Category Archives: Digital

Нидерландия глоби TikTok

На 22 юли 2021 г. холандският орган за защита на данните („NL DPA“) обяви, че е наложил глоба от 750 000 евро на TikTok за нарушаване на неприкосновеността на личния живот на  деца.

Органът за защита на данните  е представил  доклад със своите констатации на компанията през октомври 2020 г. В отговор TikTok е въвел редица промени, за да направи приложението си по -безопасно за децата.

NL DPA установи, че известието, предоставено на потребителите при инсталирането и използването на приложението TikTok, е на английски език и не е  лесно разбираемо, като по този начин се нарушава Общият регламент на ЕС за защита на данните („GDPR“), по – специално  принципа на прозрачност.

Член 12 от GDPR изисква администраторите да предприемат подходящи мерки, за да предоставят информация за своите дейности по обработка на данни в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, използвайки ясен  език, по -специално за дейности, засягащи деца. Съображение 58 от GDPR гласи, че  „децата заслужават специфична закрила“. Предоставената информация е на английски, освен това не е и разбираема за деца на ниска възраст.

Нидерландският DPA е прехвърлил случая на Ирландската комисия за защита на данните (по седалище на компанията за ЕС), за да приключи разследването и да издаде окончателно решение за други потенциални нарушения.

Източник: https://www.huntonprivacyblog.com

press release and decision

Испанска верига супермаркети глобена 2 520 000 евро за незаконно използване на система за разпознаване на образи

На 27 юли 2021 г. Испанският орган за защита на данните („AEPD“) наложи глоба в размер на 2 520 000 евро на испанската верига супермаркети Mercadona, S.A. за незаконно използване на система за разпознаване на образи. След разследването си AEPD установи, че Mercadona използва система за разпознаване на лицата на посетителите в 48 свои магазина в продължение на няколко месеца в цяла Испания, за да открие лица с наказателни присъди или ограничителни заповеди (по -специално лица, които са получили ограничителна заповед след нападение на служител на магазин или който е бил осъждан за инцидент в магазина).

Системата   и свързаната с нея обработка на биометрични данни обхващат лицата на всички клиенти, влизащи в супермаркетите на Mercadona, включително деца и служители на Mercadona. AEPD установи, че нито едно от наличните правни основания съгласно член 9 от Общия регламент за защита на данните на ЕС (който излага правните основания за обработка на чувствителни данни, включително биометрични данни) не се отнася до Mercadona и обяви обработката за незаконна.

AEPD установи, че обработката не отговаря на принципите на необходимост, пропорционалност и минимизиране на данните, прозрачност и поверителност по дизайн. Освен това AEPD установи, че оценката на въздействието за защитата на данните, извършена от Mercadona, е недостатъчна и непълна. AEPD първоначално реши да наложи глоба от 3 150 000 евро, но впоследствие намали размера поради доброволно плащане.

Източник: https://www.huntonprivacyblog.com

Решението, достъпно само на испански.

Люксембург налага глоба на Amazon в размер 746 милиона евро за нарушения на GDPR

На 16 юли 2021 г. Люксембургският орган за защита на данните (Национална комисия за защита на данните, „CNPD“) наложи рекордна по размер  глоба от 746 милиона евро на Amazon Europe Core S.à.r.l. за нарушения на Общия регламент за защита на данните на ЕС („GDPR“). CNPD разпореди  на Amazon в допълнение да преразгледа някои от своите практики. CNPD действа като водещ надзорен орган за Amazon в ЕС, тъй като седалището на компанията за ЕС е в Люксембург.

Въз основа на съобщения в пресата и публични изявления на Amazon, глобата изглежда е свързана с използването на данни от клиенти на Amazon за таргетирана реклама. Размерът на глобата е значително по -висок от предложената глоба в проекторешение, което беше съобщено по -рано в пресата. Въпреки че решението на CNPD не е публично достъпно, решението беше потвърдено от Amazon, като компанията посочва още,  че ще обжалва решението.

