Category Archives: EU Law

Идва ли регулация на интернет

Медиите напоследък се активизираха по въпроса идва ли регулация на интернет. Излязоха публикации в някои сайтове, телевизиите правят предаване след предаване за съдържанието в мрежите.

Идва ли регулация на интернет? Не идва:  тя съществува

и в момента, каквото и значение да се влага в термина (допускам, че задаващите въпроса имат предвид съдържанието в интернет – защото ако имат предвид интернет като мрежа, правната уредба е съвсем очевидна):

Накратко: на този въпрос времето му е минало. Ако сте искали принципно да се съпротивлявате срещу регулация на съдържание онлайн – трябвало е вече да сте го направили.

Какво все пак се случва в момента?

Идеята за очаквана регулация вероятно идва от разговорите за речта на омразата онлайн и фалшивите новини онлайн, тъй като интензивно се обсъжда ефективна реакция към тях. За регулацията като средство за борба с речта на омразата онлайн се заговори по повод закон, приет в  Германия (The Network Enforcement Act, Netzwerkdurchsetzungsgesetz), който се очаква да влезе в сила през октомври 2017 – този закон предвижда отговорност за посредниците до 50 милиона евро.

Това е новината. Новото не е, че закон предвижда отговорност за реч на омразата. Нито  – за реч на омразата онлайн. Новото е, че отговорността се предвижда не за този, който говори/медиятаа за посредниците онлайн. Неслучайно е важно кой е медия и кой не е. И неслучайно германският закон става известен като Закон за Фейсбук.

Реакция – да, цензура – не: как да стане?

Проблеми при въвеждане на отговорност за посредниците има, и то не един. Да започнем от основното: искаме ограничаване на фалшивите новини и речта на омразата онлайн, но не искаме цензура. Можем да се позовем на члена на ЕК Ансип, и той смята така: по-лошо от фалшивите новини е Министерството на истината.

Какви са мислимите решения? За удобство аз ги разделям (по два критерия)  в четири групи:

1. саморегулиране на национално равнище –  етичните кодекси да се актуализират и самите посредници (компаниите) и техните асоциации да препятстват ефективно незаконното и причиняващото вреда съдържание. Пример в САЩ е т.нар. Партньорство за верификация на фалшивите новини – First Draft Partner Network (2016).

2. саморегулиране на наднационално равнище – пример за такава мярка е поемането на ангажименти от Facebook, Twitter, YouTube и Microsoft заедно с ЕК –  за преглед на   уведомления за незаконни изказвания, пораждащи омраза, за по-малко от 24 часа и, ако е необходимо, тези компании да премахват или прекратяват достъпа до подобно съдържание. Наистина, по данни на ЕК сега се реагира  за по-кратко време.

3. регулиране на национално равнище – вж примера със закона в Германия.

4. регулиране на наднационално равнище (с международноправни актове или с вторичното право на ЕС) – новото тук:

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги напредва. В момента се провежда триалог между институциите в търсене на работещи решения. Много вероятно е в ревизията да остане новото положение от проекта на ЕК за отговорността на платформите за споделяне на видеоклипове. Към това имат отношение и социалните медии (в частност социалните мрежи – засега не е известно ще бъде ли по-широко дефинирано в ревизията понятието социални медии), тъй като  – въпреки че директивата няма за цел   да регулира услугите на социалните медии – тези услуги   трябва да бъдат обхванати от регулиране, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответните социални медии.

Накратко, отговорността на посредниците вероятно скоро ще бъде уредена на наднационално равнище в ЕС и държавите ще трябва съответно да въведат отговорност в националните законодателства. Това не е предпочитание, това е констатация за факт.

Моето предпочитание е да не се стига до отговорност на посредниците в директивата –

А що се отнася до СЕМ – регулаторът няма да се справи по-добре от нас с фалшивите новини, пише КлубZ – и аз също засега нямам основание да смятам друго.

