Tag Archives: ip

Интелектуална свобода срещу интелектуална собственост: спор в съда

Спор между Moët Hennessey Champagne Services (MHCS) – собственик на известната марка “Champ Champagne Dom Pérignon” –  и белгийски художник стигна до съда в Белгия. Съдът трябва да отсъди относно баланса между правото на   интелектуалната собственост и  свободата на художествено изразяване.

Както интелектуалната собственост, така и  свободата на изразяване са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

В произведенията на белгийския художник,  представител на поп-арта, има редица луксозни марки, предимно френски и италиански луксозни марки за потребителски или дизайнерски стоки, вкл.  Dom Pérignon като символ на начин на живот.

Dom Per01

Освен това художникът е пуснал колекция от пуловери и тениски със стилизиран и опростен образ на тези картини. Дрехите са предназначени да функционират като промоционален инструмент за картините.

С решение от 12 април 2018 г. търговският съд в Брюксел се произнася в полза на търговското дружество MCHS. Той счита, че използването на фигуративния знак и на думата “Damn Pérignon” върху дрехите представлява вид използване на търговска марка; налице е извличане на  несправедливо предимство от авторитета на търговска марка “Dom Pérignon” и  освен това се засяга доброто име на носителя на права поради лежерния характер на произведенията. Правото на MHCS да защитава марката е с предимство пред   правото на  свобода на изразяване.

Но при развитието на производството съдът има въпроси относно  единното тълкуване на правото на Бенелюкс, които  се подават пред Съда на Бенелюкс (когато са извън хармонизацията на ЕС, вж C-23/01).  Отправени са следните въпроси до Съда на Бенелюкс:

Може ли правото на свобода на словото и на свободата на художествено изразяване  – изкуството в частност – гарантирани от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 11 от Хартата на основните права на ЕС, да бъдат “дължими причина “по смисъла на член 2.20, параграф 1, буква г) от Конвенцията на Бенелюкс относно интелектуалната собственост?

При положителен отговор какви са критериите, които националната юрисдикция трябва да вземе предвид при установяването на баланс между тези основни права и значението, което трябва да се придаде на всеки от тези критерии?

По-специално, ако националният съд вземе предвид:

  • степента, до която изразяването има търговски характер или цел;
  • степента, до която изразяването  е от общ интерес,  социално значимо или за нуждите на обществени дебати;
  • връзката между тези два критерия;
  • степента на репутация на запазената марка;
  • степента на използване, неговата интензивност и систематичен характер, както и   територия, време и обем;
  • степента, в която изразяването и обстоятелствата, придружаващи го, като   име, наименование или начин на популяризиране, засягат отличителния характер, репутацията и имиджа на упоменатата търговска марка (“рекламна функция”),
  • степента, до която изразяването съдържа творчески принос и степента, в която се опитва да предотврати объркването или асоциацията с упоменатата търговска марка, или впечатлението, че има търговска или друга връзка между израз и собственик на запазената марка (” функция за обозначаване на произхода “).

До този момент има единични решения на ЕСПЧ относно баланса, но не и по така поставените въпроси.

Tagged

#LinkTax, #CensorshipMashine – подкрепени в комисия JURI на ЕП. Какво следва?

 

 

Tagged

#link tax, #сensorship machine: интервю на Юлия Реда

Kluwer Copyright Blog  е влиятелна медия в областта на авторското право.

Утре е важното гласуване в Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, от което ще се видят шансовете за приемане на Директивата за авторското право във вида, в който предвижда “link tax” и “сensorship machine”.

Депутатът, който направи кампания срещу двете нови решения в авторското право на ЕС, е Юлия Реда от Пиратската партия.

В последния ден преди гласуването   Реда дава пространно интервю за Kluwer Copyright Blog, вижте го.

Българските членове на Комисията по правни въпроси са Ангел Джамбазки и Емил Радев.

Както става ясно, българските издатели подкрепят чл.11. Очевидно смятат, че ще работи за тях.

 

Tagged

Съд на ЕС: марки – цвят

Днес беше оповестено решение на Съда на ЕС (голям състав) по дело C‑163/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag (Първоинстанционен съд Хага, Нидерландия)  в рамките на производство по дело

Christian Louboutin, Christian Louboutin SAS срещу Van Haren Schoenen BV  –

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 22 юни 2017 г.,

предвид определението за възобновяване на устната фаза на производството от 12 октомври 2017 г. и след изложеното в съдебното заседание от 14 ноември 2017 г.,

след като изслуша допълнителното заключение на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2018 г., Съдът обсъди следното:

Член 2 от Директива 2008/95, озаглавен „Знаци, от които може да се състои марката“, предвижда:

„Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.

