Когато поканеният отклонява поканата

Какво да се прави в ситуация, в която представител на съществена гледна точка откаже да участва при разработване на тема от значим обществен интерес.

1. Нормативна основа

• Правна основа: за обществените медии  у нас това е изискването в ЗРТ за плурализъм във всяко едно новинарско и актуално-публицистично предаване. В наднационалната рамка това е изискването на чл.11.2 Хартата за основните права в ЕС –  Плурализмът се зачита.
• Журналистическа етика: Етичен кодекс на българските медии

1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гл.точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.

2.  Цели и средства

Да се дава път на различните гледни точки не е самоцел. Целта е   пълно и безпристрастно информиране,  за да могат  гражданите да си съставят собствено мнение. Въпрос на редакционна независимост е  как тази цел да бъде постигната, колко да са участниците в предаването, дали да участват на живо или на запис  или чрез представяне на позицията по друг начин.

Има практика на Комисията за журналистическа етика в този смисъл.

• Решение на КЖЕ No 17/06.02.2020 г.

Постъпила е жалба срещу България он ер, защото едната гледна точка била изразена  на живо, другата – на запис. КЖЕ приема, че

медията сама  решава какъв е най-подходящият формат за третиране на сложни теми. Поканените страни не  диктуват какъв да е форматът и  не  налагат външно мнение какви да са редакционните решения по чисто формално разбиране за равнопоставеност.

Този формален прочит на равнопоставеността се използва често при опит да бъде спряна дадена тема от ефир от страна на лица или институции, които се опитват да диктуват редакционното съдържание според техния собствен интерес. Отказът на жалбоподателите -представители на протестиращите родители -да участват на запис, ако техният единствен опонент е на живо, почива върху грешно разбрани формални основания. Други подобни случаи водят до опити да се повлияе върху решението на медията да покани определени опоненти или да се диктува на медията кой да бъде поканен и кой не.

3. Проблемът с отказа за участие

Противно на целите на изискването за плурализъм  е  важни за обществото теми да не бъдат обсъждани по технически причини – защото едната страна отказва да вземе участие.  Това е най-прекият път към създаване на зони – табу  по отношение на теми или хора.

Това често е  съзнателно използвана стратегия  – препятстване изцяло или ограничаване на достъпа до информация, отказ от участие в предаване на важни лица – източници на данни, недопускане на журналисти до място на събитието, непредоставяне на документи  и т.н.  – с цел темата за отпадне от дневния ред.

Ако медията допусне това да се случва, има опасност от  злоупотреба с право:   едно лице да препятства реализацията на дискусията по значим за обществото въпрос.  Едно лице извън редакционната колегия да има контрол за какво да се говори и за какво – не.  Правото на аудиторията да бъде информирана би било  застрашено.

4. Няма ли опасност от санкция, ако все пак темата бъде реализирана

Зависи как е реализирана. Не и ако се спазват журналистическите стандарти.

• Първо, не се търси “съвършената изчерпателност”, важно е медията добросъвестно да изпълнява функциите си. Етичният кодекс предвижда, че медиите ще се стремят  да представят различните гледни точки.

Решение 3/23.02/2015 на КЖЕ

Многообразието на мнения и гледни точки в коментарните предавания може да бъде постигнато по различен начин в зависимост от характеристиките на съответното предаване. Без да се изпада в другата крайност, като се търси „съвършената изчерпателност” на идеите, която би могла да навреди на самото съдържание и да затрудни слушателите в създаването на мнение.

• Второ, доколкото е възможно, отсъствието се компенсира с други методи за получаване на пълна и безпристрастна информация. Водещ е интересът на аудиторията.

Решение 13/ 26.11.2019 на КЖЕ

За предаване по повод замърсяване на водите е търсено ръководството на добивното предприятие, но безуспешно. Медията все пак прави предаването, като местни жители обясняват как при експлоатацията на оловно-цинкова руда  тежки метали се изтичат в потоци водещи до реката.  Екипът взема проба от водата, в която се установява  наличие на цинк, олово и арсен, като оловото е  46 пъти над допустимата норма.  Към това винаги за отсъстващите остава и опцията да поискат право на отговор.

• Трето, ролята на водещия – когато става дума за живо предаване – е централна. В журналистическата практика има различни добри образци, във всеки случай при дезинформация,    дискриминация,  засягане на доброто име на отсъстващи – от водещия се очаква активно поведение.

