Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: право на справедлив процес при трансгранично тв излъчване

Интересно решение, въпросът точно по този начин не е третиран още в съдебната практика на ЕСПЧ – Arlewin v. Sweden (application no. 22302/10).

Шведски бизнесмен е обсъждан като фигура от сенчестия бизнес в  телевизионно предаване изключително за аудиторията в Швеция,  на шведски и  с шведски водещ. Оказва се обаче, че редакционната отговорност (с езика на директивата, но за яснота)  е на доставчик на медийна услуга в Обединеното кралство.

Бизнесменът подава иск в Швеция, но от него се изисква да обжалва в съд  в Обединеното кралство.

Според ЕСПЧ, Швеция е имала задължението по член 6 от ЕКПЧ за осигуряване на   ефективен достъп до справедлив процес.  Не може да се каже, че насочването към съд в ОК е  била разумна  практическа алтернатива за лицето. По мнение на Съда, налице е ограничение на  правото на справедлив съдебен процес, нарушение на чл.6 ЕКПЧ.

Tagged

ЕСПЧ: след решението Делфи

Делфи срещу Естония беше и ключово, и шоково решение на ЕСПЧ, впрочем решения – като се вземе предвид и решението на Голямата камара.

Както и се очакваше, по ред причини (като правото на ЕС по темата) ЕСПЧ ще има шлейф от доизясняващи решения, миналата година излезе първото – Index.Hu:  носи сe отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите, но решението Index.Hu показва, че не винаги.

Ето и нова практика – Pihl v. Sweden (application no. 74742/14)

В блог се появява коментар, според който шведски гражданин – Mr Rolf Anders Daniel Pihl – има нацистки прояви. В блога е отбелязано, че авторите на коментарите носят отговорност за твърденията си, че това не са позиции на блога и коментаторите се призовават да спазват определени правила. Скоро след това засегнатото лице също в коментар оспорва казаното и иска заличаване на твърдението. Така и става – коментарът е заличен с бележка, че твърдението е невярно, и извинение.

Въпреки това засегнатото лице настоява да получи обезщетение за вреди по силата на – както лицето смята – позитивното задължение на държавата да гарантира прилагането на чл.8 ЕКПЧ и да привлече към отговорност издателя – малка неправителствена организация – към отговорност. След като получава отказ в Швеция, лицето се обръща към ЕСПЧ.

Съдът в [27] се позовава на известния вече баланс на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, включително на известните вече критерии от решението Фон Хановер, и накрая достига до решението Делфи:

27. В това отношение, що се отнася до конкуриращи се интереси по член 8 и член 10 от Конвенцията, Съдът е установил следното, както е обобщено в Делфи AS [139]: Съдът е установил, че, както е въпрос на принципи, правата, гарантирани в съответствие с членове 8 и 10 заслужават еднакво уважение, и резултатът не трябва, по принцип, да варира в зависимост от това дали жалбата е била подадена в Съда на основание член 10 от Конвенцията от издателя или по силата на член 8 от Конвенцията от лицето, което е било предмет на тази статия.

28. …за конкретната оценка на въпросната намеса се вземат предвид: контекст  на коментарите; мерките, прилагани от дружеството, за да се предотврати или премахне клеветнически коментар; отговорността на авторите на коментарите и др.

и след обсъждане Съдът заключава, че

  • с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът,
  • и че националните съдилища са действали в рамките на своята свобода на преценка и при справедлив баланс между правата на жалбоподателя по силата на член 8, и  свобода на изразяване по член 10 ЕКПЧ.

Жалбата на Mr Rolf Anders Daniel Pihl е недопустима.

Tagged

ЕСПЧ: балансиране на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, отговорност на редактор на сайт

На 16 март 2017 Съдът за правата на човека постановява решение по делото Olafsson v. Iceland (Application no. 58493/13).

Исландски сайт Pressan  публикува статии и интервюта, в които авторите твърдят, че кандидат за парламента, участник в предстоящите избори,   преди време е злоупотребил сексуално с деца. Авторите са информирали също полицията и органите за защита на децата.

