Category Archives: EU Law

ЕС: защита на данните – правила за оценка на въздействието

Работната група за защита на данните (Article 29 Data Protection Working Party, WP29) е публикувала проект за ръководни правила за оценка на въздействието на регламента за защита на данните (General Data Protection Regulation, GDPR).

 Проектът за правила

Tagged

План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г.

Европейският парламент гласува Резолюция относно Плана за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. 

ЕП се включва в усилията на институциите за реализиране на целите, заложени в  съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. — Ускоряване на цифровото преобразуване на управлението“ (COM(2016)0179), с акцент върху използването на цифровите технологии  за модернизиране на държавната администрация.

Резолюцията засяга

  • цифровизацията на публичните администрации;
  • трансграничното електронно управление на всички административни равнища;
  •  сигурността и защитата на данните.

Съд на ЕС: за публичното разгласяване по жичен и безжичен път

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑138/16 с предмет преюдициално запитване, отправено   в рамките на производството по дело Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger registrierte Genossenschaft mbH (AKM) срещу Zürs.net Betriebs GmbH.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуване на член 3, параграф 1 и на член 5 от Директива 2001/29/ЕО

Zürs.net експлоатира кабелна мрежа в Zürs (Австрия), чрез която предава телевизионни и радиопредавания, някои от които първоначално излъчени от националния радио- и телевизионен оператор (ORF), а други, излъчени първоначално от други радио- и телевизионни оператори. Запитващата юрисдикция посочва, че към датата на акта за преюдициално запитване към кабелната мрежа на Zürs.net са свързани около 130 абонати.

АKM изисква от Zürs.net да му предостави сведения относно броя на свързаните към експлоатираната от него кабелна мрежа абонати и относно разпространяваното съдържание. Изисква също и заплащане на съответно възнаграждение.

Zürs.net счита, че съгласно разпоредба в австрийския Закон за авторското право, отнасяща се до малките инсталации с максимум 500 абонати, предаванията, които то разпространява, не могат да се считат за ново излъчване и че поради това то не е длъжно да предостави изискваните от AKM сведения.

Въпросите към Съда на ЕС

„Трябва ли член 3, параграф 1 и член 5 от Директива [2001/29], респективно член 11bis, параграф 1, точка 2 от Бернската конвенция да се тълкуват в смисъл, че разпоредба, според която излъчването по безжичен път посредством „колективни антенни инсталации“ като тази на ответника в главното производство:

a)      не се счита за ново излъчване, когато към инсталацията са свързани не повече от 500 абонати, и/или

б)      се счита за част от първоначалното излъчване, когато става дума за едновременното, изцяло и в непроменен вид излъчване на предавания на Österreichischer Rundfunk чрез местни кабелни услуги (в Австрия),

и тези ползвания не са обхванати от друго изключително право на публично разгласяване с дистанционен елемент по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и следователно не зависят от разрешението на автора, нито са обвързани със задължение за плащане на възнаграждение,

противоречи на правото на Съюза, респективно на нормите на Бернската конвенция, в качеството ѝ на международно споразумение, представляващо част от правния ред на Съюза?“.

Решението

Съдът вече е постановил, че именно критерият за кумулирания брой на потенциалните адресати, имащи паралелно достъп до едно и също произведение, представлява важен елемент на понятието „публично“ и следователно е важен елемент за публичното разгласяване, подчинено на изискването за получаване на разрешение от съответния притежател на право (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 42—44).

На поставения въпрос следва да се отговори, че:

–        член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 11 bis от Бернската конвенция трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери,

–        член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Пълният текст на решението

Tagged

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2016

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2016 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2016). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция.

Резултати по области

Резултатите за България се виждат лесно на съответните карти  – ако отворите  областите, а след това за всяка област – и карти (резултатите) по индикатори) – или ако се запознаете с пълния текст на доклада.

Изучаването на медийния плурализъм се предполага да се провежда текущо. За предходното изследване МРМ2014 –  виж тук.

