Category Archives: BG Content

Програма Творческа Европа: финансиране за български проекти 2014-2020

Офис МЕДИА на програма “Творческа Европа” – България изготви детайлен анализ на полученото финансиране за български проекти по всички конкурсни схеми на програмата за периода 2014 – 2020 г.
Можете да свалите пдф файл с резултатите от анализа.

Ролята на медиите в предизборната кампания: парламентарни избори 2021

Мнението на социолози и експерти (видео)

Предизборната кампания в България:
Влиянието на социалните мрежи нараства. Критика към едностранната политическа комуникация
Проучване на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ и Института за социологически изследвания „Алфа Рисърч“ за ролята на медиите по време на предизборната кампания за парламентарните избори 2021 г.


Повече от половината българи смятат, че са добре информирани от медиите по време на предизборната кампания на парламентарните избори през април. Повечето гласоподаватели са проследили новините по телевизията. Същевременно влиянието на социалните мрежи и новинарските портали в интернет нараства. Политическата комуникация на партиите се възприема като недостатъчна и неразбираема. Всеки втори анкетиран критикува едностранното общуване на много политици в социалните мрежи. Всичко това показа националното проучване, проведено по поръчка на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер“ (KAS) от института за социологически изследвания „Алфа Рисърч“.


Повече от 50% от българите са доволни от информацията, която са получили чрез медиите по времена на предизборната кампания за парламентарните избори. Те считат, че са добре и много добре информирани. На свой ред около 30% са заявили, че биха искала да бъдат по-добре информирани. За едва около 9% от респондентите медиите са оказали влияние върху решението им за кого да гласуват, a почти две трети (61%) са заявили, че предоставената в медиите информация не е променила решението им.


Телевизията остава най-популярният източник на информация и по време на предизборната кампания. Частните телевизии са предпочитани от около 59 процента, следвани от обществената телевизия с 44 процента. След тях се нареждат социалните мрежи (33%) и новинарските интернет портали (17%). Печатните медии са били източник на информация само за 3% от анкетираните. Това е особено показателно за отстъпването по значение на вестниците и списанията в сравнение с интернет медиите, които са доминиращият източник на информация предимно за младите потребители.


Заради пандемията от коронавирус и свързаните с нея ограничения, публичните изяви и дискусиите бяха възпрепятствани – т.е. липсваше прекият контакт с гласоподавателите. Това допринесе за преминаването на политическата комуникация до голяма степен в медиите. Политическите партии обаче не са се възползвали съвсем от тази възможност. Едва всеки трети (около 35%) е много или до голяма степен удовлетворен от комуникацията
на политиците, докато почти половината от анкетираните критикуват предоставената по време на предизборната кампания от партиите информация, дори по-голямата част (27 %) заявяват, че партиите са информирали зле и неразбираемо.


Неразбиране срещна и все по-едностранната комуникация на някои политици, които проведоха предизборната си кампания изцяло в социалните мрежи. Повече от половината от анкетираните (56%) са убедени, че само традиционните медии могат да се справят с важната роля на посредник между гласоподавателите и партиите. Задаването на въпроси и сравняването на гледни точки са задачи на журналистите. Почти 27% дори изрaзяват загриженост, че преобладаващото използване на социалните мрежи може да бъде опасно, защото насърчава разпространението на фалшиви новини, манипулации и компрометираща информация.


„Демокрацията процъфтява в условия на откритата конкуренция и на свободно изразяване на мнения и аргументи. Затова не е благоприятно, когато политиците разпространяват едностранно своите възгледи чрез социалните мрежи“, коментира Хендрик Зитих, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“.


Подробни резултати и графики

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушения

Още няколко решения на ЦИК за нарушения на Изборния кодекс от страна на медиите

2439-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на фейсбук страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dnes.dir.bg, при която установи, че на 4 април 2021 г. към 15:50 ч. на същата е публикувано съобщението „Към 14 часа: Минимални изменения в листовката с медикаменти Божконазал, възродин форте и републицин остават близо, но все още извън рецептата“. На фейсбук страницата на dnes.dir.bg са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, относно резултати от гласуването в изборите на 4 април 2021 г. към 10:00 ч., 11:00, 12:00 и към 14:00 ч., като в публикацията към 14:00 ч. е посочено: ГЕРБ-СДС – 24.5, БСП за България – 18.9, Има такъв народ – 14.0, ДПС – 10.1, Демократична България – 8.8, Изправи се! Мутри вън! – 5.9, ВМРО – 4.4, БНО-Българско лято – 2.0, ВОЛЯ-НФСБ 2.0.

2436-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на 24 часа.bg, при която установи, че към 14,10 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на Карта на атмосферни явления, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Към 14.10 ч. „циклонът „Бойко“ увеличава тази влажност до 27.7%, антициклонът „Корнелия“ носи дъждове, от които се достига влажност 18.2% в някои райони. За тайфуна „Слави“, атмосферния фронт „Мустафа“ и Антициклонът „Христо“ числата са съответно 13.4; 11.3 и 9.2. За депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ – 4.4 и 4.

2435-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Pik.bg, при която установи, че към 18.00 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Горещи данни от вота към 18.00 ч.: ГЕРБ печели с 25,2%,оспорваната битка за второто място между БСП и „Има такъв народ“ – 16.6% срещу 13%. За „Има такъв народ“ на Слави Трифонов са 13 %, „ДеБъ“ за момента държат 8%, 5.1% отиват за ВМРО, а коалицията НФСБ-Воля е с 2.4%. Партията на Манолова „Мутри вън“ е с 5.1%.

