Tag Archives: ip

#saveinternet: позицията на Googlе

Миналата пролет всички искаха директивата да се приеме, сега всички мразят директивата – всички,   с изключение на германските семейства – притежатели на вестници (които обичаха член 11) и най-големите звукозаписни компании (които отдавна са мечтали за член 13)  –  пише EFF, Фондация Електронна граница.

Сега, когато член 13 няма нито един приятел в света, освен един-единствен самотен германски евродепутат, може би е време да спрем да държим за заложник бъдещето на европейските авторски права  заради няколко звукозаписни компании.

Става дума, разбира се, за ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС. Твърдението на EFF е малко преувеличено, но не е далече от истината. Вече се знае, вчера Съветът не подкрепи предложението на Румънско председателство.

А междувременно: позицията на Google по проекта:

Авторското право е сложна област и притежателите на права често не са на едно мнение относно собствеността. В тези случаи става невъзможно за отворените хостинг платформи да вземат разумни решения относно правата по време на процеса на качване.

Платформите не биха имали друг избор, освен да блокират съществуващи и нови  видеоклипове от Европейския съюз с неизвестна или оспорвана информация за авторски права, за да се избегне правна отговорност.

Работим с политици, издатели и творци, за да предоставим препоръки към Директивата за авторското право, които ще помогнат да изпълни истинското си намерение – защита на творчеството и журналистиката.

Платформите, които действат внимателно, за да защитят собствениците на права, не трябва да носят отговорност за нарушаване на авторски права без процедура на предварително уведомяване.

В отговор на Ансип Юлия Реда е написала днес в Туитър: нищо не пречи да се приеме директивата без чл.11 и чл.13:

 

Tagged

#saveinternet: ход на ревизията на авторското право в ЕС

Днес Съветът категорично отхвърли мандата за преговори – за последния кръг на преговорите с Европейския парламент (триалог) на 21 януари 2019. Държавите не  постигнаха съгласие по обща позиция по двата най-противоречиви члена, член 11, известен също като link tax, и член 13, който изисква онлайн платформите да използват филтри  и да провеждат контрол на входа – за да предотвратят нарушаването на авторските права, пише в сайта си Юлия Реда.

Общо 11 държави гласуват против компромисния текст, предложен от румънското председателство на Съвета по-рано тази седмица: Германия, Белгия, Нидерландия, Финландия и Словения,  Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия.

Срещата на 21 януари е отменена.

Този изненадващ ход на събитията не означава края на Link tax или на  Сensorship machines, подчертава Реда, но   прави приемането на директивата за авторските права преди европейските избори през май по-малко вероятно. Румънското председателство на Съвета трябва да предложи нов текст, за да се опита да намери квалифицирано мнозинство, но това наистина ще бъде трудна задача.

Ансип е изразил разочарованието си –

 

 

Tagged

Съд на ЕС: правата на издателите

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C299/17 VG Media Gesellschaft  срещу GoogleLLC.

Спорът

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор пред Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) между VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH — организация за колективно управление, оправомощена съгласно германското право да управлява авторското право и сродните му права по-специално от името на издатели на периодични издания, и дружеството Google LLC, което управлява интернет търсачката Google search в домейните http://www.google.de и http://www.google.com, както и услугата Google News, която в Германия е достъпна отделно като news.google.de или news.google.com.

От името на своите членове VG Media предявява срещу Google иск за обезщетение във връзка с това, че считано от 1 август 2013 г., Google използва за собствените си услуги откъси от текст, изображения и видеоматериали от пресата и медийно съдържание, произведени от членове на VG Media, без да плаща възнаграждение за това.

Основанието: на 1 август 2013 г. Федерална република Германия въвежда за издателите на периодичен печат право, сродно на авторското право, съгласно членове 87f и 87h от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права, наричан по-нататък „UrhG“). Германия e първата страна в Европа, която въведе сродно право в полза на издателите – с цел да им даде контрол върху нелицензираното използване на съдържанието на съответните издания от трети страни. Последва я Испания.

Въпросите

Като се има предвид, че въпросният законодателен проект не е бил нотифициран на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 98/34 — а санкцията за неизпълнение на това задължение е неприложимостта на националните правни разпоредби, така че, ако не са били нотифицирани, те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти — Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) отправя два въпроса до Съда-

„1)      Национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от Директива [98/34] правило, което не е специално насочено към услугите, определени в тази точка,

и ако отговорът е отрицателен,

2)      национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива [98/34], и по-конкретно задължително правило, свързано с предоставянето на услуга?“.

