Tag Archives: ЕСПЧ

ЕСПЧ: Навални v Русия

 

След завръщането си от лечение в Германия Алексей Навални беше задържан.

Според прессъобщение на Съда за правата на човека от 17 февруари 2021 г.,   през януари  Навални е отправил   искане до Съда за правата на човека   за освобождаването му. На 21 януари 2021 г. Съдът изисква информация от правителството на Русия дали   съществува   риск  за живота на жалбоподателя и  какви мерки се предприемат от руските власти за опазване на неговия живот, а също дали   условията на задържане и лечението на жалбоподателя са били обект на редовен независим мониторинг в съответствие с европейските стандарти. На 26 януари 2021 г. правителството отговаря, че има достатъчно гаранции,  на 3 февруари 2021 г. жалбоподателят  оспорва отговора.

На 16 февруари 2021 г. Съдът решава да посочи на правителството на Русия, съгласно правило 39 от Правилника на Съда, да освободи жалбоподателя. Тази мярка се прилага с незабавно действие. Мерките по тази разпоредба се вземат във връзка с производства пред Съда – в случая има подадена жалба от август 2020 г.

навални 1

Министерството на правосъдието смята, че освобождаването на Навални е невъзможно.

Навални 2

По информация от руски правозащитни сайтове Русия нееднократно не се е съобразявала с наложените от ЕСПЧ обезпечителни мерки и по този начин е била в нарушение на чл.34 от Конвенцията.

Tagged

ЕСПЧ: две решения срещу България за реч на омразата

Бехар и Гутман срещу България (№ 29335/13)

Габриела Арон Бехар и Катрин Борисова Гутман са български граждани, родени съответно през 1972 и 1968 г. и живеещи в Пловдив (България). Те са от еврейски етнически произход. Волен Сидеров,  журналист и политик, е направил антисемитски изказвания и поддържа антисемитски тези в книгите си. След като не са получили съдебна защита срещу тези прояви на   антисемитизъм в България, Бехар и Гутман  искат от Съда за правата на човека да установи нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от Европейската конвенция за правата на човека.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Бехар и Гутман срещу България 

Будинова и Чапразов срещу България (№ 12567/13)

Жалбоподателите  Кремена Гошова Будинова и Васил Стоянов Чапразов  са български граждани, родени съответно през 1970 и 1945 г. и живеещи в София. Те са от ромски етнически произход. Случаят се отнася до отхвърляне на иск по антидискриминационното законодателство срещу Волен Сидеров, журналист и политик. Позовавайки се по-специално на член 8 (право на зачитане на личния и семеен живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от ЕКПЧ, жалбоподателите се оплакват, че отхвърлянето на възгледите на политика като „факти“ е легитимирало расизма.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Будинова и Чапразов срещу България

Борис Митов разказва историята на тези хора, които сега си печелят делата. Историята е над 15-годишна, започва с публикации и изказвания на Волен Сидеров в началото на века, дискриминационни във всички посоки – антисемитски, антиромски, хомофобски и т.н., срещу които засегнатите лица не са получили защита  у нас.

 

Tagged

ЕСПЧ: Права на интелектуална собственост по Протокол 1 към ЕКПЧ

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото AsDAV v Republic of Moldova.

Това е едно от редките дела, в които Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) засяга въпроси, свързани с нарушаване на права на интелектуална собственост.  В случая ЕСПЧ установява   нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ ).

AsDAV е организация за колективно управление на права в Молдова, която упражнява правата на две физически лица. Те участват в конкурс за дизайн на четири възпоменателни сребърни монети, печелят конкурса и   AsDAV има изключителното право да  разрешава използване и  да събира лицензионни възнаграждения.   Монетите са отсечени и в оборот, без банката MNB да има разрешение за използване на произведенията и без да е платила възнаграждение.  В съдебно дело банката не оспорва авторството, но заявява, че  произведенията, отпечатани или изсечени в законно платежно средство, не са защитени с авторски права, следователно съгласието  не е необходимо.  Върховния съд постановява отказ да се предостави обезщетение. AsDAV се обръща към съда в Страсбург.

ЕСПЧ установява, че и според закона в Молдова правата на авторите произтичат автоматично от създаването на произведението.  Условията на конкурса не посочват, че изпратените произведения ще бъдат изключени от защита на авторските права. Фактът, че авторите са представили своите творби на конкурса не може да се тълкува като съгласие за безвъзмездно  използване. 

Съдът констатира намеса в правата, предмет на защита от Протокол №1.  Съгласно постоянната съдебна практика на Съда всяка намеса в право, защитено от член 1 от Протокол № 1, трябва да   обслужва  легитимен обществен (или общ) интерес и да е разумно пропорционална на  съответната цел.

В Молдова действа закон, според който не се защитават авторски произведения върху парични средства.  Въпреки че не е имало формално отчуждаване, Съдът приема, че изключването на спорните произведения от закрилата на авторското право  има  толкова тежки последици, че може да бъде приравнено на лишаване от собственост.

Що се отнася до пропорционалността на мярката, Съдът припомня, че без да се предвиди разумна сума по отношение на стойността на имота, лишаването от собственост   представлява прекомерна намеса и пълната липса на обезщетение може да бъде оправдана само с изключителни обстоятелства, каквито не са налице.

