Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: унгарският закон, наложил задължения за неправителствените организации с чуждестранна подкрепа, е в нарушение на правото на ЕС

Стана известно решението по дело C‑78/18 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, предявен на основание член 258 ДФЕС на 6 февруари 2018 г.,  Европейска комисия срещу Унгария.

Комисията е подпомагана от Швеция.

Европейската комисия е предявила пред Съда иск за установяване, че Унгария — като е приела разпоредбите от Кülföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина, наричан по-нататък „Законът за прозрачността“), с които налага задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, получаващи пряко или непряко чуждестранна подкрепа над определен праг, и с които предвижда възможност за прилагане на санкции на неспазващите тези задължения организации — е въвела дискриминационни, ненужни и необосновани ограничения за чуждестранните дарения за организации на гражданското общество и е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

Както е посочено в преамбюла на закона, Унгария смята, че „подкрепата, предоставяна от неизвестни чуждестранни източници [на организациите на гражданското общество], би могла да бъде използвана от чуждестранни групи с определени интереси, за да прокарват — чрез общественото влияние на тези организации — собствените си интереси, вместо да преследват общите цели в социалния и политическия живот на Унгария“ и че подкрепата „би могла да застраши политическите и икономическите интереси на страната, както и независимото функциониране на законоустановените институции“.

Ако ви напомня нещо – да, тази аргументация е взета на въоръжение и тук.

 По силата на закона организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати  декларация до съда ( „регистърният съд“) и да предостави определени данни, след което съдът   вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

След това организацията е длъжна да  се  означи   на страницата си за достъп, публикациите си и други печатни произведения като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

Комисията изпраща на Унгария официално уведомително писмо, че като е приела Закона за прозрачността, не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата, след това – мотивирано становище и след това подава иск.

Комисията:

  • Законът за прозрачността ограничава свободата на движение на капитали, тъй като уредбата му на движенията на капитали между, от една страна, Унгария, и от друга страна, останалите държави членки и трети страни, води до непряка дискриминация.
  • Законът предвижда поредица от задължения, които могат да възпрат не само организациите на гражданското общество, които са установени в Унгария, но и физическите и юридическите лица, които могат да им предоставят финансова подкрепа,  да упражнят гарантираната им с член 63 ДФЕС свобода на движение. Всъщност предвидените задължения за съответните организации да се регистрират с обозначението „организации, получаващи чуждестранна подкрепа“ и систематично да се представят като такива, имат възспиращо действие.

Унгария оспорва.

Съдът:

По чл. 63 ДФЕС

  • законът има трансгранично измерение,
  • налагат се редица специфични задължения,
  • при неизпълнение на посочените задължения сдруженията и фондациите подлежат на редица санкции и има възможност за прекратяване по искане на прокурора,
  • този режим предполага формалности и допълнителни административни тежести за разглежданите сдружения и фондации само поради факта че предоставяната им подкрепа е „чуждестранна“.

Тази разлика в третирането в зависимост от това дали разглежданата финансова подкрепа е с произход от страната или е „чуждестранна“, а следователно и в зависимост от мястото, където пребивава или където е седалището на предоставящите я физически или юридически лица, представлява обаче непряка дискриминация на основание гражданство (62).

Ограничение на свободата на движение на капитали, забранено от член 63 ДФЕС.

Макар и легитимна, целта за увеличаване на прозрачността на финансирането на сдружения не може да обоснове законодателство на държава членка, основано на принципна и прилагана без разлика презумпция, че всяка финансова подкрепа от физическо или юридическо лице, установено в друга държава членка или в трета страна, и всяка получаваща такава подкрепа организация на гражданското общество сами по себе си могат да застрашат политическите и икономическите интереси на първата посочена държава членка и необезпокояваното функциониране на нейните институции. (86)

По чл. 7, 8 и 12 от Хартата

Първо, ограничава се  защитеното с член 12, параграф 1 от Хартата право на свободно сдружаване.

