Category Archives: US Law

Предоставянето на данни на потребителите за целите на сигурността: въпросът за прозрачността

Интернет компаниите получават искания от различни правозащитни органи и служби за предоставяне на данни на техни потребители. Режимът е различен, но нерядко става дума за искания, придружени от разрешение на съдебен орган.  Същевременно тези искания могат да бъдат придружени и с ограничения (content-based prior restraints)  потребителите да не се информират за факта на такива разследвания.

The Guardian съобщава, че  Facebook, Google, Apple, Microsoft, Twitter, Dropbox, Yelp и Avvo,  както и   правозащитни организации в областта на цифровите свободи като ACLU, Electronic Frontier Foundation, Access Now  и др. поддържат следната позиция: правителството не трябва да  налага задължение за неоповестяване, което ефективно би попречило на потребителите  да упражнят конституционните си права. Предполага се, че става въпрос за искания за разкриване на данни на участници в протести срещу политиката на Тръмп.

Twitter води дело през 2014 г.  – и то не за уведомяването на отделните потребители за това, че профилите им се наблюдават, а за много по-обща информация – за  броя на исканията за разкриване на данни по съображения за национална сигурност. Съд в Калифорния   е потвърдил, че  американското правителство в конкретния случай не е показало  ясната и предстояща опасност , която би могла да оправдае ограничаването на конституционните права на Twitter да говори за подобни искания за проследяване. Според съда може да се изисква от правителството да представя доказателства, че разкриването ще да попречи на разследването. Тук темата не е самото проследяване, а прозрачността, правото на компанията да информира за него.

Microsoft  настоява да се гарантира, че исканията са валидни за определен срок, тъй като искания с неопределен срок според Microsoft са противоконституционни.

В статията се подчертава отново, че компаниите са под двоен натиск –  от страна на правителствата да подпомагат разследванията, но в същото време – от страна на потребителите –  да защитават данните им от намесата на правителството.

Оспорванията на такива искания пред съд са важни, защото според правозащитните организации

има много случаи, при които правоприлагащите органи са използвали тези искания неправомерно.

Доколкото от тази и подобни публикации става ясно, при преобладаващ обществен интерес интернет компаниите съдействат на правителствата и спазват определени ограничения, но  ако:

  •  е налице преобладаващ обществен интерес (за САЩ –  ясна и предстояща опасност) и
  • засегнатите лица  имат всички конституционни права да се защитят.

В  България  интернет компаниите са под същия двоен натиск. При постъпило искане те имат много трудната задача да вземат решение  пред два възможни риска

  • да има преобладаващ обществен интерес  – и те да не съдействат на правозащитните органи или
  • да разкрият данните на потребител  – и да се окаже, че няма преобладаващ обществен интерес.

Разпоредбата:

251 б (2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г.) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.
На сайта на Комисията за защита на личните данни има и Задължителни указания по темата.

Няма защо да смятаме, че –  за разлика от САЩ  – исканията за предоставяне на данни, съответно разрешенията, винаги са правомерни. А да не говорим за ефективността  – често единствената ефективна последица остава навлизането в личната сфера на потребителя, не и разкриването на престъпления.

Ако вземат решение да предоставят данните, компаниите се изправят и пред аналогичния въпрос за прозрачността.

Свобода на словото v интелектуална собственост

Върховният съд на САЩ единодушно (с осем гласа, без новоназначения съдия) се произнася по делото Matal v. Tam,  съдия Кенеди докладва.

Решението е отразено в статии с големи заглавия в САЩ. Заглавията са толкова различни, че човек се чуди за едно и също решение ли става дума.

Американската патентна и търговска служба отказва на азиатско-американска рок група да регистрира  “The Slants”  като търговска марка, защото това е обидна дума в английския език. Обжалват решението като противоконституционно – и в последна сметка постигат победа във Върховния съд. Съдът постановява, че въпросната разпоредба, съдържаща ограничението,  нарушава Първата поправка.

