Category Archives: Digital

#savethenet: предстои гласуване в ЕП

Защо членовете на Европейския парламент трябва да гласуват против разпоредбата на чл.13 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар:     

  • член 13 прави онлайн  платформите пряко отговорни за цялото потребителско съдържание, като не им дава избор, освен да филтрират съдържанието. За да  избегнат санкции, платформите ще въведат ограничения отвъд необходимото;
  • член 13 ще принуди онлайн платформите да наблюдават поведението на своите потребители и да създават технологии за предварително цензуриране на съдържание, дори когато няма нарушение на авторски права;
  • член 13 налага мониторинг, но софтуерът за мониторинг не различава законните употреби като пародия, специално разрешени изключения и други възможности за законна употреба. Това означава, че много произведения ще бъдат погрешно оценени и блокирани заедно с нарушенията на авторските права;
  • член 13 укрепва господството на няколко големи играчи в мрежата – само най-големите сайтове и медийни групи ще могат да си позволят да създават и прилагат тези инструменти. Според експерти последната версия на член 13 е такава, че засяга малкия бизнес;
  • член 13 ще доведе до принцип “виновни до доказване на противното”  за лица, идентифицирани погрешно като нарушители,  и те ще се налага да полагат усилия, за да възстановят правата си;
  • член 13 ще изисква  високи  разходи за разработка, поради което  технологията за наблюдение на съдържанието вероятно ще бъде въведена от  няколко големи доставчика, базирани в САЩ, които още повече ще укрепят пазарната си позиция и ще имат  пряк достъп до поведението на всички потребители на интернет платформи в ЕС;
  • член 13 ще създаде огромна тежест за онлайн  компаниите и ще обезсърчава инвестициите в ново съдържание, нови платформи и ефективна конкуренция  на доминиращите платформи.
  • член 13 заплашва библиотеките и достъпа до информация в цифровото общество  предвид техническите проблеми и несъвършенства при използването на онлайн филтри.

Към аргументите, които европейските експерти, общественост и депутати  от ЕП излагат, трябва да се добавят и специфичните характеристики на медийния сектор  в България, отличаващ се с   необходимост от укрепване на малките гласове, медийната свобода и медийния  плурализъм, както и от иновации в сектора.

Предлаганите промени ще доведат до цензура по политически причини и нови възможности за заглушаване на критичните публикации от страна на всеки, който е на власт днес или в бъдеще, вече под знамето на защитата на авторските права.

Бъдещето на интернет е на кръстопът.  Могат да се намерят по-добри начини за защита на авторските права при по-справедлив баланс със свободата на  изразяване.

Филтрирането бързо се превръща в   основна тема в  предстоящата предизборна кампания за ЕП.   

Срещу член 13 са   лидери на общественото мнение като  основателя  на WWW Сър Тим Бърнърс-Лий, който  предупреждава, че разпоредбата е  непосредствена  заплаха за отворения интернет.

А има ли някой, който да заслужава по-голямо доверие от самия създател на WWW.

Ако и за вас сър Тим е авторитет, можете да споделите мнението си с членовете на ЕП, адресите им са тук

The #CopyrightDirective would hurt small-scale creatives and startups who would be unable to comply with a regulatory model designed for the era of the printing press. #EU reps must stand up for our digital future #SaveYourInternet https://t.co/tGxpRoWmeB— Tim Berners-Lee (@timberners_lee)

#30Web. Битката за WWW

Битката за WWW e една от най-важните каузи на нашето време, казва сър Тим Бърнърс – Лий в обръщението си по случай 30-тата годишнина от първоначалното представяне на предложението на сър Тим за система за управление на информацията, известна днес като World Wide Web.

Vague, but exciting е резолюцията върху историческото предложение на сър Тим.

Колко е важно да попаднеш на подходящото място – CERN – и на подходящия шеф.

Обръщението на сър Тим Бърнърс – Лий

WWW се превърна в обществен площад, библиотека, лекарски кабинет, магазин, училище, дизайнерско студио, офис, кино, банка и много други. Разбира се, с всяка нова функция, с всеки нов уебсайт, разделението между тези, които са онлайн, и тези, които не са, се увеличава – и това прави още по-наложително всички да имат достъп.

WWW създава възможности, давайки глас на маргинализираните групи, и улеснява ежедневието ни, но също така създава възможности за мошеници, давайки глас на онези, които разпространяват омраза, и улеснява всякакви престъпления.

