Category Archives: BG Content

Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV

Заглавието е заимствано от БНР.

Даниел Ненчев интервюира за БНР,   Късното шоу на Радио София,  Венелин Петков,  бивш шеф на новините в бТВ и неизбран кандидат за генерален директор на БНТ.

Венелин Петков разказва за натиск   по време на управлението на ГЕРБ, предизвикан от желанието на ГЕРБ да наложи  как трябва да се отразява управлението, партията, Борисов, включително в сравнение с отразяването на президента.  Казва още, че конкурсът за генерален директор на БНТ е бил фарс.

На сайта на БНР интервюто първоначално е публикувано със заглавие: “Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV”. Впоследствие заглавието е променено на: “Венелин Петков пред БНР: Срещу нас е имало опити за натиск”.

отбелязва Емилия Милчева за Дойче Веле.

Така към казуса бТВ  се добавя казусът БНР. Работата е в това, че старото заглавие на сайта по-точно отразява казаното от госта. По какви причини е променено? Генералният директор в отговор на запитване  казва, че “Решенията относно съдържанието на материалите, включително тяхната редакция, се вземат от автора или от отговорните членове на екипа на уебсайта на БНР.” В случая като  автор на информацията на сайта е посочен водещият на интервюто с Петков – Даниел Ненчев.

ГЕРБ е заличен в заглавието и в публикацията, но  – както сочи Божидар Божанов – е останал в интернет адреса й – https://bnr.bg/post/101734334/venelin-petkov-pred-bnr-gerb-okazvashe-natisk-nad-btv

Не знаем има ли намеса, едва ли ще научим, освен ако Ненчев не реши да обясни корекцията – но защо авторът би се отдалечил от съдържанието на интервюто и би пропуснал шанса да привлече вниманието с важна новина.

А ако се върнем към Венелин Петков:  ето цялото участие, близо два часа, от което научаваме за доносите на ГЕРБ до централата на телевизията. Петков нарича този тип тормоз опити за натиск, тъй като според него тормозът не е бил успешен.

Не може да не се отбележи, че научаваме за сложните отношения, когато вече и ГЕРБ, и Петков не са на предишните си позиции.

Съвет на Европа: Препоръка 2022/4 относно насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера

Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел три препоръки на 1429-то заседание през 2022 г., едната от които е Препоръка до държавите членки относно насърчаването на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера.

Признавайки, че качествената журналистика, която се основава на стандартите на професионалната етика, като същевременно приема различни форми в съответствие с географския, правния и обществения контекст, преследва двойната цел да действа като обществен пазач в демократичните общества и да допринася за обществената осведоменост и просвета;

Подчертавайки, че цифровата трансформация създаде важни възможности, но също така и предизвикателства за медиите и комуникациите, и че преминаването към все по-цифрова, мобилна и социална медийна среда дълбоко промени динамиката на производството, разпространението и потреблението на новини и друго медийно съдържание, и като отбеляза, че в резултат на това качествената журналистика се конкурира за вниманието на аудиторията с други видове съдържание, които не са предмет на същото правно съдържание,  регулаторни или етични рамки;

Отбелязвайки, че онлайн платформите са поели основна роля в разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание, като по този начин придобиват голяма сила в цифровата икономика, като същевременно засягат традиционните медийни бизнес модели, и че това изисква внимателно наблюдение на тяхната роля и съответните им отговорности в медийния сектор;

Решени да насърчават благоприятна среда за качествена журналистика и отворени за   иновации по отношение на съдържание, формати и методи за разпространение, да подкрепят сътрудничеството между медийните сектори и платформи и   да поддържат творчески и иновативни идеи чрез положителни мерки и адекватна финансова подкрепа;

Решени да насърчат медийно грамотна и информационно грамотна общественост, която е оправомощена да взема информирани и автономни решения относно използването на медиите, която е в състояние и желае да се ангажира критично с медиите, която оценява качествената журналистика и се доверява на надеждни източници на новини –

препоръчва на правителствата да популяризират настоящата препоръка.

