Category Archives: BG Media

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2022

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад 2022 представя картината за 2021 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът   е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

Това е поредната пета оценка, България участва от началото (пилотното изследване за 2014).

MPM2021 Results

MPM2020 Results

MPM2017 Results

MPM2016 Results

MPM2015 Results

MPM2014 Results

Новите резултати:

MPM2022 Results

Full report

Interactive

MPM Data

Резюме в четирите основни области (общо за държавите):

Базови индикатори
  • По-добрата оценка по отношение на защитата на правото на информация се дължи на транспонирането в националното законодателство на директивата на ЕС за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. За разлика от тях, условията на работа за журналистите продължават да се влошават поради увеличения брой SLAPPs и реч на омразата, както и наблюдение, особено онлайн.
  • Модерирането на съдържание от онлайн платформи е тревожно поради липсата на прозрачност в процеса на филтриране, премахване и блокиране.
Пазарен плурализъм
  • Областта на пазарния плурализъм се характеризира вече с висок риск през 2021 г., отразяващ нарастващите икономически заплахи за медийния плурализъм. Основният фактор е спадът в приходите от реклама за новинарските медии. Икономическата криза – свързана с въздействието на COVID-19 – и доминирането на платформите на пазара на онлайн реклама допринесоха за повишаване на риска в индикатора за жизнеспособност на медиите. MPM2022 потвърди тази тенденция: Пазарната концентрация в сектора на традиционните медии се увеличава, съчетана с нарастващата пазарна мощ на няколко цифрови посредника.
  • Има признаци на постковид икономическо възстановяване според нарастващите медийни приходи; не се установяват обаче по-добри условия за работа на журналистите.
  • Обществената подкрепа за медиите помага за възстановяването, но остава неефективна за насърчаване на иновациите в затруднения сектор.
  • Подобрената прозрачност в медийната собственост е резултат от транспонирането на Директивата за борба с изпирането на пари.
Политическа независимост
  • Зоната на политическата независимост е изложена на висок риск в 7 държави.
  • Политическата и търговска намеса в медиите остава сериозно безпокойство, особено по отношение на управлението и финансирането на PMS и държавната реклама, по-специално в Централна, Източна и Южна Европа.
Социално включване
  • Отчетени са леки, но забележими подобрения в областта на социалното приобщаване, въпреки постоянното недостатъчно представителство на жените.
  • Рисковете в онлайн сферата често са по-високи поради трудността при ефективното адаптиране на регулаторната рамка.

*

Българиястраница с резултатите

Пълният текст на доклад 2022 за България

Интерактивна карта 2022 – горе вдясно е управлението на картата за четирите области и всички 20 индикатора. Може да се види състоянието на риска за Блгария по области и индикатори.

Въпреки придвижването напред в индекса на Репортери без граници, мониторингът за медиен плурализъм по-скоро запазва България в известните нива на риска, като разликата, освен другото, се дължи и на факта, че оценката е за 2021 година.

Digital News Report 2022

Публикуван е поредният доклад  за цифрови новини Digital News Report 2022 на Института Ройтерс. Той очертава ключовите проблеми, пред които е изправена индустрията в момент на дълбока несигурност и бързи промени. В сравнение с доклад 2021 се очертава  малко по-малко оптимистична картина, се казва в доклада. Макар че група от първокласни издатели на новини в целия свят отчитат рекордни цифрови абонаменти и нарастващи приходи, в по-общ план интересът към новините и цялостното потребление на новини е намалял значително в много страни, докато доверието е спаднало почти навсякъде – въпреки че най-вече остава по-висок, отколкото преди началото на кризата с коронавируса. Виждаме също така умората от новини – не само около COVID-19, но и около политиката и редица други теми – като броят на хората, които активно избягват новините, се увеличава значително. Появи се нова заплаха за глобалната сигурност под формата на нахлуването на Русия в Украйна. Това събитие ясно увеличи потреблението на новини във всички новинарски източници, но второ проучване на Digital News Report в пет държави, проведено в началото на април, показа допълнителни нива на селективно избягване, дори в страни като Полша и Германия, които са били пряко засегнати от конфликта. Докладът съдържа специална глава на въздействието на кризата в Украйна и отношението към медийното отразяване.  