Според закона към отговорност може да се привлече издателят или редакторът, ако авторите не са идентифицирани. Въпреки че в случая авторите са известни, те не са привлечени към отговорност. И въпреки че съдът признава необходимостта от дискусия и съществуващия обществен интерес, в последна сметка е осъден Олафсон, редактор, доколкото засегнатото в публикацията лице (кандидатът за депутат) не е осъдено с влязла в сила присъда.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и установява, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона;
  • по въпроса дали намесата е необходима в едно демократично общество ЕСПЧ има практика  – [48] за да се приложи член 8 ЕКПЧ, атаката срещу репутацията на едно лице трябва да достигне определено ниво на сериозност и  да уврежда правото на неприкосновеност на личния живот. Критериите, които са от значение  при балансиране на правото на свобода на изразяване срещу правото на неприкосновеност на личния живот са: приносът  към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъждания казус; методът за получаване на информация и достоверността; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

В случая Съдът подчертава, че е спазено общото изискване   журналистите систематично и официално да се дистанцират от съдържанието на твърдение, който може да обиди или провокира другите или да навреди на репутацията им, както и че [56]  наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друго лице в интервю,  би затруднило сериозно приноса на пресата за обсъждане на въпроси от обществен интерес и подобно наказание не следва да се предвижда , освен ако не са налице особено силни основания за това. Освен това  [57] Съдът счита, че жалбоподателят е действал добросъвестно и се е убедил, че статията е написана в съответствие с възприетите журналистически правила за проверка на фактическото твърдение.

Следователно намесата не е необходима в едно демократично общество. Не е извършен прецизен баланс между правата по чл.8 и чл.10, така както изисква ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Tagged

ЕСПЧ: права на интелектуална собственост

Решение на Съда за правата на човека по делото Sia Akka / Laa v. Latvia засяга правата на интелектуална собственост. Българският съдия Йонко Грозев участва  в състава.

Решенията на Съда, отнасящи се до права на интелектуална собственост, не са много. Съдът разглежда правата на интелектуална собственост в контекста на член 1 от Протокол № 1  към ЕКПЧ  (защита на собствеността) – макар че  има и интересна втора линия, когато Съдът анализира правата на интелектуална собственост във връзка със защитата на свободата на изразяване  и  достъпа до информация по чл.10 ЕКПЧ – като в Ashby Donald and others v France.  В  Sia Akka /Laa  v Latvia    тези аспекти са засегнати във връзка с обществения интерес от   достъп до музикални произведения.

Организацията, отговорна за управлението на авторските права на музикални произведения на голям брой латвийски и международни автори, не успява да сключи споразумения с няколко радиостанции и телевизии в Латвия. Въпреки това тези медии продължават да   използват защитени музикални произведения.
Организацията подава иск срещу частна радиостанция за нарушение на авторски права. Радиостанцията от своя страна подава насрещен иск с аргумента, че  организацията  злоупотребява с господстващото си положение и определя необосновано високо  възнаграждение.  Съдът в Латвия  установява, че защитени произведения са били излъчвани без валидно свидетелство за продължителен период от време и че тази ситуация се дължи  в известна степен   на ограничената ефективност на организацията за колективно управление  при извършване на преговори с медиите. По силата на закона, даващ право на съда да определя  справедливо възнаграждение, ако няма постигнато съгласие, националният съд определя такова.

Организацията-жалбоподател твърди, че  националният съд с решението си  ограничава свободата да се сключват споразумения за използването на  музикални произведения.

ЕСПЧ приема, че националният съд служи на обществения интерес, по-специално  – медиите да излъчват законно, а  обществото като цяло да има  достъп до музикални произведения.  Освен това Съдът заключава, че латвийските власти са намерили справедлив баланс между правата на лицата, чиито интереси се засягат.

