Category Archives: BG Media

Контракоментар за медийното законодателство и цифровите права по време на пандемия

С Асен Генов говорихме онлайн по медийни теми и за медийното законодателство, доста дълъг контракоментар се получи за законопроектите срещу дезинформацията, за извънредното положение, за отговорността онлайн, накрая до подслушването, проследяването  – и ще има ли край. Това беше през март, след президентското вето – оттогава ситуацията се променя бързо.

Асен е приготвил текста  за Medium   в четири части – ето ги:

Проф. Нели Огнянова за медийното законодателство и свободата на словото у нас (първа част) – medium.com :  Защо пропадането на България във всички рейтинги по свобода съвпада с периода на членство в Европейския съюз?

Проф. Нели Огнянова — извънредните медийни законодателни мерки (част 2) –  medium.com: За репресивните законодателни идеи на политиците в условията на извънредно положение и корените на тези идеи

Проф. Нели Огнянова за опитите да се ограничи свободата на словото в България (част 3) – medium.com:  За идеите на българските политици да ограничат свободата на словото и влияние върху медийната свобода

Проф. Нели Огнянова за свободата на словото: трябва да внимаваме и да сме будни (част 4) – medium.com: Без да влизаме в лексиката на политици и висши държавни служители, които използват момента за да поддържат култура на страха с апокалиптични прогнози –  трябва да внимаваме какви мерки се въвеждат и да сме будни

Tagged ,

Европейската комисия одобри продажбата на БТК

От новините, които остават на втори план по време на пандемия – източник  Капитал

Европейската комисия обяви, че е одобрила продажбата на най-големия български телеком БТК на регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 20%. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. BC Partners влезе в нея през миналата година, като придоби мажоритарен дял от малко над 50%. Продавачът тогава запази миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.

Шести пореден собственик

Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване – от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за “Делта кепитъл инвестмънтс” (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката – 240 млн. евро.

Tagged

Дерогация на ЕКПЧ. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение. Не е моментът да говорим за демокрация.

Ситуацията е динамична, пандемията COVID 19 е обявена от СЗО и се разпространява, мерки са необходими.  Идентифицирани са уязвимите групи, основно средство – изолирането по домовете. Дотук има пълно съгласие.

  • Дерогацията на ЕКПЧ – предвидена в чл.15 ЕКПЧ

Според lex.bg министърът на правосъдието смята, че:

 Възможно е при извънредно положение да имаме известно нарушаване на неосновните права на личността. По тази причина още вчера съм подписал нотификационно писмо, което да бъде изпратено чрез министъра на външните работи до Европейския съд по правата на човека, защото има такава процедура. Тя е за временна дерогация, при извънредно положение, за да обосновем пред ЕСПЧ какви действия сме предприели. Съответно последиците са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани

Здравка Калайджиева за Дневник:

Затварянето на съдилищата изглежда твърде удобно, доколкото освобождава властите от съдебен контрол върху необходимостта и пропорционалността на въвежданите спешни мерки спрямо безспорно легитимната цел – опазването на здравето на нацията.

Министърът твърди, че всякакви оплаквания до Съда в Страсбург биха били недопустими след такова уведомление. Всъщност министрите на външните работи на държавите страни по Конвенцията имат такова задължение пред Генералния секретар на Съвета на Европа и предоставената от тях информация следва да обхваща не само факта на обявяването на извънредно положение, но и конкретните предприети мерки и тяхната продължителност, за да е възможна преценката за тяхната необходимост и пропорционалността им спрямо преследваната цел.

Не съм напълно убедена, че сегашното съдържание на приетия закон дава такава възможност било на министъра на правосъдието, или на министъра на външните работи.  Впрочем опитът на Турция показва, че само по себе си обявяването на извънредно положение далеч не освобождава държавата от отговорност пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за непропорционални посегателства върху основните права и свободи в този период.

Колкото до очакванията на министъра на правосъдието, че оплакванията за посегателства върху права и свободи, отправени до ЕСПЧ по време на извънредно положение биха били “съответно недопустими”, крайно време е г-н Данаил Кирилов да осъзнае, че България е приела юрисдикцията на ЕСПЧ още през 1992 година и това означава, че единствено този съд е компетентен да се произнася по допустимостта и основателността на отправените към него жалби или годността на съдиите от този съд да участват при решаването им.

