Category Archives: BG Media

ПИК осъден за клеветническа информация в статия

На 12 февруари 2019 г.  състав на Софийския граски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков.

ПИК Нюз е осъден да заплати на  Емил Джасим обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на клеветническа информация, съдържаща се в статия на ПИК Нюз.

Пълният текст на решението

Преди националния празник на България през 2017 г. и преди изборите за парламент, на сайта ПИК  е публикувана статия със заглавие СКАНДАЛНА ГАВРА! Историк и учител от „Да, България” хули българщината навръх 3-ти март, нарича *******”  Твърди се, че Емил Джасим, определен като кандидат-депутат от политическа партия,  „хули“ българщината и Васил Левски и “дори си позволява пред аудиторията да нарече Васил Левски „л…но“.

СРС се произнася в полза на Джасим.  В жалбата срещу решението на първоинстанционния съд защитата на ПИК Нюз твърди, че

  •  не е налице виновно поведение на автора на публикацията, доколкото е отразена обществената реакция срещу презентацията на ищеца;
  • статията е резултат на добросъвестен журналистически анализ;
  • публикацията на сайта на ответника е препечатана от Труд  и  е процесуално недопустимо да се уважат исковете на ищеца срещу различни ответници във връзка с нанесените му неимуществени вреди;
  • публикувайки линк към презентацията на ищеца, медията е дала възможност на читателите да се запознаят с нея, което изключва изопачаване или скриване на информация;
  • ЕСПЧ  има практика за защита на свободата на изразяване, приложима в случая.

Софийският градски съд засяга множество въпроси в светлината и на практиката на Съда за правата на човека.

Отговорност за републикуване

Статията е препечатана от Труд. Съдът установява, че липсва позоваване и за автор е посочен ПИК. По този въпрос съдът приема следното:

Ирелевантно е за спора дали статията е препечатана от друга медия, доколкото не се спори, че в прикаченото към статията видео, което към момента на публикуване е било налично, се е съдържала цялата процесна лекция на ищеца и авторът на материала е могъл да се запознае с него, съответно да провери соченото в статията, от която се твърди, че е препечатана.

При републикуване, чрез което се разпространява клеветническа информация,  се ангажира отговорността на медията, която републикува:

в свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Съдът в Страсбург приЕ., че са необходими специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания ще зависи най-вече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по отношение на твърденията(Standard Verg lagsgesellschaft mbH (№2)).

В конкретиката на казуса се установява, че в процесната статия се твърди, че ищецът е нарекъл по недопустим и циничен начин историческа личност. Напълно предвидимо е, че публикуваният материал с подобно заглавие не само има опасност, но неизбежно ще засегне с висок интензитет личността на ищеца и мнението на обществото за него. Авторът на статията е имал възможност без особени усилия да провери твърденията си в статията, като се запознае със съдържанието на процесната лекция.

Ето защо съставът намира, че в случая не са спазени добрите журналистически практики и съответно дори и материалът да е взет от друга медия, което не се доказа по безспорен начин, то отговорността на медията не отпада.

Баланс на права

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че авторът на публикацията не е съблюдавал правилата за добра журналистическа практика, не е проверил информацията, която излага, а е извършил недопустимо нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията), което не може да бъде извинено и пренебрегнато за сметка на свободата на словото, прокламирана в чл.10 от Конвенцията.

Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл.8 от ЕКПЧ, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл.10 от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване.

ЕСПЧ е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността наличния живот съществува независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43 EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса между чл.8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва критерия за обществен интерес. В конркетния казус процесната статия, доколкото касае публична личност и нейни публични изказвания и виждания, може да породи конструктивен дебат, доколкото лицето се установи по-делото, че е член на политическа партия и участва активно в нейната дейност. За обществото е важно да се запознае с възгледите на публичната личност по отделни въпроси, дори и свързани с мнението му за исторически периоди и личности.

