Djankov и връзката между собственост и свобода на медиите

Слабо известен факт е, че преди Симеон Дянков да се появи в България като вицепремиер, името му вече беше в препоръчителната литература:  той се е занимавал с медийна собственост   и с   ефекти на собствеността  върху свободата на медиите.

 Djankov  (Djankov at al 2003)   пише  за свободата, за Ленин (whom is the free press for?)  и анализира хипотеза за  негативна връзка между държавните средства в  медиите и икономическата и политическата свобода (public choice theory vs  public interest theory). По това време Djankov работи в САЩ  и  не взема  предвид параметрите на европейския медиен дуализъм.

Сега (времето на вицепремиера Дянков) България е в ЕС, медийният пазар е либерализиран, няма държавен медиен монопол,  но държавата пряко и косвено е източник на сериозен ресурс  за частни медии.  Върху какви принципи  – и  добре ли е това за икономическата и политическата  свобода?

Djankov лично е писал, че нефинансовите ползи от инвестициите в медии, например влияние, получени чрез контролиране на печата или телевизията, са значително по-високи от тези, получени чрез контрол върху друга индустрия.

Ако е така, Дянков със сигурност оценява потребността от публичност на данните, необходими за  нов анализ на връзката между медийна собственост и свобода на медиите.

Защо през Брюксел да научаваме отговорите за държавните пари в КТБ