Tag Archives: PSM

Австрия: регулаторът не разрешава собствен канал на ORF в YouTube и нова филмова услуга на ORF

Информация от Австрия за начина, по който обществената телевизия е под надзора на местния регулатор за изпълнение на обществената мисия.

Регулаторът не е одобрил две предложения на ORF –  за собствен канал в YouTube и за нова услуга – предавания/филми от програмите на ORF срещу абонамент.

Видимо в Австрия  регулаторът има роля ex ante в  по-широк обхват – което е в защита на аудиторията.   БНТ е в YouYube  – или поне в интернет се вижда “Официален канал на БНТ” в YouTube. Но това не е единствената илюстрация за ограничената роля на българския регулатор – не е ясно например какво става с политематичната БНТ2, нито може да се прочете мониторингов доклад как БНТ изпълнява лицензиите си.

*

Eто какво става в Австрия:

Aвстрийският медиен орган KommAustria е отхвърлил плановете на обществения телевизионен оператор ORF да създаде собствен канал в YouTube .

ORF кандидатства за разрешение да добави канал в YouTube към своите медийни дейности. Този канал трябваше да предложи главно предавания на ORF, които поради правни ограничения понастоящем не могат да бъдат предоставени за повече от 7 дни чрез catch-up услугата ORF TVthek.

KommAustria   твърди, че изключителното сътрудничество между ORF и YouTube би дискриминирало други, сравними c YouTube компании.

Регулаторът също така  взема предвид съществуващите услуги, когато одобрява нови услуги на ORF. KommAustria предполага намаляване на интереса към ORF TVthek, ако се създаде  канал на ORF в YouTube. Освен това регулаторът твърди, че е възможно да се удължи общият период за предоставяне на програми на ORF TVthek (повече от 7 дни) чрез преразглеждане на правната рамка.

Не е одобрено и искането на ORF да превърне Flimmit в австрийска услуга тип Netflix, предлагайки предавания, които вече са били излъчвани по телевизионните канали или са предназначени за излъчване. ORF притежава Filmmit чрез дъщерно дружество.

Според KommAustria   по принцип не е забранено на ORF да предлага абонаментна услуга. В конкретния случай обаче искането не е обосновано нито икономически, нито правно, напр. остава “напълно неясно” колко голям ще бъде делът от таксата за тази услуга – доколкото разбирам, не е изяснена  пропорцията между абонамент и обществено финансиране.

ORF може да обжалва.

 

Tagged

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

През март  2018 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на Рейнланд-Пфалц – OVG Rheinland-Pfalz) решава, че таксата за радио и телевизия в Германия е съвместима с правото на ЕС (дело № 7 A 11938/17) . Съдът отхвърля тезата, че таксата е несъвместима с правото на ЕС, тъй като предоставя на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги несправедливо предимство пред техните частни конкуренти.

Съдът посочва, че през 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд – BVerwG) вече е установил съответствието на таксата  – в новата й форма, въведена през 2013 г. – с правото на ЕС (решение от 18 март 2016 г., BVerwG 6 С 6.15). Съгласно това решение въвеждането на таксата  не изисква съгласието на Европейската комисия и е с съвместимо с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.  Обществените и частните радио- и телевизионни оператори  неизбежно ще бъдат финансирани по различни начини. Това обаче не означава непременно, че обществените радио- и телевизионни оператори са получили несправедливо предимство, тъй като за разлика от частните радио- и телевизионни оператори те са подложени на много по-ограничителни правила за рекламиране и следователно са финансово зависими от таксата.

