Category Archives: BG Media

АЕЖ до 45-то НС: Призив за свободно слово

Уважаеми народни представители,

В първия ден от живота на 45-ото Народно събрание, Асоциацията на европейските журналисти – България се обръща към Вас с призив да работите за конституционни и общочовешки ценности като свобода на словото и достъп до информация.

В парламентарна република, Народното събрание има правомощия да осъществява контрол върху изпълнителната власт и посредством парламентарния контрол Вие разполагате с инструмент да работите за съществено подобряване на медийната ситуация в страната.

АЕЖ Ви призовава да се запознаете и да работите за осъществяването на 10-те препоръки, които международната организация „Репортери без граници” отправи наскоро за свободата на медиите в България.

Разчитаме на новия парламент да избере от състава си истински експерти, които да влязат в парламентарната комисия по медии. Напомняме, че предишното Народно събрание завеща законопроект за промяна на Закона за радиото и телевизията, съдържащ важни разпоредби относно финансирането и управлението на обществените медии. Необходимо е тези промени да бъдат разгледани приоритетно от новия парламент.

Независимо какво ще е разпределението на силите в новото Народно събрание, кои политически сили ще управляват и кои ще са в опозиция, АЕЖ ще продължи да изисква от политическите представители да зачитат свободата на словото, независимостта на медиите и достойнството на журналистите. Правото на достъп до информация е гарантирано в Конституцията и няма да толерираме представители на властта, които отказват да разговарят с независими медии. За съжаление, видяхме такива тенденции в последните месеци от различни политически сили.

Настояваме 45-ото Народно събрание да не ограничава достъпа на журналисти до народните представители. Подобни примери видяхме в предишния парламент. Убедени сме, че не трябва да се повтарят.

Не на последно място, напомняме, че свободата на изразяване изключва езика на омразата. Призоваваме всички политически сили да не допускат неприсъщи на една развита демокрация изказвания.

От сайта на АЕЖ

Програма Творческа Европа: финансиране за български проекти 2014-2020

Офис МЕДИА на програма “Творческа Европа” – България изготви детайлен анализ на полученото финансиране за български проекти по всички конкурсни схеми на програмата за периода 2014 – 2020 г.
Можете да свалите пдф файл с резултатите от анализа.

Ролята на медиите в предизборната кампания: парламентарни избори 2021

Мнението на социолози и експерти (видео)

Предизборната кампания в България:
Влиянието на социалните мрежи нараства. Критика към едностранната политическа комуникация
Проучване на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ и Института за социологически изследвания „Алфа Рисърч“ за ролята на медиите по време на предизборната кампания за парламентарните избори 2021 г.


Повече от половината българи смятат, че са добре информирани от медиите по време на предизборната кампания на парламентарните избори през април. Повечето гласоподаватели са проследили новините по телевизията. Същевременно влиянието на социалните мрежи и новинарските портали в интернет нараства. Политическата комуникация на партиите се възприема като недостатъчна и неразбираема. Всеки втори анкетиран критикува едностранното общуване на много политици в социалните мрежи. Всичко това показа националното проучване, проведено по поръчка на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ (KAS) от института за социологически изследвания „Алфа Рисърч“.


Повече от 50% от българите са доволни от информацията, която са получили чрез медиите по времена на предизборната кампания за парламентарните избори. Те считат, че са добре и много добре информирани. На свой ред около 30% са заявили, че биха искала да бъдат по-добре информирани. За едва около 9% от респондентите медиите са оказали влияние върху решението им за кого да гласуват, a почти две трети (61%) са заявили, че предоставената в медиите информация не е променила решението им.


Телевизията остава най-популярният източник на информация и по време на предизборната кампания. Частните телевизии са предпочитани от около 59 процента, следвани от обществената телевизия с 44 процента. След тях се нареждат социалните мрежи (33%) и новинарските интернет портали (17%). Печатните медии са били източник на информация само за 3% от анкетираните. Това е особено показателно за отстъпването по значение на вестниците и списанията в сравнение с интернет медиите, които са доминиращият източник на информация предимно за младите потребители.