5.  Отговорната журналистика

Идеята за отговорната журналистика  е развита и аргументирана от ЕСПЧ. Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Важното е журналистите да действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика.

Отговорната  журналистика    не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с  журналистически средства – но и  до  поведението на един журналист, включително работата с източници  и неговото взаимодействие с институции и лица  при упражняване на журналистическите му  функции, както и дали  проверява предоставената му информация, дали добросъвестно е търсил всички  начини да представи спектъра от мнения.

*

Темата беше поставена тази седмица в  предаването Мрежата на БНР.  Защо   има такива откази за участие? Ако говорим за властта – такъв е сигналът отгоре. Защо  трите големи телевизии не включиха в предаванията си изтеклия запис на министър -председателя? Вероятно чакат експертизата на гласа, вероятно не включват непроверени източници – но всичко може да се отрази дори при съмнение за манипулиране – и то правомерно – стига да се спазват определени стандарти. Моето лично очакване е обществените медии да постъпват именно така, за да не оставят   анонимни и пропагандни източници да формират общественото мнение по обществено значими теми.

И от сайта на БНР – разговорът с Николета Атанасова

Медиите не съществуват, за да представят управляващите красиви

ЕСПЧ: достъп до парламента и парламентарната работа

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary  по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента,  и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.

Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите  до  парламента  и заседанията му. Отказан е достъп  и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато  се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо  на правителството още по-широки правомощия.  Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение.

Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните  решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци.  В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.

В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно  свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси,  за парламентарния контрол и др.  Освен това мерките, изключващи журналисти  от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира  ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява  на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението   на представителите. Тяхната защита на личния живот  е ограничена   (публични личности, ангажирани с политическа дейност).

Решението

Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели –  а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)

Защитата, предоставена  от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).

Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали  е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).

В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони  – но  когато  се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид  функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата  на Парламента.

Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за  формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които  са  в основата на концепцията за демократично общество.

Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

COVID-19 и отговорната журналистика

България е в специфични условия  и извънредно положение –

• Противоепидемични мерки до 29 март 2020
• Противоепидемични мерки – Софийски университет

Особена отговорност се възлага на журналистиката. Вече има достатъчно лоши примери, но се появиха и правила за отговорно отразяване на сигуацията.

First Draft  с ресурси и правила за  журналисти,  отразяващи пандемията

• Събиране на новини и проверка за достоверност
  Етика и отговорност
  База данни относно грешки и дезинформация
  Източници на данни
  Често задавани въпроси

 .

Още от АЕЖ, обобщава Мария Черешева

 

 

Мнение, основано на факти: Мавродиев срещу журналиста Росен Босев

Има издадена присъда от СГС, състав с председател Петя Крънчева,  по внчхд 4669/2018,с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и “клеветническото твърдение е разпространено публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН”.

Какво е фактическото отношение  на Мавродиев към схемата:  според публикациите от този период, той се е занимавал  с регистриране на офшорни фирми,  името му   се появява в документи, свързани с две офшорни компании (“Куилин венчърс” и “Фиделити ентърпрайсиз”), през които са минавали придобити от трафик на кокаин пари. Когато го викат като свидетел за изясняване на обстоятелствата, Мавродиев не се явява.

Росен Босев е писал критично и за Мавродиев, и за Брендо, и за Петя Крънчева, такава му е работата.

Мавродиев като шеф на КФН подлага “Икономедия” на натиск чрез  проверки, административни актове и глоби. Отделно завежда дела като физическо лице.

Крънчева е оставена да взема решение в дело на Мавродиев срещу Босев, в което трудно може да се очаква да е безпристрастна.

Ако припомним стандартите на ЕСПЧ, има намеса в свободата на изразяване, намесата е предвидена в закона, но дали тази намеса е необходима в едно демократично общество? ЕСПЧ взема предвид  в такива случаи:   дали публикацията представлява принос   към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъжданият казус; методът за получаване на информацията и нейната проверка, има ли достоверни факти в основата на  изнесеното; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

Защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е  при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира  и / или разпространява с журналистически средства, но зависи и от това дали журналистите  действат добросъвестно  и в съответствие с журналистическата етика.