В този смисъл е позволено да се извършва оценъчна дейност на изказванията и поведението на лицето. Недопустимо е обаче да се възпроизвеждат клеветнически твърдения, които манипулират общественото мнение и целят популяризиране на даден материал. Доколкото се установи, че не ищецът е обидил историческа личност, в тази част статията се явява клеветническа и не може да попадне под закрилата на чл.10 от ЕКПЧ.

По тези критерии въззивният съд счита, че следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца за сметка на чл.10 от ЕКПЧ. ЕСПЧ е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer срещу Австрия). В делото Chauvy и други срещу Франция съдът тълкува чл.8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение.

Публични фигури

Следва обаче да се има предвид, че степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Petriva v Romania, като се съобрази факта дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл.8 от ЕКПЧ.

Съдът е приел, че защитата на репутацията на другите по смисъла на чл.10 §2 от ЕКПЧ обхваща политици, които не действат в личното си качество – Lingens v Austria. Безспорно съдът намира, че към 2017 ищецът е бил публична личност, тъй като е участвал активно в политическия живот на страната, членувал е в политическо движение и е бил кандидат на избори от листите на движението „Да, България“, както посочва и свидетеля И.. Следователно прагът на търпима критика спрямо публичните изяви на ищеца, каквато е и изнесената от него лекция, е завишен.

Оценка и твърдение за факт

Отговорност се носи за твърдения за факт, не за оценки – и съдът пространно аргументира защо следва тази линия.

Обществото има право да е информирано за възгледите на лица, които упражняват пасивното си избирателно право. Поради това, макар и действително натоварени с негативен смисъл, използваните изразни средства, с които авторът описва своето мнение за лекцията на ищеца, не са основание за ангажиране на деликната отговорност на ответника на основание чл.49 от ЗЗД.

ЕСПЧ е имал възможност да направи разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за неподлежащи на доказване – Nilsen and Johnsen v Norway. Оценъчните съждения се ползват с по-голяма степен на защита. Практиката на ЕСПЧ е в посока, че дори провокативни изрази могат да не бъдат определени като фактически твърдения.

Авторът дава свой прочит на лекцията, като определя твърденията в нея като „истинска Вавилонска кула от нагли лъжи и тотални манипулации“. Очевидно това са оценъчни съждения, които няма законова опора да бъдат приети за фактически твърдения и съответно да са основание при констатирана невярност да са основание за деликтна отговорност. Обратното тълкуване би нарушило чл.10 от ЕКПЧ, доколкото би се ограничила свободата на словото и би се попречило на свободното изразяване на журналистическо мнение.

Признавайки вреди на публична личност вследствие на цитираните по-горе оценки, Държавата, чрез съдебната власт, би нарушила ЕКПЧ. Още повече, че както беше посочено, обществото има интерес от това да бъде информирано относно публичните изяви и възгледи на политици. Няма пречка журналист в статия да изразява мнение и да дава собствена оценка на прояви на ищеца.

ЕСПЧ приема, че след като се установи наличието на оценъчни съждения е необходимо да се прецени дали е налично „достатъчно фактическо основание за тях (Turhan v Turkey). Следва да се има предвид, че не е допустимо зад понятието „оценъчни съждения“ да се прикрива необоснована критика, обида или друга укорима цел. Необходима е връзка между оценъчното съждение и факти, които да го подкрепят, за да не се злоупотреби с предвидената в чл.10 ЕКПЧ закрила и съответно нарушението да остане несанкционирано. Съдът намира, че по делото е налично достатъчно фактическо основание за оценъчните съждения, доколкото от свалената на хартиен носител публична лекция се установява действително, че ищецът защитава пред широка аудитория свои интерпретации на периоди от българската история, съответно различен поглед върху дейността и живота на известни исторически личности. В светлината на необходимостта обществото да познава публичните личности, техните възгледи за важни исторически събития, които очевидно не са част от техния личен живот, е оправдано да се използва по-висока степен на критика, съответно не е укоримо използването на въздействащи фрази, които представят мнението на автора за действията и възгледите на публично активна личност, още повече и политически активист.

