Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: независимост на националните регулаторни органи

На 19 октомври 2016 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑424/15  с предмет преюдициално запитване, отправено в рамките на производство по дело Xabier Ormaetxea Garai,  Bernardo Lorenzo Almendros  срещу Administración del Estado, Испания.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2002/21/ЕО  относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕС. Според съображение 11 “в съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции, държавите членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен орган или органи [НРО], с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения.”

Това е известната хипотеза на отстраняване на членове на регулатор с институционална реформа. Съдът на ЕС вече се е произнасял  – вж. напр. по отношение на органа за защита на лични данни в Унгария – сега практиката се обогатява. Има смисъл да се познава – с превантивно значение, в България парламентът е прилагал тази техника за отстраняване на членове или на цели регулаторни органи (“смяна на институционален модел”) – без да е оказвана съпротива.

Според испанския закон предсрочно прекратяване на мандат на член на регулатор има в следните случаи:

a)      подаване на оставка,

b)      изтичане на мандата,

c)      последваща несъвместимост,

d)      осъждане за умишлено престъпление,

e)      трайна невъзможност да изпълняват задълженията си,

f)      отстраняване от длъжност по решение на правителството в случай на грубо нарушение на задължения, свързани с възложените им функции, или неизпълнение на задължения, свързани с несъвместимост, с конфликт на интереси или със задължение за дискретност. […]“.

Но новоприет закон предвижда, че създаването на Национална комисия в областта на пазарите и конкуренцията води до закриване на Националната комисия по конкуренция, на Comisión Nacional de Energía (Националната комисия по енергетика, Испания), на Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones (Комисия за  далекосъобщителни услуги, CMT), на Comisión Nacional del Sector Postal (Национална комисия за пощенския сектор, Испания), на Comité de Regulación Ferroviaria (Комитета за железопътно регулиране, Испания), на Comisión Nacional del Juego (Националната комисия по хазарта, Испания), на Comisión de Regulación Económica Aeroportuaria (Комисията за икономическо регулиране на летищната инфраструктура, Испания) и на Consejo Estatal de Medios Audiovisuales (Държавен съвет по аудиовизия, Испания).

Председателят и един член на СМТ обжалват предсрочното прекратяване на мандатите. Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Може ли [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на ефективната защита на общите интереси, която е в правомощията на националния регулаторен орган [в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги], създаването от националния законодател на регулаторен и надзорен орган в съответствие с институционален модел с неспециализиран характер, който обединява в един-единствен орган съществуващите до този момент контролни органи по-специално в областта на енергетиката, телекомуникациите и конкуренцията, е в съответствие с посочената директива?

2)      Трябва ли условията за „независимост“ на [НРО], на които се позовава член 3, параграфи 2 и 3а от [Рамковата директива], да бъдат аналогични на предвидените в член 28 от Директива [95/46] за националните контролни органи за защита на личните данни?

3)      Приложима ли е доктрината, съдържаща се в решение [на Съда] от 8 април 2014 г., [Комисия/Унгария (C‑288/12, EU:C:2014:237)], към случай, в който ръководителите на [НРО] са освободени от длъжност преди изтичането на мандата им въз основа на нова правна уредба, която създава надзорен орган, групиращ различни национални регулаторни органи в [различни] сектори […]? Може ли само поради влизането в сила на нов национален закон, а не поради последващо неизпълнение на условията, на които трябва да отговарят тези лица и които са установени предварително в националното законодателство, посоченото предсрочно освобождаване от длъжност да се счита за съвместимо с член 3, параграф 3а от [Рамковата директива]?“.

Съдът се произнася в следния смисъл:

1

Както и следва да се очаква, според Съда Рамковата директива допуска по принцип сливане на НРО по смисъла на тази директива с други национални регулаторни органи и образуването по този начин на един-единствен многосекторен регулаторен орган, при условие че при изпълнение на задачите, които Рамковата директива и специфичните директиви възлагат на НРО, този орган отговаря на условията за опит, независимост, безпристрастност и прозрачност, предвидени в Рамковата директива, и че решенията, които той взема, могат да бъдат обжалвани ефективно пред независим от заинтересованите лица орган.

Принципно може – но при определени условия, които следва да бъдат проверени.

2 и 3

Съдът обсъжда допустимо ли е само заради създаване на многосекторен регулатор (“само поради факта на институционална реформа, състояща се в сливане на НРО”) предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на досегашните секторни регулатори.

