Category Archives: BG Media

Избор на генерален директор на БНТ: топката в публиката

На сайта на Съвета за електронни медии е публикуван   протокол №53 от  заседанието от 25 ноември 2016 г., на което е взето решение за поредно отлагане на избора на генерален директор на Българската национална телевизия.

Преди месец, когато беше взето решението, мотивите не станаха ясни – или поне не стана ясно какво общо имат със Закона за радиото и телевизията. Все пак в закона мандатността за управлението на обществените медии не е отменена – и да напомним отново мотивите на  изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

Сега разполагаме с протокола. Членовете на СЕМ водят  сезонен разговор кога например ще е подходящо да се побяви процедура за избор на генерален директор на БНТ. Гласуването – пет въздържал се:

Според Розита Еленова:  първо, прибързаност да не бъде допускана, и второ: “ние попадаме в най-семейния и най-ваканционния месец, декември. Хората си планират тези дни месеци напред. Всички ние го знаем по себе си. Поставяме кандидатите в ситуация да набавят своите документи от различни институции в почивни дни, в отпусни дни, което ще създаде едно изключително напрежение, като че ли ние работим под някакъв натиск.” Това е основанието, посочено и от София Владимирова.

Според Бетина Жотева “започнали са политически спекулации откакто се разбра, че СЕМ ще обявява конкурса,   периодът е предизборен и е ясно, че СЕМ ще бъде използван в предизборната кампания  грозно  и недостойно от всички политически сили”. За нас остава да съобразим защо предизборната кампания, която  е завършила, е аргумент за отлагане на обявяването на процедурата.

Иво Атанасов казва, че след 1 август 2016 г. той не може да е нито за, нито против – защото когато и да се обяви процедура, все ще е късно: “след първи август когато и да обявим конкурса, все ще събуждаме подозрения, че го правим или под политическо влияние, или, ако такова въздействие няма, че сами се съобразяваме с политическия контекст.”

Председателката обобщава:

Ситуацията и контекстът, в който бяхме вкарани ни принуждава да преосмислим собствените си планове. На мен не ми остава нищо друго освен да ви предложа в един по-устойчив и по-стабилен, обърнете внимание, обществен момент да бъдем така внимателни към него, че да го разпознаем, да го оценим и да го използваме, за да стартираме тази важна процедура и да изпълним нашите правомощия така, както изисква ЗРТ.

Не мисля, че някой може да вкара регулатора в ситуация и контекст – регулаторът сам се вкара, като доброволно се нае да участва в сагата с отлагането и рано сложи точка на очакванията за наистина независим орган в обновения си състав.

Вярно е, че парламентът отвори една неизвестно колко широка врата в ЗРТ – но за реализация на безкрайния мандат се изисква и съучастник-регулатор. Налице е.  Защото правилата за избор  можеха да се актуализират най-спокойно на обикновено заседание,   най-семейният месец декември за много процедури е нормален месец,  а само като екстравагантен може да се окачестви предлаганият мотив, че регулаторът ще разпознава устойчиви и стабилни обществени моменти,  за да изпълни свое правомощие по закон.

Екставагантен и иновативен: ще се чака устойчив и стабилен обществен момент. Председателката просто изчиства топката в публиката.

СЕМ: мармалад утре

— Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога — мармалад днес.

— Все пак някой път ще дойде и „мармалад днес“ — забеляза Алиса.

— Никога! — каза Царицата. — Аз ти казах: мармаладът се дава утре. Днес никога не е утре. Можеш ли да се събудиш и да си речеш:„Е, днес най-после е утре!”, нали разбираш.

— Напротив, не разбирам— отвърна Алиса.— Ужасно е объркано.

*

Луис Карол е гениален, живеем ситуацията с “мармалад утре” в различни изпълнения,  този път говорим за избора на генерален директор на БНТ.