Именно такъв е и обсъжданият случай. Има факти, които са основа на изразеното мнение.

Впрочем неотговорността, когато мнението се основава на факти,  е известна  и от америкaнската съдебна практика

Росен Босев ще се обърне към съда в Страсбург, остава да видим как съдът ще приложи в този случай собствените си критерии за отговорна журналистика.

update | Делото Росен Босев срещу България е допуснато за разглеждане от ЕСПЧ.  Несъмнено решението влиза в учебниците. Заедно с Мавродиев и Петя Крънчева.

EСПЧ: когато телевизията излъчи депутат, записан със скрита камера

ЕСПЧ се произнесе по делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece.

Решението се отнася до прилагането на чл.10 ЕКПЧ в случаите на използване на скрита камера. Решението е интересно, защото частично признава правото на запис и излъчване и частично – не.

Дружеството-жалбоподател  е собственик на гръцкия телевизионен канал ALPHA. Телевизията излъчва  три клипа, заснети със скрита камера. В първия видеоклип А.С., след това член на Гръцкия парламент и председател на комисията по   хазарт, е показан да влиза в  зала за хазарт и да играе на две машини. Второто видео показва срещи на А.С. по повод заснетото първо видео.

Телевизията смята, че  използване на скрита камера е оправдано поради това, че А.С. е публична личност, има  обществен  интерес – доказан  и от факта, че излъчването е довело до освобождаването на А.С. от парламентарната група на съответната политическата партия – според телевизията това е резултат не само на хазартните игри на А. С., но и на факта, че той се е опитал да преговаря с репортерите. Използването на скрита камера   било изключително и служело за получаване на информация, която не би могла да бъде проверена по друг начин, тъй като никой нямало да повярва на твърденията на журналистите, ако са докладвали за проблема, без да излъчват  изображения. Медийният регулатор обаче санкционира телевизията.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и като начало намира, че е налице намеса в свободата на изразяване. Съдът отбелязва, че последователно е постановявал, че свободата на изразяване включва публикуването на снимки (Von Hannover)  и излъчването на видеоклипове (Haldimann).  Намеса в свободата на изразяване би нарушила Конвенцията, освен ако не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2. Следователно Съдът трябва да определи дали намесата е “предвидена от закона”, дали “преследва една или повече от законните цели, изложени в чл.10.2”, и дали е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тези цели.

Оспорваната намеса е “предписана от закона” в Гърция. Тя има законна цел да защити доброто име на засегнатото лице. Дали намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване е “необходима в едно демократично общество” по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията?  Съдът отбелязва, че трябва да се вземе предвид необходимостта от постигане на точния баланс между различните интереси. Поради  наличието на пряк и постоянен контакт с реалностите на страната, съдилищата на държавата са в по-добра позиция от международния съд да определят как в определен момент може да бъде постигнат точният баланс. По тази причина по въпросите по член 10 от Конвенцията   държавите имат известна свобода на преценка при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване. Тази свобода обаче върви ръка за ръка с европейския надзор, обхващащ както законодателството, така и решенията, които го прилагат, дори тези, произнесени от независим съд. При упражняване на надзорната си функция задачата на Съда не е да замества националните съдилища, а да разгледа дали решенията, взети от тях в съответствие с правомощията си за преценка, са съвместими с разпоредбите на Конвенцията, на които се позовава. Ако  националните органи са предприели упражняването на баланс между две противоречащи си права в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за  да замени становището  на националните съдилища.

Критериите при балансиране на конкурентните права: принос към дебати от обществен интерес; степента, в която засегнатото лице е известно; предмет  на новината; метод  за получаване на информацията и нейната достоверност; предходното поведение на съответното лице; съдържанието, формата и последствията от публикацията;  строгостта на наложената санкция (Couderc и Hachette Filipacchi Associés,  Axel Springer  и von Hannover  № 2). Освен това се взема предвид, че аудиовизуалните медии често имат много по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии (вж. Jersild,  § 31, и Peck срещу Обединеното кралство, no. 44647/98, § 62). Съответно, въпреки че свободата на изразяване обхваща и публикуването на снимки, Съдът припомня, че това е област, в която защитата на правата на другите придобива особено значение, особено когато изображенията съдържат много лична и интимна  информация.  Факторите, които са от значение за оценката на баланса между конкуриращите се интереси, включват допълнителния принос от публикуването на фотографиите към дебатите от общ интерес, както и съдържанието на снимките.

