Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: отговорността на Фейсбук

В очакване на официалното съобщение за преюдициалното запитване на Австрийския Върховен съд – дело C-18/18  на Съда на ЕС

https://platform.twitter.com/widgets.js

Tagged

Съд на ЕС: за компетентността на частните компании, опериращи платформи, да заличават съдържание

 

Много важен въпрос е поставен пред Съда на ЕС,  засега не е публикуван на сайта на Съда – ще допълня, когато го публикуват. От медиите научаваме, че австрийски политик, Ева Главишниг,  иска Facebook да заличи съдържание, в което тя е представена като корумпирана.

Нарастващата мощ на интернет  компаниите да вземат решения по отношение на съдържанието не бива да остава извън полезрението ни.

Tagged ,

Съд на ЕС: Максимилиан Шремс може да предяви индивидуален иск срещу Facebook Ireland в Австрия

На 25 януари 2018 Съдът на ЕС се произнесе по дело С-498/16 Maximilian Schrems/Facebook Ireland Limited по преюдициално запитване. Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Maximilian Schrems, с местоживеене в Австрия, и Facebook Ireland Limited, със седалище в Ирландия, относно искания за установяване, за преустановяване, за информация, за предоставяне на отчетна документация и за плащане на сума от 4 000 EUR, във връзка с личните профили във Facebook на г‑н Schrems и на седем други лица, прехвърлили му правата си, свързани с тези профили.

Максимилиан Шремс е австрийски студент, сега вече докторант по право,  завел дело за защита на личните данни във Фейсбук – което по-късно доведе до обявяване на невалидността на споразуменията ЕС-САЩ за личните данни (Safe Harbor).  По -късно ЕС и САЩ въведоха нов механизъм  –  “щит за защита на личните данни между ЕС и САЩ”  (Privacy Shield).  Шремс  смята, че мерките в рамките на щита отново не са адекватни за защитата на данните на гражданите на ЕС, в частност относно Facebook и програмата за събиране на данни на Prism на NSA чрез Facebook. Шремс се обръща към Ирландския орган за защита на личните данни,   който от своя страна внася въпроса в Ирландския Върховен съд – вж решението на Ирландския ВС.

Паралелно пред австрийски съд Шремс по същество твърди, че ответникът Facebook  е извършил редица нарушения на разпоредби относно защитата на данни. Шремс иска  да се установи  самото качество на ответника като доставчик на услуги и задължението му да следва указания;  недействителността на договорни клаузи от условията на Facebook;   преустановяване на използването на данните му за свои цели или за целите на трети лица;  информация за използването на данните  и  отчетна документация. Нещо повече – Шремс твърди, че представлява и седем други потребители на Facebook от различни държави със същите искания.

В Австрия възникват въпроси дали Шремс има статус потребител – ако ползва FB за професионални цели, може ли да представлява други лица и каква е подсъдността.

Преюдициалните въпроси

ВС на Австрия пита:

1)      Трябва ли член 15 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?

2)      Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:

а)      в същата държава членка,

б)      в друга държава членка или

в)      в трета страна,

ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?“

Решението

По първия въпрос:

40      Всъщност тълкуване на понятието „потребител“, което изключва такива дейности, би попречило за ефективната защита на правата на потребителите спрямо съдоговорителите им търговци, включително правата на защита на личните им данни. Едно такова тълкуване би било в разрез с целта, прогласена в член 169, параграф 1 ДФЕС, да се съдейства за тяхното право на самоорганизиране с цел защита на техните интереси.

41      С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 15 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че ползвателят на личен профил във Facebook не губи качеството „потребител“ по смисъла на този член, когато публикува книги, чете лекции, управлява интернет сайтове, събира дарения и многобройни потребители му прехвърлят правата си, за да ги предяви той по съдебен ред.

По втория въпрос

48      Както Съдът е уточнил в друг случай, всъщност цесията на вземания сама по себе си не може да има значение при определянето на компетентния съд. Оттук следва, че компетентността на съдилища, различни от изрично посочените с Регламент № 44/2001, не може да бъде обоснована с концентрирането на множество права у само един ищец. Ето защо, както е отбелязал по същество генералният адвокат в точка 98 от заключението си, цесия като разглежданата по главното производство не може да обоснове нова специална подсъдност за потребителя цесионер.

49      С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 16, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо иска на потребител, с който този потребител предявява пред съда по неговото местоживеене не само собствените си права, но и права, прехвърлени му от други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки или в трети страни.