Частта за България е написана от Стефан Антонов. През 2021 г. приключи 12-годишният мандат на премиера Бойко Борисов, което породи надежди за по-голяма медийна независимост в България.  Един оптимистичен знак беше санкционирането на Делян Пеевски, олигарх  и бивш медиен магнат, отдавна смятан за една от най-големите заплахи за свободата на медиите в България,  от Министерството на финансите на САЩ през юни 2021 г.  Но само 15% от хората в нашето проучване смятат, че българският медиен сектор в момента е свободен от неправомерно влияние от страна на бизнеса или политиката, отчасти поради ефектите от ерата на Борисов. Обществената Българска национална телевизия (БНТ), която години наред се смяташе за рупор на премиера Борисов, отговори на смяната на правителството, като смени лоялността си за една нощ, смята авторът. Подобно поведение на частните компании изглежда по-изненадващо. Когато Нова   и BTV бяха закупени през последните години от медийни групи извън България, имаше надежди, че това може да помогне за независимостта им. С Нова това до голяма степен е така. Но много други медии изглежда все още се фокусират повече върху собствените си връзки с политическата власт, отколкото върху журналистиката,  предоставят на новото правителство практически неограничено ефирно време и изглежда, в някои случаи, действат като правителствени комуникационни платформи,  се казва в доклада. Икономическата крехкост на сектора може да обясни желанието на всички собственици на медии да останат близо до властта.

БНТ обяви класираните филмови проекти за реализация 2022-2023

Четири игрални сериала, два пълнометражни игрални филма, два късометражни дебюта за игрален и документален филм, четири копродукции за игрален филм, четири присейла на игрални филми (два от които на детско-юношеска тематика), три присейла на документални филми, както и предоставяне на архив срещу права на излъчване за още един документален филм – всичко това планира да продуцира Българската национална телевизия за периода 2022-2023 г., пише Дневник.

Списъкът е изнесен дни преди избора на нов генерален директор на БНТ, който се очаква да бъде известен на 29 юни т.г., и включва:

  • Ситком

Радиовръзки” (режисьор Николай Пенчев, сценаристи Христо Кабаджов, Пламена Велковска и Мирон Крумов, продуцент “Междинна Станция 15” ООД – Иван Христов, Андрей Аранудов) – 24 серии по 27 мин.

  • Сериал – драма или криминална драма, подходяща за излъчване в прайтайм

Мама” (режисьор Павел Веснаков, сценарист Христина Апостолова, продуцент “Дрийм тийм груп” – Евтим Милошев) – 12 серии по 54 мин.

  • Сериал – без предварително зададена тема и жанрова насоченост

Мъртар” (режисьор Валери Милев, сценарист Васил Попов, продуцент “База Х” ЕООД – Захари Бахаров) – 6 серии по 54 мин.

Дъщерите на София” (режисьор Неда Морфова, сценарист Рене Карабаш (Ирена Иванова), продуцент “Дъ гууд къмпани” ЕООД – Момчил Манчев)

  • Пълнометражен игрален филм – с продължителност 85 мин.

1349″ (режисьор и сценарист Максим Генчев, продуцент “Дема филм” ЕООД – Десислава Ковачева)

“Заведи ме вкъщи” (режисьор Димитър Геновски, сценарист Михаил Вешим, продуцент “Профотон” ЕООД – Цветан Недков).Късометражен игрален филм – дебют – с продължителност 27 мин.
Един работен ден” (режисьор Атанас Бончев, сценаристи Христо Бозаджиев, Веса Бойчева, продуцент “Студио Бленд” ООД – Михаил Константинов)

  • Късометражен документален филм – дебют – с продължителност 27 мин.