Оосновен критерий е приносът на статиите в пресата за дебати  от обществен интерес. Съдът вече е признал съществуването на такъв интерес, когато публикацията засяга политически въпроси или престъпления.  В случая темата   е въпрос от обществен интерес.  Оспорва се само правото на жалбоподателя да излъчи видеоклиповете  в допълнение към самата новина. Съдът отбелязва по-специално, че разпространението на хазарта представлява въпрос от значителен обществен интерес. Отразява се поведението на депутат по отношение на електронните хазартни игри,  като освен това депутатът е председател на парламентарна комисия за електронните хазартни игри.

Съдът отново заявява, че ролята или функцията на заинтересованото лице и естеството на дейностите, които са предмет на новинарската публикация и / или фотографията, представляват друг важен критерий, който трябва да се има предвид (вж. Von Hannover (№ 2) § 110 и Axel Springer  § 91). Степента, в която дадено лице е известно, влияе върху защитата, която може да бъде предоставена на личния му живот. Обществеността има право да бъде информирана за някои аспекти на личния живот на обществени личности (Karhuvaara и Iltalehti). При определени обстоятелства обаче, дори когато дадено лице е известно на широката общественост, лицето може да се позовава на “оправдани   очаквания” за защита и зачитане на личния си живот – фактът, че дадено лице принадлежи към категорията на обществените личности, не може по никакъв начин, дори при лицата, изпълняващи официални функции, да разрешава на медиите да нарушават професионалните и етичните принципи, които трябва да ръководят действията им, или да легитимират навлизането в  личния живот.

В конкретния случай Съдът отбелязва, че А. С., като член на парламента  безспорно е видна политическа фигура. Според съда този елемент е бил взет предвид в достатъчна степен от местните власти при постигането на баланс между конкурентните интереси.

Новината може да се излъчва, но  се прави разграничение между излъчване на новината и излъчване на клиповете към нея, въпреки че несъмнено излъчването на видеото е довело до по-голямо доверие в  излъчената новина.

Начинът, по който е получена информацията, и истинността й, също са важни фактори. Съдът подчертава, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Но понятието “отговорна журналистика” като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Това понятие обхваща, inter alia, законосъобразността на поведението на журналиста  при упражняване на журналистически функции. Фактът, че   журналист  е нарушил закона, е  релевантно, макар и не решаващо, при определянето на това дали е действал отговорно.

Съдът отново подчертава в този контекст, че журналистите, които упражняват свободата си на изразяване, поемат “задължения и отговорности” – параграф 2 от член 10 не гарантира пълна свобода на изразяване, дори и по отношение на медийното отразяване на въпроси от сериозно обществено безпокойство. По-специално и независимо от жизненоважната роля на медиите в едно демократично общество, журналистите по принцип не могат да бъдат освободени от задължението да се подчиняват на обикновения наказателен закон . Журналистът не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност единствено поради това, че за разлика от другите лица, упражняващи правото на свобода на изразяване, въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на   журналистически функции.

Използването на скрита камера не е абсолютно забранено в националното право, то може да бъде прието при строги условия. Между страните не беше оспорено, че съгласно член 9, алинея 1 от Кодекса за етика в областта на журналистиката използването на тази техника е разрешено само при наличие на по-висш обществен интерес от разпространението на съответната информация, при условие че събирането на информацията не нарушава достойнството на дадено лице.

В първия видеоклип А. С. е бил заснет да влиза в хазартна зала и да играе на електронни игрални автомати – следователно на място, достъпно за всеки.

Що се отнася до второто и третото видео, Съдът смята, че A.C. има очакване за неприкосновеност на личния живот, когато влезе в частни пространства.

С оглед на гореизложеното, Съдът заключава, че при обстоятелствата по настоящото дело мотивите на гръцките власти са “релевантни” и “достатъчни”, за да оправдаят намесата (санкцията) по отношение на второто и третото видео. Като се има предвид свободата на преценка, която се ползва от националните съдилища при балансиране на конкурентните интереси, Съдът заключава, че няма сериозни основания да замести становището на местните органи и че съответно не е налице нарушение на Член 10 от Конвенцията по отношение на второто и третото видео.