Невярно и засягащо доброто име твърдение

В статията обаче има и клеветнически твърдения за факти. Приписва се на Джасим казано в разговор между деца за националния герой Левски, което той само цитира в подкрепа на  свои тези.

 заглавието на статията, съответно нейното съдържание, без всякакво съмнение оставя впечатление у читателя, че обидата изхожда от ищеца. С това поведение са нарушени основни принципи на журналистическата етика, направено е едно клеветническо и невярно твърдение, като единствената му цел е да предизвика негативни реакции в аудиторията, съответно да се подсили въздействието на материала. Подобна цел е недопустимо да се постига с такива средства, поради което съдът намира, че именно тези твърдения в статията и заглавието обуславят отговорността на ответника за непозволено увреждане.

 

Самото заглавие на статията е провокативно, цели да заостри вниманието на читателите, като ги насочи именно към обида, нанесена от ищеца на историческа личност. Ясно и недвусмислено е, че описаното в материала, ще доведе до негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към една личност и ще накърни репутацията му. В случая се установява, че авторът е пренебрегнал правилата за добра журналистическа практика, доколкото от статията е видно, че написаното е интерпретация […] авторът е бил наясно с действителното поведение на ищеца по време на лекцията, но за да привлече по-голям брой читатели, съответно за да въздейства материалът по-силно на аудиторията, е изопачил по недопустим начин фактите, като е направил клеветническо и невярно твърдение, че обидата е нанесена от ищеца.

[…] самото заглавие на статията е клеветническо и провокативно – то провокира не само интерес към статията, но и само по себе си насърчава формирането на укорими реакции спрямо ищеца, изразяващи се в неприязън и отправяне на заплахи.

Отговорността на читателите

Читателите на ПИК  нямат задължение да проверяват факти, те са се доверили на източника, смятайки, че ПИК е медия и спазва медийните стандарти.

Читателите на ответната медия нямат задължението и ресурсите да проверяват изложените в статията твърдения, съответно отговорност за тях носи техният автор или самото дружество при условията на чл.49 от ЗЗД. Читателите са се доверили, че авторът е извършил добросъвестна проверка, спазил е задълженията си, вменени му от съответния Етичен кодекс и са приели за безспорно и вярно изложеното както в заглавието, така и в самия материал.

Решението обаче  казва достатъчно за ПИК и източника му Труд,  за цялата  машина  за разпространение на клеветническа информация.

Рашидов: Време е за дебати за обществените медии

През тази седмица се прие Законът за държавния бюджет 2019. За обществените медии са предвидени 67.8 млн лв за БНТ и 44.3 млн лв за БНР, за пълнота да отбележим и БТА с 5.1 млн лв – макар че БТА не отговаря на изискванията за обществена медия, тъй като гражданите нямат свободен достъп до съдържанието.

В светлината на критичното състояние на българския медиен пейзаж внимание заслужава изказването по време на обсъждането на председателя на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов. По време на обсъждането на бюджета Рашидов е изложил следните свои идеи:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

След това можем да говорим за повече пари, защото парите невинаги служат на обществото.

Да си дойдем на думата. Обществените медии.

Откакто е на власт, ГЕРБ няколко пъти подхваща уредбата на обществените медии.

През първия мандат

– като начало – ГЕРБ отмени Закона за публичното радиоразпръскване,  приет през май 2009 г. с гласовете на БСП и ДПС. Тогава ГЕРБ заявяваше, че със закона се обслужват частни бизнес интереси и се създава  компания за наземно разпространение на програми, в която 49 на сто се предвижда да притежава частник. След парламентарните избори през юли Министерски съвет гласува отпускането на 150 млн. лв. от бюджета за държавния дял в спорния мултиплекс на разпръскването на двете обществени медии.

