Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: свобода на изразяване на работното място

По делото Herbai v Hungary Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че уволнението на служител за публикации в интернет,  които могат да засегнат доброто  име  на неговия работодател, нарушава правото на служителя на свобода на изразяване съгласно член 10 от Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Csaba Herbai  работи като експерт по управление на човешките ресурси в унгарска банка.  Според етичния кодекс на банката служителите са задължени да не публикуват информация, свързана с банката.

Herbai създава сайт  за  управлението на човешките ресурси. Скоро след това  е уволнен с мотив, че нарушава стандартите за конфиденциалност на банката. Унгарските съдилища потвърждават уволнението.

Служителят подава жалба  до ЕСПЧ, в която твърди, че е нарушено правото му на свободно изразяване на мнение по чл. 10 ЕКПЧ.

Въпреки че става дума за отношения в частно търговско дружество, държавата има позитивно задължение  да защити правото на свободно изразяване на мнение дори в отношенията между хората. ЕСПЧ изследва допустимия обхват на ограничение на правото на свобода на изразяване в трудовото правоотношение, като взема предвид:

  • естеството на публикацията,
  • мотивите на автора,
  • вредите, ако има такива, причинени на работодателя от публикациите, и
  • тежестта на наложената санкция.

Упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде осигурено и   в отношенията между работодател и служител. Унгарските власти не са изпълнили своите положителни задължения съгласно член 10 от ЕКПЧ, тъй като не са успели да докажат убедително, че уволнението се основава на справедлив баланс между право на свобода на изразяване, от една страна, и правото на работодателите да защитават законните си бизнес интереси.

 

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ

Tagged

ЕСПЧ: погрешна идентификация на лице, заснето на обществено място

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Vučina v. Croatia

Списанието Gloria публикувало снимка на г-жа Вучина, направена по време на популярен музикален концерт в Сплит. Под снимката списанието е добавило надпис, че това е съпругата на кмета на Сплит.  Вучина иска от списанието поправка, но не получава отговор.

След като в Хърватия не успява да получи удовлетворяващ я отговор на жалбите й, Вучина се обръща към Съда за правата на човека и твърди, че има нарушение на чл.8 ЕКПЧ – защита на личния живот. В жалбата се твърди, че медията не е спазила професионалните стандарти, не е проверила информацията, впоследствие не са поправили грешната информация и не са се извинили.

Съдът:

За да възникне казус, по който е приложим  член 8 от ЕКПЧ,  ситуацията, засягаща личния живот на определено лице  трябва да достигне определен праг на тежест или сериозност.

За да прецени дали това е така, в случая   ЕСПЧ взема предвид следните критерии:

  • начинът, по който е получена снимката;
  • естеството на публикацията;
  • целта, за която е използвана снимката и как би могла да бъде използвана впоследствие;
  •  последиците от публикуването на снимката за кандидата.

Заснемането  на обществено място и последващото  публикуване на снимката не представляват проблем съгласно член 8 от ЕКПЧ. Проблем е погрешното посочване на името, объркването на идентификацията – в случая объркване със съпругата на кмета.

ЕСПЧ е на мнение обаче, че снимката не засяга доброто име на Вучина и  – въпреки че  издателят на Gloria неоснователно е отказал да предостави право на отговор  и поправка – Съдът не  установява твърде сериозна намеса в личния й живот.

Тъй като ЕСПЧ не е в състояние да установи, че фалшивото впечатление, създадено от публикуваната снимка, е обективно способно да създаде отрицателно обществено възприемане на г-жа Vučina и следователно не повдига въпрос в рамките на  член 8 от ЕКПЧ,  ЕСПЧ  отхвърля жалбата на г-жа Vučina като недопустима ratione materiae.

 

 

Tagged

ЕСПЧ: Политическо слово

Стана известно  решението на на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Savenko (Limonov) v. Russia (29088/08), представено на 26 ноември 2019.

ЕСПЧ   продължава да разработва стандартите за пределите на свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ. Този път става дума за допустимите предели на критика и границите между критика и засягане на доброто име.

ЕСПЧ приема  в решението си по делото, че руските съдилища са нарушили Конвенцията.

Фактите

Едуард Лимонов е руски гражданин, активист и писател. В участие на живо по радиото той заявява,  че съдилищата в Москва са  контролирани от кмета на Москва Юрий Лужков и не приемат анти-Лужкови решения. Осъден е да заплати 500 000 рубли на Лужков за клевета, за подкопаване на общественото доверие в органите и причинена вреда на  кмета, който не е обикновен гражданин, а  участва в изпълнителната власт. Тъй като Лимонов няма възможност да заплати сумата,  руските съдилища  ограничават   правото му да напуска Русия. Той се обръща към ЕСПЧ.