Няма нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Изводите от това решение според kluwercopyrightblog

Tagged

ЕСПЧ: още едно решение за отговорната журналистика

На 29 март 2016 г. стана известно решението на Голямата камара на Съда за правата на човека по делото Bédat срещу Швейцария. Решението засяга баланса между свободата на изразяване и защитата на правосъдието и предвидените от закона тайни.

Arnaud Bédat е журналист, работи в Швейцария. През 2003 г. публикува статия в седмичното списание L’Illustré, която се отнася до голяма катастрофа в Лозана. Статията съдържа и снимки на писма на задържания шофьор до следователя, както и интервюта. Прокуратурата образува наказателно производство срещу журналиста заради публикуване на конфиденциална информация. Журналистът е осъден, след което се обръща към ЕСПЧ с искане да бъде установено нарушение на чл.10 Конвенцията (свобода на изразяване). Той твърди, че дори конфиденциални, тези източници съдържат информация по въпрос с голям обществен интерес. Твърди още, че в светлината на принципите, изведени при прилагането на чл. 10 от ЕКПЧ от Европейския съд по правата на човека,  като журналист той е имал задължението да информира обществеността за съответните факти.

На 1 юли 2014 г. ЕСПЧ се произнася с решение, в което с 4:3 гласа приема аргументите на журналиста и намира нарушение на чл.10 Конвенцията  В частност Съдът приема, че швейцарските власти не са доказали как разкриването на конфиденциална информация може да доведе до засягане на презумпцията за невиновност, изхода на процеса или авторитета и безпристрастността на правосъдието.

По-късно през 2014 Швейцария иска делото да се отнесе към Голямата камара.

Решението на Голямата камара:

Като прилага теста за пропорционалност, Съдът установява, че е налице намеса в свободата на изразяване, и анализира дали намесата е пропорционална на преследваната легитимна цел.

  • Отговорната журналистика

Съдът напомня, че медиите имат задължение да предават – по начин, съобразен с техните задължения и отговорности – информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес (49).

Но при това Съдът напомня концепцията за отговорната журналистика:

защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е  при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира  и / или разпространява с журналистически средства. В решението си по делото Pentikäinen, Съдът е посочил, че концепцията за отговорна журналистика обхваща също така законосъобразността на поведението на един журналист – дали един журналист е нарушил закона е от значение, макар и не решаващо,  когато се определя дали той действа отговорно (50);

този принцип се потвърждава и по-нататък: защитата, предоставена от чл. 10 на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (58);

в частност, когато се коментира висящо наказателно производство, извън границите на допустимото е да се излагат на риск шансовете на едно лице за справедлив процес (51).

  • Баланс на права и зона на национална преценка

По-нататък Съдът напомня, че и тук е призован да се произнесе по конфликт между две права, които се радват на еднаква закрила съгласно Конвенцията. Поради прекия си контакт с реалностите на страната националните  съдилища са в по-добра позиция, отколкото ЕСПЧ, да определят точния баланс. Затова  държавите имат известна свобода на преценка на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата  и по-специално, когато трябва да се намери баланс между противоречащи си частни интереси – и на ЕСПЧ са необходими много силни аргументи, за да промени позицията на националния съд.
В конкретния случай Федералният съд след детайлна оценка на статията е заключил, че начинът на цитиране на откъси от записите на интервютата и начинът на възпроизвеждане на писматадо следователя  сочат, че авторът се ограничава до сензации,  с мотив изключително за удовлетворяване на нездравословно любопитство към този вид дела. Съдът  не вижда силна причина да се поставя под въпрос напълно обоснованото решение на Федералния съд

  • Общественият интерес и жълтата журналистика

Публикациите относно функционирането на съдебната система са от обществен интерес. Наказателното разследване на един тежък пътен инцидент е от обществен интерес. Въпреки това въпросът е дали съдържанието на статията и по-специално информацията, която е обхваната от тайната на разследването, допринася за обществените дебати по този въпрос  – или служи изключително  да задоволи любопитството на определена читателска аудитория относно детайлите на личния живот на обвиняемия.(64) Съдът отбелязва, че  нито разкриването на архивите на интервютата, нито писмата, изпратени от обвиняемия към следователя,  съдържат  идеи, важни за обществото. Не е установено как публикуването на записи на интервюта, изявления на съпругата и лекаря на обвиняемия и писма на обвиняемия относно банални аспекти на ежедневния живот  може да са допринесли за обществените дебати.

