Дефинирали са порнографията?

Свършен факт – измененията на НК са обнародвани в ДВ бр.38/11 май 2007. [Още – в Капитал, 24 май]

“Порнографски материал” е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Колко тихо е минал този текст. На вълната на антиКузовизма. Никаква видимост и обсъждане дали порнографията трябва да бъде (остане) криминализирана и ако да, в какъв обхват. Отговорът не е самоочевиден.

Ето какво са искали вносителите – според доклада, практически само засилване на репресията (единствената ни цел, казва вносителката Ангелиева) :

§ 8. В чл. 159 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 1:
“(1) Който разпространява публично чрез интернет страница произведения с порнографско съдържание, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.”
2. Досегашната ал.1 става ал. 2.
3. Досегашната ал.2 става ал.3 и в нея думата „или” се заменя със запетайка, след думите „дава под наем” се добавя „или по друг начин разпространява”, а думите „до три години” се заменят „до пет години”.
3. Досегашната ал.3 става ал.4 и в нея думите “ал. 1 и 2” се заменят с “ал. 1-3”, а думите „до пет години” се заменят с „от две до осем години”.
4. Досегашната ал.4 става ал.5 и в нея думите „от две до осем години” се заменят с „от пет до дванадесет години”.
5. Досегашната ал.5 става ал.6 и в нея след думата „държи” се добавят думите „набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин”, а думите „до една година” с „до пет години”.
6. Досегашната ал.6 става ал.7.

*

Ето пък какво е извършено по дефинирането. В конвенция на Съвета на Европа намираме порнографията като “представяне на открито сексуално поведение“. Но конвенцията се занимава само с детската порнография, а не с порнография изобщо. Българският принос е по-нататък (вж по-горе дефиницията) :

• симулирани сношения: физическо симулиране (не вярвам) или компютърни изображения?
• защо са пропуснали (да изключат) произведенията с научна, литературна и художествена стойност (какво правим със забранените книги, част от които скоро издадени в цяла поредица и тук) ?
• помага ли дефиницията, ако при прилагането ще се тълкува разликата между показване и похотливо показване?
• от тази редакция не става ясно има ли приличен материал, който изобразява открито сексуално поведение.

В страните от ЕС висша ценност са децата, ограниченията са под мотото “Пази децата” – забраните са по-малко, но се прилагат. Тук е забранена всяка порнография, но децата са фактически по-незащитени .

В страните от ЕС се провеждат консултации, основани на оценка на въздействието. В разглежданата област във Великобритания за основа на обществените консултации са изготвени анализи като този и този.

Българското законодателство се изменя така, сякаш хората са враг, а промените са класифицирана информация. Tърсих на сайта на парламента подобен изменителен законопроект , но липсва. Появил се е доклад от 17 април на правната комисия и практически веднага измененията са приети, в зала не се установява (по стенограми) обсъждане по същество.

*

Кой внася промените, на каква база се определят размерите на предвидените санкции, как това се вписва в наказателната политика на България – член на ЕС? Чрез логически операции и умозаключения от протокола на Правната комисия се разбира, че народните представители Спасов и Ангелиева от НДСВ са внесли промените за порнография, използвали са услугите на експерти – дори се вижда кои.

“На заседанието присъстват и: от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник министър, и Георги Соколов, старши юрисконсулт; от Главна прокуратура – Петър Раймундов; от Национална следствена служба – Владимир Петров; от Столична следствена служба – Светослав Василев, заместник-директор; Георги Димитров, адвокат и Мария Ангелиева, народен представител.”

Нататък сценарият е известен.

Георги Димитров:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Все пак трябва да обърнем внимание, че България е ратифицирала Конвенцията за компютърните престъпления и тя е част от нашето законодателство. Това определение, което е предложено от вносителите, според мен, най-пълно се доближава да определението, което е в Конвенцията за компютърните престъпления. Определението е разгърнато в такъв смисъл, че действително използва субективни елементи като “неприлични, неприемливи или несъвместими с обществения морал материали” обаче не просто каквито и да било, а “които изобразяват открити сексуално поведение”. Второто изречение на същата норма представлява свое го рода дефиниция на това какво означава “открито сексуално поведение”.

