Category Archives: EU Law

Европейската комисия одобри продажбата на БТК

От новините, които остават на втори план по време на пандемия – източник  Капитал

Европейската комисия обяви, че е одобрила продажбата на най-големия български телеком БТК на регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 20%. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. BC Partners влезе в нея през миналата година, като придоби мажоритарен дял от малко над 50%. Продавачът тогава запази миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.

Шести пореден собственик

Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване – от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за “Делта кепитъл инвестмънтс” (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката – 240 млн. евро.

Tagged

Мобилните технологии и проследяването на пътя на заразата

I

Първо картината,  така както е представена в един проект на Privacy International:

В целия свят се тестват безпрецедентни нива на наблюдение и използване на данни, както и на дезинформация.  Много от тези мерки се основават на извънредни правомощия, които се използват временно само при извънредни ситуации. Други използват изключения в законите за защита на данните за споделяне на данни.  Някои може да са ефективни и да се основават на съвети от епидемиолози, други няма да бъдат.

Но всички те трябва да бъдат временни, необходими и пропорционални.

От съществено значение е да ги следите. Когато пандемията приключи, такива извънредни мерки трябва да бъдат прекратени и действието им да бъде отчетено и анализирано.

Тази страница ще бъде актуализирана с отчитане на мерките.

Tracking

II

България е при по-лошите примери: параграф  41 от Закона за мерките по време на извънредно положение  предвижда, че

  • Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
  • Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
  • В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ

Незабавен достъп. Не се говори за съдебно решение. Свободна Европа установява, че  се предвижда „последващ съдебен контрол“, както е в случаите за предотвратяване на терористични нападения. Т.е. едва след като МВР получи информацията, районните съдилища могат да преценят, че искането е било неоснователно.

Формално за подлежащите на карантиниране,  фактически за всекиго – не е ясно как може да се установи кой подлежи и кой – не.

III

Нормално ли е проследяването на телефоните   – за целите на защита на здравето, в обществен интерес ?

Възможно е при определени предпоставки, не е нормално. Демократичните  държави използват данни, получени от мобилните устройства, за решаване на определени задачи, но задължително  балансират необходимостта от противодействие на пандемията с необходимостта от максимална защита на личната сфера, при това ограниченията се въвеждат като временни  Това става по различни начини, например:

  • Гражданите с позитивен резултат се призовават доброволно да предоставят достъп до данните си за определен срок (14 дни) преди установяване на инфекцията, за да се проследят контактите им;
  • Интернет компании предоставят обобщени анонимизирани данни за целите на мониторинга и математическото моделиране на разпространението;
  • Установените лица с позитивен резултат получават съобщение за висок риск и указание да се самоизолират, но идентичността им не се оповестява публично и данните им са под строга защита – за да се избегне стигма или злоупотреба с данни.

Избраният от българския законодател модел цели прилагане на цифровите технологии при отсъствие на необходимите гаранции  и за засегнатите от проследяването, и за останалите.  Въпросът е колко дълго ще трае това.

Междувременно: има вече обвиняем за заблуждаваща информация в социалните мрежи. Причината (в така изнесената причина не е докрай  ясно каква е заблуждаващата информация в мрежите):

чрез социалната мрежа той целенасочено е предприел действия, за да направи публично достояние начина, по който е напуснал столицата, грубо пренебрегвайки установените правила за предотвратяване разпространението на новия коронавирус COVID-19

Tagged

Правата на човека и пандемията

Докато тук министърът на финансите Горанов ни обяснява, че не е време за демокрация, в Обединеното кралство парламентарната комисия за правата на човека открива проучване дали мерките, предприети срещу пандемията,  са в  съответствие с изискванията/ демократичните стандарти за правата на човека:

„Времената на национална криза изискват силно и решително лидерство. Въпреки това  е жизненоважно да се  гарантира, че правата на човека   се спазват и хората остават изцяло защитени съгласно закона.

Комисията внимателно ще разгледа предприетите мерки и всяко предложено законодателство. Правителството трябва да защити правото на живот и в същото време да има предвид въздействието върху правата на човека, тъй като стремежът е да се защити страната в  безпрецедентно време. “

Тоав за лидерството е категорично вярно.

 

Дерогация на ЕКПЧ – няма нотификация. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение – прието.