Законът беше отменен с   § 90 ПЗР ЗИД ЗРТ – ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2010 г. , с който беше въведена втората ревизия на медийната директива. Все в началото на първия си мандат, през юни 2010 г.,  ГЕРБ намали медийния регулатор от 9 на 5 души по много специфичен начин, за да се освободи от предходни назначения. Председателката на медийната комисия Даниела Петрова не си направи и труда да разбере какво й диктува АБРО.  В това време мултиплексите чрез серия от имитации на независими конкурсни процедури и отново не без помощта на услужливия законодател бяха усвоени от Цветан Василев, а България беше дадена на съд и осъдена от Съда на ЕС с решение по делото С-376/13.

През втория си мандат

ГЕРБ също подхващаше темата за обществените медии, Полина Карастоянова като председател на парламентарната комисия поддържаше тезата, че медиите се били обединили около идеята за медиен холдинг от европейски тип (2015), (2016) – като Венелина Гочева беше извела това в заглавие – медиите искат обединение – ето по този алгоритъм. Жалко, че БНТ е свалила материала от сайта си, в новите условия той пак е актуален, може да го качи. През този мандат парламентът и СЕМ играха играта за мандата на директора на БНТ – и докараха нещата дотам, че според СЕМ  директорите на обществените медии вече са безмандатни.

Тук съм написала  за някои ефекти от медийната политика на ГЕРБ през първите два мандата на управлението им.

През третия мандат на ГЕРБ

председател на медийната комисия вече е Вежди Рашидов. БНТ  любезно му предоставя програмно време, благодарение на което сме свидетели на радостите и горестите на Рашидов. Диалозите с водещите Георги Любенов и Емил Кошлуков имат несъмнена образователна стойност, с тези диалози могат да се илюстрират основните демократични медийни стандарти на независимите и безпристрастни обществени медии, за което трябва да сме много благодарни на БНТ.

И така, какво ни казва Вежди Рашидов:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

Да примем, че дискусията е открита.

Може ли 6 млн. държава да има три обществени медии?

Може.  (БТА ще трябва да положи усилия, за да заслужи този термин – и ако преосмисли достъпа на обществото до информация.)  Но да, може да има и две, и три обществени медии.

По логиката на Рашидов най-икономично е да има една медия. Само че медиите не са индустрия като другите. В демократичните общества има принцип – медиен плурализъм, записан е и в първичното право на ЕС, в Хартата на основните права.  В по-малките държави медийният плурализъм важи точно толкова, колкото и в големите. И в Чехия, и в Дания, и във Финландия, и в Латвия, и в Щвеция – и да не изброявам държави, сравними по население с България, може да има и две, и три, и повече обществени медии. И не, т.нар. вътрешен плурализъм не е достатъчен.  Всяко сливане и обединяване отнема от плурализма, а в България   в днешните условия не е останало много за отнемане.

Рашидов е прав, че БНТ и БНР “или са обществени медии, или са търговско дружество” – и те не са търговски дружества.  Което означава: ако някой има намерение да ги оптимизира на общо основание, икономии от мащаба и пр.  – като търговски дружества – и обществените медии да станат една – на властта –   ще се сблъска сериозно със стандартите на европейския медиен дуализъм.

А сега ще напиша отделно за Унгария, която очевидно за някои  е вдъхновение и образец – макар че можеше спокойно да се разказва паралелно за двете държави.

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

 

Tagged

ЗИД ЗАПСП: задължителен пренос срещу заплащане – настъплението на доставчиците

На сайта на Народното събрание беше публикуван законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Изменение на ЗАПСП, което всъщност е дълбоко навлизащ в уредбата на задължителния пренос (must carry) проект.

Кой е вносител на законопроекта:

  1. Данаил Кирилов, ГЕРБ
  2. Ана Александрова, ГЕРБ
  3. Емил Димитров Ревизоро, Обединени патриоти

Законопроектът предлага да се изменят две разпоредби от ЗАПСП: 

Чл.91, ал.1, .4 се изменя така:

Чл. 91. (1)  Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:

……………………………..

4. публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.

 

А пар.5 ал.2 ДР ЗАПСП се изменя така:

§5 (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права или сдружение на радио и/или телевизионни организации, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между организацията или дружеството и ползвателите или техни представителни организации.

