Category Archives: Digital

Обществените медии в цифровото време

Том Милс е професор по социология, автор на книга за  Би Би Си (‘The BBC: Myth of a Public Service’). В публикация от тази седмица, наречена Бъдещето на БиБиСи, Милс споделя идеи за бъдещето  на БиБиСи, на първо място за бъдещето на таксите. От класическата телевизия все повече се върви към услуги онлайн – и във връзка с това  Милс предлага идеи. Не всички са ясни, не е ясно  дали и как могат да бъдат реализирани, някои са крайни,  но отбелязвам публикацията – най-малко защото се признава, че таксите в Обединеното кралство изобщо не са  такси в стриктния смисъл, нито са гаранция за независимост. Някои от акцентите:

1. Това, от което се нуждаем, е решение за цифровото време.  Най-очевидна опция е такси да се събират от потребителите на цифрови услуги, не само от собственици на оборудване за наземно приемане. Друга опция е такси да се събират от посредниците (смесен вариант: и от посредниците). Трети вариант е финансирането да е от данъци, пише Милс.

2. Във всеки случай приходите трябва да са стабилни и финансирането да е независимо от политически контрол – сега се твърди, че таксите за гаранция за независимостта на БиБиСи, но – напротив – те често са служили като инструмент за влияние на правителството.

3. По независим начин трябва да се определя размерът на финансирането. При това следва да се вземе предвид уникалното място на обществените медии:

Адекватното регулиране не може да се основава на предположението, че конкуренцията на пазара ще доведе непременно до плурализъм; че това, което е добро за пазара и това, което е полезно за обществото, е задължително едно и също; или че единствената подходяща роля на обществените доставчици е да предлагат това, което пазарът не може.

4. Съществуващата  такса не е цена за достъп до програмите на Би Би Си. Таксите са механизъм за финансиране и регулиране  като част от една по-широка обществена и демократична претенция към цифровото пространство – за  достъпен ресурс от култура и знание.

5. Лицата, отговорни за вземането на решения на върха на Би Би Си, работят в силно политизирана среда. Трябва да се мисли за по-преки форми на демократична отчетност, например пряк избор от аудиторията, а частично, част от директорите –  от аудиторията  и от служителите на Би Би Си.

6.  Програмата за децентрализация трябва да бъде в центъра на вниманието. Необходимо е практиките за набиране на персонал да бъдат строго наблюдавани и ревизирани, за да се осигури адекватно представителство на аудиторията.

7. Усилията за приближаване на Би Би Си до аудиторията ще бъдат улеснени от  данните за потребителите, събрани чрез цифровите услуги на Би Би Си. Частните компании използват  такива данни, за да монетизират своите платформи – наблюдението на потребителите е с цел  печалба.  Би Би Си ще може да се възползва от всички предимства на цифровите медии, без да е необходимо да  регулира съдържанието в съответствие с търговските императиви. Основен въпрос тук е алгоритмичната прозрачност и отчетност.

Всички данни, събрани и съхранявани, би трябвало да са достъпни не само за самата Би Би Си, но и за други потребители в ясен и достъпен формат, което означава, че Би Би Си може да улесни общественото ни познаване на себе си и на другите, а не просто събирането на данни за аудиторията, за да се осигури по-добро обслужване. По този начин гражданите на Обединеното кралство, а не шепа корпорации, ще поемат водеща роля в оформянето на начина, по който се развива онлайн пространството.

8. На всекиго трябва да бъде даден неограничен достъп до отворен ресурс за култура и знание. Правилата за интелектуалната собственост  да бъдат преразгледани, така че всички програми на Би Би Си да са достъпни завинаги. Ще трябва да продължат усилията за отваряне на архивния материал на Би Би Си и на други форми на култура и обществено знание.

9. Политиката към независимите продукции трябва да бъде преразгледана и да бъде подчинена на интересите на аудиторията, а не на други интереси. Трябва да бъдат гарантирани собствените продукции. Заедно с това  – в  съчетание с амбициозна програма за цифровизация, демократизация и децентрализация  – Би Би Си може да се отвори за огромния обем неизползван талант и да създаде нови хоризонтални мрежи, които ще позволят на аудиторията да създава и открива нови идеи и нови форми на култура на мащаб невъзможно в пред-цифровата ера.

