Category Archives: Digital

Съд на ЕС: Skype e доставчик на електронна съобщителна услуга

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑142/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия)   в рамките на производство по дело Skype Communications Sàrl срещу Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT).

Фактите

Запитването е отправено в рамките на спор между Skype Communications Sàrl и Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) (Белгийски институт за пощенски услуги и далекосъобщения) относно решението на последния да наложи административна глоба на   дружеството за това, че предоставя електронна съобщителна услуга, без предварително да е направило изискваното уведомление. Спорът е дали услугата е в уведомителен режим.

Дружеството Skype Communications е разработчик на софтуер за комуникация, наречен Skype, позволяващ на ползвателя, който го е инсталирал на  компютър, таблет или смартфон, да ползва услуга за гласова телефония и телеконферентна връзка между две и повече устройства. SkypeOut е функция, добавена към софтуера Skype, която позволява на ползвателя да извършва телефонни повиквания от терминал към фиксирана или мобилна телефонна линия, като използва Internet Protocol (IP) (интернет протокол), и по-специално технологията, известна като „Voice over IP“ (VoIP) (интернет телефония). За разлика от това SkypeOut не позволява входящи телефонни повиквания от ползватели на белгийски телефонни номера.

 За използването на SkypeOut се изисква в техническо отношение интернет връзка, предоставена от доставчик на интернет услуги   и участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ), с които Skype Communications е сключило споразумения и които получават от него възнаграждение за участието си под формата на такса за терминиране (fixed termination rate (FTR) или mobile termination rate (MTR).

 IBPT отправя покана към Skype Communications да го уведоми за своите услуги, но Skype Communications отговаря, че   не предоставя електронни съобщителни услуги според определението им в Рамковата директива.

По този повод Съдът изяснява правната природа на услугата, предоставяна от Skype.

Преюдициалните въпроси:

Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли определението за електронна съобщителна услуга, установено в член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се разбира в смисъл, че услуга за интернет телефония, предоставена чрез софтуер, който се терминира в обществена комутируема аналогова телефонна мрежа, към фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план (съответстващ на препоръка E.164), трябва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, независимо че услугата за достъп до интернет, посредством която ползвателят получава достъп до посочената услуга за интернет телефония, сама по себе си вече е електронна съобщителна услуга, но при положение че доставчикът на софтуера предоставя тази услуга срещу възнаграждение и сключва договори с доставчици на далекосъобщителни услуги, които са надлежно упълномощени да пренасят и да терминират повиквания към обществена комутируема аналогова телефонна мрежа и които позволяват терминирането на повикванията към фиксирани или мобилни номера от национален номерационен план?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, същият ли би бил този отговор, ако се вземе предвид фактът, че функцията на софтуера, която позволява гласовото повикване, е само една от неговите функции и той може да се използва и без нея?

3)      При утвърдителен отговор на [първия и втория въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че доставчикът на услугата предвижда в общите си условия, че не носи отговорност спрямо крайния клиент за преноса на сигналите?

4)      При утвърдителен отговор на [първия, втория и третия въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че предоставената услуга отговаря и на определението за „услуга на информационното общество?“.

Съдът

Дали предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, трябва да бъде квалифицирано като „електронна съобщителна услуга“?

Понятието „електронна съобщителна услуга“ е определено въз основа на положителни и отрицателни условия в член 2, буква в) от Рамковата директива.

25      Член 2, буква в) от Рамковата директива определя, първо, електронната съобщителна услуга като „услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане, която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и предавателни услуги в мрежи, използвани за разпръскване“.

26      В същата разпоредба се уточнява, второ, че понятието „електронна съобщителна услуга“ изключва, от една страна, „услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги“, и не включва, от друга страна, „услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от [Директива 98/34], които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“.

27      В това отношение в съображение 5 от Рамковата директива се посочва по-специално, че конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии налага необходимостта всички преносни мрежи и услуги да бъдат обхванати от единна регулаторна рамка и че при установяването на тази рамка е необходимо да бъде отделено регулирането на преноса от регулирането на съдържанието.

