Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: Хатиджа Исмаилова печели делото си в ЕСПЧ

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan.  Съдът е установил нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване.

Хатиджа Исмаилова е азербайджанска журналистка. Нейната работа често е била изключително критична към властта, по-специално е разследвала  азербайджанския президент Алиев. Арестувана, лежала в затвора, преследвана и подлагана на тормоз за публикациите и дейността си. Със защитата й се е ангажирала Амал Клуни.

През седмицата Съдът за правата на човека обяви, че Исмаилова печели делото си, като налице са нарушения по две разпоредби на конвенцията – чл.8 и чл. 10.

По конкретното дело Исмаилова изнася факти, че е получила заплашително писмо с искане да не публикува разследванията си. Скоро след това в интернет са публикувани видеоклипове със сексуален характер, заснети в жилището на Исмаилова.  Впоследствие в жилището са открити много скрити камери и   мрежа за предаване на видеото. Паралелно с това проправителствените медии я обвиняват в липса на професионализъм, антиправителствено пристрастие и неморално поведение.

Исмаилова твърди, че  държавата е била или пряко отговорна за много сериозната намеса в личния й живот, а именно заплашителното писмо, скритите камери в нейната спалня и публикуването на интимни видеозаписи онлайн или, във всеки случай, че органите не са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, като не са извършили ефективно разследване и идентифициране на отговорните лица.

Като се позовава на член 10 (свобода на изразяване), тя твърди, че държавата
пряко е участвала или не е предприела стъпки за предотвратяване на систематичната кампания срещу нея – и още, че тормозът в нейния случай е част от политическия модел на  клеветнически кампании срещу журналисти в Азербайджан.

Съдът приема, че има намеса в личния живот и нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Заедно с това,  тъй като заплашителното писмо е било свързани с  професионалната журналистическа дейност на Исмаилова,   държавата не е била просто задължена да предприеме мерки, за да я защити от намеса в личния й живот, но също така е имала задължение съгласно член 10 от Конвенцията да защити свободата й на изразяване. Властите   не са изпълнили своето позитивно задължение да защитават свободата на изразяване  – нарушение на чл. 10.

Tagged

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно: добре е да има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, има богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки. Нямам впечатление, че и в САЩ практиката е еднообразна.

Tagged

ЕСПЧ: обидна атака срещу Пророка – незащитено слово

Съдът за правата на човека се произнесе по делото ES v Austria.

По време на два публични семинара австрийска гражданка твърди, че бракът на Пророка Мохамед с младо момиче  може да се нарече педофилия: “56-годишен и 6-годишна? Как  наричате това? Какво е това, ако не  педофилия?”

Виенски съд я осъжда за унизително отношение към вярванията на хората на глоба от 480 евро. По-късно решението е потвърдено от австрийски апелативен съд.

Според ЕСПЧ подобни изявления не са защитено слово и  представляват “обидна атака срещу Пророка и исляма, която би могла да  застраши религиозния мир”.

В своето решение съдът прави разлика между обета за брак и педофилията. “Представянето на предмети на религиозно поклонение по провокативен начин, което може да навреди на чувствата на последователите на тази религия, може да бъде замислено като злонамерено нарушение на духа на толерантност”.

Деликатни са тези решения, особено когато обсъждат  въпроса за истинност и неистинност на фактите. Според ЕСПЧ санкцията не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Tagged

ЕСПЧ: Big Brother Watch

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.

Нарушение на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ.

Жалбите са предизвикани от информацията, разкрита от Едуард Сноудън, за съществуването на програми за наблюдение и обмен на разузнавателни данни, управлявани от разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство. По-конкретно,  че  електронни съобщения и / или съобщителни данни е вероятно да бъдат задържани или получени от разузнавателните служби на Обединеното кралство, разчитащи на режима, установен в британския закон RIPA. Бяха подчертани три области на проблемите: прихващане, споделяне и достъп до комуникации.  Във всички случаи жалбоподателите смятат, че защитата срещу злоупотребите е недостатъчна и че режимите не са нито законни, нито необходими в едно демократично общество.

Жалбоподателите твърдят, че  режимът не е законосъобразен,  значимите елементи на режима не са били публично оповестени и  не отговарят на  изискванията по решението  Вебер.