Напротив, доколкото става въпрос за първото видео, Съдът приема, че  – независимо от факта, че е използвана скрита камера, записът не е в частни помещения и  намесата в правата на А.С. по член 8 е значително по-малко сериозна.  Съдът е на мнение, че  – когато влиза в зала за хазарт – A.C.   би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Следователно Съдът заключава, че  наложената санкция  за първото видео е намеса в нарушение на член 10 от Конвенцията.  Такова нарушение не е налице при налагане на санкция за второто и третото видео – които са заснети в частна зона и чието излъчване не е достатъчно обосновано.

 

ЕСПЧ: твърдения за факти и отговорната журналистика

В решение по делото Halldorsson v. Iceland   Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) заявява, че журналист, отговорен за телевизионна новина, която засяга доброто име на идентифицируемо публично лице, трябва да може да докаже, че е действал добросъвестно, що се отнася до точността на твърденията в новината. Журналистът не може да се позовава на тайна на източниците на информация, когато не може да представи доказателства за сериозни обвинения. И в по-ранни решения ЕСПЧ вече е посочвал, че правата на журналистите могат да ползват тези, които действат добросъвестно и според стандартите на отговорната журналистика (вж Pentikainen v Finland).

Жалбоподателят е журналист, работещ в новинарската редакция на Исландската национална телевизия (RUV). Телевизията  излъчва серия от новинарски предавания за сделка  от около 20 милиона евро между исландско дружество и компания   в Панама. Съобщава се, че са замесени трима исландски бизнесмени (A, B и C). Показани са техни снимки заедно с текст  „разследва се”, придружен от съобщението, че властите разследват случая. В друга новина  снимки на А, Б и С са показани над карта на света, като купчинка пари се прехвърлят визуално върху снимките на мъжете, като се споменава, че парите са в “джобовете на тройката”. Обобщение на съдържанието на излъчваните новинарски материали е публикувано и на интернет страницата на RUV. След излъчването на новините единият от засегнатите А   отрича всяка връзка с предполагаемата заподозряна сделка.  По-късно А подава дело срещу клевета срещу Свавар Халдорсон,  автор на новините.    Халдорсон е осъден да заплати на А около 2,600 евро като обезщетение за неимуществени вреди.

Пред Европейския съд по правата на човека Халдорсон поддържа, че изявленията в новините не са  засегнали  А,    не са клеветнически и не се твърди, че А е виновен за финансово престъпление или други действия, наказуеми от закона.
Стандартите

В съответствие с констатациите на националните съдилища ЕСПЧ потвърждава, че новините действително съдържат сериозно обвинение за незаконни и престъпни деяния; следователно ЕСПЧ е на мнение, че спорът изисква проучване на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване

Принципите, които се отнасят до въпроса дали “в демократичното общество е необходима намеса в свободата на изразяване”, са добре установени в практиката на Съда (вж Delfi AS срещу Естония). [37].

Съдът е постановил, че доброто име  на дадено лице, дори ако е критикувано в рамките на обществен дебат, е част от неговата лична самоличност и психологическа неприкосновеност и следователно попада в приложното поле на неговия “личен живот” “. За да влезе в действие член 8, атаката срещу личната чест и доброто име  трябва да е достигнала определено ниво на сериозност.  [38].

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи проверка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Накрая, Съдът напомня, че в зоната на преценка на националните власти   са необходими сериозни мотиви, за да не се приеме  становището на националните съдилища.   [40].

Решението

ЕСПЧ е съгласен, че А трябва да се смята за публична фигура и че предметът на спорните новинарски материали е въпрос от обществен интерес.

Съдът потвърждава   заключенията на Върховния съд на Исландия, че Халдорсон не е действал добросъвестно. Не е потърсил информация от А, докато подготвя новината. ЕСПЧ отново заявява, че защитата, предоставена от член 10 от ЕКПЧ на журналистите по отношение на докладването по въпроси от общ интерес, зависи от условието те да действат добросъвестно и на точна фактическа основа и да предоставят  надеждна и точна  информация в съответствие с етиката на журналистиката.

Съдът посочва, че не намира  основания журналистът да се отклони от   задължението си  да проверява фактическите изявления, които засягат доброто име.

