СЕМ: обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио

От протокола на заседанието на Съвета за електронни медии, 30 октомври 2019, т.1
Във връзка с предсрочно прекратения мандат на генералния директор на Българското национално радио, следва да бъде обявена процедура за избор на нов генерален директор.

София Владимирова направи уточнение, че в момента не се гласува процедура, тя е приета още 2016 г. от Съвета. В случая се гласува само времевата рамка за провеждането на конкурса. Очаква се визията на кандидатите върху така създалата се ситуация, техните решения, за да не се достига до подобни кризи;  да бъдат поети гаранции за нормализиране на ситуацията; да бъдат решени проблеми, които очевидно дълго време в годините, по една или друга причина, не са решавани и доведоха до ескалация на напрежението вътре в самото радио; да бъдат поети гаранции за спокойната и професионална работа на журналистите, които работят в обществения доставчик.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”:

• Открива процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.
• Срок на подаване на документи: до 05.12.2019г.
• Обявяване на допуснатите до процедурата кандидати: до 08.01.2020 г.
• Обявяване на допуснатите до изслушване кандидати: до 15.01.2020 г.
• Изслушване: 20 – 21.01.2020 г.
• Избор на генерален директор на БНР: 22.01.2020 г.

СЕМ: предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР Светослав Костов

Протокол 45 от 2019 г.  на Съвета за електронни медии отразява обсъждането на откриването на процедура за предсрочно прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио. По решение на съветниците предстои да бъде открито административно производство. Решението за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР г-н Светослав Костов е индивидуален административен акт  съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. На г-н Костов ще бъде изпратено уведомително писмо за откритото производство, за да има възможност да направи възражения или да подаде свое становище в срок седем дни съгласно АПК. След изтичането на този срок  Съветът ще пристъпи към вземане на мотивирано решение.

Решение:
СЕМ реши с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се” (Бетина Жотева и Галина Георгиева): Открива се процедура за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на Българското национално радио.
СЕМ дава срок от пет дни на генералния директор на Българското национално радио за представяне на становище във връзка с откритата процедура.

Протокол 46 от 2019 г. отразява обсъждането на   предсрочното прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио Светослав Костов.

В определения срок Светослав Костов е предоставил на Съвета своето становище, в което по същество оспорва наличието на основание за предсрочно прекратяване на мандата му. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. Излага съображения, че Българското национално радио създава и предоставя за разпространение освен двете национални програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” и регионални радиопрограми. Твърди, че практически не е преустановявано предаването на програма „Хоризонт”, тъй като на 13 септември тя е била достъпна чрез интернет страницата на националното радио. Отбелязва също така, че Съветът не отчита обстоятелството, че три от предавателите са спрени в изпълнение на графика за профилактика, т.е. на територията на цялата страна сигналът не е спрян умишлено от лице от БНР. Като финал намира, че правото на информация на аудиторията, на гражданите на страната, се реализира не само и единствено от програма „Хоризонт”, но и с другата национална програма „Христо Ботев”. В становището си той категорично отрича да е знаел, или с негово знание да се е осъществило преустановяването на сигнала на програмата на 13 септември.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: Прекратява мандата на генералния директор на Българско национално радио и договора му за управление, считано от 18.10.2019 г.
Избор на временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио до провеждане на нов конкурс, който по закон е до три месеца след избора –  за временно изпълняващ длъжността да бъде избран Антон Митов, който в момента е директор на архива на Българското национално радио и подложи предложението на гласуване.
Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: възлага на Антон Митов ръководството на Българското национално радио.

БНТ, местни избори 2019: Сидеров е във властта, нормално било да мобилизира избиратели, кое не е ясно

Започна предизборната кампания за местните избори.

За някои вероятно завърши. БНТ ще предложи на Централната избирателна комисия (ЦИК) и Съвета за електронни медии (СЕМ) да изключат партия “Атака” от подписаното между тях споразумение и тя да няма безплатни и платени участия в обществената телевизия.

Причината е поредният скандал на Сидеров, този път в студиото на БНТ по време на пряко предаване.