Източник: .huntonprivacyblog.com

Вж и Политико –  With Amazon fine, Luxembourg emerges as Europe’s unlikely privacy champion

EBU: потребление на услугите на обществената телевизия и общественото радио

 Нов доклад на  EBU  – Европейски съюз за радио и телевизия –  предоставя преглед на еволюцията на телевизионната аудитория на обществените медии между 2015 и 2020 г., на базата на  национални системи за измерване на телевизионна аудитория  в държавите от EBU.

В този доклад се използват общи показатели -време, обхват и пазарен дял. Ефективността на обществените медии (PSM) телевизионните услуги се представят чрез седмичен обхват и ежедневни данни за пазарен дял. Данните са предоставени за всички европейски граждани (физически лица) и младите хора (15–24).

TV_Audience_Trends_-_EBU-MIS-TV_Audience_Trends_2021-public.pdf_-_2021-07-21_10.37.08

Аналогичен доклад на EBU за общественото радио.

Radio_Audience_Trends_-_EBU-MIS-Radio_Audience_Trends_2021-public.pdf_-_2021-07-21_10.43.54

ЕС: Върховенство на правото 2021

Европейската комисия публикува втория доклад относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. В доклада за 2021 г. се разглеждат новите събития от миналия септември насам, като се задълбочава оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19.

Докладът за 2021 г. се основава на методиката и обхвата на предишния доклад, като акцентът е поставен върху четирите ключови елемента: правосъдни системи; уредба за борба с корупцията; медиен плурализъм и свобода на медиите; и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Повече информация ще намерите  тук.

Докладът за България SWD(2021) 703 final

Резюме

Реформите в България в области като правосъдието и корупцията първоначално се
следяха от Комисията чрез механизма за сътрудничество и проверка (МСП), а
понастоящем се проследяват в рамките на механизма за върховенството на закона. В
отговор на Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. българските органи
приеха специален план за изпълнение, обхващащ въпроси във всичките четири стълба.

Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за
независимостта на съдебната власт и общественото доверие, но продължават да са
налице предизвикателства. Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите
заместници. Междувременно същият закон беше оспорен пред Конституционния съд,
който го обяви за противоконституционен. В резултат на тези развития
предизвикателството във връзка с отчетността и наказателната отговорност на главния
прокурор продължава да съществува. Продължават да съществуват и опасения,
свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет. В проект за нова
конституция беше предложена реформа по този въпрос, но тя в крайна сметка не беше
приета. Главният инспектор и инспекторите към Инспектората към Висшия съдебен
съвет продължават работата си въпреки изтичането на мандата им през април 2020 г.
Уредбата на повишаването в длъжност в съдебната власт поражда опасения, тъй като
назначенията на съдии на повисоки длъжности не се извършват съгласно
обикновената процедура за открит конкурс. Въпреки законодателните усилия
цифровизацията на правосъдието все още изостава на практика. Ефикасността на
системата за административно правосъдие отбелязва значителен напредък.


Изпълнението на институционалните реформи в областта на борбата с корупцията
беше консолидирано. Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за
периода 20212027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за
борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните органи; и създаване на
среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно. Продължават да
съществуват значителни предизвикателства по отношение на ефективността на
мерките, свързани с почтеността на публичната администрация, лобирането и защитата
на лицата, сигнализиращи за нередности, които не са предмет на специална
нормативна уредба. Въпреки засилената дейност по разследване и увеличаването на
ресурсите, окончателните присъди по знакови случаи на корупция продължават да
бъдат малко и в това отношение все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати.