Второ, разпоредби, които налагат или допускат физически лица да съобщават свои лични данни, като например име, местопребиваване или финансови средства, на публичен орган, трябва да се квалифицират — при липсата на съгласие от страна на тези физически лица и независимо от последващото използване на разглежданите данни — като намеса в личния живот, а следователно и като ограничение на правото, гарантирано с член 7 от Хартата, без при това да се засяга възможността тези разпоредби да бъдат обосновани. Същото се отнася и за разпоредбите, които предвиждат публично огласяване на такива данни (126)

Вярно е наистина, както отбелязва и Унгария, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека гражданите имат право да бъдат информирани, като това им право при определени обстоятелства може да обхване дори и аспекти от личния живот на обществени личности, като например на политиците, които не могат да искат да имат същата защита на личния живот като на частните лица (ЕСПЧ, 24 юни 2004 г., Von Hannover с/у Германия, CE:ECHR:2004:0624JUD005932000, § 64, и ЕСПЧ, 7 февруари 2012 г., Von Hannover с/у Германия (n° 2), CE:ECHR:2012:0207JUD004066008, § 110). (129)

Но ЕСПЧ е дал стриктно определение на понятието за публична личност и отникъде не следва, че засегнатите лица са публични личности. Ето защо  задълженията за деклариране и оповестяване по Закона за прозрачността ограничават правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 7 от Хартата и правото на защита на личните данни по член 8, параграф 1 от Хартата.

 С оглед на изложените съображения следва да се констатира, че като е приела разпоредбите от Закона за прозрачността, посочени в точка 65 от настоящото решение, и като е наложила с тях задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, които пряко или непряко получават чуждестранна подкрепа над определен праг, както и като е предвидила с тези разпоредби възможност за налагане на санкции на организациите, които не спазват посочените задължения, Унгария е въвела дискриминационни и необосновани ограничения по отношение на чуждестранните дарения за организации на гражданското общество в нарушение на задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата.

Tagged

Съд на ЕС: Данък върху рекламата

На 3 март 2020 година Съдът на ЕС оповести решение по дело C‑482/18с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело Google Ireland Limited срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария).

Накратко, делото се отнася до това, какви са задълженията на Google към една национална данъчна администрация, ако в тази държава се предвижда данък върху рекламата.

Запитването е отправено в рамките на спор между Google Ireland Limited, установено в Ирландия дружество, и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария) по повод на решения, с които тази администрация е наложила на това дружество редица глоби за това, че е нарушило задължението за регистрация, предвидено в унгарското законодателство в тежест на лицата, упражняващи дейност, която подлежи на облагане с данък върху рекламата.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 7/B и 7/D от Закона за данъка върху рекламата са съвместими с член 56 ДФЕС и с принципа за недопускане на дискриминация:

„1)      Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 [ДФЕС] и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне общо до 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?

2)      Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?

3)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, [само] с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, изпълнението на задължението за регистрация не е автоматично, а става чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?

4)      При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?

5)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и изпълняемо от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?

Съдът

1)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която налага на установените в друга държава членка доставчици на рекламни услуги задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, докато доставчиците на такива услуги, установени в държавата членка на облагане, са освободени от това задължение с мотива, че имат задължения за деклариране или регистрация за целите на облагането им с какъвто и да било друг данък, приложим на територията на посочената държава членка.

2)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, с която на установените в друга държава членка доставчици на услуги, които не са изпълнили задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, се налага, в рамките на няколко дни, поредица от глоби, чийто размер, считано от втората глоба, се утроява спрямо размера на предходната глоба при всяко ново констатиране на неизпълнението на това задължение и достига до сборен размер от няколко милиона евро, без компетентният орган, преди приемането на решението, определящо окончателно сборния размер на тези глоби, да е предоставил на тези доставчици необходимото време, за да изпълнят задълженията си, да им е дал възможност да изразят своето становище и самият той да е разгледал тежестта на нарушението, докато размерът на глобата, която се налага на доставчик, установен в държавата членка на облагане, пропуснал да изпълни подобно задължение за регистрация или деклариране в нарушение на общите разпоредби на националното данъчно законодателство, е значително по-нисък и не се увеличава в случай на продължено неспазване на такова задължение нито в същите пропорции, нито непременно в толкова кратки срокове.