2434-НС /

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г. Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че към 14.52 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в рали „България“, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Джипът на Борисов – 24,70 %, Ладата на Нинова – 18,50 %, Хамърът на Слави – 14,2 %, Автобусът на Карадайъ – 9,80 %, Тротинетката на Костов – 8,60 %, Влакът на Мая – 5,10 %, Кадилакът на Каракачанов – 4,30 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,0 %.“

ЕСПЧ: да сложиш шапка на паметника на Благоев е защитено слово

pametnik-na-dimitar-blagoev-01

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Ханджийски срещу България.

Фактите

Жалбоподателят Ханджийски е български гражданин, роден през 1971 г. и живеещ в Благоевград (България). Той е местен политик, председател на Демократи за силна България.

През 2013 г., по време на антиправителствени протести,   статуята на Димитър Благоев – на когото е наречен град Благоевград – на централния площад  е  боядисана в червено и бяло, за да прилича на Дядо Коледа, а на главата му е сложена шапка.  На чувала с подаръци е написана думата оставка.  Жалбоподателят е арестуван  и  обвинен в  хулиганство, впоследствие  освободен, но осъден и признат за виновен.    Решението е потвърдено при обжалването. Ханджийски се обръща към Съда за правата на човека.

Съдът

Съдът  преди всичко квалифицира действията като изразяване по смисъла на Конвенцията. Осъдителната присъда и глобата   представляват намеса в   свободата на изразяване.  Съдът отбелязва, че  действията   могат да се разглеждат   като политически протест, следователно предметът  на делото е намеса в свободата на политическо изразяване.

ЕСПЧ разглежда действията като сатира.  „Съдът имаше повод да отбележи, че сатирата, поради присъщите си характеристики на преувеличение и изкривяване на реалността, има за цел да провокира и агитира. Съответно всяка намеса в използването на тази форма на изразяване трябва да бъде разгледана с особено внимание –  въпреки че използването на сатирата не изключва окончателно възможността за ограничение по чл. 10 § 2  от Конвенцията   или дори за установяване на   недопустимост на жалбата, ако    сатирата е насочена срещу основните ценности на Конвенцията (т.51).

Съдът приема, че пропорционални санкции, предназначени да предотвратят действия, които могат да унищожат или повредят паметници,     могат да се разглеждат като „необходими в демократичното общество“. Но в случая няма насилие или повреждане, нито е установено кой е боядисал паметника (т.53-56).

Когато определени действия – макар да имат потенциал да засегнат други хора (оскверняване), не повреждат паметника   – въпросът дали намесата е „необходима в демократичното общество“  изисква по-нюансиран отговор. В такива ситуации точният характер на деянието, намерението зад него и посланието, което се стреми да бъде предадено от него, са от значение.  Например деянията, предназначени да критикуват правителството или неговите политики или да привличат вниманието към страданията на група в неравностойно положение, не могат да бъдат приравнени на действия с цел да оскърбят паметта на жертвите на масово зверство (т.55). В настоящия случай контекстът ясно подсказва, че намерението зад акта на жалбоподателя е да протестира срещу правителството и политическата партия, която го е подкрепила, в контекста на продължителен национален протест срещу това правителство,  отколкото да осъжда историческата роля на Димитър Благоев или да изрази презрение към него. Жалбоподателят просто използва паметника  като символ на политическата партия, която иска да критикува (т.56).

При това ЕСПЧ напомня, че свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са приети благосклонно или неутрално, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или определена общност.  „Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е нанесъл вреда на някои от хората, които са го били пряко свидетели или са научили за това от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или за безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението.“ (т.58)

Намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не е била необходима, което води до нарушение на член 10 от Конвенцията.

Към решението има  особено мнение на  съдия Faris Vehabović, според което „това, което е приемливо за един човек, може да е неприемливо за друг, но едно е сигурно – никой не може да промени историята и тези събития и личности трябва да бъдат оценявани в техния конкретен исторически контекст. В контекста на този случай органите са длъжни да защитават паметниците, които са налице и днес, доколкото те все още са там. От тях зависи да решат дали тези паметници все още трябва да останат на обществени места, но междувременно е необходимо да се действа според закона, като  властите следва да оценяват правилно актовете на лица, които публично се подиграват със статуи и паметници“.

Контекст

Решението е логично в контекста на практиката на ЕСПЧ по няколко линии: защита на политическото слово, артистично изразяване, символично слово,  сатира, баланс между свобода на изразяване и защита на правата на другите, идеи, които обиждат и шокират, чл.10 и недвижимо културно наследство.

Като пример за практиката на ЕСПЧ може да се посочи решението  по делото Мурат Вурал срещу  Турция  (26 000 евро за неимуществени вреди на Мурат Вурал) –  жалбоподателят залял с боя  статуя на Кемал Ататюрк и бил осъден на 13 години затвор на основание на специален Закон за престъпленията, извършени срещу Ататюрк. ЕСПЧ постановява нарушение на чл.10 ЕКПЧ, неправомерна намеса в свободата на изразяване.