Първо, решението укрепва възглед, който отдавна се бори за живот – при преценката за правата на интелектуална собственост да се вземат предвид и съображения за свободата на изразяване, правата на интелектуална собственост и правата по Първата поправка да бъдат балансирани, а не претеглени в полза на носителите на права на интелектуална собственост. Такава тенденция има и в Европа – в работата на ЕСПЧ, или поне ни се иска да е тенденция – засега в отделни единични решения.

Второ, Върховният съд потвърди, че термини или фрази, които могат да засегнат определена общност, все още са защитено слово  съгласно Първата поправка.  Дори думи, които внушават омраза въз основа на раса, етническа принадлежност, пол, религия, възраст, физическо увреждане или друга подобна основа, се оказват защитени. В САЩ, не навсякъде. 

Когато говорим за национални различия в защитата на свободата на изразяване – това решение е един добър пример.

Президент: лично и публично в социалните мрежи

Президентът на САЩ е особено активен в социалната мрежа Twitter.

Тръмп не само говори, той и блокира достъпа – възможността да отговарят, критикуват, обсъждат – на опоненти и другомислещи.

Тези два факта са в основата на дебатите дали в Twitter  президентът говори частно или официално и, съответно, блокирането не е ли цензура в противоречие с правата по Първата поправка.

За правната природа на съобщенията на президента в Twitter вече има и произнасяне на съда (9th U.S. Circuit Court of Appeals). В този смисъл е и отвореното писмо на Knight Institute, което заслужава отбелязване.

Наистина Тръмп – макар много да гледа телевизия – говори не през класическите медии, а главно през личния си профил в Twitter. Това дава основание да се твърди, че на сериозни съобщения, представляващи обществен интерес, гражданите трябва да могат да реагират, следователно профилът на президента – комуникиращ главно чрез Twitter – се превръща във форум за обществени дебати. В такъв контекст  и с позоваване на Франклин юристи, цитирани в медиите,  приемат, че

президентът не може да изключи определени хора от такъв обществен форум само заради изразяване на противоречиви възгледи или критики, които не му харесват. […] Всъщност  свободата да се критикува  е точно причината, поради която Първата поправка съществува  […]

Стивън Кинг e между известните американци, които съобщават, че са блокирани от президента в Twitter

//platform.twitter.com/widgets.js

Използване на лицензиран софтуер с отворен код

Quartz.com  информира за решение по делото  Artifex v. Hancom в Северна Калифорния, отнасящо се до използването на лицензиран софтуер с отворен код. Компанията – носител на права Artiflex съди компанията Hancom за нарушаване на условията на лиценза.

Решението на федералния съд  е в полза на Artiflex,  но медиите акцентират върху следния факт: според съда  нарушаването на изискванията на лизенза се третира като нарушаване на условията на договор.

Изглежда очевидно, но е в полза на яснотата.

 

Интелектуална собственост: Доклад 301 за 2017 г.

Отново е пролет – и както всяка пролет  вече десетки години (в изпълнение на Търговския закон от 1974 г.) американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2017 година (2017 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

34 държави попадат  в списъците на проблемните – 11 в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България.

Съдейки по този блог, България си е там и през 2006 година, в навечерието на членството в ЕС. Основанията може и да варират през годините, защото технологиите се развиват – изчезнала е тротоарната търговия със CD, сега са посочени пиратството онлайн и при кабелните телевизии.

 2017 Special 301 Report

Класацията на университетите в САЩ за специалност Право 2017

Класацията на американските университети – за специалност Право 2017:

U.S. News rankings of the top law schools 2017

#1 Yale University New Haven, CT $59,865 per year (full-time)
#2 Stanford University Stanford, CA $58,236 per year (full-time)
#3 Harvard University  Cambridge, MA $60,638 per year (full-time)
#4 University of Chicago Chicago, IL $59,541 per year (full-time)
#5 Columbia University New York, NY $65,260 per year (full-time)
#6 New York University New York, NY $61,622 per year (full-time)
#7 University of Pennsylvania Philadelphia, PA $60,988 per year (full-time)
#8Tie University of Michigan—​Ann Arbor MI $58,012 per year (out-of-state, full-time)
#8Tie University of Virginia  Charlottesville, VA $59,300 per year (out-of-state, full-time)
#10Tie Duke University Durham, NC $59,912 per year (full-time)
#10Tie Northwestern University (Pritzker) Chicago, IL $59,850 per year (full-time)
#12 University of California—​Berkeley Berkeley, CA $$52,654 per year (out-of-state, full-time)
#13 Cornell University Ithaca, NY $61,485 per year (full-time)
#14 University of Texas—​Austin Austin, TX $50,480 per year (out-of-state, full-time)
#15Tie Georgetown University Washington, DC $57,576 per year (full-time)
#15Tie University of California—​Los Angeles  $51,832 per year (out-of-state, full-time)

