Category Archives: Media Law

ЦИК санкционира Волен Сидеров за нарушение на добрите нрави, честта и доброто име

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ
№ 1689-МИ
София, 21.11.2019

ОТНОСНО: налагане на административно наказание на Волен Николов Сидеров, в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, за нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс

Централната избирателна комисия, като разгледа административнонаказателната преписка, образувана въз основа на Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от Стефка Савова Стоева – председател на Централната избирателна комисия, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ от Изборния кодекс (ИК) установи, че:

Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен в изпълнение на Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, като председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, затова че на 1 октомври 2019 г. от 21:00 ч. до 22:00 ч., гр. София, в предаването „Референдум“ в програмата на БНТ1 Волен Николов Сидеров е нарушил добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите, които са участвали в предаването. Нарушението се изразява в това, че по отношение на Ангел Джамбазки Волен Сидеров е използвал квалификации като „гей“ и „водещ гейпарада“, а спрямо водещата и останалите две участнички е отправил обръщението „ма“. Волен Сидеров, след отнемане на думата му, е заявил, че Красимир Каракачанов е откраднал от българския народ 1 милиард лева, като ги е предоставил на САЩ. Използваните епитети, неспазването на регламента, установен в БНТ1 при провеждането на безплатните диспути, съгласно сключеното Споразумение от 19 септември 2019 г. между генералния директор на БНТ и упълномощените представители на партии и коалиции, показват неспазване от страна на Волен Сидеров на установените правила за отразяване на предизборната кампания от обществена медия.

Извършеното деяние е изрично забранено от нормите на Изборния кодекс, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК, за което нарушение е предвидено административно наказание съгласно чл. 480, ал. 2 ИК.

От материалите безспорно се установява използването на неприемливи и обидни думи и квалификации.

Централната избирателна комисия приема, че е налице виновно нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 ИК от страна на Волен Николов Сидеров , в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и като кандидат за кмет на Столична община, за което е предвидено административно наказание по чл. 480, ал. 2 ИК.

АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен на основание чл. 40, ал. 2, предл. първо от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – в отсъствие на нарушителя, като на основание чл. 44, ал. 1 ЗАНН му е дадена възможност да направи писмени възражения по него в тридневен срок от подписването му. В законоустановения срок в ЦИК не е постъпило писмено възражение срещу АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г.

Установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение се потвърждава и от приложените по административнонаказателна преписка доказателства: Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г., препис-извлечение от протокол № 131 от 02.10.2019 г. на ЦИК, сигнал от БНТ, с вх. № МИ-20-288 от 22.10.2019 г., ведно с декларация на членовете от генералния директор на БНТ, членове на Управителния съвет, изпълнителен директор и директор на дирекция „Информация“, декларация на Обществения съвет на БНТ, 1 бр. CD със запис на предаването „Референдум“ по БНТ1 и сигнал от СЕМ, с вх. № МИ-20-285 от 2 октомври 2019 г., и сигнал от Ангел Чавдаров Джамбазки, с вх. № МИ-10-157 от 2 октомври 2019 г.

В съставения АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. съществува яснота относно характеристиките на деянието и обстоятелствата при които е извършено, начина на извършване.

За установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение приложение намира административнонаказателната разпоредба на чл. 480, ал. 2 ИК, съгласно която за нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК нарушителят се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

След като ЦИК провери АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, прецени събраните доказателства в съответствие с чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, и като взе под внимание тежестта на извършеното нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК от Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община и всички свързани с него факти и обстоятелства административнонаказващият орган намира, че не са налице предпоставките за приемане на случая за „маловажен“.

Предвид гореизложеното и като взе предвид принципа за съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, Централната избирателна комисия намира, че следва да наложи на нарушителя минималната предвидена в ИК глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Поради това и на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ във връзка с чл. 498 ИК във връзка с чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА на Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 480, ал. 2 ИК за нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК.

Доброволното плащане на наложената глоба може да се извърши по банков път, по банковата сметка на Централната избирателна комисия: BG07BNBG9661 3000 1070 01, Българска народна банка.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски районен съд чрез Централната избирателна комисия в седемдневен срок от връчването му на нарушителя по реда на ЗАНН.

Председател: Стефка Стоева

Секретар: Севинч Солакова

* Публикувано на

Tagged ,

ЕСПЧ: Политическо слово

Стана известно  решението на на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Savenko (Limonov) v. Russia (29088/08), представено на 26 ноември 2019.