Що се отнася до медийния плурализъм, българската правна уредба се основава на
набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Беше прието ново
законодателство за транспониране на Директивата за аудио-визуалните медийни
услуги, което има за цел да укрепи независимостта на медийния регулатор – Съвета за
електронни медии. Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху
медиите продължава да буди безпокойство. Работната среда и безопасността на
журналистите изглежда не са се подобрили. Пандемията от COVID-19 засегна
медийния плурализъм и защитата на журналистите в икономическо отношение,
особено що се отнася до регионалната журналистика, но не бяха въведени конкретни
мерки за подкрепа.

Ограниченото използване на оценки на въздействието и обществени консултации в
законодателния процес продължава да буди безпокойство, особено по отношение на
законопроектите, предложени от Народното събрание. Подобни опасения продължават
да съществуват и по отношение на практиката на въвеждане на важни промени чрез
изменения на други несвързани правни актове, с което се заобикалят изискванията за
обществена консултация и оценка на въздействието. Извънредният режим, свързан с
пандемията от COVID19, все още е в сила. Ресурсите на националните институции по
правата на човека бяха увеличени. Законопроектът за чуждестранното финансиране за
неправителствените организации беше изоставен, но гражданското пространство в
страната продължава да бъде стеснено.

Част 3 Медиен плурализъм и свобода на медиите

Българската правна уредба  се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията. Законът за достъп до обществена информация урежда достъпа до обществена информация, както и повторното използване на информация от обществения сектор. Медийният регулатор Съветът за електронни медии (СЕМ), е създаден и функционира в съответствие със Закона за радиото и телевизията.
Беше прието ново законодателство за укрепване на независимостта на медийния регулатор СЕМ и се предприемат стъпки за увеличаване на неговите ресурси.
През декември 2020 г. Народното събрание прие Закон
за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с цел транспониране на преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ). Това ще повиши независимостта на СЕМ, поспециално като гарантира, че той ще следи обществения интерес и ще предприеме действия за защита на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Увеличението на бюджета на СЕМ с 574 867 евро (1,12 млн. лева), предвидено в държавния бюджет за 2021 г., има за цел да отговори на опасенията, изразени в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., във връзка с недостига на ресурси, необходими за ефективното изпълнение на задачите на СЕМ137. Въпреки че това беше положително развитие, неотдавна през март и април 2021 г., правителството намали бюджета на регулаторния орган. Освен това предстои да се види дали планираното увеличение на бюджета ще бъде достатъчно с оглед на допълнителните задачи, свързани с прилагането на преразгледаната ДАВМУ.

Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите продължава да буди безпокойство. Въпреки редовното актуализиране на публичния регистър на СЕМ на линейните и нелинейните медийни услуги, посочен в доклада относно върховенството на закона за 2020 г., данните относно собствеността на медиите все още не са напълно оповестени на обществеността. Някои заинтересовани страни изразиха опасения, че въпросът за прозрачността на медиите може да бъде утежнен от значителната концентрация на новинарски медии през 2020 г..


Липсата на регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама
продължава да буди безпокойство. Освен това заинтересованите страни подчертаха, че прозрачността при разпределянето на публичното финансиране за медиите остава проблематична.


Политическата намеса в медиите продължава да бъде належащ проблем. Липсата на законодателство, което да попречи на политиците и партиите да притежават медии, изглежда важен фактор и в това отношение е регистриран повисок риск в секторите на телевизията и вестниците
. Органите представиха план за изпълнение, в който този въпрос е включен като един от приоритетите в българската Национална програма за развитие до 2030 г.. Все още обаче не са посочени конкретни мерки.
Пандемията от COVID19 се отрази отрицателно на медийния плурализъм и не са въведени мерки за пряка подкрепа на медийния сектор. Пандемията засегна медийния плурализъм и защитата на журналистите главно в икономическо отношение поради намаляването на заплатите и забавянето на плащанията, което оказа сериозно ъздействие върху регионалната журналистика, както беше подчертано от заинтересованите страни.

