Category Archives: Digital

ЕС-САЩ: Щит за личните данни

Европейската комисия е декларирала нееднократно, че се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ЕС и САЩ.

В началото на февруари 2016 г.   Комисията одобри   постигнатото политическо споразумение със САЩ и се произнесе, че новата рамка  ще осигури защита на основните права на европейските граждани при предаване на данните им на Съединените американски щати и ще гарантира правна сигурност за предприятията.

 

След като получи становището на работната група по член 29 (органи по защита на данните) от 13 април и резолюцията на Европейския парламент от 26 май, Комисията завърши процедурата по приемане на  „Щит за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ“на 12 юли 2016 г.

Според ЕК, защитата на неприкосновеността на личния живот в отношенията между ЕС и САЩ (EU-US Privacy Shield) отразява изискванията, установени от Съда на ЕС в решението му от 6 октомври 2015 г., с което старата рамка относно сферата на неприкосновеност на личния живот беше отменена.

Ето предварително становище от февруари (резюме) и становище от май  на надзорния орган за защита на личните данни 4/2016 относно щита за личните данни.

Както ЕК обяви, решението влиза в сила незабавно,  а за САЩ   рамката за Щита за личните данни се публикува  във Федералния регистър, който е еквивалентът на Официалния вестник на ЕС. Министерството на търговията на САЩ ще започне да прилага Щита за личните данни. След като дружествата са имали възможност да проучат рамката и да приведат дейността си в съответствие с нея, те ще могат да се сертифицират пред Министерството на търговията, считано от 1 август.

Решение относно адекватността

Приложения

Въпроси и отговори

Факти

Съобщение: Трансатлантически потоци от данни: Възстановяване на доверието чрез солидни гаранции

ЕС: Директива 2002/58/, личната неприкосновеност в електронните съобщения

Стана известно Становището 5/2016 на Европейския надзорник за защитата на личните данни за ревизията на Директива 2002/58 за личните данни и личната неприкосновеност в електронните съобщения (ePrivacy Directive).

През 2015 г. надзорният орган издаде и по-общи препоръки относно опциите за ревизия на правната рамка на защитата на личните данни в ЕС. Те съдържат оценка на ревизията.

Според надзорния орган, законодателството е изкуство на възможното. “Резултатът няма да бъде идеален според нас, но ние сме готови да помогнем на институциите да постигнат възможно най-добрия резултат.  Движени сме от три задължителни съображения:
—по-добро решение за гражданите,
—правила, които ще работят на практика,
—правила, които ще останат в сила едно поколение.”

Съд на ЕС: невалидната Директива 2006/24 и колко от личната свобода да се жертва

През 2014 Съдът на ЕС обяви Директива 2006/24 за невалидна. Това беше директивата за задържане на трафичните данни, срещу която и в България имаше протести, но беше въведена в Закона за електронните съобщения. После Конституционният съд по искане на Омбудсмана обяви  противоконституционността на разпоредбите на ЗЕС, въвели директивата.

Мотивите на Съда на ЕС са – каквито бяха и на протестите впрочем –  (1) че   установеното с директивата задължение за запазване на някои данни води до тежка намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни и (2) че така установеният режим не е ограничен до строго необходимото за целите на борбата с тежките престъпления.

Но в Швеция и Обединеното Кралство такива задължения за задържане на трафични данни са наложени, дори за липса на транспониране непосредствено преди решението за обявяване на директивата за невалидна същият този Съд на ЕС осъжда Кралство Швеция да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократна сума от 3 милиона евро.

След решението за обявяването на директивата за невалидна шведски телеком Tele2Sverige спира да изпълнява задълженията си по закона, въвеждащ директивата. В Обединеното кралство граждани подават жалба срещу британския режим. В резултат съдилищата в Швеция и ОК се обръщат с преюдициално  питане към Съда дали въведените национални режими са съвместими с правото на Съюза и по-специално с Хартата.

 Според генералния адвокат налагането на подобни изисквания може да е съвместимо с правото на ЕС. Наистина,  пише той,  при спазването на строги изисквания – и изброява:
въведени по съответен начин – у нас само със закон, достъпни и предвидими, осигуряващи защита от произвол. Да не нарушават Хартата.  Да преследват цел от общ интерес, изключително и само борбата с тежки – а не с всякакви престъпления. При това налаганите задължения да са стриктно необходими за борбата с тежките престъпления – което означава, че няма друга мислима мярка, която да постига същия резултат. Задължението да е пропорционално на целта. Сериозните рискове, произтичащи от тази мярка, да не са несъразмерни с целта – борба с тежките престъпления.
*
*
В светлината на разговора  за необходимото у нас законодателствo за борбата с тероризма и това, което чухме от министъра на вътрешните работа вчера 
Всеки от нас да жертва нещо от личната си свобода, за да участва в борбата с тероризма.
неудържимо извиква в съзнанието цитата от речите на Бенджамин Франклин, широко известен от протестите срещу разпоредбите на ЗЕС.
Вярно, ситуацията в света е различна, но балансът между свобода и сигурност – ако се остави да е по мерките  на държавата – скоро съвсем ще се промени  – и не в полза на свободата. Затова решението на Съда на ЕС по тези две съединени дела ще е важно, поне от гледна точка на законовите гаранции, за които гражданите следва да настояват.

