Category Archives: Media Law

Ревизията на авторското право в ЕС: политическо споразумение

I. Има съгласие

Постигнато е политическо споразумение  за модернизиране на правилата за авторското право за целия Европейски съюз. Остава одобрение от Съвета на 20 февруари и гласуване от ЕП по-късно през пролетта.

Как Европейският парламент представя новата директива:  по-висока отговорност, но това не е цензура.  Ще доведе  ли до инсталиране на филтри – не!

Европейската комисия и Ансип  приветстват споразумението с мажорни туити. В допълнение ЕК публикува позиция за   “преодоляване на  митовете” за новата регламентация.

II. Има реакция

Няма как   съобщението на ЕК за “митовете” да мине без реакция. Веднага реагира Юлия Реда: правите огромна грешка, ЕК, тези хора не са тълпа, това е демокрацията в действие!

В лагера на противниците на чл. 11 и чл.13:

  •  чл.11 – правата на издателите

Кратко съобщение от проф. Лайонел Бентли, участник в кампанията на академичните среди срещу чл.11 и чл.13

Какво казва Юлия Реда за сделката между Франция и Германия относно чл.11: Финалната версия много прилича на версията, която вече се  провали  в Германия – но е влошена версия,  не се ограничава до търсачките и агрегаторите на новини. Възпроизвеждането на повече от “единични думи или много кратки откъси” от новините вече няма да е свободно – това изискване ще обхване много от откъсите, които обикновено се показват заедно с връзките днес, за да ви дадат представа към какво съдържание водят връзките. Ще трябва да изчакаме и да видим как съдилищата тълкуват какво означава „много кратко“ на практика – дотогава за хипервръзките ще има правна несигурност.

Европейската федерация на журналистите за мерките в чл.11: “подиграват се с правата на журналистите”

Мерките подсилват системата, при която мощните издатели принуждават работещите журналисти и свободни професии да подписват договори, лишаващи ги от всичките им права, като по този начин им предлагат пропорционален или подходящ дял от нищо.

Това е лошо за журналистиката и лошо за Европа, съгласявайки се с това, институциите на ЕС или са наивни, или  цинично са предали ценностите на справедливостта.

Генералният секретар на EFJ Рикардо Гутиерес: “Това не е текстът, за който се надявахме и се борихме. Призоваваме представителите на Съвета и Европейския парламент да решават разумно и да отхвърлят всякакви дискриминационни разпоредби в него”.

  •  чл.13 – филтрите остават

 

Какво казва Юлия Реда за сделката между Франция и Германия относно чл.13: Всичко, което потребителите могат да качват, трябва да е с предварително уредени права. Доставчиците  няма да имат друг избор, освен да внедрят филтри, които по своята същност са скъпи и склонни към грешки. Доставчиците носят отговорност за нарушения, както ако са ги извършили сами. Тази огромна заплаха ще принуди платформите дори да превишават изискванията в директивата.

EDRI, Европейската организация за цифрови права: Лобистки текст.

III. А сега:

#SaveYourInternet campaign

Tagged

ПИК осъден за клеветническа информация в статия

На 12 февруари 2019 г.  състав на Софийския граски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков.

ПИК Нюз е осъден да заплати на  Емил Джасим обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на клеветническа информация, съдържаща се в статия на ПИК Нюз.

Пълният текст на решението

Преди националния празник на България през 2017 г. и преди изборите за парламент, на сайта ПИК  е публикувана статия със заглавие СКАНДАЛНА ГАВРА! Историк и учител от „Да, България” хули българщината навръх 3-ти март, нарича *******”  Твърди се, че Емил Джасим, определен като кандидат-депутат от политическа партия,  „хули“ българщината и Васил Левски и “дори си позволява пред аудиторията да нарече Васил Левски „л…но“.

СРС се произнася в полза на Джасим.  В жалбата срещу решението на първоинстанционния съд защитата на ПИК Нюз твърди, че

  •  не е налице виновно поведение на автора на публикацията, доколкото е отразена обществената реакция срещу презентацията на ищеца;
  • статията е резултат на добросъвестен журналистически анализ;
  • публикацията на сайта на ответника е препечатана от Труд  и  е процесуално недопустимо да се уважат исковете на ищеца срещу различни ответници във връзка с нанесените му неимуществени вреди;
  • публикувайки линк към презентацията на ищеца, медията е дала възможност на читателите да се запознаят с нея, което изключва изопачаване или скриване на информация;
  • ЕСПЧ  има практика за защита на свободата на изразяване, приложима в случая.

