Category Archives: BG Content

Венелин Петков и Антон Хекимян vs Валери Симеонов, първа инстанция

Венелин Петков и Антон Хекимян, журналисти от бТВ, заявиха, че ще съдят Валери Симеонов, който ги обвини в корупция.

СГС  се е произнесъл в тяхна полза.

Ето какво се казва в решението:

Според настоящия съдебен състав  с част от изказванията си в телевизионното интервю в на 11.02.2020 г. в предаването „Сутрешен блок” на БНТ ответникът е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „припише престъпление“ корупция.

Терминът корупция е легален и се съдържа в чл.3, ал.1 от ЗПКОНПИ и гласи, че „Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.“ и по своя наказателен смисъл представлява престъпленията даване или взимане на подкуп прогласени в чл.301 и съответно чл. 304 от НК.

Според съда приписването на въпросното престъпление е осъществено чрез няколко изказвания/отговори на въпроси и задаване на риторични такива/ на ответника,които в стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност недвусмислено сочат,че ищците Х. и П. са корумпирани, а причината за това е твърдението на С., че умишлено и преднамерено не са дали незабавно гласност и на практика са затаили сведения дадени им от св.Н.,за престъпления извършени от лицето В.Б..

Вербалното осъществяване на клеветата в хипотезата на преписване на престъпление може да бъде осъществено чрез директно изказване,че определено лице е извършило престъпление. То обаче може да се осъществи и чрез поредица от изрази,които с смисловата си съвкупност налагат очевиден и категоричен извод, че изричащият приписва извършване на престъпление на друго лице или лица. Настоящият случай е такъв.

В разговора с водещата ответникът С. й задава риторичен въпрос : „Или смятате, че телевизионните водещи не са корумпирани?“. Следва отговора на водещата,че не знае за такива журналисти и въпроса, дали той знае, на който В.С. отговаря дословно: „Ето Ви го един А.Х.. Вижте, със имена говоря. Ето Ви го един В.П.. Сега ме гледате и в погледа Ви говори „Ма що казвате имена на мои колеги?”.

Смисъла на горните реплики на ответника е ,че има корумпирани журналисти и ако тя не знае за такива,той й казва,че такива са А.Х. и В.П.. За съда е категоричен извода,че с тези си изказвания ответникът е приписал престъпление на двамата журналисти изразяващо се в това,че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация

По делото няма доказателства, а и твърдения в такава насока, ищците да са признати за виновни за извършване на корупционни действия,за престъплението подкуп или за лично укривателство или да има висящи наказателни производства в тази връзка.

Ето защо съдът приема,че в конкретния случай изказването на ответника в телевизионния ефир, че ищците са корумпирани с оглед разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК са противоправни. Възражението на ответника, че в процесното предаване пред широката общественост не е приписал на ищците извършено престъпление, а е упражнил прогласеното му от Конституцията право на свободно изразяване на мнение посочено в чл.39 от нея и съответно чл.10 ЕКЗПЧОС се явява неоснователно поради следното:  това право не е безгранично и неговите предели са посочени в чл.39, ал.2 от КРБ и са определени на „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго “. В процесния случай правото на свободно изразяване на мнение е упражнено извън предвидените в КРБ граници и е употребено по начин увреждащ правата и доброто име на ищците, като на последните им е било приписано престъпление предвидено в Особената част на НК, за което по делото не са приложени доказателства да са извършили. По същия начин правото на свободно изразяване на мнението е поставено в граници и в чл.10, ал.2 от ЕКЗПЧОС, където е посочено, че „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество … за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите…“.

Решението е постановено на 21 септември и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

ИТН внася законопроект за отговорността и финансирането на медиите

Днес в Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, допълван в периода 2010- 2018 г. с правила за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите. Като вносители са подписани сценаристите на Станислав Трифонов – сега депутати от ИТН.

Тъй като Законът за радиото и телевизията се отнася само до електронни медии, ГЕРБ през 2010 г. започна да дописва правилата за медиите в един закон, по начало създаден за съвсем друго – да уреди задължителното депозиране на печатни издания.

Един технически въпрос в скоби: използвам повода да повторя отново мнението си, че законопроектите трябва да са в машинночитаем формат, иначе медиите се налага да ги преписват, вместо да копират текста – все пак проектът не е защитено от авторското право произведение, което да се защитава и технически – трябва да може да се копира за целите на медиите и за ползване от гражданите. Очаквах това да се запише в Правилника на Народното събрание – изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим, допускащ редактиране –

update: има такъв текст в Правилника:

Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от: 1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; 2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.

Втори въпрос е, че при тази редакция сякаш електронният подпис трябва да позволява последващо редактиране.