На фона на новините за злоупотребата с WWW е разбираемо, че много хора се страхуват и не са сигурни дали мрежата наистина е сила за добро. Но като знаем колко много се е променила мрежата през последните 30 години, би било поразително и невъобразимо да се предположи, че не може да бъде променена към по-добро в следващите 30 години.

Ако сега се откажем от изграждането на по-добра мрежа, не мрежата ще ни провали – ние ще провалим мрежата.

Съд на ЕС: Задължения за предоставяне на информация относно договорите от разстояние

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑649/17 Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. срещу Amazon EU Sàrl, по  преюдициалното запитване на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) в рамките на главно производство, в което Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. (Германска федерация на сдруженията на потребителите  изтъква, че средствата за осъществяване на контакт, които Amazon EU Sàrl  предоставя на потребителите преди сключване на договора, са неподходящи.

Спорът и въпроси към Съда на ЕС

Bundesverband упреква Amazon — платформа за онлайн продажби, че не изпълнява по ясен и разбираем начин задълженията за информиране на потребителите и така нарушава германското национално право за прилагане на Директива 2011/83. По-специално нарушена според асоциацията е правната уредба на действащия в Германия Закон за защита на потребителите, който в приложение на Директива 2011/83 задължава търговеца да посочи по ясен и разбираем начин, освен географския адрес, също и телефонния номер, както и номера на факса и адреса на електронната поща, ако има такива, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него.

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?

2)      Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?

4)      Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?

5)      От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?“.

Заключението

На Съда вече  е бил поставян въпросът дали е необходимо търговецът да предостави на потребителя телефонен номер, за да може да комуникира с търговеца, или е достатъчен друг начин за контакт, който да позволява бърза и ефективна комуникация.

 По този въпрос Съдът посочва, „че член 5, параграф 1, буква в) от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че доставчикът на услуги е задължен да предоставя на получателите на услугата още преди сключването на договор с тях, освен адреса на електронната си поща, и друга информация, позволяваща бързо осъществяване на контакт, както и директна и ефективна размяна на съобщения. Тази информация не трябва задължително да е телефонен номер“ (deutsche internet versicherung (C‑298/07, р.40)

Предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), по следния начин:

„1)      Директива 2011/83 — поради изискването за пълно хармонизиране и с оглед на нейното буквално, систематично и телеологично тълкуване — не допуска национално законодателство, което задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а във всички случаи, преди последният да направи поръчката.

2)      Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че не задължава търговеца да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нов адрес на електронна поща, ако реши да сключва и договори от разстояние.

3)      Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че като „налични“ в предприятието се считат само средствата за комуникация, които търговецът реши да използва за контакт с потребителите при сключването на договори от разстояние.

4)      Списъкът на средствата за комуникация, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС (телефон, факс и електронна поща), не е изчерпателен и търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени в този член, като например интернет чат или система за обратни обаждания, при условие че независимо от използваните средства за комуникация, той реално гарантира на потребителя възможността да избира измежду множество средства за комуникация, които да използва, както и възможността за бързо осъществяване на контакт и за ефективна комуникация, и при условие че информацията относно тези средства е предоставена по ясен и разбираем начин.

5)      За целите на прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС информацията за средствата за комуникация, предоставени на потребителя от търговеца, трябва да е достъпна по прост, ефективен и сравнително бърз начин.“

 

Tagged

Съд на ЕС: ограничаване на свободата на препредаване при подбуждане към ненавист, основана на националност (ДАВМУ)

Стана известно заключението на Генералния адвокат  Saugmandsgaard Øe по дело C‑622/17 Baltic Media Alliance Ltd. срещу Lietuvos radijo ir televizijos komisija.

Заключението е по повод  преюдициално запитване  на Окръжен административен съд Вилнюс, Литва относно тълкуването на Директива 2010/13/ЕС,  Директива за аудиовизуалните медийни услуги,   в рамките на спор между Baltic Media Alliance Ltd.   и Lietuvos radijo ir televizijos komisija (Комисия за радио и телевизия на Литва относно решение на този орган, с което е наложено временно задължение за операторите, които разпространяват телевизионни програми,   да разпространяват телевизионния канал NTV Mir Lithuania само в платени пакети.

Това решение, което понастоящем е оттеглено, е било прието  след като  е установено подбуждане към ненавист, основана на националност.