 

 

Съд на ЕС: лични данни на пътниците: споразумение ЕС – Канада: несъвместимост с Хартата

Защитата на резервационните данни на пътниците в ЕС не е нов проблем. Става дума за въздушните превозвачи, осъществяващи полети между ЕС и трети държави, и начините за използване на резервационните данни  (PNR данни), вкл. предаване на компетентните органи

През април 2016 г. е приета   Директива 2016/681 относно използването на резервационни данни на пътниците (PNR данни) с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления.

Но междувременно през 2014 г. Европейският съюз и Канада подписват споразумение относно обработката и предаването на резервационни данни на пътниците („PNR споразумение“). След като Съветът на Европейския съюз иска от Европейския парламент одобрение на споразумението, Парламентът сезира Съда, за да установи дали предвиденото споразумение е в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с разпоредбите за зачитане на личния живот, както и за защита на личните данни. За първи път Съдът трябва да се произнесе относно съвместимостта на проект за международно споразумение с Хартата на основните права на ЕС.
В  становище от юли 2017 Съдът отговаря, че PNR споразумението не може да бъде сключено в сегашния си вид поради несъвместимостта на редица негови разпоредби с признати от Съюза основни права.

Становище 1/15

Съдът констатира, че разпоредби от предвиденото споразумение са несъвместими с основните права, освен ако то бъде ревизирано така, че по-добре да урежда и уточнява намесите. В този смисъл Съдът приема, че споразумението би трябвало:

  •  да определя по-ясно и точно някои от подлежащите на предаване PNR данни,
  • да предвижда, че моделите и критериите, използвани при автоматизираната обработка на PNR данни, ще бъдат конкретни и надеждни, както и недискриминационни,
  • да предвижда, че ще се използват само бази данни, които Канада поддържа във връзка с борбата с тероризма и тежката транснационална престъпност,
    да предвижда, че PNR данните могат да се разкриват от канадските органи на публичните органи на държава извън ЕС само ако съществува споразумение между Съюза и тази държава, равностойно на предвиденото споразумение, или пък решение на Европейската комисия в тази област,
  •  да предвижда право на лично информиране на пътниците във въздушния транспорт в случай на използване на техните PNR данни по време на престоя им в Канада и след заминаването им от тази страна, както и в случай на разкриване на същите данни на други органи или на частни лица,
  • да гарантира, че надзорът на правилата относно защитата на пътниците във въздушния транспорт при обработката на техните PNR данни се осъществява от независим контролен орган.

Като се има предвид, че не всички намеси, съдържащи се в предвиденото споразумение, се ограничават до строго необходимото и че в този смисъл те не са изцяло обосновани, Съдът стига до извода, че предвиденото споразумение не може да бъде сключено в сегашния си вид.

Въпреки че систематичното предаване, запазване и използване на всички данни на пътниците в основни линии са допустими, редица разпоредби на проектоспоразумението не отговарят на изискванията, произтичащи от основните права на Съюза.

Tagged ,

Медии и избори

Медии и избори – голяма и важна тема.

Нищо че дори свързаните с темата не обръщат внимание в кой закон се урежда поведението на медиите по време на предизборна кампания – започне ли  разговор за промени в медийния закон, най-често даваният пример са  правилата за поведението на медиите по време на избори – “да се преосмисли забраната за обявяване на резултатите по време на изборите” и др.под. Да се преосмисли – само че предизборната кампания се урежда в друг закон.

 

В  полза на интересуващите се Европейската аудиовизуална обсерватория издаде обзор  на правната рамка по темата медии и избори в държави от Европа.

Отнето разрешението на Фърст Диджитъл

През юни 2017 г. е отнето разрешението на Фърст Диджитъл за ползване на радиочестотен спектър за цифрово наземно разпространение на телевизия – програми на обществени оператори, издадено през 2010 г.  Мотиви: системно неплащане на държавни такси.

А фактически  БНТ разпространява програмите си по силата на разрешението на друга компания –  НУРТС Диджитъл  – още от 2016 г., пише Капитал  през април 2017 г.   Сагата с мултиплексите и контрола върху тях на Цветан Василев завършва в последна сметка с един т.нар. търговски мултиплекс за цялото наземно цифрово разпространение – така се очертава (вместо два търговски и един обществен, а по първоначалния план – и повече).