Така че има съвсем обективен критерий, по който се преценява кое е това “открито сексуално поведение”, а именно, което включва “реални или симулирани полови сношения или действия за възбуждане или удовлетворяване на полово желание на лице” и т.н.
Така че определението е достатъчно ясно и съдържа достатъчно сериозни обективни белези. То е ясно.
Надка Балева:
Какво значи “неприемливи или несъвместими с обществения морал”? Какъв е критерият.
Георги Димитров:
Точно това исках да обясня, че не просто каквито и да е несъвместими с обществения морал, а които изобразяват открито сексуално поведение. Има определение на използваните понятия: “неприлични, неприемливи или несъвместими”. Не просто каквито и да било, а такива, които изобразяват открито сексуално поведение.
След това т. 2 казва какво е открито сексуално поведение. Така че се изпълва със съдържание самото определение.
Янаки Стоилов:
Тук има един основен въпрос, който ние няма да можем да разрешим, защото той не е разрешен в продължение на столетия. Дали може да се даде изчерпателно определение за порнография. И тъй като това не е било постигнато, ние тук можем да направим едно определение, за което си даваме сметка, че то насочва към някои типични белези и винаги съдържа относителна определеност, защото тази определеност не може да бъде абсолютна извън конкретната ситуация.
Борислав Ралчев:
Става въпрос за Наказателен кодекс все пак, а не за понятие на “морал” мой, твой и на трети.
Янаки Стоилов:
Това че не е имало определение на това понятие не значи, че то не може да се дава в хода на практиката. И може би все пак е по-добре да има едно относително определено понятие в закона, отколкото практиката винаги да дава свое определение.
Борислав Ралчев:
За това питам ще има ли и други или като например отпред.
Янаки Стоилов:
Няма да има други, защото тези са толкова широки.
Борислав Ралчев:
Или имаме норма, която изписваме, или казваме: Това са част от понятията, които трябва да съобразяваме. Ние това правим в момента. Ние даваме общо понятие с първото изречение и искаме и някаква конкретизация, а не изчерпателна. Целият въпрос е, че това не може да бъде изчерпателна дефиниция. За това трябва да намерим граматиката, която да показва, че това са примерни хипотези.
Янаки Стоилов:
Има опасност да стигнем до една лоша безкрайност, защото самото определение има неопределени понятия. И ако и тях трябва да определяме, винаги ще възникват нови въпроси. Така че задачата трябва да я приемем само като частично решима само с това определение. И може би това, което се предлага, очертава този кръг, който би насочил практиката. Т.е. те винаги конкретно подлежат на оценка.
Тук правят една бележка, че в текстовете се употребяват не “порнографски материали”, а “предмет с порнографско съдържание”.
Петър Раймундов:
Ще трябва да се коригира после. Да се застане на това определение, защото там се визират други…
Янаки Стоилов:
По-лесно да направим определението както са съставите, а не според определението да пипаме на още няколко места.
Петър Раймундов:
Има го само в една разпоредба.
Янаки Стоилов:
Пак ли е само за една. (Да.)
Петър Раймундов:
Може да не бъде “произведение”, това е проблемът, а там е казано произведение с порнографски материали.

Янаки Стоилов:
Работно това ли определение остава, за да го гласуваме целия параграф.
Последният ми въпрос е защо се налага определението в т. 29, тъй като единствената отлика на порнографските материали е дали в тях се съдържат малолетни и непълнолетни лица. Защо да даваме отделни определения на материали с детска порнография, след като имаме родовото понятие “порнографски материали”.
Мария Ангелиева:
Г-н Стоилов, в тая връзка намирам забележката ви за напълно уместна, така че оттеглям направеното предложение.
Янаки Стоилов:
Т.е. ако има някакви квалифициращи обстоятелства, те ще са с оглед на обекта на порнографията, а не на определението. Нали може да отпадне без да пострадат с нищо по-нататък квалификациите.
Мария Ангелиева:
Съгласна съм да отпадне.
Янаки Стоилов:
По точките, които са до 28, ако няма предложения за редакция, общо ще ги подложа на гласуване. Тези, които ги подкрепят, моля да гласуват.
Г-н Раймундов, Вие приемате това нещо по принцип? (Да.)
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
С това гласуване по този начин приемаме и предложението на г-н Спасов и г-жа Ангелиева за думите “да извършва” да се заменят с “да осъществява”.
Отпадна т. 29. Приема се предложението на г-н Спасов и г-жа Ангелиева и останалите текстове, както са в представения ви текст от законопроекта.
По § 2 няма предложения.
Петър Раймундов:
Когато се прави предложение за увеличаване на санкцията на по-леко наказуемия състав, би следвало успоредно с това или да се увеличи санкцията на основния състав или да се препрати вторият към първия. Вариантите са няколко, обаче във всички случаи не може по-леко наказуемия състав да получи по-тежка санкция, както е станало в случая.

