Category Archives: BG Media

Медиите и медийната собственост в България: доклад на ECPMF

Публикуван е доклад от мисията на Европейския център за  свобода на печата и медиите (ECPMF)

Из заключението:

Когато имаме липса на правова държава и липса на функциониращи институции като съдебната система, свободата на медиите е изложена на риск. Високото ниво на концентрация на медиите, съответно ниското ниво на медиен плурализъм, допринася  за проблемната ситуация със свободата на медиите.

Според доклада на CMPF 2018, четирите основни пречки пред медийния плурализъм в България се отнасят до разпределението на държавната реклама, концентрацията на собствеността, намесата в редакционното съдържание и състоянието на медийната грамотност.

Tagged

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията

От сайта на Народното събрание научаваме, че е постъпил законопроект за изменение на ЗРТ. Той е внесен от трима депутати – Тома Биков и Евгени Будинов от ГЕРБ и Велислава Кръстева от ДПС.

Конфигурацията на вносителите може  да се разчете  като наличие на политическа воля за промяна на закона – и, поради съдържанието на самото изменение – като  политическа подкрепа за сегашните ръководства на БНТ и БНР.

Исканото изменение:

  • удължаване на срока на мандата на генералните директори, съответно на членовете на управителните съвети,  на БНТ и БНР от 3 на 5 години и
  • преходна разпоредба, с която новото правило ще се отнася и до заварените генерални директори и управителни съвети.

Вън от конкретните обстоятелства: знае се, а и от  приложената справка се вижда, че в България мандатите са кратки. Отделен въпрос е защо в края на мандата на Вяра Анкова ги направиха практически безсрочни – и това  не е променено.

Законопроект  954-01-18

Изглежда законопроектът е бил на дневен ред за рекордно кратко време – има медийна публикация, според която е оттеглен. Вносителят Тома Биков е посочил две причини – за да няма спекулации около текста и  за да се прецизира, защото съдържал неточности. Няма повече обяснения.

 

КЗК разреши придобиването на Нова Броудкастинг Груп

Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията,
тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

КЗК оповести на 21 март 2019 решението си, с което – този път – разрешава сделката:

Реално осъществяваната от „Нова“ дейност включва:

  • създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
  • разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
  • телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
  • поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/,
    https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи
    възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
  • предоставяне на услуги (…..)*.
    Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с
    печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама.
    Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
  • уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
  • електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
  • търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
  • новини и информация – Нет Инфо предоставя цифрови новини и информация чрез новинарския сайт http://www.vesti.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg, сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg, сайта за финансова
    информация http://www.pariteni.bg и сайта, посветен на модерната жена http://www.edna.bg;
  • обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
  • проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.

Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие.
Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД
от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД.
„Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва:
(…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание.
Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.

КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки
конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права.
По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..).
Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ
на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него.
Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания
съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Разрешава концентрацията.

Домусчиеви са на пазара на спортните права, Келнер не беше – Келнер не получи разрешение, Домусчиеви получиха. Келнер просто обърна гръб и не се занимава да обжалва – така и няма да видим по време на съдебен контрол каква е разликата според КЗК.

Иначе можем да се сетим каква е разликата.

Доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека през 2018 г. – свобода на изразяване

Публикуван е докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека през 2018 г. Съпровождащите думи на М. Помпео тук.

В областта Свобода на изразяване за България се констатира, че – макар законът да предвижда свобода на изразяване и като цяло правителството спазва това право – продължават тревогите, че корпоративният и политически натиск, в съчетание с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и мрежите за разпространение, както и правителственото регулиране на ресурсите и подкрепата за медиите, сериозно увреждат медийния плурализъм.

Индексът (IREX) 2018 сочи „постоянно нарастващия политически натиск върху медиите“, както и ежедневния „тормоз и натиск срещу журналисти и собственици на медии“. IREX отбелязва съществуването на дълбоко разделение на „воюващите лагери“ , негативни кампании и увеличаване на агресивната пропаганда. Има данни за сплашване и насилие срещу журналисти.

В доклада се посочва още, че според източници от третия сектор присъствието на националистически партии в правителството „упълномощава” поддръжниците им да използват редовно речта на омразата.

Правителството може да бъде критикувано без официална репресия, но има и такива случаи – сочи се случай в Смолян, където кметът едностранно прекратява договор за наем на регионален вестник с критични публикации.