Бацилус Булгарикус” (режисьор Цветомир Матев, сценаристи Пенчо Ковачев и Марин Дамянов, продуцент “Фул мун улф” ЕООД – Павел Павлов)

  • Копродукция

Ало” (режисьор Стефан Командарев, сценаристи Симеон Венциславов и Стефан Командарев, продуцент “Арго Филм” ООД – Стефан Командарев)

Парчета живот” (режисьор Севда Шишманова, сценарист Севда Шишманова и Милена Петрова, продуцент “Ред карпет” ЕООД – Веселка Кирякова)

“Черни пари за бели нощи” (режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов, сценаристи Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков, продуцент “Абраксас Филм” ООД – Кристина Грозева);

По-малкото зло” (режисьор Магдалена Ралчева, сценарист Юрий Дачев, продуцент “Нюанс филмс” – Магдалена Ралчева).

  • Присейл-пълнометражен игрален филм

Случаят Тесла” (режисьор Андрей Хадживасилев, сценарист Виктория Пенкова, продуцент “Инкомс проджект” ЕООД – Пламен Йорданов)

Български кораб потъва” (режисьор Петринел Гочев, сценарист Гергана Змийчарова и Петринел Гочев, продуцент “Гала Филм” – Галина Тонева)

  • Присейл-пълнометражен игрален филм – без предварително зададена тема и жанрова насоченост

Триумф” (режисьори Петър Вълчанов и Кристина Грозева, сценаристи Дечо Таралежков, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, продуцент “Абраксас Филм” ООД – Кристина Грозева)

Добрият шофьор” (режисьор Тонислав Христов, сценаристи Тонислав Христов, Каарле Ахо и Константин Божанов, продуцент “Соул фууд” ООД – Андреа Станоева)

  • Присейл – документален филм

Социално силните” (режисьор и сценарист Николай Василев, продуцент “Скрийнинг имоушънс” ООД – Павлина Ангелова)

Гларуси” (режисьор и сценарист Тонислав Христов, продуцент “Соул фууд” ООД – Андреа Станоева)

Стефан и Мария” (режисьор Станимир Трифонов, сценарист Емил Спахийски, продуцент “Доли Медиа Студио” ЕООД – Добромир Чочов)

  • Присейл за документален филм чрез предоставяне на архив срещу права на излъчване

“В името на Бог Ръгби” (режисьор и сценарист Васил Върбанов, продуцент “Лакриц” ЕООД – Даниела Филипова) – 54 мин.

Не мога да коментирам проекти и имена, които не познавам, но ми се вижда полезно списъкът да е известен – хората с повече информация може и да могат да си направят някакви изводи.

*

nerry

САЩ: атака срещу противодействието на дезинформацията, уроци

В края ня април беше обявено, че САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.  „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, е казал министърът (C-SPAN). Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center,  беше изборът за  изпълнителен директор. Нина Янкович  като стипендиант  на Фулбрайт е работила в пресцентъра  на Володимир Зеленски през 2019 г. в Киев, Украйна. 

На 18 май Нина Янкович е подала оставка от новата позиция. Министърът спира работата   по новия и – оказва се – противоречив Съвет    и приема оставката на директора след седмици на опасения за  свободата на словото. Въпреки че Съветът не е официално закрит, той ще бъде обсъден от   консултативен съвет на DHS, който се очаква да направи препоръки до 75 дни. Washington Post първи съобщиха за т.нар. спиране на дейността  на Съвета.

Американският опит е в някакъв смисъл стандартен. Веднага след назначението на Янкович тя е  обявена за министър на истината , Съветът – за център на цензурата и следва клеветническа кампания по учебник. Министерството  не реагира  – или поне не реагира достатъчно активно.

Иронията е, казва вътрешен източник пред WP,   че ролята на Нина беше да излезе със стратегии  за противопоставане на този тип кампании, а сега тя  стана жертва на такава кампания и  те дори не  я защитиха. Всеки, който заеме тази позиция, ще бъде подложен  на дезинформационна кампания или атака.

И сега – внимание.