Янаки Стоилов:
Кой от вариантите предлагате да използваме за решаване на проблема.
Петър Раймундов:
Във втория случай трябва да се промени глобата по ал. 1. Защото там глобата е по-малко. Горното трябва да стане на 5 000 лв. каквато е идеята и оттам нататък да се използва формата, която предлага г-н Ралчев.
Ана Караиванова:
Г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз също смятам като г-н Раймундов, че тук се нарушава системата на Наказателния кодекс. Не че е за първи път, но не се държи сметка за обществената опасност на различните видове престъпления. Не може в алинея първа, в която е предвидено наказателна отговорност за този, който проповядва фашистка или друга идеология или насилствено изменение на установения в Конституцията на България обществен и държавен строй, да е равно с който опетни герба и знамето –да станат и двете до три години, още повече, че тук се предвижда глобата да стане до 5 000 лв., а в първата алинея ще остане от 100 до 300 лв. така, както е предвидено. Затова смятам, че това предложение не бива да се приема.
Надка Балева:
Аз по принцип не приемам предложението за увеличение на санкциите без аргументацията колко дела за една година или за един по-продължителен период са образувани по този текст, колко са приключили, за да можем да преценим каква е обществената опасност за това деяние и обосновава ли тя завишената санкция.
Защото само ей така да кажем, че ние правим един по-строг Наказателен кодекс, от дългогодишната ми практика съм убедена, че не е кой знае какъв ефектът от високите наказания, които се предвиждат с оглед превантивната дейност и намаляване на извършените престъпления.
Това, което казах, важи и за всички останали предложения нататък за завишаване на санкциите без обосновка, аргументация на тези предложения.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жо Балева, в магията има такъв метод, че наподобяването на едни действия води към тяхното предизвикване на практика, така че има такива учения, в които се смята, че този метод може да предизвика някакви реални резултати.
Г-н Шопов иска думата.
Павел Шопов:
Струва ми се, че тук се говори с голяма доза нихилизъм. Това бяха реални деяния, които ни се случват в последно време и имаше много широк отзвук във връзка с тях. Значи те се случват и като се случват трябва да се помисли дали сега съществуващите наказания изпълняват генералната превенция. Явно че не и това е критерият за да бъде предложено вдигането на санкциите и на наказанието. Имало ли е или не е имало дела до този момент и какви са наказанията по тях може би е един от критериите, но това не може да бъде абсолютния критерий. Така че си има в този смисъл значението. И в европейските страни, към които ние се стремим, тези деяния се считат с много висока степен на обществена опасност и съответно тежки наказания са предвидени за тях. Тези наказания, които до този момент са предвидени са абсолютно символични. Когато се гледаше на първо четене законопроекта, нямаше абсолютно никакви забележки, никакви обструкции и никакви оспорвания. За мен е учудващо и е явно тенденциозно да се въвеждат сега тези възражения.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов, възраженията на колегите бяха в две посоки: Едната е, че тези деяния и сега са могли да бъдат санкционирани, а на практика това не е ставало. Т.е. става дума за конкретната превенция, а не за генералната превенция. Второто е да има съразмерност на наказанията по ал. 1 и 2. Така че ние идеята не я оспорваме, защото тя е приета, но трябва да се синхронизират наказанията по ал. 1 и 2, за да не се приравняват тези изпълнителни деяния. Предполагам че ще намерим решение.
Четин Казак:
Аз също споделям мнението, изказано от г-жа Караиванова, че е недопустимо, ако се приеме така предложеното изменение, да се получи такова различно третиране между ал. 1 и ал. 2. Предлагам глобата в ал. 1 също да стане до 5 000 лв., както е предложено за ал. 2.
Надка Балева:
Не може да второ четене процедурно сега да правиш предложения за промени.
Четин Казак:
Нали целта е да не допускаме отново диспропорции и разминаване в НК.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам ви по-бързо да решим този въпрос. Ще ви припомня какви са санкциите по ал. 1, за да вземем решение-
По ал. 1 санкцията е лишаване от свобода до 3 години или глоба от 100 до 300 лв.
По досегашната ал. 2 санкцията е лишаване от свобода до една година и наказание глоба от 100 до 300 лв. алтернативно.
За това предлагам по ал. 2 наказанието да бъде лишаване от свобода до 2 години, за да има известно градиране, тъй като наистина по ал. 1 е по-тежко наказуемия състав и да преценим за глобите, като ги променим по ал. 1 и по ал. 2, защото те са някакви символични глоби. Несериозни са тези глоби от 100 до 300 лв.
Г-н Казак предлага глобата по ал. 1 да бъде до 5 000 лв. В такъв случай по ал. 2 трябва да е до 3 000 лв.
Променяме в ал. 1 глоба до 5 000 лв., а в ал. 2 до 2 години лишаване от свобода и глоба до 3 000 лв.
Има ли възражение срещу такава редакция. Няма възражения. Да гласуваме общо промяната в санкциите – частично в ал. 1 и изцяло в ал. 2. Благодаря ви. Приема се. Против има ли ? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 3. Тук има предложение за отпадане на т. 1. По чл. 149 имате ли предложения извън тези в текста. Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
Тук се предлага ал. 2 да отпадне и да се прехвърли в една следваща алинея, обаче не със същото съдържание. Тук е променена изцяло идеята на законодателя. Неговата идея по ал. 1 е да се наказва всякакво блудство, включително с лице, ненавършило 14 годишна възраст без оглед на неговото съгласие. Докато ал. 2 има предвид насилствените блудства и възползване от безпомощното му състояние или чрез привеждането му в такова състояние без оглед на възрастта. Предложението е да важи за 14 годишните. Какво ще стане с останалите, които са над 14 години. Ако се прави такава препратка там, трябва да се възпроизведе буквално изискването на тази норма, а не да се променя. Тя е променена фактически.