В продължение на темата от последните дни – развитията от днес:

Министър  Екатерина Захариева обясни пред  бТВ, че е получила писмо от министъра на правосъдието, но ще подпише нотификационно писмо след направен анализ – какъвто още няма. Голяма част от държавите са заявили, че наложените от тях мерки не изискват дерогация, вкл Италия, Испания и най-засегнатите държави. Докато не излезе окончателно Закона за мерките по време на извънредното положение, няма да се вземе решение  – ако се вземе, ще е за срока на извънредното положение.

В някакъв смисъл това е отговор на казаното от министър Горанов, че не било   момент да се говори за демокрация: момент е, част от анализа налага ли се да се подаде нотификация

И второто развитие – парламентът прие ветото на президента. Оспорваните текстове отпадат от закона за извънредното положение, препратката е към новините на бТВ и много хубавата снимка е от бТВ на Ладислав Цветков

Правната_комисия_в_парламента_подкрепи_ветото_на_президента_-_bTV_Новините_-_2020-03-23_21.07.05

update:

Петиция, изчерпателно аргументираща  позицията срещу дерогация на чл.15

 

 

Съд на ЕС: Марката „Fack Ju Göhte“ и добрите нрави

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑240/18 P с предмет жалба на  Constantin Film Produktion GmbH, установено в Мюнхен (Германия) срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)  за отмяна  на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 януари 2018 г. по делото Constantin Film Produktion/EUIPO (Fack Ju Göhte) (T‑69/17, непубликувано.

Правна уредба на марката в ЕС: Регламент (ЕО) № 207/2009, след измененията му с Регламент 2015/2424, е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., от Регламент (ЕС) 2017/1001  относно марката на Европейския съюз. Във всеки етап между абсолютните основания за отказ по искане за регистрация  е марките да противоречат на обществения ред и на добрите нрави.

Марката, чиято регистрация е поискана, е словния знак „Fack Ju Göhte“, който впрочем е и заглавие на германска кинокомедия, продуцирана от Constantin Film, която е един от най-големите кинематографични успехи за 2013 г. в Германия. Две продължения на тази кинокомедия са излезли в кинозалите под заглавие „Fack Ju Göhte 2“ и „Fack Ju Göhte 3“ съответно през 2015 г. и 2017 г.

EUIPO отказва регистрация и отхвърля жалбата на основание противоречие с добрите нрави.

Жалбоподателят твърди, че изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общ отказ да се регистрират като марки изрази, съдържащи тези думи, което било видно от регистрацията като марки на Европейския съюз на знаци като „Fucking Hell“ и „MACAFUCKER“.

Според него Общият съд неправилно е приел, че не е установено, че съответните потребители, които говорят немски език, няма да бъдат шокирани от заявената марка. По-конкретно големият успех на едноименния филм, както и използването на този филм от Goethe-Institut (Германия) за педагогически цели обаче доказвали, че широката говореща немски език общественост, която в случая съставява съответният кръг потребители, разбира хумористичния характер на заявената марка и изобщо не я счита за шокираща или вулгарна.

EUIPO изтъква, че Общият съд в е взел предвид промяната в смисъла на израза „Fuck you“, обяснявайки, че той можел да се използва и за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого.

EUIPO подчертава още, че целта на изключителното право, предоставено от търговската марка, била да се гарантира ненарушената конкуренция, а не свободата на изразяване  –  докато заглавието на филм служи, за да отличи едно художествено произведение от друго и да опише неговото съдържание, като същевременно е проявление на свободата на изразяване и на художествената свобода. Средният потребител съзнавал тази разлика и следователно нямало непременно да възприеме марките и заглавията на филми по един и същ начин. Поради това дори за потребителите, които познават разглеждания филм, нямало да е възможно да се презюмира, че заявената марка се възприема като „шега“. По-нататък, съответните потребители в настоящия случай били доста по-многобройни от тези, които познават разглеждания филм и които са запознати с „жаргона на младите“.

Има спор и по тежестта на доказване – дали продуцентът трябва да докаже, че марката се възприема акто шега – или EUIPO да докаже, че не е така.

