Category Archives: Digital

Регламент относно справянето с терористично съдържание онлайн

Един нормативен акт, който предизвиква много противоречиви коментари поради необходимостта да се балансират интересите на националната сигурност и, от друга страна,  правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация.

В Официален вестник на ЕС

Определенията, които се предлагат в проекта на регламент, и по (някои от)  които имаше продължителни обсъждания:

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

доставчик на хостинг услуги“ означава доставчик на услуги, определени в член 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета , които се състоят в съхраняването по искане на доставчика на съдържание на информация, предоставена от последния;

доставчик на съдържание“ означава ползвател, предоставил информация, която е или е била съхранявана и разпространена сред обществеността от доставчик на хостинг услуги;

разпространение сред обществеността“ означава предоставяне на достъп до информация, по искане на доставчик на съдържание, на потенциално неограничен брой лица;

предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможността физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на хостинг услуги, който има съществена връзка с тази държава членка или тези държави членки;

съществена връзка“ означава връзката на доставчика на хостинг услуги с една или повече държави членки, произтичащо от мястото на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, например:

  • наличието на значителен брой ползватели на услугите му в една или повече държави членки; или
  • насочване на дейностите към една или повече държави членки;

терористични престъпления“ означава престъпления съгласно определението в член 3 от Директива (ЕС)

терористично съдържание“ означава материали от един или няколко от следните видове:

  • които подбуждат към извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541, когато тези материали пряко или непряко, например чрез възхваляване на терористични актове, пропагандират извършването на терористични престъпления, като по този начин се създава опасност от извършване на едно или повече такива престъпления;
  • които склоняват лице или група лица да извършат или да бъдат съучастници в извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които склоняват лице или група лица да участват в дейностите на терористична група по смисъла на член 4, буква б) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които предоставят указания за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия, вредни или опасни вещества, или за други специални методи или техники с цел извършване или съучастие в извършването на някое от терористичните престъпления, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които представляват заплаха за извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;

условия за ползване“ означава всички условия и клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, с които се уреждат договорните отношения между доставчика на хостинг услуги и ползвателите на тези услуги;

основно място на стопанска дейност“ означава главното управление или седалището на доставчика на хостинг услуги, в което се упражняват основните финансови функции и оперативният контрол.

Важно за разказа е, че проектът за DSA предвижда в чл.1 т.5  изключение за този регламент (за терористичното съдържание онлайн) от действието на DSA:

Настоящият регламент не засяга правилата, установени в: […] 

г) Регламент (ЕС) …/… за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн,  след като бъде приет.

ЕСПЧ: достъп до интернет и право на информация

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решение, гарантиращо достъп до интернет от затвора до определени уебсайтове с правна информация. По делото Рамазан Демир срещу Турция ЕСПЧ констатира, че отказът на турските власти да позволят  на затворник да се консултира с конкретни интернет сайтове по правни въпроси, включително с уебсайта на ЕСПЧ,  нарушава правото на затворника да получава информация, гарантирано съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Рамазан Демир е адвокат, който по време на предварително задържане е поискал достъп до интернет, за да се подготви за делото си. Получава отказ и се обръща към ЕСПЧ.

ЕСПЧ отново заявява, че в светлината на своята достъпност и способността си да съхранява и съобщава огромни количества информация, интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация.

Член 10 от ЕКПЧ със сигурност не налага общо задължение за осигуряване на достъп до интернет на затворниците. Но ЕСПЧ в по-ранни случаи е установил нарушения на член 10, тъй като на затворниците е бил отказан достъп до конкретни интернет сайтове, по-специално до сайтове с правна информация и образователно съдържание.

Съдът отбелязва, че турските власти не са предоставили  обяснения защо достъпът на Демир до интернет сайтовете трябва да бъде ограничен. Въпреки че съображенията за сигурност може да са уместни,  в случая става дума за достъпа на Демир до  три конкретни интернет сайта на държавни органи и на международна организация.

Мярката не е  необходима в демократичното общество. 

Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Tagged

Социалните мрежи: САЩ 2021

Картината според Pew – април 2021:

PI_2021.04.07_social-media_0-01.png_(WEBP_Image,_640_×_824_pixels)_-_2021-04-14_13.59.23

И като се вземе предвид демографията:

Use_of_online_platforms,_apps_varies_–_sometimes_widely_–_by_demographic_group_Pew_Research_Center_-_2021-04-14_14.01.41

Кой по-добре се справя с дезинформацията: държавите или частните корпорации

Към темата, поставена в заглавието.

Не сме доволни от намесата на частните корпорации в онлайн съдържанието, а как е с намесата на държавата? Правилният отговор е “Различно: зависи от държавата” – така е, ето един пример от държавата Сингапур.

Кирстен Хан пише за прилагането на закона за фалшивите новини в Сингапур и обсъжда своя опит с издаването на „указание за корекция“ съгласно Закона за защита от онлайн лъжи и манипулации, POFMA. Законът предоставя на правителството правомощия да издава заповеди, изискващи поправки, заличаване на съдържание и блокиране на достъпа до страници и уебсайтове в социалните медии.

Към юли 2020 г. правителството е издало над 70 указания, най-вече относно съдържанието във Facebook.

Има ли злоупотреба на Фейсбук с господстващо положение

Съдът в Дюселдорф ще подаде преюдициално запитване до Съда на ЕС, съобщава EurActiv.

Очаква се Съдът на ЕС  да изясни дали германският орган по конкуренция е бил прав да нареди на Facebook да прекрати практиките си за събиране на данни поради опасения относно предполагаемата злоупотреба с господстващото му пазарно положение и нарушенията на законодателството на ЕС за защита на данните.

През 2019 г. федералният конкурентен орган (Bundeskartellamt) налага ограничения върху споделянето на данни  между   Facebook, Instagram и WhatsApp,  с аргумента, че  Facebook събира данни без съгласието на потребителя  и ги споделя с други yслyги и приложения.

Решението на  органа за защита на конкуренцията е оспорено пред съда в Дюселдорф, който се е произнесъл в полза на   Facebook.  Решението е обжалвано и върнато за ново разглеждане от горната инстанция. На 24 март  2021 съдиите в Дюселдорф стигат до заключение, че въпросът дали  Facebook злоупотребява с господстващото си положение като доставчик на германския пазар на социални мрежи,  като събира и използва данните на своите потребители и доколко това е в нарушение на GDPR, не може да бъде решен  без участието на  Съда на ЕС.  

Съдът в Дюселдорф ще внесе преюдициалното запитване до  Съда на ЕС през следващите седмици.

Google LLC срещу Oracle America

На 5 април 2021 стана известно решението на Върховния съд на САЩ по делото Google LLC срещу Oracle America. Това е поредното от големите дела  на Google –   след Google Books  и Viacom v YouTube.

Въпросът в Oracle v. Google е дали Oracle може да претендира за авторско право върху Java Application Programming Interfaces ( Java APIs)  и ако може, дали Google нарушава тези авторски права. За ОС Android  Google създава собствена версия на Java, но използва същите имена, организация и функционалност като Java API.

През май 2012 г. съдия Уилям Алсъп от Северния окръг на Калифорния постановява, че за  API не възниква авторско право. В противен случай Oracle би имала права върху „утилитарен и функционален набор от символи“, който осигурява основата на иновациите  – според това първо решение преди девет години езикът за кодиране не може да бъде обект на авторско право.

Oracle обжалва решението  пред Апелативния съд на САЩ , който на  9 май 2014 г.  издаде катастрофално решение, според което APIs на Java са защитени с авторски права. Всъщност изключването на API от защитата на авторските права беше от съществено значение за развитието на съвременните компютри и интернет.

Google се обърна към Върховния съд на САЩ с искане да преразгледа решението на Апелативния съд.

През юни 2015 г. Върховният съд отхвърли искането на Google и върна делото в  окръжния съд.

През май 2016 г. съдът единодушно се съгласи, че използването от Google на API на Java е fair use.

Oracle подаде нова жалба. През март 2018 г. Апелативният съд  отмени решението на окръжния съд и се произнесе в полза на Oracle.

Google оспори решението на Апелативния съд пред Върховния съд на САЩ.   (Една процесуална бележка: поради правилата на Върховния съд за цитиране на дела, искът вече е известен като Google срещу Oracle, тъй като Google иска от Върховния съд да разгледа делото.)