Политически науки – Харвард, Станфорд, Принстън

Проектът Google Books е законен

Върховният съд на САЩ оставя в сила решението на Апелативния съд във  Втори съдебен окръг, според което проектът Google Books е законен и  представлява свободно използване на защитени произведения (fair use), а не  нарушение на авторски права. Делото е Authors Guild v. Google Inc., No. 15-849.

Така се слага край на спор, продължаващ от 2005 г. , когато Гилдията на авторите и отделни автори заведоха дела срещу Google с твърдението, че  “този случай представлява безпрецедентно  разширяване на доктрината за свободно използване u заплашва защитата на авторското право в цифровата ера.”

Google  изгради защитата си главно върху драматично новите възможности, които потребителите имат, когато получат достъп до текста в цифров вид.

Добър повод да напомня основното от решението на Апелативния съд : крайната цел на авторското право е знанието  (стр.12 от решението) – и макар авторите да се защитават от правото  – преди всичко и във всеки момент  трябва да бъдат защитени интересите на обществото и достъпът до знания.

Още от Findlaw

Медии и образи: Тръмп

trump and mediaУниверситетът на Пенсилвания има наистина забележителни анализи в областта на медиите и значението им за политиката.

Медиите отразяват  или произвеждат победителите? Към темата –  Тръмп, медийната доминация и ходът на кампанията според Уил Франклин.

И да се пренесем в български условия:    финансирането на медийни обръчи с обществен ресурс –   необезпечените кредити за издателите  –  наливането в ТВ7 и звездните водещи (къде са сега)  срещу трудната перспектива за свободната журналистика “да си заложат апартаментите,  да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник”, както   посъветва премиерът преди време.

 

 

 

 

Краят на юристите

9780198713395_140Интересна дискусия за юридическата професия се води по повод новата книга на Ричард Съскинд  Бъдещето на професиите, написана в съавторство с неговия син Даниел. Поредната публикация е със заглавие Краят на юристите. Точка. –  с препратка към една от предходните му книги Краят на юристите? (2008).

Какво е бъдещето на юридическата професия – “все пак правото не съществува, за да има работа за юристите” – и технологиите все повече освобождават хората от рутинни дейности. Идва ли време без работа, има ли основание технологичната тревожност и защо се появяват заглавия като Американците повече се тревожат от роботите, отколкото от смъртта.

У нас по времето на социализма правото е било  обявено за професия без бъдеще и приемът в университета е бил ограничен, след това – обратно – правото започва да се изучава в множество университети. Напоследък има опити за прогнозиране на потребностите от работна сила  и се изготвят оценки за развитието на пазара на труда в България в средносрочен период (2014-2018 г.) и дългосрочен период (2019-2028 г.). А ето и констатациите на работната група към Министерството на правосъдието   за образованието по специалност Право (2015).

Интервю с Ричард Съскинд

Повече от abajournal.com

Отново за правата онлайн

nfl gif

По искане на Националната футболна лига компанията Twitter е заличила два профила на потребители на социалната мрежа за публикуване на GIF (анимирано изображение) от мачове на лигата. Както коментират експерти, малко хора биха възразили срещу цитат от 300 – странична книга, но компанията е приела, че GIF от тричасов мач е нарушение.

tumblr_ml65my23811r67zo4o1_500Обсъждането на мерките на Twitter със сигурност ще доведе до по-нататъшно изясняване на границите на свободното използване и в светлината на новото решение по делото The Authors Guild Inc., et al. v. Google. 

Някои препоръки по темата – по-специално към журналистите – са дадени например  тук.