Като взема предвид и засягането на личната сфера на обвиняемия, свободата на преценка на държавите, както и факта, че балансирането на различните конкуриращи се интереси е правилно проведено от Федералния съд, ЕСПЧ – Голяма камара заключава (15:2), че няма нарушение на член 10 от Конвенцията.

В особените  мнения

се  поставя въпросът дали е имало наистина убедителна обществена необходимост да се налага наказателна санкция на журналиста, когато пише по въпроси от обществен интерес.
Според съдия  Luis López Guerra няма достатъчно основание за ограничаване на свободата на изразяване на журналиста. Според него е трудно да се разбере как статия като разглежданата може да повлияе върху всяко бъдещо решение на съда.

По отношение на отговорността за разпространение на конфиденциална информация не се установява единен европейски стандарт, но – все пак – чл.293 от Наказателния кодекс на Швейцария не предвижда никакви изключения, когато има преобладаващ обществен интерес.

И накрая, в съдебни производства се решават не само въпроси от общ интерес, но и въпроси, пряко свързани с функционирането на демократичната система и отговорностите на властта. Ето защо – ако се ограничават публикации  по повод съдебно производство, може да се ограничи съществено критичната функция на медиите.

Според второто особено мнение на съдия Ganna Yudkivska  в процеса не е доказано, че желаният ефект не може да се постигне с по-малко сериозна намеса от една наказателна присъда – което е изискване на теста за пропорционалност. Пресата помага за по-добро правосъдие, пише съдията, и настоящото решение е достойно за съжаление отклонение от една дълга традиция.

Някои финални бележки

Концепцията за отговорната журналистика продължава да присъства в практиката на ЕСПЧ. Самите съдии смятат, че това не е новост (вж особено мнение на съдия Iulia Antoanella Motoc по Pentikäinen v. Finland).

Прилагането на концепцията понякога води до неубедителни резултати, както е с решенията по Pentikäinen, но Съдът очевидно е категоричен, че защитата на свободата на изразяване на журналистите по Конвенцията е под условие: да става дума за добросъвестна професионална дейност в съответствие с журналистическата етика.

В частност, практиката на ЕСПЧ се позовава  на Мюнхенската декларация за правата и задълженията на журналистите (1971 г.), която е слабо позната у нас. Декларацията е цитирана напр. в посоченото по-горе мнение на съдия Motoc по Pentikäinen v. Finland.

Вж и Dirk VoorhoofECHR Blog

Tagged

ЕСПЧ: равно третиране на медиите, защита на тайната на източниците

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Görmüş и др. срещу Турция. Решението е принос към съдебната практика в областта на защитата на тайната на източниците, разкриването на поверителна информация  и защитата на служители, които сигнализират за нередности.

Но решението е важно и в по-широк контекст, доколкото Съдът за правата на човека взема отношение към принципа за равно третиране на медиите и съмнителни практики за категоризиране на медии и журналисти на благонадеждни и неблагонадеждни. В публикацията, по повод на която се води производството, се изнасят факти за практики на институции  в Турция по отношение на медиите – разработени са критерии за категоризиране на медии и журналисти, публикациите в съответната област се следят и категоризират, а въз основа на това се правят определени изводи за отношението на  институцията към медиите.

В частност, изводите се използвани за определяне кои медии да се канят за отразяване на определени събития.

Но можем да си представим и други  употреби на такова категоризиране, например в други държави: например на кои медии да се предоставят средства по европейски програми – там, където има възможности извън обхвата на ЗОП.  При липсата на ясни прозрачни и недискриминационни критерии всякакви съмнителни практики са напълно възможни.