Време е и министрите да разберат, че съдиите не им дължат отчет.

По мнение на експертите трябва да   се види нотификационното писмо  – и дори да бъде допусната нотификацията, това още не значи, че цялата Конвенция няма да се прилага.

  • Законът за мерките по време  на извънредното положение

Засега няма стенограма от приемането на този закон, има текст за второ четене в комисия– който е само индикативен.

Но на сайта на президента вече има съобщение за вето (частично вето) и мотивите за ветото. Първата атакувана разпоредба е изменението на 326.1 НК – този текст и досега е използван от прокуратурата срещу критични медийни публикации:

Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение.

Конституционната уредба на извънредното положение отговаря на въпросите „кой“ и „кога“ е оправомощен да обяви извънредно положение, но оставя съществени въпроси за регулиране на законово равнище. Уредбата на мерките при извънредно положение следва да е съобразена с международните договори, по които Република България е страна. Релевантни норми и стандарти за обявяване на извънредно положение и за дерогация на основни права се съдържат преди всичко в Международния пакт за гражданските и политически права (МПГПП), Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), в практиката на Съда в Страсбург и редица международни документи с препоръчително значение, като Принципите от Сиракуза относно разпоредбите за ограничаване и дерогация в МПГПП и Парижките минимални стандарти относно нормите за правата на човека при извънредно положение. Венецианската комисия за демокрация чрез право сочи, че извънредните мерки и ограничения на права могат да се прилагат само временно и стриктно в рамките на периода, в който действа извънредното положение (Opinion 359/2005 on the protection of human rights in emergency situations).

В Резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа 1659 (2009) изрично се подчертава, че свободата на изразяване и публикуването на информация никога не трябва да се интерпретира като заплаха за националната сигурност, освен в изрично и ясно определени в закона случаи. Ограниченията трябва да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на легитимни интереси, свързани с националната сигурност, и да са пропорционални на опасността, за чието преодоляване са необходими извънредните мерки. Ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии.

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Насоки – Guidelines on protecting freedom of expression and information in times of crisis (приети на 26.09.2007 г.). В този документ изрично се посочва, че държавите не трябва да използват неясен и прекалено общ език и терминология, когато формулират ограничения за свободата на изразяване и на разпространение на информация по време на извънредни ситуации. Важен акцент, който се поставя в тези документи, е необходимостта от наказателни и административни санкции за длъжностните лица, които разпространяват невярна и заблуждаваща информация.

Предвид изискванията, които произтичат от МПГПП и ЕКПЧ, приетото от Народното събрание изменение в чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс следва да се определи като несъответстваща на правозащитните стандарти. Текстът „невярна информация за разпространението на заразна болест“ е общо и неясно формулиран. Липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“. Не се държи сметка, че същността и особеностите на коронавируса и неговото разпространение все още са предмет на научна дискусия. Експертното и обществено разбиране за пандемията с COVID-19 се развива динамично и онова, което довчера се е смятало за вярно, може да бъде отречено от научните изследвания днес или утре. Примери от последните седмици показват промяна в разбирането за пандемията и означава ли това, че е разпространявана „невярна информация“? Не, но от гледище на новата поправка в НК, ако това се случи сега, би било наказуемо, което е недопустимо. Тази неясна и обща формулировка дава широки дискреционни права на преценка на правоохранителните органи, което ще създаде т.нар. „смразяващ ефект” за свободата на изразяване и разпространение на информация. Експерти, журналисти, граждани  под страх от наказателна отговорност за деяние, което е неясно формулирано в закона, ще си налагат автоцензура. Отварят се широко вратите и за сплашване и тормоз от страна на органите на властта.

Въпросната поправка в Наказателния кодекс нарушава изискването за стриктно временен характер на извънредните мерки и ограниченията на основни права – в гласувания текст не е посочено, че това ограничение се отнася само за периода на извънредното положение, както изрично е посочено в други разпоредби от приетия закон за извънредното положение, с които се изменят други закони.

