Category Archives: BG Media

ЕК: Втора покана за представяне на предложения относно наблюдението на собствеността на медиите

Европейската комисия отправи втора покана за представяне на предложения за съфинансираната от ЕС система за наблюдение на собствеността на медиите. Тази покана ще допълни текущия първи пилотен проект (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция). и ще осигури база данни за собствеността на медиите в останалите 12 държави членки (България, Полша, Словакия, Естония, Латвия, Малта, Кипър, Ирландия, Франция, Румъния, Хърватия, Люксембург).

Обзорът на собствеността на медиите систематично ще оценява съответните правни рамки, както и рисковете за прозрачността при собствеността на медиите. Той също така ще показва потенциални рискове за медийния плурализъм и ще предоставя ценна информация за по-добро разбиране на новинарския медиен пазар. Този инструмент ще направи информацията достъпна за всички чрез интерактивна онлайн платформа, показваща резултатите във формати, адаптирани към нуждите на различните потребители.

Заинтересованите консорциуми, работещи в областта на свободата и плурализма на медиите на европейско, регионално и местно равнище, могат да кандидатстват по тази покана до 15 декември. Максималният размер на подкрепата от ЕС по проекта е 500 000 евро. Продължителността е 12 месеца, очаква се началото да е през есента на 2022 г.

Тази инициатива е част от по-широките усилия в областта на свободата и плурализма на медиите, както е посочено в Плана за действие за европейската демокрация.

Повече информация за тази и други покани в областта на медиите, както текущи, така и в процес на подготовка, ще намерите тук.

По първия пилотен проект за мониторинг на собствеността на медиите ще се предостави   база данни, съдържаща информация за собствеността на медиите и системна оценка както на съответните правни рамки, така и на рисковете за прозрачността на собствеността на медиите. Проектът EUROMO започна  през септември 2021 г. и се управлява от консорциум, ръководен от Университета Париж-Лодрон в Залцбург (PLUS).

Подкрепа на ЕС: до 1 000 000 евро

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост

Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува влезли в сила и действащи актове на главния прокурор, които самата прокуратура не е огласила на сайта на институцията.

В списъка на актовете са и заповеди, свързани с интелектуалната собственост, като тези методически насоки (консолидиран текст), в които има множество препратки към дефиниции и текстове, даващи по-голяма яснота каксе изисква да се прилагат ЗАПСП, ЗРТ, НК, ЗАНН и др.

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост, утвърдени със Заповед № РД-02-12 от 18.05.2018 г., изм. и доп. със Заповед № РД-02-23 от 25.09.2019 г. на главния прокурор (Получена с решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 299 от 09.06.2021 г. на заместник главен прокурор)

Венелин Петков и Антон Хекимян vs Валери Симеонов, първа инстанция

Венелин Петков и Антон Хекимян, журналисти от бТВ, заявиха, че ще съдят Валери Симеонов, който ги обвини в корупция.

СГС  се е произнесъл в тяхна полза.

Ето какво се казва в решението:

Според настоящия съдебен състав  с част от изказванията си в телевизионното интервю в на 11.02.2020 г. в предаването „Сутрешен блок” на БНТ ответникът е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „припише престъпление“ корупция.

Терминът корупция е легален и се съдържа в чл.3, ал.1 от ЗПКОНПИ и гласи, че „Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.“ и по своя наказателен смисъл представлява престъпленията даване или взимане на подкуп прогласени в чл.301 и съответно чл. 304 от НК.

Според съда приписването на въпросното престъпление е осъществено чрез няколко изказвания/отговори на въпроси и задаване на риторични такива/ на ответника,които в стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност недвусмислено сочат,че ищците Х. и П. са корумпирани, а причината за това е твърдението на С., че умишлено и преднамерено не са дали незабавно гласност и на практика са затаили сведения дадени им от св.Н.,за престъпления извършени от лицето В.Б..

