Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: Законовите стандарти за подслушване и проследяване на съобщенията в България не съответстват на изискванията на ЕКПЧ

На 11 януари 2022 г. стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Ekimdzhiev and Others v. Bulgaria , заведено от адвокатите Екимджиев и Кашъмов, както и от две неправителствени организации, по повод законовите стандарти за подслушване и проследяване в България. Решението  съдържа два раздела.

СРС

Според жалбата представата за националната сигурност, както се разбира в България, е твърде неясна, и допуска дори законни политически дейности от опозицията да се разглеждат като достатъчни основания за наблюдение.  Клаузата, разрешаваща наблюдение без предварително съдебно разрешение в спешни случаи, допуска злоупотреби. Броят на органите, които биха могли да поискат наблюдение извън рамките на вече висящо наказателно производство, нараства. Органите по наказателно преследване биха могли да осъществят наблюдение  и разкриване без надлежно основание, напр.  по инициатива на главния прокурор е оповестен  прихванат разговор между президента на Републиката  и командващия  ВВС (279-282).

Съдът, за да прецени съответствието с чл.8 ЕКПЧ, разглежда:

  • достъпност на нормативната уредба (296 и сл.)
  • основанията за поставяне под наблюдение  (298-304)
  • продължителност (305)
  • процедури за поставяне под наблюдение (306 и сл.)
  • процедури за съхранение, достъп до, разглеждане, използване, съобщаване и унищожаване на данни от наблюдение (324 и сл.)
  • независимост на надзорните органи и възможности за ефективен публичен контрол. (334 и сл.) – и тук ЕСПЧ констатира, че
    • 337.  Съдията, издал заповедта за наблюдение, не е в състояние да осигури ефективен надзор.
    • 338-347 Националното бюро за контрол и парламентарната комисия, заедно със съдията,  са система за наблюдение, която не изглежда способна да предоставя ефективни гаранции срещу злоупотребяваща наблюдение.

Изводи (356-359):

Констатира се подобрение в сравнение с 2007, но законите все още не достигат минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Конвенцията в следните отношения:

а) вътрешните правила, регулиращи съхранението и унищожаването на материали, получени чрез наблюдение, не са станали достъпни за обществеността;

б) терминът “обекти” в раздел 12, параграф 1 от Закона от 1997 г. не е определен по начин, така че да гарантира, че не може да служи като основа за безразборно наблюдение;

в) прекомерната продължителност на първоначалното разрешение за наблюдение по съображения, свързани с националната сигурност – две години – значително отслабва съдебния контрол, на който е подложено това наблюдение;

г) процедурата за издаване на разрешение, тъй като действа на практика, не е в състояние да гарантира, че наблюдението се прибягва само когато е “необходимо в демократично общество;

д) законоустановените разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на данните от наблюдението не са достатъчна гаранция;

е) системата за надзор, както е организирана понастоящем, не отговаря на изискванията за достатъчна независимост, компетентност и правомощия;

ж) договореностите за уведомяване са твърде тесни;

з) специалното средство за защита, вземане по раздел 2, параграф 1, точка 7 от Закона от 1988 г., не е достъпно на практика при всички възможни сценарии, не гарантира разглеждане на обосновката на всеки екземпляр на наблюдение (чрез позоваване на основателно подозрение и пропорционалност), не е отворен за юридически лица, и е ограничен по отношение на налично облекчение.

От това следва, че българските закони, уреждащи тайното наблюдение, не отговарят напълно на изискването за “качество на правото” и са неспособни да запазят “намесата”, свързана със системата за тайно наблюдение в България, към това, което е “необходимо в едно демократично общество”. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

Трафични данни

В отделен раздел се анализира състоянието на системата за запазване и последващ достъп до  трафични данни и съответствието на уредбата с ЕКПЧ.

Изводи (419 и сл.)