Свободата на изразяване на мнение и информация са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията).

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с включване на неясния наказателен състав „невярна информация за разпространението на заразна болест” и съществено завишаване на санкцията не постига заложеното в заглавието на закона – мерките и действията на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Очаквам Народното събрание да проведе ново обсъждане и прецизиране, което в този случай е особено важно, за да се разсеят съмненията, че извънредното законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Не е ясно останал ли е в закона текстът за задължение на мобилните оператори да проследяват съобщенията, за да има информация за разпространението на вируса, както съобщиха медиите. Във ветото присъства само още проблемът за спекулата и пределните цени.

 

Не е моментът да си говорим за демокрация.

Какво му е на момента – извънредното положение е в една  – по дефиниция – държава от демократичния свят. Демокрацията дава рамката и пределите на мерките, които могат да бъдат предприети – включително по време на кризи.  Здравка Калайджиева започва тъкмо така коментара си – има безспорно легитимна  цел – опазването на здравето на нацията,  но  мерките, които се вземат  за тази цел,  трябва да отговарят на определени демократични изисквания – да  са необходими и пропорционални. Не всякакви.

И не трябва да се внушава, че който е срещу конкретни мерки и  ги намира необосновани, неадекватни  и непропорционални, е срещу защитата на хората в пандемия.

Нито трябва да се  допуска тези мерки да заглушат критични гласове от лекарското съсловие или от  медиите – което ще бъде възможно с широкото и неясно дефиниране на някои разпоредби.

За финал – една публикация, която беше преведена на български и многократно публикувана – Светът след коронавируса, Харари

Tagged

Българска квота

В отделни законопроекти устойчиво  присъства предложение за българска квота в излъчваната музика.  Предложението е с вариации. Но смисълът му е по законов път да се въведе задължение  за резервирана част от програмите за българска музика в подкрепа на българските автори и изпълнители.

В местни условия интересите са ясни: автори и изпълнители искат квота, доставчиците предпочитат да запазят контрола върху пропорциите в съдържанието – и без това по директива имат задължения за две квоти,  а по лицензия (за лицензираните доставчици) имат още количествено определени изисквания към съдържанието. Така се обяснява позицията на АБРО,  така се обяснява позицията на членовете на АБРО – бТВ и Нова телевизия.

В реакцията на Музикаутор се срещат оценки и  квалификации, които не е ясно на какви факти се основават:  Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси и че АБРО  отрича квотния принцип като утвърден европейски модел.

В същия дух и стил вече неколкократно различни групи народни представители внасят законопроекти с предложения за българска квота.

Съществува изискване за европейската квота, въведено от наднационалното законодателство. Европейската квота защитава европейските производители на съдържание, като работи за единен вътрешен пазар. Националната квота – например българската квота – напротив, не работи за единен вътрешен пазар и в известен смисъл е с протекционистична цел за разлика от целите на  европейската квота. Българските произведения са част от произведенията в европейската квота и  се зачитат при измерването й.

Във всеки случай не може да се слага знак за равенство, когато говорим за ролята на двете мерки (европейска и българска квота).    Ако европейският законодател искаше, щеше да предвиди за тези 30 години (първата версия на медийната директива е от 1989) национални квоти. Но  не го е направил.

Защитата на национални интереси в рамките на ЕС е валидна,  възможна,  но се изискват известни усилия, за да се реализира правомерно,   в съответствие с правото на ЕС.

 

 

Двама го нападнали, третият снимал: поръчково нападение срещу журналист

Нападение срещу журналиста Слави Ангелов, 168 часа. Водеща версия – заради работата му.  “Двама го нападнали, третият снимал”. Поръчка.

RFE Bulgarian Journalist Hospitalized After Being Beaten With Metal Pipes

Асоциация на европейските журналисти

OSCE Representative on Freedom of the Media: 

Това е неприемлив акт на сплашване срещу журналиста, който можеше да завърши с неговата смърт. Ангелов е известен с разследващите си репортажи по политически и екологични  въпроси, свързани с корупция. Подобна атака срещу пресата не може да се толерира. Ще следя внимателно разследването. Призовавам властите бързо да идентифицират и да предадат отговорните лица на правосъдието.