Веднага след произнасяне на решението Шремс е казал, че щом може да съди FB във Виена,  така и ще направи.

Tagged , ,

Съд на ЕС: Uber предлага транспортна услуга, а не услуга на информационното общество

Днес стана известно решението на Съда на ЕС  (голям състав)  по дело C‑434/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Juzgado de lo Mercantil n° 3 de Barcelona (Търговски съд № 3 Барселона, Испания)  в рамките на производство по дело Asociación Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems SpainSL.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 56 ДФЕС, член 1 от Директива 98/34/ЕО   за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО, член 3 от Директива 2000/31/ЕО за електронната търговия  и членове 2 и 9 от Директива 2006/123/ЕО.

Това запитване е отправено в рамките на спор между Asociación Profesional Elite Taxi (наричана по-нататък „Elite Taxi“), професионална организация на таксиметровите шофьори в град Барселона (Испания), и Uber Systems Spain SL, дружество, свързано с Uber Technologies Inc., във връзка с предоставянето от това дружество, без административни лицензи и разрешения, чрез приложение за смартфон на платена посредническа услуга, позволяваща да се осъществи връзка между непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, и лица, които желаят да ползват градски превоз.

Според Elite Taxi дейността на Uber Systems Spain нарушава действащото законодателство и представлява заблуждаваща търговска практика и нелоялна конкуренция. Нито Uber Systems Spain, нито непрофесионалните шофьори на съответните превозни средства притежават лицензите и позволителните, предвидени в Наредбата за таксиметровите услуги на агломерация Барселона. Uber установява контакт или се свързва с непрофесионални шофьори, на които предоставя поредица от ИТ инструменти — интерфейс — позволяващ им на свой ред да се свързват с лица, които нуждаят от превоз в рамките на населено място и имат достъп до услугата посредством едноименното информационно приложение. Дейността на Uber се извършва с цел печалба.

Следва да се определи дали предоставяните от това дружество услуги трябва да се разглеждат като транспортни услуги, като услуги на информационното общество или като комбинация между тези два вида услуги. Всъщност от правната квалификация, която ще бъде възприета, зависи дали дружеството  може да бъде задължено да разполага предварително с административно разрешение.

Съдът:

38        в ситуация като посочената от запитващата юрисдикция, в която превозът на пътници се извършва от непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, лицето, предоставящо тази посредническа услуга, същевременно предлага услуги по градски превоз, до които предоставя достъп по-специално чрез ИТ инструменти като разглежданото в главното производство приложение и чието общо функциониране организира в полза на лицата, желаещи да се ползват от това предлагане, за да бъдат превозени в рамките на населено място.

39      В това отношение от сведенията, с които разполага Съдът, следва, че посредническата услуга на Uber предполага подбор на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, на които шофьори това дружество предоставя приложение, без което, от една страна, тези шофьори не биха предоставяли транспортни услуги, и от друга страна, лицата, желаещи да ползват градски превоз, не биха прибягвали до услугите на посочените шофьори. Нещо повече, Uber упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от такива шофьори. Във връзка с последното се установява по-специално че Uber определя посредством едноименното приложение най-малкото максималната цена на курса, че това дружество събира тази цена от клиента и след това плаща част от нея на непрофесионалния шофьор на превозното средство и че то упражнява определен контрол по отношение на качеството на превозните средства и на техните шофьори, както и по отношение на поведението на последните, който може евентуално да доведе до изключването им.

40      Ето защо тази посредническа услуга трябва да се разглежда като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123.

47      съгласно действащото към момента право на Съюза държавите членки са тези, които трябва, при спазване на общите правила на Договора за функционирането на ЕС, да уредят условията за предоставяне на посреднически услуги като разглежданите в главното производство.

И финално:

Член 56 ДФЕС във връзка с член 58, параграф 1 ДФЕС, както и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО   относно услугите на вътрешния пазар и член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО   за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО  за   електронната търговия, трябва да се тълкуват в смисъл, че посредническа услуга като разглежданата в главното производство, с предмет свързването срещу заплащане, посредством приложение за смартфон на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, с лица, желаещи да ползват градски превоз, трябва да се счита за неразривно свързана с транспортна услуга и следователно да се квалифицира като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 58, параграф 1 ДФЕС. Поради това такава услуга трябва да бъде изключена от приложното поле на член 56 ДФЕС, на Директива 2006/123 и на Директива 2000/31.

