Category Archives: US Law

Конституционен съд: финансиране на предизборни кампании

Обнародвано е  решение № 5 от 27 април 2021  на Конституционния съд по к. дело № 13/2019 г., докладвано от съдиите Георги Ангелов и Борис Велчев.

Президентът на Република България е поискал да бъдат обявени за противоконституционни: чл. 21; чл. 23, ал. 1, т. 4; чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“; чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 в частите им „и т. 4“, както и чл. 34, ал. 4 в частта „юридическите лица и едноличните търговци“ от Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 1.04.2005 г.; посл. изм. и доп., бр. 104 от 8.12.2020 г.; ЗПП); чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“ във всяка от трите разпоредби; чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ и чл. 169, ал. 1 относно изразите „или юридическо“ и „или едноличен търговец“ от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г.; посл. изм., бр. 107 от 18.12.2020 г.; ИК).
Според вносителя на искането оспорените разпоредби са в противоречие с чл. 1, ал. 2 и 3, чл. 4, ал. 2 и чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията.
По делото:
 
Нормите, съдържащи се в оспорените от президента разпоредби, регулират финансирането на дейността на политическите партии и в частност – на предизборни кампании на партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в изборите.
Наличието на необходимите финансови средства е предпоставка за осъществяване на дейността на всяка политическа партия в ролята й на посредник между гражданите и публичната власт. Това придава важно значение на правилата за партийното финансиране, както и на публичността и контрола над средствата, с които партиите финансират своята дейност и предизборните си кампании.
Конституцията в чл. 11, ал. 3, изр. второ възлага на Народното събрание да уреди със закон реда за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност. Това правомощие съдържа и уреждането на финансовите предпоставки за съществуването и дейността на политическите партии и за пълноценното изпълнение на конституционно установената им функция да съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3, изр. първо от Конституцията).
Със законовото регулиране, предвидено в чл. 11, ал. 3 от Конституцията, се преследват две основни цели. На първо място, законът следва да гарантира, че политическите партии остават независими както от държавата, така и от частни интереси. На второ място, законът трябва да създаде условия за справедлива конкуренция на политически възгледи и програми между партиите, включително и като чрез ясни правила определи условията за тяхното финансиране. Тези цели не могат да бъдат постигнати, ако държавата не участва във финансирането на политически партии, които след участие в изборите са спечелили определена политическа подкрепа. Условията и размерите за това публично финансиране трябва да бъдат изчерпателно уредени в закона и да съдържат гаранции за равнопоставеността на тези партии.
Същевременно в Конституцията не се съдържа пречка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, така и от еднолични търговци.
 
  • Чл. 21 ЗПП
Съгласно текста на оспорения чл. 21 ЗПП (доп., ДВ, бр. 60 от 2019 г.): „Дейността на политическите партии може да се финансира от собствени приходи и от държавна субсидия.“
 
Конституцията не предоставя на законодателя свобода на преценката дали държавата да осигури публично финансиране за политическите партии, които отговарят на определения в закона критерий, но допуска законодателна целесъобразност относно размера на субсидията. Публичното финансиране на тези партии от държавата до определен размер следователно трябва да се смята за конституционно дължимо. Определянето на конкретния размер на това публично финансиране е изцяло в компетентността на Народното събрание. Установената в чл. 21 ЗПП правна възможност, но не и задължение за държавата да гарантира финансовите предпоставки, необходими и достатъчни, за да се отстоява политическият плурализъм (чл. 11, ал. 1 от Конституцията) и неговото конкретно проявление чрез дейността на политическите партии да изпълнят конституционно установената им функция по формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3 от Конституцията), противоречи на чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 11, ал. 1 и 3 от Конституцията. Поради това разпоредбата на чл. 21 ЗПП в частта „може да“ е противоконституционна.
 
  • Относно чл. 23, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ ЗПП, чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 в частта „юридически лица и еднолични търговци“ и чл. 168, ал. 1, т. 2 в частта „които имат просрочени публични задължения и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ ИК

В оспорените си части разпоредбите  допускат финансиране на предизборна кампания с дарения от юридически лица и еднолични търговци.