Гугъл и конкуренцията в ЕС: възраженията на ЕК

Европейската комисия от известно време проучва практиките на Гугъл в ЕС. На сайта на ЕК  е публикувана информация за поредни стъпки на ЕК, ето част от съобщението:

Комисията счита, че Гугъл се намира е господстващо положение при предоставянето на услуги за общо търсене в интернет, както и при поставянето на реклами при търсене на уебсайтове на трети страни в цялото ЕИП, с пазарен дял съответно над 90 % и 80 %. Господстващото положение само по себе си не представлява проблем по нормативната уредба на ЕС за конкуренцията. Предприятията с господстващо положение обаче носят отговорност за това да не злоупотребяват със своята мощна пазарна позиция, като ограничават конкуренцията както на пазара, на който те са с господстващо положение, така и на съседните пазари.

През ноември 2010 г. Комисията откри производство относно благоприятното третиране от страна на Гугъл на неговото собствено сравняване на условията за пазаруване, както и относно ограниченията, които то е поставило върху способността на някои уебсайтове на трети страни да показват реклами при търсенето от конкурентите на Гугъл.

През  2016 ЕК информира, че е изпратила  две изложения на възражения на Гугъл. Двете изложения на възраженията са отправени  и към дружеството майка Alphabet.

В първото изложение на възраженията Комисията потвърди предварителното си заключение, че дружеството е злоупотребило с господстващото си положение, като систематично е давало предимство на своята услуга за сравняване на условията за пазаруване при показване на резултати от търсене в интернет.

В друго изложение на възраженията Комисията уведоми   Гугъл за своето предварително становище, че дружеството е злоупотребило с господстващото си положение, като изкуствено е ограничавало възможността сайтове на трети страни да показват при търсене реклами от конкурентите на Гугъл.

Срокът за отговор е 8, съответно 10 седмици.

 

Повече

Финансиране на медиите: средства от европейски програми

В края на март 2016 правителството обяви, че е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизия и радио. Всъщност според медийния закон няма такава фигура купуване на ефирно време, става дума за заплащане на разполагането на информация в програмите на електронните медии срещу заплащане със средства от европейски програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ.

Защо това е проблем: защото има директно договаряне, селекцията на медия е оставена извън състезателност и публично оповестени критерии и насочването на средствата, както помним от записите на бившия министър Мирослав Найденов, зависи от отношението между правителството и събствениците, съответно от линията на съответната медия.  Тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиите комфорт, казва вицепремиерът Томислав Дончев, това не е вярно.

В отговор на това убеждение правителството е приело и публикува Методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ, като Приложение 3 към Комуникационната стратегия 2014 – 2020.  Изисква се:

  • дялово разпределение на финансирането  

Директното договаряне остава, но за част от средствата  – максимален праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио: до 30 на сто от средствата на годишна база.

Пропорция национални : регионални медии – 80 : 20.

  • отчитане на ефективността по общи индикатори
 Определят се  обективни индикатори, които да бъда използвани както при планирането и остойностяването на медийните дейности, така и при оценката на постигнатите резултати. Ще се прилага ясен механизъм за измерване ефективността на комуникационните дейности чрез стандартизирани индикатори.
Методологията се отнася и до медийни кампании в печатни и интернет медии, като ще се взема предвид съдържание, специфика и покритие / съответно посещаемост на съответните медии.
.
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) има позиция по въпроса. Частният сектор  е  против  “с непазарни средства да се пренарежда пазарната среда”.
.
Съюзът на издателите в България дава положителна оценка на Методологията. Този абзац заслужава внимание наистина – по повод на ЗОП:
Въведеният механизъм компенсира до известна степен и очевидни деформации на законодателството, като изключването от обхвата на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на закупуването на програмно време в Радио и Телевизия. Запазването на това правило при последната промяна в закона през м. януари 2016 г. поднови критиките към начина на разпределяне на публичния ресурс. Напълно непонятно за медийните професионалисти е наличието на подобна дерогация, която въвежда диспропорции и облагодетелства каналите на традиционните електронни медии без връзка с развитието на медийната среда, в която онлайн платформите се радват на огромна популярност и предлагат все по-интегрирани подходи, в т.ч. влагане на аудио-визуално съдържание. Пряко отражение на тази нова действителност представляват и планираните промени в Директива 2010/13/ЕС за аудио-визуалните медийни услуги, в която понятието ‘broadcaster’ се заменя с технологично неутралното ‘media service provider’.
.
Последното изречение  да не се добавя към аргументите, терминологията е променена от години, от 2007 със сигурност влезе в предната ревизия на директивата – и оттам в ЗРТ.

