Tag Archives: Съд на ЕС

Съд на ЕС: Независимост на съдебната власт (Комисия v Полша)

Делото Комисия v Полша дефинира позицията на Съда по въпроси, свързани с независимостта на съдебната система.

1

  Заключението на генералния адвокат Евгени Танчев по дeло C791/19 Европейска комисия срещу Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Национални мерки, уреждащи дисциплинарен режим на съдиите — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт — Определение на дисциплинарни нарушения — Разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден със закон — Разумен срок — Право на защита — Членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Пречка пред правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда“

Комисията  твърди, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и изтъква четири основания за това: първо, квалифицирането на съдържанието на съдебни актове като дисциплинарно нарушение, второ, липсата на независимост и безпристрастност на Izba Dyscyplinarna Sądu Nawyższego (дисциплинарна колегия на Върховен съд, Полша, наричана по-нататък „дисциплинарната колегия“), трето, правомощието на председателя на тази колегия да определя по свое усмотрение компетентния съд, което има за последица, че дисциплинарните дела не се решават от създаден със закон съд, и четвърто, липсата на гаранция за разглеждането на дисциплинарните дела в разумен срок и на правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии, както е закрепено в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).  Комисията твърди също, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС, тъй като правото на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания, е ограничено от възможното започване на дисциплинарно производство срещу съдиите, които са упражнили това право.

Генералният адвокат подчертава нарастващия брой дела, образувани пред Съда относно законодателните промени, засягащи независимостта на съдебната власт в Полша.

На 25 октомври 2019 г. Комисията предявява настоящия иск пред Съда на основание член 258 ДФЕС. Тя моли Съда:

1)      да установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС:

–        като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по отношение на съдиите от общите съдилища,

–        като не е гарантирала независимост и безпристрастност на дисциплинарната колегия, която има правомощие да осъществява контрол върху решенията по дисциплинарни дела срещу съдии,

–        като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия на Върховния съд правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела от създаден със закон съд,

–        като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела срещу съдиите от общите съдилища в разумен срок, а също и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, с което не е гарантирала правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии от общите съдилища;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС; и

3)      да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Заключението на ГА: споделя аргументация та на Комисията и предлага на Съда

1)      да установи, че като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, като не е гарантирала независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия, като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на служебен защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство, и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС;

3)      да осъди Република Полша да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията; и

4)      да осъди Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Кралство Нидерландия и Кралство Швеция да понесат направените от тях съдебни разноски.

2

Решението на Съда (Голям състав)

Бездействие от страна на държава – Дисциплинарен режим, приложим към съдиите – Върховенство на закона – Независимост на съдиите – Ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза – Член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС – Член 47 от Хартата на Основни права на Европейския съюз – Дисциплинарни нарушения поради съдържанието на съдебни решения – Независими дисциплинарни съдилища, създадени със закон – Зачитане на разумен срок и правото на защита в дисциплинарното производство – Член 267 ДФЕС – Ограничение на правото и задължението на националните съдилища да отнесе исканията за преюдициално запитване до Съда

1)       Като не гарантира независимостта и безпристрастността на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша), който е отговорен за контрола на решенията, постановени в дисциплинарни производства срещу съдии;

– като позволи съдържанието на съдебните решения да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение срещу съдии от обикновените съдилища;

– чрез предоставяне на председателя на Izba Dyscyplinarna (дисциплинарна камара) на Sąd Najwyższy (Върховен съд) дискреционно правомощие да назначи дисциплинарния съд, компетентен на първа инстанция по дела, свързани със съдии от обикновени съдилища и по този начин – не е гарантирал, че дисциплинарните въпроси се разглеждат от трибунал, “създаден със закон”, и

– като не гарантира, че дисциплинарните дела срещу съдии от обикновените съдилища се разглеждат в разумен срок (член 112б, параграф 5, второ изречение от този закон), както и като се предвиди, че актовете, свързани със съветника по назначаването и поемането на отговорност тъй като защитата от последния няма суспензивен ефект върху провеждането на дисциплинарното производство (член 113а от споменатия закон) и че дисциплинарният съд провежда процедурата дори в случай на оправдано отсъствие на обвиняемия съдия, информиран или негов защитник (Член 115а, параграф 3 от същия закон) и следователно, като не гарантира спазването на правото на защита на съдиите от общите съдилища, които са поставени под въпрос,

Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС.