В нарушение на чл. 11, ал. 2 от Конституцията, препятстващ сливането на партия и държава, разрешени остават даренията за политическа партия от самата държава, държавните органи – юридически лица, общините, държавни или общински предприятия или търговски дружества, търговски дружества, в които държавата или общините имат участие или контрол. Възможността за пряко или косвено финансиране на политически партии от държавата и общините извън определеното в закона бюджетно финансиране е конституционно недопустимо.
 
Към изложеното се добавя и фактът, че законът позволява неограничени по размер частни дарения на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци. По този начин се нарушава чл. 11, ал. 1 и 3 от Конституцията в изискването му при изразяването на политическата воля на гражданите партиите да бъдат поставени в справедлива конкурентна среда. Системата на финансиране трябва да гарантира, че всички партии са в състояние да се съревновават при равни възможности, което осигурява политическия плурализъм и създава гаранция за ефективното функциониране на демократичните институции.
Допълването на публичното финансиране при равни за всички политически партии условия с частно финансиране, което е избирателно и без пределен размер, поставя политическия плурализъм под заплаха. То подрива равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля (чл. 6, ал. 2 и чл. 11, ал. 3 от Конституцията). Системата на финансиране в нейната цялост, включваща и частни дарения, трябва да осигури принципът на политически плурализъм да не бъде нарушен чрез поставянето на определени участници в неравностойна позиция или чрез привилегироването на други. Възможността партиите да се финансират от частни източници следва да е съпроводено от ограничаване на размера на финансиране, което може да бъде предоставено от отделен дарител. Само така правната уредба може да гарантира политическия плурализъм. Разрешаването на неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци при единствено предвидените минимални законови ограничения (чл. 24 ЗПП и чл. 168 ИК) не създава такива гаранции.
Посоченото е основание за обявяването на чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗПП и чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 относно думите „юридически лица и еднолични търговци“ ИК за противоконституционни.
 
В Становище на съдия  Георги Ангелов се кава още, че
1. Дискрецията на законодателя при определянето на държавната субсидия не е неограничена. Субсидията трябва да действа не символично, а реално. По тази причина тя следва да има минимален размер според необходимите и достатъчни към определен момент разходи за организацията и за обществената комуникация на партията. Субсидия под този размер не би съответствала на конституционната си функция.
2. Едноличен търговец, по определението на чл. 56 от Търговския закон, може да бъде всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Правните понятия физическо лице и едноличен търговец са в съотношението на род към вид. Щом съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3, предл. 1 партиите могат да получават дарения от всякакви физически лица, сред тях несъмнено са и едноличните търговци. Поставянето им в самостоятелен ред единствено поставя под съмнение законовото определение на едноличния търговец.
3. Като субект на гражданското право юридическото лице има свобода на стопанската си инициатива (чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията). То може да се ползва от гражданските си, в цивилистичния смисъл на понятието, права, за да задоволява пряко или непряко своите интереси. Такива интереси несъмнено са имуществените последици за него от всяка политика. Затова не просто няма конституционна пречка, а съществува конституционно основание за финансирането на политически партии от юридически лица.
4. От Конституцията обаче следват ограничения върху това финансиране, които пазят от изкривяване вектора гражданин – политическа партия – държавна власт.
А. Член 6, ал. 2, изр. 2 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията изискват да има горна граница за даренията за политическите партии така, както и за физическите лица. Обратното подрива през имущественото състояние равенството в политическите права на гражданите и възможността им свободно да формират и изразяват своята политическа воля.
Б. Член 11, ал. 2 от Конституцията изключва финансирането на партии чрез дарения от: а) самата държава; общините; държавни или общински органи – юридически лица; б) юридически лица, които се разпореждат с публичен ресурс (държавни или общински предприятия или търговски дружества; търговски дружества, в които държавата или общините имат контрол); в) юридически лица, които са придобили или са кандидати за придобиването на публичен ресурс (по обществени поръчки, концесии и пр.).
 