Янаки Стоилов:
Необходимо ли е да ви припомням текстовете и това, което се предлага.
По чл. 149 сегашният текст е:
Наказанието за блудствени действия за лице, което не е навършило 14 години наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години.
Тук има предложение т. 1 да отпадне, т.е. да си остане сегашното наказание.
По ал. 2, когато блудството е извършено чрез употреба на сила или заплашване, този текст отива на друго място в ал. 4 и санкцията по ал. 4 става за деянието, което сега е по ал. 2.
В ал. 3, когато има повторно, се предлага завишаване на наказанието.
Борислав Ралчев:
Хайде по един принципен въпрос да поговорим предварително, за да не повтаряме оттук нататък едно и също нещо. Нека някой да ми каже каква е разликата до 6 години и от 5 до 8 години. Кое налага промяната на едно тежко престъпление, вдигаме го с 2 години нагоре. Хората, които са от практиката нека да ни кажат кое е основанието. Не можем ли да оставим преценката на съда в този диапазон.
Проф. Анелия Мингова:
Това предложение е оттеглено. Коментирайте останалите предложения. Има предложение за отпадане на този текст.
Янаки Стоилов:
Остава от 1 до 6 години.
По ал. 2. В такъв случай ал. 1 отпада.
Следващото предложение е за отмяна на ал. 2. Ал. 2 е когато блудството е извършено чрез употреба на сила и на заплашване. Наказанието е лишаване от свобода от 2 до 8 години.
Елиана Масева:
Може ли така безразборно да се разместват текстове, особено в Наказателния кодекс. Може ли такова нещо?
Николета Кузманова (експерт):
Г-н Председател, мисля, че е станала някаква техническа грешка. Блудството с лице, навършило 14 години се квалифицира по чл. 150. А в чл. 149 е пострадало лице, ненавършило 14 години във всичките му алинеи.
Предложението на вносителите е просто да се прецизира, макар че да е излишно, но не е проблем и да остане с препращането, че става дума за лице, ненавършило 14 години. Благодаря.
Надка Балева:
Г-н Председател, по принцип става въпрос кое налага промяна в размера на наказанията. Не само по текста, който дискутирахме и по който беше оттеглено направеното предложение, а принципно. Защото по същество промените, които се предлагат са такива. Аз поставих този въпрос, но никой не ми отговори на него.
Светослав Василев: заместник-директор на Столична следствена
служба
В чл. 150 е посочено наказанието за лице, което извърши действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание за лице, навършило 14 годишна възраст. Това налага отпадането на ал. 2 и преместването й в квалифицирания състав като т. 2 в ал. 4 на 149.
Завишаването на наказанието по всички тези текстове беше наложено, тъй като направихме представителна извадка от европейските законодателства от 2000 до 2005 г. насам са приети множество закони, визиращи сексуалната експлоатация на деца и сексуалните престъпления срещу деца.
Янаки Стоилов:
Можем ли да изясним по безспорен начин един въпрос, който е концептуален, защото вие ми обърквате представите за това, което аз досега съм смятал и съм учил. За 149 има ли спор, че се отнася само за блудствени действия, т.е. по отношение на малолетни лица. Защото вие дадохте аргумент, че ал. 2 трябва да отпадне, защото тя щяла да се прилага по отношение на пълнолетни лица.
Светослав Василев:
За лица навършили 14 годишна възраст е 150.
Янаки Стоилов:
Значи това не може да бъде аргумент за отпадане на ал. 2, защото съставът по чл. 150 не се конкурира с обекта на посегателство, който е в 149.
Светослав Василев:
Аргументът единствено е за завишаване на наказанието и преместването му.
Всички европейски законодателства предвиждат наказание минимум 10 години лишаване от свобода.
Янаки Стоилов:
Г-н Раймундов и след това г-жа Караиванова. Вие да ни ориентирате каква е съдебната практика по 149 или направо г-жа Караиванова. Заповядайте, както решите.
Ана Караиванова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз мисля, че в наказателното право въпросът е ценностен. И там подреждаме ценностите. Най-високо в ценностната система на нашия народ стои лишаването от живот. Не може в 115 да имаме от 10 до 20 години и за блудство, колкото и тежко да е, също да сложим от 10 до 20 години. На мен ми се вижда прекалено едно и също наказание. Нали първото е обществената опасност.
Второ, аз нося отчетните таблици – статистиката. По 149 и 150 за наложените наказания. Всички осъдени лица 204, от тях на лишаване от свобода до 3 години са 131, от които условно 97, т.е. повече от половината. Лишаване от свобода от 3 до 15 години са само 13 лица.
Янаки Стоилов:
По коя алинея.
Ана Караиванова:
Това са данни общо по двата члена 149 и 150. На глоба 8, на пробация – 38, други наказания – 14. Като ги гледах само 6 са порицание.
Колкото и да завишаваме наказанията в Народното събрание практиката на съдилищата остава с доста по-ниски наказания. Или да се види, че не само завишаването в самия Наказателен кодекс е фактор, който ще възпре извършителите да извършват такива престъпления, а трябва и самата практика да се види. Или пък ориентирайте се горе-долу с практиката. Няма смисъл от такива драстични наказания.
Освен това, на мен ми се вижда пресилено да се слага наказание колкото за лишаване от живот за едно блудство.
Борислав Ралчев:
Има още един момент. Кое налага промяната?
Янаки Стоилов:
Г-н Раймундов, какво е вашето мнение по тези точки в 149, които се предлагат.
Петър Раймундов:
Ако трябва да се направи една систематизация, само това не си заслужава като цел на занятието и практиката счита, че проблемът на нашето правораздаване не е толкова Наказателния кодекс. Така че големите санкции не могат да компенсират по никакъв начин някои неудачни решения, които ги има в НПК. Ние можем да си правим и по 50 години наказание, като не може да тръгне производството или като сме му сложили …. на 100 м една от друга, няма да направим никакво раздаване. Нашата идея е законите, които определят наказанията да са по-умерени, а процедурата да бъде по-динамична, по-гъвкава, за да се осигурява развитие на процеса.

