Tag Archives: ip

Съд на ЕС: интелектуална собственост v свобода на изразяване

Интересни са споровете за баланси на права, особено единичните случаи, в които съдилищата обсъждат баланс интелектуална собственост срещу свобода на изразяване. Вратата отвори Cъдът за правата на човека с решението Ashby Donald.

Ето сега  дело C‑240/18 P Constantin Film Produktion GmbH срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), към момента имаме само заключението на генералния адвокат Бобек, но идва и решение.

Ето и художественото въведение на Бобек – изцяло. Става дума в последна сметка за Гьоте.

1. Трудно може да се предположи, че по времето на публикуването им произведенията на Йохан Волфганг фон Гьоте са били посрещнати с всеобщо признание. Те със сигурност са намерили мигновени пламенни почитатели. Но също така са се сблъскали и с тежки критики и отхвърляне. По-специално книгата Die Leiden des jungen Werthers („Страданията на младия Вертер“) е била забранена в редица германски територии и на други места. Както например се посочва в писмото на датската канцелария до датския крал, с което се иска книгата да бъде забранена в Дания, книгата се смята за произведение, което „осмива религията, разкрасява пороците и може да поквари обществения морал“(2).

2.        Има известна доза историческа ирония, че повече от двеста години по-късно все още съществува заплаха за обществения морал, свързана с (версия на фамилното име) Goethe. Въпреки това сцената, контекстът и ролите са доста различни.

3.        Constantin Film Produktion GmbH   иска  да регистрира словния знак „Fack Ju Göhte“, който представлява името на продуцирана от жалбоподателя успешна германска комедия, като марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Заявката е отхвърлена. Отказът се основава на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 207/2009. EUIPO счита, че заявеният словен знак противоречи на  добрите нрави.

4.        С настоящата жалба от Съда се иска да изясни — доколкото ми е известно за първи път — какъв правен критерий следва да се прилага, за да се прецени дали да се отхвърли дадена заявка за марка въз основа на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009: кога може да се счита, че заявката за марка „противоречи на обществения ред или на добрите нрави“? По-нататък, в контекста на настоящия случай от Съда се иска да уточни обхвата на задължението на EUIPO да изложи мотиви, когато желае да приеме решение, което би могло да се разглежда като отклонение от предишните ѝ решения по сходни въпроси.

Според жалбоподателя Общият съд е нарушил принципа на индивидуално разглеждане, защото не е разгледал заявения знак „Fack Ju Göhte“, а различен знак, а именно: „Fuck you, Goethe“.

Жалбоподателят твърди, че  изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общо основание за отказ да се регистрират изявления, основаващи се на тези думи, което било видно от регистрацията на   марки като  Fucking Hell  и  MACAFUCKER.

Според EUIPO въпросният знак се възприема като вулгарен и шокиращ по своето естество, поради което представлявал „явно неприлична търговска марка“.

Несъмнено свободата на изразяване на мнение се прилага в областта на правото на търговските марки, пише Бобек [52]

Но за какво точно се отнасят понятията за обществен ред и добри нрави и как трябва да бъдат установени? [55]

EUIPO действително има роля в защитата на обществения ред и добрите нрави. Въпреки това защитата на обществения ред и добрите нрави със сигурност не е ключовата или доминиращата роля на EUIPO и правото на ЕС в областта на марките.[67-68]

Има   случаи, в които понятията „обществен ред“ и „добри нрави“ се разглеждат заедно. По отношение на търговската марка „BIN LADIN“ апелативният състав ясно е счел за „пределно ясно, че [тази марка] противоречи на обществения ред и добрите нрави, тъй като терористичните престъпления са в абсолютно противоречие с етичните и моралните принципи, признати не само във всички държави — членки на Европейския съюз, но и при всички цивилизовани нации“[74]

Но между понятията  има и  диференциация.   Общественият ред е нормативно виждане за ценностите и целите, определени от съответния публичен орган, за постигане сега и в бъдеще, т.е. в перспектива. По този начин общественият ред изразява желанието на публичния регулатор за това кои са нормите, които следва да се спазват в обществото. Съдържанието на това понятие трябва да може да се установи от официални източници на правото и/или програмни документи. Независимо как е изразено обаче, както при трасиране, общественият ред трябва първо да бъде определен от публичния орган и едва тогава може да бъде постигнат [76]

