Tag Archives: ЗИД ЗРТ

КЗК: Българска квота в програмите би ограничила конкуренцията

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство  за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на два изменителни закона на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ):   

Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 054-01-17 предвижда създаване на чл. 19а1, съгласно който най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио- и телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, рекламите и филмите, трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин. От тази българска музика, която е с текст, най-малко 1/2 трябва да е с текст на български език. Тези съотношения трябва да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс между 06:00 и 22:00 часа. 
Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 954-01-85 от 05.12.2019 г. предвижда създаване на нов чл. 19а1, съгласно който се насърчават производството и разпространението на български музикални произведения в радиопрограмите, като доставчици на радиоуслуги, които излъчват български музикални произведения най-малко 30 на сто от месечното програмно време на радиопрограмите, се финансират със средства от фонд „Радио и телевизия“, като се предвижда не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда да са за обществени доставчици на радиоуслуги и не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда – за търговски доставчици на радиоуслуги.

 Становищата на МК, СЕМ и АБРО се позовават на правото на ЕС, което е въведено и се прилага, по отношение на европейските квоти. Посочва се, че има специализирани програми за българска или преобладаващо българска музика. Друг аргумент е, че задължителността се отразява върху качеството на включваните произведения. БНР посочва, че делът на българската музика в програмите на БНР е над 30% от музикалното съдържание, като в този процент дялове имат не само българската поп и рок музика, но и фолклорната и класическата музика. Музикаутор защитава предложенията.

В решението си АКТ-788-01.10.2020 КЗК приема, че

пазарът създава естествен стимул радио и телевизионните оператори да излъчват музика съобразно предпочитанията на аудиторията, която имат за цел да привлекат. Ако всички искаха да слушат само българска музика, радиата и телевизиите, които излъчват чуждестранна музика, нямаше да имат аудитория и щяха да са излезли от пазара. Ако предпочитанията към българска музика преобладават, това би създало стимул за повечето от операторите да излъчват повече българска музика, отколкото чуждестранна.

Въвеждането на квоти ограничава радио и телевизионните оператори сами да определят музикалното съдържание и съответно концепцията и стратегията си, с която да привличат по-голяма аудитория. Съгласно т. 2.5 от Насоките на КЗК за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция разпоредбите, които ограничават свободата на доставчиците сами да организират производствения си процес и да избират организационната си форма, могат да представляват ограничение на конкуренцията.

Радиостанциите и музикалните телевизии, които са принудени да сменят концепцията си, за да излъчват повече българска музика, рискуват да загубят традиционната си аудитория, което да доведе до спад в приходите от реклама и до излизането им от пазара.

Изискването за минимален процент българска музика създава географски бариери за свободното движение на стоки и услуги. Освен нарушаване на една от четирите свободи, които стоят в основата на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз, ограничаването на свободното движение на стоки, каквито са
и музикалните произведения, представлява и ограничение на конкуренцията, тъй като ограничава броя или кръга от участници на пазара.

Заключение

  1. Проектите на ЗИД на ЗРТ, предвиждащи въвеждане на квоти за българска музика, ограничават конкуренцията.
  2. Създаването и популяризирането на българска музика може да бъде насърчено по редица начини, без да се ограничава конкуренцията.

Това са съображения само от конкурентноправен характер. Отделна линия на разсъждение е съответствието на предлаганата мярка с правото на ЕС.

Tagged ,

ЗИД ЗРТ – в Държавен вестник

Законът за радиото и телевизията е в ремонт. Два законопроекта са на път към Министерския съвет и оттам – към парламента.

Но и народните представители не бездействат. Вежди Рашидов внесе проект, след ден го изнесе – но не съвсем, а почти.  От този персонален проект е останала разпоредба, която днес вече е обнародвана в Държавен вестник.

ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА (ДВ, БР. 138 ОТ 1998 Г.)

Обн. ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020 г.

