Category Archives: EU Law

DSA влиза за гласуване в Европейския парламент през юли

Комисията на Европейския парламент за вътрешния пазар IMCO одобри споразумението с държавите относно Закона за цифровите услуги (DSA). Уреждат се:

  • основни стандарти за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите; 
  • нови задължения за платформите, пропорционални на техния размер и обществените рискове, които създават; 
  • ред потребителите  да докладват за незаконно съдържание, след което платформите ще трябва да действат бързо. 
Според прессъобщението на IMCO новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на рисковете за обществото, които създават. Съгласно новите правила онлайн платформите  ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще бъдат упълномощени да докладват за незаконно съдържание онлайн, а платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отчетни, например като позволяват на потребителите да бъдат информирани за това как съдържанието им се препоръчва. Много големите онлайн платформи ще трябва да предоставят на потребителите поне една опция, която не се основава на профилиране. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни.

Много големи онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще подлежат на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска на своите услуги, включително разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните ефекти върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн или алгоритми.

Европейската комисия ще има изключителни правомощия да контролира и да изисква от много големи онлайн платформи да се съобразяват. Той може да инспектира помещенията на платформата и да получи достъп до нейните бази данни и алгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени за окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС. Регламентът за DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Text of the provisional agreement – Digital Services Act

Дали Първата поправка позволява цензуриране на реч относно медицинска процедура, която ще стане незаконна

В днешния Ню Йорк Таймс се обсъждат ефектите на решението на Върховния съд на САЩ за абортите върху свободата на изразяване. Или иначе казано, дали Първата поправка на Конституцията позволява цензуриране (забрана) на реч относно осъществяването на аборти. Не е ясно дали съдилищата ще установят, че защитата, предоставена от Конституцията,  ще се прилага за поддръжниците на правата на аборт, тъй като те се стремят да заобиколят множеството нови ограничения.

Прави се паралел с хазарта, разрешен или забранен на щатско равнище, и се сочи решението United States v. Edge Broadcasting Company, което потвърждава федерален закон, забраняващ рекламирането на лотарии в щати, които не ги разрешават.

Какво ще стане, ако щатът Ню Йорк купи билбордове в Тексас, предлагащи да помогнат на жените там да пътуват на север за законен аборт?

 

Но новият правен пейзаж в САЩ е неизследван, оставяйки много малко сигурност за това какви закони сега отделните щати могат да приемат свободно, завършва публикацията.

Европейците имат в историята си решението по делото Open Door and Dublin Well Woman v. Ireland  на ЕСПЧ отпреди 30 години, с което се позволи информиран избор на жените от Ирландия за аборти другаде, където това е законно.
И едно позитивно развитие на самото законодателство в Ирландия.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2022

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад 2022 представя картината за 2021 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът   е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

Това е поредната пета оценка, България участва от началото (пилотното изследване за 2014).

MPM2021 Results

MPM2020 Results

MPM2017 Results

MPM2016 Results

MPM2015 Results

MPM2014 Results

Новите резултати:

MPM2022 Results

Full report

Interactive

MPM Data

Резюме в четирите основни области (общо за държавите):

