Category Archives: Media Law

Нов закон за социалните медии в Турция

На 29 юли 2020 Турция е приела  закон за социалните медии, който  засилва държавния контрол върху онлайн платформите и данните на потребителите. Остава подпис на Ердоган, което се смята за формалност.  Срокът за съобразяване с изискванията на закона е до октомври.

Euobserver съобщава, че законът изисква чуждестранните компании за социални медии с повече от милион потребители в Турция  да открият офис в страната, в който работи най-малко един представител, който да може да приема жалби от държавните органи. Въвежда се ново определение на „доставчик на социални медии“ с изискване за национално представителство.

Социалните мрежи ще трябва да премахват съдържание, за което се окаже, че е обидно от турските власти в рамките на 48 часа.

Предвидени са санкции до 50 милиона евро, блокиране на реклама или  блокиране на достъпа. Това означава, че компании като Facebook, Twitter, Instagram трябва да решават дали да напуснат Турция или  да се съобразяват с изискванията. Според CNN Турция казва, че следва модела на германския Network Enforcement Act on combating hate speech online. Германският закон от 2018 също е подложен на критика, но правозащитници коментират, че Турция не може да се сравнява с Германия по устойчивост на демокрацията и защита на правата на човека.

Съобщава се за намерения  за забрана за виртуални частни мрежи (VPN), тъй като те обикновено се използват в Турция, за да се избегнат налаганите ограничения.

Доклад , публикуван по-рано тази година,   показва, че 408 494 уеб сайта,   7 000 Twitter акаунта, 40 000 туита, 10 000 клипа в YouTube и  6200 Facebook статуси са били блокирани, съответно заличени,   само през миналата година. Amnesty International призовава турските власти да вземат предвид решенията на Европейския съд по правата на човека, който установи   нарушение на правото на свобода на изразяване – когато Турция блокира Уикипедия през 2017 г.

Според New York Times 90 на сто от медиите се контролират от компании, близки до правителството.

Съд на ЕС: баланси на права по Dиректива 2004/48/ЕО

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C-264/19 ConstantinFilm v  GoogleInc.и YouTubeLLC

с предмет преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд на Германия)  в рамките на производство по дело Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC, Google Inc.,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

Запитването е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество за разпространение на филми, от една страна, и YouTube LLC и Google Inc., установени в Съединените щати, от друга страна, по повод поисканата от Constantin Film Verleih информация от тези две дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.

Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“. Тези произведения са качени на интернет сайта http://www.youtube.com. Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят  данни за всеки от качилите тези произведения потребители  (за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който   се изисква  име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване, а съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки).

 Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. Горната инстанция  Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.

С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.

  Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите,     разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:

a)      електронните адреси на ползвателите на услугите и/или

б)      телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или

в)      IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Решението:

С предвиденото в член 8 право на информация се цели да се направи приложимо и да се конкретизира основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права, и така да се осигури ефективното упражняване на основното право на собственост, от което е част правото на интелектуална собственост, закриляно с член 17, параграф 2 от нея (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 29), като същевременно се дава на носителя на право на интелектуална собственост възможност да установи лицето, което го нарушава, и да вземе необходимите мерки, за да защити това право . [35]

Целта на Директива 2004/48 е да установи подходящо равновесие между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес [37]

Целта на чл.8 е да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 28).[38]

Както произтича от самия текст на член 8, параграф 3, буква a) от тази директива, законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността за държавите членки да предоставят на притежателите на права върху интелектуална собственост правото да получат по-пълна информация, стига обаче да бъде осигурено подходящо равновесие между разглежданите различни основни права, и спазването на другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009 г., LSG-Gesellschaft, C‑557/07, EU:C:2009:107, т. 29 и решение от 19 април 2012 г., Bonnier Audio и др., C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 55). [39]

По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.[40]

 

Tagged ,

СЕМ: Наблюдение на отразяването на протестите – юли 2020

СЕМ публикува Доклад за осъществено наблюдение на радио- и телевизионни програми в периода 10-17 юли 2020 година.