Съд на ЕС: линкинг

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-160/15 GS MEDIA BV v. Sanoma Media Netherlands.

Налице ли е публично разгласяване, когато оператор на уебсайт  препраща чрез хипервръзка към друг  уебсайт, където дадено произведение е предоставено на разположение без съгласието на носителя на авторското право?
Преюдициалното запитване  е отправено в рамките на спор между  GS Media BV  и, от друга страна, Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc. и г‑жа Dekker във връзка  с публикуването на уебсайта GeenStijl.nl, чийто оператор е GS Media, на хипервръзки (или „активни интернет връзки“) към други сайтове, позволяващи да бъдат разглеждани пиратски копия на снимки на г‑жа Dekker, направени за списанието Playboy.
Като се позовават по-специално на решение Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), Sanoma и др. твърдят, че предоставянето на линк към уебсайт, на който дадено произведение е публикувано без съгласието на носителя на авторското право, представлява публично разгласяване, и то без оглед на това дали произведението е било публикувано по-рано с неговото съгласие. Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) приема, че от решение Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), както и от определение BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315) не е възможно да се направи с достатъчна сигурност извод дали е налице „публично разгласяване“, когато произведението действително е било публикувано по-рано, но без съгласието на носителя на авторското право.
GS Media, Федерална република Германия, Португалската република , Словашката република и Комисията предлагат да се отговори отрицателно на въпроса, цитиран по-горе. Те смятат, че когато хипервръзка препраща към уебсайт с оператор трето лице, който е свободно достъпен за всички интернет потребители, където съответното произведение е предоставено на разположение без разрешението на носителя на авторското право — също и в хипотезата, в която това произведение не е било публикувано по-рано и на друго място със разрешението на носителя на авторското право — не е налице „публично разгласяване“.
*
Според Генералния адвокат:
поставянето на хипервръзка на даден уебсайт, препращаща към друг уебсайт, на който, без разрешението на носителя на авторското право, са свободно достъпни за публиката закриляни с авторско право произведения, не представлява акт на публично разгласяване съгласно Директива 2001/29/ЕО.
.
Tagged

5G в Европа

Европейската комисия обеща план за действие за 5G мрежи в Европейския съюз.

В очакване на плана –  5G Манифест на индустриите.

Планът за действие   ще бъде представен през септември в пакет с преглед на  на регулаторната рамка на електронните съобщения.

Адблокинг

a_002

Значението на адблокинга расте.

Поне в две посоки:  за съдържанието и за финансирането както на медиите онлайн, така и на телевизиите.

  • За съдържанието: смятаме, че се освобождаваме от търговски електронни съобщения, но изглежда тласкаме производителите на съдържание да интегрират редакционно и търговско съдържание. Не става дума само за позициониране на продукти, а за бъдещето на т.нар. адверториалната  журналистика.  Дано да не е така.
  • За финансирането: защо рекламодателите да плащат на доставчици на медийни услуги, които не доставят рекламата? Онлайн медиите, съответно, вече реагират при блокиране със смяна на модела – веднага предлагат платено съдържание.

Горното – като увод към едно изследване, оповестено днес, за мотивите за адблокинг

adblo

Ревизия на медийната директива: законодателно предложение на ЕК

По предварително обявения график днес Европейската комисия публикува законодателното предложение (COM(2016)287) за ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

В прессъобщението на ЕК се казва, че  Комисията предлага актуализиране на правилата на ЕС в областта на аудиовизуалните медийни услуги, за да бъдат създадени по-справедливи условия за всички участници в сектора, да се популяризират европейските филми, да се защитават децата и да се вземат по-ефективни мерки във връзка със словото на омразата. Това предложение отразява също така един нов подход към онлайн платформите, отговарящ на предизвикателствата в различни области.

Текстът на ЕК е 33 страници, от които първите 13 страници са обяснителен меморандум.  В идеалния случай националният  законодател – спазвайки ЗНА – също трябва да  върши подобна работа, но изводите от сравнението са самоочевидни: разликите са толкова, че почти няма прилики.

  • информира за целите ;
  • обяснява ни как ревизията продължава регулацията от първата медийна директива Телевизия без граници (89/552/ЕЕО);
  • дава данни за връзката по  хоризонтала с другите политики на ЕС и инструментите за тяхната реализация; включително мисли се за избягване на колизии;
  • коментира връзката с международната правна рамка;
  • обосновава се изборът на инструмент в контекста на принципите субсидиарност и пропорционалност;
  • предизвикващи особена завист страници – показващи, че  регулацията в ЕС почива на знание – вкл. последваща оценка на въздействието на действащата директива, аналитични изследвания по отделни въпроси, обобщение от обширна обществена консултация, REFIT  ;
  • ефекти за бюджета  – в случая няма;
  • план за мониторинг на прилагането;
  • основни положения на акта.