Въпреки че законите, уреждащи запазването на трафични данни  и последващият   достъп от органите са значително подобрени, след като Конституционният съд ги разгледа през 2015 г. след решението на СЕС по дело Digital Rights Ireland и др., тези закони все още не достигат минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Конвенцията в следните  отношения:

а) процедурата за издаване на разрешение не изглежда в състояние да гарантира, че запазените данни за съобщенията са достъпни от органите единствено когато това е “необходимо в едно демократично общество”;

б) не са определени ясни срокове за унищожаване на данните, до които имат достъп органите в хода на наказателното производство;

в) не съществуват общодостъпни правила относно съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на съобщителни данни, до които има достъп органите;

г) системата за надзор, както е организирана понастоящем, не изглежда способна ефективно да проверява злоупотребите;

д) договореностите за уведомяване, както функционират понастоящем, са твърде тесни;

е) не изглежда, че е налице ефективно средство за защита.

От това следва, че тези закони не отговарят напълно на изискването за  качество на правото  и са неспособни да гарантират съответствието на  намесата, свързана със системата за запазване и достъп до  данни в България  с  “необходимото в едно демократично общество”.

Следователно е налице нарушение и на член 8 от Конвенцията в това отношение.

Да не пропусна да  ви поканя да видите решението само по себе си, структурата и аргументацията. Съдържанието в началото.  Има решения и решения – това е от тези, които са в основата на стандартите по чл.8.

Съдия Йонко Грозев е в състава.

Едно много уместно и навременно интервю на Дневник/Светлана Георгиева  с Александър Кашъмов – както по повод това решение, така и по повод решението на СГС срещу Борис Митов.

Tagged

ЕСПЧ: граници на правото на критика

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Banaszczyk v Poland.

Жалбоподателят е бил главен редактор на вестник с регионално разпространение в Полша. Медията публикува  поредица от статии за тревожната ситуация в районната болница, в които се твърди, че неблагополучията се дължат   на промени в ръководния екип на болницата под  натиск на  синдикалните организации.  Жалбоподателят обвинява новите болнични мениджъри в непотизъм, некомпетентност и неправилно управление и призовава за   щателно и задълбочено изследване на болницата и нейното функциониране.

Съдът приема, че посоченото от жалбоподателя намерение, което е било да разтърси общественото мнение, за да доведе до промяна в положението на болницата, не е достатъчно, за да го освободи от отговорност за клевета. Като припомня, че критиките  са допустими само  при  законен обществен интерес, съдът приема, че границите на свобода на изразяване са превишени,  и осъжда главния редактор.  Той обжалва първоинстанционното решение, губи и се обръща към ЕСПЧ.

Съдът:

  • Присъдата на жалбоподателя представлява намеса в правото му на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 на Конвенцията. Намесата е била  предвидена от закона. Преследва законна цел, предвидена в член 10, параграф 2 от Конвенцията, а именно защитата на доброот име  на други лица.  Дали тази намеса е била  необходима в едно демократично общество?
  • Основните принципи по отношение на  необходимия в демократичното общество  характер на дадена намеса са добре установени в практиката на Съда,  а ако е необходима, трябва да се провери  дали е  пропорционална на преследваната законна цел  и дали мотивите, на които се позовават националните органи, за да обосноват намесата, изглеждат  релевантни и достатъчни.
  • Съдът е определил  редица критерии за  балансиране на  правата по чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ. (63) Съдът припомня още,  че  резултатът от делото  не може да варира според това дали жалбата е по член 10 от Конвенцията, от лицето, публикувало спорните изявления, или по член 8 от Конвенцията — от лицето, което е било предмет на този доклад. Наистина, тези права заслужават a priori равно уважение. Следователно по принцип правото на преценка следва да бъде еднакво и в двата случая. (64)
  • В случая Съдът отбелязва, че статията  се отнася до предмет, който без съмнение е бил важен за дадена общност. Член 10 параграф 2 от Конвенцията оставя малко място за ограничения на свободата на изразяване в областта на политическата реч или въпросите от обществен интерес. (65-66)
  • Съдът отбелязва, че критиката е срещу лица  с официални ръководни функции в обществена болница. В това отношение тя припомня, че границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции, отколкото към частни лица (69).
  • Тъй като  жалбоподателят участва в разисквания по важен въпрос от обществен интерес, той не може да бъде длъжен да отговаря на по-строги изисквания от тези на “надлежната проверка”. При такива обстоятелства, изискващи от кандидата да докаже истинността на изявленията си, може да доведе до лишаването  му от закрилата на член 10 ( 71)
  • Съдът приема още, за разлика от тази юрисдикция, че тези изявления не са били лишени от фактическа основа. (73)
  • Съдът приема, че това несъмнено е въпрос, по който жалбоподателят е имал право да информира читателите за своя вестник. Той отбелязва също, че разглежданите изявления не се отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му като ръководител на обществената болница. Той  в качеството си на публична личност  е трябвало да очаква действията му да бъдат подложени на контрол от страна на местната преса (79).
  • Използваният език не бил нито вулгарен, нито обиден.
  • Съдът припомня, че естеството и тежестта на наложените санкции са фактори, които трябва да се вземат предвид при преценката на пропорционалността на нарушението на правото на свобода на изразяване, гарантирано  от член 10 от Конвенцията. Въпреки че присъдата, наложена на жалбоподателя, е значително намалена при обжалването,  жалбоподателят е претърпял санкция, която може да има потискащо  действие върху човек като него,   участвал в дебати   от общ интерес на местно равнище.

Предвид изложеното по-горе Съдът счита, че мотивите, предоставени от националните юрисдикции за обосноваване на присъдата на жалбоподателя, не  са  релевантни и достатъчни.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

Tagged

ЕСПЧ: Анонимност на коментари онлайн

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Standard Verlagsgesellschaft mbH v. Austria.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновани съдебни разпореждания срещу медийна компания да разкрият данните на автори на обидни коментари, публикувани на нейния интернет портал за новини като част от политически дебати

Жалбоподателят  е дружество с ограничена отговорност, което притежава и издава ежедневник на хартия  и в онлайн версия. След публикуването на обидни коментари под две статии онлайн за двама политици и политическа партия, медията получава разпореждане да разкрие данните на авторите на коментарите. Националните съдилища отказват да разгледат последните като журналистически източници.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

  • Коментарите от аудиторията са предназначени за аудиторията, а не за журналистите, те не могат да се считат за журналистически източник – по тази линия не могат да претендират за  редакционна поверителност.
  • (а) Намеса. Съдържанието, генерирано от потребителите, е поне частично модерирано. Следователно е очевидно, че цялостната функция на дружеството жалбоподател е да продължи да отваря дискусия и да разпространява идеи по отношение на теми от обществен интерес, защитени от свободата на печата. Задължението за разкриване на данните на авторите на онлайн коментари може да ги възпре от принос към дебати и да има  смразяващ ефект сред потребителите, а и засяга, косвено,   правото на компанията на свобода на печата.
  • Компанията  е предоставила на своите потребители анонимност не само за да защити свободата си на печата, но и да защити личната сфера на потребителите и свободата на изразяване – правата, всички защитени от членове 8 и 10 от Конвенцията. Тази анонимност не би била ефективна, ако компанията-жалбоподател не можеше да я защити със собствени средства. За потребителите би било трудно сами да защитят своята анонимност, ако самоличността им бъде разкрита пред гражданските съдилища. Премахването на анонимността и последиците от нея, независимо от изхода на последващо производство по отношение на съдържанието на коментарите, е намеса в съдържанието.  А разпорежданията на националните съдилища за разкриване на исканите потребителски данни представляват намеса в правото на дружеството жалбоподател да се ползва от свободата на печата.
  • (б) Предвидена от закона – между страните не е било спорно, че намесата е била предписана от закона и че е служила на легитимната цел за защита на репутацията и правата на другите.
  • (в) Необходима в едно демократично общество –   намесата не е била необходима в едно демократично общество. Защо:

Вярно е, че няма абсолютно право на анонимност. Анонимността в интернет, макар и важна ценност, трябва  да бъде балансирана с други права и интереси, по-специално, със защитата на свободата на политическото слово и дебатите от обществен интерес.