В България е имало няколко различни акции, свързани с политическо изразяване, за което са използвани паметници – Паметника на Съветската армия, скулптурата на Далчев пред централата на БСП на ул. Позитано и др. Схемата е една и съща – повдигане на обвинение за хулиганство, вж постановлението  за надпис Окупатори върху ПСА и  решението на съдия Мирослава Тодорова за скулптурата на Далчев.

В решението от вчера се потвърждава, че “да се подиграваш публично със статуи и паметници” (по особеното мнение)  не е априори престъпление,  но акцентът е върху необходимостта от  нюансиран подход сатирата е защитена, но не във всички случаи и особено ако е насочена срещу основните ценности на Конвенцията (т. 51); да се критикува  правителството или неговите политики не е като да се оскърби паметта на жертвите на масово зверство (т.55). 

 

АЕЖ: Избори 2021: още по-голямо отстъпление от публичността

Асоциацията на европейските журналисти – България констатира по време на предизборната кавмпания и в деня на проведените парламентарни избори още по-голямо отстъпление от публичността: лидерите на трите политически сили, получили най-голям процент от гласовете на парламентарните избори на 4 април предпочетоха да се скрият от медиите в изборната нощ.

Криенето от журналисти не подхожда на отговорни политици и е проява на неуважение към собствените избиратели и към всички български граждани. Жизненоважно за една демокрация е политиците да бъдат достъпни за журналистически въпроси.

В последната година се забеляза още по-голямо отстъпление от публичността, тъй като министър-председателят на практика спря да общува с медии и започна монолози през Фейсбук, докато обикаля с автомобил, който лично шофира.

За съжаление, тази тенденция на отбягването на медии се затвърди и от лидера на втората по значимост политическа сила – Слави Трифонов, който подобно на премиера, за цялата кампания не даде нито едно интервю на независима медия и не се включи в нито един политически дебат. Единствената трибуна, която използваше Трифонов, за да общува с граждани, бе собствената му телевизия, достъпът до която е платен.

Журналистите са хората, които задават въпросите, чиито отговори са важни за обществото и е важно да не бъдат изключвани, подчертава АЕЖ-България.

В допълнение Асоциацията на европейските журналисти – България напомня, че представители на медиите имат право да присъстват в избирателните секции. Изборният кодекс регламентира, че журналистите могат да присъстват при откриването на изборния ден, по време на гласуването и при отварянето на урните и установяването на резултатите – т.е. през цялото време на изборния процес.

Присъствието на журналисти е ключово за гарантиране на прозрачното и честно протичане на изборите и членовете на секционни комисии нямат право да го ограничават. 

В отговор на сигнали, че представители на секционни избирателни комисии в чужбина отказват достъп, АЕЖ напомня, че Изборният кодекс и указанията на ЦИК са валидни за всички секции в страната и в чужбина и не могат да бъдат налагани произволни и противоречащи на закона ограничения. Действащите противоепидемични мерки не са основание за неспазване на разпорежданията на закона и не могат да бъдат използвани като претекст за ограничаване на прозрачността на изборния процес.

ОССЕ: Парламентарни избори 2021

На сайта на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са публикувани Предварителни заключения на Международната служба за наблюдение на изборите.

За кампанията:

Предизборната кампания бе приглушена и засенчена от дискусии за справянето с пандемията от КОВИД-19 и до голяма степен бе фокусирана повече върху личности, отколкото върху партийните платформи. На моменти тонът по време на кампанията бе конфликтен, което включваше и случаи на изказвания подклаждащи омраза срещу ЛГБТИ, и ромските общности. Редица извънредни разпределения на бюджетни средства, свързани с пандемията от КОВИД-19, както и с инфраструктурни проекти, започнали по време на предизборната кампания,дадоха на управляващата партия несправедливо предимство.Освен това, президентът се възползва от позицията си да призове гражданите да гласуват за ново управление на страната. Събеседниците отбелязаха, че опитите за купуване на гласове, за „контролиран“ вот и за сплашване на гласоподаватели, продължават и са особено разпространени сред икономически и социално уязвимите общности.

Медии

Медиите са силно концентрирани в ръцете на няколко собственици и са податливи на политическо влияние, което накърнява разнообразието в отразяването. Телевизията остава основният източник на информация за политическите партии, следвана от онлайн медиите. Два телевизионни оператора, bTV и Nova, заедно обхващат над 64% от зрителите и в периода януари – октомври 2020 са получили около 87% от приходите за телевизионна реклама. Нова Груп включва и най-голямата цифрова медийна компания, която управлява над десет от основните новинарски сайтове.

Обществената Българска национална телевизия (БНТ) е третият по популярност телевизионен оператор.

Поне четири телевизионни канала са притежавани от партийни лидери или фондации свързани с политически партии. Много от събеседниците на ОМНИ СДИПЧ бяха на мнение, че скорошните промени в крайните собственици на bTVи Nova, както и назначаването на бивш политик за нов директор на БНТ, компрометират редакторската независимост и на трите оператора.

Малко след това редица старши редактори и журналисти са били уволнени или са напуснали и в трите телевизионни оператора като някои от тях се позовават на натиск от страна на новите ръководства.Много от събеседниците на ОМНИ СДИПЧ изразиха опасения относно концентрация на медийната собственост, оказване на политическо влияние върху медиите и съдебен натиск върху разследващи журналисти, включително евентуално осъждане за клевета.