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

 

Кодифицираната медийна директива 2010/13/ЕС: ход на ревизията – гласуване в ЕП за триалог

Проектът за ревизия на ДАВМУ – кодифицираната Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуални медийни услуги – продължава хода си, последният  месец се работи интензивно и в Съвета (т.нар. общ  подход в EYCS Съвета остава да се гласува другата седмица),  и в Европейския парламент.

Водещата парламентарна комисия CULT изготви доклад A8-0192/2017 по проекта и направи предложение за триалог – неформални междуинституционални преговори преди гласуването на първо четене (гласуването в CULT по този въпрос на 25 април – Малинов за, Джамбазки въздържал се).

Днес, 18 май 2017, и Европейският парламент на пленарно заседание гласува за даване на мандат за триалог (69в от Правилата). Гласовете са разделени:  314 за/266 против/41 въздържали се.

Самият ЕП има прессъобщение. Някои медии определят новината като добра. Но не всички мислят така.  EDRI, организацията за защита на цифровите права, призова вчера да се гласува срещу предложението – за да не се решават непрозрачно и в малък кръг основни въпроси, свързани със защитата на аудиторията.  Европейският Омбудсман също е призовавал за прозрачност при триалозите.

По-подробна позиция срещу неформалния триалог публикува и естонска депутатка от ALDE  (Yana Toom), ето още разочаровани депутати.

За илюстрация: в проекта отпада ограничението за 12 минути реклама на час, остава само ограничение за денонощие.

И така –  следва триалог.

 

//platform.twitter.com/widgets.js

Tagged

Facebook / WhatsApp: ЕК налага глоба по регламента за сливанията

Европейската комисия взема решение да наложи на Facebook  глоба в размер 110 милиона евро за предоставяне на неточна или подвеждаща информация относно придобиването от Facebook на WhatsApp. Според комисаря по конкуренцията Вестагер Комисията трябва да може да взема решения относно въздействието на сливанията върху конкуренцията при пълното познаване на точните факти.

За първи път Комисията налага глоба на дружество за предоставяне на невярна или подвеждаща информация след влизането в сила на Регламента за сливанията от 2004 г. Решението на ЕК не е свързано с въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот, защитата на данните или защитата на потребителите, които могат да възникнат  относно Facebook / WhatsApp, нито с процедури на национално ниво в ЕС.

Съгласно Регламента за сливанията Комисията може да налага глоби в размер до 1% от общия оборот на дружествата, които умишлено или по непредпазливост предоставят на Комисията неточна или подвеждаща информация. В случая невярна и подвеждаща инфорпмация е предоставена два пъти – във формуляра за уведомление за сливане от 2014 и в отговора на искане на Комисията за информация от 2016.

Медиите отбелязват, че това е поредният технологичен гигант, с който се занимава ЕК –  след  Amazon и Apple и при  текущи процедури срещу Google.

Съобщението на ЕК

ЕС: Facebook и личните данни

На Facebook е наложена глоба от 150 000 евро във Франция. Френският регулатор в областта на личните данни  CNIL  констатира шест нарушения, включително събиране на информация за потребителите за реклама “без правно основание”. Установено е проследяване на потребителите, докато сърфират в мрежата. Потребителите нямат контрол върху използването на личните им данни, според  изявление на регулатора от 16 май 2017. 

FT съобщава, че подобно е становището на регулатора в Белгия, в Холандия е установено разполагане на реклами според заявените сексуални предпочитания, а WhatsApp е глобена 3 милиона евро в Италия – тъй като условията за ползване включват задължително съгласие  за обмен на данни с Facebook, компанията – собственик на WhatsApp. Решението на италианския регулатор е последвало аналогично решение в Германия, където има 35 милиона потребители на WhatsApp. Свое разследване провежда и Европейската комисия.

Френският регулатор работи съвместно с регулаторите в областта на личните данни в Холандия, Германия, Белгия, Испания и др.