28      Както Съдът вече е отбелязал, различните директиви, съставляващи новата регулаторна рамка за електронни съобщителни услуги, и по-специално Рамковата директива и Директива 2002/77, въвеждат ясно разграничение между създаването на съдържание, за което е необходима редакционна отговорност, и преноса на съдържание, който не включва никаква редакционна отговорност, като за съдържанието и преноса му се прилагат отделни правни уредби, които преследват характерни за тях цели (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., UPC Nederland, C‑518/11, EU:C:2013:709, т. 41 и от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 36).

29      Съдът е приел също, че за да попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна услуга“, услугата трябва да включва пренасянето на сигнали с уточнението, че обстоятелството, че пренасянето на сигнала се осъществява посредством инфраструктура, която не принадлежи на доставчика на услугата, е без значение за квалификацията на естеството на услугата, тъй като в това отношение е от значение единствено фактът, че доставчикът е отговорен спрямо крайните ползватели за пренасянето на сигнала, което осигурява на последните предоставянето на услугата, за която са се абонирали (решение от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

30      В случая от акта за преюдициалното запитване и от представените пред Съда писмени становища е видно, че Skype Communications, което е разработчик на софтуера Skype, предлага допълнителна функция към посочения софтуер (SkypeOut), която позволява на ползвателя да прави повикване от свързан с интернет терминал, например компютър, смартфон или таблет, към фиксиран или мобилен номер по ОКТМ, като използва IP, и по-конкретно техниката VoIP.

31      Безспорно е, че Skype Communications предлага услугата VoIP в Белгия и че получава възнаграждение от нейните ползватели, тъй като използването на SkypeOut е обусловено от предплащане или от абонамент.

32      Няма съмнение също, че използването на SkypeOut изисква участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили разрешение да пренасят и терминират повиквания към фиксирани или мобилни номера чрез ОКТМ, и че за тази цел Skype Communications сключва споразумения с тези доставчици, на които плаща възнаграждение под формата на тарифи за терминиране на повикване до фиксиран номер (fixed termination rate (FTR) или тарифи за терминиране на повикване до мобилен номер mobile termination rate (MTR).

33      От това следва, от една страна, че функцията SkypeOut се състои главно в пренасянето на гласови сигнали от ползвателя, който прави повикването, до този, който го получава, по електронни съобщителни мрежи, а именно първо по интернет, а след това по ОКТМ, и от друга страна, че Skype Communications поема отговорност към ползвателите на функцията SkypeOut, които са абонирани за услугата или са предплатили използването ѝ, за пренасянето на гласови сигнали по ОКТМ по смисъла на решението от 30 април 2014 г., UPC DTH (C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

34      Всъщност, макар да е вярно, че в техническо отношение пренасянето на гласовите повиквания чрез SkypeOut се извършва практически, на първо място, от ДИУ по интернет в рамките на първи сегмент, като се започва от интернет връзката на ползвателя, който прави повикването, и се стига до шлюза за взаимно свързване (Gateway) между интернет и ОКТМ, и на второ място, от доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ в рамките на втори сегмент, като се започва от този шлюз за взаимно свързване и се стига до мобилната или стационарната точка на свързване на ползвателя, който получава повикването, това пренасяне се извършва въз основа на споразуменията между Skype Communications и посочените доставчици на далекосъобщителни услуги и не може да се осъществи без сключването на такива споразумения.

35      Чрез сключването на споразумения за взаимно свързване с доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ Skype Communications прави технически възможно пренасянето на сигнали от интернет мрежата към ОКТМ и в крайна сметка гарантира на своите клиенти и абонати услугата VoIP, която предлага с функцията SkypeOut на софтуера си Skype.

36      Различните данни, посочени от запитващата юрисдикция в четирите ѝ въпроса, не могат да поставят под съмнение квалификацията на функцията SkypeOut като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на член 2, буква в) от Рамковата директива.

46 Обстоятелството, че предоставяната чрез SkypeOut услуга VoIP попада и в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34, съвсем не означава, че тя не може да се квалифицира като „електронна съобщителна услуга“.

48 „Услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34 попада в приложното поле на Рамковата директива, при положение че се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи.