Google  твърди, че германското право няма да бъде приложимо, тъй като германското правителство не е уведомило Комисията на ЕС за тази уредба.

Генералният адвокат:

Въпреки че защитата на авторското право попада в приложното поле на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и законодателството на ЕС има за цел да установи „високо ниво на защита“, това не е абсолютно право.   Съдът на ЕС е изяснил, че  трябва да се вземат предвид и основните права на другите, включително свободата за извършване на бизнес (член 16 от Хартата). Всичко това изисква постигане на справедлив баланс между различните права.

29.      От практиката на Съда обаче е видно, че правата върху интелектуалната собственост не са абсолютни. Съдът подчертава, че такива изключителни права, и по-специално възможността да се търси правна защита — каквато е искът да се преустанови неправомерното използване или да се забрани извършването на дейност — за да се осигури закрилата им, може да засегне основните права на други субекти, като например свободата на стопанската инициатива, защитена в член 16 от Хартата, и правото на свобода на информация, защитено в член 11 от Хартата. Ако са нарушени няколко основни права, защитени от правото на Съюза, трябва да се осигури справедлив баланс между тях.

 

34.      В становището си испанското правителство посочва, че целта на разглежданите национални разпоредби е да се защитят сродните на авторското право права на издателите на вестници и списания, а не да се регулират по какъвто и да е начин услугите на информационното общество. Според мен фактът, че разглежданите национални законови разпоредби предоставят на такива издатели права върху интелектуална собственост, не показва сам по себе си, че тези разпоредби нямат за цел да регулират по какъвто и да е начин или дори само инцидентно услуги на информационното общество. Действително в становището си Комисията посочва, че според нея интелектуалната собственост не е изключена от приложното поле на Директива 98/34.

 

38.      По отношение на обхвата и въздействието на законодателството трябва, разбира се, да се подхожда реалистично, като се имат предвид актуалните обстоятелства. Според мен е ясно, че основната цел и предмет на тези законодателни промени е да се уреди въпросът с ефекта от интернет търсачките, като се има предвид, че медийното съдържание все повече се чете и разглежда онлайн, както и да се предвиди специално правило в областта на авторското право относно доставяните от операторите на такива интернет търсачки онлайн услуги, свързани с периодични издания. Следователно, дори ако все още има оператори, предоставящи такива търговски услуги офлайн, те едва ли са основният фокус на германския законодател. Макар че по този въпрос в крайна сметка ще се произнесе запитващата юрисдикция, това следва поне имплицитно от тълкуването ѝ на UrhG.

 

За тази цел германското правителство има задължението да уведоми Европейската комисия:

Би било глупаво и наивно да не признаваме, че традиционният търговски модел на вестниците в целия Съюз – продажби и реклама – е   подкопан през последните 20 години чрез онлайн четене на вестници от потребителите, чиято практика от своя страна е улеснена от появата на мощни търсачки като тази, която се управлява от ответника. Все пак, обаче, „нищо от това не означава, че държава-членка има право да заобиколи изискванията за уведомяване от Директива 98/34.”

 

45.      Следователно, тъй като тези национални разпоредби не са били нотифицирани на Комисията по изисквания от член 8, параграф 1 от Директива 98/34 начин, в съответствие с установената практика на Съда Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) трябва да откаже да приложи член 87f, параграф 1 и член 87g, параграф 4 от UrhG в разглежданото от него производство между страните пред този съд.

 

В по-широк план, ако Съдът приеме тезата на ГА,   последици биха могли да възникнат

  • за испанското право – в Испания (макар и с различен механизъм) беше приета законодателна инициатива, насочена към постигане на същите цели като на германското право, и  правителството не е уведомило Европейската комисия. Ако Съдът на ЕС постанови в VG Media по начина, предложен от AG Hogan, то и испанското законодателство може да се счита за неприложимо.
  • за чл.11 от проекта за Директива за авторското право – макар формулировката на чл.11 да не изглежда насочена към определени субекти, което според ГА е поразително в случая с Германия (т.26).

 

 

 

 

Tagged , ,

Директивата за авторско право: има ли риск, идващ от Италия

Италия има ново правителство, което се противопоставя на филтрите – и това може да се окаже важно за приемането на Директивата за авторското право, пише BoingBoing.