През април 2021 г. ВС със 6:2  прие,  че използването от Google на API на Java е fair use. Съдът обсъди някои основни принципи на доктрината fair use и прие, че честната употреба „позволява на съдилищата да избягват строго прилагане на закона за авторското право, когато  това би задушило самото творчество, което този закон има за цел да насърчи“. По този начин решението подчерта истинската цел на авторското право: да стимулира иновациите и творчеството.

Съдът стига до заключението, че „когато Google преработва потребителския интерфейс и   взема само това, което  е необходимо, за да позволи на потребителите да приложат натрупаните си умения и    да създадат нова  програма, използването от Google на Sun Java API  представлява fair use. ”

Решението на Върховния съд e  победа за програмисти, разработчици и за потребителите, които искат да използват придобитите знания и опит  в следващите продукти и приложения. Съдът отмени предишните решения на Апелативния съд и призна, че авторските права насърчават иновациите и творчеството само когато предоставят място за творчество и   надграждане върху предишното знание.

 

Частните платформи като публични форуми: важен въпрос, но не сега

Темата е за Тръмп и, по повод на Тръмп, за частният Twitter като публичен форум.  В САЩ се водеше съдебен спор по повод  акаунта @realdonaldtrump с повече от 88 милиона последователи и твърдението на Тръмп, че той е негова лична собственост. На 5 април 2021 г. Върховният съд реши, че делото трябва да бъде прекратено.

Фактите

Бившият президент на САЩ Тръмп беше блокирал в Twitter  хора за критика към президента или неговите политики. Няколко физически лица и една нестопанска организация заведоха дело   с твърдението, че  блокирането им в Twitter нарушава Първата поправка.  Първоинстанционният съд  и Апелативният съд на САЩ за 2-ри съдебен окръг приеха, че блокирането е в  нарушение на Конституцията.

Казусът стигна до Върховния съд – вече като Biden v. Knight First Amendment Institute. 
Според ищците “доказателствата по делото показват, че личният акаунт на президента в Twitter  функционира като официален източник на новини и информация за правителството и като форум за изразяване на и относно президента“.   Адвокатите на Тръмп твърдят, че то  “ограничава способността на държавните служители да  изолират своите акаунти в социалните медии от тормоз, тролинг или реч на омразата без инвазивен съдебен контрол“.

Междувременно на 8 януари 2021 Тръмп загуби правото си да използва Twitter  “поради риска от по-нататъшно подбуждане към насилие”    и след това приключи мандата си.

Върховният съд

След множество заседания Върховният съд решава  делото да бъде прекратено поради промяната в президентската институция, но по този начин отказва да утвърди тезата на първоинстанционния и Апелативния съд за частната социална мрежа като публичен форум.

Към това съдия  Кларънс Томас е написал обширно становище, според което   делото „подчертава основната правна трудност при цифровите платформи: прилагането на стари доктрини към новите цифрови платформи рядко е просто. ”

Според съдия Томас на пръв поглед някои аспекти на акаунта на г-н Тръмп в Twitter приличат на публичен форум.  Г-н Тръмп често използва  акаунта, за да говори в официалното си качество. Но всеки контрол, който г-н Тръмп упражнява над акаунта, бледнее пред властта на  Twitter, според условията на услугата, включително за премахване на акаунта „по всяко време по каквато и да е причина“. Twitter упражни правомощията си да направи точно това.  Дали   по отношение на използването на частно пространство се прилага Първата поправка,  зависи от различни фактори. По-нататък съдия Томас се впуска в аналогии между цифровите мрежи, телефонните компании, превозвачи, осъществуващи обществена услуга и др.под., което обаче не помага да се даде категоричен отговор.

Все пак, се казва в становището на съдия  Томас,  съдиите „скоро няма да имат друг избор, освен да разгледат как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура  като цифровите платформи“ –  но това няма да бъде сега по казуса с Тръмп.

Knight Institute

Зеленият цифров сертификат на ЕС и защитата на данните

Европейският съвет за защита на данните  (European Data Protection Board, EDPB) и Европейският надзорен орган по защита на данните (European Data Protection Supervisor, EDPS) са приели съвместно становище относно предложенията за цифров зелен сертификат.