Базови индикатори
  • По-добрата оценка по отношение на защитата на правото на информация се дължи на транспонирането в националното законодателство на директивата на ЕС за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. За разлика от тях, условията на работа за журналистите продължават да се влошават поради увеличения брой SLAPPs и реч на омразата, както и наблюдение, особено онлайн.
  • Модерирането на съдържание от онлайн платформи е тревожно поради липсата на прозрачност в процеса на филтриране, премахване и блокиране.
Пазарен плурализъм
  • Областта на пазарния плурализъм се характеризира вече с висок риск през 2021 г., отразяващ нарастващите икономически заплахи за медийния плурализъм. Основният фактор е спадът в приходите от реклама за новинарските медии. Икономическата криза – свързана с въздействието на COVID-19 – и доминирането на платформите на пазара на онлайн реклама допринесоха за повишаване на риска в индикатора за жизнеспособност на медиите. MPM2022 потвърди тази тенденция: Пазарната концентрация в сектора на традиционните медии се увеличава, съчетана с нарастващата пазарна мощ на няколко цифрови посредника.
  • Има признаци на постковид икономическо възстановяване според нарастващите медийни приходи; не се установяват обаче по-добри условия за работа на журналистите.
  • Обществената подкрепа за медиите помага за възстановяването, но остава неефективна за насърчаване на иновациите в затруднения сектор.
  • Подобрената прозрачност в медийната собственост е резултат от транспонирането на Директивата за борба с изпирането на пари.
Политическа независимост
  • Зоната на политическата независимост е изложена на висок риск в 7 държави.
  • Политическата и търговска намеса в медиите остава сериозно безпокойство, особено по отношение на управлението и финансирането на PMS и държавната реклама, по-специално в Централна, Източна и Южна Европа.
Социално включване
  • Отчетени са леки, но забележими подобрения в областта на социалното приобщаване, въпреки постоянното недостатъчно представителство на жените.
  • Рисковете в онлайн сферата често са по-високи поради трудността при ефективното адаптиране на регулаторната рамка.

*

Българиястраница с резултатите

Пълният текст на доклад 2022 за България

Интерактивна карта 2022 – горе вдясно е управлението на картата за четирите области и всички 20 индикатора. Може да се види състоянието на риска за Блгария по области и индикатори.

Въпреки придвижването напред в индекса на Репортери без граници, мониторингът за медиен плурализъм по-скоро запазва България в известните нива на риска, като разликата, освен другото, се дължи и на факта, че оценката е за 2021 година.

Борба с дезинформацията за COVID-19: отчети на платформите

 Платформите отчитат своите мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през март и април 2022 г. и представят данни за резултатите от действията си.

Платформите съобщават за намаляване на нарушенията.

Докладите могат да бъдат прочетени тук.

Публикуван е ревизираният кодекс за поведение във връзка с дезинформацията

 

Европейската комисия публикува ревизирания (в официалния превод – укрепен)  Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Той е подписан от 34 заинтересовани страни, включително основни интернет платформи като Meta, Google, Twitter, TikTok, Microsoft и други технологични дружества и представители на гражданското общество.

Официалното прессъобщение сочи, че актуализираният кодекс има за цел да се преодолеят недостатъците на предишния кодекс с по-силни и по-подробни ангажименти и мерки, които се основават на оперативните поуки, извлечени през последните години. По-конкретно, новият кодекс съдържа ангажименти за:

  • Разширено участие: кодексът не е насочен само към големите платформи, но включва и различни участници, които имат роля за смекчаване на разпространението на дезинформация, и е отворен за присъединяване от нови участници;
  • Намаляване на финансовите стимули за разпространение на дезинформация, като се гарантира, че разпространителите на дезинформация не се възползват от приходите от реклама;
  • Обхващане на нови манипулативни поведения, като фалшиви профили, ботове или злонамерени дълбинни фалшификати, разпространяващи дезинформация;
  • Предоставяне на потребителитена по-добри инструменти за разпознаване, разбиране и сигнализиране на дезинформацията;
  • Разширяванена проверката на факти във всички държави от ЕС и на всички езици на ЕС, като се гарантира справедливо възнаграждение на проверителите на факти за тяхната работа;
  • Гарантиране на прозрачна политическа реклама, като се предоставя възможност на потребителите лесно да разпознават политическите реклами благодарение на по-доброто етикетиране и информация за спонсорите, разходваните средства и периода на показване;
  • Оказване на по-добра подкрепа на изследователите, като се подобрява достъпът им до данните на платформите;
  • Оценяване на собственото въздействиечрез стабилна рамка за мониторинг и редовно докладване от платформите относно начина, по който изпълняват ангажиментите си;
  • Създаване на център за прозрачност и работна групаза лесен и прозрачен преглед на прилагането на кодекса, като по този начин последният се поддържа пригоден за бъдещето и за използване по предназначение.

Както е известно, ЕС прилага “двойна предпазна мрежа” по отношение на дезинформацията – законодателни и незаконодателни мерки. Законодателните мерки са представени на първо място от  DSA.

