Category Archives: BG Media

Стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите

Оказва се, че има специален   Европейски  възпоменателен ден на Холокоста над ромите и това е 2 август.

По този повод Европейската комисия декларира, че

Омразата, насилието на расова основа и етническото профилиране нямат място в Съюза ни, изграден върху зачитането на човешките права.

 Днес отново призоваваме държавите членки да се ангажират със Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите от октомври 2020 г. Заедно можем да направим Европейския съюз по-равнопоставен, особено за членовете на неговото най-голямо етническо малцинство.”

 

Повече информация ще намерите в документа тук.

 Страгегическата рамка на ЕС за ромите

Държавен ресурс за Blitz.bg

И по-рано са изнасяни данни, че държавата се грижи за Пик и Блиц, които са образец за не-медии. Пилотната разяснителна кампания за българското председателство на Съвета беше поверена на Пик и Блиц – което не трябва да е възможно предвид цялостното им поведение, но и в частност предвид анти-ЕС публикации, предшестващи това финансиране.

Нова публикация на Капитал съобщава за  договор между държавно дружество и Блиц.  Формално по договора парите се дават за тематични статии, но фактически такива статии няма (Капитал намира три –  вместо дължимите десетки  – публикации). Няма никакво съмнение, става дума за финансиране на проправителствен (тогава) и  про-ГЕРБ  –  сайт  с държавни средства.

Това е само щрих от профила на държавното дружество Автомагистрали, за което се оказва, че е платило поне  800 млн. лв.  на трети частни дружества  за пътни отсечки, по които дори няма разрешение за строеж. Значителна част от поръчките, които дружеството “Автомагистрали” е получило от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), са превъзложени и “изпълнителят по договорите е заменен”, което е абсолютно в разрез със закона, показва проверката на Сметната палата (СП).

СРС по дело с паралегална цел

От седмици се обсъжда въпросът има ли незаконно подслушване на участници в протестите през 2020 г.

Атанас Атанасов и Бойко Рашков, служебен вътрешен министър, казват, че има.

Прокуратурата казва, че няма.

Сайтът BIRD публикува прокурорско искане за прилагане на СРС и обосновка за продължаване на прилагането.

Днес в парламента по време на изслушването на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи беше потвърдено следното:

Прилагане на СРС по отношение на участници в протестите има.

Прокуратурата смята, че прилагането е законно, защото има разрешение от председателя на спецсъда.

Но важното за разказа  е по какво дело са искани СРС – та:  по дело по Особената част на НК, чл.95 – преврат – във вр. с чл.321 НК организирана престъпна група, ОПГ:

с организирането на протестите лицата целят да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, което съставлява нарушение на чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 95 от НК.

Както днес народни представители изтъкнаха, чл.95 НК не е прилаган от 50-те години на миналия век.

Каква свобода на изразяване, каква свобода на политическото слово. Свободна Европа цитира адв. Екимджиев, според когото

за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.

Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.

Тук не става дума за свобода на медиите, а за нещо базисно – свобода на изразяване. Индексите за 2020 за свобода на изразяване вече са изготвени, късно идва тази информация, за да бъде взета предвид.

Но по отношение на Гешев не е късно да бъде взета предвид.

ЕС: Върховенство на правото 2021

Европейската комисия публикува втория доклад относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. В доклада за 2021 г. се разглеждат новите събития от миналия септември насам, като се задълбочава оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19.

Докладът за 2021 г. се основава на методиката и обхвата на предишния доклад, като акцентът е поставен върху четирите ключови елемента: правосъдни системи; уредба за борба с корупцията; медиен плурализъм и свобода на медиите; и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Повече информация ще намерите  тук.

Докладът за България SWD(2021) 703 final

Резюме

Реформите в България в области като правосъдието и корупцията първоначално се
следяха от Комисията чрез механизма за сътрудничество и проверка (МСП), а
понастоящем се проследяват в рамките на механизма за върховенството на закона. В
отговор на Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. българските органи
приеха специален план за изпълнение, обхващащ въпроси във всичките четири стълба.