Янаки Стоилов:
Вашето становище е ал. 2 да остане в досегашния вариант. А със същото наказание, което е сега – от 2 до 8 години. Защото единият вариант е да остане без промяна, а другият е да се завишава санкцията в самия състав на сегашната ал. 2.
Петър Раймундов:
Няма предложение на ръководството за промяна на този текст. Напротив, те държат да остане.
Янаки Стоилов:
От вносителите има предложени промени за завишаване на санкциите и по другите алинеи.
Борислав Ралчев:
Г-жа Балева каза нещо. Дайте да видим ще се обединим ли под един принцип. Г-жа Караиванова също го изрази. При наличие на обосновка, да говорим. Ако няма обосновка, да преценяваме като гледаме в тавана дали санкцията е добра или не. Стига с тези увеличения на наказанията. Нека да има реализация на престъпленията.
Янаки Стоилов:
Г-жо Ангелиева, Вие имате ли нещо да кажете, защото Вие ни забъркахте в тази история. Все пак да чуем някакви мотиви.
Мария Ангелиева:
Аз не съм искала да забърквам никого в тази история. Разбира се, членовете на Комисията по правни въпроси имат пълното основание и аз за това съм тук да изслушам техните аргументи, още повече че тук се намирам сред хора изключително компетентни в тази област. Разбира се, това което е провокирало колегата Спасов и мен да направим тези предложение съвсем не е било мотивът да объркваме съзнанието на депутатите и на всички онези, които се занимават в момента с тази проблематика. Бихме приели всяко едно ваше решение относно предложените от нас текстове. Нашата цел е била да допринесем за това да бъдат провокирани извършителите да не посягат към извършването на подобни престъпления. Ние сме възприели някакъв подход и това, че в случая някой не е съгласен и може би основателно, не означава, че този подход е погрешен. Във всеки случай доколкото съм запозната с практиката не само в Европа, а и в други части от света, се предвиждат изключително сурови и тежки наказания за подобен вид престъпления. В този смисъл аз говоря включително и за американското правораздаване, където санкциите всички знаем са изключително сурови. Може да е друга правна система, но правилата за морал и за общо човешко поведение предполагам важат за всички човешки същества по еднакъв начин.
С това предполагам че внесох достатъчно яснота относно нашите цели. Както виждате до този момент с изключително уважение се отнасям към комисията и не съм си позволила да прекъсна някой колега, а камо ли да взимам думата и да бързам да обясня смисъла и съдържанието на предложените текстове. Надявам се с това изложение да можах да внеса яснота относно нашите цели. Оттук нататък оставам във вашите ръце преценката затова доколко удачно са били тези предложения. Позволявам си също така да спомена, че те са били направени след обстойни консултации с представители на Националното следствие, с представители на ГСБОП, с видни юристи и консултанти по тези въпроси. Благодаря за вниманието.
Яни Янев:
Колеги, независимо от това, че на нас ни се иска да имаме във всички случаи един добър емпиричен материал на базата на който да можем да направим нашите изводи относно приложението на конкретните текстове и тенденцията на тяхното правоприлагане с оглед размерите на наказанията. Аз ще ви припомня, че ние само преди няколко месеца отхвърлихме една теза, че тъй като съдилищата налагали ниски наказания, се предлагаше да бъдат намалени наказанията по определени престъпления, без да бъдат направени доводи за това имаме ли намаляване на съответния брой престъпления по отношение на които се предвижда намаляване на наказанието с оглед провеждането на наказателната политика в държавата.
Но аз мисля, че тук има нещо заради което трябва да се замислим и трябва да го доизследваме и то е в следния смисъл. Ако тази статистика, за която се споменава, не казвам че е невярна, но просто не я познаваме, можем да се доверим и означава, че в рамките на Европейския съюз тези престъпления се наказват с наказание лишаване от свобода от 10 години нагоре, по отношение на точно тези престъпления, ако ние нямаме адекватна реакция, България ще се превърне в нещо, което е както данъчните райове. Тук ще бъде за престъпниците офшорна зона за половите престъпления срещу малолетни, защото в Европа ще ги наказват за такова нещо от 10 години нагоре, а в България те ще получават наказания, които са сега действащите, разбира се, ако бъде извършено тук престъплението.