Съдът

39      Що се отнася до посоченото основание за отказ, следва да се отбележи, че тъй като понятието „добри нрави“ не е определено в Регламент № 207/2009, то трябва да се тълкува, като се държи сметка за обичайния му смисъл, както и за контекста, в който по принцип се използва. Както отбелязва генералният адвокат в точка 77 от своето заключение, в обичайния си смисъл това понятие се отнася до ценностите и до основните морални норми, които се спазват от дадено общество в даден момент. Тези ценности и тези норми, които биха могли да еволюират в течение на времето и да варират в пространството, трябва да се определят в зависимост от преобладаващия в това общество социален консенсус в момента на оценката. За целта на това определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст, включително при необходимост, културните, религиозни или философски различия, които са характерни за него, за да се оцени обективно това, което посоченото общество счита в този момент за морално приемливо.

40      Впрочем при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 проверката дали знак, чиято регистрация като марка на Европейския съюз е поискана, е в противоречие с добрите нрави, изисква анализ на всички специфични за конкретния случай обстоятелства, за да се определи начинът, по който съответните потребители биха възприели такъв знак в случай на използването му като марка за заявените стоки или услуги.

41      В това отношение, за да попадне съответният знак в приложното поле на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, не е достатъчно същият да се счита за проява на лош вкус. Той трябва към момента на разглеждането да се възприема от съответните потребители като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото във вида им, съществуващ към този момент.

42      За да се установи дали това е така, за основа следва да се ползва възприятието на разумна личност със среден праг на чувствителност и толерантност, като се вземат предвид контекстът, в който марката би могла да бъде срещната, както и при необходимост особените обстоятелства, характерни за съответната част от Съюза. Релевантни обстоятелства за тази цел са например законодателните текстове и административните практики, общественото мнение и съответно начинът, по който съответните потребители са реагирали в миналото на този знак или на други сходни знаци, както и всеки друг елемент, който би могъл да позволи да се оцени възприятието на тези потребители.

43      Проверката, която следва да се извърши по този начин, не може да се ограничи до абстрактна преценка на заявената марка или дори на някои нейни компоненти, а трябва да се установи особено когато заявителят се е позовал на обстоятелства, които могат да поставят под съмнение факта, че марката се възприема от съответните потребители като противоречаща на добрите нрави, че използването на посочената марка в конкретния и актуален социален контекст действително би било възприето от тези потребители като противоречащо на ценностите и на основните морални норми на обществото.

44      Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледа по същество първото основание, изведено от неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

45      В настоящия случай е безспорно, както констатира Общият съд в точки 14 и 17 от обжалваното съдебно решение, потвърждавайки в това отношение преценката на апелативния състав, че съответният кръг потребители е съставен от широката общественост немскоговорящи потребители в Европейския съюз, а именно в частност тези в Германия и Австрия.

46      Що се отнася до възприемането на заявената марка от тези потребители, Общият съд отбелязва в точка 18 от обжалваното съдебно решение, че посочените потребители ще оприличат тази марка на английския израз „Fuck you“, към който е добавено фамилното име Goethe, всичко това написано с различен правопис, произтичащ от фонетичното препредаване на тези думи на немски език. Макар в първото си значение английският израз „Fuck you“ да притежавал сексуална конотация и да носел отпечатък на вулгарност, той се използвал и в различен контекст за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого. Същевременно дори в тази хипотеза този израз оставал не по-малко вулгарен по естеството си и фактът, че е добавен елементът „Göhte“ в края на разглеждания знак, въпреки че не позволявал да се идентифицира до кого са „адресирани“ думите, от които се състои началото на посочения знак, не можел да смекчи тяхната вулгарност.

47      В точка 19 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обстоятелството, че филмът Fack Ju Göhte е бил гледан от няколко милиона души при излизането му в кинозалите, не означава, че съответният кръг потребители няма да бъде шокиран от заявената марка.

48      От това той прави извода, в точка 20 от обжалваното съдебно решение, че при тези условия трябва да се приеме, че апелативният състав правилно е преценил, че английския израз „Fuck you“ и оттам — заявената марка в нейната цялост са вулгарни по естеството си и че могат да шокират съответните потребители. При това положение той правилно бил заключил, че на заявената марка е трябвало да бъде отказана регистрация на основание член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

49      В това отношение трябва да се констатира, че осъщественият от Общия съд контрол не отговаря на стандартите по член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, изложени в точки 39—43 от настоящото решение.