Не.

Съображение 13 от Директива 2009/140 гласи, че   следва да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи НРО, отговорен за ex ante регулиране на пазарите или за уреждане на спорове между предприятията, е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да нарушат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен, и че поради това следва изначално да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на НРО, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори.

Тази цел да се засили независимостта и безпристрастността на НРО би била  застрашена, ако само поради факта на институционална реформа о е позволено да се прекрати предсрочно и незабавно мандатът на един или на няколко членове на колективния орган, който ръководи въпросния НРО.  Действително, ако това бъде прието, рискът от незабавно уволнение на основание, различно от предварително установените в закона, пред който дори само един член на такъв колективен орган може да бъде изправен, би могъл да породи основателно съмнение в неутралността на съответния НРО и неговата неподатливост на външни фактори, и да накърни неговата независимост, безпристрастност и влияние.

Според Съда Рамковата директива не допуска само поради факта на институционална реформа, състояща се в сливане на национален регулаторен орган, отговорен за ex ante регулиране на пазарите или за уреждане на спорове между предприятия, с други национални регулаторни органи, за да се създаде многосекторен регулаторен орган, натоварен по-конкретно със задачите, възложени на националните регулаторни органи по смисъла на тази директива, изменена, председателят и член на колективния ръководен орган на слетия национален регулаторен орган да бъдат освободени от длъжност преди изтичането на техните мандати, при положение че не са предвидени правила, гарантиращи, че такова освобождаване от длъжност не накърнява тяхната независимост и безпристрастност.

Tagged

Съд на ЕС: IP-адресите като лични данни и тяхното регистриране и съхраняване

Стана известно решение на Съда на ЕС по  дело C‑582/14 с предмет преюдициално запитване, отправено   от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Patrick Breyer срещу Bundesrepublik Deutschland. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на   Директива 95/46/ЕО за личните данни.

Г‑н Breyer е ползвал няколко интернет сайта на германските федерални служби. При повечето от тези сайтове всички влизания се регистрират в ежедневни файлове с цел защита от атаки и осъществяване на наказателно преследване срещу „пиратите“. След действието на ползване на въпросните сайтове в тези файлове се съхраняват наименованието на ползвания сайт или файл, въведените думи в полетата за търсене, датата и часа на ползването, прехвърленото количество данни, съобщението дали ползването е било успешно и IP адресът на компютъра, от който е осъществено ползването.

Г‑н Breyer подава жалба до германските административни юрисдикции с предмет да се забрани на Федерална република Германия да съхранява лично или чрез трети лица, след действието на ползване на общодостъпните сайтове на онлайн медии на германските федерални служби, IP адреса на получаващата достъп хост система на г‑н Breyer. В първоинстанционното производство жалбата на г‑н Breyer е отхвърлена, той обжалва. Според въззивната юрисдикция динамичен IP адрес заедно с датата на действието на ползване, към която то се отнася, представляват лични данни, когато съответният ползвател на интернет сайт е разкрил самоличността си при ползването, защото администраторът на сайта може да идентифицира ползвателя, като засече името му с IP адреса на компютъра му. Тя осъжда Федерална република Германия да се въздържа от съхраняване лично или чрез трети лица на IP адреса, доколкото съхраняването не е необходимо за възстановяване на излъчването на електронната медия в случай на смущения.

Същевременно динамичните IP адреси на компютъра на г‑н Breyer, съхранени от Федерална република Германия в качеството ѝ на доставчик на онлайн медийни услуги,   не позволяват да се установи пряко самоличността на г‑н Breyer. Администраторите могат да идентифицират г‑н Breyer само ако доставчикът на интернет услуги им предаде информация относно самоличността на този ползвател. Квалифицирането на динамичните IP адреси   като лични данни според тази юрисдикция зависи от това дали лицето подлежи на идентификация.

При тези условия  Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) спира производството, за да отправи запитване към Съда на ЕС. Запитващата юрисдикция  уточнява, че доставчиците на онлайн медийни услуги могат да събират и използват лични данни на ползвател само доколкото това е необходимо

  • за да се даде възможност и се отчете използването на тези медии и
  • за да се гарантира сигурността и продължителността на доброто функциониране на сайтовете на онлайн медийните услуги, които са общодостъпни, позволявайки по-специално да се разпознаят информационните атаки, наречени „Denial-of-Service“, които целят да се блокира функционирането на тези сайтове чрез целенасочено и координирано претоварване на определени интернет сървъри с голям брой запитвания, и за да се води борба срещу тези атаки.