Националните съдилища, преди да решат дали данните, отнасящи се до самоличността на авторите на коментари, трябва да бъдат разкрити, ще трябва да претеглят – в съответствие със своите позитивни задължения по членове 8 и 10 от Конвенцията – баланса между правото на добро име на политиците  и правото на дружеството жалбоподател на свобода на печата, както и  ролята на медията в защитата на личните данни на авторите на коментарите и свободата да изразяват публично мнението си.

Коментарите, макар и сериозно обидни, не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, нито по друг начин са явно незаконни. Те са изразени в контекста на публични дебати по въпроси от легитимен обществен интерес, а именно поведението на въпросните политици, действащи в публичното си качество и техните собствени коментари, публикувани на същия новинарски портал. Тъй като подобни коментари могат да се характеризират като политическа реч, особено тревожно е, че апелативните съдилища и Върховният съд не са провели правилно балансиране. Пренебрегнали са  функцията на анонимността като средство за избягване на репресии   и по този начин  –  ролята на анонимността за насърчаване на свободата на мнения, идеи и информация. Следователно, при липсата на необходимото балансиране, решенията на апелативните съдилища и на Върховния съд на Австрия не са били подкрепени с релевантни и достатъчни причини, които да оправдаят намесата.

Заключение: нарушение на чл.10  (единодушно)

Tagged

ЕСПЧ: Отговорна журналистика, засягане на доброто име на публична личност

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото SIC – Sociedade Independente de Comunicação v. Portugal   за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Жалбоподателят, телевизионна компания, излъчва телевизионни репортажи за мрежа от сексуални насилници, погрешно намеквайки за участието на Р. Р., известен политик. Източникът на новината е разследващ доклад, публикуван на предишната дата в Expresso, водещ седмичник в Португалия. Р. Р. подава оставка, като телевизията погрешно съобщава, че е бил арестуван и разпитан от полицията,  няколко часа по-късно се поправя.  

Телевизията е осъдена за неимуществени вреди по гражданското законодателство. С добавяне на законни лихви сумата възлиза на 145 988,28 евро.Телевизията обжалва, губи делото и се обръща към Съда за правата на човека, като пледира   намеса в свободата на изразяване в нарушение на Конвенцията.

Основният въпрос, който възниква, е дали намесата в свободата на изразяване е необходима в едно демократично общество, а по-конкретно: 

(a) Дали новинарските репортажи са допринесли за дебати от обществен интерес и дали лицето е публична личност

Предмет са продължаващите разследвания на мрежа, замесена в сексуалната злоупотреба с непълнолетни на Азорските острови. Това е  информация от обществен интерес. Р. Р. е бил публична личност,  политическо назначение на високо ниво.

(b) Какви са методите  за получаване на информация, формата и последиците от оспорените изявления

Новинарските репортажи се позовават на   журналистическо разследване, проведено от компанията-жалбоподател и Expresso, и двете  се считат от обществеността като надеждни медии. Независимо от това според Съда  компанията жалбоподател не е действала по отговорен начин, особено като е знаела за широкото разпространение на новините на телевизията  и в страната, така и в чужбина. Наистина, телевизията е ограничила вредата, като е  поправила  грешката си  няколко часа след излъчването на невярната новина.

