Category Archives: BG Media

Радио България: какво всъщност се обсъжда

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

 

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

  • Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

  • Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

  • СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

  • Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

 

  • Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

 

 

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.

 

 

Спорът БНР – Музикаутор, нова фаза

На сайта на КЗК има съобщение, според което

С Определение № 654/15.06.2017 г. Комисията за защита на конкуренцията, на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК,  ПРЕДЯВИ на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музиката и музикални издатели за колективно управление на авторски права „МУЗИКАУТОР“  твърдение за извършено нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоара на Музикаутор по безжичен път, предаването или препредаването на произведенията по електронна съобщителна мрежа за доставчици на радиоуслуги на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.

В срок от 30 (тридесет) дни адресатът на определението и молителят имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения.

*

През април 2017 СГС прекрати делото, заведено от БНР, поради недопустимост на иска.

През юни 2017 БНР и Музикаутор подписаха договор.

След Вяра Анкова

Мъж влиза в БНТ след Вяра Анкова е заглавие в 24 часа.

24 часа е издание, което  не предполага – то  информира за решеното:  Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР  и  изборът се отложи.

Сега казват: мъж влиза в БНТ.  Кой точно мъж? И това е казано.

Да си спомним как се фабрикува новината – като се обявява за обществено мнение: Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност.  Нищо подобно – но 24 часа свежда волята.  Владимира Янева по-късно   разкрива механиката.

Да видим какво искала сега медийната общност – ето заглавие: Колеги на Каменаров смятат, че той е с най-големи шансове. И голяма снимка.

Октоподът-оракул Паул почина, но ние си имаме 24 часа.

 

Регулаторът отложи отново избора на генерален директор на БНТ

Изглеждаше, че процедурата за избор на генерален директор на БНТ е обявена окончателно и на 2 август ще има избран нов генерален директор. Не е окончателно – на сайта на СЕМ има съобщение – изборът се отлага за края на август, причина:

за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.

Причината е странна и проблематична: така излиза, че
(1) досегашните конкурси са провеждани в условия на неравнопоставеност на кандидатите и
(2)   с  един отчет  за полугодието  ще се  гарантира  равнопоставеното участие на кандидатите – с което се прехвърля отговорността за  равнопоставеността към сегашното ръководство на БНТ. А ако в отчета няма достатъчно информация – ще се отлага ли процедурата отново? И колко информация е достатъчно?

Колкото повече думи натрупва регулаторът около този отлаган избор, толкова повече въпроси възникват.

*
Прессъобщение

06 Юни 2017

Съветът за електронни медии (СЕМ), във връзка с обявената на 31 май 2017 г. процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), реши да удължи срока за подаване на документи от кандидатите. Промяната се налага, за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.
Във връзка с това СЕМ ще изиска от БНТ отчет за последното шестмесечие, който ще бъде разгледан на 3 юли и публикуван на сайта на регулатора.
Сроковете за отделните етапи на процедурата се изменят, както следва: подаване на документи – до 17 юли 2017 г.;
оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 08 август 2017 г.;
оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 17 август 2017 г.;
изслушвания – 21-22 август 2017 г.;
избор на генерален директор – 23 август 2017 г.
Решение РД-05-159/2016 г. относно процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги

Freedom House: доклад 2017

Публикуван е докладът на Freedom House за  политическите права и гражданските свободи в  страните по света за 2017 г.

България попада при свободните страни (87 от общо 195 включени в доклада).

За Европа като цяло се казва, че континентът не може вече  да  се приема за даденост като бастион на демократична стабилност.

Обявена процедурата за избор на Генерален директор на БНТ

Според прессъобщение на сайта на СЕМ от  31 май 2017  Съветът за електронни медии обявява  процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Сроковете за отделните етапи на процедурата са:

  • подаване на документи – до 30 юни 2017 г.;
  • оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 18 юли 2017 г.;
  • оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 27 юли 2017 г.;
  • изслушвания – 31 юли – 1 август 2017 г.; избор на генерален директор – 2 август 2017 г.

Както помним, на регулатора му трябваше   устойчив и стабилен обществен момент,   за да обяви процедурата за избор.

Очевидно моментът е настъпил – и победителят ще победи – но това ще се изпълнява в продължение на два месеца.