Въпросите:

„1)      Трябва ли член 2, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че адрес по интернет протокол (IP адрес), който се запазва от доставчик на [онлайн медийни] услуги при влизане в неговия интернет сайт, представлява за него лични данни и когато трето лице (в случая — доставчикът на услугата за достъп) разполага с допълнителната информация, необходима за идентифицирането на съответното лице?

2)      Допуска ли член 7, буква е) от [тази директива] разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът на [онлайн медийни] услуги може да събира и използва лични данни за ползвател без неговото съгласие само доколкото е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронна медия от съответния ползвател, и съгласно която целта за осигуряване на общата функционална способност на електронната медия не може да оправдае използването на данните след края на съответното действие на ползване?“.

Съдът:

1

Съдът е приел по същество, че IP адресите на ползвателите на интернет са защитени лични данни, тъй като позволяват точното идентифициране на тези ползватели – но когато събирането и идентифицирането на IP адресите на ползвателите на интернет се извършва от доставчиците на интернет услуги. В случая доставчикът на онлайн медийни услуги, а именно Федерална република Германия, запазва IP адресите на ползвателите на интернет сайт, до който този доставчик на услуги предоставя достъп, без ФРГ да разполага с допълнителната информация, необходима за да бъдат тези ползватели идентифицирани.

Освен това безспорно е, че IP адресите, на които се позовава запитващата юрисдикция, са „динамични“ IP адреси, а именно временни такива, които се предоставят при всяко свързване с интернет, като се заменят при последващо свързване, а не „статични“ IP адреси, които не се променят и позволяват постоянното идентифициране на устройството, свързано с мрежата. Динамичен IP адрес не представлява информация относно „идентифицирано физическо лице“, доколкото такъв адрес не разкрива пряко самоличността на физическото лице, собственик на компютъра, от който е ползван интернет сайт, нито тази на друго лице, което би могло да използва този компютър.

Следва обаче да се определи дали възможността за комбиниране на динамичен IP адрес с  допълнителна информация, притежавана от доставчика на интернет услуги, представлява средство, което би могло да бъде използвано разумно за идентифицирането на съответното лице.

По първия въпрос: динамичен IP адрес, запазен от доставчик на онлайн медийни услуги по повод на ползването от дадено лице на интернет сайт, до който този доставчик предоставя достъп, представлява по отношение на въпросния доставчик лични данни по смисъла на тази разпоредба, когато същият разполага със законни средства, позволяващи му да идентифицира съответното лице благодарение на допълнителната информация, с която разполага доставчикът на интернет услуги на това лице.

2

Обработването на лични данни е законосъобразно, наред с други хипотези,  когато „е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато   имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице”.

Според националното право (член 15 от TMG)  доставчикът на услуги може да събира и използва лични данни на ползвател единствено доколкото това е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронните медии. По този начин член 15 от TMG не би допуснал най-общо съхраняването на лични данни в края на ползване на електронни медии, за да се гарантира използването на тези медии. Националното право изключва целта за осигуряване на общата функционална способност на посочената електронна медия да може да бъде предмет на претегляне с интереса или правата и основните свободи на тези ползватели, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1 от тази директива.

По втория въпрос: не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която доставчик на онлайн медийни услуги може да събира и използва лични данни за ползвател на тези услуги при липса на съгласие от негова страна само доколкото събирането и използването са необходими, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на посочените услуги от ползвателя, без целта за осигуряване на общата функционална способност на тези услуги да може да оправдае използването на данните след действие на ползването им.

Или, както става ясно, доставчиците имат право да съхраняват лични данни за целите на защита на функционирането на сайта, например за защита срещу кибератаки.

повече

Tagged

Съд на ЕС: отново за отговорността за линкинг

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Фактите

 Sanoma издава списанието Playboy. Фотографът г‑н C. Hermès прави  снимки и предоставя на Sanoma изключително разрешение за публикуване на тези снимки в списанието.

GS Media е оператор на сайта Geenstijl, на който според предоставената от този сайт информация се намират „новини, скандални разкрития и журналистически разследвания по развлекателни теми и закачливи безсмислици“ и който всеки ден се посещава от над 230 000 души, което го прави един от десетте най-посещавани новинарски сайта в Нидерландия.