Решението

ЕСПЧ се възползва от възможността да  систематизира предишната си практика  и да потвърди елементите, които трябва да се обсъждат от националните органи при прилагането на балансиращия тест по чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че

  • Лимонов е  действал като опозиционен лидер по въпроси от обществен интерес – става дума за политическо слово, което се ползва с високо ниво на защита по смисъла на член 10 от ЕКПЧ относно упражняването на политическите права и функционирането на съдебната система.
  • Коментарите   са били направени по време на радиодебати,  в живо предаване    – което има различен стандарт на точност в сравнение с  писмени твърдения. Лимонов изразява възмущение  от  това, което той възприема като поредното отхвърляне на законни искания срещу правителството на Москва. Изказването се основава и на собствения си опит на Лимонов  от неуспешно отстояване на правото на свобода на мирни събрания в Москва,  а и  на опита на други хора, които са загубили съдебни производства, свързани с кмета на Москва. Съдът приема, че  има достатъчно фактическо основание за  реакцията на Лимонов. Съдът приема също така за установено, че жалбоподателят е имал право да изложи становището си по въпроси от обществен интерес пред  обществен форум . Стандартите, приложени от руските съдилища,  не са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ.
  • Критиката е насочена към политик – следователно лице с ниска степен на защита от критика.  Според съда политиците трябва да приемат и по-остра критика и не могат да претендират за едно и също ниво на защита с  гражданните, особено когато подобни критики не се отнасят личния живот на политиците.

ЕСПЧ установява още много висок размер на присъденото обезщетение – обстоятелство, което има смразяващ ефект.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Мнение в живо предаване, основано на факти – тук   има смисъл да се напомни решението на СГС по делото Мавродиев срещу Росен Босев.

Остава да очакваме решението на ЕСПЧ по българския случай. Още повече при положение, че съдия по делото срещу Росен Босев  е Петя Крънчева – също адресат на критични публикации на Росен Босев.

 

 

Tagged

ЕСПЧ: право на физически достъп до места и събития

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Szurovecz v. Унгария.

Европейският съд по правата на човека приема, че отказът да се предостави достъп до журналист  до  регистрационно-приемателен център за бежанци в Дебрецен, Унгария, е нарушение на правото му на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Новинарството, включително получаване на физически достъп до местата, където има важни събития,    е съществен компонент на разследващата журналистика.

Събирането на информация е важна подготвителна стъпка в областта на журналистиката и се намира в обхвата на защитата по чл.10 ЕКПЧ.

По теста за пропорционалност: ЕСПЧ приема, че има намеса в свободата на изразяване, че тя е била предвидена от закона и е преследвала легитимна цел за защита на личния живот на  обитателите на центъра. Въпреки това, като взема предвид значението на медиите в демократичното общество и на ролята на медиите за информиране по въпроси от значителен обществен интерес, ЕСПЧ  приема, че не е показано убедително, че  забраната за влизане е била необходима в едно демократично общество. Липсват данни и за анализ от страна на унгарските власти на баланса дали забраната е пропорционална на предвидените в закона цели.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

В коментари се посочва, че има известно развитие на съдебната пректика спрямо решението Pentikäinen, според което липсва нарушение на чл.10 ЕКПЧ при арест, преследване и осъждане  на журналист,  отстранен от полицията от мястото на демонстрации, съпътствани и от насилие. Съдът тогава приема, че журналистът е  имал  и други възможности да  докладва за демонстрациите. Сега Съдът признава правото на достъп и заявява, че наличието на други алтернативни източници не погасява правото на пряк достъп до мястото на отразяваните събития, при преобладаващ обществен интерес.

Също така Съдът отново отхвърля тезата, че достъпът до информация не е  в обхвата на чл.10, а също и тезата, че държавите имат само негативно задължение  – да не възпрепятстват неоправдано достъпа, но не и активно да съдействат. 

 

Tagged

ЕСПЧ: отричането на Холокоста не е между правата на човека

Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Pastörs  v Germany.

Жалбата е отхвърлена с 4:3 гласа, съставът на ЕСПЧ е с председател българският съдия Йонко Грозев.

Делото е по чл.10 ЕКПЧ  – разпоредбата се отнася до  свободата на изразяване.   Жалбоподателят Udo Pastörs,  депутат, в своя реч в местния парламент практически е отрекъл наличието на Холокоста, което представлява престъпление по германското право,  и е говорил  за “така наречения  Холокост”, който според него  “се използвал за политически и търговски цели”.