2)       Позволявайки правото на съдилищата да сезират преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз да бъде ограничено от възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267 , втори и трети параграф, ДФЕС.

3

Развитието на процесите след произнасянето – Политико:

Часове по-късно полският конституционен съд обяви, че прилагането на временни мерки на Съда, свързани със съдебната власт, е противоконституционно – по същество пряко оспорва властта на Люксембургския съд.

ЕК многократно призова Полша да зачита правото на ЕС и го направи отново в четвъртък. „Комисията е дълбоко загрижена от решението на полския конституционен съд“, заяви говорител на обяд по обяд. „Това решение всъщност потвърждава притесненията ни относно върховенството на правото в Полша.“

Отделно от това полският конституционен съд разглежда  предложение на полския премиер Матеуш Моравецки за преглед на конституционността на части от Договорите за ЕС – искане, което Европейската комисия  призовава да бъде оттеглено.

Интересно е, че въпреки задълбочаващото се напрежение относно прилагането на правото на ЕС, Полша  разчита на  Съда да защити  интересите на държавата –  напр. Съдът   отхвърли жалба на Германия по дело, при което Съдът застана на страната на Полша в спор относно достъпа до газопровода OPAL на Германия.

 

Tagged

Съд на ЕС: филтриране и отговорност на доставчиците на онлайн услуги

Интересни са социалните мрежи по темата. И има верни оценки,  като на @hutko.

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe този път изпълни дадената дума. На предварително посочената дата 15 юли имаме дългоочакваното заключение на ГА по дело C401/19 Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз.

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Авторско право и сродни права — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Публично разгласяване — Отговорност на тези доставчици — Член 17 — Освобождаване от отговорност — Параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Филтриране на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11, параграф 1 — Съвместимост — Гаранции, съпътстващи това филтриране“.

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 беше   7 юни 2021. Както вече стана дума, надеждата беше за произнасяне на Съда по делото на Полша и за оповестяване на насоките на ЕК по чл.17 достатъчно време преди срока, за да могат държавите да ги вземат предвид. Комисията и Съдът се движат с известно забавяне.

1

Република Полша иска от Съда, главно, да отмени член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, а при условията на евентуалност — да отмени член 17 изцяло. Тази проблематика вече е била отнесена до Съда по съединени дела C‑682/18, YouTube, и C‑683/18, Cyando, от гледна точка на рамката, създадена от Директива 2000/31/ЕО.

Разпоредбата налага на посочените доставчици задължения за контрол на съдържанието, което потребителите на техните услуги публикуват онлайн, за да предотвратят качването на закриляни произведения и обекти, които правоносителите не желаят да правят достъпни чрез тези услуги. По правило този предварителен контрол следва да е под формата на филтриране на съдържанието. Същевременно т. 8 (параграф 8, както Съдът предпочита) съдържа изискване “Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол”.

Филтрирането следователно повдига сложни въпроси относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на потребителите на услугите за споделяне, гарантирани в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В продължение на решенията си Scarlet Extended, SABAM и Glawischnig-Piesczek Съдът ще трябва да определи дали, и евентуално при какви условия, такова филтриране е съвместимо с посочените свободи. Това означава той да вземе предвид както предимствата, така и рисковете, до които води подобно филтриране, и в този контекст да гарантира поддържането на „справедливо равновесие“ между, от една страна, интереса на правоносителите от ефективна защита на интелектуалната им собственост, и от друга страна, интереса на тези потребители и на обществеността като цяло от свободното движение на информацията онлайн.