Tagged ,

Съд на ЕС: писмените отговори по време на изпит като лични данни

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑434/16  с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия)   в рамките на производство по дело Peter Nowak срещу Data Protection Commissioner.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни.

 В качеството си на стажант експерт-счетоводител г‑н Nowak издържа успешно определени изпити, но има и такъв, който не издържа. Във връзка с това той подава молба за достъп до всички засягащи го лични данни, съхранявани от професионалната организация на експерт-счетоводителите. Организацията  отказва да му предостави неговата писмена изпитна работа, с довода че тя не съдържала лични данни по смисъла на Закона за защита на данните. Комисарят за защита на данните също смята, че “тези материали по принцип не представляват лични данни“. Nowak обжалва и ирландският съд пита:

„1)      Може ли информацията, записана в/като отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, да се квалифицира като лични данни по смисъла на Директива 95/46?

2)      При отговор на първия въпрос в смисъл, че цялата или част от информацията може да бъде квалифицирана като лични данни по смисъла на тази директива, какви фактори са релевантни, за да се прецени дали в конкретен случай такава писмена работа представлява лични данни, и каква тежест трябва да се придаде на тези фактори?“.

Съдът на ЕС:

В член 2, буква а) от Директива 95/46 личните данни са определени като „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“.  Всъщност употребата на израза „всяка информация“ в определението на понятието „лични данни“ в член 2, буква а) от Директива 95/46 отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което не се свежда до чувствителната информация или информацията с частен характер, а потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че „засяга“ съответното лице.[34]

Що се отнася до коментарите на проверителя по отговорите на кандидата, налага се изводът, че и те като отговорите, дадени от кандидата по време на изпита, представляват информация, засягаща този кандидат. [42] Съдържанието на тези коментари съответно е отражение на становището или преценката на проверителя относно индивидуалните резултати, постигнати от кандидата по време на изпита, и по-специално относно неговите знания и умения в съответната област.[43] Всъщност една и съща информация може да засяга няколко физически лица и съответно за тях да представлява лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46, при условие че тези лица са идентифицирани или могат да бъдат идентифицирани.[45]

В този контекст следва да се отбележи, че защитата на основното право на личен живот по-специално предполага всяко физическо лице да може да се увери, че засягащите го лични данни са точни и се обработват законосъобразно. Както следва от съображение 41 от Директива 95/46, именно за да може да извърши необходимите проверки, по силата на член 12, буква а) от тази директива съответното лице разполага с право на достъп до данните, които го засягат и са предмет на обработка. Това право на достъп е необходимо по-специално за да се даде възможност на лицето при необходимост да изиска от администратора да поправи, изтрие или блокира неговите данни и така да упражни правото по член 12, буква б) от посочената директива [57]

Накрая, трябва да се констатира, от една страна, че правата на достъп и на поправяне по член 12, букви а) и б) от Директива 95/46 не обхващат изпитните въпроси, които сами по себе си не представляват лични данни на кандидата.[58] Бегло се констатира още, че правата на лицето подлежат на ограничения както по Директива 95/46, така и по новия  Регламент 2016/679, който я заменя – “ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на правата и свободите на други лица.”

Член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО   трябва да се тълкува в смисъл, че при условия като тези в главното производство писмените отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, и евентуалните коментари на проверителя по тези отговори представляват лични данни по смисъла на тази разпоредба.

След решението на ЕСПЧ, от което разбрахме, че преподаването е социално взаимодействие и част от личния живот на преподавателя, сега от Съда на ЕС научаваме още и за личните аспекти на социалното взаимодействие изпитване.

Tagged ,

Колективно управление на права: иск на ЕК срещу България

На  7 декември 2017 r. стана известно решението на ЕК да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Испания, Люксембург и Румъния поради липса на уведомление за цялостно транспониране в националното законодателство  на разпоредбите на ЕС в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права и на многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн, т. е. транспониране на Директивата относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС), което  е предвидено да се извърши до 10 април 2016 г. Процедурите за нарушение са открити през май 2016 г. , но Комисията все още не е получила уведомление, че са предприети необходимите мерки за транспониране на директивата.

Комисията реагира при липса на уведомление, при частично или неправилно транспониране.  По-нататък в съобщението се казва, че

Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на тези четири държави (България — 19 121,60 EUR на ден, Испания — 123 928,64 EUR на ден, Люксембург — 12 920,00 EUR на ден и Румъния — 42 377,60 EUR на ден).

