Tag Archives: Съд на ЕС

Съд на ЕС: C-470/21 | La Quadrature du Net и др.: Лични данни и интелектуална собственост

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат  по дело C-470/21 | La Quadrature du Net и др.

Четири организации за защита на правата и свободите в интернет (La Quadrature du Net, Fédération des fournisseurs d’accès à Internet associatifs, Franciliens.net и French Data Network) искат от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) да отмени отказа за отмяна на нормативен акт, с който се допуска достъп до данни при извършвани леки престъпления онлайн, с които са засягат авторските права, без да се осъществява предварителен контрол, както трябва да бъде според практиката на Съда на ЕС.

Conseil d’État отправя до Съда запитване относно обхвата на този предварителен контрол, и по-специално, относно обстоятелството дали на такъв контрол подлежи достъпът до данните за самоличността, съответстващи на IP адреси.

Maciej Szpunar застъпва становището, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че допуска мерки, които предвиждат общо и неизбирателно съхраняване на IP адреси, предоставени на източника на свързване, за ограничена до строго необходимото във времево отношение продължителност, с цел да се гарантират предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления, извършени в интернет, за които IP адресът е единственото средство за разследване, позволяващо да се установи самоличността налицето, на което е предоставен този адрес в момента на извършване на престъплението.

С оглед на това той предлага на Съда известно преразглеждане на съдебната практика относно националните мерки за запазване на IP адреси, тълкувани в светлината на правото на Съюза, без обаче да се поставя под въпрос изискването за пропорционалност.

Според него достъпът на Hadopi до данните за самоличност, свързани с IP адрес,  е обоснован и с целта от общ интерес, с оглед на която това съхраняване е въздигнато в задължение за доставчиците на електронни съобщителни услуги, поради което достъпът до тези данни трябва да бъде възможен, за да се преследва същата цел, тъй като в противен случай „би се допуснала обща безнаказаност на престъпленията, извършени изцяло в интернет.“

Заключението  на ГА не е обвързващо за Съда на ЕС, но само по себе си е разочароващо, защото допуска отказ от гаранциите, давани от предварителния контрол. Според ГА мярката била пропорционална, ставало дума само за трафични данни, а и се запазвала възможността за последващ  контрол.

Използвам повода да напомня за едно изменение на Наказателния кодекс в България, с което се повиши горната граница на предвидените наказания за т.нар. компютърносвързани престъпления – и стана възможно задържане на трафични данни и за престъпления срещу интелектуалната собственост. Да, балансите се променят в полза на носителите на права.

Tagged

Съд на ЕС: Заключения на Генералния адвокат в полза на отхвърлянето на жалбите на Унгария и Полша срещу обвързаността на бюджета и върховенството на правото

На 16 декември 2020 г. се приема Регламент, с който се въвежда общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки. За постигането на тази цел Регламентът позволява на Съвета, по искане на Европейската комисия, да приеме, наред с други, мерки като например за спиране на плащанията, извършвани от бюджета на Съюза, или на одобрението на една или повече програми, финансирани от този бюджет.

Унгария и Полша подават поотделно жалби пред Съда на Европейския съюз, с които искат отмяната на Регламента. Наред с други мотиви обжалването му се основава на липсата или на неподходящия характер на правното основание, на което той е приет, на несъвместимостта му с член 7 ДЕС и на нарушение на принципа на правна сигурност.


В представените днес заключения Генералният адвокат Manuel Campos SánchezBordona, на първо място, посочва, че целта на Регламента е да се създаде специфичен механизъм, за да се осигурява доброто изпълнение на бюджета на Съюза, когато държава членка допусне нарушения на принципите на правовата държава, застрашаващи доброто управление на средствата на Съюза или неговите финансови интереси. В този контекст той подчертава, че Регламентът не цели да защити правовата държава чрез санкционен механизъм, подобен на този по член 7 ДЕС, а въвежда инструмент за финансова обвързаност с условия, за да съхрани тази ценност на Съюза. Той счита, че правото на преценка на институциите на Съюза обхваща този законодателен избор, който не може да се квалифицира като явно погрешен, тъй като спазването на принципите на правовата
държава може да бъде от основно значение за доброто функциониране на публичните финанси и за доброто изпълнение на бюджета на Съюза.

Второ, според ГА член 7 ДЕС не възпрепятства възможността посочената защита да бъде осигурена посредством други инструменти, несвързани с тази разпоредба.

ТретоГенералният адвокат приема, че макар понятието за правова държава като
ценност на Съюза да е широко, законодателят на Съюза е оправомощен да го уточни в
конкретна материалноправна област като тази на изпълнението на бюджета с оглед на
установяването на механизъм за обвързаност с финансови условия. В това отношение той
припомня, че Регламентът изброява седем правни принципа, които трябва да се тълкуват
с оглед на другите ценности и принципи на Съюза, заложени в член 2 ДЕС – това са принципите:

  • на законност, което предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен
    зак
    онодателен процес;
  • на правна сигурност;
  • на забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт;
  • на ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, също и по отношение на основните права;
  • на разделение на властите;
  • на недискриминация и равенство пред закона.

В двете  заключения (по делата C156/21 срещу Унгария и C157/21 срещу Полша) Генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли жалбите за отмяна, подадени от Унгария и Полша.

