Category Archives: EU Law

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар е гласувана от ЕП

На 26 март 2019 ЕП   гласува  (348:274 гласа) Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.

Две гласувания днес са свързани с приемането на тази директива.

Първото (№22 от дневния ред)  е процедурно – ще допуснат ли депутатите да се гласуват отделно изменения в текста на здирективата. Само с пет гласа разлика – 317:312 –  е решено да не се допуска гласуване на изменения (отделни разпоредби). Дори с по-малко, защото  шведите се объркали и натиснали грешния бутон. И те си имат проблем

Ако Lundgren и Wingren заедно със социалдемократите Ludvigsson и Guteland бяха гласували за допускане на изменения, членове 11 и 13 можеха да бъдат заличени.

Но в историята няма “ако”. От българските депутати допускането на изменения подкрепят осем – Кючук, Бареков, Джамбазки, Неков, Пирински, Малинов, Майдел и Уручев. Възможно е това да са депутатите, които биха гласували срещу отделни разпоредби. Но до такова гласуване не се стига, защото мнозинството (317 гласа)  е на обратно мнение – и гласуване на изменения не се допуска.

Второто гласуване (№23 от дневния ред)  е за директивата. Тук вече разликата в гласовете е по-голяма. Със 70 гласа преднина мнозинството в ЕП гласува за  директивата, включително чл.11 (нов 15) и чл.13 (нов 17).

Между  тези 274, които гласуват против,  са и Реда, и Маковей. От българските депутати срещу директивата са гласували   Джамбазки, Кючук и Неков (update – от актуализирания протокол се вижда, че са добавени   Малинов и Станишев).

Група депутати от ГЕРБ/ЕНП – Ковачев, Майдел, Новаков, Уручев – както и Бареков се въздържат.

Протоколът/  copyrightvote ;

Поправките в гласуването за цялата директива (№23):

 

ПОПРАВКИ В ПОДАДЕНИТЕ ГЛАСОВЕ И НАМЕРЕНИЯ ЗА ГЛАСУВАНЕ
+ Danuta Jazłowiecka, Aleksejs Loskutovs, Andrey Novakov, Sirpa Pietikäinen
Francisco Assis, Johannes Cornelis van Baalen, Biljana Borzan, Maria Grapini, Svetoslav Hristov Malinov, Thomas Mann, Csaba Molnár, Marek Plura, Răzvan Popa, Gabriele Preuß, Sergei Stanishev, Ramon Tremosa i Balcells
0 Kazimierz Michał Ujazdowski

 

Какво следва –

Юлия Реда се спира на този въпрос в изказването си днес:

 

Позицията на ЕК е известна, според Комисията тъкмо това е необходимата ревизия. Съветът се очаква да гласува на 9 април. Следва транспониране в срок от 24 месеца от влизането на директивата в сила.

Много вероятно е тази директива да има трудна съдба и да се наложи Съдът на ЕС да се занимава с нея. Жив е споменът за 2006/24, която беше трудно и в протести приета, трудно и в протести въведена в националните законодателства и накрая беше обявена за невалидна.

актуализираният протокол

ЕС: Система за бързо предпреждение срещу дезинформацията (Rapid Alert System, RAS)

Европейската комисия и Върховният представител предложиха конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на Система за бързо предупреждение (Rapid Alert System, RAS) , както и стриктен контрол върху прилагането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите.

Планът за действие също така предвижда увеличаване на средствата, които се отделят за тази цел.

Системата за бързо предупреждение включва платформа и мрежа от 28 национални точки за контакт.

Tagged

#savethenet: авторско право: какво ще гласува ЕП

Благодарение на Юлия Реда, член на ЕП, се ориентираме във версиите на проекта на Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Става ясно, че най-противоречивите разпоредби – чл.11, права на издателите и чл.13, филтри – вече са чл.15 и съответно чл.17 от проекта – и така ще останат във версията за гласуване – то е насрочено за във вторник, 26 март, 12 и 30.

Ето и целият проект на директивата.

Разпоредбата на известния ни член 13 е разположена (вече като чл.17) на страници 120-129.

Говорят експертите

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: резултати от наблюдението

На 20 март ЕК публикува най-актуалните месечни доклади на Google, Twitter и Facebook за постигнатия през февруари напредък по изпълнението на поетите ангажименти за борба с дезинформацията. Подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията онлайн платформи имат ангажимент да докладват своя напредък преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

  • Всички платформи са потвърдили, че техните инструменти за оценка на прозрачността на рекламите с политическо съдържание ще започнат да функционират преди европейските избори през май.
  • Комисията призовава онлайн платформите да работят съвместно с научни изследователи и проверители на факти. Този достъп би могъл да спомогне за получаването на пълна и безпристрастна картина на моделите и тенденциите за дезинформация и следва да бъде осъществен при пълно зачитане на Общия регламент относно защитата на данните.
  • Комисията настоява разработваните от онлайн платформите инструменти да са достъпни във всичките 28 държави — членки на ЕС, а не само в някои от тях.
Tagged

БСП пита Конституционния съд залагат ли цензура промените в закона за личните данни

Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.