Според мен добрите нрави се отнасят до ценностите и убежденията, които понастоящем се спазват от дадено общество, определени и наложени от преобладаващия социален консенсус в рамките на обществото в даден момент. За разлика от естеството на обществения ред, който се определя отгоре надолу, те растат отдолу нагоре. Те също така се променят с течение на времето: но за да се установят, фокусът е преди всичко в миналото и настоящето. Естествено от гледна точка на това, което желаят да постигнат, добрите нрави са също с нормативен характер и в перспектива в смисъл, че този набор от правила също има за цел да се установи и поддържа определено поведение [77]

Основната разлика между двете понятия е как те се определят и съответно установяват. Съдът на ЕАСТ  посочва, че „отказът по съображения, свързани с „обществения ред“, трябва да се основава на оценка на обективни критерии, докато възражението срещу търговска марка, основано на „добрите нрави“, се отнася до оценка на субективни ценности“ [78]  С други думи, за да се установи дали даден знак противоречи на добрите нрави, е необходимо да се използват доказателства за конкретни случаи, за да се установи как съответната общественост вероятно ще реагира на поставянето на този знак върху съответните стоки или услуги.[80]

Прожектиранeто на филма „Fack Ju Göhte“ е било разрешено под това заглавие и че очевидно не е имало ограничения на достъпа за младата публика.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е санкционирал това, че EUIPO не е обосновала по подходящ начин отклонението от своята предходна практика по вземане на решения, както и не е посочила основателна причина, поради която заявката за въпросния знак е трябвало да бъде решена по различен начин в сравнение с  подобен случай.

В заключение ГА предлага  на Съда да     отмени решението на Общия съд (Fack Ju Göhte) (T‑69/17)

 

Tagged ,

Ревизия на авторското право в ЕС: позиция на държавите, гласували против

Пет държави не подкрепиха проекта на директива за авторското право на 20 февруари (COREPER 1) – Полша, Нидерландия, Люксембург, Финландия и Италия. Общата им позиция е официално публикувана от Нидерландия:

Целите на настоящата директива е да се подобри доброто функциониране на вътрешния пазар и да се стимулират иновациите, творчеството, инвестициите и производството на ново съдържание, също и в цифровата среда.

Държавите, гласуващи против, подкрепят тези цели. Цифровите технологии радикално промениха начина, по който се произвежда, разпространява и получава достъп до съдържанието. Законодателната рамка трябва да отразява и ръководи тези промени.

Въпреки това, според нас, окончателният текст на директивата не изпълнява адекватно гореспоменатите цели. Според нас  директивата в сегашната й форма е крачка назад, а не крачка напред.

Най-вече изразяваме съжаление, че директивата не постига правилния баланс между защитата на носителите на права и интересите на гражданите и дружествата в ЕС. По този начин тя рискува да възпрепятства иновациите, а не да ги насърчава,  и да има отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на европейския цифров единен пазар.

Освен това смятаме, че директивата няма правна яснота, ще доведе до правна несигурност за много заинтересовани страни и може да наруши правата на гражданите на ЕС.

Ето защо не можем да изразим съгласието си с предложения текст на директивата.

Какво следва: правна комисия на ЕП и пленарно гласуване през април.

Copyright_timeline_infographics_20190220

източник EDRI

Tagged

Ревизия на авторското право в ЕС: текст на директивата

Какво са договорили Франция и Германия е представено в Politico – публикувана е т.нар. 4-колонна таблица с дата 16 февруари 2019.

Към момента това е актуалният текст на проекта за директива. Юлия Реда в twitter:

Update.

Официалната версия от сайта на Юлия Реда, получена от Комисията по правни въпроси на ЕП.

Със съжаление може да се отбележи необичайната публикация на ЕК, отразяваща неодобрението на чл.13 от проекта – тълпата приветства дракона и пр. – която беше свалена часове след публикуването, защото се тълкувала погрешно.   Днес все пак се е появило извинение.