Има перспектива да се формира “блокиращо малцинство”, което да препречи пътя на проекта или   да доведе до  съществено преразглеждане. С италианците, които се противопоставят на директивата заради  филтрирането,   държавите Германия, Финландия, Холандия , Словения, Белгия и Унгария – противопоставящи се на предложените мерки – могат да постигнат нужния брой гласове.

За съжаление опонентите на член 11 (данък върху връзките) и член 13 (филтри) не са обединени  и  имат различни идеи за това, което биха искали да видят в проекта. Ако те съберат заедно, това може да бъде краят на тези разпоредби, пише BoingBoing.

EFF по темата

Tagged

Съд на ЕС: отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушение на авторски права

 Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана от члена на семейството — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 7

На сайта на Съда на ЕС е решението по дело C‑149/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия)   в рамките на производство по дело Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer.

Запитването е отправено в рамките на спор между Bastei Lübbe GmbH & Co. Kg, издателска къща, и г‑н Michael Strotzer във връзка с искане за обезщетение вследствие на нарушение на авторското право чрез споделяне на файлове. В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга. Тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer  отрича самият той да е нарушил авторското право,   достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него. На това основание Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право.

Според практиката на съда ищецът   носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Ако интернет връзката не е защитена в достатъчна степен, както в случая,  не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Решението:

С оглед на тази съдебна практика и за да се осигури допълващо прилагане на Директиви 2001/29 и 2004/48, на двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса следва да се отговори общо. В Директива 2004/48 се посочва, че предвидените от държавите членки мерки, процедури и средства за защита трябва да са ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

От гледна точка на разглежданото национално законодателство зачитането на основното право на закрила на семейния живот е пречка за това увреденото лице да получи от насрещната страна необходимите доказателства, които са в подкрепа на претенциите му. Но директивата по-специално има за цел да гарантира пълното зачитане на интелектуалната собственост. Така преюдициалното запитване по настоящото дело повдига въпроса за необходимото съвместяване на изискванията, свързани със защитата на няколко основни права, а именно, от една страна, правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, и от друга, правото на зачитане на личния и семейния живот (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 33).[44]

 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно практиката на Съда правото на Съюза изисква от държавите членки, когато транспонират съответните директиви, да ги тълкуват по начин, който да осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от правния ред на Съюза. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на тези директиви органите и юрисдикциите на държавите членки трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не се основават на тълкуване на последните, което би влязло в противоречие с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза [45]

…не може да се приеме,  че като предоставя почти абсолютна защита на членовете на семейството на притежателя на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, разглежданото в главното производство национално законодателство е достатъчно ефективно и позволява в крайна сметка на извършителя на нарушението да бъде наложена ефективна и възпираща санкция. Освен това производството, образувано вследствие на упражненото в главното производство средство за защита, не може да гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, изисквано в член 3, параграф 1 от Директива 2004/48.[52]

Landgericht München I следва да провери дали съответното вътрешно право евентуално предвижда други средства, процедури и способи за защита, които биха позволили на компетентните съдебни органи да разпоредят представянето на необходимите данни, позволяващи в обстоятелства като тези по настоящия случай да бъде установено нарушението на авторските права и самоличността на неговия извършител.

В продължение на тази логика Съдът приема, че посочените разпоредби

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство —  съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

ГА акцентираше върху значението на националното законодателство.

Tagged ,

Директивата за авторско право: приемането е през 2019

Днес проектът на Директивата за авторското право беше одобрен от Европейския парламент заедно с link tax и филтрирането. Все пак това не е окончателно гласуване, остава да видим как ще се развие работата по проекта нататък.

Ето на кого дължим одобрението на филтрите – гласовете по партии:

13.jpg large

Никога няма да разберем всичките тези депутати, подкрепили спорните текстове, имат ли добра представа какво следва, ако директивата бъде приета в този вид.

Tagged

12 септември: ЕП гласува разпоредбите на Директивата за авторското право

Преди началото на лятото Европейският парламент си даде време за нови предложения по проекта на Директива за авторското право.

Постъпили са повече от двеста предложения. По някои от най-противоречивите въпроси има по седем сценария, казват експертите. Юлия Реда обобщава на сайта си предложенията – специално по чл. 11 и чл.13  – от най-рестриктивните до опцията “да се заличат” разпоредбите на чл.11 и чл.13.

Гласуването е утре.

