Category Archives: BG Media

Отново за финансирането на обществените медии

Темата за финансирането на обществените медии постоянно присъства в този блог, включително с дела пред Съда на ЕС и пред ЕСПЧ. Те засягат различни аспекти на финансирането – самите модели, източниците на финансиране, финансирането чрез реклама, финансирането от гледна точка на режима на държавната помощ.

Въпросът за финансирането е свързан с въпроса за контрола върху БНТ и БНР. А контролът винаги е занимавал законодателя: традиционно управляващите придават голямо значение на обществените медии за укрепване на властта и влиянието си. Така че зад всички разговори за финансирането стои несъмнено желанието на управляващите да запазят обществените медии като свои, правителствени инструменти.

Свои интереси имат и рекламодателите, които преди време поставиха въпроса през КЗК и получиха уклончив отговор.

Медиите  също държат въпроса в центъра на общественото внимание – например когато правителството   отпуска на обществените медии допълнителни средства освен определените със законите за държавния бюджет, или когато кандидатите за генерален директор поемат ангажименти да управляват в съществуващата финансова рамка – или, напротив, ангажименти да я променят. Ето и декларация на журналистите и продуцентите от БНТ, които призовават финансирането да не зависи от финансовия министър или от председателя на някоя парламентарна комисия, а да се определи в закона като финансово отношение с обществото.

Отново е парламентарна есен, отново финансирането на обществените медии е поставено на вниманието на законодателя и отново откъм парламента се чуват планове за ревизия на нормативната уредба по въпроса:

Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по “Култура и медии” Тома Биков, за да се промени ситуацията, “трябва да се тръгне от законодателни промени, и то много сериозни, които да наложат контрол върху ръководството на телевизията, най-вече във финансово отношение”. По думите му, когато телевизията бъде изправена пред такава голяма финансова криза, “тя автоматично става зависима от управляващите, независимо кои са те. Защото тези, които трябва да покрият дълг, са именно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на телевизията. “Това е нещо, което според мен по закон не бива да се допуска”, допълва Тома Биков. Депутатът смята, че на спасението през нов медиен закон не трябва да се гледа като на дългосрочен проект. Работата по него трябва да започне най-късно в началото на следващата година, защото може да стане късно, твърди той.

Назад в годините Народното събрание е имало и други инициативи – например по времето на Полина Карастоянова, когато на кръгла маса в парламента Мартин Захариев формулира три въпроса, между които:  да се слеят ли БНТ и БНР и да се слеят ли СЕМ и КРС. Жалко, че видеото е свалено от сайта на БНТ.

Медиите следят темата, Капитал има много публикации в годините за финансирането на обществените медии. Съгласна съм с много от тезите, професионално защитени в публикациите, понякога се случва да имам и несъгласия, например по въпроса за таксите –  Капитал отдели място и за моята гледна точка.  Накратко, аз смятам, че връщането към такси от аудиторията не само не е добро, а и е неизпълнимо решение и няма защо да се включва в списъка опции за обсъждане.

Сега и Свободна Европа се включва в дискусиите, като интересът на публикацията е  към приложимите национални модели за финансиране. Както съм писала и по-рано,   държавите са в процес на отказване от финансирането чрез такси поради трудностите, възникващи при идентификацията кой ползва услугите на обществените медии, поради проблеми със събираемостта и т.н. И Дания, и Швейцария, и Германия, и Обединеното кралство не събират такси, а финансирането от аудиторията – независимо дали го наричат данък, вноска или по друг начин – се извършва без оглед дали в домакинството се гледа/слуша обществената медия.

Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване от Германия, че това не противоречи на правото на ЕС.  А ЕСПЧ още през далечната 2009 е казал, че това е данъчно задължение в обществен интерес. Някои примери –

Но изборът на механизъм за финансиране е повече от това да определиш начина на публично финансиране. Втори голям въпрос например е определянето на размера на задължението (Швейцария с референдум увеличи размера до над 400 евро годишно).   Друг въпрос е определянето на задължените и освободените лица – вж дискусиите дали освободените досега лица над 75 г. да плащат (Обединено кралство).