4        Член 3 от същата директива, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, гласи:

„1.      Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни: […]

д)      знаци, които се състоят изключително от:

i)      формата, която произтича от естеството на самите стоки; или

ii)      формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;

iii)      формата, която придава значителна стойност на стоките;

Фактите:

Christian Louboutin създава и произвежда обувки. Спорната марка, чиято защита се търси, е   описана по следния начин: „Марката се състои от червен цвят (Pantone 18‑1663TP), покриващ подметката на обувка по показания на изображението начин (контурът на обувката не е част от марката, а има за цел да изясни разположението на марката)“.

Дружество Van Haren, което управлява обекти за търговия на дребно с обувки в Нидерландия, продава обувки на висок ток, чиято подметка е покрита с червен цвят.

Преюдициален въпрос:

„Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от [Директива 2008/95] (в текстовете на немски, английски и френски език на [тази директива] съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?“.

Съдът:

21      В контекста на правото относно марките понятието „форма“ обикновено се разбира, както подчертава Европейската комисия, като обозначаващо съвкупност от линии или контури, която определя съответната стока в пространството.

22      Нито от Директива 2008/95, нито от практиката на Съда, нито от обичайния смисъл на това понятие следва, че даден цвят сам по себе си, без ограничение в пространството, може да представлява форма.

23      Възниква обаче въпросът дали обстоятелството, че определен цвят покрива конкретно място от съответната стока, означава, че разглежданият знак се състои от форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95.

24      В това отношение следва да се отбележи, че макар несъмнено формата на стоката или на част от стоката да има някаква роля при определянето на цвета в пространството, все пак не може да се приеме, че даден знак се състои от тази форма, когато с регистрацията на марката се цели да се защити не формата, а само покриването с цвят на конкретно място от посочената стока.

25      Както отбелязват германското и френското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, спорната марка не се отнася до специфична форма на подметката на обувки с висок ток, тъй като в описанието на тази марка се посочва изрично, че контурът на обувката не е част от посочената марка, а служи само за изясняване на разположението на червения цвят, обхванат от регистрацията.

26      При всички положения знак като разглеждания в главното производство не може да се счита за състоящ се „изключително“ от формата, когато, както в настоящия случай, основният предмет на този знак е цвят, уточнен с международно признат идентификационен код.

27      С оглед на гореизложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че знак като разглеждания в главното производство, който представлява цвят, покриващ подметката на обувка с висок ток, не се състои изключително от „формата“ по смисъла на тази разпоредба.

Цялата работа е за регистриране на т.нар. хибридна марка, червените подметки. Сложно, Генералният адвокат е давал второ заключение, рядък случай.

Преди няколко години пак имаше подобно решение, вж тук.

Първи коментари:

 

Tagged ,

#LinkTax : за подкрепа на отпадането на чл.11 от проекта на Директивата за авторското право

https://platform.twitter.com/widgets.js

Директива за авторското право: член 11,  за  правна уредба  на сродно право на издателите.

Повече от 100 от членовете на ЕП са против член 11 – нито един от българските депутати не е между тях – засега.  

Член 11 трябва да отпадне – ето малка част от аргументите, изтъквани от MEP и експерти, вж становището на  група експерти и преподаватели  от цяла Европа : 

  • Член 11 е неефективен:  той е опит да се възпроизведе на европейско равнище една идея, която  е доказано неуспешна в Германия и Испания.
  • Член 11 ограничава  свободата на изразяване и достъпа до информация:  не само на бизнеса, но и на отделни лица,   които публикуват новинарски фрагменти, напр. блогъри.
  • Член 11 ограничава споделянето  – включително на качествена журналистика. Качествената журналистика трябва да се насърчава, но не чрез „данък връзки“.
  • Член 11 обезкуражава иновациите в новинарството  и търсенето на нови бизнес модели.
  • Член 11 застрашава правото на свободно използване на защитени произведения.
  • С член 11 Европейският съюз се намесва в  противопоставянето на Аксел Шпрингер и  големите издатели  срещу Гугъл и големите платформи  – и заема  страната на издателските концерни, обясни при идването си в София Юлия Реда, МЕР. Подкрепа на качествената журналистика не означава подкрепа на  мощни лобисти, дори когато са  от ЕС. Ако приходите от реклама вече са у интернет платформите, това не се дължи на авторските права, проблемите са в друго и те трябва да се решават:  личните данни-> таргетираната реклама и т.н.

Чл.13   също остава в центъра на вниманието.

Какво можем да направим в оставащите дни до гласуването на 21 юни – Юлия Реда

Tagged

Съд на ЕС: отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушение на авторски права

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат Спунар по дело  C‑149/17 Bastei Lübbe GmbH & Co. KG / Michael Strotzer с предмет преюдициално запитване – Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана в семейството.