Относно процедурата

Макар че по-известната реакция е Комисията да предложи финансова санкция (едва) в случай на неизпълнение на решение на Съда,  с нововъведение от Договора от Лисабон (чл.260, нов параграф 3 ДФЕС)  се предвижда следното: „Когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава  не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава  да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на Европейския съюз.“

Както се посочва и в SEC(2010) 1371 окончателен, този параграф създава изцяло нов инструмент. Комисията може да предложи на Съда на Европейския съюз  още от момента на подаване на иска си за установяване на неизпълнение на задължение по силата на член 258 ДФЕС  да наложи заплащането на еднократно платимата сума или на периодичната имуществена санкция със същото решение, с което се установява неизпълнението от страна на държава-членка на задължението ѝ да съобщи за мерки за транспонирането на директива, приета съгласно законодателната процедура.

Комисията може да използва новата възможност  „ако счете  за уместно“ – какъвто очевидно е нашият случай.

Комисията вече е прилагала чл.260, параграф 3 ДФЕС по отношение на България – по дело С-203/13 искането на ЕК е Съдът освен отстраняване на допуснатите нарушения в законодателство, да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС и имуществена санкция в размер на 8448 евро на ден за всяка частично транспонирана директива  в областта на енергетиката.  Комисията  впоследствие е оттеглила иска си в резултат на поведението на Република България, която е предприела необходимите за изпълнение на задълженията си мерки едва след предявяването на иска.

По същество

Очаква въвеждане  Директива относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС)

Директивата  има за цел да подобри начина, по който се управляват всички организации за колективно управление чрез създаване на общи стандарти за управление, прозрачност и финансова дисциплина. С нея също така се определят общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Директивата относно колективното управление на правата е важна част от законодателството за авторското право в Европа. Всички организации за колективно управление трябва да подобрят своите стандарти за управление и за прозрачност.

В Румъния според ЕК има неправилно прилагане – законодателството на ЕС предвижда, че авторите могат да разрешават или забраняват разгласяването пред публика на своите произведения, но в Румъния авторите нямат друг избор, освен да оставят управлението на своето право на публично разгласяване на музикални произведения на организация за колективно управление. Това води до лишаване от изключителното авторско право на публично разгласяване, което, по мнението на Комисията, не е оправдано по смисъла на правото на ЕС.  Другите три държави, вкл. България,  не са уведомили ЕК за транспониране.

Рискът от санкция и необходимостта от експедитивност не намалява изискванията към националния законодателен процес за обоснованост, балансираност, съобразяване на различните интереси. Става дума за стандарти за прозрачност на организациите за колективно управление – и това прави националната мярка особено важна.

Събщение за медиите

Tagged

Права върху снимка

Маймуната Наруто си прави селфи с фотоапарата на британския фотограф Дейвид Слейтър. На кого са правата върху снимката? На този, който натиска бутона? На Наруто? На Брадли Купър, който заснема с апарата на Дедженерис  група  кинозвезди в нощта на Оскарите?

На Наруто, на фотографа – или снимката е в публичния домейн?

Naruto

За всяка от трите опции  има субект с интерес:  Дружеството за защита на животните,  Дейвид Слейтър и Уикипедия.

Слейтър постига извънсъдебно споразумение с дружеството, сега се очаква и дело с Уикипедия. Именно по този повод вчера е излязла интересна публикация с позоваване на практиката на Съда на ЕС: фотографията е повече от натискане на бутон  – снимката   може да има характера на художествено произведение по смисъла  на закона за авторското право, ако задачата оставя  достатъчно пространство за индивидуално творческо решение – вж делото C‑145/10 Painer:

88      Както следва от съображение 17 от Директива 93/98, дадено интелектуално творение е собствено авторско интелектуално творение, когато то отразява личността на автора.

89      Такъв е обаче случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, точка 98).

90      Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.

91      На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.

92      Чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може по този начин да остави своя „индивидуален отпечатък“ върху създаденото произведение.

93      Следователно, когато става въпрос за портретна снимка, свободата, с която разполага авторът, за да упражни своите творчески способности, не би била задължително ограничена или несъществуваща.

94      С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на член 6 от Директива 93/98 портретна снимка може да бъде закриляна от авторско право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че такава фотография е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.