Това е период на масови протести срещу правителството на Борисов и за оставка на главния прокурор Гешев.

Докладът  отразява резултатите от мониторинг на радио- и телевизионно съдържание, посветено на актуалните граждански протести в България и разпространено в няколко програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги в периода 10-17 юли 2020 година. Наблюдението продължава и за следващия седмичен период 18-24 юли 2020 година.

Методиката на надзора за обществените и за търговските доставчици (бТВ, Нова и Дарик) е различна, предвид по-високите изисквания към програмите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), описани в чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Обществените медии, които осъществяват своята дейност с помощта на публичен ресурс и които са призвани да спазват принципа на плурализъм на гледните точки като основополагащ за обективното и справедливо представяне на различните граждански интереси, играят важна роля за спокойното развитие на демократичния диалог в българското общество.
За втори път през 2020 година Съветът за електронни медии (СЕМ) наблюдава двете основни политематични програми ХОРИЗОНТ и БНТ1 за спазване на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ: „да отразяват различни идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика”. Първият мониторинг на ХОРИЗОНТ и БНТ1 е реализиран през януари 2020 г.

 Докладът (пдф)

Изводът за БНТ:

БНТ предоставя на зрителите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот, като едновременно с това отразява и обществените настроения, свързани с антиправителствени протести и с искания за смяна на главния прокурор и на политическа система. Наблюдението отчита като особено важно наличието в медийното съдържание на експертен коментар на събитията, който ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси.

Моят личен извод не е толкова еднозначен.  По отношение на плурализма СЕМ най-добре може да представи статистика, но по отношение на извода, че БНТ “ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси”   имам своите резерви. Ето какво  ни е предложил сайтът на БНТ  – което няма нищо общо с действителността:

BNT

Както се вижда – протестиращите се представят  като хора на Радев.

Допускам също, че позицията на Кошлуков не е позицията на редакционната колегия, но ние не виждаме на  екран Кошлуков лично, виждаме работата на колегията.

Когато някой от колегията  ме е опаковал с привържениците на Радев,    спирам да гледам БНТ изобщо, независимо че там има хора, които честно си гледат работата.  Виждам одобрението  например за  последния за сезона Референдум.

Въпрос на отделен анализ е отражението върху медиите на  декларацията на Посолството на САЩ, че

Мирните протести са играли ключова роля в 244-годишната демокрация на Съединените щати. Всяка нация заслужава съдебна система, която е надпартийна и подвластна на върховенството на закона.

 

* Този скрийншот взех наготово от фб, вместо да направя свой. Но го проверих, така е.

Tagged

NextGenerationEU: нов инструмент на ЕС

Европейската комисия прие COM(2020) 456 final “Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение”.

За да отговори на пандемията и да подготви по-добро бъдеще,   Комисията предлага нов инструмент за възстановяване, наречен NextGenerationEU, в рамките на преработен дългосрочен бюджет на ЕС. Общо този европейски план за възстановяване ще предостави 1,85 трилиона евро, за да се даде тласък на нашата икономика и да се гарантира напредък в Европа.

Възстановяването вероятно ще бъде дълго, но нуждите са неотложни, се казва в Съобщението. Между целите са още по-зелена Европа и ускоряване на работата за цифровото бъдеще на ЕС.

Два акцента от съобщението – цифровият пазар и върховенството на правото:

4.2. По-задълбочен и по-цифровизиран единен пазар

 В дългосрочен план  вероятно ще има постоянни и структурни промени в обществения и икономическия живот: повече дистанционна работа, електронно обучение, електронна търговия, електронно управление. Това изтъква потенциала за създаване на всеобщо призната електронна идентификация (e-ID) — публична електронна идентификация, така че да се даде възможност за лесен, надежден и сигурен достъп до трансгранични цифрови публични услуги.

Четири елемента ще бъдат от ключово значение за възстановяването в областта на цифровите технологии, което ще допринесе за стимулиране на конкурентоспособността на иновациите и за предоставяне на по-голям избор на потребителите.