Министър Божанов  е обявил в Народното събрание  идеята за създаване на аналитично и координационно звено, което ще осъществява мониторинг върху дезинформацията, без да осъществува функции на регулатор. Няма съмнение, дезинформация у нас има, за нов анализ с автор  доц. Милена Якимова информира Дневник.

В контекста на американския опит не е сложно да се предположи как ще бъде посрещната идеята. И в контекста на американския опит очакваме, мисля,  две неща от администрацията:

  • идеята да бъде много добре и в детайли обмислена и
  • публичната администрация да има стратегия за посрещане на неминуемите атаки  срещу звеното.

Повече за идеята тук.

Комисия за журналистическа етика: Решение за Политически некоректно на БНР

Решенията на Комисията за журналистическа етика са на сайта https://mediaethics-bg.org, там са и становищата. По конкретни случаи се вземат решения, а становищата са  позиции на базата на практиката, които  извеждат журналистически стандарти.

През април 2022 Комисията получи сигнал от СЕМ, подписан от Бетина Жотева, в който се искаше КЖЕ да се признесе има ли нарушение в предаването Политически некоректно от 10 април, събота, с водещ Петър Волгин, по две разпоредби на Етичния кодекс – 1.1.1 Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти  и 2.6.4 Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност при отразяване на престъпления, насилие и жестокост.

За същото предаване БНР наложи дисциплинарно наказание на Петър Волгин – протокол, а СЕМ не констатира нарушение на ЗРТ – протокол.

Няма особена видимост на решенията и становищата на КЖЕ.  Специално това решение за конкретната емисия на Политически некоректно от 10 април 2022  засяга отразяването на въпроси, свързани с войната в Украйна и  действия на българското правителство.

КЖЕ използва повода да напомни отговорността на обществените медии за качествена
журналистика, точност и достоверност, които са в основата на доверието към тях.
Комисията вече е имала възможност да заяви в становище, че при отразяването на военните действия и, пообщо, конфликта между Украйна и Руската федерация, аудиторията следва да бъде информирана и за гледната точка и тезите на агресора, в случая Кремъл, но винаги в контекст.
Ако в подобни случаи липсва контекст, медиите се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата на агресора във войната.

За съжаление практиката на медиите често не е несъобразена с това изискване. Медиите, включително обществените медии,  се случва да ретланслират Кремъл, оставяйки говорителите му без контекст.

Решението на КЖЕ от 27 април 2022 по сигнал на СЕМ за Политически некоректно, излъчено на 10 април 2022.

Нарушение на 1.1.1. от Етичния кодекс на българските медии.

СЕМ: първо заседание на обновения състав, решение за стрийминг на заседанията

Проведено е първо заседание на обновения състав на Съвета за електронни медии – първо е за новите членове Пролет Велкова и Симона Велева от парламентарната квота и Габриела Наплатанова от президентската квота. Успех на Съвета.

За последен път тук отбелязвам квотите, защото след влизането в колегиалния орган връзката с органа, който избира/назначава, по дефиниция изчезва.

Хубава новина е решението за стрийминг на заседанията.

Ако към това се добави

1) видеоархив, не всеки може да гледа в реално време;

2) спазване на тридневния срок за подробните протоколи – в момента последният качен протокол е отпред месец, от 21 април и

3) публикуване на приложенията към вземаните решения – защото често не се разбира какво се обсъжда без съответните приложения (доклади и пр.),

прозрачността ще направи голяма крачка напред.

Какво са обсъждали членовете на СЕМ може да се разбере от медиите. Повечето споменават два въпроса:

  • взели са решение за мониторинг на отразяването на войната в Украйна и
  • взели са решение за санкция на бТВ заради Ергенът по бТВ. В медиите аргументацията е представена публицистично, могат да се извлекат – евентуално – две основания – скрито продуктово позициониране и защита на децата.  Но да, ще е добре да се появи час по-скоро протокол и архив.

