Закон за радиото и телевизията: поредното изменение

Вчера е внесен  поредният проект за  изменение на Закона за радиото и телевизията.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, 07/07/2017

Той съдържа една разпоредба (да се измени чл.39.1 ЗРТ) и засяга отчитането на медийния регулатор пред Народното събрание.  Сега е предвидено отчетите да се изготвят на шестмесечия. В бъдеще се предлага да се внася отчет един път годишно, до 31 март следващата година.

Мотиви: срокът от шест месеца е недостатъчен,  за да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ.

Вносители: народни представители, но с обща  воля – и както се прави за бързина  – групата е разнопартийна: Рашидов за ГЕРБ, Стефан Данаилов за БСП, Станилов за патриотите, Велислава Кръстева за ДПС, дори депутатка от групата на Марешки е вносителка.

Не че не могат да се направят отчетливи и обективни изводи за дейността на СЕМ, напротив, дори в сравнение с предходните години съвсем отчетливи и обективни изводи могат да се направят.

Законопроектът казва:  “но защо това усилие,  излишно е”.

 

 

 

Отчет на БНТ, 2017/1

На сайта на Съвета за електронни медии, под документите за кандидатстване за генерален директор на БНТ, е публикуван и Отчет на Българската национална телевизия за програмната, технологичната и финансовата дейност за изтеклото първо полугодие на 2017 година.

На същата страница на сайта има и образец за Декларация  за кандидатите за генерален директор на БНТ, в която – освен другото – се изисква всеки един кандидат да декларира, че има обществен авторитет и професионално признание.

Не мисля, че е работа на едно лице да декларира, че има обществен авторитет.

Радио България: какво всъщност се обсъжда

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

 

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

• Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

• Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

• СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

• Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

• МВнР

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

• Президент

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

 

• Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

 

 

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.

 

 

След Вяра Анкова: пророчествата на 24 часа

Мъж влиза в БНТ след Вяра Анкова е заглавие в 24 часа.

24 часа е издание, което  не предполага – то  информира за решеното:  Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР  – и  изборът се отложи.

Как се фабрикува новината/внушението: като се обявява за обществено мнение: ето така: Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност.  Нищо подобно – но 24 часа свежда волята.

Владимира Янева по-късно   разкрива механиката.  Основите на шаманството: какво да пускам? – и пуска.  („Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“)

Да видим какво искала сега медийната общност – ето заглавие: Колеги на Каменаров смятат, че той е с най-големи шансове. И голяма снимка.

Октоподът-оракул Паул почина, но ние си имаме 24 часа.

 

Регулаторът отложи отново избора на генерален директор на БНТ

Изглеждаше, че процедурата за избор на генерален директор на БНТ е обявена окончателно и на 2 август ще има избран нов генерален директор. Не е окончателно – на сайта на СЕМ има съобщение – изборът се отлага за края на август, причина:

за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.

Причината е странна и проблематична: така излиза, че

(1) досегашните конкурси са провеждани в условия на неравнопоставеност на кандидатите и

(2)   с  един отчет  за полугодието  ще се  гарантира  равнопоставеното участие на кандидатите – с което се прехвърля отговорността за  равнопоставеността към сегашното ръководство на БНТ. А ако в отчета няма достатъчно информация – ще се отлага ли процедурата отново? И колко информация е достатъчно?

Колкото повече думи натрупва регулаторът около този отлаган избор, толкова повече въпроси възникват.

*

Прессъобщение

06 Юни 2017

Съветът за електронни медии (СЕМ), във връзка с обявената на 31 май 2017 г. процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), реши да удължи срока за подаване на документи от кандидатите. Промяната се налага, за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.
Във връзка с това СЕМ ще изиска от БНТ отчет за последното шестмесечие, който ще бъде разгледан на 3 юли и публикуван на сайта на регулатора.
Сроковете за отделните етапи на процедурата се изменят, както следва: подаване на документи – до 17 юли 2017 г.;

оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 08 август 2017 г.;

оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 17 август 2017 г.;

изслушвания – 21-22 август 2017 г.;

избор на генерален директор – 23 август 2017 г.

Решение РД-05-159/2016 г. относно процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги

Обявена процедурата за избор на Генерален директор на БНТ

Според прессъобщение на сайта на СЕМ от  31 май 2017  Съветът за електронни медии обявява  процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията.
Сроковете за отделните етапи на процедурата са:

• подаване на документи – до 30 юни 2017 г.;
• оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 18 юли 2017 г.;
• оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 27 юли 2017 г.;
• изслушвания – 31 юли – 1 август 2017 г.; избор на генерален директор – 2 август 2017 г.

Както помним, на регулатора му трябваше   устойчив и стабилен обществен момент,   за да обяви процедурата за избор.

Очевидно моментът е настъпил – и победителят ще победи – но това ще се изпълнява в продължение на два месеца.