Софийският градски съд засяга множество въпроси в светлината и на практиката на Съда за правата на човека.

Отговорност за републикуване

Статията е препечатана от Труд. Съдът установява, че липсва позоваване и за автор е посочен ПИК. По този въпрос съдът приема следното:

Ирелевантно е за спора дали статията е препечатана от друга медия, доколкото не се спори, че в прикаченото към статията видео, което към момента на публикуване е било налично, се е съдържала цялата процесна лекция на ищеца и авторът на материала е могъл да се запознае с него, съответно да провери соченото в статията, от която се твърди, че е препечатана.

При републикуване, чрез което се разпространява клеветническа информация,  се ангажира отговорността на медията, която републикува:

в свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Съдът в Страсбург приЕ., че са необходими специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания ще зависи най-вече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по отношение на твърденията(Standard Verg lagsgesellschaft mbH (№2)).

В конкретиката на казуса се установява, че в процесната статия се твърди, че ищецът е нарекъл по недопустим и циничен начин историческа личност. Напълно предвидимо е, че публикуваният материал с подобно заглавие не само има опасност, но неизбежно ще засегне с висок интензитет личността на ищеца и мнението на обществото за него. Авторът на статията е имал възможност без особени усилия да провери твърденията си в статията, като се запознае със съдържанието на процесната лекция.

Ето защо съставът намира, че в случая не са спазени добрите журналистически практики и съответно дори и материалът да е взет от друга медия, което не се доказа по безспорен начин, то отговорността на медията не отпада.

Баланс на права

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че авторът на публикацията не е съблюдавал правилата за добра журналистическа практика, не е проверил информацията, която излага, а е извършил недопустимо нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията), което не може да бъде извинено и пренебрегнато за сметка на свободата на словото, прокламирана в чл.10 от Конвенцията.

Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл.8 от ЕКПЧ, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл.10 от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване.

ЕСПЧ е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността наличния живот съществува независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43 EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса между чл.8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва критерия за обществен интерес. В конркетния казус процесната статия, доколкото касае публична личност и нейни публични изказвания и виждания, може да породи конструктивен дебат, доколкото лицето се установи по-делото, че е член на политическа партия и участва активно в нейната дейност. За обществото е важно да се запознае с възгледите на публичната личност по отделни въпроси, дори и свързани с мнението му за исторически периоди и личности.

В този смисъл е позволено да се извършва оценъчна дейност на изказванията и поведението на лицето. Недопустимо е обаче да се възпроизвеждат клеветнически твърдения, които манипулират общественото мнение и целят популяризиране на даден материал. Доколкото се установи, че не ищецът е обидил историческа личност, в тази част статията се явява клеветническа и не може да попадне под закрилата на чл.10 от ЕКПЧ.

По тези критерии въззивният съд счита, че следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца за сметка на чл.10 от ЕКПЧ. ЕСПЧ е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer срещу Австрия). В делото Chauvy и други срещу Франция съдът тълкува чл.8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение.

Публични фигури

Следва обаче да се има предвид, че степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Petriva v Romania, като се съобрази факта дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл.8 от ЕКПЧ.

Съдът е приел, че защитата на репутацията на другите по смисъла на чл.10 §2 от ЕКПЧ обхваща политици, които не действат в личното си качество – Lingens v Austria. Безспорно съдът намира, че към 2017 ищецът е бил публична личност, тъй като е участвал активно в политическия живот на страната, членувал е в политическо движение и е бил кандидат на избори от листите на движението „Да, България“, както посочва и свидетеля И.. Следователно прагът на търпима критика спрямо публичните изяви на ищеца, каквато е и изнесената от него лекция, е завишен.

Оценка и твърдение за факт

Отговорност се носи за твърдения за факт, не за оценки – и съдът пространно аргументира защо следва тази линия.