Янаки Стоилов:
Колеги, искам да поясня, за да не се остане с погрешно впечатление. При предишните промени през октомври месец ние реагирахме на тия неща и завишихме наказанията.
Яни Янев:
Завишихме глобите. Аз наказания не си спомням да сме завишавали.
Янаки Стоилов:
Само че аз не виждам оттогава да се е променила съдебната практика.
Яни Янев:
Независимо от тези промени, колеги, все пак когато има драстично различие между наказателната политика в рамките на една държава в Европейския съюз и в другите държави на Европейския съюз, аз си мисля, че е напълно възможно за престъпления, извършването на които не е обвързано непременно с конкретна територия, те могат много лесно да намерят своята добра почва за развитие там, където наказуемостта е по-ниска. Това е един аргумент, на който искам да обърна внимание и в полза на това като размисъл по това, което ни предлагат колегите.
Павел Чернев:
Първо, една лична забележка на база на опита ми като наказателен адвокат. Вие много добре знаете какво се случва с осъдените и дори още обвиняемите по тези членове в условията на следствения арест, на общия режим и т.н. Категорично България се отличава от по-демократично развитите страни по отношение вътре на самите изтърпяващи.
Завишаването на санкцията именно за този вид престъпления категорично не е оправдано по мое мнение. Аз по-скоро бих подкрепил, дори и безсмислено да бъде, за мен винаги има смисъл да има по-сериозна санкция, което да стои при подобен род престъпления. Обществената нагласа, моралът го изисква. Така че по-скоро наистина няма да е зле да я завишим.
Янаки Стоилов:
Да преминаваме по конкретните текстове, защото дискусията се разраства вместо да се концентрира върху предложенията.
По т. 1 предложението беше оттеглено.
По т. 2 ще гласуваме ал. 2 дали да остане или да отпадне, тъй като тук предложението е тя да отпадне.
Тези които подкрепят ал. 2 да отпадне, да гласуват. Няма такива. Не се приема предложението. Ал. 2 се запазва.
По т. 3. Има предложение по ал. 3, където става дума за повторност и особено тежък случай, наказанието “от три до десет години” да стане “от пет до дванадесет години”.
Ана Караиванова:
Колеги, знаете, че по чл. 26, който беше възстановен, за продължаваното престъпление, той не се прилага когато е извършено спрямо личността на различни лица. Т.е. за всяко лице отделно наказание, с което е блудствано, ако е за повече и по чл. 24 има възможност до ½ да се завиши наказанието. Така че, ако ние смятаме, че съдебната практика не налага жестоки наказания, в Наказателния кодекс има такава възможност. И няма да дойдат тук да блудстват, защото са леки наказанията. Такова е моето становище.
Янаки Стоилов:
По т. 3 наказанието съответства на ал. 3, където е “от три до десет години” и се предлага да стане “от пет до дванадесет години”.
Който е “за”, моля да гласува. Не се приема предложението.
В т. 4 се предлага:
Буква “б” отпада във връзка с гласуването за запазването на ал. 2.
Остава в ал. 4, където наказанието е “от три до петнадесет години” да се замени с “от осем до петнадесет години”.
Но тук можем да приемем някакъв междинен вариант “от пет до петнадесет години”.
За блудството, ако е извършено от две или повече лица.
Частично да приемем предложението на вносителя вместо “от три до петнадесет години”, те предлагат “от осем до петнадесет години”, да бъде “от пет до петнадесет години”.
Борислав Ралчев:
Какво говорим. Недейте така. Какво ще остане за съда. Защо не направим едно генерално предложение този, който пипне детето 150 години фикс. Какво става с нашето наказателно правораздаване.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че стеснявайки диапазона на съдебната преценка, това е уеднаквяване на практиката. За да не може да има условно осъждане тук.
Борислав Ралчев:
Ще направим големи бели. Какво означава от три да го смениш с пет. Къде е казано, че долната граница на наказанието трябва да бъде от тежко престъпление нагоре. Разбирате ли за какво говорим. Това ли са най-тежките състави? Кажете логиката да вдигаме долната граница. Да фиксираме десет години и да приключваме.
Янаки Стоилов:
Логиката е това, за което говорим г-н Янев, че без да завишаваме прекомерно максималните санкции, които и сега са високи, виждате че практиката се ориентира към налагане на по-ниски наказания. А вдигането на долната граница ще тласне практиката да превърне тези престъпления в тежки престъпления не само по закон, а на практика.
Борислав Ралчев:
Което означава, че ние категорично трябва да махнем съдилищата.
Янаки Стоилов:
Само им ограничаваме свободата на преценка.
Борислав Ралчев:
Да ми обясни някой разумно каква е разликата в долна граница три – пет години.
Янаки Стоилов:
Разликата е, че той винаги ще бъде осъден като за тежко престъпление в квалифицираните състави. Реално ще бъде осъден.
Имаме три предложения. Ще ги гласуваме в обратен ред.
Едното е на вносителя, което предлага “от осем до петнадесет години”, другото предложение е “от пет до петнадесет години” и третото – сегашният текст.
Който подкрепя предложението на вносителя за 8 години да гласува. Няма такива.
Който е за пет години долна граница, моля да гласува. Седем “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Трима се въздържат. Приема се това предложение.
След като се приема предложението по ал. 4, искам да ви привлека вниманието по ал. 3. Ние ал. 3 приехме. Може и така да остане, но все пак в ал. 3 имаме повторност и имаме особено тежък случай. Ако смятате нещо там да коригираме в долната граница, можем да го направим. Или така да остане. Защото дали е от две лица или е от особено тежък случай е горе-долу едно и също. Какъв ми е мотивът? За мен особено тежкият случай не е по-лек от това, че е извършен от две и повече лица. Две лица е формален критерий, а особено тежкият случай може да има по-тежки последици от групата лица, които участват.

