Юридическият съветник на Тръмп по телевизията:
The clip: https://t.co/ZUSzltPl3H
— Preet Bharara (@PreetBharara) August 19, 2018
Rudy Giuliani: “Truth isn’t truth.” Try that one with a jury. https://t.co/LEexBm5YEw
— Preet Bharara (@PreetBharara) August 19, 2018
Според Първата поправка на Конституцията на САЩ Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на изразяване. Конституционна норма от 1789 г. Цял отрасъл от законодателството на САЩ условно се нарича законодателство по Първата поправка. Освен другото, тези закони конкретизират пределите на свободата на изразяване. Как точно да се прилага нормата показва и практиката на FCC (Федералната комисия за комуникации) и съдебната практика. При това законодателството и съдебната практика са в динамика и търпят непрекъснати изменения.
През последните седмици има ново развитие, което – каквато и посока да вземе – ще се отрази върху стандартите за свобода на изразяване, смятат американските медии. Главен герой е Алекс Джоунс – човек, занимаващ се с медии – не точно журналист, а източник на дезинформация и конспиративни теории със собствен сайт Infowars и многобройни аудио – и видеоемисии онлайн.
С различна скорост / различна интензивност/ различен инструментариум/ различни обявени публично основания Джоунс и свързано с него съдържание бяха отстранени – съответно достъпът прекратен – от Facebook, YouTube, LinkedIn, Apple, Spotify, Pinterest, Vimeo и др., като по по-особен начин стои въпросът с Twitter и Джак Дорси, който най-продължително издава противоречиви сигнали, но все пак временно Джоунс и Infowars не могат да изпращат съобщения и в тази мрежа.
Няма съмнение, събитията, свързани с Infowars, бележат важен момент за оценка на правилата в интернет, техния произход, прилагане и ефективност.
Още в началото на каскадата от мерки станаха ясни две неща:
1. Първата поправка не дава право на никого да публикува на ничия платформа. Мерките срещу Алекс Джоунс не са в обхвата на защитата на Първата поправка, защото тя се отнася до сдържането на държавата.
2. Частните компании имат непоследователна и неконсистентна реакция, макар да твърдят обратното. Според Ню Йорк Таймс реакцията на Facebook едновременно се подчинява на следните стандарти:
Прилагане на нашите общностни стандарти (от корпоративния сайт на FB)
Но u много други въпроси не са получили отговор. Както сполучливо пита New Statesman: free speech – или consequence-free speech?
Какво да бъде: свободно слово – или слово без отговорност? Този разговор тепърва има да се води.
Намерете си удобно място между техноутопията и технопаниката.
По въпроса за приноса на медиите към политическите избори на гражданите и – в последна сметка – за отговорността на аудиторията.
Предупредени сме:
Ние нормализирахме медиите, които нормализираха Доналд Тръмп
Дистопията на Оруел не успя да се осъществи, но дистопията на Хъксли успява: ние сме погребани под невежество, маскирано като информация; объркани от развлечение, маскирано като новини; разсеяни от замайващо шествие от лъжи и гняв и отблъскващи противоречия; привлечени от лошото поведение и корупцията, които биха унищожили други администрации. Изгубихме контрола над нашето внимание, ако не над нашето правителство.
Хаосът от информация, гняв, конфликти, идентичност, постановки и любопитни подробности, които характеризират управлението на Тръмп, характеризират и медийната среда, която го създаде. Можеше ли Тръмп да спечели първичните избори и президентството, ако не беше се появявал в новините на кабелните телевизии, без митингите, предавани на живо по телевизията и без да управлява медийното отразяване с комфорта на своя Twitter акаунт?
Да смяташ, че технологията е неутрална и да предположиш, че технологията винаги е приятел на културата, е чисто и просто глупост, предупреждава Постман.
Тръмп управлява непохватно, но контролира общественото внимание майсторски. Той показва ежедневно как може да се удави истината в море от ирелевантност.
Препратки към Постман в Amusing ourselves to Trump, Vox, 6 август 2018. На тази страница има и връзка към The Ezra Klein Show.
Eто и самото произведение на Постман, за което става дума – за което и Зейнеп Тюфекчи напомня тази седмица.
Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Информационно общество — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Публикуване в уебсайт без разрешението на притежателя на авторското право на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка и с разрешението на посочения притежател — Нова публика
На 7 август 2018 г. стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑161/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) с акт от 23 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 31 март 2017 г., в рамките на производство по дело Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff.