Предаването Референдум от 1 октомври е свалено от сайта на Българската национална телевизия, но е достъпно в YouTube.  Темата на предаването е местни избори, участват ръководители на щабове на политически сили, между които е един кандидат за кмет – Волен Сидеров, вероятно – кой може да му попречи – във функцията на шеф на щаб.

Следва скандал, не по-различен от уличните скандали  и авиоскандалите, в които сме  гледали Сидеров. Водещата Добрина Чемеджиева прекъсна предаването, което беше преминало в друг жанр.

Снимката е към статията на Свободна Европа.

СЕМ: Сидеров наруши споразумението за отразяване на предизборната кампания

ЦИК: Решение от 2 октомври 2019: установява нарушение на изискванията на чл. 183, ал. 4 ИК изразяващо се в нарушаване на добрите нрави и честта, и доброто име на кандидатите от Волен Николов Сидеров.

БНТ: “това беше демонстрация на безнаказаност и липса на уважение към БНТ, каквато депутатският имунитет не му дава. Недопустимо е използването на ефира на обществената телевизия и употребата на език на омразата.”

Важно за разказа е, че генералният директор на обществената телевизия (твърди пред СЕМ, че)  е работил като програмен директор на телевизията на Волен Сидеров Алфа.

Важно за разказа е и отношението към стандартите на обществената телевизия –   както напомня Дневник :

“Предпочитам да платя глоба, отколкото да допускам подобно нещо повторно”, каза генералният директор, който преди време в друго предаване на БНТ в качеството си на водещ и програмен директор показа среден пръст на зрителите.

От гледна точка на журналистиката “ако не беше разумната, адекватна и професионална реакция на Добрина Чешмеджиева, Волен Сидеров щеше да вземе властта в студиото” – и още от Иван Стамболов:

в студиото (а вероятно и извън него) не се случи нищо за преодоляването на проблема. По едно време се появи организаторът, повъртя се, повъртя се, пък си отиде. После една от камерите улови загриженото лице на режисьора, слязъл от апаратната с намерение да помогне, но без да знае как. По някое време най-сетне се появи и полицаят от будката на входа, гологлав. Постоя, постоя зад Сидеров, пък си тръгна и той. След още известно време се върна с втори униформен, също гологлав, но с тази разлика, че на неговия гръб пишеше „Жандармерия“. Постояха, постояха от двете страни на Сидеров като почетен караул, пък си тръгнаха. Най-сетне Чешмеджиева направи това, което може би трябваше да направи доста по-рано – прекъсна предаването, докато изведат Сидеров.

Последици?  Според Тома Биков, очевидно завеждащ медийните теми на ГЕРБ, било нормално по-нестандартни играчи така да мобилизират избиратели.

Да не се чудим защо явлението Сидеров оскандалява ефира.

 

Българското национално радио в навечерието на избора на главен прокурор

I

На 12 септември Силвия Великова отива на работа. Четвъртък, тя има съдебен ресор, подготвя се да отрази поредния протест срещу избирането на Гешев за главен прокурор.

Същият ден Ивайло Савов, шеф на програма Хоризонт, неочаквано е пенсиониран, на негово място е назначен като и.д. Николай Кръстев. Той взема графиците за месеца и графиците по ресори и задрасква името на Силвия Великова: Тя няма да води. Тя няма да е в ресор Правосъдие.

Великова търси за разговор генералния директор Светослав Костов. Той я кани на разговор извън сградата на радиото – в Борисовата градина. Именно там й съобщава, че върху него има силен натиск тя да бъде освободена, четирима души – които тя познава – настояват тя да бъде отстранена. Добавил още, че дилемата е той или тя и че заплашват него и децата му да ходят гладни. Силвия пита откъде идва натискът и предлага да потърсят защита, включително да се обадят на миинстър-председателя. Натискът не е оттам, казва ГД Костов.

 

Новината стига до Борисов, той завърта два телефона и Силвия е върната в изходно положение – но с дубльор  по препоръка на УС, по съображения за плурализъм. (Както се изясни по-късно, БНР има няколко души за съдебния ресор.) Николай Кръстев подава оставка. Управителният съвет обаче публикува декларация фактически в подкрепа на решенията на Кръстев, която пеевските медии веднага охотно разпространяват. Това е единственото известно   включване на УС на БНР по кризата.