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe AG, дружество по германското право, е носител на авторските и сродните им права върху аудиоверсията на книга.  Г‑н Michael Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. този звукозапис е споделен за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че IP адресът принадлежи на г‑н Strotzer.  Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови нарушението на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.  Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище, но че доколкото му е известно, те не са имали аудиокнигата на своя компютър, не са знаели за съществуването ѝ и не са ползвали софтуера за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на разглежданото нарушение компютърът бил изключен.

Ако   член на семейството е имал достъп до въпросната интернет връзка, нейният притежател не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Генералният адвокат:

29.      Главното производство се отнася до извършено посредством интернет нарушение на правото на предоставяне на публично разположение. За носителите на права, нарушени по този начин, е трудно да установят самоличността на нарушителите и да докажат участието им. Всъщност извършените посредством интернет нарушения не оставят веществени следи(8) и позволяват до известна степен запазване на анонимността на виновните лица. Обикновено единствената улика, която е възможно да бъде намерена, е IP адресът, от който е извършено нарушението. Идентифицирането на притежателя на IP адреса, макар и да е точно, не е доказателство за отговорността на определено лице, особено ако съответната интернет връзка е била достъпна за повече от едно лица.

30.      Поради тази причина националните правни уредби често предвиждат мерки за облекчаване на тежестта на доказване, която лежи върху понеслите вреди носители на авторски права. Подобна мярка може по-специално да приеме формата на презумпция за виновност на притежателя на интернет връзката за нарушението, извършено от неговия IP адрес. Тези мерки позволяват да се осигури ефективността на правото на носителите на разглежданите права да търсят обезщетение за вреди в случаите на извършени посредством интернет нарушения. Съгласно информацията, която се съдържа в преюдициалното запитване, такава презумпция е въведена в германската правна система по пътя на съдебната практика.

31.      Задължението да се установи подобна презумпция, не е предвидено изрично нито в Директива 2001/29, нито в Директива 2004/48. Ако обаче тази мярка е основното средство, уредено от националното право с цел да се гарантира ефективността на предвиденото в член 8, параграф 2 от Директива 2001/29 право да се търси поправяне на понесените вреди, тя трябва да се прилага последователно и ефикасно. Посочената мярка не би могла да постигне целта си, ако е твърде лесно да бъде оборена презумпцията за виновност, като по този начин засегнатият носител на права бъде оставен без друга възможност да предяви правото си на обезщетение за претърпените вреди. В подобен случай това право би станало илюзорно.

32.      Ето защо, макар член 8, параграф 2 от Директива 2001/29 да не предписва никакво конкретно средство за осигуряване на ефективността на правото да се търси обезщетение за вреди, според мен от тази разпоредба следва, че наличните мерки трябва да се прилагат последователно и ефикасно. В това отношение националните съдилища имат първостепенната роля да преценяват доказателствата и да претеглят различните съществуващи интереси.

33.      Следователно, ако запитващата юрисдикция има съмнения относно тълкуването и прилагането на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), свързана с отговорността и задълженията на притежателите на интернет връзка, тя трябва да даде предимство на онова тълкуване и прилагане, което позволява най-добре да се гарантира ефективността на защитата на правата върху интелектуална собственост.

Що се отнася до баланса на права:

46.      При това положение запитващата юрисдикция трябва да провери дали г‑н Strotzer не злоупотребява с правото на закрила на семейния живот, като се позовава на него не за да предотврати евентуалното подвеждане на членовете на семейството му под отговорност за нарушението на авторските права, с което те очевидно нямат никаква връзка, а единствено за да избегне самият той да бъде подведен под отговорност за същото нарушение. Ако случаят е такъв, правото на закрила на семейния живот не би следвало да възпрепятства защитата на интелектуалната собственост на носителите на тези авторски права.

Ето какво предлага ГА – и отново става ясно  колко е съществена ролята на националния законодател.

 Заключение

47.      С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставените от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) преюдициални въпроси по следния начин:

„Член 8, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 13, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкуват в смисъл, че не изискват във вътрешното право на държавите членки да се въведе презумпция за отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушенията на авторските права, извършени посредством тази връзка. Ако обаче вътрешното право предвижда такава презумпция с цел да осигури защитата на посочените права, тази презумпция трябва да се прилага последователно, за да се гарантира ефективността на защитата. Правото на зачитане на семейния живот, признато в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не може да се тълкува по начин, който би лишил носителите на авторски права от всякаква реална възможност за защита на правото им на интелектуална собственост, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата на основните права“.

Този тип казуси за баланс интелектуална собственост – лична неприкосновеност  не са нови, но сега Спунар обръща внимание върху ролята на държавата  – да въведе презумпция за отговорност или не.

