Category Archives: BG Media

Защита на тайната на източниците: две решения на Административния съд – София град

Тайната на източниците в журналистическата работа е част от свободата на изразяване. Нарушенията в тази област са нарушения и по чл.1о – свобода на изразяване – в Конвенцията за правата на човека. Точно по тази причина след решението Гудуин от 70-те Съдът за правата на човека има все повече практика, от която могат да се формулират и стандарти. Етичната комисия на българските медии също има становище по въпроса.

Преди време Стоян Мавродиев и Комисията за финансов надзор поискаха от Капитал да разкрие тайната на източниците си. След отказа   бяха наложени глоби. Решенията бяха обжалвани и първата инстанция се произнесе в полза на журналистите.

Административният съд – София е отменил решенията на СРС по две дела и е потвърдил двете наказателни постановления за глоби. Решенията на АС – София град са окончателни. Те не са нови, но не са отразявани тук досега.

Ето и решенията:

Решение 6044/2015 година 

Решение 3367/2016 година 

Съдът казва за поведението на журналистите следното:

Под предлог, че журналистическите източници са защитени и органите на държавната власт не могат да ги задължат да ги разкрият /чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/, не се представя исканата от КФН информация.

В решенията на втората инстанция по същество има един аргумент – “възпрепятстване работата на финансовия надзор”.  Но  при разкриване на тайната се вземат предвид и други обстоятелства. Например кой пита. 

През 2010 Голямата камара на Съда за правата на човека с участието на българския  съдия  Здравка Калайджиева  се произнесе по делото Санома срешу Нидерландия. Решението е по  казус, свързан именно със защитата на тайната на източниците. Прокуратурата настоява за разкриване на тайната на източниците.  ЕСПЧ (Голяма камара)  приема, че  прокуратурата   е страна в разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците.

Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

Прокурорът трудно може да се разглежда като обективна и безпристрастна фигура – каквато е необходима, за да направи необходимата оценка и претегляне на различните конкуриращи се интереси и на рисковете, свързани с разкриването на тайната на източниците.

Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ  приема, че  оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган. 

ЕСПЧ стига до извода, че има нарушение на чл.10 под предлог – би казал АС – София град – че отсъстват адекватни правни мерки за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ.

Капитал отбелязва, че се подготвя дело в Страсбург.   Наистина ЕСПЧ най-добре може да приложи стандартите на чл.10 ЕКПЧ.  Тук само обсъждаме  какво е състоянието на защитата на тайната на журналистическите източници  в България.

И поглед в перспектива : единственият кандидат за главен прокурор   ни информира, че 

Публичното оповестяване  на факти и доказателства по разследвания ще бъдат оповестявани и занапред.  Това ще се прави, когато защитата или някой друг не казва истината.

Такива изказвания, които конституират прокуратурата за господар на истината, обясняват много добре защо според решението Санома  журналистически източници не се разкриват пред прокуратурата.

Уволнението на Уляна Пръмова по 328.2 КТ и прилага ли се тази разпоредба към обществените медии

Иво Атанасов, доскоро член на СЕМ, в интервю за в. Сега освен другото засяга и въпроса за характера на дейността на обществените медии.

Повод за разсъжденията му е уволнението на Уляна Пръмова по чл.328.2 КТ –

 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие  и поради сключването на договор за управление на предприятието

Повод за прогнозата му, че заповедта за уволнението на Пръмова може да бъде отменена, ако бъде обжалвана, е решението на ВКС по повод заповедта за уволнение на Лили Маринкова.

Решението на ВКС обсъжда въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ към БНТ и БНР е интересно по принцип –  затова го припомням.

Смисълът, вложен в понятието „договор за управление“, е изяснен от практиката, а и в доктрината и е ясно, че не е достатъчно договорът да е наименован като такъв за управление. Възлагането и преследването на бизнес целта е същностното съдържание на договора. Предвижданията на длъжностната характеристика на заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни елементи от договора, нито самата длъжност като такава може да определи, че сключеният договор е за управление. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, че такава е налице и за осъществяването й е сключен договорът.

[…]идеалните цели и общественият интерес на тази медия [БНР] изключват преследването на печалба като основна идея за развитие, а и някои от възложените отговорности и същностните задачи са несъвместими с търговска печалба. Това предопределя и преимущественото финансиране на медията от държавата […] не е осъществена хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ – работодателят не осъществява като основен предмет на дейност стопански функции.