В проекта за дневен ред на Съвета за електронни медии за 25 ноември 2016 присъства точка 2. Обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

Макар мандатът на сегашния генерален директор Вяра Анкова да изтече, Съветът за електронни медии отложи избора с мотива, че ще приема нови правила за избор на основата на сравнителен анализ и обществена консултация. Повод, а не причина – и развитието на процедурата  го доказа. Резултатът от обществената консултация е нула (трима души с бележки, които не били съществени), но никой не е и очаквал друго.

Сега вече – въоръжени с нови правила за избор – членовете на СЕМ като че ли нямаха причина да отлагат повече избора на генерален директор на БНТ, още повече че президентските избори – заради които се смята, че се задържа избора – вече отминаха. И точката в дневния ред като че ли показва точно това.

Но на заседанието в петък, 18 ноември 2016, членовете на СЕМ решават отново да не открият процедура за избор.

Както и преди ,  регулаторът дължи мотиви. Както и преди, официално обявени мотиви (в нарушение на закона) няма. Протоколите от заседания на сайта на СЕМ са отпреди месец и половина (при тридневен срок), няма дори официално съобщение в рубриката Новини. От съобщението на БТА научаваме кой как е аргументирал решението за ново отлагане.

“Декември е ваканционен месец и това би затруднило кандидатите да подготвят своите документи от различни институции в почивни и отпусни дни.”

 

“Започнали са много тежки политически спекулации, откакто се е разбрало за обявяването на конкурса, нелепа и грозна манипулация.”

 

“Процедурата да бъде стартирана в един по-устойчив и по-стабилен обществен момент.”

 

Мотиви няма – има приказки за метеорология, ваканционен месец, политика и някакви безадресни врагове, които нелепо и грозно очакват все пак някаква мандатност, все пак някак предвидена в закона.

Европейската комисия  изрично е казвала, че ваканции  не са основание да не се спазват срокове.

Но –  според това, което имаме като СЕМ – правовата държава действа в малък брой подходящи моменти.

Мармалад утре.

 

 

ВАС отмени разпореждане на СЕМ относно ББТ

С четири решения от м. септември 2016  Съветът за електронни медии се занима с телевизиите от групата ТВ Седем:

На сайта на Върховния административен съд е достъпно определение на Върховния административен съд по повод едно от решенията за ББТ. Председател на състава е Соня Янкулова.

С определението се отменя разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № РД-05-142/13.09.2016 г. на Съвета за електронни медии. Ето част от мотивите:

Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да е законосъобразно допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение в посочената хипотеза, е необходимо административният орган да е доказал, първо, че е налице държавен, респективно обществен интерес, второ, че този интерес е особено важен и трето, се нуждае от защита.
В настоящия случай административният орган дори не твърди наличието на „особено важни държавни и обществени интересни”, каквото е изискването на чл. 60, ал. 1 от АПК, а само наличието на „важни държавни и обществени интереси”.
На следващо място, по делото не са представени никакви доказателства установяващи констатациите на административния орган, че програма „N. 7“ показва единствено повторения на вече излъчвани в годините предавания. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК именно на органа е доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания за издаване на акта.
Действително неплатежоспособността на дружеството, го препятства да заплаща дължимите към регулатора годишни такси за надзор, но заличаването на регистрацията и допускането на предварително изпълнение на решението за заличаване на регистрацията не биха допринесли за постъпления в държавния бюджет, а обратното, биха възпрепятствали разплащането с регулатора доколкото по този начин е възпрепятствана и дейността на дружеството, както и евентуалния оздравителен процес на медията.
За да бъде едно разпореждане за предварително изпълнение законосъобразно е необходимо органът точно да посочи правното основание, на което се основава, както и да посочи конкретните факти и обстоятелства, които се субсумират под хипотезата на сочената правна норма. Липсата на фактически и правни основания за издаване на оспореното разпореждане правят същото незаконосъобразно и съдът следва да го отмени.

.
Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.

