Category Archives: Digital

Съд на ЕС: Uber u юберизацията

 Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar   по делото C‑434/15  Asociación Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems Spain, SL.

Uber е наименованието на електронна платформа, разработена от дружеството Uber Technologies Inc. със седалище в Сан Франциско (Съединени щати). В Европейския съюз платформата Uber се поддържа от Uber BV, учредено по нидерландското право дружество, което е дъщерно на Uber Technologies. Платформата позволява посредством смартфон с инсталирано приложение Uber да се заяви услуга по градски превоз в обслужваните градове. Приложението разпознава местонахождението на ползвателя и открива намиращите се в близост свободни шофьори. Когато шофьор приеме да извърши превоза, приложението уведомява ползвателя, като показва профила на шофьора, както и приблизителна цена на пътуването до посочената от ползвателя дестинация. След извършване на превоза сумата автоматично се изтегля от банковата карта, която ползвателят е длъжен да посочи при регистрация в приложението. Приложението има също възможност за оценяване — както пътниците могат да оценяват шофьорите, така и шофьорите могат да оценяват пътниците. Средна оценка под определен праг може да доведе до отстраняване от платформата.

Предмет на главното производство:

услугата, известна като UberPop, в рамките на която физически лица, непрофесионални шофьори, осигуряват превоз на пътници със собствените си превозни средства.   Тарифите се определят от оператора на платформата въз основа на разстоянието и продължителността на курса. Те варират в зависимост от търсенето в даден момент, така че в часове на голямо натоварване цената на курса може неколкократно да надвиши базовите тарифи. Приложението изчислява цената на курса, която автоматично се изтегля от оператора на платформата, след което той задържа част от нея като комисиона, обикновено между 20 % и 25 %, и изплаща останалата част на шофьора.

Тълкуването, което се иска от Съда, се отнася единствено до правното положение на Uber от гледна точка на правото на Съюза, за да може да се определи дали и в каква степен това право е приложимо по отношение на развиваната от него дейност:  дали евентуалното регламентиране на условията за функциониране на Uber трябва да бъде съобразено с изискванията на правото на Съюза и, на първо място, с това за свободно предоставяне на услуги, или регламентирането на тези условия попада в обхвата на споделената компетентност на Европейския съюз и на държавите  в областта на местния превоз.

Спорът:

тъй като   нито Uber Spain, нито собствениците, нито шофьорите на съответните превозни средства имат лицензите и разрешенията, предвидени в Наредбата за таксиметровите превози на   Барселона, професионалната организация на таксиметровите шофьори предявява иск срещу Uber Systems Spain,   за нелоялна конкуренция,  да му бъде разпоредено да преустанови нелоялното си поведение, състоящо се в  предоставяне на услуги по извършване на резервации по заявка чрез мобилни устройства и по интернет,  чрез цифровата платформа Uber в Испания, както и да му бъде забранено да извършва тази дейност в бъдеще.

Преюдициални въпроси, поставени от Търговския съд – Барселона (общо са четири):

 Следва ли — доколкото член 2, параграф 2, буква г) от [Директива 2006/123] изключва от приложното поле на тази директива транспортните дейности — извършваната от ответника с цел печалба дейност по посредничество между собственика на превозно средство и лицето, нуждаещо се от превоз в рамките на определен град, при която се управляват информационни технологии — интерфейс и софтуерно приложение („смартфони и технологична платформа“ според ответника) — позволяващи на посочените лица да влязат във връзка едно с друго, да се счита просто за транспортна дейност, или тази дейност следва да се разглежда като електронна посредническа услуга, тоест като услуга на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 2 от [Директива 98/34]?

При определяне на правното естество на тази дейност може ли последната да се счита отчасти за услуга на информационното общество или е транспортна услуга?

Заключението:

Обичайно Uber се определя като предприятие (или платформа) от т.нар. „икономика на споделянето“. То със сигурност не може да се счита за платформа за споделено пътуване – защото  шофьори предлагат на пътници услуга по превоз до избрана от пътника дестинация и за това получават възнаграждение в размер, който значително надхвърля простото възстановяване на направените разходи. Следователно става дума за класическа услуга по превоз.