Ако и до вас не е достигнала препоръката, която правителството трябва да популаризира,  ето  началото:

  1. Качествената журналистика, с непоколебимата си ангажираност към преследването на истината, справедливостта и точността, към независимостта, прозрачността и хуманността, както и силното чувство за обществен интерес за насърчаване на отчетността във всички сектори на обществото, остава от съществено значение както винаги за здравето на демокрациите.
  2. Всички видове медии, в тяхното все по-голямо разнообразие, играят важна роля в изпълнението на обещанието на журналистиката в момент, когато все по-нарастващото количество информация, достъпна за голяма аудитория, съчетано с трудността да се определят източниците на цялата тази информация, разширява способността на обществата да оценяват нейната точност и надеждност. Журналистическите практики, които поддържат тази роля, както и ценностите и принципите, изложени по-горе, трябва да бъдат признати като обществено благо.
  3. Цифровата трансформация откри безпрецедентни възможности за трансгранична комуникация, включително чрез създаване на нови пространства за изразяване на  хората в недемократични режими и за информационните нужди на групите в неравностойно положение. Разработването на онлайн инструменти също е от полза за журналистиката, като улеснява, наред с другото, журналистиката на данни и широкомащабното трансгранично сътрудничество между организациите и инициативите на разследващите журналисти.
  4. В същото време бързото технологично развитие доведе до това, че онлайн платформите играят влиятелна роля в публикуването, разпространението и популяризирането на новини и друго медийно съдържание. Това дълбоко наруши новинарския бизнес като цяло и запазването на качествената журналистика в частност. Неумолимият темп на споделяне на информация онлайн рискува да компрометира дълбочината и точността на докладването. Разпространението на медийно съдържание е радикално трансформирано и решенията, свързани с новините, веднъж взети от човешки редактори, все повече се вземат от непрозрачни алгоритми на големи световни онлайн платформи, които се ръководят от търговски съображения за мащаб, споделяне и монетизация. Наблюдението на журналистите и техните източници също стана по-лесно и по-широко разпространено чрез използването на алгоритми.
  5. Новата информационна екосистема също радикално трансформира навиците за потребление на новини, особено сред младите и по-малко привилегировани социални групи, и продължава да го прави. Има изобилие от информация онлайн, често достъпна чрез платформи, управлявани от алгоритми, които нямат редакторски контрол и / или прозрачност и все повече се споделят чрез затворени приложения за съобщения. Това, заедно с алгоритмичната манипулация и въздействието на информационното претоварване върху фокуса и обхвата на вниманието на хората, направи значително по-трудно за мнозина да идентифицират и да получат достъп до качествена журналистика. Бизнес моделите на онлайн платформите и другите посредници, които се превърнаха в основен източник на новини и информация за голяма глобална аудитория, изглежда улесняват или дори стимулират разпространението на сензационно, подвеждащо и ненадеждно медийно съдържание, допринасяйки за нарастващото разделение в обществото.
  6. Демокрациите изпитват нарастващи заплахи, породени от разпространението на дезинформация и онлайн пропагандни кампании, включително като част от мащабни координирани усилия за подкопаване на демократичните процеси. Тези заплахи доведоха до редица обществени разследвания и инициативи на високо равнище, включително от страна на Съвета на Европа, за разбиране и разработване на начини за справяне с масовата дезинформация. Освен това някои онлайн платформи положиха значителни усилия, за да предотвратят използването на техните мрежи като проводници за широкомащабна дезинформация и манипулиране на общественото мнение, както и да отдадат по-голямо значение на общонадеждните източници на новини и информация. Въздействието на тези мерки върху свободния поток на информация и идеи в демократичните общества обаче трябва да бъде проучено внимателно.
  7. В  настоящата среда на засилена политическа партизанщина  безскрупулните политици използват дневен ред на “фалшивите новини”, за да започнат самоцелни атаки срещу критичните медии, подкопавайки легитимността на журналистиката и затягайки законовите ограничения за легитимно изразяване. В тази все по-поляризирана информационна екосистема доверието на хората в медиите, както и доверието в политиката, институциите и експертизата, в много държави е намаляло до тревожно ниско ниво. Редица медии, които традиционно се ангажират да произвеждат надеждна информация, сега се оказват неспособни да противодействат на тези процеси поради намаляващата читателска или зрителска база. Те се борят да адаптират операциите си към цифрова среда и да останат свързани с общностите, на които служат.
  8. Повишеният професионализъм, по-добрата журналистика и усилията за проверка на фактите, ангажираността на аудиторията, прозрачността и по-високата отчетност в рамките на медийните организации и интернет посредниците могат да допринесат за (пре)възстановяване на доверието и здравите взаимоотношения между медийните участници и обществеността. Освен това дейността в цифрова среда следва последователно да се ръководи от твърди правни и етични стандарти, по-специално по отношение на използването на генерирано от потребителите съдържание, личните данни на потребителите, проследяването, правата на авторите и зачитането на неприкосновеността на личния живот.
  9. При тези условия медийната и информационната грамотност (MIL) е ключов фактор, който дава възможност на хората да се справят с медиите по самоопределен начин. Тя включва развитието на когнитивни, технически и социални умения и способности, които дават възможност на хората да:

