Category Archives: BG Media

Отново Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

На 17 ноември 2022 е публикуван за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Проектът е внесен от министъра на финансите.

Това е хубаво. Правна основа на прилагането на ограничителните мерки трябва да има.

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз беше публикуван за обществено обсъждане  и на 16 септември т.г., внесен от министъра на правосъдието и министъра на външните работи. Срокът беше кратък – две седмици.

Какво е станало междувременно четем в доклада, придружаващ проекта.

Проект на доклад от министъра на финансите относно проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз и проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

  • Създадена е  ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС към Европейската комисия, ръководена от комисаря по финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари Марейд Макгинес, чието първо заседание е проведено през октомври 2022 г. Целта на работната група на високо ниво е ефективното прилагане на ограничителните мерки, необходимостта от колективен отговор и трансграничен подход,  включително по отношение опитите за заобикаляне на санкциите от Русия през определени трети страни, както и с цел подпомагане на сътрудничеството между държавите членки на найвисоко експертно равнище.Определянето на министъра на външните работи за национален координатор, който ще участва в ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС произтича от очертаната по-горе компетентност, се казва в доклада – поради което се отменя решението за национален координатор да бъде избран заместник- министър на финансите.
  • И по-важното:

Проектът на постановление цели създаване на механизъм за национална координация с цел осигуряване на условия за прилагането на европейските регламенти в националното законодателство, което не налага изготвяне на справка за съответствието му с европейското право. Регламентите на ЕС са пряко приложими в държавите членки, като е допустимо на национално равнище да се приемат нормативни актове, необходими за ефективното им прилагане, какъвто е и предлаганият проект на постановление.”

Разбира се, че е допустимо, да не кажа, че в случая е задължително.

Иначе има риск  регламентите – колкото и да са пряко приложими – да се окажат неприложени – или неприложими –  в България. 

  • В член 6 на проекта е определен състав  на координационното звено – междуведомствен съвет по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз в състав:

1. председател министърът на външните работи или оправомощен от него заместникминистър;
2. заместникпредседател министърът на правосъдието или оправомощен от него заместникминистър;

3. членове:

а) заместникминистри от всички министерства съобразно тяхната компетентност по европейските политики;

б) председателят на Държавна агенция Национална сигурност” или определен от него заместникпредседател;

в) представители на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията , които имат функции във връзка с прилагането на ограничителните мерки.

(2) За участие в заседанията на Междуведомствения съвет със съвещателни функции могат да бъдат поканени подуправител на Българската народна банка и заместникпредседател на Комисията за финансов надзор.

(3) Поименният състав на Междуведомствения съвет се определя със заповед на министърпредседателя, като включените в него лица следва да притежават валидно разрешение за достъп до класифицираната информация, издадено по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

ДАНС е там,  а зад формулировката органи по член 19, алинея 4 от ЗА стои ето какво: 

Чл. 19 (4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Ръководителката на медийния регулатор, представляваща го – евентуално и  в съвета по прилагането на ограничителните  мерки на ЕС, когато става дума за противодействие на пропагандата –    е гласувала   “въздържал се” за прилагането на мерките от третия санкционен пакет,  такива са фактите  (протокол от заседание на СЕМ от 1 март, стр. 3).

Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV

Заглавието е заимствано от БНР.

Даниел Ненчев интервюира за БНР,   Късното шоу на Радио София,  Венелин Петков,  бивш шеф на новините в бТВ и неизбран кандидат за генерален директор на БНТ.

Венелин Петков разказва за натиск   по време на управлението на ГЕРБ, предизвикан от желанието на ГЕРБ да наложи  как трябва да се отразява управлението, партията, Борисов, включително в сравнение с отразяването на президента.  Казва още, че конкурсът за генерален директор на БНТ е бил фарс.

На сайта на БНР интервюто първоначално е публикувано със заглавие: “Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV”. Впоследствие заглавието е променено на: “Венелин Петков пред БНР: Срещу нас е имало опити за натиск”.

отбелязва Емилия Милчева за Дойче Веле.