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за
независимостта на съдебната власт и общественото доверие, но продължават да са
налице предизвикателства. Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите
заместници. Междувременно същият закон беше оспорен пред Конституционния съд,
който го обяви за противоконституционен. В резултат на тези развития
предизвикателството във връзка с отчетността и наказателната отговорност на главния
прокурор продължава да съществува. Продължават да съществуват и опасения,
свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет. В проект за нова
конституция беше предложена реформа по този въпрос, но тя в крайна сметка не беше
приета. Главният инспектор и инспекторите към Инспектората към Висшия съдебен
съвет продължават работата си въпреки изтичането на мандата им през април 2020 г.
Уредбата на повишаването в длъжност в съдебната власт поражда опасения, тъй като
назначенията на съдии на повисоки длъжности не се извършват съгласно
обикновената процедура за открит конкурс. Въпреки законодателните усилия
цифровизацията на правосъдието все още изостава на практика. Ефикасността на
системата за административно правосъдие отбелязва значителен напредък.


Изпълнението на институционалните реформи в областта на борбата с корупцията
беше консолидирано. Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за
периода 20212027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за
борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните органи; и създаване на
среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно. Продължават да
съществуват значителни предизвикателства по отношение на ефективността на
мерките, свързани с почтеността на публичната администрация, лобирането и защитата
на лицата, сигнализиращи за нередности, които не са предмет на специална
нормативна уредба. Въпреки засилената дейност по разследване и увеличаването на
ресурсите, окончателните присъди по знакови случаи на корупция продължават да
бъдат малко и в това отношение все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати.


Що се отнася до медийния плурализъм, българската правна уредба се основава на
набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Беше прието ново
законодателство за транспониране на Директивата за аудио-визуалните медийни
услуги, което има за цел да укрепи независимостта на медийния регулатор – Съвета за
електронни медии. Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху
медиите продължава да буди безпокойство. Работната среда и безопасността на
журналистите изглежда не са се подобрили. Пандемията от COVID-19 засегна
медийния плурализъм и защитата на журналистите в икономическо отношение,
особено що се отнася до регионалната журналистика, но не бяха въведени конкретни
мерки за подкрепа.

Ограниченото използване на оценки на въздействието и обществени консултации в
законодателния процес продължава да буди безпокойство, особено по отношение на
законопроектите, предложени от Народното събрание. Подобни опасения продължават
да съществуват и по отношение на практиката на въвеждане на важни промени чрез
изменения на други несвързани правни актове, с което се заобикалят изискванията за
обществена консултация и оценка на въздействието. Извънредният режим, свързан с
пандемията от COVID19, все още е в сила. Ресурсите на националните институции по
правата на човека бяха увеличени. Законопроектът за чуждестранното финансиране за
неправителствените организации беше изоставен, но гражданското пространство в
страната продължава да бъде стеснено.

Част 3 Медиен плурализъм и свобода на медиите

Българската правна уредба  се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията. Законът за достъп до обществена информация урежда достъпа до обществена информация, както и повторното използване на информация от обществения сектор. Медийният регулатор Съветът за електронни медии (СЕМ), е създаден и функционира в съответствие със Закона за радиото и телевизията.
Беше прието ново законодателство за укрепване на независимостта на медийния регулатор СЕМ и се предприемат стъпки за увеличаване на неговите ресурси.
През декември 2020 г. Народното събрание прие Закон
за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с цел транспониране на преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ). Това ще повиши независимостта на СЕМ, поспециално като гарантира, че той ще следи обществения интерес и ще предприеме действия за защита на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Увеличението на бюджета на СЕМ с 574 867 евро (1,12 млн. лева), предвидено в държавния бюджет за 2021 г., има за цел да отговори на опасенията, изразени в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., във връзка с недостига на ресурси, необходими за ефективното изпълнение на задачите на СЕМ137. Въпреки че това беше положително развитие, неотдавна през март и април 2021 г., правителството намали бюджета на регулаторния орган. Освен това предстои да се види дали планираното увеличение на бюджета ще бъде достатъчно с оглед на допълнителните задачи, свързани с прилагането на преразгледаната ДАВМУ.

Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите продължава да буди безпокойство. Въпреки редовното актуализиране на публичния регистър на СЕМ на линейните и нелинейните медийни услуги, посочен в доклада относно върховенството на закона за 2020 г., данните относно собствеността на медиите все още не са напълно оповестени на обществеността. Някои заинтересовани страни изразиха опасения, че въпросът за прозрачността на медиите може да бъде утежнен от значителната концентрация на новинарски медии през 2020 г..


Липсата на регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама
продължава да буди безпокойство. Освен това заинтересованите страни подчертаха, че прозрачността при разпределянето на публичното финансиране за медиите остава проблематична.


