Category Archives: Digital

ЕС: защита на данните – правила за оценка на въздействието

Работната група за защита на данните (Article 29 Data Protection Working Party, WP29) е публикувала проект за ръководни правила за оценка на въздействието на регламента за защита на данните (General Data Protection Regulation, GDPR).

 Проектът за правила

Tagged

План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г.

Европейският парламент гласува Резолюция относно Плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. 

ЕП се включва в усилията на институциите за реализиране на целите, заложени в  съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179), с акцент върху използването на цифровите технологии  за модернизиране на държавната администрация.

Резолюцията засяга

  • цифровизацията на публичните администрации;
  • трансграничното електронно управление на всички административни равнища;
  •  сигурността и защитата на данните.

Кодифицираната медийна директива 2010/13/ЕС: ход на ревизията – гласуване в ЕП за триалог

Проектът за ревизия на ДАВМУ – кодифицираната Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги – продължава хода си, последният  месец се работи интензивно и в Съвета (т.нар. общ  подход в EYCS Съвета остава да се гласува другата седмица),  и в Европейския парламент.

Водещата парламентарна комисия CULT изготви доклад A8-0192/2017 по проекта и направи предложение за триалог – неформални междуинституционални преговори преди гласуването на първо четене (гласуването в CULT по този въпрос на 25 април – Малинов за, Джамбазки въздържал се).

Днес, 18 май 2017, и Европейският парламент на пленарно заседание гласува за даване на мандат за триалог (69в от Правилата). Гласовете са разделени:  314 за/266 против/41 въздържали се.

Самият ЕП има прессъобщение. Някои медии определят новината като добра. Но не всички мислят така.  EDRI, организацията за защита на цифровите права, призова вчера да се гласува срещу предложението – за да не се решават непрозрачно и в малък кръг основни въпроси, свързани със защитата на аудиторията.  Европейският Омбудсман също е призовавал за прозрачност при триалозите.

По-подробна позиция срещу неформалния триалог публикува и естонска депутатка от ALDE  (Yana Toom), ето още разочаровани депутати.

За илюстрация: в проекта отпада ограничението за 12 минути реклама на час, остава само ограничение за денонощие.

И така –  следва триалог.

 

//platform.twitter.com/widgets.js

Tagged

Facebook / WhatsApp: ЕК налага глоба по регламента за сливанията

Европейската комисия взема решение да наложи на Facebook  глоба в размер 110 милиона евро за предоставяне на неточна или подвеждаща информация относно придобиването от Facebook на WhatsApp. Според комисаря по конкуренцията Вестагер Комисията трябва да може да взема решения относно въздействието на сливанията върху конкуренцията при пълното познаване на точните факти.

За първи път Комисията налага глоба на дружество за предоставяне на невярна или подвеждаща информация след влизането в сила на Регламента за сливанията от 2004 г. Решението на ЕК не е свързано с въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот, защитата на данните или защитата на потребителите, които могат да възникнат  относно Facebook / WhatsApp, нито с процедури на национално ниво в ЕС.

Съгласно Регламента за сливанията Комисията може да налага глоби в размер до 1% от общия оборот на дружествата, които умишлено или по непредпазливост предоставят на Комисията неточна или подвеждаща информация. В случая невярна и подвеждаща инфорпмация е предоставена два пъти – във формуляра за уведомление за сливане от 2014 и в отговора на искане на Комисията за информация от 2016.

Медиите отбелязват, че това е поредният технологичен гигант, с който се занимава ЕК –  след  Amazon и Apple и при  текущи процедури срещу Google.

Съобщението на ЕК

ЕС: Facebook и личните данни

На Facebook е наложена глоба от 150 000 евро във Франция. Френският регулатор в областта на личните данни  CNIL  констатира шест нарушения, включително събиране на информация за потребителите за реклама “без правно основание”. Установено е проследяване на потребителите, докато сърфират в мрежата. Потребителите нямат контрол върху използването на личните им данни, според  изявление на регулатора от 16 май 2017. 

FT съобщава, че подобно е становището на регулатора в Белгия, в Холандия е установено разполагане на реклами според заявените сексуални предпочитания, а WhatsApp е глобена 3 милиона евро в Италия – тъй като условията за ползване включват задължително съгласие  за обмен на данни с Facebook, компанията – собственик на WhatsApp. Решението на италианския регулатор е последвало аналогично решение в Германия, където има 35 милиона потребители на WhatsApp. Свое разследване провежда и Европейската комисия.

Френският регулатор работи съвместно с регулаторите в областта на личните данни в Холандия, Германия, Белгия, Испания и др.