Така към казуса бТВ  се добавя казусът БНР. Работата е в това, че старото заглавие на сайта по-точно отразява казаното от госта. По какви причини е променено? Генералният директор в отговор на запитване  казва, че “Решенията относно съдържанието на материалите, включително тяхната редакция, се вземат от автора или от отговорните членове на екипа на уебсайта на БНР.” В случая като  автор на информацията на сайта е посочен водещият на интервюто с Петков – Даниел Ненчев.

ГЕРБ е заличен в заглавието и в публикацията, но  – както сочи Божидар Божанов – е останал в интернет адреса й – https://bnr.bg/post/101734334/venelin-petkov-pred-bnr-gerb-okazvashe-natisk-nad-btv

Не знаем има ли намеса, едва ли ще научим, освен ако Ненчев не реши да обясни корекцията – но защо авторът би се отдалечил от съдържанието на интервюто и би пропуснал шанса да привлече вниманието с важна новина.

А ако се върнем към Венелин Петков:  ето цялото участие, близо два часа, от което научаваме за доносите на ГЕРБ до централата на телевизията. Петков нарича този тип тормоз опити за натиск, тъй като според него тормозът не е бил успешен.

Не може да не се отбележи, че научаваме за сложните отношения, когато вече и ГЕРБ, и Петков не са на предишните си позиции.

Съвет на Европа: Препоръка 2022/4 относно насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел три препоръки на 1429-то заседание през 2022 г., едната от които е Препоръка до държавите членки относно насърчаването на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера.

Признавайки, че качествената журналистика, която се основава на стандартите на професионалната етика, като същевременно приема различни форми в съответствие с географския, правния и обществения контекст, преследва двойната цел да действа като обществен пазач в демократичните общества и да допринася за обществената осведоменост и просвета;

Подчертавайки, че цифровата трансформация създаде важни възможности, но също така и предизвикателства за медиите и комуникациите, и че преминаването към все по-цифрова, мобилна и социална медийна среда дълбоко промени динамиката на производството, разпространението и потреблението на новини и друго медийно съдържание, и като отбеляза, че в резултат на това качествената журналистика се конкурира за вниманието на аудиторията с други видове съдържание, които не са предмет на същото правно съдържание,  регулаторни или етични рамки;

Отбелязвайки, че онлайн платформите са поели основна роля в разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание, като по този начин придобиват голяма сила в цифровата икономика, като същевременно засягат традиционните медийни бизнес модели, и че това изисква внимателно наблюдение на тяхната роля и съответните им отговорности в медийния сектор;

Решени да насърчават благоприятна среда за качествена журналистика и отворени за   иновации по отношение на съдържание, формати и методи за разпространение, да подкрепят сътрудничеството между медийните сектори и платформи и   да поддържат творчески и иновативни идеи чрез положителни мерки и адекватна финансова подкрепа;

Решени да насърчат медийно грамотна и информационно грамотна общественост, която е оправомощена да взема информирани и автономни решения относно използването на медиите, която е в състояние и желае да се ангажира критично с медиите, която оценява качествената журналистика и се доверява на надеждни източници на новини –

препоръчва на правителствата да популяризират настоящата препоръка.

Ако и до вас не е достигнала препоръката, която правителството трябва да популаризира,  ето  началото:

  1. Качествената журналистика, с непоколебимата си ангажираност към преследването на истината, справедливостта и точността, към независимостта, прозрачността и хуманността, както и силното чувство за обществен интерес за насърчаване на отчетността във всички сектори на обществото, остава от съществено значение както винаги за здравето на демокрациите.
  2. Всички видове медии, в тяхното все по-голямо разнообразие, играят важна роля в изпълнението на обещанието на журналистиката в момент, когато все по-нарастващото количество информация, достъпна за голяма аудитория, съчетано с трудността да се определят източниците на цялата тази информация, разширява способността на обществата да оценяват нейната точност и надеждност. Журналистическите практики, които поддържат тази роля, както и ценностите и принципите, изложени по-горе, трябва да бъдат признати като обществено благо.
  3. Цифровата трансформация откри безпрецедентни възможности за трансгранична комуникация, включително чрез създаване на нови пространства за изразяване на  хората в недемократични режими и за информационните нужди на групите в неравностойно положение. Разработването на онлайн инструменти също е от полза за журналистиката, като улеснява, наред с другото, журналистиката на данни и широкомащабното трансгранично сътрудничество между организациите и инициативите на разследващите журналисти.
  4. В същото време бързото технологично развитие доведе до това, че онлайн платформите играят влиятелна роля в публикуването, разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание. Това дълбоко наруши новинарския бизнес като цяло и запазването на качествената журналистика в частност. Неумолимият темп на споделяне на информация онлайн рискува да компрометира дълбочината и точността на докладването. Разпространението на медийно съдържание е радикално трансформирано и решенията, свързани с новините, веднъж взети от човешки редактори, все повече се вземат от непрозрачни алгоритми на големи световни онлайн платформи, които се ръководят от търговски съображения за мащаб, споделяне и монетизация. Наблюдението на журналистите и техните източници също стана по-лесно и по-широко разпространено чрез използването на алгоритми.
  5. Новата информационна екосистема също радикално трансформира навиците за потребление на новини, особено сред младите и по-малко привилегировани социални групи, и продължава да го прави. Има изобилие от информация онлайн, често достъпна чрез платформи, управлявани от алгоритми, които нямат редакторски контрол и / или прозрачност и все повече се споделят чрез затворени приложения за съобщения. Това, заедно с алгоритмичната манипулация и въздействието на информационното претоварване върху фокуса и обхвата на вниманието на хората, направи значително по-трудно за мнозина да идентифицират и да получат достъп до качествена журналистика. Бизнес моделите на онлайн платформите и другите посредници, които се превърнаха в основен източник на новини и информация за голяма глобална аудитория, изглежда улесняват или дори стимулират разпространението на сензационно, подвеждащо и ненадеждно медийно съдържание, допринасяйки за нарастващото разделение в обществото.
  6. Демокрациите изпитват нарастващи заплахи, породени от разпространението на дезинформация и онлайн пропагандни кампании, включително като част от мащабни координирани усилия за подкопаване на демократичните процеси. Тези заплахи доведоха до редица обществени разследвания и инициативи на високо равнище, включително от страна на Съвета на Европа, за разбиране и разработване на начини за справяне с масовата дезинформация. Освен това някои онлайн платформи положиха значителни усилия, за да предотвратят използването на техните мрежи като проводници за широкомащабна дезинформация и манипулиране на общественото мнение, както и да отдадат по-голямо значение на общонадеждните източници на новини и информация. Въздействието на тези мерки върху свободния поток на информация и идеи в демократичните общества обаче трябва да бъде проучено внимателно.
  7. В  настоящата среда на засилена политическа партизанщина  безскрупулните политици използват дневен ред на “фалшивите новини”, за да започнат самоцелни атаки срещу критичните медии, подкопавайки легитимността на журналистиката и затягайки законовите ограничения за легитимно изразяване. В тази все по-поляризирана информационна екосистема доверието на хората в медиите, както и доверието в политиката, институциите и експертизата, в много държави е намаляло до тревожно ниско ниво. Редица медии, които традиционно се ангажират да произвеждат надеждна информация, сега се оказват неспособни да противодействат на тези процеси поради намаляващата читателска или зрителска база. Те се борят да адаптират операциите си към цифрова среда и да останат свързани с общностите, на които служат.
  8. Повишеният професионализъм, по-добрата журналистика и усилията за проверка на фактите, ангажираността на аудиторията, прозрачността и по-високата отчетност в рамките на медийните организации и интернет посредниците могат да допринесат за (пре)възстановяване на доверието и здравите взаимоотношения между медийните участници и обществеността. Освен това дейността в цифрова среда следва последователно да се ръководи от твърди правни и етични стандарти, по-специално по отношение на използването на генерирано от потребителите съдържание, личните данни на потребителите, проследяването, правата на авторите и зачитането на неприкосновеността на личния живот.
  9. При тези условия медийната и информационната грамотност (MIL) е ключов фактор, който дава възможност на хората да се справят с медиите по самоопределен начин. Тя включва развитието на когнитивни, технически и социални умения и способности, които дават възможност на хората да:

− са способни на ефективен достъп до медийно съдържание и критичен анализ на информацията, като по този начин им се дава възможност да разберат как се произвежда, финансира и регулира медийното съдържание, както и да имат увереността и компетентността да вземат информирани решения за това кои медии използват и как ги използват;

− разбират етичните последици от медиите и технологиите;

− комуникират ефективно, включително чрез устен превод, създаване и публикуване на съдържание.

  1. Инициативите на MIL за всички възрастови групи – не само за деца и младежи – които популяризират уменията и знанията, необходими за признаване и оценяване на качествената журналистика, или илюстрират ползите от качествената журналистика за различни аудитории, следва да получат максимална подкрепа от държавите.
  2. Финансовата устойчивост остава едно от най-големите предизвикателства пред качествената журналистика. Традиционните, базирани на реклами медийни бизнес модели бяха нарушени, докато трансформацията на големите онлайн платформи в много отношения в издателски организации отдели производството на новини от разпространението на новини и направи жизнеспособността на медиите зависима от променящите се алгоритмични политики на платформите и различните практики на ангажиране с медиите. Както традиционните, така и дигиталните издатели са изправени пред сериозни финансови проблеми. Тези проблеми доведоха до продължителни операции за намаляване на разходите и съкращения на служители в много държави, увеличавайки несигурността на журналистиката и допринасяйки за влошаването на условията на труд за голям брой медийни специалисти, които в преследване на доходоносна заетост са готови да поемат все по-голямо натоварване, както и рискове за тяхното здраве и безопасност.
  3. Тенденцията към по-голяма концентрация и конвергенция в сектора на новинарските медии и на националните пазари застрашава разнообразието от източници и гледни точки, които са основополагащи за демокрацията. Местната журналистика е особено силно засегната от новите икономически основи и е на ръба да изчезне напълно на много места, лишавайки общностите от решаващи пазители над местните власти и обществените дела. Разследващата журналистика и трансграничната журналистика са от решаващо значение както за надзорната функция на медиите, така и за доверието в сектора, но те са скъпи дейности и също така са силно засегнати от финансови ограничения.
  4. Идентифицирането на нови бизнес модели и превръщането им в устойчиви е от решаващо значение за бъдещето на качествената журналистика в дигиталната ера. В тази връзка е трудно да си представим, предвид мащаба на нарушаването на финансовите основи на качествената журналистика, каквато я познаваме, че качествената журналистика ще може да оцелее и да просперира, без да признае и възнагради стойността си в рамките на базирания на данни бизнес модел на големите платформи. Това ще изисква, наред с други мерки, значителни трансфери на приходи от платформите, които са натрупали безпрецедентни нива на богатство чрез монетизиране на съдържание на трети страни, потребителски данни и внимание от страна на потребителите.

14. Освен това е важно да се гарантира, че всеки има достъп до разнообразно журналистическо съдържание, независимо от равнището на доходите и социално-икономическите бариери. Обществените медии и обществените медии с нестопанска цел трябва да могат да запазят решаващата си роля в това отношение. Те следва да бъдат подпомагани в напредъка им към цифрова трансформация, включително чрез подходящи средства и финансиране, за да се запази тяхната социална стойност и значимост. Обществените медии, които до голяма степен се считат за надежден и надежден източник на информация, могат да имат стабилизиращ ефект върху медийния сектор, доколкото е гарантирана неговата независимост от политически и търговски натиск […]

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

Служебното правителство – по инициатива на служебния  министър на туризма Илин Димитров –   предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави  и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник,  срокът за общественото обсъждане  е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

 В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство  е побързало да  я  разшири  с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

 “Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.” 

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.

Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания

Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания. Това показват резултатите от  проекта Лъжеш ли.  Проектът е представен от Мария Черешева, Дарик

 При Костадин Костадинов установихме 17 неверни твърдения, следван е от Цончо Ганев, също от “Възраждане”, с 14 неверни твърдения. Атанас Атанасов от “Демократична България” – с 5 и Кирил Петков – с 4 неверни твърдения. Темите са основно икономическата ситуация, инфлацията в страната, енергийната криза, корупцията и позицията относно войната”

Костадин Костадинов се опитва да въведе стила на Путин в медийния сектор

Известно е, че Путин и Кремъл са наложили мракобесна цензура в Русия, принудила медии и журналисти да потърсят възможност за работа извън страната, например в прибалтийските държави. В началото на поредицата от мерки беше изискването медиите с външно финансиране да се означават като чуждестранни агенти.

Партийният лидер на “Възраждане” Костадин Костадинов днес се е опитал да въведе този подход и в държава от Европейския съюз и НАТО.

На пресконференция в сградата на държавната телеграфна агенция Костадин Костадинов, aka Копейкин, е поискал представителите на “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” да напуснат залата. Костадинов е заявил още, че когато пресцентърът на партията му  изпраща покани за пресконференции,  не включва медии,  финансирани от чужди фондации.

Във видео  във “Фейсбук”, Костадин Костадинов заявил, че “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” са “пропагандни канали” и не бива да им бъде позволявано да оформят общественото мнение. “Те трябва да бъдат сочени с пръст, те трябва да бъдат непрекъснато заклеймявани, на тях трябва да бъде сложено клеймото на чужди агенти”, предава думите на Костадинов репортерът на “Дневник”.

Костадинов казал още, че има  готов законопроект по темата.

След като репортерът на “Дневник” не е напуснал залата, Костадинов е отговарял на въпроси на стълбите на агенцията. Медии напомнят, че не за първи път  политици проявяват избирателно отношение към репортери на публични събития, но важно за разказа е, че останалата част от репортерите (или голяма част от тях) охотно продължават да ги следват.

Тази линия беше започната от Пеевски – Цонев – Хамид по времето, когато внесоха законопроект за изменение на Закона за депозиране на печат и други издания – и ГЕРБ и патриотите подкрепиха проекта – тогава имаше публични изказвания срещу “чуждестранните агенти”. Сега се е намерил нов продължител и изразител на идеята – която нито е безобидна, нито може да бъде изключена като невъзможна в една или друга форма.

Журналистическият труд  трябва да се радва на обществена защита, но в определени моменти би трябвало да се самозащити. Консолидацията на заети в кафевите медии, представящи се за журналисти – от една страна,   с хората от журналистическата професия – от друга,  няма принципна основа, но консолидация на професията на базата на стандарти е необходима.

Известни са случаи на бойкот на политици, които са опитвали избирателно отношение към медиите, подобни призиви е имало и у нас по други причини, като медиите  имат  широка палитра от опции да реагират на подобно отношение и без информационно затъмнение – доколкото в  обществен интерес е поведението дори на самозабравилите се партийни лидери да остава на светло.

АЕЖ: Журналистите трябва да са солидарни, когато политиците искат да мачкат техни колеги

OCCE: Междинен доклад за наблюдение на изборите на 2 октомври 2022

Бюро на ОССЕ за демократични институции и права на човека
Мисия за наблюдение на изборите

Република България

Предсрочни парламентарни избори, 2 октомври 2022 г.

На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад  за периода 30 август – 15 септември 2022 г.  В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийният пейзаж е динамичен, като телевизията и онлайн медиите са основните източници на новини.  Правната рамка за медиите гарантира свобода на словото. Случаите на продължително съдопроизводство срещу журналисти подчертават тяхната уязвимост. Няколко събеседници  отбелязват отдавнашни проблеми, включително концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които са довели до намаляване на плурализма и отслабват общественото доверие в работата на журналистите. В законодателството е предвидено балансирано отразяване и равно третиране на всички кандидати в медиите. ЦИК и политическите партии са подписали подробно споразумение с обществените медии за предоставяне на безплатно време в ефир и други видове програми, свързани с кампаниите.