Страните, присъединили се към кодекса,  имат 6 месеца, за да изпълнят ангажиментите и мерките, предвидени в него. В началото на 2023 г. те ще предоставят на Комисията първите си доклади за изпълнението. Като взема предвид експертни съвети и подкрепа от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), Комисията редовно ще оценява напредъка, постигнат в прилагането на Кодекса, въз основа на подробните качествени и количествено отчитане, очаквано от подписалите.

Създадената оперативна работна група ще наблюдава, преразглежда и адаптира ангажиментите с оглед на технологичното, общественото, пазарното и законодателното развитие. Тя ще заседава при необходимост и най-малко на всеки 6 месеца.

Още информация

Подписалите:

Решение №5/2022 на Конституционния съд и принципът на равенството в правото на ЕС

Конституционното дело е образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, докладчик Атанас Семов.

Според lex.bg това е “фундаментално решение, от чиито мотиви може да се ръководи всеки съдия, когато трябва да си изясни приложимото вътрешно право в контекста на правото на ЕС (ПЕС)”. Статията продължава така:

Съдиите намират за наложително да дадат за първи път в практиката си уточнения на последователните стъпки, които трябва да бъдат следвани от всеки съд по всяко дело, за да установи дали по делото му е приложимо правото на ЕС. Мотивите дават ценни указания и по два други въпроса – кога е нарушен конституционният принцип на еднакво третиране и за конституционната основа на правния режим на таксите.

През последните две години КС предприе серия от мерки, за да убеди сезиращите го съдии да изследват приложимото ПЕС преди да се обърнат към него. Той прие специална разпоредба в правилника си (повече виж тук), а след това направо отклони искане заради липсата на анализ за относимото европейско право (повече виж тук). Сега КС дава подробни разяснения, които имат широко приложение и са валидни не само за върховните съдии, които единствени имат право да сезират КС, но и за всеки съдия по всяко дело, а се отнасят и за всеки, който прилага правна норма.

съществена част от решението е посветена на принципа на равенството в правото на ЕС и на конституционната защита на конкуренцията.

Решението

DSA пред приемане

В четвъртък парламентарната комисия за вътрешния пазар  (Internal Market Committee) на ЕП обяви     постигнатото споразумение   с държавите от ЕС относно  Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

DSA заедно с Digital Markets Act (DMA)  определят   стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и за равнопоставеност на компаниите за години напред.

Новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на обществените рискове, с които са свързани. Микро- и малките компании ще имат допълнително време да се съобразят с правилата и ще бъдат обект на  изключения.

Санкциите за неспазване могат да достигнат до 6% от световния оборот на платформите. Прессъобщението на сайта на Европейския парламент се спира и на някои акценти:

По-безопасни онлайн пазари и прозрачни платформи

Съгласно новите правила онлайн платформите – като социалните медии и пазарите – ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще имат право да съобщават за незаконно съдържание онлайн и платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отговорни, в частност като  информират как   се препоръчва съдържанието.  Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни. Ще бъдат забранени  подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите.

Задължения за много големи платформи и търсачки

Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще бъдат подложени на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска за своите услуги, включително относно: разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните последици за основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн илиалгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени на окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС.

DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Още информация

Шести пакет от ограничителни мерки на ЕС по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна

Държавите от ЕС постигнаха споразумение относно шестия  пакет от санкции срещу Русия, включително  забрана за внос на  руски суров петрол и петролни продукти, пренасяни по море. Основните елементи на пакета според Reuters –  петролно ембарго, застраховки, банки и банкови услуги, медии, други ограничения за износ. На България ще бъде разрешено да внася руски суров суров и рафинирани продукти по море до края на 2024 г. 

ЕС разширява обхвата на съществуващата забрана за предоставяне на специализирани услуги за финансови съобщения (SWIFT), така че в него да бъдат включени още три руски кредитни институции — най-голямата руска банка Сбербанк, Московската кредитна банка и Руската земеделска банка, както и Беларуската банка за развитие и възстановяване.