− са способни на ефективен достъп до медийно съдържание и критичен анализ на информацията, като по този начин им се дава възможност да разберат как се произвежда, финансира и регулира медийното съдържание, както и да имат увереността и компетентността да вземат информирани решения за това кои медии използват и как ги използват;

− разбират етичните последици от медиите и технологиите;

− комуникират ефективно, включително чрез устен превод, създаване и публикуване на съдържание.

  1. Инициативите на MIL за всички възрастови групи – не само за деца и младежи – които популяризират уменията и знанията, необходими за признаване и оценяване на качествената журналистика, или илюстрират ползите от качествената журналистика за различни аудитории, следва да получат максимална подкрепа от държавите.
  2. Финансовата устойчивост остава едно от най-големите предизвикателства пред качествената журналистика. Традиционните, базирани на реклами медийни бизнес модели бяха нарушени, докато трансформацията на големите онлайн платформи в много отношения в издателски организации отдели производството на новини от разпространението на новини и направи жизнеспособността на медиите зависима от променящите се алгоритмични политики на платформите и различните практики на ангажиране с медиите. Както традиционните, така и дигиталните издатели са изправени пред сериозни финансови проблеми. Тези проблеми доведоха до продължителни операции за намаляване на разходите и съкращения на служители в много държави, увеличавайки несигурността на журналистиката и допринасяйки за влошаването на условията на труд за голям брой медийни специалисти, които в преследване на доходоносна заетост са готови да поемат все по-голямо натоварване, както и рискове за тяхното здраве и безопасност.
  3. Тенденцията към по-голяма концентрация и конвергенция в сектора на новинарските медии и на националните пазари застрашава разнообразието от източници и гледни точки, които са основополагащи за демокрацията. Местната журналистика е особено силно засегната от новите икономически основи и е на ръба да изчезне напълно на много места, лишавайки общностите от решаващи пазители над местните власти и обществените дела. Разследващата журналистика и трансграничната журналистика са от решаващо значение както за надзорната функция на медиите, така и за доверието в сектора, но те са скъпи дейности и също така са силно засегнати от финансови ограничения.
  4. Идентифицирането на нови бизнес модели и превръщането им в устойчиви е от решаващо значение за бъдещето на качествената журналистика в дигиталната ера. В тази връзка е трудно да си представим, предвид мащаба на нарушаването на финансовите основи на качествената журналистика, каквато я познаваме, че качествената журналистика ще може да оцелее и да просперира, без да признае и възнагради стойността си в рамките на базирания на данни бизнес модел на големите платформи. Това ще изисква, наред с други мерки, значителни трансфери на приходи от платформите, които са натрупали безпрецедентни нива на богатство чрез монетизиране на съдържание на трети страни, потребителски данни и внимание от страна на потребителите.