Отхвърлени са аргументите на Халдорсон, които се отнасят до правото  да запази поверителните си източници и документацията, послужили за изготвяне на новините. ЕСПЧ потвърждава, че защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на медиите, липсата на защита ги демотивира да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществено значение.   ЕСПЧ пояснява обаче, че  простото позоваване на защитата на източниците не може да освободи журналист от задължението да докаже достоверността на твърденията, или да има достатъчно основания за сериозни обвинения от фактически характер – задължение, което може да бъде изпълнено, без непременно да се налага да се разкриват източниците.[51]

И накрая, ЕСПЧ не смята, че финансовата компенсация и изплащането на разноските по вътрешното производство са прекомерни или  с възспиращ ефект  върху упражняването на свободата на медиите. Според Съда потенциалното въздействие на медията е важен фактор при отчитането на пропорционалността на намесата. В това отношение ЕСПЧ напомня становището си, че аудиовизуалните медии имат по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии.

Върховният съд на Исландия е уравновесил правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот, взел е предвид критериите, определени в съдебната практика на ЕСПЧ,  действал е в рамките на предоставената му преценка и е постигнал разумен баланс между наложените мерки, ограничаващи правото на свобода на изразяване.

 

Поради това ЕКПЧ заключава с единодушие, че не е налице нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

 

 

ЕСПЧ: още едно решение за отговорната журналистика

На 29 март 2016 г. стана известно решението на Голямата камара на Съда за правата на човека по делото Bédat срещу Швейцария. Решението засяга баланса между свободата на изразяване и защитата на правосъдието и предвидените от закона тайни.

Arnaud Bédat е журналист, работи в Швейцария. През 2003 г. публикува статия в седмичното списание L’Illustré, която се отнася до голяма катастрофа в Лозана. Статията съдържа и снимки на писма на задържания шофьор до следователя, както и интервюта. Прокуратурата образува наказателно производство срещу журналиста заради публикуване на конфиденциална информация. Журналистът е осъден, след което се обръща към ЕСПЧ с искане да бъде установено нарушение на чл.10 Конвенцията (свобода на изразяване). Той твърди, че дори конфиденциални, тези източници съдържат информация по въпрос с голям обществен интерес. Твърди още, че в светлината на принципите, изведени при прилагането на чл. 10 от ЕКПЧ от Европейския съд по правата на човека,  като журналист той е имал задължението да информира обществеността за съответните факти.

На 1 юли 2014 г. ЕСПЧ се произнася с решение, в което с 4:3 гласа приема аргументите на журналиста и намира нарушение на чл.10 Конвенцията  В частност Съдът приема, че швейцарските власти не са доказали как разкриването на конфиденциална информация може да доведе до засягане на презумпцията за невиновност, изхода на процеса или авторитета и безпристрастността на правосъдието.

По-късно през 2014 Швейцария иска делото да се отнесе към Голямата камара.

Решението на Голямата камара:

Като прилага теста за пропорционалност, Съдът установява, че е налице намеса в свободата на изразяване, и анализира дали намесата е пропорционална на преследваната легитимна цел.

• Отговорната журналистика

Съдът напомня, че медиите имат задължение да предават – по начин, съобразен с техните задължения и отговорности – информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес (49).

Но при това Съдът напомня концепцията за отговорната журналистика:

защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е  при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира  и / или разпространява с журналистически средства. В решението си по делото Pentikäinen, Съдът е посочил, че концепцията за отговорна журналистика обхваща също така законосъобразността на поведението на един журналист – дали един журналист е нарушил закона е от значение, макар и не решаващо,  когато се определя дали той действа отговорно (50);

този принцип се потвърждава и по-нататък: защитата, предоставена от чл. 10 на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (58);

в частност, когато се коментира висящо наказателно производство, извън границите на допустимото е да се излагат на риск шансовете на едно лице за справедлив процес (51).

