Category Archives: Digital

Идва ли регулация на интернет

Медиите напоследък се активизираха по въпроса идва ли регулация на интернет. Излязоха публикации в някои сайтове, телевизиите правят предаване след предаване за съдържанието в мрежите.

Идва ли регулация на интернет? Не идва:  тя съществува

и в момента, каквото и значение да се влага в термина (допускам, че задаващите въпроса имат предвид съдържанието в интернет – защото ако имат предвид интернет като мрежа, правната уредба е съвсем очевидна):

Накратко: на този въпрос времето му е минало. Ако сте искали принципно да се съпротивлявате срещу регулация на съдържание онлайн – трябвало е вече да сте го направили.

Какво все пак се случва в момента?

Идеята за очаквана регулация вероятно идва от разговорите за речта на омразата онлайн и фалшивите новини онлайн, тъй като интензивно се обсъжда ефективна реакция към тях. За регулацията като средство за борба с речта на омразата онлайн се заговори по повод закон, приет в  Германия (The Network Enforcement Act, Netzwerkdurchsetzungsgesetz), който се очаква да влезе в сила през октомври 2017 – този закон предвижда отговорност за посредниците до 50 милиона евро.

Това е новината. Новото не е, че закон предвижда отговорност за реч на омразата. Нито  – за реч на омразата онлайн. Новото е, че отговорността се предвижда не за този, който говори/медиятаа за посредниците онлайн. Неслучайно е важно кой е медия и кой не е. И неслучайно германският закон става известен като Закон за Фейсбук.

Реакция – да, цензура – не: как да стане?

Проблеми при въвеждане на отговорност за посредниците има, и то не един. Да започнем от основното: искаме ограничаване на фалшивите новини и речта на омразата онлайн, но не искаме цензура. Можем да се позовем на члена на ЕК Ансип, и той смята така: по-лошо от фалшивите новини е Министерството на истината.

Какви са мислимите решения? За удобство аз ги разделям (по два критерия)  в четири групи:

1. саморегулиране на национално равнище –  етичните кодекси да се актуализират и самите посредници (компаниите) и техните асоциации да препятстват ефективно незаконното и причиняващото вреда съдържание. Пример в САЩ е т.нар. Партньорство за верификация на фалшивите новини – First Draft Partner Network (2016).

2. саморегулиране на наднационално равнище – пример за такава мярка е поемането на ангажименти от Facebook, Twitter, YouTube и Microsoft заедно с ЕК –  за преглед на   уведомления за незаконни изказвания, пораждащи омраза, за по-малко от 24 часа и, ако е необходимо, тези компании да премахват или прекратяват достъпа до подобно съдържание. Наистина, по данни на ЕК сега се реагира  за по-кратко време.

3. регулиране на национално равнище – вж примера със закона в Германия.

4. регулиране на наднационално равнище (с международноправни актове или с вторичното право на ЕС) – новото тук:

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги напредва. В момента се провежда триалог между институциите в търсене на работещи решения. Много вероятно е в ревизията да остане новото положение от проекта на ЕК за отговорността на платформите за споделяне на видеоклипове. Към това имат отношение и социалните медии (в частност социалните мрежи – засега не е известно ще бъде ли по-широко дефинирано в ревизията понятието социални медии), тъй като  – въпреки че директивата няма за цел   да регулира услугите на социалните медии – тези услуги   трябва да бъдат обхванати от регулиране, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответните социални медии.

Накратко, отговорността на посредниците вероятно скоро ще бъде уредена на наднационално равнище в ЕС и държавите ще трябва съответно да въведат отговорност в националните законодателства. Това не е предпочитание, това е констатация за факт.

Моето предпочитание е да не се стига до отговорност на посредниците в директивата –

А що се отнася до СЕМ – регулаторът няма да се справи по-добре от нас с фалшивите новини, пише КлубZ – и аз също засега нямам основание да смятам друго.