Процедура за избор на генерален директор на БНТ и БНР

С Решение № РД-05-159 от 18 октомври 2016 г. Съветът за електронни медии е приел Процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги.

Това е процедура (правила),  които са обявени като повод за отлагане на избора на генерален директор на БНТ, чийто мандат изтече на 1 август 2016.  В обявената обществена консултация са участвали трима души, които  – според решението –  “не коментират по същество разпоредбите на процедурата”.

Впрочем мотиви за новоприетите правила не са представени – така че отлагането продължава да остава немотивирано. Според чл.35 ал.3 ЗРТ

Съветът за електронни медии огласява публично взетите решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани.

Решението

Ново решение на Комисията по досиетата за БНТ

Публикация “Осветени са неизвестни досега агенти в БНТ” в сайта desebg.com, автор Христо Христов: 

Комисията по досиетата освети неизвестни до момента сътрудници на тоталитарните комунистически служби в Българската национална телевизия (решение №2-716 от 27 септември 2016 г.).

Обявени са имената на общо 32 лица, заемали следните ръководни длъжности в БНТ от 10 ноември 1989 г. насам: директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционните съвети, политически коментатори, водещи на предавания или водещи на рубрики. Проверката е обхванала общо 514 лица на тези ръководни постове.

От огласените 32 души 17 се обявяват за първи път от Комисията обявява, като сред по-известните имена са тези на журналистите Тома Томов, Даниела Кънева и Величко Скорчев.

  • Тома Томов, който е известен с интервютата си с редица световни лидери и документални филми, а в периода 1986-1989 г. е външнополитически наблюдател във в. „Труд” е разкрит като агент/секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1970 г. по линия на секретния щат под псевдонима „ТОДОРОВ”.
  • Популярната телевизионна журналистка Даниела Кънева е разкрита като агент/секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1966 г. под псевдонима „ИСКРА”.
  • Величко Скорчев, определян като „бащата” на сутрешните блокове на малкия екран е разкрит като осведомител на Шесто управление на ДС от 1974 г. под псевдонима „ВАСИЛ”.

Сайтът desebg.com публикува пълния списък на имената, които Комисията разкрива за първи път:

  • Ахилеас Асенов Лилов, редактор-водещ от 01.10.1992 г. до 06.07.2000 г.;
  • Боян Ганчев Върбанов, зам. главен редактор до 01.07.1991 г.;
  • Васил Петров Марков, главен редактор от 01.04.1990 г. до 13.05.1991 г.;
  • Величко Йорданов Скорчев, отговорен редактор (член на редакционен съвет) от 01.11.1990 г. до 01.10.1997 г.;
  • Владислав Николаев Детистов, редактор (член на редакционен съвет) и водещ до 15.07.1992 г.;
  • Георги Тодоров Начев, отговорен редактор (член на редакционен съвет) от 01.08.2004 г. до 01.03.2010 г.;
  • Даниела Данаилова Кънева, редактор (член на редакционен съвет) и водещ до 01.08.1997 г.;
  • Иван Дончев Ангелов, зам. главен редактор от 01.11.1990 г. до 01.05.1991 г.;
  • Искра Живкова Сотирова, водещ в РТВЦ-Варна от 29.12.2003 г. до 10.06.2006 г. и от 10.07.2006 г. до 21.12.2006 г.;
  • Лъчезар Герасимов Младенов, зам. програмен директор от 25.11.1998 г. до 14.06.1999 г.;
  • Людмила Стефанова Григорова-Кондова, редактор (член на редакционен съвет) до 01.01.1995 г. и от 01.09.1998 г. до 31.10.2010 г.;
  • Петър Димитров Карагьозов, коментатор до 27.12.1998 г.;
  • Стефан Киров Ранов, програмен редактор (член на редакционен съвет) от 01.08.2006 г. до 01.07.2011 г.;
  • Теодорка Паскалева Паскалева, зам. главен редактор до 01.11.1991 г.;
  • Тодор Алексиев Алексиев, водещ и коментатор от 07.10.1993 г. до 07.09.1999 г.;
  • Тодор Георгиев Кендеров, зам. главен редактор до 01.11.1991 г.;
  • Тома Николов Томов, зам. главен редактор до 01.09.1990 г., редактор (член на редакционен съвет) от 30.04.1992 г. до 01.06.1992 г., коментатор от 01.06.1992 г. до 22.06.1993 г.