10.   Смисленото участие в развитието на обществото сега зависи от достъпа до онлайн пространството, което   бързо се монополизира  от   малък брой неотчетни пред обществото   многонационални корпорации. Необходимо е преосмисляне на обществените медии  като демократична медийна платформа,  ориентирана към технологиите, експертизата и културата – за  преодоляване на сериозния демократичен дефицит.

 

ЕС: реформата на авторското право среща съпротива

IP Watch следи хода на реформата на авторското право в Европейския съюз.

Реакцията на интернет компаниите срещу някои от предложенията е ясна и разбираема, както е разбираемо и  – симетрично – желанието на носителите на права за още контрол по отношение на платформите.

Известно е и мнението на академичните среди и експерти, очертаващо аргументирано проблемите в предложения проект.

В публикация от тази седмица се отбелязва позицията на   държави от ЕС  срещу проекта, в частност по въпроса за наблюдението на входа:  дали мониторингът при ъплоуд нарушава правата на човека? Цитира се документ, според който Белгия, Чехия, Финландия, Холандия и др. настояват Правната служба на Съвета да прецени дали член 13, разпоредбата за наблюдение при ъплоуд,  съответства на Хартата за основните права  и Директивата за електронната търговия в светлината на решенията на Съда на ЕС.

 Written questions from the authorities of Belgium, Czech Republic, Finland, Hungary, Ireland and the Netherlands to the Council Legal Service regarding Article 13 and Recital 38 of the proposal for a Directive on copyright in the digital single market (от сайта на Statewatch)

 

Ето началото на въпросите:

Член 13 от предложението на Комисията за директива относно авторското право в единния цифров пазар налага задължение на някои платформи за активно предотвратяване на качването от потребители на съдържание, което съдържа защитени произведения или предмет, които притежателите на права искат да блокират. Това може да се постигне само чрез използване на технологията за идентифициране и филтриране.
Същевременно Комисията заявява, че ще поддържа съществуващите принципи на електронната търговия в Директива 2001/29 / ЕО.

Предварителната идентификация и филтриране преди етапа на качване на съдържанието ще се осъществи автоматично, когато идентификационната технология намери съвпадение с дадено произведение или защитен предмет. Този процес ще се прилага за голямо разнообразие от онлайн услуги и платформи, използвани от европейските граждани, за да качват съдържание в интернет. На практика това би станало независимо от факта, че потребителят може да се възползва от изключение от авторското право.

Освен това установената съдебна практика на Съда на ЕС подчертава конфликта между мониторинга и основни права като защита на личните данни и право на стопанска дейност. В решението по делото Sabam / Netlog, Съдът на ЕС отказа да наложи задължение за систематичен мониторинг върху съдържанието на основание чл. 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на ЕС.

Въпрос:
Дали мярка / задължение, както се предлага съгласно член 13, би била съвместима с Хартата (и по-специално член 11 – свободата на изразяване и информация, член 8 – Защита на личните данни – и член 16 – Свобода на стопанска дейност) в светлината на юриспруденцията на Съда на ЕС, която има за цел да осигури справедлив баланс при прилагането на конкуренцията на основни права?
Дали предложените мерки са оправдани и пропорционални?

*

Междувременно Естония –  като държава, председателстваща   Съвета на ЕС – е изпратила компромисен текст до държавите, запазващ идеите за наблюдение на входа. Въпреки режима на Директивата за електронната търговия се предвижда платформите и потребителите да носят отговорност за нарушения на авторските права.

Proposal for a a Directive of the European Parliament and of the Council on copyright in the Digital Single Market – Presidency compromise proposal regarding Articles 1, 2 and 10 to 16 (от сайта на Statewatch)

Освен разпоредбата на чл.13, спорна остава и разпоредбата на чл.11 от проекта  относно издателските права.

Ако се анализира каква беше перспективата през 2015 г., когато ЕП одобри доклада на Юлия Реда – и каква е  перспективата сега, на прага на приемането на ревизията, ще се види какъв шанс за адекватна уредба е все по-вероятно да бъде пропуснат.