 

ВАС: относно решението за избор на генерален директор на БНР

Стана известно решението и на петчленния състав на Върховния административен съд от 10 май 2017 срещу решение по адм. дело 8427/2016 на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на кандидата за Генерален директор на БНР Васил Чобанов срещу решението на СЕМ за избор на Александър Велев.

Според съда постановеното решение е обосновано и правилно, касационната жалба е неоснователна.

Изборът е проведен по т.нар. стари правила (Процедура, приета с решение на СЕМ от 22 март 2016). Както е известно, СЕМ обяви, че процедурата трябва да се замести с нова – по която да се проведе избор на Генерален директор на БНТ.

Така   в България беше въведен на практика отказ от прилагане на принципа на мандатността. 

Избор все още не е проведен, нито насрочен. Както стана ясно от изказване на новоизбраната председателка на СЕМ София Владимирова, новите правила се оспорват пред съда. Което е  попътно на идеята  сегашният Генерален директор на БНТ да остане изпълняващ длъжността неопределено дълго.

Решение  на ВАС – тричленен състав, 27 декември 2016

Решение на ВАС – петчленен състав, 10 май 2017

ЦИК, предизборната кампания, Пеевските т.нар. материали

И в тази предизборна кампания има неозначена реклама – напр. за РБ по Канал 3 –

  1. решение 4547-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : сигнал за нарушение на разпоредбата на чл. 179 от ИК в програмата на „Канал 3“ на доставчика на медийни услуги „Елит Медия България“ ЕООД. и
  2. или агитация на Марешки в аптечната мрежа -решение 4546-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на правилата за водене на предизборна агитация от партия „ВОЛЯ“, представлявана от Веселин Найденов Марешки

Има и сигнал за голия Волен Сидеров в предаване, излъчено по бТВ – решение 4503-НС / 14.03.2017 ОТНОСНО : сигнал на СЕМ за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК в предаването „Мармалад“, излъчено по БТВ на 11.03.2017 г.

За съжаление в рекламна форма се вижда посланикът на Турция Гьокче  – в случая нарушението е квалифицирано като нарушение на добрите нрави.

Но първенството по активност се пада на Пеевските  – не са точно медии,  но по смисъла на Изборния кодекс §1 т.19 все пак са  – медии, печатни издания – Телеграф и Монитор. Всички посочени по-долу жалби са от Да, България и Христо Иванов в лично качество.

  1. № 4553-НС / 20.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г.
  2. 4548-НС / 19.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за водене на предизборна агитация
  3. 4545-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  4. 4544-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  5. 4518-НС / 15.03.2017ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  6. 4637-НС / 25.03.2017   ОТНОСНО : жалба от коалиция „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“ и от Христо Любомиров Иванов, кандидат за народен представител, за нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г.
    Иновация са масовите безплатни притурки, разпространявани с Телеграф.
    Решението на ЦИК от 20 март 2017:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК се забранява използването на материали (не само агитационни материали), които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Нарушаването на тези принципи и ценности се има предвид по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК в частта относно понятието „добрите нрави“. В притурката със заглавие „Маската на задкулисието“ се нарушават правата на коалицията с неправилното й изписване като „Дай България“, тъй като по този начин се правят негативни внушения относно коалицията, което е недопустимо в условията на предизборна кампания.

Видно от съдържанието на книгата е, че в отделни нейни части се коментират лица, регистрирани като кандидати за народни представители в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. С коментарите се цели да се направят внушения във вреда на тези кандидати по начин, който е недопустим в условията на предизборна кампания. На стр. 67 под снимката на Трайчо Трайков – кандидат за народен представител, е записано, че същият може да отнесе до 12 г. затвор за аферата с EVN, на стр. 210 под снимката на Антоанета Цонева е описано, че тя е „сивият кардинал“ в „Дай България“, на стр. 211 под снимката на Тома Велев е записано, че същият е „зеленият октопод“, който прави опит за политическа кариера, а Христо Иванов е наречен „грантовият барон“. В притурката са коментирани и кандидатите за депутати, като напр. Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Асен Агов и други, като коментарите са в смисъла и духа на заглавието на предговора на книгата, а именно „Партии на мафията“, и целят да се направят внушения в този смисъл. На корицата на книгата са публикувани снимки на някои от кандидатите за народни представители под формата на фотоколажи – изобразени са като маски, чрез които кандидатите са представени в негативна светлина. Именно с тези фотоколажи и коментари във вреда на определени кандидати за народни представители от партии и коалиции се засяга доброто име, честта и достойнството им по начин, несъвместим с моралните норми.