2

Изисква се филтриране

В пар. 12-24 ГА припомня аргументацията, предхождаща създаването на чл.17 и мотива за достъпността на творческото съдържание в целия Съюз, като същевременно се поддържа цифровата среда в „справедливо равновесие“ с други обществени интереси. В случая се дава възможност, според ГА, правоносителите да контролират по-лесно използването на техните закриляни произведения. За целта се въвежда правило, че когато доставчиците на услуги за споделяне не са получили разрешение от правоносителите, те носят отговорност за „неправомерните“ действия по публично разгласяване, осъществени посредством техните услуги – всеки път, когато закриляно произведение или закрилян обект се качва незаконно в интернет чрез техните услуги (пар.31). Но “подобна обективна отговорност би принудила посочените доставчици да променят напълно икономическия модел — и по този начин да се откажат от самия модел на интерактивния „Web 2.0“.”

Все пак те биха могли да се освободят от отговорност, като докажат, че:

„a)      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)      в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)      са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“.

Следователно доставчиците трябва да се намесят преди публикуването на съдържанието онлайн. Налага се превантивен контрол, подчертава ГА.

Как? Като доставчиците използват инструменти за разпознаване на съдържание.

Защо? За да филтрират съдържанието, което потребителите на услугите им публикуват онлайн, и при необходимост да блокират част от него преди качването му

3

Налице е ограничаване на свободата на изразяване и според ГА то може да бъде допустимо

В пар. 70-87 Генералният адвокат излага възглед за правната квалификация на иначе признатото за необходимо ограничение за свободата на изразяване.

Според ЕП и Съвета доставчиците на услуги за споделяне могат в качеството си на частни оператори свободно да избират информацията, която желаят да бъде разпространена чрез техните услуги, и съответно да вземат решение за филтриране и блокиране на съдържание. Дори да се допуснело, че това представлява „намеса“ в свободата на изразяване на мнение на потребителите, отговорност за нея във всички случаи не носел законодателят на Съюза.

Защо им е да филтрират, ако правото на ЕС не изисква това. Законодателят е делегирал на тези доставчици задачата да контролират правилното прилагане на авторското право в цифровата среда. Това е стара мечта на законодателя – да натовари доставчиците с прилагане, да си спомним АСТА, френския закон HADOPI и трите удара.

Като ни съобщава това, ГА по-нататък прилага известният от практиката на Съда за правата на човека и съдилищата тест за пропорционалност – като още в пар.91 съобщава логиката на разсъждения и извода, до който стига: “ще изложа причините, поради които разглежданото ограничаване е „предвидено в закон“ (подточка а), защо зачита „основното съдържание“ на правото на свобода на изразяване на мнение (подточка б) и защо, стига член 17 от Директива 2019/790 да се тълкува правилно, зачита принципа на пропорционалност (подточка в).”

Трудна е задачата на ГА. Той:

приема, че 102. Несъмнено превантивните мерки за контрол върху информацията по принцип се считат за особено сериозна намеса в свободата на изразяване на мнение, поради крайностите, до които могат да доведат. Тези превантивни мерки по принцип се отричат в едно демократично общество, тъй като се счита, че ограничавайки определена информация още преди разпространението ѝ, тези мерки възпрепятстват всякакъв публичен дебат по съдържанието, лишавайки по този начин свободата на изразяване на мнение от самата ѝ функция на вектор на плурализма. Поради тези причини множество държави членки забраняват в своите конституции генерализирания предварителен контрол върху информацията.

сочи чл.15 ДЕТ105. В този контекст член 15 от Директива 2000/31 според мен е от основно значение. Като предвижда, че на междинните доставчици не може да бъде наложено „общо задължение […] да контролират информацията, която пренасят или съхраняват“, тази разпоредба не допуска подлагането на онлайн информацията на генерализиран предварителен контрол, възложен на тези посредници – тази забрана е общ принцип на правото, регулиращо интернет, тъй като той конкретизира основната свобода на комуникация в цифровата среда; забраната надхвърля рамката на член 15 и е задължителна не само за държавите членки, но и за законодателя на Съюза.