Спорът и въпросите

BMA е дружество, регистрирано в Обединеното кралство, което притежава лицензия, издадена  от  OFCOM за разпространение на телевизионния канал NTV Mir Lithuania.

LRTK приема решение, с което налага на операторите, които препредават телевизионни канали по кабел, и на другите лица, които доставят на литовските потребители услуги за интернет разпространение на такива програми, за срок от дванадесет месеца от датата на влизане в сила на решението да разпространяват телевизионната програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети  – защото  излъченото  предаване „Ypatingas įvykis. Tyrimas“ („Специално събитие — разследване“) съдържа забранена съгласно член 19, параграф 1, точка 3 от споменатия закон информация, с която подбужда към ненавист, основана на националност. По-късно регулаторът отменя това решение и   започва процедура за временното  преустановяване на  разпространението. LRTK уведомява и OFCOM за въпросното нарушение.

ВМА подава жалба и твърди, че  спорното решение ограничава препредаването на телевизионна програма от друга държава членка. Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] само в случаите, когато държава членка на приемане възнамерява да преустанови излъчване или препредаване на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато държава членка на приемане предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудио-визуални медийни услуги?

2)      Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на приемане — ако установи, че в програма, препредавана или разпространявана по интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в  литовския закон –  да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на държавата членка на приемане, и на другите лица, които доставят услуги за разпространение на телевизионни програми по интернет, временно задължение да разпространяват или да препредават по интернет въпросната програма само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?“.

Заключението

Член 6 от Директива 2010/13, който забранява излъчването на предавания, подбуждащи към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.

Държавите  са длъжни по силата на член 3, параграф 1 от същата директива да гарантират свобода на приемането и да не ограничават препредаването на тяхна територия ( на разрешени от първата държава услуги на основания, които попадат в координираните области, сред които, припомням, е забраната за подбуждане към ненавист.

В член 3, параграф 2 от Директива 2010/13 обаче се предвижда възможността за допускане на изключение от тази свобода.

Запитващата юрисдикция  не поставя под съмнение факта, че съдържанието на това предаване представлява подбуждане към ненавист по смисъла на член 6 от Директива 2010/13.

Наложената мярка не води до пряка или косвена дискриминация в полза на създадено в страната съдържание и преследва цел от общ интерес. Тя преминава успешно и проверката за пропорционалност. Литовските органи не са забранили просто достъпа до програма NTV Mir Lithuania, а само са ограничили зрителската й аудитория. [75]

Според ГА мярката  (задължение за операторите, разпространяващи пакети от телевизионни канали на потребителите от първата държава, да излъчват или препредават тази програма само в платени пакети или срещу допълнително заплащане) — не попада в обхвата на чл.3 за ограничаване на свободата на препредаване. [77]

Иначе – в условия на евентуалност –  когато Директива 2010/13 е приложима, приемащата държава  — която възнамерява да предприеме срещу аудио-визуални медийни услуги от друга държава членка мярка, попадаща в приложното поле на член 3, параграфи 1 и 2 от същата директина — трябва да изпълни условията по споменатия параграф 2.

Но според ГА случаят не е такъв – заключението:

„Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива № 2010/13/ЕС (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле не попада мярка, която е предприета от държавата членка на приемане на програма от друга държава членка и която се състои в задължение за операторите, разпространяващи телевизионни програми на потребителите от първата държава, да излъчват или препредават въпросната програма само в платени пакети или срещу допълнително заплащане“.

Коментар

Решението на регулатора –  съответно заключението на ГА – са странни. Според тях има аудитория, за която подбуждане към ненавист е допустимо и обществено оправдано в контекста на условен достъп – така разбирам заключението на ГА. И това поставя според него случая извън обхвата на ограниченията на свободата на препредаване по директивата.

Не виждам защо условният достъп да е пропорционална мярка при подбуждане към ненавист. Условен достъп при защита на децата – да, но условен достъп по отношение на подбуждане къв ненавист?

 

Tagged

Интернет право: най-интересните развития през 2018

Ерик Голдман e американски професор в Санта Клара,  следи развитието на правото на интернет от години в блога си Technology & Marketing Law Blog – вж 20172016201520142013201220112010200920082007 , 200620052004 и 2003.