Политическата намеса в медиите продължава да бъде належащ проблем. Липсата на законодателство, което да попречи на политиците и партиите да притежават медии, изглежда важен фактор и в това отношение е регистриран повисок риск в секторите на телевизията и вестниците
. Органите представиха план за изпълнение, в който този въпрос е включен като един от приоритетите в българската Национална програма за развитие до 2030 г.. Все още обаче не са посочени конкретни мерки.
Пандемията от COVID19 се отрази отрицателно на медийния плурализъм и не са въведени мерки за пряка подкрепа на медийния сектор. Пандемията засегна медийния плурализъм и защитата на журналистите главно в икономическо отношение поради намаляването на заплатите и забавянето на плащанията, което оказа сериозно ъздействие върху регионалната журналистика, както беше подчертано от заинтересованите страни.

Високо ниво на концентрация е регистрирано в сектора на телевизията (92 % общ пазарен дял на четиримата основни собственици). Кумулативните дялове от аудиторията на четирите найголеми телевизионни медийни групи (74 %) и на четирите найголеми радиогрупи (79 %) също е показателен за висока концентрация. Секторът на онлайн медиите се характеризира с липса на точни данни. Съобщава се, че някои от помалките и регионалните медии са изпаднали в несъстоятелност вследствие на пандемията.

Работната среда и безопасността на журналистите продължават да будят безпокойство. Достъпът до публична информация продължава да бъде труден и журналистите продължават да бъдат подлагани на политически натиск и автоцензура. След последния доклад в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите бяха регистрирани шест нови сигнала за нападения и тормоз над журналисти. Това включва един сигнал, който прокуратурата е отказала да разследва, във връзка със случая на журналист, който според твърденията е бил бит от полицията и задържан в продължение на 24 часа. Другите сигнали са за нападения и тормоз над журналисти и други работещи в медиите лица, както и злоупотреби с правото на съдебен процес.

Освен това пандемията от COVID19 доведе до спиране на работата по пътната карта, изпратена на българските органи от „Репортери без граници“ през март 2020 г. в отговор на опасенията относно свободата на печата в България, включително аспекти като безопасността на журналистите, достъпа до информация, разпределянето на държавната реклама и финансирането на медиите..

В Приложение ! има впечатляващ списък на източниците, на които се позовава ЕК.

По отношение на медиите е демонстрирана добра информираност в координация с доклада за медийния плурализъм 2021, който излезе също днес.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2021

Днес Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и,  както се вижда на инфографиките по-долу,    за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът   е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

MPM2021 е поредно прилагане на методиката на MPM в целия ЕС.  Констатациите показват обща стагнация или влошаване на медийния плурализъм и медийната свобода в четирите основни области, обхванати от MPM.

 

Доклад за България 2021 (отнася се за 2020)

BULGARIA_-_RESULTS_-_MPM_2021

Общ доклад, общи данни и предходните доклади за ЕС

OSCE: Международна мисия за наблюдение на избори, 11 юли 2021 г.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува на сайта си доклад с резултатите от наблюдението у нас по време на последните парламентарни избори.

Докладът започва с резюме на основните изводи на наблюдателите:

 

  • Предсрочните парламентарни избори на 11 юли бяха оспорвани и се проведоха при зачитане на основните свободи.
  • Обстановката по време на предизборната кампания беше доминирана от взаимни обвинения в корупция между предишната управляваща партия и служебното правителство и подкрепена от действията на правоприлагащите органи за справяне с купуването на гласове.
    Изборите се проведоха съгласно адекватна правна рамка, която претърпя значителни изменения непосредствено преди изборите, което затрудни подготовката за тях и се отрази на правната сигурност.
  • Техническите аспекти на изборите бяха управлявани по ефикасен начин, въпреки съкратеното време, пандемията от КОВИД-19 и късното приемане на някои важни процедурни правила.
  • Прозрачността и отчетността на финансирането на предизборната кампания бяха занижени заради недостатъчния надзор и ограничените изисквания за докладване.
  • Осигуреното от медиите редакционно и новинарско отразяване на предизборната кампания беше оскъдно, което повлия върху възможността на избирателите да направят информиран избор.
  • В ограничения брой наблюдавани избирателни секции, изборният процес беше прозрачен и процедурите като цяло се спазиха. Въвеждането на изключителната употреба на машинно гласуване за по-голямата част от избирателите беше осъществено като цяло успешно, като беше съобщено само за малки технически проблеми

При общите изводи по-специално за медиите се посочват:

  • високата концентрация на медийната собственост с възможност за политическо влияние;
  • липсата на задълбочено журналистическо отразяване, в разрез с международните стандарти;
  • липсата на цялостно разследване на нападенията над журналисти;
  • дефинирането на клеветата като престъпление по българското право (отсъствие на декриминализация);
  • още повече автоцензура;
  • както се отбелязва същевременно подобрен достъп на журналистите до публична информация, осигурен от служебното правителство.