и влиза в разграничаване на общото и конкретното, за да доведе нещата до възможния конкретен контрол115. макар законодателят на Съюза да не може да делегира на онлайн посредници задачата да извършват генерализиран предварителен контрол на информацията, споделяна или предавана чрез техните услуги, според мен той може, без да засегне „основното съдържание“ на свободата на изразяване на мнение, да реши да наложи на някои онлайн посредници някои мерки за активен контрол по отношение на някоя конкретна незаконна информация – стига ограничаването да е 1) „подходящо“ 2) „необходимо“ и 3) „пропорционално“.

Тук ГА стига дори до решение Delfi AS с/у Естония на ЕСПЧ.

4

Необходимите гаранции

И понеже си дава сметка какво казва, втората половина от заключението ГА е посветил на необходимите гаранции. Значи не е априори цензура, но може да е, ако не се спазят определени гаранции.

В тази част ГА подчертава “фундаментално различие в разбирането относно конкретния начин, по който правата на потребителите трябва да се зачитат на практика.”

ГА констатира война на интерпретациите:

или: доставчиците на услуги за споделяне блокират ex ante всяко съдържание, възпроизвеждащо изцяло или отчасти посочените от тях произведения и други закриляни обекти — независимо дали нарушават техните права — а потребителят, който счита, че използва законно тези обекти, подава жалба

или: право на потребителите на услуги за споделяне да използват законно закриляни обекти, трябва да се вземе предвид ex ante от доставчиците на тези услуги

и се присъединява към второто разбиране. При това

208. Както твърдят Парламентът, Съветът и Комисията, в двусмислени положения съответното съдържание трябва да се приеме за законно по презумпция и публикуването му онлайн не може да бъде възпрепятствано.

209. Трудността се състои в намирането на практически решения за прилагането на това раздвояване с помощта на инструментите за автоматично разпознаване на съдържание.

5

В резултат

220. От всички изложени по-горе съображения следва, че произтичащото от обжалваните разпоредби ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно тълкуването на тези разпоредби в настоящото заключение, отговаря на всички условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата. Ето защо това ограничаване според мен е съвместимо с посочения правен акт. Поради това считам, че жалбата на Република Полша трябва да бъде отхвърлена.

В края на текста има и критични бележки към Насоките на ЕК.

6

Първи коментари

Критиката, предхождаща решението

Експертите казват, че това заключение е очаквано предвид позициите на ГА по YouTube , C-682/18 и C-683/18 от същия AG. Eleonora Rosati :

  • Първо, той поддържа това, което е изразил в мнението на YouTube за миналата година , т.е. режимът в член 17 е „нов режим на отговорност“; 
  • На второ място, той твърди, че член 17 налага на доставчиците задължение да следят съдържанието – „като общо правило е под формата на филтриране“; 
  • На трето място, преценката за пропроционалност да бъде в светлината на насоките, предоставени от Съда на Европейския съюз в по-ранните си решения в Scarlet , SABAM и Glawischnig-Piesczek .

Като се вземе предвид решението на YouTube от миналия месец, очаква се Съдът, поне по ключовия въпрос за съвместимостта между член 17 и Хартата, да последва AG, завършва Rosati.

ЕFF:

И една покана за 20 юли:

Tagged

Съд на ЕС: отговорност на издателя за неправилен здравен съвет

Стана известно решението по дело C‑65/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)  по дело VI срещу KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG.

Защита на потребителите — Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока — Директива 85/374/ЕИО — Член 2 — Понятие „дефектна стока“ — Екземпляр от печатен вестник, който съдържа неправилен здравен съвет 

Запитването е отправено в рамките на спор между VI, австрийска гражданка, и KRONE — Verlag Gesellschaft mbH & Co KG, установено в Австрия медийно дружество, по повод иск на VI за обезщетение за вреди поради телесни повреди, получени след спазването на неправилен здравен съвет, публикуван в издаван от дружеството вестник.

