Съд на ЕС: отговорност на сайтовете, използване на бутона like

На 29 юли 2019 стана известно решение по дело   C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт:   бутон LIKE на Facebook.     Когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя/ лични данни се предават на Facebook –  без знанието на посетителя и без значение дали същият има профил в социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона LIKE.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Съдът

Съдът констатира, че FashionID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва,  след като данните са му предадени.

FashionID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland.

FashionID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на FashionID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на FashionID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID,к ойто като (съвместен)администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland,  трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването.

Съдът внася  уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни.

Когато физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните.

Когато обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

прессъобщението на Съда

заключението на Генералния адвокат

Съд на ЕС: решение Spiegel Online за цитиране и възпроизвеждане на защитени обекти

На 29 юли 2019 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑516/17 с предмет преюдициално запитване  от Bundesgerichtshof (Федералeн върховен съд, Германия)   в рамките на производство по дело Spiegel Online GmbH срещу Volker Beck.

Авторите имат изключително  право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, но от това правило могат да бъдат предвидени  изключения или ограничения, включително по член 5, параграф 3, буква в)  и буква г) от Директива 2001/29:

в)      възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси, или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно;

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел.

Спорът

Volker Beck е автор на ръкопис по въпросите на наказателната политика.  Ръкописът излиза  като статия в сборник, като издателят е променил заглавието на ръкописа и е съкратил едно изречение в него. Авторът възразява пред издателя и безуспешно изисква от него да упомене изрично това обстоятелство. Като не постига резултат, Beck публикува на собствения си уебсайт ръкописа и статията с бележки, указващи какво според автора е нарушението.

Spiegel Online   публикува статия, в която се твърди, че противно на твърденията на г‑н Beck, основното послание, съдържащо се в ръкописа му, не е било променено от издателя, поради което в продължение на години той е заблуждавал обществеността. Освен тази статия, достъпни за изтегляне чрез хипервръзки са били оригиналните текстове на ръкописа и на публикуваната в сборника статия.

Beck оспорва пред Landgericht (Областен съд, Германия) публикуването на ръкописа и статията на уебсайта на Spiegel Online, което счита за нарушение на авторското право.

Делото достига   Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?

2)      По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

3)      Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

4)      Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?

5)      Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?

6)      Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?“.

Съдът:

1)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията  в тях.

2)      Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат да обосноват дерогиране на изключителните права на автора извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29

3)      В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора   и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г)   националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст  и с  е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правило, ограничаващо прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение или ограничение до случаите, в които няма разумна възможност да се поиска предварително разрешение за използване на защитено произведение във връзка със съобщаването на актуални събития.

5)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „цитати“ обхваща препращането с помощта на хипервръзка към файл, който може да се преглежда самостоятелно.

6)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение.

Много интересни са разсъжденията на Съда по първи въпрос – за транспонирането на изключения,  по пети въпрос – за интерпретацията на понятието “цитати” – включва и препратка към файл, и др.

Услугата iplayer на БиБиСи

Финансирането на обществените медии в ЕС е функция от обществената им мисия – по изискванията на Европейската комисия. Както се вижда от съобщението на ЕК, предвижда се ex ante контрол на значимите нови услуги, приведени в действие от обществените медии (балансиране на пазарното въздействие на такива нови услуги и тяхната обществена стойност).

Така е в държавите от ЕС, така е в телевизиите, които всички с удоволствие дават за пример.

Илюстрация към казаното – услугата iplayer на БиБиСи.

Когато БиБиСи решава, че има нужда от изменение в услугата (продължаване на срока, в който съдържанието е достъпно до 12 месеца), това още не е достатъчно, за да се ангажира публичен ресурс.

Както се изисква от Хартата   на БиБиСи, регулаторът OFCOM прави оценка как промяната ще се отрази върху плурализма и достъпа до информация  и изготвя доклад, предоставен на медията и на обществеността.

Според доклада промяната ще доведе до повече избор  и  наличност на съдържание   при промяна на  навиците на аудиторията за гледане.

БиБиСи  може да пристъпи към своите планове, но при определени условия.

Ето докладът на регулатора OFCOM.

BBC iPlayer Competition Assessment: Final determination

Тук програми тръгват, спират, сменя се профилът на програми – защо? – дори преди да е изменена лицензията – и никакъв ex ante контрол не се забелязва.