Пакетът на ЕС разширява списъка на лицата и компаниите, по отношение на които се налагат ограничителни мерки – замразяване на активи и забрани за пътуване, свързани с военно-индустриалните сектори на Русия.  Според Reuters разширяването привежда мерките на ЕС в съответствие с подобен списък, съставен от Съединените щати.

За  медиите :

Според прессъобщението на Съвета, ЕС предвижда спиране на разпространението  в ЕС на още три руски държавни медии: Русия РТР/РТР Планета, Русия 24 и ТВ Център Интернешънъл. Тези структури са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информация и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави и ЕС и неговите държави членки. В съответствие с Хартата на основните права тези мерки няма да попречат на тези медии и техния персонал да извършват дейности в ЕС, различни от дейности по излъчване, например изследвания и интервюта.

Досега ограниченията бяха наложени с Регламент (ЕС) 2022/350 от 2 март 2022 към RT u Sputnik ( по Приложение XV  към регламента).

Сега ограниченията са предвидени в  Регламент (ЕС) 2022/879   от 3 юни 2022 и към медиите в Приложение VI – но след акт за изпълнение на Съвета – виж рециталите и самата разпоредба на член 5н.

Според Регламента:

<

С Решение (ОВППС) 2022/884 се удължава преустановяването на лицензите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на изборите, като мишена са и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза. Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, както е признато в член 11 от нея, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за преустановяване на дейността по излъчване на такива медии в Съюза, или на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

Целесъобразно е на Съвета да се предоставят изпълнителни правомощия да решава чрез актове за изпълнение и след разглеждане на съответните факти дали ограничителните мерки да станат приложими на датата, посочена в настоящия регламент, по отношение на едно или няколко образувания, изброени в приложение VI към настоящия регламент.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива и правото на собственост, както са признати в членове 11, 16 и 17 от нея, тези мерки не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.

<Член 5н, т.21

21)

Приложение XV се изменя в съответствие с приложение VI към настоящия регламент.

Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

„Rossiya RTR / RTR Planeta

Rossiya 24 / Russia 24

TV Centre International“.

*

В допълнение е публикувано известие до субектите в Приложението:

Известие на вниманието на Rossiya RTR / RTR Planeta, Rossiya 24 / Russia 24 и TV Centre International във връзка с включването им в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

(2022/C 219 I/03)

Съветът включи посочените по-горе образувания в приложение IX към Решение 2014/512/ОВППС на Съвета (1) и в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2), с цел тези мерки да бъдат приложени, считано от 25 юни 2022 година, при условие че Съветът вземе решение след разглеждането на съответните факти.

Засегнатите образувания се уведомяват, че могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с включването им

Санкционният пакет в Официален вестник на ЕС

Как България приложи предходните санкции към медиите по Приложение XV на Регламент 350

ЕС в киберпространството: заключения на Съвета на ЕС

На 23 май 2022 Съветът на ЕС е одобрил заключения относно установяване на позицията на ЕС в киберпространството.

Съветът ЩЕ РАЗГЛЕДА постигнатия напредък по изпълнението на приетите заключения през 2023 г., за да се гарантира по-нататъшното развитие на позицията на ЕС в киберпространството.

Съветът

1.ПОДЧЕРТАВА засилването през последните години на злонамереното поведение в
включително рязкото и постоянно нарастване на злонамерените дейности, насочени
срещу критичната инфраструктура, веригите на доставки и интелектуалната
собственост на ЕС и неговите държави членки, повишения риск от разпространение на
ефектите, както и увеличаването на атаките със софтуер за изнудване срещу нашите
предприятия, организации и граждани. ОТБЕЛЯЗВА, че със завръщането на силовата
политика зачестяват опитите на някои държави за оспорване и подкопаване на
основания на правила международен ред в киберпространството, които превръщат
киберпространството, наред с откритото море, въздушното и космическото
пространство, във все по-оспорвана област. ПРИЗНАВА, че широкомащабните
кибератаки или опити за намеса, нарушаване или разрушаване на мрежи и
информационни системи, предизвикващи системни последици, са зачестили, че те
могат да подкопаят нашата икономическа сигурност и да засегнат демократичните ни
институции и процеси и че демонстрират готовността на някои участници да изложат
на опасност международната сигурност и стабилност. ПОДЧЕРТАВА, че военната
агресия на Русия срещу Украйна е показала, че офанзивните действия в
киберпространството могат да бъдат неразделна част от хибридни стратегии,
съчетаващи сплашване, дестабилизация и икономически сътресения.