И естествено друг въпрос е за какво точно плащаме.  Не за цензурирано съдържание, това е сигурно. И лев няма да дадат хората, ако някой им спира радиото, когато си реши, нито за среден пръст насред публицистично предаване.

БНТ, местни избори 2019: Сидеров е във властта, нормално било да мобилизира избиратели, кое не е ясно

Siderov_BNT

Започна предизборната кампания за местните избори.

За някои вероятно завърши. БНТ ще предложи на Централната избирателна комисия (ЦИК) и Съвета за електронни медии (СЕМ) да изключат партия “Атака” от подписаното между тях споразумение и тя да няма безплатни и платени участия в обществената телевизия.

Причината е поредният скандал на Сидеров, този път в студиото на БНТ по време на пряко предаване.

Предаването Референдум от 1 октомври е свалено от сайта на Българската национална телевизия, но е достъпно в YouTube.  Темата на предаването е местни избори, участват ръководители на щабове на политически сили, между които е един кандидат за кмет – Волен Сидеров, вероятно – кой може да му попречи – във функцията на шеф на щаб.

Следва скандал, не по-различен от уличните скандали  и авиоскандалите, в които сме  гледали Сидеров. Водещата Добрина Чемеджиева прекъсна предаването, което беше преминало в друг жанр.

Снимката е към статията на Свободна Европа.

СЕМ: Сидеров наруши споразумението за отразяване на предизборната кампания

ЦИК: Решение от 2 октомври 2019: установява нарушение на изискванията на чл. 183, ал. 4 ИК изразяващо се в нарушаване на добрите нрави и честта, и доброто име на кандидатите от Волен Николов Сидеров.

БНТ: “това беше демонстрация на безнаказаност и липса на уважение към БНТ, каквато депутатският имунитет не му дава. Недопустимо е използването на ефира на обществената телевизия и употребата на език на омразата.”

Важно за разказа е, че генералният директор на обществената телевизия (твърди пред СЕМ, че)  е работил като програмен директор на телевизията на Волен Сидеров Алфа.

Важно за разказа е и отношението към стандартите на обществената телевизия –   както напомня Дневник :

“Предпочитам да платя глоба, отколкото да допускам подобно нещо повторно”, каза генералният директор, който преди време в друго предаване на БНТ в качеството си на водещ и програмен директор показа среден пръст на зрителите.

От гледна точка на журналистиката “ако не беше разумната, адекватна и професионална реакция на Добрина Чешмеджиева, Волен Сидеров щеше да вземе властта в студиото” – и още от Иван Стамболов:

в студиото (а вероятно и извън него) не се случи нищо за преодоляването на проблема. По едно време се появи организаторът, повъртя се, повъртя се, пък си отиде. После една от камерите улови загриженото лице на режисьора, слязъл от апаратната с намерение да помогне, но без да знае как. По някое време най-сетне се появи и полицаят от будката на входа, гологлав. Постоя, постоя зад Сидеров, пък си тръгна и той. След още известно време се върна с втори униформен, също гологлав, но с тази разлика, че на неговия гръб пишеше „Жандармерия“. Постояха, постояха от двете страни на Сидеров като почетен караул, пък си тръгнаха. Най-сетне Чешмеджиева направи това, което може би трябваше да направи доста по-рано – прекъсна предаването, докато изведат Сидеров.

Последици?  Според Тома Биков, очевидно завеждащ медийните теми на ГЕРБ, било нормално по-нестандартни играчи така да мобилизират избиратели.

Да не се чудим защо явлението Сидеров оскандалява ефира.

 

Репортери без граници: натискът върху медиите е засилен драстично

Репортери без граници” (RSF) са ужасени от политическия натиск, който доведе до отстраняването на водеща в националното радио и след това – до спирането   на радиото за повече от пет часа”.

Ръководителят на организацията за ЕС и Балканите Полин Адес Мевел определя случилото се като опит за запушване на устата на журналист с цел защита на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Натискът върху медиите е засилен драстично в последните месеци – е оценката на RSF.

Позиция на RSF, разпространена на 20 септември 2019

Tagged

Журналистите от Нова телевизия в пост-Домусчиевата ера

На 31 май 2019 г. тримата най-изявени разследващи журналисти на Нова тв Миролюба Бенатова, Генка Шикерова и Марин Николов бяха уведомени, че    трудовите им договори с Нова тв се прекратяват, предлага им се свободна форма на сътрудничество, която те не приемат – и са уволнени.

