Category Archives: Media Law

Съдът на ЕС ще трябва да се произнесе и по поредното споразумение ЕС – САЩ за защитата на данните

Макс Шремс стана известен като човекът, завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което по-късно доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor).  По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм  –  “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ”  (Privacy Shield).

Шремс  смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност относно Facebook и програмата за събиране на данни на Prism на NSA чрез Facebook. Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни,   който от своя страна внася въпроса в Ирландския Върховен съд.

На 3 октомври 2017 г. е огласено решението (153 страници) на  Ирландския ВС.

Според ВС опасенията, че защитата на гражданите е недостатъчна и в рамките на щита (новото споразумение) имат основание и  следва да бъдат отнесени до Съда на Европейския съюз.

Шремс коментира решението така:

американското законодателство изисква Facebook да помогне на NSA с масов надзор, а правото на ЕС забранява точно това.  Facebook е обект на двете юрисдикции,  поради което се озовава пред правна дилема, която не може да реши в дългосрочен план.

Резюме на решението на Ирландския ВС

Графиката е от http://www.europe-v-facebook.org

Tagged ,

Съд на ЕС: отговорност на оператора на фенстраница във Фейсбук

Стана известно заключението на Генералния адвокат Бот по дело C−210/16 Unabhängiges Landeszentrum für Datenschutz Schleswig-Holstein

срещу Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH в присъствието на Facebook Ireland Ltd.

„Преюдициално запитване — Директива 95/46/ЕО — Членове 2, 4 и 28 — Защита на физическите лица при обработване на лични данни и свободно движение на такива данни — Разпореждане за деактивиране на фенстраница в социалната мрежа Facebook — Понятие „администратор“ — Отговорност на оператора на фенстраница — Съвместна отговорност — Приложимо национално право — Обхват на правомощията за намеса на надзорните органи“

Запитването е отправено в рамките на спор между Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein GmbH, частноправно дружество, специализирано в областта на образованието  и  органа за защита на данните на Шлезвиг-Холщайн („ULD“), във връзка със законосъобразността на разпореждане, прието от последно посочения орган срещу Wirtschaftsakademie, с което се иска деактивиране на „фенстраница“ (Fanpage), хоствана на сайта на Facebook Ireland Ltd (наричано по-нататък „Facebook Ireland“).

Това разпореждане е мотивирано от твърдяното нарушение на разпоредбите на германското право за транспониране на Директива 95/46, по-специално поради факта, че посетителите на дадена фенстраница не са информирани за това, че техните лични данни се събират от социалната мрежа Facebook благодарение на „бисквитки“, които се разполагат на техния твърд диск, като това събиране се извършва с цел да се изготвят статистически данни за посетителите, които са предназначени за оператора на посочената страница, и за да се предостави възможност на Facebook да разпространява целеви реклами.

Надзорните органи на няколко държави  от ЕС са решили през последните месеци да наложат глоби на Facebook за нарушаване на правилата за защита на личните данни на неговите потребители – на 11 септември 2017 г. Agencia española de protección de datos (испанската Агенция за защита на данните) е обявила, че налага глоба в размер на 1,2 милиона евро на Facebook Inc. Преди това, на 27 април 2017 г. Commission nationale de l’informatique et des libertés (Националната комисия по въпросите на информатиката и свободите, CNIL, Франция) приема решение срещу дружествата Facebook Inc. и Facebook Ireland, като при условията на солидарна отговорност им налага имуществена санкция в размер на 150 000 EUR.

Разглежданото дело ще даде възможност на Съда да уточни обхвата на правомощията за намеса, с които разполага надзорен орган като ULD при обработване на лични данни, включващо участието на няколко субекта.

Преюдициалните въпроси

Заключението:

„1)      Член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г., трябва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба за администратор следва да се счита операторът на фенстраница в социална мрежа като Facebook, що се отнася до етапа на обработване на лични данни, състоящ се в събирането от тази социална мрежа на данни относно лицата, които консултират тази страница, с оглед на изготвянето на статистически данни за посетителите на посочената страница.