KRONE публикува в рубрика, озаглавена „Hing’schaut und g’Sund g’lebt“ („Вижте и живейте здравословно“), статия за полезното действие на компрес от настърган хрян. Тази статия е подписана от Kräuterpfarrer Benedikt, който като експерт в областта на билколечението дава безплатни съвети в хроника, публикувана ежедневно от вестника. Статията съдържа следния текст:

„Облекчете ревматичната болка

Прясно едро настърган хрян може да помогне за намаляване на ревматичната болка. Засегнатите зони първо се натъркват с растително масло, след което върху тях се полага настърганият хрян и се притиска. Този компрес може да се остави върху съответните зони в продължение на два до пет часа”.  Правилното време е от две до пет минути.

Ищцата в главното производство е следвала грешната публикация, след което е предявила иск KRONE — Verlag да  заплати  обезщетение за претърпените от нея телесни повреди и да бъде ангажирана отговорността на този издател. Следва да се прецени дали ако печатно издание, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на това издание, публикацията представлява „дефектна стока“ по смисъла на тези разпоредби за защита на потребителите. 

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 2 във връзка с членове 1 и 6 от [Директива 85/374] да се тълкува в смисъл, че за (дефектна) стока следва да се счита и материален екземпляр от всекидневник, който съдържа неправилен от професионална гледна точка здравен съвет, чието спазване причинява вреда за здравето?“.

Съдът:

Здравният  съвет  по естеството си представлява услуга.  Може ли услугата, когато е включена в материална движима вещ, в случая  вестник, да придаде дефект на самия вестник, поради факта, че съветът (услугата)    е неправилен?

Не.

Услугата, а именно неправилният съвет, не се отнася до  вестника,   носител на информацията. Следователно посочената услуга не е част от елементите, които са присъщи на вестника и сами по себе си позволяват да се прецени дали стоката е дефектна. А и,  формално, липсата на разпоредби в Директива 85/374 относно възможността да се ангажира отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, за вредите, причинени от услуга, на която стоката е само физически носител, изразява волята на законодателя на Съюза.

Брой на вестник, който, разглеждайки парамедицински теми, дава неправилен здравен съвет, чието спазване е увредило здравето на читател на този вестник, не представлява „дефектна стока“ по смисъла на Директива 85/374.

Tagged

Съд на ЕС: Времетраенето на телевизионната реклама

На 25 март 2021 г. италианският Държавен съвет се е обърнал към Съда на ЕС с искане за преюдициално заключение относно времетраенето на телевизионната реклама.

През 2017 г. регулаторът Agcom е санкционирал доставчици на медийни услуги от групата RTI („Canale 5“, „Italia 1“ и „Rete 4“) за нарушаване на изискването за времетраенето на рекламата, съгласно член 38, параграф 2 от законодателния указ № 177 от 2005 г. (италианското законодателство за медиите, известно още като „TUSMAR“).

Съгласно тази разпоредба, саморекламата на програми на телевизионни оператори не е включена във времетраенето на рекламата, която се отчита. Твърденото нарушение идва от включването в този лимит на саморекламата на програмите на “R101”, радиостанция, собственост на групата RTI.

Agcom твърди, че ограничението е приложимо само за телевизионните програми на оператора, а не и за радиопрограмите, предоставени от друга компания от същата група.

През 2019 г. Регионалният административен съд на Лацио (италианският административен съд на първа инстанция) отхвърля трите жалби срещу Agcom.

Държавният съвет отправя няколко предварителни въпроса до Съда на Европейския съюз относно съвместимостта на италианското законодателство за медиите с правото на ЕС за понятието група.

Важно е да се вземе предвид, че според Директива 2018/1808, изменяща Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, „много телевизионни оператори са част от по-големи излъчващи групи и правят съобщения не само във връзка със собствените си програми и спомагателни продукти, директно получени от тези програми, но и във връзка с програми и аудиовизуални медийни услуги от други субекти, принадлежащи към същата излъчваща група.”

Въпросът е интересен от правна гледна точка: третата ревизия действа занапред, Италия пита дали това ново положение в чл. 23 може да се третира като “тълкувателен параметър” по отношение на законодателството, действащо към момента на процедурата (преди третата ревизия) или е от значение само за бъдещите случаи.