И така:

Списанието Nokta  публикува поверителни военни документи, които разкриват незаконно профилиране и категоризиране на медии и журналисти според публикациите им.  В публикацията се разкрива, че звеното за връзки с обществеността на Генералния щаб   на въоръжените сили  е изготвило информационен пакет от девет документа, общо 52 страници,   които съдържат списък на  медии и журналисти, класифицирани по критерий “за” или “против” турските въоръжени сили, както и списък на статии в пресата, свързани с въоръжените сили, етикетирани с “плюс” (благоприятни) или “минус” (отрицателни). Според статията, тези документи са били предназначени да ръководят избора на журналистите  – кои да бъдат поканени на събития, свързани с армията.

В отговор полицията предприема акция срещу редакцията на изданието, публикувало статията, и изземва компютрите, запаметяващите устройства и другото оборудване  в офиса. Обявеният мотив е, че  се събират доказателства  с оглед арестуването на лицата, отговорни за изтичането на  информацията, която била класифицирана.

Журналистите от  Nokta се защитават, позовавайки се на решението Гудуин  за защита на тайната на източниците.

Съдът в Страсбург подчертава, че  защитата на журналистическите източници е един от крайъгълните камъни на свободата на печата. Липсата на такава защита може да обезкуражи журналистическите източници да подпомагат пресата за  информирането на обществеността по въпроси отзначим обществен интерес. Няма съмнение, че без гарантирана защита на тайната на източниците способността на медиите  да предоставят точна и надеждна информация  се засяга неблагоприятно  (т.44).

Разкриването на информация, която се намира у държавата,  играе жизнено важна роля в едно демократично общество, тъй като тя дава възможност на гражданското общество да следи дейността на правителството, на което е възложено на защитата на неговите интереси.  (т.48). За да се направи оценка на пропорционалността на намеса в свободата на изразяване,  на първо място  трябва да се обърне специално внимание на обществения интерес. Съдът припомня, че член 10.2 от Конвенцията оставя малко място за ограниченията на свободата на изразяване по въпроси от обществен интерес (…). В една демократична система  действията или бездействията на правителството трябва да бъдат предмет на внимателно  наблюдение не само от страна на законодателната и съдебната власт, но и на медиите и общественото мнение. Общественият интерес от определена информация понякога е толкова голям, че  надделява дори  над задълженията за поверителност, наложени от закона (…)

По конкретното дело Съдът намира, че:

  • изключването на темата от обществените дебати е неприемливо;
  • не са представени доказателства как се обосновава поверителността на информацията за медиите като благонадеждни и неблагонадеждни/враждебни;
  • по отношение на принципа на равно третиране на медиите от официалните органи на държавата: гражданите имат интерес от получаване на информация за съмнителни практики  на държавните институции. Съдът смята, че общественият интерес от разкриване на   съмнителни практики на институциите по отношение на медиите е първостепенен в едно демократично общество и   поддържането на общественото доверие в тези институции не е достатъчно основание, за да се обоснове ограничение на свободата на изразяване. Съдът припомня, че свободната дискусия  е от съществено значение в една демократична държава и е важно да не се обезкуражават гражданите да се произнасят по такива въпроси (т.63);
  •  доколкото Съдът трябва да гарантира, че намесата  не представлява  форма на цензура за насърчаване на медиите да се въздържат от   критика:  в контекста на дебатите по тема от обществен интерес, наложените мерки имат възспиращ ефект по отношение на дискусиите по въпроси, засягащи обществения живот, и  могат да попречат на медиите за изпълнение на тяхната информационна и контролна функция;
  • журналистите са действали добросъвестно, не са  мотивирани от желание  да извлекат лични облаги от публикуването на статия и не са движени от някакъв друг скрит дневен ред.