Кой е собственикът? НУРТС вече е част от Виваком, се казва на сайта на НУРТС.

Обществените програми се разпространяват следователно  от част от Виваком,  за подробности вж разрешението на Комисията за защита на конкуренцията   – Решение № АКТ-989-22.12.2015.  Имената, които липсват в решението – Спас Русев чрез Vіvа Еdgе Теlесоm Lіmіtеd   и компании, свързани с  VТВ, Дeлтa Keпитъл Инвecтмънтc OOД (Mилeн Beлчeв, Гeopги Beлчeв и Kpacимиp Kaтeв).

НУРТС навън от БТК, НУРТС вътре –  от приватизацията на БТК  по времето на НДСВ до днес водещ е интересът на едни хора и никога – българският цифров преход. Тук има кратка хроника.

 

Ето и решението на КРС за отнемане на разрешението. Шумно го издадоха, тихо го прехвърлиха, тихо го отнеха.

Не че не се очакваше преразглеждане на разрешенията в изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело 376/13.

 

 

Придобиването на Sky: важен е плурализмът не само в новините

В Обединеното кралство е въведен двоен икономически и неикономически контрол (контрол за плурализъм) при сливане и придобиване на медии.

Как работи британският модел най-ясно се вижда при конкретните сделки – както сега, когато Мърдок чрез 21st  Century Fox иска да придобие големият доставчик Sky.

Регулаторът Ofcom предаде доклад  на министъра на медиите и културата Карън Брадли за резултатите от приложения тест от обществен интерес  – без изненади, в доклада се сочи, че придобиването   повдига опасения от обществен интерес. Но те бяха   единствено във връзка с потенциалното влияние   върху дневния ред на британските новини.

Сали Бротън – Микова обръща внимание върху факта, че Ofcom погрешно   пренебрегва загрижеността за плурализма, който не е свързан  с новините. Това е интересно в светлината на евентуалното изменение на законодателството и у нас.

Развлекателни предавания

Новините са от решаващо значение за информирането на гражданите, но това не е единственото съдържание, което може да оформи обществения мироглед или ангажимент с политически въпроси или процеси, пише Бротън.  И за развлеченията  има убедителни доказателства, че  влияят върху  мненията за правоприлагането и гражданските свободи, позиции по въпросите на равенството между половете и политическите предпочитания. Знаменитости, които се появяват в телевизионни предавания, могат да повлияят върху политическите позиции и нивата на ангажираност. Съществуват и все по-големи доказателства за нюансираното влияние на сатирата и политическите комедийни предавания. Следователно, докато акцентът върху съдържанието на новините е оправдан, изключването на   друго съдържание от съображенията за потенциалните последствия на сделката   не е оправдано.

Спортни предавания

Спортните права   са обект на ожесточени   войни за наддаване. До 2016 г. двамата най-големи притежатели на футболни права   са доставчици на интернет услуги –  BТ и Sky. Прехвърлянето на спортното съдържание на платени платформи и платформи само онлайн може сериозно да засегне способността на хората от по-бедните общности, възрастните хора и хората в селските райони да имат достъп до спорта, пише Бротън.

Вертикална интеграция: мултиплатформено господство

Сделката ще даде на Murdoch Family Trust комбинация от  медийна собственост и собственост на мрежи за разпространение на съдържанието. Потенциалът на вертикалната интеграция е огромен.  Интеграцията има вредни последици за достъпа на зрителите до съдържание.

По тревогата в академичните публикации личи, че въпреки сложната и многостепенна процедура с участието на конкурентен и медиен регулатор  и  министър, въпреки очевидната заплаха за медийния плурализъм и дори за медийната независимост, сделката изглежда напълно възможна.

ЕП: медиен плурализъм в ЕС

На 11 юли 2017 г. в Европейския парламент се състоя изслушване по темата Медиен плурализъм. Домакин беше Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

Видео от изслушването

Изслушването беше разделено на две части.

1

В първата част  беше представен доклад за анализа на Европейския университетски институт (Флоренция) за медийния плурализъм 2016 в ЕС (МРМ 2016). Това е вторият анализ,  първият е за 2014-2015 г.