Tagged

Стриймингът като медийна услуга

Дефинирането на понятието медийна услуга  се усложнява.

Медийната директива в ЕС се занимава само с аудиовизуални медийни услуги и доскоро бяха две категории (два стълба) – класическите програми (линейни услуги) и видео по заявка (като представител на нелинейните услуги).  С третата ревизия на директивата обхватът на услугите се разшири.  В допълнение националните закони се занимават още и с радио и аудиоуслуги.

Какво да правим със стрийминга, подлежи ли на регулиране? Има информационен повод от Германия да се постави този въпрос, но преди това:

I. България

У нас въпросът възникна за регулатора по повод стриймовете, достъпни от сайта на БНР преди време. Да припомня ли какво се случи:  СЕМ взе  решение с четири точки:

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

 

Дали СЕМ е проследил изпълнението на тези указания – остава неясно.

Но в регистъра на нелинейните услуги присъства и  стрийминг – освен VOD и PPV.

Публичен_регистър_-_2020-03-13_18.24.16

II. Германия

Сега информационният повод – едно съдебно решение от Германия, BILD v MAВВ

BILD.de  e сайт, даващ достъп до електронна версия на  BILD, немски вестник, публикуван от издателство Axel Springer. Но на сайта са достъпни и предавания на живо (които се стриймват):  политическо токшоу,  спортно предаване „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“   и „Bild-Live“ за актуални политически събития.

Регулаторът за Берлин-Бранденбург (Mabb) смята, че стриймингът в конкретния случай е медийна услуга, която подлежи на регулиране. Забранява го и изисква за BILD.de да кандидатства пред регулатора по предвидения в местния закон режим (източникът казва – за лицензия). 

BILD.de обжалва решението на МАВВ пред Административния съд в Берлин.  Съдът приема, че няма практика – но   BILD.de губи аудиторията си поради забраната  – и се произнася в тяхна полза.

MАВВ обжалва пред Висшия административен съд в Берлин-Бранденбург. Въпросът е  дали прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга по смисъла на директивата.

Раздел 2, параграф 1 от RStV  дефинира линейна аудиовизуална медийна услуга по програмна схема (в определен час).  Съдът е приложил дефиницията към поточните предавания на BILD.de, установявайки, че те се появяват в опредлен час. „Die richtigen Fragen“ и „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“  се появяват седмично в определен час. „Bild-Live“ се излъчва ежедневно и се основава на текущи събития и следователно следва редакционна концепция за създаване на ежедневен формат за новини. В допълнение Съдът подчертава, че потребителите получават съобщения за предаванията чрез push съобщения за излъчване в определен час.

Получателят не оказва никакво влияние върху началото на програмата и няма възможност за избор на време. Фактът, че предаванията са достъпни при поискване след това, не променя общата категоризация, че те са „проектирани за едновременно приемане“, а не по индивидуална схема.   Едновременното приемане се установява и с оглед  функцията за коментари, която позволява директна комуникация с получателя по време на поточните предавания на живо.

Следователно стриймовете отговарят на дефиницията  в раздел 2, параграф 1 от RStV и са сравними с класическите телевизионни програми (линейни аудиовизуални медийни услуги) по отношение на структурата, професионализма и начина на отчитане. Съдът постанови, че прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга  и BILD.de е длъжен да кандидатства за лицензия.

Решението се оценява като прецедент в Германия –  поточни услуги (стриймове) да се лицензират като линейни услуги.

Впрочем през 2015 г. аз също съм смятала,  че става дума за пет музикални програми на БНР, върху които неправомерно има търговска марка на частно дружество.

Бъдещето на бТВ, Марко Рубио и 5G

Сенатор Марко Рубио (R-Fla)  иска правителствен преглед на предстоящата продажба на СМЕ  – от AT&T  на PPF  – в писмо от 26 февруари 2020, адресирано до министъра на финансите   и генералния прокурор.

Писмото  демонстрира нарастваща загриженост заради свързани с Китай сливания и придобивания, включващи американски активи. Рубио настоява за преразглеждане от комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) на предстоящата продажба на AT&T на нейния дял от 1,1 милиарда долара в  CME Group  на чешката компания PPF Group.  Продажбата е обявена през октомври 2019 г. и очаква решение на ЕК.