50      Всъщност предвид социалния контекст и елементите, на които се позовава в това отношение жалбоподателят, и в частност на факта, че словният знак „Fack Ju Göhte“ съответства, както отбелязва Общият съд в точки 2 и 19 от обжалваното съдебно решение, на заглавието на германска кинокомедия, продуцирана от жалбоподателя, която е била един от най-големите кинематографични успехи на 2013 г. в Германия и е била гледана от няколко милиона души при излизането ѝ по кината, Общият съд, за да установи в достатъчна степен, че заявената марка се възприема от широката общественост, говореща немски език, като противоречаща на добрите нрави, не е можело да се ограничава до абстрактна преценка на тази марка и на английския израз, на който се оприличава от тази общественост първата част от същия.

51      Така обстоятелството, че самата марка е трябвало да бъде разгледана, не означава, че при това разглеждане е могло да не се вземат предвид елементите от контекста, които биха могли да хвърлят светлина върху начина, по който съответните потребители възприемат посочената марка.

52      Както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, сред тези елементи са например големият успех на посочената едноименна комедия сред широката общественост, говореща немски език, и обстоятелството, че нейното заглавие, изглежда, не е породило разногласия, както и фактът, че достъпът на младата публика до него е бил разрешен и че Goethe-Institut — културният институт на Федерална република Германия, развиващ дейност в световен мащаб — една от задачите на който е да насърчава изучаването на немски език, си служи с него за педагогически цели.

53      Доколкото тези елементи могат a priori да представляват индиция, че въпреки оприличаването на първата част от заявената марка на английския израз „Fuck you“ широката общественост, говореща немски език, не възприема словния знак „Fack Ju Göhte“ като морално неприемлив, Общият съд, за да направи извод за несъвместимостта на този знак с добрите нрави, не е следвало да се основава само на вътрешноприсъщата вулгарност на този английски израз, без да разглежда посочените елементи и без да излага по категоричен начин причините, поради които приема, въпреки тях, че широката общественост, говореща немски език, възприема посочения знак като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото, когато същият се използва като марка.

54      Не са достатъчни в частност за тези изисквания за контрол и мотивиране прости твърдения като това, фигуриращо в точка 19 от обжалваното съдебно решение, възпроизведено в точка 47 от настоящото решение, или това, фигуриращо в точка 30 от обжалваното съдебно решение, според което не било установено, че по повод на дейностите, по време на които съответните потребители биха могли да се сблъскат със заявената марка, тези потребители разпознават в тази марка заглавието на успешен филм и възприемат посочената марка като „шега“.

55      Що се отнася по-специално до последното твърдение, важно е да се отбележи, от една страна, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е трябвало да се увери, че EUIPO не е нарушила член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, който в рамките на процедура във връзка с абсолютни основания за отказ налага на последния да разгледа служебно фактите и да установи в достатъчна степен наличието на такива основания. От друга страна, необходимостта да се разгледат елементи от контекста като тези, описани в точка 52 от настоящото решение, за целите на конкретното оценяване на начина, по който съответните потребители възприемат заявената марка, изобщо не е обусловена от установяването на факта, че тези потребители разпознават в тази марка заглавието на едноименната комедия или че възприемат посочената марка като „шега“, като липсата на тези две обстоятелства освен това не позволява да се установи накърняване на добрите нрави.

56      Накрая, следва да се добави още, че противно на констатираното от Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение, според която „в областта на изкуството, културата и литературата съществува постоянна загриженост за запазване на свободата на изразяване, която не съществува в областта на марките“, свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се вземе предвид, както EUIPO признава в съдебното заседание и както посочва генералният адвокат в точки 47—57 от заключението си, при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009. В подкрепа на този извод впрочем е както съображение 21 от Регламент 2015/2424, с който е изменен Регламент № 207/2009, така и съображение 21 от Регламент 2017/1001, които подчертават изрично необходимостта от прилагане на тези регламенти по начин, който гарантира пълното зачитане на основните права и свободи, и по-специално свободата на изразяване.

57      От всички изложени по-горе съображения следва, че тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, направени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, са опорочени от грешки при прилагане на правото, които сами по себе си са достатъчни, за да се уважи първото основание за обжалване, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на това основание.

58      Следователно обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание за обжалване.