Шестте принципа, установени във Weber and Saravia (app no. 54934/00)   са отправна точка за изводите:

– естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
– определяне на категориите хора, които могат да бъдат проследявани;
– ограничение на продължителността на прихващане;
– процедурата, която трябва да бъде следвана за   използване и съхранение на получените данни;
– предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаване на данните на трети страни; и
– обстоятелствата, при които събраните данни могат или трябва да бъдат заличени или унищожени.

Според ЕСПЧ към изискванията по решението Вебер трябва да се прибавят и съображенията на Голямата камара по Zakharov (app no. 47143/06).

Накрая, ЕСПЧ се позовава на  правото на ЕС – по-специално на решенията Digital Rights Ireland (дело C-293/12 и C-594/12) и Watson (дело C-698/15) –  прихващането е само за целите на борбата с тежките престъпления  и   този достъп подлежи на предварителен преглед (разрешение) от съд или независим административен орган. 
 В решението на ЕСПЧ, освен липса на нужните гаранции по чл.8,  е взето предвид, че става дума за проследяване на журналисти -по тази причина  има и аргумент по чл.10, свобода на изразяване. Прилагането на мерките не може да се разглежда в съответствие със закона за целите на чл.  10 ЕКПЧ.

Най-важните фрагменти от решението според  EJIL

Tagged ,

ЕСПЧ: театрална постановка е спряна в нарушение на ЕКПЧ

На 15 май 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕIПЧ) излезе с решение по делото Unifaun Theatre Productions Limited and Others v. Malta, (Application no. 37326/13, 15 May 2018).

Театрална група, Unifaun Theatre Productions, е била възпрепятствана да произвежда и изпълнява пиесата Stitching, поради забрана, наложена от Борда за класификация на филми и сцени (“Board”). Тази намеса в правото на театралната група на свобода на изразяване впоследствие беше потвърдена от националните съдилища, включително от Конституционния съд на Малта.

Според Конституционния съд пиесата съдържа няколко сцени, неприемливи от гледна точка на морала и благоприличието. Конституционният съд приема, че пиесата в нейната цялост е обидна за малтийското общество. Споменатите конкретни сцени, както и други части на пиесата, са били обида към достойнството на индивида, което е неразделна част от гражданската и моралната тъкан на обществото. Дори в плуралистично и демократично общество, като малтийското, човешкото достойнство не може да бъде засягано,  човек не би могъл да използва   вулгарен, неприличен и богохулен език, за да описва извращения [..] Не  е приемливо да се популяризира  поведение, което нарушава закона, обезсмисля страданията на жените по време на холокоста, описва  жените като обект на сексуално удовлетворение  […]   Удоволствието от изнасилването на деца, убийството на деца и сексуалното общуване с родителите на  убити деца cа неприемливи дори в едно демократично общество. Съдът отбелязва, че според малтийския закон богохулството е нарушение.

За да обоснове намесата в свободата на изразяване на театралната група Конституционният съд по-конкретно се позовава на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека в Otto-Preminger-Institut срещу Австрия.

Театралната група  изтъква, че пълната забрана за представянето на пиесата   противоречи на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гарантира правото на свобода на изразяване.

ЕСПЧ основава решението си на процедурни основания, без да обсъжда понятията прилично/неприлично.   Съдът подчертава,   че  Насоките за класификация на филмите (на които се основава забраната)  не са достъпни за обществеността.

Критериите в нормативните актове позволяват  неограничена власт на правоприлагащите, тъй като не са посочени достатъчно ясно  предоставените на тези органи правомощия и начина на упражняването им.

ЕСПЧ установява, че правилата, на които се позовава правителството на Малта, не са   с нужното качество и че намесата е била резултат от процедура, която не е предвидена от закона.

Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ не смята за необходимо да се занимава по-нататък с останалите въпроси. Тъй като намесата не е законосъобразна по смисъла на ЕКПЧ,  ЕСПЧ единодушно заключи, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Tagged

ЕСПЧ: делото Pussy Riot, защита на политическото слово

 

През февруари 2012 г.   млади жени, облечени в ярки дрехи – членове на състава Pussy Riot – организират пънк рок молитва в Московския Храм  на Спасителя. Редактиран видеоклип за представянето им е публикуван в интернет и предизвиква силен отклик. Видеото е свалено за нарушаване на политиката на YouTube за враждебната реч.