Представителят на ОССЕ за свобода на медиите изрази притесненията си във връзка с няколко случая на сплашване и нападения срещу журналисти, включително и от страна на полицейски служители, които не са разследвани в достатъчна степен от властите, което допринася за атмосферата на безнаказаност.

Повечето събеседниците на ОМНИ СДИПЧ смятат, че по-голямата част от медиите съобразяват своите редакторски политики в съответствие с интересите на своите частни и публични рекламодатели, в резултат на което се наблюдава широко прилагане на автоцензура. Изборният кодекс задължава БНТи Българското национално радио (БНР) да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията и да съгласуват всички формати на представянето с кандидатите. Тъй като отразяването в новините не беше сред форматите съгласувани с кандидатите, БНТ и БНР се въздържаха от редакторско отразяване на предизборната кампания в новините. Въпреки това, според мониторинг на БНТ проведен от ОМНИ СДИПЧ, парламентарно представените партии получиха около 7 минути отразяване в новините, по време на последната сесия на парламента от 25 март.

Вместо това, БНТ1 създаде ежедневното предаване за актуални събития „Гласовете на България“, което предложи на кандидатите платено отразяване, подготвено от журналисти на БНТ1. В съответствие със закона, БНТ осигури по 40 секунди безплатно директно време в началото и в края на предизборната кампания и организира 15 дебата, като покани всички кандидати за народни представители. Въпреки това, някои политически партии критикуваха тези дебати, порадиизлъчването им извън времето на праймтайма, в 16:00 часа, което значително намали тяхната гледаемост. БНТ организира 8 дебата в праймтайма, като ограничи участието в тези програми само до 12 кандидати: шест парламентарно представени партии и шест най-популярни непарламентарно представени партии на базата на социологически проучвания. Частните телевизии, които бяха мониторирани, организираха редица дебати само с участието на десетте най-популярни партии.

Заключенията са продължение на междинния доклад, според който

Предизборната кампания стартира на 5 март. В нея е включен и 48-часов период заразмисъл. Всички материали, свързани с кампанията следва да съдържат текст, че купуването и продаването на гласове е престъпление. По закон предизборната кампания се провежда единствено на български език, а използването на материали, които „противоречат на добрите нрави“ е забранено. Законът не съдържа разпоредби за предотвратяване на злоупотребата с административни ресурси или със служебно положение по време на кампанията.

Кампанията е видима най-вече в медиите и онлайн, като много партии ограничиха преките срещи и дейности лице в лице поради тревогата от разпространение на КОВИД-19.28Кампанията се развива около няколко централни теми: отговора на пандемията от КОВИД-19 и общественото здраве, борбата с корупцията, съдебната система и икономиката. След насрочването на изборите правителството обяви няколко извънредни мерки за насочване на бюджетни средства,които според някои от събеседниците на ОМНИ /СДИПЧ могат да бъдат възприети като финансови стимули за електората.

Става дума за мерки като надбавки за 2,1 млн. пенсионери; средства за изграждане и ремонт на православни църкви и джамии, официално откриване на инфраструктурни проекти в цялата страна, нещо, което обикновено се случва в края на годината; и суми за подпомагане.

В последствие, основната опозиционна партия БСПвнесе оплакване с твърдения за злоупотреба с държавни средства от страна на ГЕРБ. Някои от събеседниците на ОМНИ смятат , че все още има опити за прилагане на дългогодишните практики за купуване на гласове и „организирано“ гласуване в някои икономически и социално уязвими общности, по-конкретно с отражение върху ромското население.

Медии

Разнообразната медийна среда е доминирана от 2 основни телевизионни оператора – bTV и Nova, които заедно обхващат над 60% от телевизионната аудитория. Държавната телевизия, БНТ,е по популярност телевизионен оператор. Промяната в крайните собственици на bTV и Nova през 2019 г., както и назначаването на нов директор на БНТ , по мнението на някои от събеседниците на ОМНИ/ СДИПЧ, е довело до негативна промяна в редакционната политика и на трите телевизии. Има случаи на напуснали старши редактори и журналисти и в трите телевизионни оператора, като се позовават на натиск от страна на новите ръководства.

Някои събеседници на ОМНИ/СДИПЧ изразиха тревога относно концентрацията на медийна собственост, оказване на политическо влияние върху медиите и съдебен натиск върху разследващи журналисти, включително евентуалноосъждане за клевета. Представителят на ОССЕ за свобода на медиите изрази тревога във връзка с няколко случая на сплашване и нападения срещу журналисти, включително и от страна на полицейски служители, които не са разследвани в достатъчна степен от властите.

Избирателният кодекс задължава БНТи Българското национално радио (БНР) да осигурят обективно и честно отразяване на кампанията и да разпределят равномерно между всички кандидати безплатното ефирно време. Отразяването от страна на другите обществени и частни медии е до голяма степен нерегулирано. В съответствие със закона БНТ реши да организира19 диспута, по 45 мин. всеки и покани всички партии, коалиции и независими кандидати. Общото ефирно време, отделено за тези диспути значително надвишава минималната продължителност, определена от закона, предаванията обаче се излъчват в 16 ч., което е извън най-гледаното време (праймтайма) и съответно беше разкритикувано от няколко политически партии.