Това решение има съдържателна връзка с обсъжданото в 45-тото НС искане за финансиране “един лев на глас”, което не беше прието – защото ограничаването на финансирането с публичен ресурс отваря вратата, за която говори президентът Обама. Добре е това да се обяснява на хората.
 
В сравнителен план това решение засяга въпроси – предмет на  решението на ВС  на  САЩ  по делото Citizens United (2010). Едно решение на съда може да повлияе върху управлението, политиката, дори върху историята. Особено когато става дума за съдебно решение относно финансиране на   избори  – ефектите могат да бъдат непредвидени и неочаквани, вж данните за  руското влияние.
Байдън – Харис поеха ангажимент   преди изборите  2020 за ограничаване на влиянията.
 

САЩ, неутралност на мрежата: астротърфинг


Астротърфинг. Термин, свързан с комуникацията. Метод за манипулиране. Дефинира се като преднамерено създаване на впечатление за спонтанна масова реакция на обществеността към определен факт, събитие, идея. Например чрез организирана маркетингова кампания или ПР кампания  да се създаде впечатление за спонтанно и независимо отхвърляне на определена идея, мярка, политика, избор. Спецификата на астротърфинга е, че такава масова  нагласа няма, нито спонтанна, нито каквато и да е. Това е практика за създаване на привидност. Фейк.  

Прaктическото изпълнение може да бъде различно. Както и целите. Използва се в политическата комуникация. Но сега се изнасят данни за една негативна кампания, на която се е позовал Ajit Varadaraj Pai,  председател  на Федералната комисия по комуникации в САЩ по времето на Тръмп (2017-2021), за да отмени принципа на неутралност на мрежата.

Принципът по времето на Тръмп

През декември 2017 FCC прие решение да бъдат отменени  правилата за неутралност на мрежата.

Скоро след това през 2018  Сенатът гласува ( 52-47) да се възстанови защитата на неутралността на мрежата. Нищо не последва от решението, нито от проекта на Save the Internet Act (2019), тъй като приемането по време на президентството на  Тръмп се оказа невъзможно.

Но на щатско ниво Калифорния прие закон ( 58-17),  който забранява на доставчиците на интернет да блокират или ограничават всички юридически приложения, уеб сайтове или други услуги и забранява платеното приоритизиране на данните. Веднага започна процес с аргумент, че само FCC има компетентност да определя режима. Въпреки това законът влезе в сила на 1 януари 2019.  Правителството иска от съда да блокира действието на закона. 

Едва след избирането на Джо Байдън за президент, правителството се оттегля от процеса.  ISPs  продължават делото.  През февруари 2021 г.  съдът отказва да издаде предварително ограничение върху прилагането на закона.

И астротърфингът

Как се е стигнало до отмяната:

Големите интернет доставчици в САЩ са финансирали кампания, която генерира  милиони фалшиви коментари  до Федералната комисия по комуникации  като част от борбата на интернет доставчиците срещу правилата за неутралност на мрежата по време на администрацията на Тръмп, се казва в  доклад на New York State Attorney General Letitia James.

След продължителен процес на  анализ на десетки хиляди вътрешни имейли, документи за планиране, банкови записи, фактури и данни, съдържащи стотици милиони записи NY AG установява, че милиони фалшиви коментари са резултат от  тайна кампания, финансирана от най-големите  интернет доставчици за демонстрация на подкрепа на идеята за отмяна на  неутралността на мрежата.

Обяснението: Коментарите за неутралност срещу мрежата трябва да осигурят „прикритие“ за решението на Пай (решението на FCC е прието с 3:2). В доклада на AG се казва още каква е ролята на Майкъл Пауъл,  изпълнителен директор на асоциацията на доставчиците,   самият той – бивш председател на FCC (2001-2005) – именно той  в имейл е посъветвал членовете на изпълнителния комитет на  асоциацията, че трябва “Пай  да може да говори за големия брой коментари в подкрепа на  позицията му.” 

Майкъл Пауъл, детето  на Колин Пауъл.

Нищо не  е, каквото изглежда.