Излезе класацията на проф. Голдман за 2018 г., която започва с един негов туит отпреди време:

Когато бъдещите историци пишат историята на интернет, пролетта на 2018 г. ще отбележи повратната точка, в която регулаторите спряха да вземат под внимание потенциала на интернет като динамична, отворена и иновативна платформа #FOSTA #GDPR #CCPA

В класацията са намерили място регламентът за личните данни и директивата за авторското право, макар още да не е приета.

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: доклади на платформите

На 28 февруари 2019 ЕК публикува докладите на платформите, предвидени в изпълнение на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията.

За общата оценка на ЕК научаваме от съвместно изявление на комисарите с отношение към въпроса:

Подписалите Кодекса за поведение онлайн платформи представят в Европа своите политики в подкрепа на неприкосновеността на изборите. Те включват по-добър контрол над рекламното позициониране, инструменти за осигуряване на прозрачност на рекламите с политическо съдържание и мерки за откриване и блокиране на случаите на неавтентично поведение при ползване на техните услуги.

Необходим е обаче по-голям напредък по поетите от онлайн платформите ангажименти за борба с дезинформацията. Платформите не предоставиха достатъчно подробни данни, сочещи, че новите политики и инструменти се внедряват своевременно и с достатъчно ресурси във всички държави — членки на ЕС. В докладите се предоставя твърде малко информация за реалните резултати от предприетите мерки.

Не на последно място, платформите не са посочили конкретни показатели, които биха позволили проследяването и измерването на напредъка в ЕС. Качеството на предоставената информация се различава при отделните страни по Кодекса в зависимост от областите на поетите ангажименти, обхванати във всеки доклад. Това ясно показва, че при всички страни има възможност за подобрение.

По същество предизборните кампании за европейските избори ще започнат през март. Приканваме платформите да ускорят работата си, тъй като сме загрижени от ситуацията. Призоваваме Facebook, Google и Twitter да положат повече усилия във всички държави членки, за да помогнат за гарантирането на неприкосновеността на изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

Също така приканваме платформите да засилят своето сътрудничество с проверители на факти и научни изследователи с оглед на разкриването на кампании за дезинформация и осигуряването на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация.

Доклади на онлайн платформите

Съобщение за медиите: Европа, която закриля: ЕС засилва действията за борба с дезинформацията

Информационен документ: План за действие за борба с дезинформацията

Tagged

Ревизия на авторското право в ЕС: позиция на държавите, гласували против

Пет държави не подкрепиха проекта на директива за авторското право на 20 февруари (COREPER 1) – Полша, Нидерландия, Люксембург, Финландия и Италия. Общата им позиция е официално публикувана от Нидерландия:

Целите на настоящата директива е да се подобри доброто функциониране на вътрешния пазар и да се стимулират иновациите, творчеството, инвестициите и производството на ново съдържание, също и в цифровата среда.

Държавите, гласуващи против, подкрепят тези цели. Цифровите технологии радикално промениха начина, по който се произвежда, разпространява и получава достъп до съдържанието. Законодателната рамка трябва да отразява и ръководи тези промени.

Въпреки това, според нас, окончателният текст на директивата не изпълнява адекватно гореспоменатите цели. Според нас  директивата в сегашната й форма е крачка назад, а не крачка напред.

Най-вече изразяваме съжаление, че директивата не постига правилния баланс между защитата на носителите на права и интересите на гражданите и дружествата в ЕС. По този начин тя рискува да възпрепятства иновациите, а не да ги насърчава,  и да има отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на европейския цифров единен пазар.

Освен това смятаме, че директивата няма правна яснота, ще доведе до правна несигурност за много заинтересовани страни и може да наруши правата на гражданите на ЕС.

Ето защо не можем да изразим съгласието си с предложения текст на директивата.

Какво следва: правна комисия на ЕП и пленарно гласуване през април.

Copyright_timeline_infographics_20190220

източник EDRI

Tagged

Съд на ЕС: Обработване на лични данни за целите на журналистическа дейност

Преюдициално запитване — Обработване на лични данни — Директива 95/46/ЕО — Член 3 — Приложно поле — Видеозапис на полицейски служители в полицейско управление при осъществяване на процесуални действия — Публикуване в интернет сайтове за видеоматериали — Член 9 — Обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност — Понятие — Свобода на словото — Защита на личния живот

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑345/17 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия)  в рамките на производство по дело Sergejs Buivids.