Вербалното осъществяване на клеветата в хипотезата на преписване на престъпление може да бъде осъществено чрез директно изказване,че определено лице е извършило престъпление. То обаче може да се осъществи и чрез поредица от изрази,които с смисловата си съвкупност налагат очевиден и категоричен извод, че изричащият приписва извършване на престъпление на друго лице или лица. Настоящият случай е такъв.

В разговора с водещата ответникът С. й задава риторичен въпрос : „Или смятате, че телевизионните водещи не са корумпирани?“. Следва отговора на водещата,че не знае за такива журналисти и въпроса, дали той знае, на който В.С. отговаря дословно: „Ето Ви го един А.Х.. Вижте, със имена говоря. Ето Ви го един В.П.. Сега ме гледате и в погледа Ви говори „Ма що казвате имена на мои колеги?”.

Смисъла на горните реплики на ответника е ,че има корумпирани журналисти и ако тя не знае за такива,той й казва,че такива са А.Х. и В.П.. За съда е категоричен извода,че с тези си изказвания ответникът е приписал престъпление на двамата журналисти изразяващо се в това,че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация

По делото няма доказателства, а и твърдения в такава насока, ищците да са признати за виновни за извършване на корупционни действия,за престъплението подкуп или за лично укривателство или да има висящи наказателни производства в тази връзка.

Ето защо съдът приема,че в конкретния случай изказването на ответника в телевизионния ефир, че ищците са корумпирани с оглед разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК са противоправни. Възражението на ответника, че в процесното предаване пред широката общественост не е приписал на ищците извършено престъпление, а е упражнил прогласеното му от Конституцията право на свободно изразяване на мнение посочено в чл.39 от нея и съответно чл.10 ЕКЗПЧОС се явява неоснователно поради следното:  това право не е безгранично и неговите предели са посочени в чл.39, ал.2 от КРБ и са определени на „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго “. В процесния случай правото на свободно изразяване на мнение е упражнено извън предвидените в КРБ граници и е употребено по начин увреждащ правата и доброто име на ищците, като на последните им е било приписано престъпление предвидено в Особената част на НК, за което по делото не са приложени доказателства да са извършили. По същия начин правото на свободно изразяване на мнението е поставено в граници и в чл.10, ал.2 от ЕКЗПЧОС, където е посочено, че „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество … за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите…“.

Решението е постановено на 21 септември и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

EBU: Обществени медии и демокрация

Европейският съюз за радио и телевизия изследва корелацията между състоянието на обществените медии и състоянието на демокрацията в държавите, членуващи в организацията.

Изследването се основава на международно утвърдени и широко използвани  показатели.  Данните са предимно от 2021 и 2020 г. Търси се корелация между финансиране, независимост, доверие, влияние на дезинформацията, активност на гражданското участие.

Не е изненадващ изводът в изследването, че по-добре за демокрацията е гражданите да се информират от обществените радио и телевизия, отколкото от търговските и от социалните мрежи – все пак EBU e организация на обществените медии. А и обществените медии затова съществуват, за да помагат за формирането на хората като граждани, не само като потребители.

Втори въпрос е в българската си версия  как обществените телевизия и радио изпълняват обществената си мисия.

 Публична версия на резултатите

 

ИТН внася законопроект за отговорността и финансирането на медиите

Днес в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, допълван в периода 2010- 2018 г. с правила за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. Като вносители са подписани сценаристите на Станислав Трифонов – сега депутати от ИТН.

Тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само до електронни медии, ГЕРБ през 2010 г. започна да дописва правилата за медиите в един закон, по начало създаден за съвсем друго – да уреди задължителното депозиране на печатни издания.

Един технически въпрос в скоби: използвам повода да повторя отново мнението си, че законопроектите трябва да са в машинночитаем формат, иначе медиите се налага да ги преписват, вместо да копират текста – все пак проектът не е защитено от авторското право произведение, което да се защитава и технически – трябва да може да се копира за целите на медиите и за ползване от гражданите. Очаквах това да се запише в Правилника на Народното събрание – изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим, допускащ редактиране –

update: има такъв текст в Правилника:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от: 1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; 2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.