Параграф единствен. В чл. 52 се създава ал. 5:
“(5) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.”
————————-
Законът е приет от 44-то Народно събрание на 22 юли 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Ето как изглежда вече чл. 52, институционални ангажименти:
Чл. 52. (1) Право на обръщение по БНР и БНТ имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният прокурор и председателите на Конституционния съд, на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.
(2) По решение на Народното събрание БНР и БНТ са длъжни незабавно да предоставят програмно време за пряко предаване на пленарни заседания.
(3) Предоставянето на програмно време по ал. 1 и 2 е безвъзмездно.
(4) (Нова – ДВ, бр. 14 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) С цел осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на Народното събрание БНТ предоставя програмно време на Народното събрание при условия и по ред, определени в договор.
(5) (Нова – ДВ, бр. 68 от 2020 г.) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Мотиви:
С цел осигуряване на публичност и прозрачност правилниците на НС от известно време регламентират излъчване на откритите заседания онлайн чрез интернет страницата на Народното събрание. ” Чл.52 ЗРТ регламентира предоставяне на безплатно програмно време,  но не и отношенията им относно  сигнала за интернет излъчването им.”  “Внесеният проект отстранява пропуските в уредбата.”
Предварителна оценка на въздействието:
Практически няма нищо в оценката на въздействието. Казва се – “До момента този въпрос се разглежда само в правилниците на НС, но не е уреден със специалния закон” –  но това не  е предварителна оценка на въздействието.
Правилник на НС
Чл. 31. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. По решение на комисията заседанието ѝ се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 41. (1) Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите работи по приети от нея вътрешни правила за работа в съответствие с този правилник. В правилата се определя начинът на взаимодействие с неправителствените организации.
(2) Заседанията на комисията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 51. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
(2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание.
(3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Tagged

ЗИД ЗРТ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, с който да се въведе в българското законодателство третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 1808/2018 – е публикуван за обществено обсъждане на сайта strategy.bg  и на сайта на Министерството на културата –  тук може да се види и целият пакет документи:

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (Срок за обществено обсъждане от 31.07.2020 г. до 31.08.2020 г. Имейл за изпращане на становища – AVMSD2020@mc.government.bg)
Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз
Доклад ЗИД на ЗРТ
Мотиви към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията
Частична предварителна оценка на въздействие
Становище на дирекция “Модернизация на администрацията”

Очаква се и вторият законопроект за изменение и  допълнение на ЗРТ, който се готви от работна група към МК  – за привеждане на закона в съответствие със съобщението на ЕК за държавната помощ и със закона за публичните финанси. Докато този втори закон не е обвързан със срок към ЕК, първият – хармонизационният – има срок септември 2020, така че през есента е вероятно да се гледа.

Tagged

ЗИД ЗРТ: Рашидов оттегля, почти

1

На 14 юли 2020 Вежди Рашидов еднолично внесе законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (054-01-68). Законопроектът засягаше въпроси, свързани основно с конституирането и функционирането на ръководствата на обществените медии и Съвета за електронни медии. Част от тях (мандатност) са предмет и назаконопроекта, изготвян от работна група, създадена със заповед на Министъра на културата, за поставяне на ЗРТ в съответствие със Съобщението на ЕК за държавната помощ.

Какво е наложило Вежди Рашидов да внесе самостоятелно проект, частично съвпадащ с готвения проект, който ще бъде внесен от МС, е открит въпрос. Възможен отговор е за ускорено приемане на част от промените, свързани с БНР и БНТ. Още повече, че  веднага – в средата на следващата седмица – беше насрочено заседание на парламентарната медийна  комисия.

2

Прилича на достоверно, ако в законопроекта нямаше и промени, свързани със СЕМ – ново основание за предсрочно прекратяване на правомощията на член на СЕМ при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения – чл.30, ал.1, нова т.5. То се извършва от “органа по избора, съответно назначаването”.

Важно за разказа е, че в следващата алинея 2  са изброени хипотезите на продсрочно прекратяване на мандат, при които основанията се обявяват от председателя на Народното събрание:  новата т.5 не е между тях.  Това оставя неяснота как точно се установява нарушението и неизпълнението по т.5.  Съответно  какъв би бил евентуалният контрол върху актовете, с които “органът по  избора, съответно назначаването” предсрочно прекратява мандата.

Основанията за предсрочно прекратяване на мандата на член на СЕМ според ЗРТ се прилагат още в две хипотези:

а) по чл.67 – за предсрочно прекратяване на мандата на генералните директори на БНР и БНТ:

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:
1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;
2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.
б) по чл.61 – за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на УС на БНР и БНТ:
Чл. 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на член на управителен съвет се прекратява предсрочно от Съвета за електронни медии по предложение на съответния генерален директор на основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии.
Посочената каскада от нови опции за предсрочно прекратяване на мандати  е проблематична – или поне крайно противоречива –  от гледна точка на принципа на мандатността и на независимостта на СЕМ и ръководствата на БНР и БНТ.  Досега подобно основание винаги е било отхвърляно в хода на дискусиите, защото се е смятало, че запазва прекалено  силна връзка между органа, който избира/назначава, и  избрания/назначения.
3
На преден план – като спорно – журналистите изведоха друго изменение –   позволяващо генералните директори да имат два пълни мандата, а действащите – и да довършат мандата си.
Не е непозната практика ръководствата на обществените медии да се задържат по-дълго на постовете си, отколкото  2 по 3 години, което позволява ЗРТ сега.  Но предложението за удължаване  получава специфични интерпретации  поради факта, че  на едната от позициите (ГД на БНТ) е Емил Кошлуков – политик, бивш депутат, бивш директор на ТВ7, бивш програмен директор на партийната телевизия Алфа.
Законопроектът създава правна възможност  Кошлуков да остане начело на обществената телевизия до 2032   в момент, когато тече подписка за оставката му. Кошлуков казва за 24 часа, че няма да позволи на политическа сила да диктува програмната политика на БНТ.  Това може само да се приветства – но  въпросната подписка, както и протестите пред БНТ, не са работа на партии,  а на граждани – които имат всички основания, право и задължение, да се произнасят по програмната политика, управлението и финансирането на обществената телевизия.
4
Два дни след внасянето на проекта – на 16 юли – Вежди Рашидов оттегли проекта – тъй внезапно, както и го внесе.  Има слухове какво е довело до оттеглянето, но няма потвърждение за нито един от тях.

1. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на публичните средства и дейността на Българската национална телевизия, като първостепенен разпоредител с бюджет и одит за ефективността на надзорната дейност, осъществявана от Съвета за електронни медии върху националните обществени доставчици на медийни услуги, № 054-02-34, внесен от Мария Илиева и група народни представители на 15.07.2020 г.

2. Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14.07.2020 г.

Какво налага ГЕРБ да иска одит на БНТ и СЕМ не е ясно, проектът на решение не е публичен, мотиви не са оповестени, и резултатите от гласуването не са оповестени  – нито дори дали заседанието е проведено.
По втора точка е внесен нов ЗИД ЗРТ – този път с единствен член
Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страниците на Народното събрание.
5
Законопроектите, които са качени на сайта на НС, са във формат пдф, който не подлежи на копиране – ако човек реши да препише текст от законопроекта, трябва да го набере на ръка. Не мисля, че това има каквото и да е общо с принципите на отвореното управление.
Tagged

ЗИД ЗРТ, Рашидов внася

Днес е внесен пореден законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Особеното е, че е с единствен вносител – физическото лице Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия за култура и медии.

Какво предлага г-н Рашидов –    някои от съществените идеи:

за СЕМ:

  • ново основание за предсрочно прекратяване на мандата – 5. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения;

за БНР и БНТ:

  • Мандатите на ръководството на БНР и БНТ стават петгодишни;
  • Придобива  се право на два пълни последователни мандата;
  • Мандатите на генералните директори се синхронизират  с мандатите на управителните съвети.
  • Избраните генерални директори се запазват.  Избират се нови членове на управителните съвети.

 

 

Tagged

Кой ще определя кои новини са фалшиви

Интервю за Дойче веле

Говоря за новия законопроект на ВМРО за фалшивите новини,  този път опакован като закон за защита на личните данни – но не съвсем

Кой ще определя кои новини са фалшиви

Политиците обичайно предлагат институция да определя кое твърдение е вярно. Например президентът Тръмп предлага министърът на правосъдието да оцени определени платформи като източник на дезинформация, а средствата за реклама от държавните агенции да зависят от тази оценка. Работа ли е на изпълнителната власт да прави подобна оценка? Това очевидно ще е предмет на дебати, които предстоят в САЩ. Ако се върнем към България – работа ли е на Комисията за лични данни да прави подобна оценка? Отговорът изглежда очевиден.

Tagged ,

Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика

Това е положението: прокуратурата харесва чл.326 НК и се е въоръжила с него. За пръв път писах през 2015,  че става модно свободата на словото да се ограничава не през медийния закон, а през други закони   – и не от медийния регулатор, който винаги е подозиран в цензура, а от съвсем други органи-  като прокуратурата и  като тогавашната “комисия на Мавродиев”.

И по-късно някой се сещаше за чл. 326 НК, после го   включиха за изменение  в Закона за извънредното положение, ветото на президента върху изменението на чл.326 ал.1 беше прието, но не защото ГЕРБ са променили намерението си за слово да има предвидено наказание лишаване от свобода и да действа  прокуратурата, а защото бързали  да приемат закона – министър-председателят Борисов  ни изясни това.

Все пак в чл. 326 ал.2 НК са вдигнали санкциите.

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
През март говорихме с Асен Генов в Контракоментар.
И ето – чл.326 НК  –  е отново в действие. По отношение на една жена, която едва ли може да бъде обвинена в некомпетентност – бившата председателка на Агенцията за лекарствените средства и сегашна председателка на Съюза на фармацевтите.  Професор Асена Стоименова.
Обвинението според медиите е по чл.326  НК . Наложена е гаранция от 20 000 лева.
  • За какво? За изказване по въпроси, от които проф. Стоименова  разбира и които са й работа – лекарствата.  Доколкото става ясно – за “неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти”.
  • Къде? В обществените медии БНТ и БНР. Ето какво е говорила по БНР.