Високо ниво на концентрация е регистрирано в сектора на телевизията (92 % общ пазарен дял на четиримата основни собственици). Кумулативните дялове от аудиторията на четирите найголеми телевизионни медийни групи (74 %) и на четирите найголеми радиогрупи (79 %) също е показателен за висока концентрация. Секторът на онлайн медиите се характеризира с липса на точни данни. Съобщава се, че някои от помалките и регионалните медии са изпаднали в несъстоятелност вследствие на пандемията.

Работната среда и безопасността на журналистите продължават да будят безпокойство. Достъпът до публична информация продължава да бъде труден и журналистите продължават да бъдат подлагани на политически натиск и автоцензура. След последния доклад в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите бяха регистрирани шест нови сигнала за нападения и тормоз над журналисти. Това включва един сигнал, който прокуратурата е отказала да разследва, във връзка със случая на журналист, който според твърденията е бил бит от полицията и задържан в продължение на 24 часа. Другите сигнали са за нападения и тормоз над журналисти и други работещи в медиите лица, както и злоупотреби с правото на съдебен процес.

Освен това пандемията от COVID19 доведе до спиране на работата по пътната карта, изпратена на българските органи от „Репортери без граници“ през март 2020 г. в отговор на опасенията относно свободата на печата в България, включително аспекти като безопасността на журналистите, достъпа до информация, разпределянето на държавната реклама и финансирането на медиите..

В Приложение ! има впечатляващ списък на източниците, на които се позовава ЕК.

По отношение на медиите е демонстрирана добра информираност в координация с доклада за медийния плурализъм 2021, който излезе също днес.

Шремс: ново преюдициално запитване до Съда на ЕС

В дълго продължило гражданско дело между Макс Шремс и Facebook, Австрийският върховен съд (Oberster Gerichtshof или OGH) прие молбата на г-н Schrems да отнесе редица въпроси до Съда на Европейския съюз (CJEU, най-висшият съд в ЕС). Въпросите  са свързани със съмнения относно законността на използването на данни от Facebook за всички потребители от ЕС.

Върховният съд на Австрия има съмнения относно правното основание, което Facebook използва за почти цялата обработка на потребителски данни.

GDPR изброява шест варианта за законна обработка на лични данни, сред които „съгласие“ и „договор“. При основание „договор“   обработката на данни трябва да е необходима за изпълнението на договора.

Преди GDPR  Facebook приемаше, че потребителите са се съгласили да обработват персонализирана реклама. GDPR обаче повиши изискванията за валидност на съгласието и също така даде право на потребителите да оттеглят съгласието си по всяко време. И така, на 25 май 2018 г., когато GDPR стана приложим, Facebook вместо това Facebook заяви, че клаузите за съгласие трябва да се разглеждат като „договор“, при който потребителите „поръчват“ персонализирана реклама. Макс Шремс смята, че това не е нищо друго освен евтин опит за заобикаляне на GDPR. 

Съгласие или договор, пита Австрийският съд.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Европейското цифрово десетилетие: Комисията започва консултации и дискусии относно цифровите принципи на ЕС

Като продължение по темата – предмет на Съобщението на ЕК  за цифровото десетилетие от 9 март,  Комисията започва обществена консултация относно формулирането на набор от принципи за насърчаване и отстояване на ценностите на ЕС в цифровото пространство.

Консултацията, открита до 2 септември, има за цел да събере мнения на граждани, неправителствени организации и организации на гражданското общество, предприятия, администрации и всички заинтересовани страни.

Тези принципи ще ръководят ЕС и държавите-членки при разработването на цифрови правила и принципи.

Съобщение за пресата

Консултацията

САЩ: Противодействие на здравната дезинформация

Строго погледнато, в доклада става дума за мисинформация, тоест не непременно злонамерено разпространение на невярна информация, което обаче може да доведе до тежки неблагоприятни последици за здравето и живота на гражданите.

Доклад на американската здравна администрация 2021 – с препоръки и указания . търси се ангажираност на цялото общество срещу разпространението на невярна информация, свързана с ковид.

