със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Подкрепям изцяло подхода в чл. 85 от Регламента. Като държава членка на Европейския съюз България се ползва от тази рамка за постигане на баланс между двете права чрез законови средства и механизми, които счете за подходящи. В този смисъл е и съображение 153 от Регламента.

Основното положение в чл. 85, пар. 1 от Регламента относно желаното помиряване на двете права е възпроизведено в чл. 25з, ал. 1 от ЗИД ЗЗЛД. В ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход – подредил е в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията. Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които „поради естеството на своята дейност” имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото”, без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг.

Заслужава да се отбележи, че самият Регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно. Очевидна е легитимността на преследваната от законодателя и вменената от Регламента цел да бъде намерен законов път за помиряването на двете жизненоважни за гражданите основни права. Но способът, който законодателят е приложил, предизвиква основателни възражения. Помиряването в чл. 85 на Регламента е предвидено за права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз – правото на защита на личните данни (чл. 8) и свободата на изразяване на мнение и информация (чл. 11). Съдържанието на т. 1-9 от чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД оставя впечатление, че посочването на критериите е изчерпателно. Точка 10 обаче съдържа „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ и опровергава това впечатление, като отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията-администратор, ученият и писателят в своята работа следва да съобразява, а по-късно и да доказва. Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване, е обречен на неуспех. Показателно за това е, че създаващото впечатление за изчерпателност изброяване по чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД завършва с общата формулировка на точка 10. Демонстрираната колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост.

Ролята на българския законодател в процеса на постигане целите на Регламента е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация.

Подобна уредба не е в услуга и на конституционното задължение да се осигури свободно от държавна намеса пространство за разгръщане на личността (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Това, разбира се, не изключва регулация, без която държавата не би могла да се погрижи позитивно за правата. Въпросът е за мярата, тъй като всяка регулация, когато е в повече, е отрицание на същността на личните основни права, която е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера (Решение № 2 от 2006 г. на Конституционния съд).

Свободата на изразяване на мнение и информация, както и правото на защита на личните данни, са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията). Що се отнася до правото на защита на личните данни, то е необходимо проявление на неприкосновеността на личната сфера на индивида, провъзгласена в чл. 32-34  от Конституцията, чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека. Съгласно чл. 8, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на защита на неговите лични данни.

Както бе посочено, в чл. 85, пар. 1 от Регламента изрично се повелява на държавите членки на Европейския съюз чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация, вкл. при работата на журналисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото.

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с изброяване на критериите по чл. 25з, ал. 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не постига предписаното съгласуване между двете конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация. Принципно положение, спазвано при преодоляване на конкуренция или колизия на основните права, вкл. в практиката на българския Конституционен съд (Решение № 3 от 2002 г.), е тяхното балансиране да се извършва по най-щадящ начин. В случая изискването да се изпълняват написаните в 10-те точки критерии, дори и поотделно, представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл. Конституционната практика възразява принципно спрямо такъв подход (Решение № 15 от 2010 г.), който се отклонява същностно от установените начала и стандарти на съвременната демокрация, и е недопустим.

Вероятно с така въведените критерии се е целяло „улесняване“ на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но не винаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята практика Конституционният съд е откроил значението на правото свободно да се изразява мнение като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество и като основно условие за неговия напредък и за развитието на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.).

Очаквам Народното събрание да изпълни конституционното си задължение и задълбочено да проведе ново обсъждане, което в този случай е особено важно. Не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

 

За повече прозрачност относно проследяването на граждани

Един пример за ролята на медиите за защита на правата на гражданите. Сиатъл, щата Вашингтон.

Електронното издание The Stranger  в Сиатъл се обръща към федералния съд с иск за публично оповестяване на начина, по който се използват средствата за наблюдение и проследяване – тъй като и американците имат проблем с публичността и прозрачността на използването на специални технически средства за проследяване.