Заради пандемията от коронавирус и свързаните с нея ограничения, публичните изяви и дискусиите бяха възпрепятствани – т.е. липсваше прекият контакт с гласоподавателите. Това допринесе за преминаването на политическата комуникация до голяма степен в медиите. Политическите партии обаче не са се възползвали съвсем от тази възможност. Едва всеки трети (около 35%) е много или до голяма степен удовлетворен от комуникацията
на политиците, докато почти половината от анкетираните критикуват предоставената по време на предизборната кампания от партиите информация, дори по-голямата част (27 %) заявяват, че партиите са информирали зле и неразбираемо.


Неразбиране срещна и все по-едностранната комуникация на някои политици, които проведоха предизборната си кампания изцяло в социалните мрежи. Повече от половината от анкетираните (56%) са убедени, че само традиционните медии могат да се справят с важната роля на посредник между гласоподавателите и партиите. Задаването на въпроси и сравняването на гледни точки са задачи на журналистите. Почти 27% дори изрaзяват загриженост, че преобладаващото използване на социалните мрежи може да бъде опасно, защото насърчава разпространението на фалшиви новини, манипулации и компрометираща информация.


„Демокрацията процъфтява в условия на откритата конкуренция и на свободно изразяване на мнения и аргументи. Затова не е благоприятно, когато политиците разпространяват едностранно своите възгледи чрез социалните мрежи“, коментира Хендрик Зитих, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“.


Подробни резултати и графики

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушения

Още няколко решения на ЦИК за нарушения на Изборния кодекс от страна на медиите

2439-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на фейсбук страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dnes.dir.bg, при която установи, че на 4 април 2021 г. към 15:50 ч. на същата е публикувано съобщението „Към 14 часа: Минимални изменения в листовката с медикаменти Божконазал, възродин форте и републицин остават близо, но все още извън рецептата“. На фейсбук страницата на dnes.dir.bg са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, относно резултати от гласуването в изборите на 4 април 2021 г. към 10:00 ч., 11:00, 12:00 и към 14:00 ч., като в публикацията към 14:00 ч. е посочено: ГЕРБ-СДС – 24.5, БСП за България – 18.9, Има такъв народ – 14.0, ДПС – 10.1, Демократична България – 8.8, Изправи се! Мутри вън! – 5.9, ВМРО – 4.4, БНО-Българско лято – 2.0, ВОЛЯ-НФСБ 2.0.

2436-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на 24 часа.bg, при която установи, че към 14,10 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на Карта на атмосферни явления, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Към 14.10 ч. „циклонът „Бойко“ увеличава тази влажност до 27.7%, антициклонът „Корнелия“ носи дъждове, от които се достига влажност 18.2% в някои райони. За тайфуна „Слави“, атмосферния фронт „Мустафа“ и Антициклонът „Христо“ числата са съответно 13.4; 11.3 и 9.2. За депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ – 4.4 и 4.

2435-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Pik.bg, при която установи, че към 18.00 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Горещи данни от вота към 18.00 ч.: ГЕРБ печели с 25,2%,оспорваната битка за второто място между БСП и „Има такъв народ“ – 16.6% срещу 13%. За „Има такъв народ“ на Слави Трифонов са 13 %, „ДеБъ“ за момента държат 8%, 5.1% отиват за ВМРО, а коалицията НФСБ-Воля е с 2.4%. Партията на Манолова „Мутри вън“ е с 5.1%.

2434-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че към 14.52 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в рали „България“, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Джипът на Борисов – 24,70 %, Ладата на Нинова – 18,50 %, Хамърът на Слави – 14,2 %, Автобусът на Карадайъ – 9,80 %, Тротинетката на Костов – 8,60 %, Влакът на Мая – 5,10 %, Кадилакът на Каракачанов – 4,30 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,0 %.“

Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери.