Член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга „Voice over Internet Protocol“ (VoIP) (интернет телефония), която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ) на държава членка, представлява „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.

Reuters:  Интернет компанията за телефонни разговори и съобщения на Microsoft Skype може да се счита за телекомуникационен оператор, тъй като предлага платена услуга по договореност с мрежовите оператори за извършване на разговори.

Агенцията напомня, че  в стремежа си да преодолее пропастта между традиционните доставчици на телекомуникационни услуги и новите интернет базирани конкуренти, Европейската комисия прие преди две години правила за сектора – Европейски кодекс за електронни съобщения, който обхваща Skype, Whatsapp, Facebook Messenger и други  VoIP услуги. Кодексът трябва дасе въведе от държавите до 2020.

Tagged

LUMIERE VOD

LUMIERE VOD е база данни с европейски филми (след 1996 г.), предлагани по заявка (VOD).

Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти,  регулатори.

LUMIERE VOD се управлява   от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.

 

#SatCab директива

Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование   Директива  за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.

ЕК съобщава, че това е част от  модернизирането на правилата на ЕС за авторските права  с цел  един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.

Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.

 оценка анализ обществена консултация /   кoнтекст  / доклад за обществената консултация

текстът на директивата от сайта на Съвета

изявление на ЕК относно правното основание

Съветът гласува Директивата за авторското право в цифровия единен пазар

 

(2)_Twitter_-_2019-04-15_15.22.36Текстът на новата директива от сайта на Съвета

Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.

Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без  Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че  Германия е направила изявление  по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението  завършва така:

Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.

Като слуша германската министърка, човек се чуди как след толкова критика Германия все пак гласува за  (изявлението на бг език). И  обратно – какъв е смисълът да слушаме германската министърка, когато Германия – както и Обединеното кралство – могат да блокират приемането на директивата, но не го правят.

Австралия: нов закон урежда задължения и санкции за съдържание онлайн

Австралия е приела изменение на Наказателния кодекс ( “Sharing of Violent Abhorrent Material”), предвиждащо санкции за платформите и лицата, които ги представляват,  ако не контролират материали с насилие.

Специалният докладчик по въпросите на борбата с тероризма и правата на човека и специалният докладчик по свободата на изразяване предоставят критичен коментар за новия закон.

Global Network Initiative (GNI) също публикуват позиция, в която изразяват загриженост по повод ефектите от новоприетия закон.

На 8 април 2019 г. се очаква британската Бяла книга за мерките към причиняващото вреда съдържание онлайн, изготвена от правителството. По информация на медиите, които са виждали проекта, мерките са сходни с австралийските – вкл. създаване на нов регулатор   (първоначално може  Ofcom да изпълнява съответните правомощия).   Обхватът на препоръките е широк. В съвместен предговор  министърът на вътрешните работи  и държавният секретар по въпросите на културата, медиите и спорта  казват, че е време да се премине от саморегулиране към ясни законови стандарти, подкрепени справомощия за прилагането им. От компаниите ще бъде поискано да приемат и собствени етични кодекси и да се отчитат публично – по модела, приложен от ЕК.

Опозицията приема така описаните идеи и се съгласява, че “трябва да се направи нещо, за да принудят шефовете на интернет компаниите да поемат отговорност за вредите, речта на омразата и фалшивите новини, които се провеждат на техните платформи”.

Критиките   започнаха в аванс, Index on Censorship. Но самата Бяла книга ще видим на 8 април.

 

Нидерландия: Сайтовете трябва да позволяват на посетителите да отказват проследяване

Случвало ли ви се е да не можете да влезете в сайт, ако не дадете съгласие да бъдете проследявани? Ако да, това решение на нидерландския орган за защита на данните от март 2019  е  интересно за вас.

Уебсайтове, които позволяват достъп на посетителите само ако приемат бисквитки или сходни начини за проследяване и записване на поведението на посетителите, не съответстват на Общия регламент за защита на данните (GDPR). Това е основното послание на тълкуване, публикувано от Autoriteit Persoonsgegevens, нидерландския орган за защита на данните (DPA), на 7 март 2019 г. В тълкуването ръководителят на DPA подчертава, че когато хората се отказват от защита на личните си данни под натиск,   това е незаконно.