Обществото има право да е информирано за възгледите на лица, които упражняват пасивното си избирателно право. Поради това, макар и действително натоварени с негативен смисъл, използваните изразни средства, с които авторът описва своето мнение за лекцията на ищеца, не са основание за ангажиране на деликната отговорност на ответника на основание чл.49 от ЗЗД.

ЕСПЧ е имал възможност да направи разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за неподлежащи на доказване – Nilsen and Johnsen v Norway. Оценъчните съждения се ползват с по-голяма степен на защита. Практиката на ЕСПЧ е в посока, че дори провокативни изрази могат да не бъдат определени като фактически твърдения.

Авторът дава свой прочит на лекцията, като определя твърденията в нея като „истинска Вавилонска кула от нагли лъжи и тотални манипулации“. Очевидно това са оценъчни съждения, които няма законова опора да бъдат приети за фактически твърдения и съответно да са основание при констатирана невярност да са основание за деликтна отговорност. Обратното тълкуване би нарушило чл.10 от ЕКПЧ, доколкото би се ограничила свободата на словото и би се попречило на свободното изразяване на журналистическо мнение.

Признавайки вреди на публична личност вследствие на цитираните по-горе оценки, Държавата, чрез съдебната власт, би нарушила ЕКПЧ. Още повече, че както беше посочено, обществото има интерес от това да бъде информирано относно публичните изяви и възгледи на политици. Няма пречка журналист в статия да изразява мнение и да дава собствена оценка на прояви на ищеца.

ЕСПЧ приема, че след като се установи наличието на оценъчни съждения е необходимо да се прецени дали е налично „достатъчно фактическо основание за тях (Turhan v Turkey). Следва да се има предвид, че не е допустимо зад понятието „оценъчни съждения“ да се прикрива необоснована критика, обида или друга укорима цел. Необходима е връзка между оценъчното съждение и факти, които да го подкрепят, за да не се злоупотреби с предвидената в чл.10 ЕКПЧ закрила и съответно нарушението да остане несанкционирано. Съдът намира, че по делото е налично достатъчно фактическо основание за оценъчните съждения, доколкото от свалената на хартиен носител публична лекция се установява действително, че ищецът защитава пред широка аудитория свои интерпретации на периоди от българската история, съответно различен поглед върху дейността и живота на известни исторически личности. В светлината на необходимостта обществото да познава публичните личности, техните възгледи за важни исторически събития, които очевидно не са част от техния личен живот, е оправдано да се използва по-висока степен на критика, съответно не е укоримо използването на въздействащи фрази, които представят мнението на автора за действията и възгледите на публично активна личност, още повече и политически активист.

Невярно и засягащо доброто име твърдение

В статията обаче има и клеветнически твърдения за факти. Приписва се на Джасим казано в разговор между деца за националния герой Левски, което той само цитира в подкрепа на  свои тези.

 заглавието на статията, съответно нейното съдържание, без всякакво съмнение оставя впечатление у читателя, че обидата изхожда от ищеца. С това поведение са нарушени основни принципи на журналистическата етика, направено е едно клеветническо и невярно твърдение, като единствената му цел е да предизвика негативни реакции в аудиторията, съответно да се подсили въздействието на материала. Подобна цел е недопустимо да се постига с такива средства, поради което съдът намира, че именно тези твърдения в статията и заглавието обуславят отговорността на ответника за непозволено увреждане.

 

Самото заглавие на статията е провокативно, цели да заостри вниманието на читателите, като ги насочи именно към обида, нанесена от ищеца на историческа личност. Ясно и недвусмислено е, че описаното в материала, ще доведе до негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към една личност и ще накърни репутацията му. В случая се установява, че авторът е пренебрегнал правилата за добра журналистическа практика, доколкото от статията е видно, че написаното е интерпретация […] авторът е бил наясно с действителното поведение на ищеца по време на лекцията, но за да привлече по-голям брой читатели, съответно за да въздейства материалът по-силно на аудиторията, е изопачил по недопустим начин фактите, като е направил клеветническо и невярно твърдение, че обидата е нанесена от ищеца.