GeenStijl получава  хипервръзка към електронен файл  на австралийския уебсайт за съхраняване на данни Filefactory.com  с процесните снимки и публикува следното съобщение: „А сега и линкът със снимките, които очаквате. […]“ След кликване върху придружаваща този текст хипервръзка интернет потребителите се препращат към сайта Filefactory, на който друга хипервръзка им позволява да заредят единадесет електронни файла, съдържащи по една от посочените снимки.

 Sanoma и др. предявяват иск пред rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия), като по-специално изтъкват, че с поставянето на хипервръзки ес нарушава авторското право. РС в Амстредам се съгласява, но Апелативният съд приема, че няма нарушение, при положение, че още преди това снимките са станали публично достъпни с качването им в интернет на сайта Filefactory.

Въпросите

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      a)      Налице ли е „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато лице, различно от носителя на авторското право, препраща — посредством хипервръзка в уебсайт, на който e оператор — към друг, достъпен за всички интернет потребители уебсайт с оператор трето лице, където произведението е предоставено на публично разположение без разрешението на носителя на авторското право?

      б)      Във връзка с това от значение ли е дали произведението преди това е било предоставено по друг начин на публично разположение без съгласието на носителя на авторското право?

      в)      От значение ли е дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че носителят на авторското право не е дал разрешение за публикуването на произведението на посочения в първия въпрос, буква a) уебсайт с оператор трето лице, и евентуално че произведението също така не е било вече публично разгласено по друг начин със съгласието на носителя на авторското право?

2)      a)      При отрицателен отговор на първия въпрос, буква a), в този случай налице ли е или би ли могло да е налице публично разгласяване, ако уебсайтът, към който препраща хипервръзката — а заедно с него и произведението — са публично, но не и лесно достъпни за интернет потребителите, така че поставянето на хипервръзка в голяма степен улеснява намирането на произведението?

      б)      От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че уебсайтът, към който препраща хипервръзката, не може да бъде намерен лесно от интернет потребителите?

3)      Следва ли при отговора на въпроса дали е налице публично разгласяване да бъдат взети предвид други обстоятелства, когато посредством хипервръзка се предоставя достъп до произведение, което не е било преди това предоставено на публично разположение с разрешение на носителя на авторското право?“.

По преюдициалните въпроси

Акт на разгласяване има,  когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, ползвателят се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без намесата му тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. [т.35]

Публичност има, при неопределен брой потенциални адресати – като се предполага наличие на доста голям брой лица.[ т.36 ]

Според решението Svensson и определението BestWater предоставянето   на хипервръзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява „публично разгласяване“. 

Сега Съдът казва обаче, че – видно от мотивите – намерението на Съда в Svensson u Best Water е било да се произнесе единствено относно поставянето на хипервръзки към произведения, които са станали свободно достъпни на друг уебсайт със съгласието на носителя на правото, като той стига до извода, че липсва публично разгласяване, тъй като актът на разгласяване не е извършено пред нова публика. [т.41]

И вече – според новото решение –  за целите на индивидуализираната преценка за наличие на „публично разгласяване“ се гледа дали (1)  поставянето на хипервръзка към произведение, което е свободно достъпно на друг уебсайт, е извършено от лице, което с поставянето ѝ не е целяло получаване на печалба,  и (2) дали  това лице не знае и нормално не може да знае, че това произведение е публикувано в интернет без разрешение на носителя на авторско право – или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага. [т.55]

Обобщение на Martin Husovec  – по The IPKat:

linking

 

Tagged

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това – се казва в решението – следва да се констатира следното:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че няма да носят отговорност –  на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

 

Tagged

Съд на ЕС: линкинг

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-160/15 GS MEDIA BV v. Sanoma Media Netherlands.

