Category Archives: Digital

ЕК: Създадена е експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение

Според прессъобщение на ЕК от днес, в изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие в областта на цифровото образование,  е  създадена  експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение.

25 експерти с богат опит в областта на образованието, социалните медии, технологиите и журналистиката от 17 различни държави членки ще имат важната задача да определят обхвата на проблема и направят преглед на най-добрите практики. Те ще разработят конкретни насоки за учителите и преподавателите за борбата с дезинформацията и за развитие на цифровата грамотност на учащите. България е представена от Вени Марковски.

Неотдавнашно проучване на Евробарометър  показва, че  37% от отговорилите европейци ежедневно срещат новини, за които смятат, че представят погрешно действителността или дори са неверни.

Групата ще проведе четири заседания.

Съд на ЕС: Декомпилиране на компютърни програми за отстраняване на грешки

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело  C‑13/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) (Белгия)  в рамките на производство по дело Top System SA срещу État belge (белгийската държава).

Авторско право и сродни права — Правна закрила на компютърните програми — Директива 91/250/ЕИО — Член 5 — Изключения от ограничените действия — Действия, необходими за отстраняване на грешки от легитимния приобретател — Понятие — Член 6 — Декомпилация — Условия

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии. Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора на служители за  администрацията. По искане на Selor Top System разработва няколко приложения за специфичните нужди на Selor на базата на своя рамков софтуер.  Selor притежава лиценз за приложенията. В процеса на работа възникват проблеми и компанията се обръща към съда с искане на установи, че  Selor е извършил  декомпилацията на неговия рамков софтуер (TSF)  в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер.

Selor признава, че е извършил  декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция, но твърди, че има право, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването на приложенията.  Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

При тези обстоятелства cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)       При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Съдът  реши:

1)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

Tagged

ЕС Кодекс на поведение срещу речта на омразата онлайн: шести доклад за прилагането

Шестата оценка на Кодекса за поведение за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн показва, че  средната стойност на уведомленията, прегледани в рамките на 24 часа, остава висока (81%), но е по-ниска в сравнение с 2020 г. (90,4%). Средният процент на премахване на незаконно съдържание  (62,5%) също е по -нисък в сравнение с 2019 и 2020 г. Въпреки това, нивото остава  забележително. TikTok  е включен в оценката за първи път и се представя добре (80.1% премахвания).

2021_10_07_Factsheet_Code_of_Conduct_SPP.pdf.pdf_-_2021-10-09_16.07.19Както и при противодействието срещу дезинформацията, очакваният законодателен акт за цифровите услуги (DSA) ще предостави паралелен втори стълб (правен) на противодействието срещу речта на омразата.

Резултатите, постигнати от компаниите, са неравномерни, поради което ЕК разчита на правото да  предостави силни регулаторни инструменти за борба с незаконната реч на омразата онлайн.

Инстаграм и децата

37 -годишната Франсис Хаугън, която е работила досега за Facebook, е интервюирана в неделя за предаването 60 минути на CBS. Хаугън казва, че разполага с вътрешни документи, които  доказват, че Facebook многократно е давал приоритет на „растежа пред безопасността“. Хаугън е поканена да даде показания пред подкомисията на Сената във вторник, 5 октомври 2021,  в изслушване, озаглавено „Защита на децата онлайн“, за изследванията на ефекта на Instagram върху психичното здраве на младите потребители.

Вътрешно проучване на Facebook (което притежава Instagram) установява, че Instagram влияе върху психичното здраве на тийнейджърите, но FB не споделя констатациите от изследването, че платформата е „токсично“ място за много младежи. Според Wall Street Journal  32% от анкетираните тийнейджърки казват, че  Instagram ги кара да се чувстват по -зле.

„Има  конфликт на интереси между това, което е добро за обществеността,  и това, което е добро за Facebook“, казва Хаугън. „Facebook отново и отново избира да оптимизира за собствените си интереси, като например да печели повече пари.“

Facebook категорично отрича това твърдение, заявявайки, че дава значителни суми   за безопасност  и  има 40 000 души, работещи за  сигурността във Facebook.

Update

Хаугън беше поканена и  даде показания пред подкомисията на Сената във вторник, 5 октомври 2021,  в изслушване, озаглавено „Защита на децата онлайн“, за изследванията на ефекта на Instagram върху психичното здраве на младите потребители (встъпителното изложение)

https://platform.twitter.com/widgets.js

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост

Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува влезли в сила и действащи актове на главния прокурор, които самата прокуратура не е огласила на сайта на институцията.

В списъка на актовете са и заповеди, свързани с интелектуалната собственост, като тези методически насоки (консолидиран текст), в които има множество препратки към дефиниции и текстове, даващи по-голяма яснота каксе изисква да се прилагат ЗАПСП, ЗРТ, НК, ЗАНН и др.