По темата има и друга интересна информация – вън от този доклад – главно свързана по принцип с начина, по който администрацията на Байдън си представя противодействието на дезинформацията и своята роля в това противодействие. А също оценката на големите платформи като публични пространства.

<

https://platform.twitter.com/widgets.js

Съд на ЕС: филтриране и отговорност на доставчиците на онлайн услуги

Интересни са социалните мрежи по темата. И има верни оценки,  като на @hutko.

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe този път изпълни дадената дума. На предварително посочената дата 15 юли имаме дългоочакваното заключение на ГА по дело C401/19 Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз.

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Авторско право и сродни права — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Публично разгласяване — Отговорност на тези доставчици — Член 17 — Освобождаване от отговорност — Параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Филтриране на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11, параграф 1 — Съвместимост — Гаранции, съпътстващи това филтриране“.

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 беше   7 юни 2021. Както вече стана дума, надеждата беше за произнасяне на Съда по делото на Полша и за оповестяване на насоките на ЕК по чл.17 достатъчно време преди срока, за да могат държавите да ги вземат предвид. Комисията и Съдът се движат с известно забавяне.

1

Република Полша иска от Съда, главно, да отмени член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, а при условията на евентуалност — да отмени член 17 изцяло. Тази проблематика вече е била отнесена до Съда по съединени дела C‑682/18, YouTube, и C‑683/18, Cyando, от гледна точка на рамката, създадена от Директива 2000/31/ЕО.

Разпоредбата налага на посочените доставчици задължения за контрол на съдържанието, което потребителите на техните услуги публикуват онлайн, за да предотвратят качването на закриляни произведения и обекти, които правоносителите не желаят да правят достъпни чрез тези услуги. По правило този предварителен контрол следва да е под формата на филтриране на съдържанието. Същевременно т. 8 (параграф 8, както Съдът предпочита) съдържа изискване “Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол”.

Филтрирането следователно повдига сложни въпроси относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на потребителите на услугите за споделяне, гарантирани в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В продължение на решенията си Scarlet Extended, SABAM и Glawischnig-Piesczek Съдът ще трябва да определи дали, и евентуално при какви условия, такова филтриране е съвместимо с посочените свободи. Това означава той да вземе предвид както предимствата, така и рисковете, до които води подобно филтриране, и в този контекст да гарантира поддържането на „справедливо равновесие“ между, от една страна, интереса на правоносителите от ефективна защита на интелектуалната им собственост, и от друга страна, интереса на тези потребители и на обществеността като цяло от свободното движение на информацията онлайн.

2

Изисква се филтриране

В пар. 12-24 ГА припомня аргументацията, предхождаща създаването на чл.17 и мотива за достъпността на творческото съдържание в целия Съюз, като същевременно се поддържа цифровата среда в „справедливо равновесие“ с други обществени интереси. В случая се дава възможност, според ГА, правоносителите да контролират по-лесно използването на техните закриляни произведения. За целта се въвежда правило, че когато доставчиците на услуги за споделяне не са получили разрешение от правоносителите, те носят отговорност за „неправомерните“ действия по публично разгласяване, осъществени посредством техните услуги – всеки път, когато закриляно произведение или закрилян обект се качва незаконно в интернет чрез техните услуги (пар.31). Но “подобна обективна отговорност би принудила посочените доставчици да променят напълно икономическия модел — и по този начин да се откажат от самия модел на интерактивния „Web 2.0“.”

Все пак те биха могли да се освободят от отговорност, като докажат, че:

„a)      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)      в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)      са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“.

Следователно доставчиците трябва да се намесят преди публикуването на съдържанието онлайн. Налага се превантивен контрол, подчертава ГА.

Как? Като доставчиците използват инструменти за разпознаване на съдържание.