Tagged

Съд на ЕС: защита на личните данни, искове на сдружения

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело  C‑319/20 Facebook Ireland Limited срещу Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände – Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.

Преюдициалното запитване по настоящото дело е отправено в рамките на спор между Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. (Федерация на организациите и сдруженията на потребителите) и Facebook Ireland Limited, чието седалище е в Ирландия. Федерацията упреква това дружество в нарушение на германското законодателство за защита на личните данни, което едновременно съставлява нелоялна търговска практика, нарушение на закон за защита на потребителите и нарушение на забраната за използване на недействителни общи търговски условия.

Това запитване приканва Съда по същество да тълкува член 80, параграф 2 от Регламент 2016/679, за да определи дали тази разпоредба допуска след влизане в сила на посочения регламент сдруженията за защита на интересите на потребителите да запазят предоставената им от националното право процесуална легитимация да предявяват искове за преустановяване на действия, които съставляват както нарушение на правата по посочения регламент, така и нарушение на нормите, чиято цел е защита на правата на потребителите и борба с нелоялните търговски практики. Доколкото такава активна процесуална легитимация е в съответствие с Директива 95/46/ЕО(3) съгласно приетото от Съда(4), сега той ще трябва да реши дали Регламент 2016/679 е променил правното положение по този въпрос.

Да.

Допуска.

75.      Да се попречи на държавите членки да въвеждат искове, които не само преследват целта за защита на потребителите, но и допринасят за постигане на целта за защита на личните данни, би било в противоречие с целта да се осигури високо ниво на защита на личните данни. Все още може да се твърди, и след влизане в сила на Регламент 2016/679, че оправомощаването на сдруженията за защита на интересите на потребителите да искат преустановяване на обработването в нарушение на разпоредбите на този регламент, допринася за укрепване на правата на субектите на данни чрез средствата за колективна правна защита, което е било валидно и за Директива 95/46(51).

76.      В този смисъл защитата на колективните интереси на потребителите от страна на сдружения е особено пригодена за целта да се въведе високо ниво на защита на личните данни. От тази гледна точка превантивната функция на исковете, предявявани от тези сдружения, не би могла да се гарантира, ако представителният иск, предвиден в член 80, параграф 2 от Регламент 2016/679, позволява да се изтъква само нарушението на правата на лице, което е лично и конкретно засегнато от това нарушение.

77.      Следователно иск за преустановяване на нарушение, предявен от сдружение за защита на интересите на потребителите, каквото е Федерацията, безспорно допринася за осигуряването на ефективното прилагане на правата, защитени от Регламент 2016/679(52).

78.      Освен това би било най-малкото парадоксално, ако търсеното от законодателя на Съюза с приемането на Регламент 2016/679 засилване на способите за контрол на нормите относно защитата на личните данни в крайна сметка се изрази в намаляване на нивото на тази защита в сравнение с нивото, което държавите членки са можели да осигурят при действието на Директива 95/46.

Tagged

Съд на ЕС: Декомпилиране на компютърни програми за отстраняване на грешки

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело  C‑13/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) (Белгия)  в рамките на производство по дело Top System SA срещу État belge (белгийската държава).

Авторско право и сродни права — Правна закрила на компютърните програми — Директива 91/250/ЕИО — Член 5 — Изключения от ограничените действия — Действия, необходими за отстраняване на грешки от легитимния приобретател — Понятие — Член 6 — Декомпилация — Условия

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии. Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора на служители за  администрацията. По искане на Selor Top System разработва няколко приложения за специфичните нужди на Selor на базата на своя рамков софтуер.  Selor притежава лиценз за приложенията. В процеса на работа възникват проблеми и компанията се обръща към съда с искане на установи, че  Selor е извършил  декомпилацията на неговия рамков софтуер (TSF)  в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер.

Selor признава, че е извършил  декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция, но твърди, че има право, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването на приложенията.  Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

При тези обстоятелства cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)       При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Съдът  реши:

1)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

Tagged

Съд на ЕС: Предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела

Стана известно Заключението на Генералния адвокат Бобек  по дело 245/20 X, Z срещу Autoriteit Persoonsgegevens, образувано по преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) относно:  защита на физическите лица при обработването на лични данни, Регламент (ЕС) 2016/679 — компетентност на надзорния орган, дейности по обработване на данни, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции, разкриване от  журналист на материали по дело.

Едно много обстоятелствено заключение, което засяга  принципни въпроси и вероятно ще предизвика много широк, възможно и противоречив, отзвук.

По време на съдебно заседание по административен спор между   гражданина Z и кмета на Утрехт Z е заговорен от  журналист,   който разполагал с няколко документа от преписката по делото.  Същия ден адвокат X  започва проучване дали  и от кого   е  предоставен достъп до преписката и  дали са били изготвени копия със знанието или съгласието на служители  на Съвета. Става ясно, че понякога се предоставя на журналистите информация във връзка със съдебните заседания –  копия на жалбата  и на писмената защита, при въззивно производство – и до решението на първоинстанционния съд. В започналия съдебен спор съдът решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:

„Трябва ли член 55, параграф 3 от GDPR  [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че изразът „дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“ може да означава предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела, съдържащи лични данни, като достъпът се осъществява чрез предоставяне на журналист на копия от тези документи по дела?

a)      От значение ли е за отговора на този въпрос дали надзорът върху този вид дейност по обработване на лични данни, осъществяван от компетентния за това национален орган, засяга независимото вземане на съдебни решения по отношение на отделни дела?