Съд на ЕС: Skype e доставчик на електронна съобщителна услуга

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑142/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия)   в рамките на производство по дело Skype Communications Sàrl срещу Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT).

Фактите

Запитването е отправено в рамките на спор между Skype Communications Sàrl и Institut belge des services postaux et des télécommunications (IBPT) (Белгийски институт за пощенски услуги и далекосъобщения) относно решението на последния да наложи административна глоба на   дружеството за това, че предоставя електронна съобщителна услуга, без предварително да е направило изискваното уведомление. Спорът е дали услугата е в уведомителен режим.

Дружеството Skype Communications е разработчик на софтуер за комуникация, наречен Skype, позволяващ на ползвателя, който го е инсталирал на  компютър, таблет или смартфон, да ползва услуга за гласова телефония и телеконферентна връзка между две и повече устройства. SkypeOut е функция, добавена към софтуера Skype, която позволява на ползвателя да извършва телефонни повиквания от терминал към фиксирана или мобилна телефонна линия, като използва Internet Protocol (IP) (интернет протокол), и по-специално технологията, известна като „Voice over IP“ (VoIP) (интернет телефония). За разлика от това SkypeOut не позволява входящи телефонни повиквания от ползватели на белгийски телефонни номера.

 За използването на SkypeOut се изисква в техническо отношение интернет връзка, предоставена от доставчик на интернет услуги   и участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ), с които Skype Communications е сключило споразумения и които получават от него възнаграждение за участието си под формата на такса за терминиране (fixed termination rate (FTR) или mobile termination rate (MTR).

 IBPT отправя покана към Skype Communications да го уведоми за своите услуги, но Skype Communications отговаря, че   не предоставя електронни съобщителни услуги според определението им в Рамковата директива.

По този повод Съдът изяснява правната природа на услугата, предоставяна от Skype.

Преюдициалните въпроси:

Сour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли определението за електронна съобщителна услуга, установено в член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се разбира в смисъл, че услуга за интернет телефония, предоставена чрез софтуер, който се терминира в обществена комутируема аналогова телефонна мрежа, към фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план (съответстващ на препоръка E.164), трябва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, независимо че услугата за достъп до интернет, посредством която ползвателят получава достъп до посочената услуга за интернет телефония, сама по себе си вече е електронна съобщителна услуга, но при положение че доставчикът на софтуера предоставя тази услуга срещу възнаграждение и сключва договори с доставчици на далекосъобщителни услуги, които са надлежно упълномощени да пренасят и да терминират повиквания към обществена комутируема аналогова телефонна мрежа и които позволяват терминирането на повикванията към фиксирани или мобилни номера от национален номерационен план?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, същият ли би бил този отговор, ако се вземе предвид фактът, че функцията на софтуера, която позволява гласовото повикване, е само една от неговите функции и той може да се използва и без нея?

3)      При утвърдителен отговор на [първия и втория въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че доставчикът на услугата предвижда в общите си условия, че не носи отговорност спрямо крайния клиент за преноса на сигналите?

4)      При утвърдителен отговор на [първия, втория и третия въпрос,] същият ли би бил отговорът на първия въпрос, ако се вземе предвид фактът, че предоставената услуга отговаря и на определението за „услуга на информационното общество?“.

Съдът

Дали предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга VoIP, която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез ОКТМ на държава членка, трябва да бъде квалифицирано като „електронна съобщителна услуга“?

Понятието „електронна съобщителна услуга“ е определено въз основа на положителни и отрицателни условия в член 2, буква в) от Рамковата директива.

25      Член 2, буква в) от Рамковата директива определя, първо, електронната съобщителна услуга като „услуга, осигурявана обикновено срещу заплащане, която се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително далекосъобщителни услуги и предавателни услуги в мрежи, използвани за разпръскване“.

26      В същата разпоредба се уточнява, второ, че понятието „електронна съобщителна услуга“ изключва, от една страна, „услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги“, и не включва, от друга страна, „услуги на информационното общество, както е определено в член 1 от [Директива 98/34], които не се състоят изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи“.

27      В това отношение в съображение 5 от Рамковата директива се посочва по-специално, че конвергенцията на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии налага необходимостта всички преносни мрежи и услуги да бъдат обхванати от единна регулаторна рамка и че при установяването на тази рамка е необходимо да бъде отделено регулирането на преноса от регулирането на съдържанието.

