Category Archives: US Law

Линкинг: Playboy съди BoingBoing

Playboy Entertainment Group съди BoingBoing – блог с публикации по разнообразни въпроси, свързани с културата и технологиите. Делото е   по повод връзка към колекция от изображения. Според Playboy който отразява една колекция по магически начин носи отговорност за използването на изображенията, пише techdirt.comBoingBoing не разпространява  файловете, не ги хоства и не ги копира, сайтът просто съобщава за съществуването им (и казва хубави неща за тях).

Очаква се ново решение за линкинг,  междувременно Playboy участва в  дело за линкинг  пред Съда на ЕС – C-160/15, GS Media BV v. Sanoma Media – където според решението

за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

вж  и тук

Tagged ,

1 315 561

Точно преди десет години в този блог има постинг, озаглавен по подобен начин с число

1 116 967

са правоспособните юристи в САЩ за 2006.

Според статистиката блогове имат под 1% от юристите. Малко е нужно  – пет фактора: време, вкус към новото, експертиза, сериозен ангажимент (”да имаш блог е като да имаш куче”) и кураж.

Тази проста рецепта може да се радикализира като рецепта за успех в какво ли не. Наистина в какво ли не.

За 2016 юристите в САЩ вече са 1 315 561,

US Legal Blogs Top 100 List

Тръмп с идея да се разследват новинарски медии за фалшиви новини

https://platform.twitter.com/widgets.js

Президентът на САЩ  в Twitter с предложение Сенатската комисия за разузнаване да разследва новинарските медии и да установи защо толкова много от новините са фалшиви.

Предложението  идва един ден след като лидерите на комисията обявиха, че техните констатации потвърждават заключенията на американското разузнаване, че Русия се е опитала да се намеси в президентските избори през 2016 г.  и  предупредиха, че руснаците може да се опитат да продължат да се намесват в бъдещите избори, включително следващата година и президентските избори през 2020 г., пише Вашингтон Пост.

 

Tagged

Тръмп, лицензиите на NBC, Първата поправка

//platform.twitter.com/widgets.js

Президентът Тръмп открито днес поставя въпроса за отнемане на лицензиите на NBC и други критично настроени медии, недоволен от новинарските им емисии.  Отдавна се знае, че Тръмп сочи CNN като производител на фалшиви новини, сега към CNN се добавят и други медии.

 

Отделен въпрос е кой и как може да отнеме лицензии – това е регулаторът FCC – и то при определени основания – и то не на цели мрежи. Но това не прави заплахата на президента по-малко опасна, предупреждават американските медии.  Става дума за конституционна разпоредба  – зачитане на свободата на изразяване според Първата поправка на Конституцията на САЩ. Ценност, която и президентите не си позволяват да атакуват.

Tagged

Тортата като упражняване на свободата на изразяване

Дейвид Мълинс и Чарли Крейг са американски граждани, живеят в Колорадо и се възползват от възможността да сключат еднополов брак в щата. По този случай поръчват торта по поръчка.

Джак Филипс прави торти. Именно той отказва да направи торта за празника на Дейвид и Чарли, защото християнската му вяра не позволява и защото Първата поправка на Конституцията му гарантира свобода на изразяване. Приготвям нещо повече от торта, казва той, това е произведение на изкуството. Не мога да бъда  принуден да използвам   моите таланти и изкуството си за събитие – значимо религиозно събитие – което нарушава моята  вяра.

Не става дума за свобода на словото, става дума за дискриминация, смята другата страна. Ако една пекарна може да дискриминира, тогава всички, които в някаква форма се изразяват –  цветари, фотографи, шивачи, хореографи, фризьорски салони, ресторантьори, бижутери, архитекти и адвокати – ще могат да отказват услуги. Подобно решение би дало широк мандат за дискриминация.

И така: от една страна   правителството не трябва да принуждава вярващи да нарушават принципите си, за да си изкарват прехраната. От другата страна са двойките от един и същи пол, които заявяват, че имат право на равно третиране от предприятия, предоставящи обществени услуги. “Въпросът не е в това, че не можем да получим торта другаде. Въпросът е в отказа от услуга на основание кои сме и кого обичаме.”