б)      От значение ли е за отговора на този въпрос това, че видът и целта на обработването на данни от съдебния орган се състоят в информирането на журналисти, за да им се даде възможност по този начин да отразяват по-добре откритите съдебни заседания, което е в съответствие с принципа за публичност и прозрачност на съдебните производства?

в)      От значение ли е за отговора на този въпрос дали обработването на данните се основава на изрична национална правна уредба?“.

Генералният адвокат:

55.      Предоставянето на журналист на три документа по дело, за да може той по-добре да разбере устната фаза на производството, отразявано от него, представлява обработване на лични данни съгласно ОРЗД. Този извод в еднаква степен предоставя отговор и сам по себе си формулира проблем. Хората са социални създания. По-голямата част от нашите взаимодействия предполагат споделяне на някакъв вид информация, най-често с други хора. Трябва ли всеки обмен на такава информация да бъде предмет на ОРЗД?

56.      Ако една вечер отида на бар и споделя с четирима мои приятели на обществено място някоя доста неприятна забележка за моя съсед, съдържаща личните му данни, които съм получил по електронната поща (т.е. чрез автоматични средства и/или като част от моя регистър с лични данни), превръщам ли се в администратор на тези данни и стават ли изведнъж приложими спрямо мен всички (доста тежки) задължения по ОРЗД? Доколкото съседът ми не е дал съгласие за това обработване (разгласяване чрез предаване) и доколкото споделянето на клюки едва ли някога ще попадне сред законните основания, изброени в член 6 от ОРЗД, непременно ще наруша редица разпоредби на ОРЗД чрез това разкриване, включително по-голямата част от съдържащите се в глава III права на съответното лице.

57.      В съдебното заседание, изправена пред такива наистина странни въпроси, зададени от генералния адвокат, Комисията настояваше, че приложното поле на ОРЗД има граници. Тя обаче не бе в състояние да обясни къде точно се намират тези граници. Всъщност тя приема, че дори инцидентното „обработване“ на лични данни води до прилагането на този регламент, а следователно и на произтичащите от него права и задължения.

58.      Точно това е въпросът, който настоящото дело за пореден път поставя на преден план: не трябва ли на приложното поле на ОРЗД да бъдат поставени материалноправни граници? Трябва ли всяка форма на взаимодействие между хората, при която се разкрива информация за други хора, независимо от начина, по който тя се разкрива, да бъде предмет на неговите доста обременителни норми?

59.      В тази нова ера, характеризираща се с непрекъснат стремеж към все повече автоматизация, изглежда, че почти всеки аспект от всяка дейност може рано или късно да бъде свързан с машина, която все по-често разполага със собствени възможности за обработка на данни. В повечето хипотези използването на такива данни ще бъде от второстепенно значение или „de minimis“, така че в много случаи няма да се извършва „реална“ дейност по обработване. При все това нито естеството на дейността (просто предаване на данни в сравнение с ефективна работа върху и с данни), нито методът на евентуалното предаване (писмено, ръчно или електронно, от една страна, или устно, от друга страна), нито обемът на личните данни (без да е налице правило de minimis, нито разлика в разгласяването на индивидуализирани данни, отнасящи се до конкретно лицев сравнение с работа със или върху набор от данни) са от значение за приложимостта на ОРЗД.

63.      Независимо от това, отчитам факта, че не толкова отдавна Съдът, заседаващ в голям състав, вече отхвърли възприемането на подобен критерий в решение Комисия/Bavarian Lager(38). По подобен начин оттогава насам Съдът продължи да следва един по-скоро експанзионистичен курс при тълкуването на приложното поле на Директива 95/46 и съответно на ОРЗД(39).

64.      Поради тази причина съм длъжен да заключа, че и по настоящото дело е извършено обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 от ОРЗД и следователно и по смисъла на член 55, параграф 3 от този регламент.

65.      Подозирам обаче, че или Съдът, или законодателят на Съюза може един ден да трябва да преразгледа приложното поле на ОРЗД. Настоящият подход постепенно превръща ОРЗД в де факто една от най-незачитаните законодателни рамки в правото на Съюза. Това фактическо положение не е непременно умишлено. То е по-скоро естествена последица от прекомерно широкото приложно поле на ОРЗД, което от своя страна води до това, че много хора просто са в блажено неведение на факта, че ОРЗД се прилага и спрямо техните дейности. Макар несъмнено да е възможно подобна защита на личните данни все още да може да „служи на човечеството“, съм напълно убеден, че незачитането ѝ поради нейния неразумен характер на практика не служи добре, дори изобщо не допринася за авторитета или легитимността на който и да е закон, включително на ОРЗД.

[…]

136. … според мен ОРЗД не съдържа никакво право на „анонимен съдебен процес“. С оглед на всичко изложено по-горе изглежда странно и опасно да се смята, че за разрешаване на спора си ищците, отиващи в публичния форум, където съдиите говорят от името на общността и действат под зоркия поглед на своите съграждани, следва да имат право самоличността им да се пази в тайна, а делото им да бъде анонимизирано по подразбиране, включително от самия съд, който решава делото, без да е налице някаква конкретна и сериозна причина, налагаща такава анонимност.