Налице ли е публично разгласяване, когато оператор на уебсайт  препраща чрез хипервръзка към друг  уебсайт, където дадено произведение е предоставено на разположение без съгласието на носителя на авторското право?
Преюдициалното запитване  е отправено в рамките на спор между  GS Media BV  и, от друга страна, Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc. и г‑жа Dekker във връзка  с публикуването на уебсайта GeenStijl.nl, чийто оператор е GS Media, на хипервръзки (или „активни интернет връзки“) към други сайтове, позволяващи да бъдат разглеждани пиратски копия на снимки на г‑жа Dekker, направени за списанието Playboy.
Като се позовават по-специално на решение Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), Sanoma и др. твърдят, че предоставянето на линк към уебсайт, на който дадено произведение е публикувано без съгласието на носителя на авторското право, представлява публично разгласяване, и то без оглед на това дали произведението е било публикувано по-рано с неговото съгласие. Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) приема, че от решение Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76), както и от определение BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315) не е възможно да се направи с достатъчна сигурност извод дали е налице „публично разгласяване“, когато произведението действително е било публикувано по-рано, но без съгласието на носителя на авторското право.
GS Media, Федерална република Германия, Португалската република , Словашката република и Комисията предлагат да се отговори отрицателно на въпроса, цитиран по-горе. Те смятат, че когато хипервръзка препраща към уебсайт с оператор трето лице, който е свободно достъпен за всички интернет потребители, където съответното произведение е предоставено на разположение без разрешението на носителя на авторското право — също и в хипотезата, в която това произведение не е било публикувано по-рано и на друго място със разрешението на носителя на авторското право — не е налице „публично разгласяване“.
*
Според Генералния адвокат:
поставянето на хипервръзка на даден уебсайт, препращаща към друг уебсайт, на който, без разрешението на носителя на авторското право, са свободно достъпни за публиката закриляни с авторско право произведения, не представлява акт на публично разгласяване съгласно Директива 2001/29/ЕО.
.
Tagged

Съд на ЕС: отговорност за извършени от потребител нарушения на авторски права

Стана известно Заключението  на Генералния адвокат  Szpunar  по дело C-484/14 Tobias Mc Fadden/Sony Music Entertainment Germany GmbH.

Лице, което стопанисва магазин, бар или хотел и предоставя безплатно на хората Wi-Fi мрежа, не носи отговорност за извършени от потребител нарушения на авторските права.

 Г-н Mc Fadden извършва търговска дейност, в рамките на която продава и отдава под наем осветителна и звукова техника за различни прояви.  Той е притежател на интернет връзка, която поддържа чрез Wi-Fi мрежа. Посредством тази връзка незаконно е било предложено за изтегляне музикално произведение.  Sony Music  предупреждава г-н Mc Fadden да преустанови нарушението на неговите права.  Г-н Mc Fadden отговаря, че в рамките на своето предприятие той поддържа Wi-Fi мрежа, която е достъпна за всички потребители и върху която той не упражнява никакъв контрол. Той съзнателно не я е защитил с парола, за да предоставя на хората пряк публичен достъп до интернет – и не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа. Съдът  постановява съдебна забрана спрямо г-н Mc Fadden на основание на неговата пряка отговорност за разглежданото нарушение и го осъжда да заплати обезщетение за вреди, разходите по отправяне на предупреждението, както и съдебните разноски.    Г-н Mc Fadden обжалва  – като поддържа по‑специално, че неговата отговорност е изключена по силата на разпоредбите от германското право, с които се транспонира член 12, параграф 1 от Директива 2000/31.

 

Генералният адвокат – като се позовава  на решения на Съда

  • Scarlet Extended (дело C-70/10: правото на Съюза не допуска разпореждане, прието от национална юрисдикция, да се наложи на доставчик на интернет услуги да въведе система за филтриране, за да се предотврати незаконното изтегляне на файлове s), от 16 февруари 2012 г.,
  • Sabam (дело C-360/10: дружеството, което поддържа социална мрежа онлайн, не може да бъде задължено да въведе система за общо филтриране по отношение на всички ползватели на социалната мрежа, за да се предотврати незаконното използване на музикални и аудио-визуални произведения
  • UPC Telekabel Wien (дело C-314/12: на доставчик на достъп до интернет може да се разпореди да блокира достъпа на клиентите си до уебсайт, който нарушава авторското право)

приема следното:

Директивата за ел. търговия  ограничава отговорността на доставчиците на междинни услуги за извършена незаконна дейност от трето лице, когато предлаганата от тях услуга се състои в „обикновен пренос (mere conduit)“ на информация (кумулативно изпълнени три условия : 1) доставчикът не трябва да започва пренасянето на информация, 2) той не трябва да подбира получателя на пренесената информация 3) той не трябва да подбира или променя информацията, която се пренася.)

Ограничаването на отговорността се прилага и към лице като г-н Mc Fadden, което като допълнение към основната си икономическа дейност поддържа безплатна публично достъпна Wi-Fi мрежа.