 

 

Съд на ЕС: лични данни на пътниците: споразумение ЕС – Канада: несъвместимост с Хартата

Защитата на резервационните данни на пътниците в ЕС не е нов проблем. Става дума за въздушните превозвачи, осъществяващи полети между ЕС и трети държави, и начините за използване на резервационните данни  (PNR данни), вкл. предаване на компетентните органи

През април 2016 г. е приета   Директива 2016/681 относно използването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления.

Но междувременно през 2014 г. Европейският съюз и Канада подписват споразумение относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците („PNR споразумение“). След като Съветът на Европейския съюз иска от Европейския парламент одобрение на споразумението, Парламентът сезира Съда, за да установи дали предвиденото споразумение е в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с разпоредбите за зачитане на личния живот, както и за защита на личните данни. За първи път Съдът трябва да се произнесе относно съвместимостта на проект за международно споразумение с Хартата на основните права на ЕС.
В  становище от юли 2017 Съдът отговаря, че PNR споразумението не може да бъде сключено в сегашния си вид поради несъвместимостта на редица негови разпоредби с признати от Съюза основни права.

Становище 1/15

Съдът констатира, че разпоредби от предвиденото споразумение са несъвместими с основните права, освен ако то бъде ревизирано така, че по-добре да урежда и уточнява намесите. В този смисъл Съдът приема, че споразумението би трябвало:

  •  да определя по-ясно и точно някои от подлежащите на предаване PNR данни,
  • да предвижда, че моделите и критериите, използвани при автоматизираната обработка на PNR данни, ще бъдат конкретни и надеждни, както и недискриминационни,
  • да предвижда, че ще се използват само бази данни, които Канада поддържа във връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност,
    да предвижда, че PNR данните могат да се разкриват от канадските органи на публичните органи на държава извън ЕС само ако съществува споразумение между Съюза и тази държава, равностойно на предвиденото споразумение, или пък решение на Европейската комисия в тази област,
  •  да предвижда право на лично информиране на пътниците във въздушния транспорт в случай на използване на техните PNR данни по време на престоя им в Канада и след заминаването им от тази страна, както и в случай на разкриване на същите данни на други органи или на частни лица,
  • да гарантира, че надзорът на правилата относно защитата на пътниците във въздушния транспорт при обработката на техните PNR данни се осъществява от независим контролен орган.

Като се има предвид, че не всички намеси, съдържащи се в предвиденото споразумение, се ограничават до строго необходимото и че в този смисъл те не са изцяло обосновани, Съдът стига до извода, че предвиденото споразумение не може да бъде сключено в сегашния си вид.

Въпреки че систематичното предаване, запазване и използване на всички данни на пътниците в основни линии са допустими, редица разпоредби на проектоспоразумението не отговарят на изискванията, произтичащи от основните права на Съюза.

Tagged ,

Отнето разрешението на Фърст Диджитъл

През юни 2017 г. е отнето разрешението на Фърст Диджитъл за ползване на радиочестотен спектър за цифрово наземно разпространение на телевизия – програми на обществени оператори, издадено през 2010 г.  Мотиви: системно неплащане на държавни такси.

А фактически  БНТ разпространява програмите си по силата на разрешението на друга компания –  НУРТС Диджитъл  – още от 2016 г., пише Капитал  през април 2017 г.   Сагата с мултиплексите и контрола върху тях на Цветан Василев завършва в последна сметка с един т.нар. търговски мултиплекс за цялото наземно цифрово разпространение – така се очертава (вместо два търговски и един обществен, а по първоначалния план – и повече).

Кой е собственикът? НУРТС вече е част от Виваком, се казва на сайта на НУРТС.