 

Идва ли регулация на интернет

Медиите напоследък се активизираха по въпроса идва ли регулация на интернет. Излязоха публикации в някои сайтове, телевизиите правят предаване след предаване за съдържанието в мрежите.

Идва ли регулация на интернет? Не идва:  тя съществува

и в момента, каквото и значение да се влага в термина (допускам, че задаващите въпроса имат предвид съдържанието в интернет – защото ако имат предвид интернет като мрежа, правната уредба е съвсем очевидна):

Накратко: на този въпрос времето му е минало. Ако сте искали принципно да се съпротивлявате срещу регулация на съдържание онлайн – трябвало е вече да сте го направили.

Какво все пак се случва в момента?

Идеята за очаквана регулация вероятно идва от разговорите за речта на омразата онлайн и фалшивите новини онлайн, тъй като интензивно се обсъжда ефективна реакция към тях. За регулацията като средство за борба с речта на омразата онлайн се заговори по повод закон, приет в  Германия (The Network Enforcement Act, Netzwerkdurchsetzungsgesetz), който се очаква да влезе в сила през октомври 2017 – този закон предвижда отговорност за посредниците до 50 милиона евро.

Това е новината. Новото не е, че закон предвижда отговорност за реч на омразата. Нито  – за реч на омразата онлайн. Новото е, че отговорността се предвижда не за този, който говори/медиятаа за посредниците онлайн. Неслучайно е важно кой е медия и кой не е. И неслучайно германският закон става известен като Закон за Фейсбук.

Реакция – да, цензура – не: как да стане?

Проблеми при въвеждане на отговорност за посредниците има, и то не един. Да започнем от основното: искаме ограничаване на фалшивите новини и речта на омразата онлайн, но не искаме цензура. Можем да се позовем на члена на ЕК Ансип, и той смята така: по-лошо от фалшивите новини е Министерството на истината.

Какви са мислимите решения? За удобство аз ги разделям (по два критерия)  в четири групи:

1. саморегулиране на национално равнище –  етичните кодекси да се актуализират и самите посредници (компаниите) и техните асоциации да препятстват ефективно незаконното и причиняващото вреда съдържание. Пример в САЩ е т.нар. Партньорство за верификация на фалшивите новини – First Draft Partner Network (2016).

2. саморегулиране на наднационално равнище – пример за такава мярка е поемането на ангажименти от Facebook, Twitter, YouTube и Microsoft заедно с ЕК –  за преглед на   уведомления за незаконни изказвания, пораждащи омраза, за по-малко от 24 часа и, ако е необходимо, тези компании да премахват или прекратяват достъпа до подобно съдържание. Наистина, по данни на ЕК сега се реагира  за по-кратко време.

3. регулиране на национално равнище – вж примера със закона в Германия.

4. регулиране на наднационално равнище (с международноправни актове или с вторичното право на ЕС) – новото тук:

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги напредва. В момента се провежда триалог между институциите в търсене на работещи решения. Много вероятно е в ревизията да остане новото положение от проекта на ЕК за отговорността на платформите за споделяне на видеоклипове. Към това имат отношение и социалните медии (в частност социалните мрежи – засега не е известно ще бъде ли по-широко дефинирано в ревизията понятието социални медии), тъй като  – въпреки че директивата няма за цел   да регулира услугите на социалните медии – тези услуги   трябва да бъдат обхванати от регулиране, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответните социални медии.

Накратко, отговорността на посредниците вероятно скоро ще бъде уредена на наднационално равнище в ЕС и държавите ще трябва съответно да въведат отговорност в националните законодателства. Това не е предпочитание, това е констатация за факт.

Моето предпочитание е да не се стига до отговорност на посредниците в директивата –

А що се отнася до СЕМ – регулаторът няма да се справи по-добре от нас с фалшивите новини, пише КлубZ – и аз също засега нямам основание да смятам друго.

 

 

Съд на ЕС: лични данни на пътниците: споразумение ЕС – Канада: несъвместимост с Хартата

Защитата на резервационните данни на пътниците в ЕС не е нов проблем. Става дума за въздушните превозвачи, осъществяващи полети между ЕС и трети държави, и начините за използване на резервационните данни  (PNR данни), вкл. предаване на компетентните органи

През април 2016 г. е приета   Директива 2016/681 относно използването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления.