14. Освен това е важно да се гарантира, че всеки има достъп до разнообразно журналистическо съдържание, независимо от равнището на доходите и социално-икономическите бариери. Обществените медии и обществените медии с нестопанска цел трябва да могат да запазят решаващата си роля в това отношение. Те следва да бъдат подпомагани в напредъка им към цифрова трансформация, включително чрез подходящи средства и финансиране, за да се запази тяхната социална стойност и значимост. Обществените медии, които до голяма степен се считат за надежден и надежден източник на информация, могат да имат стабилизиращ ефект върху медийния сектор, доколкото е гарантирана неговата независимост от политически и търговски натиск […]

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

Служебното правителство – по инициатива на служебния  министър на туризма Илин Димитров –   предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави  и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник,  срокът за общественото обсъждане  е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

 В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство  е побързало да  я  разшири  с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

 “Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.” 

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.

Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания

Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания. Това показват резултатите от  проекта Лъжеш ли.  Проектът е представен от Мария Черешева, Дарик

 При Костадин Костадинов установихме 17 неверни твърдения, следван е от Цончо Ганев, също от “Възраждане”, с 14 неверни твърдения. Атанас Атанасов от “Демократична България” – с 5 и Кирил Петков – с 4 неверни твърдения. Темите са основно икономическата ситуация, инфлацията в страната, енергийната криза, корупцията и позицията относно войната”

Костадин Костадинов се опитва да въведе стила на Путин в медийния сектор

Известно е, че Путин и Кремъл са наложили мракобесна цензура в Русия, принудила медии и журналисти да потърсят възможност за работа извън страната, например в прибалтийските държави. В началото на поредицата от мерки беше изискването медиите с външно финансиране да се означават като чуждестранни агенти.

Партийният лидер на “Възраждане” Костадин Костадинов днес се е опитал да въведе този подход и в държава от Европейския съюз и НАТО.

На пресконференция в сградата на държавната телеграфна агенция Костадин Костадинов, aka Копейкин, е поискал представителите на “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” да напуснат залата. Костадинов е заявил още, че когато пресцентърът на партията му  изпраща покани за пресконференции,  не включва медии,  финансирани от чужди фондации.

Във видео  във “Фейсбук”, Костадин Костадинов заявил, че “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” са “пропагандни канали” и не бива да им бъде позволявано да оформят общественото мнение. “Те трябва да бъдат сочени с пръст, те трябва да бъдат непрекъснато заклеймявани, на тях трябва да бъде сложено клеймото на чужди агенти”, предава думите на Костадинов репортерът на “Дневник”.

Костадинов казал още, че има  готов законопроект по темата.

След като репортерът на “Дневник” не е напуснал залата, Костадинов е отговарял на въпроси на стълбите на агенцията. Медии напомнят, че не за първи път  политици проявяват избирателно отношение към репортери на публични събития, но важно за разказа е, че останалата част от репортерите (или голяма част от тях) охотно продължават да ги следват.

Тази линия беше започната от Пеевски – Цонев – Хамид по времето, когато внесоха законопроект за изменение на Закона за депозиране на печат и други издания – и ГЕРБ и патриотите подкрепиха проекта – тогава имаше публични изказвания срещу “чуждестранните агенти”. Сега се е намерил нов продължител и изразител на идеята – която нито е безобидна, нито може да бъде изключена като невъзможна в една или друга форма.