Tagged

#fixcopyright: Директивата за авторското право в ЕП

В началото на лятото имаше важно гласуване за Директивата за авторското право, Европейският парламент  отхвърли възможността работата върху директивата да продължи, без новите предложения  да се гласуват  в пленарна зала.

Сега членовете на ЕП търсят компромиси, които ще позволят на Европейския парламент да започне преговори с Комисията и държавите, включително нова версия на член 13 поради широкото противопоставяне срещу филтрите за качване, което доведе до отхвърлянето на мандата на парламентарната комисия  JURI през юли.

Повече се говори за филтрите (чл.13 от проекта)  и по-малко – за сродните права на издателите (чл.11) – също спорен текст;  кампаниите  се фокусираха върху идеята за предварителния контрол, която ще се отрази наистина радикално върху свободата на онлайн информацията.

Идва време депутатите да се възползват от възможността, която си защитиха: до 5 септември 2018 е срокът за нови предложения, а на 12 септември 2018 предложенията  ще се гласуват в Европейския парламент.

Миналата седмица докладчикът Axel Voss е представил предложението си за нов компромис по член 13, но то се смята отново  за неприемливо и едно от най-лошите според Юлия Реда,   анализът на Communia :

copyright 13

Кампания на liberties.eu,  #fixcopyright   #SaveYourInternet #CensorshipMachine

Ход на ревизията

Производителите на съдържание също продължават кампаниите си.  Вчера е оповестена декларация от участници на фестивала във Венеция – вкл. Stephan Komandarev · Volker Schlöndorff · Paolo Taviani · Margarethe von Trotta –  и други известни и по-малко известни имена – да не се отлага приемането на директивата и да се поставят авторите в центъра на защитата.

Венецианска декларация от 3 септември 2018 

 

Tagged

Сагата Google v Oracle

 

Mет месеца, след като Апелативният съд на САЩ на 2-ри федерален окръг се произнесе  в полза на OracleGoogle обяви, че планира да отнесе случая до Върховния съд на САЩ.

Google и Oracle спорят в съда от осем години.  Според медиите случаят  е повече от битка на технологичните титани. Става дума за използването на Java  за операционна система Android –   но, по-общо, за средата,  в която разработчиците надграждат и подобряват работата на другите, и създават съвместими програми, предназначени да се адаптират към множество екосистеми и най-новите технологии. Решение в полза на Oracle   би се отразило негативно върху свободата на разработчиците да внедряват иновации в компютърните индустрии.  Изявлението на Google:

Ще се обърнем към Върховния съд, за да защитим този принцип срещу компании като Oracle, чиито ограничителни практики заплашват да задушат работата на новите генерации на технологични разработчици. Това е важен въпрос с широки последици за разработчиците и цифровата икономика.

Междувременно софтуерните компании все повече работят заедно, за да разработят отворени стандарти, с което да се гарантира, че техните продукти са съвместими.

Tagged

Съд на ЕС: използване на фотография, публикувана в интернет

 

Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Информационно общество — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятие — Публикуване в уебсайт без разрешението на притежателя на авторското право на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка и с разрешението на посочения притежател — Нова публика

На 7 август 2018 г. стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑161/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) с акт от 23 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 31 март 2017 г., в рамките на производство по дело Land Nordrhein-Westfalen срещу Dirk Renckhoff.

Запитването е отправено в рамките на спор между Land Nordrhein-Westfalen (Провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия) и г‑н Dirk Renckhoff, фотограф, по повод на използването без разрешение от ученичка в намиращо се в тази провинция училище на направена от г‑н Renckhoff и свободно достъпна в интернет фотография, за да онагледи реферат, публикуван от това училище на друг уебсайт.

Накратко, казусът е “да използваш снимка от интернет”.

Ученичка използва направена от г‑н Renckhoff фотография,   изтеглена от уебсайт, посветен на пътувания. Под нея ученичката е направила позоваване на посочения сайт. Фотографът изтъква, че е дал право на използване само на операторите на уебсайта за пътувания и че поместването на фотографията на училищния уебсайт нарушава неговото авторско право. Той иска от компетентната първоинстанционна юрисдикция да забрани на Провинция Северен Рейн-Вестфалия, под страх от налагане на глоба, да възпроизвежда или да позволява възпроизвеждането и/или да предоставя на разположение или да позволи предоставянето на публично разположение на фотографията, а при условията на евентуалност, да позволява на учениците да възпроизвеждат фотографията с цел публикуването ѝ в интернет.