Но междувременно през 2014 г. Европейският съюз и Канада подписват споразумение относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците („PNR споразумение“). След като Съветът на Европейския съюз иска от Европейския парламент одобрение на споразумението, Парламентът сезира Съда, за да установи дали предвиденото споразумение е в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с разпоредбите за зачитане на личния живот, както и за защита на личните данни. За първи път Съдът трябва да се произнесе относно съвместимостта на проект за международно споразумение с Хартата на основните права на ЕС.
В  становище от юли 2017 Съдът отговаря, че PNR споразумението не може да бъде сключено в сегашния си вид поради несъвместимостта на редица негови разпоредби с признати от Съюза основни права.

Становище 1/15

Съдът констатира, че разпоредби от предвиденото споразумение са несъвместими с основните права, освен ако то бъде ревизирано така, че по-добре да урежда и уточнява намесите. В този смисъл Съдът приема, че споразумението би трябвало:

  •  да определя по-ясно и точно някои от подлежащите на предаване PNR данни,
  • да предвижда, че моделите и критериите, използвани при автоматизираната обработка на PNR данни, ще бъдат конкретни и надеждни, както и недискриминационни,
  • да предвижда, че ще се използват само бази данни, които Канада поддържа във връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност,
    да предвижда, че PNR данните могат да се разкриват от канадските органи на публичните органи на държава извън ЕС само ако съществува споразумение между Съюза и тази държава, равностойно на предвиденото споразумение, или пък решение на Европейската комисия в тази област,
  •  да предвижда право на лично информиране на пътниците във въздушния транспорт в случай на използване на техните PNR данни по време на престоя им в Канада и след заминаването им от тази страна, както и в случай на разкриване на същите данни на други органи или на частни лица,
  • да гарантира, че надзорът на правилата относно защитата на пътниците във въздушния транспорт при обработката на техните PNR данни се осъществява от независим контролен орган.

Като се има предвид, че не всички намеси, съдържащи се в предвиденото споразумение, се ограничават до строго необходимото и че в този смисъл те не са изцяло обосновани, Съдът стига до извода, че предвиденото споразумение не може да бъде сключено в сегашния си вид.

Въпреки че систематичното предаване, запазване и използване на всички данни на пътниците в основни линии са допустими, редица разпоредби на проектоспоразумението не отговарят на изискванията, произтичащи от основните права на Съюза.

Tagged ,

Отнето разрешението на Фърст Диджитъл

През юни 2017 г. е отнето разрешението на Фърст Диджитъл за ползване на радиочестотен спектър за цифрово наземно разпространение на телевизия – програми на обществени оператори, издадено през 2010 г.  Мотиви: системно неплащане на държавни такси.

А фактически  БНТ разпространява програмите си по силата на разрешението на друга компания –  НУРТС Диджитъл  – още от 2016 г., пише Капитал  през април 2017 г.   Сагата с мултиплексите и контрола върху тях на Цветан Василев завършва в последна сметка с един т.нар. търговски мултиплекс за цялото наземно цифрово разпространение – така се очертава (вместо два търговски и един обществен, а по първоначалния план – и повече).

Кой е собственикът? НУРТС вече е част от Виваком, се казва на сайта на НУРТС.

Обществените програми се разпространяват следователно  от част от Виваком,  за подробности вж разрешението на Комисията за защита на конкуренцията   – Решение № АКТ-989-22.12.2015.  Имената, които липсват в решението – Спас Русев чрез Vіvа Еdgе Теlесоm Lіmіtеd   и компании, свързани с  VТВ, Дeлтa Keпитъл Инвecтмънтc OOД (Mилeн Beлчeв, Гeopги Beлчeв и Kpacимиp Kaтeв).

НУРТС навън от БТК, НУРТС вътре –  от приватизацията на БТК  по времето на НДСВ до днес водещ е интересът на едни хора и никога – българският цифров преход. Тук има кратка хроника.

 

Ето и решението на КРС за отнемане на разрешението. Шумно го издадоха, тихо го прехвърлиха, тихо го отнеха.

Не че не се очакваше преразглеждане на разрешенията в изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело 376/13.