Вяра Анкова, изпълнителен директор,  каза за 24 часа, че бизнес решенията в медийната индустрия не са ограничаване на свободата на словото.

Генка Шикерова обяви резултатите от разследването си за БАБХ, започнало в Нова телевизия, след като беше прекратен договорът й. Не се разбра защо телевизията се разделя  с толкова добър журналист.

Марин Николов напуска по-късно заради пътуване до САЩ и отпуск.

Миролюба Бенатова в момента е шофьор на такси. Този факт беше широко отразен в последните дни, след като тя написа Гласът на шофьора.

Не е срамно да умееш да изслушваш, да говориш учтиво и да отговаряш, когато те питат защо си там. Срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи. Да ти пишат въпросите и да ти диктуват отговорите. Срамно е да убиваш за пари. Да обслужваш корпоративни и лични интереси зад маската на журналистиката. Да си ПР или ченге на щат като репортер, продуцент и директор на новини, е срамно.

Ето обзорът на Полина Паунова, представящ по-голямата картина –  Дарина Сарелска, Анна Цолова, Милен Цветков и още. Подобни процеси има и в БНТ.

Тема с продължение.

Tagged

Българското национално радио в навечерието на избора на главен прокурор

I

На 12 септември Силвия Великова отива на работа. Четвъртък, тя има съдебен ресор, подготвя се да отрази поредния протест срещу избирането на Гешев за главен прокурор.

Същият ден Ивайло Савов, шеф на програма Хоризонт, неочаквано е пенсиониран, на негово място е назначен като и.д. Николай Кръстев. Той взема графиците за месеца и графиците по ресори и задрасква името на Силвия Великова: Тя няма да води. Тя няма да е в ресор Правосъдие.

Великова търси за разговор генералния директор Светослав Костов. Той я кани на разговор извън сградата на радиото – в Борисовата градина. Именно там й съобщава, че върху него има силен натиск тя да бъде освободена, четирима души – които тя познава – настояват тя да бъде отстранена. Добавил още, че дилемата е той или тя и че заплашват него и децата му да ходят гладни. Силвия пита откъде идва натискът и предлага да потърсят защита, включително да се обадят на миинстър-председателя. Натискът не е оттам, казва ГД Костов.

 

Новината стига до Борисов, той завърта два телефона и Силвия е върната в изходно положение – но с дубльор  по препоръка на УС, по съображения за плурализъм. (Както се изясни по-късно, БНР има няколко души за съдебния ресор.) Николай Кръстев подава оставка. Управителният съвет обаче публикува декларация фактически в подкрепа на решенията на Кръстев, която пеевските медии веднага охотно разпространяват. Това е единственото известно   включване на УС на БНР по кризата.

Ивайло Савов казва на ГД Костов, един силно изплашен човек, изпаднал в паника:   ако те притискат, имаш избор – с хората от радиото или против тях.  ГД Костов е избрал второто.

II

В края на този сюжет с възстановяването на Силвия Великова  в ефир започва развитието на нов замисъл, сега приписван на техническия директор Пламен Костов. В Хоризонт внасят съобщение, което новинарите започват да четат в навечерието на 13 септември, че на 13 септември, петък, от 6 до 11 часа –   това по едно съвпадение е времето, в което Силвия Великова води – предавателите на Хоризонт ще са в профилактика.

Върху доклада за профилактика стои резолюция  Да на ГД Костов. Така и става. Пет часа България остава без програма Хоризонт в ефир. Предаванията са онлайн. ДАНС реагира, задейства прокуратурата, СЕМ и КРС.  КРС не е получила уведомление за профилактика. Доколкото следя изказванията, обсъждат се нарушения поне на

Самата прокуратура напълно отрича митологията за необходимост от профилактика и спиране  на подаването на сигнала. Просто трик за заглушаване на гласове в ефира. Обяснението на Силвия Великова – “някой, който  не иска да ме слуша по радиото и има властта да го поиска и да го получи”.