Tagged ,

Директивата за авторско право: ход на ревизията: да се действа сега

Ново развитие в ревизията на авторското право в ЕС – става ясно от  съобщенията на българското председателство, участници в ревизията и Юлия Реда – защото тя имаше много ясен възглед какво иска да се промени в правната рамка (общ режим на изключенията, актуализиране – за да имаме правна рамка, адекватна на технологичното развитие) – и сега следи ангажирано законодателния процес.

Правителствата на държавите от ЕС  са приели позиция  относно реформата на авторските права  без съществени промени по чл.11 (новото право за издателите)  и чл.13 (филтрите на входа), проектът е на сайта на Реда,  Politico дава измененията, засягащи правото на издателите, в цвят.

Сега Парламентът трябва да ги спре, пише Реда.

 Сега имате шанса да окажете влияние – шанс, който ще изчезне след две години, когато всички “изведнъж” ще се сблъскат с предизвикателството да се  внедряват филтри   и link tax.  Експертите почти единодушно се съгласяват, че проектът за реформата на авторското право е наистина лош.

Update: Member State governments have just adopted their position on #copyright, with no significant changes to the #CensorshipMachines and #LinkTax provisions. It is now up to Parliament to stop them and #FixCopyright. https://t.co/1JwNvQn24n pic.twitter.com/KAgqV3YYG1

https://platform.twitter.com/widgets.js

Две графики от сайта на Реда – за двата текста,  против които се събира подкрепа (вж и преподавателите) – за  отношението по държави и по партии в ЕП:

 

 

Tagged

2018 Специален доклад 301

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

За миналата година 11 държави са в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право,  участвала е в операция  ЕВРОПОЛ  срещу голяма пиратска мрежа в региона,  отделила е  допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.

Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции  страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”

Няма съмнение, че напускането на Watch List  е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен. 

Критично отношение към доклада изразява EFF:  “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад  301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но  няма последователна методология за оценка  кое  е  адекватно и ефективно.

Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.

Tagged ,

#FixCopyright #SaveTheLink #CensorshipMachines

На 26 април 2018 г. учени от 25 водещи изследователски института за интелектуална собственост в Европа  публикуваха отворено писмо, изразяващо сериозни опасения относно  предложената директива за авторско  право.

Според авторите след балансиран проектодоклад на докладчика на Европейския парламент Тереза ​​Комодини (Доклад Comodini,  10 март 2017 г.) неотдавнашни текстове от новия докладчик Axel Voss и българското председателство  на Съвета на Европейският съюз изглежда водят към компромис, който не отговаря на целите на директивата за подобряване на избора, достъпа и справедливостта в цифровата среда.

Има научен консенсус
– че предложеното изключение   по чл. 3 няма да постигне целта си да стимулира иновациите и научните изследвания, ако се ограничи до определени организации,
– че предложенията за право на  издателите по чл. 11 ще благоприятстват по-скоро интересите на издателските интереси в пресата, отколкото иновативната журналистика,
– и че предложенията за чл. 13 застрашават ползата от  Директивата за електронната търговия (2000/31 / ЕО), която споделя отговорността за прилагането между носителите на авторски права и доставчиците на услуги.

Голяма група представители  на академичните среди предупреждават за недобре замислените планове за въвеждането на ново право на интелектуална собственост (сродно право за издателите). Те напомнят, че широк спектър от заинтересовани групи вече представи становища, че Директивата за авторското право в настоящия си вид няма да бъде в обществен интерес.

Споделям възгледите в писмото и се отзовах на поканата да се присъединя към групата.

Близо 150 неправителствени организации също се противопоставят на актуалния проект. Според тях предопределено е, че транспониране на  законодателство в този вид ще е  кошмар. Същото се отнася и до проверката на съответствието на директивата с  Хартата на основните права на ЕС и Бернската конвенция. Отворено писмо

По стечение на обстоятелствата името на България  ще остане свързано с тази директива. Ако това ни интересува.

*

На 27 април 2018 г. (вчера) по план в COREPER се обсъжда  предоставяне на мандат за преговори с Европейския парламент по Директивата за авторското право.  

 (текстът)

Kакво е решил COREPER? според Юлия Реда не е даден мандат:

Tagged

Съвет на ЕС: защита на интелектуалната собственост в ЕС

На  12 март 2018   се е състоял  Съвет по конкурентноспособност, председателстван от Емил Караниколов, министър на икономиката.

Освен другото, в изпълнение на дневния ред са приети  заключения за прилагане на правата на интелектуална собственост в ЕС.

В заключенията се разглежда пакет актове  на Комисията  от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера  и по-специално интернет”:

Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED.  Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата  и по-конкретно:
– укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II),
– осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III),
– осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и
– гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).

Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.

Сега   Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.

Tagged