28      Както Съдът вече е отбелязал, различните директиви, съставляващи новата регулаторна рамка за електронни съобщителни услуги, и по-специално Рамковата директива и Директива 2002/77, въвеждат ясно разграничение между създаването на съдържание, за което е необходима редакционна отговорност, и преноса на съдържание, който не включва никаква редакционна отговорност, като за съдържанието и преноса му се прилагат отделни правни уредби, които преследват характерни за тях цели (вж. в този смисъл решения от 7 ноември 2013 г., UPC Nederland, C‑518/11, EU:C:2013:709, т. 41 и от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 36).

29      Съдът е приел също, че за да попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна услуга“, услугата трябва да включва пренасянето на сигнали с уточнението, че обстоятелството, че пренасянето на сигнала се осъществява посредством инфраструктура, която не принадлежи на доставчика на услугата, е без значение за квалификацията на естеството на услугата, тъй като в това отношение е от значение единствено фактът, че доставчикът е отговорен спрямо крайните ползватели за пренасянето на сигнала, което осигурява на последните предоставянето на услугата, за която са се абонирали (решение от 30 април 2014 г., UPC DTH, C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

30      В случая от акта за преюдициалното запитване и от представените пред Съда писмени становища е видно, че Skype Communications, което е разработчик на софтуера Skype, предлага допълнителна функция към посочения софтуер (SkypeOut), която позволява на ползвателя да прави повикване от свързан с интернет терминал, например компютър, смартфон или таблет, към фиксиран или мобилен номер по ОКТМ, като използва IP, и по-конкретно техниката VoIP.

31      Безспорно е, че Skype Communications предлага услугата VoIP в Белгия и че получава възнаграждение от нейните ползватели, тъй като използването на SkypeOut е обусловено от предплащане или от абонамент.

32      Няма съмнение също, че използването на SkypeOut изисква участието на доставчици на далекосъобщителни услуги, които са получили разрешение да пренасят и терминират повиквания към фиксирани или мобилни номера чрез ОКТМ, и че за тази цел Skype Communications сключва споразумения с тези доставчици, на които плаща възнаграждение под формата на тарифи за терминиране на повикване до фиксиран номер (fixed termination rate (FTR) или тарифи за терминиране на повикване до мобилен номер mobile termination rate (MTR).

33      От това следва, от една страна, че функцията SkypeOut се състои главно в пренасянето на гласови сигнали от ползвателя, който прави повикването, до този, който го получава, по електронни съобщителни мрежи, а именно първо по интернет, а след това по ОКТМ, и от друга страна, че Skype Communications поема отговорност към ползвателите на функцията SkypeOut, които са абонирани за услугата или са предплатили използването ѝ, за пренасянето на гласови сигнали по ОКТМ по смисъла на решението от 30 април 2014 г., UPC DTH (C‑475/12, EU:C:2014:285, т. 43).

34      Всъщност, макар да е вярно, че в техническо отношение пренасянето на гласовите повиквания чрез SkypeOut се извършва практически, на първо място, от ДИУ по интернет в рамките на първи сегмент, като се започва от интернет връзката на ползвателя, който прави повикването, и се стига до шлюза за взаимно свързване (Gateway) между интернет и ОКТМ, и на второ място, от доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ в рамките на втори сегмент, като се започва от този шлюз за взаимно свързване и се стига до мобилната или стационарната точка на свързване на ползвателя, който получава повикването, това пренасяне се извършва въз основа на споразуменията между Skype Communications и посочените доставчици на далекосъобщителни услуги и не може да се осъществи без сключването на такива споразумения.

35      Чрез сключването на споразумения за взаимно свързване с доставчиците на далекосъобщителни услуги по ОКТМ Skype Communications прави технически възможно пренасянето на сигнали от интернет мрежата към ОКТМ и в крайна сметка гарантира на своите клиенти и абонати услугата VoIP, която предлага с функцията SkypeOut на софтуера си Skype.

36      Различните данни, посочени от запитващата юрисдикция в четирите ѝ въпроса, не могат да поставят под съмнение квалификацията на функцията SkypeOut като „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на член 2, буква в) от Рамковата директива.