Втори въпрос е, че при тази редакция сякаш електронният подпис трябва да позволява последващо редактиране.

Но – уважаема администрация, защо приемате проекти в нарушение на Правилника?)

Предложенията:

46-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.1646-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.54

Две са новите идеи на сценаристите:

първо, изрично да се предвиди отговорност за главния редактор, като медиите се задължат да имат главен редактор – български гражданин или лице с постоянен или настоящ адрес на територията на РБ.

второ, изрично да се предвиди, че финансиране от лица с държавно или общинско участие в капитала, ЕС или други международни финансови институции или донори не може да надхвърля пет на сто от годишния оборот за предходната година.

С първото предложение сценаристите се включват в регламентиране на въпроса за отговорността, като искат да се въведе отговорност на физическо лице, различна от отговорността на автора и различна от редакционната отговорност на самия доставчик. ИТН не личи да се интересуват особено от свободата на бизнеса да определя организационна структура и управление (да има или да няма главен и заместник главен редактор), както и от свободата на услуги и свободата на установяване. В допълнение, в мотивите пише, че ЗРТ транспонира Директива 1808/2018 по отношение на редакционната отговорност, а този закон разширява кръга на лицата, които я носят – оставам с впечатление от редакцията на текста, че задължението за главен редактор се предвижда и за радио и телевизия (“всяко периодично издание или доставчик на медийни услуги”). Ако е така, предложението е съвсем проблематично.

С второто предложение ИТН иска да ограничи размера на финансиране от определени източници – като се цели изключване на възможността медиите да получават публичен ресурс, европейски средства или друго външно финансиране над пет на сто от оборота. Не става ясно къде според проекта са обществените медии и за тях отнася ли се предвиденото ограничение. Вносителите представят мярката като загриженост за независимостта на изданията. Това вече е обяснявано от Пеевски- Цонев – Хамид. Идеята за пазарно и непазарно финансиране е жива. След ДПС сега я поема ИТН.

Не говоря за Орбан, Русия, Полша, “чуждите агенти” – но то е ясно с какво се родеят тези предложения.

В обществен интерес е да се изработят критерии за качествена журналистика и към нея да се насочват средства от различни източници. Няма логика да се ограничават източниците на финансиране на качествената журналистика, от която има толкова голяма нужда, а в същото време европейски средства, облекчения и пр. да се насочват към издания, известни с неспазване на Етичния кодекс , черни кампании и пр.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги

ВАС: решението за предсрочното освобождаване на генералния директор на БНР Костов отговаря на закона

Днес стана известно решението на ВАС, тричленен състав/Соня Янкулова по жалбата на бившия генерален директор на БНР Костов срещу Решение №225 от 17.03.2021 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело №1141/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение №РД-05-107 от 17.10.2019 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е прекратен предсрочно мандата му като ГД на Българското национално радио (БНР), считано от 18.10.2019 г., и е прекратен сключения договор за възлагане на управление на БНР.

Тук може да се види едно междинно състояние на делото след връщането в САС.

Приема се за изяснено от фактическа страна , че Българското национално радио притежава индивидуални лицензии №1-063-01 за доставяне на радиоуслуги чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на следните програми: Хоризонт, Х. Ботев, Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, БНР-Радио Кърджали. Съгласно индивидуална лицензия №1-063-01-01 доставчикът се задължава да доставя програма с наименование „Хоризонт“, с 24-часова продължителност, национален териториален обхват и програмни характеристики, свързани с изпълнението на определен обем предавания. Continue reading

Законопроект на ГЕРБ по повод наемателя Блъсков

Един законопроект, внесен днес в 46 – тото Народно събрание.

Звучи добре, щедро, европейски, в интерес на правото на обществото да бъде информирано и в интерес на печатните медии.