 

 

Придобиването на Sky: важен е плурализмът не само в новините

В Обединеното кралство е въведен двоен икономически и неикономически контрол (контрол за плурализъм) при сливане и придобиване на медии.

Как работи британският модел най-ясно се вижда при конкретните сделки – както сега, когато Мърдок чрез 21st  Century Fox иска да придобие големият доставчик Sky.

Регулаторът Ofcom предаде доклад  на министъра на медиите и културата Карън Брадли за резултатите от приложения тест от обществен интерес  – без изненади, в доклада се сочи, че придобиването   повдига опасения от обществен интерес. Но те бяха   единствено във връзка с потенциалното влияние   върху дневния ред на британските новини.

Сали Бротън – Микова обръща внимание върху факта, че Ofcom погрешно   пренебрегва загрижеността за плурализма, който не е свързан  с новините. Това е интересно в светлината на евентуалното изменение на законодателството и у нас.

Развлекателни предавания

Новините са от решаващо значение за информирането на гражданите, но това не е единственото съдържание, което може да оформи обществения мироглед или ангажимент с политически въпроси или процеси, пише Бротън.  И за развлеченията  има убедителни доказателства, че  влияят върху  мненията за правоприлагането и гражданските свободи, позиции по въпросите на равенството между половете и политическите предпочитания. Знаменитости, които се появяват в телевизионни предавания, могат да повлияят върху политическите позиции и нивата на ангажираност. Съществуват и все по-големи доказателства за нюансираното влияние на сатирата и политическите комедийни предавания. Следователно, докато акцентът върху съдържанието на новините е оправдан, изключването на   друго съдържание от съображенията за потенциалните последствия на сделката   не е оправдано.

Спортни предавания

Спортните права   са обект на ожесточени   войни за наддаване. До 2016 г. двамата най-големи притежатели на футболни права   са доставчици на интернет услуги –  BТ и Sky. Прехвърлянето на спортното съдържание на платени платформи и платформи само онлайн може сериозно да засегне способността на хората от по-бедните общности, възрастните хора и хората в селските райони да имат достъп до спорта, пише Бротън.

Вертикална интеграция: мултиплатформено господство

Сделката ще даде на Murdoch Family Trust комбинация от  медийна собственост и собственост на мрежи за разпространение на съдържанието. Потенциалът на вертикалната интеграция е огромен.  Интеграцията има вредни последици за достъпа на зрителите до съдържание.

По тревогата в академичните публикации личи, че въпреки сложната и многостепенна процедура с участието на конкурентен и медиен регулатор  и  министър, въпреки очевидната заплаха за медийния плурализъм и дори за медийната независимост, сделката изглежда напълно възможна.

Facebook и Google – новите монополисти

Това ли са новите монополисти, пита Bloomberg днес и отговорът не изглежда труден.

Но интересна е самоорганизацията на засегнатите:

В САЩ News Media Alliance, обединение на 2000 организации,  твърди, че доминирането на двете компании в онлайн рекламата и трафика е създало неустойчиво бъдеще за журналистиката. Според  eMarketer Google и Facebook заедно имат 60% от американския пазар на цифрова реклама за 2017 г.

Във Франция и Обединеното кралство има подобни процеси, медийните групи формират подобни алианси и търсят подкрепата на правителството. Във Франция настояват за  Google tax. За Обединеното кралство се твърди, че  – при рекламен пазар от 20 млрд паунда –  малко над 2 млрд отиват за печата, а повече от 8 млрд – за онлайн компаниите, главно за Facebook и Google.

 

 

 

Предоставянето на данни на потребителите за целите на сигурността: въпросът за прозрачността

Интернет компаниите получават искания от различни правозащитни органи и служби за предоставяне на данни на техни потребители. Режимът е различен, но нерядко става дума за искания, придружени от разрешение на съдебен орган.  Същевременно тези искания могат да бъдат придружени и с ограничения (content-based prior restraints)  потребителите да не се информират за факта на такива разследвания.