На стр.15-18 от доклада се очертава картината на българските медии по време на кампанията и изборите. В тази част се сочат:

концентрацията в медийния сектор;

смяната на собствеността на двете големи частни телевизии като фактор, свързан със степента на свобода;

наличието на медии на политически партии;

мястото на БНТ и връзката между допълнителното й финансиране и редакционната й политика;

физически нападения срещу журналисти и отказ от правосъдие;

достъп до информация и благоприятни тенденции по време на служебното правителство;

медиите по време на кампания действат като платформа за кандидатите, а не като форум и пространство за журналистическо отразяване и дебати;

БНТ и Нова подчертано ограничават отразяването заради футбол, а БТВ – без посочване на конкретна причина (специално в сутрешния блок)

въздържането от отразяване се обяснява още с липсата на яснота какво е законосъобразно;

установява се количествено дефицит на отразяване в БНТ1, като две трети от времето е за ГЕРБ (“участниците в изборите получиха общо само 28 минути в сутрешните и вечерните централни новини, като те бяха посветени предимно на ГЕРБ (17минути), основно с положителен тон”). Общо наблюдение е, че тонът на отразяване на ГЕРБ е положителен или неутрален.

един абзац е посветен на пристрастността при селектирането и отразяването, посочени са поименно медии, заменили безпристрастното журналистическо отразяване с пропаганда в полза на ГЕРБ –  и 24 часа стои до Блиц, (но спомнете си кой чете приветствено слово пред абсолвентите на Факултета по журналистика преди 3-4 години);

един абзац е посветен на регулатора и взаимодействието му с ЦИК по време на кампания, посочва се, че е провеждан мониторинг, но се проследява защо в резултат от дейността на двата органа няма особена реакция на установени нарушения. Отчита се, че в изборния ден ЦИК наложи глоби на шест интернет страници.

В залючение:

 Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предоставя поредния доклад, който в детайли описва съществени елементи на изборната кампания и провеждането на изборите.

Докладът не съдържа препоръки, но за сметка на това съдържа достатъчно факти, които показват – в частност –  слабостите на медиите, институциите и  законодателството (медийно, изборно, наказателно)  и особено неизпълнението на функцията на медиите  да съдействат за информиран избор. 

 

ЦИК: санкции за медии, оповестявали прогнозни резултати

Правилото:

Чл.205 (5) Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Констатираните нарушения с решения на ЦИК от 11 юли 2021:

 

457-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г.:

УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК за това, че на 11 юли 2021 г. към 12:00 ч. са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. чрез публикуване на Youtube профила на в. Дневник.

456-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на „Клуб Z“ на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г.: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК за това, че на 11 юли 2021 г. са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на „Клуб Z“, като на същата са публикувани резултати, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 11 юли 2021 г.

455-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. – УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК за това, че на 11 юли 2021 г. в 17,06 часа са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на Dir.bg.

454-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страницата на 24 chasa.bg на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г.: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, за това, че на 11 юли 2021 г. на интернет страницата на 24 chasa.bg са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 11 юли 2021 г.

453-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. – УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК за това, че на 11 юли 2021 г. в 16,58 ч. на 11 юли 2021 г.  на интернет страницата на Blitz.bg са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в рали „България“, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите на 11 юли 2021.

452-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страницата на Pik.bg на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 11 юли 2021 г.

Свободна Европа: Краят на сайта Правен свят

Помните ли Би Би Ти?

ПроТВ, продадена като ТВ2?

А Би Ай Ти?

Свързва ли ги нещо според вас?

Свързва ги нещо. Сенките на консултантите.

Преди десет години съм писала Медии, сделки, разопаковане – нищо не се е променило.

А Нова/ Юнайтед и Би Ти Ви дали са в същата редица? Сенките на професионални фиксъри присъстват ли в картинката извън всякакви регистри на действителните собственици?

Свободна Европа с история за още от същото.

За сайта Правен свят. Борис Митов разказва.

Прокопиев v Бареков: решение на Апелативния съд

Стана известно Решение №697 на Софийския апелативен съд от 23 юни 2021 г., с което съиздателят на “Икономедия” Иво Прокопиев осъжда за пореден път бившия евродепутат и журналист Николай Бареков – този път да плати 30 000 лева неимуществени вреди за засягане на доброто име. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния съд.