Но – уважаема администрация, защо приемате проекти в нарушение на Правилника?)

Предложенията:

46-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.1646-154-01-54.pdf_-_2021-09-02_12.37.54

Две са новите идеи на сценаристите:

първо, изрично да се предвиди отговорност за главния редактор, като медиите се задължат да имат главен редактор – български гражданин или лице с постоянен или настоящ адрес на територията на РБ.

второ, изрично да се предвиди, че финансиране от лица с държавно или общинско участие в капитала, ЕС или други международни финансови институции или донори не може да надхвърля пет на сто от годишния оборот за предходната година.

С първото предложение сценаристите се включват в регламентиране на въпроса за отговорността, като искат да се въведе отговорност на физическо лице, различна от отговорността на автора и различна от редакционната отговорност на самия доставчик. ИТН не личи да се интересуват особено от свободата на бизнеса да определя организационна структура и управление (да има или да няма главен и заместник главен редактор), както и от свободата на услуги и свободата на установяване. В допълнение, в мотивите пише, че ЗРТ транспонира Директива 1808/2018 по отношение на редакционната отговорност, а този закон разширява кръга на лицата, които я носят – оставам с впечатление от редакцията на текста, че задължението за главен редактор се предвижда и за радио и телевизия (“всяко периодично издание или доставчик на медийни услуги”). Ако е така, предложението е съвсем проблематично.

С второто предложение ИТН иска да ограничи размера на финансиране от определени източници – като се цели изключване на възможността медиите да получават публичен ресурс, европейски средства или друго външно финансиране над пет на сто от оборота. Не става ясно къде според проекта са обществените медии и за тях отнася ли се предвиденото ограничение. Вносителите представят мярката като загриженост за независимостта на изданията. Това вече е обяснявано от Пеевски- Цонев – Хамид. Идеята за пазарно и непазарно финансиране е жива. След ДПС сега я поема ИТН.

Не говоря за Орбан, Русия, Полша, “чуждите агенти” – но то е ясно с какво се родеят тези предложения.

В обществен интерес е да се изработят критерии за качествена журналистика и към нея да се насочват средства от различни източници. Няма логика да се ограничават източниците на финансиране на качествената журналистика, от която има толкова голяма нужда, а в същото време европейски средства, облекчения и пр. да се насочват към издания, известни с неспазване на Етичния кодекс , черни кампании и пр.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги

Правилник за организацията и дейността на НС, обн. ДВ 6 август 2021

Обнародван е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, приет вчера – днес е вече в Държавен вестник и на сайта на Народното събрание.

Законът за нормативните актове не урежда широк кръг въпроси, чиято нормативна основа остава този правилник.

Затова заслужава анализ и внимание.  Ето тук приятелски поздрав с Глава Осма.

Глава осма
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНE НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието;
2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.
Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“.
(2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:
1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз – при хармонизация;
2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;
3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
(3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието e съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
(4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/1535“. При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, в мотивите се описва конкретното нарушение, както и полученият отговор при запитване, изпратено до Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз за правото на ЕС (EU Pilot).
(6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността.
(7) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече.
(8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.

Continue reading

Финансиране на медии с публичен ресурс от правителството ГЕРБ 3

Вестник Сега:

Огромните изкривявания във финансирането на медиите и в частност на печатните издания по линия на оперативните програми е публична тайна, но конкретните числа остават тема табу. Парите за публичност по отделните оперативни програми се разпределят от рекламни агенции за медийни миксове и кой точно получава от този пай е най-строго пазена тайна. „Сега“ нееднократно е изисквал през годините достъп до такава информация и е получавал откази.

Служебното правителство обаче за пръв път освети парите, раздавани на печатни медии с директни договори от министерства, агенции и държавни дружества извън сумите по оперативните програми. „Сега“ поиска информация за сключените договори с печатни медии в рамките на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов за популяризиране на отделни дейности, дискусии, семинари, комуникационни компании и др. и получи достъп до част от тези данни. Представените данни са неизчерпателни, а сумите са много по-ниски от тези, разпределяни по оперативните програми.

Прегледът на информацията показва, че безспорно има две любими издания, получили основната част от финансирането по тази схема – вестниците „24 часа“ и „168 часа“. Те имат сключени общо 31 договора за близо 450 000 лв. Със 7 договора на стойност близо 100 000 лв. е и вестник „Стандарт“, спрял да излиза в края на 2018 г.

Повече данни – в цитираната публикация от 4 август 2021 г.