(c) Тежест на санкцията – Вземайки предвид баланса между свободата на изразяване, обществения интерес от информацията  и, от друга страна,  защитата на доброто име, Съдът намира за трудно да се приеме, че увреждането на репутацията на политика  е от такава степен на сериозност, че да е оправдан размерът на обезщетението за вреди в сравнение с други подобни дела в Португалия. Заедно с това решението на португалския съд е в състояние да обезкуражи участието на медиите  в дебати по въпроси от законен обществен интерес и има  смразяващ ефект върху свободата на изразяване и на пресата.  

С оглед на гореизложените съображения Съдът заключава, че намесата в правото на дружеството жалбоподател на свобода на изразяване е непропорционална и не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 ЕКПЧ. 

Съдия Йонко Грозев е председател на състава, постановил решението.

Tagged

ЕСПЧ: достъп до медии по време на предизборна кампания

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella and Radicali Italiani v. Italy. Жалбоподателите, Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella и Radicali Italiani, са  политически асоциации.  Те твърдят, че   е нарушено правото им да споделят свободно своите мнения и идеи по телевизията.

По първото дело жалбата е срещу това, че парламентарната комисия е определяла ред за достъп до обществената телевизия, а сега  е спряла да се занимава с този въпрос и е предоставила на самите доставчици на медийни услуги да определят реда и условията на участие.  Съдът установява, че това е станало   във връзка с общата еволюция на държавните радио и телевизия в Италия. Парламентът е дал на RAI по -голяма редакционна свобода. Няма нарушение на чл.10 от Конвенцията.

Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella води и второ дело – Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella  v. Italy –  този път за нарушаване на принципа на плурализма при представянето им в три от предаванията на обществената телевизия по време на предизборна кампания.  Тук задължение на регулатора е да следи за медиен плурализъм в предаванията.

Решението по това дело констатира нарушение на член 10 от Конвенцията, тъй като асоциацията неправомерно е изключена от въпросните  формати. Съдът припомня  общите принципи, произтичащи от съдебната му практика относно  упражняването на свободата на изразяване и плурализма в аудиовизуалните медии (Animal Defenders International срещу Обединеното кралство),   и по -специално принципа, че няма демокрация без плурализъм (Centro Europa 7 Srl и Di Stefano срещу Италия, Маноле и други срещу Молдова).

Държавата има задължението да гарантира  достъп на обществеността чрез телевизия и радио до безпристрастна, точна и плуралистична информация,  отразяваща по -специално многообразието на политическите мнения, особено в предизборен период  (Bowman срещу Обединеното кралство).

Tagged

ЕСПЧ: Отговорност за враждебна реч или, според някои, хумор върху детска тениска

Стана известно решението на  ЕСПЧ (Голяма камара) по делото Z.B. v France.

Жалбоподателят е френски гражданин, подарил на тригодишния си племеник тениска, на която отпред пише “I am a bomb”, а отзад –    “Jihad, born on 11 September”.  Изглежда, че сам е измислил надписите и е поръчал тениската, макар това да не е решаващо. Детето отива с тениската в детската градина, директорът и още един  възрастен забелязват надписите, заведено е наказателно производство срещу чичото и той получава   двумесечна присъда условно и глоба в размер на 4000 евро.  Делото стига до ЕСПЧ.

Съдът отбелязва, че жалбоподателят съзнателно е измислил лозунгите, “разчитайки на  естеството на думата „бомба“, която също може да се отнася, в разговорен френски, към физически характеристики на привлекателен човек, като същевременно свързва това описание с идентичността на племенника си”. Пред националния съд и пред Съда жалбоподателят твърди, че това е хумор.

Съдът напомня, че хумористичната реч или формите на изразяване, използвани за хумористичен ефект, са защитени от член 10 от Конвенцията. Въпреки че такава реч не може да бъде  цензурирана единствено въз основа на   отрицателни или възмутени реакции,  все пак и по отношение на нея важат пределите  в член 10 от Конвенцията.