DzjCjU8WsAANKzK.jpg largeDzr3vc2WkAA5b_B.jpg large

Tagged

Ревизията на авторското право в ЕС: политическо споразумение

I. Има съгласие

Постигнато е политическо споразумение  за модернизиране на правилата за авторското право за целия Европейски съюз. Остава одобрение от Съвета на 20 февруари и гласуване от ЕП по-късно през пролетта.

Как Европейският парламент представя новата директива:  по-висока отговорност, но това не е цензура.  Ще доведе  ли до инсталиране на филтри – не!

Европейската комисия и Ансип  приветстват споразумението с мажорни туити. В допълнение ЕК публикува позиция за   “преодоляване на  митовете” за новата регламентация.

II. Има реакция

Няма как   съобщението на ЕК за “митовете” да мине без реакция. Веднага реагира Юлия Реда: правите огромна грешка, ЕК, тези хора не са тълпа, това е демокрацията в действие!

В лагера на противниците на чл. 11 и чл.13:

  •  чл.11 – правата на издателите

Кратко съобщение от проф. Лайонел Бентли, участник в кампанията на академичните среди срещу чл.11 и чл.13

Какво казва Юлия Реда за сделката между Франция и Германия относно чл.11: Финалната версия много прилича на версията, която вече се  провали  в Германия – но е влошена версия,  не се ограничава до търсачките и агрегаторите на новини. Възпроизвеждането на повече от “единични думи или много кратки откъси” от новините вече няма да е свободно – това изискване ще обхване много от откъсите, които обикновено се показват заедно с връзките днес, за да ви дадат представа към какво съдържание водят връзките. Ще трябва да изчакаме и да видим как съдилищата тълкуват какво означава „много кратко“ на практика – дотогава за хипервръзките ще има правна несигурност.

Европейската федерация на журналистите за мерките в чл.11: “подиграват се с правата на журналистите”

Мерките подсилват системата, при която мощните издатели принуждават работещите журналисти и свободни професии да подписват договори, лишаващи ги от всичките им права, като по този начин им предлагат пропорционален или подходящ дял от нищо.

Това е лошо за журналистиката и лошо за Европа, съгласявайки се с това, институциите на ЕС или са наивни, или  цинично са предали ценностите на справедливостта.

Генералният секретар на EFJ Рикардо Гутиерес: “Това не е текстът, за който се надявахме и се борихме. Призоваваме представителите на Съвета и Европейския парламент да решават разумно и да отхвърлят всякакви дискриминационни разпоредби в него”.

  •  чл.13 – филтрите остават

 

Какво казва Юлия Реда за сделката между Франция и Германия относно чл.13: Всичко, което потребителите могат да качват, трябва да е с предварително уредени права. Доставчиците  няма да имат друг избор, освен да внедрят филтри, които по своята същност са скъпи и склонни към грешки. Доставчиците носят отговорност за нарушения, както ако са ги извършили сами. Тази огромна заплаха ще принуди платформите дори да превишават изискванията в директивата.

EDRI, Европейската организация за цифрови права: Лобистки текст.

III. А сега:

#SaveYourInternet campaign

Tagged

#saveinternet: позицията на Googlе

Миналата пролет всички искаха директивата да се приеме, сега всички мразят директивата – всички,   с изключение на германските семейства – притежатели на вестници (които обичаха член 11) и най-големите звукозаписни компании (които отдавна са мечтали за член 13)  –  пише EFF, Фондация Електронна граница.

Сега, когато член 13 няма нито един приятел в света, освен един-единствен самотен германски евродепутат, може би е време да спрем да държим за заложник бъдещето на европейските авторски права  заради няколко звукозаписни компании.

Става дума, разбира се, за ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС. Твърдението на EFF е малко преувеличено, но не е далече от истината. Вече се знае, вчера Съветът не подкрепи предложението на Румънско председателство.

А междувременно: позицията на Google по проекта:

Авторското право е сложна област и притежателите на права често не са на едно мнение относно собствеността. В тези случаи става невъзможно за отворените хостинг платформи да вземат разумни решения относно правата по време на процеса на качване.