Ето и пълният текст на  решението на ВКС.  

Tagged

Халваджиян vs Сидеров: Сидеров осъден

Софийският апелативен съд (САС)  изцяло е потвърдил решението на градския съд от началото на 2018 г. и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и партията му са осъдени да платят солидарно 15 000 лева на телевизионния продуцент Магърдич Халваджиян за обидни и клеветнически твърдения.

Сидеров казал за Халваджиян в предаването си по ТВ Алфа

 че е контрабандист, че ограбвал българите, че манипулира и мами зрителите, че е парвеню, лъжец, а предаванията му са турлюгювечи, както и че получава пари за мръсни поръчки – за окарикатуряване на личности.

Според съда

Употребените думи и изрази са унизителни за честта и достойнството на ищеца, като същите са засегнали широк и неограничен кръг зрители, доколкото изявленията са направени в телевизионни предавания, след което са направени трайно и продължително достъпни за неограничена аудитория и чрез интернет страницата на телевизия „Алфа“

Решението ще се появи [тук], засега не го намирам на сайта на САС, но нека фактът да е регистриран в блога.

Решението не е окончателно.

Tagged

Елисавета Панова осъди издателя на Телеграф и Монитор за клеветнически твърдения

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 04.07.2019 г. по гр.дело № 8715 по описа за 2018 година.

Производството е  по искова молба от Елисавета Панова срещу Телеграф медия с действителен собственик Делян Пеевски  за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения  в статии в издаваните от ответника Пеевски вестници Монитор и Телеграф, както и в електронното издание Агенция Монитор. Елисавета Панова е журналист и издател, съпруга на  председателя на ВКС Лозан Панов.

Според защитата на ответника в статиите не се съдържали неверни, обидни или клеветнически твърдения за ищцата. В информационните фондове на МВР за ищцата съществували данни за извършено от нея престъпно деяние „хулиганство- съпротива на орган на властта“, извършено през 2004 г. и следователно изнесената в статията информация за „криминалното минало на ищцата“ е вярна.

Съдът установи, че през 2004 г. има “заявителски материал”, по който е постановен отказ от образуване на полицейско производство  поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.   “Заявителски материал” може да бъде и съвършено неоснователна информация.

Изнасянето на неверен факт с умишлено негативна конотация (интерпретация)- „криминална регистрация“ и „кримидосие“ – представя Панова като извършител на престъпление, какъвто от доказателствата по делото не се установява тя да е. Следователно твърденията за „криминална регистрация“ и „кримидосие“ във връзка с ищцата представляват клевета по смисъла на чл.147 от НК- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.

Твърденията (внушенията) за участие на ищцата в организирана престъпна група приписват на Панова извършване на престъпления, поради което по съществото си също представляват клевета по смисъла на чл.147 НК.

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно- лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК), то изявлението е клеветническо – накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам- противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС /в този смисъл решение № 164/30.06.2016 г., по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

В тази връзка следва да се отбележи, че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, както е сторил първоинстанционния съд в обжалваното решение, но и цялостното внушение на статиите, общото впечатление и замисъл. Предвид изобилстващите негативни изрази като: „кримидосие“, „ГМО политически проект“, „задкулисен кръг“, „драгалевския лаборант“, „олигархът“, „марионетката на К.“, „сламеният партиен лидер“, „провален правосъден министър“, „кохорта протестъри“, „заговорниците“, „действат в комбина пробвайки да овладеят съдебната система“, „тарторите си олигарси“, „пуч в Темида“, „еврочиновника на олигархична хранилка“, „метеж“, „номенклатурно отроче“ се налага изводът, че процесните статии с целия си смисъл и контекст представят ищцата като активен член на организирана група от хора, занимаващи се с незаконосъобразни до престъпни, неморални и обществено неприемливи дейности.

Според съда, в допълнение,  със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд  в едномесечен срок от връчването му на страните.

Tagged

Делян Пеевски осъден за обидни и клеветнически твърдения

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 19.07.2019 г. по гр.дело № 1071 по описа за 2018 година.

Производството е  по искова молба от Сашо Дончев срещу Делян Пеевски за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения на Пеевски в негово обръщение до медиите от 10.01.2018 г.