Обществените програми се разпространяват следователно  от част от Виваком,  за подробности вж разрешението на Комисията за защита на конкуренцията   – Решение № АКТ-989-22.12.2015.  Имената, които липсват в решението – Спас Русев чрез Vіvа Еdgе Теlесоm Lіmіtеd   и компании, свързани с  VТВ, Дeлтa Keпитъл Инвecтмънтc OOД (Mилeн Beлчeв, Гeopги Beлчeв и Kpacимиp Kaтeв).

НУРТС навън от БТК, НУРТС вътре –  от приватизацията на БТК  по времето на НДСВ до днес водещ е интересът на едни хора и никога – българският цифров преход. Тук има кратка хроника.

 

Ето и решението на КРС за отнемане на разрешението. Шумно го издадоха, тихо го прехвърлиха, тихо го отнеха.

Не че не се очакваше преразглеждане на разрешенията в изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело 376/13.

 

 

Придобиването на Sky: важен е плурализмът не само в новините

В Обединеното кралство е въведен двоен икономически и неикономически контрол (контрол за плурализъм) при сливане и придобиване на медии.

Как работи британският модел най-ясно се вижда при конкретните сделки – както сега, когато Мърдок чрез 21st  Century Fox иска да придобие големият доставчик Sky.

Регулаторът Ofcom предаде доклад  на министъра на медиите и културата Карън Брадли за резултатите от приложения тест от обществен интерес  – без изненади, в доклада се сочи, че придобиването   повдига опасения от обществен интерес. Но те бяха   единствено във връзка с потенциалното влияние   върху дневния ред на британските новини.

Сали Бротън – Микова обръща внимание върху факта, че Ofcom погрешно   пренебрегва загрижеността за плурализма, който не е свързан  с новините. Това е интересно в светлината на евентуалното изменение на законодателството и у нас.

Развлекателни предавания

Новините са от решаващо значение за информирането на гражданите, но това не е единственото съдържание, което може да оформи обществения мироглед или ангажимент с политически въпроси или процеси, пише Бротън.  И за развлеченията  има убедителни доказателства, че  влияят върху  мненията за правоприлагането и гражданските свободи, позиции по въпросите на равенството между половете и политическите предпочитания. Знаменитости, които се появяват в телевизионни предавания, могат да повлияят върху политическите позиции и нивата на ангажираност. Съществуват и все по-големи доказателства за нюансираното влияние на сатирата и политическите комедийни предавания. Следователно, докато акцентът върху съдържанието на новините е оправдан, изключването на   друго съдържание от съображенията за потенциалните последствия на сделката   не е оправдано.

Спортни предавания

Спортните права   са обект на ожесточени   войни за наддаване. До 2016 г. двамата най-големи притежатели на футболни права   са доставчици на интернет услуги –  BТ и Sky. Прехвърлянето на спортното съдържание на платени платформи и платформи само онлайн може сериозно да засегне способността на хората от по-бедните общности, възрастните хора и хората в селските райони да имат достъп до спорта, пише Бротън.

Вертикална интеграция: мултиплатформено господство

Сделката ще даде на Murdoch Family Trust комбинация от  медийна собственост и собственост на мрежи за разпространение на съдържанието. Потенциалът на вертикалната интеграция е огромен.  Интеграцията има вредни последици за достъпа на зрителите до съдържание.

По тревогата в академичните публикации личи, че въпреки сложната и многостепенна процедура с участието на конкурентен и медиен регулатор  и  министър, въпреки очевидната заплаха за медийния плурализъм и дори за медийната независимост, сделката изглежда напълно възможна.

Facebook и Google – новите монополисти

Това ли са новите монополисти, пита Bloomberg днес и отговорът не изглежда труден.

Но интересна е самоорганизацията на засегнатите:

В САЩ News Media Alliance, обединение на 2000 организации,  твърди, че доминирането на двете компании в онлайн рекламата и трафика е създало неустойчиво бъдеще за журналистиката. Според  eMarketer Google и Facebook заедно имат 60% от американския пазар на цифрова реклама за 2017 г.