Запитването е отправено в рамките на спор между Land Nordrhein-Westfalen (Провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) и г‑н Dirk Renckhoff, фотограф, по повод на използването без разрешение от ученичка в намиращо се в тази провинция училище на направена от г‑н Renckhoff и свободно достъпна в интернет фотография, за да онагледи реферат, публикуван от това училище на друг уебсайт.
Накратко, казусът е “да използваш снимка от интернет”.
Ученичка използва направена от г‑н Renckhoff фотография, изтеглена от уебсайт, посветен на пътувания. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт. Фотографът изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет.
Съдът в Хамбург приема, че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет. При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.
Решението
19 Както Съдът многократно е постановявал, от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е видно, че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решения от 16 март 2017 г., AKM, C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 22 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 24 и цитираната съдебна практика).
20 Що се отнася до първия от тези елементи, тоест наличието на „акт на разгласяване“, видно от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, за да бъде налице такъв акт, е достатъчно в частност произведението да е предоставено на публично разположение по такъв начин, че всеки човек от съответната публика да може да има достъп до него, без значение дали тази възможност се използва или не (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 19 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 31 и цитираната съдебна практика).
21 В конкретния случай публикуването в уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт, след като преди това е била копирана на частен сървър, трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и вследствие на това като „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Всъщност подобно публикуване в интернет дава на посетителите на уебсайта, където е направена публикацията, възможността за достъп до тази фотография на този уебсайт.
22 Що се отнася до втория от горепосочените елементи, тоест защитеното произведение да бъде действително „публично“ разгласено, от практиката на Съда следва, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 21 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 27 и цитираната съдебна практика).
23 В конкретния случай изглежда, че акт на разгласяване като споменатия в точка 21 от настоящото решение визира всички потенциални ползватели на уебсайта, на който е направено публикуването, тоест неопределен и доста голям брой адресати, и трябва при тези условия да се счита за „публично“ разгласяване по смисъла на цитираната съдебна практика.
24 При все това, както става ясно от постоянната съдебна практика, за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“, закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24, от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 37 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 28).
25 В конкретния случай е безспорно, че както първоначалното разгласяване на произведението на уебсайт, така и последващото му разгласяване на друг уебсайт са били извършени с един и същ технически способ.
26 При все това страните по главното производство и представилите писмени становища заинтересовани лица, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, не постигат съгласие по въпроса дали фотографията е била разгласена на „нова публика“.
Нова публика
35 […] публикуването на защитено с авторско право произведение на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване с разрешението на притежателя на авторското право, трябва при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се квалифицира като предоставяне на разположение на подобно произведение на нова публика. Всъщност при подобни обстоятелства публиката, която е била взета предвид от притежателя на авторското право, когато той е разрешил разгласяването на своето произведение на уебсайта, на който същото е било първоначално публикувано, се състои единствено от ползвателите на този сайт, а не от ползвателите на уебсайта, на който впоследствие произведението е било публикувано без разрешението на посочения притежател, или други интернет потребители.
37 Съдът безспорно е приел, по-конкретно в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 25 и 26), и в определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315, т. 16), що се отнася до предоставянето на разположение на защитени произведения чрез активна интернет връзка, препращаща към друг уебсайт, на който е било направено първоначалното разгласяване, че публиката, към която е насочено това първоначално разгласяване, са всички потенциални посетители на съответния сайт, тъй като по отношение на достъпа до публикуваните на него произведения не са наложени каквито и да било ограничителни мерки и следователно всички интернет потребители имат свободен достъп до тях. Така Съдът е приел, че предоставянето на разположение на съответните произведения чрез активна интернет връзка като разглежданата в делата, по които са постановени посоченото решение и определение, не води до разгласяването им на нова публика.
38 При все това тази съдебна практика не би могла да се приложи към обстоятелства като разглежданите в главното производство.
39 Всъщност, първо, тази съдебна практика е постановена в специфичния контекст на хипервръзките, които препращат в интернет към защитени произведения, които преди това са били разгласени с разрешението на притежателите на правото.
40 При все това, за разлика от хипервръзките, които съгласно практиката на Съда спомагат по-конкретно за доброто функциониране на интернет, като позволяват разпространението на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 45), публикуваното в уебсайт без разрешение на притежателя на авторското право на произведение, което преди това е било разгласено на друг уебсайт със съгласието на този притежател, не спомага в същата степен за постигането на подобна цел.