 

Tagged

Съд на ЕС: въздушен транспорт: обезщетяване

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑832/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) с акт от 20 декември 2018 г., постъпил в Съда от 21 декември 2018 г., в рамките на производство по дело A и др. срещу  Finnair Oyj.

Вярно, не е медийно право, но го съобщавам заради хубавите времена, в които хората летят, без да има затворени граници и летища, и скоро дано пак да е така.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004  относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Жалбоподателите   са направили резервация за директен полет на Finnair от Хелзинки (Финландия) до Сингапур. Полетът е отменен поради  технически проблем. Пътниците са премаршрутирани през Китай и полетът закъснява със седем часа.

Пътниците предявяват иск срещу Finnair за обезщетение 600 EUR, заедно с лихвите, поради отмяната на първоначалния полет Хелзинки—Сингапур. Освен това те искат Finnair да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 600 EUR, заедно с лихвите, поради закъснението с повече от три часа на полета Хелзинки—Чунцин—Сингапур, с който са премаршрутирани.

Това е и предмет на спора.

Съдът:  да, може да искат и второто обезщетение:

  • въздушен пътник, получил обезщетение поради отмяната на полет и приел предложение за премаршрутиране с друг полет, може да иска обезщетение заради закъснението на полета, с който е премаршрутиран, когато това закъснение е с толкова часа, че дава право на обезщетение, и изпълнилият този полет въздушен превозвач е същият, който е трябвало да изпълни отменения полет.
  •  въздушният превозвач не може да се позове на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, свързани с неизправността на така наречена част „on condition“, а именно част, която се заменя с нова само при неизправност на старата, включително когато превозвачът постоянно държи на разположение резервна част, освен ако — като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така — подобна неизправност е събитие, което поради естеството или произхода си не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол, като се има предвид обаче, че доколкото поначало е неразривно свързана със системата на работа на самолета, тази неизправност не трябва да се смята за такова събитие.

 

Tagged

Съд на ЕС: запазване и достъп до трафични данни

Стана известно заключението на Генералния адвокат PITRUZZELLA,  представено на 21 януари 2020 година  по дело  C‑746/18 H. K. срещу Prokuratuur  по преюдициално запитване, отправено от Riigikohus (Върховен съд, Естония).

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу H. K.,  извършила няколко кражби, използвала  банкова карта, принадлежаща на друго лице, и   извършила действия на насилие спрямо участващо в съдебно производство лице.   Протоколите, въз основа на които се установява извършването на тези престъпления, са изготвени по-специално въз основа на лични данни, създадени при доставката на електронни съобщителни услуги. Riigikohus (Върховен съд, Естония) изразява съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на условията, при които разследващите органи са имали достъп до тези данни. На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали Prokuratuur (прокуратура, Естония)  представлява „независима“  структура по смисъла на решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др.

Преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?

2)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?

3)      Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?“.

Заключението

Националната правна уредба, с която на компетентните национални органи се предоставя достъп до запазените данни, трябва да има достатъчно ограничен обхват, за да не може подобен достъп да се отнася до голям брой лица, и дори до всички лица и всички електронни съобщителни средства, както и до всички запазени данни. Следователно Съдът изтъква критерия за връзката между засегнатите лица и преследваната цел. [62]

Съдът установява условията, на които трябва да отговаря всеки достъп на компетентните национални органи до запазените данни:

  • в неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура“ Решението на тази юрисдикция или на тази структура трябва да се постановява „след мотивирана молба на тези органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления“
  • „компетентните национални органи, на които е предоставен достъп до запазените данни, да уведомят за това засегнатите лица в рамките на приложимите национални производства веднага щом това вече не може да попречи на водените от тези органи разследвания“
  • държавите членки трябва да приемат правила за сигурност и защита на запазените данни от доставчиците на електронни съобщителни услуги, за да се избегнат злоупотреби и всякакъв незаконен достъп до данните

Данните, до които разследващият орган е имал достъп,  позволяват откриване и идентифициране на местоположението на източника и на адресата на телефонна връзка, осъществена чрез фиксиран или мобилен телефон на дадено лице, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство. Тези данни са предавани на разследващия орган за периоди от един ден, от един месец и от почти една година.