БНТ ще организира осем едночасови диспута в праймтайма, катоограничава участието само до 12 партии и коалиции, шестте най-популярни извънпарламентарни партии съгласносоцилогическите изследвания и шест тепарламентарно-представени партии. Частните и общественитемедии могат да излъчват платени политически реклами при равни условия и цени, които се публикуват не по-късно от 40 днипреди изборния ден. В допълнение към възможностите за платена политическа реклама, големите медийни компании предлагат и платено участие в развлекателни програми и интервюта, както и платено отразяване предизборната активност на съответната партия. Обаче, в противовес на законовите изисквания, подобни предавания не винаги са ясно обозначени като „платени“ в някои от водещите медии, като някои от тези не добре обозначени реклами дорибиват излъчвани в новинарските емисии. Партии, които не получават държавно финансиране, имат пра во на сума в размер на 40 000 лв., която да ползват единствено за платена реклама в медиите. ЦИК разпредели тези средства на 8 март, четири дни след началото на кампанията, като по този начин лиши партиите от това финансиране в началото на кампанията.

Съветът за електронни медии (СЕМ) е регулаторният орган за електронните медии. Законът за радиото и телевизията бе изменен през декември 2020 г., за да бъдат дадени правомощия на СЕМ да упражнява контрол върху излъчваното онлайн аудиовизуално съдържание, съобразно изискванията на Директива (ЕС) 2018/1808 за аудиовизуалните медийни услуги. По време на кампанията СЕМ систематично извършва мониторинг на 16 телевизии и 19 радиостанции; преглед на която и да е електронна медия или аудио-визуално онлайн съдържание се прави само в случай на оплакване. СЕМ обаче не притежава правомощия за налагане на санкции на медиите в случай на нарушения, отнасящи се до изборите. СЕМ е длъжен да препрати информацията за нарушения към ЦИК, където се преценява дали въпросът да бъде разгледан и дали да бъдат наложени санкции и наказание. На 8 март ОМНИ/СДИПЧ започна количествено и качествено медийно наблюдение (мониторинг) на пет телевизии (БНТ1, bTV, Nova, NovaNews и BulgariaOnAir) и шест онлайн медии (24 часа , Blitz .bg, dir.bg, Дневник, OffNews, Vesti.bg).

Предварителните заключения на ОССЕ в медиите:

Капитал/ Международни наблюдатели: предизборната информация в медиите беше основно платена

Дневник/ Йонкер: Препоръките ни за изборното законодателство никога не се вземаха предвид

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушение на 24 часа. bg

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ  № 2409-НС
София, 4 април 2021 г.

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

В Централната избирателна комисия e постъпил сигнал с вх. № С-93 от 04.04.2021 г. с твърдения за публикуване на резултати на интернет страницата на 24 часа.bg от гласуването в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на 24 часа.bg, при която установи, че към 12.45 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на Карта на атмосферни явления, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Към 12.00 ч. „циклонът „Бойко“ е свалил почвената влажност до 25%, антициклонът „Корнелия“ – до 17.2% в някои райони. За атмосферния фронт „Мустафа“ и тайфуна „Слави“ резултатите са съответно 9.3% и 13%. Антициклонът „Христо“ е повишил влажността до 0.35%. Депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ са почти еднакво ефикасни – 4.72% и 4.55%. Черноморският атмосферен фронт е свалил влажност на 1.9%. Намесват се и нови явления Атмосферният фронт „Костя“ е с 2.1% и веещият от Дубай антициклон „Васил“ – 1.6%.“

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти по партии и коалиции на интернет страницата на 24 часа.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г., независимо, че на интернет страницата са обозначени като атмосферни явления.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

На основание чл. 496, ал. 1 ИК актовете за нарушенията по чл. 480, ал. 2 ИК се съставят по решение на съответната избирателна комисия в тридневен срок от получаване на сигнала за нарушението. Съгласно чл. 496, ал. 2 ИК актовете за нарушение по чл. 496 ИК се съставят от председателя на Централната избирателна комисия в случаите, когато тя упражнява контрол съгласно кодекса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 предложение последно във връзка с чл. 475, чл. 496 и чл. 498 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

 

УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, за това, че на 4 април 2021 г. в 12.45 часа са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на 24 часа.bg, както следва: „Към 12.00 ч. „циклонът „Бойко“ е свалил почвената влажност до 25%, антициклонът „Корнелия“ – до 17.2% в някои райони. За атмосферния фронт „Мустафа“ и тайфуна „Слави“ резултатите са съответно 9.3% и 13%. Антициклонът „Христо“ е повишил влажността до 0.35%. Депресията „Мая“ и смерчът „Краси“ са почти еднакво ефикасни – 4.72% и 4.55%. Черноморският атмосферен фронт е свалил влажност на 1.9%. Намесват се и нови явления Атмосферният фронт „Костя“ е с 2.1% и веещият от Дубай антициклон „Васил“ – 1.6%.“, извършено от „168 ЧАСА“ ЕООД, с ЕИК 831400025, със седалище и адрес на управление гр. София 1202,  Столична община, район „Оборище“, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 84, представлявано от управителите Борислав Валентинов Зюмбюлев и Валентина Атанасова Гочева.

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на „168 ЧАСА“ ЕООД, с ЕИК 831400025, със седалище и адрес на управление гр. София 1202,  Столична община, район „Оборище“, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 84, представлявано от управителите Борислав Валентинов Зюмбюлев и Валентина Атанасова Гочева.