Член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия) следва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в свързване чрез софтуер за мобилни телефони на потенциални пътници с шофьори, предлагащи индивидуален градски превоз по заявка, не представлява услуга на информационното общество при положение че доставчикът на услугата упражнява контрол върху основните условия на извършвания в тази връзка превоз, по-специално върху цената му.

Това е транспортна услуга.

Tagged

Фалшиви новини: две употреби на понятието

Фалшивите новини не са новост, но в последната година интензивно се говори за fake news u post-truth.

Американската FCC (Федерална комисия за комуникациите)  е получила над 40 жалби относно фалшиви новини за периода от октомври 2016 до април 2017. Това съобщава журналистът Джонатан Ритърс, който ги е изискал  по законодателството за достъп (FOIA) и ги анализира в своя публикация.

Авторите на жалби обявяват  за фалшиви новини  “всичко  – от Breitbart  и туитите на Доналд Тръмп  до коментарите  на CNN”.  Половината от жалбите обявяват за фалшиви новини новините на CNN (“Communist News Network”) – наричани фалшиви  разкази, популяризирани от леви фашистки психопати  – и просто истории, които не се харесват на Тръмп.

Ето интересното за използването на термина фалшиви новини: Тръмп и неговите привърженици се опитват да се оттласнат от първоначалното и водещо значение  измислена история, пропаганда и да  насочат обратно негативната обществена оценка към критиката на властта, да се опитат да представят именно критиката на управлението на Тръмп като фалшиви новини.

Цитирана е жалба на поддръжник на Тръмп, според когото Тръмп и нацията са атакувани чрез

наводняването на медиите  с фалшиви новини, подвеждащи истории и едностранчиви предубедени интервюта и говорители,  най-осезаемо при CNN, MSNBC, ABC, CBS, NBC и PBS,  New York Times и Washington Post.

При такава масова и противоречива  употреба на термина е добре да се внимава:  фалшиви новини  са например лъжи, използвани  в масови обществени кампании (често по напълно проверими теми като бюджетни разходи и приходи, изказвания  на папата и пр.),  непотвърдени слухове и заблуждаващи твърдения – и не,  не са фалшиви новини критичните към властта материали и разобличаването на лъжите – лъжи толкова по-дръзки, колкото са по-проверими, например колко граждани са присъствали при встъпването в длъжност на Тръмп в сравнение с Обама 2009.

Фалшивите новини  – съответно медиите на фалшивите новини и платформите на разпространениемогат да имат решаваща роля  в голямата картина, гражданите на САЩ и Обединеното кралство знаят най-добре.

Оттам и твърденията, че  концепцията за фалшивите новини служела  на загубилите да обяснят поражението си. Всъщност концепцията за фалшивите новини  служи на всекиго: просто победителите, освен другото, са успели да се организират  ефективно срещу медиите на фалшивите новини.

Използване на лицензиран софтуер с отворен код

Quartz.com  информира за решение по делото  Artifex v. Hancom в Северна Калифорния, отнасящо се до използването на лицензиран софтуер с отворен код. Компанията – носител на права Artiflex съди компанията Hancom за нарушаване на условията на лиценза.

Решението на федералния съд  е в полза на Artiflex,  но медиите акцентират върху следния факт: според съда  нарушаването на изискванията на лизенза се третира като нарушаване на условията на договор.

Изглежда очевидно, но е в полза на яснотата.

 

Качеството на журналистиката

Джеф Джарвис казва, че гледаме проблема с фалшивите новини от грешния край: към дъното, обсъждайки обитателите на дъното – вместо нагоре, като създадем стандарти за качество и ги налагаме ежедневно.

Всъщност и двата подхода са важни, при това вече се наблюдава  и вторият подход. Фейсбук  обяви, че работи за стандарти, такова заявление има и от Гугъл, след като големи рекламодатели изтеглиха рекламата си заради неприемливо разполагане. Хиляди страници в интернет са неприемливи, съдържанието е подвеждащо, съдържа обидна или невярна информация. Големите интернет компании  вземат предвид не само  съдържанието на  рекламата, но и   съдържанието (фалшиви новини, пропаганда, расизъм и пр.) на сайтовете,  където тя се разполага. Нискокачественото съдържание.