Осъден в Германия, Udo Pastörs се обръща за защита към ЕСПЧ.

Съдът приема, че г-н Pastörs умишлено е заявил неистини за евреите и преследването, на което те са били подложени. Намесата в свободата на изразяване е анализирана в контекста на  специалната морална отговорност на държавите, които са преживели ужасите на войната и нацистките зверства. В този контекст  присъдата е  пропорционална на преследваната цел и  „необходима в демократичното общество“.

Подобни изказвания “не биха могли да се ползват от защитата на свободата на словото”, предложена от Европейската конвенция за правата на човека “, тъй като те противоречат на ценностите на самата конвенция.

Няма нарушение на член 10, жалбата е явно необоснована.

 

 

Tagged

EСПЧ: ново решение за отговорността на онлайн изданията за коментари

ЕСПЧ отново се е занимавал с въпроси, обсъждани по делото Delfi v Estonia. Това беше делото за отговорността на собственика на сайт за коментари във форумите, по което ЕСПЧ прие, че собственикът може да е отговорен при определени обстоятелства.

След това решение – потвърдено впрочем от Голямата камара през 2015 г. – Съдът отново се занима с отговорността за форумите и по делото Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary (2016) прие, че собственикът на сайта не е отговорен. Така трябваше да стане ясно, че няма общо правило, в някои случаи собственикът е отговорен, в някои случаи – не. Преценката всеки път е конкретна, но има някои общи принципи.

Третото и последно засега произнасяне беше по делото Pihl v. Sweden (application no. 74742/14) – тук жалбата е обявена за недопустима с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът.

Има съобщение за четвърто решение относно отговорността на собственика на сайт за коментари на граждани – това е решението от 19 март 2019 по делото Høiness v Norway. Като обсъжда баланса между чл.8 и чл. 10 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека единодушно постановява, че няма нарушение на член 8 (право на зачитане на личния живот).

Mona Høiness,   известен адвокат, завежда дело  срещу компанията Hegnar Media AS и г-н Х., редактор, работещ за интернет портала Hegnar Online, за клевета. Тя заявява, че нейната чест е засегната в три коментара, направени анонимно на форума на Hegnar Online. Ответниците твърдят, че не са знаели за коментарите и че те са били премахнати веднага след като са разбрали за тях.  Съдилищата в Норвегия  се  произнасят в полза на медията.  

Mona Høiness се обръща към Съда в Страсбург.

В решението на ЕСПЧ първо се напомня, че при обсъждане на конкурентните интереси съгласно член 8 и член 10, Съдът е установил общи принципи, обобщени в Delfi AS срещу Естония.

В случая:

  • твърденията не представляват клевета по националното право,
  • в никакъв случай не са реч на омразата или подбуждане към насилие;
  • дискусионните форуми не са били особено интегрирани в представянето на новини и по този начин не изглежда коментарите да са продължение на редакционни статии;
  • по отношение на мерките, приети от Hegnar Online – има изградена система за модериране, освен това читателите имат възможност да кликнат върху „предупреждение“ и да участват в модерирането; един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието преди получаването на уведомяване от адвоката на г-жа Høiness. От изданието са действали по подходящ начин.

В съответствие с установените принципи в решението Delfi AS срещу Естония, няма основание Съдът да замени с различно становище решението на националните съдилища.

Съдът намира съответно, че националните съдилища са действали в рамките на тяхната свобода на преценка и няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Tagged

ЕСПЧ: Хатиджа Исмаилова печели делото си в ЕСПЧ

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan.  Съдът е установил нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване.

Хатиджа Исмаилова е азербайджанска журналистка. Нейната работа често е била изключително критична към властта, по-специално е разследвала  азербайджанския президент Алиев. Арестувана, лежала в затвора, преследвана и подлагана на тормоз за публикациите и дейността си. Със защитата й се е ангажирала Амал Клуни.

През седмицата Съдът за правата на човека обяви, че Исмаилова печели делото си, като налице са нарушения по две разпоредби на конвенцията – чл.8 и чл. 10.

По конкретното дело Исмаилова изнася факти, че е получила заплашително писмо с искане да не публикува разследванията си. Скоро след това в интернет са публикувани видеоклипове със сексуален характер, заснети в жилището на Исмаилова.  Впоследствие в жилището са открити много скрити камери и   мрежа за предаване на видеото. Паралелно с това проправителствените медии я обвиняват в липса на професионализъм, антиправителствено пристрастие и неморално поведение.