Комисията е установила и агентурната принадлежност на още 9 журналисти, заемали ръководни постове в БНТ, но те са починали и законът не разрешава оповестяването на информацията в тези случаи.

Новата проверка в БНТ е извършено от Комисията на променените обстоятелства в закона за досиетата от края на 2012 г. Тогава ГЕРБ и Синята коалиция приеха проверките за лицата извършващи публични дейности, сред които и лицата с ръководни постове в медиите, да бъдат проверявани за принадлежност към ДС от 10 ноември 1989 г. насам, както това важи за лицата, заемащи публични длъжности (изпълнителната, законодателната и съдебната власти).

Дотогава всички категории от публичната дейност следваше да се проверяват от влизането в сила на закона за досиетата, тоест от декември 2006 г., като по този начин тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) скриха агентите от първите 16 години от прехода в много области, сред които и в медиите.

През 2008 г. Комисията по досиетата обяви имената на общо 37 агенти в БНТ, сред които бяха Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Нидал Алгафари, Александър Авджиев, Явор Цаков, Иван Гранитски, Хачо Бояджиев и др.

 

СЕМ: отнемане на лицензии

Публикувани  са решения на Съвета за електронни медии за отнемане на лицензии за телевизионна дейност.

Фактите:

ТВ Седем ЕАД е търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ:
– Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-017-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „TV7“,
– Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-017-02 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „СУПЕР 7“.
С Решение № 838 от 10.05.2016 г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността.

С Решение № РД-05-141 Съветът за електронни медии отнема лицензиите на ТВ Седем.

Балкан Българска Телевизия ЕАД е търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „News 7“.
С Решение № 522 от 17.03.2016 г.  е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността.

С Решение № РД-05-142 Съветът за електронни медии отнема лицензията на Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Правна основа на двете решения на СЕМ е разпоредбата на чл.122, т.3 ЗРТ, която предвижда, че  лицензията се отнема при:

[…]

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл.111 ЗРТ предвижда, че кандидатите за лицензия  за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, към което прилагат  различни декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че  не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Лицензиите са отнети на еднообразно основание – чл.122, т.3 ЗРТ (установяване на неверни данни в декларациите)  + откритите през 2016 г. производства за несъстоятелност на двете търговски дружества.

Регулаторът приема, че  чл.122.3 ЗРТ е приложим – тоест установяване на неверни данни в декларациите е налице  – ако данните са били верни към момента на подаване на декларацията, но  има промяна на обстоятелства  впоследствие:

възникването на някое от обстоятелствата по чл. 105, ал. 4 от ЗРТ за доставчик, който вече притежава лицензия, е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

Заличени са и регистрации по същата логика.

Тече срок за обжалване.

Цветан Василев, медиите и инструментите за подчинение

Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.

Смайващо обобщение от човек, който е бил в играта.

Говори Цветан Василев – в  обзорно интервю пред проекта  ktbfiles и Капитал. Това е поредно интервю на Цветан Василев по въпроси, които многократно са зясягани и в този блог. Само че – тъй като през годините нямаше яснота за отношенията между КТБ, Василев и Пеевски – винаги е съществувала трудност да се конкретизира субекта Василев – Пеевски.

Субектът Василев – Пеевски  се е разпаднал: чия е конкретната отговорност за конкретните решения? Цветан Василев дава своите отговори:

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Росен Карадимов означава в случая Сергей Станишев, той е действал от името на правителството на Станишев – все пак дължимо уточнение, защото ролята на Станишев за развитието на медийната среда никак не е маловажна. Веселин Божков си е на мястото, шеф на регулатор.  От 2007 насам,  назначение на Станишев.

