Category Archives: Digital

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно: добре е да има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, има богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки. Нямам впечатление, че и в САЩ практиката е еднообразна.

Tagged

ЕК: План за действие за борба с дезинформацията

Днес в Брюксел беше представен  План  за действие на Европейската комисия за борба с дезинформацията.

В плана за действие се предвижда създаването на система за ранно предупреждение, както и мониторинг на прилагането на Кодекса за добри практики за борба с разпространението на дезинформация онлайн.

В периода януари-май 2019 мониторингът ще е месечен, по точно определени индикатори от Кодекса. Европейската комисия ще проверява направеното със съдействието на Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA).

ЕК ще предложи  нови мерки, ако няма ясни и измерими резултати.

 Въпроси и отговори

 Информационен документ

Tagged

Елхата у Иванови, времето, животът

IMG_2969-0

На 25 ноември в галерия Структура беше открит   Пети фестивал-лаборатория NEDRAma International, като тази година темата на фестивала е  Медии и свобода на избора.

Фестивалът започна с Елхата у Иванови,  съвместна творческа акция на театър “Реплика”, режисьора Javor Gardev / Явор Гърдев и визуалния артист   Teodora Simova. Според анонса “тази творческа акция използва за своя основа едноименния драматургичен опус на А. Введенски — кратък протоабсурдистки текст, писан в края на 30-те години на XX век”, преводът е на Георги Рупчев и е публикуван преди време в Ах, Мария.  Введенски заедно с Хармс е представител на ОБЭРИУ (Объединение Реального Искусства), пред нас е обэриутска драматургия.

Сюжетът: става дума за престъпление и наказание, за Явор Гърдев това е  углавно действо.  Зрителите са оградени с характерните за местопрестъпление полицейски ленти – това е местопрестъпление: в навечерието на Рождество, докато родителите са на театър, бавачката убива едно от децата с брадва,  след което е арестувана и осъдена на смърт.  Нейният годеник с приятели идва от гората с коледна елха,   родителите също се връщат –  и всички умират.

Елхата у Иванови не е разказ за Иванови, такива герои няма. Децата в пиесата са от 1 до 82 години, действието се развива в един ден, но има време за цял съдебен процес, а на финала става ясно, че за времето на действието дървосекачът Фьодор е научил латински и започва да го преподава в училище.

Времето, смъртта и Бог са централни теми за Введенски. Занимава го връзката на времето с действието –

Я думал о том почему лишь глаголы
подвержены часу, минуте и году.
а дом лес небо как будто монголы,
от времени вдруг получили свободу

Двамата с  Хармс работят върху спектакъл  Моя мама вся в часах, Елхата у Иванови също е в часах, а по-късно в поезията си (Кругом возможно Бог) Введенски казва  :

Вбегает мёртвый господин

и молча удаляет время.

И пак там – за съперничеството на смъртта и времето:

Мне всё чаще и чаще
кажется странным,что время еще движется,что оно еще дышит.
Неужели время сильнее смерти.

Елхата у Иванови е за Рождество, но Рождеството в пиесата е крайно условно, а рождествената песничка е особена:

 …молитесь колесу,
оно круглее всех!

Отново след Квартет Явор Гърдев включва медията в разказа – за изграждане на цялата пред-Рождественска условност. Паралелно с актьорската игра  на голям екран изображения рамкират или позиционират действието. Изображенията се сменят бързо,   разказите са паралелни, дори брадвите в разказите са паралелни – за момиченцето и за елхичката – човек едва смогва  да следи  посланията, трябва време да разбереш какво виждаш,   а разказите се застигат и допълват,  не е забравен и Джон Ленън –

God is a concept
By which we measure
Our pain
I’ll say it again
God is a concept
By which we measure
Our pain
Барбара Крюгер  (Your body is a battleground) дава голямата рамка на диалозите, а  в светлинния  надпис, под който завършва акцията –  
Too late to die young
отново присъстват времето и смъртта.
Введенски  пише в началото на последната девета картина:  защо да се огорчаваме, че са убили някого, като всички умират:
Петя Перов. Така ми се иска да умра. Просто страст. Умирам. Умирам. А така, умрях.
Нина Серова. И аз. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке. Е, това е всичко. Умрях.
Пузирьов-баща. И те също умряха. Разправят, че дърварят Фьодор се изучил и станал учител по латински език. Какво става с мене. Как ми  прескочи сърцето. Нищо не виждам. Умирам.
Пузирьова-майка. Какви ги приказваш. Ето виждаш ли, човек простонароден, а постигна своето. Боже, колко тъжна ни излезе елхата. (Пада и умира).
Ако трябва да бъдем точни  – и въпреки авторовото твърдение в текста – умират всички без Варя Петрова – което може да се установи само при внимателен прочит на пиесата. Пишем и това на сметката на абсурдите.
Елхата у Иванови е създадена в края на 30-те години, в мрачно време – и затова критиците виждат в текста и реквием за руската цивилизация. Самият Введенски е арестуван през 1941 г. с обвинение за контрареволюционна агитация и умира малко по-късно на 37 години.
Текстът за пръв път е игран през 1987 г. в Москва.

malevich
Малевич, Лесоруб.
1913

Днес е публикувано изменението на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

В Официален вестник на Европейския съюз  (OB L 303, 28.11.2018 г., стр. 69—92) е публикувана   Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Държавите от ЕС  въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с изменителната директива, до 19 септември 2020 г.