Преценката на степента на намеса в основните права, до която води достъпът на компетентните национални органи до запазените лични данни, произтича от конкретно проучване на специфичните обстоятелства във всеки отделен случай.  Ако случаят е такъв, намесата би трябвало да се квалифицира като „тежка“ по смисъла на практиката на Съда и следователно в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления може да бъде обоснована само от цел за борба с престъпността, която също трябва да е квалифицирана като „тежка“.

Предлагам на Съда да постанови, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че сред критериите, които позволяват да се прецени тежестта на намесата в основните права, каквато представлява достъпът на компетентните национални органи до лични данни, които съгласно национална правна уредба доставчиците на електронни съобщителни услуги са длъжни да запазват, са категориите засегнати данни и продължителността на периода, за който е поискан този достъп. Запитващата юрисдикция следва да прецени в зависимост от тежестта на намесата дали посоченият достъп е строго необходим за постигане на целта да се гарантира предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления. [97]

Изискването достъпът на компетентните национални органи до запазените данни да подлежи на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, не е изпълнено, когато национална правна уредба предвижда, че такъв контрол се извършва от прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване, като едновременно с това може да представлява държавното обвинение в съдебното производство. [129]

 

Tagged

Съд на ЕС: Необоснована намеса в основните права, защитени с Хартата

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат по  Дело C‑78/18 Европейска комисия срещу Унгария (Прозрачност при сдружаването).

По иск на Комисията Съдът трябва да прецени дали Унгария е нарушила задълженията си съгласно член 63 ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), като със закон  е предвидила някои ограничения по отношение на произхождащите от чужбина дарения в полза на т.нар. „организации на гражданското общество“.

Става дума за закон, създаващ ограничения за оранизации на гражданското общество,  получаващи “чуждестранна подкрепа” – Организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати   декларация до компетентния съд по своето седалище  и да предостави определени данни.   Регистърният съд  вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

Комисията и шведското правителство твърдят, че посочените от унгарското правителство съображения, свързани с обществения ред и прозрачността, също не оправдават законодателство, което: а) заклеймява организациите, получаващи чуждестранна подкрепа (не всички, тъй като без обективна причина се изключват някои организации като например спортните или религиозните), и б) изхожда от принципа, че дейностите, за които се ползва тази подкрепа, са незаконосъобразни. [52]

Унгарското правителство твърди, че Закон № LXXVI от 2017 г. целял:

–        Да увеличи прозрачността на организациите на гражданското общество предвид нарастващото им влияние при формирането на общественото мнение и в обществения живот. Далеч от идеята да се засяга функционирането им, законодателят искал да ги признае и стимулира, стига да се развиват при спазване на законността. В този ред на мисли те се ползвали от по-благоприятно третиране от политическите партии, които не могат да получават подкрепа от чужбина.

–        Да допринесе за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. [63]

Според унгарското правителство Закон № LXXVI от 2017 г. не ограничава материалноправното съдържание на свободата на сдружаване, а съобразявайки се с него, урежда упражняването на тази свобода. Задълженията за регистриране и оповестяване се ограничавали до разкриването на неутрално обстоятелство (получаването от чужбина на финансова подкрепа с определено значение), без да е налице твърденият от Комисията възпиращ и заклеймяващ ефект. [69]

Генералният адвокат:

Би трябвало да се преодолее делението на „нарушения на член 63 ДФЕС“, от една страна, и „нарушения на основните права по повод на ограничение на член 63 ДФЕС, допустимо съгласно Договорите“, от друга страна. [98]

Ето защо следва да се изясни:

  •  дали това законодателство има за предмет движение на капитали и при утвърдителен отговор — под какви условия се поставя това движение,
  • ако се установи, че законодателството действително поставя условия за определено движение на капитали, дали наложените изисквания представляват нарушение на посочените от Комисията основни права, в който случай те биха съставлявали ограничение на свободата, гарантирана с член 63 ДФЕС,
  • накрая, дали това ограничение може да бъде оправдано съгласно правото на Съюза, което би попречило то да се определи като необосновано и следователно би било изключено наличието на твърдяното от Комисията нарушение. [104]

Макар да не пречи на създаването на такива субекти, нито да ограничава възможността им за самоорганизация, посоченият закон влияе неблагоприятно на възможностите им за финансиране, което предполага засягане на тяхната жизнеспособност и оцеляване със следващите от това пречки за постигането на социалните им цели. [120]

Комисията изтъква заклеймяващия ефект на задължението за организациите, ползващи се от произхождащи отвън дарения, да се обозначат като „организация, получаваща чуждестранна подкрепа“. Именно такъв ефект се постига, след като самият Закон № LXXVI от 2017 г. ясно подчертава в преамбюла си потенциалните негативни конотации, свързани с тези дарения, които биха могли да застрашат политическите и икономическите интереси на държавата. По този начин най-малкото се създава общо подозрение по отношение на дарителите, което е достатъчно да откаже някои (или много) от тях да участват във финансирането на организациите на гражданското общество. [123]

Намеса, която надхвърля необходимото

Закон № LXXVI от 2017 г. задължава съответните субекти да посочат пред регистърния си съд размера на дарението, произхождащо от чужбина, както и името/наименованието, града и държавата на дарителя, независимо дали последният е физическо или юридическо лице. Достъпът до регистъра, в който се вписват тези данни, е свободен. [126]

Задължението, наложено със Закон № LXXVI от 2017 г., означава, че името на дарителя (което, настоявам, само по себе си е достатъчно за идентифицирането му)  ще бъде неразривно свързано с факта на дарение, извършено в полза на определена организация. Тази връзка сама по себе си свидетелства за близост с тази организация, която близост може да допринесе за определянето на идеологическия профил на дарителя в най-широкия смисъл на понятието .[ 132]

Следователно публикуването в публично достъпен регистър както на името на физическите лица, правещи от чужбина дарения на установени в Унгария организации, така и на размера на посочените дарения, означава намеса в техния личен живот, що се отнася до обработването на личните им данни. [134]

Освен това, понеже, както вече обясних, публикуваните данни (име и дарение) позволяват определянето на идеологическия профил на дарителите, последните може да се окажат разубедени или поне демотивирани да допринасят за издръжката на гражданската организация, с която желаят да си сътрудничат, упражнявайки по този начин свободата си на сдружаване. [135]

Оповестяването на тези данни представлява намеса не само в правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, но също така и в свободата на сдружаване, тъй като възпиращият му ефект може да повлияе на финансовото положение на организациите на гражданското общество и следователно на възможността им да извършват дейностите си [136]

Дори да беше доказана (quod non) връзката между спорните мерки и борбата срещу изпирането на пари, задължението за оповестяване по общ и недиференциран начин на тази информация, включително преди тя да бъде проверена от органите, натоварени да следят дали са налице признаци за изпиране на пари, според мен надхвърля строго необходимото за оправдаване на тази намеса.[147]

Позоваването на прозрачността не оправдава оповестяването на лични данни на лицата, допринасящи с даренията си за финансирането на съответните субекти.[156]

Освен че са недостатъчни и със спорна ефективност, разглежданите мерки са непропорционални.[157]

Ако целта е да се контролират източниците на неправомерно финансиране, Комисията посочва например въвеждането на задължения за уведомяване и за надзор по отношение на подозрителните трансакции, свързани с високорискови държави. Смятам, че именно в тази област могат да се очакват най-добри резултати от ефективни действия на публичните органи.[165]

За сметка на това ми се струва невъзможно да се замени с алтернативна мярка изискването за регистриране и оповестяване на имената на физическите лица, извършващи дарения на избраните от тях организации, имайки предвид естеството му на крайна намеса в сферата на личния живот, гарантирана от Хартата.[166]

По изложените съображения предлагам на Съда да уважи иска на Комисията и да  приеме, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС поради нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата, доколкото с a külföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина) се въвеждат необосновани ограничения по отношение на даренията с произход от чужбина в полза на някои сдружения и фондации, установени в Унгария.