1

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година. 
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

2

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация
 
Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.

Амнести Интернешънъл: Доклад за състоянието на правата на човека 2021

Публикуван е докладът на Амнести Интернешънъл за състоянието на правата на човека в света за 2021 г.

В частта за България се подчертава по-специално, че свободата на медиите и свободата на сдружаване са се влошили, тъй като  властите са предприели мерки по отношение на  журналисти, критици, антиправителствени протести. Констатирана е  открито расистка реторика към ромското население.

Като част от спешните мерки на COVID-19 през март правителството предложи промени в Наказателния кодекс,  предвиждащи глоби и лишаване от свобода за разпространение на невярна информация, върху които беше наложено вето.

Журналистите, разследващи организираната престъпност и корупцията, бяха подложени на интензивен политически и прокурорски натиск и заплахи. През юли разследващият журналист Николай Стайков беше разпитан от прокуратурата и заплашен с наказателно преследване, след като пусна документален филм, който свърза прокуратурата с финансово престъпление.

Журналисти, отразяващи антиправителствените протести в столицата София, през септември бяха физически атакувани от полиция; единият от тях беше е задържан с часове. Комисарят по човешките права на Съвета на Европа нарече действията „неприемливи“ и призова властите да разследват нападенията.

В своя доклад за върховенството на закона през септември Европейската комисия изрази сериозни опасения относно липсата на прозрачност на собствеността върху медиите и отбеляза, че медиите остават обект на систематичен политически контрол.

Класирайки се на 111-то място от 180 страни по Световния индекс за свобода на пресата, България остава държавата от ЕС с най-ниския стандарт на свобода на медиите, се казва още в доклада.

АЕЖ: Избори 2021: още по-голямо отстъпление от публичността

Асоциацията на европейските журналисти – България констатира по време на предизборната кавмпания и в деня на проведените парламентарни избори още по-голямо отстъпление от публичността: лидерите на трите политически сили, получили най-голям процент от гласовете на парламентарните избори на 4 април предпочетоха да се скрият от медиите в изборната нощ.

Криенето от журналисти не подхожда на отговорни политици и е проява на неуважение към собствените избиратели и към всички български граждани. Жизненоважно за една демокрация е политиците да бъдат достъпни за журналистически въпроси.

В последната година се забеляза още по-голямо отстъпление от публичността, тъй като министър-председателят на практика спря да общува с медии и започна монолози през Фейсбук, докато обикаля с автомобил, който лично шофира.

За съжаление, тази тенденция на отбягването на медии се затвърди и от лидера на втората по значимост политическа сила – Слави Трифонов, който подобно на премиера, за цялата кампания не даде нито едно интервю на независима медия и не се включи в нито един политически дебат. Единствената трибуна, която използваше Трифонов, за да общува с граждани, бе собствената му телевизия, достъпът до която е платен.

Журналистите са хората, които задават въпросите, чиито отговори са важни за обществото и е важно да не бъдат изключвани, подчертава АЕЖ-България.

В допълнение Асоциацията на европейските журналисти – България напомня, че представители на медиите имат право да присъстват в избирателните секции. Изборният кодекс регламентира, че журналистите могат да присъстват при откриването на изборния ден, по време на гласуването и при отварянето на урните и установяването на резултатите – т.е. през цялото време на изборния процес.

Присъствието на журналисти е ключово за гарантиране на прозрачното и честно протичане на изборите и членовете на секционни комисии нямат право да го ограничават. 

В отговор на сигнали, че представители на секционни избирателни комисии в чужбина отказват достъп, АЕЖ напомня, че Изборният кодекс и указанията на ЦИК са валидни за всички секции в страната и в чужбина и не могат да бъдат налагани произволни и противоречащи на закона ограничения. Действащите противоепидемични мерки не са основание за неспазване на разпорежданията на закона и не могат да бъдат използвани като претекст за ограничаване на прозрачността на изборния процес.