 

ВАС: относно решението за избор на генерален директор на БНР

Стана известно решението и на петчленния състав на Върховния административен съд от 10 май 2017 срещу решение по адм. дело 8427/2016 на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на кандидата за Генерален директор на БНР Васил Чобанов срещу решението на СЕМ за избор на Александър Велев.

Според съда постановеното решение е обосновано и правилно, касационната жалба е неоснователна.

Изборът е проведен по т.нар. стари правила (Процедура, приета с решение на СЕМ от 22 март 2016). Както е известно, СЕМ обяви, че процедурата трябва да се замести с нова – по която да се проведе избор на Генерален директор на БНТ.

Така   в България беше въведен на практика отказ от прилагане на принципа на мандатността. 

Избор все още не е проведен, нито насрочен. Както стана ясно от изказване на новоизбраната председателка на СЕМ София Владимирова, новите правила се оспорват пред съда. Което е  попътно на идеята  сегашният Генерален директор на БНТ да остане изпълняващ длъжността неопределено дълго.

Решение  на ВАС – тричленен състав, 27 декември 2016

Решение на ВАС – петчленен състав, 10 май 2017

Избор на генерален директор на БНТ: топката в публиката

На сайта на Съвета за електронни медии е публикуван   протокол №53 от  заседанието от 25 ноември 2016 г., на което е взето решение за поредно отлагане на избора на генерален директор на Българската национална телевизия.

Преди месец, когато беше взето решението, мотивите не станаха ясни – или поне не стана ясно какво общо имат със Закона за радиото и телевизията. Все пак в закона мандатността за управлението на обществените медии не е отменена – и да напомним отново мотивите на  изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

Сега разполагаме с протокола. Членовете на СЕМ водят  сезонен разговор кога например ще е подходящо да се побяви процедура за избор на генерален директор на БНТ. Гласуването – пет въздържал се:

Според Розита Еленова:  първо, прибързаност да не бъде допускана, и второ: “ние попадаме в най-семейния и най-ваканционния месец, декември. Хората си планират тези дни месеци напред. Всички ние го знаем по себе си. Поставяме кандидатите в ситуация да набавят своите документи от различни институции в почивни дни, в отпусни дни, което ще създаде едно изключително напрежение, като че ли ние работим под някакъв натиск.” Това е основанието, посочено и от София Владимирова.

Според Бетина Жотева “започнали са политически спекулации откакто се разбра, че СЕМ ще обявява конкурса,   периодът е предизборен и е ясно, че СЕМ ще бъде използван в предизборната кампания  грозно  и недостойно от всички политически сили”. За нас остава да съобразим защо предизборната кампания, която  е завършила, е аргумент за отлагане на обявяването на процедурата.

Иво Атанасов казва, че след 1 август 2016 г. той не може да е нито за, нито против – защото когато и да се обяви процедура, все ще е късно: “след първи август когато и да обявим конкурса, все ще събуждаме подозрения, че го правим или под политическо влияние, или, ако такова въздействие няма, че сами се съобразяваме с политическия контекст.”

Председателката обобщава:

Ситуацията и контекстът, в който бяхме вкарани ни принуждава да преосмислим собствените си планове. На мен не ми остава нищо друго освен да ви предложа в един по-устойчив и по-стабилен, обърнете внимание, обществен момент да бъдем така внимателни към него, че да го разпознаем, да го оценим и да го използваме, за да стартираме тази важна процедура и да изпълним нашите правомощия така, както изисква ЗРТ.

Не мисля, че някой може да вкара регулатора в ситуация и контекст – регулаторът сам се вкара, като доброволно се нае да участва в сагата с отлагането и рано сложи точка на очакванията за наистина независим орган в обновения си състав.

Вярно е, че парламентът отвори една неизвестно колко широка врата в ЗРТ – но за реализация на безкрайния мандат се изисква и съучастник-регулатор. Налице е.  Защото правилата за избор  можеха да се актуализират най-спокойно на обикновено заседание,   най-семейният месец декември за много процедури е нормален месец,  а само като екстравагантен може да се окачестви предлаганият мотив, че регулаторът ще разпознава устойчиви и стабилни обществени моменти,  за да изпълни свое правомощие по закон.

Екставагантен и иновативен: ще се чака устойчив и стабилен обществен момент. Председателката просто изчиства топката в публиката.

СЕМ: мармалад утре

— Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога — мармалад днес.

— Все пак някой път ще дойде и „мармалад днес“ — забеляза Алиса.

— Никога! — каза Царицата. — Аз ти казах: мармаладът се дава утре. Днес никога не е утре. Можеш ли да се събудиш и да си речеш:„Е, днес най-после е утре!”, нали разбираш.

— Напротив, не разбирам— отвърна Алиса.— Ужасно е объркано.

*

Луис Карол е гениален, живеем ситуацията с “мармалад утре” в различни изпълнения,  този път говорим за избора на генерален директор на БНТ.