Журналистическият труд  трябва да се радва на обществена защита, но в определени моменти би трябвало да се самозащити. Консолидацията на заети в кафевите медии, представящи се за журналисти – от една страна,   с хората от журналистическата професия – от друга,  няма принципна основа, но консолидация на професията на базата на стандарти е необходима.

Известни са случаи на бойкот на политици, които са опитвали избирателно отношение към медиите, подобни призиви е имало и у нас по други причини, като медиите  имат  широка палитра от опции да реагират на подобно отношение и без информационно затъмнение – доколкото в  обществен интерес е поведението дори на самозабравилите се партийни лидери да остава на светло.

АЕЖ: Журналистите трябва да са солидарни, когато политиците искат да мачкат техни колеги

OCCE: Междинен доклад за наблюдение на изборите на 2 октомври 2022

Бюро на ОССЕ за демократични институции и права на човека
Мисия за наблюдение на изборите

Република България

Предсрочни парламентарни избори, 2 октомври 2022 г.

На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад  за периода 30 август – 15 септември 2022 г.  В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийният пейзаж е динамичен, като телевизията и онлайн медиите са основните източници на новини.  Правната рамка за медиите гарантира свобода на словото. Случаите на продължително съдопроизводство срещу журналисти подчертават тяхната уязвимост. Няколко събеседници  отбелязват отдавнашни проблеми, включително концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които са довели до намаляване на плурализма и отслабват общественото доверие в работата на журналистите. В законодателството е предвидено балансирано отразяване и равно третиране на всички кандидати в медиите. ЦИК и политическите партии са подписали подробно споразумение с обществените медии за предоставяне на безплатно време в ефир и други видове програми, свързани с кампаниите.

В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.

Защита на тайната на източниците: Цънцарова

За втори път журналистът и водещ в бТВ Мария Цънцарова е била викана на разпит в МВР с цел да разкрие източниците си за репортажа за ваксинираните срещу Covid-19 вече бивши народни представители от партия “Възраждане”, съобщава Медиапул.

Прокуратурата се е включила в натиска към Мария Цънцарова да издаде източниците си на информация, която разкри разминаването между думи и дела на популярния сред антиваксърите политик Костадин Костадинов, съобщават и други медии.

Би трябвало тази страница вече да е затворена, има ясни стандарти на Европейския съд за правата на човека, достатъчно много ги обсъждахме покрай безславния опит на Мавродиев да притиска медиите и да ги санкционира, ако не разкриват източниците си.

След анализ на практиката на ЕСПЧ писах преди години, че  към разкриване може да се премине, само когато:

  •  въпросната информация е в предмета на делото;
  •  не съществуват други начини за получаване на информацията;
  •  се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
  •  съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.

В този случай четвъртото условие не е изпълнено. Тук относими са стандартите по решението на ЕСПЧ (Голям състав)  от делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията  иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие   се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки  за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна   и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще  бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

СГС: Антон Кутев осъден от бивш министър на ГЕРБ за публично злепоставяне

Николай Нанков е бивш министър в правителството на ГЕРБ, един от постоянните пътници в джипа на Борисов, от който ГЕРБ предаваше пряко обиколките на различни обекти.

Антон Кутев е говорител на служебното правителство.

СГС / съдия Даниела Христова с Решение №2413 от 7 септември 2022 осъжда Кутев да плати обезщетение от 50 000 лева на Нанков за нанесени неимуществени вреди.

Противоправността на деянието според СГС се изразява в това, че чрез словото е разпространена невярна информация за действия, които не са извършени от ищеца – подписване на договори за повече от 1 милиард лева, които не са обезпечени със Закона за държавния бюджет, квалифицирано от говорителя, като „нещо, което следва да стигне до прокуратурата. Защото то представлява форма на измама“, т.е. като противоправно деяние съдържащо данни за извършено престъпление – „очевидно ги мамиш“ и следва изброяване на жертвите – гражданите на които си обещал пътища, следващите управляващи, които ще трябва да плащат парите, което не са били осигурени.