ОССЕ: Парламентарни избори 2021

На сайта на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са публикувани Предварителни заключения на Международната служба за наблюдение на изборите.

За кампанията:

Предизборната кампания бе приглушена и засенчена от дискусии за справянето с пандемията от КОВИД-19 и до голяма степен бе фокусирана повече върху личности, отколкото върху партийните платформи. На моменти тонът по време на кампанията бе конфликтен, което включваше и случаи на изказвания подклаждащи омраза срещу ЛГБТИ, и ромските общности. Редица извънредни разпределения на бюджетни средства, свързани с пандемията от КОВИД-19, както и с инфраструктурни проекти, започнали по време на предизборната кампания,дадоха на управляващата партия несправедливо предимство.Освен това, президентът се възползва от позицията си да призове гражданите да гласуват за ново управление на страната. Събеседниците отбелязаха, че опитите за купуване на гласове, за „контролиран“ вот и за сплашване на гласоподаватели, продължават и са особено разпространени сред икономически и социално уязвимите общности.

Медии

Медиите са силно концентрирани в ръцете на няколко собственици и са податливи на политическо влияние, което накърнява разнообразието в отразяването. Телевизията остава основният източник на информация за политическите партии, следвана от онлайн медиите. Два телевизионни оператора, bTV и Nova, заедно обхващат над 64% от зрителите и в периода януари – октомври 2020 са получили около 87% от приходите за телевизионна реклама. Нова Груп включва и най-голямата цифрова медийна компания, която управлява над десет от основните новинарски сайтове.

Обществената Българска национална телевизия (БНТ) е третият по популярност телевизионен оператор.

Поне четири телевизионни канала са притежавани от партийни лидери или фондации свързани с политически партии. Много от събеседниците на ОМНИ СДИПЧ бяха на мнение, че скорошните промени в крайните собственици на bTVи Nova, както и назначаването на бивш политик за нов директор на БНТ, компрометират редакторската независимост и на трите оператора.

Малко след това редица старши редактори и журналисти са били уволнени или са напуснали и в трите телевизионни оператора като някои от тях се позовават на натиск от страна на новите ръководства.Много от събеседниците на ОМНИ СДИПЧ изразиха опасения относно концентрация на медийната собственост, оказване на политическо влияние върху медиите и съдебен натиск върху разследващи журналисти, включително евентуално осъждане за клевета.

Представителят на ОССЕ за свобода на медиите изрази притесненията си във връзка с няколко случая на сплашване и нападения срещу журналисти, включително и от страна на полицейски служители, които не са разследвани в достатъчна степен от властите, което допринася за атмосферата на безнаказаност.

Повечето събеседниците на ОМНИ СДИПЧ смятат, че по-голямата част от медиите съобразяват своите редакторски политики в съответствие с интересите на своите частни и публични рекламодатели, в резултат на което се наблюдава широко прилагане на автоцензура. Изборният кодекс задължава БНТи Българското национално радио (БНР) да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията и да съгласуват всички формати на представянето с кандидатите. Тъй като отразяването в новините не беше сред форматите съгласувани с кандидатите, БНТ и БНР се въздържаха от редакторско отразяване на предизборната кампания в новините. Въпреки това, според мониторинг на БНТ проведен от ОМНИ СДИПЧ, парламентарно представените партии получиха около 7 минути отразяване в новините, по време на последната сесия на парламента от 25 март.

Вместо това, БНТ1 създаде ежедневното предаване за актуални събития „Гласовете на България“, което предложи на кандидатите платено отразяване, подготвено от журналисти на БНТ1. В съответствие със закона, БНТ осигури по 40 секунди безплатно директно време в началото и в края на предизборната кампания и организира 15 дебата, като покани всички кандидати за народни представители. Въпреки това, някои политически партии критикуваха тези дебати, порадиизлъчването им извън времето на праймтайма, в 16:00 часа, което значително намали тяхната гледаемост. БНТ организира 8 дебата в праймтайма, като ограничи участието в тези програми само до 12 кандидати: шест парламентарно представени партии и шест най-популярни непарламентарно представени партии на базата на социологически проучвания. Частните телевизии, които бяха мониторирани, организираха редица дебати само с участието на десетте най-популярни партии.