Източник FT

Отново правото да бъдеш забравен – в Съда на ЕС

Правото да бъдеш забравен е свързано със задължение на доставчици на услуги по силата на решението на Съда на ЕС по дело C‑131/12 Google Spain. Може да се поиска търсачките да не публикуват определени резултати от търсенето.  Много трудности са свързани с практическото прилагане на това задължение – защото ограничаването на информация онлайн лесно може да се превърне в цензура. 

Според публикуваните от Google доклади, в компанията са постъпили 720 000 искания за прилагане на RTBF (правото да бъдеш забравен) и 43 на сто от тях са удовлетворени.

И ето – в Съда на ЕС отново на дневен ред е RTBF – по дело С-136/17. Казусът е от Франция: след като търсачката отказва заличаване и френският регулатор за защита на личните данни потвърждава решението, четири физически лица се обръщат към съда, в резултат от което се появява преюдициално питане към Съда на ЕС за баланса между обществения интерес и защитата на личните данни, особено когато става дума за чувствителни области като  сексуална ориентация, политически, религиозни или философски възгледи, извършени престъпления и влезли в сила  присъди.

Информацията от блога на Google

Tagged

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Tagged

Съд на ЕС: достъп до уебсайтове за поточно предаване (стрийминг)

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑527/15 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия)   в рамките на производство по дело Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност и под името „Filmspeler“.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество. Wullems  продава на няколко сайта мултимедиен плейър, който дава възможност за свободен достъп до защитени с авторско право аудиовизуални произведения без разрешението на притежателите на авторското право.  Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга. При активиране се препраща  към стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение – и се стартира възпроизвеждането на съдържанието на  плейъра, свързан с телевизионния апарат.

 Stichting Brein иска да се преустанови продажбата на мултимедийните плейъри и  поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на закона. Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по местния закон, което трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

2)      От значение ли е за този въпрос:

–        дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

–        дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

–        дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

Съдът припомня, че

  • понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“(29);
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (32);
  • защитеното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (33);
  • не е без значение и дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба.

Съдът вече е постановил, че предоставянето в уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт без каквито и да било ограничения за достъпа, дава на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до тези произведения (решение Svensson и др., C‑466/12).

Наистина, според съображение 27 от Директива 2001/29, самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, като такова не представлява „разгласяване“ по смисъла на Директивата.(39)

Но при пълно съзнаване на последиците от поведението си г‑н Wullems предварително инсталира на продавания от него мултимедиен плейър „filmspeler“ допълнителни модули, които позволяват конкретно на купувачите на плейъра да получат достъп до защитени произведения, публикувани на стрийминг уебсайтове без разрешението на притежателите на авторското право, и да гледат тези произведения на телевизионния си апарат  – и  въпросната дейност не е тъждествена на просто предоставяне на физически съоръжения, за което става дума в съображение 27 от Директива 2001/29.(41) А и в рекламите на мултимедийния плейър изрично се посочва, че той позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

За стрийминга:

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дадено действие на възпроизвеждане е освободено от обхвата на правото на възпроизвеждане по член 2 само когато отговаря на пет условия кумулативно, а именно когато:

–        това действие е временно,

–        има преходен или инцидентен характер,

–        представлява неразделна и съществена част от технологичния процес,

–        неговата единствена цел е да позволи предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законно използване на произведение или закрилян обект, и

–        посоченото действие няма самостоятелно стопанско значение.(60)

В случая действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър   на защитени с авторско право произведения, получавани чрез стрийминг от уебсайтове на трети лица, които предлагат тези произведения без разрешението на притежателите на авторското право, са годни да засегнат нормалното използване на произведенията и да засегнат неоправдано законните интереси на притежателя на правото, тъй като, както отбелязва генералният адвокат в точки 78 и 79 от заключението си, обикновено това води до намаляване на законните сделки с тези защитени произведения, което неоправдано засяга притежателите на авторското право.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

2)      Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

Tagged

Съд на ЕС: запазване на трафични данни и данни за местонахождение

Стана известно решение по съединени дела C‑203/15 и C‑698/15    с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Kammarrätten i Stockholm (Административен апелативен съд Стокхолм, Швеция) и от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение, Обединено кралство) с в рамките на производства Tele2 Sverige AB  срещу Post- och telestyrelsen и Secretary of State for the Home Department  срещу Tom Watson и др.