137. Разбира се, публичността на правосъдието не е абсолютна. Съществуват основателни и необходими изключения.  Това, което следва да се има предвид тук, е: кое е правилото и кое е изключението. Публичността и прозрачността трябва да останат правилото, от което естествено изключенията са възможни и понякога необходими. Въпреки това, освен ако ОРЗД не следва да се тълкува като налагащ възраждане на най-добрите практики на Parlement de Paris от 14-и век или други елементи на Ancien Régime или на Star Chamber(s), е доста трудно да се обясни защо в името на защитата на личните данни това съотношение сега трябва да се обърне, а именно тайната и анонимността трябва да станат правилото, от което прозрачността понякога може понякога да стане желаното изключение.

138. В заключение и като цяло не може да не се зададе отново въпросът, що се отнася до цялостния законодателен замисъл на прилагането на ОРЗД по отношение на съдебната дейност на съдилищата, защо системата би била проектирана така, че (първоначално) да включва всичко, а след това (на по-късен етап) на практика да изключва последиците от този широк обхват чрез отделните материалноправни разпоредби или евентуално изцяло посредством член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД. Не би ли следвало тогава националните съдилища, които действат „при изпълнение на съдените им функции“, просто да бъдат изключени изцяло от приложното поле на ОРЗД?

[…]

Заключение

156. Предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank Midden‑Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) преюдициални въпроси по следния начин:

„По въпрос 1

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че дейността по разкриване на документи по дела на журналисти с цел по-добро медийно отразяване на открито съдебно заседание се извършва от съдилищата „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква а)

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 не изисква да се установява дали дадена дейност по обработване, извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“, засяга независимото вземане на съдебно решение по всяко отделно дело.

По въпрос 1, буква б)

Определянето на естеството и целта на конкретна дейност по обработване не е сред критериите, които трябва да се вземат предвид съгласно член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679, за да се установи дали националните съдилища са действали „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква в)

За да се установи дали дадена дейност по обработване е извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, е без значение дали тези съдилища са действали въз основа на изрично правно основание, предвидено в националното право“.

Tagged

Съд на ЕС: Независимост на съдебната власт (Комисия v Полша)

Делото Комисия v Полша дефинира позицията на Съда по въпроси, свързани с независимостта на съдебната система.

1

  Заключението на генералния адвокат Евгени Танчев по дeло C791/19 Европейска комисия срещу Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Национални мерки, уреждащи дисциплинарен режим на съдиите — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт — Определение на дисциплинарни нарушения — Разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден със закон — Разумен срок — Право на защита — Членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Пречка пред правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда“

Комисията  твърди, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и изтъква четири основания за това: първо, квалифицирането на съдържанието на съдебни актове като дисциплинарно нарушение, второ, липсата на независимост и безпристрастност на Izba Dyscyplinarna Sądu Nawyższego (дисциплинарна колегия на Върховен съд, Полша, наричана по-нататък „дисциплинарната колегия“), трето, правомощието на председателя на тази колегия да определя по свое усмотрение компетентния съд, което има за последица, че дисциплинарните дела не се решават от създаден със закон съд, и четвърто, липсата на гаранция за разглеждането на дисциплинарните дела в разумен срок и на правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии, както е закрепено в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).  Комисията твърди също, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС, тъй като правото на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания, е ограничено от възможното започване на дисциплинарно производство срещу съдиите, които са упражнили това право.

Генералният адвокат подчертава нарастващия брой дела, образувани пред Съда относно законодателните промени, засягащи независимостта на съдебната власт в Полша.

На 25 октомври 2019 г. Комисията предявява настоящия иск пред Съда на основание член 258 ДФЕС. Тя моли Съда:

1)      да установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС:

–        като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по отношение на съдиите от общите съдилища,

–        като не е гарантирала независимост и безпристрастност на дисциплинарната колегия, която има правомощие да осъществява контрол върху решенията по дисциплинарни дела срещу съдии,

–        като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия на Върховния съд правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела от създаден със закон съд,

–        като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела срещу съдиите от общите съдилища в разумен срок, а също и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, с което не е гарантирала правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии от общите съдилища;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС; и

3)      да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Заключението на ГА: споделя аргументация та на Комисията и предлага на Съда

1)      да установи, че като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, като не е гарантирала независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия, като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на служебен защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство, и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС;

3)      да осъди Република Полша да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията; и

4)      да осъди Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Кралство Нидерландия и Кралство Швеция да понесат направените от тях съдебни разноски.