 *

Заключението съдържа разсъждения, освен другото,  по много актуалния въпрос за балансиране на права, в случая на прозрачността относно финансирането и защитата на личните данни на лицата, осъществили даренията (148 и сл.)

 

Tagged

Съд на ЕС: може да се разпореди на доставчик на хостинг да заличава или блокира достъпа до съдържание в глобален мащаб

На 3 октомври 2019  стана известно решението на Съда на Е С по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Прессъобщение на Съда на ЕС

Правото на Съюза допуска да се разпореди на доставчик на хостинг услуги като Фейсбук да премахва коментари, които са дословно идентични, а при определени условия—и смислово равностойни на вече обявен за незаконен коментар.

Правото на Съюза също така допуска разпореждането да има действие в световен мащаб в рамките на релевантното право.

 

Фактите

Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените). Facebook Ireland е оператор на глобална платформа.  Ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.

 Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред съд във Виена, Австрия, който задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара.

Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Преюдициално запитване

В по-нататъшното производство по спора върховният съд на Австрия задава следните въпроси

1)      Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

–        в целия свят,

–        в съответната държава членка,

–        на съответния ползвател в целия свят,

–        на съответния ползвател в съответната държава членка?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?

3)      Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Генералният адвокат предлага да се отговори, че  член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Съдът

Facebook Ireland доставя хостинг услуги по смисъла на член 14 от Директива 2000/31 (Директива за електронната търговия, ДЕТ).

Член 14, параграф 1 ДЕТ освобождава от отговорност доставчика на хостинг услуги, когато същият отговаря на едно от двете изброени в тази разпоредба условия, а именно да няма сведения за незаконната дейност или информация или да действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до тази информация веднага щом получи такива сведения.

От член 14, параграф 3 във връзка със съображение 45 от Директива 2000/31 също така следва, че това освобождаване от отговорност не засяга възможността на националните съдебни и административни органи да изискват от доставчика на хостинг услуги да прекрати или предотврати нарушение, включително като премахне незаконната информация или блокира достъпа до нея.

Това означава, че спрямо доставчика на хостинг услуги може да се издават разпореждания на основание на националното право на държава членка дори той да не носи отговорност.

Член 15, параграф 1 наистина забранява на държавите членки да налагат на доставчиците на хостинг услуги общо задължение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, или общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност, но както следва от съображение 47 от Директивата, тази забрана не се отнася за задълженията за контрол,  които са приложими към конкретен случай.  Както в случая – по отношение на точно определена информация, обявена от съда за незаконна. 34-35

Законосъобразно е компетентният съд да може да задължи този доставчик да блокира достъпа до съхраняваната информация, чието съдържание е дословно идентично на по-рано обявеното за незаконно, или да отстранява тази информация, независимо по чия молба я съхранява. Особено като се има предвид тази дословна идентичност на съответната информация обаче, издаваното за целта разпореждане не може да се разглежда като създаващо за доставчика задължение да контролира общо информацията, която съхранява, нито общо задължение да търси активно факти или обстоятелства за незаконна дейност по смисъла на член 15, параграф 1 ДЕТ.  37

ДЕТ не предвижда  никакво, в частност не и териториално, ограничение на обхвата на мерките, които държавите членки имат право да приемат в съответствие с Директивата. Следователно ДЕТ допуска въпросните разпоредителни мерки да пораждат действие в световен мащаб. 49-50

Решението

ДЕТ допуска съдилищата на държава членка да могат:

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.