Комисията за граждански права е разпоредила на г-н Филипс да произвежда торти и за еднополови бракове, ако произвежда за хетеросексуални бракове. В резултат той е спрял да работи: “Единственият начин да избегна неспазването на решението   е да не правя сватбени торти, точка.”  Интересното е, че администрацията на Тръмп подкрепя сладкаря и смята, че правенето на обичайните торти е форма на свободно изразяване, защитена от Първата поправка на Конституцията на САЩ.

Случаят е Masterpiece Cakeshop v. Colorado Civil Rights Commission, No. 16-111. Очаква се решение на Върховния съд.

NYT

 

Предоставянето на данни на потребителите за целите на сигурността: въпросът за прозрачността

Интернет компаниите получават искания от различни правозащитни органи и служби за предоставяне на данни на техни потребители. Режимът е различен, но нерядко става дума за искания, придружени от разрешение на съдебен орган.  Същевременно тези искания могат да бъдат придружени и с ограничения (content-based prior restraints)  потребителите да не се информират за факта на такива разследвания.

The Guardian съобщава, че  Facebook, Google, Apple, Microsoft, Twitter, Dropbox, Yelp и Avvo,  както и   правозащитни организации в областта на цифровите свободи като ACLU, Electronic Frontier Foundation, Access Now  и др. поддържат следната позиция: правителството не трябва да  налага задължение за неоповестяване, което ефективно би попречило на потребителите  да упражнят конституционните си права. Предполага се, че става въпрос за искания за разкриване на данни на участници в протести срещу политиката на Тръмп.

Twitter води дело през 2014 г.  – и то не за уведомяването на отделните потребители за това, че профилите им се наблюдават, а за много по-обща информация – за  броя на исканията за разкриване на данни по съображения за национална сигурност. Съд в Калифорния   е потвърдил, че  американското правителство в конкретния случай не е показало  ясната и предстояща опасност , която би могла да оправдае ограничаването на конституционните права на Twitter да говори за подобни искания за проследяване. Според съда може да се изисква от правителството да представя доказателства, че разкриването ще да попречи на разследването. Тук темата не е самото проследяване, а прозрачността, правото на компанията да информира за него.

Microsoft  настоява да се гарантира, че исканията са валидни за определен срок, тъй като искания с неопределен срок според Microsoft са противоконституционни.

В статията се подчертава отново, че компаниите са под двоен натиск –  от страна на правителствата да подпомагат разследванията, но в същото време – от страна на потребителите –  да защитават данните им от намесата на правителството.

Оспорванията на такива искания пред съд са важни, защото според правозащитните организации

има много случаи, при които правоприлагащите органи са използвали тези искания неправомерно.

Доколкото от тази и подобни публикации става ясно, при преобладаващ обществен интерес интернет компаниите съдействат на правителствата и спазват определени ограничения, но  ако:

  •  е налице преобладаващ обществен интерес (за САЩ –  ясна и предстояща опасност) и
  • засегнатите лица  имат всички конституционни права да се защитят.

В  България  интернет компаниите са под същия двоен натиск. При постъпило искане те имат много трудната задача да вземат решение  пред два възможни риска

  • да има преобладаващ обществен интерес  – и те да не съдействат на правозащитните органи или
  • да разкрият данните на потребител  – и да се окаже, че няма преобладаващ обществен интерес.

Разпоредбата:

251 б (2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г.) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
На сайта на Комисията за защита на личните данни има и Задължителни указания по темата.

Няма защо да смятаме, че –  за разлика от САЩ  – исканията за предоставяне на данни, съответно разрешенията, винаги са правомерни. А да не говорим за ефективността  – често единствената ефективна последица остава навлизането в личната сфера на потребителя, не и разкриването на престъпления.

Ако вземат решение да предоставят данните, компаниите се изправят и пред аналогичния въпрос за прозрачността.