Борислав Ралчев:
Г-н Председател, нито предложението изхожда от Министерството на правосъдието, нито от Главна прокуратура, нито от институциите, които официално са оторизирани. Какво е това нещо? Разбирате ли какво правим? По-хубаво да се явим в една телевизия и да кажем: Няма място за “от – до”, да остане само “до” и да приключим. Но все пак става въпрос за сериозни неща. Какво е това нещо? От три на пет години. Да не обясняваме какво е.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, искам само да попитам. По ал. 3 и след това, което приехме по ал. 4, тъй като между отделните алинеи трябва да върви определена логика, ние приехме по ал. 4 наказанието да бъде от пет до петнадесет години. Вижте, ако обичате в ал. 3, където наказанието е “от три до десет години”, дали там не трябва да го направим “от три до дванадесет години.” Малко да разширим диапазона, защото особено тежкият случай може да бъде не по-малко сериозен от факта, че блудството е извършено от две или повече лица.
Ана Караиванова:
Изобщо нарушена систематика.
Янаки Стоилов:
Дали не трябва да обединим ал. 3 и ал. 4, защото по своята тежест ал. 3 не е по-малко тежка от ал. 4, а наказанията са различни, дори в много случаи е по-тежка. За това ви предлагам това, което го няма в предложението, ние да обединим съдържанието на ал. 3 и 4. Защото няма смисъл от самостоятелно съществуване на ал. 4. Ал. 5 ще си остане, защото….
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, все пак нека да напомним, че се намираме във фаза “блудства”. После няма да ни стигне горната граница, като стигнем до изнасилванията.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, аз имам друго предложение.
Янаки Стоилов:
Нали разбрахте моето предложение – да обсъдим обединяване на ал. 3 и 4.
Проф. Анелия Мингова:
Аз имам друго предложение. Да прегласуваме току-що гласуваното, защото чета ал. 3 на чл. 152 – за изнасилване, когато е извършено от две или повече лица, наказанието е от 3 до 15 години. А ние приехме за блудство от 5 до 15 години, което си е абсурд.