Ивайло Савов казва на ГД Костов, един силно изплашен човек, изпаднал в паника:   ако те притискат, имаш избор – с хората от радиото или против тях.  ГД Костов е избрал второто.

II

В края на този сюжет с възстановяването на Силвия Великова  в ефир започва развитието на нов замисъл, сега приписван на техническия директор Пламен Костов. В Хоризонт внасят съобщение, което новинарите започват да четат в навечерието на 13 септември, че на 13 септември, петък, от 6 до 11 часа –   това по едно съвпадение е времето, в което Силвия Великова води – предавателите на Хоризонт ще са в профилактика.

Върху доклада за профилактика стои резолюция  Да на ГД Костов. Така и става. Пет часа България остава без програма Хоризонт в ефир. Предаванията са онлайн. ДАНС реагира, задейства прокуратурата, СЕМ и КРС.  КРС не е получила уведомление за профилактика. Доколкото следя изказванията, обсъждат се нарушения поне на

• Закона за радиото и телевизията и лицензията по ЗРТ;
• Закона за електронните съобщения и разрешението по ЗЕС;
• Закона за защита при бедствия;
• а прокуратурата казва – и на НК от страна на техническия директор. Твърди се, че това не му е за първи път, че и по времето на Бориславов е показвал подобни технически умения.

Самата прокуратура напълно отрича митологията за необходимост от профилактика и спиране  на подаването на сигнала. Просто трик за заглушаване на гласове в ефира. Обяснението на Силвия Великова – “някой, който  не иска да ме слуша по радиото и има властта да го поиска и да го получи”.

СЕМ днес каза най-разнообразни неща за отговорността. Как ще наложи санкция на БНР, как ще даде случая на прокуратурата за нарушаване на независимостта и натиск – само по един въпрос не се произнесе: за своите правомощия да търси персонална отговорност.

III

Предсрочно прекратяване на мандата на ГД Костов изглежда смислено действие  като първа мярка за изход от ситуацията. Поиска го и редакционната колегия. По мое мнение има основание  в ЗРТ – грубо нарушение на правото на информация и свободата на изразяване.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;

2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.

(2) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор и до провеждане на нов избор, който да се проведе в срок до три месеца, ръководството на съответната организация се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии и отговарящо на изискванията по чл. 66.

Но единственият орган, чието мнение има значение на този етап, е СЕМ. В следващите дни ще разберем дали и според СЕМ е осъществено  грубо нарушение.

УС е логично да сподели съдбата на ГД Костов. Журналистите очакват институциите да идентифицират четиримата, оказвали натиск за отстраняването на Силвия Великова. Пред 24 часа ГД Костов вече заявява, че е много изненадан от твърденията за натиск в БНР.

С Людмила Железова в следобедния блок на програма Хоризонт днес.  Разговорът днес беше в ефира за разлика от ексцентричното ми включване при Ирина Недева на 13 септември, петък, сутринта –  в БНР онлайн  – поради липса на разпространение в ефир.

*Допълнение:

• В медиите днес има цитирани мнения, че за прилагане на чл.67, ал.1 т.2 ЗРТ    грубите нарушения трябва да са повече от едно, защото в закона е използвано множествено число – “груби или системни нарушения”.  Моето разбиране е, че  това са алтернативни хипотези и ако нарушението е грубо, не се налага да се изчаква нито  повторност, нито системност.  ВАС  казва не повече от очевидното –  че ЗРТ не определя брой на грубите нарушения,  вж Решение 1554/2005. Такава е и логиката – ако някой изобщо спре разпространението на програмите на обществена медия, трябва ли да се чака да го направи повторно?

 

• В други медии четем друга обосновка:

Юристът на СЕМ Емилия Станева обяви, че за момента не са налице законови предпоставки за прекратяване на договора на генералния директор, тъй като няма системни груби нарушения в рамките на една година. За да има такава предпоставка, трябвало да са налице три такива нарушения.