[…] самото заглавие на статията е клеветническо и провокативно – то провокира не само интерес към статията, но и само по себе си насърчава формирането на укорими реакции спрямо ищеца, изразяващи се в неприязън и отправяне на заплахи.

Отговорността на читателите

Читателите на ПИК  нямат задължение да проверяват факти, те са се доверили на източника, смятайки, че ПИК е медия и спазва медийните стандарти.

Читателите на ответната медия нямат задължението и ресурсите да проверяват изложените в статията твърдения, съответно отговорност за тях носи техният автор или самото дружество при условията на чл.49 от ЗЗД. Читателите са се доверили, че авторът е извършил добросъвестна проверка, спазил е задълженията си, вменени му от съответния Етичен кодекс и са приели за безспорно и вярно изложеното както в заглавието, така и в самия материал.

Решението обаче  казва достатъчно за ПИК и източника му Труд,  за цялата  машина  за разпространение на клеветническа информация.

Facebook и проверката на фактите

Компанията Facebook винаги е настоявала, че има сериозно отношение към проверката на фактите.  „Имаме силни връзки с 34 партньори за проверка на фактите по света, които проверяват фактите на 16 езика и планираме да разширим програмата, като добавим нови партньори и езици.“

БиБиСи съобщава, че водещи организации в областта на проверката на фактите се оттеглят от сътрудничество с Facebook – последно това са агенция Associated Press и Snopes.

В края на миналата година  the Guardian публикува доклад, в който се твърди, че организациите са разочаровани от липсата на прозрачност във Facebook. Цитирани са представители на партньорските организации да казват:  „Те по същество са ни използвали за кризисен PR. Не приемат нищо сериозно” и “Те не приемат никаква форма на критика”.

Facebook работи с две други агенции за проверка на факти в САЩ. Едната, Politifact, заявява пред Би Би Си, че възнамерява да продължи да работи с Facebook през 2019 г. Другата, Factcheck.org,  засега не коментира.

Tagged

Кодекс срещу враждебната реч в ЕС: поредната оценка на резултатите

Днес е обявена четвъртата оценка за действието на Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.

Заместник-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви:

 Днешната оценка показва, че сътрудничеството с дружествата и гражданското общество носи резултати. Днес дружествата анализират 89 % от посоченото съдържание в рамките на 24 часа и вземат бързи мерки за отстраняването му, ако е необходимо. Това е два пъти повече в сравнение с 2016 г. Още по-важно, Кодексът е ефективен, защото спазва свободата на словото.

ИТ дружествата анализират 89 % от посоченото съдържание в рамките на 24 часа, а 72 % от съдържанието, което се счита за незаконни изказвания, пораждащи омраза, се премахва, в сравнение със съответно 40 % и 28 % през 2016 г., когато беше въведен Кодексът.

2016

В отговор на разпространението на расистки и ксенофобски изказвания, пораждащи омраза през май 2016 г. Европейската комисия и четири големи ИТ дружества (Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube) представиха Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.

На 7 декември 2016 г. Европейската комисия представи резултатите от първия мониторинг, за да се оцени прилагането на Кодекса на поведение.

2017

Резултатите от втория и третия мониторинг, публикувани на 1 юни 2017 г. и на 19 януари 2018 г., отчетоха траен напредък.

На 28 септември Комисията прие съобщение COM(2017) 555 final, в което се предвиждат насоки за действия за борба с незаконното съдържание онлайн.

2018

На 1 март 2018 г. беше публикувана Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн. Тя съдържа две части — обща част за мерките, приложими към всички видове незаконно съдържание, и специфична част, включваща специалните мерки, които платформите трябва да предприемат за отстраняване на терористично съдържание.  Нови дружества решиха да се присъединят към Кодекса: Google+(чиято дейност е замираща), Instagram, Snapchat, Dailymotion, френската платформа за игри Webedia (jeuxvideo.com).

Сега се публикуват и резултатите от четвъртия мониторинг.

Резултатите от четирите оценки са сравнени тук.

