Tag Archives: съд на EC

Съд на ЕС: вкус на хранителен продукт и авторско право

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C310/17 Levola Hengelo срещу Smilde Foods BV – по преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Леуварден, Нидерландия).

В центъра е авторскоправната защита на вкуса.

Heksenkaas е сирене със сметана и билки. Levola притежава свързаните с него права върху интелектуалната собственост. Smilde започва да произвежда продукт с наименование  Witte Wievenkaas. Levola завежда дело срещу Smilde  и иска от съда да установи, че вкусът на Heksenkaas е собствено интелектуално творение на автора на вкуса и  се ползва с авторскоправна закрила като „произведение“  и че вкусът на продукта, произвеждан от Smilde, представлява възпроизвеждане на това „произведение“.

Въпросите, зададени към Съда на ЕС:

Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на автора му? По-специално:

Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково?

 Генералният адвокат:
Не.

Тъй като Директива 2001/29 не дефинира понятието „произведение“, считам, че е уместно да се вземат под внимание разпоредбите на Бернската конвенция. Действително, макар Съюзът да не е договаряща се страна по Бернската конвенция, той „все пак е длъжен да спазва членове 1—21 от нея по силата на член 1, параграф 4 от Договора на СОИС за авторското право, по който е страна, който е част от неговия правен ред и чието приложение цели Директива 2001/29.

Бернската конвенция съдържа неизчерпателен списък на „литературните и художествени“ произведения, които се ползват със закрила. Този списък не упоменава изобщо вкусовете, нито пък произведения, аналогични на тях, като например аромати или миризми, без обаче да ги изключва изрично.

Следва все пак да отбележа, че независимо от обстоятелството, че съгласно член 2, параграф 1 от Бернската конвенция „[п]онятието „литературни и художествени произведения“ включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, разпоредбата упоменава единствено произведения, възприемани зрително или слухово, например книги и музикални композиции, но не и продукти, които могат да бъдат възприемани чрез други сетива, например вкус, мирис или допир.

Считам, че вкусът на хранителен продукт не представлява „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29.

Не изключвам възможността за еволюция на техниките за прецизно и обективно идентифициране на вкуса или мириса в бъдеще, което би могло да накара законодателя да предприеме действия и да им предостави авторскоправна закрила или закрила чрез други средства.

*

Понеже ГА прави аналогия със защитата на аромати:

Интересуващите се от темата вероятно знаят, че има противоречива национална практика за възможността за авторскоправната защита на мирис/парфюми.

Tagged ,

Цифров преход BG: решение по дело C-376/13 Европейска комисия срещу България

На 23 април 2015 стана известно решението на Съда на ЕС по делото С-376/13 Комисия срещу България.

  • Съдът потвърждава трите твърдения на ЕК според  Мотивираното  становище на ЕК – нарушение №  2011/4025  за нарушения на конкурентното право на ЕС.
  • Съдът потвърждава, че по време на досъдебната процедура България не отстранява последиците от твърдяното от ЕК неизпълнение на изискванията на правото на ЕС по време на управлението на ГЕРБ.
  • Съдът потвърждава, че причините за откриване на досъдебната процедура са в
    • нормативната рамка на българския модел на цифров преход, в частност ЗЕС, приета по време на управлението на Тройната коалиция, и
    • прилагането й  относно издаване на разрешения за ползване на индивидуален ресурс – радиочестотен спектър през 2009 г. по време на управлението на Тройната коалиция – това е решението на КРС от април 2009 и последващите решения на КРС.
    • съдебното потвърждаване на регулаторните актове – и ВАС е правораздал в полза на процедурата –  – Решение №11018/2011

С искане по някои от обявените днес за несъвместими с правото на ЕС разпоредби е бил  сезиран и българския Конституционен съд (уви, сезиран е доста селективно – решението и особените мнения по дело 3/2009 днес имат нужда от нов прочит).

Тогавашният – и днешен! – председател на КРС Веселин Божков нарича реакцията срещу начина на издаване на разрешенията от поверения му регулатор  пушилка някаква.