ЕСПЧ   продължава да разработва стандартите за пределите на свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ. Този път става дума за допустимите предели на критика и границите между критика и засягане на доброто име.

ЕСПЧ приема  в решението си по делото, че руските съдилища са нарушили Конвенцията.

Фактите

Едуард Лимонов е руски гражданин, активист и писател. В участие на живо по радиото той заявява,  че съдилищата в Москва са  контролирани от кмета на Москва Юрий Лужков и не приемат анти-Лужкови решения. Осъден е да заплати 500 000 рубли на Лужков за клевета, за подкопаване на общественото доверие в органите и причинена вреда на  кмета, който не е обикновен гражданин, а  участва в изпълнителната власт. Тъй като Лимонов няма възможност да заплати сумата,  руските съдилища  ограничават   правото му да напуска Русия. Той се обръща към ЕСПЧ.

Решението

ЕСПЧ се възползва от възможността да  систематизира предишната си практика  и да потвърди елементите, които трябва да се обсъждат от националните органи при прилагането на балансиращия тест по чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че

  • Лимонов е  действал като опозиционен лидер по въпроси от обществен интерес – става дума за политическо слово, което се ползва с високо ниво на защита по смисъла на член 10 от ЕКПЧ относно упражняването на политическите права и функционирането на съдебната система.
  • Коментарите   са били направени по време на радиодебати,  в живо предаване    – което има различен стандарт на точност в сравнение с  писмени твърдения. Лимонов изразява възмущение  от  това, което той възприема като поредното отхвърляне на законни искания срещу правителството на Москва. Изказването се основава и на собствения си опит на Лимонов  от неуспешно отстояване на правото на свобода на мирни събрания в Москва,  а и  на опита на други хора, които са загубили съдебни производства, свързани с кмета на Москва. Съдът приема, че  има достатъчно фактическо основание за  реакцията на Лимонов. Съдът приема също така за установено, че жалбоподателят е имал право да изложи становището си по въпроси от обществен интерес пред  обществен форум . Стандартите, приложени от руските съдилища,  не са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ.
  • Критиката е насочена към политик – следователно лице с ниска степен на защита от критика.  Според съда политиците трябва да приемат и по-остра критика и не могат да претендират за едно и също ниво на защита с  гражданните, особено когато подобни критики не се отнасят личния живот на политиците.

ЕСПЧ установява още много висок размер на присъденото обезщетение – обстоятелство, което има смразяващ ефект.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Мнение в живо предаване, основано на факти – тук   има смисъл да се напомни решението на СГС по делото Мавродиев срещу Росен Босев.

Остава да очакваме решението на ЕСПЧ по българския случай. Още повече при положение, че съдия по делото срещу Росен Босев  е Петя Крънчева – също адресат на критични публикации на Росен Босев.

 

 

Tagged

Фондация Конрад Аденауер: обществените медии в Югоизточна Европа

Медийната програма на Фондация Конрад Аденауер публикува проучване по основни въпроси, свързани с обществените медии в десет държави от Югоизточна Европа.

Предпочитанията за  източник на финансиране (за десетте страни):  на първо място е рекламата, на последно – таксите.

what funding

Относно очакваното съдържание: новини на първо място.

 

 

 

Facebook и личните данни на потребителите: какво показва изтекла вътрешна кореспонденция

Документите, свързани с компанията Facebook, които могат да се прочетат на сайта на NBC News (7000 страници мейли, презентации, доклади, отчети, таблици) показват как лични данни са предоставяни на външни компании, разработващи приложения. Известна част – 1200 страници –  са маркирани като строго поверителни. Те са събирани във връзка с делото Six4Three v. Facebook. Компанията Six4Three съди Facebook за ограничаване на достъпа до предоставени вече данни на потребителите на Facebook.

Сред документите  има много малко доказателства, че неприкосновеността на личния живот на хората е основна грижа на Facebook. Документите  показват, че целта е да се поддържа властта на Facebook на пазара, а не  защита на потребителите, заключава NBC News.

Компанията има и други неприятности, NYT съобщава за разследване на практиките на Facebook по отношение на използването на лични данни в Калифорния и другаде.