Ето и частта за вестниците:

Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?

Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

Добре, нека конкретно. “24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.

Някой друг там има ли интерес?

Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

Кой беше в “Преса”?

По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на “благороднически инвеститори”, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Уикенд”?

Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.

Сталийски?

Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола “Уикенд” да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.

Домусчиев има ли го в някоя медия?

Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и “Стандарт”. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.

Това е по въпроса за трошачниците на пари и тяхното финансиране, заедно с признанието за грешката Бареков.

Задкулисието? Цветан Василев смята, че има задкулисен център – и още:

Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.

Кои са инструментите на този център?

Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.

Разбира се, никой не казва, че лично Пеевски е факторът, държащ в страх и подчинение политици и магистрати. Но затова говорим за пленената държава.  Ако има държава, ако има правозащитни органи и независима съдебна власт – няма да е възможно съществуването на центъра на власт, за който говори Цветан Василев – и който прави политиците зависими и решенията им – понякога необясними по нормалната човешка логика.

В този контекст – впечатлението на  НП  Ксавие Лапер дьо Кабан и мнението му за причините –

Гражданинът не трябва да разбира какво се случва, трябва само да разбира, че всичко е възможно и той може да бъде упрекнат за всяка своя дейност, мисъл дори, от тези, които са си присвоили държавната власт. Всеки трябва да знае, че бухалката на държавата може да се стовари навсякъде, без да може да се предвиди причината за това.

 

Неосъзнаването на режима [преди 1989], неиздирването на извършителите на престъпленията на режима, липсата на поглед върху механизмите на потисничество, които е използвал този режим – всичко това е позволило на бившите служители на Държавна сигурност с по-малко скрупули да се отърват и някои от тях да заемат завидни властови позиции още сега.

Защо да вярваме на Цветан Василев? Не става въпрос за вяра, изнесените конкретни твърдения подлежат на проверка за истинност.

Въпросите на Дайнов

ЗРТ: начин на употреба

Парламентът многократно е изменял Закона за радиото и телевизията ситуационно. 

  • Да се променят изискванията за генерален директор на БНТ – за да се отстрани генерален директор, дори изменението се приложи с обратна сила.
  • Да се лицензира само след приемането на стратегия – за да се блокира дейността на регулатора, главно лицензирането, докогато парламентът реши.
  • Да се разреши използване на честоти без лицензии, а след това и да се удължи срока за искане на временни разрешения вместо лицензии, два пъти.
  • Да се заличат изисквания за членове на регулатора- за да се назначи член, който не отговаря на заличените изисквания.
  • Да се добавят изисквания за членове на регулатора – за да се препречи възможността определени лица да кандидатстват.
  • Да се предвиди задължително цифрово разпространение по точно определени критерии, два пъти – за да се сдобие ТВ2 с must carry преди предстоящата си продажба – и т.н

Трудностите на ситуационните законови изменения са известни  –  понякога се оказва, че в бързината са приети текстове, които не водят до целения резултат, затова има поправителни ситуационни закони, както за ТВ2, а други изменения са по начало негодни – като изменението, целящо   отстраняването на Лили Попова от поста й    – СЕМ най-старателно го приложи, но съдът го отмени.

Повод са тези размисли са последните изменения в Закона за радиото и телевизията. Както вече се знае,  незабавно след  приемането на измененията и позовавайки се на тях    СЕМ отложи за неопределено време  избора на нов генерален директор на БНТ. 

В публикувания тези дни  протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016  регулаторът  пост фактум обсъжда въпроса възниква ли по силата на измененията в ЗРТ такова право на отлагане:

Иво Атанасов: И на нас кой ни е дал това право да отлагаме конкурса?
Мария Стоянова: Законотворецът.