Предвид изложеното Централната избирателна комисия приема, че в. „Телеграф“ с разпространението на притурката със заглавие „Маските на задкулисието“ пряко се засягат доброто име, честта и достойнството на кандидати за народни представители, както и че с изписването на наименованието на коалиция „Движение Да България“ като „Дай България“ се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от ИК.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ИК доставчикът на медийната услуга носи редакционната отговорност за избора на съдържание на медийната услуга, както и за определяне на начина, по който тя е организирана. Редакционната отговорност се изразява чрез упражняването на ефективен контрол върху съдържанието на предоставените медийни услуги по време на предизборната кампания.

Централната избирателна комисия приема, че нарушението е извършено от управителя на „Телеграф“ ЕООД, доколкото носи редакционната отговорност за съдържанието на публикувания материал.

Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 и 45 във връзка с чл. 183, ал. 4, чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс и § 1, т. 16 от ДР на ИК Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от ИК от управителя на „Телеграф“ ЕООД, ЕИК 130446187, със седалище: гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 119, Александър Кирилов Георгиев, за разпространението, извършено на 20 март 2017 г., на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ по отношение на кандидатите за народни представители Христо Любомиров Иванов, Радан Миленов Кънев, Антоанета Димитрова Цонева, Тома Георгиев Велев и Трайчо Георгиев Трайков и коалиция „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“.

ПОСТАНОВЯВА спиране на разпространението на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ от всички доставчици на медийни услуги.

*

Още решения (допълнени):

    • за езика на кампанията –

4640-НС / 25.03.2017  ОТНОСНО : сигнал от коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“, представлявана от Красимир Дончев Каракачанов, чрез пълномощника Михаил Иванов Петров, за нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. по чл. 181, ал. 2 и чл. 183, ал. 4 от ИК

    •  за нарушение на забраната за огласяване на резултати

4653-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата 24 часа.bg

4652-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата 24 часа.bg

4651-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата 24 часа.bg

4649-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата по чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата Pik.bg

4647-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата по чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата на Blitz.bg<

4645-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : сигнали за предизборна агитация в деня за размисъл на електронната страница на агенция „ПИК“

4644-НС / 26.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 от ИК, извършено на интернет страницата 24 часа.bg
*

И в допълнение – предходното решение от 19 март 2017 не допуска известното от практиката в други страни предварително ограничение (injunction, задължение за въздържане – в случая от разпространение на притурката):

Не може обаче непосредствено да се направи изводът, без да се познава съдържанието на още неразпространената книга, че слоганът „Партии на мафията напират към властта“ е адресиран към конкретна партия или коалиция. Извън правомощията на Централната избирателна комисия е да налага санкции по чл. 186, ал. 2 от ИК, без да са налице ясни и недвусмислени доказателства за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК във вече разпространени агитационни материали, със съдържанието на които членовете на ЦИК да могат да се запознаят. Член 186, ал. 2 от ИК изобщо не допуска такава възможност.

Би било интересно в контекста на притурките да се види реализация на чл.131 ИК – право на отговор – 250 страници (в решенията на американския ВС това е един от аргументите срещу право на отговор – ако трябва да е в същия обем…)

Чл. 131. (1) Доставчик на медийна услуга, с изключение на електронните медии, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията от партии или инициативния комитет, е длъжен незабавно след получаването на отговор да го публикува. Публикуването на отговора става на същото място, със същия размер, вид и формат шрифт и без коментар.
(2) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.

КЗК и разпространението на програмите на бТВ Груп

Какво от това, че имаш вестник – ако нямаш канали за разпространение.

ПрасПрес – или поне първият брой –  показа какво значи в български условия коалицията Лафка плюс услужливи общини. Така е в София, така е в Стара Загора,  така е масово при кметовете (и мнозинствата в съветите) на ГЕРБ –  колкото и Борисов да отрича общи интереси с Пеевски.