2)      Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни като разглежданото в главното производство, се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато предприятието, което управлява социална мрежа, създава в тази държава членка дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от това предприятие, и чиято дейност е насочена към лицата, живеещи в тази държава членка.

3)      В положение като разглежданото в главното производство, при което към съответното обработване на лични данни се прилага националното право на държавата членка на надзорния орган, член 28, параграфи 1, 3 и 6 от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че този надзорен орган може да упражнява всички възложени му в съответствие с член 28, параграф 3 от посочената директива ефективни правомощия за намеса по отношение на администратора, включително когато администраторът е установен в друга държава членка или пък в трета държава.

4)      Член 28, параграфи 1, 3 и 6 от Директива 95/46, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство надзорният орган на държавата членка, в която се намира обектът на администратора, има право да упражнява самостоятелно правомощията си за намеса по отношение на този администратор и без да е длъжен предварително да поиска от надзорния орган на държавата членка, в която се намира посоченият администратор, да упражни своите правомощия“.

u Techcrunch

Tagged , ,

Съд на ЕС: медийни концентрации

Стана известно решение  на Общия съд по дело T‑394/15 KPN BV  (Netherlands),  v European Commission

 

Жалбоподателят KPN BV е активен в сектора на кабелните мрежи за телевизионни, широколентови интернет, фиксирани телефонни услуги и мобилни телекомуникационни услуги, по-специално в Нидерландия.

Liberty Global plc е международен кабелен оператор, който притежава и експлоатира кабелни мрежи, предлагащи телевизия, широколентов интернет, фиксирана телефония и мобилни телекомуникационни услуги в единадесет държави-членки на Европейския съюз и Швейцария. Г-н Джон Малоун, американски гражданин, притежава най-голямото миноритарно участие в Liberty Global.

Ziggo NV притежава и управлява широколентова кабелна мрежа, която обхваща повече от половината от територията на Нидерландия. Това предприятие предоставя цифрови и аналогови кабелни видео, широколентов интернет, мобилни телекомуникации и услуги за цифрова телефония (Voice over Internet Protocol). Ziggo притежава 50% от HBO Nederland.

На 10 октомври 2014 г. Комисията приема Решение C (2014) 7241, с което обявява концентрацията, включваща придобиването от Liberty Global на изключителен контрол над Ziggo, за съвместима с вътрешния пазар и със Споразумението за ЕИП (Дело COMP / M.7000 – Liberty Global / Ziggo) (ОВ 2015, C 145, стр. 7) .

KPN обжалва решението  на три правни основания –  явна грешка в преценката относно евентуалните вертикални последици на концентрацията на пазара на pay tv,  нарушение на задължението за анализ на евентуалните вертикални антиконкурентни ефекти на пазара на спортни телевизионни канали  и   явна грешка в преценката относно упражняването на решаващо влияние върху г-н Malone върху Liberty Global.

Съдът анализира второто основание – липсата на мотиви – и потвърждава, че обжалваното решение не съдържа достатъчен  анализ относно вертикалните ефекти, които биха произтекли от предложената концентрация.

В резултат отменя решението на ЕК.

Tagged

ЕСПЧ: стандартите на отговорната журналистика са валидни и при сериозен обществен интерес

На 19 октомври 2017 г. Съдът за правата на човека се произнесе по делото Fuchsmann v. Germany. В решението се обсъжда баланса между правата по чл.8 (личен живот) и чл.10 (свобода на изразяване) ЕКПЧ.

Борис Фуксман е собственик на телевизия в Киев.  Ню Йорк Таймс (електронно издание) публикува статия, в която се споменава подкуп за украинска администрация с цел получаването на лицензия за телевизионна дейност, също така споменават се  предполагаемите връзки на Фуксман с руската организирана престъпност и че на лицето е забранено да влиза в САЩ.