Според доклада в медиите са отразени множество гледни точки. Има уредба срещу речта на омразата. Същевременно цитира се заключението на организацията „Журналисти без граници“ (RSF), че журналистите и медиите са следени, сплашвани, обезсърчавани чрез негативни кампании срещу тях, наричани са „ врагове на държавата”.

В доклада се твърди, че журналистическите разследвания се посрещат със „стена от мълчание“, дължаща се на „корумпирани редактори и издатели, автоцензура, натиск от властите“ и собственици, които използват медиите, за да контролират или наказват тези, които не се подчиняват. RSF съобщава за широко разпространена „корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите“ . Вътрешните и международни организации критикуват както печатните, така и електронните медии за редакционни пристрастия, липсата на прозрачност във финансирането и собствеността им, както и склонността към политическо влияние и приемане на “икономически стимули”.

Съобщават се случаи на насилие срещу журналисти, посочва се още, че извършителите на нападението срещу Иво Никодимов от 2017 г. не са разкрити.

Журналистите продължават да съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и за налагането на политически гледни точки в отразяването от страна на корпоративните лидери. Според Асоциацията на европейските журналисти автоцензурата е широко разпространена, особено в по-малките регионални медии.

През юни Нова телевизия не излъчи предварително записания епизод от токшоуто на „Часът на Милен Цветков”, което според сведенията разглежда предполагаемите притежания на недвижими имоти на премиера Бойко Борисов, обяснявайки, че предаването не отговаря на стандартите за обективност и баланс на мнения. Премиерът отрече всякакво участие, което предполага, че става дума за “цензура или самоцензура”. Нова телевизия не поднови договора за Цветков за токшоуто през есенния сезон.

През юли Асоциацията на европейските журналисти протестира срещу статия, публикувана в ежедневните вестници Телеграф и Монитор, която призова националния бТВ канал да „се прочисти” от журналисти като водещия Светослав Иванов. Атаката срещу Иванов беше в отговор на въпроси, които бе задал на бизнесмен за намерението си да придобие част от издателския бизнес на Делян Пеевски, който е собственик на Телеграф и Монитор. Асоциацията отбелязва, че подобни атаки не са безпрецедентни “в светлината на политическото и икономическото влияние на Пеевски” и че те могат да се разглеждат като “заплаха за журналиста и опит да се окаже натиск върху управлението на телевизионния канал”. Привеждат се случаи за заведени дела срещу журналисти за клевета поради критични публикации.

За сравнение – докладът за 2017, негативните оценки се пренасят от година в година, цензурата, натискът, поръчковата журналистика отново са в центъра на доклада, само имената на засегнатите журналисти и медии са различни. Речта на омразата застрашително се връща като тема.

Tagged

Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

На сайта за обществени обсъждания се е появил  проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Дата на откриване:05.3.2019 г.
Целева група:Всички заинтересовани
Сфера на действие:Култура
Дата на приключване:05.4.2019 г.

Мотивите: 

Разработването на общ рамков документ за развитието на българската култура (Стратегия) е свързано с нуждата от стратегическо планиране и управление във всички области на културата за определен период от време. По този начин, създаването на подобен тип стратегически документ позволява да се:

  • Формулират дългосрочни програмни и управленски цели, както и цели на конкретни политики, заедно с желаните резултати;
  • Определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени;
  • Определят планови показатели, чрез които ще се измерва напредъкът по постигане на общите и конкретни цели за определен период от време;
  • Даде възможност за прилагане принципите за широко участие в управлението на културните процеси, което ще обедини вижданията и усилията на правителството, гражданското общество и всички заинтересованите страни в съвместна работа за постигане на обща визия на основата на споделени ценности.

Настоящият документ, който се базира на направен анализ на средата за предходните десет години, си поставя за цел да посочи пътищата за развитието на българската култура и отстояването на националната културна идентичност. Това може да бъде осъществено посредством:

  • реализирането на конкретни политики и програми, които насърчават всички културни процеси и субектите, свързани с тях;
  • подкрепа на творчеството и създаване на условия за иновации;
  • прилагане на авторско-правните норми;
  • осигуряване на възможно най-широк достъп до съвременните и наследени от миналото културни постижения и в тази връзка условия за развитие на хората и извеждане на преден план на общи ценности.