Първоинстанционният съд с решение по делото No 3414/10.06.20 г. е взел предвид, че

–част от съжденията на Бареков имат оценъчно естество,

–спрямо заглавията, поставяни в различни медии, цитиращи ответника, последният няма контрол

и е анализирал единствено доказаните като изхождащи от ответника твърдения за факти, за които липсват доказателства за истинност и правят негативно внушение. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв.

Апелативният съд разглежда основанията, посочени от ищеца, като започва от “Открито писмо на Николай Бареков до създателите на “конкурентната” на “Презареди България” нова партия “Да България” (“Продай България”)”, което е разпространено от Блиц, Монитор и електронното издание на 24 часа, продължава с публикация в Блиц и 24 часа, после с публикация в Галерия, Блиц и Уикенд, а също и с материал в Блиц и интервю, излъчено в Канал 3.

На основата на анализа съдът удвоява присъдената сума на 30 000 лв.

Дневник посочва заведените и спечелени дела от Прокопиев и Икономедия срещу Бареков, а Свободна Европа добавя и други заведени и спечелени дела срещу Бареков.

Позиция на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България: за извънпроцесуалното респектиране на съдиите

За втори път в един ден думата респектиране е включена в заглавие. Респектират журналисти, респектират съдии.

След Цветан Цветанов не би трябвало да е останал министър, който да не е чул този урок. Границите на свободата на изразяване, когато си в изпълнителната власт, правова държава, разделение на властите.

Акценти от позицията на УС на ССБ:

През изминалата седмица двама висши представители на изпълнителната власт –министърът на икономиката и министърът на регионалното развитие и благоустройството, в свои интервюта по Българската национална телевизия и Българското национално радио отправиха недопустими коментари за личността на съдия Мария Вранеску, за разпределението на делата в Софийския градски съд (СГС)и за начина на формиране на съдийското убеждение по няколко съдебни производства, по които докладчик е била съдия Вранеску, а заинтересовани лица са представителите на изпълнителната власт.

В принципен план припомняме, че публични критични коментари на съдебните актове са допустими, но ако това се прави от висши представители на изпълнителната власт, те са подложени на известни ограничения, които се налагат от необходимостта за опазване наавторитета на съдебната власт в едно демократично общество.

По поставения от двамата министри въпрос е налице противоречива съдебна практика, което произтича от възможното различно тълкуване на закона. Този факт е лесно проверим след справка в съдебните актове на съдиите от търговското отделение на СГС по конкретния вид дела, които са публично достъпни на сайта съда. Не съществува задължителна съдебна практика, така че единственият законен път на защита е чрез обжалване на акта на съдия Вранеску пред Софийския апелативен съд.

Не бива да се създава впечатление, че изпълнителната власт се опитва да изнесе правния въпрос извън съдебното производство и разчита на резултатите от публичното унижаване на съдията, т.е. на извънпроцесуалното „респектиране“ на съдиите от горната съдебна инстанция. За съжаление сме били свидетели на подобни дългогодишни опити от други високопоставени представители на изпълнителната власт. Няма значение кои са конкретните носители на власт –подобен подход винаги е несъвместим с правовата държава и разделението на властите.

Държавният интерес се защитава само с правни средства.Всички останали действия,независимо дали са продиктувани от добри намерения и преследват общественополезни цели, освен че са безполезни за самите носители на власт, нанасят дългосрочни вреди за държавата, защото липсата на доверие в съдебната власт е предпоставка за правен нихилизъм и за произвол на изпълнителната власт. Конкретно –актовете на съда, които са възбудили неодобрението на двамата министри, могат да бъдат обжалвани във второинстанционни производства, които приключват също в кратки срокове.

В генерален план –независимостта на съда, която означава безусловно компетентни и почтени съдии, има свой политически фундамент. След множество натрупвани, но нерешавани проблеми в модела на управление на съда; дългогодишно инфектиране на съдийството чрез назначения от компрометирани политически зависими състави на ВСС; упорита липса на структурни реформи въпреки сигналите и съмненията за корупция по високите етажи на съдебната власт; продължили повече от десетилетие персонални атаки срещу съдии отговорният подход за укрепване на автентичната сила на съда да бъде независим арбитър със сигурност не означава интервю на министър по обществената телевизия и радио с нападкисрещу съдия, който дори не присъства в студиото.