В проекта за дневен ред на Съвета за електронни медии за 25 ноември 2016 присъства точка 2. Обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

Макар мандатът на сегашния генерален директор Вяра Анкова да изтече, Съветът за електронни медии отложи избора с мотива, че ще приема нови правила за избор на основата на сравнителен анализ и обществена консултация. Повод, а не причина – и развитието на процедурата  го доказа. Резултатът от обществената консултация е нула (трима души с бележки, които не били съществени), но никой не е и очаквал друго.

Сега вече – въоръжени с нови правила за избор – членовете на СЕМ като че ли нямаха причина да отлагат повече избора на генерален директор на БНТ, още повече че президентските избори – заради които се смята, че се задържа избора – вече отминаха. И точката в дневния ред като че ли показва точно това.

Но на заседанието в петък, 18 ноември 2016, членовете на СЕМ решават отново да не открият процедура за избор.

Както и преди ,  регулаторът дължи мотиви. Както и преди, официално обявени мотиви (в нарушение на закона) няма. Протоколите от заседания на сайта на СЕМ са отпреди месец и половина (при тридневен срок), няма дори официално съобщение в рубриката Новини. От съобщението на БТА научаваме кой как е аргументирал решението за ново отлагане.

“Декември е ваканционен месец и това би затруднило кандидатите да подготвят своите документи от различни институции в почивни и отпусни дни.”

 

“Започнали са много тежки политически спекулации, откакто се е разбрало за обявяването на конкурса, нелепа и грозна манипулация.”

 

“Процедурата да бъде стартирана в един по-устойчив и по-стабилен обществен момент.”

 

Мотиви няма – има приказки за метеорология, ваканционен месец, политика и някакви безадресни врагове, които нелепо и грозно очакват все пак някаква мандатност, все пак някак предвидена в закона.

Европейската комисия  изрично е казвала, че ваканции  не са основание да не се спазват срокове.

Но –  според това, което имаме като СЕМ – правовата държава действа в малък брой подходящи моменти.

Мармалад утре.

 

 

ВАС отмени разпореждане на СЕМ относно ББТ

С четири решения от м. септември 2016  Съветът за електронни медии се занима с телевизиите от групата ТВ Седем:

• Решение № РД-05-143 от 13 септември 2016 г. за отнемане на индивидуална лицензия, издадена на „Балкан Българска Телевизия“ ЕАД за доставяне на аудио-визуална медийна услуга с наименование “News 7”.
• Решение № РД-05-142 от 13 септември 2016 г. за заличаване на регистрация на „Балкан Българска Телевизия“ ЕАД за доставяне на аудио-визуална медийна услуга с наименование „News 7“.
• Решение № РД-05-141 от 13 септември 2016 г. за отнемане на индивидуални лицензии, издадени на „ТВ Седем“ ЕАД за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименования “TV7” и “Super 7”.
• Решение № РД-05-140 от 13 септември 2016 г.. за заличаване на регистрации на „ТВ Седем“ ЕАД за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименования „TV7“ и „Super 7“.

На сайта на Върховния административен съд е достъпно определение на Върховния административен съд по повод едно от решенията за ББТ. Председател на състава е Соня Янкулова.

С определението се отменя разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Решение № РД-05-142/13.09.2016 г. на Съвета за електронни медии. Ето част от мотивите:

Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да е законосъобразно допуснатото на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение в посочената хипотеза, е необходимо административният орган да е доказал, първо, че е налице държавен, респективно обществен интерес, второ, че този интерес е особено важен и трето, се нуждае от защита.
В настоящия случай административният орган дори не твърди наличието на „особено важни държавни и обществени интересни”, каквото е изискването на чл. 60, ал. 1 от АПК, а само наличието на „важни държавни и обществени интереси”.
На следващо място, по делото не са представени никакви доказателства установяващи констатациите на административния орган, че програма „N. 7“ показва единствено повторения на вече излъчвани в годините предавания. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК именно на органа е доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания за издаване на акта.
Действително неплатежоспособността на дружеството, го препятства да заплаща дължимите към регулатора годишни такси за надзор, но заличаването на регистрацията и допускането на предварително изпълнение на решението за заличаване на регистрацията не биха допринесли за постъпления в държавния бюджет, а обратното, биха възпрепятствали разплащането с регулатора доколкото по този начин е възпрепятствана и дейността на дружеството, както и евентуалния оздравителен процес на медията.
За да бъде едно разпореждане за предварително изпълнение законосъобразно е необходимо органът точно да посочи правното основание, на което се основава, както и да посочи конкретните факти и обстоятелства, които се субсумират под хипотезата на сочената правна норма. Липсата на фактически и правни основания за издаване на оспореното разпореждане правят същото незаконосъобразно и съдът следва да го отмени.

.
Определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.