И следва текст, който изисква внимателен прочит – а дотогава ето   какво е новото в предложението на Комисията според Комисията:

  • Принципът на държавата по произход се запазва, но се уточняват критериите за юрисдикция и процедурите за сътрудничество;
  • Електронни търговски съобщения – за периода 7-23 часа е определен  праг 20 на сто  за рекламните и телепазарните спотове , но при по-голяма гъвкавост -правилата се либерализират още и за останалите електронни търговски съобщения;
  • Насърчаване на европейски произведения – тук има нови мерки, вкл. изискване 20 на сто европейски произведения при т.нар. нелинейни услуги (главно видео по заявка) – досега според действащото право за нелинейните услуги имаше само пожелание да включват европейски произведения;
  • Мерки срещу езика на омразата;
  • Мерки за защита на децата – по-радикално се подхожда към вредното съдържание;
  • Платформите за споделяне на видео  – това е ново – платформите засега според предложението влизат в обхвата на директивата  в два случая – при език на омразата и  при съдържание, вредно за децата;
  • Аудиовизуални регулатори – според предложението занапред ще има общи изисквания към националните медийни регулатори, по-специално изискването за независимост (в двете посоки – от правителството и от пазара) – и миналият път – при последната ревизия на директивата – ЕК беше предложила разпоредба за независимост на регулаторите, но това предложение (изискването за независимост в отделна разпоредба) не мина през Съвета, остана само в рецитал – да видим сега ще мине ли;
  •  ERGA (Групата на европейските регулатори за аудиовизуалните медийни услуги) ще има роля, определена в директивата.

Какво предстои:  законодателен процес на наднационално равнище (държавите и европейските граждани да си кажат думата) – и после въвеждане в националното медийно законодателство.

Още едно последно наблюдение – във връзка с възникващи идеи за промени в българския медиен закон: защитата на интелектуалната собственост в ЕС има свое отделно систематично място и то не е в медийната директива, вижда се и от проекта за ревизия. Същото е и на национално равнище.

Първите коментари  –

Tagged

Цифров единен пазар: следващи стъпки

В рамките на Стратегията за цифровия единен пазар Комисията определи 16 инициативи за създаването на цифров единен пазар за Европа.

След като Комисията е изпълнила своята роля,  представяйки конкретни инициативи, е ред на Съвет и Парламента да дадат ход на следващите необходими стъпки.

Преглед на актуалното състояние на инструментите в областта на цифровия единен пазар, направен от Европейската комисия
Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание Представено от ЕК на 9 декември 2015 г., обсъждания в Съвета по ПВР
Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и другите продажби на стоки от разстояние
Предложение за регламент за осигуряване на трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар Представено от ЕК на 9 декември 2015 г.
Общ подход на Съвета по конкурентоспособност, предвиден за 26 май
Съобщение „Към модерна и по-европейска рамка за авторското право“
Предложение за решение относно използването на радиочестотната лента 470—790 MHz в Съюза Представено от Комисията на 2 февруари Общ подход на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика, предвиден за 26 май
Съобщение „Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ Представено от ЕК на 19 април,
Заключения на Съвета по конкурентоспособност, предвиден за 26 май
Съобщение „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“
Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ в цифровия единен пазар
План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. — ускоряване на цифровото преобразуване на управлението
Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите Предстои да бъде представено от ЕК на 25 май,  Представяне пред Съвета от заместник-предс. Ансип на 26 май
Мерки в областта на доставката на колетни пратки
Геоблокиране
Насоки относно прилагането на Директивата относно нелоялните търговски практики
Преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги Предстои да бъде представена от ЕК на 25 май

Предложение за решение на ЕП и на Съвета за преглед на пазара на роуминг на едро в ЕС Предстои да бъде представено от ЕК на 15 юни

Оценка на Комисията на ролята на платформите на пазара, включително незаконното съдържание в интернет Предстои да бъде представена от ЕК на 25 май
Представяне пред Съвета от заместник-председателя Ансип Публично-частно партньорство (ПЧП) за киберсигурност / Съобщение Приключена обществена консултация, представяне от ЕК, предвидено за юли 2016 г.
Реформа на режима на авторското право (2-ра част) Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Преглед на Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Реформа на правилата в областта на далекосъобщенията Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Свободно движение на данни Приключена от ЕК обществена консултация, провеждат се проучвания
Преглед на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот в електронните комуникации ЕК провежда обществена консултация
Режими на ДДС Приключена от ЕК обществена консултация
Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост Приключена от ЕК обществена консултация