Тепърва ще става ясно колко не е добре чл. 326 НК да се вади от кобура срещу всяка критика.

.

Update:  11 април

Изявление на проф. Стоименова

Уточнява се, че обвинението е по чл.326.1, не по чл.326.2:

Днес, 10 април 2020 г., получих обвинение от българската прокуратура по чл. 326, ал.1 от Наказателния Кодекс (НК), във връзка с мои интервюта за Българското национално радио и Българската национална телевизия по повод на лекарствоснабдяването в страната в условията на пандемията с COVID-19.

Проф. Стоименова възразява срещу  приравняването на

даването на обективна информация относно възможни ситуации в лекарствоснабдяването, които са предотвратими и решими, поднесена по безспорно балансиран начин, основано на анализи, препоръки от Световната здравна организация, ЕК, Европейска агенция по лекарствата и др. източници  – и  неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога

Категорично заявявам, че всяко едно послание, твърдение и предположение в медиийните ми изяви почива на 25-годишния ми опит във фармацевтичния сектор (придобит в призводството, търговията и маркетинга на лекарства, лекарствената безопасност и държавната администрация) и на публикувани анализи и информация и нямат характеристиките, които прокуратурата им приписва.

.

Update: 13 април

Фармацевти протестират в защита на проф. Стоименова

На входа на аптеките ще бъдат сложени плакати, с които ще покажем, че както тя не се страхува да говори, така и ние не сме страхуваме. Ние не намираме тя да е казала нещо страшно, лошо, опасно. 

Tagged ,

АЕЖ: ЗИД ЗРТ на ВМРО е напълно противоконституционен

Асоциацията на европейските журналисти е публикувала становище по законопроекта на ВМРО за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Според АЕЖ проектът е напълно противоконституционен.

Мотивите са в унисон с мотивите във ветото  на президента върху разпоредба от Закона за мерките по време на извънредното положение, предвиждаща наказателна отговорност за невярна информация за разпространението на заразна болест.

Tagged ,

ЗИД ЗРТ на ВМРО срещу фалшивите новини

На сайта на Народното събрание  е публикуван поредният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Сезон му е на този закон, богата реколта от ЗИД-ове.

Законопроект 054-01-25 с вносители Александър Сиди и др. народни представители от ПГ  Обединени патриоти.

Това трябва  да е законопроектът на ВМРО срещу фалшивите новини, за който преди време от партията казаха, че създават работна група.

Трябва да се прочетат мотивите задължително.  Защита на гражданите, юридическите лица и държавата от шарлатаните и мародерите в интернет средата.

Както е модно да се прави, с този ЗИД се променя  и друг закон – а именно Наказателния кодекс:  иска се изменение на  чл. 326.1 НК – да предвиди санкция до три години лишаване от свобода за невярна информация.

Знаем го този чл. 326.  

Tagged

ЗРТ в ремонт: парламентарна комисия, заседание на 13 февруари 2020

Тоя блог няма друга работа, освен да информира какво се случва в областта на медийното право. Активна дейност кипи в началото на 2020 г. Паралелно по пет линии се предлагат или обсъждат промени:

  1. Законопроект на Антон Кутев и др. законопроект 954-01-85 – 2019 година
  2. Законопроект на Валери Симеонов и др.  законопроект 054-01-17 – 2020 година
  3. ЗИД ЗРТ – от РГ по въвеждане на ревизията на медийната директива
  4. ЗИД на ЗРТ – от РГ по въвеждане на Съобщението за държавната помощ за обществените медии в   уредбата на БНР и БНТ
  5. Експертна група –  група на Вежди Рашидов – за която се знае това. Жалко, че няма запис на проведената дискусия в БНТ  –  от нея тръгна въпросната група. Но пък  в  БНТ се водят разговори с експерти   под заглавие “Каква обществена телевизия искаме”  – записите  са достъпни, вижте за какво става дума.

Има да се появява и План за развитие на медийната среда.

Документи:  на сайта на Народното събрание вече е качена  стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 13 февруари, която е обсъдила проекта на Антон Кутев, а в следваща точка е изслушала обобщен доклад за работата на групата на Вежди Рашидов.

Стенограма (13_02_2020)

Обобщен доклад на експертната група  не се забелязва на сайта на НС, когато се появи –  ще го кача ТУК. В медиите има публикации за доклада, споменати са идеи по всякакви въпроси, някои от които вече са опитвали да стигнат до законодателство – напр. идеята за задължително разпространение на частни програми, на които при това ще се плаща – ясно е на кого може да бъде тази идея – а също идеята за 5-годишни мандати и др.

Tagged