Държавите от ЕС съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с  Директива 2018/1808.

Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Мотивите:

Последното съществено изменение на Директива 89/552/ЕИО (Телевизия без граници), кодифицирана впоследствие с Директива 2010/13/ЕС, беше направено през 2007 г. с приемането на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Оттогава пазарът на аудиовизуалните медийни услуги се разви значително и бързо поради протичащото сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите. Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Зрителските навици, по-специално на по-младите поколения, значително са се променили. При все че основният телевизионен екран продължава да бъде важно устройство за споделяне на аудиовизуални изживявания, много зрители са преминали към други преносими устройства за гледане на аудиовизуално съдържание.

На традиционното телевизионно съдържание все още се пада основен дял от среднодневното време, прекарано в гледане. Въпреки това нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени.

Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността.

Tagged

ВС на САЩ: Прилага ли се Първата поправка за частноправни субекти

Върховният съд на САЩ обяви, че ще обсъди  какво е  публичен форум  по делото Manhattan Community Access Corp. v. Halleck

Търси се решението на съда по важен и неуреден повтарящ се въпрос :   може ли частноправен субект да бъде считан за субект, отговорен по  Първата поправка на Конституцията на САЩ, която според досегашната доктрина и практика се отнася до държавната власт и не се отнася до частните компании.

Възможно ли е Първата поправка да се прилага по отношение на частноправни  субекти като Google, Facebook и Twitter, както и по отношение на другите големи технологични компании?

Представляват ли  социалните медийни платформи  публичени форуми? Може ли публичен форум да бъде основан на частна собственост?

Макар конкретният случай да се отнася до кабелна телевизия, от отговора могат да произтекат съществени последици за интернет индустриите и за медиите като цяло. Компании като Facebook u YouTube вече модерират съдържанието  и  поемат функции, досега характерни за държавата.

Достъп до лични данни за целите на разследване на престъпления

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑207/16 с предмет преюдициално запитване   от Audiencia Provincial de Tarragona (съд на провинция Тарагона, Испания)   в рамките на производство по дело, образувано по протест на испанското Министерство на финансите по повод разрешаването на достъп на съдебната полиция до лични данни, запазени от доставчици на електронни съобщителни услуги.

Решението  по дело C-207/16 Ministerio Fiscal е част от юриспруденцията относно член 15, който в общи линии позволява на държавите-членки да разрешават намеса в тайната на кореспонденцията при определени обстоятелства, виж и  Digital Rights Ireland (C-293/12 и 594/12), Tele2 / Watson (Joined Cases C-203/15 и C-698/15).

Държавите-членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграф 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. […]

 

Фактите

Извършен е грабеж,  полицията иска   да се разпореди на различни доставчици на електронни съобщителни услуги да предоставят телефонни  номера и личните данни във връзка със самоличността на притежателите или ползвателите на телефонните номера, свързани с разследването.

Съдът отказва – защото 1) исканата мярка не била пригодна за разкриване на извършителите на престъплението и 2) според закона това може да се извършва при тежки престъпления. Съгласно испанския наказателен кодекс тежки били престъпленията, които се наказват с лишаване от свобода над пет години — а разглежданите в главното производство деяния не съставляват такова престъпление. Прокуратурата протестира това определение пред запитващата юрисдикция. Според нея предоставянето на разглежданите данни е трябвало да бъде разрешено поради естеството на деянията.

Въпросите

 1)   Може ли достатъчната тежест на престъплението като критерий, обосноваващ засягането на признатите в членове 7 и 8 от [Хартата] основни права, да се определи единствено с оглед на наказанието, което може да се наложи за разследваното престъпление, или е необходимо освен това да се установи, че с престъпното деяние се увреждат в особена степен индивидуални и/или колективни правни интереси?

2)      Евентуално, ако определянето на тежестта на престъплението с оглед единствено на наказанието, което може да се наложи, отговаря на конституционните принципи на Съюза, приложени от Съда на ЕС в решението му [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238] като критерии за строг контрол на Директива [2002/58], то какъв следва да е минималният праг за наказанието? Допустимо ли е по общ начин да се предвиди праг от три години лишаване от свобода?“.

Решението

Достъпът на публичните органи до такива данни съставлява намеса в основното право на зачитане на личния живот, закрепено в член 7 от Хартата. Такъв достъп представлява и намеса в основното право на защита на личните данни, гарантирано в член 8 от Хартата, тъй като представлява обработка на лични данни.