Покани за представяне на предложения в подкрепа на информационните медии и публичната сфера в ЕС

 

Европейската комисия публикува  нови покани с общо финансиране 12 милиона евро за представяне на предложения, представляващи интерес за медиите и журналистиката:

Новите покани за представяне на предложения допълват две други такива, публикувани наскоро в подкрепа на медийния сектор:

Инициативите са част от по-широките усилия за подкрепа на свободна, жизнеспособна и плуралистична медийна среда в целия ЕС, както бе обявено в Плана за действие за европейската демокрация и в Плана за действие в областта на медиите и аудио-визуалните услуги.

Повече информация за тези и други покани в подкрепа на медийния сектор е налична тук.

Публикуван е също така инструмент, който да помогне на медиите в търсенето на възможности за финансиране.

Медийните специалисти могат да намерят съдействие и на национално равнище чрез бюрата по програма „Творческа Европа”.

Лица за контакти с медиите:

Sonya Gospodinova (+32 229 66953)

Charles Manoury (+32 229 13391)

Парламентарен въпрос относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия

НА 28 юли 2021 г. в Народното събрание е постъпил въпрос 46-154-06-110 от народен представител от ПП  Има такъв народ  относно Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия.

Въпросът   заслужава внимание, защото е част от усилията за изясняване на необходимостта от мерки, които по мнение на част от заетите в киноиндустрията – мнение, което аз споделям – са лобистки  и не са в обществен интерес.

Пълен текст на въпроса 46-154-06-110

За измененията в Закона за филмовата индустрия и същността на противоречията има публикации в този блог –

тук /  тук /  тук, вкл.  за позицията  на посолството  на САЩ в подкрепа на измененията;/  тук за обнародването на промените в закона.

Сега вече става въпрос за Правилника за прилагане на ЗФИ.

update

Днес (30 юли) ГЕРБ задава въпрос в парламента в обратен смисъл: защо се е забавил ППЗФИ. Министърът Минеков отговаря, че се радва, че от комина на МК се е “извил бял пушек” и вече има правилник.

Тома Биков използва повода да разкаже за Нетфликс и “такъв тип инвеститори”, като прехвърля топката към председателката на парламента Ива Митева, която като експерт подготвила закона. Ако имало въпроси.  Ясен замисъл на ГЕРБ: адресира критичния въпрос от ИТН, представен по-горе,  към член на тяхната собствена парламентарна група. 

 

 

Ира

Бойко Борисов осъден за клеветнически твърдения

Преди юлските парламентарни избори е станало известно  решение на СРС от 9 март 2021 г. по дело на Мая Манолова срещу Бойко Борисов, председател на ГЕРБ.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е осъден да плати обезщетение от 10 000 лв. на Мая Манолова за “претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неверни клеветнически твърдения”.

Мая Манолова е подала иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. Б. – Бойко Методиев Борисов – да заплати сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ на  01.11.2019 г.

Какво се твърди:

В предаването Б. М. Б. е изнесъл неверни, обидни, клеветнически и уронващи доброто име на ищеца твърдения, както следва: че ищцата предната вечер конспиративно  е отишла де се спазарява кои роми да излязат да кажат „Галеви ми платиха,   за да гласуваме за нея”, че Братя Галеви са и помогнали много пред ромските лидери, както и че няма да се изненада ако и на първия тур са правили „такива магарии”.

Според Манолова  изявленията на ответника са неверни и клеветнически,   възприети  са лично от ищцата като обидни и като засягащи честта, доброто и име, самочувствието и като човек, политик и обществена личност и  в пряка причнинно-следствена връзка със същите Манолова е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи в безпокойство, нервно напрежение и стрес, безсъние, раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество поставени въпроси от близки, приятели и семейството.

Защитата:

  • Всеки има право на негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие;
  • Не е твърдение за факт – изложеното, че братя Г. са помогнали на ищцата и че изявлението „Няма да ме учуди, ако и на първия тур са правили такива магарии” представляват изказване на предположение, което не е нито твърдение на конкретен факт, нито съдържа обидни квалификации спрямо личността на ищцата.
  • Държавните органи, политиците и държавните служители следва да търпят критика в по-голяма степен от обикновените хора;
  • Ответникът не е автор на част от посочените изявления, а предава информация на възмутен човек
  • Има право на коментар с цел информиране на обществото по общественозначима тема
  • Изразите са извадени от контекста.
  • Изложените фактически твърдения на ответника в изявлението за проведената среща са верни.

СРС:

По делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения.

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси.

От значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл. В случая не само цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни политически практики, спрямо които ищцата безспорно като обществена личност следва да има по-висок праг на търпимост, но и са наведени конкретни твърдения за извършени от ищцата престъпления.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника досежно част от изразите в интервюто (преписващи на ищцата извършването на престъпление), както подробно бе описано по-горе в настоящото решение. Безспорно ответникът лично е разпространил противоправното изявление и то публично в национален ефир. Действително в изказването си ответникът се позовава на таен източник от предизборния щаб на ищцата, което обаче не освобождава ответника от отговорността му за неистинност на твърдението.

При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид, че авторът на изявлението е публична личност, лидер на П. партия Г., заемащ длъжността министър-председател на Р. България към датата на интервюто, чиито изказвания са обект на засилен интерес от обществеността и се приемат от широк кръг от аудиторията за достоверни по своето същество, без да се подлагат на задълбочена критика. Същият като своеобразен представител на държавата и особено в телевизионните си участия би следвало да е мотивиран да подбира адекватно използваните изразни средства, оповестяваното съдържание с оглед постигане на градивен политически диалог в Р. България като правова държава по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцата е публична личност, че общува в широк кръг от колеги и граждани в работната среда, на които интервюто е или е могло да стане достояние, както и че материалът е достигнал до значителен брой зрители за неограничен период от време с оглед факта, че е излъчен в национален ефир и е публикуван в интернет сайта на медията, т.е достъпен е до неограничен брой адресати, независимо от тяхното местонахождение. Съдът взема предвид, че   ищцата е публична личност предполага по-голям интерес към нейната личност, респективно изграден по-висок праг на търпимост към подобни прояви, които по необходимост са част от политическия живот и доколкото темата е с повишен обществен интерес, е допустимо по-интензивно интервениране в сферата на пострадалата, в това число и чрез употребата на по-критичен изказ.

Предвид казаното СРС реши:

ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], Б., [улица] ДА ЗАПЛАТИ НА М. Б. М. – Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се наведени клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ  ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. и разноски.

Решението  подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните. Няма данни дали е обжалвано, вероятно е.

Междувременно Елена Йончева осъди окончателно Борисов за твърдение по време на кампанията 2017

“Ще ли сте успешни журналисти вие, ако по няколко милиона държавата ви плаща за едно интервю взето? Питам: Ако за интервю държавата България, през една от централите си, плаща на журналистка за интервюта в чужбина по няколко милиона струвайки, които даже нашето правителство беше принудено от предишното да доплати” и “бяхме принудени милиони да платим за нея. С мъж – премиер тогава”, каза Борисов.

Държавен ресурс за Blitz.bg

И по-рано са изнасяни данни, че държавата се грижи за Пик и Блиц, които са образец за не-медии. Пилотната разяснителна кампания за българското председателство на Съвета беше поверена на Пик и Блиц – което не трябва да е възможно предвид цялостното им поведение, но и в частност предвид анти-ЕС публикации, предшестващи това финансиране.

Нова публикация на Капитал съобщава за  договор между държавно дружество и Блиц.  Формално по договора парите се дават за тематични статии, но фактически такива статии няма (Капитал намира три –  вместо дължимите десетки  – публикации). Няма никакво съмнение, става дума за финансиране на проправителствен (тогава) и  про-ГЕРБ  –  сайт  с държавни средства.

Това е само щрих от профила на държавното дружество Автомагистрали, за което се оказва, че е платило поне  800 млн. лв.  на трети частни дружества  за пътни отсечки, по които дори няма разрешение за строеж. Значителна част от поръчките, които дружеството “Автомагистрали” е получило от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), са превъзложени и “изпълнителят по договорите е заменен”, което е абсолютно в разрез със закона, показва проверката на Сметната палата (СП).

СРС по дело с паралегална цел

От седмици се обсъжда въпросът има ли незаконно подслушване на участници в протестите през 2020 г.

Атанас Атанасов и Бойко Рашков, служебен вътрешен министър, казват, че има.

Прокуратурата казва, че няма.

Сайтът BIRD публикува прокурорско искане за прилагане на СРС и обосновка за продължаване на прилагането.

Днес в парламента по време на изслушването на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи беше потвърдено следното:

Прилагане на СРС по отношение на участници в протестите има.

Прокуратурата смята, че прилагането е законно, защото има разрешение от председателя на спецсъда.

Но важното за разказа  е по какво дело са искани СРС – та:  по дело по Особената част на НК, чл.95 – преврат – във вр. с чл.321 НК организирана престъпна група, ОПГ:

с организирането на протестите лицата целят да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, което съставлява нарушение на чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 95 от НК.

Както днес народни представители изтъкнаха, чл.95 НК не е прилаган от 50-те години на миналия век.