Кратка оценка:

Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата:

“Министерска лакърдия. В рамките на тригодишната прогноза до 2020 г. бюджетът за култура пада на 0.4 процента.”

Текстът  заслужава  пространнна рецензия другаде.

Сега целта е да се привлече вниманието към проекта за национална културна стратегия – текстът има проблематични характеристики, които наистина трябва да бъдат обсъдени.

Обхват. Културна стратегия би трябвало да означава стратегия за културата,  за отделните елементи, които в системно единство съставляват културата на едно общество. Проектът предлага идея за култура, обхващаща следните десет области:

  1. Културно наследство
  2. Визуални изкуства и архитектура
  3. Изпълнителски /сценични/ изкуства
  4. Книга, четене, библиотеки
  5. Читалища и любителско изкуство
  6. Аудиовизия и медии
  7. Авторско-правна политика
  8. Международно културно сътрудничество. Популяризиране на българската култура извън страната
  9. Култура и образование
  10. Национален фонд „Култура“

Културата по обхват е сведена до това, с което се занимава Министерството на културата.  За сравнение – алтернативен възглед за обхвата на стратегията. Културните и творчески индустрии  присъстват в настоящия проект  в една точка (3.11), в която няма нещо стратегическо за тях, а има трудно достъпен текст с влияние на Валтер Бенямин, уверете се:

форми на изразяване, доколкото те са резултат от определена творческа активност (респ. дейност) и имат отношение не само към творчеството и иновациите, но и към начина на (въз)производство на културните и творческите индустрии. В тази връзка техническата възпроизводимост на резултата (респ. формата на изразяване) е критерий за класификация на творческата дейност като творческа индустрия или субсидирана култура и т.н.

Финансово осигуряване. Смисълът на една стратегия е да очертае посоки на развитие, за които има финансово осигуряване – или, при най-минималистичен подход – да очертае откъде ще дойде финансирането зад предвидените мерки. Какво от това, че е предвидено популяризиране на българската култура зад страната или цифровизация на архиви и фондове – ако няма финансиране? Без сериозно разработена и защитена финансова част така наречената стратегия е  множество от думи, зад които не стои никаква воля

Така си обяснявам защо Диана Андреева е коментирала този проект накратко с едно число –  0.4.

Цели и приоритети. Културната стратегия е оставена без цел Достъп до култура. Има различни цели и приоритети,  но достъп до култура при целите няма. При положение, че според НСИ това е основен проблем.

Какво предвижда  стратегията за областта Аудиовизия и медии:  

Аудиовизия и медии
Основен приоритет

Подпомагане на културния и творческия сектор да се възползват от възможностите, свързани с глобализацията и цифровата ера

 

Стратегически цели
1. Подпомагане на културните и медийните индустрии с цел допринасяне за устойчивия растеж, заетостта и социалното сближаване;
2. Повишаване нивото на медийна грамотност;
3. Подкрепа на цифровото разпространение на аудиовизуални произведения;
4. Осигуряване на достъп до нови възможности, в т.ч. и международни, пазари и публика;
5. Активно участие в диалога свързан с развитието на аудиовизията и медийния пазар.

Дейности:
– Разработване на нови модели за цифрово разпространение и дигитализация ва създадения културен продукт.
– Прилагане на възможностите, предлагани от цифровите технологии, особено за разпространение на аудиовизуални произведения.
– Разработването на политики, научните изследвания и отчитането на медийната грамотност и дигиталното разпространение.

За сравнение – проект  за същата област,  изготвен в рамките на подготовката на стратегия за културните и творчески индустрии  преди години с активното участие на Обсерваторията по икономика на културата.

Прочетете какво се предвижда за областите, които ви интересуват, в
проекта на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г. и дайте мнението си до 5 април 2019.

MTG съобщава за продажбата на Нова Бродкастинг Груп

 

22 февруари 2019 г.

Modern Times Group (MTG) продава своя 95% дял в Nova Broadcasting Group в България на Advance Media Group.
Продажбата подлежи  на одобрение от местните регулаторните органи, което се очаква да стане през второто тримесечие на 2019 г.

MTG първо влиза в България през 2007 г., като инвестира в Balkan Media Group Limited, а след това придобива Nova през 2008 г., преди да обедини двата бизнеса през 2009 г.