В заключение ЕСПЧ приема, че  намесата в правата на интелектуална собственост е  непропорционална и прекомерна   и че ” правилният баланс  между правото на зачитане на собствеността и изискванията от общ интерес е нарушен.

Нарушение на член 1 от Протокол № 1.

Ако е така и според ЕСПЧ се дължи обезщетение, когато се създават произведения за целите на паричната политика, интересно е дали има принципна разлика с хипотезата, когато се създават законопроекти или проекти на документи по чл.4 т.1 ЗАПСП по възлагане.

Tagged

ЕСПЧ: Политическо слово: Маковей срещу Румъния

На 28 юли 2020 Съдът за правата на човека се произнесе по делото Monica Macovei v. Romania.

Факти

Моника Маковей, тогава румънски депутат в Европейския парламент, говори пред лятно училище за съвместяване на статуса на народен представител с адвокатска правоспособност, по-специално, че да имаш договори с държавна компания от избирателния си район, като двама депутати от левицата, е злоупотреба с влияние и акт на корупция.

Макар да не са посочени поименно, разпозналите се започват дела за клевета. Съдът отхвърля иска – става въпрос за мнение по въпроси от обществен интерес. Но апелативният съд и ВКС решават, че е надхвърлено нивото на приемлива критика и че става дума за неистинен факт, за който нямало нито доказателства, нито влязла в сила присъда.

Съдът за правата на човека

Маковей се обръща към ЕСПЧ, който прилага теста за пропорционалност и се съсредоточава върху баланса на правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име. Критериите за баланс, наложени в практиката на Съда, включват например: а) принос към дебати от общ интерес; б) колко известен е този, който говори, и какъв е бил предметът на изказването; в) контекст , предварителни обстоятелства за това лице; г) как е получена информацията и нейната достоверност; д) съдържание, форма и последици от изказването; и е) тежестта на наложената санкция.

Съдът приема, че критиките в коментарите на Macovei се отнасят не до личния живот, а до „поведение в политическо качество като избран народен представител“. Румънските власти имат „особено ограничена свобода на преценка“ при намеса в свободата на изразяване в този случай, защото това са въпроси от обществен интерес и съгласно член 10 ЕКПЧ държавата има силно ограничена възможност за намеса. Свободата на изразяване е особено важна за лица на изборни длъжности, а намесата трябва да се подлага на най-стриктен контрол съгласно член 10 ЕКПЧ.

Съдът обсъжда дали съществува „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ на коментарите на Маковей и приема, че в някои случаи може да се установи „липса на достатъчно фактическа основа“, но изявленията и обвиненията „са от колективен характер“* и не представляват „злонамерена лична атака“ срещу сенатора, по-специално предвид общия контекст в Румъния.

Съдът (5:2) решава, че намесата в правото на Macovei на свободно изразяване не е била „необходима в демократичното общество“ и констатира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Коментарите на експертите

Експертите посочват в първи коментари, че решението е важна стъпка в практиката на Съда относно политическото изразяване, а също и относно прилагането на критериите за балансирането на правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот и доброто име. Утвърждава се принципът, че политическото слово е особено силно защитено и възможността за намеса е особено ограничена:

 Съдът констатира, че разграничението между фактически твърдения и ценностни преценки „има по-малко значение в случаите, когато оспорваното изявление е направено в хода на оживени политически дебати“.

Съдът също така обсъжда значението на „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ – или поне твърдението да „не е лишено от фактическа основа“. По начало когато липсва фактическа основа на едно твърдение, намеса е допустима. Но Съдът се е произнасял, че прекалено строгото прилагане на тежестта на доказване за ответника и преобладаващата презумпция за неистинност на неговото твърдение биха били неприемливи предвид необходимостта от информиране на гражданите по въпроси от обществен интерес. Съдът отбелязва още, че „разграничаването между фактическите и ценностните преценки е от по-малко значение“, когато оспорваното изявление е направено в хода на дебати по въпрос от обществен интерес и когато представители на гражданското общество и журналисти следва да се радват на широка свобода да критикуват действията на публичен орган, „дори когато направените изявления в действителност могат да нямат ясна основа“.

Съдът подчертава, че лица на изборна длъжност трябва да се ползват с широка свобода да критикуват правителствените действия, „дори ако направените изявления в действителност не могат да имат ясна фактическа основа“. Твърденията на жалбоподателя и по-специално използваните изрази, „макар и може би неподходящо силни, могат да бъдат разглеждани като полемични, включващи известна степен на преувеличение“ и че „на хората, които участват в публични дебати по въпрос от общ интерес, е позволено да прибягват до известна степен на преувеличение или дори провокация “.

Има и две особени мнения, в които се твърди, че Съдът действа „като четвърта инстанция“ и се дебатира връзката между размера на санкцията и смразяващия ефект. Голямата камара вече е приемала, че „сравнително умереният характер на глобите не е достатъчен, за да отмени риска от смразяващ ефект“.

* collective nature of the statements and allegations – това понятие има нужда допълнително да се изясни в контекста на практиката на ЕСПЧ.

Tagged