*Eдна бележка, в случай че някой прояви интерес: сравнете статиите в Уикипедия за неутралност на мрежата на български и на английски език.   Драгите студенти биха могли да проявят самоинициатива, има какво да се работи.

Google LLC срещу Oracle America

На 5 април 2021 стана известно решението на Върховния съд на САЩ по делото Google LLC срещу Oracle America. Това е поредното от големите дела  на Google –   след Google Books  и Viacom v YouTube.

Въпросът в Oracle v. Google е дали Oracle може да претендира за авторско право върху Java Application Programming Interfaces ( Java APIs)  и ако може, дали Google нарушава тези авторски права. За ОС Android  Google създава собствена версия на Java, но използва същите имена, организация и функционалност като Java API.

През май 2012 г. съдия Уилям Алсъп от Северния окръг на Калифорния постановява, че за  API не възниква авторско право. В противен случай Oracle би имала права върху „утилитарен и функционален набор от символи“, който осигурява основата на иновациите  – според това първо решение преди девет години езикът за кодиране не може да бъде обект на авторско право.

Oracle обжалва решението  пред Апелативния съд на САЩ , който на  9 май 2014 г.  издаде катастрофално решение, според което APIs на Java са защитени с авторски права. Всъщност изключването на API от защитата на авторските права беше от съществено значение за развитието на съвременните компютри и интернет.

Google се обърна към Върховния съд на САЩ с искане да преразгледа решението на Апелативния съд.

През юни 2015 г. Върховният съд отхвърли искането на Google и върна делото в  окръжния съд.

През май 2016 г. съдът единодушно се съгласи, че използването от Google на API на Java е fair use.

Oracle подаде нова жалба. През март 2018 г. Апелативният съд  отмени решението на окръжния съд и се произнесе в полза на Oracle.

Google оспори решението на Апелативния съд пред Върховния съд на САЩ.   (Една процесуална бележка: поради правилата на Върховния съд за цитиране на дела, искът вече е известен като Google срещу Oracle, тъй като Google иска от Върховния съд да разгледа делото.)

През април 2021 г. ВС със 6:2  прие,  че използването от Google на API на Java е fair use. Съдът обсъди някои основни принципи на доктрината fair use и прие, че честната употреба „позволява на съдилищата да избягват строго прилагане на закона за авторското право, когато  това би задушило самото творчество, което този закон има за цел да насърчи“. По този начин решението подчерта истинската цел на авторското право: да стимулира иновациите и творчеството.

Съдът стига до заключението, че „когато Google преработва потребителския интерфейс и   взема само това, което  е необходимо, за да позволи на потребителите да приложат натрупаните си умения и    да създадат нова  програма, използването от Google на Sun Java API  представлява fair use. ”

Решението на Върховния съд e  победа за програмисти, разработчици и за потребителите, които искат да използват придобитите знания и опит  в следващите продукти и приложения. Съдът отмени предишните решения на Апелативния съд и призна, че авторските права насърчават иновациите и творчеството само когато предоставят място за творчество и   надграждане върху предишното знание.

 

Частните платформи като публични форуми: важен въпрос, но не сега

Темата е за Тръмп и, по повод на Тръмп, за частният Twitter като публичен форум.  В САЩ се водеше съдебен спор по повод  акаунта @realdonaldtrump с повече от 88 милиона последователи и твърдението на Тръмп, че той е негова лична собственост. На 5 април 2021 г. Върховният съд реши, че делото трябва да бъде прекратено.

Фактите

Бившият президент на САЩ Тръмп беше блокирал в Twitter  хора за критика към президента или неговите политики. Няколко физически лица и една нестопанска организация заведоха дело   с твърдението, че  блокирането им в Twitter нарушава Първата поправка.  Първоинстанционният съд  и Апелативният съд на САЩ за 2-ри съдебен окръг приеха, че блокирането е в  нарушение на Конституцията.

Казусът стигна до Върховния съд – вече като Biden v. Knight First Amendment Institute. 
Според ищците “доказателствата по делото показват, че личният акаунт на президента в Twitter  функционира като официален източник на новини и информация за правителството и като форум за изразяване на и относно президента“.   Адвокатите на Тръмп твърдят, че то  “ограничава способността на държавните служители да  изолират своите акаунти в социалните медии от тормоз, тролинг или реч на омразата без инвазивен съдебен контрол“.