Адванс Медия Груп ЕАД е дъщерно дружество на Адванс Пропъртис ООД, която притежава 117 компании в 23 държави. Фирмените компании на Адванс Пропъртис оперират в повече от 10 индустрии, включително фармацевтични продукти, корабоплаване, пристанищни операции, недвижими имоти и производство на електроенергия. Групата е собственост на българските бизнесмени Кирил Домусчиев и Георги Домусчиев.

Съобщението на сайта на Нова телевизия: „Адванс Медиа Груп“ ЕАД и шведската медийна група Modern Times Group (MTG) съобщиха, че е подписан договор за продажбата на Нова Броудкастинг Груп. Споразумението предвижда българската компания да придобие 100% от Нова Броудкастинг Груп АД.

Домусчиев купува Нова телевизия, има ли кавички

Bulgarian_businessman_“buys_Nova_TV”_-_2019-02-21_15.49.06

Западни медии  – защо ли – слагат новината в кавички – “купува Нова телевизия”.

Официално съобщение се очаква утре.

Следва.

 

Брюксел: за една среща на медиите и участието на генералния директор на БНТ Каменаров в нея

Обществени  и търговските доставчици на радио и телевизия са имали среща на 19 февруари 2019 г. в Брюксел по покана на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни.

Две новини от тази среща:

Първо, според Advanced Television след обсъждане, фокусирано върху медийната екосистема и борбата срещу дезинформацията, доставчиците са призовали   европейските институции за мерки – и според по-конкретна информация – за регулиране на платформите.

Второ, тази среща едва ли щеше да бъде забелязана в България, ако Българската национална телевизия не беше я отразила в централната си информационна емисия По света и у нас,  и в частност ако не беше отразила своя генерален директор Каменаров в Брюксел. Работата е в това, че в същото време  Каменаров е уведомил съда, че не може да се яви в съдебно заседание  поради  остра респираторна инфекция  – и така за пореден път  делото на Каменаров за шофиране след употреба на алкохол се е отложило. Съдът вече е наложил глоба от 1000 лева на Каменаров за  “поведение на границата със злоупотреба с право”.  С новото отлагане тази граница изглежда вече да е премината.

(снимка – от емисията на БНТ)

След това необичайно включване на подсъдимия от Брюксел съдът е назначил проверка на болничния лист на Каменаров.

Константин Каменаров е подсъдим на втора инстанция в Софийския градски съд, където обжалва присъда условно лишаване от свобода от 1 година и 3 месеца и глоба от 600 лв. за това, че е управлявал автомобила си със съдържание на алкохол 1,6 промила.

Той е избран за тенерален директор при  висящо наказателно дело за шофиране след употреба на алкохол. Според ЗРТ кандидатът трябва да има висок обществен авторитет. Доколкото стана ясно, по време на конкурса СЕМ е установявал това обстоятелство с декларация от самия кандидат.

ПИК осъден за клеветническа информация в статия

На 12 февруари 2019 г.  състав на Софийския граски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков.

ПИК Нюз е осъден да заплати на  Емил Джасим обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на клеветническа информация, съдържаща се в статия на ПИК Нюз.

Пълният текст на решението

Преди националния празник на България през 2017 г. и преди изборите за парламент, на сайта ПИК  е публикувана статия със заглавие СКАНДАЛНА ГАВРА! Историк и учител от „Да, България” хули българщината навръх 3-ти март, нарича *******”  Твърди се, че Емил Джасим, определен като кандидат-депутат от политическа партия,  „хули“ българщината и Васил Левски и “дори си позволява пред аудиторията да нарече Васил Левски „л…но“.

СРС се произнася в полза на Джасим.  В жалбата срещу решението на първоинстанционния съд защитата на ПИК Нюз твърди, че

  •  не е налице виновно поведение на автора на публикацията, доколкото е отразена обществената реакция срещу презентацията на ищеца;
  • статията е резултат на добросъвестен журналистически анализ;
  • публикацията на сайта на ответника е препечатана от Труд  и  е процесуално недопустимо да се уважат исковете на ищеца срещу различни ответници във връзка с нанесените му неимуществени вреди;
  • публикувайки линк към презентацията на ищеца, медията е дала възможност на читателите да се запознаят с нея, което изключва изопачаване или скриване на информация;
  • ЕСПЧ  има практика за защита на свободата на изразяване, приложима в случая.

Софийският градски съд засяга множество въпроси в светлината и на практиката на Съда за правата на човека.