Платформите не биха имали друг избор, освен да блокират съществуващи и нови  видеоклипове от Европейския съюз с неизвестна или оспорвана информация за авторски права, за да се избегне правна отговорност.

Работим с политици, издатели и творци, за да предоставим препоръки към Директивата за авторското право, които ще помогнат да изпълни истинското си намерение – защита на творчеството и журналистиката.

Платформите, които действат внимателно, за да защитят собствениците на права, не трябва да носят отговорност за нарушаване на авторски права без процедура на предварително уведомяване.

В отговор на Ансип Юлия Реда е написала днес в Туитър: нищо не пречи да се приеме директивата без чл.11 и чл.13:

 

Tagged

#saveinternet: ход на ревизията на авторското право в ЕС

Днес Съветът категорично отхвърли мандата за преговори – за последния кръг на преговорите с Европейския парламент (триалог) на 21 януари 2019. Държавите не  постигнаха съгласие по обща позиция по двата най-противоречиви члена, член 11, известен също като link tax, и член 13, който изисква онлайн платформите да използват филтри  и да провеждат контрол на входа – за да предотвратят нарушаването на авторските права, пише в сайта си Юлия Реда.

Общо 11 държави гласуват против компромисния текст, предложен от румънското председателство на Съвета по-рано тази седмица: Германия, Белгия, Нидерландия, Финландия и Словения,  Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия.

Срещата на 21 януари е отменена.

Този изненадващ ход на събитията не означава края на Link tax или на  Сensorship machines, подчертава Реда, но   прави приемането на директивата за авторските права преди европейските избори през май по-малко вероятно. Румънското председателство на Съвета трябва да предложи нов текст, за да се опита да намери квалифицирано мнозинство, но това наистина ще бъде трудна задача.

Ансип е изразил разочарованието си –

 

 

Tagged

Съд на ЕС: правата на издателите

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C299/17 VG Media Gesellschaft  срещу GoogleLLC.

Спорът

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор пред Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) между VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH — организация за колективно управление, оправомощена съгласно германското право да управлява авторското право и сродните му права по-специално от името на издатели на периодични издания, и дружеството Google LLC, което управлява интернет търсачката Google search в домейните http://www.google.de и http://www.google.com, както и услугата Google News, която в Германия е достъпна отделно като news.google.de или news.google.com.

От името на своите членове VG Media предявява срещу Google иск за обезщетение във връзка с това, че считано от 1 август 2013 г., Google използва за собствените си услуги откъси от текст, изображения и видеоматериали от пресата и медийно съдържание, произведени от членове на VG Media, без да плаща възнаграждение за това.

Основанието: на 1 август 2013 г. Федерална република Германия въвежда за издателите на периодичен печат право, сродно на авторското право, съгласно членове 87f и 87h от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права, наричан по-нататък „UrhG“). Германия e първата страна в Европа, която въведе сродно право в полза на издателите – с цел да им даде контрол върху нелицензираното използване на съдържанието на съответните издания от трети страни. Последва я Испания.

Въпросите

Като се има предвид, че въпросният законодателен проект не е бил нотифициран на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 98/34 — а санкцията за неизпълнение на това задължение е неприложимостта на националните правни разпоредби, така че, ако не са били нотифицирани, те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти — Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) отправя два въпроса до Съда-

„1)      Национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от Директива [98/34] правило, което не е специално насочено към услугите, определени в тази точка,

и ако отговорът е отрицателен,

2)      национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива [98/34], и по-конкретно задължително правило, свързано с предоставянето на услуга?“.

Google  твърди, че германското право няма да бъде приложимо, тъй като германското правителство не е уведомило Комисията на ЕС за тази уредба.

Генералният адвокат:

Въпреки че защитата на авторското право попада в приложното поле на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и законодателството на ЕС има за цел да установи „високо ниво на защита“, това не е абсолютно право.   Съдът на ЕС е изяснил, че  трябва да се вземат предвид и основните права на другите, включително свободата за извършване на бизнес (член 16 от Хартата). Всичко това изисква постигане на справедлив баланс между различните права.