Правото на хумор не е неограничено и всеки, който разчита на свобода на изразяване по чл.10, има „задължения и отговорности“.  Апелативният съд в Ним е приел, че спорните лозунги не са обикновена шега, а напротив, отразяват умишлено намерение за прослава на  престъпни деяния, като ги представят в положителна светлина. Прокурорът е направил връзка между фактите по този случай и последните терористични атаки във Франция.

Според ЕСПЧ такъв контекст, колкото и сериозен да е, сам по себе си не би могъл да оправдае разглежданата намеса в настоящия случай.  Но все пак скорошни терористични атаки са довели до смъртта на три деца в училище. Фактът, че жалбоподателят няма връзки с нито една терористична група и не подкрепя терористичната идеология,   не намалява значението на контекста.

Тениската не е била видима,  съобщението е прочетено само от двама възрастни. Съдът  подчертава значението на липсата на публичност при разглеждането пропорционалността на намеса в упражняването на свободата на изразяване.

Не са известни намеренията на жалбоподателя,  но той казва, че за него това е  хумористичен жест. 

Съдът отново потвърди, че националните органи  поради своите преки и непрекъснати контакти с реалностите в своите страни, са в по -добра позиция да преценят „необходимостта“ от „ограничение“ или „наказание“, предназначени за изпълнение на легитимните цели на чл.10,  да разберат и оценят специфични обществени проблеми в конкретни общности и контексти. 

Съдът няма сериозна причина да  замени със собствена преценка  преценката на националните съдилища.

Санкцията не е непропорционална на преследваната легитимна цел.  Няма нарушение на чл.10.

Tagged

ЕСПЧ: Отговорност за коментари под статус във фейсбук

Стана известно решението на Съда за правата на човека, Голяма камара, по делото Sanchez v. France ( 45581/15).

Кмет на френски град има публично достъпен профил във фейсбук и пише на различни теми. Под един от неговите статуси се появява несъмнено враждебна реч. Кметът не се намесва и скоро получава призовка за  подбуждане към омраза и  насилие, след което е осъден да плати глоба 4000 евро, защото не се е намесил незабавно, за да спре разпространението на враждебната реч онлайн. Кметът обжалва и губи делото. Обръща се към ЕСПЧ.

Съдът установява, че   коментарите са били  видими около шест седмици след публикуването им, без да предприемат бързи действия, за да бъдат спрени от разпространение. Апелативният съд в Ним, потвърждаващ първоинстанционното решение, посочва, че с публичните профили се поема отговорност  съдържанието на публикуваните от трети лица изявления. Жалбоподателят не е действал незабавно, за да спре разпространението на коментарите, но също така   е обосновал позицията си, като е казал, че според него  такива коментари са съвместими със свободата на изразяване и затова преднамерено ги е оставил в профила си.

Засегнатите хора са тези с мюсюлманска вяра,  те са приравнени   с „наркодилъри и проститутки“,  „измет, който продава наркотици през целия ден“  – и това предизвиква   враждебност към  тях.

Съдът посочва  особената отговорност на политиците в борбата с враждебната реч и констатира, че заключенията, направени от националните съдилища, са напълно оправдани. Използваният език има за цел да провокира омраза и насилие. Според Съда личните атаки чрез обиди, подигравки или клевета, насочена към определени групи, или подбуждане към омраза и насилие срещу лице поради принадлежност към определена религия, са   безотговорно използване на свобода на изразяване, която подкопава достойнството или дори безопасността на групи хора.

По отношение на отговорността на жалбоподателя за изявления, публикувани от трети страни, Съдът отбелязва, че коментарите трябва да се разглеждат по -специално в контекста на местните политически дебати във връзка с предизборната кампания за парламент. Въпреки високата степен на защита на свободата на изразяване в контекста на политически дебати,  и че са  необходими много сериозни причини, за да се оправдаят ограниченията на политическата реч, и и че  трябва да се позволи свободно разпространение на  мнения и информация от всякакъв вид  – въпреки всичко това  коментарите, направени в настоящия случай, са очевидно незаконосъобразни.  