И още една публикация отново с позоваване на решенията Пайнер и Инфопак  на Съда на ЕС

Tagged ,

Линкинг: Playboy съди BoingBoing

Playboy Entertainment Group съди BoingBoing – блог с публикации по разнообразни въпроси, свързани с културата и технологиите. Делото е   по повод връзка към колекция от изображения. Според Playboy който отразява една колекция по магически начин носи отговорност за използването на изображенията, пише techdirt.comBoingBoing не разпространява  файловете, не ги хоства и не ги копира, сайтът просто съобщава за съществуването им (и казва хубави неща за тях).

Очаква се ново решение за линкинг,  междувременно Playboy участва в  дело за линкинг  пред Съда на ЕС – C-160/15, GS Media BV v. Sanoma Media – където според решението

за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

вж  и тук

Tagged ,

Съд на ЕС: кой може да води дела срещу Фейсбук

Г‑н Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems ни е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.

Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Г‑н Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.

Статусът му на потребител  се оспорва. Австрийският Върховен съд пита Съда на ЕС:

  1. Ако Schrems вече е професионалист, отпада ли статусът му на потребител?
  2. И ако  е потребител на собствено основание, така ли  е  и по отношение на исковете, с които предявява прехвърлени права на други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки и/или в трети страни?

В представеното на 14 ноември 2017 заключение на ГА Бобек по дело  C‑498/16 Maximilian Schrems срещу Facebook Ireland Limited  се обсъжда трудността при двоичната квалификация да-неличният профил във Facebook може да се използва и за самопредставяне с професионално въздействие или цел: “Всяко лице може да поства информация за своите професионални постижения и дейности от (квази)професионално естество и да ги споделя с общност от „приятели“. Професионалното съдържание под формата на съобщаване на публични изказвания или публикации може дори да стане преобладаващо и да бъде споделяно с широки общности от „приятели“, „приятели на приятели“ или да стане изцяло „публично“.”

47.      Такъв е случаят не само с музикалните изпълнители, футболните играчи, политиците и обществените дейци, а също и с представителите на академичните среди и някои други професии. Да си представим професор по физика с многостранни интереси, който първоначално регистрира свой профил във Facebook, за да споделя само лични снимки с приятели. Постепенно обаче започва да публикува постове и за новото си изследване. Публикува информация за своите нови статии, лекции и други публични изяви. Освен това е запален по готварството и фотографията и качва редица рецепти онлайн, заедно със снимки от местата на проведени конференции по цял свят. Някои от тези снимки, които имат артистична стойност, се предлагат за продажба. Към всичко това се прибавят снимки на любимите му котки и остроумни коментари на политическото (текущо) положение, като последните коментари често се подемат от медиите и водят до покани за разговори и интервюта из цяла Европа.

48.      Според мен такова ползване не придава професионален или търговски характер на профил във Facebook. На практика естеството на социалната мрежа, чийто замисъл е да насърчава личностното развитие и общуването, почти неизбежно може да доведе до положение, при което професионалният свят на лицето навлиза в мрежата. Всички тези измерения обаче явно изразяват лицето и личността. Макар да е ясно, че по един или друг начин някои от тези примери на ползване допринасят за „самореклама“ и повишаване на професионалната репутация, те могат да постигнат това само в дългосрочен план. Те нямат за цел постигането на незабавен търговски ефект.

Заключението на Генералния адвокат Бобек:

Извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във Facebook, който се използва за лични цели.

Потребителят обаче  не може  едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители. 

Tagged ,

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия, приходите от реклама, казусът TV2 Danmark

I

Публикувано е решение по делото C‑649/15 P TV2/Danmark A/S  срещу Европейска комисия.

С жалбата си TV2/Danmark   иска частична отмяна на решението на Общия съд, с което той отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама  са държавни помощи  и  отхвърля жалбата му в останалата ѝ част.

Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Обществена услуга по разпространение на радио- и телевизионни програми — Мерки, взети от датските органи за датския радио- и телевизионен оператор TV2/Danmark — Понятие за помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка — Решение Altmark

TV2/Danmark е втората обществена телевизия в Дания. Дейността на обществената телевизия  се финансира от  такса, плащана от всички телевизионни зрители в Дания,  и от рекламна дейност.

В резултат на жалба, подадена  от SBS Broadcasting, ЕК анализира финансирането и приема, че това са държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар  – с изключение на една сума, която представлява свръхкомпенсация.