Източник FT

Отново правото да бъдеш забравен – в Съда на ЕС

Правото да бъдеш забравен е свързано със задължение на доставчици на услуги по силата на решението на Съда на ЕС по дело C‑131/12 Google Spain. Може да се поиска търсачките да не публикуват определени резултати от търсенето.  Много трудности са свързани с практическото прилагане на това задължение – защото ограничаването на информация онлайн лесно може да се превърне в цензура. 

Според публикуваните от Google доклади, в компанията са постъпили 720 000 искания за прилагане на RTBF (правото да бъдеш забравен) и 43 на сто от тях са удовлетворени.

И ето – в Съда на ЕС отново на дневен ред е RTBF – по дело С-136/17. Казусът е от Франция: след като търсачката отказва заличаване и френският регулатор за защита на личните данни потвърждава решението, четири физически лица се обръщат към съда, в резултат от което се появява преюдициално питане към Съда на ЕС за баланса между обществения интерес и защитата на личните данни, особено когато става дума за чувствителни области като  сексуална ориентация, политически, религиозни или философски възгледи, извършени престъпления и влезли в сила  присъди.

Информацията от блога на Google

Tagged

Унгария: данък реклама противоречи на правото на ЕС

Стана известно Решение 2017/329 на Европейската комисия относно унгарския закон, въз основа на който оборотът от рекламни дейности се облага с данък (“данък „реклама“).

С решение от 12 март 2015 г. Комисията уведоми Унгария, че е решила да открие процедурата, посочена в член 108, параграф 2 от Договора и издаде разпореждане за преустановяване  на мярката.

На 4 юни 2015 г. Унгария измени данък „реклама“ без предварително уведомяване на Комисията или разрешение от нейна страна. На 5 юли 2015 г. измененията влязоха в сила.

Данък „реклама“ е дължим върху оборота от публикуване/излъчване на реклами в медийното пространство, определени съгласно Закона (напр. в аудио-визуални медийни услуги; в материли за пресата; върху устройства за излагане на външни реклами; върху всеки вид превозно средство или недвижима собственост; в печатни материали и по интернет). Данъкът се прилага за всички медийни предприятия, а данъчнозадължено лице по принцип е излъчващият/публикуващият рекламата оператор. Териториалният обхват на данъка е Унгария.

Данъчната основа, по отношение на която се прилага данъкът, е оборотът на излъчващия/публикуващия оператор от предоставените от него рекламни услуги, без приспадане на разходи. Данъчните основи на свързаните помежду си дружества се събират. Ето защо приложимата данъчна ставка се определя от оборота от реклама на цялата група в Унгария.

Налице е специална данъчна основа за саморекламиране, т.е. реклама отнасяща се до собствените продукти, стоки, услуги, дейности, наименование и представяне на излъчващия/публикуващия рекламата оператор. В този случай данъчната основа по отношение на която се прилага данъкът, са преките разходи, направени от излъчващия/публикуващия рекламата оператор във връзка с нейното излъчване/публикуване.

В закона се предвижда прогресивна структура на данъчни ставки, които нарастват от 0 % и 1 % за дружества с малък или среден по размер оборот от реклама до 50 % за дружества със значителен оборот от реклама.

Изменението от 2015 г. замества  прогресивната скала от шест данъчни ставки от 0 % до 50 %   с двойна ставка.

Комисията откри официалната процедура по разследване, тъй като  прогресивността на данъчните ставки обосновава държавна помощ и мерките не изглеждат съвместими с вътрешния пазар.

Решението съдържа същата констатация. Като последица от извода, че мерките представляват неправомерна и несъвместима държавна помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, тя трябва да бъде възстановена от нейните получатели съгласно член 16 от Регламент (ЕС) 2015/1589. Възстановяването на помощта е незабавно и ефективно.

Медиите обсъждат скритите (колко да са скрити – просто не са посочени в мотивите) цели на унгарските закони, както и губещите –  големите чужди медии. 

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Tagged