Президентът наложи вето върху този текст, но мнозинството го прегласува.

Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД

При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.

#savethenet: предстои гласуване в ЕП

Защо членовете на Европейския парламент трябва да гласуват против разпоредбата на чл.13 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар:     

  • член 13 прави онлайн  платформите пряко отговорни за цялото потребителско съдържание, като не им дава избор, освен да филтрират съдържанието. За да  избегнат санкции, платформите ще въведат ограничения отвъд необходимото;
  • член 13 ще принуди онлайн платформите да наблюдават поведението на своите потребители и да създават технологии за предварително цензуриране на съдържание, дори когато няма нарушение на авторски права;
  • член 13 налага мониторинг, но софтуерът за мониторинг не различава законните употреби като пародия, специално разрешени изключения и други възможности за законна употреба. Това означава, че много произведения ще бъдат погрешно оценени и блокирани заедно с нарушенията на авторските права;
  • член 13 укрепва господството на няколко големи играчи в мрежата – само най-големите сайтове и медийни групи ще могат да си позволят да създават и прилагат тези инструменти. Според експерти последната версия на член 13 е такава, че засяга малкия бизнес;
  • член 13 ще доведе до принцип “виновни до доказване на противното”  за лица, идентифицирани погрешно като нарушители,  и те ще се налага да полагат усилия, за да възстановят правата си;
  • член 13 ще изисква  високи  разходи за разработка, поради което  технологията за наблюдение на съдържанието вероятно ще бъде въведена от  няколко големи доставчика, базирани в САЩ, които още повече ще укрепят пазарната си позиция и ще имат  пряк достъп до поведението на всички потребители на интернет платформи в ЕС;
  • член 13 ще създаде огромна тежест за онлайн  компаниите и ще обезсърчава инвестициите в ново съдържание, нови платформи и ефективна конкуренция  на доминиращите платформи.
  • член 13 заплашва библиотеките и достъпа до информация в цифровото общество  предвид техническите проблеми и несъвършенства при използването на онлайн филтри.

Към аргументите, които европейските експерти, общественост и депутати  от ЕП излагат, трябва да се добавят и специфичните характеристики на медийния сектор  в България, отличаващ се с   необходимост от укрепване на малките гласове, медийната свобода и медийния  плурализъм, както и от иновации в сектора.

Предлаганите промени ще доведат до цензура по политически причини и нови възможности за заглушаване на критичните публикации от страна на всеки, който е на власт днес или в бъдеще, вече под знамето на защитата на авторските права.

Бъдещето на интернет е на кръстопът.  Могат да се намерят по-добри начини за защита на авторските права при по-справедлив баланс със свободата на  изразяване.

Филтрирането бързо се превръща в   основна тема в  предстоящата предизборна кампания за ЕП.   

Срещу член 13 са   лидери на общественото мнение като  основателя  на WWW Сър Тим Бърнърс-Лий, който  предупреждава, че разпоредбата е  непосредствена  заплаха за отворения интернет.

А има ли някой, който да заслужава по-голямо доверие от самия създател на WWW.

Ако и за вас сър Тим е авторитет, можете да споделите мнението си с членовете на ЕП, адресите им са тук

The #CopyrightDirective would hurt small-scale creatives and startups who would be unable to comply with a regulatory model designed for the era of the printing press. #EU reps must stand up for our digital future #SaveYourInternet https://t.co/tGxpRoWmeB— Tim Berners-Lee (@timberners_lee)

Обществените медии в условията на възхода на видеоуслугите по заявка


Британският парламент само в течение на година открива трето проучване – след Интернет: да се регулира или не и Дезинформация и фалшиви новини. Отделно британското правителство проучва как да се осигури бъдещето на висококачествената журналистика.

Днес FT съобщава, че комисия на британския парламент започва проучване относно това дали обществените медии в Обединеното кралство могат да оцелеят в условията на възхода на видеоуслугите по заявка – и дали в тези условия си струва обществените медии да бъдат запазвани.

Услугите за стрийминг като Netflix и Amazon Prime са предоставили хиляди часове съдържание за „по-малко от половината“ от цената вноската за телевизия, плащана в ОК. “Съществуват опасения, че популярността на видео услугите по заявка е направила излишни обществените телевизии”, се казва в изявление на комисията.

Комисията ще проучва дали концепцията за обществените електронни медии запазва значението си и как те могат да бъдат финансово жизнеспособни.