Цифровият зелен сертификат има за цел да улесни упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС по време на пандемията на COVID-19 чрез установяване на обща рамка за издаване, проверка и приемане на оперативно съвместими сертификати за ваксинация, тестване и възстановяване на COVID-19.

 Европейските органи в областта на защита на данните призовават за обсъждане на идеята за цифров зелен сертификат  в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни. Комисарите по защита на данните от всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство подчертават необходимостта от намаляване на рисковете за основните права на гражданите и жителите на ЕС, които могат да произтекат от издаването на цифровия зелен сертификат, включително възможните непредвидени вторични употреби. Използването на цифровия зелен сертификат не трябва да води до пряка или непряка дискриминация на физически лица и трябва да бъде напълно в съответствие с основните принципи за необходимост, пропорционалност и ефективност.

Предвид естеството на мерките, предложени в предложението, EDPB и ЕНОЗД считат, че въвеждането на цифровия зелен сертификат следва да бъде придружено от всеобхватна правна рамка.

5G на хоризонта

КРС информира:

На 6 април 2021 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) проведе търг с тайно наддаване за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за осъществяване на електронни съобщения чрез наземна мрежа, позволяваща предоставяне на електронни съобщителни услуги (режим на работа TDD), с национално покритие.

Предмет на търга бе издаване на три разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz с национално покритие за срок от 20 години. Заявления за участие в процедурата бяха подали трите компании, предлагащи телекомуникационни услуги в страната – А1 България, Българска телекомуникационна компания и Теленор България.

Търгът приключи успешно с разпределение на предвидения радиочестотен ресурс, съгласно правилата на тръжната процедура и предложените от участниците оферти. Разрешение за честотна лента 3600–3700  MHz получава „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена 4 700 000 лв. Честотна лента 3700–3800 MHz печели „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД  с предложена цена 4 600 000 лв., а честотна лента 3500–3600 MHz получава „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предложена цена  4 100 000 лв.

Ползване на честотите в обхват 3,6 GHz ще доведе до създаване на условия за навлизането на нови технологии, включително 5G, както и предпоставки за предоставяне на нови качествени услуги на потребителите,  се казва в съобщението.

Според медиите вече се осъществяват пилотни проекти. От друга страна, митологията oколо 5G е довела до подписки Stop 5G и съпротива на общини срещу технологиите 5G.

#realFacebook: общностните стандарти

Британската преса обсъжда истинските общностни стандарти на Facebook, достигнали до журналисти. Наистина силно впечатление   прави разликата между разказа на Зукърбърг за стандартите,  това, което говори в парламентите по света –  и реалните стандарти.

Прави се разлика между съдържание за публични фигури и за останалите граждани. Публичните фигури са дефинирани широко – хората от новините.  За публичните фигури защитата е ниска, например допустимо е да се призове за смърт на публична фигура, „защото искаме да позволим дискусия, която често включва критични коментари на хората от новините“.

“Да бъдеш в новините е достатъчно, за да бъдеш лишен  от защита”, констатират медиите: oнлайн славата е достатъчна, за да си публична личност – например ако имаш повече от 100 000  последователи.   Публични фигури са също хората, които са споменати в заглавието, подзаглавието или визуализацията на пет или повече новинарски статии или медийни публикации през последните 2 години се приемат за публични фигури, но никога децата (под 13 години). Оказва се, че мрежата съзнателно не защитава в ред хипотези известните личности, вероятно това работи за  максимално привличане на вниманието и задържане на потребителите.

Реакцията на компанията Facebook:

 Смятаме, че е важно да позволим критично обсъждане на политици и други публични фигури, но това не означава, че позволяваме на хората да ги   тормозят. Премахваме речта на омразата и заплахите. Редовно се консултираме с експерти по безопасност, защитници на правата на човека, журналисти и активисти, за да получим обратна връзка за нашите политики и да се уверим, че са правилни.

Запитани защо изтеклите стандарти не са публично достояние, от компанията са отговорили, че те са най-прозрачни от всички.

Достоверността на стандартите, около триста страници, не се  подлага на съмнение.

Повече