ТВ Евронюз България замества ТВ Европа

ТВ Евронюз България

На 5 май 2022 е обявено началото на нова телевизионна програма Евронюз България. Програмата е обявена в медиите като българската програма на европейския новинарски канал Euronews. На сайта на телевизията https://euronewsbulgaria.com/ се казва:

Ние сме част от водещия международен канал за новини в Европа, предоставящ глобални, многоезични новини с европейска перспектива на над 440 милиона домове в 160 държави. С 12 езикови издания на различни платформи, включително 9 отделни телевизионни издания, ние се стремим да предоставим на нашите зрители и читатели разнообразни гледни точки, като същевременно оставаме базирани на репортажи с факти.

Нашата идентичност е уникално европейска, но покритието ни е уникално разнообразно. От главната ни централа в Лион, Франция, ние управляваме глобален нюзрум, който включва около 400 журналисти от 30 различни страни.

Нашите 15 езика покриват европейски и световни новини 24/7 на арабски, английски, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, персийски, португалски, руски, испански и турски, с бюра в Брюксел, Атина и Будапеща и мрежа от кореспонденти във всички големи европейски градове, включително Берлин, Лондон, Москва, Париж и Рим.

От 2018 г. Euronews стартира пет брандирани партньорски проекта: Euronews Албания, Euronews Грузия, Euronews Сърбия, Euronews Румъния и Euronews България.

На сайта се казва още, че Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.

Главният редактор на Euronews Bulgaria е служител на Euronews. На този пост е Марина Стоименова, която е заемала няколко важни позиции в редакциите на Nova Broadcasting Group. Главният редактор докладва на  мениджъра на филиалите на Euronews в централата на медията в Лион, Франция.

Радио Евронюз България

Също на 5 май 2022 радиото, закупено през 2018 г. от собственика на телевизията, променя наименованието си (преди – от 105.6 Новините сега в Радио Европа – Новините сега), а сега – в Радио Евронюз. Повече за сделката и кой стои зад радио Новините сегатук.

Евронюз

Евронюз съществува от 1993 г.

От 2010 ЕС предоставя средства на Евронюз на базата на  последователни рамкови споразумения за партньорство. За 2010 – 2018 г.   рамковото споразумение за партньорство и произтичащата от него безвъзмездна помощ се възлагат без покана за представяне на предложения. Липсата на официален механизъм за координация между различните генерални дирекции, които сключват специфични договори с Евронюз, намалява прозрачността на финансирането за  Евронюз  и на неговото отчитане.

През 2019 Европейската Сметна палата разглежда отношенията на ЕС с Евронюз  след искане от Европейския парламент „да се провери дали финансирането на Евронюз се извършва по ефективен и прозрачен начин и се използва единствено за изпълнение на мандата, даден на Евронюз“. Сметната палата отбелязва  тази непрозрачност: „Нито една държава-членка на ЕС не е предоставила на Евронюз  мандат за обществена услуга и  не го е определила като  обществена услуга, което означава, че не получава публичен ресурс от държавите“,  информира Политико. „Европейската комисия трябва да проверява ежегодно дали Евронюз  спазва ангажиментите за запазване на редакционната си безпристрастност и европейска перспектива. Но не открихме официална връзка между тези ангажименти и критериите на Комисията за годишно отпускане на средствата.”

Собствеността на Евронюз е преобладаващо частна. В края на 2021 г базираната в Лисабон Alpac Capital е сключила сделка за придобиване на 88 процента от акциите в Евронюз, дотогава притежавани  от египетския телекомуникационен магнат Савирис  чрез компанията му Media Globe Networks, MGN.   Сделката следва заключението на одиторите, че само за периода 2014-2018 телевизията е получила финансиране от Европейската комисия в размер на 122 милиона евро. Според Политико финансовата подкрепа от Комисията за Eвронюз ще продължи до 2023 г. в рамките на   бюджета на ЕК за мултимедийни действия.