Междувременно на 8 януари 2021 Тръмп загуби правото си да използва Twitter  “поради риска от по-нататъшно подбуждане към насилие”    и след това приключи мандата си.

Върховният съд

След множество заседания Върховният съд решава  делото да бъде прекратено поради промяната в президентската институция, но по този начин отказва да утвърди тезата на първоинстанционния и Апелативния съд за частната социална мрежа като публичен форум.

Към това съдия  Кларънс Томас е написал обширно становище, според което   делото „подчертава основната правна трудност при цифровите платформи: прилагането на стари доктрини към новите цифрови платформи рядко е просто. ”

Според съдия Томас на пръв поглед някои аспекти на акаунта на г-н Тръмп в Twitter приличат на публичен форум.  Г-н Тръмп често използва  акаунта, за да говори в официалното си качество. Но всеки контрол, който г-н Тръмп упражнява над акаунта, бледнее пред властта на  Twitter, според условията на услугата, включително за премахване на акаунта „по всяко време по каквато и да е причина“. Twitter упражни правомощията си да направи точно това.  Дали   по отношение на използването на частно пространство се прилага Първата поправка,  зависи от различни фактори. По-нататък съдия Томас се впуска в аналогии между цифровите мрежи, телефонните компании, превозвачи, осъществуващи обществена услуга и др.под., което обаче не помага да се даде категоричен отговор.

Все пак, се казва в становището на съдия  Томас,  съдиите „скоро няма да имат друг избор, освен да разгледат как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура  като цифровите платформи“ –  но това няма да бъде сега по казуса с Тръмп.

Knight Institute

САЩ: предстои ли ревизия на §230? SAVE TECH ACT

Отговорността на онлайн посредниците в САЩ се урежда в  пар. 230 (Section 230 of the Communications Decency Act, 1996), който дава защита на платформите за съдържанието, предоставено от трети лица. Никой доставчик на интерактивна компютърна услуга не трябва да се третира като издател  за информация, предоставена от трети лица. (47 USC § 230).

В края на мандата си президентът Тръмп поиска ревизия на отговорността, в началото на  мандата си президентът Байдън постави същия въпрос. Става ясно, че над 20 предложения от двете страни, както и някои двупартийни предложения за ревизия на пар.230 вече са внесени за разглеждане. Има широко съгласие, че пар. 230 няма да бъде отменен, а само изменен. Но мнозина смятат, че във внесените проекти има разпоредби, които могат да бъдат  опасни за свободата на изразяване.

Ръководителите на някои големи технологични компании са взели отношение, Фейсбук  и Microsoft  приветстват повече яснота  по пар. 230, а  Джак Дорси е предложил по-скоро по-пазарно ориентиране за решаване проблемите, отколкото ревизия на пар. 230. 

На 5 февруари 2021  е внесен пореден проект, чийто шансове се оценяват като по-високи –  SAVE TECH ACT. И тримата вносители са демократи.

Пълният текст

 

САЩ: стандартите на новата президентска администрация за работа с журналисти

Служител от администрацията на президента, отговаряща за работа с медиите (deputy White House press secretary, T.J. Ducklo), има връзка с репортерка от изданието Axios, отразяваща работата на президентството.

Репортерка от Politico се готви да огласи тази връзка, но преди това получава заплашително обаждане от въпросния служител г-н Дъкло. Има свидетели на разговора. По темата излизат две статии във Vanity Fair u People. Публикацията излиза и в Politico – в нея се казва, че изданието Axios позволява на репортерка да продължи да отразява Белия дом, докато се среща с член на администрацията.

POLITICO_Playbook_Trump_compares_impeachment_to_‘The_Apprentice’_-_POLITICO_-_2021-02-13_11.59.25

Същевременно от Politico изразяват загриженост относно заплашителните реплики от Белия дом. „Нито един журналист в Politico – или каквато и да е друга публикация или мрежа – не бива да бъде подлаган на такива неоснователни лични нападки, докато върши работата си“, се казва в изявлението.