Деянието

“Според говорителя, подписването на договори за заплащане на цени, които не са обезпечени с бюджет представлява измама и в този смисъл са разясненията, които е направил в текста на своето изказване на 13.08.2021 ,г. Освен, че си е послужил с наименование на изпълнително деяние, което осъществява състав на престъпление, а именно „измама“, говорителят е направил и морална оценка на деянието – „опит да бъдат излъгани много хора“. Пояснението в края на цитата е, че всички квалификации и разсъждения са на базата на „договор, който не е обезпечен финансово“, т.е., че Държавата не разполага с парите, за които се е задължила по тези договори.
Верността на твърденията изложени в изказването не са подкрепени нито с писмени , нито с гласни доказателства. Свидетелските показания, според които комисии са установили факта на необезпечените договори сключени през 2018 г. , т.е. тяхното съществуване и съдържание, което не съответства на Закона за държавния бюджет от 2021 г. съдът приема, като недостоверни, защото, на първо място, не се подкрепят от писмените доказателства и, на второ, са опосредени от лични впечатления, а предвид тогавашните позиции в администрацията на служебното правителство, вероятно и от лоялността на лицата, разпитани като свидетели.”

Стандартите според съда

“Изявления от длъжностни лица, натоварени със задължението да правят публично достояние определени факти, да съобщават решения и да информират обществеността за фазата на развитие на определен конфликт, следва да си служат с фрази, с които да не накърняват честта, достойнството и професионализма на конкретни личности, защото нито законът, нито етичните правила ги освобождава от отговорността за вреди в следствие на емоционални изблици или
преднамерено обмисляни политики за насочване на обществения негатив към определени хора. Служенето с фрази „мамиш“, „това е измама“ и изброяването на конкретни жертви, в това число и служебното правителство е изключително непрофесионално и макар да е обичай в политическото говорене, срещу него е нормата на чл. 45 от ЗЗД.”

Коментар на възраженията на ответника

“Според становището на пр. представител на ответника деянието, представлява фундаментален израз на принципа за свобода на словото. Изразът „свобода на словото“ има своя правен режим, който определя границите в правото на изразителя, да заяви публично своя позиция, по конкретен въпрос. Безспорно е, че на плоскостта на позитивно или негативно публично изразено отношение към определен факт, няма пречка субекта на свобода на словото да формулира изрази и/или да извършва действия, които да отличат позицията с характеристиките – одобрява, възхвалява/неодобрява, критикува. Това право е гарантирано чл. 39-41 от КРБ. В тази част, тя – КРБ съответства на чл. 10 ЕКПЧ, чл. 19 от МПГПП и чл. 11 от Хартата на основаните права на ЕС. Но когато субект на правото на свободното слово, твърди неверни факти за поведението на друг равнопоставен субект, който не е ограничен или лишен от граждански права по предвидения от закона ред, за деянията, които му се приписват и не са верни, нарушава неговите граждански права. Затова и нормата на чл. 45 от ЗЗД не е в противоречие с принципа „свобода на словото“.”