Онлайн версията е достъпна от Германия, засегнато е името на  гражданин на Германия, със случая се занимават съдилища в Германия. Фуксман твърди, че е оклеветен, но съдилищата стигат до извода, че има справедлив баланс между свободата на изразяване на изданието и защитата на личния живот на бизнесмена. В последна сметка Фуксман завежда дело пред ЕСПЧ.

Решението

Съдът е установил наличие на обществен интерес, данните са изнесени в светлината на корупционни скандали в Ню Йорк.

Съдът приема, че Фуксман е публична фигура в качеството си на германски предприемач, работещ глобално в областта на медиите.

Съдът приема, че публикацията има достатъчна фактическа основа – основен  източник на изявленията  е вътрешен доклад на ФБР, подкрепен от други доклади. Журналистът е основал своите статии на достатъчно надеждни източници, при това не само на въпросния доклад. Той е действал в съответствие с журналистическите стандарти за работа с източници. В това отношение ЕСПЧ утвърждава отново стандартите на отговорната журналистика:

Съдът отново заявява, че член 10 от Конвенцията не гарантира напълно свободна свобода на изразяване, дори и по отношение на пресата за въпроси от сериозен обществен интерес. Съгласно чл.10, параграф 2   свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [42]

Не се разкриват подробности от личния живот на лицето и лични данни.

Според ЕСПЧ националните органи са анализирали баланса на права в съответствие с практиката на Съда.  Необходими са сериозни мотиви, за да се промени оценката им. В случая няма такива мотиви, тъй като германският съд е постигнал разумен баланс между конкуриращите се права и е действал в рамките на своята свобода на преценка [54].

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Интересен момент в решението е акцентирането върху ролята на онлайн архивите за проучване на важни минали събития.

[…] описването на предполагаемия криминален произход на някои от участващите лица е било необходимо за разбирането на публикацията. Съдът също така взе предвид, че статията остава достъпна в онлайн архив на всекидневника. […] има признат обществен интерес не само от информацията за текущите събития, но и от възможността да се изследват събития от новата история.[16]

Tagged , ,

Тръмп, лицензиите на NBC, Първата поправка

//platform.twitter.com/widgets.js

Президентът Тръмп открито днес поставя въпроса за отнемане на лицензиите на NBC и други критично настроени медии, недоволен от новинарските им емисии.  Отдавна се знае, че Тръмп сочи CNN като производител на фалшиви новини, сега към CNN се добавят и други медии.

 

Отделен въпрос е кой и как може да отнеме лицензии – това е регулаторът FCC – и то при определени основания – и то не на цели мрежи. Но това не прави заплахата на президента по-малко опасна, предупреждават американските медии.  Става дума за конституционна разпоредба  – зачитане на свободата на изразяване според Първата поправка на Конституцията на САЩ. Ценност, която и президентите не си позволяват да атакуват.

Tagged

ЕСПЧ: Защита на тайната на източниците

На 5 октомври 2017 е оповестено решение на ЕСПЧ по делото Becker v. Norway (application no. 21272/12)

На Сесилия Бекер, журналистка, е наредено да даде показания за източниците си на информация  в наказателно дело за манипулиране на пазара. Тя е автор на статия относно затрудненото положение на  Норвежката петролна компания и има контакти с определени източници, които отказва да разкрие. Източниците са станали известни по друг начин в хода на разследването. 

Европейският съд по правата на човека   единодушно приема, че има нарушение на член 10 (свобода на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът констатира, че журналистическите методи на г-жа Бекер никога не са били поставяни под съмнение и тя не е била обвинена в никаква незаконна дейност.Отказът й да разкрие източника си не е препятствал производството. Съдът не намира достатъчно причини да се настоява г-жа Бекер да свидетелства в конкретните обстоятелства.