Исмаилова твърди, че  държавата е била или пряко отговорна за много сериозната намеса в личния й живот, а именно заплашителното писмо, скритите камери в нейната спалня и публикуването на интимни видеозаписи онлайн или, във всеки случай, че органите не са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, като не са извършили ефективно разследване и идентифициране на отговорните лица.

Като се позовава на член 10 (свобода на изразяване), тя твърди, че държавата
пряко е участвала или не е предприела стъпки за предотвратяване на систематичната кампания срещу нея – и още, че тормозът в нейния случай е част от политическия модел на  клеветнически кампании срещу журналисти в Азербайджан.

Съдът приема, че има намеса в личния живот и нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Заедно с това,  тъй като заплашителното писмо е било свързани с  професионалната журналистическа дейност на Исмаилова,   държавата не е била просто задължена да предприеме мерки, за да я защити от намеса в личния й живот, но също така е имала задължение съгласно член 10 от Конвенцията да защити свободата й на изразяване. Властите   не са изпълнили своето позитивно задължение да защитават свободата на изразяване  – нарушение на чл. 10.

Tagged

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно: добре е да има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, има богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки. Нямам впечатление, че и в САЩ практиката е еднообразна.

Tagged

ЕСПЧ: обидна атака срещу Пророка – незащитено слово

Съдът за правата на човека се произнесе по делото ES v Austria.

По време на два публични семинара австрийска гражданка твърди, че бракът на Пророка Мохамед с младо момиче  може да се нарече педофилия: “56-годишен и 6-годишна? Как  наричате това? Какво е това, ако не  педофилия?”

Виенски съд я осъжда за унизително отношение към вярванията на хората на глоба от 480 евро. По-късно решението е потвърдено от австрийски апелативен съд.

Според ЕСПЧ подобни изявления не са защитено слово и  представляват “обидна атака срещу Пророка и исляма, която би могла да  застраши религиозния мир”.

В своето решение съдът прави разлика между обета за брак и педофилията. “Представянето на предмети на религиозно поклонение по провокативен начин, което може да навреди на чувствата на последователите на тази религия, може да бъде замислено като злонамерено нарушение на духа на толерантност”.

Деликатни са тези решения, особено когато обсъждат  въпроса за истинност и неистинност на фактите. Според ЕСПЧ санкцията не е нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Tagged

ЕСПЧ: Big Brother Watch

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.

Нарушение на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ.

Жалбите са предизвикани от информацията, разкрита от Едуард Сноудън, за съществуването на програми за наблюдение и обмен на разузнавателни данни, управлявани от разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство. По-конкретно,  че  електронни съобщения и / или съобщителни данни е вероятно да бъдат задържани или получени от разузнавателните служби на Обединеното кралство, разчитащи на режима, установен в британския закон RIPA. Бяха подчертани три области на проблемите: прихващане, споделяне и достъп до комуникации.  Във всички случаи жалбоподателите смятат, че защитата срещу злоупотребите е недостатъчна и че режимите не са нито законни, нито необходими в едно демократично общество.

Жалбоподателите твърдят, че  режимът не е законосъобразен,  значимите елементи на режима не са били публично оповестени и  не отговарят на  изискванията по решението  Вебер.

Шестте принципа, установени във Weber and Saravia (app no. 54934/00)   са отправна точка за изводите:

– естеството на престъпленията, които могат да доведат до заповед за прихващане;
– определяне на категориите хора, които могат да бъдат проследявани;
– ограничение на продължителността на прихващане;
– процедурата, която трябва да бъде следвана за   използване и съхранение на получените данни;
– предпазните мерки, които трябва да се вземат при съобщаване на данните на трети страни; и
– обстоятелствата, при които събраните данни могат или трябва да бъдат заличени или унищожени.

Според ЕСПЧ към изискванията по решението Вебер трябва да се прибавят и съображенията на Голямата камара по Zakharov (app no. 47143/06).

Накрая, ЕСПЧ се позовава на  правото на ЕС – по-специално на решенията Digital Rights Ireland (дело C-293/12 и C-594/12) и Watson (дело C-698/15) –  прихващането е само за целите на борбата с тежките престъпления  и   този достъп подлежи на предварителен преглед (разрешение) от съд или независим административен орган. 
 В решението на ЕСПЧ, освен липса на нужните гаранции по чл.8,  е взето предвид, че става дума за проследяване на журналисти -по тази причина  има и аргумент по чл.10, свобода на изразяване. Прилагането на мерките не може да се разглежда в съответствие със закона за целите на чл.  10 ЕКПЧ.

Най-важните фрагменти от решението според  EJIL

Tagged ,