Обзорът обхваща всички държави от ЕС, а за 2016 г. – и Турция и Черна гора (Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова за България – МРМ2016 за България).

Предстои мониторинг за 2017 г.

МРМ 2016

2

Във втората част беше изслушан доклад за собствения анализ на LIBE, изготвен от  изследователи от Централноевропейския университет с помощта на национални докладчици от седем държави (Александър Кашъмов за България).

LIBE

 

 

ОК: регулаторът представя обществените медии

В Обединеното кралство   регулаторът OFCOM изготвя отделен отчет за обществените медии.

Докладът за 2017 вече е на сайта на регулатора.

Оценката на аудиторията по основни характеристики –

Досегашните отчети:

 

 

 

ЕС: когато искат да заплащаме с лични данни

В Официален вестник на ЕС:

Резюме на  становището на Европейския надзорен орган за защита на  данните относно Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание.

Интересно становище относно интересна и много разпространена хипотеза – предоставяне на привидно безплатни услуги, за които обаче заплащаме с личните си данни вместо с пари.

 

Има обаче един проблемен аспект на предложението, тъй като то ще се прилага в ситуации, при които за дадено цифрово съдържание се заплаща цена, но и когато цифровото съдържание се предоставя срещу изпълнението на други ангажименти, които нямат парично изражение, а са под формата на лични или други данни. ЕНОЗД предупреждава срещу въвеждането на всяка нова разпоредба, която предвижда, че хората могат да заплащат със свои данни така, както заплащат с пари. Основни права, като например правото за защита на личните данни, не могат да бъдат сведени до обикновен потребителски интерес и личните данни не могат да бъдат приемани като обикновена стока.

По-късно беше публикувано  предложението на Малтийското председателство на Съвета  за общ подход (1 юни 2017).

Пътят не този проект не е лек  – вж  и  становището на Франция (на Сената на Френската република) относно субсидиарността от 2016 г.

ЕС: преодоляване на геоблокирането

Работи се по Регламент  за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар.

Проектът на ЕК от  2016

Позиция на EDRI

В хода на обсъждането Регламентът вече се предлага да бъде за неопрадваното блокиране. Балансите са трудни и първоначалното очакване за отпадане на ограниченията изглежда няма да се оправдае.

Докладът на Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн   в Европейския парламент

Процедурата

ЕС: трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание

В Официален вестник на ЕС:

Регламент (ЕС) 2017/1128  за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар

 

Из съображенията:

Безпрепятственият достъп в рамките на Съюза до услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин на потребителите в техните държави членки на пребиваване, е важен за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за ефективното прилагане на принципите на свободно движение на хора и услуги. Тъй като вътрешният пазар включва пространство без вътрешни граници, което се основава, inter alia, на свободното движение на хора и услуги, е необходимо да се гарантира, че потребителите могат да използват преносими услуги за онлайн съдържание, които предлагат достъп до съдържание като музика, игри, филми, развлекателни програми или спортни събития, не само на територията на тяхната държава членка на пребиваване, но и когато временно се намират в друга държава членка за цели като развлечения, пътешествия, служебни пътувания или мобилност с учебна цел. Ето защо пречките, които затрудняват достъпа и използването на тези услуги в такива случаи, следва да се премахнат.

Целта на настоящия регламент е да се приспособи хармонизираната правна рамка за авторското право и сродните му права и да се изработи общ подход към предоставянето на услуги за онлайн съдържание на абонатите, които временно се намират в държава от ЕС, различна от тяхната държава  на пребиваване, като се премахнат пречките пред трансграничната преносимост на услуги за онлайн съдържание, които се предоставят по законосъобразен начин. Настоящият регламент следва да осигури трансгранична преносимост на услуги за онлайн съдържание във всички засегнати сектори и съответно да предостави на потребителите допълнителни средства за достъп до онлайн съдържание по законосъобразен начин, без да се засяга високото равнище на закрила, осигурено с авторското право и сродните му права в Съюза, без да се променят съществуващите лицензионни модели, като например териториалното лицензиране, и без да се засягат съществуващите финансови механизми.