КЗК начело с тогавашния – и днешен! – председател   разрешава правата за ползване на спектъра на империята Манселорд.  Европейската комисия деликатно изразява шока си: как една държава от ЕС първо ограничава конкуренцията, за да не допусне силен играч да стане още по-силен, а веднага след това допуска въпросният играч да овладее цялата конструкция: “Аргументът, че абсолютната забрана е била абсолютно необходима, за да се предотврати операторите на мрежи да контролират мултиплексите, се опровергава от факта, че операторът на излъчващата мрежа НУРТС  е поел контрола над два мултиплекса.”

Тогавашният (2012) – и днешен! министър казва, че не знае кои са собствениците на мултиплексите, ще провери и ще каже в понеделник. Твърдения от серията “не знаем какво става с КТБ”.

Да не се забравя колко още известни фигури се позиционират и препозиционират през този период, продажбата на ТВ2, промените в ЗРТ, информационната кампания за цифровия преход и пр.

Сега осъдената България трябва да се съобрази с решението: според Съда неизпълнението “продължава да е налице, докато съществуват правата на ползване на предоставените в нарушение на тези разпоредби честоти”.  Не са обявявани намерения по отношение на порочните процедури за издаване на разрешения  нито през 2009, след идването на ГЕРБ на власт, нито по-късно, нито днес. Не е тайна, че председателят на КРС в последно време обявява модела за сбъркан. И не е тайна, че присвоилите цифровия преход – защото той е присвоен от онези, чиито имена министърът не знае – имат идея да се оттласнат от това решение на Съда  към избавлението си – а също да  прехвърлят тежестта на данъкоплатеца.

Удовлетворението от решението на Съда на ЕС, отново откриващо път за повече конкуренция и плурализъм,  отстъпва пред  тези угнетяващи и съвсем реалистични в български условия сценарии.

Tagged

Съд на ЕС: финансиране на обществени медии – Испания, RTVE

Подадена е жалба от  DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав)   по дело T-533/10, DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия.

Обжалваното решение  от 11 юли 2014 г. имаше за цел  да  установи дали  начинът на финансиране на испанския обществен доставчик на мeдийни услуги  RTVE нарушава конкуренцията по непропорционален начин.

Както и в България, по закон от 2006 г. финансирането на RTVE е смесено – RTVE получава приходи от реклама и държавна субсидия като компенсация от испанската държава за осъществяването на задачата за предоставяне на обществена услуга. Тази система на финансиране   е одобрена от Комисията   с Решение C (2005) 1163 окончателен от 20 април 2005 година относно държавна помощ за RTVE.

През 2009 г. влиза в сила нов закон, според който рекламата, телевизионният пазар, спонсорството отпадат като източници на финансиране на RTVE. Вместо тях  се въвеждат или изменят следните три данъчни мерки:

–        нов данък от 3 % върху приходите на  търговските тв оператори, установени в Испания;

–        нов данък от 0,9 % върху брутните експлоатационни приходи (с изключение на приходите, получени от съответния пазар на едро) на операторите на далекосъобщителни услуги, установени в Испания, вписани в регистъра на операторите на Комисията за пазара на далекосъобщителни услуги, с географско покритие, съответстващо на територията на испанската държава или по-голямо от територията на една автономна общност, и предоставящи аудио-визуални услуги или всеки друг вид услуга, включваща реклама, за една от следните услуги: стационарна телефония, мобилна телефония и достъп до интернет;

–        80 % от приходите от съществуващата такса за ползване на радиочестотния спектър.

Ако горепосочените източници на финансиране (определени са прагове за трите мерки)  са недостатъчни за изпълнение на обществената мисия, друг източник е държавната субсидия. По този начин смесената система на финансиране на RTVE се оказва преобразувана в система на почти изцяло публично финансиране.

ЕК   заключава, че изменението на системата на финансиране на RTVE, предвидено в Закон № 8/2009, е съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.

Решението на ЕК е обжалвано, Общият съд отхвърля жалбата (дело T-533/10).

Остава да се чака решението на Съда  (дело C-449/14).

Tagged , ,