Срещу решението на ЕК постъпват четири жалби. Общият съд отменя посоченото решение. Комисията преразглежда въпросните мерки. Тя запазва позицията си относно квалификацията на разглежданите мерки като „държавни помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и приема, че приходите от реклама  представляват ресурси на държавата.

И второто решение на ЕК се обжалва. TV2/Danmark иска от Общия съд да отмени спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че:

–        всички разглеждани мерки представляват нови помощи,

–        приходите от  такси, прехвърлени на регионалните станции на TV2/Danmark, представляват държавни помощи за TV2/Danmark,

–        приходите от реклама представляват държавни помощи за TV2/Danmark.

Общият съд отменя спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама представляват държавни помощи, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

TV2/Danmark обжалва.

Жалбата  е отхвърлена в нейната цялост,  пълният текст на решението

II

В отделно решение Съдът се произнася и по дело C‑656/15 P   , в което Комисията иска от Съда  да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която е отменено   решението на Комисията, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи

Според ЕК:

Общият съд е тълкувал неправилно понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.  Комисията поддържа, че тъй като TV2 Reklame е публично дружество, чийто единствен акционер е датската държава, това дружество е изцяло под контрола и на разположение на последната, така че средствата му е трябвало да се считат за ресурси на държава членка по смисъла на тази разпоредба. По-конкретно Комисията твърди, че произходът на съответните ресурси не е релевантен за такава квалификация и че първоначално частният характер на тези ресурси не отнема характера им на ресурси на държавата членка.

Според решението:

40      Съгласно постоянната практика на Съда, за да бъде квалифицирана дадена мярка като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да са изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия.

41      Посочената разпоредба предвижда четири условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да може да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на ползващия се от нея. Четвърто, тя трябва да нарушава или да създава опасност от нарушаване на конкуренцията (вж. решение  Altmark Trans и др.)

45      Всъщност правото на Съюза не може да допусне правилата в областта на държавните помощи да бъдат заобикаляни единствено със създаването на самостоятелни институции, отговарящи за разпределянето на помощите.

46      Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, като е без значение дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като „държавни ресурси“

47      Следователно, при положение че ресурсите на публичните предприятия попадат под контрола на държавата, така че са на нейно разположение, тези ресурси се обхващат от понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност посредством упражняването на своето доминиращо влияние върху тези предприятия държавата е напълно в състояние да насочи използването на техните средства, за да финансира евентуално специфични предимства в полза на други предприятия

52      Вследствие на това въпросните приходи се намират под публичен контрол и на разположение на държавата, която може да взема решения относно тяхното разпределяне.

53      При това положение съгласно припомнената в точки 43—48 от настоящото решение практика на Съда, разглежданите приходи представляват „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

54      Следователно, като е приел, че приходите от продажбата от TV2 Reklame на рекламните блокове на TV2/Danmark и са преведени на последното посредством фонд TV2, не представляват ресурси на държава членка, поради което Комисията неправилно ги е квалифицирала като „държавна помощ“, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

63      Впрочем, както вече бе отбелязано, настоящото дело се отнася до публични предприятия, в случая TV2 Reklame и фонд TV2, създадени, притежавани и упълномощени от датската държава, за да управляват приходите от продажбата на рекламните блокове на друго публично предприятие, а именно TV2/Danmark, така че тези приходи се намират под контрола и на разположение на датската държава.

По изложените съображения Съдът (първи състав) отменя решението на Общия съд TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, EU:T:2015:684), в частта му, в която е отменено Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark, в частта, в която Европейската комисия е приела, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи.

III

По дело C‑657/15 P  с предмет жалба на Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Уест Драйтън (Обединеното кралство) Съдът приема следното –

27      Според Viasat прехвърлянето на съответните средства чрез фонд TV2 не променя факта, че те са ресурси на държава членка, тъй като фонд TV2 също е публично предприятие, контролирано от датската държава.

28      Предвид тези обстоятелства Viasat счита, че настоящото дело се различава съществено от делата, по които са постановени решения от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), и от 5 март 2009 г., UTECA (C‑222/07, EU:C:2009:124), отнасящи се до случаи, при които съответните ресурси в нито един момент не са напускали частния сектор.

Съдът уважава първото основание, изтъкнато от Viasat,  в подкрепа на жалбата му.

*

За заключенията на ГА

На вниманието на всички, които имат намерение да се произнасят по реформата на финансирането на обществените медии.

Tagged