Първи коментари

Решението е удар за компанията Facebook, която твърди, че такава стъпка би навредила на свободата на изразяване, както и че една страна или регион не трябва да бъде в състояние да изнася своите закони по света, пише Politico. “Това решение поражда критични въпроси около свободата на изразяване и на ролята, която интернет компаниите трябва да изпълняват за наблюдение, оценка и заличаване на съдържание”,  се казва в изявление на FB. “Надяваме се, че съдилищата  ограничават изразяването с мерки, които са пропорционални, за да не се налага възпиращ ефект върху свободата на словото.”

NYT

Tagged

Съд на ЕС: жалба на Полша срещу филтрирането

От Twitter преди време разбрахме, че Полша внася жалба в съда на ЕС  срещу разпоредби от  чл.13 / сега чл.17 – от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Сега вече можем и да прочетем какво точно иска Полша от Съда на ЕС – от страницата на Съда:

Жалба, подадена на 24 май 2019 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

(Дело C-401/19)

Жалбоподател: Република Полша

Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 , и

да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

Основания и основни доводи

Република Полша иска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92) и да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — Република Полша иска член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 да бъде отменен изцяло.

В подкрепа на искането си отмяна на обжалваните разпоредби от Директива 2019/790 Република Полша изтъква едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Република Полша по-специално твърди, че налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други защитени обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация (член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790) и налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се предотврати бъдещото качване на произведения или други защитени обекти, за които правоносителите са подали достатъчно обосновано уведомление за (член 17, параграф 4, буква в) in fine от Директива 2019/790), означава, че за да не им се търси отговорност доставчиците трябва да извършват предварителна автоматична проверка (филтриране) на съдържанието, споделено онлайн от потребителите, което съответно предполага да се въведат механизми за предварителен контрол. Такива механизми подкопават същността на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация и не отговарят на изискването за пропорционалност и абсолютната необходимост на ограничаването на това право.

____________

1 ОВ L 130, 2019 г., стр. 92.

 

Очакваме Съдът на ЕС    да  разгледа в дълбочина всички повдигнати  въпроси и да се произнесе по перспективата филтриране, за която привържениците на разпоредбата ни убеждаваха, че не била неизбежна.

 

 

 

Tagged

Съд на ЕС: Отговорността на платформите и Директивата за електронната търговия

От Twitter научаваме  за ново производство пред Съда на ЕС: по много интересния въпрос как отговорността на платформите се  съчетава с Директивата за електронната търговия.

Ето например рецитал 48 от Директива (ЕС) 1808/2018 (ревизията на медийната директива)  предвижда, че

(48) Предвид естеството на ангажираността на доставчиците със съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, тези подходящи мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост следва да бъдат свързани с организирането на съдържанието, а не със съдържанието като такова. Ето защо, изискванията във връзка с това, които са изложени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се прилагат, без да се засягат членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО, в които се предвижда освобождаване от отговорност за незаконна информация, която се пренася или се съхранява автоматично, непосредствено и временно, или се съхранява от определени доставчици на услугите на информационното общество. При предоставяне на обхванатите от членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО услуги тези изисквания следва също така да се прилагат, без да се засяга член 15 от посочената директива, който изключва налагането на тези доставчици на общи задължения за контрол на такава информация и за активно търсене на факти или обстоятелства, които указват на незаконна дейност, без обаче това да се отнася за задълженията за контрол в конкретни случаи, и по-специално без да се засягат разпореждания на национални органи в съответствие с националното право.

Въпросът е следният:

 

Обстоятелствата по делото са обяснени тук.

Документите ще се появят на сайта на съда тук.

Подобно дело С-682/18 тук.

Tagged

Съд на ЕС: sampling, цитиране, права на продуцентите на звукозаписи

На 29 юли 2019 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑476/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Pelham GmbH,  Moses Pelham,  Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО.

Запитването е отправено в рамките на спор на Pelham   с г‑н R. Hütter и г‑н F. Schneider-Esleben   по повод на използване в рамките на записа на музикалното заглавие „Nur mir“, на което композитори са г‑н Pelham и г‑н Haas, а продуцент дружеството Pelham, на ритмичен фрагмент с продължителност около две секунди, взет от записа на музикалната група Kraftwerk, чиито членове са Hütter и др. Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“.