УКАЗВА на електронното издание на незабавно да премахне от интернет страницата 24 часа.bg публикуваните резултати от социологически проучвания от гласуването в деня на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Председател: Александър Андреев

Секретар: Севинч Солакова

МБ/МБ

* Публикувано на

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушение на БЛИЦ

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ № 2405-НС
София, 4 април 2021 г.

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

В Централната избирателна комисия e постъпил сигнал с вх. № С-103 от 04.04.2021 г. с твърдения за публикуване на резултати на интернет страницата на Blitz.bg от гласуването в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че към 11.00 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в рали „България“, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Джипът на Борисов – 26,5 %, Ладата на Нинова – 22,8 %, Автобусът на Карадайъ – 11,8 %, Кадилакът на Каракачанов – 5,1 %, Хамърът на Слави – 11,8 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,8 %, Тротинетката на Костов – 5,7 %, Влакът на Мая – 5,2 %..“

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Blitz.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като участници в рали „България“.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

На основание чл. 496, ал. 1 ИК актовете за нарушенията по чл. 480, ал. 2 ИК се съставят по решение на съответната избирателна комисия в тридневен срок от получаване на сигнала за нарушението. Съгласно чл. 496, ал. 2 ИК актовете за нарушение по чл. 496 ИК се съставят от председателя на Централната избирателна комисия в случаите, когато тя упражнява контрол съгласно кодекса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 предложение последно във връзка с чл. 475, чл. 496 и чл. 498 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

 

УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК за това, че на 4 април 2021 г. в 11.00 часа са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на Blitz.bg, както следва: „Джипът на Борисов – 26,5 %, Ладата на Нинова – 22,8 %, Автобусът на Карадайъ – 11,8 %, Кадилакът на Каракачанов – 5,1 %, Хамърът на Слави – 11,8 %, Бентлито на Марешки и Симеонов – 2,8 %, Тротинетката на Костов – 5,7 %, Влакът на Мая – 5,2 %.“, извършено от „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ БЛИЦ“ ЕООД, с ЕИК 204080210, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, Столична община, район „Оборище“, ул. „Чумерна“ № 14, ет. 1, представлявано от управителя Ивайло Иванов Крачунов.

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на „ИНФОРМАЦИОННА АГЕНЦИЯ БЛИЦ“ ЕООД, с ЕИК 204080210, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, Столична община, район „Оборище“, ул. „Чумерна“ № 14, ет. 1, представлявано от управителя Ивайло Иванов Крачунов.

УКАЗВА на електронното издание незабавно да премахне от интернет страницата Blitz.bg публикуваните резултати от социологически проучвания от гласуването в деня на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Председател: Александър Андреев

Секретар: Севинч Солакова

МБ/ЛТ

* Публикувано на

Публикуване на резултати от допитвания в изборния ден: нарушение на ПИК

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ  № 2406-НС
София, 4 април 2021 г.

ОТНОСНО: нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК, извършено чрез публикуване на интернет страница на резултати от допитвания до обществено мнение по повод на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

В Централната избирателна комисия са постъпили сигнали с вх. № С-72/04.04.2021 г., С-92/04.04.2021 г. и С-101/04.04.2021 г. с твърдения за публикуване на резултати на интернет страницата на Pik.bg от гласуването в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК.

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Pik.bg, при която установи, че към 11.30 ч. на 4 април 2021 г. на същата са публикувани резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти, чрез които се визират партии и коалиции от гласуването в изборите на 4 април 2021 г., както следва: „Най засилен към момента е трафикът към Банкя – 27,4 %, Пътуващи към „Позитано“ са 22,9 %, а към Доганово – 10,5 %, За Учиндол са се запътили 10,3 % от колите, а към Бойкикево – 5,3 %. 5,8 отиват във Войводино, а 2,2 % – към Марешко. Към с. Галевица са се запътили 4,5 %.“

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти по партии и коалиции на интернет страницата на Pik.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г., въпреки че на интернет страницата са обозначени като трафик към конкретни населени места.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

На основание чл. 496, ал. 1 ИК актовете за нарушенията по чл. 480, ал. 2 ИК се съставят по решение на съответната избирателна комисия в тридневен срок от получаване на сигнала за нарушението. Съгласно чл. 496, ал. 2 ИК актовете за нарушение по чл. 496 ИК се съставят от председателя на Централната избирателна комисия в случаите, когато тя упражнява контрол съгласно кодекса.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и т. 26 предложение последно във връзка с чл. 475, чл. 496 и чл. 498 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

 

УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК за това, че на 4 април 2021 г. в 11.30 часа са обявени резултати от допитване до общественото мнение по повод изборите за народни представители на 4 април 2021 г. чрез публикуване на интернет страницата на Pik.bg, както следва: „Най засилен към момента е трафикът към Банкя – 27,4 %, Пътуващи към „Позитано“ са 22,9 %, а към Доганово – 10,5 %, За Учиндол са се запътили 10,3 % от колите , а към Бойкикево – 5,3 %. 5,8 отиват във Войводино, а 2,2 % – към Марешко. Към с. Галевица са се запътили 4,5 %.“, извършено от „Пик нюз“ ЕООД, ЕИК 202235999, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Средец“, бул. „Мария Луиза“ № 92, ет. 3, представлявано от управителя Недялко Недялков Йорданов.