Междувременно Landgericht Tübingen (Районен съд в Тюбинген, решение от 3 август 2017 г., дело № 5 T 246/17 и др.) е постановил, че таксата  нарушава правото на ЕС  – и в резултат има подадено преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

 

Преюдициални въпроси:

1)

Несъвместим ли е с правото на Съюза националният Gesetz vom 18.10.2011 zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (RdFunkBeitrStVtrBW) vom 17 Dezember 2010 (Закон от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., наричан по-нататък „RdFunkBeitrStVtrBW“) на провинция Баден-Вюртемберг, последно изменен с член 4 от Neunzehnter Rundfunkänderungsstaatsvertrag (Деветнадесети държавен договор за изменение на Държавните договори за радио- и телевизионно разпространение) от 3 декември 2015 г. (Закон от 23 февруари 2016 г., GBl. стр. 126, 129), поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден?

2)

Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в националния закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)?

3)

Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение?

4)

Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ /член [11] от Хартата на основните права (свобода на информация) положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори?

5)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, налага на всяко лице, което само отглежда детето си, тежест в размер, многократно по-висок от сумата, дължима от лице, което живее в общо жилище с други хора? Следва ли Директива 2004/113/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че спорната вноска също попада в обхвата ѝ и че e достатъчно да е налице косвено поставяне в по-неблагоприятно положение, след като с оглед на реалните дадености 90 % от жените понасят по-голяма тежест?

6)

Съвместим ли националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници?

7)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор?

Коментар по въпрос №4:  допуснат е въпрос за съвместимост с чл.10 от Конвенцията за правата на човека. Съдът за правата на човека вече се е произнасял, има съображения за недопустимост по сходно дело отпреди десетина години –  ето тук съм писала – вж Faccio v Italy – но нека да се произнесе и Съдът на ЕС.

И – отново за характера на таксата: ако  плащат и хората без приемник, това очевидно не е такса в смисъл цена за услуга, а данъчно вземане, по мое мнение това е тенденцията.

Чакаме решението на Съда на ЕС. Нека да се развива и множи практиката.

Tagged ,

Годишен план на БиБиСи 2018/2019 и някои налагащи се сравнения

България

Ако се интересувате от плановете на обществената телевизия в България, държава от ЕС, ви препращат към концепцията на кандидата за генерален директор в конкурса, който е спечелил.

На сайта на БНТ е публикувана ето тази информация – За БНТ  – история, управление и др., но не и информация с планов или стратегически характер. Мисля, че това по правилник е и първата задача на Обществения съвет – дава становище за посоката на развитие. В момента се прави завой, може да се окаже и съществен.

Откъде се информираме официално за процесите в БНТ: от  интервю на генералния директор на БНТ пред 24 часа.  Какво разбираме от интервюто: лицензията на БНТ2 е за политематичен профил с акцент върху регионално съдържание – щяла да се изпълнява стриктно –  но пък БНТ2 ставала  програма за култура и образование. Аргументи   за промяна –    “можеш да пресечеш България  за половин час със самолет”. Не се  спирала продукцията на ТВ центровете – но  собствените новинарски емисии на БНТ2 били спрени – но нямало проблем с изпълнението на лицензията – но новините за двете програми ще са общи.

Как едни и същи новини ще съответстват на две лицензии с различни изисквания към новините   – защото по лицензията на БНТ2 50 на сто от новините са регионални, а по лицензията на БНТ1 не е така – остава да видим.

ЗРТ предвижда  мониторинг на спазването на закона и лицензиите. Работа на СЕМ е да ни каже какво става и с лицензиите, и с изпълнението им.

Обединено кралство

Ако  се интересувате от плановете на обществените телевизии в други държави, можете да ги прочетете. Паралелно с цитираното интервю беше публикуван планът на БиБиСи за 2018/2019 година.

Планът, казват от БиБиСи,

 е съществена част от нашата отговорност към аудиторията, регулатора, партньорите и заинтересованите страни.
 Защо планът трябва да е публичен:
  •   показва   как продукцията на Би Би Си допринася за изпълнение на нейната мисия и обществени цели;
  •   показва как услугите на Би Би Си допринасят за отличителния характер чрез изпълнение на лицензията на Би Би Си и допълнителните ангажименти на Би Би Си;
  •   показва връзката с бюджета на Би Би Си ;
  •   показва подхода на ръководството към задълженията им.