Ще става дума за цитирането, предвидено в чл.5 в ограниченията по отношение на носителите на права:

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел

Преюдициалните въпроси

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2)      Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4)      Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6)      По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Съдът

Правото на интелектуална собственост трябва да се съизмери с останалите основни права, сред които е и свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата, която е част от свободата на изразяване, защитена в член 11 от Хартата и член 10, параграф 1 ЕКПЧ [34]

В този контекст следва да се отбележи, че техниката на „изготвяне на извадка“ (sampling), при която ползвателят най-често с помощта на електронно оборудване взема извадка от звукозапис и я използва при създаването на ново произведение, представлява форма на художествена изява, която попада в свободата на изкуствата, защитена от член 13 от Хартата. [35]

Да се приеме обаче, че извадка, взета от звукозапис и използвана в ново произведение в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид за целите на собствено художествено творчество, представлява „възпроизвеждане“ на този звукозапис по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/29, не само би било в разрез с обичайното значение на това понятие в говоримия език по смисъла на съдебната практика,  но и би нарушило изискването за справедлив баланс, припомнено в точка 32 от него.  [37]

Звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.[55]

За свободното използване: самостоятелно произведение, което е създадено чрез използване на чуждо произведение, може да се използва и употребява без разрешението на автора на използваното произведение. Тя уточнява, че такова „право на свободно използване“ само по себе си не представлява дерогация на правото на автора, а по-скоро очертава ограничение, присъщо на обхвата на предоставената с него защита, основаващо се на представата, че културното творчество е немислимо без опора върху предходни достижения на други автори.[56]

Ако въпреки изричната воля на законодателя на Съюза,  на всяка държава членка се позволи да въвежда дерогации от изключителните права на автора по членове 2—4 от Директива 2001/29, извън изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от нея, това би застрашило ефективността на хармонизацията на авторското и сродните му права, осъществена с тази директива, както и преследваната от нея цел за гарантиране на правната сигурност (решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 34 и 35). Действително, от съображение 31 от тази директива изрично следва, че съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права и поради това списъкът с изключенията и ограниченията, съдържащ се в член 5 от Директива 2001/29, има за цел да осигури неговото добро функциониране.[63]  Следователно държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива. [65]

За обхвата на понятието “цитати” : Що се отнася до обичайното значение на понятието „цитат“ в говоримия език, следва да се отбележи, че основни характеристики на цитата са използването на произведение, или по-общо на извадка от произведение, от ползвател, който не е негов автор, за онагледяване на определено твърдение, в защита на становище или за да се даде възможност за умозрително стълкновение на това произведение с твърденията на въпросния ползвател, като ползвателят на защитено произведение, който възнамерява да се ползва от изключението относно цитатите, при това положение трябва да има за цел да взаимодейства с въпросното произведение, както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение.  Когато създателят на ново музикално произведение използва звукова извадка (sample), взета от звукозапис и разпознаваема по време на слушането на това ново произведение, в зависимост от обстоятелствата използването на тази звукова извадка може да представлява „цитат“ . Но понятието „цитати“  не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.[71-74]

И накрая – по крайно интересния въпрос за взаимодействието на националното и наднационалното право: В това отношение трябва да се припомни, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, който е основна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, макар и конституционни, не би могло да накърни действието на правото на Съюза на територията на тази държава (решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 59).

 

Tagged ,

Съд на ЕС: отговорност на сайтовете, използване на бутона like

На 29 юли 2019 стана известно решение по дело   C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт:   бутон LIKE на Facebook.     Когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя/ лични данни се предават на Facebook –  без знанието на посетителя и без значение дали същият има профил в социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона LIKE.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Съдът

Съдът констатира, че FashionID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва,  след като данните са му предадени.

FashionID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland.

FashionID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на FashionID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на FashionID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID,к ойто като (съвместен)администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland,  трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването.

Съдът внася  уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни.

Когато физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните.

Когато обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

прессъобщението на Съда

заключението на Генералния адвокат

Tagged ,