2

Решението на Съда (Голям състав)

Бездействие от страна на държава – Дисциплинарен режим, приложим към съдиите – Върховенство на закона – Независимост на съдиите – Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза – Член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС – Член 47 от Хартата на Основни права на Европейския съюз – Дисциплинарни нарушения поради съдържанието на съдебни решения – Независими дисциплинарни съдилища, създадени със закон – Зачитане на разумен срок и правото на защита в дисциплинарното производство – Член 267 ДФЕС – Ограничение на правото и задължението на националните съдилища да отнесе исканията за преюдициално запитване до Съда

1)       Като не гарантира независимостта и безпристрастността на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), който е отговорен за контрола на решенията, постановени в дисциплинарни производства срещу съдии;

– като позволи съдържанието на съдебните решения да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение срещу съдии от обикновените съдилища;

– чрез предоставяне на председателя на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) дискреционно правомощие да назначи дисциплинарния съд, компетентен на първа инстанция по дела, свързани със съдии от обикновени съдилища и по този начин – не е гарантирал, че дисциплинарните въпроси се разглеждат от трибунал, “създаден със закон”, и

– като не гарантира, че дисциплинарните дела срещу съдии от обикновените съдилища се разглеждат в разумен срок (член 112б, параграф 5, второ изречение от този закон), както и като се предвиди, че актовете, свързани със съветника по назначаването и поемането на отговорност тъй като защитата от последния няма суспензивен ефект върху провеждането на дисциплинарното производство (член 113а от споменатия закон) и че дисциплинарният съд провежда процедурата дори в случай на оправдано отсъствие на обвиняемия съдия, информиран или негов защитник (Член 115а, параграф 3 от същия закон) и следователно, като не гарантира спазването на правото на защита на съдиите от общите съдилища, които са поставени под въпрос,

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС.

2)       Позволявайки правото на съдилищата да сезират преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз да бъде ограничено от възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267 , втори и трети параграф, ДФЕС.

3

Развитието на процесите след произнасянето – Политико:

Часове по-късно полският конституционен съд обяви, че прилагането на временни мерки на Съда, свързани със съдебната власт, е противоконституционно – по същество пряко оспорва властта на Люксембургския съд.

ЕК многократно призова Полша да зачита правото на ЕС и го направи отново в четвъртък. „Комисията е дълбоко загрижена от решението на полския конституционен съд“, заяви говорител на обяд по обяд. „Това решение всъщност потвърждава притесненията ни относно върховенството на правото в Полша.“

Отделно от това полският конституционен съд разглежда  предложение на полския премиер Матеуш Моравецки за преглед на конституционността на части от Договорите за ЕС – искане, което Европейската комисия  призовава да бъде оттеглено.

Интересно е, че въпреки задълбочаващото се напрежение относно прилагането на правото на ЕС, Полша  разчита на  Съда да защити  интересите на държавата –  напр. Съдът   отхвърли жалба на Германия по дело, при което Съдът застана на страната на Полша в спор относно достъпа до газопровода OPAL на Германия.

 

Tagged

Съд на ЕС: филтриране и отговорност на доставчиците на онлайн услуги

Интересни са социалните мрежи по темата. И има верни оценки,  като на @hutko.

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe този път изпълни дадената дума. На предварително посочената дата 15 юли имаме дългоочакваното заключение на ГА по дело C401/19 Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз.

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Авторско право и сродни права — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Публично разгласяване — Отговорност на тези доставчици — Член 17 — Освобождаване от отговорност — Параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Филтриране на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11, параграф 1 — Съвместимост — Гаранции, съпътстващи това филтриране“.

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 беше   7 юни 2021. Както вече стана дума, надеждата беше за произнасяне на Съда по делото на Полша и за оповестяване на насоките на ЕК по чл.17 достатъчно време преди срока, за да могат държавите да ги вземат предвид. Комисията и Съдът се движат с известно забавяне.

1

Република Полша иска от Съда, главно, да отмени член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, а при условията на евентуалност — да отмени член 17 изцяло. Тази проблематика вече е била отнесена до Съда по съединени дела C‑682/18, YouTube, и C‑683/18, Cyando, от гледна точка на рамката, създадена от Директива 2000/31/ЕО.

Разпоредбата налага на посочените доставчици задължения за контрол на съдържанието, което потребителите на техните услуги публикуват онлайн, за да предотвратят качването на закриляни произведения и обекти, които правоносителите не желаят да правят достъпни чрез тези услуги. По правило този предварителен контрол следва да е под формата на филтриране на съдържанието. Същевременно т. 8 (параграф 8, както Съдът предпочита) съдържа изискване “Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол”.

Филтрирането следователно повдига сложни въпроси относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на потребителите на услугите за споделяне, гарантирани в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В продължение на решенията си Scarlet Extended, SABAM и Glawischnig-Piesczek Съдът ще трябва да определи дали, и евентуално при какви условия, такова филтриране е съвместимо с посочените свободи. Това означава той да вземе предвид както предимствата, така и рисковете, до които води подобно филтриране, и в този контекст да гарантира поддържането на „справедливо равновесие“ между, от една страна, интереса на правоносителите от ефективна защита на интелектуалната им собственост, и от друга страна, интереса на тези потребители и на обществеността като цяло от свободното движение на информацията онлайн.

2

Изисква се филтриране

В пар. 12-24 ГА припомня аргументацията, предхождаща създаването на чл.17 и мотива за достъпността на творческото съдържание в целия Съюз, като същевременно се поддържа цифровата среда в „справедливо равновесие“ с други обществени интереси. В случая се дава възможност, според ГА, правоносителите да контролират по-лесно използването на техните закриляни произведения. За целта се въвежда правило, че когато доставчиците на услуги за споделяне не са получили разрешение от правоносителите, те носят отговорност за „неправомерните“ действия по публично разгласяване, осъществени посредством техните услуги – всеки път, когато закриляно произведение или закрилян обект се качва незаконно в интернет чрез техните услуги (пар.31). Но “подобна обективна отговорност би принудила посочените доставчици да променят напълно икономическия модел — и по този начин да се откажат от самия модел на интерактивния „Web 2.0“.”