Но при този подход все още има трудности: как да се дефинира качеството на съдържанието и как да се регламентира споделената отговорност на медии, рекламодатели, рекламни агенции, платформи?  За анализ и търсене на решения по тези въпроси университетът на Джеф Джарвис обявява т.нар.  News Integrity Initiative  с фокус не върху  дефиниране, разпознаване и осветяване на фалшивите новини, а върху качеството на журналистиката – създаване и разширяване на мрежи от медии  – източници на доказано качествено съдържание. Последната публикация на Джеф Джарвис от 2 май 2017 е посветена на хода на инициативата и разширяване на експертната подкрепа.

Другият въпрос – за споделената отговорност – също не е лесен. Ревизията на медийната директива в ЕС разширява обхвата й и предвижда нови изисквания за услугите по заявка и платформите за споделяне на видеосъдържание. Регулиране, образование, насърчаване на корпоративната отговорност – това са области, в които вече се работи. Както казва Джарвис, решението на рекламодателите да изискват рекламата им да се разполага само в качествена информационна среда има цена – ще я плати ли всеки? Джарвис дава пример с Breitbart, но отворете българските сайтове, към които никога не бихте сложили връзка – и внимателно разгледайте рекламите в тях.

Фейсбук: мерки срещу дезинформацията и фалшивите новини

На 27 април 2017 беше публикувана бяла книга, наречена Информационните операции и Фейсбук (13 страници). Имената на авторите са посочени, но текстът има ролята на корпоративен документ – службата по сигурността обявява   намеренията на компанията да се противопоставя на действия, насочени към манипулиране на общественото мнение. По-точно, ФБ ще  се противопоставя на информационни кампании – координирани усилия за дезинформиране на потребителите  и съответно формиране на специфични обществени настроения. ФБ признава, че мрежата е използвана от правителства, които се опитват да манипулират общественото мнение –  включително по време на президентските избори в САЩ и Франция. Възможни цели са налагане на един конкретен възглед,  създаване на недоверие в политическите институции и др.

Дефинират се понятия като информационни операции, дезинформация, фалшиви новини.  Посочва се, че в момента използването на понятието фалшиви новини и подобни понятия е неопределено и свободно, като така се означават фактически неточности, пародии и сатира,  измами, слухове, злоупотреби, измислени изявления и др.

ФБ се ангажира за ограничаване на определени информационни операции – разбирани по-широко от фалшиви новини  и включващи още целево събиране на данни, нужни например за картографиране на социалните мрежи на целите за шпиониране и измами. Освен това ФБ ще  следи за нови опити за манипулиране, ще разработва нови начини за идентифициране на фалшиви профили, ще обучава хората  как да запазят своята информация.


Интелектуална собственост: Доклад 301 за 2017 г.

Отново е пролет – и както всяка пролет  вече десетки години (в изпълнение на Търговския закон от 1974 г.) американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2017 година (2017 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

34 държави попадат  в списъците на проблемните – 11 в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България.

Съдейки по този блог, България си е там и през 2006 година, в навечерието на членството в ЕС. Основанията може и да варират през годините, защото технологиите се развиват – изчезнала е тротоарната търговия със CD, сега са посочени пиратството онлайн и при кабелните телевизии.

 2017 Special 301 Report

Кодифицираната медийна директива 2010/13/ЕС: ход на ревизията

На 25 април 2017 г. Комисията по култура и образование (CULT) на Европейския парламент гласува за изменение на предложението на ЕК  COM(2016) 287 final за  ревизия на  кодифицираната Директива  2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги.

Проектът за доклад на парламентарната комисия е изготвен от германски евродепутати и е публикуван през септември 2016 г. Четири парламентарни комисии (ЕNVI, IMCO, JURI, LIBE) също са  поканени за становища, а предложенията за изменения в текста на ЕК са над 1300. Според прессъобщението за гласуването на 25 април т.г.   в доклада се предлагат промени  с цел да засилят защитата на децата онлайн, да увеличат квотата на европейските произведения в нелинейните услуги и да направят по-гъвкави нормите за разполагане на рекламата.

Европейският парламент ще гледа доклада и ще гласува на сесията, която започва на 15 май 2017 г.

Европейският икономически и социален комитет даде становище на 19 октомври 2016 г.