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

 Запитванията са отправени по два спора, първият от които е между Tele2 Sverige AB и  Комитет по пощи и далекосъобщения на Швеция,  PTS и се отнася до разпореждане на последния за запазване от Tele2 Sverige на данните за трафика и на данните за местонахождението на абонатите му и регистрираните ползватели.  Вторият спор е   между граждани и МВР на Обединено кралство  относно съвместимостта с правото на Съюза на член 1 от Data Retention and Investigatory Powers Act 2014 (Закон от 2014 г. относно запазването на данните и правомощията по разследване,   „DRIPA“).

Преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността […] — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:

а)      достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 [от акта за преюдициално запитване] начин и

б)      изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 [от акта за преюдициално запитване] начин, и

в)      всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37 [от акта за преюдициално запитване]?“.

и по второто дело:

1)      Установява ли решение Digital Rights (и конкретно точки 60—62) императивни изисквания на правото на Съюза, приложими по отношение на националния режим на държава членка относно достъпа до запазени в съответствие с националното законодателство данни, за да бъде този режим в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата?

2)      Разширява ли решение Digital Rights обхвата на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека?“.

Съдът посочва, че

при публични комуникационни мрежи  трябва да се изготвят специфични законови, подзаконови и технически разпоредби, за да се защитят основните права и свободи на физическите лица и легитимните интереси на юридическите лица, по-специално по отношение на увеличаващата се способност за автоматизирано съхранение и обработка на данни за абонати и потребители (7). Трябва да се вземат мерки, за да се предотврати неоторизираният достъп до съобщения, за да се защити конфиденциалният характер на комуникациите, включително както на съдържанията, така и на всякакви данни, свързани с такива съобщения, посредством публични комуникационни мрежи и налични електронни комуникационни услуги. Националното законодателство в някои държави членки забранява само преднамерения неразрешен достъп до съобщения.(21)

Вярно е наистина, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 допуска държавите  да въвеждат изключения от принципното задължение  за гарантиране на поверителността на личните данни. Но изключенията се тълкуват стриктно – защото иначе дерогирането  на това задължение може  да се превърне в правило, като изпразни до голяма степен от смисъл принципа (89). Изключенията  трябва да бъдат  строго  пропорционални на предвидената цел.

Националната правна уредба като разглежданата по дело C‑203/15   предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства и   задължава доставчиците на електронни съобщителни услуги систематично и непрекъснато да запазват тези данни без каквото и да било изключение.

Дори ефективността на борбата с тежката, и особено с организираната престъпност и тероризма, да може до голяма степен да зависи от използването на модерни техники на разследване, сама по себе си подобна цел от общ интерес не би могла по никакъв начин да обоснове приемането като необходима за целите на тази борба на национална правна уредба, предвиждаща общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение.

 Изводите –

1)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО  във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която за целите на борбата с престъпността предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства.

2)      Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по-специално достъпа на компетентни национални органи до запазените данни, като в рамките на борбата с престъпността не ограничава този достъп само до целите за борба с тежката престъпност, не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура и не изисква разглежданите данни да се запазват на територията на Съюза.

Съдът не се произнася по въпроси, сравняващи нивото на защита с предоставената по ЕКПЧ, тъй като “макар признатите от ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи, както потвърждава член 6, параграф 3 ДЕС, все пак, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза“.

Tagged

Цифрова икономика и цифрово общество: предложение за кандидата за член на ЕК от България

Днес е разпространено прессъобщение, според което председателят на ЕК  Юнкер обявява  намерението си да възложи на Мария Габриел, кандидата за комисар от България, отговорността за цифровата икономика и цифровото общество.

Проведено е събеседване  с Мария Габриел, след което   председателят Юнкер потвърждава компетентността на Мария Габриел съгласно изискванията на член 17, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) да кандидатства за комисарския пост и обявява  намерението си да възложи на Мария Габриел посочения ресор.

Според съобщението комисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество ще подкрепя изпълнението на стратегията за цифровия единен пазар, която Европейската комисия прие през май 2015 г. и по която тя представи междинен преглед на 10 май. Този член на Комисията ще допринесе за постигането на цифров единен пазар, който ще спомогне да се положат основите за цифровото бъдеще на Европа, което включва телекомуникационни мрежи от континентален мащаб, трансгранични цифрови услуги и вълна от иновативни стартиращи европейски предприятия.

В писмо за определяне на ресора, което председателят Юнкер е изпратил днес на Мария Габриел, са посочени нейните основни задачи и отговорности като комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество.

Ето и следващите стъпки в пълния текст на съобщението.

В съобщението се посочва изрично, че – формално – Мария Габриел ще стане кандидат за член на Европейската комисия от момента, в който Съветът се обърне официално за консултация към Европейския парламент.