Изданието печели делото – но важно е какво следва:   съдът ще събира данни  за използване  на средствата за наблюдение и ще ги публикува  два пъти годишно. Докладите  ще бъдат  през януари и юли на уебсайта на съда. Тези доклади ще предоставят важни данни за дейността на правоприлагащите органи и биха могли да служат на изследователите, пресата и обществеността.

“Това ще позволи на The Stranger, както и на по-широката общественост, да научи колко често федералните правоприлагащи органи в Сиатъл правят подобни искания и дават на всеки по-добра представа за случващото се”, казват от изданието. “Това също ще улесни всеки, който иска от федералния съд да разкрие конкретна информация по конкретни дела.”

За сравнение –  информация  за контрола върху СРС у нас – говори Бойко Рашков, досегашен председател на бюрото за контрол:

Очевидно в парламента не се интересуват от решенията на ЕСПЧ. Сега на практика в България липсва външният контрол върху СРС – същото, за което бяхме осъдени преди около 10 години. Този орган фактически няма да изпълнява това, което трябва да върши, защото в бюрото не бяха избрани специалисти с правна квалификация, които да разбират от тази работа, т.е няма да има кой да следи за спазване правата на гражданите.

Законопроект за защита на търговската тайна

На сайта на Народното събрание е публикуван внесеният от МС  Законопроект за защита на търговската тайна.

От мотивите:

Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време в съществуващата правна рамка на ЕС са най-слабо защитените от незаконно придобиване, използване или разкриване.

Отчитайки изложените факти, Европейската комисия стига до извода, че е необходимо сближаване в областта на гражданскоправните средства за защита, което да позволи на иновационните предприятия по-ефективно да гарантират опазването на своите търговски тайни. Унифицираното минимално ниво на закрила на търговските тайни в целия ЕС следва да гарантира, че вносът на стоки от трети държави, когато те са произведени чрез използването на присвоени търговски тайни, може да бъде спрян навсякъде в ЕС при еднакви условия. Същевременно конкуренцията не следва да се ограничава, тъй като не се предоставят изключителни права и всеки конкурент е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна. С течение на времето това би трябвало да има положително въздействие върху конкурентоспособността и растежа на икономиката.

На 8 юни 2016 г. като инструмент за преодоляване на горепосочените проблеми и постигане на описаните цели е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Основната цел на законопроекта е привеждането на действащата в страната правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване.

В законопроекта са дадени определения за ключови понятия – търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки – предмет на нарушение; са предвидени изключенията от обхвата на законопроекта; са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни; са регламентирани подробно производството и мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред.

Предложените правни механизми за защита ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което от своя страна ще доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС.

Рашидов: Време е за дебати за обществените медии

През тази седмица се прие Законът за държавния бюджет 2019. За обществените медии са предвидени 67.8 млн лв за БНТ и 44.3 млн лв за БНР, за пълнота да отбележим и БТА с 5.1 млн лв – макар че БТА не отговаря на изискванията за обществена медия, тъй като гражданите нямат свободен достъп до съдържанието.

В светлината на критичното състояние на българския медиен пейзаж внимание заслужава изказването по време на обсъждането на председателя на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов. По време на обсъждането на бюджета Рашидов е изложил следните свои идеи:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

След това можем да говорим за повече пари, защото парите невинаги служат на обществото.

Да си дойдем на думата. Обществените медии.

Откакто е на власт, ГЕРБ няколко пъти подхваща уредбата на обществените медии.

През първия мандат

– като начало – ГЕРБ отмени Закона за публичното радиоразпръскване,  приет през май 2009 г. с гласовете на БСП и ДПС. Тогава ГЕРБ заявяваше, че със закона се обслужват частни бизнес интереси и се създава  компания за наземно разпространение на програми, в която 49 на сто се предвижда да притежава частник. След парламентарните избори през юли Министерски съвет гласува отпускането на 150 млн. лв. от бюджета за държавния дял в спорния мултиплекс на разпръскването на двете обществени медии.