The Guardian съобщава, че  Facebook, Google, Apple, Microsoft, Twitter, Dropbox, Yelp и Avvo,  както и   правозащитни организации в областта на цифровите свободи като ACLU, Electronic Frontier Foundation, Access Now  и др. поддържат следната позиция: правителството не трябва да  налага задължение за неоповестяване, което ефективно би попречило на потребителите  да упражнят конституционните си права. Предполага се, че става въпрос за искания за разкриване на данни на участници в протести срещу политиката на Тръмп.

Twitter води дело през 2014 г.  – и то не за уведомяването на отделните потребители за това, че профилите им се наблюдават, а за много по-обща информация – за  броя на исканията за разкриване на данни по съображения за национална сигурност. Съд в Калифорния   е потвърдил, че  американското правителство в конкретния случай не е показало  ясната и предстояща опасност , която би могла да оправдае ограничаването на конституционните права на Twitter да говори за подобни искания за проследяване. Според съда може да се изисква от правителството да представя доказателства, че разкриването ще да попречи на разследването. Тук темата не е самото проследяване, а прозрачността, правото на компанията да информира за него.

Microsoft  настоява да се гарантира, че исканията са валидни за определен срок, тъй като искания с неопределен срок според Microsoft са противоконституционни.

В статията се подчертава отново, че компаниите са под двоен натиск –  от страна на правителствата да подпомагат разследванията, но в същото време – от страна на потребителите –  да защитават данните им от намесата на правителството.

Оспорванията на такива искания пред съд са важни, защото според правозащитните организации

има много случаи, при които правоприлагащите органи са използвали тези искания неправомерно.

Доколкото от тази и подобни публикации става ясно, при преобладаващ обществен интерес интернет компаниите съдействат на правителствата и спазват определени ограничения, но  ако:

  •  е налице преобладаващ обществен интерес (за САЩ –  ясна и предстояща опасност) и
  • засегнатите лица  имат всички конституционни права да се защитят.

В  България  интернет компаниите са под същия двоен натиск. При постъпило искане те имат много трудната задача да вземат решение  пред два възможни риска

  • да има преобладаващ обществен интерес  – и те да не съдействат на правозащитните органи или
  • да разкрият данните на потребител  – и да се окаже, че няма преобладаващ обществен интерес.

Разпоредбата:

251 б (2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г.) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
На сайта на Комисията за защита на личните данни има и Задължителни указания по темата.

Няма защо да смятаме, че –  за разлика от САЩ  – исканията за предоставяне на данни, съответно разрешенията, винаги са правомерни. А да не говорим за ефективността  – често единствената ефективна последица остава навлизането в личната сфера на потребителя, не и разкриването на престъпления.

Ако вземат решение да предоставят данните, компаниите се изправят и пред аналогичния въпрос за прозрачността.

ЕС: когато искат да заплащаме с лични данни

В Официален вестник на ЕС:

Резюме на  становището на Европейския надзорен орган за защита на  данните относно Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание.

Интересно становище относно интересна и много разпространена хипотеза – предоставяне на привидно безплатни услуги, за които обаче заплащаме с личните си данни вместо с пари.

 

Има обаче един проблемен аспект на предложението, тъй като то ще се прилага в ситуации, при които за дадено цифрово съдържание се заплаща цена, но и когато цифровото съдържание се предоставя срещу изпълнението на други ангажименти, които нямат парично изражение, а са под формата на лични или други данни. ЕНОЗД предупреждава срещу въвеждането на всяка нова разпоредба, която предвижда, че хората могат да заплащат със свои данни така, както заплащат с пари. Основни права, като например правото за защита на личните данни, не могат да бъдат сведени до обикновен потребителски интерес и личните данни не могат да бъдат приемани като обикновена стока.

По-късно беше публикувано  предложението на Малтийското председателство на Съвета  за общ подход (1 юни 2017).

Пътят не този проект не е лек  – вж  и  становището на Франция (на Сената на Френската република) относно субсидиарността от 2016 г.

ЕС: преодоляване на геоблокирането

Работи се по Регламент  за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар.

Проектът на ЕК от  2016

Позиция на EDRI

В хода на обсъждането Регламентът вече се предлага да бъде за неопрадваното блокиране. Балансите са трудни и първоначалното очакване за отпадане на ограниченията изглежда няма да се оправдае.

Докладът на Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн   в Европейския парламент

Процедурата