Справедливият баланс
41 По този начин разрешаването на подобно публикуване, без притежателят на авторското право да може да се позове на правата по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, би нарушило визирания в съображения 3 и 31 от тази директива справедлив баланс, който следва да се поддържа в цифровата среда, между, от една страна, интереса на притежателите на авторски и сродни права за защитата на тяхната интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, и по-специално на свободата им на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата на основните права, както и на обществения интерес.
42 В този контекст Провинция Северен Рейн-Вестфалия сочи, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство следва при претеглянето на наличните интереси да се отчита правото на образование, прогласено в член 14 от Хартата на основните права. По-специално действията на въпросната ученичка спадали към упражняването на посоченото право, при положение че фотографията е била поместена с цел онагледяване на първата страница на реферата, който същата е подготвила в рамките на езиково занятие. В това отношение обаче е достатъчно да се констатира, че изложените в точка 35 от настоящото решение съображения относно понятието „нова публика“ са основани не на това дали картинката, която ученичката е поместила в училищния си реферат, има образователен характер, а на обстоятелството, че публикуването на това произведение на училищния уебсайт е направило същото достъпно за всички посетители на този сайт.
43 Впрочем следва да се припомни, че що се отнася до търсенето на равновесие между правото на образование и защитата на правото на интелектуална собственост, законодателят на Съюза е предвидил в член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29 възможност за държавите членки да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3 от тази директива, стига да става въпрос за използване единствено с цел илюстриране в рамките на преподавателска или научно-изследователска дейност, доколкото това е оправдано от преследваната нетърговска цел.
И не става въпрос за хипервръзка
44 Второ, както беше припомнено в точка 29 от настоящото решение, правата, гарантирани на авторите с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, имат превантивен характер. Що се отнася обаче до акта на разгласяване, който представлява вмъкването в уебсайт на хипервръзка, препращаща към произведение, което преди това е било разгласено с разрешението на притежателя на авторското право, превантивният характер на правата на притежателят е защитен, при положение че за автора е възможно, в случай че не желае повече да разгласява своето произведение на въпросния уебсайт, да го оттегли от уебсайта, на който първоначално го е разгласил, и по този начин да направи невалидни всички хипервръзки, които препращат към него. За сметка на това при обстоятелства като тези по главното производство публикуването на произведение на друг уебсайт води до ново разгласяване, което е независимо от първоначално разрешеното разгласяване. Като последица от това публикуване в интернет би могло подобно произведение да продължи да е достъпно на този последен уебсайт, независимо от предварителното съгласие на автора и въпреки всякакво действие, с което притежателят на правата би решил да не разгласява повече своето произведение на уебсайта, на който то е било първоначално разгласено с неговото разрешение.
45 Накрая, трето, в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 27 и 28), Съдът, с цел да приеме, че разгласяването, разглеждано в делото, по което е постановено това решение, не е било направено на нова публика, е подчертал липсата на намеса на оператора на уебсайта, в който е била поставена активната интернет връзка, позволяваща достъпа до въпросните произведения на сайта, на който те са били първоначално разгласени с разрешението на притежателя на авторското право.
46 В конкретния случай от акта за преюдициално запитване следва, че ползвателката на разглежданото в главното производство произведение е възпроизвела същото на частен сървър, а след това го е публикувала на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване. С тези си действия тя е изиграла решаваща роля в разгласяването на това произведение на публика, която не е била взета предвид от автора на същото към момента, в който той е разрешил първоначалното разгласяване.
47 С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.
След изслушванията на Зукърбърг в Конгреса на САЩ през април 2018 г., вкл. писмените отговори, след сложните комуникации на Facebook с британския парламент и след явяването на Зукърбърг в Европейския парламент малко по-късно (22 май 2018 г.), интересът на законодателите към случая Facebook/ CA продължава.
В Европейския парламент комисията LIBE заедно с други парламентарни комисии проведе три парламентарни изслушвания –
Обсъжда се какви промени в политиките си вече е въвел Facebook, ролята на националните регулатори в областта на защитата на личните данни и на избирателните комисии.
