Category Archives: BG Media

Министър-председателят: Събираме информация за финансирането на медиите

По повод телефонното обаждане на PR-а на “Продължаваме промяната” в телевизионно предаване (интервю на Мария Цънцарова в бТВ) и изразено несъгласие със задаваните въпроси в него Кирил Петков подчерта, че властта не трябва да търси сметка на никого в медиите. “Искам всички медии да се чувстват свободни. И искам да събера цялата информация за финансирането на медиите”, посочи Петков. Той допълни, че такива данни вече се събират и ще бъдат публично съобщени.

Източник Дневник

Нападнати екипи на БТВ по време на протестите, организирани от ПП Възраждане

По време на протестите, организирани от Възраждане, срещу въвеждането на зелените сертификати, са нападнати екипи на БТВ.  

Публикувана е Позиция на СЕМ:

13 Януари 2022 Относно посегателството върху екипа на БТВ

Съветът за електронни медии със загриженост отчита поредното посегателство срещу репортери по време на упражняване на професионалните им задължения.
Проявата на всяка физическа и вербална агресия срещу медиите е равнозначна на погазване на правото на информация на обществото.
СЕМ призовава към зачитане на личната неприкосновеност, свободата на журналистите и тяхното човешко достойнство. Съветът подчертава, че насилието над медиите е атака срещу постиженията на демокрацията.

Репортери без граници: Тревожни случаи на SLAPP и свободата на медиите

В публикация в Дневник с автор Лора Филева под заглавие Репортери без граници” иска защитата на журналистите от съдебен тормоз да се уреди в закон  се казва:

Новото управление на България  да приеме законодателство, което да защитава медиите от съдебни дела и преследване. Това се разбира от позиция на международната организация “Репортери без граници”, с която се осъжда съдебният тормоз над разследващия журналист Борис Митов и сайта “Биволъ”. По казуса от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) призовава ДАНС, МВР, Инспектората на ВСС, прокуратурата да публикуват всички материали, които те имат за ищеца Светлин Михайлов, който сега е съдия в Софийския апелативен съд, пред който може да бъде обжалвано осъдителното решение на СГС. От организацията смятат, че решението е репресия.

“Тази осъдителна присъда може да създаде опасен прецедент за свободата на печата в България. Непропорционалният размер на обезщетението, което журналистите бяха осъдени да платят, може да има смразяващ ефект върху медиите, които отразяват въпроси от обществен интерес”, казва Павол Шалай, ръководител на отдела на “Репортери без граници” за Европейския съюз и Балканите, цитиран в позицията. От организацията настояват Софийският апелативен съд да отмени осъдителното решение и призовават за нормативна уредба.

РБГ припомня още, че през декември инвестиционната компания “Еврохолд” заведе дело за клевета срещу сайта “Биволъ”, който публикува няколко материала за твърдяни спорни методи за набиране на средства. “Делото е едва в начална фаза, но зашеметяващият размер на исканото обезщетение – равностойността на 500 000 евро – би представлявал екзистенциална заплаха за тази медия, ако искът бъде уважен.

От организацията призовават новата управляваща коалиция да се противопостави на честото използване на SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation), които имат за цел да ограничат свободата на изразяване, като въвлекат медии или отделни лица в скъпоструващи съдебни производства, които те рядко могат да си позволят.

“Новата управляваща коалиция трябва да приеме конкретните препоръки, предложени от “Репортери без граници” през март 2021 г., за да защити свободата на печата в България и “да насърчи приемането на силно национално и европейско законодателство, което да допълни тези препоръки, за да защити журналистите от SLAPP”.

Пълният текст на публикацията в Дневник може да се види, ако последвате препратката по-горе.

Оригиналната публикация на Репортери без граници

Цвета Караянчева осъдена за неверни твърдения

Бившата председателка на Народното събрание Цвета Караянчева (ГЕРБ) трябва да плати на всекиго от тримата от „Отровното трио“ по 1000 лв., постанови Софийския градски съд. Това е частичен иск от 10 000 лв., така че когато спечелят окончателно, те ще могат да заведат ново дело за по 10 000 лв., по което вече ще е доказано, че има причинена вреда.

Всеки от „Отровното трио“( Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и проф. Велислав Минеков) е завел  дело срещу Цвета Караянчева заради нейно интервю от 11.09.2020 г., по време на антиправителствените протести, когато в предаването „Лице в лице“ по bTV Караянчева казва:

  • „Олигарси, които финансират онази част от протеста, като „Отровното трио“;
  • „Мафия, която финансира протестите“;
  • „въоръжен протест“; „На протеста са хвърчали бутилки със запалителна течност“.