Какво от това, че имаш телевизия – ако нямаш разпространение. Докато наземното цифрово разпространение стоеше запазено за олигарсите, кабелните мрежи достигнаха сериозно покритие. Преди няколко години БТВ се постара да продава пакетираните си програми на кабелните мрежи. – но те не одобриха нито пакета, нито цената. Регулаторите казаха, че не им е работа да се намесват в търговски отношения. И стана ясно, че това ще продължава да бъде проблем, който трябва да намери решение.

Към картината се добавя и преценката на държавата за обществен интерес – съответно правните фигури must carry rule  (задължение за разпространение на програми) u must offer rule (задължение за предоставяне на програми за разпространение). В аналоговото време ЗРТ уреждаше само задължения за предоставяне, съответно за разпространение на програмата на БНТ, но в цифровото време се появи т.нар. цифрово  must carry rule, където общественият интерес нито беше обоснован (законът го предвиди например заради корпоративен интерес – казусът с ТВ2), нито беше защитен с must offer rule.

И ето, години по-късно, по искане на кабелни оператори е образувано производство в КЗК срещу „БТВ Медиа Груп” EАД и „Нова Броудкастинг Груп“ АД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 37а от ЗЗК.

Твърди се, че предприятията „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) и „Нова Броудкастинг Груп“ АД (Нова) безспорно имат по-силна позиция при договаряне на правата за разпространението на притежаваните от тях телевизионни програми, тъй като се явяват единствени доставчици на това медийно съдържание. Това обективно положение ги поставя в по-благоприятна позиция при договаряне, от която ответните дружества се възползват в противоречие с изискванията за добросъвестна търговска практика, което довежда до увреждане на по-слабите страни – в случая молителите. Предмет на договорите е неизключителното право, което БТВ и Нова предоставят на кабелните оператори да препредават техните програми в мрежите си.

Досега компетентният орган КЗК не е сезиран, тъй като е липсвала правна база за подобно искане. Процесният период е от 24.07.2015 г. (когато е приета Глава VIIА от ЗЗК) до настоящия момент. Недобросъвестното поведение се обективира – според кабелните оператори – чрез следните действия на БТВ и Нова при сключване на договори за разпространение на съответните телевизионни програми: налице е поставяне от страна на БТВ и Нова на ултимативно изискване кабелните оператори задължително да включат по-нискорейтинговите програми bTV Action, bTV Lady, Кино Нова, Диема Фемили и др. в основните си програмни пакети, като условие за сключване на договор. Евентуален отказ на оператор да приеме този ултиматум е въздиган в основание за прекратяване на всякакви делови отношения с него. В същото време на сателитните оператори „Булсатком“, БТК (Виваком) и М-тел, както и на кабелните Нет 1 и Близу, е позволявано да включват тези програми в допълнителните (второстепенните) си програмни пакети, което е доказателство за прилагане на различни условия от страна на БТВ и Нова към отделните оператори. Поемането на предварително задължение от страна на кабелните оператори при бъдещо стартиране на нови програми, автоматично да се стартират търговски преговори, включително за цена и същите да бъдат включени в основния им програмен пакет, като предпоставка за продължаване на договорните отношения, е индикация за оказван натиск. Задължително „пакетиране“ на всички програми на БТВ и Нова и невъзможност правата за отделни програми да се закупуват самостоятелно от кабелните оператори, включително за националните ефирни телевизии BTV и Nova, които са със статут от КРС must carry и се разпространяват задължително е prima facie доказателство за оказван натиск и т.н.

Според КЗК – АКТ-220-28.02.2017:

Двете ответни предприятия – доставчици на телевизионно съдържание – разпространяват следните програми:
– „БТВ Медия Груп“ ЕАД – bTV, bTV International – с политематичен профил, bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady, bTV Novella и Ring.BG
със специализиран (филмов, спортен, развлекателен и др.) профил;
– „Нова Броудкастинг Груп“ АД – „Нова ТВ“ – с политематичен профил, „Кино Нова“, Диема Фемили“, Нова спорт“, Диема спорт“ и „Диема спорт 2“ със
специализиран (спортен и филмов) профил.