  • Първо, ще трябва да инвестираме в повече и по-добра свързаност. Бързото разполагане на 5G ще има съответни последици за цялото цифрово общество и ще увеличи стратегическата автономност на Европа.
  • Второ, ще се нуждаем от засилено промишлено и технологично присъствие в стратегическите части на цифровата верига на доставки – вкл.  изкуствен интелект, киберсигурност, защитени комуникации, инфраструктура за данни и компютърни услуги „в облак“, мрежи от пето и шесто поколение, суперкомпютри, квантови технологии и блок-вериги. Това ще бъде приоритет в рамките на Механизма за устойчивост и възстановяване, InvestEU и Инструмента за стратегически инвестиции.
  • Трето, трябва да изградим истинска икономика, основана на данните, като двигател на иновациите и създаването на работни места. Комисията ще предложи също така наборите от данни с висока стойност да бъдат предоставени на разположение за общото благо, като нарасне отвореният достъп до тях за научни изследвания, иновации и МСП.
  • Четвъртият елемент е необходимостта от по-справедлива и по-лесна бизнес среда. Продължителната изолация в домашни условия даде тласък на пазаруването по интернет и моделите за бизнес онлайн. Тази тенденция неизбежно ще се ускори през идните месеци и години, като все повече дружества преминават към цифрова стопанска дейност. Понастоящем обаче онлайн средата е доминирана от няколко големи платформи. Тяхната позиция — и по-широкият им достъп до ключови ресурси от данни — оказват въздействие върху възможността за по-малки европейски предприятия да започнат дейност, да се разрастват или да се възползват максимално от единния пазар.

Тези въпроси трябва да бъдат решени, ако Европа иска да се възползва максимално от цифровото възстановяване. В този дух една от целите на новия законодателен акт за цифровите услуги DSA ще бъде да се подобри правната рамка за цифровите услуги с ясни правила за онлайн платформите. Той ще предложи по-голяма сигурност за потребителите онлайн, ще предотвратява злоупотребата с пазарна мощ от страна на платформите и ще гарантира справедлив пазар с равни възможности за по-малките предприятия.

Трябва също така да се съсредоточим върху намаляване на административната тежест и улесняване на използването от дружествата, особено на МСП, на цифрови инструменти, като например електронния подпис. Те се нуждаят от подкрепа, за да получат по-лесен достъп до данни и да намалят бюрокрацията чрез цифрови решения, например за договори. Следва да се насърчават използването на обслужване на едно гише и опростяването на електронните административни процедури.

 

Кризата показа също така значението на цифровите умения за децата, учениците, учителите, обучаващите и за всички нас във връзка с общуването и работата. Комисията ще представи Европейска програма за умения и План за действие в областта на цифровото образование.

6.Възстановяване, основано на ценностите и основните права на ЕС

Кризата поставя на изпитание европейския начин на живот. За да се помогне за спасяването на човешки живот, някои от нашите свободи бяха ограничени. Основни елементи, позволяващи на обществото ни да функционира, често бяха поставяни в застой. Нашата демократична устойчивост бе поставена на изпитание. Европа обаче не бива никога да допуска компромиси със своите ценности. Възстановяването трябва да се основава на основните права и пълното зачитане на върховенството на закона.

Медиите и гражданското общество се сблъскаха с нови пречки пред изпълнението на ролята си в демократичния дебат. В своя годишен доклад относно върховенството на закона Комисията ще разгледа по-задълбочено този въпрос по отношение на всички държави членки. Предложението на Комисията за Регламент относно защитата на бюджета на ЕС срещу широко разпространено незачитане на върховенството на закона също ще бъде от ключово значение.

Вследствие на кризата изпъкнаха и заплахите за нашата демокрация. Кризата породи нова „инфодемия“ от страна на онези, които искат да манипулират публичното пространство и да разпространяват неверни съобщения, пропаганда и изказвания, подбуждащи към омраза. Комисията ще поддържа свободата на изразяване и ще оказва подкрепа на медиите, като същевременно ще предприеме мерки за справяне с най-непосредствените предизвикателства от дезинформацията, свързани с пандемията, използвайки и Плана за действие за европейската демокрация, за да извлече поуки и да изгради устойчивост за в бъдеще.

Многогодишната финансова рамка – Заключения на Европейския съвет  210720-euco-final-conclusions-bg

WBU u EBU: По време на криза ценностите не подлежат на договаряне

Ценностите не са само за добрите времена.

Ценностите и  и На 27 юли Световната организация за радио и телевизия (WBU, World Broadcasting Unions – обединение на регионални съюзи)  призова за координиране на усилията за защита на независимостта на медиите и свободата на изразяване в условията на глобална криза (декларацията).

Независимостта на медиите е основен фактор за   информирани  здрави демокрации и център на ценностите на радио- и телевизионните оператори, които включват също точност, отчетност, безпристрастност, най-високите стандарти на журналистиката и ангажираност да обслужват интересите на аудиторията навсякъде. По време на криза ценностите  не подлежат на договаряне.

Изключителните мерки в контекста на обществена извънредна ситуация  не трябва да се използват за ограничаване на способността на медиите свободно да съобщават за тези извънредни ситуации, независимо дали става въпрос за пандемии или протестни движения.

По време на протестите в САЩ журналистите бяха подложени на неприемливи действия на агресия и сплашване, засягащи способността им да действат свободно.

Ролята на професионалната журналистика в предоставянето на точно и проверено съдържание на новините е от решаващо значение за противодействие на разпространението на дезинформация и дезинформация, които се разпространяват по време на кризисни ситуации и които в тази ситуация могат да застрашат и живота на хората. Освен това независимата медия   служи на обществения интерес и като упражнява  строг контрол върху властта и изисква отчетност.

Свободата на медиите да съобщават безпрепятствено за  събития в развитие и правата на гражданите да имат достъп до надеждна информация за дешифрирането на тези събития са  основополагащи за  обществото.

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU)  се присъедини към призива на  WBU.

Мониторинг за медиен плурализъм #MPM 2020

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, Албания  и Турция.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и,  както се вижда на инфографиките по-долу,    за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена).

Въпросникът за 2020 е актуализиран, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда.  Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

Пълният текст на доклада

Тази година България е в зона със среден риск по базовите  показатели  и висок риск по останалите показатели.

Докладът за България

Показателите в  предходния  доклад:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

B   доклад2020  резултатите са влошени, една от причините са новите показатели, насочени към цифрова среда:

  • Основна защита – 45%
  • Пазарен плурализъм – 78%
  • Политическа независимост – 67%
  • Социално включване – 74%

MPM2020_Market-graphicMPM2020_Political-graphic_MPM2020_Social-graphicMPM2020_Basic-graphic

Tagged

Съдът потвърди решението на СЕМ за отстраняване на Св. Костов като генерален директор на БНР

Административен съд София  – състав с председател Вергиния Димитрова – е постановил Решение №749 от 22 юли 2020 по адм. дело 1390/2019, което бившият генерален директор на Българското национално радио Светослав Костов води срещу СЕМ поради предсрочното му отстраняване от длъжност.
 Костов поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не са изслушани неговите обяснения, не са налице доказателства, че е знаел за спирането на излъчването на програма Хоризонт.
От фактическа страна –  помним ситуацията:  преди година Костов спря излъчването в реакция, която говореше за дизориентация. Не стана ясно какво точно си е представял, че прави. Положението изглеждаше драчатично – аргументът на Костов беше, че радиото може да изпълнява функцията си и чрез сайта си и чрез другите си програми, а освен това имаше опит да се прехвърли отговорността на техническия директор.
Важно за разказа е, че решението за предсрочното прекратяване на мандата на Костов в тази безспорна хипотеза на най-грубо възможно нарушение СЕМ е взето  с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се”   – Бетина Жотева и Галина Георгиева.  Парламентарната квота с изключение на председателката София Владимирова подкрепиха оставането в длъжност на Светослав Костов.
Една година по-късно София Владимирова не е избрана за председател, избрана е Бетина Жотева, на Галина Георгиева все така не сме чули гласа, но по гласуванията й можем да съдим за мненията и становищата й.
Административен съд – София не се е колебал, установил е спирането на сигнала, съответно нарушението на закона и лицензията и едноличната отговорност на генералния директор.
Съдът потвърждава оценката на мнозинството, че става дума за грубо нарушение.
Според съда с  решението си СЕМ е гарантирал обществения интерес.

 

Tagged

Съд на ЕС: отговорността на платформите

Публикувано е заключението  на генералния адвокат по обединени дела  C-682/18 Frank Peterson v Google LLC, YouTube LLC и C-683/18 Elsevier v Cyando   

Доставчиците на онлайн платформи  катоYouTube и Uploaded  не носят пряка отговорност за незаконното качване на защитени произведения от потребителите на тези платформи. 

Директива 2019 / 790 за авторските права на цифровия единен пазар  не е приложима за разглежданите случаи, обсъжда се отговорността на доставчиците  по време на действие по силата на Директива 2000/31 на електронната търговия, Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество  и Директива 2004/48 относно прилагането на правата на интелектуална собственост.

 Франк Питърсън, музикален продуцент, води  дело срещу  YouTube  и  Google пред  германските съдилища, отнасящи се до звукозаписи в YouTube, върху които  той твърди, че притежава различни права, но са качени в платформата от  потребители  на тази платформа без разрешение (Сара Брайтман  по време на турне).  Във втория случай издателската група Elsevier води дело  отново пред германските съдилища, отнасящи се до качването на   файлове, върху които Елсевиер притежава изключителните права,   от потребителите на платформата  Uploaded (управлявана от Cyando платформа за съхраняване на информация и споделяне на файлове) без разрешение. 

The Bundes gerichtshof (Федерален съд, Германия), който разглежда тези две дела, отправя  шест въпроса относно прилагането на посочените по-горе директиви.

Въпросите:

„1)      Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] операторът на интернет базирана видеоплатформа, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със закриляно от авторското право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако

–        с платформата той реализира приходи от реклама,

–        [качването на видеоклип] е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора,

–        съгласно условията за ползване операторът получава световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия по отношение на видеоклиповете за периода, за който са качени на платформата,

–        в условията за ползване и в рамките на процеса [на качване] операторът указва, че не е позволено качването на платформата на съдържание, което нарушава авторските права,

–        операторът предоставя на разположение помощни средства, чрез които притежателите на права могат да предприемат действия за блокирането на достъпа до видеоклипове, с които се нарушават права,

–        операторът на платформата подготвя резултатите от търсенето под формата на класации и категории съдържание, като на регистрираните потребители се представя обзор на препоръчаните видеоклипове, който се основава на вече гледаните от тях видеоклипове,

доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет базирана видеоплатформа в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31] сведенията за незаконна[та] дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?

4)      Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос:

Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директива 2001/29] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?

5)      При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:

Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет базирана видеоплатформа да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директива 2004/48]?

6)      При утвърдителен отговор на петия въпрос:

Трябва ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от [Директива 2004/48] да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения?“

Заключението:

45.      Макар такива платформи като YouTube и Uploaded да дават възможност за различни видове законна употреба, те се използват и по незаконен начин. Видеоклиповете, споделени в YouTube, могат да съдържат защитени произведения и да нарушават правата на техните автори. С оглед на капацитета си да съхранява и прехвърля обемни файлове Sharehoster като Uploaded пък е удобен инструмент за незаконен обмен на копия на произведения, по-специално кинематографски или музикални.

46.      Притежателите на права като г-н Peterson и Elsevier, подкрепяни в случая от френското правителство, очертават лош образ на въпросните платформи и на техните оператори. Като допускали, в рамките на тези платформи, децентрализирано и неконтролирано предоставяне на съдържание от всеки интернет потребител, операторите създавали съществена опасност от засягане на авторското право. Тази опасност се увеличавала многократно предвид масовия характер на публикуваното в тези платформи съдържание, което може да бъде разгледано незабавно от неопределен брой интернет потребители навсякъде по света.  Притежателите на права се позовават и на трудностите, с които се сблъскват при предявяването на искове срещу потребителите, извършващи такива нарушения чрез посочените платформи, по причини, свързани с тяхна неплатежоспособност, анонимност или местоположение.

65. Въпросът дали оператори като YouTube и Cyando са отговорни за нарушенията на авторското право, извършени от потребителите на платформите им, например поради това че тези оператори са били запознати с тях и съзнателно са пропуснали да предприемат действия, че са насърчили тези потребители да извършат подобни нарушения или че са проявили небрежност в това отношение, според мен не попада в обхвата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Както ще обясня в раздел 2, макар да изглежда, че в решения GS Media(35), Stichting Brein I („Filmspeler“)(36) и Stichting Brein II („The Pirate Bay“)(37) Съдът тълкува тази разпоредба, в смисъл че тя може да обхване отговорността за действия на трети лица (наречена „акцесорна“, „субсидиарна“, „вторична“ или „непряка“), считам, от своя страна, че тази отговорност всъщност не е хармонизирана в правото на Съюза. Следователно тя се урежда от нормите, предвидени от държавите членки в областта на гражданската отговорност.

Аргументацията е доста пространнна, към заключението:

256. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси по съединени дела С-682/18 и С- 683/18 следния начин:

1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове не извършват акт на „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато потребител на платформите им качва на тях защитено произведение.

2)      Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО  (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове по принцип могат да се ползват от предвиденото в тази разпоредба освобождаване за всяка отговорност, която може да произтече от файловете, които съхраняват по молба на потребителите на платформите си.

3)      Член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува, в смисъл че хипотезите, посочени в тази разпоредба, а именно тази, при която доставчик на услуги има „сведения за незаконна[та] дейност или информация“, и тази, при която такъв доставчик „е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация“, по принцип се отнасят до конкретна незаконна информация.

4)      Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува, в смисъл че не допуска притежателите на права да могат да искат налагането на съдебна забрана срещу доставчик, чиято услуга, състояща се в съхраняване на предоставена от потребител информация, се използва от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните му права, само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение.

Коментар на ipkitten

Tagged

Протест в защита на свободата на изразяване на министъра на правосъдието Данаил Кирилов

Днес е десети ден на протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор Гешев. Не е без внимание и генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, протестът минава и край БНТ.

Особеността на протеста днес е, че е обявен  в защита на свободата на изразяване на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. Има елемент на ирония, но факт е, че в суматохата от изказвания след появата на Христо Иванов и Ивайло Мирчев в охраняваната за Доган зона в Росенец  министърът на правосъдието съвсем е загубил ориентация за събитията и е произвел следния текст във Фейсбук:

 

Danail_Kirilov_-_СпонджБоб_Квадратните_гащи_(SpongeBob..._-_2020-07-18_20.13.32

На заседанието на МС след този текст Борисов се е обърнал към министър по следния начин:

И ви забранявам да пишете във фейсбук, Дани Кирилов. Забранявам.

Борисов посочва три причини:

Защото не само че не е смешно, не само че ги възпалявате, но ние с Христо Иванов сме работили.

Свободата на изразяване на министрите изглежда доста условна, дори Томислав Дончев (дори – защото от него най-малко се очаква) по едно време убедено твърдеше в Панорама, че достъпът до трафични данни бил след съдебен контрол – което е въвеждане в заблуждение.  Никога няма да разберем защо го каза – защото е вярвал, че е така, или ако мине.  Останалите министри свободно ползват внушения и манипулации. Например   Деница Сачева пред Нова посочи три фактора, които довели до протестите – пандемията, работата на прокуратурата срещу олигарси  и, на трето място,  влизането в ERM II! Тези три неща!  Това трябва да се внуши. Някакъв друг свят обитават.

 

Съд на ЕС: Schrems II

На 15 юли 2020 стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C-311/18 Data Protection Commissioner/Maximillian Schrems et Facebook Ireland (Schrems II).То засяга експорта на лични данни от ЕС към САЩ.

Г-н Maximillian Schrems (Австрия)   е потребител на Facebook от 2008 г. Личните данни на г-н Schrems изцяло или частично се предават от Facebook Ireland към разположени на територията на Съединените щати сървъри на Facebook Inc., където се обработват. Г-н Schrems подава жалба до ирландския надзорен орган, с която по същество иска забрана на експорта. Той твърди, че правото и практиките на Съединените щати не предлагат достатъчна защита срещу достъпа от публичните органи до данните, предавани на тази държава.Тази жалба е отхвърлена, по-специално тъй като в Решение 2000/5205   Комисията е констатирала, че Съединените щати гарантират достатъчна степен на защита.

С решение, постановено на 6 октомври 2015 г., Съдът, сезиран с преюдициално запитване от High Court (Висш съд, Ирландия), обявява това решение за невалидно (наричано по-нататък „решението Schrems I“)

Максимилиян Шремс   поддържа, че Съединените щати не предлагат достатъчна защита на експортираните към САЩ данни и  иска да се спре или да се забрани за в бъдеще предаването на личните му данни от ЕС към Съединените щати, което Facebook Ireland извършва понастоящем въз основа на стандартните договорни клаузи, съдържащи се в приложението към Решение 2010/877. Тъй като счита, че разглеждането на жалбата на г-н Schrems зависи по-специално от валидността на Решение2010/87, ирландският надзорен орган инициира производство пред High Court (Висш съд) с цел последният да отправи преюдициално запитване до Съда.

След започването на това производство Комисията приема Решение 2016/1250 относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (т.нар. решение„Щит за личните данни“). С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция отправя до Съда въпроси за приложимостта на GDPR  спрямо предаването на лични данни, основано на стандартните клаузи за защита, съдържащи се в Решение 2010/87, за изискваното от този регламент ниво на защита в рамките на такова предаване и за задълженията на надзорните органи в този контекст.

Освен това High Court поставя въпросаза валидността както на Решение 2010/87, така и на Решение 2016/1250 (новия механизъм).

Обстойното заключение на Генералния адвокат от декември 2019,  според което новият механизъм и прилагането на така наречените стандартни договорни клаузи (SCCs), се приемат за юридически валидни.

Но с решението си от 15 юли 2020 Съдът  на ЕС  обявява Решение 2016/1250 за невалидно.

Съдът приема, че правото на Съюза, и по-специално GDPR, се прилага за предаване на лични данни за търговски цели от икономически оператор, установен в държава членка, към друг икономически оператор, установен в трета държава.

Съдът приема, че освен ако съществува надлежно прието от Комисията решение относно адекватното ниво на защита,   органите за защита на данните   са задължени да спрат или да забранят предаването на лични данни на трета държава, когато преценят с оглед на  Решение на Комисията от   2010 година относно стандартните договорни клаузи при предаването на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО, изменено с Решение   на Комисията от   2016 г., че стандартните клаузи за защита на данните не са или не могат да бъдат спазени в тази трета държава и че защитата на предаваните данни, изисквана от правото на Съюза, не може да бъде осигурена с други средства.

Съдът проверява валидността на Решение2016/1250 с оглед на изискванията, произтичащи от GDPR, разглеждан във връзка с разпоредбите на Хартата, гарантиращи зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните даннии правото на ефективна съдебна защита.

Според Съда ограниченията на защитата на личните данни, които произтичат от вътрешноправната уредба на Съединените щати относно достъпа и използването от американските публични органина такива данни, предадени от Съюза на тази трета държава, и които Комисията е оценила в Решение 2016/1250, не са определени по начин, който да отговаря на изисквания, които по същество са равностойни на предвидените в правото на Съюза съгласно принципа на пропорционалност, тъй като програмите за наблюдение, основани на тази правна уредба, не са ограничени до строго необходимото.

Що се отнася до изискването за съдебна защита, Съдът постановява, че противно на приетото от Комисията в Решение2016/1250, посоченият в това решение механизъм  не предоставя   способ за защита по стандартите на правото на ЕС.

Поради всички тези причини Съдът обявява Решение 2016/1250 за невалидно.

Пет години по-късно и  „Щитът за поверителност“ последва съдбата на  „Безопасното пристанище“.

Tagged