29.      От практиката на Съда обаче е видно, че правата върху интелектуалната собственост не са абсолютни. Съдът подчертава, че такива изключителни права, и по-специално възможността да се търси правна защита — каквато е искът да се преустанови неправомерното използване или да се забрани извършването на дейност — за да се осигури закрилата им, може да засегне основните права на други субекти, като например свободата на стопанската инициатива, защитена в член 16 от Хартата, и правото на свобода на информация, защитено в член 11 от Хартата. Ако са нарушени няколко основни права, защитени от правото на Съюза, трябва да се осигури справедлив баланс между тях.

 

34.      В становището си испанското правителство посочва, че целта на разглежданите национални разпоредби е да се защитят сродните на авторското право права на издателите на вестници и списания, а не да се регулират по какъвто и да е начин услугите на информационното общество. Според мен фактът, че разглежданите национални законови разпоредби предоставят на такива издатели права върху интелектуална собственост, не показва сам по себе си, че тези разпоредби нямат за цел да регулират по какъвто и да е начин или дори само инцидентно услуги на информационното общество. Действително в становището си Комисията посочва, че според нея интелектуалната собственост не е изключена от приложното поле на Директива 98/34.

 

38.      По отношение на обхвата и въздействието на законодателството трябва, разбира се, да се подхожда реалистично, като се имат предвид актуалните обстоятелства. Според мен е ясно, че основната цел и предмет на тези законодателни промени е да се уреди въпросът с ефекта от интернет търсачките, като се има предвид, че медийното съдържание все повече се чете и разглежда онлайн, както и да се предвиди специално правило в областта на авторското право относно доставяните от операторите на такива интернет търсачки онлайн услуги, свързани с периодични издания. Следователно, дори ако все още има оператори, предоставящи такива търговски услуги офлайн, те едва ли са основният фокус на германския законодател. Макар че по този въпрос в крайна сметка ще се произнесе запитващата юрисдикция, това следва поне имплицитно от тълкуването ѝ на UrhG.

 

За тази цел германското правителство има задължението да уведоми Европейската комисия:

Би било глупаво и наивно да не признаваме, че традиционният търговски модел на вестниците в целия Съюз – продажби и реклама – е   подкопан през последните 20 години чрез онлайн четене на вестници от потребителите, чиято практика от своя страна е улеснена от появата на мощни търсачки като тази, която се управлява от ответника. Все пак, обаче, „нищо от това не означава, че държава-членка има право да заобиколи изискванията за уведомяване от Директива 98/34.”

 

45.      Следователно, тъй като тези национални разпоредби не са били нотифицирани на Комисията по изисквания от член 8, параграф 1 от Директива 98/34 начин, в съответствие с установената практика на Съда Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) трябва да откаже да приложи член 87f, параграф 1 и член 87g, параграф 4 от UrhG в разглежданото от него производство между страните пред този съд.

 

В по-широк план, ако Съдът приеме тезата на ГА,   последици биха могли да възникнат

  • за испанското право – в Испания (макар и с различен механизъм) беше приета законодателна инициатива, насочена към постигане на същите цели като на германското право, и  правителството не е уведомило Европейската комисия. Ако Съдът на ЕС постанови в VG Media по начина, предложен от AG Hogan, то и испанското законодателство може да се счита за неприложимо.
  • за чл.11 от проекта за Директива за авторското право – макар формулировката на чл.11 да не изглежда насочена към определени субекти, което според ГА е поразително в случая с Германия (т.26).

 

 

 

 

Tagged , ,

Директивата за авторско право: има ли риск, идващ от Италия

Италия има ново правителство, което се противопоставя на филтрите – и това може да се окаже важно за приемането на Директивата за авторското право, пише BoingBoing.

Има перспектива да се формира “блокиращо малцинство”, което да препречи пътя на проекта или   да доведе до  съществено преразглеждане. С италианците, които се противопоставят на директивата заради  филтрирането,   държавите Германия, Финландия, Холандия , Словения, Белгия и Унгария – противопоставящи се на предложените мерки – могат да постигнат нужния брой гласове.

За съжаление опонентите на член 11 (данък върху връзките) и член 13 (филтри) не са обединени  и  имат различни идеи за това, което биха искали да видят в проекта. Ако те съберат заедно, това може да бъде краят на тези разпоредби, пише BoingBoing.