 

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

 

 

 

Tagged

ЕСПЧ: документален филм, добро име, отговорна журналистика

В решение по делото De Carolis and France Televisions v. France Съдът за правата на човека се произнася единодушно за нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Принц Турки ал Фейсал от Саудитска Арабия води и печели дело във Франция по повод документален филм на телевизия France 3, разследващ финансирането на атаките  на 11 септември 2001. Филмът се фокусира върху жалбите, подадени от семействата на жертвите, срещу лица, заподозрени в подпомагане и финансиране на   Ал Кайда.  Ал Фейсал  е обвинен от семействата на жертвите в подобна дейност. Във филма са представени свидетелски разкази по темата, както и гледната точка на принца.

Авторът на филма и директорът на France 3 завеждат дело за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Важни въпроси, които гледа Съдът в това дело, са засягането на правата на другите чрез документален филм, отговорната журналистика, ниво на защита на политическото слово, доброто име на публичните фигури, факти и  оценъчни твърдения.

Като напомня, че свободата на изразяване е един от най-важните основи на демократичното общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки и важността на  плурализма , толерантността и широтата на възгледите, без които няма  демократично общество,   Съдът взема предвид, че

  • политическото слово има високо ниво на защита;
  • не следва да има задължение оценъчните твърдения  да се доказват, защото такова задължение е невъзможно да се изпълни и би нарушила самата свобода на изразяване, предмет на чл.10 ЕКПЧ; все пак ЕСПЧ изследва дали оценъчните твърдения имат определена фактическа основа и установява, че фактическата основа е достатъчна;
  • ниският размер на глобите не е основание да се смята, че намесата няма възспиращ ефект за свободата на изразяване;
  • новините, основани на интервюта, са основна част от журналистическата работа и журналистът е отговорен при спазване на стандартите на решението Jersild;
  • предметът на филма е от голяма обществена значимост;
  • принцът е публична фигура, съответно с по-нисък праг на защита;
  • мнението на принца многократно е цитирано без изменения във филма.

На тази основа Съдът приема, че начинът, по който се разглеждат събитията,  не е в противоречие с нормите на отговорната журналистика (т.62). Наложената глоба е непропорционална  –  дори ако санкцията е възможно най-леката, фактът, че е наложена, има възспиращ ефект. Ето защо  налице е непропорционална намеса в  свободата на изразяване, която не е била необходима в едно демократично общество.
Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Tagged

ЕСПЧ: ново решение за коментари във форум онлайн

На 2 февруари 2016 г. стана известно ново решение на Съда за правата на човека, което се отнася до отговорността на сайтовете за коментарите онлайн – делото е Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary .

Решението е второ след  Delfi AS v. Estoniaв което ЕСПЧ се произнесе, че се носи отговорност за враждебна реч в коментари онлайн и наложената от естонските съдилища санкция на собственика на сайта не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

В новото решение ЕСПЧ заема обратна позиция и констатира нарушение на свободата на изразяване.

Делото се води от компанията Index.hu, която има новинарски портали в Унгария, и МТЕ, Асоциацията на доставчиците на онлайн съдържание.  Порталите имат политика за форумите:  вулгарни, агресивни и незаконни коментари се заличават. Форумите са немодерирани.

В коментари  е засегната агенция за недвижими имоти. Веднага щом научава, собственикът на сайта премахва коментарите. Въпреки това засегнатата агенция се обръща към съда. Апелативният съд приема, че актът, въвеждащ Директивата за електронната търговия,  не се прилага, защото условната неотговорност се отнася само за електронни търговци. Въпросът стига дори до Конституционния съд, но не се установява противоконституционност.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че санкцията има смразяващ ефект, че модерирането би било неопрадвана икономическа тежест за интернет изданията, че премахването при уведомяване   е адекватна система за защита на правата на другите. Правителството твърди, че националните съдилища са действали по начин, отговарящ на принципите, установени в член 10 от Конвенцията, коментарите са безспорно незаконни  и прилаганите санкции не са   несъразмерни.

Съдът приема, че намеса в свободата на изразяване  е налице.   Също така приема, че намесата има законово основание в унгарското законодателство, както  и  легитимни цели в светлината на  член 10.2 ЕКПЧ. Основният обсъждан въпрос е дали намесата е   необходима в едно демократично общество.