Директивата не допуска съдебна забрана спрямо лице, което като допълнение към основната си стопанска дейност поддържа публично достъпна Wi-Fi мрежа, когато, за да се съобрази със забраната, нейният адресат трябва: 1) да изключи връзката с интернет, или 2) да я защити с парола, или 3) да проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да провери дали съответното защитено от авторско право произведение не е отново незаконосъобразно пренесено.
Налагането на задължение за защита на достъпа до Wi-Fi мрежа като метод за защита на авторското право в интернет не отговаря на изискването за справедливо равновесие между, от една страна, защитата на правото върху интелектуална собственост, от която се ползват притежателите на авторски права, и от друга страна, защитата на свободата на стопанската инициатива, от която се ползват доставчиците на съответните услуги. Ограничавайки достъпа до законната комуникация, тази мярка включва освен това ограничаване на свободата на изразяване и на свободата на информация. В по-общ план, евентуалното въвеждане на общо задължение за защита на Wi-Fi мрежите като метод за защита на авторското право в интернет би могло да доведе до неблагоприятни последици за обществото като цяло, които биха могли да надхвърлят потенциалната полза от него за носителите на тези права.

Tagged

Съд на ЕС: ЕК/България: защитени зони

В Официален вестник на ЕС

Решение на Съда (трети състав) от 14 януари 2016 г. — Европейска комисия/Република България

(Дело C-141/14)

((Неизпълнение на задължения от държава членка – Директива 2009/147/ЕО – Опазване на дивите птици – Специални защитени зони „Калиакра“ и „Белите скали“ – Директива 92/43/ЕИО – Защита на естествените местообитания и на дивите видове – Територия от значение за Общността „Комплекс Калиакра“ – Директива 2011/92/ЕС – Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда – Действие на защитния режим във времето – Влошаване на състоянието на естествените местообитания на видовете и обезпокояване на видовете – Вятърна енергия – Туризъм))

(2016/C 098/04)

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. White, C. Hermes и П. Михайлова)

Ответник: Република България (представители: Е. Петранова и Д. Драмбозова)

Диспозитив

Като

  • не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона в района на Калиакра, Република България не е класифицирала като специална защитена зона най-подходящите по брой и площ територии с оглед на опазването, от една страна, на биологичните видове по приложение I към Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици, и от друга страна, на редовно срещащите се мигриращи видове, които не са включени в приложение I, в сухоземната и морската географска зона, в която се прилага тази директива, и по този начин тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 4, параграфи 1 и 2 от посочената директива,
  • е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Дисиб“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 4 от Директива 2009/147,
  • е одобрила проектите „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“ и „Вертикал — Петков и сие“, както и проекта „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ съответно на територията на специалната защитена зона в района на Калиакра и специалната защитена зона в района на Белите скали, Република България не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна,

от една страна, не е оценила правилно кумулативния ефект на проектите „Уиндтех“, „Брестиом“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, и от друга страна, въпреки това е разрешила осъществяването на проекта „Лонгман инвестмънт“, Република България не е изпълнила съответно задълженията си, от една страна, по член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и точка 1, буква б) от приложение III към нея, и от друга страна, по член 2, параграф 1 от тази директива.

Отхвърля иска в останалата му част.

Осъжда Република България да заплати съдебните разноски.

*

Някои имена не са непознати –  Трейшън клифс голф енд спа резорт  участва  в онези заменки на Станишев   по-късно премиерът Борисов  откри голф игрището,  а сега се говори и за държавна помощ

 Уточняваме правилата, по които ще се развива проекта, след което те ще бъдат одобрени от генерална дирекция “Конкурентоспособност” на Европейската комисия, тъй като дейността представлява държавна помощ и трябва да са ясни правилата, по които това ще става”, обясни  Ангелкова.

 

 

Tagged

Съд на ЕС: ЕК иска отмяна на Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения WRC-15

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за жалба, подадена на 17 декември 2015 г. — Дело C-687/15  Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз.

Случаят е интересен поради страните, а и поради предмета. Взаимодействие на правото на ЕС с международна правна рамка в областта на радиочестотния спектър.

Европейската комисия иска да се отменят Заключенията на Съвета относно Световната конференция по радиосъобщения през 2015 г. (WRC-15) на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), приети на 26 октомври 2015 г. на 3419-та среща на Съвета в Люксембург. На тази конференция приключиха международните преговори относно техническите и регулаторните параметри за използването на лентата около 700 MHz за безжични широколентови услуги.