Когато  намесата, до която води такъв достъп, не е тежка, този достъп може да бъде обоснован от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“. [57]

Достъпът само до данните, посочени в разглежданото в главното производство искане, не може да бъде квалифициран като „тежка“ намеса в основните права на лицата [61]

Намесата, до която води достъп до такива данни, може следователно да бъде обоснована от целта за превенция, разследване, разкриване и преследване общо на „[престъпления]“, посочена в член 15, параграф 1, първо изречение от Директива 2002/58, без да е необходимо тези престъпления да са квалифицирани като „тежки“.[62]

В същия смисъл е и Заключението на Генералния адвокат:

мярка, която за целите на борбата с престъпленията дава на компетентните национални органи достъп до идентификационните данни на ползвателите на телефонни номера, активирани с определен мобилен телефон през ограничен период, при обстоятелства като разглежданите в главното производство води до намеса в гарантираните от споменатата директива и Хартата основни права, която не е толкова сериозна, че да налага такъв достъп да се предоставя само в случаите, в които съответното престъпление е тежко.

Коментар на проф. Лорна Удс

EDRI за значението на това решение

Tagged ,

ЕП прие измененията в медийната директива

На 6 юни 2018 г.  представителите с мандат от Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС постигнаха съгласие по  актуализирания текст на  Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) на основата на предложението COM(2016) 287 final, представено от ЕК на 25 май 2016 г. На 13 юни 2018 Корепер одобри текста,  договорен след девет заседания в процедурата по триалог.

Днес, 2 октомври 2018 г., текстът беше гласуван от Европейския парламент на  пленарно заседание и одобрен с 452 гласа срещу 132 против и  65 въздържали се.

Тексът, за който е постигнато споразумение, трябва да бъде официално одобрен  от Съвета на ЕС,  преди измененията на Директивата да влязат в сила.

Държавите   ще имат 21 месеца, за да въведат новите правила в националните законодателства.


Tagged

Кодекс за добри практики относно онлайн дезинформация

Онлайн платформите и рекламната индустрия са представили кодекс за саморегулиране.

Кодексът за добри практики трябва да допринесе за провеждането на прозрачна, справедлива и надеждна онлайн кампания преди изборите за Европейски парламент през пролетта на 2019 г.

Европейската комисия  препотвърждава вече казаното: ще следи за напредъка и ще анализира  резултатите от прилагането до края на 2018 г. Ако резултатите се окажат незадоволителни,  ще бъдат предприети действия, включително такива от регулаторен характер.

Присъединилите се  към Кодекса се ангажират да предприемат действия в следните пет области:

  • Спиране на рекламните приходи на някои акаунти и уебсайтове, които разпространяват дезинформация;
  • Мерки за прозрачност на политическата реклама;
  • Мерки за справяне  с фалшивите акаунти и онлайн ботове;
  • Оправомощаване на потребителите да могат да докладват за случаи на дезинформация и да имат достъп до различни източници на новини, като същевременно се подобрява видимостта и откриваемостта на качественото съдържание;
  • Оправомощаване на изследователската общност да следи онлайн дезинформацията чрез достъп до данните на платформите, съобразени с неприкосновеността на личните данни.

Кодексът е отворен за подписване от социалните медии, търсачките, онлайн рекламните мрежи и рекламодателите, като всяка една от тези групи предоставя различни видове услуги чрез различни технологии на различни аудитории.

Кодекс за саморегулиране: Code of Practice on Disinformation

Информационен документ: Tackling the spread of disinformation online

Tagged

Дехуманизиране: нови стандарти на Twitter

Дехуманизиране е ефект, който вече ще се санкционира от Twitter. Компанията обявява публично, че внася изменения в правилата си ( Twitter Rules) по отношение на езика, който дехуманизира.

Част от това съдържание и досега е попадало в обсега на правилата за речта на омразата, които забраняват насърчаването на насилие  или заплахи срещу други хора въз основа на раса, етническа принадлежност, национален произход, сексуална ориентация, пол, полова идентичност, религиозна принадлежност, възраст, инвалидност или сериозно заболяване, но все още има туити, които  не нарушават правилата на мрежата, а третират зле категории хора или отделни лица, поставяйки ги по-ниско в сравнение с останалите.

Тъй като очевидно в бъдеще ще се говори повече за дехуманизиране, има смисъл да се следи процеса на създаване на стандартите.

Twitter провежда   кратко проучване по въпроса, можете да се включите до 9 октомври т.г.

PayPal спря обслужването на Алекс Джоунс

Ето какви са механизмите едно общество ефективно да се противопостави на  явление като InfoWars: отказ от обслужване, отказ от взаимодействие – и фактическа блокада.

Компанията PayPal е информирала Алекс Джоунс в срок от десет работни дни да си намери друга компания, която да обработва транзакциите, свързани с бизнеса му.  Сега  PayPal обработва всички транзакции, включително чрез кредитни карти, за онлайн магазините на Infowars за  витамини и хранителни добавки, както и облекла с марка Infowars. PayPal обработва и дарения, които Infowars получава от своите поддръжници.

Заявлениета на PayPal идва седмици след като Twitter, Facebook и други големи технологични компании блокираха Infowars. Повечето от тези компании съобщиха, че сайтът е нарушил стандартите им чрез популяризиране на омраза  и дезинформация.