Законът не изисква грубите нарушения да са системни, това е ясно.

• Появи се и интервю на председателката на СЕМ София Владимирова в Клуб Z: Не намирам законова опора за предсрочно прекратяване на мандата

За съжаление, нямаме повече правомощия по отношение на изнесеното от журналистите. По отношение на прекратяване на мандата на генералния директор нашите юристи, както и ние, не откриваме достатъчно законова опора в Закона за радиото и телевизията да бъде прекратен мандатът, защото там конкретно са изброени случаите, при които се прекратява мандат на генерален директор. Този казус е възниквал неведнъж през годините с различни управления. И до момента това, на което сме свидетели, на практиката назад в годините, е, че това е доста трудно.

В чл. 67 на Закона за радиото и телевизията се казва, че мандатът се прекратява при системни или груби нарушения.

Но те трябва да са поне две или три и трябва съдът да се произнесъл, т. е. да са влезли в сила. И тук става въпрос за принципите на Закона за радиото и телевизията. Груби и системни нарушения по принципите на закона.

Не знам колко пъти е възниквал този казус в годините,   знам за един предсрочно прекратен мандат по чл.67 ЗРТ  – на Кирил Гоцев – и решенията на ВАС по този случай не виждам да изискват две или три груби нарушения. Няма и как да изискват – защото тогава отпада спецификата на хипотезата:  нарушението е от такова естество, че за да се защити обществената медия, регулаторът действа незабавно.

• Ето за пълнота  официалното становище на СЕМ.
• Оповестено е решението на КРС за санкция.

Регулаторите предават материалите на прокуратурата. За  да разкрие, освен другото,  източника на натиск, за който мнозина смятат, че идва от прокуратурата или от лица, влиятелни по отношение на прокуратурата.

Случаят с разказ от първо лице: Силвия Великова

Ново назначение в СЕМ: парламентарна квота 2019

Шестгодишният мандат на Иво Атанасов в СЕМ изтече, парламентът избра нов член,  който попълни парламентарната квота на Съвета – наред с Розита Еленова и София Владимирова.

Това е Галина Георгиева, предложена от Вежди Рашидов.

Стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 11 юли 2019, на което се е провело изслушване на двете кандидатури – на ГЕРБ и на БСП.

Образованието на Галина Георгиева – представено от Вижди Рашидов в стенограмата като “Икономика в УНСС” беше уточнено от медиите като “Аграрна икономика във филиала на УНСС във Враца с успех от следването 3.89”.

Из представянето на новия член пред НС:

По Закона за радиото и телевизията кандидатурите са чрез квота или президентски указ. Като млад и образован човек за себе си бих могла да кажа, че съм политически неангажирана, но отговорна към ситуацията в страната.
Работата ми към момента, и предишни такива, е свързана с възможността да наблюдавам отблизо и това доказва, че не съм имала казус по тази тема, която Вие засягате, тоест, имала съм възможност и съм го правила, абстрахирала съм се от всякакви политически намеси.

 

Динамиката на медийния ни пазар налага не само чрез Директива и чрез промяна в закона, а ще си позволя да кажа, че запознаването с Директивата за аудиовизуални медийни услуги – е четиво, към което съм се насочила, ЗРТ също дава посока на европейските продукции и на образователните такива към обществените медии като една предпоставка.

 

Ако фундаментът е образование, то кое ни учи на хъс и мотивация за развитие? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми, аз да участвам като дам своята полезност, защото за мен резултатът се мери с процент полезност.
Да, можех да ползвам времето си във връзка с убеждението на това Вие да вземете решение, но убеждението е даване на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не предполага изпитателен срок в изпълнението на един проект, полезността какво остава след теб. Това е моята позиция. Благодаря Ви.

 

стенограма_11 юли 2019

Нови генерални директори на БНТ и БНР

В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).

Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия  като български политик.

Обществената телевизия  трябва да запазва независимост от политиците.

На 4 юли 2019 записите  в Уикипедия започват да се променят   – и Кошлуков вече е представен като  журналист и медиен мениджър:

Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:

В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че  той вече е бил  на подобна позиция –  изпълнителен директор на TV7 и News7.

Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7.  “Краун медия” е  в списъка на дружествата,  финансирани от КТБ, към доклада  на временната парламентарна комисия от 2015 г.   Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек,   към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и  като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.

А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява,  е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето  “България без цензура” –  така че компанията  има и принос към политическия инженеринг.

Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор  в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.

Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът –   изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура   – да оглави независимата по закон БНТ.

 

Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.

Все по този въпрос:

Неделя 150 на БНР, водещ Явор Стаматов

Тоест, с Венелина Попова

На Велика сряда телевизионни назначения

Велика сряда е ден от важната за християните страстна  седмица, предшестваща чудото на Възкресението.  Всеки ден от страстната седмица е Велик и има своя история, заедно със свои поуки. Велика сряда е отбелязана с историята за 30-те сребърника. Както съобщава българската Уикипедия, 30-те сребърника са заплащане, което според Евангелие от Матей е получено от Юда Искариотски.

Както става ясно, денят е подходящ да се замислим предаваме ли ценностите си за пари или пък притежават ли ни парите.

Напълно обикновено съвпадение е, че на Велика сряда станаха известни две много съществени за медийната среда кадрови назначения в БНТ и Нова телевизия.

• БНТ

Съветът за електронни медии избра Емил Кошлуков за изпълняващ длъжността генерален  директор на БНТ на мястото на Константин Каменаров, подал по-рано през деня оставка от тази позиция, съответно предсрочно освободен. Алтернативата на Каменаров беше да го освободят с решение на СЕМ,  тъй като още в началото на мандата си той успя да осъществи действие, довело до осъждане на лишаване от свобода и вече има влязла в сила присъда.

С какви мотиви е избран Кошлуков ще разберем от протокола, но и сега можем да видим протокола от изслушването на Кошлуков от 2017  и решението на СЕМ за избор на Каменаров, в което се прави оценка и на Кошлуков (“обърнат към нови иновативни решения”, “с опит от търговски телевизии”).

Основното по този избор е казано от АЕЖ.  В допълнение Кошлуков е между основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение”.

• Нова  телевизия

Тук начело на новините е назначена журналистка с профил спортна журналистика, дисертация “Въздействие на пропагандата по време на Олимпийски игри – от Берлин 1936 до Сочи 2014″,  опит в Спортна редакция на БНТ  – но кариерата е  в ТВ7 и Канал 3. 

Защо Миляна Велева се смята за лице на Пеевски –  подробности в Медиапул.

 

 

Собствеността на доставчиците на радио и телевизия

От сайта на СЕМ:

Поименно разпределение на собствеността в електронните медии.

Актуално към 01 февруари 2019 г.

 
Търговски доставчици на радиоуслуги – информация за собствеността
Търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги – информация за собствеността
Търговски доставчици на аудио-визуални и на радиоуслуги (действащи и на радио и на тв пазара)

20 години Закон за радиото и телевизията

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

Поредно изменение на Закона за радиото и телевизията относно обновяването на състава на СЕМ

На 16 май 2018 г. Народното събрание е приело на първо и второ четене изменението на Закона за радиото и телевизията, внесено от народни представители, за заличаване на разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

С промени, влезли в сила на 22.6. 2010 г., съставът на регулатора се намалява от 9 на 5 члена и двете квоти на регулатора се предвижда да се обновяват през различен период от време (2 години за квотата на НС, 3 години за президентската квота). Тогава не е заличено изискването актовете на Народното събрание и президента да влизат в сила едновременно – което е направено сега.

Изменението има връзка и с образуваното конституционно дело 7/2018 г. с докладчик Константин Пенчев, свързано със съответствието именно на заличената разпоредба с Конституцията.

КС в сходни случаи  е констатирал, че едно твърдение за противоконституционност е основателно или не “до извършването на последвалото изменение на закона, с което противоречието е отстранено и оспорването остава без предмет.”

 

*

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Вносители: Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов, 3.5.2018 г.).

• Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията 854-01-31
• Доклад – Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията 853-13-9