Дал ли е?  Волята на законодателя е в  писани мотиви,  според които правомощията се изпълняват до новия избор  само в една хипотеза:   ако мандатът  изтича по време на процедурата.   Ето пълният текст на мотивите на изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

В мотивите е написано “основна и единствена цел”, но ето:  мандатът е изтекъл, а процедура няма – регулаторът бил имал право на отлагане, законотворецът му го бил дал:  къде точно е записано това?

 

Пълният текст на протокол 32 от заседанието на СЕМ на 5 юли 2016 

Отлагане заради правилата или правила заради отлагането

1014576_10153116148720085_511446705_o

Управлението  на обществените медии е важно за властта. По-неумелите политици направо искат политически контрол, но при наличието на медиен регулатор това вече не се практикува толкова често. При  действащото законодателство предпочитаният от управляващите избор на генерален директор  може да се осъществи само ако си осигурят  съдействието на регулатора: кадровите решения по закон са в неговата компетентност. Но по дефиниция медийният регулатор е независим.

Тъй като мандатът на генералния директор на БНТ изтича,  всички очакваха решението на регулатора: ще насрочи избор – или ще отлага, както подсказват   публикации без посочен автор в медии,  близки до управляващите.  Второто.

Официално оповестената причина:    изработване, обсъждане и приемане на нови правила за избор на генерален директор на БНТ.  Причина или претекст? Второто.

Отлагането е заради правилата или нови правила се създават  заради отлагането? Второто.

За анализ на предлагания проект е важно да се знаят дефицитите,  които трябва да се преодолеят, и целите, които трябва да се постигнат. За съжаление мотиви към публикувания проект липсват. Ако потърсим мотиви – например в  протоколи №27/31 май 2016 година и  №28/7 юни 2016 на СЕМ:  според мнозинството членове досегашните правила  търпят „доста критики от страна на обществеността като непрозрачни“, „проблемните звена се свеждат до изискванията за подбор на кандидатите и процедурата за гласуване“, „процедурата на гласуване е непрозрачна и дава възможност за тълкувания на гласовете“.

Дадени са  пояснения за намеренията на регулатора и пред медиите:

„работна група ще предвиди всякакви възможни варианти при гласуването, например  какво ще става, ако двама членове от 5-членния СЕМ гласува за един кандидат, другите двама – за друг, а петият член е встрани“.

и още пояснения:

“Процедурата трябва да е направена така, че да предвижда всякакви възможни опасности и пречки относно избора. Мога да ви дам пример с разпределението на гласовете, така че да не може да се направи избор. Или събирането на кворум, когато някой го няма. Всички тези проблеми не са разписани в процедурата, а искаме да предвидим всичко, за да направим правилната сметка за лесната и прозрачната процедура по избор”

Сега към проекта. Видимо  намеренията не са осъществени,  подобни разпоредби няма. Възможен е и  подробен коментар – включително например защо не може да се предлага за обществено обсъждане по-строго изискване от записаното в ЗРТ, ако няма предвидена законодателна делегация – но тук ще се огранича до извода: няколкомесечната процедура за приемане  на нови правила не  намира оправдание  – и това е проверимо на базата на досегашните правила, заявените намерения и  публикувания проект.

Толкова по темата. Както става ясно, правилата са симптоматика, темата е  паралелната реалност.  

 

 

 

 

 

 

Изменение на ЗРТ за управителните съвети на обществените медии

През юли 2016  на сайта на Народното събрание е публикуван нов Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Логично след предходния, посветен на мандатите на  генералните директори, вносителите   се  грижат и за мандатите на управителните съвети.

От сайта на Народното събрание се вижда  скоростта на реакция:

Хронология
  • 22/07/2016 – внесен(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала първо четене)
  • 22/07/2016 – внесен(зала второ четене)
  • 22/07/2016 – приет(зала второ четене)

Според заключителната разпоредба в проекта Законът влиза в сила от 5 август 2016.

За функционална устойчивост и стабилност, се казва в мотивите –    обсъдихме този въпрос в началото на юли тук.