Category Archives: Media Law

DSA влиза за гласуване в Европейския парламент през юли

Комисията на Европейския парламент за вътрешния пазар IMCO одобри споразумението с държавите относно Закона за цифровите услуги (DSA). Уреждат се:

  • основни стандарти за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите; 
  • нови задължения за платформите, пропорционални на техния размер и обществените рискове, които създават; 
  • ред потребителите  да докладват за незаконно съдържание, след което платформите ще трябва да действат бързо. 
Според прессъобщението на IMCO новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на рисковете за обществото, които създават. Съгласно новите правила онлайн платформите  ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще бъдат упълномощени да докладват за незаконно съдържание онлайн, а платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отчетни, например като позволяват на потребителите да бъдат информирани за това как съдържанието им се препоръчва. Много големите онлайн платформи ще трябва да предоставят на потребителите поне една опция, която не се основава на профилиране. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни.

Много големи онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще подлежат на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска на своите услуги, включително разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните ефекти върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн или алгоритми.

Европейската комисия ще има изключителни правомощия да контролира и да изисква от много големи онлайн платформи да се съобразяват. Той може да инспектира помещенията на платформата и да получи достъп до нейните бази данни и алгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени за окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС. Регламентът за DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Text of the provisional agreement – Digital Services Act

Дали Първата поправка позволява цензуриране на реч относно медицинска процедура, която ще стане незаконна

В днешния Ню Йорк Таймс се обсъждат ефектите на решението на Върховния съд на САЩ за абортите върху свободата на изразяване. Или иначе казано, дали Първата поправка на Конституцията позволява цензуриране (забрана) на реч относно осъществяването на аборти. Не е ясно дали съдилищата ще установят, че защитата, предоставена от Конституцията,  ще се прилага за поддръжниците на правата на аборт, тъй като те се стремят да заобиколят множеството нови ограничения.

Прави се паралел с хазарта, разрешен или забранен на щатско равнище, и се сочи решението United States v. Edge Broadcasting Company, което потвърждава федерален закон, забраняващ рекламирането на лотарии в щати, които не ги разрешават.

Какво ще стане, ако щатът Ню Йорк купи билбордове в Тексас, предлагащи да помогнат на жените там да пътуват на север за законен аборт?

 

Но новият правен пейзаж в САЩ е неизследван, оставяйки много малко сигурност за това какви закони сега отделните щати могат да приемат свободно, завършва публикацията.

Европейците имат в историята си решението по делото Open Door and Dublin Well Woman v. Ireland  на ЕСПЧ отпреди 30 години, с което се позволи информиран избор на жените от Ирландия за аборти другаде, където това е законно.
И едно позитивно развитие на самото законодателство в Ирландия.

ЕСПЧ: отговорност за оценъчно твърдение

За изказването на хърватския президент Стипе Месич

„Защо този адвокат казва, че съм политически покровител на [лицето], вероятно е известно само на него, но бих му предложил да посети Врапче [психиатрична болница], когато дойде в Загреб, защото човек [като него] може да получи ефективно лечение там…”

той е осъден в Хърватия за това, че е използвал публичната си позиция и свързаните с нея медии, за да дискредитира публично професионалния авторитет и професионалното доверие към хърватски адвокат.

Президентът се е почувствал предизвикан от твърдения на адвоката, че той е „нещо като политически покровител на лице, поръчало убийството“.

Президентът настоява, че цитираното по-горе негово изявление е представлявало опит за ирония и трябва да се разбира в контекста на ситуацията, след което подава жалба до Съда по правата на човека, твърдейки нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Става известно решението по делото Месич срещу Хърватия.

Съдът подчертава, че от националните съдилища се очаква да балансират правата  –  да установят баланс между правото на добро име  и правото на свобода на словото в съответствие с известните критерии, изведени от ЕСПЧ (в решенията по Axel Springer AG v Germany и Von Hannover v Germany),  които включват:

  • дали е направен принос към дебат от обществен интерес,
  • известността на съответното лице,
  • предишното му поведение,
  • съдържанието, формата и последиците от въпросното изявление, 
  • тежестта на наложената санкция.