Законопроектът предлага ощеи промени в Закона за електронните съобщения:
Чл. 49в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Комисията може да възложи задължения за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители, включително крайни потребители с увреждания, като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии съвместно с доставчиците на медийни услуги по реда на Закона за радиото и телевизията.

(3) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.

(4) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност. при заплащане  на справедливо възнаграждение по чл.91.1.1. ЗАПСП.

(5) Комисията преразглежда наложените задължения по ал. 1 с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.

 

Как точно да става това? Ето и последното ново предложение във внесения законопроект:

В 6-месечен срок от влизане в сила на този законопроект СЕМ заедно с доставчиците приемат правила за определяне на програмите по чл.49в.1  ЗЕС.


*

Какво предлага следователно законопроектът, да обобщим:

  1. в чл.91 – разширяване на обхвата, в който доставчиците имат изключително право да дават разрешението за заплащане.
  2. В пар.5 се появява правомощие на  сдружения на доставчици.
  3. Там, където ЗЕС урежда задължителния пренос, се предвижда СЕМ да определя програмите заедно с доставчиците.
  4. А ето централната идея – must carry  за доставчиците срещу заплащане
  5. По правила, определени от СЕМ заедно с доставчиците.

Има и една разпоредба срещу криенето на броя на абонатите.

В България сме виждали  лобизъм при регламентацията на must carry и досега –   вж Чии програми ще гледаме (2010) –  но този законопроект е нов връх, заедно с мотивите му.


Току -що на сайта на парламента се появи съобщение, че проектът е оттеглен.

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2017

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2017 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2017). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и пазарно включване.

Мониторингът започна с пилотно изследване в девет държави, вкл. България, за 2014 г.  (МРМ 2014) и продължи с анализ на плурализма за 2016 г.

Резултатите за България са получени чрез анализ на данни за 2017 г. и отбелязват влошаване на ситуацията в сравнение с 2016 г.:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

 

Изучаването на медийния плурализъм в ЕС е важна задача, намерила подкрепа и от Европейския парламент:

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

Българският екип е в състав Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова.

Кратък обзор на негативните статистики относно медийната свобода и причините за тях  може да се види тук.

В последните месеци има и нови развития, включително свързани с приемането на закона Пеевски-Цонев и др. и поредния доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, в който за първи път се съдържа толкова подробна оценка на медийната среда.

Tagged

20 години Закон за радиото и телевизията

720046ca_o

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

Обнародвано е изменението на ЗЗДПДП (законопроект Пеевски и др. за медиите)

В Държавен вестник от 13 ноември 2018 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, приет от 44-то Народно събрание на 1 ноември 2018 г.

Това е консолидираната версия на закона с всички изменения, включително последното.

Променя се  наименованието на закона –  накрая към заглавието се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“.

Променя се предметът на закона в чл. 1 – към досегашния предмет се добавя „както и реда за обявяване на информация за разпространителите на периодични печатни произведения и доставчиците на медийни услуги“.

От медиите стана ясно, че проектът е променян до последния момент, включително според в. Сега в последния момент е добавена дефиницията за действителен собственик с препратка:

10. (нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.) “Действителен собственик” е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Вече на сайта на парламента е достъпна стенограмата от заседанието от 1 ноември 2018 , в което депутатите се поздравяват с Деня на народните будители – и в този именно ден приемат с монументална подкрепа законопроекта на Делян Пеевски и др. от ДПС.

Делян Пеевски не присъства в залата. И името му не присъства в дискусията,  освен като вносител, с едно изключение – Антон Кутев казва, дори остава неясно защо: “Не говорим за Делян Пеевски, че сигурно има медии и там положението е същото, давам за пример не Делян Пеевски, а давам Сашо Дончев.”

Не, не говорим за Делян Пеевски.

Ето така празникът е съвсем подобаващо отбелязан. Повече – в стенограмата.

 

 

Tagged

Доклад на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка 2018

Стана известен поредният доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по CVM  – .