Решението е важно и за нас, доколкото понятието излъчваща група в директивата в нашия ЗРТ беше решено да се интерпретира като свързани с оператора лица, предоставящи медийни услуги – чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗРТ.

Tagged

Съд на ЕС: Телевизионната реклама и медийният плурализъм

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело 555/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия)  в рамките на производство по дело Fussl Modestraße Mayr GmbH срещу SevenOne Media GmbH и ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH.

Запитването е отправено във връзка със спор между Fussl Modestraße Mayr GmbH  и SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH и ProSiebenSat.1 Media SE, учредени по германското право дружества, относно отказа на SevenOne Media да изпълни договор, сключен с Fussl, за   реклама на модни стоки на Fussl само на територията на Freistaat Bayern (провинция Бавария, Германия) с довода, че такава реклама — след като е предназначена да бъде включена в програма с национален обхват — противоречи на приложимото национално право.

 Медийната директива предвижда, че държавите запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза – чл. 4.  Такъв е случаят. Германия е приела следната разпоредба: Програма с национален обхват  може да излъчва реклами или друго съдържание само регионално, при условие че и доколкото правото на федералната провинция  допуска това.

Запитващата юрисдикция не е сигурна  дали това ограничение  на гарантираната с член 56 ДФЕС свобода на предоставяне на услуги  може да бъде обосновано с императивното съображение от общ интерес, което последната разпоредба преследва, а именно защитата на медийния плурализъм.

Както обяснява Генералният адвокат Szpunar в заключението си,  телевизиите се опитват да разширяват предлагането на реклама, но и да действат по-гъвкаво, подобно на рекламата в интернет. ProSiebenSat.1 е с национален обхват, но иска да привлече реклама, по начало насочена към населението в определена провинция, по този начин засягайки икономическите интереси на регионалните и на местните телевизии. Може ли “регионална реклама” да се излъчва в национална телевизия?

Първо, съдържащата се в член 7, параграф 11 от RStV забрана за регионализирана реклама по националните телевизионни канали представлява ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги. Фактът, че RStV оставя на федералните провинции възможността да разрешават регионализираната реклама на своята територия, не променя нищо в тази преценка, тъй като досега нито една от тях не е разрешила такава реклама, поради което тази възможност остава изцяло теоретична.

Второ, ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги може да бъде обосновано, доколкото отговаря на императивни съображения от обществен интерес, стига да бъде в състояние да гарантира осъществяване на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Германското правителство обосновава ограничението със запазването на плурализма на мнения на регионално равнище, за който съществуването на регионални и местни телевизионни канали било от първостепенно значение. Според това правителство запазването чрез член 7, параграф 11 от RStV на пазара на регионалната реклама за регионалните и за местните телевизионни оператори е необходимо, за да се гарантира икономическото им оцеляване. Регионалните и местните телевизии разглеждат въпроси от местен интерес, които не са застъпени или са застъпени много бегло по националните телевизионни канали. Така тези телевизии допринасят за обществения дебат и следователно за плурализма на мнения по тези въпроси. Мярка, която има за цел да гарантира възможността за функциониране на регионалните и местните телевизии, като им запазва пазара на регионалната реклама и по този начин им осигурява източник на финансиране, може да бъде обоснована от императивно съображение от обществен интерес, свързано с културната политика.

Трето, мярката трябва да е подходяща. Твърдението, че навлизането на пазара на регионална реклама на толкова мощни оператори като националните телевизионни канали има опасност да засегне значително дяловете от този пазар, които в момента се държат от регионалните и местните телевизионни оператори, не   изглежда явно лишено от основание.