СЕМ днес каза най-разнообразни неща за отговорността. Как ще наложи санкция на БНР, как ще даде случая на прокуратурата за нарушаване на независимостта и натиск – само по един въпрос не се произнесе: за своите правомощия да търси персонална отговорност.

III

Предсрочно прекратяване на мандата на ГД Костов изглежда смислено действие  като първа мярка за изход от ситуацията. Поиска го и редакционната колегия. По мое мнение има основание  в ЗРТ – грубо нарушение на правото на информация и свободата на изразяване.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:
1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;
2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.
(2) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор и до провеждане на нов избор, който да се проведе в срок до три месеца, ръководството на съответната организация се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии и отговарящо на изискванията по чл. 66.

Но единственият орган, чието мнение има значение на този етап, е СЕМ. В следващите дни ще разберем дали и според СЕМ е осъществено  грубо нарушение.

УС е логично да сподели съдбата на ГД Костов. Журналистите очакват институциите да идентифицират четиримата, оказвали натиск за отстраняването на Силвия Великова. Пред 24 часа ГД Костов вече заявява, че е много изненадан от твърденията за натиск в БНР.

С Людмила Железова в следобедния блок на програма Хоризонт днес.  Разговорът днес беше в ефира за разлика от ексцентричното ми включване при Ирина Недева на 13 септември, петък, сутринта –  в БНР онлайн  – поради липса на разпространение в ефир.

*Допълнение:

  • В медиите днес има цитирани мнения, че за прилагане на чл.67, ал.1 т.2 ЗРТ    грубите нарушения трябва да са повече от едно, защото в закона е използвано множествено число – “груби или системни нарушения”.  Моето разбиране е, че  това са алтернативни хипотези и ако нарушението е грубо, не се налага да се изчаква нито  повторност, нито системност.  ВАС  казва не повече от очевидното –  че ЗРТ не определя брой на грубите нарушения,  вж Решение 1554/2005. Такава е и логиката – ако някой изобщо спре разпространението на програмите на обществена медия, трябва ли да се чака да го направи повторно?

 

Юристът на СЕМ Емилия Станева обяви, че за момента не са налице законови предпоставки за прекратяване на договора на генералния директор, тъй като няма системни груби нарушения в рамките на една година. За да има такава предпоставка, трябвало да са налице три такива нарушения.

Законът не изисква грубите нарушения да са системни, това е ясно.

За съжаление, нямаме повече правомощия по отношение на изнесеното от журналистите. По отношение на прекратяване на мандата на генералния директор нашите юристи, както и ние, не откриваме достатъчно законова опора в Закона за радиото и телевизията да бъде прекратен мандатът, защото там конкретно са изброени случаите, при които се прекратява мандат на генерален директор. Този казус е възниквал неведнъж през годините с различни управления. И до момента това, на което сме свидетели, на практиката назад в годините, е, че това е доста трудно.

В чл. 67 на Закона за радиото и телевизията се казва, че мандатът се прекратява при системни или груби нарушения.

Но те трябва да са поне две или три и трябва съдът да се произнесъл, т. е. да са влезли в сила. И тук става въпрос за принципите на Закона за радиото и телевизията. Груби и системни нарушения по принципите на закона.

Не знам колко пъти е възниквал този казус в годините,   знам за един предсрочно прекратен мандат по чл.67 ЗРТ  – на Кирил Гоцев – и решенията на ВАС по този случай не виждам да изискват две или три груби нарушения. Няма и как да изискват – защото тогава отпада спецификата на хипотезата:  нарушението е от такова естество, че за да се защити обществената медия, регулаторът действа незабавно.

Tagged

Историята за преврата и за медиите, които бързо губят доверие

Български гражданин, на име Йордан Бонев, изпраща във вторник до определени медии писмо, че предстои да внесе сигнал в прокуратурата за готвен държавен преврат и размирици по време на протестите срещу избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Прилага скрийншотове от чатове между бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и своя баща, Венцислав Ангелов, известен като Чикагото.

И двамата „участници“ казват, че снимките са на фалшиви профили и отричат да са участвали. Бонев прилага и видео и аудио записи от свои разговори с Иванчева, в които обсъждат протестите. Никъде в тези записи не става дума за организиране или финансиране на нещо. В просторните си обяснения в сигнала Бонев прави заключения за подготовка за преврат, финансирана от издателя Иво Прокопиев и банкера в изгнание Цветан Василев.