 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Sergejs Buivids и Datu valsts inspekcija (Национален орган за защита на данните, Латвия) по повод на жалба, с която се иска да се обяви за незаконосъобразно решението на този орган, съгласно което г‑н Buivids нарушил националното законодателство, като е публикувал в интернет сайта http://www.youtube.com заснет от самия него видеозапис със снемането на показанията му в помещенията на участък на националната полиция в рамките на административно-наказателно производство.

Вследствие на публикацията Националният орган за защита на личните данни приема, че г‑н Buivids е нарушил закона, тъй като не е предоставил на полицейските служители в качеството им на засегнати лица информация относно целта на обработването на личните им данни. Освен това г‑н Buivids не е предоставил на Националния орган за защита на личните данни информация за целта на заснемането на спорния видеозапис и публикуването му в интернет, за да докаже, че преследваната цел отговаря на Закона за защита на личните данни. Националният орган за защита на личните данни е поискал от г‑н Buivids да предприеме действия за заличаване на видеозаписа от интернет сайта http://www.youtube.com и други интернет сайтове.

Делото между гражданина и администрацията стига до ВС, като г‑н Buivids твърди, че спорният видеозапис показва служители на националната полиция, т.е. публични личности на обществено достъпно място, и поради това не попада в личния обхват на Закона за защита на личните данни.

При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Попадат ли в приложното поле на Директива 95/46 дейности като разглежданите в настоящото производство, а именно заснемане на полицейски служители в полицейско управление при осъществяване на процесуални действия и публикуване на видеоматериала в интернет сайта http://www.youtube.com?

2)      Трябва ли Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че посочените действия могат да се разглеждат като обработване на лични данни за журналистически цели съгласно член 9 от посочената директива?“.

По първия въпрос

30      Понятието „лични данни“ по смисъла на тази разпоредба съгласно определението в член 2, буква a) от Директивата обхваща „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“. За подлежащо на идентифициране лице се смята „това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез […] един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа самоличност“.

31      Съгласно практиката на Съда образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46, доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., Ryneš, C‑212/13, EU:C:2014:2428, т. 22).

32      В случая, видно от акта за преюдициално запитване, полицейските служители могат да бъдат видени и чути на спорния видеозапис, поради което следва да се приеме, че образите на заснетите лица действително представляват лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46.

39      […] публикуването в интернет сайт, към който потребителите могат да изпращат, гледат и споделят видеоматериали като спорния видеозапис, в който се съдържат лични данни, представлява автоматизирано обработване изцяло или частично на тези данни по смисъла на член 2, буква б) и на член 3, параграф 1 от Директива 95/46.

40      Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 95/46 тя не се прилага към обработването на лични данни в две хипотези –  дейности, които не попадат в приложното поле на правото на Общността, като предвидените в дялове V и VI от Договора за Европейския съюз в редакцията му преди влизането в сила на Договора от Лисабон, и при всички положения за обработване с цел обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност и дейностите на държавата в областта на наказателното право. Посочената разпоредба изключва обработването на лични данни, осъществено от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания.

43      […]    доколкото г‑н Buivids е публикувал, без ограничения в достъпа, спорния видеозапис в интернет сайт за видеоматериали, към който потребителите могат да изпращат гледат и споделят такива материали, като по този начин се предоставя достъп до лични данни на неопределен брой хора, разглежданото в главното производство обработване на лични данни не се вписва в рамките на дейност, която е изцяло лична или домашна.

Следователно, заснемането и публикуването в YouTube попада в обхвата на директивата.

По втория въпрос

Съдът започва с баланса на права:  Директива 95/46 се стреми държавите  да защитават основните права и свободи на физическите лица, и в частност правото им на личен живот, при обработването на лични данни, като същевременно дават възможност за свободно движение на тези данни. Не е възможно обаче тази цел да се следва, без да се вземе предвид обстоятелството, че трябва в определена степен да се съгласуват посочените основни права и основното право на свобода на словото. Съображение 37 от Директивата уточнява, че целта на член 9 е да се съгласуват две основни права, а именно защитата на личния живот, от една страна, и свободата на словото, от друга. Това е задача на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2008 г., Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, C‑73/07, EU:C:2008:727, т. 52—54).

Предвидените в член 9   изключения и дерогации се прилагат не само към медийните предприятия, но и към всяко лице, което упражнява журналистическа дейност. От практиката на Съда следва, че „журналистически дейности“ са тези, чиято цел е публичното разгласяване на информация, мнения или идеи независимо от средството за предаването им. Съдът вече е постановил, че носителят, чрез който се предават обработените данни, независимо дали е класически като хартия, или радиовълни, или електронен като интернет, не е определящ при преценката дали е налице дейност, извършвана „единствено за целите на журналистическа дейност“.

