Според Първата поправка на Конституцията на САЩ Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото, тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.
През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.
С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен – от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.
Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars, бележат важен момент за оценка на правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.
Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:
1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.
2. Частните компании имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:
- Facebook е дълбоко ангажирана със свободата на словото и ще позволи на хората да публикуват почти всичко, включително дори да отрекат Холокоста.
- Освен ако отказът от Холокоста е реч на омразата, в този случай компанията може да прекрати достъпа.
- Ако дадена публикация съдържа фактическа неточност, тя няма да бъде отстранена, но може да бъде показана на много малко хора, като по този начин се намали нейното въздействие.
- От друга страна, ако дезинформацията е определена като подбуждаща непосредствено насилие, Facebook ще я премахне – дори и да не е реч на омразата.
- И в същото време ако даден сайт лъже многократно, разпространява конспиративни теории или дори подбужда насилие, той може да присъства във Facebook, защото в крайна сметка няма лъжа, която да е основание да ви изхвърлят.
Прилагане на нашите общностни стандарти (от корпоративния сайт на FB)
Но u много други въпроси не са получили отговор. Както сполучливо пита New Statesman: free speech – или consequence-free speech?
Какво да бъде: свободно слово – или слово без отговорност? Този разговор тепърва има да се води.
Намерете си удобно място между техноутопията и технопаниката.