2. ИЗТЪКВА ОТНОВО, че в контекста на настоящите геополитически промени силата на
нашия Съюз е в единството, солидарността и решимостта и че прилагането на
Стратегическия компас ще засили стратегическата автономност на ЕС и способността
му да работи с партньори за защита на неговите ценности и интереси, включително в
киберпространството. ПОДЧЕРТАВА, че един по-силен и по-способен ЕС в областта
на сигурността и отбраната ще допринесе положително за световната и
трансатлантическата сигурност и допълва НАТО – организацията, която за държавите,
членуващи в нея, продължава да бъде основата на колективната им отбрана.
ПОТВЪРЖДАВА намерението на ЕС да засили своята подкрепа за основания на
правила международен ред, в сърцевината на който стои ООН.


3. В съответствие със Заключенията на Съвета относно Стратегията на ЕС за
киберсигурност и Стратегическия компас ИЗТЪКВА ОТНОВО, че позицията на Съюза
в киберпространството трябва да се развива, като се повишава способността ни за
предотвратяване на кибератаки посредством изграждане на капацитет, развиване на
способностите, обучение, учения и повишена устойчивост, както и чрез решителен
отпор на кибератаките срещу ЕС и неговите държави членки, като се използват всички
налични инструменти на ЕС. Това включва още по-голяма демонстрация на
решимостта на ЕС да дава незабавен и дългосрочен отговор на участниците в заплахи,
които се стремят да възпрепятстват нашия сигурен и отворен достъп до
киберпространството и да засегнат стратегическите ни интереси, включително
сигурността на нашите партньори. В този контекст ИЗТЪКВА, че позицията в
киберпространството има за цел да обедини различните инициативи в действията на
ЕС, които целят укрепването на мира и стабилността в киберпространството и са в
полза на едно отворено, свободно, глобално, стабилно и сигурно киберпространство,
като същевременно се координират по-добре краткосрочните, средносрочните и
дългосрочните действия за предотвратяване, обезкуражаване, възпиране и реагиране на
киберзаплахи и атаки и се използват киберспособностите. НАБЛЯГА, че тези елементи
следва да станат част от позицията на ЕС в киберпросранството, в съответствие с петте
функции на ЕС в киберпространството
:

укрепване на нашата киберустойчивост и капацитет за защита;

засилване на солидарното и всеобхватно управление на кризи;
популяризиране на нашата визия за киберпространството;

засилване на сътрудничеството с държави партньори и международни организации;

предотвратяване, защита и реагиране на кибератаки.

Пълният текст

Директива 2018/1808 (ДАВМУ): дела срещу пет държави пред Съда на ЕС

Европейската комисия („Комисията“) предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Тъй като пет държави не са привели законодателството си в съответствие с правото на ЕС (ДАВМУ), Комисията реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу Чехия [INFR 2020/0510], Ирландия [INFR 2020/0531], Румъния [INFR 2020/0555], Словакия [INFR 2020/0563] и Испания [INFR 2020/0521] с искане за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС.

Особено важно е закъснението на Ирландия – заради платформите. Директива 2018/1808 (последната ревизия на медийната директива) за пръв път предвижда изисквания към платформи, на които може да се  споделя видеосъдържание. Тези изисквания се прилагат от регулатора в държавата, под чиято юрисдикция е платформата.

Държавите-членки трябваше да транспонират третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги   и да съобщят националните мерки за транспониране на Комисията до 19 септември 2020 г. При липса на приемане на съответните национални правила, Комисията изпрати писма с официално уведомяване до 23 държави  през ноември 2020 г., последвани от девет мотивирани становища през септември и две през ноември 2021 г. Към днешна дата изброените по-горе държави-членки не са успели да транспонират изцяло и да съобщят мерките за прилагане на AVMSD. Поради тази причина днес Комисията реши да отнесе тези дела до Съда на ЕС.