Съдът в Хамбург приема,  че фотографията е защитена с авторското право и че публикуването ѝ на училищния уебсайт е нарушило правата на възпроизвеждане и на предоставяне на публично разположение, чийто притежател е г‑н Renckhoff. Тази юрисдикция счита за ирелевантно обстоятелството, че фотографията вече е била достъпна без ограничение за всички лица в интернет.  При тези условия Bundesgerichtshof (Върховен федерален съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Представлява ли прикачването на произведение от друг уебсайт, където то е свободно достъпно за всички ползватели на интернет с разрешението на носителя на авторското право, към собствен уебсайт, намиращ се на публично разположение, акт на „предоставяне на публично разположение“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато произведението първо е копирано на сървър, а след това е качено оттам на собствен уебсайт?“.

Решението

19  Както Съдът многократно е постановявал, от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е видно, че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решения от 16 март 2017 г., AKM, C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 22 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 24 и цитираната съдебна практика).

20      Що се отнася до първия от тези елементи, тоест наличието на „акт на разгласяване“, видно от член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, за да бъде налице такъв акт, е достатъчно в частност произведението да е предоставено на публично разположение по такъв начин, че всеки човек от съответната публика да може да има достъп до него, без значение дали тази възможност се използва или не (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 19 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 31 и цитираната съдебна практика).

21      В конкретния случай публикуването в уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт, след като преди това е била копирана на частен сървър, трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и вследствие на това като „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Всъщност подобно публикуване в интернет дава на посетителите на уебсайта, където е направена публикацията, възможността за достъп до тази фотография на този уебсайт.

22      Що се отнася до втория от горепосочените елементи, тоест защитеното произведение да бъде действително „публично“ разгласено, от практиката на Съда следва, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 21 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 27 и цитираната съдебна практика).

23      В конкретния случай изглежда, че акт на разгласяване като споменатия в точка 21 от настоящото решение визира всички потенциални ползватели на уебсайта, на който е направено публикуването, тоест неопределен и доста голям брой адресати, и трябва при тези условия да се счита за „публично“ разгласяване по смисъла на цитираната съдебна практика.

24      При все това, както става ясно от постоянната съдебна практика, за да бъде възприета правната квалификация „публично разгласяване“, закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решения от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24, от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 37 и от 14 юни 2017 г., Stichting Brein, C‑610/15, EU:C:2017:456, т. 28).

25      В конкретния случай е безспорно, че както първоначалното разгласяване на произведението на уебсайт, така и последващото му разгласяване на друг уебсайт са били извършени с един и същ технически способ.

26      При все това страните по главното производство и представилите писмени становища заинтересовани лица, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, не постигат съгласие по въпроса дали фотографията е била разгласена на „нова публика“.

Нова публика

35  […]  публикуването на защитено с авторско право произведение на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване с разрешението на притежателя на авторското право, трябва при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се квалифицира като предоставяне на разположение на подобно произведение на нова публика. Всъщност при подобни обстоятелства публиката, която е била взета предвид от притежателя на авторското право, когато той е разрешил разгласяването на своето произведение на уебсайта, на който същото е било първоначално публикувано, се състои единствено от ползвателите на този сайт, а не от ползвателите на уебсайта, на който впоследствие произведението е било публикувано без разрешението на посочения притежател, или други интернет потребители.

37 Съдът безспорно е приел, по-конкретно в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 25 и 26), и в определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315, т. 16), що се отнася до предоставянето на разположение на защитени произведения чрез активна интернет връзка, препращаща към друг уебсайт, на който е било направено първоначалното разгласяване, че публиката, към която е насочено това първоначално разгласяване, са всички потенциални посетители на съответния сайт, тъй като по отношение на достъпа до публикуваните на него произведения не са наложени каквито и да било ограничителни мерки и следователно всички интернет потребители имат свободен достъп до тях. Така Съдът е приел, че предоставянето на разположение на съответните произведения чрез активна интернет връзка като разглежданата в делата, по които са постановени посоченото решение и определение, не води до разгласяването им на нова публика.

38      При все това тази съдебна практика не би могла да се приложи към обстоятелства като разглежданите в главното производство.

39      Всъщност, първо, тази съдебна практика е постановена в специфичния контекст на хипервръзките, които препращат в интернет към защитени произведения, които преди това са били разгласени с разрешението на притежателите на правото.