Все пак те биха могли да се освободят от отговорност, като докажат, че:

„a)      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)      в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)      са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“.

Следователно доставчиците трябва да се намесят преди публикуването на съдържанието онлайн. Налага се превантивен контрол, подчертава ГА.

Как? Като доставчиците използват инструменти за разпознаване на съдържание.

Защо? За да филтрират съдържанието, което потребителите на услугите им публикуват онлайн, и при необходимост да блокират част от него преди качването му

3

Налице е ограничаване на свободата на изразяване и според ГА то може да бъде допустимо

В пар. 70-87 Генералният адвокат излага възглед за правната квалификация на иначе признатото за необходимо ограничение за свободата на изразяване.

Според ЕП и Съвета доставчиците на услуги за споделяне могат в качеството си на частни оператори свободно да избират информацията, която желаят да бъде разпространена чрез техните услуги, и съответно да вземат решение за филтриране и блокиране на съдържание. Дори да се допуснело, че това представлява „намеса“ в свободата на изразяване на мнение на потребителите, отговорност за нея във всички случаи не носел законодателят на Съюза.

Защо им е да филтрират, ако правото на ЕС не изисква това. Законодателят е делегирал на тези доставчици задачата да контролират правилното прилагане на авторското право в цифровата среда. Това е стара мечта на законодателя – да натовари доставчиците с прилагане, да си спомним АСТА, френския закон HADOPI и трите удара.

Като ни съобщава това, ГА по-нататък прилага известният от практиката на Съда за правата на човека и съдилищата тест за пропорционалност – като още в пар.91 съобщава логиката на разсъждения и извода, до който стига: “ще изложа причините, поради които разглежданото ограничаване е „предвидено в закон“ (подточка а), защо зачита „основното съдържание“ на правото на свобода на изразяване на мнение (подточка б) и защо, стига член 17 от Директива 2019/790 да се тълкува правилно, зачита принципа на пропорционалност (подточка в).”

Трудна е задачата на ГА. Той:

приема, че 102. Несъмнено превантивните мерки за контрол върху информацията по принцип се считат за особено сериозна намеса в свободата на изразяване на мнение, поради крайностите, до които могат да доведат. Тези превантивни мерки по принцип се отричат в едно демократично общество, тъй като се счита, че ограничавайки определена информация още преди разпространението ѝ, тези мерки възпрепятстват всякакъв публичен дебат по съдържанието, лишавайки по този начин свободата на изразяване на мнение от самата ѝ функция на вектор на плурализма. Поради тези причини множество държави членки забраняват в своите конституции генерализирания предварителен контрол върху информацията.

сочи чл.15 ДЕТ105. В този контекст член 15 от Директива 2000/31 според мен е от основно значение. Като предвижда, че на междинните доставчици не може да бъде наложено „общо задължение […] да контролират информацията, която пренасят или съхраняват“, тази разпоредба не допуска подлагането на онлайн информацията на генерализиран предварителен контрол, възложен на тези посредници – тази забрана е общ принцип на правото, регулиращо интернет, тъй като той конкретизира основната свобода на комуникация в цифровата среда; забраната надхвърля рамката на член 15 и е задължителна не само за държавите членки, но и за законодателя на Съюза.

и влиза в разграничаване на общото и конкретното, за да доведе нещата до възможния конкретен контрол115. макар законодателят на Съюза да не може да делегира на онлайн посредници задачата да извършват генерализиран предварителен контрол на информацията, споделяна или предавана чрез техните услуги, според мен той може, без да засегне „основното съдържание“ на свободата на изразяване на мнение, да реши да наложи на някои онлайн посредници някои мерки за активен контрол по отношение на някоя конкретна незаконна информация – стига ограничаването да е 1) „подходящо“ 2) „необходимо“ и 3) „пропорционално“.

Тук ГА стига дори до решение Delfi AS с/у Естония на ЕСПЧ.

4

Необходимите гаранции

И понеже си дава сметка какво казва, втората половина от заключението ГА е посветил на необходимите гаранции. Значи не е априори цензура, но може да е, ако не се спазят определени гаранции.

В тази част ГА подчертава “фундаментално различие в разбирането относно конкретния начин, по който правата на потребителите трябва да се зачитат на практика.”

ГА констатира война на интерпретациите:

или: доставчиците на услуги за споделяне блокират ex ante всяко съдържание, възпроизвеждащо изцяло или отчасти посочените от тях произведения и други закриляни обекти — независимо дали нарушават техните права — а потребителят, който счита, че използва законно тези обекти, подава жалба

или: право на потребителите на услуги за споделяне да използват законно закриляни обекти, трябва да се вземе предвид ex ante от доставчиците на тези услуги

и се присъединява към второто разбиране. При това

208. Както твърдят Парламентът, Съветът и Комисията, в двусмислени положения съответното съдържание трябва да се приеме за законно по презумпция и публикуването му онлайн не може да бъде възпрепятствано.