Ред медии, включително БНТ и Нова телевизия включват тази “новина” в емисиите си. Поради съвършената невероятност и несъстоятелност на сюжета  включването на историята за преврата в новините  води към тъжни изводи  за посочените медии. Свободна Европа с още информация.

Tagged

Кошлуков, Рашидов, кое не му е свободно

„Айде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това?“.

Това заяви в ефира на БНТ председателят на комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов по повод скандалите, които през седмицата се разразиха в БНР. Водещ Георги Любенов.

Предаването

Рашидов е склонен да даде няколко десетки милиона на БНТ, стана ясно още от предаването. Кошлуков пък се обърнал директно към Рашидов “да поеме патронажа над поредица дискусии за промяна на медийния закон.” “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.”, каза на свой ред любезно Рашидов.

Повече: Свободна Европа

БНТ ще готви “оздравителен план, може и промени в закона.”

 

Tagged

Арестуваха и освободиха фотожурналист, заснел полицаи

Фоторепортерът Веселин Боришев е бил задържан преди вчерашния протест срещу избирането на единствения кандидат Иван Гешев за главен прокурор. Боришев е прекарал нощта в Първо районно управление на МВР и е освободен на другия ден.

Поводът за задържане е заснемането на полицията, която е била в очакване на протестните действия.

Основанието е Указ за борба с дребното хулиганство от 1963 г. Според преподавателя ми по Наказателно право през 70-те години на миналия век, когато нямаш друго основание да задържиш някого, го задържаш за хулиганство.

Министър-председателят Борисов, който често се появява в журналистическите сюжети напоследък, и този път поел ангажимент указът да бъде променен или премахнат.

Това несъмнено е добре. Но и без това арест за заснемане на полицията по време на работа противоречи на правилата на Съвета на Европа и практиката на Съда за правата на човека.

Najafli vs Azerbaijan

Gsell v. Switzerland

 

 

Tagged

Изнудването: изображения със сексуално съдържание

Разпространението на изображения със сексуален характер без съгласието на заснетото лице е много мощно и крайно средство за натиск. Мотивите могат да са различни –

  • понякога са с личен характер, изнудване с цел продължаване на връзката или отмъщение;
  • понякога – за принуждаване към определено поведение или действие, например във финансов или политически план.

Във всеки случай обществото трябва да реагира категорично и ясно. Използването на лични снимки и видео със сексуален характер може да е инструмент на културата на страха. Няма съмнение, че това е добро продължение на методите на Държавна сигурност – принуждаване на хора към определено поведение на основата на зависимости  чрез натиск, заплаха и компромати.

У нас има конкретен случай – използване на снимки преди началото на предизборна кампания с цел разстройване на кампанията на един от кандидатите и дискредитирането му.

Случката е толкова омерзителна, че има – поне номинална – реакция от политически лица и други кандидати. Министър-председателят е казал, че ГЕРБ няма да дава пари на ПИК, “ако това питате”

Медии и журналисти са се обединили зад кратък текст Днес е денят, в който казват “Това не е журналистика”. Втори въпрос е, че част от присъединилите се не ce различават съществено от ПИК.

Засегнатите ще търсят защита по съдебен ред. Според Уикипедия в много държави има изрични закони или наказателни разпоредби за revenge porn.

Остава неизяснено откъде ПИК има снимките. Предвид факта, че момичето е предало носител със снимки на МВР, за да се търси отговорност на извършителя,   има възможност снимките да са изтекли и от институциите. Това може би също ще се проверява.

По темата при Ирина Недева, БНР, Хоризонт

Against porn journalism

Tagged

За конституционното право на достъп до информация, микрофоните и техните дръжки

Премиерът обича да казва, че има свобода на медиите, че никой не им пречи, че свободата на словото е проблем на собствениците на медии и на журналистите, “това е ваш проблем на журналистите, решавайте си го сами” и също:

Такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт.

Така ли е?