Заключенията са продължение на междинния доклад, според който

Предизборната кампания стартира на 5 март. В нея е включен и 48-часов период заразмисъл. Всички материали, свързани с кампанията следва да съдържат текст, че купуването и продаването на гласове е престъпление. По закон предизборната кампания се провежда единствено на български език, а използването на материали, които „противоречат на добрите нрави“ е забранено. Законът не съдържа разпоредби за предотвратяване на злоупотребата с административни ресурси или със служебно положение по време на кампанията.

Кампанията е видима най-вече в медиите и онлайн, като много партии ограничиха преките срещи и дейности лице в лице поради тревогата от разпространение на КОВИД-19.28Кампанията се развива около няколко централни теми: отговора на пандемията от КОВИД-19 и общественото здраве, борбата с корупцията, съдебната система и икономиката. След насрочването на изборите правителството обяви няколко извънредни мерки за насочване на бюджетни средства,които според някои от събеседниците на ОМНИ /СДИПЧ могат да бъдат възприети като финансови стимули за електората.

Става дума за мерки като надбавки за 2,1 млн. пенсионери; средства за изграждане и ремонт на православни църкви и джамии, официално откриване на инфраструктурни проекти в цялата страна, нещо, което обикновено се случва в края на годината; и суми за подпомагане.

В последствие, основната опозиционна партия БСПвнесе оплакване с твърдения за злоупотреба с държавни средства от страна на ГЕРБ. Някои от събеседниците на ОМНИ смятат , че все още има опити за прилагане на дългогодишните практики за купуване на гласове и „организирано“ гласуване в някои икономически и социално уязвими общности, по-конкретно с отражение върху ромското население.

Медии

Разнообразната медийна среда е доминирана от 2 основни телевизионни оператора – bTV и Nova, които заедно обхващат над 60% от телевизионната аудитория. Държавната телевизия, БНТ,е по популярност телевизионен оператор. Промяната в крайните собственици на bTV и Nova през 2019 г., както и назначаването на нов директор на БНТ , по мнението на някои от събеседниците на ОМНИ/ СДИПЧ, е довело до негативна промяна в редакционната политика и на трите телевизии. Има случаи на напуснали старши редактори и журналисти и в трите телевизионни оператора, като се позовават на натиск от страна на новите ръководства.

Някои събеседници на ОМНИ/СДИПЧ изразиха тревога относно концентрацията на медийна собственост, оказване на политическо влияние върху медиите и съдебен натиск върху разследващи журналисти, включително евентуалноосъждане за клевета. Представителят на ОССЕ за свобода на медиите изрази тревога във връзка с няколко случая на сплашване и нападения срещу журналисти, включително и от страна на полицейски служители, които не са разследвани в достатъчна степен от властите.

Избирателният кодекс задължава БНТи Българското национално радио (БНР) да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията и да разпределят равномерно между всички кандидати безплатното ефирно време. Отразяването от страна на другите обществени и частни медии е до голяма степен нерегулирано. В съответствие със закона БНТ реши да организира19 диспута, по 45 мин. всеки и покани всички партии, коалиции и независими кандидати. Общото ефирно време, отделено за тези диспути значително надвишава минималната продължителност, определена от закона, предаванията обаче се излъчват в 16 ч., което е извън най-гледаното време (праймтайма) и съответно беше разкритикувано от няколко политически партии.

