Category Archives: EU Law

Обединено кралство: RT нарушава изискванията за безпристрастност

Британският регулатор Ofcom информира, че информационната програма RT е нарушила правилата за телевизионните програми, като не е успяла да запази дължимата си безпристрастност в седем новинарски и актуални предавания за период от шест седмици.

По-рано тази година Ofcom стартира редица разследвания на RT, за да определи дали определени предавания  са спазили  изискванията за безпристрастност.

Регулаторът съобщава:

След като разгледахме предаванията и всички налични доказателства, включително писмените и устни изявления, направени от RT, стигнахме до заключението, че следните седем предавания нарушават изискванията  за безпристрастност:

Спутник, RT, 17 март 2018 г., 19:30 ч .;
Новини, RT, 18 март 2018, 08:00;
Спутник, RT, 7 април 2018 г., 19:30 ч .;
Crosstalk, RT, 13 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 16 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 20 април 2018, 08:30; и
Новини, RT, 26 април 2018, 08:00 часа.

Три от анализираните предавания в посочения период не нарушават правилата.
Регулаторът е уведомил RT, че има  намерение да обмисли  налагането на законова санкция.

Broadcast and On Demand Bulletin issue number 369 (PDF, 2.15 MB).

 

Днес ЕК започна прилагането на своя план за действие при липса на споразумение с Обединеното кралство

В прессъобщение ЕК обръща внимание, че Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз след 100 дни. Предвид продължаващата несигурност в Обединеното кралство по отношение на ратификацията на споразумението за оттегляне, договорено между ЕС и Обединеното кралство на 25 ноември 2018 г., и призива на Европейския съвет (член 50) от миналата седмица за засилване на работата по подготовката на всички равнища и за всички сценарии днес ЕК започна прилагането на своя план за действие при липса на споразумение.

Така Комисията изпълнява своя ангажимент до края на годината да приеме всички необходими предложения във връзка със сценария, при който няма постигнато споразумение, както е посочено в нейното второ съобщение относно готовността за Брекзит от 13 ноември 2018 г.

Днешният пакет включва 14 мерки в ограничен брой области, в които липсата на споразумение ще доведе до значителни сътресения за гражданите и предприятията в ЕС-27. Сред тези области са финансовите услуги, въздушният транспорт, митниците и политиката в областта на климата.

ЕС: Заключения на Съвета относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика

ЕС се активизира да приеме множество законодателни предложения относно медиите, електронните комуникации и цифровата икономика преди изборите за ЕП 2019.

Днес в Официален вестник на ЕС са публикувани  Заключения на Съвета относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика. В констативната част четем:

Секторите на производство и разпространение на съдържание, които включват съдържание и творби от медиите (с аудиовизуално, печатно и онлайн съдържание), както и други сектори на културата и творчеството, са основни стълбове на общественото и икономическото развитие на Европа. Качеството и разнообразието на европейското съдържание са вътрешно присъщи на европейската идентичност и изпълняват съществена роля за демокрацията и социалното приобщаване, а също и за динамичния и конкурентоспособен характер на европейските сектори на медиите, културата и творчеството. Тези сектори освен това укрепват меката сила на Европа на световно равнище. Със своето комплексно въздействие те благоприятстват иновациите, творчеството и благосъстоянието в други области;

Цифровите и онлайн технологиите представляват голяма възможност за създаване на благоприятни условия за нова ера на европейското творчество. Освен това те предоставят възможност за по-голям достъп до европейско културно съдържание и за съхраняване, утвърждаване и разпространение на нашето европейско културно наследство, например посредством използването на виртуалната реалност. Цифровите технологии дават възможност на всички участващи страни да придобият нови умения и познания, да разработят нови услуги, продукти и пазари и да достигнат до нова публика. Онлайн платформите, по-специално социалните медии и платформите за споделяне на видеоклипове, осигуряват достъп до огромно разнообразие на съдържание, особено от трети страни, за безброй потребители в Европейския съюз и по целия свят;