% of notifications assessed within 24h 1st monitoring

(Dec 2016)

2nd monitoring

(May 2017)

3rd monitoring

(Dec 2017)

4th monitoring

(Dec 2018)

Facebook 50.0% 57.9% 89.3% 92.5%
YouTube 60.8% 42.6% 62.7% 80.9%
Twitter 23.5% 39.0% 80.2% 88.0%
Overall 40% 51.4% 81.6% 88.9%
 
         

За повече информация

Информационен документ с ключови данни относно четвъртия мониторинг на Кодекса на поведение

Информационен документ: Как Кодексът на поведение спомогна за противодействието на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

Въпроси и отговори във връзка с четвъртата оценка на Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

Вето върху разпоредба от изменението на ЗЗЛД – обработване на лични данни за журналистически цели

Президентът наложи вето върху установените (с § 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни) критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Очакваме Народното събрание да се отнесе с внимание и според цялата сериозност на евентуалните последици към въпроса за балансите  – “помиряването” – на права и важността на свободата на изразяване.

 

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни,  приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям основната цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД ЗЗЛД) – осигуряване на ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Без съмнение, същото включва и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламентът) в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да предприеме действия за реализирането на заложените в тези разпоредби цели. Така чл. 85, пар. 1 от Регламента предвижда държавите членки да помиряват (от англ. reconcile – помирявам, съгласувам, сдобрявам) със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Подкрепям изцяло подхода в чл. 85 от Регламента. Като държава членка на Европейския съюз България се ползва от тази рамка за постигане на баланс между двете права чрез законови средства и механизми, които счете за подходящи. В този смисъл е и съображение 153 от Регламента.

Основното положение в чл. 85, пар. 1 от Регламента относно желаното помиряване на двете права е възпроизведено в чл. 25з, ал. 1 от ЗИД ЗЗЛД. В ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход – подредил е в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията. Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които „поради естеството на своята дейност” имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото”, без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг.

Заслужава да се отбележи, че самият Регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно. Очевидна е легитимността на преследваната от законодателя и вменената от Регламента цел да бъде намерен законов път за помиряването на двете жизненоважни за гражданите основни права. Но способът, който законодателят е приложил, предизвиква основателни възражения. Помиряването в чл. 85 на Регламента е предвидено за права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз – правото на защита на личните данни (чл. 8) и свободата на изразяване на мнение и информация (чл. 11). Съдържанието на т. 1-9 от чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД оставя впечатление, че посочването на критериите е изчерпателно. Точка 10 обаче съдържа „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ и опровергава това впечатление, като отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията-администратор, ученият и писателят в своята работа следва да съобразява, а по-късно и да доказва. Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване, е обречен на неуспех. Показателно за това е, че създаващото впечатление за изчерпателност изброяване по чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД завършва с общата формулировка на точка 10. Демонстрираната колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост.

Ролята на българския законодател в процеса на постигане целите на Регламента е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация.

Подобна уредба не е в услуга и на конституционното задължение да се осигури свободно от държавна намеса пространство за разгръщане на личността (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Това, разбира се, не изключва регулация, без която държавата не би могла да се погрижи позитивно за правата. Въпросът е за мярата, тъй като всяка регулация, когато е в повече, е отрицание на същността на личните основни права, която е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера (Решение № 2 от 2006 г. на Конституционния съд).

Свободата на изразяване на мнение и информация, както и правото на защита на личните данни, са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията). Що се отнася до правото на защита на личните данни, то е необходимо проявление на неприкосновеността на личната сфера на индивида, провъзгласена в чл. 32-34  от Конституцията, чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека. Съгласно чл. 8, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на защита на неговите лични данни.

Както бе посочено, в чл. 85, пар. 1 от Регламента изрично се повелява на държавите членки на Европейския съюз чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация, вкл. при работата на журналисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото.

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с изброяване на критериите по чл. 25з, ал. 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не постига предписаното съгласуване между двете конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация. Принципно положение, спазвано при преодоляване на конкуренция или колизия на основните права, вкл. в практиката на българския Конституционен съд (Решение № 3 от 2002 г.), е тяхното балансиране да се извършва по най-щадящ начин. В случая изискването да се изпълняват написаните в 10-те точки критерии, дори и поотделно, представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл. Конституционната практика възразява принципно спрямо такъв подход (Решение № 15 от 2010 г.), който се отклонява същностно от установените начала и стандарти на съвременната демокрация, и е недопустим.