“Решение No 1/96 г. на КС допуска публичните личности да бъдат критикувани на „ниво по-високо от това, на което са подложени частните лица“. Критиката е изрязване не съгласие с действията на публичната личност, а не твърдение, че личността извършва престъпление като изброява нейните жертви. Между критика за сключени неизгодни договори, ревизия на неизгодните условия с изнасяне на информация за конкретни факти от една страна и съждения или твърдения за извършена измама от друга страна има съществена юридическа разлика, поради което, съдът не приема възражението, че деянието на ответника представлява упражняване на демократичен принцип – свобода на словото. Напротив, деянието представлява злонамерено действие за отклоняване на обществен негатив от тези към, които е насочен – управляващо служебно правителство, към конкретни личности.
Мотивите на това деяние са без значение за настъпилата вреда над тази, която се отнася до личността на ищеца, поради което съдът като лишен от правото на политически пристрастия, не ги обсъжда.
“Политическото говорене следва да се основава на принципи. Установяване на истината, преди манипулиране на общественото мнение, е фундамент на сериозната политика. Макар и пренебрегван до степен, в която обществото предполага, че моралът на политиците е дълбоко покварен, принципът за установяване на истината е основополагащ за съда /чл.10 от ГПК/. Затова съда, преди да прецени дали едно деяние е деликт или не, дава възможност на страните да докажат фактите, за които са направили публични твърдения. След като Конституционният съд приема, че публичните личности следва да поемат критики, на „ниво по-високо от това, на което са подложени частните лица“, то в случаите, при които те са извършили противоправни деяния“, би следвало да претърпят по-висока имуществена отговорност към претърпелия вредата. Впрочем вредите не са само за частноправния субект, който претендира обезщетение, те за цялото общество, което е било дезинформирано и за онази част от протестиращите, които са били насочени да търсят възмездие за незаплатения им труд от конкретни лица. Затова съдът приема, че когато противоправно деяние се извършва от политик или от лице, което изпълнява служебно политическа длъжност, то следва да понесе по-висока отговорност, а когато с деянието е нанесана вреда на друг политик, който не е извършител на приписваните му измамливи действия, то той има право на по-висок размер обезщетение. На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди. Пряка е вредата, която е в причинно-следствена връзка с деянието.
Отдръпването на симпатизанти от партията, в която членува ищеца е пряка последица от деянието, наред с тревогите, физическите неразположения, притесненията за близките, обясненията пред съпартийци, напускането на дома под страх от нашествия на протестиращи и подигравките на народните представител.

Не на последно място, следва да се има предвид, че задълженията на служебните правителства, както и гражданската отговорност на длъжностните лица, които се назначават, е да осъществяват властта, в името на сигурността на нацията, да действат надпартийно, а не в интерес на конкурентна партия, на която принадлежат. Затова тези лица, следва да се разграничават от политически пристрастия, като боравят в публичното пространство само с истината и да се въздържат от оценки, които не са основани на факти.

Освен всичко останало, разделението на властите, което е принцип на политическата структура на Р България, не допуска изпълнителната власт, независимо дали тя е изборна или служебно назначена, да обявява определени лица за извършители на престъпления, още по малко в правомощията на тази власт е да насочва протестиращи към възмездие, което не е постановено от съд. Такова поведение, представлява израз на анархистични намерения, които съда не само, че не толерира, а и възприема като политически примитивизъм.
По изложените съображения, настоящият съд приема, че претенцията е доказана по основание и по размер и следва да бъде изцяло уважена.”