Използването на цифровите и онлайн технологиите поражда предизвикателства за европейските сектори на производство и разпространение на съдържание като цяло. Всички участващи страни трябва да адаптират своите бизнес стратегии, да развият нови умения, да разширят своите познания, да преосмислят структурата на своите организации и да направят оценка на своите модели на финансиране и производство/разпространение. Увеличаващото се използване на данни все повече оказва въздействие върху веригите за създаване на стойност на всички равнища. Това развитие има и огромно влияние върху очакванията и поведението на потребителите;

Глобалните онлайн платформи оказаха съществено въздействие върху цифровата трансформация. По-специално основаният на алгоритми бизнес модел на тези онлайн платформи, предлагащи съдържание с културен и творчески характер, включително медийно съдържание, и основани на персонализираното разпространение на съдържание и на реклами, специално насочени към потребителите, породиха въпроси относно прозрачността, дезинформацията, медийния плурализъм, данъчното облагане, възнаграждението на създателите на съдържание, опазването на неприкосновеността на личния живот, популяризирането на съдържанието и културното многообразие.

В горния контекст се изтъкват следните политически приоритети в дневния ред на Европейския съюз:

  • Създаване на благоприятни условия за многообразието, видимостта и иновациите
  • Създаване на равни условия
  • Укрепване на доверието в информацията и източниците
  • Подобряване на уменията и компетентностите.

 

Съд на ЕС: съдиите от ВС на Полша да продължат да изпълняват задълженията си

Dело C‑619/18 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 2 октомври 2018 г. Европейска комисия срещу Република Полша се гледа по реда на бързото производство.

 Поводът

е Законът за Върховния съд в Полша, който намали възрастта за пенсиониране за съдии от 70 до 65 години, предизвика масови улични протести. Една трета от общия брой на съдиите трябваше да се пенсионират.  Очакваше се PiS да  използва закона, за да назначи нови съдии, лоялни към управляващите. Малгожата Герсдорф (65), председател на Върховния съд на Полша, отказа да се оттегли. Тя заяви, че  полската конституция й гарантира правото да изпълнява шестгодишен мандат, и  нарече реформите “чистка”. Управляващите  отрекоха обвиненията с тезата, че съдебната власт в страната не е била правилно реформирана след края на комунизма през 1989 г.

Европейската комисия

иска от Съда на ЕС да  установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като е намалила възрастта за пенсиониране на съдиите във Върховния съд и прилага намалената възраст за назначените съдии във Върховия съд преди 3 април 2018 г., като също така е предоставила на президента на Република Полша право на преценка относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд,  като ЕК твърди, че:

  • с разпоредбите  на Закона   за Върховния съд, с които се намалява пенсионната възраст за действащите съдии, назначени във Върховния съд преди деня на влизане в сила на този закон (а именно 3 април 2018 г.), се нарушава принципът на несменяемост на съдиите.
  • с разпоредбите от Закона за Върховния съд, с които на президента на Република Полша се предоставя право на преценка относно удължаването на активната служба на съдиите във Върховния съд, се нарушава принципът на независимост на съдиите.

Временни мерки

В очакване на решението на Съда Комисията е поискала от Съда  като временна мярка да се гарантира, че съдиите от Върховния съд на Полша   могат да продължат да изпълняват задълженията си при условия на работа, каквито са имали преди Закона за Върховният съд да влезе в сила и  Полша да се въздържа от назначаване на нови съдии.

На 17 декември Съдът на ЕС се произнесе в полза на исканите от ЕК временни мерки.

  • Според Съда в конкретния случай аргументите, изтъкнати от Комисията, не изглеждат prima facie неоснователни от гледна точка на  принципите за несменяемост  на съдиите и  съдебна  независимост – тъй като Полша има задължение да гарантира ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на ЕС.
  • Освен това  прилагането на разпоредбите на разглежданото национално законодателство  преди окончателното решение на Съда на ЕС може да причини сериозни и непоправими щети на правния ред на ЕС. Съдът счита, че е налице неотложност.