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост, утвърдени със Заповед № РД-02-12 от 18.05.2018 г., изм. и доп. със Заповед № РД-02-23 от 25.09.2019 г. на главния прокурор (Получена с решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 299 от 09.06.2021 г. на заместник главен прокурор)

Европейската комисия призовава България да спазва правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор

 

Европейската комисия реши днес да открие процедура за нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на България и още 18 държави членки, тъй като не са предоставили пълна информация относно начина, по който преразгледаните правила на ЕС за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (Директива (ЕС) 2019/1024) се транспонират в националното законодателство. Държавите членки трябваше да включат тази директива в националното си законодателство и да уведомят Комисията за мерките за транспониране до 17 юли 2021 г.

Директивата относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, приета на 20 юни 2019 г., има за цел  огромният и ценен набор от данни, генерирани от публични органи, да бъде на разположение за повторна употреба. Директивата стимулира разработването на иновативни решения, като например мобилни приложения, насърчава прозрачността чрез предоставяне на достъп до публично финансирани научноизследователски данни и  подкрепя новите технологии, вкл. изкуствения интелект.

ЕС: Курс към цифрово десетилетие

Днес Комисията предложи Курс за цифровото десетилетие — конкретен план за осъществяване на цифровата трансформация на нашето общество и икономика до 2030 г. Предложеният Курс за цифровото десетилетие ще съдържа практични решения за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на цифровите технологии до 2030 г.

Създава се рамка за управление въз основа на годишен механизъм за сътрудничество с държавите членки за постигане на целите за цифровото десетилетие в областта на цифровите умения, цифровите инфраструктури, цифровизацията на предприятията и обществените услуги на равнище ЕС до 2030 г.

За да се гарантира, че Европа напредва бързо към целите на цифровото десетилетие, предложената рамка за управление предвижда система за наблюдение на напредъка въз основа на подобрен индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Комисията първо ще разработи прогнозни криви за ЕС по отделните цели заедно с държавите членки, които на свой ред ще предложат национални стратегически пътни карти за постигането им. Всяка година Комисията ще представя на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз „Доклад за стадия на цифровото десетилетие“ с цел:

  • представяне на отчетените резултати в областта на цифровите технологии спрямо прогнозните криви;
  • отправяне на конкретни препоръки към държавите членки за постигане на целите за 2030 г., отчитайки обстоятелствата в отделните страни.

От сайта на ЕК:

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен

Въпроси и отговори — Състояние на Съюза: Курс за цифровото десетилетие

Информационен документ — Курс за цифровото десетилетие

Представяне — Курс за цифровото десетилетие

Предложение за решение относно Курс за цифровото десетилетие

Работен документ на службите на Комисията

Цифров компас

Image-1

Тексас срещу деплатформизацията

Както е известно, глобални социални мрежи предприеха т.нар. деплатформизация по отношение на бившия американски президент Доналд Тръмп.

В правото активно се обсъжда оправдано ли е налагането на този вид ограничения. В САЩ проблемът е  свързан с прилагането на Първата поправка на Конституцията.

На щатско ниво законодателят вече действа. Губернаторът на Тексас е подписал закон срещу деплатформизацията. Законът HB 20, приет  в началото на септември,   забранява забраната  или демонетизирането или ограничаването по друг начин  на съдържание въз основа на „гледната точка на потребителя или на друго лице“.

HB 20   изисква услугите на социалните медии да разкриват начина, по който популяризират и модерират съдържание, чрез доклади за прозрачност, подобни на тези, изготвяни вече от Facebook, Google и други големи интернет компании. Законът се прилага за онлайн услуги с повече от 50 милиона активни потребители, които позволяват на хората „да комуникират с други потребители с основна цел за публикуване на информация, коментари, съобщения или изображения“.

Подобен закон срещу деплатформизацията беше приет през юни т.г.  във Флорида – SB 7072, но този закон е блокиран засега от съда, защото нарушава правата на платформите по Първата поправка на Конституцията и „принуждава доставчиците да разпространяват реч, която нарушава техните стандарти“. Няма как да не направим връзка с Доктрината на справедливостта и правото на отговор, което преди време е признато за противоконституционно по искане на вестник от Маями – все по същата причина – защото нарушава свободата на изразяване на медиите. Но  – както е известно – в Европа не е така и правото на отговор е най-законно.

Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен, 2021 г.

През септември председателят на Европейската комисия произнася пред Европейския парламент реч за състоянието на Съюза. В нея се прави равносметка на постиженията през изминалата година и се представят приоритетите за следващата година, както и  идеи за  бъдещето на ЕС.

На 15 септември 2021 Урсула фон дер Лайен  произнесе своята втора реч.

Между основните теми са цифровият единен пазар и киберсигурността, ето два фрагмента от речта:

Цифров единен пазар

Единният пазар е двигател за добри работни места и конкурентоспособност за възстановяването ни.

Това е особено важно за цифровия единен пазар. 

През последната година представихме амбициозни предложения.