Медиите обръщат внимание, освен другото, на частта с оценка за медийната среда.

Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.  Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки.
В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление.
В препратка докладът се позовава на изследвания, вкл. на MPM за България
Реакцията на министър-председателя: “Какво им е на медиите.”
Вярно, какво им е на медиите.
Заключението: България трябва да продължи да показва конкретни резултати.
Tagged

Малък разказ за телевизията на Софийския университет, предизвикан от един клип

Действие първо

Акт 1. Университетската телевизия има удостоверение за регистрация от СЕМ.

Акт 2. Тя получава финансиране  по проект Наследство .бг.

Акт 3. Преди да се подаде поръчката за техника и оборудване директорката Светлана Божилова е освободена. Със заповед на ректора Анастас Герджиков   за директор е назначен Башар Рахал.  Важни за разказа са няколко факта:

  •   “Очарователният и готов да сбъдва мечти Башар Рахал има опит като актьор и водещ на Лотария България“- “игра на светлини и истински съспенс, които ще ви накарат да затаите дъх – от първата до последната минута”. Няма данни да има опит в обществени медии. Има медийни публикации, че участва в търговско дружество с продуцент на Биг Брадър – ако е така, не е ясно дали участието на Рахал в това дружество   е прекратено.
  • Башар Рахал е персонално назначение на ректора без конкурс и без концепция на кандидата какво ще прави като директор за реализиране на обществения характер на академичната телевизия.

Действие второ

На 27 юни 2018 г. се провежда събрание на Академичния съвет . Две точки в дневния ред са свързани с  Алма матер ТВ.

Акт 1. Променен е правилникът на Алма матер ТВ. От протокола не са видими промените, текстът на правилника на обществената телевизия на СУ  и преди, и сега не е достъпен.

Акт 2.  Попълнени са квотите на Академичния съвет в УС (проф. Илчев) и в Програмния съвет (проф. Чавдарова и доц. Данаил Данов).

Акт 3. Ректорът иска от АС да бъде упълномощен да сключи договор с инвеститор, неразкрит по име:

за упълномощаване на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ за сключване на договор с предмет – предоставяне на трето лице на програмно време в телевизионната програма на Телевизия „Алма Матер“ – обслужващо звено на СУ „Св. Климент Охридски“, с цел за създаване и осигуряване на независими и съвместни предавания и продукции.”

В писмо до Академичния съвет бившият зам. ректор доц. Милена Стефанова изразява опасения за превръщането на обществената телевизия в  комерсиална. Тя призовава ректора да представи конкретен договор пред Академичния съвет, а не да иска АС да го упълномощи да сключи  бланкетен договор. Академичният съвет обаче упълномощава ректора – или поне това се разбира от протокола.

Действие трето

Акт 1. На сайта на Софийския университет и в специална страница във ФБ се появява съобщение за кастинг под заглавие „Годината, в която стана известен“.  То се съпровожда от клип.

B_Rahal-645x395

Акт 2. Група хора от университета са истински възмутени от възможността този т.нар. промоционален клип да се свързва със Софийския университет. Катедра Радио и телевизия от ФЖМК  информира ректора за професионалното си мнение.  Реакцията: Софийският университет няма намерение да сваля клипа от страницата си, заявява СУ за bTV на 8 ноември,  вече имало много желаещи за участие в кастинга.

Акт 3. Преподавателското тяло във ФЖМК  не формира обща позиция.  

Позиции има – две:

Катедра Радио и телевизия публикува отворено писмо по казуса, подкрепено впоследствие и от преподаватели от други факултети:

Смущаващ е не само клипът, но и пълната липса на прозрачност за това кой носи отговорност за него.

Деканският съвет приема позиция “Нямаме нищо общо, телевизията е самостоятелен субект”. Паралелно върви обяснение, че това би било намеса в свободата на изразяване.

Във връзка с дискусиите около рекламния клип на ТВ Алма Матер в интернет, бихме искали да напомним, че ТВ Алма Матер е напълно самостоятелно звено в административната структура на СУ “Св. Климент Охридски”.