Какво са изпълнявали – според решението на Съда – Punk Prayer: Virgin Mary, Drive Putin Away. Според собствената им страница

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони
(конец хора)

Черная ряса, золотые погоны
Все прихожане ползут на поклоны
Призрак свободы на небесах
Гей-прайд отправлен в Сибирь в кандалах

Глава КГБ, их главный святой
Ведет протестующих в СИЗО под конвой
Чтобы Святейшего не оскорбить
Женщинам нужно рожать и любить

Срань, срань, срань Господня
Срань, срань, срань Господня

(Хор)
Богородица, Дево, стань феминисткой
Стань феминисткой, феминисткой стань
(конец хора)

Церковная хвала прогнивших воджей
Крестный ход из черных лимузинов
В школу к тебе собирается проповедник
Иди на урок – принеси ему денег!

Патриарх Гундяй верит в Путина
Лучше бы в Бога, сука, верил
Пояс девы не заменит митингов –
На протестах с нами Приснодева Мария!

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони

(конец хора)

През август 2012 г. районен съд в   Москва осъжда Толоконникова,  Алeхина и Екатерина Самуцевич  на две години лишаване от свобода за хулиганство, впоследствие последната е освободена.

Членовете на Pussy Riot подават  жалба в ЕСПЧ поради нарушаване на различни положения в Европейската конвенция за правата на човека  – член 3  за забрана на изтезанията и на нечовешкото отношение;   член 5, раздел 3  във връзка със задържането им;   член 6 от Конвенцията за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес и член 10  – като твърдят, че тяхното задържане и осъждане представляват  груба, неоправдана и непропорционална намеса в свободата им на изразяване.   Освен това Толоконникова и Алехина оспорват забраната за  видео материали на уебсайта им  “поради екстремизъм”. 

Защитата им поемат последователно различни адвокати, включително Йонко Грозев, разбираме от решението.

ЕСПЧ прилага тест за пропорционалност, установява, че има намеса в свободата на изразяване – пърформанс – микс от артистично по форма  и политическо по същество изразяване, защитено от Конвенцията. [206]

Намесата е предвидена в руския НК – чл.213 хулиганство.[208]

Оправдана ли е подобна намеса  в едно демократично общество? [211]

Съдът отбелязва, че това е политическо слово, където Конвенцията предоставя най-висока степен на защита.

Жалбоподателите искат да привлекат вниманието на своите съграждани и Руската православна църква върху тяхното неодобрение за политическата ситуация в Русия и позицията на патриарха и   други духовници към улични протести в редица руски градове, причинени от последните парламентарни избори и предстоящите в Русия по това време президентски избори. Това са теми от обществен интерес. Действията на жалбоподателите са насочени към тези теми и допринасят за дебатите за политическата ситуация в Русия [212]

Изпълнението  се е състояло  в храм. Може да се приеме, че  приетите правила за поведение в място на религиозно поклонение са нарушени. Налагането на определени санкции по принцип може да бъде оправдано от изискванията за защита на правата на другите.[214]

Дали намесата е пропорционална на целта?

Съдът намира, че наложеното на жалбоподателите наказание е много тежко по отношение на въпросните действия. Той смята, че местните съдилища не са представили “съответни и достатъчни” причини, за да го оправдаят.  Анализира се дали изявленията, справедливо разбирани и разглеждани в техния непосредствен или по-широк контекст, могат да се разглеждат като пряк или косвен призив за насилие или като оправдание за насилие, омраза или нетолерантност – и се стига до извода, че в светлината на препоръката на ECRI  за враждебната реч следните фактори трябва да се вземат предвид при  оценката дали съществува или не риск от актове на насилие, заплахи, враждебност или дискриминация: i) “контекстът в който се използва съответната реч на омразата “; (ii) “способността на лицето, използващо речта на омразата да упражнява влияние върху другите”; iii) “естеството и силата на използвания език”; iv) “контекстът на конкретните забележки”; v) “използваната среда”; и (vi) “естеството на аудиторията” – и освен това е важно да се отбележи, че изкуството може да се използва, за да провокира силни чувства без намерението да подбужда насилие, дискриминация или враждебност. [222]

Начинът на обличане и поведение на жалбоподателите не са по каноните на православната църква, което може да изглежда неприемливо за определени хора, но липсва   анализ  дали действията на жалбоподателите могат да се тълкуват като призив за насилие или като основание за насилие, омраза или нетолерантност. Нито   дали въпросните действия биха могли да доведат до вредни последици. [226]