Междувременно Работната група по аудиовизия в Съвета пристъпи към подробно разглеждане на текста на Комисията по време на Словашкото председателство. Информация за позициите на държавите към края на 2016 г. е публикувана на сайта на Съвета ST 13934 2016 REV 1.  По време на Малтийското председателство на Съвета (23 май 2017) се очаква постигане на общ подход по проекта  и даване на мандат за триалог (вж за общия подход и триалога тук).

Обсъждането продължава активно. Балансите между интересите на индустриите и на потребителите се намират трудно. След гласуването на Комисията по култура и образование в ЕП има реакции на организации и институции, които са индикативни –  така EBU, организацията на обществените медии в Европа, приветства стремежа към адекватни правила за единния цифров пазар,  но се обявява например за запазване на часовия лимит за рекламата в линейните услуги.

 Ревизията на ДАВМУ в детайли  може да се проследи на сайта на Европейския парламент.

Към хода на законодателния процес на наднационално равнище обикновено няма голям интерес от страна на гражданите, но бизнесите защитават интересите си, обикновено чрез професионалните си организации. Затова и балансите се получават такива – небалансирани – особено по някои въпроси.

Tagged

Достъп до културно и творческо съдържание в ЕС

Изследването Обществени и търговски модели на достъп в цифровата ера   е посветено на моделите за достъп до културно и творческо съдържание в ЕС.  Съдържа кратък обзор на производството, разпространението и моделите за потребление на съдържание в цифровото време, като се засягат медийната, музикалната и пр. индустрии. Автори са изследователи от тематичен отдел Структурни политики и политика на сближаване на Европейския парламент.

ЕК се активизира към Facebook, Twitter и Google

В края на миналата година в  Ню Йорк Таймс се появи статия с красноречиво заглавие – Забравете за AT&T. Реалните монополи са Google и Facebook.

Поводът беше предполагаемата сделка между AT&T и Time Warner – но ако се интересуваме от медийни монополи, да погледнем към Силициевата долина, написа Ню Йорк Таймс , компаниите с господстващо положение в разпространението на медийно съдържание в наши дни са  Facebook, Google, Apple и Amazon.

Не става дума само за журналистически публикации.

Eвропейската комисия в последно време  предприема действия както по линията на конкурентното право, така и по линията на защита на потребителите, които заслужават отбелязване:

  • Що се отнася до защитата на конкуренцията, за Google в Европа се е писало доста, темата е преференциално третиране на собствени продукти и услуги.  За Facebook  актуална тема е сделката с WhatsApp.
  • Но сега има и втора линия на активни действия: според съобщение от 17 март 2017 г.  Европейската комисия и органите за защита на потребителите на държавите  изискват от дружествата, управляващи социалните медии, да спазват правилата на ЕС за защита на потребителите. Тук вече се засягат Facebook, Twitter и Google +.

 

 

Сродно право за издателите на печатни издания: грешна стъпка

След  опити на национално ниво (Германия и Испания) за осигуряване на приходи за издателите на публикации в пресата,  сега имаме опит за пробив на наднационално ниво:  проектът за директива относно авторското право в цифровия единен пазар (чл.11) предвижда ново сродно право за издателите на печатни издания  за период от 20 години (“link tax”).  Това е едно от двете най-спорни предложения в проекта – наред с  разпоредбата на чл.13 в проекта, която би довела до нова интерпретация на отговорността за онлайн съдържание.

Публикувано е писмо на 37 професори и водещи учени в областта на интелектуалната собственост и цифровата икономика с искане за отпадане на чл.11,  предвиждащ сродно   право за издателите на печатни издания.

Поради основната роля, която новините имат в едно демократично общество,   всяко правило в областта на авторското право,  засягащо новините,  трябва да бъде внимателно балансирано. Според авторите на писмото сродно право за издателите не е мярката, която  ще гарантира качествената журналистика и достъпа на гражданите до информация: тя не е необходима, не е желателна, не би била ефективна и ще внесе висока степен на правна несигурност.

Юлия Реда, член на ЕП

Още аргументи на базата на испанския опит

Обратното мнение – в подкрепа на чл.11 и въвеждане на сродно право за издателите на печатни издания – се подкрепя обяснимо от съответните европейски обединения на издателите.