Потребителите не са длъжни да се съгласяват с технологии, необходими за функционирането на уебсайтове или които позволяват общ анализ на посетителите на уебсайта. Необходимо е разрешение, когато поведението на отделните посетители се анализира и проследява по по-задълбочен начин или ако тази информация се споделя с трети страни. Това разрешение трябва да се дава без каквато и да е форма на натиск.

Накратко, свободното разрешение на потребителите  трябва (1) да включва наистина информирана форма на съгласие и (2) да не се взема под натиск. Ако не се разрешава достъп до сайта, когато потребителите не приемат да бъдат проследявани,  разрешението не се дава по свободен начин.  Не са приемливи практики да се  насочват хората към „да“, без действително да знаят какво са съгласни.

Време е сайтовете да започнат да проучват и инвестират в бизнес модели, които не изискват ненужна и незаконна обработка на лична информация, се казва в публикацията, изготвена от Bits of Freedom.

#savethenet: гласуванията на българските депутати в ЕП

 

На сайта saveyourinternet.eu могат да се видят гласуванията на всички депутати в ЕП по хода на проекта на Директивата за авторското право  в цифровия единен пазар, включително двете гласувания от 26 март 2019, когато депутатите гласуваха по два въпроса – дали да се допусне гласуване на отделни разпоредби (процедурен вот, гласуване №22)  и след това – за директивата като цяло (гласуване №23).

Това е картината само за българските представители, като с червено са отбелязани гласуванията, които дават ход на директивата, вкл. чл.11 и чл.13 (нови 15 и 17), а със зелено – гласуванията, които  биха могли да доведат до неприемане на отделни разпоредби или цялата директива.

На 26 март 2019 г. депутатите Бареков, Джамбазки, Кючук, Малинов, Майдел, Неков, Пирински, Уручев  са подкрепили възможността да се гласува за измененията в отделни разпоредби  (втората колона отляво, процедурен вот, в зелено). Това е ключовото гласуване, което можеше да доведе до отпадане само на отделни разпоредби. Мнозинството само с пет гласа преднина приема да се гласува директивата като цяло. Корекциите в протокола за процедурния вот променят мнозинството (13 депутати коригират вота си в подкрепа на гласуването по разпоредби) – но вече е късно. Резултатите – така както са обявени – не се променят, каквито и корекции в протокола да настъпят по-късно. Резултатът от този процедурен вот проправя пътя за приемането на чл.11  и чл.13 заедно с директивата.

В последна сметка Джамбазки, Кючук, Малинов, Неков и Станишев са гласували против директивата (най-лявата колона). Неков (известен като “15/15”) предварително е обявил, че ще гласува против проекта.

Адемов, Али, Хюсменова, Курумбашев, Михайлова, Новаков, Пирински и Радев са гласували за приемане на директивата (с мнозинството).

Бареков, Ковачев, Майдел, Уручев се въздържат.

voteBulgaria

В Европейския  парламент   корекциите  в първоначално обявеното гласуване са масова практика. Според един обзор на корекциите    Brice Hortefeux е използвал тази възможност  292 пъти в настоящия мандат на ЕП, има депутати със 150-200 и повече корекции. Общо 100 членове на ЕП са коригирали гласовете си повече от 50 пъти.  На другия полюс са  Антонио Таяни,  Манфред Вебер,  Йежи Бузек, които не са искали почти никога корекция. Обяснението е, че  – ако електронното устройство даде дефект при гласуването – на депутатите се дава възможност да  посочат истинския си вот  по-късно  в официалните протоколи.

С най-много корекции  –  65   – е позицията на ЕП  за Брекзит.

ЕП гласува директива относно правата при онлайн разпространение на радио и телевизия

Днес ЕП гласува директива, свързана с правата при онлайн разпространение на радио и телевизия. Предстои гласуване в Съвета.