Законът беше отменен с   § 90 ПЗР ЗИД ЗРТ – ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2010 г. , с който беше въведена втората ревизия на медийната директива. Все в началото на първия си мандат, през юни 2010 г.,  ГЕРБ намали медийния регулатор от 9 на 5 души по много специфичен начин, за да се освободи от предходни назначения. Председателката на медийната комисия Даниела Петрова не си направи и труда да разбере какво й диктува АБРО.  В това време мултиплексите чрез серия от имитации на независими конкурсни процедури и отново не без помощта на услужливия законодател бяха усвоени от Цветан Василев, а България беше дадена на съд и осъдена от Съда на ЕС с решение по делото С-376/13.

През втория си мандат

ГЕРБ също подхващаше темата за обществените медии, Полина Карастоянова като председател на парламентарната комисия поддържаше тезата, че медиите се били обединили около идеята за медиен холдинг от европейски тип (2015), (2016) – като Венелина Гочева беше извела това в заглавие – медиите искат обединение – ето по този алгоритъм. Жалко, че БНТ е свалила материала от сайта си, в новите условия той пак е актуален, може да го качи. През този мандат парламентът и СЕМ играха играта за мандата на директора на БНТ – и докараха нещата дотам, че според СЕМ  директорите на обществените медии вече са безмандатни.

Тук съм написала  за някои ефекти от медийната политика на ГЕРБ през първите два мандата на управлението им.

През третия мандат на ГЕРБ

председател на медийната комисия вече е Вежди Рашидов. БНТ  любезно му предоставя програмно време, благодарение на което сме свидетели на радостите и горестите на Рашидов. Диалозите с водещите Георги Любенов и Емил Кошлуков имат несъмнена образователна стойност, с тези диалози могат да се илюстрират основните демократични медийни стандарти на независимите и безпристрастни обществени медии, за което трябва да сме много благодарни на БНТ.

И така, какво ни казва Вежди Рашидов:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

Да примем, че дискусията е открита.

Може ли 6 млн. държава да има три обществени медии?

Може.  (БТА ще трябва да положи усилия, за да заслужи този термин – и ако преосмисли достъпа на обществото до информация.)  Но да, може да има и две, и три обществени медии.

По логиката на Рашидов най-икономично е да има една медия. Само че медиите не са индустрия като другите. В демократичните общества има принцип – медиен плурализъм, записан е и в първичното право на ЕС, в Хартата на основните права.  В по-малките държави медийният плурализъм важи точно толкова, колкото и в големите. И в Чехия, и в Дания, и във Финландия, и в Латвия, и в Щвеция – и да не изброявам държави, сравними по население с България, може да има и две, и три, и повече обществени медии. И не, т.нар. вътрешен плурализъм не е достатъчен.  Всяко сливане и обединяване отнема от плурализма, а в България   в днешните условия не е останало много за отнемане.

Рашидов е прав, че БНТ и БНР “или са обществени медии, или са търговско дружество” – и те не са търговски дружества.  Което означава: ако някой има намерение да ги оптимизира на общо основание, икономии от мащаба и пр.  – като търговски дружества – и обществените медии да станат една – на властта –   ще се сблъска сериозно със стандартите на европейския медиен дуализъм.

А сега ще напиша отделно за Унгария, която очевидно за някои  е вдъхновение и образец – макар че можеше спокойно да се разказва паралелно за двете държави.

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

 

Tagged

ЗИД ЗАПСП: задължителен пренос срещу заплащане – настъплението на доставчиците

На сайта на Народното събрание беше публикуван законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Изменение на ЗАПСП, което всъщност е дълбоко навлизащ в уредбата на задължителния пренос (must carry) проект.

Кой е вносител на законопроекта:

  1. Данаил Кирилов, ГЕРБ
  2. Ана Александрова, ГЕРБ
  3. Емил Димитров Ревизоро, Обединени патриоти

Законопроектът предлага да се изменят две разпоредби от ЗАПСП: 

Чл.91, ал.1, .4 се изменя така:

Чл. 91. (1)  Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:

……………………………..

4. публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.