 

Акт 4. Директорът Рахал обяснява на неразбралите, че това е стратегия и тя постига целта си. Инвестирахме около 50 лева в този клип, а в момента той се върти по всички медии, има над 20 000 гледания. Лоша реклама няма, ако човек може да си я защити, казва директорът на телевизията на Софийския университет Башар Рахал. Клипът постигна целта си, стана скандал.

Акт 5. Медиите достигат до сценариста, избран да отговаря за стилистиката на посланията на обществената академична телевизия – Теньо Гогов. Аз не съм влагал такъв подтекст в текста на клипчето. Ако някой иска да го прочете така, нищо не мога да му кажа. – това е мнението на   Теньо Гогов, известен като сценарист на Слави Трифонов, след това на Росен Петров, след това  като  чалга фигура.

Действие четвърто

Акт 1. Клипът Стани известен изчезва от сайта на Университета и от страницата на кампанията. Разбира се, в цифровото време той вече е в предавания по сайтовете и къде ли не. Изчезва и заявлението на Рахал в мрежите – “Мислех, че е сарказъм, а пък се оказа сексизъм.” Не става ясно и поддържа ли Рахал “Няма лоша реклама, ако човек може  да я защити”.

Сексизъм_или_сарказъм_Реклама_на_студентската_телевизия_предизвика_бурни_реакции_-_bTV_Новините_-_2018-11-1

Акт 2. Управителният и програмният съвет огласяват извинение.

През последните дни клип за студентски кастинг, качен във Фейсбук от Телевизия „Алма матер“, стана обект на основателна критика от страна на обществеността и медиите. Стилистиката и посланието на клипа не са в съответствие с академичния тон, който се очаква от всяко звено на най-стария и най-авторитетен университет в страната. Днес случаят беше обсъден на съвместно заседание на Управителния и Програмния съвет на телевизията. В проведения сериозен разговор директорът на телевизията Башар Рахал изрази съжаление за недобрата преценка докъде пародиен тон е приемлив и къде преминава в лош вкус и сексизъм.

Акт 3. Извинява се и телевизията:

Здравейте, искаме да се извиним на всички, които се чувстват засегнати от нашия клип. Съжаляваме, че не съобразихме, че клипът не отговаря на определени академични и човешки норми, и в този смисъл реакцията е разбираема. Това е и причината да свалим клипа.

Епилог

Но работата вече не е в клипа. Клипът е начало на сюжет.

Работата е  в това има ли гаранции за обществения характер и качествената журналистика в Алма матер ТВ.

Затова: като начало – публичност на правилника, публичност на съставите на съветите, публичност на начина, по който са избрани – защото и това се оказва важно. Очаквал се външен продуцент, готов да инвестира: добра новина, но при известни условия:   да има достатъчно гаранции за обществения характер на Алма матер ТВ и бъдещето на качествената журналистика в нея.

(update)

В публикация на Медиапул от днес ректорът разкрива и името на външния продуцент – “фирма на г-н Михайлов.”

Мишо Михайлов стана известен през 2011 като агент Пешко, работил за VI управление на ДС от 1980 г.  Тогава медиите посочват, че агент Пешко е трябвало да наблюдава настроенията сред студентите и творческата интелигенция (решение №271 на Комдос от 5 октомври 2011 г.)

Също Комисията по досиетата  през 2017 г. обяви  сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред лицата, които са се ползвали със привилегировани лихвени условия в КТБ (решение №2-1066 от 26 септември 2017 г.). Тук евентуалният инвеститор на университетската телевизия Мишо Михайлов е в компанията на други сътрудници на ДС като Димитър Иванов-Гестапото,  оръжейният търговец Петър Маджуков, Борислав Сарандев – Стар Велик майстор на Обединената велика ложа на България.

Проверката на Комисията по досиетата засяга физически лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от Корпоративна търговска банка условия, които прилага към своите вложители, за период от две години преди датата на неплатежоспособността ѝ 20 юни 2014 г. (съгласно списък, оповестен на интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките).