Първата цел по плана са безпристрастните новини. Основният акцент на мисията в демократичното общество.

По отношение на отличителния характер на обществената телевизия и  решенията, основани на данни,  Обединеното кралство е образец за следване.

В Приложение №3 към Плана на БиБиСи се посочват  задълженията  в десет конкретни  области – с какви мерки ще се изпълнят  – и как ще се измерва изпълнението на тези задължения.

И да, чувала съм, че БНТ не бива да се сравнява с БиБиСи, защото “финансирането тук – а пък финансирането там”, но коя точно разлика във финансирането пречи стратегията на БНТ да е на сайта на БНТ, заедно с проучването на общественото мнение, което го имало, и становището на Обществения съвет?

Update. Капитал прави обзор на ситуацията, включително с участието на председателката на регулатора:

Председателят на СЕМ София Владимирова коментира пред “Капитал”, че в регулатора не е постъпвало искане за промяна на лицензията на БНТ2. “Каквито и промени да бъдат предприети, СЕМ трябва да бъде уведомен по закон.”

Всъщност не става въпрос за уведомяване за промени, а за ex ante промяна на лицензия: генералният директор   е обявил в медиите смяна на профил.

 

 

 

Tagged

Швейцария: референдум 2018 за модела на финансиране на обществените медии

В Швейцария през март 2018 предстои референдум с въпрос: подкрепяте ли отмяната на данъка за обществените медии (Billag – затова инициативата е известна като No Billag).  Проучванията показват, че   (а) има регионални различия, (б) има политически различия: 3 от 4 поддръжници на управляващите подкрепят, опозицията по-скоро е против.

Вижда се, че агитацията  за отрицателен отговор и запазване на данъка  (No to No Billag)  слага знак за равенство между съществуването на обществените медии и финансирането чрез  данък. Такава е и позицията на Ноел Кърън, медиен експерт, публикувана  на   сайта на EBU,  организацията на обществените медии в Европа, в която членуват и БНТ и БНР:

Ако кампанията за отмяна на данъка се окаже успешна, Швейцария ще се превърне в първата страна в Европа без обществени радио и телевизия. Гласът за отмяна на данъка ще означава край на обществените медии в Швейцария.

Това не е референдум за отмяна на таксите. Таксите  са отменени и заместени с данък със  Закона за радиото и телевизията от 2015 г.  Въпреки че в някои медии още се говори за такси/ licence fee –  всъщност става дума за данък, въведен на мястото на таксата.

По този закон, действащ и в момента,   задължение да плащат имат  всички домакинства.  Задължени лица са и търговските дружества в зависимост от оборота си, напр. дружества с оборот под CHF 500,000 не плащат – очевидно без оглед дали гледат обществената телевизия и дали слушат обществено радио.  Такса  е цена за услуга  и който не гледа/слуша обществено радио, не плаща – така е било в Швейцария до 2015 г. Вече не.

Размерът на данъка за домакинство е 400 шв.фр. – около 670 лева годишно. Глобата за неплащане на данъка е CHF 5,000. Финансирането от аудиторията  за 2016 г. е около  1.3 млрд шв.франка (2016). Голямата част от тях отиват за обществените медии SBC, но също така част се предоставя на регионални търговски медии с обществени функции.

Какво ще стане, ако швейцарците подкрепят отпадането на данъка за тв и радио? Само ще се промени моделът на финансиране или обществените радио и телевизия са реално застрашени? Дебатите в парламента не са много обнадеждаващи, чуват се гласове на депутати,  че Швейцария е съществувала преди SBC  и ще съществува след корпорацията. 

Вероятно е така, но това за какво точно е аргумент? Швейцария е съществувала и преди интернет.

Tagged

ОК: медийният регулатор вече има компетентност и за Би Би Си

От 3 април 2017 г. OFCOM, британският конвергентен регулатор за медии и телекомуникации, по силата на BBC Charter вече има компетентност и по отношение на обществените радио и телевизия Би Би Си.