Присъденото обезщетение

е 50 000 лева, представляващи обезщетение на нанесени неимуществени вреди, в следствие на публично изявление направено на 13.08.2021 г. в сградата на Народното събрание в качеството на говорител на МС на Р България, със следното съдържание:
„Извинявам се само, колеги, момент само. Искам в качеството си на говорител па
правителството малко уточнения. Значи става дума за това, дали ги има в бюджета сега
в актуализацията или не и защо ги няма. Няма ги по една проста причина – тези пари
трябваше да бъдат в бюджета тази година. Хората, които са подписали, а става дума,
кои са хората, става дума за Н. със сигурност, тоест за министъра, за зам. Министъра на
регионалното развитие и за министър-председателя. Когато се подписват договори за
повече от 1 млрд., които са необезпечени в бюджета, това противоречи на закона. Тоест
това е нещо, което трябва да стигне до прокуратурата. Защото то представлява форма
на измама. Когато обещаеш на някой 1 млрд. лв., когато ти очевидно не можещ да ги
платиш, защото тях ги няма в бюджета, ти не си предвидил тези пари в бюджета, а си
обещал да ги платиш, а си накарал хората да свършат работа за този 1 млрд., ти
очевидно го мамиш. Мамиш този, на който си обещал, мамиш работниците му, които са
отишли да работят и не могат да си получат заплатите, мамиш гражданите, на които си
обещал пътища, които няма как да станат, защото ти нямаш парите, мамиш следващите
управляващи в наше лице, които ще трябва да плащат пари, които на практика не са
осигурени. И тези пари не могат и не трябва да бъдат осигурявани през актуализация на
бюджета. Защото тези договори са сключени още тогава, когато се е правил предишният
бюджет. Така че смятам, че всички, които протестират, трябва да отидат на определен
адрес в Банкя или не знам, където живеят съответните Н. и компания, за да обяснят защо
са ги измамили, защо са подписали за милиарди договори, които не са предвидени в
бюджета. Те много добре знаят, че тези пари ги няма в бюджета и на практика в
момента поставят в ситуация всички нас. Да. ние бихме искали да платим на фирмите.
Само че тези пари ги няма в бюджета. Те знаят, че ги няма в бюджета. И сега, когато
П.А. пита – защо ги няма в актуализацията. А защо ги няма в бюджета? Защо подписахте
договори, като ги няма в бюджета. Това е измама. Друг е въпросът, че Наказателния
кодекс вероятно би трябвало да погледнем към Закона за бюджета, в който пише, изрично
има текст, че нямаш право да подписваш договори, които не са финансово обезпечени…
Задължително ще подадем всички възможни сигнали по този въпрос специално, защото пак
казвам, че аз лично считам, че това е, сега дали прокуратурата, аз не мога да давам нали
присъди, не мога да кажа дали това НК ще каже измама. Но категорично мога да кажа, че
тук става дума за опит да бъдат излъгани много хора. А дали, какво ще кажат
прокуратурата, нека си направят разследването, нека дадат резултатите. Дано
резултатите не са такива, като с Автомагистрали. Надявам се много по-бързо да ги
получим… Тук не става дума за прогнозни договори, а за договор, който не е обезпечен
финансово. Който в момента, в който изпълни, няма парите, които да плати бюджетът,
за да бъде изпълнен. “, на основание чл. 45 от ЗЗД
.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.”

Първи впечатления от решението

Съдия Даниела Христова не се позовава на практиката на ЕСПЧ, за разлика от адвоката на Кутев, но пък извежда свои стандарти, например: “служенето с “мамиш” е непрофесионално”; съдът като лишен от правото на политически пристрастия не обсъжда аргументи, които могат да имат политически характер – което очевидно не е вярно; при спор между двама политици (а не между двама души въобще) този, който не извършва измамливи действия, има право има право на по-висок размер обезщетение.

Решението съдържа и изводи и квалификации, които са с неясна аргументация, например “Такова поведение, представлява израз на анархистични намерения, които съда не само, че не толерира, а и възприема като политически примитивизъм.

  решение Нанков срещу Кутев / СГС_7 септември 2022

Предизборната кампания във Facebook: “Възраждане” и всички останали

Капитал за фейсбук кампанията преди изборите на 2 октомври 2022

През последния месец общо 37% от всички интеракции със страници и профили на политически партии са на такива, свързани с “Възраждане” – над 1.4 млн. харесвания, споделяния и коментари. На далечно второ и трето място са ГЕРБ (17%) и “Продължаваме промяната” (10%).

Зад успеха на Костадинов и “Възраждане” в социалните мрежи стои едно просто обяснение със сложни измерения: Костадинов не е точно политик. Той е по-скоро инфлуенсър, който качва редовно съдържание и кара съвсем гласно стотиците си хиляди последователи да го споделят и коментират (което те правят), за да може то да се появи във фийда на колкото се може повече хора. Освен това профилът залага на снимки, кратки видеа и компактни послания – такива, каквито алгоритъмът на Facebook харесва и често препоръчва на потребителите.