Според ЕК с приемането на Заключенията на Съвета вместо решение  съгласно с предложението на Комисията, Съветът е нарушил член 218, параграф 9 ДФЕС, който е приложим спрямо приемането на позицията, която да бъде заета от името на Съюза в WRC-15.

  • първо, член 218, параграф 9 ДФЕС се прилага спрямо позициите, които се приемат от името на Съюза в случаи като разглеждания, когато Европейският съюз има статут в съответната международна организация, а именно статут на секторен член, в съответствие с член 3, параграф 2 от Конституцията на ITU, който предвижда права на Европейския съюз на определени дейности в организацията;
  • второ,  измененията на правната уредба относно радиоизлъчването, във връзка с които е предложението на Комисията за приемане на позиция, която да бъде заета, в съответствие с член 218, параграф 9 ДФЕС, пораждат правни последици по смисъла на тази разпоредба едновременно по силата на приложимата международна правна рамка и на съответните правила на Съюза
  • трето, що се отнася до другите условия за прилагане на член 218, параграф 9 ДФЕС, Комисията твърди, че те също са изпълнени в настоящия случай, тъй като органите на ITU попадат в понятието „орган, създаден със споразумение“ и че актовете във връзка с които Комисията е предложила приемането на позиция, която да бъде заета, не представляват „допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

Вън от това, ето позицията на ЕК по същество

Tagged

Съд на ЕС: директен ефект на директива

В Официален вестник на ЕС:

съобщение за едно решение, което е интересно, защото Съдът се е произнесъл за директен ефект на директива.

Дело C-402/14  Dioikitiko Efeteio Athinon — Гърция

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли да се приеме, че разпоредбата на член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО (1) от 16 декември 2008 г. е достатъчно правно издържана/безусловна и достатъчно ясна, поради което има директен ефект и правните субекти, които черпят права от нея, могат да се позовават на същата пред националните съдилища, които са длъжни да я вземат предвид, въпреки липсата на транспониране конкретно на тази разпоредба от директивата във вътрешния правен ред на държавата членка/на Гръцката държава?

Член 1, параграф 3 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че отговаря на необходимите условия, за да породи директен ефект, което дава възможност на частноправните субекти да се позовават на него пред национална юрисдикция в рамките на спор между тях и държава членка.

2)

Във всички случаи, съвместими ли са разпоредбите на член 130, параграф 5 от националния митнически кодекс, във връзка с тези на член 128, параграф 1 от същия кодекс, според които удостоверение за митническото оформяне за внос на територията на страната на автомобили с произход от Общността се издава след заплащането на таксата за регистрация, като задължението за плащането на последната възниква от момента на влизане на тези автомобили на територията на страната, с разпоредбите на член 3, буква в) от Договора за ЕИО, които предвиждат премахване на пречките за свободно движение на стоки?

Член 30 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на държава членка като разглежданата в главното производство, при която събраната при внос на автомобили с произход от други държави членки такса за регистрация не се възстановява, въпреки че съответните автомобили не са регистрирани в тази държава членка и са реекспортирани в друга държава членка.

Tagged

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия

Европейската комисия два пъти се е произнасяла относно финансирането на обществената телевизия TV2/Danmark,  решенията й са обжалвани и двата пъти, има съответно две решения на Съда – които отново се обжалват.

С Решение на Общия съд по дело T-674/11  TV2Danmark/Комисия  е установено, че  приходите от реклама на датската обществена телевизия TV2 са неправилно   квалифицирани от Комисията като държавна помощ. В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба, подадена от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд. Образувано е дело   C-657/15 P, иска се отмяна на решението на Общия съд. Cпоред Viasat Общият съд неправилно е приел, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че рекламните приходи на TV2 Reklame A/S   представляват държавна помощ, а също е допуснала грешка и при прилагането на критериите Altmark.

 С Решение на Общия съд по дело Т125/12  Viasat Broadcasting UK Ltd/Европейска комисия  се отхвърлят доводите на Viasat по отношение на мерките, приети от датската държава в полза на TV2/Danmark.  В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба на Viasat и срещу това решение. По образуваното дело C-660/15 P отново се иска отмяна на решението на Общия съд.

Става дума за обществено финансиране в Дания отпреди 20 години – но очевидно принципите на общественото финансиране на обществените телевизии в ЕС  трайно занимават Съда.

Tagged