Всъщност става въпрос за Блъсков.

За сагата с настаняването му в държавен имот, за който той дори не е плащал навреме.

И сега ГЕРБ  внася законопроект за изменение на ЗДС, така че Блъсков/Труд  да бъде настанен  без търг.

46-154-01-53.pdf_-_2021-09-01_14.17.32

Този привилегирован издател вече е познат от делото КТБ.

И сега се предлага отново привилегия. С европейски аргументи – навсякъде в Европа, печатните издания, правото на информация и пр.

ГЕРБ не защити печатните издания, когато беше на власт  – защото про-ГЕРБ издателите бяха уредени – вж наемните отношения  на Блъсков.  Едва сега, когато се очерта неписаните привилегии да отпаднат, ГЕРБ се разбърза. Не е ново наблюдението, че законовата защита ти става важна, когато си в опозиция.

Какво стана с необезпечените кредити впрочем.

image

Допринася  ли  БНТ за информирания избор на гражданите, това е въпросът

В петък, 27 август,  БНТ излъчи  интервю със Станислав Трифонов, лидер на партия  Има такъв народ. Параметри на интервюто:

  • проведено в офиса на Станислав Трифонов;
  • излъчено  на запис;
  • след централните новини, практически на мястото на отсъстващата през август Панорама;
  • продължителност  близо 50 минути.

Първичното право на ЕС предвижда, че обществените медии работят за демократичните, социални и културни потребности на гражданите.  Специално по  отношение на демократичните потребности  функцията на обществените медии е да допринесат за информирано  участие на хората в управлението на обществените работи.  Допринася  ли  БНТ за информирания избор на гражданите? По-конкретно сега,  между юлски избори и ноемврийски избори. Как БНТ изпълнява функцията си: това е въпросът – а не толкова какво мислим за отделно взето интервю.

БНТ трябва да предоставя точна актуална съществена  информация за кандидатите в предстоящите избори. При това самата БНТ е медия – а не  играч на терена:  обществената телевизия  не бива   да пропуска, изтласква и затъмнява събития, личности, идеи, значими за демократичния дневен ред, както и не бива да ги привилегирова или приоритизира.

Качествената журналистика в БНТ е продуктът, дължим срещу общественото финансиране. Тези дни научаваме, че четири часа време  за актуални предавания от септември  отиват у момиче на Бареков. Школата ТВ7/Канал 3, начело с генералния директор, по мое мнение има генерален проблем да се грижи за демократичните потребности на гражданите. Вън от това новинарството и актуалните предавания на БНТ  са свити до минимум по време на активен турбулентен политически живот, под въпрос е ролята на БНТ като пълноценен източник днес и като визуална памет утре.  Не бива да се допуска тъжна  трансформация на БНТ в още един  ТВ7/Канал 3, но с държавни средства.  

Това е проблемът. А повече светлина върху Трифонов  и  партията му, първа политическа сила от последните избори, не е излишна. Виждали сме шоумена, интересуваме се от политика Трифонов. БНТ е задължена да предоставя информация за участниците в политическия процес и дори повече,  да ориентира гражданите в оценката на тези участници спрямо ценностите на демокрацията.

ПИК осъден за клеветнически твърдения

Софийският районен съд  се е произнесъл по  гражданско дело № 46381 по описа на съда за 2020 година. Ищец е съдия Цариградска, ответник е агенция ПИК.

Предявен е иск за претърпени неимуществени вреди от обидни и клеветнически думи и изрази в публикувани в он-лайн издадението  статии, а именно:

1)„САМО В П.: Съдийката В., омъжена за зловещите Б., води пуча срещу Г.. Надвисва сянката на М. О. и К. К.…“ – от 7.10.2019г.;

2)„КРАДЕТЕ, но цитирайте! Ето къде лъсна едно към едно статия на П. за скандалната съдийка В., женена за бос на Б.“ – от 10.10.2019г.;

3) „Нови данни за съдийката В., метежницата против Г. – баща й бивш агент на ДС, лежал в затвора за контрабанда на цигари – от 11.20.2019г.“;

4) „ГАВРА С БЪЛГАРИЯ И Т.: Л. П. стана уличен протестър насред В.! Шефът на ВКС опозори държавата – мъкне се по тротоарите в тога с ъндърграунд съдийката Кака В. и Н. К.“ – от 12.1.2020г.“

Съдът:

“На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.

Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида.

В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 К.. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.

Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни.

Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника.

Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 ЕКПЧ прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 К., а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди.”

“От събраните гласни доказателства се доказа, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативно емоционално възприемане на публикуваната в сайта невярна информация и използваните изрази относно личността й.

Съдът, като взе предвид обстоятелствата, че процесните неверни твърдения и обидни изрази са станали достояние на широк кръг лица, чрез средство на масова информация- интернет страницата на информационната агенция, достъпна от всяко устройство, естеството на претърпените неимуществени вреди от ищцата, тъй като се касае за уронване на авторитета й в личен, социален  и професионален аспект; фактът, че установените клеветнически твърдения засягат важни и актуални към датата на публикациите проблеми; установените по делото  конкретно търпени от ищцата негативни емоционални изживявания, обстоятелството, че е търпяла вредите през един сравнително продължителен период от време, приема, че справедливото обезщетение за тези вреди възлиза в размер на 24 900 лева.”

В решението се засягат и коментарите, които според съда е трябвало да бъдат заличени.

Според медиите решението е обжалвано в предвидения срок.

Решението на СРС от май 2021 г. 

Преди време съдия Цариградска се обърна и към Комисията за журналистическа етика за установяване на нарушения на Етичния кодекс на българските медии. Комисията установи нарушения на изискванията за точност, разграничаване на факти от коментари, спазване на авторските права и др.

Решението на КЖЕ от юни 2020 г.

RSF: Дълбоки, системни реформи за укрепване на независимостта на обществените медии

Организацията Репортери без граници (RSF) призовава  политическите сили в  българския парламент да извършат дълбоки, системни реформи за укрепване на независимостта на обществените медии, след като Българската национална телевизия (БНТ) наруши законовото си задължение да предоставя безпристрастно отразяване на кампанията за  парламентарни избори, проведени на 11 юли 2021 г.

ОРганизацията се позовава на доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за изборите, според който  БНТ не е изпълнила задълженията си като обществена телевизия, давайки повече ефирно време на ГЕРБ – управляващата партия в България до миналия април. „По БНТ1  по време на сутрешните и вечерните новини в праймтайма  всички участници ползваха общо 28 минути, които до голяма степен бяха насочени към ГЕРБ (17 минути), предимно с положителен тон“, се казва в доклада на ОССЕ.

Неспособността на БНТ да спазва неутралитет и равенство в представянето на конкуриращите се политически партии се свързва директно с  допълнителните 10 милиона евро/20 милиона лева, които правителството на Борисов отпусна на БНТ.   “Някои от събеседниците на ОССЕ  възприемат това разпределение като награда за благоприятната редакционна политика“, се отбелязва в доклада – едва ли има някой, който не прави такава връзка.

Посочени са отново и уволненията или принудителното напускане на десетки служители при Кошлуков.

Репортери без граници вече внесе в правителството множество препоръки. Според експертите   независимостта на обществените медии трябва да бъде засилена чрез гарантиране на тяхната финансова независимост и по -голяма прозрачност на разходите и промяна на процедурата и критериите за избор, за да се гарантира, че в ръководствата се избират медийни специалисти без политически връзки.

В доклада за върховенството на правото, публикуван на 20 юли, Европейската комисия стигна до същия извод като Репортери без граници   по отношение на свободата на печата в България и критикува властите  за липсата на отговор на предложенията на  Репортери без граници, се казва още в  апела на организацията.