Правото   на журналист  на защита на тайната на източниците не отпада автоматично, ако самоличността  на източника по някакви причини е станала известна.
 

Tagged

Много ли са осем секунди

Зависи за какво.

Едно решение на съд в Лондон по делото England and Wales Cricket Board and Sky UK Limited vs Tixdaq Limited and Fanatix Limited  може да представлява интересзабележително е с извода, че осем секунди   съставляват съществена част от телевизионно предаване.

Става въпрос за отразяване на мачове по крикет. Самите предавания са  с времетраене около два часа. Според съда количествено не е налице използване на голяма част, но  от качествена гледна точка приложението дава достъп до най-важните моменти на мачовете – поради което има използване на съществена част от предаването, засяга се икономическия интерес на носителите на права.

 

Съобщение на ЕК за отговорността на онлайн платформите

Европейската комисия днес публикува съобщение COM(2017)555 за справянето с незаконното съдържание онлайн и засилената отговорност на онлайн платформите.

Нарастващата наличност и разпространение на терористични материали и съдържание, които подбуждат насилие и омраза онлайн, представляват сериозна заплаха за сигурността  на гражданите на ЕС. Днес Комисията представя насоки и принципи за  проактивна  профилактика, откриване и премахване на незаконно съдържание, подбуждащо омраза, насилие и тероризъм онлайн.

Като първа стъпка за ефективно противодействие на незаконното онлайн съдържание Комисията предлага общи инструменти за бързо и проактивно откриване, ефективно отстраняване и предотвратяване на повторното появяване на такова съдържание.

Комисията очаква онлайн платформите да предприемат бързи действия през следващите месеци, по-специално в областта на тероризма и незаконната реч на омразата.

Комисията ще наблюдава внимателно напредъка на онлайн платформите в тази посока през следващите месеци и ще прецени дали са необходими допълнителни мерки за гарантиране на бързото и проактивно откриване и премахване на незаконно съдържание онлайн, включително евентуални законодателни мерки за допълване на съществуващата нормативна уредба. Работата по тези задачи ще бъде завършена до май 2018 г.

Прессъобщение на ЕК

Съд на ЕС: издателските права

В Официален вестник на ЕС от 18 септември 2017 г. – информация за интересно преюдициално запитване от Германия, спорът е между организация за колективно управление на права и Google.

Преюдициално запитване от Landgerichts Berlin (Германия) — VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH/Google Inc.

(Дело C-299/17)

(2017/C 309/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Berlin

Страни в главното производство

Ищец: VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH

Ответник: Google Inc.

Преюдициални въпроси

1)

Представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г.)  правило, което не е специално насочено към услугите, определени в тази точка, национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците—доставчици на услуги, които обработват съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да публикуват изцяло или частично издания от пресата (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст)

и ако отговорът е отрицателен,

2)

Представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти (изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г.), и по-конкретно, задължително правило, свързано с предоставянето на услуга, национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците-доставчици на услуги, които обработват съдържание, но не и на другите потребители, в това число търговци, да публикуват изцяло или частично издания от пресата (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст)?

Eто какво пише Ройтерс по въпроса: германски издатели подадоха жалба срещу Google с искане търсачката   да плаща на издателите, за да показва  статии онлайн, заяви говорител на VG Media – консорциум от около 200 издатели.  Google   не иска да плати, за да използва  публикациите.  Затова предявяването на граждански иск пред компетентния съд е единственият начин да се приложат  издателските права (ancillary copyright) по отношение на Google”, каза говорителят на VG Media.

Имат си закон – ще си го прилагат.

 

Tagged

Съд на ЕС: Регламент № 1215/2012: международна компетентност относно засягане на доброто име на юридическо лице в интернет

Вече е известно заключението на Генералния адвокат Бобек по дело  C‑194/16 Bolagsupplysningen OÜ Ingrid Ilsjan срещу Svensk Handel AB по преюдициално запитване от Естония.