Защо? За да филтрират съдържанието, което потребителите на услугите им публикуват онлайн, и при необходимост да блокират част от него преди качването му

3

Налице е ограничаване на свободата на изразяване и според ГА то може да бъде допустимо

В пар. 70-87 Генералният адвокат излага възглед за правната квалификация на иначе признатото за необходимо ограничение за свободата на изразяване.

Според ЕП и Съвета доставчиците на услуги за споделяне могат в качеството си на частни оператори свободно да избират информацията, която желаят да бъде разпространена чрез техните услуги, и съответно да вземат решение за филтриране и блокиране на съдържание. Дори да се допуснело, че това представлява „намеса“ в свободата на изразяване на мнение на потребителите, отговорност за нея във всички случаи не носел законодателят на Съюза.

Защо им е да филтрират, ако правото на ЕС не изисква това. Законодателят е делегирал на тези доставчици задачата да контролират правилното прилагане на авторското право в цифровата среда. Това е стара мечта на законодателя – да натовари доставчиците с прилагане, да си спомним АСТА, френския закон HADOPI и трите удара.

Като ни съобщава това, ГА по-нататък прилага известният от практиката на Съда за правата на човека и съдилищата тест за пропорционалност – като още в пар.91 съобщава логиката на разсъждения и извода, до който стига: “ще изложа причините, поради които разглежданото ограничаване е „предвидено в закон“ (подточка а), защо зачита „основното съдържание“ на правото на свобода на изразяване на мнение (подточка б) и защо, стига член 17 от Директива 2019/790 да се тълкува правилно, зачита принципа на пропорционалност (подточка в).”

Трудна е задачата на ГА. Той:

приема, че 102. Несъмнено превантивните мерки за контрол върху информацията по принцип се считат за особено сериозна намеса в свободата на изразяване на мнение, поради крайностите, до които могат да доведат. Тези превантивни мерки по принцип се отричат в едно демократично общество, тъй като се счита, че ограничавайки определена информация още преди разпространението ѝ, тези мерки възпрепятстват всякакъв публичен дебат по съдържанието, лишавайки по този начин свободата на изразяване на мнение от самата ѝ функция на вектор на плурализма. Поради тези причини множество държави членки забраняват в своите конституции генерализирания предварителен контрол върху информацията.

сочи чл.15 ДЕТ105. В този контекст член 15 от Директива 2000/31 според мен е от основно значение. Като предвижда, че на междинните доставчици не може да бъде наложено „общо задължение […] да контролират информацията, която пренасят или съхраняват“, тази разпоредба не допуска подлагането на онлайн информацията на генерализиран предварителен контрол, възложен на тези посредници – тази забрана е общ принцип на правото, регулиращо интернет, тъй като той конкретизира основната свобода на комуникация в цифровата среда; забраната надхвърля рамката на член 15 и е задължителна не само за държавите членки, но и за законодателя на Съюза.

и влиза в разграничаване на общото и конкретното, за да доведе нещата до възможния конкретен контрол115. макар законодателят на Съюза да не може да делегира на онлайн посредници задачата да извършват генерализиран предварителен контрол на информацията, споделяна или предавана чрез техните услуги, според мен той може, без да засегне „основното съдържание“ на свободата на изразяване на мнение, да реши да наложи на някои онлайн посредници някои мерки за активен контрол по отношение на някоя конкретна незаконна информация – стига ограничаването да е 1) „подходящо“ 2) „необходимо“ и 3) „пропорционално“.

Тук ГА стига дори до решение Delfi AS с/у Естония на ЕСПЧ.

4

Необходимите гаранции

И понеже си дава сметка какво казва, втората половина от заключението ГА е посветил на необходимите гаранции. Значи не е априори цензура, но може да е, ако не се спазят определени гаранции.

В тази част ГА подчертава “фундаментално различие в разбирането относно конкретния начин, по който правата на потребителите трябва да се зачитат на практика.”