Съдът решава, че президентът „ би могъл… да отрече сериозните обвинения срещу него, без да използва оспорвания език “ [101]. Според решението личните нападки срещу адвоката са обидни и не допринасят за дебат по въпрос от обществен интерес и надхвърлят границите на приемливата критика.

Съдът приема още, че атакуването на доверието в адвоката от лице с власт като хърватския президент, с висока вероятност действа в посока възпрепятстване на адвоката да упражнява професионалните си задължения.

Същевременно обаче Съдът заключава, че изявлението е метафорично и като такова представлява чиста оценъчна преценка. Като се има предвид, че ценностните преценки не трябва да подлежат на доказване, жалбоподателят не е необходимо да доказва истинността на твърдението си.

Това е принципът и интересното е защо ЕСПЧ не се произнася в полза на Стипе Месич. Работата е в това, че публичният опит на президента да дискредитира адвоката според Съда надхвърля границите на приемливата критика и независимо дали изявлението е метафорично или буквално, то не само накърнява репутацията на адвоката Юрашинович, но също така може да има „смразяващ“, възпиращ ефект върху упражняването на професионалните му задължения като адвокат“ [113].

Ето защо намесата в свободата на изразяване на президента е била „необходима в едно демократично общество“, което е преследвало законната и легитимна цел за защита на доброто име на адвоката. Липсва нарушение на член 10 от Конвенцията.

Заключенията на Съда са важни за разказа, защото балансът е най-сложната задача при прилагането на член 10 ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ е от водещо значение. Тук има санкция за оценъчно твърдение – което изисква изоставяне на простия разказ, че за оценъчно твърдение отговорност не се носи.

Tagged

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2022

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад 2022 представя картината за 2021 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът   е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

Това е поредната пета оценка, България участва от началото (пилотното изследване за 2014).

MPM2021 Results

MPM2020 Results

MPM2017 Results

MPM2016 Results

MPM2015 Results

MPM2014 Results

Новите резултати:

MPM2022 Results

Full report

Interactive

MPM Data

Резюме в четирите основни области (общо за държавите):

Базови индикатори
  • По-добрата оценка по отношение на защитата на правото на информация се дължи на транспонирането в националното законодателство на директивата на ЕС за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. За разлика от тях, условията на работа за журналистите продължават да се влошават поради увеличения брой SLAPPs и реч на омразата, както и наблюдение, особено онлайн.
  • Модерирането на съдържание от онлайн платформи е тревожно поради липсата на прозрачност в процеса на филтриране, премахване и блокиране.
Пазарен плурализъм
  • Областта на пазарния плурализъм се характеризира вече с висок риск през 2021 г., отразяващ нарастващите икономически заплахи за медийния плурализъм. Основният фактор е спадът в приходите от реклама за новинарските медии. Икономическата криза – свързана с въздействието на COVID-19 – и доминирането на платформите на пазара на онлайн реклама допринесоха за повишаване на риска в индикатора за жизнеспособност на медиите. MPM2022 потвърди тази тенденция: Пазарната концентрация в сектора на традиционните медии се увеличава, съчетана с нарастващата пазарна мощ на няколко цифрови посредника.
  • Има признаци на постковид икономическо възстановяване според нарастващите медийни приходи; не се установяват обаче по-добри условия за работа на журналистите.
  • Обществената подкрепа за медиите помага за възстановяването, но остава неефективна за насърчаване на иновациите в затруднения сектор.
  • Подобрената прозрачност в медийната собственост е резултат от транспонирането на Директивата за борба с изпирането на пари.
Политическа независимост
  • Зоната на политическата независимост е изложена на висок риск в 7 държави.
  • Политическата и търговска намеса в медиите остава сериозно безпокойство, особено по отношение на управлението и финансирането на PMS и държавната реклама, по-специално в Централна, Източна и Южна Европа.
Социално включване
  • Отчетени са леки, но забележими подобрения в областта на социалното приобщаване, въпреки постоянното недостатъчно представителство на жените.
  • Рисковете в онлайн сферата често са по-високи поради трудността при ефективното адаптиране на регулаторната рамка.

*

Българиястраница с резултатите

Пълният текст на доклад 2022 за България

Интерактивна карта 2022 – горе вдясно е управлението на картата за четирите области и всички 20 индикатора. Може да се види състоянието на риска за Блгария по области и индикатори.