Свобода на словото v интелектуална собственост

Върховният съд на САЩ единодушно (с осем гласа, без новоназначения съдия) се произнася по делото Matal v. Tam,  съдия Кенеди докладва.

Решението е отразено в статии с големи заглавия в САЩ. Заглавията са толкова различни, че човек се чуди за едно и също решение ли става дума.

Американската патентна и търговска служба отказва на азиатско-американска рок група да регистрира  “The Slants”  като търговска марка, защото това е обидна дума в английския език. Обжалват решението като противоконституционно – и в последна сметка постигат победа във Върховния съд. Съдът постановява, че въпросната разпоредба, съдържаща ограничението,  нарушава Първата поправка.

Първо, решението укрепва възглед, който отдавна се бори за живот – при преценката за правата на интелектуална собственост да се вземат предвид и съображения за свободата на изразяване, правата на интелектуална собственост и правата по Първата поправка да бъдат балансирани, а не претеглени в полза на носителите на права на интелектуална собственост. Такава тенденция има и в Европа – в работата на ЕСПЧ, или поне ни се иска да е тенденция – засега в отделни единични решения.

Второ, Върховният съд потвърди, че термини или фрази, които могат да засегнат определена общност, все още са защитено слово  съгласно Първата поправка.  Дори думи, които внушават омраза въз основа на раса, етническа принадлежност, пол, религия, възраст, физическо увреждане или друга подобна основа, се оказват защитени. В САЩ, не навсякъде. 

Когато говорим за национални различия в защитата на свободата на изразяване – това решение е един добър пример.

Президент: лично и публично в социалните мрежи

Президентът на САЩ е особено активен в социалната мрежа Twitter.

Тръмп не само говори, той и блокира достъпа – възможността да отговарят, критикуват, обсъждат – на опоненти и другомислещи.

Тези два факта са в основата на дебатите дали в Twitter  президентът говори частно или официално и, съответно, блокирането не е ли цензура в противоречие с правата по Първата поправка.

За правната природа на съобщенията на президента в Twitter вече има и произнасяне на съда (9th U.S. Circuit Court of Appeals). В този смисъл е и отвореното писмо на Knight Institute, което заслужава отбелязване.

Наистина Тръмп – макар много да гледа телевизия – говори не през класическите медии, а главно през личния си профил в Twitter. Това дава основание да се твърди, че на сериозни съобщения, представляващи обществен интерес, гражданите трябва да могат да реагират, следователно профилът на президента – комуникиращ главно чрез Twitter – се превръща във форум за обществени дебати. В такъв контекст  и с позоваване на Франклин юристи, цитирани в медиите,  приемат, че

президентът не може да изключи определени хора от такъв обществен форум само заради изразяване на противоречиви възгледи или критики, които не му харесват. […] Всъщност  свободата да се критикува  е точно причината, поради която Първата поправка съществува  […]

Стивън Кинг e между известните американци, които съобщават, че са блокирани от президента в Twitter

//platform.twitter.com/widgets.js

Използване на лицензиран софтуер с отворен код

Quartz.com  информира за решение по делото  Artifex v. Hancom в Северна Калифорния, отнасящо се до използването на лицензиран софтуер с отворен код. Компанията – носител на права Artiflex съди компанията Hancom за нарушаване на условията на лиценза.

Решението на федералния съд  е в полза на Artiflex,  но медиите акцентират върху следния факт: според съда  нарушаването на изискванията на лизенза се третира като нарушаване на условията на договор.

Изглежда очевидно, но е в полза на яснотата.

 

Интелектуална собственост: Доклад 301 за 2017 г.

Отново е пролет – и както всяка пролет  вече десетки години (в изпълнение на Търговския закон от 1974 г.) американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2017 година (2017 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

34 държави попадат  в списъците на проблемните – 11 в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България.

Съдейки по този блог, България си е там и през 2006 година, в навечерието на членството в ЕС. Основанията може и да варират през годините, защото технологиите се развиват – изчезнала е тротоарната търговия със CD, сега са посочени пиратството онлайн и при кабелните телевизии.

 2017 Special 301 Report