Отговорност за републикуване

Статията е препечатана от Труд. Съдът установява, че липсва позоваване и за автор е посочен ПИК. По този въпрос съдът приема следното:

Ирелевантно е за спора дали статията е препечатана от друга медия, доколкото не се спори, че в прикаченото към статията видео, което към момента на публикуване е било налично, се е съдържала цялата процесна лекция на ищеца и авторът на материала е могъл да се запознае с него, съответно да провери соченото в статията, от която се твърди, че е препечатана.

При републикуване, чрез което се разпространява клеветническа информация,  се ангажира отговорността на медията, която републикува:

в свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Съдът в Страсбург приЕ., че са необходими специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания ще зависи най-вече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по отношение на твърденията(Standard Verg lagsgesellschaft mbH (№2)).

В конкретиката на казуса се установява, че в процесната статия се твърди, че ищецът е нарекъл по недопустим и циничен начин историческа личност. Напълно предвидимо е, че публикуваният материал с подобно заглавие не само има опасност, но неизбежно ще засегне с висок интензитет личността на ищеца и мнението на обществото за него. Авторът на статията е имал възможност без особени усилия да провери твърденията си в статията, като се запознае със съдържанието на процесната лекция.

Ето защо съставът намира, че в случая не са спазени добрите журналистически практики и съответно дори и материалът да е взет от друга медия, което не се доказа по безспорен начин, то отговорността на медията не отпада.

Баланс на права

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че авторът на публикацията не е съблюдавал правилата за добра журналистическа практика, не е проверил информацията, която излага, а е извършил недопустимо нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията), което не може да бъде извинено и пренебрегнато за сметка на свободата на словото, прокламирана в чл.10 от Конвенцията.

Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл.8 от ЕКПЧ, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл.10 от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване.

ЕСПЧ е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността наличния живот съществува независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43 EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса между чл.8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва критерия за обществен интерес. В конркетния казус процесната статия, доколкото касае публична личност и нейни публични изказвания и виждания, може да породи конструктивен дебат, доколкото лицето се установи по-делото, че е член на политическа партия и участва активно в нейната дейност. За обществото е важно да се запознае с възгледите на публичната личност по отделни въпроси, дори и свързани с мнението му за исторически периоди и личности.

В този смисъл е позволено да се извършва оценъчна дейност на изказванията и поведението на лицето. Недопустимо е обаче да се възпроизвеждат клеветнически твърдения, които манипулират общественото мнение и целят популяризиране на даден материал. Доколкото се установи, че не ищецът е обидил историческа личност, в тази част статията се явява клеветническа и не може да попадне под закрилата на чл.10 от ЕКПЧ.

По тези критерии въззивният съд счита, че следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца за сметка на чл.10 от ЕКПЧ. ЕСПЧ е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer срещу Австрия). В делото Chauvy и други срещу Франция съдът тълкува чл.8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение.

Публични фигури

Следва обаче да се има предвид, че степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Petriva v Romania, като се съобрази факта дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл.8 от ЕКПЧ.

Съдът е приел, че защитата на репутацията на другите по смисъла на чл.10 §2 от ЕКПЧ обхваща политици, които не действат в личното си качество – Lingens v Austria. Безспорно съдът намира, че към 2017 ищецът е бил публична личност, тъй като е участвал активно в политическия живот на страната, членувал е в политическо движение и е бил кандидат на избори от листите на движението „Да, България“, както посочва и свидетеля И.. Следователно прагът на търпима критика спрямо публичните изяви на ищеца, каквато е и изнесената от него лекция, е завишен.

Оценка и твърдение за факт

Отговорност се носи за твърдения за факт, не за оценки – и съдът пространно аргументира защо следва тази линия.

Обществото има право да е информирано за възгледите на лица, които упражняват пасивното си избирателно право. Поради това, макар и действително натоварени с негативен смисъл, използваните изразни средства, с които авторът описва своето мнение за лекцията на ищеца, не са основание за ангажиране на деликната отговорност на ответника на основание чл.49 от ЗЗД.

ЕСПЧ е имал възможност да направи разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за неподлежащи на доказване – Nilsen and Johnsen v Norway. Оценъчните съждения се ползват с по-голяма степен на защита. Практиката на ЕСПЧ е в посока, че дори провокативни изрази могат да не бъдат определени като фактически твърдения.