Запитващата юрисдикция може по-специално да вземе предвид факта, че според г‑н Buivids спорният видеозапис е публикуван в интернет сайт, за да привлече вниманието на обществеността върху практики на полицията, за които се твърди, че са неправомерни, и които били осъществени при снемане на показанията му.

69      С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 9 от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите в главното производство, а именно видеозапис на полицейски служители в полицейско управление при снемане на показания и публикуване на видеозаписа в интернет сайт за видеоматериали, към който потребителите могат да изпращат, гледат и споделят такива материали, могат да представляват обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност по смисъла на тази разпоредба, при условие че от посочения запис е видно, че заснемането и публикуваното имат за цел единствено публичното разгласяване на информация, мнения или идеи, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Значение за прилагането на GDPR

В центъра на решението  Buivids отново е балансът между защитата на данните и свободата на изразяване.  Обсъжда се кога една публикация е единствено за журналистически цели – има послание, цели информиране на широка аудитория, а не е просто реализация на свободата на изразяване на лицето – но решението оставя много въпроси без отговор.

Не може да се твърди, че в държавите има еднакво разбиране на изключението, съществуват  понякога доста небалансирани схеми, които вече са въведени от някои национални законодателни органи. И в България остава да се види каква ще е съдбата на новата уредба относно изключението за целите на журналистиката, която беше прегласувана в същия вид след ветото .

Съдът на ЕС ще разгледа по-нататъшното решение по този критичен въпрос в предстоящото решение по преюдициално запитване в рамките на производството Stunt/ AP – UK.

Tagged ,

Ревизия на авторското право в ЕС: текст на директивата

Какво са договорили Франция и Германия е представено в Politico – публикувана е т.нар. 4-колонна таблица с дата 16 февруари 2019.

Към момента това е актуалният текст на проекта за директива. Юлия Реда в twitter:

Update.

Официалната версия от сайта на Юлия Реда, получена от Комисията по правни въпроси на ЕП.

Със съжаление може да се отбележи необичайната публикация на ЕК, отразяваща неодобрението на чл.13 от проекта – тълпата приветства дракона и пр. – която беше свалена часове след публикуването, защото се тълкувала погрешно.   Днес все пак се е появило извинение.

DzjCjU8WsAANKzK.jpg largeDzr3vc2WkAA5b_B.jpg large

Tagged

Прилагането на GDPR – първи оценки

В края на януари членове на ЕК направиха съвместно изявление, засягащо прилагането на Регламента за личните данни:

Положителното въздействие на новите правила вече се забелязва. Гражданите осъзнават все повече важността на защитата на данните и своите права. И те вече упражняват тези права, както е видно от ежедневната работа на националните органи за защита на данните. Досега тези органи са получили над 95 000 жалби от граждани.

Органите за защита на данните прилагат новите правила и координират по-добре своите действия също и в рамките на Европейския комитет по защита на данните. Те подкрепят предприятията – особено малките и средните предприятия, и гражданите, като им обясняват техните права и задължения.

Практическото прилагане от страна на държавите членки е вече в напреднала фаза. Прилагането в пет държави членки изостава, но вярваме, че те ще адаптират своето законодателство към новите европейски правила във възможно най-кратки срокове. Комисията продължава да следи този процес, за да се справи с евентуални пропуски и да помогне за това правилата за защита на данните да се прилагат в целия ЕС възможно най-скоро.

Наблюдава се ясно сближаване на международно равнище в посока на въвеждане на модерен режим за защита на данните. Това улеснява обмена на данни и подкрепя търговията. Най-добрият пример за това е неотдавнашното приемане на нашите взаимни констатации за адекватно ниво на защита с Япония. Така ние постигнахме най-голямата в света зона на свободно и безопасно движение на данни. Днес Европа не само гарантира строги вътрешни правила, но има водеща роля в световен мащаб.

Инфографика — ОРЗД в цифри

Информационен документ за опровергаване на митовете

Онлайн инструмент

Насоки на Комисията

Седем стъпки за подготовка на дружествата за Общия регламент относно защитата на данните

Покана за представяне на предложения за органите за защита на данните

Насоки на Комисията относно прилагането на законодателството на Съюза за защита на данните по време на изборите