Не е много известно, но дълги години регулаторът имаше компетентност само по отношение на търговските медии. Едва сега – както и в България, както и в повечето европейски страни – и обществените медии влизат в обхвата на дейност на регулатора.

На сайта на OFCOM има информация за подготовката на този преход, както и за създаванетото на цялостна законова и регулаторна рамка по отношение на  Би Би Си и – за разлика от България – става дума за три области:

  • Стандарти за съдържание – включително оценка на безпристрастността и точността на BBC новините и актуалните предавания;
  • Проблемите на конкуренцията – включително окончателното определяне за нови услуги на Би Би Си или значителни промени в съществуващите услуги и гарантирането на търговските услуги на Би Би Си (оценка ex ante);
  • Преглед на изпълнението на  обществената мисия и обществените цели на Би Би Си.

За да се ограничат и предотвратят, доколкото е възможно, заплахите за обществените медии, за които говори Съветът на Европа.

 

Tagged

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия

В Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за решение на Общия съд по дело T-674/11  TV2Danmark/Комисия.

Жалбата по настоящото дело има за предмет искане за отмяна на Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark  в частта, в която се констатира, че посочените мерки представляват държавнa помощ. Жалбата е подадена от TV2/Danmark A/S, втората обществена телевизия в Дания (първата е Danmarks Radio). Финансира се от такси от аудиторията и реклама.

Освен обществените радио- и телевизионни оператори, на датския национален телевизионен пазар присъстват и търговски оператори – Viasat Broadcasting UK Ltd и обединение, създадено от дружества SBS TV A/S и SBS Danish Television Ltd.  По жалба на SBS   системата за финансиране на TV2 е анализирана от Комисията относно средствата, получени от лицензионната такса, прехвърлянията от фондовете, натоварени с финансирането на TV2 (фондове TV2 и Radiofonden), суми, предоставени ad hoc, освобождаването от корпоративен данък, освобождаването от лихви и от връщане на главницата на заемите, предоставени на TV2 при учредяването му, държавната гаранция за оперативните заеми, както и благоприятните условия за плащане на таксата, дължима от TV2, за използването на честота с национално покритие (наричани  общо „разглежданите мерки“). Накрая, разследването на Комисията обхваща и предоставеното на TV2 разрешение да излъчва на регионални честоти, както и мярката must carry.

След анализа на разглежданите мерки Комисията стига до извода, че финансирането представлява държавна помощ  по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС). TV2 обжалва –  с Решение от 22 октомври 2008 г., TV2/Дания и др./Комисия (T‑309/04, T‑317/04, T‑329/04 и T‑336/04) Общият съд отменя решението на ЕК.

Комисията  се произнася отново (Решение 2011/839/ЕС  от 20 април 2011 г.) – Дания е превела в действие въпросната помощ неправомерно, но ЕК взема предвид и последващите ефекти. TV2 обжалва отново –    и с настоящото решение Общият съд се произнася за втори път по втората жалба на обществената телевизия.

Съдът започва преценката си, като напомня, че квалифицирането като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага кумулативното наличие на четири условия:  да е налице намеса на държавата или с ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решение Altmark).

При обществените услуги (услуги от общ икономически интерес) е прието вече от Съда на ЕС, че  доколкото намесата на държавата  е компенсация,   не може да се счете, че тя предоставя на своя получател предимство, което го поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните му предприятия – и  такава намеса не отговаря на едно от необходимите за наличието на държавна помощ условия  –  поради което не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС (решение  Libert). Мерки, дори неотговарящи на условията Altmark  и класифицирани като държавна помощ, могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар по силата на член 106 (2) от ДФЕС – точно това е и заключението на ЕК през 2008, с изключение  на около 628 мил. крони свръхкомпенсация.