Съдът намира, че в поведението не се   съдържат елементи на насилие, нито възбужда   или оправдава насилие, омраза или нетолерантност към вярващите. Намесата в свободата на изразяване с наказателни санкции може да има охладително въздействие върху упражняването на тази свобода. [227]

В заключение ЕСПЧ намира, че намесата в този вид не е необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл.10 [230]

По отношение на видеото в интернет, обявено за екстремистко:

Когато изразените възгледи не включват подбуждане към насилие – с други думи, ако не препоръчат прибягване до насилствени действия или   отмъщение, ако не оправдават извършването на терористични престъпления и не могат да бъдат тълкувани като способни да насърчават насилието чрез изразяване на  нерационална омраза към идентифицираните лица –  държавите не трябва да ограничават правото на широката общественост да бъде информирана. [260] 

 Съдът счита, че решението на националния съд по делото на жалбоподателите е недостатъчно за обосноваване на екстремизъм. Нарушение на чл. 10. [269]

 

 

 

Tagged

ЕСПЧ: Убийството на Анна Политковская : нарушение на чл.2, право на живот

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mazepa and Others v. Russia (no. 15086/07). Делото се води от близките на Анна Политковская, известна руска разследваща  журналистка и правозащитничка, остро критикуваща политиката на президента Владимир Путин.

Анна Политковская беше простреляна и убита в асансьора на дома си в Москва.     Има осъдени за убийството.

Като се позовават на член 2 (право на живот), жалбоподателите се оплакват, че държавата не е извършила ефективно разследване на убийството на г-жа Политковская, тъй като властите не са установили кой е поръчал и платил за престъплението.

С 5:2 гласа ЕСПЧ реши, че има нарушение на Конвенцията, член 2.  Русия трябва да плати  на жалбоподателите 20 000 евро (EUR) за неимуществени вреди.

Съдът е установил по-специално, че  властите са открили и осъдили група мъже, които са извършили  убийството на  г-жа Политковская, но   не са предприели подходящи разследващи стъпки за намиране на лицето или лицата, които са поръчали убийството.

Властите са следвали една теория за подбудителя на престъплението, водеща към починал руски бизнесмен, пребиваващ в Лондон, но  не са обяснили  защо са избрали тази линия на разследване. Държавата не е изпълнила задълженията си по Конвенцията да проведе ефективно разследване, освен това продължителността на производството е била твърде дълга.

Dedov (Русия) and Poláčková (Словакия) имат особени мнения, приложени към решението.

Tagged

ЕСПЧ: право да бъдеш забравен и свобода на изразяване

Стана известно решението по делото M.L. and W.W. v. Germany

На 28 юни 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) реши, че правото да се поиска заличаване на лични данни за предишни присъди трябва да бъде балансирано с  правото на свобода на изразяване и информация и може да отстъпи пред свободата на информацията.  Съдът потвърди предходната съдебна практика, според която законното право на достъп на обществеността до архивите на електронните медии е защитено от чл.10 ЕКПЧ и   ограниченията на това право трябва да бъдат обосновани от особено наложителни причини.

Фактите по делото

Двама германски граждани (ML и WW) са осъдени   за убийството на популярен актьор. ML и WW  подават няколко неуспешни заявления за преразглеждане на процедурата.

След освобождаването им  ML и WW започват три съдебни производства срещу различни медии с искане техните имена (и индивидуализиращата информация) да бъдат заличени от статии в медиите. ML и WW твърдят, че  правото им на неприкосновеност на личния живот доминира над интереса на обществеността да бъде информирана за съдебното производство. ML и WW  твърдят, че статиите застрашават тяхната социална реинтеграция.

Решението на ЕСПЧ

Според Съда широката общественост не само има право да бъде информирана за настоящите събития, но също така има право да бъде информирана за  минали събития. Съдът подчертава предимствата на интернет, който дава възможност на обществеността да получи достъп до тази информация и заключава, че мисията на медиите в подпомагането на формирането на общественото мнение включва задължението да се предостави достъп на широката общественост до  информация за миналото, съхранявана в архивите им.

По отношение на евентуалното анонимизиране  (т.е. изтриване на имената и индивидуализиращи факти) ЕСПЧ приема, че това би представлявало по-малко натрапчива намеса в правото на свобода на изразяване и на информация. Предоставянето на имена и индивидуализираща информация обаче е важна част от работата на пресата и увеличава доверието в информацията. На тази основа Съдът решава, че степента на намеса е въпрос на журналистическа преценка, но наличието на статиите все още допринася за дебати от обществен интерес, който не е изчезнал в течение на времето.