Въпреки придвижването напред в индекса на Репортери без граници, мониторингът за медиен плурализъм по-скоро запазва България в известните нива на риска, като разликата, освен другото, се дължи и на факта, че оценката е за 2021 година.

Борба с дезинформацията за COVID-19: отчети на платформите

 Платформите отчитат своите мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през март и април 2022 г. и представят данни за резултатите от действията си.

Платформите съобщават за намаляване на нарушенията.

Докладите могат да бъдат прочетени тук.

Публикуван е ревизираният кодекс за поведение във връзка с дезинформацията

 

Европейската комисия публикува ревизирания (в официалния превод – укрепен)  Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Той е подписан от 34 заинтересовани страни, включително основни интернет платформи като Meta, Google, Twitter, TikTok, Microsoft и други технологични дружества и представители на гражданското общество.

Официалното прессъобщение сочи, че актуализираният кодекс има за цел да се преодолеят недостатъците на предишния кодекс с по-силни и по-подробни ангажименти и мерки, които се основават на оперативните поуки, извлечени през последните години. По-конкретно, новият кодекс съдържа ангажименти за:

  • Разширено участие: кодексът не е насочен само към големите платформи, но включва и различни участници, които имат роля за смекчаване на разпространението на дезинформация, и е отворен за присъединяване от нови участници;
  • Намаляване на финансовите стимули за разпространение на дезинформация, като се гарантира, че разпространителите на дезинформация не се възползват от приходите от реклама;
  • Обхващане на нови манипулативни поведения, като фалшиви профили, ботове или злонамерени дълбинни фалшификати, разпространяващи дезинформация;
  • Предоставяне на потребителитена по-добри инструменти за разпознаване, разбиране и сигнализиране на дезинформацията;
  • Разширяванена проверката на факти във всички държави от ЕС и на всички езици на ЕС, като се гарантира справедливо възнаграждение на проверителите на факти за тяхната работа;
  • Гарантиране на прозрачна политическа реклама, като се предоставя възможност на потребителите лесно да разпознават политическите реклами благодарение на по-доброто етикетиране и информация за спонсорите, разходваните средства и периода на показване;
  • Оказване на по-добра подкрепа на изследователите, като се подобрява достъпът им до данните на платформите;
  • Оценяване на собственото въздействиечрез стабилна рамка за мониторинг и редовно докладване от платформите относно начина, по който изпълняват ангажиментите си;
  • Създаване на център за прозрачност и работна групаза лесен и прозрачен преглед на прилагането на кодекса, като по този начин последният се поддържа пригоден за бъдещето и за използване по предназначение.

Както е известно, ЕС прилага “двойна предпазна мрежа” по отношение на дезинформацията – законодателни и незаконодателни мерки. Законодателните мерки са представени на първо място от  DSA.

Страните, присъединили се към кодекса,  имат 6 месеца, за да изпълнят ангажиментите и мерките, предвидени в него. В началото на 2023 г. те ще предоставят на Комисията първите си доклади за изпълнението. Като взема предвид експертни съвети и подкрепа от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), Комисията редовно ще оценява напредъка, постигнат в прилагането на Кодекса, въз основа на подробните качествени и количествено отчитане, очаквано от подписалите.

Създадената оперативна работна група ще наблюдава, преразглежда и адаптира ангажиментите с оглед на технологичното, общественото, пазарното и законодателното развитие. Тя ще заседава при необходимост и най-малко на всеки 6 месеца.

Още информация

Подписалите:

Digital News Report 2022

Публикуван е поредният доклад  за цифрови новини Digital News Report 2022 на Института Ройтерс. Той очертава ключовите проблеми, пред които е изправена индустрията в момент на дълбока несигурност и бързи промени. В сравнение с доклад 2021 се очертава  малко по-малко оптимистична картина, се казва в доклада. Макар че група от първокласни издатели на новини в целия свят отчитат рекордни цифрови абонаменти и нарастващи приходи, в по-общ план интересът към новините и цялостното потребление на новини е намалял значително в много страни, докато доверието е спаднало почти навсякъде – въпреки че най-вече остава по-висок, отколкото преди началото на кризата с коронавируса. Виждаме също така умората от новини – не само около COVID-19, но и около политиката и редица други теми – като броят на хората, които активно избягват новините, се увеличава значително. Появи се нова заплаха за глобалната сигурност под формата на нахлуването на Русия в Украйна. Това събитие ясно увеличи потреблението на новини във всички новинарски източници, но второ проучване на Digital News Report в пет държави, проведено в началото на април, показа допълнителни нива на селективно избягване, дори в страни като Полша и Германия, които са били пряко засегнати от конфликта. Докладът съдържа специална глава на въздействието на кризата в Украйна и отношението към медийното отразяване.  