Иначе – за да се избегне квалификацията като държавна помощ по смисъла на чл.107.1 ДФЕС,  трябва да са изпълнени условията Altmark :

  • Първо, предприятието — получател на компенсацията, трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
  • Второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин.
  • Трето, компенсацията не трябва да надхвърля необходимото за покриване изцяло или отчасти на разходите, направени при изпълнението на задълженията за обществена услуга, като се имат предвид свързаните с тях приходи, както и разумна печалба за изпълнението на тези задължения.
  • Четвърто, когато изборът на предприятието, което в конкретния случай да бъде натоварено да изпълнява задължения за обществена услуга, не е направен в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка, позволяваща да се избере кандидат, който може да предоставя тези услуги на най-ниската за териториалната общност цена, равнището на необходимата компенсация трябва да бъде определено въз основа на анализ на разходите, които добре управлявано и подходящо оборудвано, с цел да може да удовлетвори необходимите изисквания за обществена услуга, средно предприятие би направило, за да изпълни тези задължения, като се имат предвид свързаните с това приходи, както и разумна печалба.

Единствената грешка в прилагането, която Съдът намира, е смесването на приходите от реклама с приходите от такси (събирани в датския Фонд Радио и телевизия), поради което приходите от реклама са неправилно  са квалифицирани от Комисията като държавна помощ.

В останалата част жалбата на обществената телевизия срещу решението на ЕК от 2011 г. е отхвърлена.

 


 

 

Tagged

Съд на ЕС: държавна помощ за цифрова телевизия

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑461/13  Кралство Испания срещу Европейска комисия  с предмет искане за отмяна на Решение 2014/489/ЕС на Комисията от 19 юни 2013 г. относно държавна помощ SA.28599 (C 23/10 (ex NN 36/10, ex CP 163/09), приведена в действие от Кралство Испания за въвеждане на цифрова наземна телевизия  извън Кастилия Ла Манча.

Решението започва с абзац, посветен на предимствата на цифровото разпространение, ето го:  “Тази цифровизация, която може технически да се извърши посредством наземни или сателитни платформи, по кабел или чрез широколентов достъп през интернет, позволява по-ефикасно използване на радиочестотния спектър. При цифровото телевизионно разпространение телевизионният сигнал е по-устойчив срещу интерференции и може да бъде съпроводен от редица от допълнителни услуги, които дават добавена стойност на програмата. Освен това процесът на цифровизиране позволява да се получи така нареченият „цифров дивидент“, т.е. освободени честоти, тъй като технологиите на цифровата телевизия обхващат много по-широк спектър от аналоговите технологии. Поради тези предимства Европейската комисия насърчава от 2002 г. цифровизирането в Европейския съюз.”

Кралски декрет в Испания предвижда задължение за националните телевизионни оператори в рамките на съответния им териториален обхват да покрият в частния сектор 96 % от населението, а в публичния сектор — 98 % от населението. За някои райони правителството решава да осигури покритие, като финансира разпространението  (план „Avanza“).

В Комисията е подадена жалба от европейски сателитен оператор  SES Astra, отнасяща се до помощта  –  според оператора това е помощ, за която не е отправено уведомление и която е довела до нарушаване на конкуренцията между платформите за наземно и сателитно телевизионно разпространение.

Комиисята прилага критериите по решението Алтмарк и констатира нарушение:  разглежданата мярка трябва да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Като се има предвид, че посочената мярка е финансирана от държавния бюджет и от бюджетите на някои автономни обрасти и общини, става  въпрос за намеса чрез държавни ресурси. Според Комисията