Решението е взето единодушно, българският съдия Йонко Грозев е в състава, прессъобщението

Tagged

ЕСПЧ: проследяване на съобщенията на правозащитна организация

Днес стана известно решение по дело Centrum För Rättvisa v. Sweden на ЕСПЧ.

Център за правосъдие е шведска организация с нестопанска цел. Тя смята, че съществува опасност нейната комуникация чрез мобилни телефони и мобилни широколентови услуги да бъде следена и електронните сйобщения да са прихващани.

В Решение по дело Roman Zakharov v. Russia, ЕСПЧ  установява  минимални гаранции при проследяване на съобщенията, за да се сведе до минимум рискът от злоупотреби.

По настоящото дело ЕСПЧ съответно установява:

  •  Всички законови разпоредби по темата са официално публикувани и достъпни за обществеността.
  • Целите, за постигането на които може да се извършва проследяване, са адекватно посочени в закона  с достатъчна яснота.
  • Законът   ясно посочва периода, след който изтича разрешението, и условията, при които може да бъде подновено, макар  не и обстоятелствата, при които трябва  да бъде прекратено следене. Въпреки това, всяко разрешение е валидно за максимум шест месеца, а подновяването изисква преглед дали условията все още са изпълнени. Съществуващите предпазни мерки адекватно уреждат продължителността, подновяването и отмяната на мерките за прихващане.
  • Наблюдението е   предмет на система за предварително разрешение. Задачата   е възложена на орган, чиито председатели са били или са били съдии.
  • Процедурите, които трябва да се следват за съхраняване, достъп, разглеждане, използване и унищожаване на задържаните данни, са адекватни. Трябва  да се положат всички разумни усилия, за да се коригират, блокират и унищожат личните данни, които са неправилни или непълни по отношение на целта. Законодателството осигурява адекватни предпазни мерки срещу злоупотребата с третирането на лични данни и по този начин служи за защита на личната неприкосновеност на личността.
  • Условия за предаване на задържаните данни на други страни – има основания за безпокойство,  законът посочва, че данните могат да бъдат съобщени на “други държави или международни организации” и няма разпоредба, която да изисква от получателя да защитава данните с подобни предпазни мерки като тези, приложими съгласно шведското законодателство.
  • Надзорът върху прилагането на мерките  е ефективен, отворен за публичен контрол.
  • Уведомяване за мерките за   наблюдение и наличните средства за защита: въпреки че изискването за уведомяване е при проследяване на  физически лица и по този начин не е било приложимо за Центъра,    съществуват някои средства за защита, чрез които дадено лице може да инициира проверка на законосъобразността на мерките, предприети по време на функционирането на сигнализиращата система.

Накратко, анализът  не разкрива  значителни недостатъци в  структурата и функционирането на системата, мерките са пропорционални на преследваната цел и предоставят адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол и риска от злоупотреби.
Няма нарушение по чл. 8 ЕКПЧ

,

Tagged

ЕСПЧ: недопустимост на жалбата има, когато поведението на жалбоподателя е срещу ценностите на Конвенцията

Стана известно решение на Съда за правата на човека, което систематизира аргументацията при вземане на решение за недопустимост.

Делото е ROJ TV A/S / Denmark.

Датската компания  Mesopotamia Broadcast  е притежател на няколко телевизионни лицензии в Дания. Излъчва телевизионни програми по сателит, главно на кюрдски език, в цяла Европа и Близкия изток. До Датския съвет за радио и телевизия постъпват жалби, в които се твърди, че  чрез своите програми компанията  подкрепя Кюрдската работническа партия ПКК, която е квалифицирана от Европейския съюз като терористична организация. Датският съвет за радио и телевизия се произнася, че програмите не предизвикват омраза на основание раса, пол, религия или националност и че компанията само разпространява информация и мнения и че разпространените изображения на насилие отразяват истинското насилие в Турция.

Скоро след това Германия забранява дейността на Mesopotamia Broadcast  в страната на основание, че програмите ѝ са в противоречие с  германското конституционно право и  имат    роля за подбуждане  към насилствени конфликти между лица от турски и кюрдски произход в Турция и за изостряне на напрежението между турци и кюрди, живеещи в Германия.