Частта за България е написана от Стефан Антонов. През 2021 г. приключи 12-годишният мандат на премиера Бойко Борисов, което породи надежди за по-голяма медийна независимост в България.  Един оптимистичен знак беше санкционирането на Делян Пеевски, олигарх  и бивш медиен магнат, отдавна смятан за една от най-големите заплахи за свободата на медиите в България,  от Министерството на финансите на САЩ през юни 2021 г.  Но само 15% от хората в нашето проучване смятат, че българският медиен сектор в момента е свободен от неправомерно влияние от страна на бизнеса или политиката, отчасти поради ефектите от ерата на Борисов. Обществената Българска национална телевизия (БНТ), която години наред се смяташе за рупор на премиера Борисов, отговори на смяната на правителството, като смени лоялността си за една нощ, смята авторът. Подобно поведение на частните компании изглежда по-изненадващо. Когато Нова   и BTV бяха закупени през последните години от медийни групи извън България, имаше надежди, че това може да помогне за независимостта им. С Нова това до голяма степен е така. Но много други медии изглежда все още се фокусират повече върху собствените си връзки с политическата власт, отколкото върху журналистиката,  предоставят на новото правителство практически неограничено ефирно време и изглежда, в някои случаи, действат като правителствени комуникационни платформи,  се казва в доклада. Икономическата крехкост на сектора може да обясни желанието на всички собственици на медии да останат близо до властта.

DSA пред приемане

В четвъртък парламентарната комисия за вътрешния пазар  (Internal Market Committee) на ЕП обяви     постигнатото споразумение   с държавите от ЕС относно  Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

DSA заедно с Digital Markets Act (DMA)  определят   стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и за равнопоставеност на компаниите за години напред.

Новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на обществените рискове, с които са свързани. Микро- и малките компании ще имат допълнително време да се съобразят с правилата и ще бъдат обект на  изключения.

Санкциите за неспазване могат да достигнат до 6% от световния оборот на платформите. Прессъобщението на сайта на Европейския парламент се спира и на някои акценти:

По-безопасни онлайн пазари и прозрачни платформи

Съгласно новите правила онлайн платформите – като социалните медии и пазарите – ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще имат право да съобщават за незаконно съдържание онлайн и платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отговорни, в частност като  информират как   се препоръчва съдържанието.  Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни. Ще бъдат забранени  подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите.

Задължения за много големи платформи и търсачки

Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще бъдат подложени на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска за своите услуги, включително относно: разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните последици за основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн илиалгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени на окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС.

DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Още информация

ВАС за прилагането в България на закона Магнитски

По важния  въпрос как в България да бъде прилаган Магнитски – най-важните факти от  lex.bg  u  Лора Филева в Дневник:

ВАС окончателно обяви, че решението на МС за български списък по закона “Магнитски” е нищожно

Решението на служебното правителство за създаване на български разширен списък по закона „Магнитски“ е нищожно, защото е издадено при липса на компетентност – липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение, а липсата на материална компетентност винаги води до нищожност на издадения акт.

Това приемат поотделно два различни петчленни състава на Върховния административен съд (ВАС), които потвърдиха решенията на тричленните състави по две от общо над 60 дела, образувани заради наложените санкции по американския глобален закон. Първите две окончателни решения са по жалби на Ирена Кръстева (решението тук) и по жалба на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и Нове интернал” ЕООД (решението тук) срещу три точки от решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет – за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списъка, той да бъде публикуван на сайтовете на МФ и НАП, а държавните органи и дружества да прекратят отношенията си с тях.