По време на първото изслушване се взема предвид и Opinion 3/2018 EDPS Opinion on online manipulation and personal data
Британският регулатор за медии и електронни съобщения публикува поредния си доклад за състоянието на пазара Communications Market Report
Тази година докладът е фокусиран върху начина, по който технологиите революционизират живота в Обединеното кралство в рамките на десет години.
Но докладът показва и по-общата картина:
През пролетта е приет на първо четене руски закон срещу фалшивите новини.
Всички големи социални мрежи ще работят в Русия чрез местни юридически лица.
Всички големи социални мрежи трябва да прекратяват достъпа до неакуратна информация и недостоверни обществено значими сведения, прикрити като достоверни съобщения.
Голяма социална мрежа е мрежа, която за половин година има не по-малко от сто хиляди потребители от територията на Русия.
Недостоверни съобщения е термин, който създава затруднения предимно от гледна точка на субекта, който ще преценява какво е достоверно. Но ако мрежата не оцени едно съдържание като недостоверно, държавата /Госкомнадзор има последната дума – и може да прекрати достъпа (може – ако може, казват експертите).
Повече –
Ако вече прочетохте прессъобщението на ВМРО за техния аналогичен проект срещу фалшивите новини, ще установите сходства в патоса.
Работната група към ЕК за онлайн дезинформацията представи проект на кодекс за борба с онлайн дезинформацията.
Кодексът (Code of Practice) и Приложението (Аnnex) описват целите на Комисията, очертани в съобщението за онлайн дезинформацията и следва да доведат до измеримо намаляване на дезинформацията в онлайн среда.
Окончателен текст се очаква през септември.
Повече информация – на сайта на Европейската комисия
На 19 февруари 2018 г. от сайта на Нова телевизия научихме следното:
MTG подписа споразумение за продажбата на своя дял от 95% в Нова Броудкастинг Груп в България на PPF Group – чешко инвестиционно дружество, собственост на Петр Келнер. Сделката оценява 100% от бизнеса при стойност на дружеството в размер на 185 млн. евро и е част от продължаващата стратегическа трансформация на MTG от традиционен национален ефирен ТВ оператор в глобална дигитална развлекателна група.
Нова Броудкастинг Груп (NBG) e най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания на българския пазар и се състои от 7 ТВ канала и 19 онлайн бизнеса. Продажбата [..] трябва да бъде одобрена от регулаторни органи, като се очаква да бъде приключена през първата половина на 2018 година.
Превърнахме Нова Броудкастинг Груп във водещата комерсиална медийна група в България с дял от активната зрителска аудитория в размер на 33% и собственик на едни от водещите дигитални брандове в страната.
Келнер купува 95 на сто от MTG и 5 на сто от Щосел.
На 22 май антимонополният регулатор най-накрая образува производство, но само три дни по-късно реши да започне задълбочено проучване на намерението на PPF да придобие “Нова” и “Нетинфо” – със смущаващи аргументи (значителният опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения), писа Капитал.
Решението на КЗК относно продажбата на Нова телевизия стана известно днес.
Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.
MTG е изненадана от решението и ще го разгледа допълнително, преди да реши какви следващи стъпки да бъдат предприети, се съобщава на сайта на Нова телевизия.
От сайта на парламента –
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни
Както ще установите, с пар. 25 и следващите се предлагат изменения в десетки други закони. В голяма част от тях препратката към Закона за защита на личните данни се заменя с „изискванията за тяхната защита“, но в някои закони има и по-обстойни промени.
Мотивите започват необичайно, с теоретична рамка – четвъртата индустриална революция
Всеобхватната дигитализация на света около нас, известна още като „4-та индустриална революция“, налага цялостно преосмисляне на подходите към защитата на личните данни и личната неприкосновеност.
Целите на проекта са описани така:
Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава – членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.
Какво съдържа проектът:
С проекта на закон се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни.
и в частност:
Актуализиран понятиен апарат: Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.
Регистрация на администратори: от 25 май 2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни. Това обстоятелство е отчетено в проекта на законови изменения и допълнения, като е предложено отменяне на досегашните текстове, уреждащи задължителната регистрация като администратор на лични данни.
Особени ситуации на обработване на лични данни: законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване; обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения; законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН; изключване на данните на починали лица от кръга на личните данни.
Административни санкции на публични органи: не се предвижда разграничаване в санкционния режим при нарушение на правилата за защита на личните данни между публични и частни администратори.
Подзаконова уредба: с оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със ЗЗЛД, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове, като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи, като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране.