209. Трудността се състои в намирането на практически решения за прилагането на това раздвояване с помощта на инструментите за автоматично разпознаване на съдържание.

5

В резултат

220. От всички изложени по-горе съображения следва, че произтичащото от обжалваните разпоредби ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно тълкуването на тези разпоредби в настоящото заключение, отговаря на всички условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата. Ето защо това ограничаване според мен е съвместимо с посочения правен акт. Поради това считам, че жалбата на Република Полша трябва да бъде отхвърлена.

В края на текста има и критични бележки към Насоките на ЕК.

6

Първи коментари

Критиката, предхождаща решението

Експертите казват, че това заключение е очаквано предвид позициите на ГА по YouTube , C-682/18 и C-683/18 от същия AG. Eleonora Rosati :

  • Първо, той поддържа това, което е изразил в мнението на YouTube за миналата година , т.е. режимът в член 17 е „нов режим на отговорност“; 
  • На второ място, той твърди, че член 17 налага на доставчиците задължение да следят съдържанието – „като общо правило е под формата на филтриране“; 
  • На трето място, преценката за пропроционалност да бъде в светлината на насоките, предоставени от Съда на Европейския съюз в по-ранните си решения в Scarlet , SABAM и Glawischnig-Piesczek .

Като се вземе предвид решението на YouTube от миналия месец, очаква се Съдът, поне по ключовия въпрос за съвместимостта между член 17 и Хартата, да последва AG, завършва Rosati.

ЕFF:

И една покана за 20 юли:

Tagged

Съд на ЕС: отговорност на издателя за неправилен здравен съвет

Стана известно решението по дело C‑65/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)  по дело VI срещу KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG.

Защита на потребителите — Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока — Директива 85/374/ЕИО — Член 2 — Понятие „дефектна стока“ — Екземпляр от печатен вестник, който съдържа неправилен здравен съвет 

Запитването е отправено в рамките на спор между VI, австрийска гражданка, и KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG, установено в Австрия медийно дружество, по повод иск на VI за обезщетение за вреди поради телесни повреди, получени след спазването на неправилен здравен съвет, публикуван в издаван от дружеството вестник.

KRONE публикува в рубрика, озаглавена „Hing’schaut und g’Sund g’lebt“ („Вижте и живейте здравословно“), статия за полезното действие на компрес от настърган хрян. Тази статия е подписана от Kräuterpfarrer Benedikt, който като експерт в областта на билколечението дава безплатни съвети в хроника, публикувана ежедневно от вестника. Статията съдържа следния текст:

„Облекчете ревматичната болка

Прясно едро настърган хрян може да помогне за намаляване на ревматичната болка. Засегнатите зони първо се натъркват с растително масло, след което върху тях се полага настърганият хрян и се притиска. Този компрес може да се остави върху съответните зони в продължение на два до пет часа”.  Правилното време е от две до пет минути.

Ищцата в главното производство е следвала грешната публикация, след което е предявила иск KRONE — Verlag да  заплати  обезщетение за претърпените от нея телесни повреди и да бъде ангажирана отговорността на този издател. Следва да се прецени дали ако печатно издание, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на това издание, публикацията представлява „дефектна стока“ по смисъла на тези разпоредби за защита на потребителите. 

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от [Директива 85/374] да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?“.

Съдът:

Здравният  съвет  по естеството си представлява услуга.  Може ли услугата, когато е включена в материална движима вещ, в случая  вестник, да придаде дефект на самия вестник, поради факта, че съветът (услугата)    е неправилен?

Не.

Услугата, а именно неправилният съвет, не се отнася до  вестника,   носител на информацията. Следователно посочената услуга не е част от елементите, които са присъщи на вестника и сами по себе си позволяват да се прецени дали стоката е дефектна. А и,  формално, липсата на разпоредби в Директива 85/374 относно възможността да се ангажира отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, за вредите, причинени от услуга, на която стоката е само физически носител, изразява волята на законодателя на Съюза.

Брой на вестник, който, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на този вестник, не представлява „дефектна стока“ по смисъла на Директива 85/374.

Tagged

Съд на ЕС: Времетраенето на телевизионната реклама

На 25 март 2021 г. италианският Държавен съвет се е обърнал към Съда на ЕС с искане за преюдициално заключение относно времетраенето на телевизионната реклама.

През 2017 г. регулаторът Agcom е санкционирал доставчици на медийни услуги от групата RTI („Canale 5“, „Italia 1“ и „Rete 4“) за нарушаване на изискването за времетраенето на рекламата, съгласно член 38, параграф 2 от законодателния указ № 177 от 2005 г. (италианското законодателство за медиите, известно още като „TUSMAR“).

Съгласно тази разпоредба, саморекламата на програми на телевизионни оператори не е включена във времетраенето на рекламата, която се отчита. Твърденото нарушение идва от включването в този лимит на саморекламата на програмите на “R101”, радиостанция, собственост на групата RTI.

Agcom твърди, че ограничението е приложимо само за телевизионните програми на оператора, а не и за радиопрограмите, предоставени от друга компания от същата група.

През 2019 г. Регионалният административен съд на Лацио (италианският административен съд на първа инстанция) отхвърля трите жалби срещу Agcom.