46 Обстоятелството, че предоставяната чрез SkypeOut услуга VoIP попада и в обхвата на понятието „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34, съвсем не означава, че тя не може да се квалифицира като „електронна съобщителна услуга“.

48 „Услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива 98/34 попада в приложното поле на Рамковата директива, при положение че се състои изцяло или главно в пренасянето на сигнали по електронни съобщителни мрежи.

Член 2, буква в) от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето от разработчика на софтуер на функция, предлагаща услуга „Voice over Internet Protocol“ (VoIP) (интернет телефония), която позволява на ползвателя да прави повикване от терминал до фиксиран или мобилен номер от национален номерационен план чрез обществена комутируема телефонна мрежа (ОКТМ) на държава членка, представлява „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че за предоставянето на посочената услуга, от една страна, разработчикът получава възнаграждение и от друга страна, предоставянето на услугата предполага последният да сключи споразумения с доставчиците на далекосъобщителни услуги, които са получили надлежно разрешение да пренасят и терминират повиквания към ОКТМ.

Reuters:  Интернет компанията за телефонни разговори и съобщения на Microsoft Skype може да се счита за телекомуникационен оператор, тъй като предлага платена услуга по договореност с мрежовите оператори за извършване на разговори.

Агенцията напомня, че  в стремежа си да преодолее пропастта между традиционните доставчици на телекомуникационни услуги и новите интернет базирани конкуренти, Европейската комисия прие преди две години правила за сектора – Европейски кодекс за електронни съобщения, който обхваща Skype, Whatsapp, Facebook Messenger и други  VoIP услуги. Кодексът трябва дасе въведе от държавите до 2020.

LUMIERE VOD

LUMIERE VOD е база данни с европейски филми (след 1996 г.), предлагани по заявка (VOD).

Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти,  регулатори.

LUMIERE VOD се управлява   от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.

 

#SatCab директива

Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование   Директива  за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.

ЕК съобщава, че това е част от  модернизирането на правилата на ЕС за авторските права  с цел  един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.

Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.

 оценка /  анализ /  обществена консултация /   кoнтекст  / доклад за обществената консултация

текстът на директивата от сайта на Съвета

изявление на ЕК относно правното основание

Съветът гласува Директивата за авторското право в цифровия единен пазар

 

Текстът на новата директива от сайта на Съвета

Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.

Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без  Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че  Германия е направила изявление  по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението  завършва така:

Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.

Като слуша германската министърка, човек се чуди как след толкова критика Германия все пак гласува за  (изявлението на бг език). И  обратно – какъв е смисълът да слушаме германската министърка, когато Германия – както и Обединеното кралство – могат да блокират приемането на директивата, но не го правят.

Австралия: нов закон урежда задължения и санкции за съдържание онлайн

Австралия е приела изменение на Наказателния кодекс ( “Sharing of Violent Abhorrent Material”), предвиждащо санкции за платформите и лицата, които ги представляват,  ако не контролират материали с насилие.

Специалният докладчик по въпросите на борбата с тероризма и правата на човека и специалният докладчик по свободата на изразяване предоставят критичен коментар за новия закон.

Global Network Initiative (GNI) също публикуват позиция, в която изразяват загриженост по повод ефектите от новоприетия закон.

На 8 април 2019 г. се очаква британската Бяла книга за мерките към причиняващото вреда съдържание онлайн, изготвена от правителството. По информация на медиите, които са виждали проекта, мерките са сходни с австралийските – вкл. създаване на нов регулатор   (първоначално може  Ofcom да изпълнява съответните правомощия).   Обхватът на препоръките е широк. В съвместен предговор  министърът на вътрешните работи  и държавният секретар по въпросите на културата, медиите и спорта  казват, че е време да се премине от саморегулиране към ясни законови стандарти, подкрепени справомощия за прилагането им. От компаниите ще бъде поискано да приемат и собствени етични кодекси и да се отчитат публично – по модела, приложен от ЕК.

Опозицията приема така описаните идеи и се съгласява, че “трябва да се направи нещо, за да принудят шефовете на интернет компаниите да поемат отговорност за вредите, речта на омразата и фалшивите новини, които се провеждат на техните платформи”.

Критиките   започнаха в аванс, Index on Censorship. Но самата Бяла книга ще видим на 8 април.