Вероятно с така въведените критерии се е целяло „улесняване“ на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но не винаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята практика Конституционният съд е откроил значението на правото свободно да се изразява мнение като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество и като основно условие за неговия напредък и за развитието на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.).

Очаквам Народното събрание да изпълни конституционното си задължение и задълбочено да проведе ново обсъждане, което в този случай е особено важно. Не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

 

Прилагането на GDPR – първи оценки

В края на януари членове на ЕК направиха съвместно изявление, засягащо прилагането на Регламента за личните данни:

Положителното въздействие на новите правила вече се забелязва. Гражданите осъзнават все повече важността на защитата на данните и своите права. И те вече упражняват тези права, както е видно от ежедневната работа на националните органи за защита на данните. Досега тези органи са получили над 95 000 жалби от граждани.

Органите за защита на данните прилагат новите правила и координират по-добре своите действия също и в рамките на Европейския комитет по защита на данните. Те подкрепят предприятията – особено малките и средните предприятия, и гражданите, като им обясняват техните права и задължения.

Практическото прилагане от страна на държавите членки е вече в напреднала фаза. Прилагането в пет държави членки изостава, но вярваме, че те ще адаптират своето законодателство към новите европейски правила във възможно най-кратки срокове. Комисията продължава да следи този процес, за да се справи с евентуални пропуски и да помогне за това правилата за защита на данните да се прилагат в целия ЕС възможно най-скоро.

Наблюдава се ясно сближаване на международно равнище в посока на въвеждане на модерен режим за защита на данните. Това улеснява обмена на данни и подкрепя търговията. Най-добрият пример за това е неотдавнашното приемане на нашите взаимни констатации за адекватно ниво на защита с Япония. Така ние постигнахме най-голямата в света зона на свободно и безопасно движение на данни. Днес Европа не само гарантира строги вътрешни правила, но има водеща роля в световен мащаб.

Инфографика — ОРЗД в цифри

Информационен документ за опровергаване на митовете

Онлайн инструмент

Насоки на Комисията

Седем стъпки за подготовка на дружествата за Общия регламент относно защитата на данните

Покана за представяне на предложения за органите за защита на данните

Насоки на Комисията относно прилагането на законодателството на Съюза за защита на данните по време на изборите

 

Отговорността на медиите

Има граждани на Обединеното кралство, които отричат Холокоста, показва ново изследване.
Реакцията на Кристиан Аманпур в Twitter заедно с предупреждението на известната журналистка:

Добре е и българските медии   да имат предвид горното мнение за  разпространяването на фалшиви новини и   конспиративни  теории и значението на медиите за информираността.

Или поне тези от медиите, които по закон са длъжни да работят за демократичните, социални и културни потребности на обществото.

Tagged

#saveinternet: позицията на Googlе

Миналата пролет всички искаха директивата да се приеме, сега всички мразят директивата – всички,   с изключение на германските семейства – притежатели на вестници (които обичаха член 11) и най-големите звукозаписни компании (които отдавна са мечтали за член 13)  –  пише EFF, Фондация Електронна граница.

Сега, когато член 13 няма нито един приятел в света, освен един-единствен самотен германски евродепутат, може би е време да спрем да държим за заложник бъдещето на европейските авторски права  заради няколко звукозаписни компании.

Става дума, разбира се, за ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС. Твърдението на EFF е малко преувеличено, но не е далече от истината. Вече се знае, вчера Съветът не подкрепи предложението на Румънско председателство.

А междувременно: позицията на Google по проекта:

Авторското право е сложна област и притежателите на права често не са на едно мнение относно собствеността. В тези случаи става невъзможно за отворените хостинг платформи да вземат разумни решения относно правата по време на процеса на качване.

Платформите не биха имали друг избор, освен да блокират съществуващи и нови  видеоклипове от Европейския съюз с неизвестна или оспорвана информация за авторски права, за да се избегне правна отговорност.

Работим с политици, издатели и творци, за да предоставим препоръки към Директивата за авторското право, които ще помогнат да изпълни истинското си намерение – защита на творчеството и журналистиката.