Каква свобода на изразяване, каква свобода на политическото слово. Свободна Европа цитира адв. Екимджиев, според когото

за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.

Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.

Тук не става дума за свобода на медиите, а за нещо базисно – свобода на изразяване. Индексите за 2020 за свобода на изразяване вече са изготвени, късно идва тази информация, за да бъде взета предвид.

Но по отношение на Гешев не е късно да бъде взета предвид.

OSCE: Международна мисия за наблюдение на избори, 11 юли 2021 г.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа публикува на сайта си доклад с резултатите от наблюдението у нас по време на последните парламентарни избори.

Докладът започва с резюме на основните изводи на наблюдателите:

 

  • Предсрочните парламентарни избори на 11 юли бяха оспорвани и се проведоха при зачитане на основните свободи.
  • Обстановката по време на предизборната кампания беше доминирана от взаимни обвинения в корупция между предишната управляваща партия и служебното правителство и подкрепена от действията на правоприлагащите органи за справяне с купуването на гласове.
    Изборите се проведоха съгласно адекватна правна рамка, която претърпя значителни изменения непосредствено преди изборите, което затрудни подготовката за тях и се отрази на правната сигурност.
  • Техническите аспекти на изборите бяха управлявани по ефикасен начин, въпреки съкратеното време, пандемията от КОВИД-19 и късното приемане на някои важни процедурни правила.
  • Прозрачността и отчетността на финансирането на предизборната кампания бяха занижени заради недостатъчния надзор и ограничените изисквания за докладване.
  • Осигуреното от медиите редакционно и новинарско отразяване на предизборната кампания беше оскъдно, което повлия върху възможността на избирателите да направят информиран избор.
  • В ограничения брой наблюдавани избирателни секции, изборният процес беше прозрачен и процедурите като цяло се спазиха. Въвеждането на изключителната употреба на машинно гласуване за по-голямата част от избирателите беше осъществено като цяло успешно, като беше съобщено само за малки технически проблеми

При общите изводи по-специално за медиите се посочват:

  • високата концентрация на медийната собственост с възможност за политическо влияние;
  • липсата на задълбочено журналистическо отразяване, в разрез с международните стандарти;
  • липсата на цялостно разследване на нападенията над журналисти;
  • дефинирането на клеветата като престъпление по българското право (отсъствие на декриминализация);
  • още повече автоцензура;
  • както се отбелязва същевременно подобрен достъп на журналистите до публична информация, осигурен от служебното правителство.

На стр.15-18 от доклада се очертава картината на българските медии по време на кампанията и изборите. В тази част се сочат:

концентрацията в медийния сектор;

смяната на собствеността на двете големи частни телевизии като фактор, свързан със степента на свобода;

наличието на медии на политически партии;

мястото на БНТ и връзката между допълнителното й финансиране и редакционната й политика;

физически нападения срещу журналисти и отказ от правосъдие;

достъп до информация и благоприятни тенденции по време на служебното правителство;

медиите по време на кампания действат като платформа за кандидатите, а не като форум и пространство за журналистическо отразяване и дебати;

БНТ и Нова подчертано ограничават отразяването заради футбол, а БТВ – без посочване на конкретна причина (специално в сутрешния блок)

въздържането от отразяване се обяснява още с липсата на яснота какво е законосъобразно;

установява се количествено дефицит на отразяване в БНТ1, като две трети от времето е за ГЕРБ (“участниците в изборите получиха общо само 28 минути в сутрешните и вечерните централни новини, като те бяха посветени предимно на ГЕРБ (17минути), основно с положителен тон”). Общо наблюдение е, че тонът на отразяване на ГЕРБ е положителен или неутрален.

един абзац е посветен на пристрастността при селектирането и отразяването, посочени са поименно медии, заменили безпристрастното журналистическо отразяване с пропаганда в полза на ГЕРБ –  и 24 часа стои до Блиц, (но спомнете си кой чете приветствено слово пред абсолвентите на Факултета по журналистика преди 3-4 години);

един абзац е посветен на регулатора и взаимодействието му с ЦИК по време на кампания, посочва се, че е провеждан мониторинг, но се проследява защо в резултат от дейността на двата органа няма особена реакция на установени нарушения. Отчита се, че в изборния ден ЦИК наложи глоби на шест интернет страници.

В залючение:

 Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа предоставя поредния доклад, който в детайли описва съществени елементи на изборната кампания и провеждането на изборите.

Докладът не съдържа препоръки, но за сметка на това съдържа достатъчно факти, които показват – в частност –  слабостите на медиите, институциите и  законодателството (медийно, изборно, наказателно)  и особено неизпълнението на функцията на медиите  да съдействат за информиран избор.