Наличните данни сочат, че двете ответни предприятия се ползват с най-високи рейтинги на по-голямата част от телевизионните си програми, което е един от
основните индикатори за наличие на пазарна мощ на съответния пазар и предполага наличие у тези предприятия на възможности да влияят върху този пазар, включително върху условията за продажба и цените.

Според КЗК „Нова Броудкастинг Груп“ АД не е допуснала злоупотреба с по-силна позиция на договаряне.

Комисията счита, че поведението на bTV в конкретното му правоотношение с кабелния оператор „Вайтъл- И“ ЕООД във връзка с начина на определяне на реалния брой абонати на оператора, заявените предложени цени на база увеличения брой и отказа да се извърши одит от страна на медията, представлява злоупотреба с по-силната позиция, изразяваща се в налагане на необосновано тежки условия на платформения оператор, което уврежда неговите интереси като по-слаба страна в правоотношението, а така също и интересите на крайните потребители, клиенти на предоставяната от платформения оператор услуга. Подобни нарушения се установяват и по отношение на “Цифрова кабелна телевизия” ООД и  “Кабел Сат-Запад” ООД.

Налагат се имушествени санкции на bTV, решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Избор на генерален директор на БНТ: топката в публиката

На сайта на Съвета за електронни медии е публикуван   протокол №53 от  заседанието от 25 ноември 2016 г., на което е взето решение за поредно отлагане на избора на генерален директор на Българската национална телевизия.

Преди месец, когато беше взето решението, мотивите не станаха ясни – или поне не стана ясно какво общо имат със Закона за радиото и телевизията. Все пак в закона мандатността за управлението на обществените медии не е отменена – и да напомним отново мотивите на  изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

Сега разполагаме с протокола. Членовете на СЕМ водят  сезонен разговор кога например ще е подходящо да се побяви процедура за избор на генерален директор на БНТ. Гласуването – пет въздържал се:

Според Розита Еленова:  първо, прибързаност да не бъде допускана, и второ: “ние попадаме в най-семейния и най-ваканционния месец, декември. Хората си планират тези дни месеци напред. Всички ние го знаем по себе си. Поставяме кандидатите в ситуация да набавят своите документи от различни институции в почивни дни, в отпусни дни, което ще създаде едно изключително напрежение, като че ли ние работим под някакъв натиск.” Това е основанието, посочено и от София Владимирова.

Според Бетина Жотева “започнали са политически спекулации откакто се разбра, че СЕМ ще обявява конкурса,   периодът е предизборен и е ясно, че СЕМ ще бъде използван в предизборната кампания  грозно  и недостойно от всички политически сили”. За нас остава да съобразим защо предизборната кампания, която  е завършила, е аргумент за отлагане на обявяването на процедурата.

Иво Атанасов казва, че след 1 август 2016 г. той не може да е нито за, нито против – защото когато и да се обяви процедура, все ще е късно: “след първи август когато и да обявим конкурса, все ще събуждаме подозрения, че го правим или под политическо влияние, или, ако такова въздействие няма, че сами се съобразяваме с политическия контекст.”

Председателката обобщава:

Ситуацията и контекстът, в който бяхме вкарани ни принуждава да преосмислим собствените си планове. На мен не ми остава нищо друго освен да ви предложа в един по-устойчив и по-стабилен, обърнете внимание, обществен момент да бъдем така внимателни към него, че да го разпознаем, да го оценим и да го използваме, за да стартираме тази важна процедура и да изпълним нашите правомощия така, както изисква ЗРТ.

Не мисля, че някой може да вкара регулатора в ситуация и контекст – регулаторът сам се вкара, като доброволно се нае да участва в сагата с отлагането и рано сложи точка на очакванията за наистина независим орган в обновения си състав.

Вярно е, че парламентът отвори една неизвестно колко широка врата в ЗРТ – но за реализация на безкрайния мандат се изисква и съучастник-регулатор. Налице е.  Защото правилата за избор  можеха да се актуализират най-спокойно на обикновено заседание,   най-семейният месец декември за много процедури е нормален месец,  а само като екстравагантен може да се окачестви предлаганият мотив, че регулаторът ще разпознава устойчиви и стабилни обществени моменти,  за да изпълни свое правомощие по закон.

Екставагантен и иновативен: ще се чака устойчив и стабилен обществен момент. Председателката просто изчиства топката в публиката.