 

Tagged

Google и GDPR

Както всички, д-р Джими Раян използва търсачката Google. Но за разлика от всички д-р Раян е подел кампания срещу Google за нарушаване на чл.5 GDPR – личните данни се събират само за определени в закон цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели.

Д-р Раян смята, че  Google има лични данни за всички,  събирани от YouTube и Gmail и много други продукти,  но това не означава, че  може да използва тези данни в целия си бизнес, за каквито и да е цели.

В продължение на шест месеца д-р Раян задава на Google  въпросa: „Какво правите с моите данни?“ Въпреки че има право на тази информация съгласно член 15 от GDPR,  не получава отговор.  Според д-р Раян “Google е черна кутия. Какво става вътре се управлява от  разнообразни документи, написани за бизнес клиенти на Google, технологични партньори, разработчици, законодатели и потребители на Google.  Google събира лични данни от интеграции с уебсайтове, приложения и операционни системи за стотици неясно определени цели за обработка –   толкова неясно определени, че нямат смисъл или ограничение.  Поради което се нарушават принципите на GDPR.”

Жалбата на д-р Раян до органа за защита на личните данни

При успех

  • Google вече няма да може автоматично да включва потребителите на всички свои продукти и събиране на данни;
  •     няма да може да групира няколко заявки за съгласие заедно, за да свърже различни цели за обработка;
  •    ще загуби незаконното си предимство поради комбиниране и кръстосано използване на личните данни на потребителите; и
  •     хората, които използват продукт на Google, ще имат право да  оттеглят съгласието си за отделни продукти – или ще се стигне до функционално отделяне на продуктите  на Google, като  потребителите ще решават за какво конкретно дават съгласие да се ползват данните им.

Съд на ЕС: въздушен транспорт: обезщетяване

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑832/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) с акт от 20 декември 2018 г., постъпил в Съда от 21 декември 2018 г., в рамките на производство по дело A и др. срещу  Finnair Oyj.

Вярно, не е медийно право, но го съобщавам заради хубавите времена, в които хората летят, без да има затворени граници и летища, и скоро дано пак да е така.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004  относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Жалбоподателите   са направили резервация за директен полет на Finnair от Хелзинки (Финландия) до Сингапур. Полетът е отменен поради  технически проблем. Пътниците са премаршрутирани през Китай и полетът закъснява със седем часа.

Пътниците предявяват иск срещу Finnair за обезщетение 600 EUR, заедно с лихвите, поради отмяната на първоначалния полет Хелзинки—Сингапур. Освен това те искат Finnair да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 600 EUR, заедно с лихвите, поради закъснението с повече от три часа на полета Хелзинки—Чунцин—Сингапур, с който са премаршрутирани.

Това е и предмет на спора.

Съдът:  да, може да искат и второто обезщетение:

  • въздушен пътник, получил обезщетение поради отмяната на полет и приел предложение за премаршрутиране с друг полет, може да иска обезщетение заради закъснението на полета, с който е премаршрутиран, когато това закъснение е с толкова часа, че дава право на обезщетение, и изпълнилият този полет въздушен превозвач е същият, който е трябвало да изпълни отменения полет.
  •  въздушният превозвач не може да се позове на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, свързани с неизправността на така наречена част „on condition“, а именно част, която се заменя с нова само при неизправност на старата, включително когато превозвачът постоянно държи на разположение резервна част, освен ако — като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така — подобна неизправност е събитие, което поради естеството или произхода си не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол, като се има предвид обаче, че доколкото поначало е неразривно свързана със системата на работа на самолета, тази неизправност не трябва да се смята за такова събитие.

 

Tagged

Бъдещето на бТВ, Марко Рубио и 5G

Сенатор Марко Рубио (R-Fla)  иска правителствен преглед на предстоящата продажба на СМЕ  – от AT&T  на PPF  – в писмо от 26 февруари 2020, адресирано до министъра на финансите   и генералния прокурор.

Писмото  демонстрира нарастваща загриженост заради свързани с Китай сливания и придобивания, включващи американски активи. Рубио настоява за преразглеждане от комисията по чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS) на предстоящата продажба на AT&T на нейния дял от 1,1 милиарда долара в  CME Group  на чешката компания PPF Group.  Продажбата е обявена през октомври 2019 г. и очаква решение на ЕК.