Още при встъпването си президентът Байдън каза, че няма да се поколебае да уволни служители, които са се държали неуважително. „Ако някога работите с мен и чуя, че се отнасяте с неуважение към друг колега, обещавам ви, че ще ви уволня незабавно“, предупреди г-н Байдън. „Няма ако, и или но. Всеки има право да бъде третиран с достойнство. Това липсва в голяма степен през последните четири години. “

Засега Дъкло не е уволнен, а само отстранен за една седмица без заплата. Случаят е широко отразен в медиите, които приветстваха заявения от президента висок стандарт за ново отношение с медиите и журналистите.
Update. Оставката на Дъкло е приета в събота, 13 февруари.

Казусът Тръмп и деплатформизацията

Първите дни на втория импийчмънт на президента Тръмп. Заради ролята му в събитията в Капитолия от 6 януари т.г.

Америка наблюдава ефективността и бързината на реакциите на институциите и на платформите. Някои медии  твърдят, че Тръмп повече се бои от загуба на внимание, отколкото от импийчмънт.

Институционалната реакция

Разглеждането на импийчмънта в Сената е едва в началото, едва сега докладчиците излагат свидетелствата как президентът Тръмп “прекарва месеци в култивиране не само на  голямата лъжа, че изборите са  фалшифицирани, но подклажда яростта на   привърженици, които ясно дават да се разбере, че ще направят всичко – включително ще прибегнат  до насилие – за да му помогнат да остане на власт”, пише New York Times. Макар производството да е бързо, то ще завърши около два месеца след реакцията на платформите – при това вероятността за импийчмънт  не се оценява високо.

 Реакцията на платформите

Платформите реагираха в рамките на първата седмица след 6 януари. Или поне някои, Twitter и Facebook. Twitter заявява, че забраната е постоянна, дори Тръмп да се кандидатира в кампанията 2024,     YouTube удължава забраната за канала на Тръмп седмица по седмица, временно спира и канала на Джулиани, но няма информация какви са плановете занапред.  Facebook изпрати случая за разглеждане в Надзорния си борд.

По приетата от Facebook процедура гражданите имат срок да изпратят мнения и становища до Надзорния борд. Днес председателката каза, че до този момент са получили над 1000 писма. В мрежите се разпространяват становищата на много известни авторитети в правото и комуникациите, като това писмо, публикувано в Politico  (извадки):

Като учени и лидери, които отдавна изучават изборните закони, демократичната теория, Първото изменение на Конституцията на САЩ, американската политика и върховенството на закона, ние вярваме, че премахването на Доналд Тръмп от платформите на Facebook за неопределен период от време беше правилното решение.

Отстраняването на политически лидер от платформите трябва да бъде  крайна мярка предвид защитата на политическото и свързаното с изборите слово. Но действията на Тръмп оправдават стъпката за неограничена деплатформизация.

Като частно лице, регулирано от   законодателството на САЩ, Facebook има право да включва или изключва съдържание, както намери за добре, в съответствие със законодателството на САЩ. Като отговорен корпоративен субект, Facebook трябва да гарантира, че неговите форуми позволяват силни политически дебати.

Силната презумпция в полза на приобщаващата политическа реч може  да бъде преодоляна само ако ако се докаже, че речта заплашва да подкопае, вместо да подкрепи,  демократичното управление. Точно както правото на свобода на словото не оправдава фалшиви викове  „Пожар!“ в претъпкан театър,  политическата реч, която поражда сериозна и непосредствена опасност от подкопаване на демократичното управление, трябва да бъде заличавана.

Такава реч няма място в демократичния дискурс и Facebook има моралното задължение да не разпространява такава реч.

Всеки, който се съмнява в рисковете от такава реч, трябва само да погледне събитията от 6 януари 2021 г. в Капитолия на САЩ. Подобна реч доведе до смъртта на петима души и наранявания на много други, включително полицаи, охраняващи вицепрезидента на Съединените щати и членовете на Конгреса. Без социалните медии да разпространяват изявленията на Тръмп, изглежда изключително малко вероятно тези събития да се бяха  случили. 