Според ректора проф. Герджиков критиките били довели до негативен резултат, защото договорът с външния продуцент бил замразен с анекс. Поддържам обратна гледна точка. Позицията на катедра Радио и телевизия катализира затварянето на срамната страница с промоционалния клип на Алма матер ТВ.  Позицията активизира и взискателността на колегията за повече  гаранции за прозрачност на финансирането и на управлението на Алма матер ТВ като  обществена телевизия –  и в това няма нищо негативно.

 

Tagged

Първи годишен доклад на британския регулатор за БиБиСи

Публикуван  е първият годишен доклад на  британския регулатор за обществената медия БиБиСи за периода от април 2017 г. до март 2018 г. Всяка година Ofcom ще публикува доклад, който  оценява  съответствието на Би Би Си с изискванията на закона, лицензията и свързаните с нея документи. В този доклад регулаторът предоставя оценка за това как БиБиСи се представя на фона на бързо променящия се медиен пейзаж,  за изпълнението на  мисията и обществените цели на БиБиСи.  Според първия доклад Би Би Си като цяло изпълнява своята мисия, заедно с това регулаторът посочва  четири области, в които трябват още усилия. 

Този доклад показва една обществена медия от друг свят.

Тук с обществената медия сме  така: ето така – за което СЕМ наложил санкция от 3000 лева – взети откъде? – от бюджета, много ясно.

Среден пръст, за който не ни обезщетяват  – а плащаме, когато го видим.

kushi

 

*

Оценката на БиБиСи:

 Letter to the BBC 

Ofcom’s Annual Report on the BBC (PDF, 2.3 MB)

Annex 1: Compliance with regulatory requirements (PDF, 231.7 KB)

Annex 2: BBC Performance Report (PDF, 1.1 MB)

Annex 3: Methodology overview (PDF, 267.4 KB)

View an interactive report providing visualisations of key data

Title Summary
BBC Performance Report: data download (CSV, 39.7 KB) Download of the data used in the charts from the BBC Performance Report.
BBC Performance Tracker data tables (PDF, 13.6 MB) and questionnaire (PDF, 405.9 KB) The BBC performance tracker provides Ofcom with an evidence base to assess audience opinions on the BBC’s performance against its delivery of four public purposes. The data tables contain the results from fieldwork period October 2017 to April 2018.
PSB Tracker (PDF, 10.1 MB) The PSB Tracker monitors the satisfaction and attitudes towards public service broadcasting channels.
News Consumption in the UK This report provides the findings of Ofcom’s 2018 research into news consumption across television, radio, print and online. The aim is to inform an understanding of news consumption across the UK and within each UK nation.
Children’s Media Literacy The Children’s Media Literacy Tracker is a face-to-face survey run once a year between April and June. The objective of the survey is to provide detailed evidence on media use and understanding among children and young people aged 5-15, as well as in-depth information about media access and use among children aged 3-4.

 

Телевизия Алфа привлича вниманието

ТВ Алфа има издадена индивидуална лицензия за наземно цифрово разпространение на програма, собственост на партия Атака.

На  15 октомври в 19:00 часа  на екрана се появява съобщението „Телевизия Алфа спря. Питайте правителството защо“.

alfa1

В следващите дни по за няколко часа на екрана се появяват и други съобщения с главни герои Сорос и Валери Симеонов. Понякога и  премиерът е в съобщенията.

Лицензията не е спазена, вероятно регулаторът ще се произнесе.  Сега разпространението отново е възстановено.

Интересно е какво точно според регулатора представлява нарушението. Дали ще се приеме, че програмата е спряна – или просто не е по лицензия.

В известен смисъл Волен Сидеров  показва на законодателя  колко разнообразни могат да бъдат отклоненията.

alfa2

 

Няма добри предположения защо спря  и защо отново тръгна програмата на ТВ Алфа, но съобщенията са шедьовър.

Някои медии са се заели с въпросите “кой и защо дръпна шалтера на Алфа”.