Медиите съобщават още, че президентът на Чешката република Милош Земан е известен като много дружелюбен към Пекин,   настояващ Чехия да приеме Huawei за свой 5G доставчик.  Според  Рубио продажбата ще повлияе на националната сигурност на САЩ, тъй като приоритетите на Вашингтон включват  запазване  на  свободна и открита медийна среда по  света, както и да попречат на Комунистическата партия на Китай да подрива свободните медии в усилията си да подкопае демократичните стандарти в световен мащаб.

Ако PPF купи CME,  ще поеме контрола върху популярни  телевизионни канали в няколко централноевропейски страни –  Чехия, Румъния, България, Словакия и Словения. Каналите, включително лидерите на рейтинговия пазар ProTV в Румъния и bTV в България, достигат аудитория от 97 милиона души, според писмото на Рубио.

Рубио изнася факта, че дъщерното дружество на PPF Home Credit  е наело фирма за връзки с обществеността за  манипулиране на чешкото обществено мнение спрямо Китай чрез  „шпиониране на чешки политици, притискане на медиите да оттеглят новинарски статии, критични за Китай, и създаване на нов мозъчен тръст – Sinoskop – с предубедени анализатори, които да  влияят върху обществените дебати“.

В  Европейския парламент е постъпил въпрос от чешки депутат до чешката комисарка Йоурова, в чийто ресор е тъкмо плурализмът на медиите.  Как ще приложите  Merger Regulation, пита депутатът, за да предотвратите негативния ефект на сделката. Добър въпрос. Чакаме отговора на Йоурова и решението на ЕК.

Келнер вече идва у нас  за Нова телевизия, но чрез КЗК точно преди година държавата предпочете Домусчиев. За тази година Нова телевизия се превърна в каквото Домусчиев е обещал да я превърне,  но затова пък КЗК разреши и концентрация Нова телевизия/Нетинфо.

Междувременно имаме PPF/ Telenor.

Сега Келнер е дошъл и за бТВ. Не е докрай ясно как ще се развие процедурата, да видим първо решението на ЕК.

Ако изборът е  дали да бъде Китай зад планове за 5G, риск за националната сигурност, манипулиране на обществеността, износ на идеология от Китай за Европа и пр. –  или Делян Пеевски и пр. зад местен прилежащ бизнес  –  ще се продава  телевизор.

Tagged

Freedom House 2020: годишен доклад за състоянието на политическите права и гражданските свободи

Публикуван е годишният доклад на Freedom House 

Според доклада от  оценените държави 83 са свободни, 63 частично свободни и 49 са несвободни.  България  е в дъното на свободните държави –  запазва 80 място.

За повече подробности ще почакаме още известно време,  дотогава може да се види предишният доклад.

Bulgaria_Freedom_House_-_2020-03-07_12.13.07

Tagged

Поредно съдебно решение срещу Блиц

 

На 28 януари 2020 г. състав на СГС се е произнесъл с решение по делото между Емил Джасим и Блиц.

Издателите искат отмяна на решението на СРС от 2019 г., спечелено от Джасим, по повод статия в сайта blitz.bg. със заглавие „Изродът, който се изгаври със светинята Васил Левски, е напът да се измъкне!“, съдържащо обида и в текста, на която е посочена невярна и оклеветяваща информация, както следва: „В четвъртък, часове преди националния празник на България Трети март, БЛИЦ излезе с шокиращото разкритие за антибългарската пропаганда на Е.Д.. Последователят на сектата „Дай, България“ си позволи да нарече лайно светинята Васил Левски“. Текстът е публикуван в интернет страница с домейн, собственост на „И.а.Б.“ ЕООД и с посочен автор – И.К..