Като напомня значението на интернет, от една страна, и важността на защитата на доброто име, от друга, ЕСПЧ потвърждава, че правата заслужават еднакво уважение (т.59). По-нататък Съдът приема, че не става дума за отговорност на издател – но въпреки това собствениците на сайтовете трябва да имат своите задължения и отговорности – като обаче поради особения характер на интернет  тези задължения и отговорности могат да се различават в известна степен от тези на традиционния издател, по-специално относно съдържанието, генерирано от трети лица (т.62).

Съдът обсъжда значението на засягането на доброто име на юридическо лице и приема, че има разлика между  интересите на една компания и доброто име на физическо лице.  Търговските интереси нямат същото морално измерение, казва Съдът, поради което  държавите имат по-широка зона на преценка по отношение на механизмите, които предоставят,  за защита на юридическите лица от твърдения, които има опасност да навредят на доброто им име (т.66).

Прилагат се  критериите за баланс между правата по чл.8 и чл.10, изведени в решенията Von Hannover  2012 г.  и Axel Springer, но заедно с това и специфични критерии, изведени за   интернет в решението Delfi, като:  характер и контекст на коментарите,  дали коментарите веднага са премахнати и какви са ефектите от тях (т.69).

  • За конкретните коментари се установява, че са негативни и дори някои от тях – вулгарни, но според Съда  “макар и принадлежащи към стил от   нисък регистър, такива изрази са често срещани онлайн”.
  • Съдът напомня и известното решение Jersild, според което наказание на журналист за подпомагане на разпространението на изявления, направени от друг човек в интервю,  би ограничило сериозно ролята на медиите за обсъждане на въпроси от обществен интерес (т.79).
  • Взема се предвид, че коментарите са незабавно отстранени – макар че самата агенция дори не е поискала отстраняването им, а се е обърнала направо към съда.
  • Унгарските съдилища не са обсъдили баланса между ограничаването на свободата на изразяване в интернет и интереса на засегнатото търговско дружество. Само този факт според ЕСПЧ поставя под въпрос адекватността на защитата на свободата на изразяване  на жалбоподателите  на национално ниво (т.88).
  • В допълнение Съдът не вижда защо да не се прилага системата на уведомяването, която дава ефективна защита на доброто име – наистина не винаги, например по-бърза реакция е необходима при враждебна реч и  директни заплахи за физическата неприкосновеност на физически лица,  но в конкретния случай няма такива (т.91).

Посочените по-горе съображения са достатъчни за Съда да заключи, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Дали свободата на изразяване онлайн е в контранастъпление след решението Delfi, питат коментатори. Съдия  Egidijus Kūris изрично  съобщава, че тази стъпка назад не трябва да се разглежда като отклонение от принципите, приети от съда в решението Delfi

След решението Delfi  знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които се носи отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите.

След решението  Index.hu знаем, че ЕСПЧ смята, че има случаи, в които не се носи отговорност от сайтовете, но сме предупредени да не свикваме с тази мисъл.

Tagged

ЕСПЧ: лична неприкосновеност онлайн на работното място

На 12 януари 2016 г. стана известно решението на ЕСПЧ по делото Bărbulescu v Romania.

Делото се отнася до електронното наблюдение на служители от техните работодатели. Жалбоподателят е бил уволнен поради изпращане на лични съобщения чрез Yahoo Messenger  в работно време от служебен компютър. За да установи това, работодателят е прегледал информацията на компютъра на служителя на съответното работно място, което служителят твърди, че е неоправдано нарушаване на правото му на личен живот.

ЕСПЧ обсъжда дали Румъния е изпълнила позитивното си задължение да защити правото   на личен живот. Според практиката  на ЕСПЧ достъпът до лична кореспонденция от страна на работодателя представлява намеса в   личния живот – за телефонни разговори и електронна поща това е установено в решенията Halford v UK (1997) и  Copland v UK (2007).  В новото решение Съдът не установява нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, въпреки че отново констатира намеса в личния живот.