Ричард Л. Хасен, професор по право и политически науки в UC Irvine; Джулия Азари, доцент по политически наук; Дейвид Кей, клиничен професор по право, UC Irvine; Джак Лернър, клиничен професор по право, UC Irvine; Janai Nelson, асоцииран директор, NAACP-LDF; Cailin O’Connor, доцент по логика и философия на науката, UC Irvine; Норм Орнщайн, почетен стипендиант, Американски корпоративен институт; Бертрал Рос, професор по право, UC Berkeley; Алекс Стамос, директор, Обсерватория в Станфорд; Джеймс Оуен Уетерал, професор по логика и философия на науката, UC Irvine

Дойдохме си на думата: “Пожар! в претъпкан театър”, съдията Холмс през 1919 година, точно преди сто години. От сто години е ясно, че няма защита за думи, създаващи ясна и непосредствена опасност.

Facebook твърди, че ще разглежда решенията на борда като задължителни.

Helle Thorning-Schmidt (председателка на Надзорния борд, бивш премиер на Дания) каза още нещо интересно: че прилагат общностните стандарти и международното право на правата на човека, но не местното право на държавата, в която са засегнатите лица.

Smartmatic v Fox News et al: отговорът на Fox News

Една компания, ангажирана с изборни технологии, съди Fox News, лицата на телевизията и двама адвокати на президента Тръмп за 2.7 милиарда долара. Вън от големия интерес дори за САЩ, правният спор е важен заради отношението към истината и свободата на изразяване.

Подаден  на 4 февруари, искът на Smartmatic за 285 страници описва подробно това, което се знае:   без доказателства Лу Добс, Мария Бартиромо и др.  насърчават гости като адвокатите на Тръмп Руди Джулиани и Сидни Пауъл да  представят конспиративните си теории за  изборна измама.  Тезата на компанията  Smartmatic е,  че за тиражирането на лъжи се нови отговорност.

В деня на подаване на иска  Fox News отмени шоуто на Лу Добс.

На 7 февруари в съда вече е постъпил отговорът на Fox News.

Тезата е, че Първата поправка позволява на новинарските медии да бъдат домакини на  адвокатите на Тръмп, независимо какво казват и дори ако тези гости измислят скандално неверни  твърдения: според медията е undeniably newsworthy, несъмнено заслужаващ  отразяване, въпросът “дали неконвенционалните усилия на тогавашния президент Тръмп да оспори резултатите от изборите ще успеят“.

Защитата, която Fox News са избрали, е т.нар.  neutral reportage:  когато президентът обвинява Smartmatic,  медията  отразява:   т.е. това е  информиране  за обстоятелства, които обществото има право да знае, защото са от обществен интерес.

Освен това Fox News твърдят, че Smartmatic има статус на публична фигура и поради това – нисък праг на защита срещу критика. Нещата изглеждат малко обърнати, точно както когато Цветан Цветанов като вицепремиер твърдеше – и пловдивският съд /съдия Роглекова прие – че съдия Мирослава Тодорова е публична фигура, а вицепремиерът  я критикува като гражданин. Жалко, че Цветан Цветанов по-нататък се възползва от имунитета си, спорът щеше да е интересен.

 

fox

Ерата на пост-постистината

Пост-истина  е термин, който получи широко разпространение през 2016.  Един опит за очертаване на характеристиките на пост-истината, който направих пред  две години –

още за Ницше истината е „подвижна армия от метафори“ (Poole 2018), но независимо от това съвременните медийните стандарти изискват информиране, основано на факти. В света на постистината фактите оказват по-малко влияние при формиране на общественото мнение от оценките и емоционалните изказвания. Дебатите са призив към емоциите на хората и не са свързани с фактите. Размива се границата между факт и мнение. На фактите и експертните мнения се придава второстепенно значение. Относителната тежест и влияние на мненията спрямо фактите се увеличава. Уважаваните източници на фактическа информация и експертни анализи са постоянен обект на атака и доверието в тях се срива. Във времето на постистината няма авторитети.