В последно време се ограничава достъпът на журналистиката, следователно и на обществеността, до информация и събития.  А достъпът до информация е в основата на възможността да информираш: ако нямаш достъп, не можеш да си позволиш коментари и анализи, не можеш да реализираш критичната функция на медиите.

Пресконференция без медии и демонтаж на микрофони са само прояви на тази опасна негативна тенденция.

I

Симптоматиката на ограничения достъп:

(1) червените въженца   на официални събития – символ на физическите ограничения за   достъпа на журналисти;

(2) избирателното отношение към  медиите, привилегированото допускане само на близки до властта медии с цел гарантиране на проправителствено отразяване на събития, гостувания, срещи;

(3) пренебрежителното отношение към покани за участия на хората от властта, неуважение към медиите (има и  изключенияЗа Нова телевизия накъде да гледам), подминаване на неудобни въпроси (Точно на теб знаеш ли кога ще отговоря), стил Пеевски (Пеевски праща много здраве)  или  стил Домусчиев (Олигофрен, изчезвай);

(4)  пресконференция без медии -“Тези избори ще бъдат много подли”, казва премиерът  по време на политическо събитие, което се отразява през страницата му във фейсбук – и властта се е погрижила да няма кой   да попита защо;

(5) демонтаж на микрофони – скандал : дори ако се съгласим, че при подготовка на актове информацията за медиите е ограничена, партньорското отношение изисква съвсем друг начин на въвеждане на режим “само изявления”, а не технически мерки, демонтаж. Така смята и новата председателка на ЕК:

„Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен никога не би поискала отстраняването на техническото оборудване на журналисти”. Това заяви главният говорител на Комисията Мина Андреева в отговор на въпрос на АЕЖ-България

(6) демонтаж на журналисти – самата фраза трябва да предизвика тръпки, особено когато авторство върху нея  има   журналист, принуден да напусне Нова телевизия – а списъкът расте (* допълвам с публикация на Свободна Европа за питащите журналисти, които изчезнаха от ефира), на дневен ред е казусът Камен Алипиев, но да изчакаме развитието в БНТ;

(7) демонтаж на медии – каква е съдбата на Би Ай Ти?  Дали ще станем свидетели на демонтаж на обществените медии? Голяма тема, много опасения, лоши прогнози, но  – надявам се – обществените медии са твърде важни  и обществото не е безразлично към съдбата им;

(8) медиите на прицел – като продължение на горната тема има смисъл да се отбележи отношението на прокурорската колегия, нейни представители и другари  – към определени медии, които демонизирали прокурори, представлявали средство за компрометиране и внушения, срещу които прокурорите щели да се защитят с всички средства – медиите вече реагираха, че това звучи като заплаха;

(9) в последно време сме свидетели на  закони,  законодателни инициативи или намерения, които имат отношение към достъпа до информация:

  • ЗИД АПК, с който административното правосъдие се феодализира (адв. Кашъмов), а  делата за отказ по ЗДОИ вече не се гледат от ВАС, регионалните съдилища решават окончателно делата, понякога различно, а отказите растат лавинообразно;
  • ЗИД ЗЗКИ, с който става възможно сроковете за класифицирана информация да се  удължат до 90 години – проектът влиза в парламента;
  • ЗИД ЗЗЛД по въпроса за журналистическото изключение и баланса между правото на информация и защитата на личния живот – разпоредбата е предмет на конституционно дело;
  • и за финал: от една среща  на Вежди Рашидов и министъра на правосъдието произлезе съобщение, че прокуратурата, МВР и Министерството на правосъдието ще готвят европейски стандарти и   ще   криминализират фалшивите новини.

Обзорът може да продължи, но важното е темата да остава в дневния ред на медиите, за да разчитаме на позитивни промени.

II

Не засягам тук другата страна, другия проблем  –    дръжките на микрофоните“Г-н Борисов, да си ходим ли или ще ни говорите нещо отвън?” 

Както бихте могли да се сетите, преди 15 години и  Кьосев описа озадачаващата политика на някои медии  в Момиченца:

Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал – дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.

Да завърша пак с Генка Шикерова – демонтажът на микрофони не е непреодолима пречка:

Нормалното питане се превърна в събитие. Ако някой наистина има въпрос, той може и да го извика.

 

Ето и  разговорът с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

Tagged