Във Франция и Обединеното кралство има подобни процеси, медийните групи формират подобни алианси и търсят подкрепата на правителството. Във Франция настояват за  Google tax. За Обединеното кралство се твърди, че  – при рекламен пазар от 20 млрд паунда –  малко над 2 млрд отиват за печата, а повече от 8 млрд – за онлайн компаниите, главно за Facebook и Google.

 

 

 

Предоставянето на данни на потребителите за целите на сигурността: въпросът за прозрачността

Интернет компаниите получават искания от различни правозащитни органи и служби за предоставяне на данни на техни потребители. Режимът е различен, но нерядко става дума за искания, придружени от разрешение на съдебен орган.  Същевременно тези искания могат да бъдат придружени и с ограничения (content-based prior restraints)  потребителите да не се информират за факта на такива разследвания.

The Guardian съобщава, че  Facebook, Google, Apple, Microsoft, Twitter, Dropbox, Yelp и Avvo,  както и   правозащитни организации в областта на цифровите свободи като ACLU, Electronic Frontier Foundation, Access Now  и др. поддържат следната позиция: правителството не трябва да  налага задължение за неоповестяване, което ефективно би попречило на потребителите  да упражнят конституционните си права. Предполага се, че става въпрос за искания за разкриване на данни на участници в протести срещу политиката на Тръмп.

Twitter води дело през 2014 г.  – и то не за уведомяването на отделните потребители за това, че профилите им се наблюдават, а за много по-обща информация – за  броя на исканията за разкриване на данни по съображения за национална сигурност. Съд в Калифорния   е потвърдил, че  американското правителство в конкретния случай не е показало  ясната и предстояща опасност , която би могла да оправдае ограничаването на конституционните права на Twitter да говори за подобни искания за проследяване. Според съда може да се изисква от правителството да представя доказателства, че разкриването ще да попречи на разследването. Тук темата не е самото проследяване, а прозрачността, правото на компанията да информира за него.

Microsoft  настоява да се гарантира, че исканията са валидни за определен срок, тъй като искания с неопределен срок според Microsoft са противоконституционни.

В статията се подчертава отново, че компаниите са под двоен натиск –  от страна на правителствата да подпомагат разследванията, но в същото време – от страна на потребителите –  да защитават данните им от намесата на правителството.

Оспорванията на такива искания пред съд са важни, защото според правозащитните организации

има много случаи, при които правоприлагащите органи са използвали тези искания неправомерно.

Доколкото от тази и подобни публикации става ясно, при преобладаващ обществен интерес интернет компаниите съдействат на правителствата и спазват определени ограничения, но  ако:

  •  е налице преобладаващ обществен интерес (за САЩ –  ясна и предстояща опасност) и
  • засегнатите лица  имат всички конституционни права да се защитят.

В  България  интернет компаниите са под същия двоен натиск. При постъпило искане те имат много трудната задача да вземат решение  пред два възможни риска

  • да има преобладаващ обществен интерес  – и те да не съдействат на правозащитните органи или
  • да разкрият данните на потребител  – и да се окаже, че няма преобладаващ обществен интерес.

Разпоредбата:

251 б (2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г.) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
На сайта на Комисията за защита на личните данни има и Задължителни указания по темата.

Няма защо да смятаме, че –  за разлика от САЩ  – исканията за предоставяне на данни, съответно разрешенията, винаги са правомерни. А да не говорим за ефективността  – често единствената ефективна последица остава навлизането в личната сфера на потребителя, не и разкриването на престъпления.

Ако вземат решение да предоставят данните, компаниите се изправят и пред аналогичния въпрос за прозрачността.

ЕС: когато искат да заплащаме с лични данни

В Официален вестник на ЕС:

Резюме на  становището на Европейския надзорен орган за защита на  данните относно Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание.

Интересно становище относно интересна и много разпространена хипотеза – предоставяне на привидно безплатни услуги, за които обаче заплащаме с личните си данни вместо с пари.