Документите:

 

СЕМ: обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио

От протокола на заседанието на Съвета за електронни медии, 30 октомври 2019, т.1
Във връзка с предсрочно прекратения мандат на генералния директор на Българското национално радио, следва да бъде обявена процедура за избор на нов генерален директор.

София Владимирова направи уточнение, че в момента не се гласува процедура, тя е приета още 2016 г. от Съвета. В случая се гласува само времевата рамка за провеждането на конкурса. Очаква се визията на кандидатите върху така създалата се ситуация, техните решения, за да не се достига до подобни кризи;  да бъдат поети гаранции за нормализиране на ситуацията; да бъдат решени проблеми, които очевидно дълго време в годините, по една или друга причина, не са решавани и доведоха до ескалация на напрежението вътре в самото радио; да бъдат поети гаранции за спокойната и професионална работа на журналистите, които работят в обществения доставчик.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”:

  • Открива процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.
  • Срок на подаване на документи: до 05.12.2019г.
  • Обявяване на допуснатите до процедурата кандидати: до 08.01.2020 г.
  • Обявяване на допуснатите до изслушване кандидати: до 15.01.2020 г.
  • Изслушване: 20 – 21.01.2020 г.
  • Избор на генерален директор на БНР: 22.01.2020 г.
Tagged

ЕСПЧ: право на физически достъп до места и събития

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Szurovecz v. Унгария.

Европейският съд по правата на човека приема, че отказът да се предостави достъп до журналист  до  регистрационно-приемателен център за бежанци в Дебрецен, Унгария, е нарушение на правото му на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Новинарството, включително получаване на физически достъп до местата, където има важни събития,    е съществен компонент на разследващата журналистика.

Събирането на информация е важна подготвителна стъпка в областта на журналистиката и се намира в обхвата на защитата по чл.10 ЕКПЧ.

По теста за пропорционалност: ЕСПЧ приема, че има намеса в свободата на изразяване, че тя е била предвидена от закона и е преследвала легитимна цел за защита на личния живот на  обитателите на центъра. Въпреки това, като взема предвид значението на медиите в демократичното общество и на ролята на медиите за информиране по въпроси от значителен обществен интерес, ЕСПЧ  приема, че не е показано убедително, че  забраната за влизане е била необходима в едно демократично общество. Липсват данни и за анализ от страна на унгарските власти на баланса дали забраната е пропорционална на предвидените в закона цели.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

В коментари се посочва, че има известно развитие на съдебната пректика спрямо решението Pentikäinen, според което липсва нарушение на чл.10 ЕКПЧ при арест, преследване и осъждане  на журналист,  отстранен от полицията от мястото на демонстрации, съпътствани и от насилие. Съдът тогава приема, че журналистът е  имал  и други възможности да  докладва за демонстрациите. Сега Съдът признава правото на достъп и заявява, че наличието на други алтернативни източници не погасява правото на пряк достъп до мястото на отразяваните събития, при преобладаващ обществен интерес.

Също така Съдът отново отхвърля тезата, че достъпът до информация не е  в обхвата на чл.10, а също и тезата, че държавите имат само негативно задължение  – да не възпрепятстват неоправдано достъпа, но не и активно да съдействат. 

 

Tagged

bTV Media Group с нов собственик

Инвестиционната компания PPF Group NV/ Петър Келнер  е подписала договор за придобиване на Central European Media Enterprises Ltd. в сделка на стойност $ 2,1 милиарда, включително за плащане на $ 1.1 милиарда за мажоритарния собственик  AT & T Inc.

PPF купи  Telenor ASA  в Унгария, България, Черна гора и Сърбия.

В допълнение  от Капитал:  Келнер вероятно ще е новият собственик на  bTV Media Group. Сделката не подлежи на одобрение от българския антимонополен регулатор.

В “БТВ медиа груп” като миноритарен собственик участва с 6% и рекламният и медиен консултант Красимир Гергов. Пред “Капитал” той каза, че към момента няма какво да коментира, но не отрече сделката с PPF. Гергов допълни още, че не възнамерява да се разделя с миноритарния си дял в bTV и да го продава.

Tagged

Финансиране на БНТ и БНР 2020: нормативи и трансфери

Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС.

Например за 2016 г. размерът е бил определен така:

Чл. 6. Утвърждава норматив за час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1628 лв.
Чл. 7. Утвърждава норматив за час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 410 лв.