  • разширяването на предавателните телевизионни мрежи е стопанска дейност и не попада в рамките на упражняването на властнически правомощия.
  • операторите на платформата са преки получатели на помощта, докато оператори на мрежи, участвали в процедурите за възлагане на обществените поръчки за разширяване на покритието, са косвени получатели на помощта. Предимството от тази мярка за последните оператори е избирателно, тъй като от тази мярка се ползва  само секторът на телевизионното разпространение, като в този сектор същата мярка се отнася  само до предприятията, които извършват дейност на пазара на наземната платформа.
  • според Комисията не е изпълнен първият критерий съгласно критериите, изведени от Съда в решение от 24 юли 2003 г., Almtark Trans – предприятието получател трябва да бъде действително натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения трябва да бъдат ясно определени.
  • при липсата на гаранция за най-ниската за посочената автономна област цена, не е изпълнен четвъртият критерий по посоченото решение.
  • предвид обстоятелството, че платформите за сателитно и наземно телевизионно разпространение са конкурентни, мярката нарушава конкуренцията между двете платформи. Въпросната мярка оказвала въздействие и върху търговията в рамките на Съюза (съображения 94—141 от посоченото решение).

Комисията е приела, че разглежданата мярка не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, тъй като разглежданата мярка не е съобразена с принципа на технологична неутралност, не е пропорционална и не е подходящ инструмент за осигуряване на покритие.

Общият съд не намира доказателства, предоставени от Кралство Испания, че става дума за обществена услуга: Общият съд припомня, че в решение Altmark Trans  Съдът е посочил, че доколкото държавната намеса е компенсация (представляваща насрещната престация за извършените доставки на услуги от предприятията бенефициери, за да изпълнят задължения за обществена услуга, по такъв начин че в действителност тези предприятия не се възползват от финансово предимство и посочената намеса следователно няма за последица да ги постави в по-благоприятно конкурентно положение спрямо предприятията, които ги конкурират), подобна намеса не попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС. За да може обаче в конкретен случай такава компенсация да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да бъдат изпълнени кумулативно четири критерия (решение Altmark Trans).

Общият съд потвърждава решението на ЕК.

 

Tagged ,

Бъдещето на BBC: обществена консултация за ревизия на Хартата

Днес е публикувана обществена консултация за ревизия на Кралската Харта, основен документ за BBC, British Broadcasting Corporation.

Консултацията е открита от днес до 8 октомври 2015 г. Консултационният документ се публикува от името на правителството.

Дейностите на ВВС са насочени към

устойчиво развитие на гражданското общество;
насърчаване на образованието и обучението;
стимулиране на творчеството и  върховите постижения в културата;
представляване на гражданите, регионите и общностите;
свързване на държавата със света;
използване на новите комуникационни технологии и услуги в полза на обществото.

Ще се обсъждат услугите, обхвата на дейностите, влиянието върху пазара, финансирането, управлението, правилата.

По оценка на експерти правителството не само смята, че ВВС е твърде голяма медия, но и не харесва програмите й. Поради което аргументира намаляване на размера, обхвата на услугите и мисията на ВВС.

В други коментари на сайта на медийния проект на LSE се твърди, че има данни за безпрецедентна заплаха срещу бъдещето на ВВС.

Tagged ,

Финансирането на BBC: задължените лица

Финансирането на обществените радио и телевизия чрез такси от аудиторията продължава да среща проблеми. Става все по-трудно размерът на таксата да се актуализира, вземането да се събира, а и да има ясен възглед за кои медийни услуги се заплаща и кои са задължените лица. Все пак изследванията показват, че в Обединеното кралство засега 53 на сто от гражданите   са съгласни финансирането да продължава да се осъществява   чрез такси.

От години BBC предлага зрители, които гледат телевизия онлайн чрез видео по заявка via BBC iPlayer, да плащат както тези, които следят линейните тв услуги (обикновените програми по програмна схема) – независимо как се разпространяват. Таксата в момента е 146 британски лири годишно (400 лева), става дума за около 500 000 души – или общо над 70 милиона бр. лири могат да се събират само от тези зрители.

Днес отново се поставя въпросът за задължените лица, защото вече 4.5 милиона такси няма да бъдат платени по силата на освобождаването поради възраст (над 75 години) – което означава, че  вече над 650 милиона бр. лири годишно не влизат в бюджета на ВВС, защото услугата за възрастните хора е без такса.