ГА констатира война на интерпретациите:

или: доставчиците на услуги за споделяне блокират ex ante всяко съдържание, възпроизвеждащо изцяло или отчасти посочените от тях произведения и други закриляни обекти — независимо дали нарушават техните права — а потребителят, който счита, че използва законно тези обекти, подава жалба

или: право на потребителите на услуги за споделяне да използват законно закриляни обекти, трябва да се вземе предвид ex ante от доставчиците на тези услуги

и се присъединява към второто разбиране. При това

208. Както твърдят Парламентът, Съветът и Комисията, в двусмислени положения съответното съдържание трябва да се приеме за законно по презумпция и публикуването му онлайн не може да бъде възпрепятствано.

209. Трудността се състои в намирането на практически решения за прилагането на това раздвояване с помощта на инструментите за автоматично разпознаване на съдържание.

5

В резултат

220. От всички изложени по-горе съображения следва, че произтичащото от обжалваните разпоредби ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно тълкуването на тези разпоредби в настоящото заключение, отговаря на всички условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата. Ето защо това ограничаване според мен е съвместимо с посочения правен акт. Поради това считам, че жалбата на Република Полша трябва да бъде отхвърлена.

В края на текста има и критични бележки към Насоките на ЕК.

6

Първи коментари

Критиката, предхождаща решението

Експертите казват, че това заключение е очаквано предвид позициите на ГА по YouTube , C-682/18 и C-683/18 от същия AG. Eleonora Rosati :

  • Първо, той поддържа това, което е изразил в мнението на YouTube за миналата година , т.е. режимът в член 17 е „нов режим на отговорност“; 
  • На второ място, той твърди, че член 17 налага на доставчиците задължение да следят съдържанието – „като общо правило е под формата на филтриране“; 
  • На трето място, преценката за пропроционалност да бъде в светлината на насоките, предоставени от Съда на Европейския съюз в по-ранните си решения в Scarlet , SABAM и Glawischnig-Piesczek .

Като се вземе предвид решението на YouTube от миналия месец, очаква се Съдът, поне по ключовия въпрос за съвместимостта между член 17 и Хартата, да последва AG, завършва Rosati.

ЕFF:

И една покана за 20 юли:

Tagged

ЦИК: Видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време при отчитане на резултатите от изборите за народни представители на 11 юли 2021 г.

На 9 юли ЦИК с решение прие следното:

1. Видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време в изборното помещение на избирателна секция по чл. 272 ИК се осъществява след края на изборния ден при обявяване на гласуването за приключило и обхваща:

– действията на секционната избирателна комисия при установяване на резултатите от гласуването;

– процеса на броене на хартиени бюлетини – в избирателни секции, в които е гласувано с хартиени бюлетини;

– процеса на съставяне и попълване на секционния протокол с резултатите от гласуването в избирателната секция.

2. Видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време на процеса на предаване, приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в районната избирателна комисия се осъществява на определеното от районната избирателна комисия място за лицата по чл. 288а ИК, така че да не се затруднява работата на комисията и на изчислителния пункт към районната избирателна комисия.

3. Видеозаснемането и видеоизлъчването по т. 1. и т. 2. се извършват при спазване на изискванията за защита на личните данни и на противоепидемичните мерки, въведени от министъра на здравеопазването и Указанията за провеждане на изборите за народни представители в страната на 11 юли 2021 г. в условията на обявена извънредна епидемична обстановка във връзка с COVID-19.

Не се допуска заснемане на избирателни списъци!

Копие от настоящото решение да се изпрати на районните избирателни комисии и на кметовете на общини и райони, а чрез тях и на съответните секционни избирателни комисии.

*

Както напомнят медиите, на изборите през април 2021 предишният състав на ЦИК реши да обжалва решението на Софийския административен съд, което позволява видеозаснемане на броенето на бюлетините, без да посочи мотиви.

Така заради липсата на време и възможност за произнасяне на Върховния административен съд при предишния вот видеозаснемането не беше възможно.