  • За контролиране на способността на големи платформи да действат като пазачи на информационния вход;
  • За засилване на демократичната отговорност на тези платформи;
  • За насърчаване на иновациите;
  • За канализиране на мощта на изкуствения интелект.

Цифровите технологии са ключът към успеха или към провала. Държавите членки споделят това виждане. Разходите за цифрови технологии по линия на NextGenerationEU ще надхвърлят целта от 20 %, която си поставихме.

Това отразява възможностите, но и важността на инвестициите в технологичния суверенитет на Европа. Необходимо е да удвоим усилията си, за да може цифровият ни преход да съответства на нашите правила и ценности.

Позволете ми да се спра на полупроводниците — тези миниатюрни чипове, благодарение на които всичко функционира: от смартфоните и електрическите скутери до влаковете и цели заводи, оборудвани с интелигентни технологии. Без чипове няма цифровизация. Докато говорим, цели производствени линии работят с намалена мощност въпреки нарастващото търсене, заради недостига на полупроводници. Докато световното търсене рязко се увеличи, делът на Европа по цялата верига на стойността — от проектирането до капацитета за производство — намаля. Ние зависим от чипове със съвременни технологии, произведени в Азия. Така че не става въпрос само за нашата конкурентоспособност. Става въпрос и за технологичен суверенитет. Затова нека съсредоточим всичките си усилия върху това. Ще предложим нов европейски законодателен акт за чиповете. Трябва да създадем връзки между капацитета ни от световна класа за научни изследвания, за разработки и за изпитвания. Трябва да координираме инвестициите на ЕС и националните инвестиции по веригата за създаване на стойност.

Киберотбрана

Не можем да говорим за отбрана, без да споменем кибертехнологиите. Ако всички устройства са свързани, всички те могат да станат обект на хакерска атака. Тъй като ресурсите са оскъдни, трябва да обединим силите си. Освен това не трябва да се задоволяваме просто да се справим с киберзаплахите, а трябва да се стремим да се превърнем в лидер в областта на киберсигурността.

Инструментите за киберотбрана трябва да се разработват тук, в Европа. Ето защо се нуждаем от европейска политика за киберотбрана, включително от законодателство за общите стандарти в рамките на нов европейски законодателен акт за киберустойчивост.

Така че можем да направим много на равнището на ЕС. Но държавите членки също трябва да направят повече.

Процесът започва с обща оценка на заплахите, пред които сме изправени, и с общ подход към справянето с тях. Предстоящият стратегически компас е ключов процес от тази дискусия.  

Франция/Google по въпроса за правата на издателите

През юли 2021 г. фрeнският орган за защита на конкуренцията е наложил санкция от 500 милиона евро на Google  за неспазване на  предписания, свързани с предходно решение на органа (от април 2020) за необходимостта от преговори между Google и издателите  с цел определяне на справедливо възнаграждение  за използване на защитено съдържание.

Първоначално Google  спря да показва фрагменти от съдържанието заедно с връзки към тях (snippets), за да избегне заплащане на възнаграждение.  Но според органа по конкуренцията това  е злоупотреба с господстващо  положение, поради което на Google беше наредено да не  заобикаля закона и да преговаря с издателите, съдът потвърди решението на органа по конкуренцията.   Компанията тогава потвърди, че ще плаща на издателите на новини „за създаване и подреждане на висококачествено съдържание“, което се появява в платформата – в рамките на един милиард долара, които били отделени от Google за тази цел глобално.

В резултат компанията Google   е поела ангажименти към група от 121 издатели за заплащане на  76 милиона долара за три години, по данни на Ройтерс.

Асоциацията APIG, която представлява повечето големи издатели на печатни новинарски издания (Le Figaro, Le Monde и др.),   и синдикалната организация SEPM, която представлява издатели на списания, както и информационната агенция AFP продължават да смятат, че не е намерена справедлива обща основа за възнаграждение за новинарското съдържание онлайн. Именно те са сезирали органа по конкуренция. Според неговото решение  Google се стреми едностранно да наложи своите условия, освен което предоставя на издателите  „частична“ и „недостатъчна“ информация.

Санкцията е съществено по-висока от сумата по споразумението.
 
Google разполага с два месеца,  за да представи предложения за компенсиране на информационните агенции и други издатели за използването на тяхното съдържание съгласно  директивата за авторското право в цифровия единен пазар на ЕС. Освен глобата от половин милиард евро има и  предупреждение към Google, че ще се налагат ежедневни глоби до 900 000 евро на ден, ако продължи да пренебрегва предписанията и да не предоставя информация.
 
Медиите обръщат внимание върху цялостната политика на Франция към глобалните платформи, която понякога определят като настъпателна и агресивна – само по отношение на Google в последните години са наложени санкции за злоупотреба в сектора на рекламата онлайн – 220 милиона евро, за използването на бисквитки без съгласие на потребителите – 100 милиона евро, за нарушения на личната непрекосновеност.