В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.

Кошлуков – запазен, рапорт даден

1

Средният гражданин не знаеше нищо за Габриела Димитрова Наплатанова – Русева към момента, в който президентът я назначи за член на медийния регулатор, освен че е журналист от бТВ.

След проваления избор за генерален директор на БНТ вече имаме известна представа за нея като член на регулатор, който по закон е независим. В този много важен избор Наплатанова – Русева игра квотно, с удивителна аргументация като тази:

85F0D927-9D4F-4889-BC82-D290A4638D8F

Нейният глас можеше да бъде решаващ, защото тя не отрича качествата на Венелин Петков, но въпреки това била длъжна да остави колегите да преценят. Дано в бъдещите си участия като член на регулатора Наплатанова – Русева промени впечатлението, което остави с това изказване.

Президентската квота запази Кошлуков, това е ефектът от гласуването – независимо от обясненията за мотивите.

Симона Велева с гласуванията си показа нечетлив почерк. Да се дадат гласове в три посоки е неясно съобщение. Други казват, че е много ясно дори.

Останалите гласове не предизвикват изненада. Пролет Велкова – за Венелин Петков, Галина Георгиева – за Кошлуков.
Кошлуков е запазен, рапорт даден.

2

Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, заведе дело срещу СЕМ по повод провеждането на процедурата за избор, която завърши без избор.

Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, впоследствие промени мнението си – и до момента нова процедура не е обявена.

Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова. Регулаторът не е в състояние да подреди алгоритъм за излизане от тази евентуална ситуация, поради което се предпазва да влезе в нея. 

Накратко, между двете проблематични ситуации – безкраен мандат на Кошлуков (тоест никакъв мандат) и евентуални правни сложности, свързани с обжалването – СЕМ дава предимство на безкрайния мандат. 

Кошлуков е запазен.

3

Да не си помисли някой, че идеята е Кошлуков да е начело на БНТ до идващите избори. Нищо подобно. Изборите дойдоха, а на мандата не му се вижда краят. Но идват още избори.

Дневник следи делото, водено от Ирина Величкова. Първоначално Сашо Йовков, също кандидат, “е пожелал да участва лично в делото, но за днешното заседание се е разболял”. Заседанието е отложено.

На новата дата делото отново е отложено, този път защото Сашо Йовков иска съдът да задължи СЕМ да представи аудиозаписите от изслушванията на кандидатите на 27 и 28 юни и от заключителното си заседание на 29 юни, на което не се стигна до избор на нов генерален директор. Съдът е приел искането и е наредил СЕМ да предаде записите и като свидетел да се разпита стенографката от последното заседание. Следващото заседание на делото е насрочено за началото на ноември.

И да, Кошлуков като генерален директор на БНТ е запазен.

Защита на тайната на източниците: Цънцарова

За втори път журналистът и водещ в бТВ Мария Цънцарова е била викана на разпит в МВР с цел да разкрие източниците си за репортажа за ваксинираните срещу Covid-19 вече бивши народни представители от партия “Възраждане”, съобщава Медиапул.

Прокуратурата се е включила в натиска към Мария Цънцарова да издаде източниците си на информация, която разкри разминаването между думи и дела на популярния сред антиваксърите политик Костадин Костадинов, съобщават и други медии.

Би трябвало тази страница вече да е затворена, има ясни стандарти на Европейския съд за правата на човека, достатъчно много ги обсъждахме покрай безславния опит на Мавродиев да притиска медиите и да ги санкционира, ако не разкриват източниците си.

След анализ на практиката на ЕСПЧ писах преди години, че  към разкриване може да се премине, само когато:

  •  въпросната информация е в предмета на делото;
  •  не съществуват други начини за получаване на информацията;
  •  се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  •  съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В този случай четвъртото условие не е изпълнено. Тук относими са стандартите по решението на ЕСПЧ (Голям състав)  от делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие   се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.