Платформите, които действат внимателно, за да защитят собствениците на права, не трябва да носят отговорност за нарушаване на авторски права без процедура на предварително уведомяване.

В отговор на Ансип Юлия Реда е написала днес в Туитър: нищо не пречи да се приеме директивата без чл.11 и чл.13:

 

Tagged

ЕСПЧ: Хатиджа Исмаилова печели делото си в ЕСПЧ

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan.  Съдът е установил нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване.

Хатиджа Исмаилова е азербайджанска журналистка. Нейната работа често е била изключително критична към властта, по-специално е разследвала  азербайджанския президент Алиев. Арестувана, лежала в затвора, преследвана и подлагана на тормоз за публикациите и дейността си. Със защитата й се е ангажирала Амал Клуни.

През седмицата Съдът за правата на човека обяви, че Исмаилова печели делото си, като налице са нарушения по две разпоредби на конвенцията – чл.8 и чл. 10.

По конкретното дело Исмаилова изнася факти, че е получила заплашително писмо с искане да не публикува разследванията си. Скоро след това в интернет са публикувани видеоклипове със сексуален характер, заснети в жилището на Исмаилова.  Впоследствие в жилището са открити много скрити камери и   мрежа за предаване на видеото. Паралелно с това проправителствените медии я обвиняват в липса на професионализъм, антиправителствено пристрастие и неморално поведение.

Исмаилова твърди, че  държавата е била или пряко отговорна за много сериозната намеса в личния й живот, а именно заплашителното писмо, скритите камери в нейната спалня и публикуването на интимни видеозаписи онлайн или, във всеки случай, че органите не са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, като не са извършили ефективно разследване и идентифициране на отговорните лица.

Като се позовава на член 10 (свобода на изразяване), тя твърди, че държавата
пряко е участвала или не е предприела стъпки за предотвратяване на систематичната кампания срещу нея – и още, че тормозът в нейния случай е част от политическия модел на  клеветнически кампании срещу журналисти в Азербайджан.

Съдът приема, че има намеса в личния живот и нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Заедно с това,  тъй като заплашителното писмо е било свързани с  професионалната журналистическа дейност на Исмаилова,   държавата не е била просто задължена да предприеме мерки, за да я защити от намеса в личния й живот, но също така е имала задължение съгласно член 10 от Конвенцията да защити свободата й на изразяване. Властите   не са изпълнили своето позитивно задължение да защитават свободата на изразяване  – нарушение на чл. 10.

Tagged

За повече прозрачност относно проследяването на граждани

Един пример за ролята на медиите за защита на правата на гражданите. Сиатъл, щата Вашингтон.

Електронното издание The Stranger  в Сиатъл се обръща към федералния съд с иск за публично оповестяване на начина, по който се използват средствата за наблюдение и проследяване – тъй като и американците имат проблем с публичността и прозрачността на използването на специални технически средства за проследяване.

Изданието печели делото – но важно е какво следва:   съдът ще събира данни  за използване  на средствата за наблюдение и ще ги публикува  два пъти годишно. Докладите  ще бъдат  през януари и юли на уебсайта на съда. Тези доклади ще предоставят важни данни за дейността на правоприлагащите органи и биха могли да служат на изследователите, пресата и обществеността.

“Това ще позволи на The Stranger, както и на по-широката общественост, да научи колко често федералните правоприлагащи органи в Сиатъл правят подобни искания и дават на всеки по-добра представа за случващото се”, казват от изданието. “Това също ще улесни всеки, който иска от федералния съд да разкрие конкретна информация по конкретни дела.”

За сравнение –  информация  за контрола върху СРС у нас – говори Бойко Рашков, досегашен председател на бюрото за контрол:

Очевидно в парламента не се интересуват от решенията на ЕСПЧ. Сега на практика в България липсва външният контрол върху СРС – същото, за което бяхме осъдени преди около 10 години. Този орган фактически няма да изпълнява това, което трябва да върши, защото в бюрото не бяха избрани специалисти с правна квалификация, които да разбират от тази работа, т.е няма да има кой да следи за спазване правата на гражданите.