 

А пар.5 ал.2 ДР ЗАПСП се изменя така:

§5 (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права или сдружение на радио и/или телевизионни организации, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между организацията или дружеството и ползвателите или техни представителни организации.

Законопроектът предлага ощеи промени в Закона за електронните съобщения:
Чл. 49в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Комисията може да възложи задължения за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители, включително крайни потребители с увреждания, като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии съвместно с доставчиците на медийни услуги по реда на Закона за радиото и телевизията.

(3) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.

(4) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност. при заплащане  на справедливо възнаграждение по чл.91.1.1. ЗАПСП.

(5) Комисията преразглежда наложените задължения по ал. 1 с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.

 

Как точно да става това? Ето и последното ново предложение във внесения законопроект:

В 6-месечен срок от влизане в сила на този законопроект СЕМ заедно с доставчиците приемат правила за определяне на програмите по чл.49в.1  ЗЕС.


*

Какво предлага следователно законопроектът, да обобщим:

  1. в чл.91 – разширяване на обхвата, в който доставчиците имат изключително право да дават разрешението за заплащане.
  2. В пар.5 се появява правомощие на  сдружения на доставчици.
  3. Там, където ЗЕС урежда задължителния пренос, се предвижда СЕМ да определя програмите заедно с доставчиците.
  4. А ето централната идея – must carry  за доставчиците срещу заплащане
  5. По правила, определени от СЕМ заедно с доставчиците.

Има и една разпоредба срещу криенето на броя на абонатите.

В България сме виждали  лобизъм при регламентацията на must carry и досега –   вж Чии програми ще гледаме (2010) –  но този законопроект е нов връх, заедно с мотивите му.


Току -що на сайта на парламента се появи съобщение, че проектът е оттеглен.

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2017

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2017 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2017). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и пазарно включване.

Мониторингът започна с пилотно изследване в девет държави, вкл. България, за 2014 г.  (МРМ 2015) и продължи с анализ на плурализма за 2016 г.

Резултатите за България са получени чрез анализ на данни за 2017 г. и отбелязват влошаване на ситуацията в сравнение с 2016 г.:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

 

Изучаването на медийния плурализъм в ЕС е важна задача, намерила подкрепа и от Европейския парламент:

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

Българският екип е в състав Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова.

Кратък обзор на негативните статистики относно медийната свобода и причините за тях  може да се види тук.

В последните месеци има и нови развития, включително свързани с приемането на закона Пеевски-Цонев и др. и поредния доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, в който за първи път се съдържа толкова подробна оценка на медийната среда.

Tagged

20 години Закон за радиото и телевизията

720046ca_o

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

КЗЛД: становища относно прилагането на Регламент 2016/679 (GDPR)

КЗЛД прие становищa по актуални въпроси, свързани с приложението на Регламент 2016/679 (Общ регламент относно защита на данните)

В отговор на запитвания от банки и пощенски оператори, КЗЛД направи тълкуване на правните фигури „администратор” и „обработващ лични данни” в контекста на предоставянето на услуги.
Позицията на КЗЛД, изразена в няколко становища, е следната:
 „1. Дружествата, които предоставят услуги при условията на строга и изчерпателна законова регламентация, въз основа на лицензия или аналогично индивидуално разрешение от държавата и под контрола на изрично определени публични органи, по принцип не биха могли да се разглеждат като обработващи лични данни, а като самостоятелни администратори. Примери за такива администратори са пощенските оператори, банките и застрахователните дружества.
2. Предвид многообразието от обществени отношения и в съответствие с принципа за отчетност, регламентиран в чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, участниците в търговския и гражданския оборот следва сами да определят във всеки отделен случай какви са техните правоотношения във връзка с обработваните от тях лични данни – самостоятелни администратори, администратор и обработващ или съвместни администратори. Техният избор не следва да е формален и трябва да гарантира в най-голяма степен съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и ефективна защита на правата на субектите на данни.
Пълният текст на становищата за 2018 е на сайта на КЗЛД.
Tagged