Четвърто, мярката трябва да е пропорционална. Въпросът е дали други мерки не биха могли да позволят постигането на същата цел, като същевременно водят до по-малко ограничения на свободното предоставяне на услуги. Това запитващата юрисдикция ще трябва да прецени.  Едно ограничение на основна свобода, гарантирана с Договора за функционирането на ЕС, трябва да бъде обосновано – и   не само (а) да отговаря на императивно съображение от общ интерес и (б) да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната   цел, но и (в) да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Съдът в решението си приема доводите и постановява, че

  • член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 и член 11 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, забраняваща на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище,
  • член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че тя може да гарантира постигането на преследваната с нея цел за защита на медийния плурализъм на регионално и местно равнище и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, и
  • член 20 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че не води до разлика в третирането между националните телевизионни оператори и доставчиците на интернет реклама по отношение на излъчването на реклама на регионално равнище, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.
Tagged

Съд на ЕС: фрейминг

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑392/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 25 април 2019 г., постъпил в Съда на 21 май 2019 г., в рамките на производство по дело VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz, относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), цифрова библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции.   На уебсайта на DDB има връзки към съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB съхранява   само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения в умален размер спрямо този на оригиналния обект. Когато потребителят кликне върху едно от тези миниатюрни изображения, той се пренасочва към страницата, отнасяща се до разглеждания обект на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на разглежданото миниатюрно изображение в резолюция 440×330 пиксела. При кликване върху това увеличено изображение или използване на функцията „лупа“, в прозорец за показване на наслагващо изображение на текущата страница (lightbox) се показва още по-увеличена версия , а бутонът „Показване на обекта на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставящата разглеждания обект институция, било към началната ѝ страница, било към страницата, която се отнася до този обект.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминг от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти.

 SPK смята, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави на SPK посочения лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на такива технически мерки. Таак се стига и до преюдициалното запитване.

Заключението на ГА M. SZPUNAR, в което се предлага диференциация според използваната техника:

  • вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.
  • вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.
  • техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29

Решението на Съда е по-праволинейно –

вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

49      Безспорно, не може да се игнорира обстоятелството, че хипервръзките, независимо дали се използват в рамките на техниката на фрейминга или не, спомагат за доброто функциониране на интернет, който има особено значение за свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана в член 11 от Хартата, както и за обмена на мнения и на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 81 и цитираната съдебна практика).

50      При все това подход, при който, дори когато носителят на авторското право е въвел ограничителни мерки срещу фрейминга на неговите произведения, се счита, че той е дал съгласието си за всеки акт на публично разгласяване на посочените произведения от трето лице в полза на всички интернет потребители, би бил в противоречие с изключителното му и неподлежащо на изчерпване право да разрешава или забранява всяко публично разгласяване на неговите произведения по силата на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2001/29.

Както  обяснява Цифрова република,  според решението

правоносителите са в състояние да ограничат споделянето на своето съдържание  дори когато става дума за хиперлинкове и фрейминг, насочващи към законно качено съдържание, свободно достъпно онлайн.

Решението е от огромно значение за практиките на цифровите библиотеки и в частност – платформата за европейско културно наследство Европеана (Europeana), която използва именно технологията “фрейминг”, за да споделя цифровизирани образци на европейско изкуство, които се пазят на сървъри на агрегаторите на платформата на национално ниво. В България агрегатор на Европеана е варненската Регионална библиотека “Пенчо Славейков”.

Tagged

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен – достъп до специални категории данни

През септември  2020 г. стана известно решението по дело C‑136/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)  в рамките на производство по дело GC и др. /  Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Френски граждани  искат да не се показват  в резултатите от търсене различни URL адреси, на които има материали за лицата. По-специално:

GC е поискала да бъде премахната от списъка с резултатите връзка, която препраща към сатиричен фотомонтаж, публикуван онлайн в YouTube на 18 февруари 2011 г. под псевдоним, в който видеоматериал тя е изобразена до кмета на общината, на когото е била началник-кабинет, като се демонстрира недвусмислено интимната им връзка, както и отражението на тази връзка върху собствената ѝ политическа кариера. Този фотомонтаж е публикуван онлайн по повод на предизборната кампания в кантона, в който GC участва като кандидат. Когато получава отказ на искането си за премахване от резултатите при търсене, заинтересованото лице не е нито избрано, нито кандидат за местна изборна длъжност и вече не изпълнява функциите на началник-кабинет на кмета на общината.