За президента Тръмп постистината бeше норма и ежедневие. Washington Post Fact Checker е проект, проследяващ неверните или подвеждащи твърдения на президента Доналд Тръмп.  Според данните от проекта констатирани са  30 573 неистини за мандата или  средно по 21  на ден. 

Медиите бяха затруднени да намерят начин за реакция.  Те участваха: създадоха и поддържаха цял виртуален свят  – доколкото   смятаха за свой дълг да отразяват поведението на президента. Проверката на фактите доказано не се оказа ефективна за различаване на света на фактите от света на политическите фантазии, доктрината “всички гледни точки” – често сведена до “той каза” – “тя каза”  – практически осигури равноправие на истината и лъжата.

И така се стигна до изборите 2020. Тук медиите, тези врагове на народа според Тръмп, последваха примера на платформите и защитаваха фактите. Но само някои медии.

Други медии имаха по-сложна траектория. Fox в частност. Изглеждаше, че въпросът кой е спечелил изборите може да се поддържа като открит в дневния ред в духа на традициите на постистината.

Но нещата се променят. Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, е завела дело срещу Fox, водещи във Fox  и адвокатите  на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни ПауълПодаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара.  В 280 страници се твърди, че адвокатите  са започнали, а   Fox  са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на  Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер.

Делото предстои и то ще е интересно, но това, което привлича вниманието, е работата на адвокатите на Smartmatic – те ни казват: Времето на постистината свърши. Има факти.

Земята е кръгла. Две плюс две е равно на четири. Джо Байдън и Камала Харис спечелиха изборите за президент и вицепрезидент на САЩ през 2020 г. Изборите не са  откраднати, нагласени или подправени. Това са факти. Те са доказуеми и неоспорими.

Подсъдимите винаги са знаели тези факти. Те знаеха, че Джо Байдън и Камала Харис печелят изборите за 2020. Знаеха, че изборите не са откраднати. Знаеха, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели тези истини, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.

Подсъдимите не са искали Джо Байдън и Камала Харис да спечелят изборите. Те искат президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Майкъл Пенс да спечелят преизбиране. Подсъдимите бяха разочаровани. Но те също така видяха възможност да се възползват от популярността на президентаТръмп, като измислят история. Подсъдимите решиха да кажат на хората, че изборите са били откраднати от президента Тръмп и вицепрезидента Пенс.

Обвиняемите имаха очевиден проблем с тяхната история. Нуждаеха се от злодей. Трябваше да обвинят някого. Обвиняемите решиха да направят Smartmatic злодей в историята си.

Идеята за постистината набра скорост от едни президентски избори (2016) в САЩ.

Един от ефектите на загубата на Тръмп на едни други президентски избори (2020)    изглежда ще е навлизането в етап на  пост-постистината, когато медии, бизнес и граждани ще настояват за реабилитация на фактите, на науката, на авторитетите – и, очаквам* – срещу равностойното право на живот на истината и лъжата в медиите и платформите. 

*Специално в САЩ има произнасяне на ВС на САЩ,  че лъжата  – вярно, при определени обстоятелства  – е защитено слово, така че нещата не са самоочевидни. Делото е за един,  който лъжел, че има медали за храброст, а нямал – съдът казва “е, нека си лъже, няма пострадали”.


Smartmatic v Fox etc

 

EFF: Паметна бележка към администрацията на президента Байдън

ФондацияЕлектронна граница” (Electronic Frontier Foundation) е изготвила паметна бележка към новата президентска администрация в САЩ по въпросите на цифровите права.

Въпреки че се надяваме да работим с новата администрация по широк спектър от политики, които засягат цифровите права през следващите години, тази бележка се фокусира върху областите, които се нуждаят от незабавното внимание на администрацията. В много случаи изискваме от администрацията на Байдън да промени курса спрямо досегашните политики и практики.

Ето и въпросният документ, който представлява и експертна оценка за състоянието на цифровите права и засяга широк кръг въпроси – лична неприкосновеност, авторски права, отговорност на платформите (параграф 230)  и др.