Янаки Стоилов:
В такъв случай можем да обединим ал. 3 и 4, като в нея включим освен особено тежък случай, извършено от две или повече лица и тогава наказанието може да бъде от три до дванадесет години.
Борислав Ралчев:
Пак нагоре.
Янаки Стоилов:
Да, пак нагоре, но не е изравнено с изнасилването, извършено от две или повече лица.
Нека да чуем г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Наистина е нарушена системата.
Колеги, в особено тежкия случай може да влязат някакви тежки разкъсвания, увреждания, защото за блудство минават и аналните сношения. Едно е опипване, което е блудство по различи полови белези, друго е вече едно сношение, от което могат да настъпят и тежки физически увреждания. Вярно е, че на базата на съвкупностите може да намери добрият практикуващ адекватното наказване.
В ал. 3 особено тежкият случай от три до десет години, а в ал. 4 има само един квалифициращ белег, ако е извършено от две или повече лица. На практика, ако двама ученика от 13 клас навършили пълнолетие опипат една девойка ще отидат от три до петнадесет години, а ако има особено тежки последици, особено тежък случай, ще отиде от три до десет. Мисля, че основно трябва да пипнете текста – особено тежкият случай да остане най-ниското наказание, което тук ще предвидите, а останалите квалифициращи да се види – по-начало трябва да отидат по-напред, ако останат тези квалифициращи обстоятелства и да бъдат по-леки наказанията.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, мога ли да кажа нещо, което казах вече.
Следствените органи, главна прокуратура и прокуратурата, съдилищата и всички оторизирани институции, които се занимават с наказателно право в тази държава имат ли отношение към тези промени. Нямат. Когато някой си присвоява правото да говори от името на обществото ние трябва много внимателно да преценим наистина ли трябва или не. Г-жа Караиванова, представител на най-официалната институция ви извади статистика. Сега пак питам: Кое налага някаква промяна?
Реплика: Вносителят казва, че ги е съгласувал със следствието.

Борислав Ралчев:
Естествено, че не ги е съгласувал със следствието. Съгласувал ги е с еди-кое си главно на София. Аз не знам да е имало национално съвещание на следствените органи в България, които да са обсъждали главата “Разврат”. Когато ми се представят тези данни и статистиките, тогава ще говорим.
Мария Ангелиева:
Г-н Ралчев, какво национално съвещание трябва да има, за да се направят някакви предложения в Наказателния кодекс, чиято единствена цел е да се завишат санкции и след като непрекъснато се прокламира пред обществото, че престъпниците трябва да бъдат санкционирани, че трябва да бъдат адекватно наказвани.
……….

(2015 – UPDATE и актуален текст :

Член 93, т. 28. (нова – ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) “Порнографски материал” е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице.)