С промяната на демографската ситуация финансирането намалява. На призива да поеме своята отговорност  ВВС отговаря с план за икономии и съкращава 1000 души. И отново поставя въпроса за разширяване на задължените лица, като  започнат да плащат потребителите на VOD онлайн.

Откъде идват и за какво отиват средствата за ВВС.

 

Tagged ,

За БНР, хората и демокрацията

Задачата за намаляване с десет на сто разходите за персонала е по-трудно решима там, където не са създадени  предпоставки за диференцирана оценка.

В Българското национално радио търсенето на решение генерира и нов  проблем, който нито е обективен, нито е задължителен:  противопоставяне  на хората.

В  писмо на Управителния съвет на БНР до парламентарната медийна  комисия  се говори за диалог, но писмото допълнително задълбочава проблема. Твърдението на ръководството, че имало  фрапантни примери на разпределение на хонорари (ако се твърди фрапантност, във всеки случай тя е  невъзможна без одобрението/съгласието на същото това ръководство) прилича на  акт на дискредитиране на част от работещите в радиото.

Управителният съвет заявява още: “Независим външен одит от специализирана компания за анализ на трудовия процес ще бъде извършен в отделните звена на БНР по отношение необходимост, заетост, натовареност. На базата на резултатите от този одит ще бъде извършено оптимизиране на структурите на БНР. От следващия месец се въвежда система за оценка на труда и атестиране на служителите в радиото.”

По отношение на намеренията може да се отбележи, че:

  • намеренията се обявяват две години след началото на мандата;
  • ще се възлага анализ по отношение на необходимост:  но преди това ще трябва да се дефинира необходимостта;
  • нещо повече –  трябва  визия за общественото радио в цифровото време на базата на възприетите международни стандарти, за да се говори отговорно (обратното на безотговорно) какво общественото радио е и какво трябва да бъде;
  • в по-сложни ситуации експертизата е важна, за да могат промените да стъпят на здрава основа –  но резултатите от анализа са   само основа –  за управленски действия, отговорността остава в управленския екип;
  • атестиране и  оптимизиране са крайно затруднени в атмосфера на недоверие и нарушен диалог, ако хората   са стресирани, огорчени, противопоставени и предадени  на атаката на медии-които-живеят-от-скандали.

Разбира се, намаляването с десет  на сто на разходите за персонала е само една задача. Разговорът за ситуацията в БНР вече не е за задачата, а за капацитета да се  решават  задачи. Затова и проблемът не е синдикален, както се чу през седмицата от парламентарната медийна комисия,  а управленски.

Председателят на СЕМ направи опит да  катализира търсенето на изход от ситуацията, като даде едномесечен срок на БНР – “след който ще подаде оставка и ще пренесе кризата в регулатора”.

Първата стъпка в срока, за която научаваме от сайта на БНР: Управителният съвет на БНР реши да възложи ангажимент с предмет: „Избор на външен консултант, който да извърши функционален анализ, включващ преглед на системите за управление и контрол на БНР, и да предложи последващи мерки за тяхната оптимизация“. Опитът в провеждането на такъв ангажимент в други обществени медии (по смисъла на Закона за радиото и телевизията) ще бъде предимство при вземане на решението за избор. Покани за представяне на оферти са отправени до три реномирани международни одиторски компании, със срок за събиране на офертите – 08 юни 2015 г.

*

Има още една година до края на мандата на ръководството.

Мандатността е важен принцип, но времето е ценен ресурс. Идват и избори.  Моника Маковей коментира мандатността така: Мандатност без резултати? Това не е демокрация.

Мандатът е за постигане на определени резултати, както казва Маковей. Не просто да тече, докато изтече.

 *

Директорът на БНР поиска финансова проверка на радиото (1 юни)

Реакцията на протестиращите срещу искането за нови ревизии (2 юни)

“Ако протестиращите в БНР стоят като накацали птици, ще дочакат само смяната на сезоните” (Доц. Георги Лозанов пред Offnews, 4 юни)

Tagged