Медиите съобщават още, че президентът на Чешката република Милош Земан е известен като много дружелюбен към Пекин,   настояващ Чехия да приеме Huawei за свой 5G доставчик.  Според  Рубио продажбата ще повлияе на националната сигурност на САЩ, тъй като приоритетите на Вашингтон включват  запазване  на  свободна и открита медийна среда по  света, както и да попречат на Комунистическата партия на Китай да подрива свободните медии в усилията си да подкопае демократичните стандарти в световен мащаб.

Ако PPF купи CME,  ще поеме контрола върху популярни  телевизионни канали в няколко централноевропейски страни –  Чехия, Румъния, България, Словакия и Словения. Каналите, включително лидерите на рейтинговия пазар ProTV в Румъния и bTV в България, достигат аудитория от 97 милиона души, според писмото на Рубио.

Рубио изнася факта, че дъщерното дружество на PPF Home Credit  е наело фирма за връзки с обществеността за  манипулиране на чешкото обществено мнение спрямо Китай чрез  „шпиониране на чешки политици, притискане на медиите да оттеглят новинарски статии, критични за Китай, и създаване на нов мозъчен тръст – Sinoskop – с предубедени анализатори, които да  влияят върху обществените дебати“.

В  Европейския парламент е постъпил въпрос от чешки депутат до чешката комисарка Йоурова, в чийто ресор е тъкмо плурализмът на медиите.  Как ще приложите  Merger Regulation, пита депутатът, за да предотвратите негативния ефект на сделката. Добър въпрос. Чакаме отговора на Йоурова и решението на ЕК.

Келнер вече идва у нас  за Нова телевизия, но чрез КЗК точно преди година държавата предпочете Домусчиев. За тази година Нова телевизия се превърна в каквото Домусчиев е обещал да я превърне,  но затова пък КЗК разреши и концентрация Нова телевизия/Нетинфо.

Междувременно имаме PPF/ Telenor.

Сега Келнер е дошъл и за бТВ. Не е докрай ясно как ще се развие процедурата, да видим първо решението на ЕК.

Ако изборът е  дали да бъде Китай зад планове за 5G, риск за националната сигурност, манипулиране на обществеността, износ на идеология от Китай за Европа и пр. –  или Делян Пеевски и пр. зад местен прилежащ бизнес  –  ще се продава  телевизор.

Tagged

Съд на ЕС: авторско право и мода

В края на миналата година Съдът на ЕС е публикувал решение по делото  C683/17 Cofemel — Sociedade de Vestuário SA срещу G-Star Raw CV относно закрилата на произведенията на приложното изкуство, в частност на дизайнерски произведения.

Cofemel и G‑Star са две дружества, извършващи дейност в сектора на проектирането, производството и търговията с облекла. Ищецът  G‑Star иска закрила за:

  • „моделите […] суитшърти и тениски […], [включващи] различни елементи в изработката си, по-специално щампованото изображение на предницата на суитшърта, комбинация от цветове, местоположение на поставянето на джоб на корема и наставките на джоба […]“ и
  • „[м]одел[а] [дънкови панталони,] [характеризиращ се с] начина, по който всяка от частите на различните три модела е скроена и монтирана. Използвайки части с различна дължина и форми, се създава крачол с […] 3-измерен ефект (3D), подгънат отвътре и назад и обхващащ крака на потребителя (ефект отвертка). Други елементи, които допринасят за „ефекта отвертка“, са стреличките („darts“), включени в модела на коляното по една за всеки крачол“.

Cofemel изтъква в защита по-специално че посочените модели облекла не могат да се квалифицират като „произведения“, ползващи се с авторскоправна закрила.

Преюдициалните въпроси

  • Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО , направено от СЕС, национално законодателство  да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, които, надхвърляйки полезната цел, за която служат, пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, като оригиналността е основният критерий за предоставяне на закрила на авторските права?
  • Допуска ли тълкуването на член 2, буква a) от Директива 2001/29/ЕО, направено от СЕС, национално законодателство да предоставя закрила на авторското право на произведенията на приложните изкуства, индустриалните дизайни и модели или дизайнерските произведения, ако в светлината на особено взискателна преценка относно художествения им характер и предвид преобладаващите тенденции в културните и институционални среди заслужават да бъдат квалифицирани като „художествено творение“ или „произведение на изкуството“?