Заключението започва описанието на фактите с известна поетичност:

Естонско дружество, извършващо дейност в Швеция, е включено в черен списък на уебсайта на шведска федерация на работодателите заради предполагаеми съмнителни бизнес практики. Както неизбежно се случва в епохата на анонимната храброст в интернет, всеизвестна със своя изтънчен стил, проницателно разбиране и сдържаност, уебсайтът предизвиква някои враждебни коментари от своите читатели.

Естонското дружество предявява иск срещу шведската федерация пред естонските съдилища . То се оплаква, че публикуваните данни засягат неблагоприятно неговата чест  и добро име и  иска от естонските съдилища да осъдят шведската федерация да поправи данните и да заличи коментарите от уебсайта си, както и обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяло вследствие на публикуваните в интернет данни и коментари.

Така се стига до преюдициално запитване на Riigikohus (Върховен съд, Естония) – по същество, по три въпроса: 

  • Първо, могат ли естонските юрисдикции да установят, че са компетентни да разглеждат този иск въз основа на „центъра на интересите“ на ищеца — специално основание за компетентност, което Съдът досега е прилагал по отношение на физически лица, но не е по отношение на юридически лица?
  • При утвърдителен отговор, второ, как следва да се определи „центърът на интересите“ на юридическо лице?
  • Трето, ако компетентността на естонските юрисдикции се ограничава до случаи, в които вредите са настъпили в Естония, запитващата юрисдикция се пита дали може да задължи шведската федерация да поправи и да заличи въпросните данни.

Заключението

Бобек тръгва от констатацията, че съгласно съображение 15 от Регламент (ЕС) № 1215/2012  правилата за компетентността следва да са „във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника“.

След това посочва, че не вижда основание за разграничение между физическите и юридическите лица по отношение признаването на международна компетентност по дела във връзка с извъндоговорна отговорност за засягане на добро име –  по отношение на международната отговорност те следва да се третират еднакво.

Прегледът на досегашната практика – едновременният прочит на решения Shevill и eDate на Съда на ЕС

показва, че понастоящем в случай на твърдение за накърняване на репутацията чрез публикуване на данни в интернет ищецът, ако е физическо лице, разполага с възможност за избор между четири типа компетентни юрисдикции. Три от тях са „напълно“ компетентни: могат да се произнесат по искове за отговорност за цялата вреда. Четвъртият тип юрисдикции имат „частична“ компетентност: могат да се произнесат единствено по вредата, причинена на територията на тяхната държава. Напълно компетентни са съдилищата с обща компетентност (по местоживеенето на ответника) и тези с два вида специална компетентност (по мястото на настъпване на вредите, което в повечето случаи съвпада с местоживеенето на ответника, и по мястото, където се намира центърът на интересите на ищеца). В допълнение, възможно е съдилищата на всички останали държави членки да бъдат сезирани като частично компетентни, тъй като данните в интернет са достъпни във всички държави членки.

Бобек прави и обзор на практиката на ЕСПЧ – известно е, че  Съдът се е занимавал с доброто име на юридически лица, тук се цитира  Fayed v. the United Kingdom, но известно е също и  Steel and Morris v. the United Kingdom, където засегнатото лице е МакДоналдс.

Така стига до извода [60], че

 в правото на Съюза трябва да съществуват еднакви правила относно компетентността, въз основа на които да се определи компетентният съд по искове като разглеждания в главното производство.

В заключение:

„–      Член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) следва да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че неговите права на личността са били нарушени чрез публикуване на данни в интернет, може да предяви иск за всички претърпени вреди пред съдилищата на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси.

–      Центърът на интересите на юридическо лице се намира в държавата членка, в която това лице извършва основната си професионална дейност, при условие че данните, за които се твърди, че са причинили вреда, са в състояние да засегнат неговата професионална дейност в тази държава“.[131]

 

Tagged