Авторът дава свой прочит на лекцията, като определя твърденията в нея като „истинска Вавилонска кула от нагли лъжи и тотални манипулации“. Очевидно това са оценъчни съждения, които няма законова опора да бъдат приети за фактически твърдения и съответно да са основание при констатирана невярност да са основание за деликтна отговорност. Обратното тълкуване би нарушило чл.10 от ЕКПЧ, доколкото би се ограничила свободата на словото и би се попречило на свободното изразяване на журналистическо мнение.

Признавайки вреди на публична личност вследствие на цитираните по-горе оценки, Държавата, чрез съдебната власт, би нарушила ЕКПЧ. Още повече, че както беше посочено, обществото има интерес от това да бъде информирано относно публичните изяви и възгледи на политици. Няма пречка журналист в статия да изразява мнение и да дава собствена оценка на прояви на ищеца.

ЕСПЧ приема, че след като се установи наличието на оценъчни съждения е необходимо да се прецени дали е налично „достатъчно фактическо основание за тях (Turhan v Turkey). Следва да се има предвид, че не е допустимо зад понятието „оценъчни съждения“ да се прикрива необоснована критика, обида или друга укорима цел. Необходима е връзка между оценъчното съждение и факти, които да го подкрепят, за да не се злоупотреби с предвидената в чл.10 ЕКПЧ закрила и съответно нарушението да остане несанкционирано. Съдът намира, че по делото е налично достатъчно фактическо основание за оценъчните съждения, доколкото от свалената на хартиен носител публична лекция се установява действително, че ищецът защитава пред широка аудитория свои интерпретации на периоди от българската история, съответно различен поглед върху дейността и живота на известни исторически личности. В светлината на необходимостта обществото да познава публичните личности, техните възгледи за важни исторически събития, които очевидно не са част от техния личен живот, е оправдано да се използва по-висока степен на критика, съответно не е укоримо използването на въздействащи фрази, които представят мнението на автора за действията и възгледите на публично активна личност, още повече и политически активист.

Невярно и засягащо доброто име твърдение

В статията обаче има и клеветнически твърдения за факти. Приписва се на Джасим казано в разговор между деца за националния герой Левски, което той само цитира в подкрепа на  свои тези.

 заглавието на статията, съответно нейното съдържание, без всякакво съмнение оставя впечатление у читателя, че обидата изхожда от ищеца. С това поведение са нарушени основни принципи на журналистическата етика, направено е едно клеветническо и невярно твърдение, като единствената му цел е да предизвика негативни реакции в аудиторията, съответно да се подсили въздействието на материала. Подобна цел е недопустимо да се постига с такива средства, поради което съдът намира, че именно тези твърдения в статията и заглавието обуславят отговорността на ответника за непозволено увреждане.

 

Самото заглавие на статията е провокативно, цели да заостри вниманието на читателите, като ги насочи именно към обида, нанесена от ищеца на историческа личност. Ясно и недвусмислено е, че описаното в материала, ще доведе до негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към една личност и ще накърни репутацията му. В случая се установява, че авторът е пренебрегнал правилата за добра журналистическа практика, доколкото от статията е видно, че написаното е интерпретация […] авторът е бил наясно с действителното поведение на ищеца по време на лекцията, но за да привлече по-голям брой читатели, съответно за да въздейства материалът по-силно на аудиторията, е изопачил по недопустим начин фактите, като е направил клеветническо и невярно твърдение, че обидата е нанесена от ищеца.

[…] самото заглавие на статията е клеветническо и провокативно – то провокира не само интерес към статията, но и само по себе си насърчава формирането на укорими реакции спрямо ищеца, изразяващи се в неприязън и отправяне на заплахи.

Отговорността на читателите

Читателите на ПИК  нямат задължение да проверяват факти, те са се доверили на източника, смятайки, че ПИК е медия и спазва медийните стандарти.

Читателите на ответната медия нямат задължението и ресурсите да проверяват изложените в статията твърдения, съответно отговорност за тях носи техният автор или самото дружество при условията на чл.49 от ЗЗД. Читателите са се доверили, че авторът е извършил добросъвестна проверка, спазил е задълженията си, вменени му от съответния Етичен кодекс и са приели за безспорно и вярно изложеното както в заглавието, така и в самия материал.

Решението обаче  казва достатъчно за ПИК и източника му Труд,  за цялата  машина  за разпространение на клеветническа информация.