 

Има обаче един проблемен аспект на предложението, тъй като то ще се прилага в ситуации, при които за дадено цифрово съдържание се заплаща цена, но и когато цифровото съдържание се предоставя срещу изпълнението на други ангажименти, които нямат парично изражение, а са под формата на лични или други данни. ЕНОЗД предупреждава срещу въвеждането на всяка нова разпоредба, която предвижда, че хората могат да заплащат със свои данни така, както заплащат с пари. Основни права, като например правото за защита на личните данни, не могат да бъдат сведени до обикновен потребителски интерес и личните данни не могат да бъдат приемани като обикновена стока.

По-късно беше публикувано  предложението на Малтийското председателство на Съвета  за общ подход (1 юни 2017).

Пътят не този проект не е лек  – вж  и  становището на Франция (на Сената на Френската република) относно субсидиарността от 2016 г.

ЕС: преодоляване на геоблокирането

Работи се по Регламент  за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар.

Проектът на ЕК от  2016

Позиция на EDRI

В хода на обсъждането Регламентът вече се предлага да бъде за неопрадваното блокиране. Балансите са трудни и първоначалното очакване за отпадане на ограниченията изглежда няма да се оправдае.

Докладът на Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн   в Европейския парламент

Процедурата

Радио България: какво всъщност се обсъжда

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

 

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

  • Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

  • Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

  • СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

  • Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

 

  • Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

 

 

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.

 

 

Съд на ЕС: за достъпа до The Pirate Bay

Вчера беше публикувано решението на Съда на ЕС по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

Решението засяга функционирането и достъпа до The Pirate Bay.

Спорът

9 Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

10      Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

11      Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

12      Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

13      Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Въпросите

 При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Вече имаме заключението на Генералния адвокат Szpunar, според което

обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Решението

Понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 29 и цитираната съдебна практика). За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими.

  • ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31 и цитираната съдебна практика).
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 32 и цитираната съдебна практика).
  • закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 33 и цитираната съдебна практика).
  • дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 34 и цитираната съдебна практика).

42 В случая, видно от акта за преюдициално запитване, значителна част от абонатите на Ziggo и XS4ALL са сваляли медийни файлове чрез платформата за онлайн споделяне TPB. Както следва и от представените пред Съда становища, тази платформа се използва от значителен брой лица, като администраторите от TPB съобщават на своята платформа за онлайн споделяне за десетки милиони „потребители“. В това отношение разглежданото в главното производство разгласяване се отнася най-малкото до всички потребители на тази платформа. Тези потребители могат да имат достъп във всеки момент и едновременно до защитените произведения, които са споделени посредством посочената платформа. Следователно това разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

43      От това следва, че с разгласяване като разглежданото в главното производство закриляни произведения действително се разгласяват „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

44      Освен това, що се отнася до въпроса дали тези произведения са разгласяват на „нова“ публика по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че в решението си от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31), както и в определението си от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14) Съдът е приел, че това е публика, която носителите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

45      В случая, видно от становищата, представени пред Съда, от една страна, администраторите на платформата за онлайн споделяне TPB са знаели, че тази платформа, която предоставят на разположение на потребителите и която администрират, дава достъп до произведения, публикувани без разрешение на носителите на правата, и от друга страна, че същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да реализират копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на онлайн платформата TPB не може да не са знаели, че тази платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата, с оглед на обстоятелството, което се подчертава изрично от запитващата юрисдикция, че голяма част от торент файловете, които се намират на платформата за онлайн споделяне TPB, препращат към произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице разгласяване пред „нова публика“ (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 50).

46      От друга страна, не може да се оспори, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство се извършва с цел да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира, видно от становищата, представени пред Съда, значителни приходи от реклама.

47      Вследствие на това трябва да се приеме, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, съставлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

48      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“  трябва да се тълкува в смисъл, че  в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Масовите коментари са, че решението засилва позициите на търсещите блокиране организации.

Tagged