Подчертава се, че обществените радио и телевизия трябва да изпълняват редица задължения, включително относно обема и вида на рекламите, програмирането в специфични жанрове, начина, по който поръчват съдържанието и др., а в това време насреща имат онлайн играчи като Netflix, изразходвали за съдържание през 2018 г. невероятната сума 13 млрд долара.

Тони Хол, генерален директор на Би Би Си, подчертава неравнопоставеността между силно регулираните обществени медии и международните компании за видео по заявка. Например компания като Netflix може да актуализира приложението си седмично, без да има нужда от регулаторно одобрение.

През следващия месец могат да се изпращат писмени материали по темата на проучването.

И България е в условията на инвазия на онлайн гигантите, но заедно с това си имаме и ред локални проблеми. Би трябвало на по-голямо основание, отколкото в ОК, да очакваме систематична подготовка на законодателните актове.

Но не. В този край на континента не става така, в този край на континента проучванията не са на мода и само пречат да става каквото някой е казал, че трябва да става.


Съд на ЕС: Задължения за предоставяне на информация относно договорите от разстояние

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑649/17 Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. срещу Amazon EU Sàrl, по  преюдициалното запитване на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) в рамките на главно производство, в което Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. (Германска федерация на сдруженията на потребителите  изтъква, че средствата за осъществяване на контакт, които Amazon EU Sàrl  предоставя на потребителите преди сключване на договора, са неподходящи.

Спорът и въпроси към Съда на ЕС

Bundesverband упреква Amazon — платформа за онлайн продажби, че не изпълнява по ясен и разбираем начин задълженията за информиране на потребителите и така нарушава германското национално право за прилагане на Директива 2011/83. По-специално нарушена според асоциацията е правната уредба на действащия в Германия Закон за защита на потребителите, който в приложение на Директива 2011/83 задължава търговеца да посочи по ясен и разбираем начин, освен географския адрес, също и телефонния номер, както и номера на факса и адреса на електронната поща, ако има такива, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него.

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?

2)      Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?

4)      Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?

5)      От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?“.

Заключението

На Съда вече  е бил поставян въпросът дали е необходимо търговецът да предостави на потребителя телефонен номер, за да може да комуникира с търговеца, или е достатъчен друг начин за контакт, който да позволява бърза и ефективна комуникация.

 По този въпрос Съдът посочва, „че член 5, параграф 1, буква в) от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че доставчикът на услуги е задължен да предоставя на получателите на услугата още преди сключването на договор с тях, освен адреса на електронната си поща, и друга информация, позволяваща бързо осъществяване на контакт, както и директна и ефективна размяна на съобщения. Тази информация не трябва задължително да е телефонен номер“ (deutsche internet versicherung (C‑298/07, р.40)

Предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), по следния начин:

„1)      Директива 2011/83 — поради изискването за пълно хармонизиране и с оглед на нейното буквално, систематично и телеологично тълкуване — не допуска национално законодателство, което задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а във всички случаи, преди последният да направи поръчката.

2)      Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че не задължава търговеца да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нов адрес на електронна поща, ако реши да сключва и договори от разстояние.

3)      Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че като „налични“ в предприятието се считат само средствата за комуникация, които търговецът реши да използва за контакт с потребителите при сключването на договори от разстояние.

4)      Списъкът на средствата за комуникация, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС (телефон, факс и електронна поща), не е изчерпателен и търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени в този член, като например интернет чат или система за обратни обаждания, при условие че независимо от използваните средства за комуникация, той реално гарантира на потребителя възможността да избира измежду множество средства за комуникация, които да използва, както и възможността за бързо осъществяване на контакт и за ефективна комуникация, и при условие че информацията относно тези средства е предоставена по ясен и разбираем начин.

5)      За целите на прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС информацията за средствата за комуникация, предоставени на потребителя от търговеца, трябва да е достъпна по прост, ефективен и сравнително бърз начин.“

 

Tagged

Съд на ЕС: ограничаване на свободата на препредаване при подбуждане към ненавист, основана на националност

Стана известно заключението на Генералния адвокат  Saugmandsgaard Øe по дело C‑622/17 Baltic Media Alliance Ltd. срещу Lietuvos radijo ir televizijos komisija.

Заключението е по повод  преюдициално запитване  на Окръжен административен съд Вилнюс, Литва относно тълкуването на Директива 2010/13/ЕС,  Директива за аудиовизуалните медийни услуги,   в рамките на спор между Baltic Media Alliance Ltd.   и Lietuvos radijo ir televizijos komisija (Комисия за радио и телевизия на Литва относно решение на този орган, с което е наложено временно задължение за операторите, които разпространяват телевизионни програми,   да разпространяват телевизионния канал NTV Mir Lithuania само в платени пакети.