 

Генералният адвокат:

Правната закрила на произведенията на приложното изкуство на практика съществува оттогава, откогато съществува и закрилата на интелектуалната собственост като цяло. Тя обаче все още трудно намира мястото си в системата на правото върху интелектуалната собственост. Последната обхваща три основни области: закрилата на изобретенията с патентното право, закрилата на интелектуалните творения с авторското право и закрилата на репутацията с правото върху търговските марки. Предвид декоративния си и същевременно утилитарен характер и своето толкова художествено, колкото и промишлено предназначение обектите на приложното изкуство подлежат на тези три форми на закрила, без обаче да отговарят напълно на целите и механизмите на нито една от тях. Макар да са разработени режими на закрила sui generis, по-специално в Европа, тази закрила така и не успява да си извоюва изключителен статус: тя винаги може да се кумулира с други видове закрила.

Закрилата на промишлените дизайни с авторското право създава по-специално два вида опасности: инфлацията на закрилата на авторското право и пречката пред свободната стопанска конкуренция. По тази причина в много правни системи са разработени механизми, предназначени да запазят закрилата на авторското право само за промишлените дизайни с висока художествена стойност.

Струва ми се обаче, че   характеристики, като „специфична композиция, основана на форми, цветове, думи и цифри“, „комбинация от цветове“, „разположението на джобовете на корема“ или още „кройка[…] чрез монтаж на трите част[и]“, в чието възпроизвеждане е обвинен Cofemel, следва да се анализират като идеи, които могат да бъдат изразявани по различни начини, и дори като функционални решения, и не следва да бъдат обхванати от закрилата на авторското право.

Според Генералния адвокат правото на ЕС не допуска промишлените дизайни да се ползват със закрила на авторското право само при условие че са с подчертан художествен характер, надхвърлящ онзи, който обикновено се изисква за други категории произведения.

Съдът:

Законодателят на Съюза е избрал система, съгласно която закрилата, предоставена на промишлените дизайни, и закрилата, осигурявана от авторското право, не се изключват взаимно. Трябва да се провери дали модели могат да се квалифицират като произведения.

Закрилата на промишлените дизайни, от една страна, и закрилата, осигурявана от авторското право, от друга страна, преследват коренно различни цели и се уреждат от отделни режими. Всъщност закрилата на промишлените дизайни цели защитата на обекти, които, макар да са нови и индивидуализирани, имат утилитарен характер и са предвидени за масово производство. Освен това тази закрила е предназначена да се прилага за ограничен, но достатъчен срок, за да даде възможност да се постигне възвръщаемост на инвестициите, необходими за създаването и производството на тези обекти, без обаче да възпрепятства прекомерно конкуренцията. От своя страна закрилата във връзка с авторското право, чиято продължителност е значително по-голяма, се прилага само за обектите, които заслужават да бъдат квалифицирани като произведения. 50

Но обстоятелството, че модели като разглежданите в главното производство модели облекла пораждат, надхвърляйки полезната цел, за която служат, собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка, не може да обоснове квалифицирането на такива модели като  произведения  по смисъла на Директива 2001/29. 55

Следователно Директива 2001/29  не допуска дадено национално законодателство да предоставя авторскоправна закрила на модели като разглежданите в главното производство модели облекла, тъй като, надхвърляйки полезната цел, за която служат, те пораждат собствен визуален ефект, който е забележителен от естетическа гледна точка.

 

Tagged

Цифровото бъдеще на Европа

Eвропейската комисия огласи своите идеи и действия за цифрова трансформация в Съюза. През следващите пет години Комисията ще съсредоточи усилията си върху постигането на три основни цели в цифровата сфера:   технология, която работи за хората;   справедлива и конкурентоспособна икономика  и   открито, демократично и устойчиво общество.

Представени са Европейска стратегия за данните и вариантите на политики, с които да се гарантира ориентирано към човека разработване на изкуствения интелект (ИИ).

Комисията ще представи по-късно през годината законодателен акт за цифровите услуги и план за действие за европейската демокрация, ще предложи преразглеждане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) и ще засили киберсигурността чрез съвместно киберзвено.

От страницата на ЕК:

Изграждане на цифровото бъдеще на Европа – въпроси и отговори

Информационни документи: