Category Archives: US Law

Мета, противодействието на дезинформацията и междинните избори 2022

Мета блокира руски тролове, разпространиха медиите през седмицата, дори се посочиха числа – над хиляда. Източник не беше посочен.

1

Източникът е редовният тримесечен доклад на Мета за заплахи и враждебно поведение. В увода се сочи, че публичното отчитане на заплахи започва преди пет години.

“За да предоставим по-изчерпателен поглед върху рисковете, с които се справяме, ние разширихме нашите редовни доклади за заплахи, за да включват кибершпионаж, неавтентично поведение и други нововъзникващи заплахи. Докладът няма за цел да отразява всички наши мерки за сигурност, а да споделя забележими тенденции и анализи, които да помогнат за  за разбирането на развиващите се заплахи за сигурността.”

Именно там, в секцията за Русия, се споменават тези закрити акаунти (45 – във Facebook  и  1,037 – в Instagram).

2

Втори документ от седмицата, свързан с противодействие на дезинформацията, взема повод от приближаващите междинни избори в САЩ. Документът се казва “Подход на Мета към идващите през 2022 междинни избори в САЩ”.

Компанията информира, че е създаден  специален екип, фокусиран върху междинните избори през 2022 г.   Заети са 40 000 души с финансиране 5 милиарда долара за безопасност и сигурност само през 2021 г.  “Ние работим с партньори от федералното правителство, включително ФБР и Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата, както и с местни и щатски служители по изборите.  Актуализираме инструментите за сигурност и допълнителна защита на кандидатите, техните кампании и длъжностните лица в изборната администрация. Идентифицираме операции за чужда намеса и вътрешно влияние, премахнахме над 150 мрежи от 2017 г. Възприемаме твърда позиция срещу фалшивите акаунти и блокираме милиони всеки ден, повечето от тях по време на създаването им.”, се казва в документа на Мета.   

Свободно слово или слово без отговорност: процесът срещу Алекс Джоунс, Infowars

Алекс Джоунс – собственик   на сайта InfoWars –  стана много известен с разпространение на дезинформация и конспиративни теории, а върхът на популярността му се свързва с тормоза, който той чрез сайта си осъществи срещу родителите на убитите деца при стрелба в училище Sandy Hook в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г.  Алекс Джоунс разпространяваше тезата, че стрелба не е имало и че родителите си измислят. Те, от своя страна, заведоха дела срещу него.

Infowars беше изхвърлен от платформите и приложенията. Това беше преди години, Тръмп още беше в Туитър и една започваше разговорът може ли частните компании да определят границите на свободата на словото онлайн. И отнася ли се Първата поправка за тях. И ако се отнася, не може ли Алекс Джоунс да говори, каквото пожелае.

Десет години по-късно Джоунс казва на родителите, че никога не е имал намерение да ги нарани. Че стрелба е имало, въпреки че многократно е казвал година след година, че стрелбата е била инсценирана. Но твърди, че  упражнява правото си на свобода на словото. И досега намира начини да разпространява конспиративни теории и да привлича милиони зрители всеки месец, някои от които също са заплашвали родителите, дори са им изпращали смъртни заплахи. 

Семействата на 10-те жертви водят четири отделни дела, стана известно първото решение. Текущият процес в Остин, където е базиран крайнодесният уебсайт на Джоунс Infowars и неговата компания-издател, произтича от иск от 2018 г., подаден от Нийл Хеслин и Скарлет Луис, чийто 6-годишен син беше убит при атаката през 2012 г. с още 19 първокласници и шестима възпитатели. Съдът присъди общо 49,2 милиона долара на семейството.  Другите дела са отложени. 

AP22213782881051_1

“Save the First” пише на лентата, която си е сложил Алекс Джоунс. Снимката е на АР,  Briana Sanchez/Austin American-Statesman via AP.

За Първата поправка става дума. В процеса се е очаквало защитата на Джоунс да доказва, че речта му е защитена по смисъла на Първата поправка на Конституцията, но това не се е случило,  не са представени необходимите доказателства – поради което реално не се е провела очакваната дискусия, макар че Алекс Джоунс отново е успял да говори пред медиите, че – ако бъде санкциониран – “това не е Америка”.

САЩ: модериране на онлайн речта

image

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но  Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч.  Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico  Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони –  почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.

Дали Първата поправка позволява цензуриране на реч относно медицинска процедура, която ще стане незаконна

В днешния Ню Йорк Таймс се обсъждат ефектите на решението на Върховния съд на САЩ за абортите върху свободата на изразяване. Или иначе казано, дали Първата поправка на Конституцията позволява цензуриране (забрана) на реч относно осъществяването на аборти. Не е ясно дали съдилищата ще установят, че защитата, предоставена от Конституцията,  ще се прилага за поддръжниците на правата на аборт, тъй като те се стремят да заобиколят множеството нови ограничения.

Прави се паралел с хазарта, разрешен или забранен на щатско равнище, и се сочи решението United States v. Edge Broadcasting Company, което потвърждава федерален закон, забраняващ рекламирането на лотарии в щати, които не ги разрешават.

Какво ще стане, ако щатът Ню Йорк купи билбордове в Тексас, предлагащи да помогнат на жените там да пътуват на север за законен аборт?

 

Но новият правен пейзаж в САЩ е неизследван, оставяйки много малко сигурност за това какви закони сега отделните щати могат да приемат свободно, завършва публикацията.

Европейците имат в историята си решението по делото Open Door and Dublin Well Woman v. Ireland  на ЕСПЧ отпреди 30 години, с което се позволи информиран избор на жените от Ирландия за аборти другаде, където това е законно.
И едно позитивно развитие на самото законодателство в Ирландия.

ВАС за прилагането в България на закона Магнитски

По важния  въпрос как в България да бъде прилаган Магнитски – най-важните факти от  lex.bg  u  Лора Филева в Дневник:

ВАС окончателно обяви, че решението на МС за български списък по закона “Магнитски” е нищожно

Решението на служебното правителство за създаване на български разширен списък по закона „Магнитски“ е нищожно, защото е издадено при липса на компетентност – липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение, а липсата на материална компетентност винаги води до нищожност на издадения акт.

Това приемат поотделно два различни петчленни състава на Върховния административен съд (ВАС), които потвърдиха решенията на тричленните състави по две от общо над 60 дела, образувани заради наложените санкции по американския глобален закон. Първите две окончателни решения са по жалби на Ирена Кръстева (решението тук) и по жалба на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и Нове интернал” ЕООД (решението тук) срещу три точки от решение № 441/04.06.2021 г. на Министерския съвет – за създаване на работна група, която да изготви и поддържа списъка, той да бъде публикуван на сайтовете на МФ и НАП, а държавните органи и дружества да прекратят отношенията си с тях.

Обявяването на решенията стана в контекста и на скандала с изтеклия вариант на проект/чернова/ идеи за  т.нар. “български закон Магнитски”. Дневник  информира, че според министъра на финансите  се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.

Очакването е за нормативен акт за прилагането на закона Магнитски и санкции,  наложени от други държави, това казва и ВАС: “липсва конкретна правна норма, която да овласти Министерския съвет да издаде такова решение”  –  а не за “собствен Магнитски”:  това са две различни идеи.

По отношение на идеята за собствен Магнитски   главният прокурор Гешев е заявил в Брюксел, цитиран от Клуб Z, че закон “Магнитски”, подобен на американския, трябва първо да бъде приет на ниво ЕС, след което да бъде транспониран в националните законодателства.

Могат ли платформите да бъдат задължени да архивират доказателства за престъпления по време на война

На 12 май  членове на Конгреса в САЩ  са изпратили писма до изпълнителните директори на YouTube, TikTok, Twitter и Meta с молба  да създадат цифров архив, който да съхранява видеоклипове, снимки и други доказателства за военни престъпления,  публикувани  онлайн.

Това не е нова идея, но войната в Украйна доведе до подновяване на  дългогодишните призиви към големите технологични компании да променят начина, по който третират този вид материали. Платформите често премахват такова съдържание   въпреки потенциалната му стойност в съдебната зала. Идеята е видеоклиповете да не изчезват, когато алгоритъмът ги свали за показване на неправомерно насилие. 

Но рационализирането на процеса за събиране на данни, изграждането на хранилище за данни и  управлението на достъпа няма да бъде лесна задача.

В Калифорнийския университет в Бъркли отдавна работят по въпроса  как социалните медии могат да бъдат използвани за доказателства в международни съдилища – и как компаниите могат да свършат по-добра работа за запазването на доказателствата; как социалните медийни платформи могат да се трансформират от „случайни и нестабилни архиви за съдържание за правата на човека“ в хранилища от доказателства, достъпни за следователи и прокурори (доклад).

Екипът им дори е създал принципи и рамка  за използване на цифрова информация с отворен код в международни съдилища.

Разговор с този екип и повече информация – codastory.com

Правото на платформите да премахват съдържание

На 12 май Апелативeн съд на САЩ   разреши да влезе в сила нов агресивен закон на щата Тексас, регулиращ големите онлайн платформи.

Законът, известен като HB20,  ограничава големите социални медийни платформи да премахват съдържание, качено от потребителите – и по този начин ги ограничава   да се ангажират с   модериране  на съдържанието – функция, която те имат   в момента.

Законът налага и редица изисквания за прозрачност   по отношение на модерирането на  съдържание. Група технологични компании, които оспорват закона, са подали по спешност молба до Върховния съд за спиране на действието на HB20, докато текат съдебни дела за конституционността на закона съгласно Първата поправка. 

Свободата на изразяване на потребителите и свободата на изразяване на платформите в колизия.

Баланс, който в момента се търси в ЕС, Обединеното кралство, в САЩ на федерално равнище и в много още държави.

Къде застават правозащитниците от   Knight First Amendment Institute: при ищците –   amicus brief

Източникът на тази информация е   Lawfare Blog.  Тема и на едночасово издание на The Lawfare Podcast.

2022 Специален доклад 301

И тази пролет дочакахме специален доклад 301 на  САЩ за състоянието на правата на интелектуална собственост.  На  27 април 2022 г   USTR публикува  своя специален доклад 301 за 2022 г. относно адекватността и ефективността на защитата на търговските партньори на САЩ и прилагането на правата на интелектуална собственост (ИС).

Започвам от прессъобщението, в което  – след като съобщава, че поради войната е прекъснат анализът за Украйна –  има абзац за България:

USTR ще проведе  Out-of-Cycle Review  цикъла на България, за да прецени дали България постига значителен напредък по отношение на отстраняването на недостатъците в своето разследване и наказателно преследване на случаи на онлайн пиратство, особено неуспеха да приеме извадка от доказателства по наказателни дела.

Докладът „Специален 301“ е годишен преглед на глобалното състояние на защитата и прилагането на интелектуалната собственост. USTR извършва този преглед в съответствие с раздел 182 от Търговския закон от 1974 г.

USTR прегледа повече от сто (100) търговски партньори за тазгодишния специален доклад 301 и постави двадесет и седем (27) от тях в приоритетния списък за наблюдение или списък за наблюдение. Специалният преглед 301 на Украйна беше спрян поради преднамерената и непредизвикана по-нататъшна инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Седем държави – Аржентина, Чили, Китай, Индия, Индонезия, Русия и Венецуела – са в списъка за приоритетно наблюдение. Тези страни ще бъдат обект на особено интензивен двустранен ангажимент през следващата година.

Двадесет търговски партньора са в списъка за наблюдение и заслужават двустранно внимание за справяне с основните проблеми с ИС: Алжир, Барбадос, Боливия, Бразилия, Канада, Колумбия, Доминиканска република, Еквадор, Египет, Гватемала, Мексико, Пакистан, Парагвай, Перу, Тайланд, Тринидад и Тобаго, Турция, Туркменистан, Узбекистан и Виетнам.

В допълнение, прегледите извън цикъла предоставят възможност за справяне и отстраняване на такива проблеми чрез засилена ангажираност и сътрудничество с търговски партньори и други заинтересовани страни. USTR обяви Out-of-Cycle Review на България.

Ето и самият доклад 301.

Декларация за бъдещето на интернет

САЩ и България, в група от общо 60 държави, са подготвили Декларация за бъдещето на интернет.

Текстът съдържа принципи като

• Защита на човешките права и основните свободи на всички хора; 

• Свободно движение  на информацията; 

• Развиване на приобщаваща и достъпна свързаност, така че всички хора да могат да се възползват от цифровата икономика; 

• Насърчаване на доверието в глобалната цифрова екосистема, включително чрез защита на поверителността; и 

• Защита на подхода за управлението  на интернет в полза на всички.

Съвсем скоро и Европейският съюз прие цифрови принципи за цифровото десетилетие.

САЩ: Съвет за управление на дезинформацията към Министерството на вътрешната сигурност

САЩ създава Съвет за управление на дезинформацията към  DHS, Department of Homeland Security, Министерството на вътрешната сигурност.

В сряда, на 27 април, министърът е направил изявление в  парламента по време на обсъждане на бюджета на министерството за 2023 г. „Целта е да обединим ресурсите на министерството (DHS) за справяне с тази заплаха“, казал министърът (C-SPAN).

Нина Янкович, която преди това е работила като сътрудник по дезинформацията в Wilson Center, ще оглави борда като изпълнителен директор. „За мен е чест да служа в администрацията на Байдън @DHSgov и да помагам в борбата с дезинформацията”, пише Янкович в Туитър.

Новият съвет   ще наблюдава, освен другото,   руските хибридни заплахи, като се има предвид, че  междинните избори наближават и Кремъл продължава агресивна кампания за дезинформация около войната в Украйна. Русия многократно е провеждала кампании за дезинформация, насочени към американската аудитория, за да задълбочи разделението  и да разпространява конспиративни теории, например  за американските ваксини срещу COVID-19. Съвсем наскоро руските държавни медии  в социалните медии   използваха интернет, за да наричат ​​фалшиви  снимките от  Украйна. Анализи сочат официална Русия като най-голям източник на дезинформация онлайн.

Въпреки че в изявлението си DHS заявява, че съветът ще „защитава неприкосновеността на личния живот, гражданските права и гражданските свободи“ като част от своите задължения, новината предизвика вълна от негативни съобщения, особено от страна на републиканците. Отчасти негативизмът се дължи на липсата на повече информация –  защото  помним шока от докладите за руското влияние в предизборна ситуация в САЩ – и тогава имаше обичайните въпроси къде е държавата, къде са службите.

Но и академията не е ентусиазирана, вж Дафне Келър, Директор на програмата за регулиране на платформите в Станфорд-