ОПРАВОМОЩАВА председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на „Пик нюз“ ЕООД, ЕИК 202235999, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Средец“, бул. „Мария Луиза“ № 92, ет. 3, представлявано от управителя Недялко Недялков Йорданов.

УКАЗВА на електронното издание незабавно да премахне от интернет страницата Pik.bg публикуваните резултати от социологически проучвания от гласуването в деня на изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

Председател: Александър Андреев

Секретар: Севинч Солакова

КИ/МБ

* Публикувано на

Държавен департамент на САЩ: Доклад за състоянието на правата на човека 2020

Прессъобщението на Посолството на САЩ:

Днес държавният секретар Блинкен обяви публикуването на Доклада за състоянието на човешките права за 2020 г. Съединените щати поставят правата на човека в центъра на външната ни политика, защото те са от съществено значение за мира и стабилността. Държавният департамент издава този възложен от Конгреса доклад всяка година през последните 45 години. Това е важна част от продължаващия диалог, който водим с нашите приятели и съюзници в стремежа ни да подобрим ситуацията с правата на човека във всички държави, да изградим свят, в който всички граждани са свободни, равни и овластени.

Тази година докладът обхваща 198 държави и територии. 

 Докладът за България констатира, че сред важните въпроси, свързани с правата на човека, бяха: полицейско насилие; произволни арести; сериозни проблеми със съдебната независимост; сериозни ограничения върху свободата на изразяване, включително медийна цензура, насилие и заплахи от насилие срещу журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите; връщане на бежанци или лица, търсещи убежище; сериозни корупционни действия; престъпления, включващи насилие или заплахи с насилие над роми; насилие над деца; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица.

Властите предприеха стъпки за преследване и наказване на длъжностни лица, извършили нарушения на правата на човека, но действията на правителството бяха недостатъчни и безнаказаността беше проблем.

Свобода на изразяване, включително медийна свобода*

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване, включително за медиите, и правителството като цяло зачита това право.

Продължават обаче опасенията, че корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и мрежите за разпространение, както и правителственото регулиране на ресурсите – включително средствата от ЕС – и подкрепата за медиите, сериозно увреждат медийния плурализъм.

През юли доклад за плурализма на медиите, изготвен от Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода за Европейската комисия, идентифицира „особено висок риск“ за независимостта на обществените медии, корпоративното влияние върху редакционното съдържание и концентрацията на медийната собственост.

През август НПО Ethical Journalism Network  съобщи, че свободата на печата в страната е „под атака“ от проправителствената таблоидна журналистика, която заглушава критичните гласове „чрез финансови заплахи и заплахи за сигурността“, често принуждавайки етичните журналисти да практикуват автоцензура, за да избегнат тормоз и сплашване. 

През октомври представителят на „Репортери без граници“ заяви, че правителството няма воля да променя и подобрява медийната среда. Представителят също така обвини правителството в отказ от ангажимента си да защитава свободата на медиите.

Според БХК свободата на изразяване е   в „състояние на свободно падане“, белязано от „тежък политически натиск върху журналисти и медии“ и „опитомяване“ на обществените медии.

Според Transparency International България собствеността върху медиите „често е неясна“ и много медии „са финансово зависими от държавната реклама, което може да окаже влияние върху отчитането им и да засегне критиките, които иначе те биха могли да отправят към държавните органи“.

На 30 септември в Доклада за върховенството на правото на Европейската комисия за 2020 г. се казва: „Разпределението на разходите за държавна реклама не се основава на ясни и недискриминационни критерии.“

Свобода на изразяване:

Законът предвижда затвор от една до четири години за използване и подстрекаване към „реч на омразата“. Законът определя речта на омразата като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане.

НПО твърдят, че политически мотивираната реч на омразата, улеснена от присъствието на националистически партии в правителството, се е увеличила през последните години.

Според адвоката по правата на човека Михаил Екимджиев прокурорите са използвали разпоредбата на Наказателния кодекс, наказваща разпространението на невярна информация, за да потиснат свободата на словото и да се насочат към правителствени критици. Като пример той посочи обвиненията през април срещу президента на Българския фармацевтичен съюз Асена Сербезова заради публичното й предупреждение за евентуален недостиг на лекарства поради пандемията на COVID-19, която според обвинението „предизвикала ненужна тревога“. През юли прокурор в София повдигна обвинение срещу Сербезова и поиска съдът да наложи глоба. През септември съдът отхвърли делото, като заяви, че обвинителният акт съдържа множество процесуални нарушения. В края на октомври обвинението отново обвини Сербезова, а от декември предстои съдебен процес.

Хората обикновено критикуват правителството без официални репресии. През юли обаче служител на държавното летище София твърди, че ръководството го е уволнило два дни, след като той е поискал оставката на премиера в коментар  в социалните мрежи на последния. Отделът за човешки ресурси на компанията обясни освобождаването на служителя с „избор на членове на екипа“ от новоназначен мениджър.

Свобода на печата и медиите, включително онлайн медиите:

Медиите са активни и изразяват голямо разнообразие от мнения. Закони, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат и за печатните медии.

Според годишния доклад за 2020 г. от партньорските организации до Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, „Собствеността върху медиите е непрозрачна и се характеризира с завладяване на медийния пазар от олигарси, които използват медийната си сила, за да упражнят политическо влияние и атака и очерня съперници и критици. ”

Докладът за върховенството на правото на ЕС отбелязва, че много медии не спазват закона, който изисква публично оповестяване на собствеността, и обществеността няма лесен достъп до съответната информация. Вътрешни и международни организации разкритикуваха както печатните, така и електронните медии за редакционна пристрастност, липса на прозрачност при финансирането и собствеността им и податливост на политическо влияние и икономически стимули.