Жалбоподателят съзнателно е направил стената си във Facebook обществено достъпна, като по този начин позволява  да се публикуват коментари  – поради което е задължен да следи съдържанието на публикуваните изявления. Той  не би могъл да не знае, че е вероятно да има коментари от политическо естество, които по дефиниция са полемични и следователно трябва са  наблюдавани още по -внимателно.

Като политическа фигура  той дължи  още по -голяма бдителност – а коментарите   в настоящия случай са очевидно незаконни и в нарушение на условията за използване на Facebook.

Намесата в  правото на свобода на изразяване не е непропорционална.  Съдът установи, че решението на националните съдилища да   осъдят жалбоподателя поради това, че не е предприел бързи действия за заличаване на незаконните коментари, публикувани от други лица на стената на профила му във Facebook, който е бил използван във връзка с предизборната му кампания,  се основава на подходящи и достатъчни причини. Намесата е  „необходима в едно демократично общество“.

Няма нарушение на Член 10 от Конвенцията. 

Накратко:

  1. носи се отговорност за коментари на трети лица в социалните мрежи, в частност когато режимът на споделяне е за всички, публичен;
  2. публичните фигури имат висока степен на защита по отношение на собствените си особено политически изказвания, но и съответно към тях има високи изисквания за бдителност по отношение на враждебната реч.

Има едно особено мнение – с тезата  за смразяващ ефект: Съдът налага много тежки задължения на титуляра на профила, тъй като рискът е от  наказателно производство срещу него.    Когато се сблъска със съмнение относно спорния характер на изявление, на което той не е автор, титулярът   очевидно ще бъде склонен да изтрие коментара от  предпазливост. Сдържащият ефект е налице и свободата на изразяване е силно застрашена. 

Tagged

ЕСПЧ: разграничаване на оценка от твърдение за факт

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото ATV ZRT v. Hungary по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

 Фактите

Жалбоподател е собственикът на телевизионния канал ATV със седалище в Будапеща. Депутатът от партия   Jobbik   заявява в парламента:  „време е … за оценка колко души от  еврейски произход, особено членове на парламента и правителството,  представляват риск за националната сигурност … ”. ATV заявява, че предстои демонстрация срещу твърденията на крайната десница в парламента.

Медийният регулатор констатира нарушение на медийния закон заради израза “крайната десница”.   Според  регулатора това е оценка, а оценката по време на новини   е   забранена от закона, за да се гарантира, че обществеността получава безпристрастни новини и политическа информация.
Спорът с ATV стига до Конституционния съд, според който правото е на страната на регулатора –

Раздел 12 от Закона за медиите регламентира връзката между медиите и новините, мненията и оценъчните обяснения, които излъчват, с цел балансирано  отразяване на събитията. Съгласно тази разпоредба  в новини и политически информационни програми  журналистите не могат да добавят мнение или оценъчно обяснение към политическите новини. Всяко мнение или оценъчно обяснение, добавено към новините, предоставени в програмата, трябва да бъде направено във форма, която я отличава от самата новина, посочва нейната същност като такава и идентифицира нейния автор.

Следователно  изразяването на мнения е възможно, но обществеността трябва да бъде информирана, че изразът е мнение и за неговия автор и трябва да се разграничава от самите новини.

Решението

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

а) осъществена е намеса в свободата на изразяване,

б)  намесата преследва законна цел –  безпристрастно отразяване на събитията.

б) дали намесата е необходима в демократичното общество?

Медиите имат задължение да разпространяват информация и идеи по теми от обществен интерес и обществеността  има право да ги получава (38). В центъра на обсъждането е преценката дали   терминът „крайна десница“ е констатация на факти или е оценка/мнение. С оглед на липсата на определение в законодателството  от националните съдилища се изисква  да гарантират, че става дума за изрази, които биха могли да разстроят балансираното отразяване по въпроси от обществен интерес. (46) Конституционният съд констатира, че общественото мнение може да бъде повлияно от използването на термина крайна десница, без да каже обаче дали   в конкретния случай  това използване  е в състояние да наруши балансираното представяне на въпрос от обществен интерес.