EFF по темата

Tagged

Съд на ЕС: отговорност на притежателя на интернет връзка за нарушение на авторски права

 Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Обезщетяване в случай на обмен на файлове в нарушение на авторските права — Интернет връзка, достъпна за членове на семейството на притежателя ѝ — Освобождаване на притежателя на връзката от отговорност, без да е необходимо да се уточнява по какъв начин тя е била използвана от члена на семейството — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 7

На сайта на Съда на ЕС е решението по дело C‑149/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия)   в рамките на производство по дело Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer.

Запитването е отправено в рамките на спор между Bastei Lübbe GmbH & Co. Kg, издателска къща, и г‑н Michael Strotzer във връзка с искане за обезщетение вследствие на нарушение на авторското право чрез споделяне на файлове. В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга. Тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

Г‑н Strotzer  отрича самият той да е нарушил авторското право,   достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него. На това основание Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право.

Според практиката на съда ищецът   носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Ако интернет връзката не е защитена в достатъчна степен, както в случая,  не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че санкциите за нарушения на правото на предоставяне на публично разположение на произведение продължават да са „ефективни и възпиращи“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?

2)      Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че мерките за изпълнение на права върху интелектуалната собственост продължават да са „ефективни“ и когато е изключена отговорността за причинени вреди от страна на притежател на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторските права посредством Filesharing („обмен на файлове“), ако притежателят на интернет връзката посочи най-малко един член на семейството, който наред с него е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи установени посредством съответни проучвания по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет от страна на този член на семейството?“.

Решението:

С оглед на тази съдебна практика и за да се осигури допълващо прилагане на Директиви 2001/29 и 2004/48, на двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса следва да се отговори общо. В Директива 2004/48 се посочва, че предвидените от държавите членки мерки, процедури и средства за защита трябва да са ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

От гледна точка на разглежданото национално законодателство зачитането на основното право на закрила на семейния живот е пречка за това увреденото лице да получи от насрещната страна необходимите доказателства, които са в подкрепа на претенциите му. Но директивата по-специално има за цел да гарантира пълното зачитане на интелектуалната собственост. Така преюдициалното запитване по настоящото дело повдига въпроса за необходимото съвместяване на изискванията, свързани със защитата на няколко основни права, а именно, от една страна, правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, и от друга, правото на зачитане на личния и семейния живот (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 33).[44]

 В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно практиката на Съда правото на Съюза изисква от държавите членки, когато транспонират съответните директиви, да ги тълкуват по начин, който да осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от правния ред на Съюза. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на тези директиви органите и юрисдикциите на държавите членки трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не се основават на тълкуване на последните, което би влязло в противоречие с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза [45]

…не може да се приеме,  че като предоставя почти абсолютна защита на членовете на семейството на притежателя на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, разглежданото в главното производство национално законодателство е достатъчно ефективно и позволява в крайна сметка на извършителя на нарушението да бъде наложена ефективна и възпираща санкция. Освен това производството, образувано вследствие на упражненото в главното производство средство за защита, не може да гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, изисквано в член 3, параграф 1 от Директива 2004/48.[52]

Landgericht München I следва да провери дали съответното вътрешно право евентуално предвижда други средства, процедури и способи за защита, които биха позволили на компетентните съдебни органи да разпоредят представянето на необходимите данни, позволяващи в обстоятелства като тези по настоящия случай да бъде установено нарушението на авторските права и самоличността на неговия извършител.

В продължение на тази логика Съдът приема, че посочените разпоредби

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство —  съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

ГА акцентираше върху значението на националното законодателство.

Tagged ,

Директивата за авторско право: приемането е през 2019

Днес проектът на Директивата за авторското право беше одобрен от Европейския парламент заедно с link tax и филтрирането. Все пак това не е окончателно гласуване, остава да видим как ще се развие работата по проекта нататък.

Ето на кого дължим одобрението на филтрите – гласовете по партии:

13.jpg large

Никога няма да разберем всичките тези депутати, подкрепили спорните текстове, имат ли добра представа какво следва, ако директивата бъде приета в този вид.

Tagged