В жалбата се твърди, че съдът не бил взел предвид, че заглавието, в което се съдържа думата „изрод“ е парафраза на известния призив на П.Х.: „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин“. Този призив бил именно срещу хора с поведението на ищеца и парафразата била използвана от автора на статията, за да демонстрира несъответствието на поведението на Д. с общоприетото отношение към националните исторически личности. Поддържа се, че било недопустимо Васил Левски да бъде принизяван до комиксов герой. Счита се, че обществената реакция от началото на 2018 г. срещу изказванията на ищеца пред различни форуми, било доказателство за правотата на статията.  Постъпила е и насрещна въззивна жалба на Джасим,

Съдът:

“Повод за публикувания материал е изказване на ищеца, направено на конференция през 2014 г. на тема „Абсурдите във възприемането на българската история – митове и употреби“, в което ищецът застъпва тезата за четири мита, между които и този, озаглавен „Левски-супергерой“.[…]

С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на РБ се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права-в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на РБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на печата и другите средства за масова информация не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени права /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Според въззивният съд заглавието на процесната статия съдържа обида, тъй като ищецът е наречен „изродът“, като този израз обективно съставлява обида, а не се касае за негативна оценка на личността и поведението му във връзка с обществената му дейност. С този израз, който е пряко насочен към ищеца, се цели да се уязви неговото достойнство и чест, тъй като в българският език за „изрод“ се приема човешко същество със силно загрозяващ вид или човек с извратен морал и поведение.

По своята правна природа клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо обстоятелство. Съдът намира, че действително по адрес на ищеца е отправено клеветническо твърдение в процесната публикация. Казаното от ищеца не е представлява изразено от него мнение или твърдение по отношение на Васил Левски, а пресъздава разговор между малки деца на негови познати, чийто изказвания винаги се характеризират с първичност, без те самите да ги подлагат на критична самооценка преди да ги изрекат. Целта е била да се доведе до знанието на аудиторията полемика между две деца относно това кой може да бъде сметнат за будител. Ищецът изобщо не е изразил собствено мнение във връзка с твърдението на едно от децата, нито е изразил каквито и да е квалификации към личността на Васил Левски. Авторът на статията обаче по недопустим начин е изопачил фактите, като е направил невярно и клеветническо твърдение, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.Именно поради факта, че в тази си част статията се явява клеветническа, последната не попада под закрилата на чл.10 ЕКПЧ. В случая следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца, доколкото публикуването на невярно и клеветническо твърдение е нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ.

За това виновно противоправно поведение на автора на статията, последният отговаря на основание чл.45 ЗЗД, а издателят, като възложител на работата – на основание чл.49 ЗЗД, поради което последните следва при условията на солидарност да обезщетят ищеца за причинените му неимуществени вреди.”

Клеветническата кампания:

СГС  коригира обезщетението, присъдено от Районния съд, като описва една обхватна клеветническа кампания, срещу която Джасим успешно води дела:

“Процесната статия е от 05.03.2017 г., т.е. след като вече са излезли други публикации с идентични клеветнически твърдения в различни ел. медии, вкл. и тази. В тези предходни публикации не се съдържат обидни изрази по отношение на ищеца, а единствено неверни и клеветнически твърдения, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.

На настоящия въззивен състав са служебно известни влезли в сила решения по искови молби на ищеца срещу други ел.медии за вреди от публикации, съдържащи идентично клеветническо твърдение, а именно за публикация в ел. издание на „Пик Нюз“ ЕООД  и за статия, съдържаща клеветнически твърдения, публикувана в ел. издание на в.“Труд“. Към настоящия момент в СГС е висящо и въззивно гражданско дело за публикуване  в интернет сайта blitz.bg. на статия, в която се съдържат неверни и манипулативни твърдения.”

Пълният текст на решението

На 12 февруари 2019 г.  състав на Софийския градски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков. ПИК Нюз е осъден  –

Пълният текст на решението om 2019

Tagged

Съдът: измислено интервю в таблоид нарушава законови права

Не сте чували за Таблоид? Сигурно, но през 2020 г. има решение, осъждащо издателя на таблоида да заплати 20 000 лева за засягане на  честта, достойнството и доброто име.