Според Конституционния съд  твърдението може да бъде класифицирано като изявление за факт, ако то се приема без съмнение в обществото.  Крайна десница не е такъв термин, следователно е оценка.

Същевременно във финансовата декларация на  Jobbik партията се самоопределя  като радикална дясна партия. 

ЕСПЧ приема, че  при наличие на разнопосочни  подходи за разграничаване на факти от мнения дружеството ATV не е могло да предвиди, че  „крайна десница“ е оценка. Нито е могло да  предвиди, че забраната за използването на понятието в новини   ще е необходима, за да се защити безпристрастното отразяване на политическите събития. Следователно налице е непропорционална намеса в  свободата на изразяване на телевизията. Намесата не е „необходима в демократичното общество“ по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Анализатори посочват, че ЕСПЧ е пропуснал възможността да се произнесе  по-генерално по унгарския медиен закон – стъпка в тази посока е мнението на съдията De Albuquerque (вж и мнението му в Baka v Hungary:

Законът следва да бъде преформулиран. Необходимо е  доверие в редакционния избор и автономията на журналистите,  съответно да се ограничи  държавата да диктува  параметрите на новините. Постигането на безпристрастност в  новините  е въпрос на качество, което трябва да се предостави  на журналистите в рамките на редакционната им независимост .

Tagged

ЕСПЧ: достъп до парламента и парламентарната работа

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary  по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента,  и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.

Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите  до  парламента  и заседанията му. Отказан е достъп  и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато  се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо  на правителството още по-широки правомощия.  Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение.

Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните  решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци.  В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.

В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно  свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси,  за парламентарния контрол и др.  Освен това мерките, изключващи журналисти  от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира  ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява  на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението   на представителите. Тяхната защита на личния живот  е ограничена   (публични личности, ангажирани с политическа дейност).

Решението

Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели –  а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)

Защитата, предоставена  от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).

Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали  е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).

В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони  – но  когато  се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид  функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата  на Парламента.

Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за  формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които  са  в основата на концепцията за демократично общество.

Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

Tagged ,

ЕСПЧ: политическо слово

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Tête v. France.

Жалбоподателят Etienne Tête е френски гражданин,   адвокат и общински съветник в Лион.  OL Group  иска разрешение за изграждането на нов футболен стадион в предградията на Лион, известен като “OL Land”. Г-н Tête  се противопоставя  на проекта и пише писмо относно проекта до френския орган за финансовите пазари (AMF) . AMF не предприема  никакви административни или съдебни действия в отговор на писмото, но директорът на OL Group  успява да осъди адвоката за засягане на доброто име.

ЕСПЧ:   Санкцията на г-н Tête   заради откритото писмо  до президента на AMF представлява намеса в упражняването на неговата свобода на изразяване. Намесата е била предписана от закона (НК),  има законна  цел за защита на доброто име. Но дали е необходима и пропорционална?

Според ЕСПЧ френските съдилища не са извършили балансиране между правото на г-н Tête на свобода на изразяване и правото на изпълнителния директор на OL Group на личен живот и добро име.   Писмото е написано в контекст, в който член 10 от Конвенцията изисква  високо ниво на защита на правото на свобода на изразяване:

  • въпрос от обществен интерес, политическо слово – засяга голям инфраструктурен проект,  свързан с  публични  разходи със  значително въздействие върху околната среда, обект на широко обсъждане на местно ниво. 
  •  в откритото писмо на г-н Tête е използван въпрос, а не твърдение за факт.

Наложената санкция от 3000 евро и разходите от 10 000 евро имат смразяващ ефект.

Съдът не е убеден, че намесата в упражняването на  свободата на изразяване е била пропорционална на преследваната легитимна цел.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

 

Tagged