БНТ ще организира осем едночасови диспута в праймтайма, катоограничава участието само до 12 партии и коалиции, шестте най-популярни извънпарламентарни партии съгласносоцилогическите изследвания и шест тепарламентарно-представени партии. Частните и общественитемедии могат да излъчват платени политически реклами при равни условия и цени, които се публикуват не по-късно от 40 днипреди изборния ден. В допълнение към възможностите за платена политическа реклама, големите медийни компании предлагат и платено участие в развлекателни програми и интервюта, както и платено отразяване предизборната активност на съответната партия. Обаче, в противовес на законовите изисквания, подобни предавания не винаги са ясно обозначени като „платени“ в някои от водещите медии, като някои от тези не добре обозначени реклами дорибиват излъчвани в новинарските емисии. Партии, които не получават държавно финансиране, имат пра во на сума в размер на 40 000 лв., която да ползват единствено за платена реклама в медиите. ЦИК разпредели тези средства на 8 март, четири дни след началото на кампанията, като по този начин лиши партиите от това финансиране в началото на кампанията.

Съветът за електронни медии (СЕМ) е регулаторният орган за електронните медии. Законът за радиото и телевизията бе изменен през декември 2020 г., за да бъдат дадени правомощия на СЕМ да упражнява контрол върху излъчваното онлайн аудиовизуално съдържание, съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2018/1808 за аудиовизуалните медийни услуги. По време на кампанията СЕМ систематично извършва мониторинг на 16 телевизии и 19 радиостанции; преглед на която и да е електронна медия или аудио-визуално онлайн съдържание се прави само в случай на оплакване. СЕМ обаче не притежава правомощия за налагане на санкции на медиите в случай на нарушения, отнасящи се до изборите. СЕМ е длъжен да препрати информацията за нарушения към ЦИК, където се преценява дали въпросът да бъде разгледан и дали да бъдат наложени санкции и наказание. На 8 март ОМНИ/СДИПЧ започна количествено и качествено медийно наблюдение (мониторинг) на пет телевизии (БНТ1, bTV, Nova, NovaNews и BulgariaOnAir) и шест онлайн медии (24 часа , Blitz .bg, dir.bg, Дневник, OffNews, Vesti.bg).

Предварителните заключения на ОССЕ в медиите:

Капитал/ Международни наблюдатели: предизборната информация в медиите беше основно платена

Дневник/ Йонкер: Препоръките ни за изборното законодателство никога не се вземаха предвид

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушение на 24 часа. bg

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ  № 2409-НС
София, 4 април 2021 г.

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

В Централната избирателна комисия e постъпил сигнал с вх. № С-93 от 04.04.2021 г. с твърдения за публикуване на резултати на интернет страницата на 24 часа.bg от гласуването в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на 24 часа.bg, при която установи, че към 12.45 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на Карта на атмосферни явления, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Към 12.00 ч. „циклонът „Бойко“ е свалил почвената влажност до 25%, антициклонът „Корнелия“ – до 17.2% в някои райони. За атмосферния фронт „Мустафа“ и тайфуна „Слави“ резултатите са съответно 9.3% и 13%. Антициклонът „Христо“ е повишил влажността до 0.35%. Депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ са почти еднакво ефикасни – 4.72% и 4.55%. Черноморският атмосферен фронт е свалил влажност на 1.9%. Намесват се и нови явления Атмосферният фронт „Костя“ е с 2.1% и веещият от Дубай антициклон „Васил“ – 1.6%.“

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти по партии и коалиции на интернет страницата на 24 часа.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г., независимо, че на интернет страницата са обозначени като атмосферни явления.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

На основание чл. 496, ал. 1 ИК актовете за нарушенията по чл. 480, ал. 2 ИК се съставят по решение на съответната избирателна комисия в тридневен срок от получаване на сигнала за нарушението. Съгласно чл. 496, ал. 2 ИК актовете за нарушение по чл. 496 ИК се съставят от председателя на Централната избирателна комисия в случаите, когато тя упражнява контрол съгласно кодекса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 предложение последно във връзка с чл. 475, чл. 496 и чл. 498 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

 

УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, за това, че на 4 април 2021 г. в 12.45 часа са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на 24 часа.bg, както следва: „Към 12.00 ч. „циклонът „Бойко“ е свалил почвената влажност до 25%, антициклонът „Корнелия“ – до 17.2% в някои райони. За атмосферния фронт „Мустафа“ и тайфуна „Слави“ резултатите са съответно 9.3% и 13%. Антициклонът „Христо“ е повишил влажността до 0.35%. Депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ са почти еднакво ефикасни – 4.72% и 4.55%. Черноморският атмосферен фронт е свалил влажност на 1.9%. Намесват се и нови явления Атмосферният фронт „Костя“ е с 2.1% и веещият от Дубай антициклон „Васил“ – 1.6%.“, извършено от „168 ЧАСА“ ЕООД, с ЕИК 831400025, със седалище и адрес на управление гр. София 1202,  Столична община, район „Оборище“, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 84, представлявано от управителите Борислав Валентинов Зюмбюлев и Валентина Атанасова Гочева.

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на „168 ЧАСА“ ЕООД, с ЕИК 831400025, със седалище и адрес на управление гр. София 1202,  Столична община, район „Оборище“, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 84, представлявано от управителите Борислав Валентинов Зюмбюлев и Валентина Атанасова Гочева.

УКАЗВА на електронното издание на незабавно да премахне от интернет страницата 24 часа.bg публикуваните резултати от социологически проучвания от гласуването в деня на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Председател: Александър Андреев

Секретар: Севинч Солакова

МБ/МБ

* Публикувано на

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушение на БЛИЦ

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ № 2405-НС
София, 4 април 2021 г.

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

В Централната избирателна комисия e постъпил сигнал с вх. № С-103 от 04.04.2021 г. с твърдения за публикуване на резултати на интернет страницата на Blitz.bg от гласуването в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че към 11.00 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в рали „България“, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Джипът на Борисов – 26,5 %, Ладата на Нинова – 22,8 %, Автобусът на Карадайъ – 11,8 %, Кадилакът на Каракачанов – 5,1 %, Хамърът на Слави – 11,8 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,8 %, Тротинетката на Костов – 5,7 %, Влакът на Мая – 5,2 %..“

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Blitz.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като участници в рали „България“.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

На основание чл. 496, ал. 1 ИК актовете за нарушенията по чл. 480, ал. 2 ИК се съставят по решение на съответната избирателна комисия в тридневен срок от получаване на сигнала за нарушението. Съгласно чл. 496, ал. 2 ИК актовете за нарушение по чл. 496 ИК се съставят от председателя на Централната избирателна комисия в случаите, когато тя упражнява контрол съгласно кодекса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 предложение последно във връзка с чл. 475, чл. 496 и чл. 498 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

 

УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК за това, че на 4 април 2021 г. в 11.00 часа са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на Blitz.bg, както следва: „Джипът на Борисов – 26,5 %, Ладата на Нинова – 22,8 %, Автобусът на Карадайъ – 11,8 %, Кадилакът на Каракачанов – 5,1 %, Хамърът на Слави – 11,8 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,8 %, Тротинетката на Костов – 5,7 %, Влакът на Мая – 5,2 %.“, извършено от „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ БЛИЦ“ ЕООД, с ЕИК 204080210, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, Столична община, район „Оборище“, ул. „Чумерна“ № 14, ет. 1, представлявано от управителя Ивайло Иванов Крачунов.

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ БЛИЦ“ ЕООД, с ЕИК 204080210, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, Столична община, район „Оборище“, ул. „Чумерна“ № 14, ет. 1, представлявано от управителя Ивайло Иванов Крачунов.

УКАЗВА на електронното издание незабавно да премахне от интернет страницата Blitz.bg публикуваните резултати от социологически проучвания от гласуването в деня на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Председател: Александър Андреев

Секретар: Севинч Солакова

МБ/ЛТ

* Публикувано на