По-късно Върховният съд на Дания  установява без съмнение, че   ПКК се занимава с тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс, установява и  връзка между   Mesopotamia Broadcast и дружествата Med TV и Medya TV, които са  с  отнети  лицензии от  британските и френските власти  поради съдържанието на програмите и връзката с ПКК – и санкционира компанията.
Mesopotamia Broadcast се обръща към ЕСПЧ с искане за установяване на нарушение на член 10 от Конвенцията, свобода на изразяване.

Принцип и досегашна практика на ЕСПЧ:

31. Речта, която е несъвместима със ценностите, провъзгласени и гарантирани от Конвенцията, не е защитена от член 10. Решаващият критерий за преценката дали изявления, словесни или невербални, са лишени от защитата на член 10: дали твърденията са насочени срещу основните ценности на Конвенцията, например чрез разпалване на омраза или насилие и дали чрез изявлението си авторът се опитва да извърши действия, насочени към унищожаването на правата и свободите, предвидени в нея.

32 Решение по дело Garaudy срещу Франция : жалбата на жалбоподателя е несъвместима ratione materiae ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията. Жалбоподателят е автор на книга, която систематично отрича престъпления, извършени от нацистите срещу еврейската общност. Съдът основава заключението си на констатацията, че основното съдържание и общата тенденция на книгата на жалбоподателя, а оттам и нейната цел, са  в противоречие с основните ценности на Конвенцията и демокрацията, а именно справедливост и мир.

37. Решение  Dieudonné M’Bala M’Bala срещу Франция : тъй като оспорваните актове, както по своето съдържание, така и по общия им тон и следователно по тяхната цел, имат подчертан негативен и антисемитски характер, Съдът установява, че жалбоподателят се е опитал да отклони прилагането на член 10 от истинската му цел и да използва правото си на свобода на изразяване за цели, които противоречат на текста и духа на Конвенцията и които, ако бъдат допуснати, биха допринесли за унищожаването на правата и свободите, гарантирани от Конвенцията.

38. Решение  Belkacem v. Belgium: жалбоподателят чрез записите си се е опитал да предизвика ненавист, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна обща и яростна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които стоят в основата на Конвенцията.

Сегашният случай:

Като се има предвид, от една страна, естеството на оспорваните програми, включващи подбуждане към насилие и подкрепа за терористична дейност,  второ, фактът, че изразените в тях мнения са разпространени до широка аудитория чрез телевизионно излъчване и на трето място, че те са свързани пряко с проблем, който е от първостепенно значение в съвременното европейско общество – предотвратяването на тероризма и свързаното с тероризма застъпване и подбуждане към насилие,

Съдът намира, че поведението на жалбоподателя е срещу  основните ценности на ЕКПЧ и той не може да се ползва от защитта на чл.10 Конвенцията.

Заявлението  е недопустимо.

*

По казуса Mesopotamia се е произнасял и Съдът на ЕС по съединени дела C‑244/10 и C‑245/10  с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesverwaltungsgericht (Германия) с актове от 24 февруари 2010 г., постъпили в Съда на19 май 2010 г., в рамките на производства по дела Mesopotamia Broadcast A/S METV (C‑244/10), Roj TV A/S (C‑245/10) срещу Bundesrepublik Deutschland. Въпросът е за ограничаване на свободата на препредаване: „Дали и евентуално при какви условия приложението на норма от вътрешното право, свързана със забраната, която може да се наложи на сдружение поради засягане на принципа за разбирателство между народите, попада в областите, координирани от Директивата, и при това положение изключено ли е то съобразно член 2а от Директивата?“

Съдът: обстоятелства като разглежданите в споровете по главните производства, попадащи в приложното поле на норма от националното право, забраняваща засягане на разбирателството между народите, трябва да се считат за включени в понятието „подбуждане към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност“. Този член не възпрепятства дадена държава  да взема мерки по отношение на установен в друга държава членка телевизионен оператор с мотива, че дейностите и целите на този оператор нарушават забраната за засягане на разбирателството между народите, стига посочените мерки да не възпрепятстват — което трябва да бъде проверено от националния съд — препредаването в тесен смисъл на територията на приемащата държава членка на телевизионните предавания, реализирани от посочения оператор от територията на другата държава членка.

С благодарност към адв. Здравка Калайджиева, съдия от ЕСПЧ (2008 – 2015), която ми обърна внимание върху решението на ЕСПЧ и  ключовия му характер.

Tagged