За 2020 намираме проект на решение и доклад на сайта на Министерството на финансите.

1. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия за 2020 г. в размер 1 844 лв.
2. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио за 2020 г. в размер 443 лв.

Проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Ето и прессъобщението за точката, гледана на заседанието на МС на 31 октомври:

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.

Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.

На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

От доклада разбираме, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа и радиопрограма – 97 356 часа.

Според  проекта на Закона за държавния бюджет 2020:

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2020 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

Показатели Сума
(хил. лв.)
1 2
1. Българско национално радио 47 044,9
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0
2. Българска национална телевизия 70 907,1
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0
3. Българска телеграфна агенция 5 811,4

И за мащаб – Софийският университет според проекта очаква 73 565,5 хил лв.

Tagged

АЕЖ: Като партиен лидер Борисов може да отказва да говори с дадена медия, като премиер – не

Тази година федерален апелативен съд в САЩ постанови, че президентът Доналд Тръмп не може да блокира критиците си в Twitter. По-конкретно, съдът определи, че Twitter акаунтът на президента  Тръмп е “обществен форум”, където гражданите имат право да се ангажират със своите коментари, по същия начин по който имат право да го правят офлайн. Това решение има връзка с отношението между властта и медиите – и с “правото да се знае”. То все още  не е окончателно.

Още за Тръмп и “правото да се знае” – миналата година Белият дом отне акредитацията на журналиста Джим Акоста  от CNN,  съдът я върна, но Белият дом наложи ограничения на кореспондентите – да задават само по един въпрос и др., отношенията остават сложни и до днес.

Сега – към България. Премиерът Борисов заяви на телевизията бТВ “С вас не разговарям” в края на изборния ден (27 октомври). Причината била, че телевизията излъчвала хейтърски материали за кандидатите на ГЕРБ. Мнението на Борисов се превърна в официална оценка, след като ГЕРБ поиска от ЦИК да санкционира бТВ за репортажи, в които се обсъждат  проблеми в градове с кметове на ГЕРБ –  и ЦИК го направи.

Решенията 1594-МИ / 1595-МИ /  не  са окончателни, бТВ (казва, че ще) обжалва.

Мотивите на ЦИК:

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден.

Централната избирателна комисия приема, че негативни квалификации и внушения срещу даден кандидат, дори извършени по индиректен начин, в изборния ден, представлява нарушение на  разпоредбата на чл. 182, ал. 4 ИК. Нарушението се изразява в излъчването на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация по смисъла на § 1, т. 17 ДР на ИК.

Съгласно посочената разпоредба „предизборна агитация“ е  призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. За да е налице нарушение на забраната за предизборна агитация е достатъчно да бъде направено политическо внушение и то под всякаква форма. Разпоредбата на чл.182, ал.4 ИК се намира систематически в Раздел ІІ „Предизборна агитация“, който е от глава дванадесета „Правила за провеждане на предизборна кампания“. Забраната за агитация е установена, за да се даде възможност на избирателите в спокойна атмосфера да формират свободно волята си по въпроса кой кандидат да подкрепят. При отправени  внушения и призиви за подкрепа или неподкрепа такава възможност на избирателите не може да се осигури.

ЦИК приема – както се вижда – че нарушението е излъчване  на репортаж, който няма връзка с отразяването на изборния процес в изборния ден, и представлява предизборна агитация.

Също така ЦИК в описанието на фактическата страна показва съдържанието на репортажа –

кадри от вече излъчвани материали, и по-конкретно на ранена жена, чийто съпруг изкъртил три „перки“, поставени като ограничители на ул. „Граф Игнатиев“.

Травма от перките на Графа: ЦИК намира това за индиректно внушение, следователно агитация. По логиката на ЦИК  в изборния ден се забраняват по начало репортажи  за София, които не отразяват изборния процес – макар че във всеки репортаж за днешна София е именно животът на София и софиянци – въздух, вода, деца, транспорт, строителство, услуги –  индиректно или  директно свързан с  начина, по който се управлява столицата.

Има ли право министър-председателят да откаже комуникация с определена медия поради предаване или публикация?  Не се твърди, че бТВ фабрикува или представя превратно факти, а само, че ги е показала в изборния ден.  Асоциацията на европейските журналисти публикува позиция по въпроса:

Освен партиен лидер, Борисов е и министър-председател и в това си качество няма право да отказва да говори с дадена медия. Подобен жест от ръководителя на изпълнителната власт би могъл да се приеме като явен призив за автоцензура.