Защитата на Цвета Караянчева  – 1) че изказванията й не са обидни, нито клеветнически; 2)   че са публични фигури с нисък праг на защита; 3) че това е оценка, а не твърдение за факт.

В мотивите си съдия Кристиян Трендафилов намира – обратно – че става дума за твърдения за факт.

„Още на протестите през 2020 г. обещахме, че сумата, която спечелим по това дело, ще дарим на детската онкохематология в София“, казва адв. Николай Хаджигенов.

Когато намеря решението онлайн, ще има достъп до него тук.

Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален

Авторитетът на съда е ценност и тя трябва да бъде защитавана.

Но от това не следва, че критични твърдения за съдия са недопустими.

В края на годината медиите посочиха, че съдия Даниела Попова от СГС е постановила решение  по дело, заведено от бившия   председател на СГС Светлин Михайлов срещу журналиста Борис Митов, сайта Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева, според което  те са осъдени  на  рекордното  обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски. Повод за делото са четири публикации  с автор  Борис Митов, отнасящи се до  съдия  Светлин Михайлов и кандидатурата му за председател на  СГС:

  • „Градските съдии не подкрепят Светлин Михайлов за нов управленски мандат“;
  • „Градският съд поиска за шеф неопетнен съдия, а не скандален милионер. На ход е ВСС“;
  • „Само фаворитът на съдиите за шеф на СГС отговори на въпроси за имуществото си“ и
  • Светлин Михайлов влезе по спешност в правителствена болница и отложи вота за СГС“.

Делото е гражданско, претендират се вреди, настъпили в резултат на изготвени от журналиста и публикувани в собствения и поддържан от останалите ответници електронен сайт статии, в които според съдия Михайлов се съдържат факти, уронващи престижа и доброто му име.

Решението

Преди всичко прави впечатление, че  в  решението липсва  позоваване на практиката на ЕСПЧ, в частност  на разработената концепция на ЕСПЧ за отговорна журналистика, засягаща именно въпроса за отговорността на журналиста при критика. Има последователно прилагани от ЕСПЧ критерии  – вж решение  Bédat срещу Швейцария:

защитата, предоставена от чл. 10 ЕКПЧ  на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (§58).

Направо удивително е, че –  доколкото говори за ограниченията на свободата на изразяване, съдът не прилага установените международни стандарти, за да определи  – вж Halldorsson v. Iceland  (§37 – 39)  –   справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване:

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи оценка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Според решението “съдията безспорно е публична личност”:  “Безспорно е по делото, че ищецът е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на него са по-широки (…) Това е правилно заключение, подкрепено от практиката на ЕСПЧ.

Според решението границите на критика са по-широки при определени условия, които в случая според съда не били налице – а) обществен интерес и б) информацията да не е невярна.  Може да се твърди обратното: налице са.

    • а)   Съвършено безпочвено е заключението, че  “От съдържанието на всички статии е видно, че целта им е не да бъде огласена обществена информация, важна за обществото /в случая изборът на нов председател на най-големия окръжен съд в страната/, а привличане на вниманието на читателите и повишаване на интереса им към сайта чрез опозоряване личността на ищеца.”  Това е необоснован и неправилен извод. ЕСПЧ в практиката си сочи, че по начало нищо не предполага,  че твърденията на журналист  са   направени с други мотиви, а не добросъвестно  до доказване на обратнотовж Ghiulfer Predescu v. Romania.
    • б)  В самото решение  съдът твърди, че “верните факти относно работата на ищеца по значими съдебни производства са поднесени като „скандал след скандал” (…) По този начин   (“верните факти”) съдът потвърждава тезата на защитата, че твърденията имат фактическа основа – което според практиката на ЕСПЧ е основният критерий при оценката на критичните публикации.

Според решението налице е обида, а   “за да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са  неприлични, вулгарни и цинични. Следователно, обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е настоящия случай.” Всеки читател би могъл да се увери, че в посочените четири публикации няма нищо вулгарно и цинично.

Решението е обжалвано.

Надявам се следващата инстанция  да вземе  предвид, че:

  1. Статиите се отнасят до публична личност – според практиката на ЕСПЧ публичните личности имат  нисък праг на защита и  по отношение на тях има широки граници на допустима критика;
  2. Обществен интерес:   обсъждат се  обстоятелства, важни за дейността на ищеца като  евентуален председател на СГС;
  3. Политическо  слово:   ЕСПЧ прилага широко разбиране за политическо слово, а дебатите за избор на председател на демократична институция  са политическо слово, което се ползва с най-висока степен на защита.  По отношение на политическото слово на още по-голямо основание важи позицията на ЕСПЧ, че  свободата на изразяване е приложима и към  публикации, която  обиждат, шокират или смущават;
  4. Публикациите съдържат твърдения за факти и оценъчни съждения, основани на верни факти  и обстоятелства, описани в предходни публикации в други медии и от други журналисти, съдържащи се в протоколи от заседания на ВСС, протоколи от ОС на съдиите в СГС и официални сайтове на държавни институции; налице е добросъвестно отношение към източниците според изискванията на отговорната журналистика – вж по този въпрос решение Fuchsmann v. Germany, в което ЕСПЧ приема,  че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади,  журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници и се ползва от защитата на ЕКПЧ:

Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [§42]

5. Липса на вулгарни и цинични изказвания;

6.  и да не говорим за непропорционалността на намесата – защото преди да стигнем до въпроса за пропорционалността, би трябвало да стигнем до извода, че намесата не е необходима в едно демократично общество –

и да постанови справедливо решение.

Обединеното кралство: саморегулирането на пресата

Саморегулиране на пресата на практика няма, пише Брайън Каткарт, професор по журналистика в Лондон. В остро критична статия, препечатана в Inforrm.org,  се посочва, че  Jewish Chronicle, базиран в Лондон седмичник, за период от три години е нарушил  журналистическия етичен кодекс за поведение (Editors’ Code)  не по-малко от 33 пъти, по данни на  IPSO (Независимата организация за журналистическите стандарти).  Според сайта на IPSO  са възможни глоби до 1 милион британски лири, ако  редактори и журналисти се отклонят от договорените стандарти. Но  предупрежденията  на IPSO към  Jewish Chronicle не са последвани от анализ и санкции –  впрочем правилата, написани от големите вестникарски компании, умишлено поставят летвата  много високо, като установените проблеми  трябва да бъдат едновременно  сериозни  и  системни. IPSO заявява, че проблемите в  Jewish Chronicle  могат да бъдат решени чрез обучение на персонала за съответствие с етичния кодекс – въпреки че според правилата на IPSO редовното обучение за съответствие вече изобщо трябва да е рутинно.

Британският орган за саморегулиране често е  определян като най-строгият регулатор на пресата в западния свят – но според професор Каткарт “след като отказва да предприеме действия дори срещу един от най-малките си членове,  вече никой не може сериозно да твърди, че  MailThe  TimesMirror  или  Telegraph  – всички те  много по-мощни и внушителни от  Jewish Chronicle  – могат да имат и най-малкото притеснение, че могат да бъдат санкционирани от IPSO, независимо какви безобразия вършат”. “Реалността е, че IPSO умишлено е сляп за продължителна  криза в британската журналистика, която е призната по целия свят – лъжи,  продължителни кампании на омраза и дискриминация, множество намеси в личната скръб и често безотговорно докладване на пандемията на коронавирус.”

Независимо дали оценката на професор Каткарт се споделя или не, статията поставя въпроса за ефективността на медийното саморегулиране. На дневен ред и тук.

Изглежда дори в Обединеното кралство и дори след Leveson Inquiry саморегулирането не е ефективно в нужната степен. В Обединеното кралство съществуват IPSO и IMPRESS, като всяка организация  има собствен етичен кодекс. Същевременно големи издатели  като The Guardian  не са се присъединили формално към никой от двата кодекса, но имат собствена култура на прилагане на професионални стандарти.

Това е само една от разликите  с България: тук също има медии, които не са се присъединили към Кодекса на българските медии,  но не са The Guardian и не  са ангажирани с правила.

 

Николай Стайков осъди ПИК НЮЗ ЕООД

пик

Научаваме от самия жалбоподател, че е спечелил дело по ЗЗД срещу ПИК Нюз ЕООД за нанесени вреди от серия от 29 клеветнически и обидни публикации – “медиен тормоз, на който бях подложен след като през февруари 2014 г. заедно с още 12 души инициирахме разследването в БНБ и КТБ и особено след протестите за оставка на главния прокурор от 2014 г. насам.”

Това е пълно уважаване на частичен иск от доста по-висока сума, пише Стайков, точният размер на обезщетението ще се определи в следващите дела след обжалванията на по-високи инстанции (ако има такива) и след завеждане на пълния иск.

Вж и Съдът срещу сайта ПИК – една публикация на Борис Митов, която неизчерпателно описва част от спечелените дела срещу ПИК.

Еврохолд v Биволъ за критична публикация с рекорден иск от един милион

По повод т.нар. SLAPPs

1

Дело с рекордния иск от 1 милион лева е заведено от компания „Еврохолд” срещу разследващия сайт „Биволъ” за причинени вреди от критична публикация, в която се изнасят данни за  скрита собственост  на главния акционер.