Таблоид е наследник на  Всеки ден, както Весислава Антонова се е погрижила да проследи:

Пред “Капитал” управителят на “Ню медиа груп” – компанията, издател на “Всеки ден”, Мартин Радославов обясни, че всекидневно издание със сензационно съдържание трудно може да издържи на пазара. “През последните години “Всеки ден” генерираше загуби и така дърпаше назад останалите издания в групата. Затова решихме да го закрием”, коментира Радославов. Според него седмичник с подобно съдържание по-лесно се издържа, събира реклама и печели основно от коричната си цена. Идеята на компанията е “Таблоид” да е по-евтиният вариант на “Уикенд” – най-силното издание в “Ню медиа груп”. Новият вестник ще излиза в понеделник с цена 1 лв., а “Уикенд” – в четвъртък за 1.49 лв.

Таблоид публикува несъществуващо интервю с реален известен човек  под заглавие „П.Х.: Бях гей, но се отказах“

Ищецът никога не е давал интервю за вестник Седмичен таблоид и публикуваната във вестника статия през м. септември 2018 г., възпроизведена в статии в редица електронни медии, станала достояние на широк кръг лица (така и писмо от 14.10.2019 г. на Н.д. АД), е повлияло изключително негативно върху него

Публикацията има вълна от републикации   –   запомнете тези издания –

в редица публикации в електронните медии, като Блиц, ХотНюз, LifeOnline.bg, Клюки.бг, Hot Arena Интернет таблоид, Blife.bg, Plovdiv Media, регионален он-лайн вестник и TopVesti.bg, откъдето също е станала достъпна за неограничен брой читатели.

Мотивите информират по-подробно за кампанията –

“Изнесеното чрез изявлението в процесната статия не е оценка и квалификация, а твърдения от личния живот на ищеца, които биха могли да бъдат верни или неверни. Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни и такива, които обективно да са опозоряващи за неговата чест, т. е. да възбуждат презрение към него от страна на общественото мнение, респ. да са несъответни на общественото понятие за чест или пък с неговото положение.

Когато източник на деликта е клеветническо твърдение, съдебната практика по арг. от чл. 147, ал. 2 от НК приема, че доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни, поради което ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Когато верността на тези обстоятелства не могат да бъдат проверени, разгласяването им може да бъде оправдано само ако публичното им оповестяване е в обществен интерес.

Ответникът Н.М.Г. ЕАД не е установил при пълно и главно доказване съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, че изявлението в процесната статия във вестник Седмичен таблоид, чийто издател е той, действително изхожда от ищеца К.Т. и е дадено от него пред журналист на издателя. Напротив, от събраните доказателствени средства се установи по делото, че ищецът никога не е давал интервю пред журналист на този вестник. Изнесеното чрез изявлението в статията на вестник Седмичен таблоид, която предпоставя да стане достояние на широк кръг лица, за хомосексуално поведение на ищеца е също и невярна, а и изнасянето на такива данни от личния му живот, без значение дали е вярна или не, не е оправдано от гледна точка на обществения интерес. Тъй като част от изнесеното в статията е представено като изявление на ищеца, без в действителност такова да е правено от него пред журналист на издателя, а в друга част – изявление на такъв журналист, който дори не е посочен, именно ответникът Н.М.Г. ЕАД е този, който отговаря за оповестените в статията данни от личния живот на ищеца К.Т..

Доказаното по делото разпространение на тези твърдения е в пряко противоречие на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България и чл. 9, пар. 1 във вр. с чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и е противоправно, тъй като засяга блага, които са обект на чуждо абсолютно субективно право. Тези блага в случая са чест, достойнство и добро име, прогласени за защитени с чл. 32 на Конституцията на Република България, т. е. налице е противоправен резултат. В резултат от засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, т. .е на положителната обществена оценка за личността му и самооценката за собствената му обществена значимост, изразяващо се в засягане на представата му за самия него като хетеросексуален индивид и промяна на представата на обществото за него и съмнение у мнозина за неговата сексуална ориентация, чрез разпространяването на тези неверни и морално укорими твърдения във вестник Седмичен таблоид – бр. 34 (96), година ІІІ от понеделник, 3-ти септември 2018 г., същият е понесъл неимуществени вреди […]”

Обсъждаме понякога какви могат да бъдат твърденията, с които се засяга доброто име, и дали чрез приписване  на хомосексуалност   може да се засегне доброто име. Съдът приема, че да.

<Peшението на СГС

Tagged