Това решение, което понастоящем е оттеглено, е било прието  след като  е установено подбуждане към ненавист, основана на националност.

Спорът и въпросите

BMA е дружество, регистрирано в Обединеното кралство, което притежава лицензия, издадена  от  OFCOM за разпространение на телевизионния канал NTV Mir Lithuania.

LRTK приема решение, с което налага на операторите, които препредават телевизионни канали по кабел, и на другите лица, които доставят на литовските потребители услуги за интернет разпространение на такива програми, за срок от дванадесет месеца от датата на влизане в сила на решението да разпространяват телевизионната програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети  – защото  излъченото  предаване „Ypatingas įvykis. Tyrimas“ („Специално събитие — разследване“) съдържа забранена съгласно член 19, параграф 1, точка 3 от споменатия закон информация, с която подбужда към ненавист, основана на националност. По-късно регулаторът отменя това решение и   започва процедура за временното  преустановяване на  разпространението. LRTK уведомява и OFCOM за въпросното нарушение.

ВМА подава жалба и твърди, че  спорното решение ограничава препредаването на телевизионна програма от друга държава членка. Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] само в случаите, когато държава членка на приемане възнамерява да преустанови излъчване или препредаване на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато държава членка на приемане предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудио-визуални медийни услуги?

2)      Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на приемане — ако установи, че в програма, препредавана или разпространявана по интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в  литовския закон –  да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на държавата членка на приемане, и на другите лица, които доставят услуги за разпространение на телевизионни програми по интернет, временно задължение да разпространяват или да препредават по интернет въпросната програма само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?“.

Заключението

Член 6 от Директива 2010/13, който забранява излъчването на предавания, подбуждащи към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.

Държавите  са длъжни по силата на член 3, параграф 1 от същата директива да гарантират свобода на приемането и да не ограничават препредаването на тяхна територия ( на разрешени от първата държава услуги на основания, които попадат в координираните области, сред които, припомням, е забраната за подбуждане към ненавист.

В член 3, параграф 2 от Директива 2010/13 обаче се предвижда възможността за допускане на изключение от тази свобода.

Запитващата юрисдикция  не поставя под съмнение факта, че съдържанието на това предаване представлява подбуждане към ненавист по смисъла на член 6 от Директива 2010/13.

Наложената мярка не води до пряка или косвена дискриминация в полза на създадено в страната съдържание и преследва цел от общ интерес. Тя преминава успешно и проверката за пропорционалност. Литовските органи не са забранили просто достъпа до програма NTV Mir Lithuania, а само са ограничили зрителската й аудитория. [75]

Според ГА мярката  (задължение за операторите, разпространяващи пакети от телевизионни канали на потребителите от първата държава, да излъчват или препредават тази програма само в платени пакети или срещу допълнително заплащане) — не попада в обхвата на чл.3 за ограничаване на свободата на препредаване. [77]

Иначе – в условия на евентуалност –  когато Директива 2010/13 е приложима, приемащата държава  — която възнамерява да предприеме срещу аудио-визуални медийни услуги от друга държава членка мярка, попадаща в приложното поле на член 3, параграфи 1 и 2 от същата директина — трябва да изпълни условията по споменатия параграф 2.

Но според ГА случаят не е такъв – заключението:

„Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива № 2010/13/ЕС (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле не попада мярка, която е предприета от държавата членка на приемане на програма от друга държава членка и която се състои в задължение за операторите, разпространяващи телевизионни програми на потребителите от първата държава, да излъчват или препредават въпросната програма само в платени пакети или срещу допълнително заплащане“.

Коментар

Решението на регулатора –  съответно заключението на ГА – са странни. Според тях има аудитория, за която подбуждане към ненавист е допустимо и обществено оправдано в контекста на условен достъп – така разбирам заключението на ГА. И това поставя според него случая извън обхвата на ограниченията на свободата на препредаване по директивата.

Не виждам защо условният достъп да е пропорционална мярка при подбуждане към ненавист. Условен достъп при защита на децата – да, но условен достъп по отношение на подбуждане къв ненавист?

 

Tagged

Интернет право: най-интересните развития през 2018

Ерик Голдман e американски професор в Санта Клара,  следи развитието на правото на интернет от години в блога си Technology & Marketing Law Blog – вж 20172016201520142013201220112010200920082007 , 200620052004 и 2003.

Излезе класацията на проф. Голдман за 2018 г., която започва с един негов туит отпреди време:

Когато бъдещите историци пишат историята на интернет, пролетта на 2018 г. ще отбележи повратната точка, в която регулаторите спряха да вземат под внимание потенциала на интернет като динамична, отворена и иновативна платформа #FOSTA #GDPR #CCPA

В класацията са намерили място регламентът за личните данни и директивата за авторското право, макар още да не е приета.