Твърди се в исковата молба, че в свое писмено обръщение до медиите, по повод представянето на 10.01.2018 г. от Съюза на издателите в България на „Бяла книга за свободата на медиите в България”, ответникът Пеевски  разпространил за ищеца редица обидни и клеветнически твърдения, като “тези хора, ограбили страната ни”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, “укрива данъци, води съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана”,  „…приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск” и  др.

Ответникът Пеевски твърди,   че посочените в исковата молба думи и изрази представляват единствено оценка, изложена в лично мнение, което не подлежи на ограничения съгласно чл. 39, ал.1 на Конституцията. Заявява, че не е налице нарушение на това конституционно ограничение, когато изразеното мнение или оценка (дори и крайно негативна) се основава на верни факти и обстоятелства, каквито безспорно са налице в настоящия случай. Твърди, че в обръщението са използвани само верни факти и обстоятелства, въз основа на публични и общодостъпни източници. В отговора се посочва, че с това ответникът е изразил личната си позиция и оценка, които не подлежат на регулация и контрол и са в съответствие с конституционно гарантираното право на всеки свободно да изразява мнение (и да критикува), да търси и да разпространява информация.

Съдът

Не се спори, че  ответникът е разпространил до средствата за масово осведомяване свое писмено изявление, озаглавено „Обръщение от Делян Пеевски” по повод „Бялата книга за медиите”. Изявлението е публикувано на титулната страница на в-к „Телеграф” и в електронното издание на “24 часа”, вестник „Монитор” и вестник “Стандарт”; ответникът е автор на публикуваното обръщение.  

Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл.32 от Конституцията,   като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез седем израза и твърдения относно ищеца, съдържащи се в обръщение на ответника до медиите от 10.01.2018 г., публикувано във вестник „24 Часа”, вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, вестник „Стандарт”, които са проява на правото на свобода на изразяване, защитено по чл.39 от Конституцията и от чл.10 от ЕКЗПЧОС от ответника, за които е установено, че е издател на вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, към момента на публикацията.

В случая е налице конкуренция на основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното общество, от особена важност е намирането на техния баланс.

В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, конституционния съд прие, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 на К Р България, така и с оглед на възприетата структура на чл.39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено.

Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения постановени по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата.

Въпросните изявления са клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че действията му са престъпни, които не е истина, доколкото твърдените обстоятелства не са доказани от ответника. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.

Решаващия състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „олигарсите …..и С.Д., но най-вече, че нашият труд дава своя резултат – тези хора, ограбили страната ни…….”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, укрива данъци, водя съдебни искове срещу своята Родина и я клевети в Брюксел или зад океана.”; „/…П., Д.и Д., българските олигарси приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на..мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск.”, „….неминуемо ви /П.. Д.и Д./ асоциирам с мафиотите..” , представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.

Осъжда Делян Пеевски да заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Според медиите решението вече е обжалвано.

Tagged

Издателят на в. Уикенд осъден за засягане на доброто име

Стана известно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение,  от 18.07.2019 г. по гражданско дело № 6853 по описа за 2017 г.  на СГС

Ивет Добромирова, журналист, води дело на основание  чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за  обезщетение за   неимуществени вреди  вследствие на разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в печатното издание в. „Уикенд“ на Ню Медиа Груп АД, в статия със заглавие „Гаджето му в скандал с бивша изгора“.

Мотиви

Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други.

От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово – писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014 г., IV г.о. на ВКС).

По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираните по-горе цитати от статията, безспорно са позорящи доброто име и личното достойнство И.Д.П.. Нито един от изложените в процесната публикация и описани по-горе факти не бе установен в настоящото производство от ответника, поради което само на това основание публикацията сочи на неправомерност, тъй като не са спазени правилата за добра журналистическа практика, вменяваща задължение за публикуване само на достоверна и проверена информация.

Решение:

Осъжда Ню Медия Груп да изплати обезщетение  за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в печатно издание, притежавано от ответника – вестник „Уикенд”.

Tagged

Евросредствата за българските медии

Стана известна информация за предоставянето на средства по европейски програми за медии в последните години. Информацията е  публикувана в Клуб  Z .

Тя  е изготвена от Министерския съвет след подадено заявление от Клуб Z, по-специално от журналиста Илия Вълков, по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), в което се иска справка  кои национални и регионални телевизии, радиа, вестници, информационни агенция и сайтове са подписали договори без прилагането на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), за популяризиране на оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони по време на двата програмни периода.

За този период  и по този ред са раздадени над 58 млн. лв., както се вижда от двете приложени справки към отговора на Министерския съвет “за закупуване на програмно време без прилагане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП  за популяризиране на оперативните програми и ПРСР за периоди 2007-2013 и 2014 -2019.”

Разпределението на средствата по медии е тук.

Насочването на средства директно се запазва с аргумента, че правото на ЕС не изисква прилагане на реда, предвиден в ЗОП, за електронни медии. Има позиции на АЕЖ  по този въпрос.

За финансирането на регионалните медии с публичен ресурс знаем по-точни числа благодарение на усилията на Спас Спасов, Венелина Попова (данните), Даниел Пенев и др.

Кратък коментар за Свободна Европа.  Поглед назад към 2016 г.   и още по-назад, към времето, когато нямаше данни за ролята на КТБ и финансирането на медиите с публичен ресурс.

Tagged

Нови генерални директори на БНТ и БНР

В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).

Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия  като български политик.

Емил_Кошлуков_–_Уикипедия_-_2019-07-13_12.13.41

Обществената телевизия  трябва да запазва независимост от политиците.

На 4 юли 2019 записите  в Уикипедия започват да се променят   – и Кошлуков вече е представен като  журналист и медиен мениджър:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.13.47

Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.11.08

В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че  той вече е бил  на подобна позиция –  изпълнителен директор на TV7 и News7.

Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7.  “Краун медия” е  в списъка на дружествата,  финансирани от КТБ, към доклада  на временната парламентарна комисия от 2015 г.   Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек,   към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и  като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.

А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява,  е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето  “България без цензура” –  така че компанията  има и принос към политическия инженеринг.

Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор  в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.

Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът –   изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура   – да оглави независимата по закон БНТ.

 

Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.

Все по този въпрос:

Неделя 150 на БНР, водещ Явор Стаматов

Тоест, с Венелина Попова

Tagged

Власт и медии, “защо собственикът не направи нещо”

Президентът на САЩ изразява оценката си за CNN и завършва с въпрос – защо собственикът не направи нещо?

Тръмп се чуди защо собствениците не направят нещо,  у нас например  собствениците правят нещо.

Един пример от последно време – Домусчиеви правят нещо.

Още един пример. Официозът 24часа  (“Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам? “) дава трибуна на  Вяра Анкова, изпълнителен директор на Нова БГ:

Не може всяка реформа в една медия да се обвива в реториката за възпрепятстване на свободата на словото.

 

Мнение, основано на факти: Мавродиев срещу журналиста Росен Босев

Има издадена присъда от СГС, състав с председател Петя Крънчева,  по внчхд 4869/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и клеветата е разпространена публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН.

Какво е отношението на Мавродиев към схемата – според публикациите от този период, той се е занимавал  с регистриране на офшорни фирми,  името му   се появява в документи, свързани с две офшорни компании (“Куилин венчърс” и “Фиделити ентърпрайсиз”), през които са минавали придобити от трафик на кокаин пари. Когато го викат като свидетел за изясняване на обстоятелствата, не се явява.

Росен Босев е писал и за Мавродиев, и за Брендо, и за Петя Крънчева, такава му е работата.

Мавродиев като шеф на КФН подлага “Икономедия” на натиск чрез  проверки, административни актове и глоби. Отделно завежда дела като физическо лице.

Крънчева е оставена да взема решение в дело на Мавродиев срещу Босев, в което трудно може да се очаква да е безпристрастна.

Ако припомним стандартите на ЕСПЧ, има намеса в свободата на изразяване, намесата е предвидена в закона, но дали тази намеса е необходима в едно демократично общество? ЕСПЧ взема предвид  в такива случаи:   дали публикацията представлява принос   към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъжданият казус; методът за получаване на информацията и нейната проверка, има ли достоверни факти в основата на  изнесеното; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

Защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е  при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира  и / или разпространява с журналистически средства, но зависи и от това дали журналистите  действат добросъвестно  и в съответствие с журналистическата етика.

Именно такъв е и обсъжданият случай. Има факти, които са основа на изразеното мнение.

Впрочем неотговорността, когато мнението се основава на факти,  е известна  и от америкaнската съдебна практика

Остава да видим дали Росен Босев ще се обърне към съда в Страсбург и как съдът ще приложи в този случай собствените си критерии за отговорна журналистика.

Tagged