40      При все това, за разлика от хипервръзките, които съгласно практиката на Съда спомагат по-конкретно за доброто функциониране на интернет, като позволяват разпространението на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 8 септември 2016 г., GS Media, C‑160/15, EU:C:2016:644, т. 45), публикуваното в уебсайт без разрешение на притежателя на авторското право на произведение, което преди това е било разгласено на друг уебсайт със съгласието на този притежател, не спомага в същата степен за постигането на подобна цел.

Справедливият баланс

41      По този начин разрешаването на подобно публикуване, без притежателят на авторското право да може да се позове на правата по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, би нарушило визирания в съображения 3 и 31 от тази директива справедлив баланс, който следва да се поддържа в цифровата среда, между, от една страна, интереса на притежателите на авторски и сродни права за защитата на тяхната интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, и по-специално на свободата им на изразяване на мнение и на информация, гарантирана с член 11 от Хартата на основните права, както и на обществения интерес.

42      В този контекст Провинция Северен Рейн-Вестфалия сочи, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство следва при претеглянето на наличните интереси да се отчита правото на образование, прогласено в член 14 от Хартата на основните права. По-специално действията на въпросната ученичка спадали към упражняването на посоченото право, при положение че фотографията е била поместена с цел онагледяване на първата страница на реферата, който същата е подготвила в рамките на езиково занятие. В това отношение обаче е достатъчно да се констатира, че изложените в точка 35 от настоящото решение съображения относно понятието „нова публика“ са основани не на това дали картинката, която ученичката е поместила в училищния си реферат, има образователен характер, а на обстоятелството, че публикуването на това произведение на училищния уебсайт е направило същото достъпно за всички посетители на този сайт.

43      Впрочем следва да се припомни, че що се отнася до търсенето на равновесие между правото на образование и защитата на правото на интелектуална собственост, законодателят на Съюза е предвидил в член 5, параграф 3, буква а) от Директива 2001/29 възможност за държавите членки да предвидят изключения или ограничения по отношение на правата, предвидени в членове 2 и 3 от тази директива, стига да става въпрос за използване единствено с цел илюстриране в рамките на преподавателска или научно-изследователска дейност, доколкото това е оправдано от преследваната нетърговска цел.

И не става въпрос за хипервръзка

44      Второ, както беше припомнено в точка 29 от настоящото решение, правата, гарантирани на авторите с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, имат превантивен характер. Що се отнася обаче до акта на разгласяване, който представлява вмъкването в уебсайт на хипервръзка, препращаща към произведение, което преди това е било разгласено с разрешението на притежателя на авторското право, превантивният характер на правата на притежателят е защитен, при положение че за автора е възможно, в случай че не желае повече да разгласява своето произведение на въпросния уебсайт, да го оттегли от уебсайта, на който първоначално го е разгласил, и по този начин да направи невалидни всички хипервръзки, които препращат към него. За сметка на това при обстоятелства като тези по главното производство публикуването на произведение на друг уебсайт води до ново разгласяване, което е независимо от първоначално разрешеното разгласяване. Като последица от това публикуване в интернет би могло подобно произведение да продължи да е достъпно на този последен уебсайт, независимо от предварителното съгласие на автора и въпреки всякакво действие, с което притежателят на правата би решил да не разгласява повече своето произведение на уебсайта, на който то е било първоначално разгласено с неговото разрешение.

45      Накрая, трето, в решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 27 и 28), Съдът, с цел да приеме, че разгласяването, разглеждано в делото, по което е постановено това решение, не е било направено на нова публика, е подчертал липсата на намеса на оператора на уебсайта, в който е била поставена активната интернет връзка, позволяваща достъпа до въпросните произведения на сайта, на който те са били първоначално разгласени с разрешението на притежателя на авторското право.

46      В конкретния случай от акта за преюдициално запитване следва, че ползвателката на разглежданото в главното производство произведение е възпроизвела същото на частен сървър, а след това го е публикувала на уебсайт, различен от този, на който е било направено първоначалното разгласяване. С тези си действия тя е изиграла решаваща роля в разгласяването на това произведение на публика, която не е била взета предвид от автора на същото към момента, в който той е разрешил първоначалното разгласяване.

47      С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването на уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка, забраняваща нейното изтегляне от интернет, и с разрешението на притежателя на авторското право.

 

Tagged ,