През септември 2016 г. Европейската комисия предложи регламент за улесняване на лицензирането на права за определени онлайн предавания на телевизия   и препредаване на телевизионни програми и радиопрограми. Съзаконодателите на ЕС решиха да превърнат предложения регламент в директива. Тя допълва правилата, установени в съществуващата Директива 93/83 / ЕИО – т.нар. SatCab директива – която вече улеснява трансграничното разпространение по сателит и кабел.

Правилата за онлайн разпространението ще се прилагат за всички радиопрограми и за някои телевизионни програми (новини и програми за текущи събития и напълно финансирани собствени продукции).

Докладът за първо гласуване в ЕП

Какво казват заинтересованите

Прессъобщение на ЕК

 

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар е гласувана от ЕП

На 26 март 2019 ЕП   гласува  (348:274 гласа) Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.

Две гласувания днес са свързани с приемането на тази директива.

Първото (№22 от дневния ред)  е процедурно – ще допуснат ли депутатите да се гласуват отделно изменения в текста на здирективата. Само с пет гласа разлика – 317:312 –  е решено да не се допуска гласуване на изменения (отделни разпоредби). Дори с по-малко, защото  шведите се объркали и натиснали грешния бутон. И те си имат проблем

Ако Lundgren и Wingren заедно със социалдемократите Ludvigsson и Guteland бяха гласували за допускане на изменения, членове 11 и 13 можеха да бъдат заличени.

Но в историята няма “ако”. От българските депутати допускането на изменения подкрепят осем – Кючук, Бареков, Джамбазки, Неков, Пирински, Малинов, Майдел и Уручев. Възможно е това да са депутатите, които биха гласували срещу отделни разпоредби. Но до такова гласуване не се стига, защото мнозинството (317 гласа)  е на обратно мнение – и гласуване на изменения не се допуска.

Второто гласуване (№23 от дневния ред)  е за директивата. Тук вече разликата в гласовете е по-голяма. Със 70 гласа преднина мнозинството в ЕП гласува за  директивата, включително чл.11 (нов 15) и чл.13 (нов 17).

Между  тези 274, които гласуват против,  са и Реда, и Маковей. От българските депутати срещу директивата са гласували   Джамбазки, Кючук и Неков (update – от актуализирания протокол се вижда, че са добавени   Малинов и Станишев).

Група депутати от ГЕРБ/ЕНП – Ковачев, Майдел, Новаков, Уручев – както и Бареков се въздържат.

Протоколът/  copyrightvote ;

Поправките в гласуването за цялата директива (№23):

 

ПОПРАВКИ В ПОДАДЕНИТЕ ГЛАСОВЕ И НАМЕРЕНИЯ ЗА ГЛАСУВАНЕ
+ Danuta Jazłowiecka, Aleksejs Loskutovs, Andrey Novakov, Sirpa Pietikäinen
Francisco Assis, Johannes Cornelis van Baalen, Biljana Borzan, Maria Grapini, Svetoslav Hristov Malinov, Thomas Mann, Csaba Molnár, Marek Plura, Răzvan Popa, Gabriele Preuß, Sergei Stanishev, Ramon Tremosa i Balcells
0 Kazimierz Michał Ujazdowski

 

Какво следва –

Юлия Реда се спира на този въпрос в изказването си днес:

 

Позицията на ЕК е известна, според Комисията тъкмо това е необходимата ревизия. Съветът се очаква да гласува на 9 април. Следва транспониране в срок от 24 месеца от влизането на директивата в сила.

Много вероятно е тази директива да има трудна съдба и да се наложи Съдът на ЕС да се занимава с нея. Жив е споменът за 2006/24, която беше трудно и в протести приета, трудно и в протести въведена в националните законодателства и накрая беше обявена за невалидна.

актуализираният протокол

#savethenet: авторско право: какво ще гласува ЕП

Благодарение на Юлия Реда, член на ЕП, се ориентираме във версиите на проекта на Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Става ясно, че най-противоречивите разпоредби – чл.11, права на издателите и чл.13, филтри – вече са чл.15 и съответно чл.17 от проекта – и така ще останат във версията за гласуване – то е насрочено за във вторник, 26 март, 12 и 30.

Ето и целият проект на директивата.

Разпоредбата на известния ни член 13 е разположена (вече като чл.17) на страници 120-129.

Говорят експертите