• Баланс на права и зона на национална преценка

По-нататък Съдът напомня, че и тук е призован да се произнесе по конфликт между две права, които се радват на еднаква закрила съгласно Конвенцията. Поради прекия си контакт с реалностите на страната националните  съдилища са в по-добра позиция, отколкото ЕСПЧ, да определят точния баланс. Затова  държавите имат известна свобода на преценка на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата  и по-специално, когато трябва да се намери баланс между противоречащи си частни интереси – и на ЕСПЧ са необходими много силни аргументи, за да промени позицията на националния съд.
В конкретния случай Федералният съд след детайлна оценка на статията е заключил, че начинът на цитиране на откъси от записите на интервютата и начинът на възпроизвеждане на писматадо следователя  сочат, че авторът се ограничава до сензации,  с мотив изключително за удовлетворяване на нездравословно любопитство към този вид дела. Съдът  не вижда силна причина да се поставя под въпрос напълно обоснованото решение на Федералния съд

• Общественият интерес и жълтата журналистика

Публикациите относно функционирането на съдебната система са от обществен интерес. Наказателното разследване на един тежък пътен инцидент е от обществен интерес. Въпреки това въпросът е дали съдържанието на статията и по-специално информацията, която е обхваната от тайната на разследването, допринася за обществените дебати по този въпрос  – или служи изключително  да задоволи любопитството на определена читателска аудитория относно детайлите на личния живот на обвиняемия.(64) Съдът отбелязва, че  нито разкриването на архивите на интервютата, нито писмата, изпратени от обвиняемия към следователя,  съдържат  идеи, важни за обществото. Не е установено как публикуването на записи на интервюта, изявления на съпругата и лекаря на обвиняемия и писма на обвиняемия относно банални аспекти на ежедневния живот  може да са допринесли за обществените дебати.

Като взема предвид и засягането на личната сфера на обвиняемия, свободата на преценка на държавите, както и факта, че балансирането на различните конкуриращи се интереси е правилно проведено от Федералния съд, ЕСПЧ – Голяма камара заключава (15:2), че няма нарушение на член 10 от Конвенцията.

В особените  мнения

се  поставя въпросът дали е имало наистина убедителна обществена необходимост да се налага наказателна санкция на журналиста, когато пише по въпроси от обществен интерес.
Според съдия  Luis López Guerra няма достатъчно основание за ограничаване на свободата на изразяване на журналиста. Според него е трудно да се разбере как статия като разглежданата може да повлияе върху всяко бъдещо решение на съда.

По отношение на отговорността за разпространение на конфиденциална информация не се установява единен европейски стандарт, но – все пак – чл.293 от Наказателния кодекс на Швейцария не предвижда никакви изключения, когато има преобладаващ обществен интерес.

И накрая, в съдебни производства се решават не само въпроси от общ интерес, но и въпроси, пряко свързани с функционирането на демократичната система и отговорностите на властта. Ето защо – ако се ограничават публикации  по повод съдебно производство, може да се ограничи съществено критичната функция на медиите.

Според второто особено мнение на съдия Ganna Yudkivska  в процеса не е доказано, че желаният ефект не може да се постигне с по-малко сериозна намеса от една наказателна присъда – което е изискване на теста за пропорционалност. Пресата помага за по-добро правосъдие, пише съдията, и настоящото решение е достойно за съжаление отклонение от една дълга традиция.

Някои финални бележки

Концепцията за отговорната журналистика продължава да присъства в практиката на ЕСПЧ. Самите съдии смятат, че това не е новост (вж особено мнение на съдия Iulia Antoanella Motoc по Pentikäinen v. Finland).

Прилагането на концепцията понякога води до неубедителни резултати, както е с решенията по Pentikäinen, но Съдът очевидно е категоричен, че защитата на свободата на изразяване на журналистите по Конвенцията е под условие: да става дума за добросъвестна професионална дейност в съответствие с журналистическата етика.

В частност, практиката на ЕСПЧ се позовава  на Мюнхенската декларация за правата и задълженията на журналистите (1971 г.), която е слабо позната у нас. Декларацията е цитирана напр. в посоченото по-горе мнение на съдия Motoc по Pentikäinen v. Finland.

Вж и Dirk Voorhoof – ECHR Blog

ЕСПЧ: документален филм, добро име, отговорна журналистика

В решение по делото De Carolis and France Televisions v. France Съдът за правата на човека се произнася единодушно за нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Принц Турки ал Фейсал от Саудитска Арабия води и печели дело във Франция по повод документален филм на телевизия France 3, разследващ финансирането на атаките  на 11 септември 2001. Филмът се фокусира върху жалбите, подадени от семействата на жертвите, срещу лица, заподозрени в подпомагане и финансиране на   Ал Кайда.  Ал Фейсал  е обвинен от семействата на жертвите в подобна дейност. Във филма са представени свидетелски разкази по темата, както и гледната точка на принца.