Като не отменя стандартите и изводите, известни от посочените две решения, в този случай ЕСПЧ решава, че в конкретния случай намесата е оправдана. Както посочват коментатори, решението не дава на работодателите карт бланш да поставят своите служители под наблюдение – има  случаи, когато такова наблюдение е оправдано,   и случаи, когато това не е така: значението на решението е да даде ориентир за  разделителната линия   между тези две категории.

Основният въпрос е имат ли служителите разумно очакване за защита на личната неприкосновеност онлайн. Съдът приема, че има такова очакване, когато работодателят изрично е позволил да се използва  телефон  или компютър  за лични цели (Halford), или когато има толерантност към такова използване (Copland) – съществената разлика в румънския казус е, че работодателят е забранил изрично  такова използване. Според Съда не е необосновано работодателят да иска  да се увери, че служителите изпълняват задълженията си в работно време.

Все пак, решението се оценява като незадоволително по две причини – недостатъчното обосноваване на изводите и по-високите стандарти, съществуващи според правото на ЕС. Знаели ли са служителите за наблюдението? Трябва ли да има конкретна причина за забраната да се използва служебната инфраструктура за лични разговори – или това е принципно допустимо? Защо е разкрита самоличността на другите участници в разговорите? Дали намесата е необходима и на какво основание (правата на другите?) Дали е пропорционална?

Смята се, че практиката на Съда на ЕС изисква информиране на гражданите за установено наблюдение – в каква степен това е налице?

В особеното си мнение   съдия съдия Pinto де Albuquerque приема, че има нарушение на чл.8 ЕКПЧ. Според него е необходима политика – а не обща забрана – за използване на инфраструктурата на работното място, в частност за интернет комуникации. Няма данни, че подобна политика съществува и е известна на служителя. Според особеното мнение въпросът е важен и заслужава по-прецизно разглеждане.

Медиите отразиха решението със заглавия, че работодателят има право да следи комуникациите на работното място – но всъщност съобщението не е точно такова. Човек прекарва часове на работното си място и там не загубва правото си на личен живот. Ето защо общи (бланкетни) забрани би трябвало да са необосновани и непропорционални.

Преобладаващите оценки са, че  решението Барбулеску не е звездният час на ЕСПЧ (Is Workplace Privacy Dead? Comments on the Barbulescu judgment,   Surveillance of Internet usage) и  не е последната дума по отношение на защитата на личния живот на работното място.

 

Tagged

ЕСПЧ: Блокиране на достъпа до YouTube – нарушение на свободата на изразяване

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Cengiz and Others v. Turkey.

Както и в предходни дела срещу Турция пред ЕСПЧ, предмет на обсъждане са правата на гражданите при блокиране на YouTube.

В    решението  по делото Yıldırım v. Turkey  се обсъждаше невъзможността за достъп до сайтовете на Google.

В решението по делото  Akdeniz v. Turkey  се обсъждаше блокиране на достъп до музикални сайтове.

В поредното дело въпросът е дали блокирането на достъпа до YouTube е нарушение на чл.10 от Конвенцията (свобода на изразяване). Трима професори – Ченгиз, Акдениз и Алтъпърмак –    се обръщат към ЕСПЧ заради нарушаване на свободата им на достъп до информация.По време на блокирането на YouTube, наложено засягане на паметта на Ататюрк, което е престъпление по турското право, професорите са информирали властите, че сайтът е източник на разнообразна информация, включително и по политически въпроси. Блокирането е било в сила от 2008 до 2010 година.

Съдът е установил, че забраната за достъп представлява намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване. По-нататък, прилагайки теста за пропорционалност, Съдът изследва дали намесата има законово основание и  дава отрицателен отговор –   няма законово основание в турското законодателство  за забрана на достъпа до цялата информация на определен уебсайт.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

 

Tagged