Tag Archives: ip

Съд на ЕС: live streaming

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑275/15 с предмет преюдициално запитване, отправено   от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство)  в рамките на производство по дело ITV Broadcasting Limited и др. срещу TVCatchup Limited и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество:

Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до патентното право, търговските марки, правата върху дизайна, полезните модели, топографиите на полупроводникови изделия, печатарските шрифтове, условния достъп, достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги, опазването на националните съкровища, изискванията по отношение на правния депозит, законодателството в областта на ограничителните практики и нелоялната конкуренция, търговските тайни, сигурността, поверителността, защита на данните и на личния живот, достъпа до публични документи, договорното право.

Става въпрос за предаване, прието и незабавно предадено чрез кабел.

Ищците   са телевизионни оператори,  носители на права върху своите телевизионни предавания и   другите елементи, включени в програмите им. Те се финансират с реклами. TVCatchup Limited  предлага интернет услуга  на потребителите  – да приемат по интернет „на живо“ безплатно разпространявани наземно телевизионни предавания [service, permitting its users to receive, via the internet, ‘live’ streams of free-to-air television broadcasts]. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на  лицензия (интересно).

Преюдициалните въпроси са относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:

1)      Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?

2)      Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:

a)      има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?

б)      евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?

в)      и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?

3)      Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?

4)      Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на права, собствениците на кабел и обществения интерес?

5)      Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабел?“.

Съдът обсъжда само въпрос 3:

При липсата на изрично препращане към правото на държавите членки понятието „достъп до кабела“ в член 9 от Директива 2001/29 трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз.

Понятието „публично разгласяване“ в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се разбира в широк смисъл, както прогласява съображение 23 от същата директива, и че препредаване чрез интернет връзка като разглежданото по главното производство представлява такова разгласяване (вж. в този смисъл решение от 7 март 2013 г., ITV Broadcasting и др., C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 20 и 40).

Ако член 9 от Директива 2001/29 се тълкува в смисъл, че допуска препредаване като разглежданото по главното производство без съгласието на авторите в случаи, различни от предвидените в член 5 от тази директива, това би било в разрез не само с целта на член 9, но и с изчерпателността на член 5, и следователно би създало пречка за постигането на основната цел на посочената директива — да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите.

Член 9 от Директива 2001/29/ЕО и в частност понятието „достъп до кабела“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално разпространение,  не представлява нарушение на авторското право.

Tagged ,

Съд на ЕС: Блокиране на достъпа до уебсайт

Вчера стана известно Решение на Съда на ЕС  по дело C-314/12 UPC Telekabel Wien  по преюдициални въпроси от австрийски съд. Конкретният казус е свързан със сайта kino.to.

Освен другите въпроси, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се забранява чрез постановено от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, на който има онлайн достъп до закриляни обекти без съгласието на притежателите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки.

В аргументацията си Съдът обсъжда баланса на права:

56       взетите от доставчика на достъп до интернет мерки трябва да бъдат целеви, в смисъл че те трябва да служат за преустановяване на нарушението на авторското право или на сродно на него право, извършвано от трето лице, без да бъдат засегнати потребителите на интернет, които ползват услугите на този доставчик, за да получат достъп до информацията по правомерен начин. В противен случай намесата на посочения доставчик в свободата на информация на посочените потребители би била необоснована с оглед на преследваната цел.

Позовавайки се на тезата в решението Scarlet,  че интелектуалната собственост не се защитава на всяка цена,   Съдът приема следното:

61      Следва да се отбележи, че от член 17, параграф 2 от Хартата въобще не произтича, че правото върху интелектуална собственост е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита (вж. в този смисъл Решение по дело Scarlet Extended).

62      При това положение мерките, предприети от адресата на разпореждане като разглежданото по главното производство във връзка с изпълнението на същото трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право.

63      Следователно, макар предприетите мерки за изпълнение на разпореждане като разглежданото в главното производство да не могат, в зависимост от случая, да доведат до пълно преустановяване на нарушенията на правото върху интелектуална собственост, те все пак не следва да се считат за несъвместими с изискването за намиране на справедлив баланс съгласно член 52, параграф 1 in fine от Хартата между всички приложими основни права, при условие обаче, че от една страна, те не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост.

64      С оглед на гореизложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.

Решението се различава от очакваното в светлината на практиката на Съда  Scarlet / Sabam и мнението на Генералния адвокат: той все пак – като прие, че доставчикът към клиента е посредник – твърдеше, че конкретна мярка за блокиране  не е принципно непропорционална.

Накратко, три години след решението  Scarlet  Съдът допуска блокиране и то без мерките към ISPs да са конкретни. Тежестта на вземане на решение се пренася върху посредниците. Някои са успели още в първите часове след решението да го нарекат  историческо, но други  виждат в решението нов риск за правата на гражданите –  вече заради поставените под заплаха от отговорност ISPs.

Коментарите предстоят,  Пейо и Емил

Tagged ,