Авторът на филма и директорът на France 3 завеждат дело за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Важни въпроси, които гледа Съдът в това дело, са засягането на правата на другите чрез документален филм, отговорната журналистика, ниво на защита на политическото слово, доброто име на публичните фигури, факти и  оценъчни твърдения.

Като напомня, че свободата на изразяване е един от най-важните основи на демократичното общество, едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки и важността на  плурализма , толерантността и широтата на възгледите, без които няма  демократично общество,   Съдът взема предвид, че

• политическото слово има високо ниво на защита;
• не следва да има задължение оценъчните твърдения  да се доказват, защото такова задължение е невъзможно да се изпълни и би нарушила самата свобода на изразяване, предмет на чл.10 ЕКПЧ; все пак ЕСПЧ изследва дали оценъчните твърдения имат определена фактическа основа и установява, че фактическата основа е достатъчна;
• ниският размер на глобите не е основание да се смята, че намесата няма възспиращ ефект за свободата на изразяване;
• новините, основани на интервюта, са основна част от журналистическата работа и журналистът е отговорен при спазване на стандартите на решението Jersild;
• предметът на филма е от голяма обществена значимост;
• принцът е публична фигура, съответно с по-нисък праг на защита;
• мнението на принца многократно е цитирано без изменения във филма.

На тази основа Съдът приема, че начинът, по който се разглеждат събитията,  не е в противоречие с нормите на отговорната журналистика (т.62). Наложената глоба е непропорционална  –  дори ако санкцията е възможно най-леката, фактът, че е наложена, има възспиращ ефект. Ето защо  налице е непропорционална намеса в  свободата на изразяване, която не е била необходима в едно демократично общество.
Нарушение на член 10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: отговорната журналистика

През 2014 г. Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване – вж   Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г.

По искане на журналиста  Пентикайнен, подкрепено от Финландския съюз на журналистите, делото е отнесено в Голямата камара – което означава, че делото се отнася сериозен въпрос, свързан с тълкуването на член 10 от Конвенцията и / или сериозен проблем с общо значение.

На 20 октомври 2015 стана известно и решението на Голямата камара. Съдът отново смята налаганите мерки за предвидени в закона и необходими в едно демократично общество. И отново:

Фактът, че жалбоподателят е бил журналист,  не му дава право на преференциално или различно третиране в сравнение с другите хора на местопрестъплението. (109).

Съдът отново смята мерките и за пропорционални  – на необходимостта от защита на обществената безопасност и за предотвратяване на безредици и престъпления. Следователно пропорционални са близо 18-часово задържане и  наказателна присъда за това, че фоторепортерът е останал да отразява, без да се подчини на полицията. Задържането е продължило и след като журналистът е показал професионалната си карта.

Съдът смята за проява на отговорна журналистика да се подчиниш на заповедите на силите на реда:

защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията за журналисти е с уговорката, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. В съдебната практика на Съда, в концепцията за отговорна журналистика досега се акцентира върху съдържанието на публикацията,  а не върху общественото поведение на журналиста.  Но отговорната  журналистика  като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с  журналистически средства. Това понятие обхваща също така, наред с другото,   законосъобразността на поведението на един журналист, включително неговото взаимодействие с органите при упражняване на журналистическите му  функции. Фактът, че един журналист е нарушил закона,  е  от  значение, макар и не решаващо, когато се определя дали той е действал отговорно.

и още –

един журналист не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност поради единствената причина, че – за разлика от други лица, които упражняват правото на свобода на изразяване – въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на журналистически функции.

Но това не е ли въпрос и на законодателството, което би могло да не залага такъв конфликт пред хората, изпълняващи дълга си.  Ето какво казва самият Пентикайнен:

Ако журналистът винаги трябва да се страхува да не бъде арестуван и изправен пред обвинения в дългосрочни съдебни процеси, това ще влияе върху решенията, които взема –  например:  да остана или да не остана? 

По-голямата част от Голямата камара (13:4) стига до заключението, че санкционирането на журналиста не е нарушение на член 10 от Конвенцията.

Съдиите с особено мнение са на страната на Пентикайнен.