Обявяването на решенията стана в контекста и на скандала с изтеклия вариант на проект/чернова/ идеи за  т.нар. “български закон Магнитски”. Дневник  информира, че според министъра на финансите  се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.

Очакването е за нормативен акт за прилагането на закона Магнитски и санкции,  наложени от други държави, това казва и ВАС: “липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение”  –  а не за “собствен Магнитски”:  това са две различни идеи.

По отношение на идеята за собствен Магнитски   главният прокурор Гешев е заявил в Брюксел, цитиран от Клуб Z, че закон “Магнитски”, подобен на американския, трябва първо да бъде приет на ниво ЕС, след което да бъде транспониран в националните законодателства.

Шести пакет от ограничителни мерки на ЕС по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна

Държавите от ЕС постигнаха споразумение относно шестия  пакет от санкции срещу Русия, включително  забрана за внос на  руски суров петрол и петролни продукти, пренасяни по море. Основните елементи на пакета според Reuters –  петролно ембарго, застраховки, банки и банкови услуги, медии, други ограничения за износ. На България ще бъде разрешено да внася руски суров суров и рафинирани продукти по море до края на 2024 г. 

ЕС разширява обхвата на съществуващата забрана за предоставяне на специализирани услуги за финансови съобщения (SWIFT), така че в него да бъдат включени още три руски кредитни институции — най-голямата руска банка Сбербанк, Московската кредитна банка и Руската земеделска банка, както и Беларуската банка за развитие и възстановяване.

Пакетът на ЕС разширява списъка на лицата и компаниите, по отношение на които се налагат ограничителни мерки – замразяване на активи и забрани за пътуване, свързани с военно-индустриалните сектори на Русия.  Според Reuters разширяването привежда мерките на ЕС в съответствие с подобен списък, съставен от Съединените щати.

За  медиите :

Според прессъобщението на Съвета, ЕС предвижда спиране на разпространението  в ЕС на още три руски държавни медии: Русия РТР/РТР Планета, Русия 24 и ТВ Център Интернешънъл. Тези структури са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информация и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави и ЕС и неговите държави членки. В съответствие с Хартата на основните права тези мерки няма да попречат на тези медии и техния персонал да извършват дейности в ЕС, различни от дейности по излъчване, например изследвания и интервюта.

Досега ограниченията бяха наложени с Регламент (ЕС) 2022/350 от 2 март 2022 към RT u Sputnik ( по Приложение XV  към регламента).

Сега ограниченията са предвидени в  Регламент (ЕС) 2022/879   от 3 юни 2022 и към медиите в Приложение VI – но след акт за изпълнение на Съвета – виж рециталите и самата разпоредба на член 5н.

Според Регламента:

<

С Решение (ОВППС) 2022/884 се удължава преустановяването на лицензите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на изборите, като мишена са и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза. Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, както е признато в член 11 от нея, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за преустановяване на дейността по излъчване на такива медии в Съюза, или на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

Целесъобразно е на Съвета да се предоставят изпълнителни правомощия да решава чрез актове за изпълнение и след разглеждане на съответните факти дали ограничителните мерки да станат приложими на датата, посочена в настоящия регламент, по отношение на едно или няколко образувания, изброени в приложение VI към настоящия регламент.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с правото на свобода на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива и правото на собственост, както са признати в членове 11, 16 и 17 от нея, тези мерки не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.

<Член 5н, т.21

21)

Приложение XV се изменя в съответствие с приложение VI към настоящия регламент.

Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

„Rossiya RTR / RTR Planeta

Rossiya 24 / Russia 24

TV Centre International“.

*

В допълнение е публикувано известие до субектите в Приложението:

Известие на вниманието на Rossiya RTR / RTR Planeta, Rossiya 24 / Russia 24 и TV Centre International във връзка с включването им в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

(2022/C 219 I/03)

Съветът включи посочените по-горе образувания в приложение IX към Решение 2014/512/ОВППС на Съвета (1) и в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2), с цел тези мерки да бъдат приложени, считано от 25 юни 2022 година, при условие че Съветът вземе решение след разглеждането на съответните факти.

Засегнатите образувания се уведомяват, че могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с включването им

Санкционният пакет в Официален вестник на ЕС

Как България приложи предходните санкции към медиите по Приложение XV на Регламент 350