 

 

Poland: What you need to know

Брекзит и медиите

В Обединеното кралство – вж  парламентарен доклад от 2018 г. и  отговора на правителството  –  се обсъжда бъдещето на цифровите индустрии   след Брекзит.

Брекзит в контекст: Обединеното кралство в контекста на аудиовизуалния пазар на ЕС е  доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория, представящ значението на   Обединеното кралство за аудиовизията в ЕС.

Изследване, възложено от Европейския парламент, анализира   Брекзит във връзка с регулаторната среда в ЕС.

Предизвикателствата пред европейските медии  след Брекзит са предмет и на академични анализи  (ТамбиниХаркорт).

В момента над 750 програми, базирани в ОК,  могат  да се разпространяват в целия Европейски съюз без ограничения, тъй като ОК е част от единния пазар на ЕС. Наближаването на датата 29 март 2019 принуждава базираните в Обединеното кралство доставчици внимателно да планират дейността си.

NBC Universal International Networks кандидатства за лицензии за  шест международни телевизионни програми пред  баварския медиен регулатор BLM. Говорител на компанията от NBC Universal International Networks потвърди, че  също като други международни медии, регулирани досега от Ofcom,  NBC се преориентира към лицензиране в други държави от ЕС.

Ирландският медиен регулатор BAI също е получил първото  заявление за лицензия от базиран  в Обединеното кралство тв доставчик.

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно: добре е да има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, има богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки. Нямам впечатление, че и в САЩ практиката е еднообразна.

Tagged

Генералният адвокат: Чл. 50 ДЕС позволява едностранна отмяна на уведомлението за намерение за напускане на ЕС

На 4 декември стана известно заключението на генералния адвокат по дело C621/18 (Брекзит).

Предлагам на Съда на ЕС да отговори на поставения от Съда на публичната служба, Inner House, First Division (Шотландия) въпрос, както следва:

Когато държава-членка е уведомила Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз, член 50 от Договора за Европейския съюз позволява едностранна отмяна на това уведомление до сключването на официално споразумение за оттегляне, при условие че решението за отмяната е взето  в съответствие с конституционните изисквания на държавата-членка, официално е уведомен Европейския съвет и отмяната не включва злоупотреба с право.

Tagged

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

Под заглавие “Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма” Международната федерация на журналистите   призовава  унгарските власти да не дават ход на формирането на огромен медиен конгломерат, който поставя под съмнение медийния плурализъм.

Собствениците на мнозинството от проправителствените медии в Унгария заявиха в сряда, че даряват своите компании на фондация “Централноевропейска преса и медийна фондация”. Новият десен медиен конгломерат ще включва кабелни новинарски канали, онлайн новинарски портали, таблоидни и спортни вестници и всички регионални общински вестници, няколко радиостанции и многобройни списания.

Според медиите, повечето от медиите, дарени на Фондацията, са били придобити или основани от съюзниците на премиера Виктор Орбан през последните няколко години. Някои от тях се превърнаха от относително независими в проправителствени медии  с обилна държавна и държавна реклама.

Медийните операции на фондацията ще бъдат ръководени от издател, известен с лоялността си към Виктор Орбан.

Според MPM 2017  “за унгарската медийна среда e характерен висок риск за медийния плурализъм […] чрез пряка и непряка намеса на правителството в медиите. В частния сектор на медиите все повече  доминират олигарси, близки до правителството”.

IFJ и EFJ припомнят, че държавите от ЕС имат   задължение да осигурят медиен плурализъм и среда, в която гражданите да могат да участват в обществения дебат и да изразяват идеи и мнения без страх. IFJ и EFJ призовават Европейската комисия като пазител на договорите да третира опитите на унгарското правителство да навреди на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт.