АF е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултати връзки, които препращат към статия в ежедневника Libération от 9 септември 2008 г., възпроизведена на сайта на Centre contre les manipulations mentales (Център за борба с манипулирането на съзнанието, CCMM) (Франция) относно самоубийството на последовател на Сциентоложката църква през декември 2006 г. В статията AF се споменава в качеството си на отговарящ за връзките с обществеността на Сциентоложката църква — длъжност, която оттогава е престанало да упражнява. Впрочем авторът на въпросната статия посочва, че се е свързал с AF, за да разбере неговата версия за фактите, и излага казаното от него във връзка със случая.

 BH е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към статии, предимно от пресата, свързани с разследване, започнало през юни 1995 г., относно финансирането на републиканската партия (PR), в рамките на което е привлечен като обвиняем заедно с няколко бизнесмени и политици. Воденото спрямо него производство е прекратено с определение за прекратяване от 26 февруари 2010 г. Повечето от спорните връзки водят към статии, публикувани към момента на започване на разследването, и съответно в тях не се посочва как то е приключило.

ED е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към две статии, публикувани в Nice-Matin и Le Figaro, отразяващи заседанието по наказателното дело, в хода на което той е осъден на седем години лишаване от свобода и на допълнително наказание пробация за срок от десет години за деяния, квалифицирани като сексуално насилие над непълнолетни лица на петнадесет годишна възраст. Освен това в една от тези съдебни хроники се споменават редица интимни подробности, отнасящи се до ED, които са разкрити в хода на наказателния процес.

Както Google, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат исканията на жалбоподателите. Гражданите обжалват отказа и френският съд се обръща към Съда на ЕС.

Въпросите – като първият от тях е дали  забраната за  обработване на специални категории данни, п  е приложима и за   интернет търсачка, в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва. 

Търси се отговор на въпроси относно     реализацията на правото  да бъдеш забравен.  Според чл.9 GDPR  забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.Предвиждат се изключения, например когато субектът на данни  е дал изрично  съгласие или той е направил данните обществено достояние.

Генералният адвокат Szpunar  приема, че    при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните  и правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Съдът:

Доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права на зачитане на личнияживот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на правото на Съюза.

Обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, както и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот,е забранено, с някои изключения и дерогации.

Лицето, което управлява интернет търсачка, е отговорно не поради факта че лични данни се намират на определена уеб страница,  а поради факта,  че се препраща към тази страница – като се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите, след търсенето. Ограниченията за интернет търсачката са   именно поради това препращане (рефериране).

За баланса:    решението отчита   естеството на въпросната информация и   чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното физическо лице, както и   интереса на обществеността да разполага с тази информация, който интерес може да бъде различен в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

Когато от търсачката се иска премахване на резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани чувствителни данни, търсачката  трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на намесата в  личния живот  да провери дали включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на свободата на информация на потребителите на интернет.

Когато обработването се отнася до данни, които явно са направени публично достояние от съответното физическо лице, търсачката може да откаже да уважи искане за премахване на резултатите при търсене.

По отношение на уебстраници, съдържащи данни за съдебно производство в областта на наказателното право, водено по-специално срещу дадено лице от  по-ранен етап от това производство,  които вече не отговарят на действителното положение,  търсачката трябва да прецени дали това лице има право въпросната информация да не бъде повече свързвана към настоящия момент с неговото име чрез списък с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на неговото име – като  вземе предвид всички обстоятелства по случая, каквито са по-специално естеството и тежестта на въпросното закононарушение, развитието и резултатът от производството, изтеклият период от време, ролята на това лице в обществения живот и поведението му в миналото, интересът на обществеността към момента на подаване на искането, съдържанието и формата на публикацията, както и нейните последици за въпросното лице.

Когато лицето, което управлява интернет търсачка,   констатира, че съответното физическо лице няма право на премахване от резултатите при търсене,   все пак търсачката  е длъжна  да преустрои списъка с резултатите, така че общата представа, която получава интернет потребителят, да  отразява актуалното съдебно положение – следователно връзки към уебстраници, съдържащи информация по този въпрос, да се появяват на първо място в този списък.

Tagged

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Médiaés Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.

Tagged