Трябва да се има предвид, че бащата на СЕО на португалската компания – собственик е близък приятел и съветник на Орбан, дори е получавал награди от Орбан за помощта, която е оказвал за популяризиране на Унгария в Европа,   пише Еuractiv. Съвпадение е, че този баща също е бил евродепутат от ЕНП, както и Емил Стоянов.  Не е ясно   в каква степен ще се гарантира редакционната независимост предвид този контекст. 

Българската страна – ТВ Европа, ребрандирана от вчера като филиал на Евронюз

ТВ Европа беше собственост на Емил Стоянов, бивш евродепутат от ГЕРБ, той продава през 2009, а от 2017 телевизията е собственост на Добрин Иванов. Както обобщава Дневник

Добрин Иванов стана популярен около опита на държавата да национализира “Дунарит”. Неговата фирма “Дипи” придоби от свързаната с Делян Пеевски Viafot Limited вземане от оръжейния завод, което няколко седмици по-късно продаде на синдиците на КТБ срещу обещание да му бъде платено с активи на банката, които вече са били предлагани на търгове, но не се е намерил купувач.

Малко след това Иванов покани Георги Харизанов, определен през 2020 година като “човека, на който Бойко Борисов е заложил да бъде двигател на ГЕРБ”, за изпълнителен директор. Преди това той оглавяваше Института за дясна политика и беше водещ на предаването “Имате думата”, което се излъчваше в близката до депутата от ДПС Делян Пеевски тогава медия “Канал 3”.

Бивол,  български партньор в международното разследване FinCen, пише за връзка към Добрин Иванов в материали по делото Магнитски – и още:  “Стъпвайки на партийната и задкулисна опора, бизнесът с оръжия на Добрин Иванов върви добре. Според в. Капитал той има 100 милиона оборот за 2017 г. През 2019 г. Добрин Иванов се обзавежда и с още една компания за търговия с оръжие – “Трансармъри”, в която е съдружник със Станчо Петков, бивш директор в държавния оръжеен холдинг “Терем”.

Партньорството

Съобщението за подписаното споразумение с ТВ Европа на сайта на Евронюз.

Атанас Чобанов от Бивол   задава пет въпроса към Евронюз относно критериите за селекция на български партньор за бранда Евронюз.

В информацията за подписаното партньорство е цитиран представител на Евронюз да казва, че в договора има клауза: “При нарушаване на устава и ценностите компанията ще оттегли бранда си”.

На сайта на Евронюз не се намира устав. Не е ясно въпросните ценности  допускат ли собственици от типа на Добрин Иванов.

В регистрите на СЕМ: Публичен_регистър_-_2022-05-06_13.02.27

 

Съвет на Европа: Оценка на състоянието на свободата на изразяване 2021

Днес е публикуван доклад за състоянието на свободата на изразяване в държавите-членки на Съвета на Европа за 2021 г.

Този годишен преглед, базиран на констатациите на органите на Съвета на Европа и механизмите за наблюдение, е фокусиран върху правните гаранции за свобода на изразяване, гаранции за безопасността на журналистите, независима и плуралистична медийна среда.

 

#RSF INDEX 2022 | 91 (+21)

На 3 май 2022, тази година на самия ден на свободата на медиите,  стана известен годишният доклад 2022 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година) и 91 (за 2022 година)  – това е мястото на България  в подреждането на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Дания, Швеция, Естония, Финландия.

България е класирана с 21 позиции напред и вече заема 91 място. Има нов последен от ЕС – Гърция.

Могат да бъдат посочени две основни причини за този скок в класацията:

  • нова методология, описана тук – напомня известните методологии по групи фактори (подобно на анализа за медиен плурализъм – политически, правен икономически, социокултурен аспект и една пета група фактори – сигурност (макар че, както разбираме, работата по класацията в основни линии предхожда войната в Украйна);
  • оптимистичните очаквания, свързани с промяната във властта след 12-годишното управление на Борисов и ГЕРБ.

И двете са външни за медийния сектор. Така че скок в класацията реално не означава  скок в качеството на журналистиката.  Да не  бързаме с изводите.

Оценката на Репортери без граници   започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.