Междувременно преди втория тур Борисов се появи в сутрешния блок на бТВ и “разговаря с тях”, но – доколкото случаят беше засегнат в разговора – заяви, че репортажите били в нарушение  на закона. Премиерът харесва Графа.

Tagged

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията: резултати

Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията една година по-
късно: онлайн платформите представят своите доклади за самооценка
Брюксел, 29 октомври 2019 r.

Европейска комисия – Изявление

Европейската комисия публикува първите годишни доклади за самооценка на Facebook, Google, Microsoft, Mozilla, Twitter и седем европейски търговски асоциации съгласно Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията .

В докладите на подписалите Кодекса се описва постигнатото в борбата срещу дезинформацията онлайн за последната една година.

Основаният на принципа на саморегулирането Кодекс за поведение беше въведен през октомври 2018 г. и представлява съществена част от Плана за действие за борба с дезинформацията.

  •  Някои наблюдения на ЕК:
    Напредъкът обаче протича с различни темпове при различните участници и докладите не осигуряват достатъчно информация за реалното въздействие на мерките за саморегулиране, предприети през последната година, нито механизми за независим контрол.
  • Макар изборите за Европейски парламент през 2019 г. очевидно да бяха съпътствани от дезинформация, действията и ежемесечните доклади в навечерието им допринесоха за ограничаване на обхвата на намесата и подобряване на неприкосновеността на услугите, за възпрепятстване на икономическото стимулиране на дезинформацията и за осигуряване на повече
    прозрачност при политическата и тематично ориентираната реклама.
  • Въпреки това продължава да се наблюдава мащабна автоматизирана пропаганда и дезинформация и предстои още работа във всички области, обхванати от Кодекса. Не можем да приемем това положение за нова нормалност.
  • Макар че усилията на онлайн платформите и проверителите на факти намаляват вирусното разпространение на вредно съдържание чрез услугите на платформите, все още е налице неотложна необходимост онлайн платформите да установят конструктивно сътрудничество с по- широк кръг надеждни независими организации. Предоставеният до момента достъп до данни все още не отговаря на нуждите на независимите изследователи.
  • Въпреки значителните ангажименти, поети от всички подписали Кодекса,   той не е подписан от други платформи или корпоративни участници от рекламния сектор.

Основни констатации от докладите за самооценка
Подписалите Кодекса за поведение показват повишаване на прозрачността в сравнение с октомври 2018 г. Води се по-близък диалог с платформите по отношение на политиката им за борба с дезинформацията.
– Докладва се напредък по ангажиментите, наблюдавани от Комисията от януари до май 2019 г. в навечерието на изборите за Европейски парламент, но по изпълнението на ангажиментите за осигуряване на повече права на потребителите и научноизследователската общност се докладва по-малко. Осигуряването на данни и инструменти за търсене все още е епизодично и
произволно и не отговаря на потребностите на изследователите за независим контрол.
– Обхватът на действията, предприети от отделните платформи за изпълнение на ангажиментите им, се различава значително. Също така при прилагането на политиката на платформите, сътрудничеството със заинтересованите страни и чувствителността в контекста на избори продължават да се наблюдават разлики между отделните държави членки.
– Докладите предлагат информация относно политиките за прилагане на Кодекса, включително специфичните показатели на ЕС. Последователността и степента на подробност са различни.
– Представените показатели са предимно за изпълнение, напр. брой премахнати профили.

Следващи стъпки
Продължава работата по цялостната оценка на ефективността на Кодекса от страна на Комисията. В допълнение към самооценката на подписалите Кодекса, Комисията ще вземе предвид също:

информация от Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), както е предвидено в Плана за действие срещу дезинформацията.
-Оценка от външна организация, избрана от подписалите Кодекса, както е предвидено в Кодекса на поведение.
Оценката на независим консултант, ангажиран от Комисията, се очаква в началото на 2020 г.
В следващите месеци Комисията ще представи доклад за изборите за Европейски парламент през 2019 г.
На тази основа Комисията ще представи цялостната си оценка в началото на 2020 г. В случай че резултатите от Кодекса се окажат незадоволителни, Комисията може да предложи по-нататъшни мерки, включително от регулаторен характер.

Tagged