 

Нидерландия: Сайтовете трябва да позволяват на посетителите да отказват проследяване

Случвало ли ви се е да не можете да влезете в сайт, ако не дадете съгласие да бъдете проследявани? Ако да, това решение на нидерландския орган за защита на данните от март 2019  е  интересно за вас.

Уебсайтове, които позволяват достъп на посетителите само ако приемат бисквитки или сходни начини за проследяване и записване на поведението на посетителите, не съответстват на Общия регламент за защита на данните (GDPR). Това е основното послание на тълкуване, публикувано от Autoriteit Persoonsgegevens, нидерландския орган за защита на данните (DPA), на 7 март 2019 г. В тълкуването ръководителят на DPA подчертава, че когато хората се отказват от защита на личните си данни под натиск,   това е незаконно.

Потребителите не са длъжни да се съгласяват с технологии, необходими за функционирането на уебсайтове или които позволяват общ анализ на посетителите на уебсайта. Необходимо е разрешение, когато поведението на отделните посетители се анализира и проследява по по-задълбочен начин или ако тази информация се споделя с трети страни. Това разрешение трябва да се дава без каквато и да е форма на натиск.

Накратко, свободното разрешение на потребителите  трябва (1) да включва наистина информирана форма на съгласие и (2) да не се взема под натиск. Ако не се разрешава достъп до сайта, когато потребителите не приемат да бъдат проследявани,  разрешението не се дава по свободен начин.  Не са приемливи практики да се  насочват хората към „да“, без действително да знаят какво са съгласни.

Време е сайтовете да започнат да проучват и инвестират в бизнес модели, които не изискват ненужна и незаконна обработка на лична информация, се казва в публикацията, изготвена от Bits of Freedom.

#savethenet: гласуванията на българските депутати в ЕП

 

На сайта saveyourinternet.eu могат да се видят гласуванията на всички депутати в ЕП по хода на проекта на Директивата за авторското право  в цифровия единен пазар, включително двете гласувания от 26 март 2019, когато депутатите гласуваха по два въпроса – дали да се допусне гласуване на отделни разпоредби (процедурен вот, гласуване №22)  и след това – за директивата като цяло (гласуване №23).

Това е картината само за българските представители, като с червено са отбелязани гласуванията, които дават ход на директивата, вкл. чл.11 и чл.13 (нови 15 и 17), а със зелено – гласуванията, които  биха могли да доведат до неприемане на отделни разпоредби или цялата директива.

На 26 март 2019 г. депутатите Бареков, Джамбазки, Кючук, Малинов, Майдел, Неков, Пирински, Уручев  са подкрепили възможността да се гласува за измененията в отделни разпоредби  (втората колона отляво, процедурен вот, в зелено). Това е ключовото гласуване, което можеше да доведе до отпадане само на отделни разпоредби. Мнозинството само с пет гласа преднина приема да се гласува директивата като цяло. Корекциите в протокола за процедурния вот променят мнозинството (13 депутати коригират вота си в подкрепа на гласуването по разпоредби) – но вече е късно. Резултатите – така както са обявени – не се променят, каквито и корекции в протокола да настъпят по-късно. Резултатът от този процедурен вот проправя пътя за приемането на чл.11  и чл.13 заедно с директивата.

В последна сметка Джамбазки, Кючук, Малинов, Неков и Станишев са гласували против директивата (най-лявата колона). Неков (известен като “15/15”) предварително е обявил, че ще гласува против проекта.

Адемов, Али, Хюсменова, Курумбашев, Михайлова, Новаков, Пирински и Радев са гласували за приемане на директивата (с мнозинството).

Бареков, Ковачев, Майдел, Уручев се въздържат.

В Европейския  парламент   корекциите  в първоначално обявеното гласуване са масова практика. Според един обзор на корекциите    Brice Hortefeux е използвал тази възможност  292 пъти в настоящия мандат на ЕП, има депутати със 150-200 и повече корекции. Общо 100 членове на ЕП са коригирали гласовете си повече от 50 пъти.  На другия полюс са  Антонио Таяни,  Манфред Вебер,  Йежи Бузек, които не са искали почти никога корекция. Обяснението е, че  – ако електронното устройство даде дефект при гласуването – на депутатите се дава възможност да  посочат истинския си вот  по-късно  в официалните протоколи.

С най-много корекции  –  65   – е позицията на ЕП  за Брекзит.