Държавният съвет отправя няколко предварителни въпроса до Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на италианското законодателство за медиите с правото на ЕС за понятието група.

Важно е да се вземе предвид, че според Директива 2018/1808, изменяща Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, „много телевизионни оператори са част от по-големи излъчващи групи и правят съобщения не само във връзка със собствените си програми и спомагателни продукти, директно получени от тези програми, но и във връзка с програми и аудиовизуални медийни услуги от други субекти, принадлежащи към същата излъчваща група.”

Въпросът е интересен от правна гледна точка: третата ревизия действа занапред, Италия пита дали това ново положение в чл. 23 може да се третира като “тълкувателен параметър” по отношение на законодателството, действащо към момента на процедурата (преди третата ревизия) или е от значение само за бъдещите случаи.

Решението е важно и за нас, доколкото понятието излъчваща група в директивата в нашия ЗРТ беше решено да се интерпретира като свързани с оператора лица, предоставящи медийни услуги – чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗРТ.

Tagged

Съд на ЕС: Телевизионната реклама и медийният плурализъм

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело 555/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия)  в рамките на производство по дело Fussl Modestraße Mayr GmbH срещу SevenOne Media GmbH и ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH.

Запитването е отправено във връзка със спор между Fussl Modestraße Mayr GmbH  и SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH и ProSiebenSat.1 Media SE, учредени по германското право дружества, относно отказа на SevenOne Media да изпълни договор, сключен с Fussl, за   реклама на модни стоки на Fussl само на територията на Freistaat Bayern (провинция Бавария, Германия) с довода, че такава реклама — след като е предназначена да бъде включена в програма с национален обхват — противоречи на приложимото национално право.

 Медийната директива предвижда, че държавите запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза – чл. 4.  Такъв е случаят. Германия е приела следната разпоредба: Програма с национален обхват  може да излъчва реклами или друго съдържание само регионално, при условие че и доколкото правото на федералната провинция  допуска това.

Запитващата юрисдикция не е сигурна  дали това ограничение  на гарантираната с член 56 ДФЕС свобода на предоставяне на услуги  може да бъде обосновано с императивното съображение от общ интерес, което последната разпоредба преследва, а именно защитата на медийния плурализъм.

Както обяснява Генералният адвокат Szpunar в заключението си,  телевизиите се опитват да разширяват предлагането на реклама, но и да действат по-гъвкаво, подобно на рекламата в интернет. ProSiebenSat.1 е с национален обхват, но иска да привлече реклама, по начало насочена към населението в определена провинция, по този начин засягайки икономическите интереси на регионалните и на местните телевизии. Може ли “регионална реклама” да се излъчва в национална телевизия?

Първо, съдържащата се в член 7, параграф 11 от RStV забрана за регионализирана реклама по националните телевизионни канали представлява ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги. Фактът, че RStV оставя на федералните провинции възможността да разрешават регионализираната реклама на своята територия, не променя нищо в тази преценка, тъй като досега нито една от тях не е разрешила такава реклама, поради което тази възможност остава изцяло теоретична.

Второ, ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги може да бъде обосновано, доколкото отговаря на императивни съображения от обществен интерес, стига да бъде в състояние да гарантира осъществяване на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Германското правителство обосновава ограничението със запазването на плурализма на мнения на регионално равнище, за който съществуването на регионални и местни телевизионни канали било от първостепенно значение. Според това правителство запазването чрез член 7, параграф 11 от RStV на пазара на регионалната реклама за регионалните и за местните телевизионни оператори е необходимо, за да се гарантира икономическото им оцеляване. Регионалните и местните телевизии разглеждат въпроси от местен интерес, които не са застъпени или са застъпени много бегло по националните телевизионни канали. Така тези телевизии допринасят за обществения дебат и следователно за плурализма на мнения по тези въпроси. Мярка, която има за цел да гарантира възможността за функциониране на регионалните и местните телевизии, като им запазва пазара на регионалната реклама и по този начин им осигурява източник на финансиране, може да бъде обоснована от императивно съображение от обществен интерес, свързано с културната политика.

Трето, мярката трябва да е подходяща. Твърдението, че навлизането на пазара на регионална реклама на толкова мощни оператори като националните телевизионни канали има опасност да засегне значително дяловете от този пазар, които в момента се държат от регионалните и местните телевизионни оператори, не   изглежда явно лишено от основание.

Четвърто, мярката трябва да е пропорционална. Въпросът е дали други мерки не биха могли да позволят постигането на същата цел, като същевременно водят до по-малко ограничения на свободното предоставяне на услуги. Това запитващата юрисдикция ще трябва да прецени.  Едно ограничение на основна свобода, гарантирана с Договора за функционирането на ЕС, трябва да бъде обосновано – и   не само (а) да отговаря на императивно съображение от общ интерес и (б) да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната   цел, но и (в) да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Съдът в решението си приема доводите и постановява, че

  • член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 и член 11 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, забраняваща на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище,
  • член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че тя може да гарантира постигането на преследваната с нея цел за защита на медийния плурализъм на регионално и местно равнище и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, и
  • член 20 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че не води до разлика в третирането между националните телевизионни оператори и доставчиците на интернет реклама по отношение на излъчването на реклама на регионално равнище, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.
Tagged