Консолидирането на собствеността върху медиите от страна на олигарсите прави новинарските издания все по-уязвими от политическо влияние върху редакционната политика. Независимите медии са обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. Публично финансираната Българска национална телевизия и Българското национално радио са обект на опити за контрол върху редакционната им политика чрез политизирано влияние върху тяхното ръководство.

Бизнесменът и депутат от Народното събрание Делян Пеевски, който официално притежава пет вестника, нееднократно използва контрола си върху каналите за разпространение на печатни медии и приходите от реклама, за да осигури позитивно отразяване на свързани с него политически субекти и главния прокурор. Медийният  и телекомуникационен конгломерат United Group предложи да закупи тези пет вестника от Пеевски, но в края на годината антимонополната комисия все още не беше одобрила сделката (впоследствие сделката беше одобрена).

Насилие и тормоз:

Доклад на Съвета на Европа посочва, че независимите журналисти и медии редовно са били подлагани на сплашване лично и онлайн. Съобщава се за влошаване на работната среда за журналистите поради „открита враждебност на политици на изборни длъжности и продължителни атаки срещу независими медии чрез административен и съдебен тормоз, както и физически заплахи“. Пример за нападение срещу журналисти е  нападението на  17 март от трима маскирани мъже върху известния разследващ журналист и главен редактор на седмичник „168 часа“ Слави Ангелов пред дома му, последвано от побой и тежки наранявания. На 23 април главният прокурор съобщи, че полицията е арестувала предполагаемите нападатели, братята Георги и Никола Асенови и Бисер Митов. Главният прокурор е заявил, че „лица, които се стремят да дестабилизират правителството, които са обекти на наказателно разследване и се крият  извън страната“  са поръчали нападението. Към декември продължават досъдебните производства; един подсъдим е освободен под гаранция.

На 22 май „Репортери без граници“ твърдят, че процесът срещу издателя на „Икономедиа“ Иво Прокопиев за приватизационна измама е пример за „нарастващ политически натиск срещу основната независима медийна група“ от „политически контролирани органи“ в отговор на журналистически разследвания, които разкриха неприятни истини за дела за корупция. ” Те отбелязват съдебните нередности зад случая и че главният прокурор практикува селективно преследване, повдигайки обвинения срещу Прокопиев, но не и срещу Делян Пеевски, например, спорен олигарх, който контролира голям сегмент от медийната среда.

През септември Асоциацията на европейските журналисти осъди „незаконния арест и полицейското насилие срещу журналиста Димитър Кенаров“, докато Кенаров отразява антиправителствен протест. Според публикацията на Кенаров в социалните мрежи и изявленията на очевидци, полицията го сграбчва, хвърля го на земята и го рита по главата, преди да грабне камерата му и да го остави с белезници и на земята в продължение на часове. В отговор на медийно запитване през декември, Министерството на вътрешните работи съобщава, че въпреки видимите рани на Кенаров и множество свидетелски показания, вътрешното му разследване заключава, че няма доказателства, че полицията е използвала сила срещу Кенаров, и приключва разследването.

Цензура или ограничения на съдържанието:

Журналистите съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративните лидери, с подразбиращата се подкрепа на правителството. В началото на 2019 г. олигархът Кирил Домусчиев придобива най-големия частен доставчик на медийни услуги в страната, Nova Broadcasting Group. Няколко уважавани разследващи журналисти и служители са уволнени от нейната водеща Нова телевизия през януари и февруари, а други напускат поради натиск или разногласия с новите собственици. Те са заменени от ръководители и журналисти от Канал 3, телевизия, за която се смята, че е обвързана с олигарха и депутат   Делян Пеевски. Медийни анализатори твърдят, че свързаните с Nova Group медии са променили редакционната политика към по-проправителствена позиция. Източници от Нова телевизия заявяват, че телевизията продължава да губи журналисти и други професионалисти след първоначалните уволнения, обезсърчени от назначенията на съ-изпълнителен директор и  директор на новините от Канал 3, близки до Пеевски. Журналисти  на Нова телевизия заявяват, че техни текстове се пренаписват от новите ръководители, така че не им е позволена свобода при докладването на новините. Смята се, че други журналисти получават предварително изготвени версии на репортажите си. Журналистите, напуснали Нова телевизия, заявяват, че търсят работа в други сектори, защото не смятат, че има надежда за професионална и добра журналистика в страната.

Закони за клевета / клевета:

Клеветата е незаконна и се наказва с глоба и обществено порицание. Според проучването на Асоциацията на европейските журналисти от октомври 49 процента от журналистите възприемат клеветата като основен инструмент за тормоз срещу тяхната работа, включително съдебни дела срещу техните публикации.

Интернет свобода

Правителството не ограничава или нарушава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание. Имаше обаче съобщения, че правителството е надвишило своите законови правомощия при наблюдението на частни онлайн комуникации и че службите за сигурност рутинно разпитват хората за поведението им в социалните медии.

*официален превод на български език ще бъде публикуван на сайта на Посолството скоро.

Доклад за България на английски  език