„Самата сума е психологически рекорд. Исканите обезщетения ще блокират и спрат работата на една малка медия, която разчита основно на дарения“,  заявява собственикът Атанас Чобанов. Предстои делото да ce гледа в Софийския градски съд през 2022.

Според адв. Кашъмов пред Мария Черешева, Дарик “Самият факт, че подобни обезщетения могат да бъдат търсени вече играе ролята на цензура и автоцензура. Много често без вината да бъде доказана, даже без да бъде чута ответната страна в лицето на журналиста или медията съдът в България налага по искане на ищците обезпечителни мерки в много големи размери. Тези запори често са в състояние да спрат работата на едно издание”.

2

По този повод може да се напомни отново и за Първа инвестиционна банка, която    чрез адвокатска кантора от Великобритания е поискала също от сайта “Биволъ” да свали публикация, позоваваща се на доклад за контрабандата цигари и участието на български политици, в който доклад три пъти се споменава и името на банката, като в противен случай е заплашила със съд.

Публикацията е от 20 април 2021 и е  озаглавена “Доган, Пеевски, Борисов, “Булгартабак”, контрабанда и финансиране на тероризма”.

Повече – от сайта “Биволъ”

Какво ни казва случаят с вестник Труд

Първа точка от дневния ред на  първото работно заседание на 47-то Народното събрание  е изслушване на министъра на културата по повод извеждането на редакционната дейност на Труд от държавна собственост поради неизпълнени задължения.

Двеста народни представители отделиха два астрономически часа за политическо позициониране.

  • ГЕРБ и ДПС  използваха дори възможността за изказвания  “по начина на водене” с патетика в защита на свободата на словото – сякаш не беше Борисов този с мисирките и  сякаш не беше Йордан Цонев (ДПС) този, който влизаше в телевизионните предавания с “Пеевски ви праща много поздрави“.
  • Останалите парламентарно представени политически сили поддържаха, че прекратяване на привилегии не е репресия и че защитата на държавната собственост не противоречи на свободата на изразяване. Дали поради присъствието на депутата Пеевски в залата или поради самоочевидността на  неговата сянка върху всяко обсъждане на свободата на изразяване, името му не беше споменато нито веднъж.

В скоби, това беше първото работно заседание за новия председател на Народното събрание, досега адвокат. Трябва да му се съчувства за тази част от председателските му задължения, свързана с изтичане на парламентарно време  – време за заседание  с  лоша драматургия. Вярвам, че новият правилник ще изисква по-уважително отношение към парламентарното време, без да ограничи дискусиите по съществото на законодателната дейност.

И финално по темата за Труд: по време на управлението на ГЕРБ Блъсков е привилегирован

  • не само заради това, че вестниците, които продаде, са платени със средства от КТБ;
  • не само заради това, че за  Труд ползва необезпечен кредит от КТБ чрез Сайга Консулт, който не ми е известно да е върнат и вероятно никога няма да бъде върнат;
  • не само заради това, че е наемател, който години мълчаливо е оставен  да не плаща на държавата (а става ясно, че имотът е бил и преотдаден противно на условията на договора);
  • но той е привилегирован и чрез заобикаляне на законова забрана: когато замяната на имоти в София беше забранена, той получи от общината (СОС на ГЕРБ)  терен в Дианабад срещу друг спорен парцел, като забраната за замяна беше заобиколена с  две насрещни дарения.
  • Отделен сюжет е назначението на съпругата на сина на Блъсков за ръководител на сектор Култура и аудиовизия в ПП – Брюксел. Сайтът Площад Славейков казва, че Блъскова е освободена, но без нейно знание,  и е работила месец след като е била освободена, което е озадачаващо:  не всеки може да присъства един месец (според нея месец и половина) на работа незабелязано. Подробности в Медиапул.

Кратко от мен в DW: Какво ни казва случаят с вестник Труд

Медиите и системите за контрол

BLYSKOV2

Първата страница на утрешния Труд.

Медията като оръжие.

Като служебен министър на финансите  Асен Василев се изненада, че нито една система за контрол не работи.  Не работи, когато тези, които трябва да бъдат контролирани, са  в сговор с тези, от които зависи да има контрол. Не е трудно да се проследи какво е ставало с опитите за правила в медийния сектор. Това не е първата първа страница на Труд срещу системите за контрол.

Един пример за предходни реакции –  Блъсков реагира срещу  мерки  за медиен плурализъм   и правителството на Борисов не даде ход на мерките  –  ето как описва мерките  самият  Труд във въпросната публикация:

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

С днешна дата се вижда кой е имал интерес от неприемането на тези мерки.

blyskov

Впрочем  Труд  се ползва с подкрепата на ГЕРБ и след края на третото им правителство.