Подготвя се нов акт на консолидация – през 2014 г. парламентът   прие  изменение на закон, според който се обединяват всички държавни медийни компании, включително Magyar Televízió (MTV), държавната информационна агенция (Magyar Távirati Iroda – MTI) , Унгарското обществено радио (Magyar Rádió) и Duna TV, държавна медийна компания, излъчваща за унгарците в чужбина.

Сходните умове мислят сходно: и в Унгария, както авторите на  оттегления тази седмица у нас законопроект за задължителния пренос (кой знае защо го наричат проекта Харизанов)   – са се сетили да осигурят задължителен пренос (must carry) за проправителствените програми.

 

Днес е публикувано изменението на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

В Официален вестник на Европейския съюз  (OB L 303, 28.11.2018 г., стр. 69—92) е публикувана   Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Държавите от ЕС  въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с изменителната директива, до 19 септември 2020 г.

Държавите от ЕС съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с  Директива 2018/1808.

Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Мотивите:

Последното съществено изменение на Директива 89/552/ЕИО (Телевизия без граници), кодифицирана впоследствие с Директива 2010/13/ЕС, беше направено през 2007 г. с приемането на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Оттогава пазарът на аудиовизуалните медийни услуги се разви значително и бързо поради протичащото сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите. Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Зрителските навици, по-специално на по-младите поколения, значително са се променили. При все че основният телевизионен екран продължава да бъде важно устройство за споделяне на аудиовизуални изживявания, много зрители са преминали към други преносими устройства за гледане на аудиовизуално съдържание.

На традиционното телевизионно съдържание все още се пада основен дял от среднодневното време, прекарано в гледане. Въпреки това нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени.

Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността.

Tagged

ЗИД ЗАПСП: задължителен пренос срещу заплащане – настъплението на доставчиците

На сайта на Народното събрание беше публикуван законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Изменение на ЗАПСП, което всъщност е дълбоко навлизащ в уредбата на задължителния пренос (must carry) проект.

Кой е вносител на законопроекта:

  1. Данаил Кирилов, ГЕРБ
  2. Ана Александрова, ГЕРБ
  3. Емил Димитров Ревизоро, Обединени патриоти

Законопроектът предлага да се изменят две разпоредби от ЗАПСП: 

Чл.91, ал.1, .4 се изменя така:

Чл. 91. (1)  Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:

……………………………..

4. публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.

 

А пар.5 ал.2 ДР ЗАПСП се изменя така:

§5 (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права или сдружение на радио и/или телевизионни организации, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между организацията или дружеството и ползвателите или техни представителни организации.

Законопроектът предлага ощеи промени в Закона за електронните съобщения:
Чл. 49в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Комисията може да възложи задължения за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители, включително крайни потребители с увреждания, като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии съвместно с доставчиците на медийни услуги по реда на Закона за радиото и телевизията.

(3) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.

(4) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност. при заплащане  на справедливо възнаграждение по чл.91.1.1. ЗАПСП.

(5) Комисията преразглежда наложените задължения по ал. 1 с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.

 

Как точно да става това? Ето и последното ново предложение във внесения законопроект:

В 6-месечен срок от влизане в сила на този законопроект СЕМ заедно с доставчиците приемат правила за определяне на програмите по чл.49в.1  ЗЕС.


*

Какво предлага следователно законопроектът, да обобщим:

  1. в чл.91 – разширяване на обхвата, в който доставчиците имат изключително право да дават разрешението за заплащане.
  2. В пар.5 се появява правомощие на  сдружения на доставчици.
  3. Там, където ЗЕС урежда задължителния пренос, се предвижда СЕМ да определя програмите заедно с доставчиците.
  4. А ето централната идея – must carry  за доставчиците срещу заплащане
  5. По правила, определени от СЕМ заедно с доставчиците.

Има и една разпоредба срещу криенето на броя на абонатите.

В България сме виждали  лобизъм при регламентацията на must carry и досега –   вж Чии програми ще гледаме (2010) –  но този законопроект е нов връх, заедно с мотивите му.


Току -що на сайта на парламента се появи съобщение, че проектът е оттеглен.